ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение № 13
УКАЗАНИЕ
ПО СТРАНИЦИ ЗА ОКОЛИИТѢ ПОСТРАДАЛИ
ОТЪ СРЪБСКИЯ И ГРЪЦКИ ТЕРОРЪ
1918–1924 Г.
Име на околията (подъ сръбска власть)
1. Царево-Селска oкoлия стр. 536
2. Кочанска 552
3. Кратовска 578
4. Щипска 622
535
5. Свети Николска околия стр. 629
6. Велешка 633
8. Кумановска 645
9. Скопска 651
10. Тетовска 659
11. Струмишка 659
12. Малешевска 661
13. Радовишка 665
14. Дойранска 669
15. Тиквешка 669
16. Гевгелийска 671
17. Битолска 672
19. Прилѣпска 675
20. Рѣсенска 675
21. Охридска 676
22. Дебърска 678
(Сръбски тероръ 679)
Име на околията (подъ гръцка власть)
24. Воденска околия стр. 681
25. Гюмендженска 681
27. Леринска 682
28. Кукушка 683
29. Солунска 683
30. Дем. Хисарска (Сѣрско) 684
31. Драмска 689
(Разни в Южна Македония 693)
I. ЦАРЕВО-СЕЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Царево Село
Села: Безиково, Бигла, Ветренъ, Вирче, Габрово, Главовица, Гърлено, Драмче, Драгобраща, Дулица, Ильово, Истевникъ, Каменица, Косевица, Кършията, Луковица, Млащица, Пекляни, Саса, Стамеръ, Тодоровци, Тработивище, Турия, Ягодно Бърдо
. . .
[[ стр. 536–551. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Царево-Селска околия
15 убити, 5 безследно изчезнали, 521 арестувани-изтезавани, 16 изнасилени жени, 21 ограбени, 10 опожарени кѫщи
551
II. КОЧАНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Кочани
Села: Баня, Виница, Вранинци, Горни Подлогъ, Градче, Гърдовци, Долни Подлогъ, Дълги Долъ, Сърновци, Истибаня, Кучичино, Лепепелци, Лесково, Лешки, Мишино, Мородвисъ, Небояни, Нивичани, Ново-Село, Облешово, Ораховица, Пантелей, Пашаджиково, Полаки, Пресѣка, Припечани, Равно Бърдо, Райчани, Рѣчани, Соколарци, Спанчево, Сухо-Бърдо, Търновецъ, Траканя, Търсино, Цѣра, Чиперникъ, Чифлика, Ястремникъ
. . .
[[ стр. 552–578. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кочанска околия
94 убити, 1 безследно изчезнали, 340 арестувани-изтезавани, 16 изнасилени жени, 4 ограбени, 23 опожарени кѫщи
III. КРАТОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Кратово
Села: Близенци, Бунешъ, Бучище, Вакъфъ, Върбица, Глобица, Горно Кратово, Горни Стуболъ, Гризилевци, Димовци, Добрево, Драчъ, Древено, Дренакъ, Емирица, Желѣзница, Живалово, Зелениградъ, Злетово, Калнище, Китено, Кнежево, Койково, Конопище, Крива Ябука, Крилатица, Куклица, Кукувишка Махала, Махала Кулата, Кундино, Куново, Кървачко, Лесковци, Лесново, Махала Мало Горе, Млаки, Маричино, Мужково, Нежилово, Неокази, Ново Мужково, Одрано, Опила, Петришино, Плешенци, Пендакъ, Приковци, Пробищипъ, Радковица, Рудари, Ратовица, Самаритѣ, Старо Мужково, Страцинъ, Стърмошъ, Стуболъ, Татомиръ, Талишманци, Тополово, Трипотанци, Туралево, Търновецъ, Филиповци, Щалковица, Шлегово, Шопско Рудари, Ямище
. . .
[[ стр. 578–621. За справка - .pdf скана на книгата ]]
ЗАБЕЛЕЖКА :
Освенъ гореизброенитѣ сръбски прояви на тероръ въ Кратовско, въ околията сѫ пострадали много повече селяни и граждани. Между другитѣ ето нѣкои сръбски прояви :
1. Презъ 1920 г. м. декемврий въ селата Крилатица, Талишманци, Филиповци, Приковци, Горно Кратово, Луково, Куново и пр. стотици български селяни сѫ бити отъ бандата на Дончо Църцорийски. Бити сѫ и лично отъ него съ камшикъ, съ дърво, и като се умори, после накарвалъ жертвата да легне, докато двама отъ бандититѣ настѫпватъ краката и главата му, а други двама съ дебели тояги почватъ да удрятъ по задницитѣ подъ редъ, както ковачитѣ, когато коватъ желѣзо. Това продължава съ поливания съ вода, докато жертвата се облѣе цѣла въ кръвь. На нѣкои били горѣни устата, носа, очитѣ и ушитѣ съ слама.
2. Държавата прибирала тютюна отъ производителитѣ и го е заплащала по 3 до 7 динари оката, докато пазарната му цена е била 40 до 60 динари. Това е единъ видъ официално ограбване отъ страна на държавата.
3. А ето нѣкои случаи на тероръ само презъ 1923 г. :
а) Петдесеть на сто отъ цѣлото население е било подложено на побоища било отъ страна на сръбскитѣ полицаи и войници, било въ сътрудничество съ бандитѣ отъ ренегати на сръбска служба.
б) Арестувани и държани въ затворъ сѫ двеста и тридесеть души.
в) Изнасилени сѫ четиридесеть жени.
г) Обезчестени сѫ петнадесеть момичета.
д) Принудени да избѣгатъ вследствие терора 350 души.
е) Изгорѣни и разрушени четиридесеть кѫщи.
ж) Изгорѣни сѫ 450 кошари и колиби.
з) Много кѫщи сѫ ограбени отъ сърбитѣ, или отъ бандитѣ на тѣхна служба.
Сведенията дадени въ графата «Забележка» не влизать въ горния списъкъ.
Разни Кратовско
1 Спасена Петрова
Изнасилена презъ декемврий 1919 г. и жестоко изтезавана отъ Д. Църцорийски.
2 Теодосий Михайловъ
На 23 декемврий 1920 г. мелницата му изгорѣна.
3 Алтина Панова
4 Пано Стойковъ
Кѫщитѣ на № 3 и 4 изгорѣни на 20 януарий 1921 г. отъ Д. Църцорийски.
621
5 Методи Мишевъ
6 Алекси Моневъ
7 М. Плачковъ
8 Якимъ Яначковъ
9 Бити селяни
Освенъ изброенитѣ поименно петь селяни (отъ № 5 до 9) други 111 селяни сѫ жестоко бити презъ януарий 1921 г. отъ сърбитѣ. Мишевъ е починалъ отъ боя.
Всичко въ Кратовска околия
62 убити, 6 безследно изчезнали, 1107 арестувани-изтезавани, 35 изнасилени жени, 3 ограбени, 44 опожарени кѫщи
IV. ЩИПСКА ОКОЛИЯ
Градъ Щипъ
Села: Врасаково, Гайранци, Горни Балванъ, Горно Трогерци, Долно Трогерци, Ерджелия, Кривидолъ, Крупища, Липовъ Долъ, Макрешъ, Муставино, Нѣманици, Никоманъ, Пестришино, Пишица, Ранчанци, Рулякъ, Селце, Танатарци, Уланци
. . .
[[ стр. 622–629. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Щипска околия
33 убити, 3 безследно изчезнали, 71 арестувани-изтезавани, 3 изнасилени жени, 3 опожарени кѫщи
РАЗНИ
Въ всички околии на щипския окрѫгъ властитѣ сѫ облепили едно постановление, съ което се кани населението да прибира добитъка си преди да е настѫпила нощьта. Добитъка, намѣренъ вънъ отъ обора следъ залѣзъ слънце, ще бѫде конфискуванъ, а всички хора, които бѫдатъ намѣрени вънъ презъ ногцьта, ще бѫдатъ застреляни.
Кошаритѣ за овцетѣ трѣбва да бѫдатъ до кѫщата. Всички кошари въ планината ще бѫдатъ запалени, продуктитѣ конфискувани, а хората избити. Кѫщитѣ, кошаритѣ и хамбаритѣ на бѣгълцитѣ ще бѫдатъ опожарени. Кучетата трѣбва винаги да сѫ вързани ; нощно време не трѣбва да гори никакъвъ огънь, и пр.
Поради тѣзи мѣрки, мнозина селяни сѫ се видѣли принудени да продадатъ на ниска цена овцитѣ и козитѣ.
V. СВЕТИ НИКОЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Свети Николе
Села: Богословецъ, Куково, Лезово, Мечкуевци, Станьевци, Стройманци, Судикъ, Трооло
. . .
[[ стр. 629–633. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Свети-Николска околия
10 убити, 5 безследно изчезнали, 29 арестувани-изтезавани, 15 опожарени кѫщи
VI. ВЕЛЕШКА ОКОЛИЯ
Градъ Велесъ
Села: Баница, Бистрица, Богомила, Бусилци, Карабунище, Крайнци, Крива Круша, Лопати, Ново-село, Ореше, Орѣховъ Долъ, Отиштено, Подлесъ, Скачинци, согле, Сълпъ, теово, Чашка, Разни
. . .
[[ стр. 633–638. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Велешка околия
13 убити, 248 арестувани-изтезавани, 4 ограбени
VII. КРИВО-ПАЛАНЕЧКА ОКОЛИЯ
Градъ Крива Паланка
Села: Бъзъ, Варовище, Градецъ, Дурачка Рѣка, Жедилово, Желювино, Конопница, Костуръ, Мартеница, Мождивякъ, Пиперница, Псача, Станци, Търново, Уземъ, Разни
. . .
[[ стр. 638–644. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Криво-Паланечка околия
7 убити, 119 арестувани-изтезавани, 8 изнасилени жени, 1 ограбени
ДОБАВКА:
Въ Паланечка околия започнаха да се подвизаватъ съ своитѣ безчинства веднага следъ първата свѣтовна война държавнитѣ бандитски войводи Стойчо Ранковски, Дончо Църцорийски, Ангелъ Мождивячки, Кръсто Търговишки. Тѣ гонѣха всичко българско, а на първо мѣсто проявенитѣ по-активно борци срещу турския режимъ или срещу първото сръбско владичество следъ 1912 год. Съ това се обяснява, че съ измама арестуваха и дѣдо Петко Тлъмински, бившъ войвода на ВМРО, който бѣ далъ упорито сражение противъ сръбски войски презъ 1914 год. Заедно съ него бѣха арестувани 32 селяни и ги държаха въ затвора при много лоши условия и при изтезания, повече отъ година и половина. Едни отъ тѣзи хора успѣха да избѣгатъ, а други бѣха убити. Нѣкои измежду тѣхъ се умопобъркаха вследствие на мѫкитѣ.
Окрѫжниятъ сѫдъ осѫди на смърть дѣдо Петко, Георги Симеоновъ отъ с. Дренакъ, Ангелъ Памукъ отъ с. Мождивякъ, Григоръ и Насе отъ Конопница, споменатиятъ вече въ списъка Иванъ Пърде отъ сѫщото село, Стаменко Павловъ отъ с. Градецъ. Нѣколко души бѣха осѫдени на 20 год. затворъ, двама до животъ, а други нѣколцина на по-малки наказания. Въ затвора се поминаха двама души. Григоръ, Насе и Стаменко успѣха да избѣгатъ отъ затвора, а останалитѣ осѫдени на смърть бидоха застреляни въ мѣстностьта «Баба Велини ханове».
Сърбитѣ имаха зѫбъ на Паланечко още отъ турския режимъ, защото не позволи да се загнѣзди тамъ сърбоманството, така както Сърбия очакваше. Много села въ тази околия, както и въ Кумановско, смѣло се държаха срещу тази напасть. Измежду проявенитѣ села въ Паланечко е селото Градецъ, всрѣдъ чиито жители като решителенъ българинъ се бѣ проявилъ кмета Стефанъ Величковъ Огорелски ; него сръбски агенти убиха презъ 1907 г. въ градъ Паланка, както въ Куманово бѣха убили българина попъ Захариевъ отъ Щипъ, архиерейски намѣстникъ.
644
VIII. КУМАНОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Куманово
Села: Агино-Село, Биля, Бучинци, Винци, Градище, Гюгянци, Горно-Гюгянци, Делярдовци, Думановци, Живинйе, Зѫбовци, Колицко, Малино, Младо Нагоричани, Новоселяни, Новъ Чифликъ, Орашецъ, Павлешенци, Скачковци, Пчиня, Студена Бара, Тръстеникъ
. . .
[[ стр. 645–650. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Кумановска околия
4 убити, 4 безследно изчезнали, 48 арестувани-изтезавани, 29 ограбени
IX. СКОПСКА ОКОЛИЯ
Градъ Скопйе
Села: Айватовци, Арачиново, Бразда, Булачани, Глухово, Градманци, Дивле, Джидимирци, Добри Долъ, Долно Коняре, Драгуево, Драчево, Ибраимово, Кадийно Село, Кожле, Койли, Крушица, Любенци, Пакотинци, Преодъ, Ращакъ, Сопотъ, Сущица, Црешово, Разни
. . .
[[ стр. 651–658. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Скопска околия
36 убити, 11 безследно изчезнали, 159 арестувани-изтезавани, 1 изнасилена жена, 15 ограбени
658
X. ТЕТОВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Тетово
Никола Буневъ
Взети му отъ сърбитѣ 100 турски лири, следъ това е билъ арестуванъ ; той е бившъ кметъ на града.
Всичко въ Тетовска околия
1 арестуван-изтезаван
XI. СТРУМИШКА ОКОЛИЯ
Градъ Струмица
Села: Банско, Дражево, Колешино, Костурино, Ново Село, Раборци, Сучево
. . .
[[ стр. 659–661. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Струмишка околия
3 убити, 1 безследно изчезнал, 11 арестувани-изтезавани
XII. МАЛЕШЕВСКА ОКОЛИЯ
Градъ Берово
Села: Владимирово, Паничерево, Пехчево, Разловци, Русиново, Смоймирово, Умлено, Чифликъ
. . .
[[ стр. 656–664. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Малешевска околия
8 убити, 14 арестувани-изтезавани, 1 изнасилена жена, 1 ограбен, 28 опожарени кѫщи
664
XIII. РАДОВИШКА ОКОЛИЯ
Градъ Радовишъ
Села: Брѣстъ, Гарванъ, Дедино, Конче, Ораовица, Пачулево, Подерешъ, Ракитецъ, Шипковица
. . .
[[ стр. 665–668. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Радовишка околия
34 убити, 35 арестувани-изтезавани, 4 изнасилени жени
ЗАБЕЛЕЖКА :
Въ с. Лубница станаха арести въ връзка съ писмо отъ войводата Христо Симеоновъ, което е било заловено.
668
XIV. ДОЙРАНСКА ОКОЛИЯ
Село Сехово
Дольо Лиловъ
Обѣсенъ на гръцка територия презъ мартъ 1919 г. отъ гръцки войници настанени въ с. Мачуково.
Всичко въ Дойранска околия
1 убит
ЗАБЕЛЕЖКА :
Много селяни въ тази околия — българи и турци — пострадаха отъ насилията на сръбскитѣ стражари, на специални държавни отряди, които имаха за задача да тероризиратъ народа.
XV. ТИКВЕШКА ОКОЛИЯ
Градъ Кавадарци
Села: Бегнище, Грибавецъ, Мързенъ-Ораовецъ, Ресава, Чемерско
. . .
[[ стр. 669–671. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Тиквешка околия
6 убити, 7 безследно изчезнали, 2 арестувани-изтезавани
XVI. ГЕВГЕЛИЙСКА ОКОЛИЯ
Градъ Гевгели
Села: Фурка, Разни
. . .
[[ стр. 671. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Гевгелийска околия
2 убити, 4 арестувани-изтезавани
671
ЗАБЕЛЕЖКА :
Стока, която бѣше винаги по пасбищата въ балкана, трѣбваше да се прибира въ селото още съ слънце. He се позволяваше излизане отъ селото преди изгрѣвъ на слънце. Нанасяха се побоища на случайно закъснѣли хора, По-събуденитѣ хора биваха разкарвани за разпити, бити, глобявани и пр. Правѣха се опити на различни чобани и воденичари. Търсеше имъ се връзка и хлѣбъ, ужъ за четници. Мнозина бѣха пребити, за гдето дали хлѣбъ ; a гдето не дали хлѣбъ, сѫщо биеха.
XVII. БИТОЛСКА ОКОЛИЯ
Градъ Битоля
Села: Брезникъ, Лесновецъ, Стенйе, Стругово, Церово
. . .
[[ стр. 672–673. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Битолска околия
2 убити, 22 арестувани-изтезавани
XVIII. ДЕМИРЪ-ХИСАРСКА ОКОЛИЯ (БИТОЛСКО)
Села: Боища, Велмевци, Вирово, Голѣмо Илино, Илино, Мренога, Радово
. . .
[[ стр. 673–674. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Демиръ-Хисарска околия
1 убити, 49 арестувани-изтезавани
РАЗНИ :
Убийството на свещеника Андонъ (Дончо) Илиевъ отъ с. Боища, Битолско (Демиръ-Хисарско), което е отбелѣзано въ списъка за Демиръ-Хисарско, сърбитѣ извършиха като отмѫщение задето бѣ наказанъ тѣхния шпионинъ Стефанъ Келешотъ. Тѣ арестуваха на 10 юлий 1923 г. мнозина селяни отъ Стругово и Боища. Невинниятъ свещеникъ задържаха въ общината, кѫдето сѫ го подложили на мѫчения. Следъ това го убиха. А изпратиха въ затвора и 15 души селяни, безъ да сѫ виновни съ нищо по убийството на Келешотъ, когото сръбската власть погреба съ музики въ Битоля, докато свещеникътъ биде погребанъ и безъ опѣло.
Свещеникътъ бѣ убитъ въ стаята на подсекретаря на общината, сърбоманинътъ Петъръ Марковичъ.
Двама-трима бандити, познати въ цѣлата область поради тѣхнитѣ звѣрства, сѫ се поставили на разположение на сръбскитѣ власти, които ги добре възнаграждаватъ. Ето имената на тѣзи бандити : Блаже, който дѣйствува въ областьта Кичево, Михайлъ — въ Бродско и Богоя — въ Демиръ-Хисарско. Възнаграждението на тѣзи индивиди е заплатено отъ населението. Така, Богол има правото да получава отъ всѣки, който иска да мине моста на р.
674
Черна при с. Прибилци, по 1 динаръ. Сѫщо такова право има Михайлъ за моста надъ р. Велика при с. Бродъ.
Всички жители на градове и села сѫ задължени да се подчинятъ (или въ противенъ случай да понесатъ таксуванията, арестъ, малтретирания и пр.) на следнитѣ заповѣди на властитѣ :
1) Да се избѣгва да се говори на «бугарашки», а на сръбски.
2) Да се декларира навсѣкѫде, че сѫ сърби.
3) Да кръщаватъ децата си съ сръбски имена, помѣстени въ единъ списъкъ изработенъ отъ властитѣ.
4) Да се гласува за кандидатитѣ на правителството.
5) Да наричатъ Македония «Южна Сърбия».
6) Да се твърди, че въ тѣзи земи не е живѣла никаква друга раса освенъ сръбската.
Нарушителитѣ сѫ преследвани като привърженици на революционната организация и строго наказани...
XIX. ПРИЛѢПСКА ОКОЛИЯ
1 Осѫдени на затворъ 7
Презъ 1924 г. сѫ осѫдени 7 души отъ Прилѣпско на затворъ; пратени ся въ затвора «Лепа Глава».
Всичко въ Прилѣпска околия
7 арестувани-изтезавани
XX. РѢСЕНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Рѣсенъ
Села: Лахци, Отешево, Шурленци, Янковецъ
. . .
[[ стр. 675–676. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Рѣсенска околия
11 арестувани-изтезавани
XXI. ОХРИДСКА ОКОЛИЯ
Градъ Охридъ
Села: Брежани, Вехчани, Койнско, Мраморецъ, Плаке, Свинища, Турие
. . .
[[ стр. 676–678. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Охридска околия
4 убити, 16 арестувани-изтезавани
ХХII. ДЕБЪРСКА ОКОЛИЯ
Градъ Галичникъ
Всичко въ Дебърска околия
1 убит, 4 безследно изчезнали, 1 арестуван-изтезаван
ЗАБЕЛЕЖКА :
Почти всички села въ околията, между които Тресонче, Лазарополе, Росоки, Селце и пр., сѫ подложени на тероръ отъ страна на сръбскитѣ власти и албански разбойнически банди. Селянитѣ сѫ подложени на непрекъснати обири отъ страна на тѣзи банди. Почти всичкиятъ имъ добитъкъ е задигнатъ и отвлеченъ
678
въ Албания отъ бандитѣ. Сръбскитѣ власти не взимали сериозни мерки, за да се справятъ съ разбойничеството.
Въ много села албанци взимали налогъ отъ селянитѣ, за да «пазятъ» селото отъ разбойницитѣ.
Сѫщото се повтаря и въ останалитѣ северозападни македонски околии — Гостиварско, Кичевско, Тетовско, Стружко.
XXIII. РАЗНИ
Качаникъ
1 Ефтимъ Атанасовъ
2 Манасий Антовъ
Двамата сѫ разпъвани на кръстъ отъ сръбски бандити презъ 1923 г.; първиятъ е починалъ отъ изтезанията, а на втория сѫ били набивани спици подъ ноктитѣ.
Всичко разни
1 убит, 1 арестуван-изтезаван
Преди самото отпечатване на тая книга ни попаднаха на рѫка и следнитѣ сведения които сѫ частица отъ множеството други неотбелѣзани тукъ данни за сръбския и гръцки тероръ :
СРЪБСКИ ТЕРОРЪ
1. КОЧАНСКА ОКОЛИЯ - а) Село Бели : на 21 ноемврий 1923 г. една банда водена отъ Суджукаро и Г. Циклевъ е запалила кѫщитѣ на : Траянъ Ивановъ, Ефтимъ Митевъ, Лазаръ Божиновъ, Митко Войновъ. Като отишли всички тѣзи семейства да се оплачатъ на замѣстникъ-префекта и искатъ протекцията му, последния отговорилъ : «Понеже вие се наричате българи, ще бѫдете така изтезавани, за да приемете вашата истинска националность ; тъй като не може да бѫдете друго освенъ сърби» ; б) Село Градче : бита е Бояна Димитрова ; в) Село Кучичино : Стоянъ Атанасовъ, 40 годишенъ, убитъ къмъ края на 1923 г., ; г) Село Облешово : Иванъ Арсовъ и сина му Доне Арсовъ нечовѣшки бити ; д) Село Райчани : жената на Стоилъ е била изнасилена и следъ това сѫ ѝ взети 33 турски лири на 8 декемврий 1923 година отъ банда 16 души водена отъ Суджукаро ; е) Село Сухо-Бърдо : понеже не приготвили храна задоволяваща група бандити влезли въ селото, бити сѫ жестоко старитѣ жени : Стамена Андова, Димка Кръстева и Дилбера Петкова ; ж) Село Чурилекъ : Атанасъ Стаменовъ е мушканъ съ байонети ; Стоя Димитрова и Ст. Богатинова сѫ бити ; з) Село Ястремникъ : Маро Филиповъ и Коце Пешовъ сѫ бити и мушкани съ байонети. Бити сѫ децата : Стоя и Тодора Евтимова, Мито Георгиевъ, Салтира Димитрова, Лазаръ Стояновъ и Ефтимъ Николовъ.
679
ВСИЧКО ВЪ КОЧАНСКА ОКОЛИЯ : Убитъ 1, Арестувани и бити 17, изнасилени жени 1, опожарени кѫщи 4.
2. КРАТОВСКА ОКОЛИЯ - Село Койково : Жената на Богатинъ Тодосовъ е убита отъ банда отъ Мино Станковъ.
ВСИЧКО ВЪ КРАТОВСКА ОКОЛИЯ : Убита 1 жена.
3. СВЕТИ НИКОЛСКА ОКОЛИЯ - а) Село Барбарево : Наумъ Костадиновъ е убитъ презъ септемврий 1923 год. ; б) Село Гайранци : Стоянъ Чекаровъ, 35 годишенъ, е билъ осѫденъ на 10 години затворъ, а преди това сѫ му били нанесени 40 тояги ; Ване Христовъ, 30 годишенъ е билъ арестуванъ следъ като му е нанесенъ предварително жестокъ побой (50 тояги) ; Дане Гушмовъ, 55 годишенъ, е битъ и арестуванъ ; Йорде Гайовъ, 70 годишенъ е битъ и арестуванъ ; в) Село Горно Трогерци : Жестоко сѫ бити : Васа Трайчева, Сава Трайчева, Йорданъ Трайчевъ, Перса Миланова (за да каже кѫде е мѫжа ѝ), Миланъ Коцевъ (за да каже кѫде се намира синъ му), Царинъ Ивановъ (получилъ е 50 тояги) ; г) Село Гуйновци : Бити сѫ : Петъръ Домазетовъ, 40 годишенъ, и Тоде Стояновъ Карамфиловъ, 50 годишенъ ; д) Село Долно Гюгянци : Сане Арсовъ, 34 годишенъ, е починалъ вследствие нанесения му побой ; е) Село Долно Трогерци : Наста Христова, 45 годишна, е бита и арестувана и Петъръ Христовъ, синъ на горната, е изтезаванъ съ спици подъ ноктитѣ, за да каже кѫде е баща му ; ж) Село Куково : Санде, е трѣбвало да бѫде заведенъ въ болница следъ нанесения му побой ; з) Село Мечкуевци : Гйошо Карчевъ, 35 годишенъ, е убитъ на 14 октомврий 1923 г. ; и) Село Стануловци : на Диме, 32 годишенъ, сѫ ненесени 75 удари съ тояга ; на Ване Лазаровъ, 30 годишенъ, 50 удара ; на Доне Лисицата, 55 годишенъ, 40 тояги.
ВСИЧКО ВЪ СВЕТИ-НИКОЛСКА ОКОЛИЯ : Убити 3, Арестувани и бити 18.
4. МАЛЕШЕВСКА ОКОЛИЯ - Въ село Русиново сѫ бити и арестувани къмъ крал на 1923 година следнитѣ селяни : Василъ Бошнаковъ, Василъ Алангозовъ, М. Бедуровъ, Ив. Вакановъ, Григоръ Демировъ, В. Кйосевъ, Иг. Кйосевъ, А. Кутцуловъ, Е. Мехински, Н. Тушевъ и Ив. Чоклевъ.
Били сѫ сѫщо бити на 7 декемврий 1923 година следнитѣ селяни : A. Чочковъ и жена му Елизавета Алексиева, Мария Букова, А. Вачковъ, Христо Вачковъ, Сава Вукова, Давидко Г. Чукаровъ, С. Зелниковъ, Н. Калпакова, жена на Ив. Калпаковъ, Йордана Калпакова, Тиме Ковачевъ, Е. Кокаланова, М. Ликаровъ, А. Мадевъ, Г. Мадевъ, Ангелина Механджийска, Зойца Механджийска, Васа Механджийска, Антонъ Мирчевъ, Ив. Мирчевъ, Арсо Мирчовъ, Никола Мирчевъ, Лесо Мирчевъ, Ефтимъ Моневъ, София Монева, Ж. Парцевъ, Г. Стоименовъ, П. Тренчевъ, Е. Тушевъ, Мара Цикарова, К. Цицайковъ, М. Цоревъ, Дине Уизовъ.
ВСИЧКО ВЪ МАЛЕШЕВСКА ОКОЛИЯ : Бити и арестувани 49.
ОБЩО ВЪ МАКЕДОНИЯ ПОДЪ СРЪБСКА ВЛАСТЬ
Убити ........... 342
Безследно изчезнали .... 47
Арестувани, изтезавани .. 2900
Изнасилени жени ..... 85
Ограбени 78
Опожарени кѫщи ..... 127
_______
3579
680
МАКЕДОНИЯ ПОДЪ ГРЪЦКА ВЛАСТЬ.
XXIV. ВОДЕНСКА ОКОЛИЯ
Село Тушимъ
1 Арестувани мѫже 9
2 Арестувани жени 7
3 Велика Иванова 1
Презъ януарий 1920 г. въ затвора въ Гумендже имало около 500 души българи отъ околята ; всички сѫ бити жестоко и изтезавани ; едни сѫ мушкани съ ножове, на други рѫцетѣ имъ посипвани съ горещо масло, трети изтезавани съ горѣщи яйца подъ мишницитѣ и пр.
Всичко въ Воденска околия
17 арестувани-изтезавани
XXV. ГЮМЕНДЖЕНСКА ОКОЛИЯ
Градъ Гюмендже
1 Изтезавани българи 500
Презъ октомврий 1920 г. гръцки жандари сѫ арестували и изпратили въ Солунъ въ затвора 9 мѫже и 8 жени ; В. Иванова била бременна и отъ тежкия пѫть, при раждането въ затвора, се разболѣла тежко.
Всичко въ Гюмендженска околия
500 арестувани-изтезавани
681
XXVI. ЕНИДЖЕ ВАРДАРСКА ОКОЛИЯ
1 Доне Тортовъ 1
Пращанъ нѣколо пѫти на заточение отъ гръцкитѣ власти ведно съ много още други българи.
2 Заточвани българи х
Всичко въ Енидже-Вардарска околия
1 арестуван-изтезаван
XXVII. ЛЕРИНСКА ОКОЛИЯ
Села: Екши-Су, Суровичево
. . .
[[ стр. 682–683. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Леринска околия
6 убити, 7 арестувани-изтезавани
XXVIII. КУКУШКА ОКОЛИЯ
Село Морарци
1 Мицо Злотовъ, 50 г. – Убит
Арестуванъ презъ 1918 г. ведно съ други 25 души българи, е убитъ отъ гръцката стража близо до Кукушъ.
2 Арестувани българи - 25
Всичко въ Кукушка околия
1 убит, 25 арестувани-изтезавани
XXIX. СОЛУНСКА ОКОЛИЯ
1. Много отъ българитѣ живѣещи въ Солунъ сѫ били принудени да избѣгатъ, за да се спасятъ отъ гоненията на гръцкитѣ власти. Положението на останалитѣ въ града българи е плачевно. Тѣ били непрекъснато преследвани, малтретирани най-жестоко. Ако бѫдатъ чути да говорятъ български открито наказание е било ругатни и глоби, а може и убийства за такова «престѫпление».
2. Никакви български училища не се позволяватъ. Хората сѫ били принудени да пращатъ децата си въ френскитѣ училища и въ американската протестантска църква, кѫдето все още могли да говорятъ майчиния си езикъ.
3. Презъ 1919 г. когато гръцкия генералъ Параскевопулосъ замѣстилъ генералъ Франие д'Епре, като главнокомандуващъ на съглашенскитѣ войски въ Македония, арестувани сѫ били около триста българи отъ разни мѣста и затворени въ Солунъ. По-късно голѣма часть отъ тѣхъ били интернирани по островитѣ. Нѣкои освободени, били заставяни да се явяватъ въ полицията всѣки нѣколко дни. Нѣкои българи били пращани по нѣколко пѫти на заточение.
4. Затворитѣ въ Солунъ (Беязъ-Куле, Сарая и Йеди-Куле) били пълни съ българи. Отъ Солунъ арестуванитѣ сѫ разпредѣляни и препращани едни въ Каламати, други за Волосъ, а трети за Критъ. Това е въ 1919 г.
683
XXX. ДЕМИРЪ-ХИСАРСКА ОКОЛИЯ (СѢРСКО)
Села: Бурсулъ, Голѣма Махала, Дервенъ, Елешница, Крушево, Кърчово, Петрово, Порлида, Райковци, Сенгелево, Старчево, Трънка Чифлик, Хаджиовъ-Чифлик, Цървища
. . .
[[ стр. 684–688. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Демиръ-Хисарска околия
12 убити, 151 арестувани-изтезавани, 1 изнасилена жена, 5 ограбени
688
XXXI. ДРАМСКА ОКОЛИЯ
Села: Височенъ, Горно Броди, Долно Броди, Карлуково, Кучкоръ, Ливадище, Плевня, Просеченъ, Старчище, Кара Кьой, Ловча, Черешово, Разни
. . .
[[ стр. 689–692. За справка - .pdf скана на книгата ]]
Всичко въ Драмска околия
12 убити, 2 безследно изчезнали, 12 арестувани-изтезавани, 8 изнасилени жени
Къмъ даннитѣ, посочени по-горе, прибавяме и следнитѣ нѣколко имена :
1. ДЕМИРЪ-ХИСАРСКА ОКОЛИЯ (Сѣрско) — Село Крушево : Група войници нахлули въ кѫщата на Тасо Халяновъ и го арестували. Билъ е жестоко изтезаванъ като главата му е била стѣгана, поливанъ е съ гореща вода, обесванъ за краката. Сѫщата участь е ималъ братъ му Стою Халяновъ. Двамата починали вследствие изтезанията. Сѫщевременно сѫ били арестувани и следъ това изпратени на заточение и следнитѣ селяни : Ангелъ Лйондовъ, Ваньо Баталовъ и Илия Пальовъ.
ВСИЧКО ВЪ ДЕМИРЪ-ХИСАРСКА ОКОЛИЯ : Убити 2, арестувани 3.
2. ДРАМСКА ОКОЛИЯ — а) Село . . . . . . . . : Атанасъ Ситчановъ и Иванъ Захариновъ сѫ закарани вънъ отъ селото, бити и изтезавани ; Димитъръ Тодевъ, Атанасъ Тудуловъ и Ангелъ Хитмановъ сѫ задигнати и завлечени къмъ Черешево ; Гина Хитманова, Ленка Гечанова сѫ били изнасилени : б) Село Ливадище : Задигнати сѫ били Георги Петковъ, Коста Пилафовъ и кмета Керасовъ ; Атанасъ Димовъ е задигнатъ и не се е завърналъ вече.
Групата, която е извършила горнитѣ насилия е водена отъ капитана Херетисъ.
ВСИЧКО ВЪ ДРАМСКА ОКОЛИЯ : Безследно изчезналъ 1, бити и арестувани 8, изнасилени жени 2.
ОБЩО ВЪ МАКЕДОНИЯ ПОДЪ ГРЪЦКА ВЛАСТЬ :
Убити .... 33
Безследно изчезнали .... 3
Арестувани, изтезавани ... 724
Изнасилени жени ... 11
Ограбени ........ 5
_______
776
692
А ОБЩО ВЪ МАКЕДОНИЯ ПОДЪ СРЪБСКА И ГРЪЦКА ВЛАСТЬ :
Убити ....... 375
Безследно изчезнали .... 50
Арестувани, изтезавани ... 3624
Изнасилени жени 96
Ограбени ....... 83
Опожарени кѫщи .... 127
_______
4355
ЗАБЕЛЕЖКА :
Къмъ тая обща цифра за пострадалитѣ, които поименно сме посочили, не сѫ прибавени и онѣзи злочинства, отбелѣзани въ разяснителната графа на списъка. Така общия брой на извършенитѣ престѫпления ставатъ 4807.
Нека и тукъ пояснимъ, че сведения за убийства и насилия надъ българи, които се намиратъ и въ даденитѣ отъ насъ извадки изъ Карнегиевата анкета, съставляватъ нѣщо отдѣлно. Впрочемъ, отбелѣзали сме, че тѣзи извадки сѫ само часть отъ материала, който се съдържа въ рапорта на Карнегиевата анкетна комисия.
РАЗНИ ВЪ ЮЖНА МАКЕДОНИЯ
1. Въ Критъ презъ 1919 г., въ Канея, имало около 600 души българи отъ разни части на южна Македония, между които сѫ били и следнитѣ лица .
а) Дѣдо Никола, кръчмарь отъ Солунъ.
б) Гоно и Христо Узуновъ отъ с. Шльопинци, Гевгелийско.
в) Борисъ Ивановъ отъ Битоля.
г) Расимъ Бахри, албанецъ отъ Дебърско.
д) Христо Кукувейковъ и Петъръ Милковъ отъ Енидже Вардарско.
Тамъ имало хора отъ с. Старчище, отъ с. Зърнево, Неврокопско (отъ това село между останалитѣ е билъ и Димитъръ Митковъ) ;
Имало сѫщо хора отъ Струмишко, отъ които и доста турци ; и отъ разни други околии.
На задържанитѣ не билъ правенъ обикновено никакъвъ разпитъ. Чисто и просто бивали арестувани и заточвани като българи.
2. Почти въ всички по-голѣми села на южна Македония сѫ изпращани гръцки свещеници, за да върви по-лесно погърчването на населението, особено на децата.
Но елинизирането не върви гладко, понеже, както самитѣ гърци се оплакватъ, българитѣ проявявали своето «дебелоглавие».
3. На българитѣ сѫ правени всѣкакви спънки отъ икономическо естество, за да могатъ да ги съсипатъ и материално.
4. Следъ безбройнитѣ жестокости и гонидби на българитѣ въ Егейска Македония презъ 1913 г., за които дадохме свидетелствата на Карнегиевата анкета, гръцкитѣ власти продължиха безъ отдихъ противобългарскитѣ си деяния. Много жители отъ села и градове се принудиха да избѣгать въ България, а други заминаваха за Канада, Австралия и Североамериканскитѣ Съединени Щати. Само така можеха да се спасятъ отъ насоченитѣ срещу българщината гръцки държавни мѣрки и насилия на неотговорни фактори, задъ които пакъ стоеше гръцката власть. Най-голѣмата часть отъ нашата емиграция въ Австралия и Северна Америка произхожда отъ Егейска Македония ; сѫщо и голѣмъ дѣлъ отъ емиграцията въ България.