Медното гумно

Иван Венедиков

 

 

ЧАСТ II. ИЗГОНЕНИТЕ БОГОВЕ

 

Глава 19. БЯГСТВОТО НА СТАРИТЕ БОЖЕСТВА

Боговете - светци

Герман

Пеперуда

Привличането на християнските светци в народната митология

 

БОГОВЕТЕ — СВЕТЦИ. Натъкнахме се дотук на много случаи, при които един езически празник в чест на някое божество се пада на деня, в който Църквата празнува паметта на някой светец или мъченик и последният става патрон и на самия езически празник. Един красноречив пример на това е честването на един Дионисов празник на св. Трифон. Нуждата в такъв случай на вярващите от едно божество, покровител на лозата, е толкова силна, че св. Трифон постепенно заема мястото на божеството и примирява езическите наклонности на вярващите с християнската Църква. На абсолютно същото явление се натъкваме при двата празника на св. Йоан Предтеча. Народът така силно свързва трите дни през януари с християнския пророк и с един стар езически обичай, че нарича направо и Богоявление на 6, и празника на пророка на 7 януари Водици, очевидно във връзка с къпането на този ден. Още по-интересно е, че къпането се извършва и на 24 юни, когато е рожденият ден на св. Йоан Предтеча, но го няма на 29 август, когато е посичането на този светец. Причината за свързването на божествата със светците би могла да се обясни така. Култовете на старите езически божества, които са изисквали известна практика, са продължавали. Но отсъствието на една езическа религиозна власт е довело постепенно до забравянето на имената им и на тях самите. Но никой култ не може да съществува, без да се свързва с един покровител, с един патрон. Практиката

 

321

 

 

става безпредметна, щом тя не представлява молба или изказване на благодарност или почит към някого, към някаква висша сила. Един хубав пример за подобно прехвърляне на празника на едно славянско, или както някои мислят тракийско божество, е обичаят, известен под името Герман.

 

 

ГЕРМАН. Това, което изследвачите са установили за обичая, известен по името Герман, представлява един мим. Той се изпълнява, както всички пролетни и летни празници от момите. В него обаче участват и млади женени жени. Участничките се събират в една къща и правят една фигурка от глина, а някъде от метличина, от парцали или други материали. Фигурката представлява гол мъж с кръстосани ръце на гърдите, прострени крака и характеризиран ясно с мъжки полов орган. Жените я обвиват в саван, както мъртвец при погребение и я поставят в ковчег. Статуйката е дълга 40 — 50 см. По-нататък се представя истинско погребение с всички подробности. Пред ковчега се запалва свещ и жените оплакват, както се прави това с истински мъртвец. Постоянно се повтаря „Умре Герман от суша за киша” или обратно „от киша за суша”. Както при истинско погребение жените от съседните къщи се събират и идват да се поклонят на умрелия, като носят цветя, които оставят в ковчега. Те палят свещи. Когато дойде моментът да се извърши опелото, обикновено жените се опитват да убедят свещеника да дойде, да извърши опелото и да вземе участие в погребалното шествие. Ако той не се съгласи, опелото се импровизира, като една жена с кадилница в ръка върви вместо свещеника пред погребението по селските улици. Обикновено шествието отива до реката, край която се изкопава гроб и там погребват статуйката на Герман. На други места хвърлят статуйката в реката.

 

Мнозина искат да видят в този обичай християнски елементи, понеже се вика свещеник, който обикновено не идва, защото смята обичая за езически, какъвто е. Използването на елементи от християнското опело или дори възпроизвеждането на цялото опело не представлява нищо странно. И в кукерските обичаи се извършва

 

322

 

 

венчавка с всички подробности на християнската сватба, включително и каденето и използването на кръста. На много места има и кукер, облечен като свещеник. Обичаят обаче няма нищо общо с християнството. Българското население познава само този обред и когато иска да представи венчавка, си служи с него. Очевидно статуйката на Герман е персонификация на бедствиета, сушата или дъждовете.

 

Мнозина мислят, че обичаят е наследен от траките. Те тълкуват името Герман от една предполагана тракийска дума „герма”, означаващо „горещ”. Има сведения обаче, че обредът на някои места се изпълнявал периодически всяка година на един и същи ден — 12 май, празника на св. Герман. Самият светец приживе бил цариградски патриарх и горещ привърженик на иконопочитанието и естествено противник на иконоборците в негово време. Явно е в такъв случай, че тук имаме именуване на обреда и на глинената фигурка по името на светеца, на чийто празник се е правело периодически това честване. Символичното погребение на сушата чрез заравянето или хвърлянето на глинената статуйка в реката, показва ясно какво очакват участничките от обреда —спиране на сушата и дъжд или обратното. Че Герман съвсем не е име на някакво тракийско божество или митологическо същество, се вижда от обстоятелството, че фигурката в някои места се нарича и Скалояни. Това име е широко разпространено в Румъния, където бихме очаквали да се предпочита Герман, щом името е единственото доказателство за тракийския произход на обреда. Няма съмнение, че румънското име е свързано с името Калоян, гръцко по произход, и вероятно формата Скалоян, която е по-рядка, е опит да се свърже името с друг корен. Но дали зад тези всички форми не се крие просто старобългарското „калѣнъ”, произнасяно „калян”, е въпрос, на който трудно можем да отговорим.

 

От друга страна, прави впечатление, че в румънските песни предпочитаната форма на името Калоян се явява в стихове: „Яне, Яне, Калояне” или „Калоене, Ене”, т.е. така, както би се явила в разни форми, ако се схване като образувана от името Калоян, което знаем, че е

 

323

 

 

гръцко и че фактически е образувано от „калос” — хубав и Яни — форма на Йоанис — Иван. И тук трябва да припомним някои от песните, които се пеят в Родопите в чест на св. Йоан Билкар: „Пред Домна иде Хубави Яни” или „Полека клепай, Хубави Яни”, където Хубави Яни е очевидно името на светеца, преведено от гръцкото Калоян — Хубав Иван. От друга страна, трябва да припомним, че у русите на празника на св. Йоан Предтеча, известен под името „Купало”, жените играят около една фигура, облечена в женски дрехи, която накрая се погребва в реката. Така ние виждаме да се явява пред нас един нов въпрос — защо фигурата на Купало у русите е женска, докато тази на Герман е мъжка. Има известни поверия в България, които показват, че всъщност на Герман са се давали по-широки функции от тези, които показва обичаят с погребването на Герман. В Кюстендилско и Пиротско според Арнаудов и други изследвачи Герман е градушкар. На разни места в тази област има клетви „Бга те Герман отнесе”. Към това се прибавя празнуването на 12 май на св. Герман. При това на някои места, когато селяните виждали приближаването на градоносен облак, викали: „Върни се, облаче, Кузмане, върни се, Германе. Голям празник е у нас и няма място за тебе. Иди в пуста гора, дето петел не пее.” Най-интересно е обаче, че още на Бъдни вечер, очевидно схващан като Нова година, в споменатата област на някои места има обичай да се изнесе софрата на двора и домакинът да се обърне към това странно митологическо същество с думите: „Германе, Германе, облаче, дойди да вечеряме. Сега да дойдеш, а летос очите да ти не видим, ни на нива, ни на ливада. Сега сме приготвили хляб, овошки, боб, орехи, семе, бял лук — всичко пълно, а ракия найвече.”

 

И в двата аспекта и като персонификация на сушата или дъжда, и като персонификация на градушката празникът на Геман съвпада с християнския празник на св. Герман.

 

На някои места в Румъния, когато правят Калоян, например в областта на Браила, Яломица и Бъзау, правят фигурка на дете, момиче или жена, която погребват

 

324

 

 

по същия начин и наричат Мума Плоии, т.е. Майка на дъжда. В Трансилвания понякога се правят две фигури: едната мъжка, другата женска и се погребват: когато има суша — фигурата на мъж, при дъждове — фигурата на жена. Така ние виждаме между българските и руските — румънските обичаи, при които има не само Калоян, но и Майка на дъжда, докато при руските обичаи имаме само фигура на жена. Вероятно участието на жената в обичая се е извършвало чрез другия обичай, разпространен силно у нас и който също така ее среща и в Румъния и е известен под името Пеперуда.

 

 

ПЕПЕРУДА. Обикновено този обичай се прави един ден преди или един ден след Герман и на много места двата обичая са свързани. Някои етнографи твърдят, че по-рано този празник е бил периодически на Петровден — 29 юни или на Илинден — 20 юли. В ново време обаче, когато обичаят е записан, той се извършва, когато се появи суша. И тук участниците са момите. Те избират последното дете на майка, която вече не ражда, на 10—12 години, и го правят на „пеперуда”. Поставят на главата му венец, от който се спускат вейки и цветя пред лицето му и по раменете му. То е само по риза, върху която са наредени един над друг венци главно от бъз, бучиниш и росен. Момичето взема в двете си ръце вейки от същите растения. То, придружено от десетина моми, върви от къща на къща и играе под такта на песента на момите. Във всяка къща домакинята посреща шествието с котле вода и полива пеперудата. В това време то маха с ръце и пръска всички наоколо. След това домакинята взема ситото, туря в него брашно и сее върху главата на момичето, а останалото изсипва в торбата, която една от момите носи, за да събира в нея даровете. Момите пеят по къщите песни от вида на тази:

 

Пеперуда ходеше, ходеше,

и се Богу молеше, молеше:

дай, Боже, дъжд, дай, Боже, дъжд,

да се роди жито, просо...

Пеперуда летеше, летеше,

с бъзето се меташе, меташе,

та се Богу молеше, молеше:

дай, Боже, дъжд, да се роди ръж...

 

325

 

 

Накрая шествието се отправя към реката, където окъпват пеперудата. Всъщност пеперудата е символ на сушата, в която пеперудите летят навсякъде. Дъждът за тях е страшен. Танцът на момичето трябва да представи омаломощена пеперуда от дъжда. Това представлява нещо като провокиране на самия дъжд.

 

Празникът или по-право обредът в западните български земи е получил и по-ново име, което носи и танцувачката, и участничките в шествието — Додола и додоли или додулицй. Понеже всички участнички се връщат от шествието мокри, както когато някой е намокрен от силен дъжд, се казва: „Мокър съм като додулица.” Хвърлянето на пеперудата във водата, в реката, е очевидно паралелно на хвърлянето на глинения Герман или Калоян. На много места в България, в Македония и Тесалия не само българското, но и гръцкото, а и румънското население празнува този обичай и в него участва често и църквата. Макар пеперудата да е чисто езическо явление, в литийното шествие малката танцьорка също участва заедно с хора от моми. В такъв случай се пеят песни, които имат характер на молитви към определени светци и преди всичко към Бога.

 

 

ПРИВЛИЧАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКИТЕ СВЕТЦИ В НАРОДНАТА МИТОЛОГИЯ. При всички разгледани случаи и при много други, с които не се занимаваме тук, старите езически празници са били свързани с отделни християнски празници, с които те нямат никаква връзка. При това Църквата в такива важни за обикновения човек въпроси като плодородието, борбата със сушата или с прекомерните валежи е показвала разбиране и се е опитвала да участва в тях. Но в основата си те са си запазили езическия характер. Запазило само спомена за тези езически божества, от които зависело плодородието или реколтата, щастието и благоденствието на хората, народното въображение е приело в много случаи светците и светиците в своята стара религия или митология и ги представя понякога в най-невероятен вид.

 

326

 

 

За народа например Горещниците са един важен празник, на който се е почитал преди всичко източникът на лятната топлина — Слънцето, и източникът въобще на топлината през зимата — Огънят. Ние видяхме, че дори името на Слънчевия брат Огнян се пази в песните, и то в един чисто езически мотив — Слънчовата сватба. Онзи, който пренася снопи през Горещниците или си позволява да жъне, ще бъде наказан естествено от силите, които се почитат на този празник. Една песен ни разказва за някоя си Ганча, която жънала на Горещниците. Когато се връщала вкъщи, тя срещнала три змии:

 

Първа ѝ крака петлаеше,

втора ѝ ръце връзваше,

трета я вар питаше

да знае Ганча, да помни,

кога е Ганча жънала

на Лута и на Чурута

и на Марин ден до пладне.

 

Лута е св. Юлита, Чурута е св. Кирик, двамата светци, които се празнуват на първия Горещник. А колкото се отнася до Маринден, това е денят на св. Марина Огнена, третият Горещник, като празникът е наречен Маринден вместо Маринин ден. Църквата никога не е изисквала от хората да не работят на Горещниците или в празниците на споменатите светци. Народът сам си е въвел почитането на Горещниците, било защото векове наред в по-старо време ги е празнувал, било защото под влияние на съществуващата християнска традиция да не се работи на големите празници сам ги е превърнал в дни, в които не трябва да се работи. Лута, Чурута и Марина вече не са християнските светици Юлита, Марина и св. Кирик, а са новите патрони на Горещниците, попаднали по някаква случайност на тези дни и изместили старите божества, които почитали по-рано славяните, а може би и българите.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]