МЕХМЕД НЕШРИ
ОГЛЕДАЛО НА СВЕТА. История на османския двор
 
РАЗДЕЛ ТРЕТИ
ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД

3.

61)  Пристигането на пратеник от султана на Мъсър
62)  Тръгването на султан Мурад Гази към Караман
63)  Разказ
64)  Разказ за пристигането на карамански пратеник при Мурад Хан Гази, за помирението и за гнева на султан Гази Мурад Хан
64b)  Как се наредили войските на султан Мурад Xaн Гази
65)  Как се разположили силите на караманците
66)  Разказ за обсадата на Коня
67)  Застъпничеството на Султан Хатун пред султана
68)  Разказ за бунта на Лаз
69)  Разказ за владетеля на крепостта Искендерийе
70)  Разказ за женитбата на султана с дъщерята на владетеля на Костантинийе
71)  Разказ за поражението на Шахин Лала в Босна
72)  Разказ за непокорството на Сосманоз, син на Сандрос и за това, как Мурад Хан Гази изпратил срещу му Али паша
73)  Описание на Сосмановата земя и имената на нейните крепости
74)  Разказ за идването на Али паша около крепостта Пъравади
75)  Разказ за Повелителя и морската стража
76)  Как Али паша бил известен за идването на султана
77)  Как неверниците на Варна измамили Яхши бей
78)  Разказ за идването на Сосманоз при султана
79)  Разказ за лукавството на неверниците от Тарак
80)  Разказ за това как пашата завладял твърдини на Сосманоз и как Пазарлъ Доган опустошил Кос Ова
81)  Как султанът дошъл в Тавуслъ и как Ала паша се явил пред него
82)  Пристигането на Евреноз Гази от Хиджас
83)  Как бил пратен човек при Якуб Челеби и как той пристигнал [в Румелия]
84)  Разказ за събирането на неверниците
85)  Какво станало при Шехир Кьой
86)  Как Лаз се съветвал за войната
87)  Как султан Мурад Гази се прехвърлил от Филибе към Ихтиман
88)  Как Евреноз Гази отишъл да лови "език"
89)  Как султанът отседнал край Кара Тонлу и как пратеникът на Лаз дошъл при него
90)  Как султанът се посъветвал с везирите си


(61). Пристигането на пратеник от султана на Мъсър

Разказват, че щом султан Мурад Гази дошъл в Бурса, от страна на султана на Мъсър [128] пристигнал височайш пратеник с тежки дарове. Мурад Хан го посрещнал с големи почести и устроил в негова чест богати угощения. Вестта на пратеника била такава: "Произнасям молитва за здравето на Негово Величество султана и повелителя на борците за правата вяра! Нека той приеме и мен между синовете си. Нека не ме дели по нищо от своя син Баязид. Ако и да съм далеч от него, помежду ни има духовна близост. Голяма е обичта и привързаността ми към него. Готов съм, ако бъда годен, да дойда и да бъда редом с него в газавата!" Още много благопожелания и любезности били изредени.

Мурад Хан отвърнал със същата любезност и смирение и изпратил сърдечно приятелско писмо. На пратеника оказал безгранична милост. Срещу всеки дар от султана на Мъсър той проводил по сто.
 

(62). Тръгването на султан Мурад Гази към Караман

Разказват, че султан Мурад Хан отпратил вестоносеца на Мъсър и цяла зима прекарал в Бурса. Щом пукнала пролетта на 788 година на Хиджра, [129] той събрал огромно войнство и тръгнал срещу Караман. Като чул това, Караманоглу също сбрал безчетна войска от татари, тюркмени, варсак, тургут, байбурд. На страната на Караманоглу Алаеддин бей се притекли още беят на татарското племе Улус Теберрюк, Самагароглу Хъзър бей, Барамбай,. Чайгазан, Суга и Тос бага. Тогава Караманоглу проводил до Повелителя пратеник и казал: "Войската ми е колкото твоята! Ако щеш се помирявай, ако щеш — бий се! На злото отвръщам със зло, на смъртта — със смърт!"

Султан Мурад отвърнал така: „Ей ти, злощастнико, размирнико, насилнико! Денонощната бран за правата вяра са моя грижа и моя работа. Ти ме отклоняваш от победоносния ми път и докато аз се бия, притесняваш мюсюлманите. Не си човек, който пази клетва и познава милост. Ако не те обуздая, ти няма да ме оставиш

83

спокойно да воювам за вярата. Защо да се помиряваме, щом най-велика от всички е битката, която помита пречките по пътя на газавата. Затова бъди готов! Ето ме, пристигам!"

Като чул тази вест, Караманоглу призовал бейовете си един по един и се сговорил с тях. Най-напред, бил Самагароглу Хъзър бей, след туй старейшината на племето Улус — Теберрюк бей, след туй — Бабукоглу Али бей, след туй — Диленджиоглу Пир Али бей. След като се сговорили, всеки от тях целунал земята пред Караманоглу и му се врекъл да не отвръща лицето си от него. За клетвата пили наздравица.
 

(63). Разказ

Говорят, че като потеглял, Мурад Хан Гази поверил отвоюваните за вярата земи в Румелия на своя везир Хайреддин паша. Като чул, че е умрял, изпратил сина му Али паша да отиде и погребе баща си, а онзи се позабавил и все не се връщал. Излизайки към Кютахия, султан Мурад Хан Гази му проводил вест, та веднага щом пристигне, да бъде готов със съвети. Защото султан Мурад Хан Гази много обичал Али паша. Голямо било доверието му в неговия ум и умение.
 

(64). Разказ за пристигането на карамански пратеник при Мурад Хан Гази, за помирението и за гнева на султан Гази Мурад Хан

Говорят така. Излязъл султан Мурад Хан Гази към Кютахия, а Караманоглу пак проводил пратеник и смирено се примолил за помирение. Султан Мурад Гази отвърнал: "Да беше по-рано, можеше да стане. Но щом събрах войска и дойдох чак дотук, не иде да оставя работата на средата!" И добавил: "Пък и толкоз пъти Караманоглу ми се врича, проси милост, а после наново пристъпва думата си, идва и докато аз воювам за вярата, напада земята ми и мъчи мюсюлманите. Аз не съм като него и не съм дошъл да отмъквам от земята му коне и магарета. Нека дойде да се бием, та да не кара бедняците да страдат!"

84

Тогава пратеникът рекъл: "Нека бъде известно на султана, че Караманоглу има войска, която не отстъпва на султановата. И ако говорим за примирие, то е, да запазим коне и хора от пакостите на враждата. Иначе нашата войска не е по-долу от вашата. Не се ли помирим, ние също приемаме боя!"

Разгневил се на тези думи Повелителят и креснал: "Ей ти, кирлив самохвалко! Не дрънкай глупости, ами върви при изменника Караманоглу и му кажи да изведе всичките си сили, та да го видим какво може. Ако е мъж, нека покаже юначество! Да свършим вече с тая работа. Той си мисли, че всяка година ще ме връща от моята борба за вярата! Битката срещу този, който пречи на газавата, е благородно дело. Тази година без друго изоставихме борбата срещу неверниците, та нека поне унищожим коварството на този." Казал това и прогонил пратеника.

На другия ден тръгнали. За три прехода път победоносната войска стигнала Кара Хисар и останала там няколко дни. Али паша също дошъл и се присъединил към Повелителя. А повелителят много се зарадвал на неговото пристигане.

По същото време се завърнал и пратеникът на Караманоглу. Предал му отговора на Повелителя и му описал неговия гняв. Казал, че работата няма да се оправи само с изпращане на юнци и телета, че се е заканил да повали Караманоглу и да го накаже, като му отнеме Коня и Ларенде. Тогава Караманоглу се обърнал към [бейовете] Тургуд, Татар, Тюркман и Варсак: "Бейове, тоя си е наумил да вземе нашия Ларенде. Ние пък ще се погрижим да станем господари на неговия Бурса!" Той изрекъл тези и подобни глупави небивалици, а след туй попитал пратеника: "Колко ли мъже може да наброява войската му?" Пратеникът отвърнал: "От устата на Повелителя чух, че е 70 хиляди човека, ама всичките — все изпитани в боя юначаги."

Развеселил се тогава Караманоглу и рекъл: „Моята войска е по-много от неговата. И после Османоглу не ще може да дойде дотук и да се бие с нас. Ако пък дойде, все едно за нас — скъсява ни се пътят!" Като казал това, той се надул и навирил опашка.

А през това време Повелителят се поразговорил с

85

войската си. При всеки се поспрял, всекиму казал добра дума. И газиите се разпалили, вяра вдъхнали на своя Повелител. Така, с пълно доверие във войската си, Мурад Хан Гази тръгнал да удари Караманоглу.

Накратко. Вървял Повелителят. Минавал преход, след преход и стигнал до местността Фиренк Язусу. Разположили се на стан. И Караманоглу направил преход, та помежду им останал път една нощувка. През тази нощ излезли стражи и от двете войски. Не спели и чакали утрото.
 

(64b). Как се наредили войските на султан Мурад Xaн Гази

После Повелителят заповядал. Войската минала зад конете, стегнали се редиците, укрепили се обозите, лявото и дясното крило се подредили и свързали. Сам Мурад със своята свита застанал в центъра. Пред себе си пуснал пешаците, а отзад — конницата. Големия си син Баязид Челеби поставил отляво. Лявото крило държели [още] Фируз бей и Хадже бей с кастамонската войска, а в края на левия фланг застанала гяурската войска, дошла от Сръбско. Начело на дясното крило Мурад поставил малкия си син Якуб Челеби. Вдясно били също беят на Караси — субашията Ейне и субашията на Егирдир — Кутлу бей. Това крило завършвало със Сарадж и Кьостендил, които плащали харадж. В предната част стоял първият командващ Кара Тимурташ с гермиянската войска. Зад. нея разположили Ахмед Чавуш и субашията на Сиври Хисар — Тимурташ. Командирите на пешаците — Саруджа паша, Инджеджюк Балабан, Торъджа Балабан, Иляс бей и субашията Мюстеджаб се разместили вляво и вдясно. Така Мурад наредил войската си, поставил в готовност хора и оръжие и потеглил.
 

(65). Как се разположили силите на караманците

На отсрещната страна татарите, тюркмените, варсаците, тургутите и байбурдите, които били от караманска страна, минали зад конете. В центъра заста-

86

нал Караманоглу Алаеддин бей. От лявата му страна се наредили Самагар, Чайгазан, Барамбай и Тюле, а фланга на лявото крило образували тюрките. Вдясно застанали Ахи Теберрюк бей и Савджь ага. Варсаците държали десния фланг.

И Караманоглу поздравил войската си, пооправил редиците й, съединил лявото и дясното крило, групирал ги и тръгнал.

От двете страни се развели знамената, загърмели тъпаните, разнесъл се бойният зов на рогове и зурли. "Аллах е велик" — заревали изправените една срещу друга войски. От цвиленето на конете, от неудържимостта на човешкия порой, от шумотевицата на тъпаните и роговете множество хора предали богу дух и първи намерили избавление. Пръв от караманците се хвърлил в боя Самагар. Насреща му излязъл Тимурташ. Тръгнал и Теберрюк от дясното крило. Тогава татарите и варсаците започнали да сипят стрели. Видял това Баязид Челеби, поклонил се на своя повелител, целунал земята пред нозете му и казал: "Мой султане! Позволи да тръгна, че търпение не ми остана. Ако Аллах рече, ще напоя земята с караманска кръв!"

Повелителят му разрешил. Ревнал тогава султан Баязид като лъв, изсъскал като змей, ударил като мълния караманската войска и тя пламнала, като да била поразено от огън буково дърво. Видели това Фируз бей, Хадже бей, Кутлуджа бей и субашията Ейне бей и тозчас ударили отдясно. От средата Тимурташ паша нанесъл удар, а от челото в боя влезли Чавуш Ахмед бей и Тимурташ от Сиври Хисар. Пришпорили конете Саруджа паша, Иляс бей и субашията Мюстеджаб. Така с прослава на Аллах войските се блъснали и ударили една друга — ще речеш, че две морета едно в друго влезли. Напоено с кърви развълнуваното, разбушувано Зелено море станало Червено. [130] През онзи ден безброй глави потънали в туй кърваво море. А разкъсаните черва плували по него като носещи се по водата змии и риби.

И така разбили караманците, разпръснали ги и ги върнали назад. И Самагар, и Тюле, и Барамбай, и Чайгазан, и Суга, и Теберрюк, и Казан, и Тос Бога — всички отвърнали лицата си и рекли: "Да избягаш от

87

отдевешното, и то си е храброст." После се погрижили да отърват главите си. Разтурило се татарското и варсашкото сборище, останал сам злочестият Караман-оглу. Излязъл му насреща Тимурташ паша и тъкмо да му нанесе удар, онзи избягал като гарга от сокол, чак главата си едвам отървал.

После разграбили караманския стан, оголили войската и я разпуснали. Накратко. Така били караманеца, че той повече да не помисли да отива срещу османлиите. От тоя миг нататък той провесил нос, свел лице към земята и вече никога не смогнал да възвърне силата си. Разбитият Караманоглу побягнал, а всичко що имал топ, струпали пред Повелителя. Дошли със своите юнаци да целунат господарската ръка и султан Баязид, и Якуб Челеби, и Тимурташ паша. Повелителят се поклонил на всевишния Аллах и му благодарил. После заповядал да възнаградят богато един по един всички бейове и спахии. А на Тимурташ паша дарил оръжието и доспехите на самия Караманоглу.
 

(66). Разказ за обсадата на Коня

Разбитият Караманоглу избягал и се скрил в Коня. А Мурад Гази дошъл и обсадил Коня. Забранил обаче и зрънце да се отнема от някого. Ала неколцина неверника от войската на Лаз нападнали мюсюлмани. Тогава Гази Мурад заповядал, та пред всички ги посекли.

Дванадесет дни стоял Мурад Гази пред Коня, но в сражение не влязъл. Обезсилен, Караманоглу помолил за пощада. Унизен, той проводил пратеник. Молбата не приели, пратеника прогонили.
 

(67). Застъпничеството на Султан Хатун пред султана

По онова време дъщерята на Мурад Хан Гази била жена на Караманоглу Алаеддин бей. Видял Алаеддин бей гнева на султан Мурад и разбрал, че не го опрощава, а иска да го залови, та пратил вест на Султан хатун и й казал: "Ако не ме измолиш от баща си, те ще превземат Коня и ще ме погубят. Моля ти се, по-

88

могни ми! Целуни ръка на Повелителя и го помоли да ми опрости греха."

Тогава Султан Хатун дошла, паднала в краката на баща си Гази Мурад и се замолила: "И този път му опрости греха! Той вече никога не ще го прави!" Така просила тя милост от Повелителя и с хиляди мъки успяла да измоли опрощение за неговите грехове. На края Повелителят склонил: "Нека дойде да ми целуне ръка и да се покори! Ще му върна обратно земите!"

Пратила Султан Хатун човек при съпруга си Алаеддин бей и заръчала: "Да дойдеш утре сутринта и да целунеш ръка на Повелителя!" Като чул, Караманоглу се зарадвал и едва жив дочакал да съмне. На утрото излязъл от Коня, дошъл и целунал ръка на Повелителя. Сложил глава в краката му и наговорил хиляди извинения.

Тогава Гази Мурад опростил непокорството на караманеца, отново му дарил земите, милостиво и великодушно го помилвал. [131]

След това Мурад тръгнал, дошъл до Бей Шехри и за няколко дни го завладял. Тогава до него стигнала вестта, че Текеоглу [132] му е станал неприятел. Повелителят рекъл: "Той е един бедняк и държи в ръцете си само две градчета — едното Анталия, а другото Истеноз. На какво отгоре ще ми става враг?! С него е срамно да се бием, защото не прилича на сокола да гони комари!" Казал и поел за Бурса.

Щом стигнали Кютахия, той разпуснал войската си, а сам благополучно се прибрал в Бурса. Враг наоколо не останал. Всички се покорили на Повелителя. Текеоглу също му предал крепостите си, примолил му се и се помирили.
 

(68). Разказ за бунта на Лаз

Говорят и вече чухме, че в караманската битка имало Лазова войска. Сръбски неверници пристъпили забраната и нападнали мюмюлмани, та Повелителят ги наказал със смърт. Щом разпуснали войската, сръбският войвода [133] дошъл при Лаз и му казал: „Какво от туй, че поиска милост от турците и ни прати на помощ. Те наказваха наши хора със смърт, поставяха ни пред

89

неприятеля, направиха така, че най-тежките страдания да се стоварят на нас. И каква полза от това, че им измихме очите пред неприятеля и им свършихме работата? Защо позволяваш на турчин да ни тъпче? Турците имат най-много 50-хилядна войска. Нека бъде 100-хилядна. Ти ако речеш, можеш да събереш десет пъти повече войска от тяхната, защото в името на Христовата вяра ще помогнат всички съседни царе!"

Завъртял той главата на Лаза и го насъскал към бунт. Изпратили човек при босненския владетел [134] и му обадили как е положението с турците. Босненският владетел отговорил: „Другояче щеше да бъде, ако по-рано беше взел от дума. Като даде на турците войска и харадж, ти потъпка нашето име. Ако твоята войска не можеше да противостои на турците, моята можеше. Пък и съседните владетели щяха в името на Христовата вяра да те подкрепят. Но било каквото било. Сегашното да гледаме. Ето, хората ми са готови. Я да станем с теб едно и да ударим по турчина своите саби!" След туй двамата проклетници се съюзили.
 

(69). Разказ за владетеля на крепостта Искендерийе

Говорят, че в покрайнините на Босна имало една крепост, наречена Искендерийе. Нейният владетел [135] бил подвластен на Повелитсля и му плащал харадж. Един ден този владетел дошъл при повелителя, описал положението в Босна, разказал за бунта на нейния владетел и добавил: "Само един свой юнак да прати Повелителят при мен! Да дойде той там, цялата земя Босна ще завладее. И мюсюлманите ще забогатеят!"

Харесали тия думи на Повелителя. Той обдарил искендерския владетел с почетна одежда, дал му Лала Шахин за подкрепление и го пратил в поход.
 

(70). Разказ за женитбата на султана с дъщерята на владетеля на Костантинийе

Говорят така. В годината, когато изпратил Лала Шахин за плячка, самият султан Мурад Гази отишъл в Йени Шехир и вдигнал голяма сватба. Самият той

90

взимал една от дъщерите на истанбулския владетел [136], а другите две дъщери дал на двамата си сина. Направил също обрязване на трима от синовете на големия: си син Баязид. Язъджиоглу пък бил проводил в Мъсър като свой пратеник. По това време той също дошъл, та донесъл богати дарове от султана на Мъсър.
 

(71). Разказ за поражението на Шахин Лала в Босна

Говорят, че като се присъединил към владетеля на Искендерийе, Лала Шахин навлязъл в босненската земя. Налетели, отнесли богата плячка и тръгнали да се връщат. Шахин Лала вървял отзад с хиляда човека. Ненадейно изникнали трийсет хиляди души неверници в сивосинкави железни доспехи. Газиите попитали Лала Шахин какво да правят. "Спотайвайте се, докато падне нощта. Не трябва да ви забележат!" — казал им той.

Ала във войската имало и неколцина азапи. "Да нападнем! — казали те. — Нека влезем в бой още сега, пък каквото ще да става!" Лала Шахин забранил. "Сега цялата ни войска не е с нас, разпръсната е — казал той. — Тук са само хиляда човека и е немислимо да излезем срещу тия трийсет хиляди мъже. Пък и сме на стръмнина — ни да бягаш, ни да помръднеш можеш. А да се перчиш с геройство [137] тук, си е жива смърт." Така той им обяснил своята забрана.

Но изход нямало. Най-после се срещнали с неверниците. Чак до вечерта се дебнали, били се и накрай неверниците победили. Те намерили правоверните слаби, та изклали всичко живо. И взетата от газиите плячка отмъкнали. Шахин Лала останал сам. Видял той, че е немислимо да се бие и отстъпил, за да спаси главата си. Така от двайсет хиляди мъже и кусур, които тръгнали на поход, не се спасили и пет хиляди. [138]

Разбрало се, че и владетелят на Искендерийе бил в сговор с проклетите сърби и босненци. Те се били наговорили да скроят тази работа на мюсюлманите. Като чул за измамата и като научил за бунта на Лазар, Повелителят люто се разгневил, притъмняло му и креснал: „Леле какви проклетници!" От ярост очите му

91

се налели с кръв и се превърнали в червени йеменски ахати. Тозчас заповядал на везира си Али паша да разпрати наоколо вестоносци да събират войската. Така решил Хункяр — да не гледа зима ли е, лято ли е, но Лазара на мира да не остави.

И тогава разнесли вестта по Караман и Теке, по Айдън и Ментеше, по Сарухан и по всички съседни господарства. Всички приели и се застягали за свещена война. Тогава при Повелителя се стекли де що имало бейове и първенци от съседните господарства и от земята на османците.

После [Мурад] известил и сина си, султан Баязид: "Ще водя велик поход за вярата! Стягай оръжията си и идвай!" [Баязид] събрал войската си и ведно с везира Шахин Лала веднага пристигнал да служи на Повелителя. По онуй време Баязид господар-ствувал над Кютахия и санджака Хамид Или.

После Повелителят заповядал: „Нека приготвят своите оръжия и неверниците, които плащат харадж. Стегнали се Кьостендил и Сарадж, ведно с хората си, ала двамина се отметнали и не се явили. Единият бил Александросоглу Сосманоз, който бил взел щерката на Лазара за своя син. [139] Другият бил Добруджаоглу. [140] Тези двамата проклетници не се покорили на султанската повеля и не се явили във войската. Повелителят рекъл: "Нека веднъж оправим тази работа, пък после тяхната е лесна."

Говори се, че по туй време се поминал Шахин Лала и Мурад дал бейлербейството му на Кара Тимурташ. Заповядал му да иде в земята Сарухан, да подкара тамошните чергари и да ги заведе до Сироз. Кара Тимурташ така и направил. А като стигнал, той опустошил земята около Селяник чак до Карлуджа Или. След това се върнал и пак се присъединил към Повелителя.

92

 

(72). Разказ за непокорството на Сосманоз, син на Сандрос и за това, как Мурад Хан Гази изпратил срещу му Али паша

Говорят така. Повелителят заповядал на везира Али паша: „Мини морето с 30 хиляди мъже. Руши, пали и граби земята Сосманова, а ако намериш леснина и крепостта му обсади. Но дойдат ли [някои] сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове. Очите си отваряй и се ослушвай за нас, така че да ти бъде известно мястото на всяка наша спирка!"

Али паша целунал господарската ръка, изрекъл молитва и казал: „Душа ще дам по пътя на моя султан. Туй що ми падне, няма да пропусна. Дорде има сили в мене, ще влагам старание и труд."

Повелителят не се забавил в Анадола. Преминал в Румелия, настанил се в Едирне и зачакал спокойно да се събере румелийската войска.

После призовали войските си и се сбрали около пашата — синът на Тимурташ — Яхши бей, румелийският яябашия Улу бей субаши, известен като Саруджа паша, Кара Мукбил, Пазарлъ Доган, яябашията Инджеджюк Балабан, секбанбашията Мюстеджаб, Папасоглу Шахин, Кутлуджа, Лала Шахин и Паша Йигит. Нарочен човек изпратили и при пограничните бейове Янджъ бей и Кутлу Бога. Заповядали им да се явят при пашата ведно с войските си. Така, заедно с тях станали 10 санджака с трийсет хиляди мъже. Събрали се около Али паша и тръгнали към земята на Сосман.
 

(73). Описание на Сосмановата земя и имената на нейните крепости

Говорят, че земята на Александросоглу Сосман се простирала покрай река Тупа и стигала до Едирне. Стояла точно срещу Ефляк. На оттатъшната страна на Туна бил Ефляк, а на отсамната страна — земята Сосманова. Весела земя била. Овце, мед и масло течели от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките и крепости били повече отколкото по

93

другите земи. По български имената на крепостите и са тези: Ченге, Пъравади, Мадара, Вефчен, [141] Добрич, Мечка, Ефлека, Гьозке, Крапчене, Кираставча, Ески Истанбуллук, Шумнъ, Черноз, Миглоч. Ейменоз, Кос Ова, Юрюк Ова, Търнавъ, която била Сосманова престолница, Никаболъ, Тон Биргоз, Зишт Ова, Нюкесри, Търака, Силистре. Повечето от тези крепости стояли покрай Туна.
 

(74). Разказ за идването на Али паша около крепостта Пъравади

Говорят, че щом сбрал войската, Али паша се вдигнал от Едирне и дошъл до Айдос. Макар и неверник, субашията на Пъравади, на име Хюсеин бей, се славел с великодушието си. Той излязъл да срещне пашата и да го приветства. На другия ден пашата преминал река Камчъ и дошъл до крепостта Ченге. Този ден си починал там, а на следващия се упътил за Пъравади. Отбрал набързо пет хиляди човека, на ги отпратил към Пъравади с Яхши бей, син на Ти-мурташ. Наредил му: „Превземи Пъравади, да не би да ни измамят и да ни я отнемат, че се случва!"

Яхши бей се вдигнал на часа и поел право към Пъравади. Пристигнали и поискали да се разположат на открито. Денят бил зимен, валял сняг. Като не знаел защо са дошли, Хюсеин бей ги настанил в каменната крепост, та да предпазят конете от студа. А те като влезли там, още с падането на нощта ударили по кулата на укреплението и усвоили крепостта. Изпратили радостната вест на пашата по някой си, на име Мурад. На заранта пашата тръгнал и пристигнал в Пъравади. Влязъл в крепостта, настанил вътре свои хора, а мюезините прочели молитва и откланяли намаз. След като оправил работите на крепостта, пашата се вдигнал оттам и спрял пред Венчан. Щом хората от крепостта го видели да пристига, те донесли ключовете на града. След един ден пашата влязъл в Мадара и Шумнъ и укрепил кулите им.

94

 

(75). Разказ за Повелителя и морската стража

Говорят така. Султан Мурад Хан Гази бил приготвил всичко, та щом пукнала пролет, той известил, че започва газават. Когато се вдигнал, за да премине през Гелиболу, той оставил в Анадола петима надеждни юнака. Първият бил Тимурташ паша, които заповядвал на вилаетите Ушаклъ, Сандъклъ и Кютахия. Вторият бил Фируз бей, комуто бил дал санджака Енгюри. Третият — субашията Тимурташ, който управлявал Сиври Хисар и земите около Сакаря. Четвъртият — Кутлу бей, който бил субашия на Егридир, а петият — Хадже бей, субашия на Ак Шехир.

И така, като поверил Анадола на тия петима емири, [Мурад] им заповядал: "Негодниците да не влязат, докато земята е без стопанин!" В Анадола оставил и яябашията Иляс бей.

Като укрепил по този начин Анадола, [Мурад] дошъл до Гелиболу. Точно по туй време много се застудило и задухали насрещни ветрове, та Повелителят престоял няколко дни. После беят на Гелиболу — Йендже бей — приготвил гемиите и Хункяр за трети път преминал в Румелия с огромната си войска. На Пендже бей той заръчал: "Ти причаквай гемиите тук с азапите и си отваряйте очите да не дойдат неверниците с кораби и да направят някоя поразия!" По това време пристигнал и Баязид Хан. Минал през Гелиболу и се присъединил към Повелителя. След туй Повелителят се вдигнал и се упътил към Едирне.
 

(76). Как Али паша бил известен за идването на султана

Тогава Али паша чул, че Хункяр е преплувал морето. Той излязъл от Шумнъ и спрял на стан около Венчан. Там останали през нощта. Двамина от войската отишли до Венчан да си търсят храна. Венчанските неверници убили единия от тях, а другият избягал и дошъл при пашата. Обадил му какво се било случило. Разлютил се пашата и тозчас изкомандувал войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан, а народа й смазали на кюфте и го заробили.

95

 

(77). Как неверниците на Варна измамили Яхши бей

Говорят, че Добруджаоглу имал една яка крепост, наречена Варна. Бил си я взел за престолнина. Най-нечакано един ден дошли при Али паша двама неверника и рекли: "Варненските първенци се разбраха и се сговориха да хванат своя господар, а крепостта да предадат на пашата." Пашата много се възрадвал от тия думи и казал на Яхши бей, сина Тимурташов: "Иди виж! Ако излезе истина, превземи крепостта, закрепи се там, а после ела и пак се присъедини към мен!"

Яхши бей тръгнал с малко войска подир двамината неверника. Спрял на едно място близо до Варна, отпратил неверниците и им заръчал: "Вървете и ми донесете вести — добри или зли, ама прави да бъдат! Кажете ли истината, ще ви надаря и ще ви отрупам с милости." Тръгнали неверниците и вече не се върнали. Разбрал Яхши бей, че са му се надсмели. Върнал се и отново се присъединил към пашата. А пашата се вдигнал и побързал да стигне при Хункяр. Повелителят вече бил стигнал до Янболъ. Пашата дошъл още преди той да влезе в града, целунал му ръка и стъпил във височайшите покои. Тогава Повелителят ласкаво заразпитвал Али паша за вести, а той пък му разказал за победите и премеждията си.
 

(78). Разказ за идването на Сосманоз при султана

Говорят така. Видял Сосманоз, че земята му се изплъзва от ръцете, та събрал първенците на държавата си, за да се посъветва с тях. Всички те виждали едничък начин за спасение в подчинението пред Хункяр. Тогаз той надянал на врата си саванено платно и дошъл в Янболъ. Паднал ничком пред коня на Повелителя и се замолил. Всякак се унизявал и смирявал, на рекъл: "От Силистре по-хубава крепост и град нямам. Давам ги на моя султан, а сам аз му оставам роб за вечни времена. Само нека той да опрости греха ми и да не ми се сърди!" Повелителят опростил греха му, облякъл му почетна одежда и благоволил, та му възвърнал земята. След туй заръчал на Али паша:

96

"Тръгвай нататък! Овладей крепостта Силистре и постави вътре хора. Нека там остане Тимурташовият син Яхши бей."

Пашата заедно с войската си дошъл до крепостта Шумнъ. После пратил човек до Сосманоз и заповядал: "Да ми предадеш Силистре!" Ала онзи не удържал думата си да предаде крепостта и се отметнал. Нарушил договора, укрепил крепостта и я задържал. Дошли и известили пашата. Той много се ядосал. „Какъв проклетник! — рекъл си. — Дойде при Повелителя, умилква му се като лисица, а щом стъпи на тази земя, заръмжа като куче. Ако е рекъл бог, ще намеря случай да му го върна!"

В Шумнъ останали няколко дни.
 

(79). Разказ за лукавството на неверниците от Тарак

Говорят, че по туй време няколко неверника от Та-рак дошли при пашата и му рекли: "Ще ти предадем крепостта Тарак. Ти прати хора!" Пашата изпратил роба на Яхши бей — Болозлъ Мурад, който по-рано ударил Пъравади ведно с няколкостотин души. Заръчал му: „Иди и вземи крепостта Тарак. Влез вътре и стой там. Когато Повелителят — дай боже, — се върне от газавата, ще те възнагради богато."

Мурад стигнал до Тарак. Неверниците пак се отметнали и не предали крепостта. Мурад се повъртял около нея, поударил от тук от там и пак се върнал да служи на пашата. Пашата попитал: „Защо толкоз бързо бе? Какво свърши с работата, за която отиде?" Мурад разказвал какво се случило.

На другия ден същите неверници пак дошли при пашата и ударили лица в земята. А пашата викнал заканително: „Бре, проклетници! Дойдохте и казахте, че ще предадете крепостта само за да се надсмеете над брадите ни! Пак ли за това пристигнахте сега? Ама с божията помощ аз ще ви дам да се разберете!"

Като чули тези думи на пашата, неверниците се заклели в Христос и евангелието и го накарали да им повярва. Пашата изпратил пак същия Болозлъ Мурад. Мурад отишъл в Тарак, влязъл в крепостта, настанил се вътре и се заел да я брани.

97

 

(80). Разказ за това как пашата завладял твърдини на Сосманоз и как Пазарлъ Доган опустошил Кос Ова

Говорят, че пашата поседял няколко дни в Шумнъ, на се вдигнал и отишъл до Добруджа. Неверниците му изнесли ключовете. После се вдигнал оттам и дошъл до Гирпиче, та завладял и него. После изпратил човек до владетеля на Кос Ова и поискал от него да му се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: "Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!" Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и му заповядал: "Иди и удари Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!"

Пазарлъ Доган отишъл, ударил Кос Ова и заробил жените и децата му. Тогава неверниците дошли и рекли на пашата: "Върни ни робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Кос Ова!"

Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверниците и взел крепостта. След като се закрепил в нея, той наново раздал робите на техните господари. Зарадвали се газиите и пак си прибрали робите от ръцете на неверниците.

Щом овладял и крепостта Кос Ова, пашата тръгнал към престолнината на Сосманос — Търнавъ. Като я наближил, той спрял на стан. Неверниците дошли и му донесли ключовете. След това стигнал до Черноз и него превзел. После дошъл до Нюкесри и Киришдавиче. Превзел и тях. След туй му донесли ключовете на Юрюк Ова. После се упътил по брега на Туна и превзел всички твърдини и крепости, каквито имало там. Вътре поставил [свои] хора. После проводил човек при владетеля на Зищ Ова. Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що — отворили вратата и се покорили.

Пашата тръгнал и от брега на Туна налетял на Ефляк. Колкото кули имало — всичките ги завладял, а народа им отвел в робство. Вървейки така, стигнал до Нигболъ. Тук бил се затворил избягалият Сосманоз. Той нямал по-хубав град и по-яка крепост от тази. Тя била край Туна, та реката се плискала в стените й.

98

Понеже пашата се приготвил да превземе и тази твърдина, Сосманоз се уплашил, увесил на шията си мъртвешкия саван, излязъл и наедно със сина си [142] дошъл и паднал в краката на пашата. Поради своята доброта пашата пак му простил греховете. После измолил от Повелителя позволение да му го прати за среща. [143]
 

(81). Как султанът дошъл в Тавуслъ [144] и как Ала паша се явил пред него

Говорят, че султан Мурад Гази стоял няколко дни в Янболъ, а след туй се вдигнал и дошъл в Тавуслъ, където спрял. Явил се и Негово Превъзходителство пашата. Срещнал се с Повелителя, целунал му ръка и му известил що е завоювал. Повелителят се зарадвал.
 

(82). Пристигането на Евреноз Гази от Хиджас

Говорят, че султан Мурад Гази имал един субашия, на име Евреноз — голям юнак и прославен борец за вярата. Колко земи само той покорил! Бил и много предан на султан Мурада. Та той заминал за Хиджас. Пристигнал там, поклонил се на славното Кябе [145] — слава тебе боже! — и пак се върнал и се присъединил към Повелителя. Хункяр го почел, както подобава и му отредил голям тимар. Сегашният род Евренозогларъ са негови наследници. Каже ли се Евренозлъ, значи за тях е думата. [146]

След това султан Мурад Гази сложил Али паша начело на румелийската войска и го изпратил към земята на Лазар. Стигнал Али паша до Филибе и останал там два месеца. Река Мерич била силно придошла. Било пролет — брод нямало.
 

(83). Как бил пратен човек при Якуб Челеби и как той пристигнал [в Румелия]

Говорят така. От по-преди чухме, че големият син на султан Мурад Хан Гази — Баязид Челеби преминал [в Румелия] веднага след султан Мурад. Но мал-

99

кият му син — Якуб Челеби останал в Анадола. По онуй време той господарувал в санджака Караси. Гази Мурад проводил при него човек и заръчал: "Стегни бързо оръжието си и поне в тази война за вярата бъди с мен!" Веднага щом пратеникът пристигнал, Якуб Челеби потегнал оръжието си, минал през Гелиболу и бързо се присъединил към Повелителя.

Така Гази Мурад събрал войска, каквато дотогава не била събирана в Румелия. Само хората на обоза [147] стигнали 10 хиляди. Многобройна била войската пък и евтинията била голяма, та и помен не останал ни от месо, ни от хляб, ни от мед, ни от масло, ни от други блага. Било жаркото време на розите. Ама мляко и йогурт имало в изобилие.
 

(84). Разказ за събирането на неверниците

Говорят, че Хункяр събрал своите сили в полето на Филибе. Когато владетелят Лаз [148] чул това, огън го избил отвътре и той си рекъл: "Горко ми! Аз събудих тигъра, разярих лъва, настъпих спящата змия по опашката, замерих вълка с камък и така самичък си навлякох беля на главата. Какво пък! Няма полза от закъсняло разкаяние. Друго не ми остава, освен да се боря до смърт!"

След като събрал колкото се може повече неверници от собствената си държава, той разпратил вестоносци до всички околни владетели и велики банове и им съобщил: "Турците тръгнаха срещу ми с огромна войска. Аз останах слаб и безпомощен. Ако не ми се притечете на помощ, турчинът ще погуби и мен, и вас!" Тогава се събрали — зетят му Вук, [149] Юндоглу Димитри [150] и босненският владетел Саруджа Гиом. [151] Лаз бил изпратил хора до всички неверници и поискал помощ. Притекли се също власи [152] и унгарци, [153] и чехи, [154] и сърби, [155] и албанци, [156] и българи, [157] и френки. [158] Така се събрали толкова неверници, колкото не се събрали вече никога повече. Говорят, че имало 500 хиляди мъже-гяури.

Две реки текат по сръбската земя. Едната наричат Улу Морава, а другата — Кичи Морава. Малката е отсам, а голямата — оттатък. [159] А придойдат ли води-

100

те им, и птичката, дето лети, не може да премине оттам. [160] Раздалечени са една от друга на два дни път конски тръс. Войската на Лазар и дошлите неверници се събрали край брега на оттатъшната Морава.
 

(85). Какво станало при Шехир Кьой

Говорят така. По времето, когато Али паша завладял земята Сосманова, имало на границата с Лаз една висока и яка твърдина. Наричали я Шехир Кьой. Зад нея имало планински рид, а отпреде й — тръстика. Отличеният свише Али паша с божията помощ я превзел.

Лазар дал войска на Юндоглу Димитри и му заповядал да отиде и отнеме Шехир Кьой от турците. Този Димитри бил юначен и безмилостен проклетник. Казват, че излизал сам срещу десет хиляди. Метнал се Димитри на коня си и с малко неверници дошъл до Шехир Кьой. Разбрал се с неверниците, дето били вътре, и те му предали крепостта.

Като чул това, падишахът дал на Яхши бей, на субашията Ейне бей и на Саруджа паша 10 хиляди души и ги пратил към Шехир Кьой. На отиване те ударили околността, опожарили я и я опустошили.

Като чул това, Лаз проводил зетя си с 20 хиляди души и му заръчал: „Иди и доведи тук хората от Шехир Кьой и околността. Нека нужда да налегне турците!"

Разбрал това и Повелителят, та пратил Тимурташовия син Яхши бей с 20 хиляди души и му заповядал: „Върви и изгори Шехир Кьой, а хората му пресели. Ако се срещнеш лице с лице с гяурската войска, бий се, но се помъчи да стигнеш там преди неверниците!"

Яхши бей веднага повел 10-те хиляди човека и наближили Шехир Кьой. Но Лазовият зет пристигнал тук преди него. Разбрал той, че Яхши бей наближава, та веднага изпразнил крепостта Шехир Кьой, разрушил я, сринал града до основи, извел неверниците и бързо избягали. Яхши бей изпратил вест на Повелителя, разказал му за случилото се и запитал: „Неверниците избягаха. Да тръгна ли след тях? Какво ще за-

101

повядаш?" Повелителят сметнал, че преследването е ненужно, та му заповядал да се върне. Яхши бей се върнал и се присъединил към Повелителя.
 

(86). Как Лаз се съветвал за войната

Говорят, че Лаз събрал всички неверници да се съветват: "Какво трябва да правим с турците?" — попитал тон. Някои казвали: "Да се бием!", а други: — "Да се помирим", а някой предложил: "Да се вдигнем и да нападнем турците. Стига са ни тъпкали земята!" Други пък рекли: "Да стоим тук!" Тези, които настоявали за помирение, после кандисали за битка и си рекли: "Глупаво е да молим турците за милост, след като събрахме толкоз много войска!" А един умник измежду събралите се рекъл: "Най-умно е да не отлагаме, а да побързаме да ударим, защото с времето мощта на турците расте. Пък и докато ние седим, войските ни намаляват. А и турците са лукаво племе. Те чудесно познават тънкостите на боя. Така че ние трябва да намерим удобно място за хората и оръжието си!" И продължил: "Нека първом изпратим човек да иде и изучи намеренията на Мурад, да разбере как е разположена войската му, как е в боя. После да се върне и да ни разкаже. Тогава вече ще ударим и ще набутаме турците в прохода. Ще завардим пътищата и ще ги изколим, преди да са успели да гъкнат."

Този план се видял мъдър на Лаз. Вдигнал се, та разгърнал стан на отсамната страна на река Улу Морава и проводил човек при Хункяр.
 

(87). Как султан Мурад Гази се прехвърлил от Филибе към Ихтиман

Говорят, че Повелителят потеглил от Филибе. На третия ден той спрял в полето на Ихтиман и останал три дни. Там дошъл с войските си и владетелят Сарадж [161] и се присъединил към Мурад Хан. Оттук пътят се разделял на две. Единият път отивал надясно, стигал до София и водел през Шехир Кьой за Ниш. Другият път пък отивал наляво, минавал покрай Или-

102

джа [162] и пресичал много реки. Повелителят извикал някои от неверниците на Сарадж и ги запитал: "Вие най-добре познавате проходимостта на тези места. По кой път е по-лесно да се върви?" Всички отговорили: "Най-удобен и лек за вървене е левият път. Десният много лъкатуши."

Всеки, който, бил виждал тези пътища, твърдял същото. Като чул това, Хункяр избрал левия път и тръгнал. На третия ден спрял в Алаеддин овасъ [163] и останал там два дни. На следващия ден дошъл с войските си и Кьостендил. Присъединил се към Повелителя. Той бил много верен на султан Мурада, та станал водач на войската му.

Така за няколко дни султан Мурад стигнал до Илиджа. Знаел Кьостендил, че Повелителят ще се отбие в земята му, та приготвил неизброимо количество храни и продукти. Мед, масло и хляб потекли като река към войската.

Де що имало господари в Илиджа, всичките дошли и се присъединили към Повелителя. След туй Повелителят се вдигнал и отседнал в Улу Ова. Тогава казал на Али паша: "Трябва ни някой, който да върви пред нас, да лови от неверниците "език" и да ни праща вести!"
 

(88). Как Евреноз Гази отишъл да лови "език"

Говорят така. Щом Хункяр поискал човек, когото да прати за залавяне на "език", Хаджъ Евреноз Гази целунал земята пред своя Повелител и рекъл: "Само заповядай на роба си! Ще отида и с божията помощ ще свърша тази работа!" Повелителят отвърнал: "Ти най-добре познаваш леснината на тези краища. Върви!"

Тогаз Евреноз Гази тръгнал с 40 души към крепостта Юскюп. Внезапно налетели, взели неколцина роби и ги завели при Хункяр. Повелителят похвалил Евреноз и го отличил.

103

 

(89). Как султанът отседнал край Кара Тонлу и как пратеникът на Лаз дошъл при него

Говорят, че Повeлителят се вдигнал от Улу Ова. За малко спрял на едно място, наречено Кара Тонлу. Там пристигнал пратеник на Лаз. Неговата вест била накратко такава: "Ето, аз съм готов! А ти и с волска кола да се беше влачил, за три месеца все трябваше да пристигнеш. Ако си мъж, ела да се бием! Не дойдеш ли, бъди готов, защото аз ще дойда! Всеки ден с лов се занимаваш, мотаеш се, "стигнах вече" си казваш, а работата отлагаш и ни бавиш!"

Като чул тези думи, Повелителят се ядосал на пратеника и му викнал: "Ако за пратеничество се полагаше смърт, веднага щях да те претрепя! Никога ли не е виждал тоз проклетник ислямска сабя, та сипе такива глупости! Само този, който не е усетил нейния удар, може да мисли, че собственият му юмрук е от желязо. Тя и котката в тъмна къща се мисли за лъв. Дай боже, ще му покажа аз на него що е турско мъжество!"

След като изрекъл тези думи, [Повелителят] заповядал. Всички бойци сложили доспехите си и във всеоръжие възседнали конете си. Така се представили на пратеника, че сърцето на неверника се свило. Побили го тръпки от страх и той затреперил като есенен лист. Ама се насилил, стегнал се и рекъл: "Ей, Шах! Ти така ми показа войската си, но въпреки туй да знаеш, че нашата е десет пъти колкото твоята. Тя наброява 500 хиляди обковани в броня, въоръжени и готови юнаци. Всеки един от нашите мъже е досущ като хиляда турци!"

Повелителят съвсем се разярил на пратеника и креснал: "Ей ти, устат проклетнико, мръсно адово псе! Ако ще с вас да бъдат войските на целия свят, с помощта на Аллах и чудотворството на Мохамед аз ще напоя земята с кръвта ви, ще ви оскубя като гарги. С един удар хиляди ще коля! И твоята глава ще отсека!" Като изрекъл това, той прогонил пратеника, а войската си наново разположил да станува.

104

 

(90). Как султанът се посъветвал с везирите си

Говорят така. И Повелителят събрал стълбовете на своята държава, първенците на султаната, за да се посъветва с тях. Най-първо, още преди някой дума да издума, той се обърнал към Хаджъ Евреноз и попитал: "Евренозе, как ще е по-добре да се пресрещнем с тия гяури и да се бием с тях? Каква е леснината на тази работа?"

Евреноз Гази прочел молитва, целунал земята и рекъл: "О, Повелителю! Аз съм един нищожен роб! Какво са моите мисли и кроежи! Какво значат мислите на една мравка пред Сюлеймана [164] и каква полза, ако тя проговори! Правото да води войната и да познава тънкостите на боя принадлежи на моя султан!"

Всички бейове се съгласили с него, но Повелителят казал: "Бейове! Истина е, че с божието благословение много пъти съм предвождал войската и съм се сражавал. Но тази битка не е като другите. Да се съветваме ни е завещано от пророка. Важното е да бъдем единни, да се стегнем и да укрепим духа си!" После се обърнал към Евреноз: "От толкоз време съм те турил в този край. Ти си изучил техния начин за водене на бой. тактиката им. Събрал си опит. Твоите мисли не са като мислите на останалите."

Тогаз Евреноз се помолил и заприказвал: "На смирения роб му се струва, че като се уповаваме на божията помощ, ние трябва да пристигнем първи и да заемем по-изгодно място, а те да дойдат по-късно. Ние няма да бързаме. Нека първо те настъпят. Защото когато неверниците стоят сбрани накуп, са като една желязна крепост и не е лесно тя да бъде победена. Но като тръгнат да настъпват, те се разделят един от друг и тогава нашата работа е лесна. Това знае робът. Останалото е известно единствено на моя султан."

"Аллах да те възнагради! — казал Повелителят. — И аз мисля така!" Сетне спрял поглед върху сина си Баязид и го попитал: "Е, на татко душата! Ти какво мислиш по този въпрос?" Баязид Хан отвърнал: "Това, което е в сърцето на моя султан и което каза Евреноз бей." Тогава Повелителят погледнал Али паша

105

и го попитал: "Ти какво ще кажеш?" Али паша отвърнал: "И аз също мисля така."

Накрая мислите и думите на всички се свели доказаното от Гази Евреноз.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


128 Най-вероятно става дума за мамелюшкия султан Еззахир Сейфеддин Беркук (1389 г.)

129 1386 г.

130 Нешри създава поетичен образ, използвайки арабските наименования на две конкретни географски понятия, като ги свързва по законите на римуваната проза — обикнат стилистичен похват в арабската, персийската и османската прозаична литература. В текста „Бахр-и Ахзар" = Зелено море (старо арабско наименование на Атлантическия океан) се римува с „Кулзум-и Ахмар" = Червено море.

131 Пищните описания на османската победа, в които Нешри не се скъпи, не почиват на реални факти. В действителност големият поход на Мурад I срещу караманците завършил безрезултатно.

132 Вероятно това бил Мюбаризеддин Мехмед бей, син на Махмуд бей, застанал начело на бейлика от 1373 г.

133 Тук за обозначаване военачалника на сръбската войска, която Лазар, в качеството си на васал, пратил на Мурад I, Нешри използувал славянската дума „войвода".

134 Става дума за Твърдко I, бан и крал на Босна (1353-1391).

339

135 По всяка вероятност Джура Страцимирович Балша (1385-1403), чийто престолен град бил Шкодра.

136. Йоан V Палеолог (1341-1391).

137 На това място в текста Нешри е употребил думата „витозлук" — от славянското „витоз", „витяз" = герой, юнак, храбрец — и турската словообразувателна наставка „лук".

138 Нешри, който обикновено избягва да описва с подробности пораженията на османската войска, и тук не споменава нито датата, нито местността, в която се развило описаното събитие. Очевидно е обаче, че е имал пред вид голямата битка при Плочник на р. Топлица през 1386 г., когато на съюзените сръбски и босненски войски се удало да удържат голяма победа над османците.

139 Нешри греши. За да скрепи съюза си със Сърбия, Иван Шишман сам взел за жена дъщерята на сръбския княз Лазар — Мария.

140 Става дума за Иванко, син на Добротич — добруджански княз след 1385 г.

141 Изписано „Вефчен", но явно е техническа грешка в ръкописа, защото на следващата страница срещаме изписването „Венчан".

142 Вероятно става дума за сина на Иван Шишман — Александър, който след Никополската битка в 1393 г. паднал в плен заедно с баща си, приел Исляма и преминал на османска служба, срещу което получил бейлик в санджака Самсун. Загинал по време на битка срещу въстаналия Шейх Бедреддин.

143 В тези няколко страници Нешри обединява в едно няколко събития, станали в период от 10-13 години, а именно: похода на Тимурташ из Югоизточна България и завладяването на Ямбол и Карнобат (1380 г.), похода на Али паша в Северна България и завладяването на земите на Иванко (1388 г), похода на Баязид във Влашко (1391 г.) и другия Баязидов поход срещу Търново и Никопол (1393 г.). В резултат на това се е получил едни неправдоподобен и наивен разказ. При всичките си недостатъци като извор обаче, тези няколко страници са важни, защото са едно от най-ранните известия в османските хроники за българските земи. По-късните османски летописци, използувани от съвременните исторически изследвания (Саадеддин, Хюсеин и пр.), до голяма степен повтарят този наивен и невероятен разказ на Нешри.

144 Тавуслъ, в бълг. превод Пауново се среща като селищно название и в ранните османски документи като Тавуслу, Пауново или Павци. Навсякъде е означено, че принадлежи към казата Ямбол. Не може да се установи съдбата на това селище и сегашното му име.

340

145 Голям храм в кубическа форма (ар. „Каабе" = куб) в центъра на Мека. В него е вграден „Черният камък" — метеорит, почитан от целия мюсюлмански свят като свещен, защото според легендата бил изпратен от пророците Ибрахим и Исмаил. Каабе е място за поклонение на всички мюсюлмани и тук те идват на хаджилък.

146 Синовете на Евреноз — Иса бей и Али бей — се подвизавали из Румелия като акънджийски вождове по времето на Мурад II. Вторият син, Али, взел участие във влашкия поход на Мехмед II през 1462 г. Неговите синове, съвременници на Нешри, били Хаджъ Ахмед бей и Евреноз бей.

147 Тук си позволяваме да дадем по-свободен превод. В ориг. „орду пазаръ" — букв. „войскови пазар".

148 Княз Лазар Греблянович (1367-1389).

149 Вук Бранкович, управлявал районите около Прищина, Вълчитрън, Трепча и Звечан.

150 Не е ясно кое лице се крие под това име. Възможно е тока да е бил Лазаровият войвода Димитри, син на Войхна, проявил се в сражение с османския военачалник Яхши бей за крепостта Пирот. Елезович приема, че става дума за Димитрие Кобилич (от турски - „юнд" - „кобила"), но това е по-малко вероятно, защото Нешри няма обичай да превежда имената и защото по-нататък, разказвайки за смъртта на Мурад, говори за Милош Кобила, без да го свързва с турската дума „юнд".

151 Името е силно изопачено и не може да се идентифицира. По времето, за което става дума, бай на Босна бил Стефан Твърдко (1353-1391). Според Иречек в битката на Косово поле бошнаците били командвани от войводата Владко Хранич.

152 В оригинала „ефляк".

153 В оригинала „унгурус".

154 В оригинала „чех".

155 В оригинала „сърф".

156 В оригинала „арнавуд".

157 В оригинала „улгар".

158 В оригинала „френк". Под това етническо название османците разбирали всички западни християнски народности.

159 Като се вземе под внимание разположението, което Нешри дава за реките, както и изразите „отсамна" и „оттатъшна", може да се предположи, че под „Велика Морава" (оттатъшната) той разбира днешна Западна Морава, а под „Малка Морава" (отсамната) — Българска Морава.

160 Нешри показва явно познание на описаните места и обръща внимание на техния блатист характер.

341

161 Името на този християнски феодал се среща неколкократно в хрониката на Нешри (като Сараджа, Саруджа, Сарадж, Сарач) и е споменато наред с Константин Велбъждки като на изпълнителен васал на османския султан. В ранните османски регистри от XV в. срещаме тимари на Саруджа в Кукушко и в Солунско. Това ни навежда на предположението, че може би се касае до един от обособилите се самостоятелни феодали в Македония след 1355 г. — струмишкия владетел Богдан. В литературата го идентифицират и с Константиновия брат Драгаш.

162 Илидже Костантин (Константинови бани) или Костантин Или (Константинова земя). Така се е наричало Кюстендилско след смъртта на Константин Деян, владетел на Велбъждкото княжество през втората половина на XV в. С тези имена фигурира гр. Кюстендил и в тимарските регистри от XV-XVI в.

163 Турските издатели на Нешри, без да се позовават на някакъв източник, твърдят, че местността е наречена „Алаеддин овасъ", тъй като там бил спрял с войските си Орхановият брат Алаеддин, извикан на помощ на Йоан Кантакузин. Приведената етимология е под съмнение, но безспорен си остава фактът, че османските сили са действали из Тракия и Македония още до средата на XIV в. .

164 Сюлейман е библейско-корански образ на реалното историческо лице — царя на обединената държава на Израел и Юдея (ок. 950-933 г. до п. ера) — Соломон. Според преданията цар Соломон знаел езика на растенията, птиците и животните.