ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение № 12-г
ДАННИ ЗА СРЪБСКИЯ ТЕРОРЪ
ВЪ МАКЕДОНИЯ
ПРЕЗЪ ПЕРИОДА
1912–1915 ГОД.
Указание по страници за околиитѣ, пострадали отъ сръбския режимъ
1. Битолска околия стр. 383
2. Велешка 390
3. Гевгелийска 390
4. Гостиварска 390
5. Дебърска 391
6. Кичевска 409
7. Кочанска 410
8. Кратовска 426
11. Кумановска 437
12. Малешевска 441
13. Неготинска 451
14. Охридска 470
15. Прилѣпска 477
16. Радовишка 478
17. Рѣсенска 487
19. Скопска 494
20. Тетовска 495
21. Тиквешка 496
23. Щипска 512
382
I. БИТОЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Битоля :
1 Свещеникъ Атанасъ Алтипармаковъ
2 Свещеникъ Антонъ Димовъ
3 Свещеникъ Михаилъ Димовъ
4 Свещеникъ Михаилъ
5 Кръстьо Франювъ
6 Данаилъ Ризовъ
7 Мише Димовъ
8 Силянъ Сагриевъ
9 Стефанъ Рошковъ
10 Никола Стойчевъ
11 Михаилъ Бѣличковъ
12 Митко Църномаровъ
13 Стефо Русомаровъ
14 Никола Скайовъ
15 Докторъ Чкатровъ
16 Ташко Филиповъ
17 Стоянъ Димовъ
18 Михаилъ Трайковъ
19 Богол Терзията
20 Павелъ Бакаловъ
21 Тома Сагриевъ
22 Григоръ Сагриевъ
23 Григоръ Димевъ
24 Ангелъ Собаджията
25 Унчо Залкътъ
26 Неданъ Колевъ
27 Толе Гайдаржията
28 Стойче Топанджиевъ
29 Атанасъ Дѣлевъ
30 Илия Дарковъ
31 Илия Мисковъ
32 Василъ Мирчевъ
383
33 Ташко Арсовъ
34 Кале Таневъ
35 Цале Касапътъ
36 Владо Йосифовъ
37 Василъ Мазирътъ
38 Тодоръ Димитровъ
39 Георги Лозанчевъ
40 Георги Петровъ Боищанецъ
41 Мильо Гайдажия
42 Христо Котевъ
43 Лазаръ Христовъ
44 Тале Перивълкъ
45 Коста Крушечанецъ
46 Стоянъ Котевъ
47 Георги Казасътъ
48 Стерио Кафеджия
49 Илия Жабето
50 Димче Кундураджия
51 Коста Кондураджия
52 Илия Газдовъ
53 Каре Масларовъ
54 Наумъ Колимагаре
55 Спиро Касапътъ
56 Георги Ходжа
57 Илия Доленчанецъ
58 Ристе Доленчанецъ
59 Недѣлко Дамяновъ
Изброенитѣ 59 души граждани сѫ били арестувани отъ сърбитѣ на 20 юний 1913 г. и държани въ затвора до 20 юлий 1913 г. Отъ задържанитѣ Владо Йосифовъ е освободенъ на 18.8.1914 г., Василъ Мазирътъ на 15.9.1915 г., a Тодоръ Димитровъ на 23.11.1915 г.
60 Свещеникъ Никола Петровъ
61 Свещеникъ Спиро Димитровъ
62 Наумъ Василевъ, учитель
Тримата (номера 60, 61 и 62) сѫ арестувани на 20 юний 1913 г.
63 Фамилия Стамболджиеви
Цѣлата фамилия е била изклана въ домътъ имъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г. [*]
64 Никола Кузевъ
65 Вангелъ Църнамаровъ
66 Илия Йосифовъ
67 Петъръ Стойковъ
Четирмата (номера 64, 65, 66 и 67) убити отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 год.
*. Съ «х» си служимъ въ графитѣ, кѫдето трѣбва да се означи неопредѣленъ брой на пострадалитѣ лица, за които повече обяснения се даватъ въ обяснителната графа.
384
Село Кукуречани :
1 Свещеникъ Василъ Колевъ
2 Найдо Велевъ
Двамата сѫ арестувани на 20 юний 1913 год.
3 Наумъ Колевъ
4 Гуло Голевъ
5 Павле Христовъ
Тримата (номера 3, 4 и 5) сѫ убити отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Карамани :
1 Никола Дишковъ
Арестуванъ на 20 юний 1913 г.
Село Могила :
1 Свещеникъ Димитъръ Илиевъ
Арестуванъ на 20 юний 1913 г. до 20 юлий 1913 г.
2 Георги Ивановъ
3 Алексо Митревъ
Двамата (номера 2 и 3) сѫ арестувани на 20 юний и държани въ затвора до 20 юлий 1913 г.
4 Секула Георгиевъ
5 Марко Петровъ
6 Стоянъ Талевъ
Тримата ( номера 4, 5 и 6) сѫ убити отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Цапари :
1 Антонъ Божиновъ
Арестуванъ на 20 юний 1913 г. до 20 юлий 1913 г.
2 Христо К. Вельовъ
3 Трайче Ташковъ
4 Лазе Василевъ
5 Христо Колевъ
6 Насе Гечевъ
7 Иванче попъ Трайковъ
8 Петре К. Пръкевъ
9 Апостолъ Шатевъ
10 Наумъ Василевъ
385
11 Изтезавани селяни
На 29 априлъ 1913 г. сръбския битолски околийски началникъ Яня Константиновичъ съ поручикъ Михайло Михайловичъ (членъ на «Черна Рѫка») съ двама сръбски «войводи» 60 души стражари и 1 рота войници обсаждатъ селото, събиратъ всички мѫже и имъ предлагатъ да представятъ всичкото орѫжие. Следъ като не могли да намѣрятъ никакво орѫжие всички били подложени на жестоки изтезания и една часть арестувани ; особено тежко сѫ пострадали изброенитѣ селяни (отъ номеръ 2 до 10 вкл.), отъ които Насе Гечевъ е починалъ въ битолския затворъ на 14 май 1913 г.
12 Изтезавани селяни
13 Георги Димитровъ
14 Свещеникъ Спиро Димитровъ
15 Нашо Наумовъ
16 Иванъ Тръпчевъ
17 Спиро Танчевъ
Ha 1 май сѫщата група отъ сърби отново сѫ дошли въ селото и сѫ сърбрали всички ножове отъ селянитѣ ; на 2 май сѫ подложили много селяни нa изтезания ; а номера 16 и 17 и 15 сѫ се спасили съ много подкупи.
18 Марко Колевъ
19 Митре Чорбевъ
20 Гоше Ангеловъ
Тримата селяни (18, 19 и 20) ведно съ нѣколко други сѫ отишли да се оплачатъ отъ сръбския тероръ при руския консулъ, но последния ги издалъ на сърбитѣ и тѣ били арестувани, жестоко изтезавани и държани въ битолския затворъ до 15 юлий 1913 г.
21 Христо К. Вельовъ
22 Петре Мукевъ
23 Спиро Христовъ
24 Петре Симоновъ
25 Христо Михайловъ
26 Апостолъ Трайковъ
27 Илия Стойчевъ
28 Лазо К. Трояновъ
Изброенитѣ селяни (отъ номеръ 21 до 28 вкл.) сѫ арестувани отъ сърбитѣ и отвлечени къмъ Дебъръ. Тамъ сѫ били намѣрени изнемощѣли отъ българскитѣ войски презъ 1915 година.
386
Село Ивановци :
1 Нечо Трифуновъ
2 Тале Лазаровъ
3 Толе Аневъ
4 Ангеле Николовъ
Четирмата селяни (номера 1, 2, 3 и 4) сѫ арестувани на 20 юний и държани до 20 юлий 1913 г.
5 Нове Ангеловъ
6 Кръстьо Христовъ
Двамата (номера 5 и 6) сѫ убити презъ есеньта на 1913 год. отъ сърбитѣ.
Село Беранци :
1 Веле Петровъ
Арестуванъ и държанъ въ затвора между 20 юний и 20 юлий 1913 г.
2 Веле Мицовъ
3 Стоянъ Талевъ
4 Христо Кузевъ
Тримата сѫ убити презъ есеньта нa 1913 година.
Село Лозвани :
1 Миле Стояновъ
Арестуванъ и държанъ въ затвора между 20 юний и 20 юлий 1913 г.
Село Ношпалъ :
1 Ядро Милевъ
2 Иванъ Цвѣтковъ
Двамата арестувани и държани въ затвора между 20 юний и 20 юлий 1913 г.
Село Добрушево :
1 Петко Петровъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Църничани :
1 Митре Долевъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Радоборъ :
1 Диме Аневъ
2 Христо Бучковъ
3 Илия Петровъ
Тримата сѫ арестувани отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
387
Село Далбеговци :
1 Цвѣтко Кировъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Дедебалци :
1 Марко Ацевъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Трънъ :
1 Георги Бошевъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Егри :
1 Ангеле Николовъ
Арестуванъ отъ сърбитѣ презъ юний 1913 г.
Село Кръстофоръ :
1 Сърбинъ Стрѣзовъ
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Путурузъ :
1 Митре Цръклевъ
2 Китанъ Кръстевъ
Двамата убити презъ есеньта нa 1913 г.
Село Облаково :
1 Цвѣтко Ивановъ
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Стругово :
1 Коте Стефановъ
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Кръклино :
1 Начо Дамчевски
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Смилево :
1 Иеромонахъ Козма, игуменъ на манастира Св. Петъръ.
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
388
Село Лопатица :
1 Свещеникъ Илия п. Наумовъ
2 Петъръ Найденовъ
Двамата сѫ убити презъ есеньта нa 1913 г.
Село Лера :
1 Спиро Тановъ
2 Гоше Ивановъ
Двамата сѫ убити отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Рамна :
1 Стоянъ Марковъ
Убитъ отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Село Гявато :
1 Лазаръ Пурдовъ
2 Илия Четелевъ
3 Блаже Рашайковъ
Тримата убити отъ сърбитѣ презъ есеньта на 1913 г.
Всичко въ Битолска околия
31 убити, 100 арестувани-изтезавани, 3 ограбени
Общо всички избити селяни отъ битолско сѫ били арестувани и държани въ битолския затворъ. Тамъ всички сѫ били жестоко изтезавани. Следъ това нощемъ на групи по 5-6 души сѫ били извеждани вънъ отъ града, избивани и заравяни; такива избити и заровени хорa има и въ мѣстностьта Деве-Ани.
Село БУКОВО — Цѣлото село опожарено отъ сърбитѣ.
ЗАБЕЛЕЖКА :
При оттеглянето си, презъ 1915 г., сърбитѣ задигнали отъ Битолския затворъ 165 души и ги подкарали къмъ Албания, презъ Охридъ. Изъ пѫтя, при с. Братинъ-Долъ, двама отъ затворницитѣ — синове на свещеникъ Василъ отъ с. Кукуречани — били убити отъ стражата. На шосето, при прохода «Буково», билъ убитъ другъ затворникъ, родомъ отъ Прилѣпъ, на име Димко. По-нататъкъ, при с. Опейница, били убити още 10 души затворници, родомъ отъ Мариховскитѣ села ; между тѣхъ сѫ и лицата : Цвѣтко, Христо и Павле. Още па-нататъкъ при с. Коселъ убити сѫ други двама затворници
389
отъ с. Нижополе. Преди пристигането въ гр. Охридъ сърбитѣ отдѣлили трима отъ затворницитѣ, родомъ отъ гр. Велесъ, които отъ този моментъ изчезнали безследно. Отъ затвора въ Охридъ отдѣлили 16 старци и жени и ги пратили къмъ Струга-Дебъръ. Следъ това отдѣлили още 35 души и ги пратили къмъ Поградецъ. Сѫдбата на останалитѣ затворници е неизвестна ; знае се между другото, че при отстѫплението си сърбитѣ сѫ хвърлили трима души въ бунара при старата черква Св. Климентъ, въ махалата «Имаретъ».
* * *
II. ВЕЛЕШКА ОКОЛИЯ
1. Още съ идването си, сърбитѣ и тамъ, както въ цѣлата заета отъ тѣхъ область, затварятъ всички български училгаца ; превърнати сѫ насила въ сръбски.
— Децата сѫ били заставяни да отиватъ въ сръбско училище ; тѣзи, които отказвали, били подлагани на тормозъ и заставяни да плащатъ голѣми глоби.
— Митрополита се застѫпва за правата на българското население, но не следъ много и той е арестуванъ и екстерниранъ.
2. Започватъ обиски и арести на видни велешки граждани ; арестуванитѣ бивали оковавани въ окови и подлагани на жестоки изтезания ; много отъ задържанитѣ граждани препращали въ скопския затворъ, кѫдето прекарвали по повече отъ година.
3. Следъ 9 часа вечерьта се забранява на гражданитѣ да палятъ ламби въ кѫщитѣ си.
4. Отъ града безследно изчезватъ гражданитѣ :
Свещеникъ Иванъ Аврамовъ
Свещеникъ Лазаръ Трайчевъ Андовъ
Свещеникъ Петъръ Андрѣевъ
— И тримата свещеници сѫ били звѣрски изтезавани, после сѫ били изклани и хвърлени въ Вардаръ.
5. Много още видни граждани били арестувани, жестоко изтезавани и, следъ като сѫ заколвани, хвърляни въ рѣка Вардаръ.
6. Отъ затворенитѣ велешани, изпратени въ скопския затворъ, десетки били задигнати отъ сърбитѣ при отстѫплението имъ презъ 1915 г. по посока на Рѣсенъ. По пѫтя е трѣбвало да понасятъ страхотни лишения и тормозъ. Въ Рѣсенъ часть сѫ били застигнати и освободени отъ българскитѣ войски. Но голѣмо число бивали избивани изъ пѫтя отъ сърбитѣ.
III. ГЕВГЕЛИЙСКА ОКОЛИЯ
1 Съ идването си въ града, сърбитѣ изгарятъ училищната библиотека, училищната и общинска архиви.
— Всички български надписи били заличвани.
2. Почти цѣлото население на града, следъ като е било подложено на тормозъ отъ страна на сърбитѣ, е било принудено да търси спасение въ гр. Струмица (тогава въ български рѫце).
3. Голѣма часть отъ селянитѣ отъ околията сѫщо сѫ били принудени да търсятъ спасение къмъ Струмица.
IV. ГОСТИВАРСКА ОКОЛИЯ
1. Арестувани и изтезавани сѫ 40 души. Най-жестоко сѫ изтезавани свещеникъ Неофитъ попъ Владимировъ отъ с. ЕЛОВЦИ и игуменътъ на Лешочкия манастиръ, Иеромонахъ Мартирий.
2. Презъ есеньта на 1915 г. село СДУНЬЕ е бомбардирано отъ артилерия, после опожарено. Онѣзи селяни, които сѫ се опитали да се спасятъ съ бѣгство отъ стрелбата и пламъцитѣ сѫ били причаквани отъ сръбскитѣ
390
войници и застрелвани ; между купищата отъ избити хора имало майки, които и въ смъртьта си държели въ прегръдкитѣ си бозайничетата или малкитѣ си деца.
3. Село РАВЕНЪ е сѫщо бомбардирано презъ есеньта на 1915 г. Повечето селяни сѫ избити. Само въ единъ кладенецъ сѫ хвърлени труповетѣ на 15 души. Останалитѣ живи турци сѫ насила кръщавани отъ сръбския владика Викентий, дошелъ за цельта отъ Скопйе.
4. Въ село ВРУТОКЪ сѫ избити 20 души селяни презъ есеньта на 1915 год.
5. Село РѢЧАНИ, състояще се отъ 400 кѫщи, е цѣлостно разрушено. Всички мѫже сѫ събрани вънъ отъ селото и повечето застреляни тамъ съ картечница. Онѣзи, които въ момента успѣли да се спасятъ съ бѣгство, сѫ заловени и по-късно масово избити въ мѣстностьта «Дутлъкъ».
6. Въ село ДОБРИДОЛЪ сѫубити 10 души и опожарени 50 кѫщи — 1915 г.
7. Въ село ЧЕГРАНИ убити 20 души и селото на нѣколкото пѫти обстрелвано съ артилерил и разрушено (презъ 1915 г. — есеньта).
8. Въ село ЧАИЛЕ 7 души сѫ убити и хвърлени въ Вардара.
9. Село КАЛИЩА, отъ сто кѫщи, опожарено и много селяни избити.
10. Въ село ВРАБЧИЩА изгорена една кѫща, два дюкяна и задигнатъ всичкия едъръ добитъкъ.
* * *
V. ДЕБЪРСКА ОКОЛИЯ
Градъ Дебъръ,
. . .
[[ стр. 391–398. За справка - .pdf скана на книгата ]]
66 убити, 258 опожарени кѫщи
Села: Аме, Кривци, Кѫщи, Коняри, Бомово, Елевци, Коджаджикъ, Лѣсничони, Лесничане, Окщунъ, Барово, Гиновецъ, Трѣбище, Кленье, Могорче, Торбаче, Мадричъ, Дрѣнокъ, Джепища, Трѣпища, Осолница, Новакъ, Брѣщани, Ябланица, Пискупица, Нерези, Гол. Папради, Мал. Папради, Житинани, Бращица, Баланци, Горенци, Гери, Жупа Селци, Гол. Острени, Радоеща, Тучене, Тресонче, Галичникъ:
. . .
[[ стр. 398–408. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Дебърска околия
367 убити, 3 арестувани-изтезавани, 421 опожарени кѫщи
408
РАЗНИ ВЪ ДЕБЪРСКО
1. Въ с. КЛЕНЬЕ сѫ изгорени 128 кѫщи
2. Въ с. ГИНОВЕЦЪ сѫ изгорени 1 кѫща
3. Въ с. СТЕБЛОВО сѫ изгорени 160 кѫщи
4. Въ с. БОРОВО сѫ изгорени 100 кѫщи
5. Въ с. ЗАВЗУНЪ сѫ изгорени 120 кѫщи
6. Въ с. МОГОРЧЕ сѫ изгорени 60 кѫщи
7. Въ с. ПАПРАДНИКЪ сѫ изгорени 2 кѫщи
8. Въ с. ДОЛ. КОСОВРАСТИ сѫ изгорени 73 кѫщи
9. Въ с. ГОР. КОСОВРАСТИ сѫ изгорени 2 кѫщи
10. Въ с. ТОРБАЧЕ сѫ изгорени 28 кѫщи
11. Въ с. ГОЛЕИЩА сѫ изгорени 7 кѫщи
12. Въ с. ГОРНО ВИЧИЩА сѫ изгорени 11 кѫщи
13. Въ с. ДОЛНО ВИЧИЩА сѫ изгорени 7 кѫщи
14. Въ с. ИЗВИРИ сѫ изгорени 5 кѫщи
15. Въ с. СЕРПЕТОВО сѫ изгорени 11 кмщи
16. Презъ есеньта на 1913 г. градъ Дебъръ е почти разрушенъ отъ сърбитѣ. А селата опожарени, ограбени и обезлюдени.
17. Почти веднага следъ идването на сърбитѣ много видни българи сѫ били екстернирани ; изпоарестували българскитѣ учители и свещеници ; арестували см въ самата митрополил българския митрополитъ Козма, а сетне сѫ го изгонили вънъ отъ държавата. Много отъ българитѣ сѫ били принудени да бѣгатъ, за да се спасяватъ.
VI. КИЧЕВСКА ОКОЛИЯ
1. Съ идването си въ Кичввско, сърбитѣ арестуватъ всички учители и свещеници, понеже отказали да подпишатъ декларации, че били отдавна сърби.
2. Въ първитѣ дни още, отъ околията биватъ арестувани 106 души селяни.
3. Иеромонахъ Софроний попъ Петровъ, игуменъ на Пречистенския монастиръ, бива убитъ. Роденъ е отъ с. Подвисъ.
4. Иеромонахъ Теофанъ, калугеръ въ Пречистенския монастиръ, родомъ отъ с. Слатина, Охридско, бива разпънатъ на кръстъ ; като отъ дветѣ му страни биватъ разпнати сѫщо на кръстове : Христо Николовъ отъ с. Слатина и Русе, отъ сѫщото село.
409
5. Якимъ Иончевъ отъ с. ПОДВИСЪ бива жестоко битъ, веднага следъ идването на сърбитѣ, вследствие на което наскоро починалъ.
6. Иванъ Сърбиновъ отъ с. ЛАХЧАНИ бива жестоко битъ веднага следъ идването на сърбитѣ, вследствие на което починалъ.
7. Търпо Мойсовъ отъ с. ПОПОВЕЦЪ починалъ следъ жестокия побой нанесенъ му веднага следъ идването на сърбитѣ.
8. Мише Найдовъ и Константинъ Трояновъ отъ с. ЦЪРЪ, починали следъ жестокия побой нанесенъ имъ отъ сърбитѣ, веднага следъ идването имъ.
9. Киро Василевъ, отъ с. ЯВОРЕЦЪ убитъ веднага следъ идване на сърбитѣ.
10. Максимъ Мицковъ отъ с. ОСОЙ убитъ отъ сърбитѣ веднага следъ идването имъ.
11. Наумъ Бѣличовъ и Петъръ Силевъ отъ с. ЦЪРЪ, сѫ убити отъ сърбитѣ веднага следъ идването имъ.
12. Една седмица преди отстѫплението си презъ 1915 г. сърбитѣ избиватъ близо до градъ КИЧЕВО 18 души българи отъ разни околии, които тѣ карали съ себе си. Избититѣ сѫ били захвърлени после въ единъ общъ трапъ. Всичко това е било наблюдавано отъ свещеникъ Иванъ попъ Кръстевъ.
13. Арсо Христовъ отъ с. ИВАНЧИЩА е убитъ отъ сърбитѣ презъ 1915 г., преди да напуснатъ селото ; а жена му, следъ като е изнасилена отъ войницитѣ, е била вързана за единъ отъ прозорцитѣ на домътъ имъ и кѫщата запалена ; така тя е изгорѣла жива.
VII. КОЧАНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Кочани,
Села: Блатецъ, Драгобраще, Лѫки, Пекляни, Търсино, Бѣли, Пантелей, Пащаджиково, Лѣшки, Виница, Махала Кръшна, Градецъ, Безиково, Липецъ, Зърновци, Мородвисъ, Видовище, Кучичино, Бурилчево, Припечани, Теранци, Гор. Подлогъ, Чифликъ, Тракане, Оризари, Прѣсека, Вранинци, Гърдовци, Полаки, Небояни, Соколарци, Спанчево, Лепопелци, Жиганци, Чишиновци, Върбица
. . .
[[ стр. 410–425. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кочанска околия
202 убити, 111 безследно изчезнали, 107 арестувани-изтезавани, 23 опожарени кѫщи
PAЗНИ
1. При отстѫплението си отъ градъ Кочани презъ 1915 г., сърбитѣ отвлекли като арестанти, като войници или като работници 122 души ; задигнали 6 вола и 4 бивола ; опожарили 13 кѫщи, 6 дюкяна, 2 магазина и 2 хотела ; ограбили 4 дюкяна и 1 ханъ.
2. Въ село БЛАТЕЦЪ изгорѣли 19 кѫщи
Въ село Драгобраща изгорѣли 34 кѫщи
Въ село ЛѪКИ изгорѣли ........ 80 кѫщи
Въ село ПЕКЛЯНИ изгорѣли ....... 35 кѫщи
Въ село ВИНИЦА изгорѣли 4 кѫщи
Въ село БЕЗИКОВО изгорѣли ....... 15 кѫщи
Въ село ЛИПЕЦЪ изгорѣли ........ 16 кдщи
Въ село ТЕРАНЦИ изгорѣли ....... 14 кѫщи
Въ село ПРИПЕЧАНИ изгорѣли 1 кѫща
Въ село НЕБОЯНИ изгорѣли 2 кѫщи
Въ село ПОЛАКИ изгорѣли 13 кѫщи
3. Освенъ това отъ много села сърбитѣ задигнали почти всичкия едъръ и дребенъ добитъкъ.
Въ с. СОКОЛАРЦИ сръбския генералъ Цековичъ е взелъ отъ селянитѣ 90 т. лири. Въ с. Чишиновци сѫщия сръбски генералъ е взелъ 100 турски лири отъ селянитѣ.
425
VIII. КРАТОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Кратово
Села: Туралево, Млаки, Горно Кратово, Железница, Близаци, Гризилевци, Шлегово, Приковци, Филиповци, Живолево, Нежилово
. . .
[[ стр. 426–432. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кочанска околия
4 убити, 2 безследно изчезнали, 123 арестувани-изтезавани
432
РАЗНИ
Общо отъ Кратовско сѫ арестувани отъ сърбитѣ 1,075 души. Много селски кѫщи сѫ били ограбени отъ сърбитѣ. Въ с. Емирица е изнасилена жената на селянина Боянъ.
IX. КРИВО-ПАЛАНЕЧКА ОКОЛИЯ
Градъ Крива-Паланка
Села: Кръкля, Конопница, Псача, Муждивякъ, Петралица, Длъбочица, Бащево, Подържиконь
. . .
[[ стр. 433–434. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кочанска околия
15 убити, 7 арестувани-изтезавани
PAЗНИ
1. Четири месеци следъ идването на сърбитѣ въ града и околията всички жители биватъ подложени на тероръ — започнала акция за посърбяване подъ рѫководството на майоръ Вуловичъ.
2. Всички български училища и черкви сѫ затворени или заграбени отъ сърбитѣ ; а учителитѣ и свещеницитѣ подложени на тероръ да се «признаятъ» за сърби, поради което мнозина били принудени да избѣгать въ България.
3. На 11 априлъ 1913 г. била оскубана брадата на свещеникъ Владимиръ Поповъ.
4. Много видни граждани и селяни били принудени отъ терора да търсятъ спасение въ бѣгство къмъ България.
5. 700 семейства на забѣгнали къмъ България граждани и селяни били задържани въ затворъ въ Крива Паланка.
6. Освенъ изброенитѣ по-горе поименно, много още селяни били избити.
7. Отъ града при започване на втората балканска война 56 души граждани сѫ пратени на заточение въ Прешово.
8. Отъ околията презъ юний 1913 г. (при започване на втората балканска война) сѫ пратени на заточение въ Прешово 200 души селяни.
434
9. Шесть души градски свещеници, училищния инспекторъ и петима учители отъ града вследствие на терора се видѣли принудени да избѣгатъ въ България.
* * *
X. КРУШОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Крушово
Села: Острилци, Журче, Растовица, Кочище, Горно Дивяци, Кривогащани, Пуста Рѣка
. . .
[[ стр. 435–437. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Крушовска околия
7 убити, 25 арестувани-изтезавани
РAЗНИ
1. Още съ идването си сърбитѣ затварятъ всички училища ; изгарятъ всички книги изъ библиотекитѣ ; въ нѣкои села, като напр. с. СВ. МИТРАНИ изгорени били и училищнитѣ свидетелства на ученицитѣ.
2. Учителитѣ и свещеницитѣ сѫ подложени на страхотенъ тормозъ ; много отъ тѣхъ сѫ бити, други интернирани, трети изгонени или принудени да избѣгатъ къмъ България.
3. Освенъ споменатитѣ по-горе поименно пострадали граждани и селяни много още сѫ били арестувани и подлагани на жестоки изтезания и бой ; а голѣмъ брой сѫ били и убититѣ.
XI. КУМАНОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Куманово
Села: Младо Нагоричани, Облавци, Павлешенци, Живинйе, Кокошинйе, Малино, Винци
. . .
[[ стр. 437–440. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кумановска околия
4 убити, 7 безследно изчезнали, 36 арестувани-изтезавани
РAЗНИ
1. Веднага съ идването си сърбитѣ назначаватъ за околийски управитель Ранко Трифуновичъ (сърбинъ), който подложилъ цѣлото население на страхотенъ тероръ.
2. Всички български училища и църкви сѫ затворени или заграбени. Откриватъ се веднага курсове отъ сърбитѣ, на които насилватъ да присѫтствуватъ всички български учители. Но учителитѣ отказали и затова били изгонени въ България. Ведно съ учителитѣ били изгонени и свещеницитѣ, и много видни граждани (имената на нѣкои отъ които сѫ дадени по-горе). Това става презъ м. май 1913 г.
3. Презъ мартъ 1913 г. изъ града започватъ обиски и арести въ разни градски фамилии — нѣкои имена сѫ дадени по-горе.
4. Отъ града сѫ арестувани надъ 60 души граждани.
5. Презъ пролѣтьта на 1913 г. сѫ задържани въ арестъ 130 души селяни отъ разни села, между които и много учители и свещеници.
6. Много граждани и селяни сѫ принудени отъ терора да търсятъ спасение въ бѣгство къмъ България.
7. Семействата на избѣгалитѣ къмъ България селяни сѫ насилствено отвеждани въ Куманово, кѫдето били държани при крайно мизерни условия.
8. Миланъ Арсовъ Пурчевъ отъ с. ЖИВИНЙЕ е повиканъ въ общинското управление, за да издаде по-виднитѣ българи ; даденъ му за това 24 часа срокъ. He намирайки другъ изходъ, следъ 24 часа той вземалъ единъ револверъ и отишелъ при началника Тодоръ Войвода. Последниятъ отново го запитва дали ще каже имената. Миланъ отговорилъ, че не знае никакви имена. Тогава началника нарежда на двамата присѫтствуващи стражари да го съблекатъ и изтезаватъ. Но въ това време, Миланъ Пурчевъ, за да избѣгне изтезанията, изважда револвера, убива началника и двамата стражари и съ последния куршумъ се самозастрелва. Дотърчали и други стражари, които измушкали съ щиковетѣ си окървавения трупъ на Милана.
440
XII. МАЛЕШЕВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Берово, Градъ Пехчево
Села: Ратово, Смоймирово, Робово, Мачево, Русиново, Митрашинци, Будинарци, Владимирово, Чифлико, Умлена, Цръвникъ, Негрево
. . .
[[ стр. 441–450. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Малешевска околия
124 убити, 38 безследно изчезнали, 155 арестувани-изтезавани, 44 опожарени кѫщи
РAЗНИ
1. Веднага следъ идването си, сърбитѣ почватъ масово изтезаване на населението. Много селяни и граждани сѫ арестувани и подложени на небивали изтезания. По-горе сѫ дадени имената на частъ отъ изтезаванитѣ, убититѣ и безследно изчезналитѣ.
2. Много видни граждани и селяни сѫ принудени отъ терора да забѣгнатъ къмъ България, за да се спасятъ. Но семействата имъ сѫ били подложени на жестоки изтезания, преследвания, интернирвания.
3. Въ околията сърбитѣ организиратъ специална банда, чилто задача е да тормози още повече населението. Жертва на тази банда става и Димитъръ Георгиевъ.
4. Презъ месецъ мартъ 1915 год. всички села били блокирани отъ сръбска войска и всичкото мѫжко население отъ 15 до 80 годишна възрасть било събрано и затворено по два дни въ общинскитѣ управления, кѫдето сѫ държани безъ хлѣбъ и вода. Всички сѫ били изтезавани. Следъ това една часть сѫ освободени, една часть избити, а друга една часть отвлечени безследно. На часть отъ пострадалитѣ по-горе сѫ дадени имената.
450
XIII. НЕГОТИНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Неготино
Села: Пепелишка община, Пръждево, Тремникъ, Бистренска община, Курия, Рибарци, Кукуречани, Паликура, Криволашка община, Иберлийска община, Человецъ, Кошарка, Челевети, Джидимирска община, Банярска община, Купришиица, Дрѣнъ, Клисура, Сиданъ, Вешие, Вайшанци, Бесвичка община, Будуръ-чифлик, Бесвища
. . .
[[ стр. 451–469. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Неготинска околия
334 убити, 19 арестувани-изтезавани, 606 опожарени кѫщи
469
XIV. ОХРИДСКА ОКОЛИЯ
Градъ Охридъ
Села: Слатина, Издеглавье, Оздолени, Пѣсочани, Пещани, Велгощи, Лѣсковецъ, Рамне, Мешеища, Бѣлчища, Злѣсти, Ботумъ, Рѣчица, Куратица, Велмей, Брѣжани, Лешани, Сливово, Лактинье, Мраморецъ
. . .
[[ стр. 470–477. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Охридска околия
206 убити, 11 арестувани-изтезавани, 4 опожарени кѫщи
XV. ПРИЛѢПСКА ОКОЛИЯ
1. Първата жертва въ Прилѣпъ е гимназиалния учитель Атанасъ Лютвиевъ. На 4 декемврий 1912 г. сърбитѣ празднували рождения день на своя престолонаследникъ. На банкета присѫтствувалъ и Атанасъ Лютвиевъ, както и други видни българи, понеже това е въ времето, когато отношенията между съюзницитѣ сѫ все още добри. Лютвиевъ вдигналъ наздравица за българския царь. Малко следъ това той бива извиканъ вънъ отъ сърбина Стефо, устата му запушена, изведенъ вънъ отъ града и убитъ неизвестно где.
2. На 8 декемврий 1912 г. въ сръбското комендантство биватъ извикани двамата прилѣпски граждани — архиерейския намѣстникъ Иванъ Антоновъ и главния учитель на българскитѣ училища въ града Илия Ивановъ. Тамъ имъ е казано : «Вие сте рѫководителитѣ на българщината въ Прилѣпъ и като такива ще съобщите на населението да се откаже отъ мисъльта си за присъединение къмъ България».
— Скоро следъ туй това предупреждение е и официално отправено до населението чрезъ разлепѣни изъ града афиши.
3. Всички български надписи изъ черкви и училища се заличаватъ скоро следъ идването на сърбитѣ.
4. Презъ 1913 г. 48 души граждани сѫ подложени на жестокъ публиченъ побой.
5. Презъ пролѣтьта на 1913 г. сѫ арестувани 32 души видни граждани, между които е и архиерейския намѣстникъ Иванъ Антоновъ.
— Освенъ това 16 души учители и 7 учителки сѫ заставени да напуснатъ града, защото отказали да служатъ на сръбски езикъ.
6. Малко време следъ убиването на Атанасъ Лютвиевъ, отъ домътъ си е задигнатъ и убитъ и видния гражданинъ Григоръ Кондовъ.
7. Презъ 1913 г. 146 души отъ околията сѫ подложени на жестокъ побой.
477
XVI. РАДОВИШКА ОКОЛИЯ
Градъ Радовишъ
Села: Войславци, Гарванъ, Горни-Липовникъ, Габревци, Долна Вращица, ДОлни Липовникъ, Дамянъ, Дукатино, Дѣдино, Загорци, Караджаларъ, Козбунаръ, Конче, Лубница, Негреновци, Иньово, Ораовица (Орѣховица), Папавница, Подерешъ, Покрайчево, Радичево, Ракитецъ, Скоруша, Сулдурци, Шипковица
. . .
[[ стр. 478–486. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Радовишка околия
167 убити, 7 безследно изчезнали, 59 арестувани-изтезавани
РАЗНИ
1. Съ идването си сърбитѣ се постараватъ да заличатъ всички български надписи по черквитѣ и училищата.
2. Манастира «Св. Константинъ и Елена» при с. Конче е изгорѣнъ презъ 1913 г.
3. Българската махала въ с. Конче е опожарена презъ 1913 г.
4. Село Лубница — всички български кѫщи опожарени презъ 1913 г.
5. Село Скоруша изгорѣно презъ 1913 г. ведно съ черквата.
6. Село Загорци опожарено презъ 1913 г.
486
Село Гарванъ опожарено презъ 1913 г.
Забележка : Жителитѣ на изгорѣнитѣ села побѣгнали къмъ Струмица, но много отъ тѣхъ сѫ избити отъ сърбитѣ при бѣгството имъ.
7. Въ началото на 1915 година всичкото население на Иньовска община, надъ 15 годишна възрасть, е подложено на изтезания и бой.
Отъ тази община забѣгнали къмъ Струмица 157 души българи.
8. Отъ с. Подерешъ избѣгали въ Струмица 38 души българи и 10 души турци ;
Отъ с. Яргулица избѣгали въ Струмица 20 души българи и 16 турци ;
Отъ с. Орѣховица избѣгали въ Струмица 20 души българи и 50 турци ;
Отъ с. Ново Село избѣгали въ Струмица 2 души българи ;
Отъ с. Смилянци избѣгали въ Струмица 10 души ;
Отъ селата Сари-Гьолъ, Идеверли и Кюсели избѣгали въ Струмица 70 души турци.
Отъ с. Дукатино избѣгали въ Струмица 24 души ;
Отъ с. Покрайчево избѣгали въ Струмица 6 души ;
Отъ с. Радичево избѣгали въ Струмица 188 души турци.
Отъ Кулаазлийска община укрити и избѣгали въ Струмица 50 души турци.
Отъ селата Козбунаръ и Шипковица всички младежи се криели по Плачковица-планина, а часть въ Струмица.
XVII. РѢСЕНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Рѣсенъ
. . .
[[ стр. 487–488. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Радовишка околия
19 арестувани-изтезавани
а) Масово сѫ тормозени гражданитѣ и селянитѣ отъ околията да се пишатъ сърби почти веднага следъ идването на сърбитѣ, т.е. още докато сѫ съюзници съ България.
б) Всички училища и черкви сѫ затворени или обърнати въ сръбски.
в) При избухване на междусъюзническата война (юний 1913 г.) отъ околията и града сѫ арестувани, държани въ затворъ и подложени на изтезания 469 будни граждани и селяни.
г) При самото си идване въ околията сърбитѣ арестуватъ много граждани и селяни.
XVIII. СВЕТИ-НИКОЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Свети-Николе
Села: Нѣманици, Ранчанци, Макрешъ, Петришино, Судикъ, Зарапинци, Лезово, Прѣодъ, Долно Църнилище, Амзабегово, Горно-Църнилище, Аматли, Сарамзалино, Кьосели, Барбарево, Строиманци, Д.-Гюгянци
. . .
[[ стр. 488–494. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Свети-николска околия
16 убити, 7 безследно изчезнали, 245 арестувани-изтезавани, 2 изнасилени жени, 35 опожарени кѫщи
РАЗНИ
1. При оттеглянето си сърбитѣ разбили и ограбили всички дюкяни въ градъ Свети Николе, както и много кѫщи.
2. Отъ селата сѫ били отвлечени неизвестно где 30 души селяни.
3. Отъ село НѢМАНИЦИ сѫ задигнали 50 коня, 100 вола и около 150 хиляди оки жито.
4. Отъ околията е билъ задигнатъ голѣмо количество едъръ добитъкъ и много жито.
XIX. СКОПСКА ОКОЛИЯ
1. Още съ пристигането си въ града и околията сърбитѣ подлагатъ на тормозъ населението, за да ги принудятъ да се деклариратъ «сърби».
2. Протосингелътъ на митрополията Методи Димовъ е подложенъ на тежки морални и физически страдания и е спасенъ благодарение застѫпничество на чуждитѣ консулства.
3. Спиро Гайдарджиевъ е задържанъ и битъ крайно жестоко, едва успѣлъ да се спаси, пакъ съ застѫпничество на чуждитѣ консули.
4. Всички български черкви и училища сѫ заграбени ; надписитѣ имъ замѣнени съ сръбски ; а децата заставени насила да посещаватъ сръбскитѣ училища.
5. Коце Миновъ, битъ жестоко, за да го принудятъ да праща детето си на сръбско училище. Тормозъ билъ упражняванъ надъ всички, които отказвали да пращатъ децата си въ сръбски училища.
6. Ha 1 януарий 1913 г. музиката на българското просвѣтно дружество «Отецъ Паисий», създадено още отъ времето на турския режимъ, е отишла да поздрави сръбския престолонаследникъ. Но щомъ засвирили българския химнъ тѣ били прекъснати, изгонени, и инструментитѣ имъ конфискувани.
7. Освенъ за децата, сърбитѣ открили вечерни задължителни училища и за възрастнитѣ, за да учатъ сръбски езикъ.
8. Димче Арсовъ е битъ, само защото на гарата е поздравилъ близкитѣ си на български езикъ.
9. Пеце Шивача е битъ до смърть.
10. Томо Тополовъ е битъ жестоко, защото не сменилъ веднага българската фирма на хотела си и не я замѣнилъ съ сръбска.
11. Перса Аврамова, ведно съ четиритѣ си съседки сѫ бити жестоко.
12. Стоянъ Маткалия е изтезаванъ и битъ жестоко.
13. При оттеглянето си презъ 1915 г. сърбитѣ отвлекли много видни граждани отъ Скопйе между които и следнитѣ : Недѣлко Стойковъ, Иванъ Зафировъ и Санде хаджи Митовъ ; и тримата сѫ били избити на края на града отъ сърбитѣ. Сѫдбата на много отъ останалитѣ отвлечени е останала неизвестна.
494
14. Презъ м. юний 1913 год. всички български свещеници, учители и видни граждани сѫ викани и заплашвани да подпишатъ декларации, че сѫ сърби. Само нѣколцина подписали отъ страхъ исканитѣ декларации, но и тѣ, ведно съ другитѣ, били задържани и пратени въ затворъ. Така въ затвора били събрани отъ града и околията около 300 души, доведени тамъ само защото сѫ българи. Всички сѫ били ругани, бити и жестоко изтезавани. 99 души отъ затворницитѣ сѫ интернирани въ Митровица. Изъ пѫтя тѣ били подложени на страшенъ тормозъ. Като пристигнали въ Митровица, сръбския капитанъ Гючковичъ имъ говорилъ и ги заплашилъ да не правятъ нищо, да се признаятъ за сърби иначе ще пострадатъ както тѣ лично, така и семействата имъ.
XX. ТЕТОВСКА ОКОЛИЯ
1. Въ градъ ТЕТОВО почти веднага следъ идването на сърбитѣ 14 души граждани сѫ жестоко изтезавани.
2. Скоро следъ идване на сърбитѣ отъ града сѫ убити следнитѣ лица :
Гавро Серафимовъ
Сельо Ратайски
Йовче Янeвъ
Иванъ Чварковъ.
3. Презъ есеньта на 1913 г. въ Тетовска околия сѫ били избити следнитѣ лица отъ сърбитѣ :
а) Въ ПЪРВЕНИШКА община сѫ убити .... 17 души
б) Въ ЛѢШИЧКА община сѫ убити 10 души
в) Въ СЕЛЧИШКА община сѫ убити 9 души
г) Въ ДОЛНО-ПАЛЧИШКА община сѫ убити ... 9 души
д) Въ СЕДЛАРЕВСКА община сѫ убити .... 1 човѣкъ
е) Въ ЧЕФЛИШКА община сѫ убити 12 души
ж) Въ ЧЕЛОПЕЧКА ОБЩИНА сѫ убити .... 7 души
з) Въ ЖИЛИНСКА ОБЩИНА сѫ убити .... 73 души
и) Въ СѢНОКОСКА ОБЩИНА сѫ убити .... 170 души
4. При отстѫплението (на сърбитѣ) презъ есеньта на 1915 г. въ околията сѫ извършени следнитѣ убийства отъ сърбитѣ :
а) Въ с. ПИРГОСЪ сѫ убити 8 души, а селото се е спасило отъ изгаряне съ 300 лири турски откупъ.
б) Въ с. НЕГОТИНЪ сѫ убити 12 души и изгорѣни 30 кѫщи.
в) Въ с. ЛЪРЦИ почти всички мѫже, на брой около 80 души, сѫ дигнати отъ сърбитѣ при отстѫплението имъ и избити въ мѣстностьта Здравевъ-Зобелъ, между Групчинъ и с. Желино.
г) Въ с. ГРАДЕЦЪ сѫ убити 150 души и опожарени 50 кѫщи.
495
XXI. ТИКВЕШКА ОКОЛИЯ
Градъ Кавадарци
Села: Г. Радобилъ, М. Радобилъ, Мряморъ, Росоманъ, Дрѣново, Шивецъ, Расцъ, Возарци, Ватоша, Гърниково, Брушани, Ресово, Баница, Дабница, Бохуля, Чемерско, Стърмашево, Сирково, Марена, Манастирецъ, Глишикъ, Мързенъ-Ораовецъ, Каменъ Долъ, Добрище, Страгово, Барево, Кърнево, Бошево, Рожденъ
. . .
[[ стр. 496–505. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Тиквешка околия
196 убити, 1 безследно изчезнал, 90 арестувани-изтезавани, 10 изнасилени жени
XXII. ЦАРЕВО-СЕЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Царево-Село
Села: Разловца, Тработивище, Драмча, Киселица, Селникъ, Вратиславецъ, Каменица, Млащица, Саса, Цера, Луковица, Кост. Долъ, Косевица, Главовица, Дулица, Тодоровци, Гърлено, Илиево, Калиманци, Турия, Вирче, Истевникъ, Панчарево, Градъ, Габрово, Биглата, Стамеръ, Звегоръ
. . .
[[ стр. 505–512. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Царевоселска околия
125 убити, 86 безследно изчезнали, 2 арестувани-изтезавани, 5 опожарени кѫщи
ХХIII. ЩИПСКА ОКОЛИЯ
Градъ Щипъ
Села: Горни-Балванъ, Долно-Трогерци, Сѫрчиево, Таринци, Люботенъ, Богословецъ, Лѣсковица, Пиперово, Селце, Калопетровци, Карбинци, Крупище, Кривидолъ, Долни Балванъ, Шопуръ, Ново-Село, Брѣстъ, Танатарци, Патрикъ, Уланци, Чардаклия, Мечкуевци
. . .
[[ стр. 512–523. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Щипска околия
156 убити, 26 безследно изчезнали, 83 арестувани-изтезавани, 8 изнасилени жени, 1 ограбени, 83 опожарени кѫщи
XXIV. ПРИЗРѢНСКИЯ ЗАТВОРЪ
Въ затвора на градъ Призрѣнъ сѫ били затворени, отъ разнитѣ части на Македония, около 800 души — повечето българи. Между затворницитѣ имало и деца по на 12 до 16 годишна възрасть.
Тѣзи затворници сѫ били разкарвани ту въ Гиляни, ту въ Скопйе, ту въ Прищина ; на края тѣ пристигатъ въ Призрѣнъ и биватъ затворени въ Калето на 5 ноемврий 1915 година.
На 16 ноемврий 1915 година сърбитѣ изваждатъ всички, които могли да ходятъ и ги подкарали къмъ Дяково ; така въ затвора оставатъ само крайно болнитѣ.
При идването на българскитѣ войски 3-а Балканска дивизия — края на 1915 година — въ затвора били намѣрени само 70 души българи, въ страшно състояние : — болни, изтощени, почти на умиране. Между затворницитѣ стояли проснати и труповетѣ на четирма починали вече българи, външностьта на които издавала страхотнитѣ мѫчения, на които били подложени преди да умратъ.
Общиятъ сборъ на цифритѣ въ съответнитѣ графи по списъка е следниятъ :
Убити 1854
Безследно изчезнали 285
Арестувани изтезавани 1091
Изнасилени жени 20
Ограбени 4
Опожарени кѫщи 1221
ЗАБЕЛЕЖКА :
Крайниятъ сборъ за всички приложени тукъ списъци не обхваща отдѣлнитѣ данни, които въ края на всѣка околия сѫ посочени разказвателно.
Както читательтъ ще види, за нѣкои околии изобщо нѣма списъкъ ; и тѣзи сведения трѣбва да се взиматъ предвидъ като нѣщо отдѣлно вънъ отъ списъцитѣ. Такива сведения ще се срещнатъ и въ следващия по-нататъка списъкъ, който се отнася за терора въ периода 1918–1924 г.