ЗАКЛЮЧЕНИЕ
При политическия преглед на възникването и развитието на османската държава, както и на обществено-икономическото състояние на балканските държави и взаимоотношенията между тях се открояват ясно две основни групи причини, свързани с османските успехи. Едната група се определят от състоянието, възможностите и особеностите в развитието на самите османски турци. Другата група причини се коренят в състоянието на балканските общества през XIV-XV век.
Успехите на османската държава в периода на нейното формиране могат да се разберат само ако на османското общество се гледа като на еволюционно развиващо се към висшите форми на номадизма. Именно за номадския и полуномадския начин на съществуване са характерни изграждането на силна военна организация и централизацията на властта с цел усвояване на нови територии, подходящи за пасища и активно животновъдство. Постепенното териториално разширение на османския бейлик било благоприятствувано от географското му разположение. Коридорът отначало към Византия, след това и към Балканите, бил открит за османското напредване. Географското положение на османския бейлик привлича под знамената на неговите емири голяма част от други тюрки-преселници, които увеличавали числеността на османската армия. До средата на XVI век османците успяват да си създадат една сравнително сигурна и спокойна база в Мала Азия, което им гарантира по-късните успехи
38
в Европа. Може би главна заслуга за османските успехи играе армията, която претърпява редица реформи и остава за дълго постоянно боеспособна. В началото се разчитало на т.нар. племенно опълчение и акънджиите (специални отряди, опустошаващи районите около по-големите селища). Постепенно те били изместени от еничарите /пеша войска/ и спахиите (конници). Към всичко това трябва да се прибавят и сполучливите методи на завоевание, възприети от османците. Става дума за изграждането на васални територии, използуването като съюзници на християнски васални военни отряди, плащането на специален данък “харадж” от васалите, който укрепвал хазната и др. Тези фактори гарантирали военното превъзходство на османците над балканския християнски свят.
Поставянето на Балканските държави във васална зависимост, а след това и ликвидирането на тяхната самостоятелност, става възможно поради състоянието, в което се намират през втората половина на XIV век. Типична за държавния живот на Балканите е неговата децентрализация. Политическото раздробяване е характерно за всяка една балканска държава. Малките княжества не могат сами да дават отпор, а и не успяват да изградят помежду си трайни връзки за противодействие. Нещо повече — те самите привличат в междуособните си борби османците за съюзници по силата на една отколешна практика да се търсят федерати, но не успяват да видят, че техните “съюзници” скоро стават арбитри на взаимоотношенията им, а постепенно и господари. Подценяването на завоевателните стремежи на османците проличава особено ясно в двукратното предоставяне от Византия на Галиполи за тяхна база.
Общите тенденции, характерни за балканския политически живот през втората половина на XIV век, засягат и България. И за нея е характерна децентрализацията и разпокъсаността, както и политиката на търсене на дребни териториални придобивки и подценяване на османската опасност. Именно липсата на здрав единен административен и военен механизъм се оказва с решаващо значение за постепенното загубване на политическата самостоятелност на средновековната българска държава. С османското завладяване на България се извършва генерална промяна във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот на българите. Прекъсва се естественият ход на развитие на българския народ, унищожена е българската държавност. Държавната организация с всички свои институции е заменена от чуждата за българите османска държавна система. Нанесен е удар и върху независимата българска църква с ликвидирането на Търновската патриаршия. Османското завоевание унищожава организма на българското стопанство, то се отклонява от пътя на европейската стопанска система. Българските земи остават далеч от всякакви технически и технологически нововъведения във всички производствени сфери. На едни високо развити производителни сили, характерни за XII-XIV век в българските земи, османските завоеватели противопоставят слабо развити производителни сили, съотвествуващи на един по-ранен етап от развитието на обществените отношения. Това означава българският народ да измине
39
отново пътя към новото време, при това в рамките на една чужда политическа система от азиатски тип. Наложеното връщане назад води до загубване на производствения опит, до качествено и количествено изоставане в икономиката. Османците унищожават феодално-аристократическата върхушка, която направлява обществения живот. Те заменят българското болярство със собствена господствуваща класа, но между нея и българския народ няма обединителни връзки. С унищожаването на аристокрацията българското общество се установява на едно ниско в социално отношение равнище, без съществена разлика между отделните социални прослойки Намалява като цяло и демографският потенциал на българската народност. В хода на завоеванието са избити, напуснали са родината си или са преселени насилствено хиляди българи. Не са малко и продадените в робство по робските пазари на османската държава.
Съществени са последиците от османското завоевание и в областта на културата. До идването на османците българската култура се изгражда на основата на християнската религия. Християнството дава облика на целия духовен живот. Османците налагат друга идеология - исляма, а това било свързано с унищожаване на християнските духовни и просветителски центрове, забягване в емиграция на представители на тази култура. Така се губи не само духовният елит, но и възможността да бъде създаден нов. Едно значително духовно богатство остава без последователи.
В годините след османското завоевание главна задача става съхраняването на българите като етническа общност, изграждането на собствени институции, търсенето на пътища за културно и духовно съзряване, натрупването на опит в борбата срещу завоевателя и подготвянето на българския народ за неговото политическо освобождаване.