КАК СЕ БРАНЕШЕ НАРОДА В МАКЕДОНИЯ
Иван Михайлов

В Охрид

На 23 февруари 1903 година, по заповед на турския комитет в Охрид, един албанец уби, сред чаршията и в бял ден първенеца Наум Ортомаров. Смели охридчани заловиха злодееца и го закараха в конака.

Каймакамина побеснял от яд, как така гяури да турят ръка на един бабаитин, взима тояга, набива смелите българи и заповядва на заптиетата да разпръснат събралия се народ в хукюмата.

Охридчани се събират в училището си и решават да се борят срещу каймакамина. Подават телеграма до Битолския валия с копие до В[исоката] Порта и Екзархията, с която искат наказанието на убиеца, вдигането на каймакамина и очистването на града и околията от разните катили, или да се търси прибежище за тях. Копие от телеграмата по околен път предават и на консулите в Битоля. В знак на протест затварят чаршията. Тайно нареждат охранителни дружинки, готови за самоотбрана против възможни изстъпления от турска страна.

От Битоля иде помощника на валията, за да проучи делото и тури капак. Поканва депутацията от българите и ги изслушва. Последните му заявяват: или ще се накаже убиеца и вдигне каймакамина, или не ще отворим чаршията и ще вземем мерки за изселване. Делегацията, начело с Хр. Топенчаров, един добър познавач на турския език и приятел на видни градски аги, настоява на своето.

Каймакаминът телеграфически е уволнен; убиецът под конвой закарай в Битоля, за да бъде съден; катилите изплашени се изпокриват и града умирява. Едва на осмия ден се отваря чаршията.

Охридската солидарност, сплотеност и съединението победиха насилието и своеволието, крепено от турския ятаган.

[Previous] [Next]
[Back]