Спомени. II. Освободителна борба 1919 - 1924 г.
Иванъ Михайловъ

 

 

(Уводни думи)

 

 

ИВАНЪ МИХАИЛОВЪ

 

 

Тежкото време, въ което живѣемъ, пълно съ неизвестности, налага публикуването на книги като настоящата, даже ако тѣ биха били само сухо свидетелство предъ бѫдещето.

 

Тукъ се говори за македонското освободително движение отъ 1919 г. до смъртьта на Тодоръ Александровъ (1924 г.). Върху тогавашното положение на Македония и нейната борба срещу потисничеството чуждестранната преса писа едвали не колкото и за епохата на Илинденското възстание.

 

He знамъ дали на нѣкои другъ се е случвало да пише изложение отъ рода на настоящето при такава липса на материали. Главниятъ изворъ е моята паметь ; следъ това малко стари вестници. Но се заехъ съ този трудъ при съзнание за дългъ, — къмъ нашия потиснатъ народъ, къмъ неговитѣ мѫченици и герои; ни най-малко отъ желание да писателствувамъ.

 

Важни съображения имахъ предвидъ като приложихъ повече освѣтления и за първия сръбско-гръцки режимъ въ Македония (1912-1915 г.). Чуждитѣ власти взиматъ всички мѣрки, за да държатъ въ неведение народа ни относно неговото минало. Поробенитѣ наши сънародници трѣбва да виждатъ тукъ — макаръ и въ бѣли черти — последователната връзка въ освободителната борба, както и въ теглото на родината ни, следъ турския режимъ.

 

Като участникъ въ македонското дѣло отъ 1918 година насамъ позволихъ си да изнеса и какъ се е мислило въ него по дадени въпроси. Чрезъ това, вѣрвамъ, читателитѣ ще бѫдатъ улеснени когато биха разкривали изопаченията отъ страна на лица и срѣди, които сѫ противници на нашата народна кауза или пъкъ зле осведомени.

 

Всичко въ тая книга е подчинено на една тенденция — Македония да бѫде свободна и нашата българска народность въ нея да сѫществува, заедно съ другитѣ, които отъ вѣкове сѫ тамъ.

 

За жалость, не можехъ да избѣгна описанията и на борби между българи. Дано въ бѫдеще не се появяватъ разпри всрѣдъ синове на нашата народность. Дано по-скоро се стигне и до щастливото уреждане на македонския въпросъ, та да престанатъ както страданията на народа ни, така и вражествата между балканскитѣ народи около нашето отечество.

 

17

 

 

Разбираемо е, че нѣкои нѣща съмъ премълчалъ, за да не бѫдатъ улеснявани поробителскитѣ власти срещу живи хора и да не ги осведомявамъ върху подробности, които биха имъ били полезни въ пристѫпитѣ срещу нашия народъ.

 

He мога да забравя грижитѣ и труда — въ връзка съ моитѣ спомени — на моята непоколебима, покойна вече другарка Менча ; покрай другото тя постоянно ме е подсещала, че тѣхното цѣлостно завършване не бива да се изостави, независимо отъ разнитѣ други мои залисии. Признателенъ съмъ и за старанията на македонското културно-просвѣтно дружество «Тодоръ Александровъ» въ Брюкселъ, което се е погрижило около отпечатването.

 

Иванъ Михайловъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]