3. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА СЕЛЯНИТЕ МИХАИЛ ВАСИЛЕВ ОТ С. КАРАКОЧ И ХРИСТАКИ
ЯНЕВ ПАТОКОВ ОТ С. БЪЛГАРСКО КАДИЕВО ПО УБИВАНЕТО НА МЕХМЕД АЙТОЗЛИЯТА,
ВОДАЧ НА ТУРСКА РАЗБОЙНИЧЕСКА БАНДА
Михаил Василев: През 1901 г. Маджаров дойде в село го ни сам. След него дойдоха Георги Шопов и Илия Митошев. Заловен бе Тодор Михалчев от Лозенград и Айтозлията искаше 80 лири, за да го пусне. Това ни съобщи Георги Шапката, който бе овчар в турското село Ахмачево и при когото се явила разбойническа шайка. Шест души обикаляхме 15 дни ахмачевската кория, но не срещнахме разбойниците. Тия шест души бяха: Маджаров, Г. Шопов, Д. Шопов, Илия Митошев, Панайот Желязков и аз. След това напразно бродене братя Шопови и Митошев си отидоха в Каваклия, а Маджаров и Желязков — в Кадийово. Два дни, след като се пръснахме, на хармана ми дойде дядо Станко със съселянина ми дядо Георги Крушевлията, когото плашеше за пари Айтозлията — водач на разбойниците. Дядо Станко ми съобщи, че отива в Лозенград за откупа на Т. Михалчев; на връщане с парите да го чакаме на ахмачевския път и да го следваме до Кукурдане, гдето трябвало да предаде парите-откуп на разбойниците. Дядо Георги със сълзи на очи молеше да направим потребното срещу разбойниците. Веднага заминах за Кадийово при Маджаров. Жени отнесоха пушките дене на края на селото и привечер още се отправихме към Ахмачево 5 души: Маджаров, П. Желязков, дядо Пейо Киширлията, синът му Рале и аз. Стигнахме в каменистата местност Ташлъджа Йолма, гдето залегнахме да чакаме дядо Станко. През нощта се зададоха двама турци от с. Ахмачево на път за с. Алмаджик, които вървяха един след друг на 50 крачки. Заловихме първия, а вторият избяга назад. Отведохме го в едни драки на селската ни кория. При разпита заловеният призна, че е Айтозлията. Маджаров го уби с нож и му взе револвера, след което го оставихме непогребан и си отидохме. На другия ден пратихме селския ни куруджия Михаил Димитров Палича. Той го погреба гол и донесе дрехите му у нас, гдето беше потерята. След това петимата потеглихме за Кукурдане срещу шайката на Айтозлията. Дядо Станко дойде при нас. Той ни съобщи, че откупът 80 лири турски
340
заровил по пътя от с. Каракоч до лозето на куция Христаки в една драка. Посочи ни и полянката на Кукурдане, гдето разбойниците се хранят. Ние я заградихме и поставихме П. Желязков на пост, караул. По едно време Маджаров ме прати да проверя дали караулът е на мястото си. Тъкмо като долагах на войводата, че не намерих караула, гръмна пушка. Раздвижихме се да видим какво става. П. Желязков идеше към нас. Обясни ни, че из габраците шайката го обградила. Той познал единия — турче от с. Алмаджик, стрелял и го ударил в устата, след което другите се разбягали. Тогава разбойниците запалили в едно дърво Т. Михал-чоглу, и след като го изгорили така, се пръснали. Единият разбойник — Нури, от с. Алмаджик, се предал сам, другият бе заловен от властта, а останалите двама из Люлебургаско останаха неоткрити.
Христаки Янев Патоков: Айтозлията залови Тодор Михалчоглу, като отивал от Лозенград за с. Корията. За освобождаването му тоя страшен разбойник поискал 400 лири турски откуп. За да унищожи разбойника и шайката му, Маджаров образува потеря от Георги Шопов и Илия Митошев от с. Каваклия и съселяните ми: Панайот Желязков, Станчо Димов, Чолака Бойчо Дражов и Дражо Петков. По време на превоза на снопите Маджаров ходи с тия 6 души 7 денонощия да търси Айтозлията. Нашето село хранеше потерята. Понеже не можеше да влезе в дирите му, съселяните ми се прибраха в селото, а Маджаров останал в с. Каракоч с каваклийците Георги Шопов и Илия Митошев, отгдето последните двама отишли в с. Каваклия на гости при семействата си. През това време именно овчари забелязали, че двама турци от два дни чакат на Каракочкото кале, до Ленищенската река в самата местност на калето. Едно овчарче, което носело мляко в Лозенград, съобщило виденото в Каракоч. Щом Маджаров научил за това, организирал убиването на Айтозлията и унищожаването на бандата му.
Какво голямо добро направи Маджаров с това си дело на българите, показва фактът, че кадийовци, като отивали към Лозенград и се връщали, отбивали се да пикаят на гроба на Айтозлията. Неговото изчезване внесе у нас голямо облекчение. Селяните се привързаха много към организацията и вършеха охотно за успеха й и най-тежките работи. За да се въоръжи например, по 3 часа и половина път са влачели на гръб чували с патрони до селото ни от Марков баир. Тоя
341
баир се намира между селата Пирок и Кулата, залесен с гъста букова гора.
Там, в шумата, имало складирано оръжие за с. Кадийово. Един селянин от
Кулата завел кадийовци на това място, гдето натоварили пушките на кон,
а патроните в чували ги отнесли 8 души на гръб.
Спомените на М. Василев са записани на 21 май 1929 г., на Хр. Патоков на 31 октомври 1927 г.