Документите в тая книжка не се нуждаят от много разяснения. Тe говорят ясно на всеки здрав разум и на всяка непомътена съвeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които най-много събудиха и най-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме някои извадки и от техни писания.

Държавите, които поробиха Македония - Югославия и Гърция - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нейната българска принадлежност. Кралска Сърбия и Югославия прилагаха една категория насилия и фалшификации в Македония; комунистическа Югославия прилага същите насилия и донякъде променени методи във фалшификацията. Целта, обаче, остава непроменена.

Властта на Тито побърза да изхвърли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с която най-много ние между славянските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до сърбизма. Със същото намерение тя внася в езика ни постоянно сръбски думи. Тя не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да бъдат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новостъкмен в Белград език, който може да се нарече сърбо-комунистически, но в никой случай не е наш език.

Същата власт фалшифицирва даже съдържанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривява и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоя: титовата власт премълчава, че Григор Пърличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата  “О Арматолос“, през месец Февруарий 1860 г. Гърция му предложи стипендия, за да учи в чужбина; разбира се, ако се обяви за грък. Пърличев публично заяви там, че е българин и отказа всякаква стипендия. Този знаменит жест на Пърличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло българско съзнание, титовата власт го изхвърля, прикрива го.

Настоящата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от най-славната епоха на новата ни история. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чийто носители бяха те; тези идеали нямат нищо общо с Югославия. Но това значи също, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чийто горди изразители бяха безсмъртните наши учители и водачи. Най- скъпи до техните сърца са били езикът и писмеността, с които те си служеха, заедно с цялото наше общество.

Изнесените тук документи са фотографирани, а някои дадени и в препис, на същият български език, на който са били писани от авторите, и точно както са били написани. Те бяха разбираеми за народа ни, когато авторите бяха живи. И днес отлично са разбираеми. Нашият език и писменост са тези, с които си служеха Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Узунов, Пере Тошев, Тодор Александров, братя Миладинови, Григор Пърличев, с една дума всички верни синове на нашата народност.

Напразно Югославия (или Гърция) ни налага свой език, писменост и идеи. Нашият идеал остава свободна, обединена и независима Македония, с равноправие на всички живущи в нея народности — по образеца на Швейцария.
 

КАК ПИШЕХА БОРЦИТЕ-ВОДАЧИ НА ВМРО

Нашите големи водачи-борци от ВМРО винаги са писали така, както пишеше и целият ни народ преди да дойде гръцкото и сръбско (югославско) робство в нашата родина. Даваме няколко ръкописи от добре известни наши борци.

На страница 6 даваме фотография от вестник “Дело“, орган на ВМРО през турския режим. Той бе списван от големия български поет Пейо К. Яворов, от град Чирпан, който се бори с пушка на рамо в Македония и написа най-хубавата книга за Гоце Делчев, на когото бе интимен другар. Завещанието на Яворов гласи, че костите му трябва да бъдат пренесени в Македония, когато тя бъде напълно свободна. Той бе сърдечен приятел и на Тодор Александров, комуто посвети едно от най-хубавите си стихотворения — “Заточеници“. Яворов бе прогласяван от арменците и като техен поет, защото написа за страданията им едно рядко по сила стихотворение.
 

На страница 7 е снимката - от органа на ВМРО от времето на турския режим, “Свобода или Смърт“, редактиран, пак от Яворов в поробена Македония.

ДАМЯН  ГРУЕВ

Роден през 1871 г. в село Смилено, Битолско. Той е основателят на ВМРО. Даровит агитатор, който особено много е влияел върху интелигенцията на Македония, но не по-малко и сред широката народна маса. Той е най-авторитетния член между тримата души, които ръководиха Илинденското възстание. Загина на 23 Декемврий 1906 г. при село Русиново, Малешевско.

Саморъчното писмо на Дамян Груев, дадено на стр. 9, гласи:

“ Г-н Гйоргов,

Преди някой ден са пристигнали в София секретарят, на Балканския комитет в Лондон, г-н Мур, и председателя на Комитета за Балканското изложение в същия град. Тук са се настанили в хотел “България“. С утрешния трен са намерявали да заминат за Букурещ.

София, 28 VII 906 год.

Ваш Д. Груев “.

ГОЦЕ  ДEЛЧЕВ

Роден на 23 Януарий 1872 г. в град Кукуш. Стъпва в редовете на ВМРО една година след основаването й. Пребродил е с пушка на рамо много околии на нашата родина. Още приживе името му става легенда. Заедно с Груев са двете най-популярни фигури през време на борбата срещу Турция. Загина на 2 Май 1903 г. при село Баница, Серско.

Саморъчното писмо на Гоце Делчев, дадено на стр. 11, гласи:

“ Никола,

Утре подир обяд ще потегли колата, а събота надвечер ще стигне в Дубница; затова вие пак требва да вземете всичките, (мерки - бел. наша), за да не попадне в ръцете на полицията или войската. Нека излезе някой от вас да я посрещне на пътя.

София, 10 VI 99

С поздрав на всички Гоце “

Д-р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

Роден през 1868 година в град Ресен. Пръв председател на Централния Комитет на ВМРО. С големи връзки из разни места в Македония на времето, и почитан сред чуждото общество в Солун. Бил е задграничен представитсл на ВМРО в периода около Илинденското възстание. Починал на 5 Януарий 1952 година в град Торино, Италия.

На стр. 13 e саморъчното писмо на Д-р Христо Татарчев, което гласи:

“ София, 16 VІІІ 1943.

Уважаеми Г. Ив. Михайлов,

Благодаря ви от сърдце за поздрава по случай петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден, Закъснех с тоя мой отговор, понеже смятахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето пътуване за Торино и да Ви изкажем, лично нашата благодарност по горния случай.

Със сърдечен поздрав Вам и Г-жа Михайлова

Д-р Христо Татарчев“

ХРИСТО  МАТОВ

Роден на 10 Март 1872 година в град Струга. Постъпил във ВМРО наскоро след основаването й. Най- познатият и дълбок неин идеолог през време на турския режим. Упражнявал е голямо влияние върху всички ръководни сили на ВМРО. Попадал е, както почти всички стари водачи на ВМРО, в турските затвори. Почина на 10 Февруарий 1922 г. в София.

Саморъчната бележка на Христо Матов, дадена на стр. 15, гласи:

“Резултатите от Илинденското възстание. Както е известно. Илинденското възстание трая два и половина месеца и по своя размер и размах произведе навсякъде голям ефект, но резултатите — видимите резултати за широкия свят — бяха: мюрцщегски реформи незадоволителни и разорение. Реформите бяха незадоволителни, защото непосредно след възстанието се приложи на дело само нещо от тях, та не се чувствуваха. А разорените села и семейства бяха на лице”.

ПЕРЕ   ТОШЕВ

Роден през 1865 година в град Прилеп. Заслужил организатор на ВМРО, особено в Битолския окръг. Другар на Груев, Делчев, Матов; като тех също бил български учител в Македония. Участвувал в Илинденското възстание в Мориховско. Загина през 1912 г. на път за Прилеп.

Саморъчното писмо на Пере Тошев, дадено на стр. 17, гласи:

“ Ташко,

Благодаря ти за искрените и правите думи, които си казал комуто трябвало. Ето досега накратце, историята:

10 дена ме държаха арестуван, изследваха ме и бях освободен от следователя и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицейски надзор — три пъти на ден, да се явявам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетия ден през нощта прокурора посети затвора и, като ме намери там, изказа своето очудване, че още не съм свободен, но обеща да се разпореди по този въпрос. На другия ден бях повикан при следователя и освободен от прокурора без никакъв разпит,. След 24 часа пак ме арестуваха и ми съобщиха, че ще ме интернират, затова да си избера някой крайдунавски град. След като им изисквах да ми отворят границата за Македония, а не Дунава, освободиха ме, но пак ... (нататък писмото не се чете — бел. наша).

Честито Р. Х р. на всички ви.

София 24 XII ... (годината нечетлива - бел. наша)”.

БОРИС САРАФОВ

Роден на 12 Юлий 1872 г. в село Либяхово, Неврокопско. През 1895 г. превзима гр. Мелник с чета. През Илинденското възстание е един от тримата негови ръководители. Отдавал внимание на атентатите срещу турски и европейски обекти в Македония. Поддържал е връзки с армейските революционери. Загина като задграничен представител на ВМРО на 10 Декемврий 1907 г. в София.

Саморъчното писмо на Борис Сарафов, дадено на стр. 19, гласи:

“Ташко,

Чаках те, но не дойде. Аз съм всяка вечер от 7-8 1/2 в бирарията  “Батемберг”, до малката черква “Св. Георги”. Утре, ІІ ч. пр. пладне ще бъда в Панах. Ела когато обичаш.

Събота, II IX, (годината не е писана — бел. наша)

Борис “

ХРИСТО УЗУНОВ

Роден на 22 Октомврий 1878 година в гр. Охрид. Бил е български учител в родния си град. Твърде известен охридски войвода и водач през Илинденското възстание. На 24 Април 1905 г. в с. Цер той и четниците му, на брой тринадесет души, при сражение с войска, привършили патроните си, решават да се самоубият, за да не паднат живи в ръцете на врага; оставиха в революционната история на Македония една от най светлите страници.

Долната извадка от предсмъртното саморъчно писмо на Христо Узунов гласи:

“ ...За последен път ще Ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка

Хр. Д. Узунов “.

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

Бил е български учител. Окръжен войвода на Скопския революционен окръг през турския режим. На три пъти ВМРО дължи предимно на него своето възстановяване — в 1910 г. след турския  “Хуриет”; в 1913 г. — след поробването на Македония от Сръбия и Гърция; в 1919 г., след първата световна война. От 1911 г. до смъртта си бе член с Централния Комитет на ВМРО и всепризнат неин водач. Загина на 31 Август 1924 г. в Пирин-планина.

Саморъчната бележка на Тодор Александров, дадена на следващата страница, гласи:

“Тодор Александров

Роден на 8 Март 1881 год. в гр. Щип. Свършил Скопското педагогическо училище през 1897 г. той става учител и организационен ръководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 год. при подготовката на Голямото Илинденско възстание — той е бил учител в Кочани и околийски ръководител на кочанската рев. околия, през която година са минали много чети и материали почти за цяла Македония. С негово съдействие са прекарани през Кочанско голяма част от експлозивите, които през Април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане във въздуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода Гвадалквивир и др... “.

В тия кратки нападки виждаме, че Тодор държи за географското единство на Македония; изрично отбелязва, че тя е останала разпокъсана.

Сетне, става явно колко той, както и всички наши борци, е верен към своята българска народност. И се грижи щото народът ни в поробена Македония да получи българските си училища, заграбени от Сърбия (Югославия).

Вижда се и грижата на Александрова за равноправие между различните народности в Македония; затова се застъпва и за техните училища.

Че политически обособена Македония може да бъде поставена под покровителството на Обществото на Народите — и Александров е смятал за уместно. При такова положение всяка националност в нашето отечество свободно може да изповяда съзнанието си, да употребява езика си и пр. Тия предложения и днес прави нашето освободително движение, което не изоставя идеала ни за независимост. Само влаховци и колишевци са за Югославия, и то с внушените им от Белград задачи за унищожение на нашата българска народност, за постепенното нейно сърбизиране.

Извадките от саморъчното писмо-окръжно на Тодор Александров даваме в оригинал на страници 27 и 28. Те гласят:

“ До членоветe на Вътр. М. Р. Организация

в Македония

и до съмишлениците й зад граница!

След тежката голяма война (19I4 - 1918 год.) която причини толкова злини и бедствия на сички почти народи в държавите победителки, победени и даже неутрални — особено за народите в цяла Европа — нашата многоизстрадала героична родина Македония остана пак поробена и разпокъсана...

Борбата за освобождението на Македония ще се продължи докато се извоюва поне автономно управление за трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България. Тая цяла, обединена и независима или автономна Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на обществото на народите или на една от великите сили, членове в него...

4) Първенците в градове и села дето е имало по-рано бълг. училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или забранени, да подадат заявления до Правителството в Белград, с преписи до съвета на обществото на народите и до пълномощните министри на Сев. - Американските съединени държави, на Англия, Франция, Италия, Япония и др., с което заявление да се иска възврщането на тези училища на населението, за да учи то децата си на роден майчин език, както и за прилагането на “Договорът за покровителството на малцинствата в Сръбско-хърватско-словенската държава”, който договор е изработен от Съглашенските държави и приет от Югославия...

Желателно е заявленията да се подават по-скоро и едновременно от повече градове и села, като се съгласят, ако е възможно, да сторат същото и турските, влашки и други малцинства, дето има такива.

Ако тая легална борба не успее, събитията ще ни научат какво да правим по- нататък...

От нас се иска само сплотеност, постоянство, твърдост и усърдна работа, за да се изведе борбата до близък благополучен край — да изгрее пак слънцето на свободата над нашето поробено отечество Македония.

С мн. сърдечни поздрави,

Чл. в Цен. К-т на Орг.

Богдан “

Македония, 28 VI 920 год.

“Братя,

Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече.

Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си.

Стига толкоз мъки, стига толкоз позор!

Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот.

Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско ще требва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий 1903 година.

Последвайте братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата. Упорствувайте, братя, в борбата! Само в упорство и дълготрайна борба е спасението ни.

Нека Бог благослови правото ни дело и деня на възстанието.

Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!

Да живее народа, да живее свободата!

Целува ви братски: Щабът”

“ Вътрешна М.-О. Р. Организация - Централен Комитет Свобода или Смърт “.

КАК ПИШЕХА ДО СКОРО КОМУНИСТИТЕ

Комунистите като Димитър Влахов не знаеха друг език, освен майчиния си български език. И когато печатеха своите пропагандни вестници във Виена, насочени против борбата на ВМРО за освобождение, те си служеха с българския книжовен език. Тия вестници те пращаха — особено с помощта на сръбската и гръцка полиция — и до разни лица в Македония, за да разрушават единството на народа ни. Ако те смятаха, че нашият народ не е български, нямаше защо да му поднасят вестниците си печатани на български език.

Следващите фотографий са красноречиво свидетелство за изневярата, която тия комунисти са направили спрямо своята нация днес.

Ето фотография от вестника на Димитър Влахов, издаван във Виена между двете големи войни, със средствата на болшевишката партия.
 

В статия поместена в същия брой на влаховия вестник — от който даваме заглавната снимка — под надслов “Събора в Горна-Джумая“, е казано между другото, това, което посочва следната снимка:
 
 

Какво бил писал българският печат за прочетената в събора декларация на ВМРО никак не е важно. Ако той вдигал шум против декларацията на ВМРО за независима Македония, това иде да покаже — и по свидетелството на влаховия вестник — че ВМРО никак не е била върховистка. Но още по-интересното е, че влаховият вестник признава как ВМРО още от турско време, от времето на Делчев, е била за свободна и независима Македония. А тъкмо на този идеал изневери, поиска да го продаде Влахов  и неговата групица, която си прикачи смешното име “ ВМРО Обединена “. Тя изневери на народния идеал, заради служби в титова Югославия. Свободна и независима Македония не значи Югославия, а значи само СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ.

Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерация” непрестанно пишеха за българи, поробени в Гърция и в Югославия. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от брой 84, от 25 Февруарий 1929 г. на “Македонско Дело”, който в статия “Венизелос и положението в Македония”  пише между другото:

Комунистите винаги са били против Югославия, преди да дойдат на служба в нея в 1944 г. Те, както казахме, са проповядвали своя комунизъм само на база независима Македония. Така са смятали, че по-лесно ще могат да излъжат народа, който искрено е бил и сега е за независимост.

В брой 182-183 на “Македонско Дело”, от Януарий-Февруарий 1934 год., в статията “Светозар Прибичевич и югославската федерация”, те отричат Югославия; казват, че тя иска да глътне България; че иска да си пробие път към Бялото море; че иска да вкара македонците в своя търбух; че иска да направи македонците авангард на своя империалистически поход на юг към морето.

Всички тези работи ние и днес ги пишем и твърдим — че титова Югославия ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите приятели са станали оръдия на белградския империализъм, за да блъсне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статията, в която те нападаха Прибичевич задето искал Югославия:

В снимката на стр. 35 от същата статия ясно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волята на народа, е създадена първата Югославия.

По същия начин в 1944 г., с помощта на руските и западните войски, против волята на народите, и чрез избивания на стотици хиляди души будни синове на тия народи, бе натрапена титова Югославия.

Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” брой 6 от 23 септемврий 1932 г., издаван в София, където в един позив на Влахов и компания (именуващи се “ВМРО-Обединeна”) пак говорят за българско население в Македония, и свършват с възглас за независима Македония.

Този вестник се издаваше от шепата съмишленици на Влахов в София, които се бяха нарекли “Македонска прогресивна емиграция в България”.
 
 

КАК ПИШЕХА БУДИТЕЛИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА НАЦИОНАЛНОТО НИ ВЪЗРАЖДАНЕ

Тук даваме някои документи от епохата преди появяването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално възраждане през деветнадесети век. Някои измежду тях, свързани с църковното и просветно дело в Македония, са и от по-късна дата.

КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ

Както с всички стари и по-нови български писатели от Македония, така и с КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ се прави фалшификация от белградската и днешната скопска пропаганда. Той е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковия манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапеща през 1816 г. Даваме фотография от първата страница (заглавна) на тая книга (виж стр. 38). Пейчинович предназначил книгата за просвета на българския народ, и затуй я написал на “препростeйшим и не книжним язиком болгарским”. Ясно е, че и според Пейчиновича трябва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжния” език и писменият, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизия” Пeйчинович означава Македония.

КОНСТАНТИН И ДИМИТЪР МИЛАДИНОВИ

Измежду най- заслужилите синове на българската нация, които загинаха мъченически за нейното възраждане, са братята Константин и Димитър Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бяха отровени в една цариградска тъмница, чрез подкупени от гръцката Патриаршия тъмничари.

И двамата братя са сбирали български народни песни, които бяха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на хърватския епископ Щросмайер. За затварянето и отравянето на двамата братя сръбските вестници на времето поместваха верни информации. Сръбският вестник “Световид” писа тогава:

“Върху Миладинов турците поискаха да излеят своя гняв по най-суров и безчовечен начин, защото знаеха, че той е най- популярен и има най- голямо влияние врху македонските българи”. Турците действуваха по внушения на гръцките владици. Горните думи за Димитър Миладинов сръбския вестник писа, естествено, на сръбски език.

Към заглавната страница на сборника с български народни песни, събрани от братя Миладинови, няма нужда да обясняваме нищо.

На стр. 40 фотографията от този сборник се чете ясно. Песните събирани от братя Миладинови, само в Македония, са наречени от самите тях български. А това нещо днешната белградска диктатура и нейните скопски слуги го фалшифицирват.

В литературата на нашия народ има писани работи и на диалект, било поезия, било проза. Но нашите писатели не са покварявали народния ни език, а са го пазели чист; те не са вмъквали в него сръбски думи, както днес Белград прави в Македония. За пример на страници 42 и 43 даваме фотография от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в София, в архива на Възраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туй, за още по-голяма яснота и буквален препис от стихотворението.

Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребява нашите стари и много подходящи за езика ни букви Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ж (носовка), завещани ни от Свети Кирил и Методий. От тях се срамуват белградските слуги, които напоследък приближиха азбуката ни до сръбската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва сърбизъм в Македония.

ТЪГА ЗА ЮГ

Орелски криля как да си метнех,
И в наши страни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали слънце и тамо
мрачно угреват како и вамо.

Ако как овде слънце ме срети,
ако пак мрачно слънцето свети,
На път далечни я ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
където слънцето светло угрева,
къде небето звезди посева.

Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
силни ветрища и виюлици,
околу мъгли и мразой земи,
а в гърди студой, и мисли тем.

Не, я не можам овде да седам,
не, я не можам мразой да гледам!
дайте ми криля я да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места я да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата,
и слънце светло зайдват в гората;
тамо дърбите природна сила
со сята разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.

Там по сърце в кавал да свирам,
слънце да зайдвит, я да умирам.

Ето точен препис от оригинала на молбата:
 

На това място трябва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
 
 

През 1870 г., тоест, осем години преди да има българска държава, турският Султан с ферман позволи създаването на българската Екзархия. По този начин се увенча с успех борбата на българския народ, започната първо в град Скопие през 1830 г., срещу гръцката църква. На страници 48 и 49 даваме снимка на фермана, напечатан на български, турски и гръцки език.

За да спестим място, даваме в препис само част от член десети на фермана, където е казано:

“Духовният окръг на тая Екзархия ще обеме Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, ВЕЛЕШКАТА, Варненската епархии... “.

Тук следват снимки от няколко стари български печати, от миналото столетие, в които много ясно се вижда как народът ни си е служил с нашата славна азбука, съдржаща буквите:

Й, Щ, Ъ, Ь, Ю,  Я, Ж (носовка).

Печат No. 1 има този текст: “Пeч: Велeското българск: училищ: 1845”
Печат 2 има този текст: “Паланечка българска черковна община - 1868”

Печат 3 е този от Кресненското възстание в 1878 г. Неговият надпис гласи: “Печат Началник-Щаба на македонското востание - 1878”.
Печат 4 има този текст: “Печат. 1869 на Щипското общонародно българ. духовн. Управление”.
Печат има този текст: “Воденска българска община 1870”.

Печат 6 има този текст: “Бълг. църк. настоятелство Св. Кирил и Методий - Солун”.
Печат No. 7 има този текст: “Българска църковна община в Солун”.

ЙОРДАН ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ (ДЖИНОТ)

Роден във Велес през 1810 година. Той е възторжен родолюбец; по дух може да бъде сравняван с Ботев. Водил е неуморна борба срещу гръцкото духовенство. Бил е български учител в родния си град и други градове на Македония. Бил е заточаван, поради гръцки интриги в Мала-Азия. Писал е много в цариградските български вестници. За житейските му възгледи може да се съди по следния цитат от негово писмо, публикувано в “Цариградски Вестник”, брой 44 от 1851 год.:

“Не е честно да творим зло и лукавство, прави Болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, войнствуе, вярност има, гостолюбие.

Ради това аз съм болгарин, и моето благородно Болгарство не мя допуща да не бидам добар... Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло”.

РАЙКО ЖИНЗИФОВ

Роден в град Велес. Борил се е срещу гръцката духовна власт. 'Гой е пламенен поет, рядък български патриот. През 1862 година в списанието “Братски труд”, книжка 4,16, в Москва, е печатил едно известно свое стихотворение от което предаваме една част:

За народност и за правини,
За бащин, за майчин язик . . .
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна
Няма да бидит гръцка она!
Шума и гора и планина,
Самий камен на тая страна,
Птица и риба във Вардар река,
Живо, мъртво на свои крака
Ке станат ке дадат ответ
На цяла Европа и на цел свет:
Я българка съм, българин съм я,
Българе живеят в тая страна!

Документът на страница 56 показва на какъв език, с каква азбука се преподаваше и пишеше в нашите училища. Документът е писмо от управителя на Солунската българска мъжка гимназия, в която получиха своето образование десетки измежду най- познатите борци на Македония, между които и Гоце Делчев. В тази гимназия учителствуваха някои измежду водачите на ВМРО. Ето точен препис от документа:

Дирекция
НА БЪЛГАРСКАТА ГИМНАЗИЯ “ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” В СОЛУН

1884 г. Септемврий 17-ий No. 41

Достауважаема Госпожо!
Всепокорнейше Ви моля да имате добрината да ми отговорите по скоричко, приемате ли за наступившата уч. 1884-5 година да заемете учителската си длъжност в Солунската бъл. Девическа V кл. гимназия и да бъдете началница на това заведение с длъжности показани в правилника на гимназията за помощника на управителя,

С прилично почитание
Управител на Сол. бл. Мъж. гимназия:

Георги Кандиларов

До Госпожа
Царева Н. Алексиева

Тук.

“ПРАВИЛНИК ЗА ДЕВИЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА
 ПРИЛЕП

1890-91 Г.

Пред ученичките учител. всякога е длъжна да си пази достолепието и да се отнася към тях сериозно, в дисциплинарни случаи тя никога не трябва да се увлича от страст.

Забранява се на учителките, в преподаванието си да намекват, загатвания на различни обществени, религиозни, или да губят времето си с праздни и неотнасящи се до предметите приказки.

Учителките са длъжни с голямо внимание през учебната година да преминат определения според програмата преподаваем материал от предметите си, да записват в класната книга съдържанието на зададений урок и отсътствующите ученички; и да поставят ответните бележки след ислушването ответът на ученикът.”

Ето точен препис от писмото на ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА:

“До Госпожа председателката на Македонския женски Съюз, при Македонския Национален комитет.
В столица София.

Уважаема Госпожа,
Трогната съм от вниманието, което председателката на V редовен  конгрес на македонките, Госпожа С. Добревска и придружаващите я дами ми направиха устно в моя дом, а отсетне и със специален писмен адрес, от името на същия конгрес.

Благодаря най-почтително тям и на всички македонски жени, за това, че ми дават възможност, сега на старини да си спомня за скромната просветителна деятелност, която ние македонките учителки и възпитателки, следвайки по стъпките на деди и прадеди, имахме щастието да закрепим през епохата на духовното възраждане на Българския народ в Македония. Ние обаче, сме направили твърде малко в сравнение с грамадната деятелност, която от тогава до сега поеха върху си и развиха, ето вече няколко генерации, високи иителегентни сили из средата на будните македонки и македонци.

Вам и на всички носители на великата идея за освобождение на Македонската Родина, пожелаваме, преди всичко, единомислие, и сетне толкова изобилно проявяваните и до сега — твърда воля и постоянство.

Въпреки пъклените планове на враговете ни, Македония скоро ще получи своята многожеланна свобода и своята независимост. Българската родна реч, както векове по-рано, така и сега, отново ще прозвучи в нашите насила затворени хиляди училища и църкви. Тогава, македонката и македонецът най-сетне ще получат възмож-ността да покажат за сетен път на културното човечество, освободено само от сегашните злини, що може да направи един малък народ в полето на просвещението и напредъка.

Приемете моя поздрав и все тъй, както до сега, работете и постоянствувайте,

Ваша: Царевна Миладинова-Алексиева. София 15 юний 1932 г.

Даваме първо точен препис от тоя документ:

БЪЛГАРСКА ЦЕРКОВНА ОБЩИНА В СОЛУН

No. 254 5-й Септемврий 1887 година

Почитаемий Господине!
Имам чест да Ви уведомя, че по явно гласоподавание във вчерашното извънредно заседание на Общината Вий се избрахте за член в Расп. Д. Комисия за през настоящата 1887-88 учебна година за което с особенно Общинско писмо се извести днес на Г-на Председателя на речената Комисия. Умолявате се Почитаемий Господине да започнете да посещавате Комисийските заседания, като получите нужната за това покана от страна на Г-на Председателя.

Председател: Архимандр. Козма

До Господина
Н. П. Алексиев.

 В града.

В околността на Солун съществуваше през турския режим католическо училище, в което се преподаваше на френски език. Неговите ученици бяха българчета от  Македония. Понеже в Югославия и Гърция и днес се фалшифицира цялата история на македонската българщина, даваме тук три документа във връзка с името на училище, познато с името “Зейтинлък”. Първият документ с бланката на училището, написана на френски език, която в превод има този текст:

“Конгрегация на мисията на Лазаристите, основана от Св. Винсент дьо Пол. Български католически семинар “Зейтинлък” (до Солун)”.

Третият документ е една страница за проповед,  написана пак от г. Лeвек на 21 ноемврий 1913 г., на чист български език, който също е бил практикуван в училището. Ако учениците не бяха българи, нямаше защо французите - учители в “Зейтинлъка” да си служат  с български език.

Архивите на това училище са запазени.

БЛАНКАТА НА УЧИЛИЩЕТО “ЗЕЙТИНЛЪК”

На страница 67 е корицата (Заглавна страница) от тетрадката на учителя г. Левек.
 

Тука е корицата!!!!!
 
 

РЪКОПИСНА СТРАНИЦА ОТ УЧИТЕЛЯ  Г-Н ЛЕВЕК
 
 

Тук е ръкописната страница на Левек!!!!!!!
 
 
 
 

За по-голяма яснота ето преписа от ръкописа на г. Левек:

Кукуш 21-8 Ноемврий 1913

Лъжлива Набожност.

Мили ми чеда,
В сегашното време срещат се моми, които нямат никаква набожност; често пъти те са  учили в някои си трето-класни или по-горни училища, даже са следвали в някоя гимназия или педагогическо училище с надежда един ден да станат учителки. Когато говорим с тези моми, с тези ученички, ние забелязваме, че имат горе-долу научно образование, знаят аритметиката, историята, географията, и че най-вече са чели всякакви романи, но те нямат никаква набожност, даже често пъти нямат вече християнска вяра.

Освен това те презират другите моми, които са учили в други училища, най вече тези, които са учили в католически училища....

НЯКОИ ОСВЕТЛЕНИЯ ВЪРХУ МАКЕДОНИЯ

Македония е разпокъсана по следния начин: а) Под гръцка власт има 34 хиляди квадратни километра македонска земя; б) Под югославска власт има 26 хиляди квадратни километра; в) Под властта на България — 7 хил. кв. клм.

Македонското българско население е пръснато днес както следва: а) Под югославска власт — към 800 хиляди души; б) Под властта на Гърция — към 250 хиляди души; в) В Пиринската област под властта на България — км 220 хиляди души; г) Емигранти в България — към 500 хиляди души; д) Емигранти в Америка и другаде — към 60 хиляди души.

През 1912-1913 г. бидоха заграбени български църкви и училища както следва: а) В Македония под сръбско (сетне югославско) робство: 761 църкви и 641 училища; прогонени насила 833 български свещеници с 6 владици, и 1013 български учители — всички родени в Македония; б) В Македония под гръцка власт заграбени 378 църкви и 340 училища, а прогонени 300 свещеници и 750 учители — всички българи, родени в Македония.

През 1912-1913г. когато Белград заграби една част от Македония, неговите власти и войска — които и сега се хвалят, че “освободили” Македония — извършиха страшни насилия. Десетки хиляди хора подложиха на изтезания, особено по селата, а много хора избиха. Причина нямаше никаква. Целта бе да се всее страх у народа, за да приеме сръбската власт. Най-голям брой от пострадалите бяха българи. Ето някои цифри само за убитите по околии: В Кочанско — убити 321 души; в Радовишко — 184 души; в Неготинско — 324 души; в Кавадарско — 191 души; в Свети-Николско — 11 души; в Малашевско- 143 души; в Царево-селско — 207 души; в Кумановско — 11 души; в Кратовско — 4 души; в Прилепско — 2 души; в Кичевско — 30 души; в Тетовско — 592 души; в Гостиварско — 72 души; в Галичко — 3 души; в Дебърско — 206 души; в Скопско — 200 души от разни околии, избити като затворници; в Щипско — 174 души ; в Паланечко — 15 души; във Велешко — 3 души; в Крушовско — 5 души. Име по име се знаят убитите.

Вън от това бяха извършени хиляди грабежи, изгорени маса къщи.

От 1918 г. до 1941 г. в Македония под югославска власт бидоха бити над тридесет хиляди души; избити бидоха и други стотици българи.

Под титова власт пострадаха и още страдат множество българи. Извършиха се и масови убийства, като например, във  Велес; а хиляди хора минаха през затворите и концентрационните лагери. Целият народ живее като в тъмница — с погазени човешки права; без свобода на съвест, на печат, на събрания, на политически партии и прочее. До скоро и цялата земя на селяните бе ограбена от титовата партия и държава, които се хвалят - също като сърбите в 1912 г. - че освободили Македония... А ВМРО още в турско време успя да даде земята в ръцете на селянина.

Казаното тук е съвсем малка част от онова, което може да се изреди за тиранията, на която българите под югославско робство са подложени. Нищо чудно, значи, че нашият народ не желае да чуе и името на Югославия и на Сърбия.

ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ИСТИНИ В ТИТОВА ЮГОСЛАВИЯ Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ
 

[Back]

Мястото на снимките по-долу е неизвестно!
Явно има и липсващи снимки (т.е. аз не съм ги получил).