В Тиквеш
На югоизток от железопътната станция Градско, по продължение на двата бряга на р. Вардар, се простира една хълмиста котловина, която свършва при входа на прочутата вардарска клисура Демир-капия. Тази котловина се нарича Тиквеш. В турско време образуваше една околия (кааза) с административен център Кавадарци. Тази околия през 1912 година броеше 42500 българи, 1850 турци и пр. - всичко 45350 жители. От числото на българите - 19652 са мохамедани, потурчени преди 150 години. Те са запазили най-чист език, обичаи и нрави. Турски език съвсем е непознат за жените и децата. Това са тиквешките помаци.
От горните данни става ясно, че тази околия е най-чист български край. Но и тук македонският българин трябваше да води борбата за език и самобитност. За потвърждение на това ще приведем следното:
През месец май 1903 година кавадарският каймакамин арестувал българския архиерейски наместник - йеромонах Методи -под предлог, че имал връзка с македонския революционен комитет. Също така арестувал и някои по-видни граждани. Веднага след арестите започнали да обикалят разни емисари на чужди пропаганди и агитирали сред селското население да признае за свое духовно началство патриаршията. Обещавали: намаление на данъците, защита от разбойнически зулуми, премахване на ангарията по бейските чифлици, даване на заеми от земеделската банка и пр. На по-видните селяни са били обещавани тежки турски лири, ако се приберат в лоното на гръцката патриаршия. Два врага на българската народност бяха се сдружили, за да подмамят измъчения роб; бяха си подали ръка гърци и сърби. Същевременно правителствени бирници: бегликчии, спахии - цели глутници, са били плъзнали из Тиквеш да събират с камшик даванина за три години от селяните и да заплашват, че ще изтребят всичко българско. Много прочути разбойници, подкупени от чужди емисари, живо са се раздвижили по селата и явно принуждавали българското население да се отметне от българската си народност - в противен случай ще последва сеч и пожар по жилищата им. Отгоре над всичко и официалната власт публично взела страната на пропагандата. Сам кавадарския каймакамин през месец юли с. г. приготвил стотици екземпляри и разпратил по всички села с копие за заявление, което задължително трябвало да подаде на властта всяко българско село.
Ето буквалния превод на това заявление:
„Ние, християнските жители на махали и села що излагаме долу подписите и печатите си, заявяваме с настоящето си, че попреди бяхме привързани към гръцката патриаршия и, под благоденствената царска сянка, живяхме предоволни от всяка страна. Но като не можахме да устоим на насилническите заплашвания на някои злодейци от българска народност, минахме от немай къде под българската Екзархия. Понеже през това време не забелязахме някаква разлика и предимство в наредбите (усулите) и духовните ползи между тези две вери, а пък проявените напоследък лоши намерения от страна на българската народност ще ни нанесат материална и морална щета, то ние, нижайшите Ваши слуги, се повръщаме с покорност към старата си вяра и ви молим да благоволите да разпоредите потребното за привързването ни към гръцката патриаршия и за изпращането тук час по-скоро един гръцки митрополит".
Въпреки този общ и жесток натиск неприятелите са успели да разцепят само две села - Горна и Долна Бошава и то отчасти.
Тиквешани, особено кавадарските граждани силно протестирали пред виляетското управление в Солун и Цариград и като доказали подкупничеството на каймакамина, последният бил дигнат от Тиквеш и чак тогава духовете се усмирили. Тиквешани не хвърлиха петно върху своя стар будител и родолюбец Даскал Камче, който пръв отвори в Македония първата българска печатница в градеца Ватоша и която впоследствие беше пренесена в Солун, около 1838 година.