ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД
Тук се отправят благословии и молитвени пожелания към пророка Мохамед и към четиримата халифи [4] — борци срещу враговете на истинната вяра. Далеч назад във времето се губят техните следи, ала силата и славата им не помръкват!
1.
1) Произход на османския род и неговото отсядане в Рум
2) Разказ
3) Завладяването на Караджа Хисар
4) Началото на османската държава
5) Нравът на Осман Гази
6) Разказ
7) Разказ
8) Смъртта на Ертугрул Аллах да опрости греховете му!
9) Възходът на Осман Гази. Нека божията благодат бъде върху него!
10) Сънят, който видял Осман Гази. Нека божията благодат бъде върху него!
11) Няколко думи за подпалването на Куладжа и повторното завладяване на Караджа Хисар
12) Разказ
13) Разказ за оплячкосването на вилаетите Гьойнюк и Таракчъ Йениджеси от ръката на Осман Гази
14) Описанията на случките около Кьопрю Хисар
15) Разказ
16) Разказ за завладяването на Биледжик
17) Разказ
18) Слова за това, как Осман Гази станал независим
19) Описание на Османовите закони
20) Разказ за раздаването на длъжности
21) Разказ за заговора на неверниците и за войната на Осман Гази с тях
22) Разказ за построяването на две кули от двете страни на Бурса
23) Разказ за завладяването на Мекедже, Ак Хисар, Гейве, Леблебеджи Хисар и Чадърлъ
24) Разказ за случката между Орхан и татарина Чавдар
25) Разказ
26) Разказ за завладяването на Бурса
27) Разказ
28) Разказ за завладяването на Айдос
29) Разказ
30) Разказ за смъртта на Осман Гази
(1). Произход на османския род и неговото отсядане
в Рум
Съчиненията, запазили тайните на много различни знания, разказват, че този велик род достига до Огуз [5], син на Кара Хан, който пък е от поколението на Булджас, син на Яфет, син на пророка Нух [Ной] (да бъде мир върху му!) Ето как станало това:
Ертугрул бил син на Сюлейман Шах, син на Кая Алп, син на Къзъл Буга, син на Бай Тимур, син на Ай Кутлуг, син на Тугра, син на Карай Ту, син на Сакур, син на Булгай, син на Сункур, син на Ток Тимур, син на Ясак, син на Чемендур, син на Ай Кутлуг, син на Ту-рак, син на Каз Хан, син на Ясув, син на Ялвач, син на Бай бег, син на Артук, син на Кара Тай, син на Джемкемюр, син на Турач. син на Къзъл Буга; син на Ямук, син на Баш Буга, син на Джумур Мър, син на Бай Суй, син на Тугра, син на Севиндж, син на Чар Буга, син на Куртулмуш, син на Корхав, син на Балджук, син на Комас, син на Караоглу, син на Сюлейман Шах, син на Корхулу, син на Боз Луган, син на Бай Тимур, син на Тортумъш, син на Гьок Алп, син на Огуз, син на Кара Хан, син на Зиб Бакой, син на Булджас, син на Яфет, син на пророка Нух [Ной].
Казват, че от Кара Хан произлязъл Иса [Исус], а Огуз бил син на Иса [Исус], син на Исхак, син на пророка Ибрахим [Аврам] — нека бъде мир върху него!
23
Правят обаче грешка, защото Иса [Исус] е прародител на Малкия Рум, който
е втори Рум и е от поколението на Ерфакшад, син на Сам. В някои исторически
книги е написано и преведено, че огузите, тюрките, както и хората на първия
Рум са от поколението на Яфет. Истината по този въпрос е разкрита във втория
раздел на първата част на настоящата книга, където подробно се обяснява
и произходът им от наследниците на пророка Нух [Ной]. В някои персийски
истории е написано, че родословието на селджушките султани достига до пророка
Ибрахим [Авраам], ала това се дължи на лошия фанатизъм на персийците.
По онова време [6] селджушкият султан Махмуд, син на Себюктекин, прекосил Хорасан заедно със сто хиляди тюрки. Една група от тези тюрки, потомци на Гьок Алп Хан, тръгнали заедно със стадата и запасите си и отседнали в страната Ерменийе, около град Ахлат, където останали сто и седемдесет години — чак до нахлуването на Чингиз хан. В 616 година по Хиджра [7] Чингиз хан се спуснал от изток и дошъл до Балх.
След това Джебе и Себутай взели да безпокоят Пран. Ето защо, като не намерили покой и в страната на персите, 50 хиляди чергарски тюркски семейства, подчинени на вожда си Сюлейман Шах [8], син на Кая Алп [9], дошли и се струпали в Рум. По това време султан бил Алаеддин, син на Кейхюсрев, който е Алаеддин I — основател на Коня и първи румски падишах [10]. 50-те хиляди чергарски семейства няколко години зимували и летували в Ерзурум и Ерзинджан. Пътем, те отвоювали земи от неверниците. Ала от скитане по урвите и чукарите на безкрайно бедната земя добитъкът се изранил. Същото щяло да се случи и в Аджем, та Сюлейман Шах ги повел отново към тяхната първа родина.
Намислили да минат през Халеб. Когато го достигнали и изкачили възвишението при крепостта Джабер, на пътя им се изпречила реката Фърат и те поискали да я преминат. В желанието си да я преплува, Сюлейман Шах повел коня си към реката. Конят загубил равно-
24
весие, подхлъзнал се и Сюлейман Шах паднал с него във водата. Било му писано да умре тогава. [11] Покорни на божията воля го погребали в подножието на крепостта Джабер. Сега наричат това място "Мезар-ъ тюрк" [12]. Една група от тюрките се заселила тук, а крепостта Джабер и до днес се управлява от техните потомци.
След това тюрките се разделили. Едни отишли към Беррийе и сега се наричат "Шам тюркман". Други се върнали в Рум и сегашните тамошни чергари са техни потомци.
Накратко: когато умрял, Сюлейман Шах оставил четирима сина — Сункур Текин, Гюн Догду, Ертугрул Гази и Тундар. Водени от четиримата братя, някои от тюрките тръгнали пак към Рум и стигнали до равнината Пасин покрай Фърат и чукарите на Сюрмели. Ертугрул и Тундар с 400 чергарски къщи останали, а другите двама братя отново се върнали към старата родина. Ертугрул се задържал тук кратко време. След като летувал и презимувал, той отново поел към Рум. Пристигнали в Енгюри и се спуснали към Караджадаг. После поели към Султаньоню.
Научих от хора, заслужаващи доверие, че починалият Мевляна Аяс, образец на сигурността, разказвал: "Аз бях в свитата на Орхан. Този мъдър човек ми каза: "Чувал съм от баща ми и от дядо ми да разказват, че по времето, когато Ертугрул с 400 мъже решил да тръгнат към Рум, султан Алаеддин I бил намислил да воюва с някои свои врагове. Когато пристигнал, заварил султан Алаеддин зашеметен и отблъснат от татарите [13]. Ертугрул имал около себе си няколкостотин смели другари. Извикал им: „Хей, приятели! Пристигнахме и попаднахме във война. Носим със себе си саби! Да минем и заминем като жени, не е доблестно. Явно е, че трябва да се намесим! Но кого да подкрепим — този, който побеждава, или този, който пада?" Отговорили му: „Трудно е да помагаме на победения. Хората ни са малко, пък и казват, че победителят е силен." Ертугрул отвърнал: „Това не са думи на храбреци. Ако сме мъже, ще подкрепим победения! Нека като Хъзър да се притечем на помощ на нещастниците в най-тежкия за тях момент, нека им станем закрилници." [14]
Тогава Ертугрул се спуснал с хората си и ударил
25
тъкмо там, където се били сговорили със султан Алаеддин. Стоварили сабите
си връз татарите, врязали се между тях като сокол сред гарги и сразили
врага. Като видял това, султан Алаеддин устроил посрещане на Ертугрул,
а той пък ведно с хората си му се поклонил и му целунал ръка. Султан Алаеддин
облякъл на Ертугрул почетно рухо, а на подчинените и приближените му раздал
подаръци и милости. След това дал на народа местността на име Сьогют, за
да зимува там, а планината Доманич и Ермени — за лятно пасище. [15]
Оттук именно се знае, че Осман Гази се е родил в Сьогют. По онова време
още не бил завладян Караджа Хисар. Но и Караджа Хисар и Биледжик се подчинявали
на султан Алаеддин. Всички тези земи били погранични. Тогава султан Алаеддин
видял храбростта и мъжеството на Ертугрул, зърнал върху лицето му белезите
на благородството и лъчите на щастието, та му поверил цялата граница. А
по онуй време Ертугрул бил още юноша. И от завист пред неговата слава самите
Сам и Нериман пикаели кръв. Тя достигнала във времето самия Ефрасияб.
(3). Завладяването на Караджа Хисар
Говорят, че след няколко години неверниците на Караджа Хисар захванали да безпокоят Ертугрул и да враждуват с него. Тогава Ертугрул отишъл при Алаеддин и го придумал да започне война за вярата. Султан Алаеддин пристигнал с румска войска и ударил Караджа Хисар. По онова време цялата земя Кютахия, ведно с крепостта, била в ръцете на неверниците.
Султан Алаеддин поверил на Ертугрул южната страна. Тозчас пламнал бой. Неверниците били омаломощени и го ударили на молба за помирение, ала султан Алаеддин много се уповавал на Ертугрул, та не склонил на мир. Тъкмо крепостта да падне, дошла вест, че татаринът Байънджар се сговорил с неверниците и опустошил Ерегли. Султан Алаеддин оставил Ертугрул с малко войска при крепостта и му казал: "Постарай се, защото трябва да я завладееш!" После тръгнал, пресрещнал татарите при Бога Оюк, влязъл в бой и така ги ступал, че им видял сметката. [16]
26
Шега: Разказват така. Султан Алаеддин бил гневен, та заповядал да изрежат мъдите на татарите, да съшият кожите една с друга и да направят от тях сенник. И до ден днешен това място се нарича "Ташак язъсъ".
А пък Ертугрул показал голямо упорство. Всемогъщият бог му пратил сгоден случай, та той завладял крепостта и пленил и нейния владетел [17]. След като разграбил крепостта, той отделил една пета част от плячката, а останалото раздал на ислямското войнство. Тази една петина, ведно с радостната вест, проводили на султан Алаеддин.
Оттогава, в продължение на две години, три месеца и четири дни Ертугрул водил денонощна бран за вярата. Султан Алаеддин починал. Кога станало това, се обясни по-горе [18], а тук целта е да се разберат събитията около Ертугрул. Когато султан Алаеддин умрял, на престол в Коня се възкачил неговият син Гъяседдин. Тогава татарският цар Балчур [19] пристигнал в Рум и победил Гъяседдина [20]. Господари на Рум станали татарите, а от селджушките царе останало едното име.
Ертугрул мълчал в Сьогют. Той почивал, хитрувал с неверниците от околните
места и се наслаждавал на радостите на живота. Това продължило чак до времето
на Алаеддин Кейкубад, син на Ферамурз, син на Кейкавус, който бил Алаеддин
II. [21] Така между завладяването на Биледжик и първото
завладяване на Караджа Хисар минали 20 години. Защото със смъртта на султан
Алаеддин I Караджа Хисар наново излязъл от ръцете на правоверните. Султан
Алаеддин му възвърнал християнския владетел и престанал да получава харадж.
(4). Началото на османската държава
Много години изминали, откак Ертугрул се настанил в земята Сьогют. Тъй, щото империята на селджуците паднала, той остарял в забрава. Ертугрул имал трима сина — Осман Гюндюз и Саръ Ятъ. Най-смел от всички бил Осман. Затова народът го почитал и по време на лова около му се събирали най-смелите тюрки.
По онова време Рум бил овладян от великия пади-
27
шах Газан Хан, син на Аргун. Той поставил на престола селджушките султани Месуд, син на Кейкавус и Кейкубад, син на Ферамурз, син на Кейкавус и ги направил свои заместници в Рум. Те властвали в Рум отстрана на Газан Хан. Така Амид, Малатия, Сивас и Харпурт били дадени във владение на Гъяседдин Месуд, син на Кейкавус, а Коня и крайбрежието на Рум били владени от Алаеддин Кейкубад, син на Ферамурз. Тези двамата събирали приходите от Рум и ги изпращали на Газан Хан.
В това време Ертугрул бил много стар. Неверници и мюсюлмани отвсякъде
почитали него и синовете му. Със султан Алаеддин Кейкубад, син на Ферамурз,
също много добре се спогаждал. От време на време провождал някой от синовете
си при султан Алаеддин II с дарове. Който и да е от селджушката династия,
като станел повелител на Рум след смъртта на султан Алаеддин I, никой не
отказвал на Ертугрул своето покровителство. Ертугрул бил известен като
много благочестив, достоен и храбър човек. Славел се със своята скромност
и аскетизъм. Ала много остарял, та в земите му взел да управлява Осман
със своите братя и нему се подчинявали всички тюркски домове. По онова
време султан Алаеддин II имал свои наместници в Ески Шехир и в Иньоню,
разположени в областта Султаньоню. Осман Гази се сдружил с тях, а с бея
на Иньоню дори станали близки приятели. Все заедно пиели и се веселели.
Осман Гази бил много достоен и благочестив мюсюлманин. Обичай му било
веднъж на три дни да заповядва да готвят храна и да събира бедняците. Тях
хранел, голите обличал, а на вдовиците раздавал милостиня.
Говорят, че една нощ Осман Гази отседнал в къщата на имама в едно село. Зад гърба му имало прозорец, а там случайно били сложили свещения Коран.
28
Стопанинът на къщата казал на Осман Гази: "Не бъди непочтителен. Благоволи да се поклониш на това, което е зад гърба ти. Нека станем на крака!" Осман Гази попитал: "Какво пък има?" Стопанинът на къщата отвърнал: "Има книга със свещените божи слова, дадени на света чрез нашия пророк Мохамед."
Осман Гази не казал повече ни дума и останал мълчалив, докато стопанинът
отишъл да спи. После станал, окъпал се, направил ритуалното обмиване, обърнал
се към Корана и като скръстил ръце, чак до заранта се кланял със скромност
и смирение. Когато дошло време стопанинът на къщата да се събуди, той си
казал: „Нека не узнае що съм вършил" и се престорил на заспал. После пак
отишъл към Корана. Този път сънят надвил и той задрямал. В света на сънищата
му заговорил всевишният бог: "Ей, Османе! Щом ти почиташ думите ми и им
се прекланяш, аз също ще обдаря в земния мир тебе и твоите чада с вечна
благосклонност и любов!"
Разказват, че в младостта си Осман Гази на път за Ески Хисар, в селото Итбурну [22] видял една жена на име Мал Хатун и я заговорил. После изпратил при нея човек, благословен от баща му Ертугрул, и я поискал за законна съпруга. Мал Хатун казала: "Нашият род е благороден, както е и твоят. [Но] ние не си подхождаме" — и не дала съгласието си. Няколко дни я уговаряли и убеждавали. Али Осман Гази отишъл в бейския меджлис на Ески Хисар и в присъствието на бея разказал как се влюбил в тази жена, как я поискал за съпруга и как тя не склонила да отиде при него. Описал също нейната красота, скромност и доброта. Тогава беят привидно разрешил на Осман да се ожени, но тайно — по скрити помисли — продължил да я уговаря да не го взема. Като разбрал лукавството на бея, Осман добил смелост, излязъл от меджлиса, проводил човек и завел жената на сигурно място при свои приятели. Самият той отишъл при бея на Иньоню и няколко дни ловувал и пирувал.
Тогава беят на Султаньоню пратил човек в селото
29
Итбурну. Онзи още с пристигането си разбрал за случилото се, та отишъл
и известил бея на Ески Шехир. Беят се ядосал много и поискал от бея на
Иньоню да му предаде Осман. Отказали му. Разгневен, беят на Султаньоню
сбрал войска и дошъл до Иньоню. Сега в местността Ин Хисар стоят останки
от разрушена крепост. По онова време там се намирали всички къщи и сараи,
които владеел беят на Иньоню. Обсадили мястото и пак поискали Осман. Някои
от първенците и кетхудите около бея на Иньоню казвали "Да предадем Осман",
а други — "Да не го предаваме" и разбирайки, че ще стане война, се опълчвали.
Като усетил препирнята им, Осман Гази излязъл с брат си Гюндюз и верните
си хора, влязъл в бой с обсадителите, прогонил ги и се отправил към Сьогют.
Онези го нападнали в гръб. Осман наново влязъл в бой с преследвачите. При
първия негов призив около му се събрали и мнозина храбреци. Те се обърнали
и разбили хората на Ескишехирския бей, а християнския владетел на Харман
Кая — Кьосе Михал заловили в плен. Храбрец бил Кьосе Михал, та сърце не
дало на Осман Гази да го погуби. Опростил му греховете и го пуснал. Тогава
Кьосе Михал ведно с хората си станал предан Османов слуга и негов истински
приятел. Сега наследниците на Кьосе Михал владеят Харман Кая като маликяне.
(8). Смъртта на Ертугрул Аллах да опрости греховете му!
Все по това време, [23] на деветдесет и три годишна възраст, Ертугрул бей се преселил в задгробния мир и бил погребан в Сьогют. Някои от чергарите искали за свой бей Осман, а други — брата на Ертугрул и Османов чичо — Тундар. Ала собственото му племе наблягало за Осман. Тайно разпратили вести и се сговорили. А Тундар, който ходел сред народа и виждал привързаността и покорството на хората пред Осман, сам се отказал от бейството и се преклонил пред Осман Гази.
30
(9). Възходът на Осман Гази. Нека божията благодат бъде върху него!
Говорят, че християнският владетел на Ине Гьол, неверникът на име Ая Никола, гонел народа на Осман, когато той отивал на лятно пасище. Тогава Осман се оплакал на владетеля на Биледжик и казал: "Ая Никола тормози хората ми! Позволи ни да оставим на съхранение у вас нещата си, когато тръгнем на лятно пасище." Владетелят на Биледжик се съгласил, но при условие, щото вещите да бъдат докарани и оставени в крепостта от жени. Нито един от мъжете - тюрки не бивало да идва. Жените взели като дарове масло, сирене и халища и занесли имуществото на тюрките в крепостта Биледжик. Всяка година правели така. Осман както и баща му Ертугрул бил винаги в приятелски връзки с владетеля на Биледжик. Имали си един другиму доверие.
Ала между Осман и владетеля на Ине Гьол живеела вражда. Един ден Осман бей решил да премине с двайсет души през прохода Ермени, да стигне до Ине Гьол, да го опустоши и разграби. А Ая Никола си имал съгледвач, който отишъл и му обадил. Поставил в засада безчет мъже. Но и Осман си имал един мартолос. Той го предупредил, че неверниците са сложили засада в прохода. Уповавайки се на Аллах, Осман Гази тръгнал право срещу клопката и влязъл в сражение с неверниците. Всичките му хора били пеши. Неверниците били повече от тях. Станала голяма битка, в която паднал жертва синът на Османовия брат Саръ Ятъ — Бай Ходжа. Погребали го край село Хамза Бей. Сега край неговия гроб стоят развалините на един кервансарай.
След туй Осман Гази излязъл на лятно пасище.
(10). Сънят, който видял Осман Гази Нека божията благодат бъде върху него!
Сред народа на Осман имало един почитан, стар човек. Наричали го Едебали. Той обладавал много добродетели. Добротата и предаността му били безспорни. И народът му вярвал, и всред първенците бил известен. Добре владеел науката за сънищата. Неговият
31
свят бил безкраен, ала преживявал като дервиш, че и дервишко прозвище носел. Направил си бил едно завие и прислужвал на минувачите. От време на време и Осман гостувал в завието му.
Една нощ Осман Гази видял в съня си, че от пазвата на този старец излиза месец и влиза в неговата пазва. След това от корема му израства дърво, което обгръща целия свят и хвърля сянката си над планините, а от техните недра рукват води, които напояват лозя и текат в чешми. [24]
На другия ден Осман Гази отишъл при праведника и му разказал съня си. Шейхът казал: "Ей, Османе! Бъди честит с добрата вест! Аллах е отредил царска власт за теб и твоите потомци. Аз пък ти дарявам за жена дъщеря си Малхун Хатун!" [25] — и оженил дъщеря си за Осман Гази, защото разтълкувал мислите му.
Шейхът имал един ученик на име Турвуд, който присъствал на станалото. Той му рекъл: "Ей, Османе! На теб се даде падишахството! Ти на нас какво ще дадеш за благодарност?" Осман казал: "Ще ти се даде цял град!" Дервишът отговорил: "Съгласен съм и на това наше селце, но само ми дай писмо!" "Аз не знам да пиша" — отвърнал Осман. „Но ето, имам едно войнишко канче и една сабя. Давам ти ги като знак. Щом моите потомци ги видят в ръцете на твоите, те ще пазят това положение." После оставил в ръцете му канчето и сабята. И досега, щом султаните ги видят, обсипват потомците на дервиша с дарове и благоволение.
Този шейх Едебали, за когото говорихме, починал на сто и двадесет годишна възраст. В живота си взел две жени — едната през младостта си, а другата — на стари години. Дъщерята от първата си жена дал на Осман Гази. Втората му жена била дъщеря на Таджед-дин Кюрд, та станали баджанаци с Хайреддин паша. Тези обяснения са получени от сина на Едебали — Мехмед паша.
32
(11). Няколко думи за подпалването на Куладжа и повторното завладяване на Караджа Хисар
Щом Едебали разтълкувал съня, Осман Гази здраво препасал сабята на кръста си и една нощ повел другарите си. Стигнали до Ине Гьол, ударили тамошната крепост Куладжа и изклали неверниците. Когато съмнало, всички гяури от околността се събрали, проводили вестител при християнския владетел на Караджа Хисар и му съобщили: „Тези тюрки пристигнаха, настаниха се и взеха да протягат ръце към околността. Не вземете ли мерки, тук не ще останем ни ние, ни вие. Трябва да ги прогоним от тази земя. После няма да помогнат жалбите. Сега му е времето да се отървем от тях!"
Тогава владетелят на Караджа Хисар дал на брата си Калоноз войска и го пратил на помощ на Ине Гьол. Като усетил тази работа, Осман Гази събрал правоверните бойци и пристигнал в Икиздже. Тук, около Доманич, той пресрещнал неверниците. Вдигнала се голяма битка, в която паднал Османовият брат Саръ Ятъ [26]. На това място има един бор. Наричат го „светещия бор" заради пламъка, които от време на време се вижда около него. В подножието му намерил Саръ Ятъ своята мъченическа смърт. Неверникът Калоноз също загинал там. Осман Гази заповядал да му разпорят корема, да поразровят малко земята и да го зарият като куче. Затуй сега наричат това място „Кучешка работа".
Сетне пренесли Саръ Ятъ и го погребали до баща му Ертугрул — прости ги боже!
Щом султан Алаеддин II [27] научил подробно за мъченическата смърт на Саръ Ятъ, казал: „Разбра се, че владетелят на Караджа Хисар ни е враг. Гермияноглу [28] пък не обича чужденците, та затуй неверниците притискат правоверните бойци." После дал на Осман Ески Шехир и му позволил да стигне до Караджа Хисар и да го плячкоса.
Тогава, по знак на султан Алаеддин II, Осман събрал всички правоверни по тези места, нападнал и превзел Караджа Хисар, изклал неверниците. Владетеля и пленил, а имотите разделил между газиите. После отделил една пета част и заедно с дарове и благопоже-
33
лания я пратил на султан Алаеддин II по братовия си син Ак Тимур.
По онова време Осман Гази бил трийсет и пет годишен. Казват, че това
завладяване станало през 687 година по Хиджра [29].
Говори се така. Осман Гази завладял Караджа Хисар и вече господарствал над Ески Шехир. Тогава казал на брата си: "Какво да сторим, че да накараме неверниците да се покажат навън? Тъй напусто да стоят, няма смисъл." "Нека веднага да ударим по съседните земи" — рекъл Гюндюз. Осман Гази отвърнал: "Това е неразумно, защото Караджа Хисар процъфтява само заради общността си с околните земи. Ако сега нападнем околността, градът ще се разори, защото неговият живот е свързан със земята. Никак не е мъдро със своите ръце да опропастим града си. Може би ще бъде по-разумно, ако престорено се сдружим със съседите, както направихме например с владетеля на Биледжик."
И взел той да хитрува с неверниците от околността. С Гермияноглу били в голяма вражда, ала неверниците си живеели безгрижно. Те били доволни от свадата между Осман Гази и Гермиян, понеже благодарение на нея самите били в безопасност. Осман Гази оживил пазара на Ески Шехир, който ставал в местността Ълъджа. Идели християни от околността на седмичен пазар, гледали си работата и си заминавали. От време на време се отбивал и някой от народа на Гермиян. Един ден дошли на пазара неверници от Биледжик и донесли товари с чаши. Пристигнали и гермиянци. Един от тези гермиянци взел чаша, без да я плати. Тогава неверникът отишъл при Осман да му се оплаче. Осман Гази накарал да доведат този гермиянски тюрк, яко го ступал, а на неверника заплатил туй, що му се полагало. Забранил също да бъдат притеснявани неверниците от Биледжик. Толкоз бил справедлив, че дори жените на Биледжик идвали на пазара сами, пазарували си и си отивали. Защото имали пълна вяра в Осман Гази, си живеели в сигурност и спокойствие.
34
(13). Разказ за оплячкосването на вилаетите Гьойнюк и Таракчъ Йениджеси от ръката на Осман Гази
Нека божията благодат се разпростре широко над него!
Разказват, че Кьосе Михал бил винаги редом с Осман Гази, повечето от слугите на газиите били неверници от Харман Кая. Един ден Осман Гази казал на Кьосе Михал: "Искам да подема поход срещу Таракчъ Йениджеси. Мислиш ли, че е разумно?" "Разумно е — отвърнал Кьосе Михал, — само че нека минем през Соркун, Саръ Кая и Биш Таш, за да можем с леснина да прехвърлим водите на Сакаря. Оттам правоверните бойци ще минат спокойно и лесно ще ударят земята Мудурни. Пък и Самса Чавуш е близо до това място. Нека го предизвестим, та той да разучи положението и когато забележи удобен момент, да ни извести."
Този Самса Чавуш, когото споменахме, бил от хората, дошли още с Ертугрул. После бил избягал от притесненията на неверниците от Ине Гьол, стигнал до вилаета Мудурни и се заселил тук. Престорено се бил сдружил с неверниците. Имал и брат на име Сюлемиш. Хората му били много — все юнаци, готови да се притекат.
Накратко. Като сметнал този план на Кьосе Михал за много мъдър, Осман Гази събрал войните. Пристигнали, отседнали в завието на Биш Таш и попитали шейха за брод през река Сакаря. Шейхът отвърнал: "Всяко място е брод за правоверните войни, когато Аллах ги закриля!"
Тогава още същата нощ примамили конете със зоб, пришпорили ги напред, възседнали ги и стигнали другия бряг на реката. Там намерили готов Самса Чавуш. Чавушът ги извел до Соркун. Тамошните неверници добре го познавали. Щом го видели и мъжете, и жените му се подчинявали и прекланяли. Между тях имало един големец. Осман Гази го извикал при себе си и се сговорили, че неверниците ще правят това, което заповяда Самса Чавуш.
Веднага след това препуснали, нападнали Гьойнюк, плячкосали Таракчъ Йениджеси и излезли към Гюл Каланоз. После минали през Харман Кая и стигнали до Караджа Хисар. Кьосе Михал им бил водач. В ръцете
35
им паднала голяма плячка. Заситили се с нея, а роби не взели.
Населението на областта усетило, че може да бъде покорено, та се уплашило.
Щом Осман Гази повел такива битки за вярата, неверниците взели да го отбягват
и престанали да работят. Ала Осман продължил да оказва голяма почит и уважение
към християните на Биледжик. Попитали го: "Защо пък толкоз ги тачиш?" Той
отвърнал: "Когато ние дойдохме в тази земя като чужди, те ни приеха добре
и се отнесоха по съседски. Справедливо е и ние да спазим законите на съседството
и доколкото можем, да им правим добро.
(14). Описанията на случките около Кьопрю Хисар
Говорят, че неверниците и владетелят на Кьопрю Хисар, в околността на Йени Шехир [30], нападнали владетеля на Биледжик, а той помолил Осман Гази за помощ и поискал да се съюзят. Тогава Осман Гази определил чичо си Тундар за кетхуда, взел бойци и се притекъл на помощ на владетеля на Биледжик. После разбили владетеля на Кьопрю Хисар и го накарали да се затвори в крепостта. Осман Гази обсадил с упорство крепостта, завладял я и съсякъл владетеля й. За да му се отблагодари, щастливият владетел на Биледжик устроил в Инджир Пънаръ около Кьоюн Пънаръ голямо тържество в чест на Осман. Там той му облякъл великолепна роба, а на правоверните бойци оказал милост, като им разрешил да му целунат ръка. Осман Гази се оскърбил, дето владетелят на Биледжик се държи като господар и ги кара да му целуват ръка, та поискал много скоро да му даде да разбере. Посъветвал се с чичо си Тундар. Тундар казал: "От онази страна душман ни е Гермияноглу, а от тази — всички неверници. И този като опълчим срещу си, за нас нигде няма да остане място."
Тежки дошли за Осман Тундаровите думи. Като видял, че Тундар му пречи на възхода, той го ударил със стрела и го убил. Тогава край пътя, който води от Кьопрю Хисар за Чакър Пънаръ, издигнали гробница.
Разказват така.
Владетелят на Биледжик, който не знаел за стана-
36
лото, устроил пир край извора на река Калдърайък кран Биледжик и пак поканил Осман. А после, когато повечето от хората на владетеля се добрали до крепостта Биледжик, те съобщили: "Тази нощ владетелят няма да се върне!" Осман победил този владетел и го унищожил с цялата му свита. После се предрешили като тях, дошли до крепостта, влезли в нея и така я превзели.
Съвсем ясно е обаче, че смъртта на Тундар попречила на завладяването
на крепостта Биледжик и тя била завзета по-късно [31].
Така и трябва да се запише.
Казват, че Кьосе Михал давал дъщеря си на господаря на земята Гюл Каланоз, та решили да вдигне сватба. Като стегнал сватбата, той поканил съседните владетели. Проводил им с покана един известен неверник и им казал: „Заповядайте на сватба! Ще се срещнете с Осман и в бъдеще ще имате полза от познанството си с него. Той е предводител на тюрките. Единственото спасение от враждата с него е да ви повярва!"
Тогава всички владетели дошли на сватбата и донесли много дарове. Ала Османовият дар надминал всички останали. Той донесъл халища и килими, масло и стада овце. Неверниците видели това, удивили се и си пошушнали един другиму: "С това, което прави, този Осман показва, че за кратко време няма да остави тук ни един от нас. Спасението е в това да го хванем и тозчас да го убием." Така се и сговорили. Натоварили господаря на Биледжик да се справи с Осман, защото той бил много лукав неверник, пък и нямало между тях по-силен от него.
Към владетеля на Биледжик Осман се отнасял почтително, с покорност и смирение. Тогава онзи му казал: "Скоро и ние ще правим сватба. Заповядай, направи ни тази чест!" "Да бъде!" — рекъл Осман и докоснал главата си с ръка. Ала владетелят бил намислил да използува сватбата, за да го привлече, хване и погуби.
37
(16). Разказ за завладяването на Биледжик
Говорят, че владетелят на Биледжик трябвало да вземе дъщерята на архисарския владетел. Той поканил на сватба всички владетели и те се събрали да поздравят невестата. Тогава се сговорили да поканят и Осман Гази и щом той дойде, да го хванат и убият. След това повикали Кьосе Михал и него изпратили да доведе Осман, защото били познайници.
А Осман, като чул, че владетелят на Биледжик ще се жени, още преди да пристигне пратеникът с поканата за сватба, проводил стадо овце с думите: "Братко владетелю! Нахрани с тези овце ония, които са дошли да прислужват на сватбата. А когато и аз, ако е рекъл господ, дойда, тогава ще поднеса даровете. Дано това, което имаме, бъде достойно за гостите! Ние ще дойдем скромно и ще прислужваме." След това владетелят на Биледжик приел овцете, а като калесник при Осман проводил Кьосе Михал с множество златни и сребърни съдове. Кьосе Михал дошъл и поканил Осман Гази, но тайно го предупредил за заговора на неверниците. "Трябва да си предпазлив!" — му казал той.
Тогава Осман Гази обдарил Михал с много неща за неговото пратеничество и в присъствието на народа му казал: „Братко, Михал бей! Поздрави от мен владетеля и му кажи, че всяка година се налага да ги главоболим. Ала за тях е добре знайна нашата вражда с Гермиянеца. Нека и тази година изтърпят безпокойството, което им причиняваме, и пак да ни разрешат да изпратим в крепостта нашите майки и имущество. Ние трябва да отидем на лятно пасище близо до тях. Те са тези, които винаги са ни пазили, та затуй пак на тях поверяваме харема си. Ние също ще пазим от врагове тази страна, пък и на сватбата ще прислужваме. Тъща ми и жена ми желаят да се срещнат и запознаят с майката на владетеля. Ако бъде разрешено, и тях да доведа на сватбата."
Тогава Кьосе Михал отишъл и предал думите му на владетеля. Ей, как онзи се възрадвал и развеселил! Казал си: „Турците ще пристигнат с всичките си жени, цялата си челяд, имот и храни и ще влязат в клопката ми. Тази работа трябва веднага да се уреди!" И тозчас изпратил Кьосе Михал обратно при Осман с думи-
38
те: "Сватбата е еди-кога си. Заповядай, ще ни направиш чест!"
Разгласили времето на сватбата и идването на Осман с цялата му покъщнина. Тогава Осман Гази казал на Кьосе Михал: „Нашият народ е свикнал с полето, а Биледжик е тясно място. Нека направят сватбата някъде нашироко!" Владетелят на часа се съгласил с тези думи и стегнал сватбата в местността, наречена Чакър Пънаръ. А в уреченото време Осман Гази натоварил волове с чували, в които вместо вещи поставил хора и ги изпратил. Вече било станало обичай нещата да се товарят на волове и жените да ги докарват в крепостта. И този път, пак по същия начин вкарали вътре натоварените волове под закрилата на нощния мрак. Събрали се на едно място. Още същата нощ, щом с хитрост се вмъкнали в крепостта, мъжете наизскочили от чувалите с голи саби в ръце. Стъпили на земята и веднага въоръжените юнаци се втурнали към вратата и убили стражите. А в крепостта имало много малко мъже, защото всички били на сватба. Превзели крепостта.
Осман Гази пък предрешил мнозина смелчаци в женски дрехи и ги пратил при владетеля с думите: "Братко владетелю, бъди милостив и настани тези жени на хубаво местенце, та като видят другите владетели, да не се засрамят!" Владетелят на Биледжик много се зарадвал и си казал: "Лесно ми паднаха в ръцете и мъжете, и жените на турците, и хората, и имотите им!" И добавил: "Всичко туй Осман проводи със своите си ръце!"
А Осман Гази трябвало да се срещне с владетеля но същото време, когато другарите му влизали в крепостта. Затова той пристигнал ведно с предрешените като жени-смелчаци надвечер. Когато се свечерило, на владетеля известили, че Осман Гази идва с жените, владетелят си рекъл, че това вечерно пристигане е заради жените — защото никой не трябвало да ги види. Подготвил му хубаво място, посрещнал го с почести и го настанил. Владетелят още не бил стигнал до покоите си, когато Осман Гази се метнал на коня и запрашил като беглец, последван от Кьосе Михал. Съобщили на владетеля, че Осман избягал. Онзи бил малко пиян, та веднага яхнал коня си и се спуснал след турците. Близо до Биледжик имало една рекичка, наречена Калдъ-
39
райък. Там той настигнал Осман Гази. А Осман, който знаел, че владетелят ще дойде, бил спрял да го изчака. Щом приближил, Осман го посрещнал, а предрешените като жени юнаци му препречили пътя отзад. Тогава владетелят подложил шия под Османовата ръка. А той същия миг отсякъл главата му и още тази нощ се спуснал към Яр Хисар. Рано сутринта той пленил владетеля му и всички неверници, дошли на сватбата. Мнозина от тях превърнал в роби. След туй бързо изпратил Тургут Алп към Ине Гьол. Тургут Алп усетил, че владетелят на Ине Гьол — Ая Никола — избягал. Бърз като светкавица, той го настигнал и обсадил Ине Гьол.
Осман Гази пренесъл всичката плячка в крепостта Биледжик и след като
уредил делата си там, веднага дошъл до Ине Гьол и разрешил и неговото плячкосване.
Тогава правоверните за едно мигновение нахлули вътре, направили владетеля
му на парчета, съсекли мъжете, а жените заробили. Защото тези неверници
станали причина за гибелта на много мюсюлмани.
Разказват, че булката, която била дъщеря на ярхисарския владетел, се казвала Люлюфер (Нилюфер) [32] Хатун. Осман Гази я дал на сина си Орхан, който по това време бил вече младеж. Имал и още един син, когото поставил за свой заместник при чергарите. [33]
Така Осман завладял четирите крепости. Към околните земи се отнесъл със справедливост и милосърдие. Хората от селата се върнали по родните си места и заживели по-добре отколкото по времето на неверниците. Сигурността и справедливостта в земите на Осман Гази били толкова големи, та дори неверниците от други места идели при него и оживявали земята му. [34]
Накратко: Осман Гази направил сватба и дал Нилюфер Хатун на сина си Орхан. Това е същата Нилюфер Хатун, която има теке в подножието на крепостта Бурса, около вратата Каплъджа. Пак тя заповядала да й построят моста Нилюфер, който пък е дал име и на реката Нилюфер. Тя е майка също така на султан Мурад Гази и на Сюлейман паша. Когато тази жена се
40
преселила в отвъдния свят, била погребана заедно с Орхан в Манастир, в крепостта Бурса.
Това завладяване станало през 699 година по Хиджра. [35]
(18). Слова за това, как Осман Гази станал независим
Нека Аллах прати светлина над неговия гроб!
След като завладял Биледжик, Ине Гьол и Йени Шехир ведно със земите около тях, Осман Гази с упорство стигнал до Изник. Нападнал го и прерязал всички пътища, водещи към него. Вече нищо не можело да проникне отвън към града. Изпадналото в недоимък население било омаломощено. То проводило през езерото пратеник в Истанбул със зов за помощ. От Истанбул пратили помощ. Тогава Осман казал на правоверните: "От Истанбул се задава безчетна войска. Ако сварят да ни разделят, румските гяури ще се нахвърлят върху ни като лъвове. Трябва да измислим нещо и да сразим идващите неверници!" Правоверните бойци отвърнали: "Хората ни са малко. Добре е и ние да поискаме помощ от султан Алаеддин II."
Тозчас проводили човек в Коня и известили за своите победи. Като чул новината, султан Алаеддин II се възрадвал. Затрогнат, той дарил тъпан, знаме, сабя, кон и тържествено рухо. После заповядал: "Нека отидат на помощ няколко хиляди от хората, които са в Сахиб Кара Хисар!"
Още преди да пристигне проводеният при султана пратеник, истанбулските неверници дошли и взели да преминават през Дил. Мислейки си, че турците са избягали, те постъпвали много непредпазливо. През това време Осман Гази пипнал език от Ялак Хисар. Като узнал за нехайството на неверниците, той нападнал минаващите през Дил. Едни били съсечени, други потънали във водата, а тези, които още не били минали отсам, се върнали обратно в Истанбул. Газиите добили огромна плячка, та затуй Осман се отказал от завладяването на Изник. На своите си хора проводил радостната вест за удачата и тръгнал назад да укрепява столицата си. Майката и семейството на Осман Гази из-
41
лезли да го посрещнат на един-два прехода път. Точно тогава по обяд пристигнали дарените от султан Алаеддин II тъпан, знаме, кон, сабя и царско рухо. Първенците на часа се пременили и султанският Диван се подредил. А Осман Гази в чест на това вдигнал майка си на крака и сам стоял прав, докато биел тъпанът. Така според царските правила и господарски закони тъпанът на османците бил ударен [36].
Такава се запазила тържествената османска церемония чак до времето на султан Мехмед, син на Мурад. Хан Гази. Всеки път, когато ударел тъпанът за излизане на поход, султаните ставали прави и с това показвали, че е настанало време за тръгване. След този миг не било възможно връщане назад. По време на самия поход пък тъпанът се биел сутрин и вечер. Докато траела церемонията, падишахът и държавните мъже стояли прави. От султан Мехмед нататък престанаха да стоят прави при биенето на тъпана. Защото султан Мехмед, който промени много неща като безполезни, се отказа и от стоенето на крака. Биенето на султанския тъпан обаче не се прекрати. То си остана според обичая.
И така при Осман пристигнали тъпан и знаме. Той пък отделил една пета част от военната плячка и решил сам да отиде с безчетни дарове в Коня, да се срещне със султан Алаеддин II и да получи неговото благоволение да му стане наследник. Защото този султан Алаеддин Кейкубад, син на Ферамурз, си нямал свой син. Той се отнасял към Осман като към син и затуй му и бил изпратил тъпан, знаме и сабя. По времето на султан Алаеддин Осман Гази получил независимост, ала почестите, петъчната молитва и сеченето на пари все още оставали на името на султан Алаеддин.
Когато Осман тръгвал, за да поздрави султана, дошла вест, че султан Алаеддин починал и тъй като не оставил син, неговото място заел везирът му Сахиб. [37] Като чул това, Осман си рекъл, че властта принадлежи на всевишния бог и веднага заповядал да назначат Турсун Факих за кадия и хатиб на Караджа Хисар. Защото този Турсун Факих бил свят човек — и народа пастрел, и с Едебали бил близък [38]. Тогава в Караджа Хисар дошли много мюсюлмани от Гермиян и от други места и оживили крепостта. Първата петъчна молитва на името на Осман Гази била прочетена в Караджа
42
Хисар. Някои дори казват, че тъпанът и знамето са били пратени от султан
Алаеддин много години преди завладяването на Биледжик. Той ги бил проводил
по Ак Тимур още тогава, когато бил превзет Караджа Хисар.
(19). Описание на Османовите закони
И така захванали да четат петъчна молитва и да секат пари на името на Осман Гази. Назначили също кадия и субашия. Тогава един човек от земята Гермиян дошъл при Осман Гази и му казал: "Продай ми баджа на този пазар." „Какво е това бадж?" — попитал Осман Гази. Онзи отвърнал: "Вземат се пари от всекиго, който донесе товар на пазара." "Бре, човече!" — викнал Осман Гази. — "Да не би тези хора нещо да са ти длъжни, та ще вземаш от тях пари?" "Такъв е обичаят — обяснил човекът. — Навсякъде се вземат пари за падишаха от всеки изнесен товар." Осман Гази попитал: "Това божа заповед и повеля на пророка ли е, или султаните сами са го измислили?" Онзи човек казал: "Това е отколешно султанско правило." Тогава Осман Гази се разгневил и викнал: "Щом е тъй, не се върти тук друг път, защото ще те сполети беда. Какво ми дължи на мен човек, който със своите ръце е припечелил имота си, та без нищо да ми дава пари!"
Като чули тези думи от Осман Гази, хората му казали: "Ей, хане! Може на тебе това да не ти е нужно, но е обичайно да се дава по нещо на тези, които пазят пазара, та и те да не загубят хляба си." Осман наредил: "Щом казвате така, нека всеки, който продаде един товар, да дава по две акчета. Не продаде ли, нищо да не дава. И още, когато дам някому тимар, никой да не му го взима из ръцете без причина. Когато той умре, да се даде на сина му. Ако синът е малък, нека слугите му ходят по време на война на поход, докато порасне достатъчно, за да воюва. Ако някой наруши този закон, или мой наследник приеме друг закон, нека всевишният Аллах го накаже!"
43
(20). Разказ за раздаването на длъжности
Разказват, че Осман дал санджака [39] Караджа Хисар на сина си Орхан Гази, субашилъка поверил на брата си Гюндюз, а Яр Хисар дал на Хасан Алп, който бил негов храбър и предан другар и неотстъпно вървял с него. Ине Гьол дал на Тургут Алп. И сега още наричат това място "Земята на Тургут". Прихода от Биледжик той определил като тимар на тъста си Едебали, а жена си ведно с майка и настанил в Биледжик. Самият той се настанил в Йени Шехир и го направил своя престолнина [40]. На приближените си войни раздал къщи, а града благоустроил, та затуй го и нарекли Йени Шехир. [41] При себе си оставил и един от синовете си — Алаеддин паша. От време на време ведно със сина си Орхан вършели набези на четири страни. Спускали се също и към Изник. Няколко пъти ударили Кьопрю Хисар, докато най-сетне го завладели и плячкосали.
След това стигнали до Мармара, а тамошните неверници дошли и им се покорили. Осман Гази се отнесъл към тях милостиво и ги оставил по местата им. После се върнали в Йени Шехир. Оставили конете си да починат няколко дни и пак се спуснали към земята Изник. Онези укрепили вратите на града. Неколкократно яко се сразили. Най-подир завардили крепостта с войска, а околността и подчинили със справедливост.
Земята Тапан [Осман] раздал на воините си като тимари. После пак се
върнали в Йени Шехир и там прекарали известно време.
(21). Разказ за заговора на неверниците и за войната на Осман Гази с тях
Разказват, че един ден владетелят на Бурса сбрал всички християнски владетели и им казал: "Тюрките дойдоха, заграбиха земи, палиха, рушиха и потурчиха околността. Ние седим, гледаме и си траем. Продължим ли да мълчим, в скоро време ни очакват големи ядове. Трябва да опитаме още сега да ги прогоним оттук!" Сбрали безчетна войска и тръгнали.
44
Осман Гази чул за това. Уповавайки се на Аллах, той сбрал правоверните и пресрещнал неверниците. Дал им сражение [42] в местността Коюн Хисар и с бой стигнали до Динбоз. Сега наричат това място Димбоз. Там силите на неверниците отслабнали и те опрели гръб в планината. Паднала голяма сеч. Погинал за вярата синът на Османовия брат Гюндюз — Айдогду. На гроба му, който лежи на пътя от Динбоз за Коюн Хисар, поставили обърнат камък. Щом силни болки присвият някой кон от околността, веднага го завеждат да обиколи около гроба. На това място всемогъщият Аллах дава изцеление.
И така, с божията помощ всички неверници били разбити. Владетелят на Едренос избягал. Владетелят на Кестел бил убит. Владетелят на Бурса се затворил в крепостта си. Владетелят на Ките пък се биел точно срещу Осман Гази. Когато побягнал, Осман Гази се спуснал подире му и го гонил чак до Улубад, дордето онзи минал през моста. Осман Гази останал на отсамната страна на моста и изпратил на владетеля на Улубад следната вест: "Предай ми беглеца, иначе ще заобиколя водата и ще опустоша земите ти!" Владетелят на Улубад отговорил: "Дай дума, че нито ти, нито някой от твоите потомци някога ще премине през този мост. Тогава ще ти предам беглеца!" Осман Гази приел условието, а владетелят му предал владетеля на Ките. От онова време до ден-днешен османците не са нарушили дадената дума. Те никога не минават по моста на Улубад, а преминават водата с лодки.
След това Осман Гази довлякъл владетеля на Ките срещу крепостта му и там заповядал да го съсекат на парчета. После завзел крепостта, сложил вътре бойци и така овладял цялата околност. През тези дни той водил още много сражения за вярата.
Най-после дошли до крепостта Бурса. Изкачили баира откъм едната врата и през целия ден се били. Ала укреплението било стръмно, та нищо не успели да направят. Много правоверни бойци погинали за вярата. От онази страна на укреплението имало двамина неверници, които мятали стрели. В боя те стояли редом и погубили много мюсюлмани. Една нощ газия се добрал до подножието на крепостта и там се притаил. Когато онези наново захванали да пускат
45
стрелите си, той отдолу с по една стрела повалил и двамата. После хванал
единия за ръката и го повлякъл за доказателство към Осман Гази. Тогава
от крепостта улучили газията и го погубили.
(22). Разказ за построяването на две кули от двете страни на Бурса
Разбрал Осман Гази, че крепостта Бурса е стръмна и непревзeмаема с бой. Рекъл си, че за това е нужно търпение и заповядал да се построят от двете и страни високи кули. Откъм Каплъджа той построил крепост и оставил вътре братовия си син Ак Тимур. защото той бил голям храбрец. Другата крепост построил откъм планината и в нея поставил юнака Балабанджък — роб на брат му. Приготвили двете крепости за една година. [43] Щом се настанили в тях, сложили ръка върху околността на Бурса. Там се наложили със справедливост. Неверниците и пръста си не показвали извън крепостта и дори престанали да поглеждат навън. Така изминали няколко години.
Осман Гази се заселил в Йени Шехир, а газиите му набирали сили. Завзетите
земи били поделени помежду им и всеки бил почетен според ранга си.
(23). Разказ за завладяването на Мекедже, Ак Хисар, Гейве, Леблебеджи Хисар и Чадърлъ
Разбрали правоверните, че където и да посегнели, все победители излизали, та казали на Осман Гази: "Ей, Гази Хан! Слава богу, сразихме неверниците. Ала на тебе не отива отсега насетне да стоиш в бездействие и да си губиш времето! Отново трябва да подхванеш битка за вярата!" "Добре, да бъде! — рекъл Осман. — Ала нека преди това да повикаме Кьосе Михала. Като дойде, ще го поканим да приеме исляма. Стане ли мюсюлманин — добре! Ще тръгнем, накъдето кажете. Не стане ли, първом ще оплячкосаме неговата земя Харман Кая с околностите й."
Този Кьосе Михал бил владетел на неверниците от Харман Кая и много голям храбрец. Само след час
46
при него проводили човек и му казали: "Бързо ела! Предстои голям поход. Всичко е готово и чакаме само тебе." Като чул новината, Кьосе Михал на бърза ръка се приготвил и пристигнал. После се явил пред Осман Гази и помолил за позволение да му целуне ръка. След туй се обърнал към Осман и от душа и сърце му казал: "Открий ми правата вяра! Нека и аз стана мюсюлманин!"
Щом Кьосе Михал приел исляма пред Осман Гази, всички паши и бейове се възрадвали. Осман Гази облякъл на Кьосе Михал почетно рухо със свещен знак, избродирано със сърма и коприна. После го изпратил към Караджа Хисар, за да бъде дружина на сина му Орхан. С тях тръгнал и Салтък Алп, така че овардили Караджа Хисар от Гермияноглу.
След туй Осман оставил един от синовете си с майка му в Биледжик, а сам, покорен на Аллах, стигнал до Леблебеджи Хисар. Владетелят на крепостта излязъл да го посрещне и му се покорил. Оставили го на мястото му. Този владетел имал син. Него взел Осман и стигнал до Лефкс. Владетелите на Лефке и Чадърлъ също го посрещнали, покорили му се и му предали земите си. Тогава Самса Чавуш, който бил на специална служба при Осман, поискал техните владения и се примолил: "Дай на мене тези земи!" Осман Гази му рекъл: "Лошо ще бъде, ако ти дам всичко, а тях напълно лиша. Но една част давам на тебе!" Около Лефке, при устието на реката, [44] течаща покрай Пени Шехир, има една малка крепост. [45] Нея дал на Самса Чавуш. И досега наричат цялата околност "Чавушко село".
После дошли до Мекедже. Нейният владетел също им се покорил, та стигнали чак до Ак Хисар. Владетелят на Ак Хисар не се смирил, а сбрал войска, пресрещнал ги и се вдигнала голяма битка. Най-подир го разгромили. Тогава той не си влязъл в крепостта, а забягнал негде по чужбина. Правоверните оплячкосали крепостта му.
Като бягал, владетелят [на Ак Хисар] се добрал до крепостта Кара Чепиш. Това е доста стръмно укрепление край река Сакария. Правоверните го обикаляли няколко дни, но се върнали. После стигнали до Гейве. Видели, че тамошните неверници оставили кре-
47
постта си празна и избягали. До Осман дошла вест, че гяурите са му устроили клопка около сухото дере. Този проход е наречен още Карасу. Втурнал се тогава Осман, намерил скритите неверници, пленил владетеля им и се натоварил с плячка.
Повече от месец стоял Осман из тия места и дарявал милост и справедливост.
Селата раздал като тимари на правоверните си бойци, а хората оставил по
родните им места.
(24). Разказ за случката между Орхан и татарина Чавдар
Когато Осман отишъл да завладява Лефке, дошъл татаринът Чавдар от гермиянците и нападнал пазара на Караджа Хисар. Орхан бил отишъл в Ески Хисар да подковава коня си. Обадили му за делата на Чавдар. Той мигом се метнал на коня, а дружината му веднага го заобиколила.
Всред планините имало една запустяла крепост, наречена Ойнаш Хисаръ. Там настигнали Чавдар. Принудили татарите да оставят всичко награбено. Някои от тях пленили, a други съсекли. Чавдаровия син също заловили и го затворили до идването на Осман Гази.
Когато Осман се завърнал от война, Орхан му разправил случката. Осман рекъл: "Тези разбойници са мюсюлмани. Не може да се убиват!" Тогава ги освободил и ги пратил в страната им.
Оттогава, та чак до времето на Йълдъръм Хан, вражда с татарите не избухнала.
И сега дори има от техните потомци. Викат им "Чавдарлълар".
Така Осман Гази се сговорил за сина на Чавдар и като изпълнил дадената дума, го пратил на баща му. После казал на сина си Орхан: "Синко, ние се сговорихме с тези татари, дадохме дума и ги пуснахме да си вървят. Ала татарите не са племе, което зачита клетва, та ще трябва да остана тук. Този път ти иди
48
да поведеш битка за вярата. Нека вярваме, че всевишният бог ще ти дари победа!" Сетне му дал за дружина Акча Коджа [46], Конур Алп [47], Гази Абдуррахман и Кьосе Михал и го пратил към Кара Чепиш и Кара Тикни. Това бил първият самостоятелен поход на Орхан.
Тогава Орхан се помолил, завързал здраво сабята на кръста си, взел бащината благословия и потеглил право към Кара Чепиш. Когато до крепостта останал един преход път, Орхан разделил бойците си на три отряда. С единия той сам щял да нападне крепостта, другия скрил през нощта зад крепостта, а третия разположил в близката долчинка.
Няколко дни Орхан Гази давал вид, че води бой за крепостта, ала се показвал слаб. Един ден той се престорил на разбит и побягнал. Като видели това, неверниците изскочили от крепостта и дошли до стана ма Орхановата войска. Там намерили един турчин и го отвели при владетеля. Владетелят попитал: "Други турци не останаха ли?" Онзи човек казал: "Какви турци може да има още тук? Те избягаха пред очите ви и се махнаха нанякъде." Владетелят много се зарадвал на тези думи и рекъл: "Турците са слабовати. Трябва веднага да се спуснем подире им и да им попречим да излязат из дерето!" След туй той тутакси възседнал коня си и хукнал след Орхан. Тогава газиите, дето били в засада около крепостта, овладели вратата й. Тези, които били в подножието й, също наизскачали и се появили пред владетеля. Като ги видял, той отчаяно завикал: "Олеле, имало още турци!" Веднага си подвил опашката и поискал да си влезе в крепостта. Тогава видял стоящите пред вратата правоверни. Ще не ще, сам тръгнал срещу им и подложил шията си под техните ръце. Газиите превзели крепостта и си поделили нейните богатства.
Под крепостта [Кара Чепиш] имало още едно малко укрепление, наречено Ап Сую. Стигнали до него и го овладели, след като мирно се сговорили. После поставили в тези две крепости бойци и трайно ги укрепили. Орхан дал Кара Чепиш на Конур Алп, Ап Сую-на Акча Коджа, а самият той довел владетеля ведно с конницата му до Ак Хисар. Към народа се отнесъл милостиво и справедливо.
49
Ала Конур Алп често излизал и нападал Ак Язъ. Акча Коджа пък стигнал до една теснина в Биш Кьопрю, където изтичала реката [48] от езерото Аян. Там се поспрели, а когато и Орхан се намерил между тях, заедно се юрнали напред.
Така Орхан укрепил всички граници, а когато пленявал неверници, пращал ги на баща си. Както вървял напред, на пътя му се изпречила крепостта Кара Тикин. Той изпратил при владетеля й човек с думите: "Предай ми крепостта! Тебе ще оставя вътре, а за мен нека бъде само името. Целта ми е Изник." Като чул тези думи, неверникът много се угрижил, ала не предал крепостта. Тогава Орхан на часа обявил разграбване. [49] Правоверните моментално я плячкосали, разбили вратите и убили владетеля и. Неговата дъщеря и богатствата му Орхан изпратил на баща си. Ала пленените роби той откупил от бойците, помилвал ги и отново ги настанил в крепостта. Там поставил Самса Чавуш, а самият тръгнал към Пени Шехир при баща си Осман.
После проводили пратеник в Кара Чепиш при Конур Алп и в Кара Тикин при Самса Чавуш. Наредили им да се преструват, като че ли се захващат с Изник. Те взели често да налитат и да опустошават градините около Изник.
Накратко. Стигнало се дотам, че вече не давали мира на Изник. От едната страна Конур Алп се заел с Ак Язъ, а от другата Акча Коджа подхванал Изникмид. Честичко прехвърляли тези граници и станало така, че правоверните бойци денем и нощем не слизали от конете и печелели победа след победа. След като превзел Туз Пазаръ в Ак Язъ, Конур Алп се срещнал с неверниците в Узунджа Бил. Били се два дни и две нощи, накарали неверниците да отстъпят и пак се върнали в Туз Пазаръ. Акча Коджа пък заедно с Ак Тимур нападнал Ак Ова. Гази Абдуррахман се заел с околностите на Истанбул. Тогава от Инстанбул взели да подбират неверници и да ги пращат срещу им. Гази Абдуррахман сечал и пропъждал дошлите от Истанбул гяури. По всяко време били готови за бой и непрекъснато нападали. Залагали за Исляма душите и главите си.
50
(26). Разказ за завладяването на Бурса
Говорят, че като издигнал от двете страни на Бурса укрепления, Осман Гази им поверил надзора над крепостта и си заминал. А тези, които останали там, дотолкоз изтерзали неверниците на Бурса, че един ден до Осман дошла вестта: "Неверниците от крепостта са смазани от глад и търсят начин да я предадат, но искат да я предоставят на самия падишах и на никого другиго." Като чул вестта, Осман Газа казал на сина си Орхан: "Първом върви срещу Едренос, че едно време в боя бащата на оня неверник Динаноз погуби Бай Ходжа."
Орхан целунал земята в знак на покорност, а Осман му дал за другари пак Кьосе Михал и Тургут Алп. Там имало също един праведен човек, когото наричали Шейх Махмуд. Заедно с него бил и един от братята на светеца Едебали, за когото вече говорихме, на име Ахи Шемседдин. Орхан измолил от баща си и сина му Ахи Хасан. Осман му дал и него и изпратил всички заедно.
Осман имал неприятна подагра в крака. По тази причина той не могъл да отиде до Едренос, но докато другите се бавили по пътя от Едренос до Бурса, той също потеглил.
И така, другите тръгнали право към Едренос. Щом чул, че турците идат, владетелят опразнил крепостта и избягал към планината Алита. Осман със своите газии също се отправил пешком към планината. Бягащите неверници разбрали, че няма да се спасят с оттегляне, та се принудили да го срещнат, да му се поклонят и преклонят. А владетелят им, както бягал, паднал от една скала и се разбил на парчета. Намерили само трупа му. После отишли и разрушили крепостта на Едренос. Дарявайки пощада на народа, те го оставили по родните места.
После Орхан пристигнал в Бурса. Дошъл и Осман Гази. Разположили стана си отвъд реката, в местността Пънар Башъ и веднага пратили Кьосе Михал при владетеля на Бурса на име Берес [50] да поиска крепостта. Владетелят казал: "Закълнете се, че никой от вашите не ще ни пипне и не ще ни причини страдание." Кьосе Михал дошъл и съобщил на Орхан това усло-
51
вие. Орхан Гази се съгласил и отново проводил Кьосе Михал при владетеля. Владетелят Берес казал: "Изпратете ми неколцина храбри мъже, та когато хората излизат от крепостта, турците да не ги безпокоят." "Добре — казал Кьосе Михал, — но трябва да се даде нещичко на онези, дето ще ви пазят." „Ще дам толкоз, колкото ти сметнеш за нужно" — рекъл Берес.
Най-после се сговорили за 30 хиляди флорини. Владетелят Берес приел условието и изпратил 30-те хиляди. После напуснал крепостта. Тогава мюсюлманите с възгласа „Аллах е най-великият" се настанили в нея. „Това са чудеса на Мохамед" — говорили си те и отправяли благодарствени молитви към пророка.
Пръв се изкачил върху укреплението Ахи Хасан и здраво стъпил на кулата. После там се струпали и останалите мюсюлмани. А при владетеля дошли определените смелчаци и толкоз набързо го извели навън, че онзи не сварил да вземе и четвъртина от богатството си. Владетелят се отправил към Гемлик, а оттам — към Истанбул.
На хората, които останали в крепостта, дарили милост и не позволили да се вземе дори сламчица от някого. Ала от владетеля Берес, който си заминал, останало голямо имане. Орхан разделил всичко между правоверните бойци и всички газии забогатели.
Владетелят Берес имал везир, когото наричали Саруз. Не заминал, защото точно той станал причина да се предаде крепостта. Притежавал голямо богатство, което по собствена воля донесъл на Орхан. И него поделили между газиите.
В крепостта намерили много умрели неверници. Орхан попитал онзи везир: "Каква е причината да предадете крепостта и от какво бяхте обезсилени?" Везирът Саруз отвърнал: "Причините за предаването на крепостта са няколко. Първо, ние видяхме как вашата държава от ден на ден расте, а в това се оглеждаше нашата зла участ. Второ, твоят баща ни нападна и си отиде, но измъкна от ръцете ни околните земи. Благополучието на града зависи от земята. Нашата околност се подчини вам, а на нас вече не се покоряваше. Третата причина е, че вие оставяте на спокойствие тези, които ви се покоряват, а ние също жадуваме спокойствие. Четвъртата е такава: Макар нашият владетел да
52
бе събрал огромно богатство, когато беше време, той не го използува, за да снабди крепостта с необходимите неща. Тогава, когато се наложи, той прежали богатството си, ала провизии вече не можеха да се намерят. Петата е тази, че крепостта стана затвор за нас и ние се съсипахме от глад. Разбрахме, че всичко в света е преходно и променливо. Ето че един ден [бедата] дойде и при нас. Видяхме, че е по-добре да се спасим, като мирно се предадем, отколкото да погинем от ръката на турчина."
„А какви са тези мъртви неверници?" — попитал Орхан. „Всички те измряха от глад" — отвърнал Саруз.
Това завладяване станало през 722 година по Хиджра. [51] Няма никакъв спор, че Бурса била завладяна именно тогава. Щом завзели крепостта, мюсюлманите започнали да се заселват. Измежду доверените хора на Осман, които взели участие в овладяването на крепостта, имало някой си Илери Ходжа. Той пък имал син, наречен Хаджъ Ахмед, който също вървял с него. Този Хаджъ Ахмед веднага издигнал месджид около бейския сарай. Наричат го "месджид на сина на Илери Ходжа" [52] и той е първият месджид в крепостта Бурса. После около този месджид Ахи Хасан построил за себе си едно завие.
Спорен си остава обаче въпросът, жив ли е бил Осман Гази по време на завладяването, или не е бил жив. Най-вероятното е да е бил, защото Осман сам е изпратил сина си на този поход. Много са причините да не отиде той самият. Първата е, че Осман е имал в крака подагра. Вън от туй той е искал още по негово време синът му Орхан да придобие слава и да се прочуе, та и след него народът да му се подчинява. С една дума, той поверил бейлика на Орхан, а самият се оттеглил на почивка — точно както Мурад Хан отстъпи трона си на султан Мехмед, а самият той остана да си почива в Маниса. Само че този [последният] носле се попишмани, а онзи — не.
53
Разказват, че след като подчинил изцяло Ак Язъ, земята Конурпа и Мудурни, Конур Алп се върнал в собствената си земя. Когато тръгнал назад към Кара Чепиш и Ап Сую, той оставил по тези места Гази Абдуррахман.
Акча Коджа, който действал на отсамната страна, [53] покорил Кандъра и Ерменийе и също сложил в тях свои мъже. След туй решил да стигне до Семендире. Газиите му ту се биели денонощно с неверниците, ту били в скрита вражда с тях. Нещата продължили така, докато един ден умрял синът на семендирския владетел и всички гяури се струпали около трупа му. Газиите търсели толкова удобен случай и все не можели да го намерят. Щом неверниците се събрали в крепостта, правоверните бойци издебнали и ненадейно ги нападнали. Заловили владетеля и превзели крепостта. После завлекли владетеля към крепостта Айдос и предложили: "Елате да си вземете този владетел, а в замяна ни предайте крепостта си!" Онези викнали: "Махайте се! Отрежете му главата, изпечете му месата и ги изяжте!" Тогава владетелят казал: "Продайте ме на Истанбул". Пратили вест на Орхан и попитали: "Да продадем ли този владетел или да го убием?" Орхан им отвърнал: "Продайте го! Нека парите послужат за дребни разходи на бойците!"
Тогава пратили вест в Истанбул: "Нека ви продадем този владетел!" А истанбулските гяури отвърнали: "Ние нито продаваме, нито купуваме хора." После неверниците от Костантинийе се сбрали и с готови войски пресрещнали правоверните бойци. Вдигнала се голяма битка. Най-подир всевишният Аллах дарил победата на правоверните. Те разбили неверниците и ги прогонили.
След всичко това владетелят на Изникмид купил владетеля на Семендире. А в крепостта Семендире се настанил Акча Коджа. Той безспирно воювал с истанбулските гяури и с владетеля на Айдос. И през всичкото време Акча Коджа и бойците му не слизали от конете, защото истанбулският владетел [54] не спирал да
54
се бие. Това било, защото турците напирали към Айдоската крепост. Към
селата от околността Акча Коджа се отнасял и справедливо, и снизходително.
(28). Разказ за завладяването на Айдос
Говорят, че айдоският владетел имал една обична дъщеря — голяма красавица. Една нощ й се присънило, че е паднала в пропаст и не може да се измъкне. Тогава срещу нея излязъл краснолик юнак, който я извел от пропастта. После той й свалил дрехите, които носела, измил тялото й и и облякъл копринена премяна. Смаяно, момичето веднага се събудило, ала миражът на юнака, който то видяло насън, не изчезвал от очите му. Момичето непрестанно мислело за него и си казвало: „Ясно е, че в моя живот ще станат промени и аз ще си отида от това място."
Докато то си мислело така, един ден при крепостта дошли турците, обсадили я и започнал бой. Сражавали се горе-долу няколко дни. Веднъж момичето дошло до края на крепостната кула, точно където турците водили боя, и останало да гледа. Като свело поглед надолу, очите му се спрели върху Абдуррахман Гази. Това бил юнакът от съновидението. Разбрала девойката каква била работата. Спуснала се, написала писмо на гръцки език, завързала го на камък и го хвърлила долу. Писмото паднало точно пред Абдуррахман. Като видял, че на камъка има завързано писмо, той го взел и го занесъл на Акча Коджа. Накарали някого си, който знаел гръцки език, да прочете писмото. Там пишело: "Ти, който премина покрай крепостта, ела в еди-коя си нощ, на еди-кое си място и доведи неколцина свои доверени хора. Ще ви предам крепостта!" Разбрали смисъла на писмото и му повярвали. Акча Коджа веднага попитал: "Кой е този, който в уречената нощ ще свърши тази работа?" Абдуррахман Гази отвърнал: „Аз съм заложил главата си по този път!" Тогава Конур Алп казал: „Трябва хитро да изпипаме работата!"
Вдигнали се мигновено и ударили крепостта, ала никакви вреди не й нанесли. Възрадвани, айдоските неверници взели да ядат и пият. А когато настъпило
55
уреченото време, в полунощ, Абдуррахман с неколцина смели газии дошъл
до мястото, определено от момичето. То ги очаквало. Щом зърнало Абдуррахман
Гази, то веднага завързало за стената въже и го хвърлило долу. С упование
във всевишния Абдуррахман Гази тутакси се прилепил към края на въжето и
за миг се изкачил на крепостта. Там той се намерил с любимата си. После
отишъл до крепостната врата, убил стражата, отворил вратата и газиите влезли
вътре. Отишли право в двореца на владетеля. Видели, че той лежи пиян, и
го хванали за гушата. Когато се разсъмнало и Акча Коджа също пристигнал
със своите газии, той видял, че крепостта била превзета, укреплението здраво,
а работата — извършена без грешка.
Щом овладели крепостта, поверили владетеля, дъщеря му и всичките им
богатства на Гази Абдуррахман, за да ги проводи на Орхан. Абдуррахман отишъл
при Орхан в Йени Шехир, занесъл му радостната вест и му предал плячката,
владетеля и момичето. Тогава Орхан дал девойката на Абдуррахман ведно с
повечето плячка. Двамата влюбени се събрали и били щастливи. И досега живее
един от техните наследници. Наричат го Кара Рахман. Той се отличил с голяма
храброст при битката за Истанбул. Даже по времето, когато Истанбул бил
в ръцете на неверниците, истанбулските гяури плашели дечицата си, когато
плачели, с думите: "Дойде Кара Рахман!" Децата преставали да плачат и се
молели богу.
(30). Разказ за смъртта на Осман Гази
Говорят, че първо починал тъстът на Осман Гази — Едебали. След един месец починала неговата дъщеря Малхун Хатун, която била съпруга на Осман и майка на Орхан. [55] Осман ги погребал със собствените си ръце в крепостта Биледжик. Три месеца по-късно в Сьогют самият Осман се преселил от временния свят във вечния живот.
56
Разказват като достоверно, че по това време Орхан Гази бил в Бурса. Като научил, той заповядал да погребат Осман според неговото завещание под кубето на Манастир. Ала някои от най-доверените хора, чиито твърдения са по-истинни, казват, че Осман е присъствал и при падането на крепостта Бурса. Заболял от подагра, той починал при самата обсада. Тогава един роб, който избягал от отстъпващата войска, отишъл при владетеля на Бурса и му обадил: "Беят на турците умря и войската му бяга!" Владетелят веднага изскочил от крепостта и се спуснал след мюсюлманите. Тогава Орхан изпратил напред тялото на Осман Гази, а самият той останал в засада. После се хвърлил срещу неверниците, заловил владетеля и завладял крепостта. А тялото на Осман донесли до Манастир и го погребали. Той живял 69 години, а бил падишах двадесет и седем години.