Спомени. II. Освободителна борба 1919 - 1924 г.
Иванъ Михайловъ

 

ЧАСТЬ ВТОРА

Удари въ гърба на македонското освободително движение

 

XIII. ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪ ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ. СПОМАГАТЕЛНА ВМРО.

 

 

Въ околиитѣ на Пиринска Македония, както читательтъ е забелѣзалъ добре — е на лице народна милиция; движатъ се тамъ чети; дѣсно отъ Струма се бѣ прехвърлилъ отъ нѣколко седмици Т. Александровъ. Какво бѣ станало въ този край ще се види отъ следващитѣ редове, които съвсемъ сбито рисуватъ положението.

 

Нека разгледаме първо картината, която въ единъ свой докладъ до министритѣ рисува тогавашниятъ окрѫженъ управитель въ Петричъ, членъ на Земедѣлската партия, Хр. Димитровъ. Ето доклада му :

 

„Поради неуредения животъ тукъ, поради извънредната скѫпотия и поради несигурностьта отъ уволнение и премѣстване, държавнитѣ служители отъ всички ведомства не сѫ приемали да дохождатъ и оставатъ тукъ; изключение отъ това правило сѫ правили ония, които по нѣкоя причина сѫ били бракувани отъ стара България, отъ които сѫ искали да се отърватъ, или на които сѫ искали да си отмъстятъ.

 

„Съ една дума, Петричкий окрѫгъ е направенъ чистилище за България. Съвокупно всички тия причини сѫ дали едно гнило управление, което само е родило реакцията, раждането на която се е ознаменувало съ убиването на окрѫжния управитель Козлевъ, — олицетворитель на гнилостьта, която тури начало на организацията, които стана държава въ държава и която започна да продължава сѫществуването си върху дефектитѣ на официалната власть...

 

„Докато азъ, въ приложението принципитѣ си, действувахъ противъ корупцията и разединението на партии, течения, личности, чиновници, да премахна дефектитѣ, що създаватъ пукнатината, министерството прощаваше на всички развалата имъ, съ което я поощряваше, само за да ги има въ подетата борба за „авторитетъ"...

 

„Азъ много настоявахъ предъ министерството да смѣни курса на политиката, за да могатъ да бѫдатъ възпитани тамошнитѣ земедѣлци въ народовластие, безъ да се изражда въ анарховластие...

 

„Министерството, въ пѫтя на урбулешкия начинъ на излизане отъ положението, отпусна юздитѣ на неврокопчани, съ цель да завладѣятъ неврокопската околия, за да я отведатъ на атака противъ Петричъ (нѣмаше фронтъ вънка — трѣбва да си откриемъ вѫтре).

 

„Моитѣ рапорти министърътъ не искаше да ги получава, а началникътъ на полицейското отдѣление ехидно казваше : „Нѣмамъ време да ги чета.

 

„Рапортитѣ ми противъ корумпирани околийски началници оставяха подъ миндеря. Изглежда, че изпращането подаръци и жени отъ заинтересуванитѣ за министерството влияеше за това. Министерството

 

238

 

 

все повече започваше да се отнася направо до околийскитѣ началници. To правѣше много, за да бѫда безвластенъ.

 

„Неврокопчани въ унисонъ съ министерството, безъ мое знание, започнаха обезорѫжаване на опозицията, съ което предизвикаха убийство на стражари и забѣгване на трима, начело съ опозиционенъ кметъ, съ което се тури начало на четничеството и въ Неврокопско. Образува се контра-чета, която отговори съ убийството на Тетимовъ, на което противната страна отговори съ малкото нападение въ Неврокопъ, въ което паднаха двама убити. Нелегалнитѣ се увеличиха съ още нѣколко души.

 

„Всичко онова, което пресата изнесе за корупцията, бѣше вѣрно, почти както и азъ съмъ го донесълъ въ рапорта си . . .

 

„Подъ влиянието на началника на полицейското отдѣление, който имаше широки права отъ г-на министъръ Даскаловъ, административниятъ съветъ реши интерниране семействата на станалитѣ нелегални.

 

„Извършеното въ Корница отъ контра-четата (повторно Ви напомнямъ за анкетиране на двумилионния безотчетенъ фондъ при министерството на вѫтр. работи, защото силно вѣрвамъ, че полагаемото се за контра-четата е лапнато отъ двама-трима), илюстрирваше, че по моралъ правителствената страна стои по-долу. Точно за това поискахъ среща съ организацията, за което бѣхъ взелъ разрешение по-рано отъ г-нъ министъра Обовъ, който временно заместваше г. Даскаловъ. (Приказвахъ съ единъ отъ първитѣ хора на организацията. Останахъ съ впечатлението, че съ тѣзи хора можемъ да се разберемъ, тъй че капка братска кръвь вече да не се пролѣе). Стана нужда да отида въ Неврокопъ, съ цель да предотврати сблъскването. Въ Неврокопъ, макаръ и трудно, можахъ да постигна благоразумие, но впоследствие това се разруши отъ Кемаловъ, който командуваше въ София ...

 

„Ако следваме думитѣ и дѣлата на Кемаловъ, ние ще отидемъ въ гражданска война, въ която и да сме победители, пакъ ще губимъ”.

 

 

Окрѫжниятъ управителъ Хр. Димитровъ казва въ рапорта си до министритѣ : „България е дошла тукъ съ своята слабость, съ своето безогледно партизанство".

 

* * *

 

А между това Македония имаше нужда отъ помощьта и на своитѣ братя преди всичко въ Пиринска Македония, които бѣха давали нѣкога клетва, че ще се борятъ за освобождението на родината имъ. За тѣхъ не можеше да важи формулата за освобождение до собствения плетъ. Скопйе, Прилѣпъ, Щипъ, Охридъ, Рѣсенъ и пр., както и всички села въ поробения край се бѣха борили въ миналото, за да изгрѣе свобода и въ петьтѣ околии около Пирина. Дългътъ на тия околии къмъ народната кауза оставаше откритъ.

 

Следъ войната Македония бѣ изоставена отъ цѣлия свѣтъ. За дългата и велика освободителна борба македонцитѣ полагаха усилия да постигнатъ своето морално единство и въ Пиринска Македония,

 

239

 

 

както всрѣдъ емиграцията въ Америка, България и всрѣдъ поробеното население. Македонцитѣ бѣха длъжни първо сами да си помогнатъ.

 

Отъ първостепенно политическо значение е да се вижда и чувствува, че тѣ, кѫдето и да се намиратъ, изповѣдватъ единъ и сѫщъ идеалъ и работятъ за една програма. Щомъ въ останалитѣ части на отечеството, щомъ емиграцията въ България и въ Америка вървятъ по единъ пѫть, нашитѣ братя въ Пиринска Македония не могатъ да вървятъ по друга посока. Обратното би значило да повреждатъ на Македония. Сплотеностьта въ този край може много да послужи въ решителенъ моментъ за правилното разрешение на македонския въпросъ. Водителитѣ на македонското движение имаха пълно право да очакватъ за цѣла Македония отъ този окрѫгъ поне толкозъ, колкото полскитѣ борци и водачи очакваха и получиха за цѣла Полша отъ оная часть на полскитѣ земи, която бѣ подъ австрийска власть и се ползуваше съ известна свобода ; макаръ че Австрия не бѣше за Полша онова, което България е за Македония.

 

Чували сѫ се известни критики срещу това схващане на македонското движение. Тѣ сѫ идвали главно отъ страна на очертани противници или на българи, които сѫ били безразлични къмъ сѫдбата на Македония. Горчивитѣ опити следъ балканскитѣ войни бѣха доказали по безспоренъ начинъ, че е била права политическата позиции на македонското движение ; а когато нахвърлямъ тѣзи редове събитиита още по-красноречиво бѣха я оправдали. Ето защо на въпроснитѣ критици още по-решително може да се възрази, че Пиринския край е часть отъ Македония. Спомнямъ си, че още преди 40 години даже сърбина Светозаръ Пребичевичъ направи упрекъ на България задѣто не е оставила този край като автономна область, та да покаже на дѣло съгласие за независима Македония, въ противовесъ на агресивната бѣлградско-атинска политика. Сега и хора, които не сѫ комунисти забелѣзватъ, че единъ Бѣлградъ — макаръ и червенъ — помислилъ за автономията — макаръ на книга — на Македония, докато София се е проявила само въ политиката на дѣлежи. Разбира се, въ случая се забравя денационализаторската акция на Бѣлградъ. Обаче, отъ София толкозъ по-спокойно е могло да се действува за македонската независимость при положение, че българската политика не е претендирала да денационализирва никого въ Македония.

 

Следъ казаното до тукъ ясно става защо Т. Александровъ издаде следната наредба :

 

«Свобода или смърть»

В.М.Р.О.

№ 303

Македония

22 августъ 1922 г.

 

Окрѫжно. Тайно

До заведующи окрѫзитѣ

и до нелегалнитѣ групи

ВЪ МАКЕДОНИЯ.

 

 

Централниятъ Комитетъ на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация, като взе предвидъ :

 

240

 

 

1. Декларациитѣ на българското правителство на 1919 г., че за създаването на автономна Македония то е готово да отстѫпи частьта отъ нея останала въ предѣлитѣ на царство България;

 

2. Че на сѫщата година българското правителство предложи плебисцитъ надъ всички свои покрайнини, върху които изявяватъ претенции съседитѣ на България, като молѣше да се простре тоя и надъ Македония, Тракия и Добруджа;

 

3. Че населението на останалата подъ българска властъ часть отъ Македония се изказа по осезателенъ начинъ, какво то ще предпочете да влѣзе въ състава на автономна Македония, щомъ бѫде създадена тя и

 

4. Че това население по право и дългъ, както и въ изпълнение дадената въ миналото клетва предъ Организацията, не може да не подпомага морално и материално борбитѣ за свобода на своитѣ братя отъ noробена Македония,

 

РЕШИ : Да се възобнови и преустрои Организацията въ тоя край, като спомагателна на ВМРО, съ следнитѣ цели :

 

1. Да подпомага морално и материално ВМРО въ поробенитѣ подъ Сърбия и Гърция части отъ Македония;

 

2. Да премахва всички прѣчки за успѣха на организацията, а именно : унищожаване разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадцитѣ, изнудвачитѣ, рушветчиитѣ и зулумджии чиновници и пр.

 

3. Да дава приемъ и съдействие за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци и бѣжанци отъ Македония подъ сръбско и гръцко иго, както и да съдеиствува на желающитѣ отъ тѣхъ да се завърнатъ въ роднитѣ си мѣста;

 

4. Да смекчи партиинитѣ борби тамъ до степень да не бѫдатъ вредни за каузата на роба;

 

5. Да подпомага законно установенитѣ власти за закрепване реда и законностьта въ тоя до скоро най-размиренъ края въ царство България;

 

6. Да уреди и тамъ милиици за усилване охраната на селата и границата срещу нападения отъ крадци, контрабандисти, разбойнишки банди наши и чужди и др. под.

 

Спомагателната организация въ тия земи, както и македонската рев. Организация е самостойна и безпартийна ; тя не се мѣси въ вѫтрешнитѣ борби на царство България, нито взима страна въ партийнитѣ борби тамъ. Ако, обаче, бѫде засегната или предизвикана отъ личности и групи, безразлично какви убеждения иматъ тѣ, Организацията се разправя лично съ тѣхъ, съгласно правилника и традициитѣ си.

 

Съ много сърдечни поздрави,

Чл. въ Ц. К-тъ на В.М.Р.О.

(п) Т. Александровъ.»

 

 

Следъ създаване на спомагателната организация тоя край почувствува, че не служи на партийния егоизъмъ. Всичко, което представлява държавата и обществениятъ животъ, вънъ отъ партизанскитѣ прояви, си остана непокѫтнато и функционираше много по-правилно ; защото не бѣ подкопавано и разхлабвано отъ партийни

 

241

 

 

домогвания. Населението само разкриваше престѫпленията, които постепенно намаляваха. Въ изплащане на данъцитѣ си тоя край бѣ най-изправниятъ. Държавата печелѣше отъ туй, че въ народа се насаждаше общественъ моралъ и патриотиченъ духъ. Ако всичко горе казано биваше таксувано отъ заинтересувани хора като накърнение на държавния суверенитетъ, македонскитѣ деятели имаха искреното убеждение, че се касае до защита на нацията, безъ съ нищо да е увредена държавата.

 

Истината е, че зем. партия бѣ държава въ държава. Нейнитѣ дружби навсѣкѫде назначаваха и уволняваха чиновницитѣ. Земедѣлскиятъ съюзъ имаше свои магазини, мелници, кооперации и други стопански предприятия, финансирани отъ държавнитѣ банки ; не се знаеше где свършватъ държавнитѣ и где почватъ партийнитѣ предпpиятия и стопанства. Националното знаме бѣ почти измѣстено отъ партийното, окачвано по учрежденията или — въ форма на значки — върху гърдитѣ на държавнитѣ служители. Самото правителство бѣ наричано „правителство на зeмeдѣлcкия съюзъ", а не на България. Примѣри за газенето на законитѣ се даваха отгорѣ, кѫдето yпpaвляваха земедѣлскитѣ водачи. Много отъ извършенитѣ неправди се оформяваха съ нѣкакви референдуми на дружбитѣ, a се удобряваха подиръ това отъ Народното Събрание ; така се рушеха устоитѣ на държавата и се объркваха понятията. Зeмeдѣлcкиятъ съюзъ си създаде и cвoя собствена, партийна армия, въорѫжена съ орѫжието на държавата.

 

За благоустройството и напредъка въ този край, организираното мѣстно общество правѣше това, което пропускаше или не успѣваше да направи държавната власть.

 

Въ срѣдата на емиграцията, разпръсната изъ България, нѣмаше партийни бюра, нито междуособни партийни борби. Страстьта и пpoявитѣ на всѣки разгорещенъ привърженикъ на партия, македонецъ, се губѣха тамъ въ преодоляващето мнозинство отъ мѣстни българи. А жителитѣ на Пeтpичкия окрѫгъ, живущи всички вкупомъ, не можеха нито морално, нито материално да подпомагатъ македонското дѣло, изобщо да се обединятъ въ името на освободителната идeя, ако останѣха разкъсани и озлобени единъ срещу другъ на партийна почва. При туй, за разлика отъ емигрантитѣ, особено по-новитѣ, — въ които мисъльта за Maкeдoния е свързана и съ тѫгата за бащиния кѫтъ, останалъ далече — македонецътъ въ казания окрѫгъ живѣе въ домътъ си. Мнозинството тамъ по-лесно може да бѫде погълнато отъ изключително партийна борба, липсвайки му тѫгата къмъ роденъ край. И по това съображение македонскитѣ водачи считаха, че въ окрѫга трѣбва да се подържа, чрезъ сплотеность и родолюбиво дѣло, по-жива мисъльта за Македония.

 

Преди да бѫде издадено това окрѫжно отъ Александрова, тоя взе мнението и на петь-шесть души измежду своитѣ пpиятeли, които се намираха въ България ; между тѣхъ бѣха и професоритѣ Л. Милетичъ, Иванъ Георговъ, Никола Милевъ. Даденитѣ мнeния му се извѣстиха. Всички считаха, че наредбата е логична и необходима.

 

Съ ycтaнoвявaнeтo на мѣстната обществена организация въ тoя

 

242

 

 

окрѫгъ зацариваше пословиченъ редъ и сигурность. Чувствуваше се пълна солидарность съ ония, които водѣха освободителната борба въ поробена Македония. Значителна часть отъ селското население се числеше въ земедѣлската пapтия, но взе орѫжие и бѣ готово да се бори срещу погрешната политика на властьта, както по отношение на македонската кауза, така и по отношение на мѣстнитѣ обществени въпроси. ВМРО улесни сплотяването на всички чрезъ прокламираната безпартийность и борба срещу корупцията. А централната власть отъ София не желаеше да слуша никакви съвети за благоразумие, искайки до край да остане вѣрна на свои планъ, заради който бѣ дала сила и на Паница.

 

Въ цѣлия окрѫгъ се бѣ създала грозна опозиция срещу управлението по причина на некадърностьта му да въведе редъ и сигурность, а главно поради деянията на покварената администрация. Въ такава атмосфера идваше агитацията за подпомагане на освободителното дѣло въ Македония. Съ нейното появяване навсѣкѫде се засилваше и солидарностьта между селяни и граждани, въ противовѣсь на правителствената тeндeнция за раздвоение на селото отъ града.

 

Обратно на дотогавашното положение, домоветѣ по села и градове се оставяха вече отворени ; кражбитѣ изчезваха ; нѣколцината пpoявeни бандити — като Стоянъ Бучковъ, Иванъ Палйошъ, Георги Дебрешенски — бѣха избѣгали въ Югославия или бѣха ликвидирани. Изчезна възможностьта за висши органи на държавата да правятъ незаконни търговии и да взиматъ подкупи. Партийни клубове престанаха да бѫдатъ свърталище на бандити.

 

Когато централната власть замисли да се наложи всестранно въ тоя окрѫгъ, спомагателната организация на ВМРО сѫщо взимаше свои мѣрки за тотална самоотбрана. He помогнаха на властьта и нѣколцината македонци, обявили се като „Временна комисия" и опрѣни на правителството, които се опитаха да създаватъ партийни бюра въ пиринската область — предимно комунистически и земедѣлски. Мъчно можеше да бѫде атакувано издигнатото отъ ВМРО безпартийно знаме, което призоваваше всички къмъ работа само за освобождението на Македония.

 

И въ този край ВМРО проповѣдваше пълна толерантность между различнитѣ националности, независимо че освенъ българитѣ тамъ имаше само малъкъ брой мохамедани и по-незначително число ромъни и евреи. Никой отъ тѣхъ съ нищо не може да се оплаче за годинитѣ, презъ които тамъ по единъ или другъ начинъ е влияела думата на македонското дѣло.

 

Въ грижата му да се подържа въ Петричкия окрѫгъ възможно по-образцовъ редъ и вървежа на организацията да не попада подъ никаква критика, Александровъ изпрати тамъ подполковникъ Атанасовъ, считайки го дисциплиниранъ, мораленъ и справедливъ човѣкъ. He бѣ ималъ, естествено, достатъчно време да го опознае ; не бѣха достатъчни нѣколкото месеци, прекарани нелегално съ него въ Кочанско. Атанасовъ трѣбваше да послужи като съветникъ, или по-точно като напѫтственикъ на Алеко Василевъ, макаръ формално да се явяваше като неговъ секретарь. До Александрова стигаха известни

 

243

 

 

сведения, които не рисуваха въ съвсемъ безукоризнена чистота нѣкои постѫпки на Алеко. He бѣха напълно обясними две-три убийства, които той бѣ наредилъ. Изглеждаше, че Алеко се поддава на лични чувства, а падаха подозрения, че въ дадени дѣла влага и друга заинтересованость, чисто материална.

 

Правителството на Стамболийски твърдѣше, че македонцитѣ създали „държава въ държава" въ единъ предѣлъ на България. Тукъ трѣбва да си спомнимъ наново, че тоя предѣль бѣ часть отъ Македония, чието население при това бѣ давало клетва да се бори за нейното пълно освобождение. Обаче, на лице сѫ редица доказателства, че правителството бѣ срещу македонското движение и неговитѣ хора преди още да може да формулира срещу тѣхъ подобно „обвинение" съ огледъ на Петричкия окрѫгъ. To изобщо се опита да попречи за появяването на македонската освободителна борба подиръ 1919 година. Опита се да убие Александрова много преди още да бѣ се заговорило за възстановената ВМРО. Гьорче Петровъ и министъръ Александъръ Димитровъ своевременно бѣха изобличени за тѣзи опити. А и провиненитѣ въ кражби и по-лоши престѫплении отпадъци отъ ВМРО много по-отдавна бѣха взети подъ покровителството на българскитѣ полицейски органи.

 

* * *

 

Наложило се бѣ и превзимането на градъ Неврокопъ отъ милицията ; то стана на 16 септемврий 1922 г. Нападнали сѫ отъ тритѣ страни града въорѫжени селяни главно отъ Мелнишка и Неврокопска околии, съ участието на нѣколко отъ нелегалнитѣ чети, общо надъ хиляда души. Заловени сѫ били и наказани нѣколцина злосторници, събрани около Т. Паница. Той лично бѣ успѣлъ да се измъкне отъ обсадата и избѣгалъ къмъ София.

 

Въ града бѣ станало и друго едно нападение срещу провинени отъ Паницовата банда. Пада единъ отъ тѣхъ, Икономовъ ; но случайно загива и добрия привърженикъ на ВМРО Христо Карамановъ, учитель.

 

Малко по-рано бѣ наказанъ окрѫжния управитель въ Петричъ — Козлевъ, който, покрай антимакедонскитѣ му проявления, бѣ се отличилъ и съ корупцията си.

 

Майоръ Никифоровъ, снабденъ съ специални пълномощия за действие срещу „автономиститѣ" (съ това име бѣха означавани тогава въ България македонскитѣ борци) въ този край, бѣ наредилъ да се стреля съ артилерия при село Сингартия. Издалъ бѣ заповѣдь ва изгаряне на цѣло село, ако бѫде нападнатъ войникъ ; за изгаряне на десеть села до основи — въ случай, че е нападнатъ офицеръ ; за унищожение на всички села и градове въ дадена околии, ако се посегне отъ нѣкого върху команданта на областьта.

 

Властьта заплашваше, че ще се прибѣгне до наказване на села и градове съ опожаряване, ако паднела главата и на нѣкой членъ отъ оранжевата гвардия, съ които се бѣха озовали къмъ Юндола Паницовци и Стоянъ Мишевци.

 

244

 

 

Ha 10 априлъ 1923 година Тодоръ Александровъ отправи следното писмо до Ал. Стамболийски :

 

«Свобода или Смърть»

В.М.Р.О.

10 априлъ 1923 г.

423

Македония

 

ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

До г. Ал. Стамболийски, копие – другаритѣ

му министри и известни видни общественици,

редактори на вестници, депутати,

председатели на дружби и др. въ София.

 

Ако въпрѣки нашитѣ нѣколкократни напомнювания за това, пакъ се одързостите да изпратите въ Македония подъ българска власть известнитѣ на българското общество разбойници - «федератисти» и дискредитиранитѣ предъ всички български граждани и предъ свѣта обирджии-оранжевогвардейци, ВМРО, преди да турне въ изпълнение т. 2 отъ решенията въ окрѫжно номеръ 303/922 г. и окрѫжно номеръ 416/923 г., по единъ екземпляръ отъ които Ви се прилага тукъ, счита за свои повелителенъ дългъ да Ви предупреди за последенъ пѫть, че за всички лоши последствия отъ това безумие въ Царство България и за цѣлото българско племе държи отговорни : Васъ лично, другаритѣ Ви министри и всички усърдни участници въ това дръсно и предателско злодеяние, председатели на дружби и др. земледѣлски голѣмци.

 

Приложение : 2 окрѫжни, номера 303/922 и 416/923.

Чл. въ Цея. К-тъ на ВМРО

(п) Т. Александровъ» [*]

 

 

Окрѫжно номеръ 303 отъ 22 авг. 1922 г. дадохме по-горе. A окрѫжно номеръ 416 отъ 4 априлъ 1923 г., отправено до завѣдующия окрѫга, околийскитѣ войводи и нелегалнитѣ групи на спомагателната организация на ВМРО въ Македония подъ българска власть, гласи както следва :

 

«По поводъ настѫпилото смущение въ населението тамъ следъ Нишкитѣ сръбско-български преговори ; поради заканитѣ сръбски войскови части да влизатъ въ българска територия, съ цель да преследватъ чети; или разбойници «федератисти», заедно съ оранжево-гвардейци, предвождани отъ изверги като Паница, П. Ангеловъ и др. подобни да нахлуятъ въ границитѣ на Македония, съ цель да унищожаватъ, задружно съ сърбитѣ, спомагателната ВМРО, и при заплашването на земледѣлското правителство да обяви военно положение въ Пиринска Македония и да отложи депутатскитѣ избори тамъ, — за да се успокои населението и запази престижа и обаянието на ВМРО, подканвате се да вземете веднага следнитѣ най-сериозни мѣрки :

 

1. Ако се яватъ въ Македония подъ българска власть омразнитѣ сръбски капи — синонимъ на робство и кърджалииски золуми — да се избиватъ отъ нелегалнитѣ групи на организацията, щомъ минатъ по-навѫтре отъ българската граница.

 

 

*. Забележка : Това предупреждение се намира и въ книгата «Правителството на Стамболийски и макед. освобод. движение» — споредъ данни на ВМРО, Май 1923 г. Тамъ се намира и окрѫжно номеръ 303 отъ 22 Авг. 1922 г.

 

245

 

 

2. Ако потеглятъ за тамъ известнитѣ разбойници «федератисти», да се избиватъ безмилостно, безъ да имъ се позволи да сквернятъ съ присѫствието си борческа Македония.

 

3. Ако бѫдатъ пратени отъ безумното българско правителство «оранжево-гвардейци», които се «отличиха» до сега съ своитѣ грабежи, буйства и «храбрость» къмъ беззащитното население, за първи пѫть да се предупредятъ да се върнатъ обратно, или да се обезорѫжатъ и пратятъ въ роднитѣ имъ мѣста, а следъ първото — едно за всички — предупреждение, да се ударятъ и избиватъ до кракъ отъ нелегалнитѣ групи, подкрепени отъ четници въ отпуска и др. нелегални тамъ, като се внимава да не се спасятъ по никой начинъ ни единъ отъ извергитѣ-водачи.

 

4. Ако наистина «народовластническото» земледѣлско правителство се реши да обяви военно положение въ Петричкия окрѫгъ и отложи изборитѣ тамъ, да се вземе мнението на населението : трѣбва ли да плаща данъци и да изпълнява наредбитѣ на сегашното «българско» правителство, което ги лишава отъ изборното право — това, що не посмѣха да сторятъ даже тиранитѣ сърби и гърци въ частьта на Македония подъ сръбско и гръцко робство.

 

Българското правителство е своевременно предупредено да не допуска сръбски части да минаватъ тамъ, нито да праща оранжевогвардейци. Ако при все това дръзне да ни предизвика, бѫдете безпощадни въ мѣркитѣ, понеже остава върху него цѣлата отговорность за всички лоши последствия отъ това.

 

Които, поради малодушие, небрежность или по други причини не изпълнятъ горнитѣ нареждания, ще бѫдатъ наказани съ смърть.

 

Съ много сърдечни поздрави,

 

Чл. въ Ц. К. на ВМРО.

(п) Т. Александровъ.

 

 

Едва ли е необходимо да изтъкваме, че никой отъ другитѣ политически партии въ България, и никоя срѣда отъ тѣзи, които бѣха срещу Стамболийски, не само не осѫди Т. Александрова въ връзка съ тѣзи предупреждения до министритѣ, но обратно — всички бѣха предоволни ; намираха че право има ВМРО.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]