Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

ОДРИНСКИ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ:

3. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР ДАКОВ като учител и свещеник, с три документа
Агитатор и организатор в Чокенско
 

Роден съм на 14 септември 1869 г. в Брестовица, Пловдивско. Свърших трети прогимназиален клас в родното си село и се занимавах със земеделие, свещарство и правене на изкуствени цветя. Като войник служих в музикалната команда на 9 Пловдивски пех. полк една година и 8 месеци, през 1891 г. избягах в Турция без паспорт. Като дезертьор минах през градовете Кърджали, Ортакьой (сега Ивайловград), Одрин и се отправих през Чокенско за Лозенград да постъпя там певец и свещар. На 13 септември 1891 г. стигнах в с. Селиолу и там се услових учител, вместо до тогавашния учител в селото на гръцки език, от когото децата четири години на ред нищо не научили. На Крьстовден вечерта заплаших тоя служител на великогръцкня шовинизъм с кама и револвер в ръка, дадени ми от селянина Георги Вантеков, и учителят напусна селото още на другия ден сутринта — 15 септември 1891 г. Тая случка стана известна и в Одрин. Тя ми създаде слава. Затова подир няколко години Одринският окръжен революционен комитет ме потърси и за революционна работа в Чокето.

След като учителствувах в с. Селиолу две учебни години, станах учител в с. Ташлъмюселим, в което стоях три учебни години: 1893/94—1895/96. През пролетта на 1895 г. купих за училището карта на Балканския полуостров с пари на Ангел Тринга Повеси. Ангел ме обвини, че съм искал да го обера.

Хаджиталъшманският мюдюрин ме арестува и разследва, но обвинението на Ангел не се доказа. По застъпничеството и поръчителството на кмета на с. Ташлъмюселим бях освободен.

За учебната 1896/97 г. станах учител в с. Татарларе. С Лазар Димитров в Одрин се запознах чрез книжаря Атанас Илиев, като ходех за книги в Одрин. Тогава нищо не ми каза, но после ме повика в Одрин чрез Ат. Илиев. Запозна ме

301
 

с Христо Генчев, Георги Димитров и Войнов от Мустафапаша. Л. Димитров ме закле и ми каза, че когато го няма, да търся един от следващите двама в Одрин. След като ме покръстиха, дадоха ми и един револвер (кърма „Тюфекчиев”), както и инструкции, какво да работя.

В Чокенско организираните от мене се познаваха само по номерата си 1, 2, 3, 4 и пр. и паролата „Великомученик свети Георги”.

Работата си за посветяване почнах сам още като учител в с. Селиолу. Посветих най-първо бакалина Илия Николов, Атанас Стоянов Ватиков (куриер), Димо Иванов Вантеков, Христо Памуков и Хр. Черкезов. С тях турих основата, подредих ги по номера и членски внос първо по грош на месец, а после по 2 гроша. През 1897 г. посветих и други селиолувци; Димитър Николов, Тодор Азъркалиев, Димитър Карачивиев, Стоян Вантеков, Добри Георгиев, Атанас Янчев, бакалина Калоян. . .

В Селиолу е ходил лозенградският главен учител Лазар Маджаров.

По празниците, след отпуска на църква, отивах в селата на Чокенско да кръщавам и посветявам. В село Иниджия покръстих Димитър Янев, учителя Обретен Иванов, Яни Димитров и Георги Щерев, в с. Гечкенли — Спас Атанасов, Стоян и Стойко Назърови и др., в с. Арпач — Илия Стоянов, Тодор Ташев, Христо Стоянов, Атанас Гагаузина и др., в с. Ташльмюселим — Димитър Атанасов Ботев, Стоян Иванов, свещеник Петър Попянев и др. В това село посветените се увеличиха на около 30 души.

Л. Димитров и Андон Арнаудов с куриер ми пращаха от Одрин вестници. Помагаше и сестричката на Андон Арнаудов на име Добра.

В село Лахна-Пашакьой покръстих свещеника Хр. Попанев и Димитър Атанасов за ръководители, в с. Мусуч — Илия Гагаузина, Топуз Георги Атанасов.

На събора в Ташлъмюселим в деня „Св. Троица” посветих двама пехливани от с. Еникьой (до самия Одрин). През същата година ходих и в с. Инджекьой под предлог, че купувам кожи, и покръстих един бакалин с 4 души, които не помня. В това село половината бяха турци. За да прикрия дейността си и да ги заблудя, ходих при една кадъна да ми пусне кръв.

Одринският комитет ми прати една кобила, с която ходих по агитация.

302
 

В с. Бюенли покръстих първоначално Стоян Георгиев, Фоти Георгиев, свещеника Стоянов, в с. Хадъра — Коста Иванов, Ив. Хаджиоглу и Атанас Колев, в с. Карахамза — Димитър Христов, Георги Проданов, Христо Димов и свещеник Петър Николов Терзиев, в с. Татарларе — Димитър Карачевиев, Паруш Дросев, учителя Стойко Попангелов, свещеник Ангел Георгиев, Петко Маджаров (куриер) и Георги Николов, в с. Продавия — свещеника Димитър Попянев, Ангел Ангелов и брат му Дряновото Коле и др.

Като учител в с. Татарларе покръстените скоро се увеличиха. Нико Попхристов бе куриер за България до с. Дервен-дерекьой (сега с. Воден), а за Одрин куриер бе Паруш Дросев. Снаодих ги с оръжие, което ми изпратиха от Одрин повредено, с поръка да го поправя и дам на двамата куриери.

Дреновото Коле успя да избяга от ръцете на 40 души, които обкръжиха къщата му. Той се облече в сукмана на жена си, отиде така до нужника, прескочи плета и избяга в България.

Турците стреляха, но не го улучиха.

От с. Татарларе отидох в с. Вайсал и покръстих Георги Щерев, Димитър Цивката и сина му. . .

През 1897 г. заедно с татарларците Димитър Маджаров, Петко Маджаров, Георги Ников и др. отидох на сбор в с. Коджатарла. Срещнах се с неговия свещеник Петър, когото посветих и покръстих. Покръстих също поп Апостол, който държеше селата Горна и Долна Канара. Последният ми доведе 5—6 души, които покръстих същия ден.

Коджатарла не бе в района ми. Затова отидох в него с разрешение на Лазар Маджаров, с когото се срещнах в Лозенград в къщата на Тома Пиперков. Говорихме за униатина поп Стоян в с Коюнгявур. Той бе по-рано учител в с. Селиолу. Организацията искаше от мене да го разубедя. Поп Стоян каза, че ако другият свещеник му отстъпи цялото село, ще се откаже от униатството. Това бе през 1897 г., когато бях пак учител в с. Ташлъмюселим, гдето отидох след едногодишното си учителствуване в с. Татарларе.

През лятото на 1898 г. обиколих с. Акбунар, където покръстих Георги Пеев, Костадин Пеев, свещеник Георги ... и др., в с. Куруджукьой — няколко души, които не помня. Същото направих и в с. Мурачели, с. Кайпа и с. Мосуч. . .

303
 

През учебната 1898/99 година всичките селски комитети на Чокенско имаха председатели, секретари и касиери, все новопокръстени. Шифърът ни бе „Български вожд умен” [1].

Понеже станах подозрителен за властта като учител, Одринският комитет реши да се ръкоположа за свещеник и под булото на расото да работя свободно. И наистина, през август 1899 г. в Пловдив митрополит Натанаил ме ръкоположи. За тая цел минах границата с паспорт. Един детектив ме позна като отдавнашен дезертьор, но ме успокои с думите, че няма ла ме издаде, понеже съм се посветил на народна цел. Заминах за свещеник в град Фере [2].

От г. Фере отидох в Одринската митрополия заедно със семейството си. Дядо Софроний ме посрещна с думите, защо не стоях във Фере, и ми заповяда да се върна. Посочих му писаното във вилаетския вестник „Едирне”, поради което не мога вече да бъда свещеник. Отговори ми по-скоро да напусна митрополията и да вървя където искам.

А аз отидох в гимназията да се срещна с председателя на ООРК Велко Думев и да го уведомя, че напуснах поста си по решение на Ференския комитет. По мое искане дадоха ми един револвер и ме пратиха в „Каика” (махала) при учителя Георги Василев да ми даде две турски лири. Дадоха ми също и вестници, а за пълномощно реших да го пратя до Иван Хаджиев в с. Дерекьово (днес с. Воден, Елховско).

Заминах за с. Селиолу. На местните турци ушите настръхнаха и всички знаеха, че ме търсят. Срещнах се с кума си Илия Николов и няколко души от местната организация, на които казах, че ще замина за България. И те ми казаха по-скоро да вървя.

На другия ден полицейският офицер телеграфирал от Одрин във Фере за залавянето ми. Отговорили му, че съм заминал свещеник за Ортакьойско.

Справили се в с. Дребишна, но отговорили, че няма такъв свещеник. Тогава телеграфирали в Хафса да изпратят стража в Селиолу. На 3 май сутринта 1903 г. заминах за с. Татарларе. От Хафса същия ден пристигнала стража в Селиолу. В Татарларе отидох в къщата на поп Ангел с цел последният да намери куриера, за да ме отведе в България. Поп Ангел
 

1. Шифърът на Даков е както следва: Български вождъ уменуфхцчшщь я з а б в г д р е ж з и к л м н о п р с т 2 3 4 6 6 7 8 9 10 11 12.

2. Дейността ми като свещеник в Дедеагачко, вж. кн. VII от „Приноси”.

304
 

посочи брата си за водач, синовете на когото вече бяха избягали в България при обиските. С него потеглих още същата вечер — 3 май 1903 г. Минахме покрай Карабунарската кория. Тя бе гранична с българското Дерекьово. Пътувахме цялата нощ и на 4 май сутринта стигнахме в Дерекьово. Валеше дъжд. Блъскахме се толкова много, че си изгубих калимявката, а расото си скъсах на много места.

В село Дерекьово се срещнах с Иван Хаджиев. Чрез него получих писмо от Одринския окръжен комитет. Съобщаваха ми, че съм назначен пунктов началник в с. Къзъклисе и че трябва да прибера от пограничните складове пушките и оръжията на агитационните чети, които се движат в Чокенско. Единият склад с пушки, патрони и други припаси се намираше в с. Голям Дервент (в България), тъкмо на границата на Чокенския район и то у братя Баракови.

В с. Къзъклисе приех пункта от Стоян Милев. Складът се намираше у Димитър Попов. Тук имаше дрехи, кримки и патрони. Преместих ги към източната страна, в края на селото, у Георги Дойнов Чолаков, за да мога незабелязано да приемам куриери и чети. В свободното си време опитвах пушките. Развалените отнасях сам в с. Яйлюджик на поправка у майстора Петко Тюфекчиев срещу заплащане от комитетски пари.

В с. Къзъклисе всичките четници се хранеха у Ив. Шопов срещу заплащане от комитета. От местните чорбаджии събирах помощи за нуждите на делото.

В с. Казъклисе пристигна Герджиков с капитан Икономов. Те почнаха да сформирват чета. Седяха два дни и заминаха за с. Гергебунар. На другия ден и аз заминах за това село с цел да искам да дадат стотина лева от Бургаския комитет. Много войводи имаше там. На цялата чета направиха снимка в реката. Опитахме една бомба, италианска система. След два-три дни тя замина за Турция.

И аз пожелах да тръгна с четата, ала решиха да се върна в пункта в Къзъклисе.

Като почна отстъплението, отидох в с. Кайбйларе, гдето раздавах като член на комисия от страна на комитета брашно и настаняване бежанците по селата.

Предавам и две пълномощни и едно удостоверение към спомените ми за революционното движение на българите в Одринско.

305
 
 

ПЪЛНОМОЩНО

Дава се настоящето пълномощно на свещеник Д(имитър) Даков в удостоверение на това, че той като доверено лице на вътрешната организация е оставен за заведущ пограничния пункт в с. Къзъ-Клисе. Поканват се всички другари в приятели да му оказват съдействие по отношение на организационните работи.

с. Къзъ-Клисе,
30 май 1903 г.

М(ихаил) Ив. Герджиков
ПЪЛНОМОЩНО

Подписаний Лазар Маджаров, началник на агитационната Лозенградска чета, опълномощавам бла(го)говейния свещеник Д(имитър) Даков, началник на Къзъ-клисенския нункт, да прегледа сметките на избягалите касиери на лозенградските села и поради постъпилите изключителни обстоятелства за организацията в района, да получи останалите в касиерите пари.

с. Къзъ-клисе
7-и юни 1903 г.

Началник на агитационната чета на Лозенградския район
Л(азар) Маджаров

КРАТКИ СВЕДЕНИЯ И ДВА ДОКУМЕНТА

ЗА ПЕТКО НАПЕТОВ
като учител и революционен деец в Чокенско

Случайно намерих в архивата си две писма от Петко Напетов — едното от 7 януари, а другото от 1 юли 1901 г. Не зная где са и дали не са унищожени другите му писма, които бяха по-интересни. В едно от тях се говореше какви са българите в с. Ташлъмюселим и какво ги учи той, а в друго — за пренасяне на пушки през границата. В същите писма той се

306
 

обръщаше към мене „учителю”, понеже той беше във Варна като гимназиален ученик в моя младежки „кружок”, както казвахме тогава, вместо кръжок.

В приложените тук две писма той се обръща към мене с „братко” и „Н. Константинов”.

През време на учителствуването му в с. Ташлъмюселнм, Одринска каза и Хаджиталъшманска нахия, софийският митрополит Партений, родом от с. Вайсал, посетил родния си край Одрин. Революционната организация в Чокенско поканила селяните да отидат в Одрин и посрещнат митрополита. Те се стекли масово, за голямо учудване на Партений, без да знае, че е било по нареждане на революционната организация, с цел да проведе един вид „пробна мобилизация” и да повдигне духа им с това раздвижване.

През 1901 г. бащата на Петко Напетов — дядо Георги, млекар във Варна — се помина, като остави 5 дъщери и за издържката на която брат им трябваше да се грижи. Това морално задължение застави Петко Напетов да се оттегли от активна нелегална дейност в Одринско, като работеше обаче във Варненското македоно-одринско дружество в подкрепа на вътрешната революционна борба дори и след Преображенското въстание.

София, 19 февруари 1950 г.

Приложение два документа [1]

Никола Константинов [2]
 

1. Братко,

Няма да ти разправям как минавам тук. Знай само, че въз бури живея! Завладявам сърцата и имам успех.

Поздрав Тиневу и Иванову. Една молба и към тримата ви: ако имате или случайно срещнете някакъв материал за просветителна деятелност между простолюдието тук, пратете ми. Иванов и ти щяхте да ми пратите някакви въпроси по специалността Ви. Пратете ги: Живея в Старо село с добри стари нрави — селото на Инджето. Драснете ми и тримата по
 

1. Освен тези две писма, от Петко Напетов и за него има още около 50 писма в архивите на Георги Минков и Янаки Гочев, които ще бъдат отпечатани в книгите IX и X на „Приноси”.

2. Никола Константинов е родом от с. Каваклия, Лозенградско, юрист и автор на няколко книги за Тракия.

307
 

нещо! Драснете, та да си спомня за съществуването и на друг свят, друг живот.. .Толкова се забравям! .. .

Пиши ми, ако знаеш, нещо за домашните. Ония пари дали ги получиха?

Всичко е на наши плещи, братко, на нас черните рабочи!

Много ще ми е приятно, ако получа и от тримата ви по нещо. Таньй! Нещичко из Варна, ако си ходи по празниците и ако има.

Някоя интересна за мене книга, ако има пратете (напр. Раковски ако издаде).

Честита Ви новата година (и на 3-мата).

Одрин
7. I. 1901 г.
(отстрани) Адрес

Ваш
П(етко) Напетов


2. (Къзъл) Агач
8. VII. 1901 г.

Др. Константинов

Телеграмата получих. Ето какви условия трябва да изпълва лицето, що ще ми препоръчате: ще е учител в трето класно училище, затова трябва да е със средно образование и не висше, за да не се подозре — най-хубаво е да представи документ за средно образование или VI клас. Струва ми се, препоръчаното лице е доста известно като революционер патриот из София. Дали не е известно на тайната турска полиция в София. Може и със свои документи да даде заявление само ако не е много известен. Със чужди струва ми се няма време да се приготви. Но и друго: ако той е предаден искрено, силно към делото — тъй като Кр(ъстьо) Асенов — без друго ще му се намери работа, а работници няма. Телеграфически ще пратя адреза, на който ще прати заявление, сега не е при мене. Но ако е решен без друго да бъде работник в делото, най-хубавото е да отпътува за Ямбол К(ъзъл) Агач — за което предварително ще ни съобщите. Нека, за всеки случай, си извади и паспорт — ако може.

Пиша извънредно, бързо ще бътевам. Колко ми е мило за софийския хладен въздух и студената вода — тук нетърпима

308
 

жега, а болест? И колко див е тоя край! Подивяхме по горите. Ако му пречат средствата, съобщи да пратят.

С братски поздрав
(Петко) Напетов

(Отстрани). Ако знаеш екзалтирани лица, съобщавай — пращай ги тук.

Същ(ий)
 

БИА—НБКМ, фонд, 63 № 4753—4754


[Previous] [Next]
[Back to Index]