Медното гумно

Иван Венедиков

 

 

ЧАСТ II. ИЗГОНЕНИТЕ БОГОВЕ

 

Глава 13. ДИОНИС И ЗАЛМОКСИС

Каничката от с. Борово

Изображенията в горния фриз

Централната група в долния фриз

Обяснението на двата фриза

Човекът и божеството Залмоксис

Персефона

 

КАНИЧКАТА ОТ С. БОРОВО. Неотдавна в с. Борово, Русенско, беше намерено едно съкровище, съставено от три ритона, един голям съд и една каничка, всички изработени от сребро. Няколко от съдовете имат надписи, които позволяват да се заключи, че са били изработени в работилниците на одриския цар Котис (385—359 г.). Очевидно, че те са били подарени от известния тракийски владетел на някой негов приятел и съмишленик, който е живял в този край и е управлявал по времето на Котис част от гетите. Между досега известните съдове от тази епоха, за които може да се предполага, че са дело на тракийски майстор, безспорно съкровището от Борово поразява с извънредно добрата си изработка.

 

Каничката от с. Борово се отличава от останалите съдове в съкровището по това, че носи много богата украса. Тя е развита в два фриза от изображения, поставени един под друг и опасващи цялата повърхност на съда (обр. 2). При това, както в много други тракийски вази, украсата и тук е чисто религиозна. Касае се до божества и митологически същества, които са представени в горния фриз по-малки, защото са очевидно по-маловажни, в долния по-едри поради по-голямото им значение. Сюжетът на цялата украса всъщност е един — представен е Дионис със своя тиасос.

 


 


 

 

ИЗОБРАЖЕНИЯТА В ГОРНИЯ ФРИЗ. Ще започнем описанието с изображението на две бакханки (обр. 3). Те са облечени в дълги до петите хитони и в мантии. Една-

 

210

 

 

та от тях е в спокойна поза и свири на двойна флейта. Другата, в силно движение, танцува срещу свирачката. Танцувачката е разперила мантията си, като я е оставила да се увие около едната ѝ ръка и другото ѝ рамо. Тя държи в ръката си тире, а при бързото ѝ движение косите ѝ са разпръснати по раменете ѝ. Косата на свирачката е прибрана на тила ѝ. Зад гърба на танцуващата бакханка е представен силен, който също е обърнат с гръб към нея (обр. 4). Той е гол, с отпуснато, но все пак стройно тяло, има животински уши и конска опашка. В дясната си ръка държи тире, докато през лявото си рамо е преметнал голям кожен мех. Пред него, обърнат в същата посока, върви млад сатир с животински уши и конска опашка. Той е гол и бос, за разлика от силена, който е обут в ботуши. През дясната ръка на сатира е преметната мантия, която образува зад бедрото му сноп от дългиресни. В дясната си ръка държи тире. Лявата си ръка е вдигнал като че ли за поздрав (обр. 5). Пред сатира, все в същата посока, се движи с танцова стъпка една бакханка. Косата ѝ е дълга и пада по гъба ѝ. Облечена е в дълъг хитон, над който носи също така дълга мантия. В дясната си ръка тя държи един нож, издигнат нагоре, докато в лявата е вдигнала една животинска плешка или бут (обр. 5 и 6). Пред нея върви една влюбена двойка (обр. 6). Мъжът носи тире в дясната си ръка. Той е наметнат с мантия през едното рамо и краката му са обути в сандали. С лявата си ръка той е прегърнал жената. Сандалите му са вързани е върви, които се кръстосват по прасците на краката му. Жената е наметната с мантия, под която носи дълъг хитон, закопчан на гърдите ѝ. Тя е прегърнала мъжа с дясната си ръка, а лявата държи на гърдите си. Пред тази влюбена двойка е представена още една бакханка, която танцува. Тя държи ръката си до рамото на един силен, като че ли за да се закача. Дрехата ѝ е с дълги ръкави (обр. 7). Пред нея е представен един брадат силен. Той е гол и има конска опашка. Раздвижен е и явно танцува, като в двете си ръце държи по един голям бръшлянов клон (обр. 8).

 

В обяснението на изображенията в горния фриз няма особени трудности. Един съвсем рядък сюжет предс-

 

211

 

 

тавлява влюбената двойка. И безспорно във връзка с нея стои и бакханката зад тази група с нож в едната ръка и плешка в другата. Съвсем ясно е, че това са Орфей и Евридика, включени в тиасоса на Дионис, за да подчертаят орфическата интерпретация на култа, която очевидно води произхода си от Тракия. Вероятно тракийската легенда за Орфей е по-различна от общоизвестната, според която Орфей е разкъсан от бакханките. Във всеки случай намек за буйството на бакханките е ножът и плешката в ръцете на тази от тях, която следва двамата влюбени съпрузи. Очевидно това е същото предание, от което е бил инспириран и Еврипид в своята трагедия — „Бакханки”, но свързано с Орфей.

 

Всъщност горният фриз напомня много от мимовете, разигравани в кукерските шествия. Тук танцуващите са главно менадите, и то не всички, защото има свирачки и танцьорки. Силенът с мех на рамо напомня нашите кукери, които държат мех и с него пръскат. Тирсовете напомнят коледарските тояги и сурвачките. Ако се опитаме да си представим същите фигури, но в облекло и със същите атрибути, шествието на полубожествата ще се доближи извънредно много до шествието на кукерите.

 

 

ЦЕНТРАЛНАТА ГРУПА В ДОЛНИЯ ФРИЗ. Докато в горния фриз не можем да покажем начало и край, тъй като той е непрекъснат, в долния фриз има ясно начало. Фигурите са представени в една част от него значително по-едри. Те се намират пред един чучур (обр. 9) с форма на лъвска глава, от който не тече никаква течност, но въпреки това под него се намира един грамаден кратер. Той е украсен с канелюри по дръжките и по тялото и по това напомня бронзовите кратери от тази епоха. С гръб към кратера стои прав малък гол Ерос (обр. 10), препасан през раменете с два ремъка, кръстосани на гърдите му. С дясната си ръка той поднася фиала, с която е загребал течност от кратера. Той я поднася на стоящата пред него богиня, като поддържа съда с лявата си ръка. Самата богиня е седнала (обр. 11). Дългата коса оставя ушите ѝ открити. Изглежда, дълго прозрачно було се

 

212

 

 

спуща от главата към раменете ѝ. Тя е облечена в дълъг хитон с ръкави до лактите и върху него е наметната с мантия. С босите си крака е стъпила върху едно подножие, напомнящо възглавница. В едната си ръка е хванала една лента, горният край на която стърчи над китката ѝ, наведена напред, с другата в скута си държи другия край на лентата. Начинът, по който държи лентата, напомня улавянето на змия, а не на панделка, както мислят повечето изследвачи. Дори торевтът е направил опит да представи змийската глава с две челюсти. Хваната при главата и опашката, змията не може да хапе. Протегнатата ръка на Ероса ще позволи на богинята да даде на змията да пие от фиалата. Подобно странно изображение не е известно от друг паметник.

 

До богинята е седнал Дионис, представен с дълга коса и венец върху нея, с брада и мустаци (обр. 11). Отстрани на лицето му се развява по една езиковидна лента, напомняща наушници на тракийска шапка и интерпретирана като панделка, украсена с врязани кръгчета. В издигнатата си дясна ръка държи ритон с формата на протоме на сфинкс, а в лявата, пред гърдите си, фиала. Тялото му е голо. Мантия покрива краката му до бедрата и до ботушите му с извити остри върхове. Дионис, богинята и Еросът образуват отделна група, обхващаща половината от долния фриз.

 

Другата половина от този фриз, от гърба на Дионис до кратера, е заета от други три фигури. Централното изображение в нея е силен с бръшлянов венец на косата, с широко и отпуснато лице, с брада и мустаци (обр. 12). Същите езиковидни ленти, които видяхме при Дионис, се развяват от двете страни на лицето му. Той държи, също както Дионис, фиала и ритон, но ритонът завършва като протоме на грифон. Тялото му е отпуснато. Има голям корем. Цялата му фигура е гола. На краката си носи ботуши, напомнящи тези на Дионис. Седнал е върху кожа, дадена с доста подробности. Те я характеризират като меча. Има елипсовидни лапи с къси пръсти, между които виси глава. Пред силена танцува гол Ерос в буйно движение (обр. 13). На лявата си ръка той носи вързана панделка, докато дясната е вдигнал зад

 

213

 

 

главата си. На косата си носи венец, напомнящ корона с триъгълни зъбци. От едната страна на лицето му се вижда същата езиковидна лента, каквато има при Дионис и силена. За разлика от Броса при Дионис вторият Ерос не носи ботуши с извити върхове, а е бос. Също така венецът на втория Ерос минава над челото, а не зад тила, както е при първия Ерос. При първия Ерос няма и езиковидните елементи.

 

Еросът е обърнат с лице към един втори силен, седнал на подгънатата под него мантия върху един камък. Той е съвсем гол и краката му са обути в островърхи ботуши. Свири на двойна флейта. Лицето му е дадено със същите черти, както при силените в горния фриз и с животински уши.

 

 

ОБЯСНЕНИЕТО НА ДВАТА ФРИЗА. Горният фриз, както видяхме, е ясен сам по себе си. Това е тиасосът на Дионис, образуващ шествие, което се отправя при празнуващите божества, изпаднали в плен на виното и любовта около катера и Еросите. Затова и домакините на празника — Дионис, богинята и силенът, са дадени поедри и в центъра на цялата сцена. При това тук не се подчертава ролята на силените въобще, а се изтъква само един силен. Другите три силена, представени в каничката, са с размерите на сатирите и менадите. Силенът върху мечата кожа има подчертана роля в празника. Това не е изключение. Силените, проникнали в гръцката религия от фригийската, религия на един земеделски народ, са човекоподобни същества с животински уши и опашки (конски). Само един от тях се изтъква повече. Той получил от нимфите детето Дионис и го възпитал. Според легендите той бил цар на легендарната Ниса, вещ прорицател и мъдрец. Именно на него се дава и в някои паметници по-важно място. Той се споменава и в други предания. Фригийският цар Мидас имал с него стари връзки. Той го бил хванал и се възползвал от мъдростта му, като го подмамил с виното, което сипал в един извор. Вероятно поради това старо приятелство същият Мидас решил състезанието по музика между Аполон и силена Марсиас в полза на силе-

 

214

 

 

на. За отмъщение Аполон му дал вид на силен, като заменил ушите му с магарешки.

 

Силенът от каничката от Борово ни показва връзка с друг тракийски владетел — Залмоксис, бога на плодородието и мъртвите. Залмоксис някога бил цар на гетите. Той устройвал угощения и на тях развивал идеите си за безсмъртието на душата пред тракийската аристокрация. След смъртта му траките започнали да го почитат като бог. За него има предание, че когато се родил, бил поставен вместо върху пелени върху кожа и дори според някои автори, както ще видим по-нататък, върху меча кожа. Това се смята за много важно, защото и името му било образувано по този начин. Залмос на тракийски значело кожа. За съжаление досега нямаме изображения на този бог. И именно затова е интересно да се запитаме, дали седналата върху кожата фигура в нашата каничка не е самият Залмоксис и, ако това е така, дали изображението на силена-баща не е повлияно именно от представите за Залмоксис. Което и от тези обяснения да приемем, ясно е, че между двата култа съществува връзка.

 

По-сложен е въпросът с обяснението на сцената, в която участва седналата до Дионис богиня.

 

Дионис в познатите ни изображения се свързва със следните богини. Преди всичко с майка си Семела. Според легендата, както вече споменахме по-горе, тя умряла при раждането му и отишла в подземното царство. Затова Дионис слязъл в царството на мъртвите, извадил оттам Семела и като я завел на небето, тя получила божествена власт и безсмъртие. Една от любовните връзки на Дионис е с Ариадна, която, изоставена от Тезей, Дионис намерил на брега на морето отчаяна и безнадеждна. Дионис я направил своя съпруга. Освен това Дионис се представя и с нимфата Ериопе, която минава за негова съпруга. Но нито една от тези жени, свързани с Дионис, не се поставя в каквато и да е връзка с някаква змия.

 

Въпреки това ние знаем, че в култа на Дионис змията е играла значителна роля. Тя е така свързана с този бог, че дори в шествията в негова част, на празниците

 

215

 

 

му винаги има една жена, която носи кошницата или сандъчето със змията, тъй наречената кистофора. Всъщност в тези шествия змията е свързана пак с орфическата легенда за Дионис, която ни е разказана от един късен писател от V в. сл. Р. Хр., езичник, който написал поема в чест на тракийския бог, известна под името „Дионисика”. В един пасаж от нея се разказва именно орфическата версия за раждането на Дионис. Това е Нонус от Панополис. Ето какво пише той.

 

„Персефоно, млада девойко, ти не можеш да намериш начин да избегнеш брака. Ти трябва да се ожениш за дракона, когато Кронид (Зевс), като е променил образа си във вид на змей, в безбройни лъкатушни извивки проникне в дълбокия мрак на моминската ти стая. И той, виещ се в съблазнителни извивки и като кърши гривата си, желае да има девойката. Неговото пълзене кара да задремят подобните нему дракони, които бдяха пред вратата ти, и да затворят очите си. Той започва да гали тялото на девойката и я замилва, докосвайки я с челюстите си. Съединението с този небесен дракон оплоди утробата на Персефона. Тя забременя и роди Загрей, рогатата рожба, която единствена се възкачи на небесния трон на сина на Кронос и с малките си ръчици пипна мълнията. И гръмотевицата беше повдигната от детските юмручета на този новороден неин носител. Но той не държа дълго време трона на сина на Кронос. Титаните тайно намазаха лицата си с гипс измамно заради ненавистта на гневната Хера, жестокосърдечната богиня, и го убиха с ножа на Тартара, докато той се опитваше да види в огледалото измамното си лице. Когато Титаните го нарязаха на части с желязото, смъртта му стана начало на възкресението му.”

 

Както се вижда от този пасаж, майка на Дионис е Персефона. Очевидно това е орфическата версия и тя стои съвсем близо до критската, в която майка на Дионис е Деметра, майката на Персефона. Баща му е Зевс, който се вмъкнал при Персефона още преди тя да стане съпруга на Адес, и така се родил Загреус, както наричат Дионис след първото му раждане. Когато титаните разкъсали Дионис-Загреус, Атина запазила сърцето му и

 

216

 

 

Зевс го погълнал и след това от връзките със Семела се родил отново Дионис. Така е била създадена връзката между змията и Дионис и почитането на змията в култа му. Именно този митологически мотив е вмъкнал змията в церемониите през празниците на Дионис. И вярващите си представяли за небето същото нещо, което те правели на земята. Персефона за спомен от връзката си със Зевс дава на змията, под образа на която Зевс я обладал, да пие от виното от кратера по време на празничното угощение. Присъствието на еросите — малките богове на любовта, така е съвсем лесно обяснимо. На пиршеството е целият тиасос на Дионис. На него са дошли и Орфей и Евридика, събрали са се силени, сатири, менади, но почетният гост е Залмоксис. Той, като Кронос, е остатък от по-старата религия на гърците, която продължава да съществува и в Тракия — вярата в титаните, над които царува Кронос, дядото на Дионис.

 

Вероятно някои от орфическите представи за създаването на света, за космогонията, са стари тракийски представи, които се смесват с гръцките от времето, когато е изработена каничката от Борово. А тези представи са доста по-различни от гръцките. Орфиците учат, че отначало съществувал Хаосът. Всичко било в безредие и размесено. Единственото божество в това време бил Хронос — Времето. То създало едно сребърно яйце — света. Именно това божество — Хронос, родило и първия Дионис, преди Загреус, наречен Фанес. Това бил един бог на светлината, който съдържал в себе си мъжкото и женското начало, един бог хермафродит и който според теогонията на Хезиод е Ерос — любовта. Този бог на светлината създал нощта и се съединил с нея и така се родили Уранос — небето, и Гея — земята. Именно тези две божества родили всички титани, между които и Кронос и Реа, които царували над всички тях.

 

Тези сложни представи на гръцката религия, смесена с орфически представи, и обратно, тези орфически представи, променени от гърците, са били очевидно в основата и на тракийската религия. В тези представи любовта — Ерос, е едно от най-старите божества. Това първично божество, наричано у орфиците Фанес —

 

217

 

 

Светлина, и у Хезиод Ерос — любов, загубило първичния си двуполов облик, представяно като малко момче, очевидно е същото това митологическо същество, което подава на змията в ръцете на Персефона фиала с вино и танцува пред Залмоксис. Но не е Ерос, който не може да получи едно обяснение тук. Очевидно в религията на Тракия той е имал едно място по-различно от това, което има в гръцката религия. Въпросът е за ролята на Залмоксис в култа на Дионис. И каничката от Борово ни показва по един безспорен начин, че в тракийското небе Залмоксис е бил свързан по някакъв начин с Дионис, като му се е отреждало едно важно място в този култ.

 

 

ЧОВЕКЪТ И БОЖЕСТВОТО ЗАЛМОКСИС. В сведенията на Херодот за Залмоксис има един момент, който заслужава особено внимание. Залмоксис е цар на гетите и поучава своите сънародници, като техен цар и жрец, че човек не умира, а след смъртта отива при бога, където има всичко в изобилие и продължава да живее там, т.е. при един бог на мъртвите и в един езически рай. Но очевидно този бог не е Залмоксис. В това време още Залмоксис е само човек. Залмоксис се мъчи за убеди сътрапезниците си в тази своя вяра. Но той успява в това едва когато умира и остава три години мъртъв и след това възкръсва. Връща се от света на мъртвите и убеждава сънародниците си, че това е наистина така. Постепенно царят-жрец Залмоксис заема мястото на бога, на който преди това е бил проповедник. Превръщането на царяжрец в бог наблюдаваме и при други тракийски легендарни владетели. Такъв е например случаят с Орфей. Неговият прадядо получил властта от самия Дионис и станал цар на траките, които живеели край Хелеспонта. Но когато внукът Орфей, цар и жрец на Дионис, бил убит от бакханките, върху гроба му, действителен или измислен, надгробната могила била превърната в хероон (светилище в чест на херой). С течение на времето обаче този гроб на херой бил превърнат в светилище и Орфей започнал да се почита като бог: принасяли му жертви.

 

 

ПЕРСЕФОНА. Обикновено се приема, че в Тракия няма

 

218

 

 

паметници на Персефона. Това е една погрешна представа. Тук даваме едно от изображенията ѝ от с. Бабек, Разложко (обр. 14). Тя е представена като забулена жена между житен клас и лозов ластар, простряла дясната си ръка над олтар и подаваща фиала на змията-Зевс, която се извива над пламъка на олтара. Самият огън е представен като борова шишарка. Подобни изображения има в една находка от калъпи за оброчни плочки от теракота при Монтана и трябва да кажем, че Коре (Персефона) се среща и върху изображения от бронз (релефни плочки) в подобна иконография не само у нас, но и на много места в Европа, без да е разпозната. У нас Коре се среща в западните тракийски области, докато на изток често пъти върху подобни паметници вместо нея се явява самата Деметра, Великата майка на боговете, Кибела и други богини. В едно изображение от Родопите Персефона е представена на колесница, когато Адес я отвлича, и под колесницата пълзи някогашният обладател на Коре — един дълъг дракон.

 

Голямото значение на каничката от Борово е, че тя за пръв път ни показва връзката между трите божества: Дионис, Персефона и Залмоксис. От друга страна, тя представлява съединително звено в религиозните представи на областта, в която е изработена, земята на одрисите, и областта, в която е живеел владетелят, на когото одриският цар Котис я е подарил — земите на гетите.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]