ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Отношението на сърбите и авторите на 19 май към македонските легални организации

За сърбите и за авторите на преврата от 19 май легалните македонски организации са еднакво нежелателни и опасни както и нелегалната ВМРО. Затова членове на Македонски национален комитет, председатели на братствата и др. легални хора биваха избивани още преди 19 май - напр. председателя на Националния комитет, Димитър Михайлов, члена на същия комитет, Щерьо Божинов, Панчо Накашев, двама младежи от Пловдивската македонска младежка организация, председателят на братството в гр. Станимака, директора на в. „Ла Маседоан" и „Македония" Сим. Евтимов и други.

На времето в печата се изнесе, че протогеровистката банда върши тези убийства в пълно разбирателство с Кимон Георгиев - Дамян Велчева. Членове на тая банда с подписите си известиха на обществото, че Кръстан П[оп]тодоров и Перо Шанданов са насърчавани и насочвани от звенарската група; че са често в домовете на Владимир Начев, Велчев и техните на (Велчева - Начева) приятели офицери; че пунктов началник на протогеровист[ите] е Найден Малеев, който на 19 май стана началник на административното отделение в Дирекцията на полицията; че се готви военен преврат от страна на звенарите начело с Дамян - Кимона и че на тоя преврат много надежди възлага протогеровистката групичка.

Избивани бяха абсолютно невинни хора, избрани за жертви напосоки. Целта бе: да се напластява впечатлението, че македонското движение се самоунищожава, да се предизвиква ВМРО към въоръжена защита на своите легални братя в България (така както тя защищава македонските българи против всяко насилие) и така убийствата да продължават. А като продължават тия убийства, едновременно с моралната загуба за освободителното дело, постига се и компрометирането на българската власт. Следователно, звенарите си подготвиха по тоя мерзък начин пътя към своето възшествие върху министерските кресла, с надежда да намерят едно по-подготвено общество за затвърдяване на своята власт за атакуване на македонската организация и за получаване добра бележка (похвала) от тайния им белградски съюзник.

Македонското движение много помогна за да станат достояние на обществото всички тези планове. То молеше българските отговорни власти да вземат макар и минимални мерки за предотвратяване на убийствата, които звенарската тайфа с определен план предизвикваше като осуетяваше всички опити за умиротворение и парализирваше в значителна степен на резултатите от амнистиите и отстъпчивостта, която ВМРО толкова пъти прояви спрямо протогеровистите. Пред задграничните представители на ВМРО г. Мидилев призна, че протогеровистите лесно ще се оттеглят, но зад тях стоят други, които трябва да бъдат убедени. Тия „други" на които той не посмя да посочи имената са звенарите. Те успяха да „убедят" Мидилева да каже публично една лъжа по адрес на ВМРО, като му подшушнаха, че ще го направят големец. Случайно ли той се озова в кабинета на Кимон, на 19 май? Мие се бранехме срещу ударите и продължавахме да предупреждаваме. Но нямаше кой да ни слуша сериозно, а още по-малко да вземе мерки за спасяване и достойнството на нацията и интересите на държавата. Партизанското късогледство в България не виждаше, че все с оглед на своя таен план звенарите влизаха в интимни връзки с предателското земеделско крило на Коста Тодоров, а пускаха интриги между офицерството за това, че някой македонски деец бил поздравил на улицата Гичева, че с оглед на тоя план опитваха общественото чувство спрямо цар Бориса, прикачвайки му иронично името „човека с меката шапка" и наричайки го „Борис последни"; все с оглед на тоя план Дамян Велчев опровергаваше в[естни]к „Македония", че нямал нищо общо със звенарите, а още по-малко с протогеровистите. Все тоя план караше звенарите да сеят интриги всред българското общество и особено всред партиите, да създават шпионската афера и други маневри от тоя род.

Връщайки се към македонското дело, заключаваме: то беше трън в очите на сърбите и главна пречка за тържеството на сръбската политика в България. Затова трябваше да бъде то разяждано, разслабвано, компрометирвано и унищожено. В поробена Македония за тази цел сърбите си служат с регентите. В София си послужиха със звенарите и авторите на преврата от 19 май. Тая цел изискваше, естествено, разстройството и на македонското легално движение.

Но отвори си устата и генерал Златев и потвърди по най-неочакван начин, че всичко което казваме е вярно; потвърди съюза между протогеровистите и Велчева - Кимон Георгиев. Едва тогава някои неверни Томовци разбраха защо редакторите и писачите на протогеровисткия „Революционен лист" станаха редактори и писачи на органа на правителството след 19 май в. „Нови дни" - като например Георги Кулишев, Джеров и др.

* * *

Фалшифициране чувствата и мнението на Македония в полза на звенарското котило

Няколко души, заслужено изпъдени от редовете на македонското движение, наречени протогеровисти, бидоха натоварени с още една позорна роля: да фалшифицират мнението и чувствата на Македония в полза на звенарската политика.

Македонските легални организации, естествено, наричаха сърбите с истинското им име на палачи и водеха борба срещу поробителя. Но на Дамян Велчев са необходими организации, които да държат исо (да пригласят) на сближените химери. Ако пригласят и ако са готови да бъдат слуги на Велчевци, македонските организации могат да съществуват даже като нелегални. Това потвърдиха и думите на генерал Златев.

В днешната епоха македонските организации имат оправдание за съществуването си само ако се борят за свободата на Македония, както някога имаха право на съществувание, ако се бореха срещу робството, поддържано от Абдул Хамида. Когато турците дадоха значителни права, македонската организация свали оръжието (1908), но после пак промени тактиката си съобразно поведението на турците.

Нещастните, титулувани протогеровисти, се наричат „македонска организация", даже „революционна", а в същото време ратуват за братство със сърбите и ругаят онези, които се проявяват революционно против сръбската тирания... Те писаха и още пишат работи, които хвърлят само мъгла върху ясната определена идеология на освободителното дело. Те искат напълно да затоплят, да заличат тази идеология, да разрушат светлата, човешка, честна позиция на поробения българин, която е изразена още от Христо Ботев в писанията му за правото на българската нация и за мизериите на сръбската политика. И всичко това протогеровистите вършат без да са дадени каквито и да е права на Македония от страна на сърбите; вършат го като се знае, че такива права въобще няма да бъдат дадени по доброволен начин. В помощ на превратаджиите от 19 май се наредиха и личности като Лазар Поповски, когото даже в. „Мир" запита от къде му са парите, с които издава в. „Камбана" и за когото основателно можем да се запитаме, на коя държава още не е станал шпионин. И тоя господин, в съзвучие с протогеровистите и звенарите проповядва, че спасението на Македония е в заздравяването на югославянската идея по белградски образец, изобщо в изоставянето на борбата за освобождение на Македония и възприемане на една нова борба... против враговете на Югославия, т. е. враговете на Сърбия.

Тия проповеди очевидно ни водят към изгубване на народното ни българско име. Но ако ние не желаем да го променим, да се наречем вместо българи „югославяни", можехме още в турския режим да станем гръкомани и сърбомани, а не да се борим против сърби и гърци, както тогава, така и понастоящем. Днес българското име трябва по-твърдо да се брани, защото - за разлика от турската власт, както казахме и другаде - сръбската и гръцка власт води борба тъкмо против това име, него иска да погребва в Македония. Поробените българи в Македония отдавна биха могли да благоденствуват, а не да биват подлагани на нечувано и нечовешко гонене, разоряване и избиване, ако биха възприели тая именно политика, която някои криворазбрани „родолюбци" се опитват или по-право се опитваха да насаждат от тук, от България.

Ако македонците са твърди, тъкмо това е, което може да накара сърбите да отстъпят.

Даже да бяха направили сърбите някакви отстъпки, по никой начин не биваше да се нанася обида на македонското дело, нито да се преследват македонци. Защото и направените отстъпки биха били преди всичко резултат на показаната твърдост, издръжливост, патриотизъм на македонците. А организациите са израз на тоя твърд патриотизъм.

Ако македонците не биха се държали здраво, ако се подчиниха и се посърбеха - за какви права на българи би могло да става дума в Македония?

Ето защо, ясно е, че звенарите в същност не са водили никаква сметка за български права и за българи в Македония. Тяхното отношение спрямо македонците потвърждава тая им предателска индиферентност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]