Почти две години прекарва Сталин в затвор и на заточение. Тези години са години на по-нататъшно нарастване на революционния подем в страната. През това време става II-ят конгрес на РСДРП, който затвърдява победата на марксизма над „икономизма”. Но на мястото на старите, разбити, от партията опортюнисти, „икономистите” — идват нови опортюнисти, меншевиките. След конгреса се разгаря ожесточена борба на Ленин, на болшевиките против меншевиките, против техните опортюнистически идеи, техните разколнически и дезорганизаторски действия. Започналата се руско-японска война и назряването на революцията още повече изострят тази борба. Изход от създалата се партийна криза Ленин вижда в свикването на III конгрес. Борбата за конгрес става централна задача за всички болшевики.
Вярна опора на Ленин в тази борба в Кавказ е Сталин, който е начело на закавказките болшевики. Дейността на Сталин в този период преминава под знамето на ожесточена борба против меншевизма. Сталин е член на Кавказкия съюзен комитет на РСДРП, ръководи заедно с др. Цхакая неговата работа. Сталин
18
е неуморим: той систематично обхожда районите на Закавказието (Батум, Чиатури, Кутаис, Тифлис, Баку, селските райони на Западна Грузия), укрепва старите и създава нови партийни организации; той участвува в ожесточените схватки с меншевиките и другите врагове на марксизма на многобройни дискусии, енергично защищава болшевишките позиции, като ч разобличава политиканството и опортюнизма на меншевиките и примиряващите се с тях.
Под ръководството на Сталин и Джапаридзе „през декември 1904 г. се провежда грандиозна стачка на бакинските работници, която продължава от 13 до 31 декември и завършва със сключването на първия в историята на работническото движение на Русия колективен договор със собствениците на нефтени предприятия.
Бакинската стачка е началото на революционния подем в Закавказието.
Бакинската стачка послужи като „сигнал за славните януарско-февруарски борби по цяла Русия” (Сталин).” [1]
Тази стачка — се казва в „Краткия курс по историята на ВКП (б)а — беше сякаш буреносна гръмотевица в навечерието на великата революционна буря в Русия.
Сталин настойчиво провежда директивите на Ленин, развива и отстоява
болшевишките идеи пред масите, организира борбата за III партиен конгрес.
Между Ленин и Кавказкия съюзен комитет
1. Л. Берия. К вопросу об истории большевистских организации в Закавказье, 1941 г., стр. 48.
19
непрекъснато се поддържа тясна връзка. Сталин стои начело на цялата идейно-политическа борба на кавказките болшевики против меншевиките, есерите, националистите и анархистите през време на първата руска революция. Най-силното оръжие на болшевиките в тази борба е партийната литература. Сталин е организатор и инициатор на почти всички болшевишки издания в Кавказ. Той придава невиждан за условията на царска Русия размах на издаването на нелегални книги, вестници, брошури, прокламации.
Забележително смело предприятие на Кавказкия съюз на РСДРП и прекрасен образец на болшевишка нелегална техника е тайната Авлабарска печатница, работеща в Тифлис от ноември 1903 г. до април 1905 г. В нея се отпечатват трудовете на Ленин „Революционна демократическа диктатура на пролетариата и селячеството”, „Към селската беднота”, брошурите на Сталин „Накратко за партийните разногласия”, „Две схватки” и други, програмата и уставът на партията, десетки позиви, значителна част от които са писани от Сталин. В нея се издават вестниците „Пролетариатис Брдзола” („Борба на пролетариата”) и „Пролетариатис Брдзолис Пурцели” („Лист за борбата на пролетариата”). Книгите, брошурите, вестниците и позивите се печатат на три езика в тираж по няколко хиляди екземпляра.
Решаващата роля за защитата на позициите на болшевизма в Кавказ, за пропагандата и развитието на идеите на Ленин е принадлежала на излизащия под редакцията на Сталин орган на Кавказкия съюз
20
И. В. Сталин
Фотография 1900
21
на РСДРП — „Пролетариатис Брдзола”, достоен приемник на „Брдзола”. „Пролетариатис Брдзола” след ленинския централен орган на партията „Пролетарий” е бил най-добрият и най-големият болшевишки вестник. В почти всеки брой на вестника са се печатали статии на Ленин от „Пролетарий”. Много от най-важните статии са написани от Сталин. В тези статии Сталин изпъква като талантлив полемист, като крупна литературна и теоретическа сила на партията, политически вожд на пролетариата и верен последовател на Ленин. В своите статии и брошури Сталин разработва редица теоретически и политически въпроси. Той разкрива идейния фалш на антиболшевишките течения и фракции, техния опортюнизъм и предателство. Неговите удари по врага попадат точно в целта. Ленин се отзовава с възхищение за „Пролетариатис Брдзола”, за неговата марксическа издържаност и превъзходни литературни качества.
Сталин, най-верният и докрай последователен ученик и сподвижник на Ленин, изиграва изключително важна роля в Кавказ за идейния разгром на меншевизма и защитата на идеологическите, организационните и тактическите основи на марксическата партия. Произведенията на Сталин от този период са образец на последователна защита на позициите на ленинизма, отличават се с теоретическа дълбочина, с непримиримост към опортюнизма.
В своята забележителна брошура „Накратко за партийните разногласия”, в двете „Писма от Кутаис” и в статията ЖВ отговор на „Социал-Демо-
23
крат”“ Сталин прави решителна защита на идеологическите основи на марксическата партия.
В „Писма от Кутаис” (септември — октомври 1904 г.) Сталин рязко критикува статиите на Плеханов в новата „Искра”, насочени против Лениновата книга „Какво да се прави?”. Като защищава последователно Лениновата постановка на въпроса за стихийността и съзнателността в работническото движение, др. Сталин пише:
„Заключението (практическият извод) оттук е такова: да издигнем пролетариата до съзнаването на истинските класови интереси, до съзнаването на социалистическия идеал, а не да разменяме този идеал за дреболии или да го приспособяваме към стихийното движение. Ленин установи теоретическата база, върху която именно се изгражда този практически извод. Достатъчно е да приемеш тази теоретическа предпоставка и никакъв опортюнизъм няма да се приближи до тебе. В това се състои значението на Лениновата идея. Наричаме я Ленинова, защото никой в руската литература не я е изказвал с такава яснота както Ленин.” [1]
Брошурата „Накратко за партийните разногласия” (написана в началото
на 1905 г., излязла като нелегално издание през май 1905 г.) принадлежи
към забележителните произведения на болшевишката мисъл. Тя се приближава
непосредствено до историческото произведение на Ленин „Какво да се прави?”,
решително защищава и развива гениалните Ленинови идеи.
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 58.
24
Като развива идеите на В. И. Ленин, другарят Сталин доказва, че социалистическото съзнание има голямо значение за работническото движение. Същевременно Сталин предупреждава против едностранното преувеличаване ролята на идеите,против забравянето условията на икономическото развитие, ролята на работническото движение. Може ли да се каже, казва Сталин, че социализмът е всичко, а работническото движение — нищо? „Разбира се, не! Така твърдят само идеалистите. Някога, след много време, икономическото развитие неизбежно ще доведе работническата класа до социалната революция и следователно ще я накара да скъса всяка връзка с буржоазната идеология. Но работата е там, че този път ще бъде много дълъг и болезнен.” [1]
Развивайки в брошурата „Накратко за партийните разногласия” своята дълбока и разностранна аргументация по въпроса за съотношението между стихийното работническо движение и социалистическото съзнание, другарят Сталин резюмира по следния начин възгледите на ленинското крило на социалдемокрацията по тои въпрос:
„Какво е научният социализъм без работническото движение? — Компас, който може само да ръждяса поради неупотребяване и тогава да стане нужда да бъде захвърлен.
Какво е работническото движение без социализма? — Кораб без компас,
който и без това ще стигне до другия бряг, но ако имаше компас, той би
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 105.
25
достигнал брега много по-скоро и би срещнал по-малко опасности.
Съединете едното с другото, и вие ще получите прекрасен кораб, който ще се понесе направо към другия бряг и ще стигне невредим до пристанището.
Съединете работническото движение със социализма, и вие ще получите социалдемократическото движение, което по пряк път ще се устреми към „обетованата земя.” [1]
Цялата история на борбата на работническата класа в Русия блестящо потвърди този важен теоретически извод на другаря Сталин. В тази брошура Сталин прави унищожителна критика на опортюнистическата теория на стихийността и обосновава ролята и значението на революционната партия и революционната теория за работническата класа.
„Работническото движение — пише Сталин — трябва да бъде съединено със
социализма, практическата дейност и теоретическата мисъл трябва да се слеят
в едно и с това да се придаде на стихийното работническо движение социалдемократически
характер ... Наш дълг, дълг на социалдемокрацията, е да откъснем стихийното
движение на работниците от трейдюнионисткия път и да го насочим по социалдемократическия
път. Наш дълг е да внесем в това движение социалистическо съзнание [*]
и да обединим съзнателните сили на работническата класа в една централизирана
партия. Нашата задача е да вървим винаги начело на дви-
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. 1, стр. 102—103.
*. което изработиха Маркс и Енгелс.
26
жението и неуморно да се борим против всеки — бил враг или „приятел”, — който ще пречи за осъществяването на тези задачи.” [1]
Ленин посреща с пълно одобрение изказването на Сталин. Като оценява статията на Сталин „В отговор на „Социал-Демократ” а, напечатана в „Пролетариатис Брдзола” през август 1905 г., Ленин отбелязва в ЦО на партията „Пролетарий” (бр. 22) прекрасната постановка на въпроса за знаменитото „внасяне на съзнание отвън”.
В редица статии Сталин обосновава ленинската линия на II конгрес на РСДРП и след него. В статията „Класата на пролетариите и партията на пролетариите” (публикувана на 1 януари 1905 г. в бр. 8 на „Пролетариатис Брдзола”), посветена на първия параграф от устава на партията, Сталин защищава организационните основи на партията, като стои изцяло върху базата на Лениновото учение за партията, като развива и обосновава Лениновите идеи. Тази статия защищава организационните идеи на болшевизма, изложени от Ленин в неговата знаменита книга „Крачка напред, две крачки назад”.
„До ден днешен — пише Сталин — нашата партия приличаше на гостоприемно
патриархално семейство, което е готово да приеме всички съчувствуващи.
Но след като нашата партия се превърна в централизирана организация,
тя отхвърли от себе си патриархалния облик и напълно заприлича на крепост,
вратите на която се отварят само за достойните. А това е от голямо значение
за нас
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 105, 106.
27
Докато самодържавието се старае да разврати класовото самосъзнание на пролетариата с „треидюнионизъм”, национализъм, клерикализъм и т. н докато, от друга страна, либералната интелигенция упорито се старае да убие политическата самостоятелност на пролетариата и да го вземе под свое опекунство — ние трябза да бъдем крайно бдителни и не трябва да забравяме, че нашата партия е крепост, вратите на която се отварят само за проверените.” [1]
Статията „Как разбира социалдемокрацията националния въпрос?” (публикувана в бр. 7 на „Пролетариатис Брдзола” от 1 септември 1904 г.) е забележителен коментар към националната програма на РСДРП. В нея Сталин обосновава и разяснява теорията и програмата на партията по националния въпрос, подлага на съкрушителна критика опортюнистическия принцип на разделяне пролетариата по националности, защищава последователно интернационалистическия тип за изграждане на пролетарските класови организации. В тази статия Сталин изпъква като голям теоретик по националния въпрос, майсторски владеещ марксическия диалектически метод. В нея се намират в зародиш идеите, развити по-късно от Сталин в неговия труд „Марксизмът и националният въпрос”.
От първите крачки на първата руска революция Сталин решително защищава
и провежда Лениновата стратегия и тактика в революцията, Лениновата идея
за хегемония на пролетариата в революцията.
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 67.
28
Имайки предвид либералите, които се стремят не към революция, а към примирение с царя, Сталин още в навечерието на 9 януари 1905 г. казва: „Да, господа, напразни са вашите старания! Руската революция е неизбежна. Тя е също така неизбежна, както е неизбежен изгревът на слънцето! Можете ли да спрете изгряващото слънце? Главната сила на тази революция е градският и селският пролетариат, нейният знаменосец е социалдемократическата работническа партия, а не вие, г-да либерали!” [1]
Също така решително защищава Сталин Лениновата идея за въоръжено въстание
като средство за събаряне на самодържавието и завоюване на републиката.
В неговите произведения от 1905—1907 г. се дава всестранна обосновка на
идеята за въоръжено въстание. „Спасението на народа е в победоносното въстание
на самия народ” — казва др. Сталин. Той също, както и Ленин, придава огромно
значение на техническата подготовка на въстанието, на организирането на
бойни дружини, на снабдяването с оръжие и т. н. „Именно техническото
ръководство и организационната подготовка на всеруското въстание —
изтъква Сталин — съставляват онази нова задача, която животът поставя пред
пролетариата.” [2] Сталин непрестанно ръководи дейността на болшеишките
организации в Закавказието по подготовката на въоръжено въстание.
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 78.
2. Пак там, стр. 133.
29
Сталин обосновава и развива идеята на Ленин за временно революционно правителство. Създаването на временно революционно правителство, изтъква той, трябва да бъде естествен резултат от победоносното въоръжено въстание на народа. Доколкото пролетариатът и селяните победят във въстанието, дотолкова и временното революционно правителство трябва да бъде изразител на техните очаквания и интереси. Това правителство трябва да бъде революционна диктатура на пролетариата и селяните. Само диктатурата на тези революционни класи ще бъде в състояние да обуздае и смаже тъмните сили на реакцията, да въоръжи народа, да осъществи програмата-минимум на РСДРП, да затвърди победата на революцията, да я доведе докрай.
„Ако вождът на революцията — казва Сталин — е прогресивният пролетариат и ако той трябва да вземе активно участие в организирането на въстанието, от само себе си е ясно, че ние не можем да си умием ръцете и да се отстраним от временното революционно правителство, ние трябва заедно със селяните да завоюваме политическата власт и да вземем участие във временното правителство [*] : вождът на революционната улица трябва да бъде също така вожд и в правителството на революцията.” [1]
В борбата против многобройните врагове на болшевишката партия и работническата
класа Сталин последователно защищава и развива Лениновата теория на революцията,
Лениновия тактически план.
*. Тук не засягаме принципиалната страна на този въпрос.
1. И. В. Сталин Сочинения, т. I, стр. 258—259.
30
Най-голямото достойнство на този план се състои в това, че той забележително вярно е отговарял на руската действителност, повдигал е борбата на широките народни маси, въодушевявал ги е с увереността в победата, движел е революцията напред.
Кавказкият съюзен комитет неуморно пропагандира решенията на III партиен конгрес, зове работниците и селяните на въоръжено въстание. Сталиновите позиви през 1905 г. са образец за пропаганда на идеите на болшевизма сред масите. В своите статии „Въоръженото въстание и нашата тактика”, „Временното революционно правителство и социалдемокрацията”, „Реакцията се засилва” и други Сталин подлага на съкрушителна критика меншевишките лидери, последователно защищава и пропагандира необходимостта от въоръжено въстание.
Октомврийската всеобща стачка през 1905 гп която показа силата, мощта на пролетарското дви жение, заставя смъртно изплашения цар да излезе с манифеста от 17 октомври. Този манифест, който обещава на народа всякакви свободи, е бил измама за народните маси, царска примка, своего рода отдих, необходим на царя, за да приспи лековерните, да спечели време, да събере сили и след това да удари революцията. Болшевиките разясняват на масите, че манифестът от 17 октомври е капан. „Октомврий ският манифест” заварва Сталин в Тифлис в разгара на борбата за Лениновия тактически план, за болшевишките лозунги на революцията. Още в същия ден в речта си на един работнически митинг Ста лин казва:
31
„Какво ни е нужно, за да победим действително? За това са нужни три неща: първо — оръжие, второ — оръжие, трето — още веднаж и още веднаж оръжие.” [1]
Като защищава мисълта за нербходимостта от въоръжено въстание за победата на революцията, Сталин казва следното в написаната от него прокламация на Тифлиския комитег на Кавказкия съюз на РСДРП „Граждани!” през октомври 1905 г.:
„Небивалата, безпримерна по своята грандиозност не само в историята на Русия, но и на целия свят всеобща политическа стачка, разиграла се сега, може вероятно да се завърши днес, без да се излее във всенародно въстание, но затова лък утре отново и с по-голяма сила ще разтърси страната и ще се излее в онова грандиозно въоръжено въстание, което трябва да разреши вековния спор на руския народ с руското самодържавие и да смаже главата на това гнусно чудовище ... Всенародно въоръжено въстание — ето великата задача, която стои сега пред руския пролетариат и властно изисква своето разрешение!” [2]
През това време Сталин развива огромна революционна дейност в Закавказието.
Под ръководството на Сталин IV болшевишка конференция на Кавказкия съюз
на РСДРП (ноември 1905 г.) взема решение за засилване на борбата за подготовка
и провеждане на въоръжено въстание, за бойкот на
1. „История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 78.
2. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 186.
32
царската Дума, за разгръщане и укрепване революционните организации на работниците и селяните — Съветите на работническите депутати, стачните комитети и революционните селски комитети. Сталин разобличава и громи меншевиките като противници на революцията и на въоръженото въстание. Той неотклонно подготвя работниците за решителния бой със самодържавието. По цялото Закавказие се разпространява пламъкът на революционния пожар. Още III конгрес на партията в предложената от Ленин резолюция „По повод на събитията в Кавказ” специално отбеляза дейността на болшевишките организации в Закавказието като „най бойки организации на нашата партия” и призовава цялата партия да им окаже всестранна поддръжка.
През декември 1905 г. Сталин заминава като делегат на закавказките болшевики на първата Всеруска болшевишка конференция в Тамерфорс (Финландия). На Тамерфорската конференция Ленин и Сталин се срещат за пръв път лично. На тази конференция др. Сталин бива избран в политическата комисия по редактирането на резолюциите на конференцията, където работи заедно с Ленин като един от видните партийни ръководители.
След поражението на декемврийското въстание започва поврат към постепенно отстъпление на революцията. В партията се извършва подготовка за IV конгрес на РСДРП. Борбата между болшевиките и меншевиките се разгаря с нова сила. На сцената се явяват анархо-синдикалистки елементи. Те особено започват да шумят в Тифлис. Сталин е в цен-
33
търа на борбата против всички антипролетарски течения в Закавказието.
Сталин е активен участник в IV конгрес на РСДРП (Стокхолм, април 1906 г.), на който той заедно с Ленин защищава болшевишката линия в революцията против меншевиките. Като отговаря на меншевиките, Сталин поставя въпроса ребром:
„Или хегемония на пролетариата, или хегемония на демократическата буржоазия — ето как стои въпросът в партията, ето в какво се състоят нашите разногласия.” [1]
Наскоро след конгреса Сталин написа брошурата „Съвременният момент и обединителният конгрес на работническата партия”. В тази брошура Сталин прави анализ на уроците от декемврийското въоръжено въстание, обосновава болшевишката линия в революцията и прави равносметка на дейността на IV конгрес на РСДРП.
След конгреса Сталин е отново в Закавказието. Той води непримирима борба против меншевизма и другите антипролетарски течения. Той ръководи легалните болшевишки вестници, които излизат в Тифлис на грузински език — „Ахали Цховреба” („Нов живот”), „Яхали Дроеба” („Ново време”), „Чвени Цховреба” („Наш живот”) и „Дро” („Време”).
Към това време се отнасят серията забележителни статии на Сталин — „Анархизъм
или социализъм”, написани във връзка с активизирането на анархистите-кропоткинци
в Закавказието.
1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 240.
34
В обстановката на спадането на революционната вълна и настъпилата след това реакция на пръв план като непосредствена партийна задача изпъква защитата на теоретическите основи на болшевизма. В 1909 г. Ленин издава своя гениален труд „Материализъм и емпириокритицизъм”, в който разобличава докрай отстъпниците в областта на теорията на марксизма и защищава теоретическите основи на болшевишката партия.
В защитата на теоретическите основи на марксизма взема участие и Сталин. В своите статии Сталин защищава и развива теоретическите основи на марксическата партия — диалектическия и историческия материализъм. Тези статии на Сталин се публикуват през 1906—1907 г. в грузинските болшевишки вестници. В тях в достъпна и популярна форма се изяснява що е материализъм и диалектика, що е исторически материализъм. В този труд са поставени и разрешени с изключителна дълбочина основните въпроси на марксистко-ленинската теория: неизбежността и неотвратимостта на социалистическата революция и на диктатурата на пролетариата, необходимостта от бойна пролетарска партия, партия от нов тип, различна от старите реформистки партии на II Интернационал, излагат се основите на стратегията и тактиката на партията. Тези статии на Сталин влизат в идейната съкровищница на нашата партия като сериозен принос в теорията на марксизма-ленинизма. Те са образец на дълбоко осветляване теоретическите въпроси на марксизма-ленинизма в неразривна връзка с насъщните задачи на революционната класова борба на пролетариата.
35
През април—май 1907 г. става V (Лондонски) конгрес на РСДРП, който затвърдява победата на болшевиките над меншевиките. Сталин е активен участник в конгреса. След като се завръща от конгреса, той публикува статия за неговата работа — „Лондонският конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (Записки на делегата)”, в която прави оценка на решенията и резултатите от конгреса, защищава болшевишките идейни и тактически позиции, разобличава либерално буржоазната линия на меншевиките в революцията и тяхното ликвидаторство спрямо партията, изтъква класовата същност на меншевизма като дребнобуржоазно политическо течение.