ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД
6.
151) Муса Челеби измолва от султана позволение и заминава за Румелия
152) Беят на Ефляк праща човек и кани Муса Челеби при себе си
153) Емир Сюлейман отива в Румелия, а султан Мехмед се връща в Бурса
154) Емир Сюлейман умира в ръцете на Муса Челеби. Муса Челеби сяда на неговия престол
155) Разказ. Муса Челеби се възкачва на престола, изпраща в Бурса трупа на Емир Сюлейман и посипах някои от бейовете
156) Ибрахим паша отива при султан Мехмед и става велик везир. Султан Мехмед се прехвърля в Румелия и се сражава с Муса Челеби
157) Измироглу напада. Султан Мехмед излиза срещу му, бие се, побеждава го и опростява вината му
158) Султан Мехмед събира анадолската войска и още един път се сражава с Муса бей. Муса бей бива убит
159) Възцаряването на султан Мехмед, син на Баязид Хан
160) Разказ
161) Разказ
162) Разказ
163) Разказ
164) Разказ за това, как султан Мехмед отишъл към Унгурус, как завладял крепостта Северин и как подчинил неверниците й
165) Разказ за завладяването на крепостта Самсун
166) Разказ
167) Разказ за пристигането на Ибн Кадъ Симавне в Румелия и на Бьорклюдже в Карабурун
168) Разказ
169) Паметниците, които оставил султан Мехмед, син на Баязид Хан
170) Разказ за смъртта на султан Мехмед, син на Баязид Хан
171) Възцаряването на султан Мурад Хан, син на султан Мехмед Хан
172) Разказ за Дюзме Мустафа
173) Пристигането на Дюзме Мустафа в Анадола, сражението му със султан Мурад и поражението му.
174) Разказ за хитрината на Хаджъ Иваз паша
175) Разказ
176) Разказ
177) Разказ за Кючук Мустафа
178) Разказ за лобното място на Кючук Мустафа
179) Разказ за Мезид бей
180) Разказ за войната с Исфендияр и завладяването на Кастамони
(151). Муса Челеби измолва от султана позволение и заминава за
Румелия
Говорят, че Емир Сюлейман се настанил в Енгюри, а султан Мехмед си отдъхнал от врага. Той седнал между везирите и бейовете си и взел да яде и пие. Тогава брат му Муса, който бил при него и участвал във веселбата, се изправил на крака, целунал ръка на султана и се обърнал към него с голяма обич и уважение. Като видял това, султанът безкрайно се зарадвал и попитал: "Е, братко! Какво е твоето желание?"
Муса Челеби отвърнал: "Само падишахът има право да заповядва. Но знаеш ли ти, Повелителю на света, какви злини ни причини нашият брат Емир Сюлей-
182
ман и колко ни притесни. Ако разрешиш на мен, твоя роб, аз ще отида при Исфендияр, ще му поискам кораби и ще премина в Румелия. Бог да ми е на помощ, може там и бей да стана. Щом като научи, брат ни Емир Сюлейман непременно и без бавене ще тръгне нататък. Така ти ще станеш независим владетел на тази страна. Аз пък, сполуча ли с бейството, ще чета Корана на името на моя султан и ще се моля да бъдат честите неговите дни!" Изрекъл това и се заклел.
Сговорили се. Тогава султанът дал на Муса Челеби безчет коне, дрехи и пари. Сбогували се. Муса Челеби се вдигнал оттам и след време наближил кастамонския бей Исфендияр. Известили Исфендняр и той дошъл със своята стража да срещне Муса Челеби. Приел го и го настанил на хубаво място. Брой и чет нямали угощенията, които направил в негова чест. Така Исфендияр приел Муса Челеби с голяма почит и той се задържал при него няколко дни. После, без дори да спомене за своето желание, взел позволение и тръгнал за Карамоноглу.
И Караманоглу бил предизвестен за неговото идване. Метнал се на коня
и тръгнал да го срещне заедно със своите бейове. После намерил стотици
начини да му окаже почит. Напук на Емир Сюлейман му устроил големи пирове
и угощения. Така, зает с ядене и пиене, Муса Челеби останал доста време
при Караманоглу.
(152). Беят на Ефляк [265] праща човек и кани Муса Челеби при себе си
Говорят така. Докато Муса Челеби ядял и пиел в Карамания, ето що се случило по божията воля. Много си били изпатили ефляшките неверници в Румелия от румелийските акънджии. Мира си нямали от тях. Ето защо техният бей намислил да пише писмо на Исфендняра и да проводи там човек, който да поиска от него Муса Челеби и да го доведе при него. Намислил бил да му даде дъщеря си, да го направи бей на ефляшката земя, та дано се спаси от ръката на турците. Щом планът се утвърдил в сърцето му, той пратил писмото и човека. Когато пратеникът стигнал до Исфендияр, онзи го отпратил до Караманоглу. При Карама-
183
ноглу пратеникът срещнал Муса Челеби и още в същия миг му съобщил какво пишело в посланието на ефляшкия бей.
Муса много се зарадвал и казал: "Такова беше и моето съкровено желание!" Веднага се вдигнали от тези места и дошли пак при Исфендияр. Взели от него кораби и стигнали до земята Ефляк. Като научил, ефляшкият бей много се зарадвал и излязъл с народа си да го посрещне. Приел го и с почести го настанил. Нагостил го и го отрупал с дарове. После му дал дъщеря си и поверил земята си на неговата власт. Така Муса Челеби станал бей на Ефляк. Малко след своето явяване той сбрал ефляшката войска и тръгнал, та завладял цялата Румелия и станал румелийски бей.
Тогава до Емир Сюлейман в Анадола стигнала вестта: "Муса Челеби премина отсам и завладя цялата страна, а всички идват и му се покоряват". Като чул това, Емир Сюлейман много се натъжил. В кръв се обляло сърцето му, а в главата му се настанила грижата. Тогава той назначил за бейлербей Фирузоглу Якуб бей и му поверил крепостта Селясил. Тогава Али паша бил вече умрял в Енгюри. [266] После Емир Сюлейман се допитал до другите си везири и бейове и те го посъветвали да се вдигнат и да вървят денонощно, а след като преминат в Румелия — да се справят с Муса Челеби.
Тръгнали бързо напред и наближили Истанбул. Обещали някои от земите си на истанбулския владетел [267], та затуй мирно минали и заминали покрай него.
Оттатък Муса Челеби също чул за идването на Емир Сюлейман. Той тръгнал срещу му и в едно поле [268] двете войски се срещнали. Още щом се изправили едни срещу други и влезли в бой, някои от румелийските бейове [269] минали на страната на Емир Сюлейман и му се покорили. Разбрал това Муса Челеби и сам излязъл на бой. Ала накрая той бил победен и разбит. Избягал към планините и станал разбойник.
Тогава Емир Сюлейман дошъл в Едирне, седнал на престола и се заел с веселбите. Ден и нощ той ядял и пиел. А пък оттатък Караманоглу чул, че Повелителят Емир Сюлейман потеглил за Румелия и си рекъл: "Случих добра сгода!" Тогава той разрушил направеното над Сиври Хисар укрепление и го преобърнал наопаки.
184
(153). Емир Сюлейман отива в Румелия, а султан Мехмед се връща в Бурса
Говорят, че щом Емир Сюлейман заминал за Румелия, Якуб бей тоз час написал писмо до султана и му го изпратил: "Ей, господарю на света, украшение на държавата и слънце на султаната! Щастието отново е твой приятел и клони към тебе. Всички желаят да зърнат свещения ти лик!"
Щом чул тази вест, султанът се метнал на коня и заедно с войската си
потеглил към Енгюри. Иналоглу и Кьопекоглу, които [по-рано] се бяха били
със султана, сега дошли и му целунали ръка. После султанът се вдигнал и
стигнал Бурса. След туй обиколил от край до край земите Караси, Айдън,
Сарухан, Ментеше, Теке и Гермиян. След като ги обходил, той наново се върнал
и седнал на престола.
(154). Емир Сюлейман умира в ръцете на Муса Челеби. Муса Челеби сяда на неговия престол
Говорят така. Като разбил Муса Челеби, Емир Сюлейман се спрял в Едирне. След туй Муса Челеби идвал; много пъти срещу му, за да се бият, но винаги губел в сраженията и забягвал в планините, а там върлувал като разбойник. [270] Така продължило сума време. После Муса Челеби пак се застягал: "Още един път ще си премеря силите с оногова!" — рекъл си той, — "Глава ще сложа, или глава ще взема!" И тръгнал. До него се биел юнашки Коюн Муса, а пред него — Михалоглу.
Тогава донесли на Емир Сюлейман вестта: "Дошъл е Муса Челеби и е завладял всичко наоколо!" В това време Емир Сюлейман пак се забавлявал в хамама и пиел вино. Той заповядал да наложат здраво вестоносеца. "Убийте го!" — викнал той, а сам продължил да пирува.
А Муса Челеби съвсем наближил и предните части на двете войски вече се сблъскали една с друга и почнали сражение. Тогава Хаджъ Евреноз влязъл при Емир Сюлейман и му рекъл: "Ей, Повелителю на света! Дойде Муса Челеби и много войска разпръсна!" А
185
[Емир Сюлейман] отвърнал: "Ей, Хаджъ Лала! Не ми пречи да се забавлявам. Онзи не ще посмее да дойде тук и да ми излезе насреща." Хаджъ Евреноз излязъл и после казал на Хасан ага: "Ей, ага! Иди и ти. Дано чуе поне твоята дума!" Тогаз Хасан ага влязъл вътре и се опитал да каже нещо. Тежки дошли за Емир Сюлеймана словата му и той веднага заповядал, та на Хасан ага оскубали брадата. А Хасан ага изскочил навън и викнал: "Ей, бейове, и вий, първенци! Каква е таз беля на главите ни!? Поне почит да имаше. А ето, и щастието, и благополучието напуснаха тогова. Така да знаете!"
По онова време Хасан ага командвал еничарите. Затуй казал: "Да знаете също, че аз ще ида при Муса Челеби, а с мен ще дойде неговата лична гвардия!" После се метнал на коня си и заминал заедно с гвардията на [Емир Сюлейман]. Отишъл и останал при Муса Челеби.
Видели това бейовете, посъветвали се помежду си и се сговорили, та всички отишли на страната на Муса Челеби. При Емир Сюлейман останали само Караджа бей, Кара Мукбил и Орудж бей. Дотам стигнала работата.
Казали на Муса Челеби: "Ето, брат ти пирува в банята и е сам!" Щом чул това, Муса Челеби пришпорил коня си и пристигнал при него. До Емир Сюлейман дошла вест: "Хасан ага поведе всички еничари и отиде при твоя брат заедно с личната ти гвардия. Отидоха и мнозина бейове. А сега брат ти идва срещу теб. Ти защо седиш?"
Тогава чак разбрал [Емир Сюлейман] какво се било случило. Разбил в земята чашата, която държал и възкликнал: "О, горко ми! Със собствените си ръце захвърлих и чест, и достойнство." Веднага се метнал на коня и отишъл до сарая.
А Муса Челеби, който го преследвал по петите, обградил сарая и зачакал. Емир Сюлейман заохкал и се завайкал: "Боже, боже! В каква каша се забърках. Защо ли си навлякох таз беля?" Така изтърпял до вечерта, а щом паднала нощта, той скочил на коня си, излязъл и поискал да тръгне за Истанбул. Ала нощта била тъмна, та взел за водач един тюркмен. От всичките му бейове само Караджа бей и Кара Мукбил
186
вървели с него. Водачът уж им сочил пътя за Истанбул, а всъщност ги извел на съвсем друг път. Когато попитали: "Кое е това място?", той отговарял: "Ето, стигнахме до еди-къде си" и тъй ги въртял на място до сутринта. Когато настъпило утрото и се развиделило, дошли до едно място, наречено Дюгюнджю Или. Водачът, който вървял напред, съобщил на няколко тюрки от своето племе: "Беглецът, който идва, е Емир Сюлейман. Хванете го и гледайте да не го изпуснете!" Събрали се тогава цял отряд тюрки и обградили [бегълците]. Те ранили Караджа бей, а Кара Мукбил убили. После ударили със стрела коня на Емир Сюлейман, а самия него съборили и завързали. Някои от тюрките казали: "Хайде още тук да го убием!" Други пък настоявали: "Не, в огъня да го хвърлим!" Говорели така, защото много били патили от него. А някой казал: "Грешка е туй, що всички вие издумахте! Защото сега ще дойде Муса Челеби и ще си го поиска от вас!"
Още докато те си приказвали, приближил Муса Челеби, който идел след Емир Сюлеймана. Като чул, че някъде се карат тюрки, той излязъл напред и тъкмо понечил да извика: "Хей, какво става там!" и видял хванатия и завързан Емир Сюлейман. Муса Челеби се зарадвал и пратил Коюн Муса: "Иди и бързо виж сметката на тогова!"
Отишъл Коюн Муса и го удушил.
Покойният Емир Сюлейман се възкачил на османския престол в 805 година по Хиджра. [271] Известно е от по-рано, че е господарувал 8 години, 10 месеца и 17 дни и починал през 814 година по Хиджра. [272] Покойният имал красиво лице, приятен характер, несравнима щедрост и невиждана храброст. Мевляна Ахмеди, който по негово време спечели голяма слава и височайши милости, го показа на света, като създаде за него своето "Искендернаме". [273]
187
(155). Разказ. Муса Челеби се възкачва на престола, изпраща в Бурса трупа на Емир Сюлейман и посипах някои от бейовете
Говорят, че Емир Сюлейман паднал жертва и по волята на Аллах се преселил от земния живот в рая. Муса Челеби веднага изпратил тялото му в Бурса, за да бъде погребан до Гази Хункяр.
Сам той тръгнал, завладял цяла Румелия и наложил своето господство над земите, управлявани по-рано от Емир Сюлейман. После назначил за везир Ибрахим паша. И Мелек Шах направил везир. Имало някои си на име Азеб бей. Нему дал титлата "паша". Синът на симавненския кадия — Шейх Бедреддин, направил казаскер, а на Михалоглу Мехмед бей дал бейлербейството. Най-известните и най-заможните от румелийските бейове той изловил, погубил и взел да граби имотите им. Както си седял в Дивана и видел някой по-богат бей, той си казвал: "Тук ми мирише на пари!" После го убивал и прибирал имота му. Защото си мислел: "Колкото бяхте верни вие на брат ми Емир Сюлейман, толкова ще сте верни и на мен!"
До бейовете на съседните страни той проводил пратеници. От някои изискал харадж и други подобни неща. Решил да поиска харадж и от истанбулския владетел и пратил да го събира бащиният му везир — умният, учен, благороден и могъщ Ибрахим паша. Ала Ибрахим паша събрал другите бейове, посъветвал се с. тях и казал: "Този човек е злосторник. Както е тръгнало, той ще убие всинца ни и ще присвои имотите ни. По-добре е да поканим [тук] султана." Бейовете харесали мисълта му и него натоварили с тази работа. Тогаз Ибрахим паша се престорил, че отива в Истанбул, а всъщност изпратил вест на султана. Описал му злосторните деяния на Муса Челеби и му съобщил, че всички бейове са отвратени от него.
Чул султан Мехмед вестта и повярвал на писмото. После от своя страна също изпратил на Ибрахим паша писмо и почетна одежда. Почел го по всякакъв начин и го поканил при себе си. Ибрахим паша приел поканата и без бавене се отправил при султана.
188
(156). Ибрахим паша отива при султан Мехмед и става велик везир. Султан Мехмед се прехвърля в Румелия и се сражава с Муса Челеби
Говорят така. Когато Ибрахим паша пристигнал в Бурса при султана, всички висши длъжности били вече раздадени, а везирският сан се срещал често. Размислил се тогава султанът каква служба да му даде и решил ла го издигне до себе си, като го направи велик везир. Тогава Ибрахим паша целунал ръка на султана и се приготвил да му служи вярно и от все сърне.
След това те започнали да готвят преминаването в Румелия. Разпратили няколко послания, та събрали 15-хилядна войска. Тогава султан Мехмед изпратил човек [274] при християнския владетел. [275] Сговорили се с него и се споразумели да не си пакостят един другиму. Ако станел румелийски бей, султанът трябвало напълно да зачита владетеля и да не го оскърбява. Заклели се. [276] После владетелят подготвил много кораби и султанът, без да се задържа, преминал на отсрещния бряг. Пред Истанбул султан Мехмед стоял на стан няколко дни, а владетелят направил в негова чест големи пиршества. После се вдигнали оттам и продължили.
Оттатък Муса Челеби също бил известен за идването на султана. Тръгнал той със своята войска и пресрещнал султана в Инджегиз. Щом го зърнал, султанът се зарадвал и си рекъл: "Добре съм те заварил!"
Спрели в едно поле. И от двете страни наизлизали стражи, пресрещнали се една друга, ударили се. Стражата на Муса Челеби била разбита и се върнала при него, ала войската му помислила, че това са султановите хора, та страшно се подплашила и понечила да избяга. После се разбрало, че това е стражата. Поразмислили се и останали. Минала нощта, а щом съмнало, двете войски застанали една срещу друга. Отрядите се подредили, левите и десните крила заели местата си и във всеоръжие влезли в боя. Отсам най-първи вървели татарските отряди. След тях били тюркмените, а след тях — войската на Енгюри, след нея — хората на Япаоглу, а след него — останалите бейове с хората си. Знамената се развели, а гласовете на зурните, бойните тръби и тимпаните огласили въздуха. Уверените в себе си юнаци стиснали саби, грабнали боздуганите и
189
копията. Отрядите се разделили. Завързало се сражение и потекли потоци кръв. Настанала голяма сеч.
И тогаз, по време на битката, Михалбейоглу се приближил до Муса бей и му казал: "Изпрати ми неколцина смелчака. Ще идем малко да попритиснем твоя брат султана и да направим тесен света пред очите му!" Муса бей взел това за истина и рекъл: "Ти знаеш!" А той [Михалбейоглу! споделил с неколцината бейове около себе си своето желание. Намерили се, сбрали се наедно, а после, давайки вид, че се бият, минали на страната на султана и му рекъл: "Ей, султане на света! Защо стоиш? Брат ти е съвсем сам и трябва непременно да тръгнеш!"
А оттатък Муса бей видял как бейовете му си отиват един по един. Загубил и ума, и дума. Станало така, че Муса бейовата войска се разбягала разбита, а султановата се хвърлила подире й. Тогаз и Муса Челеби решил да бяга, ама при него стояли 7 хиляди човека лична гвардия. Обградили го и не му позволили да шавне: "Ти ще се измъкнеш, а нас ще унищожат"! — му казали те и не го пуснали да избяга.
А при султана били останали само триста души. Останалата войска била увлечена в преследване. След като разбил войската на Муса Челеби и тя избягала, султанът помислил, че Муса бей е останал сам. Той поискал да го залови, та пришпорил коня си срещу него. Щом видели султана, седемте хиляди души от личната гвардия започнали да го обстрелват със стрели и ранили него и коня му. Обърнал се тогаз султанът, понечил да настигне войската си, но видял, че пътят му е пресечен. Понеже бил самичък, султанът си плюл на петите и заедно с двеста-тристата си конника се обърнал и хванал пътя за Истанбул. Избягал. Стигнал там още същия ден. Владетелят му бил приготвил кораб, та веднага прекосил морето и се отправил към Бурса. Щом наближил Бурса, градският народ му се поклонил с голяма почит и уважение. Завели го и го поставили на трона.
Като видял, че султанът избягал, Муса бей заел неговото място и зачакал. Когато султановата .войска се върнала от преследването, тя помислила, че стоящият там е султанът и се присъединила към него. Тогаз хората на Муса бей веднага ги изловили и завързали.
190
Искали да ги убият, ала Муса бей рекъл: "Каква вина имат тези тук?!"
Разрешил да ги съблекат и да ги продадат в робство.
(157). Измироглу напада. Султан Мехмед излиза срещу му, бие се, побеждава го и опростява вината му
Говорят, че султан Мехмед преминал в Румелия, бил се с брата си Муса Челеби около Инджегиз, а после пак се върнал в Анадола и се заел с ядене и пиене. Ала един ден дошла вест: "Измироглу излязъл, завладял Айлън Или, а след туй дошъл до Аяслък и го обсадил. Ако не побързаш, той ще тръгне към земята Сарухан и ще я завладее!"
Като чул това, султанът много се разлютил. Извикал везирите при себе си и им казал: "Кой е тоз Измироглу, та да посяга към страната ми, да напада земята ми и да обсажда крепости! Бързайте, разпратете из страната послания, напишете писма! Колкото войска има, до един месец да се събере при мен! Ще се спуснем, и така ще го подредим този Измироглу, та целият свят да ни помни!"
Като видели безпокойството на своя падишах, везирите бързо разпратили послания из страната. За кратко време от вси страни се стекла войска в пълно бойно въоръжение и снаряжение. Не дошъл само Якуб бей с Енгюрийската войска. Той се извинил така: "Нашите места са погранични. Те са входът за Караман. Тръгнем ли, караманците веднага ще довтасат, ще разграбят страната и ще я опустошат."
Като чул това, султанът малко се успокоил, но притаил в душата си враждебност. Веднага потеглил с войската, която била при него, и се спуснал към Измир. Измироглу избягал, влязъл си в крепостта и го ударил на молба за прошка. А султанът овладял цялата му земя, а него самия принудил да се върне. Тогава Измироглу изпратил от крепостта до султана човек и се замолил: "Аз съм един скромен и жалък роб на султана! — рекъл. — Нека той опрости вината ми. Никога повече няма да зачерня лицето си с такива дела!" Султанът приел извиненията му и тогаз Измироглу дошъл, паднал в краката му. Султанът бил чо-
191
век безкрайно благороден, та опростил вината му И пак го оставил за бей на тази страна, като му поверил земята и народа и. Ала се сговорили и споразумели, че петъчната молитва и сеченето на монети ще става на името на султана. И акчетата щели да вървят на султаново име.
После султанът наобиколил вилаетите и оказал на народа им милости и благоволения, а сетне отново наближили Бурса. Но още докато султанът бил в Измир, беят на Енгюри Якуб бей дошъл и му целунал ръка. Ала султанът му бил много сърдит, тъй като онзи не се бил явил с войската си. Той помислил, че [беят] го мами, та хванал Якуб бей и поискал или да го затвори, или да го убие и хвърли в огъня. Ала везирите не одобрили нито едното, нито другото. Те казали: "Ти сега ще го затвориш. Но Енгюри е важна крепост. За там трябва юначага. Второ, тя е вход за Караман. Сториш ли това, тя като нищо ще ни се изплъзне!" Заради думите им султанът отложил разправата, но после той отново излязъл от Бурса и се запътил към Енгюри. Щом пристигнал, султанът извикал Якуб бей в покоите си, напомнил му за миналите работи и заявил: "Ясно е, че трябва да те премахна!"
Усетил Якуб бей яростта на султана, та отвърнал: "Правото на заповед принадлежи на султана. Ако имам по ръцете си невинна кръв, то също е по заповед на падишаха. Защото аз, робът, не познавам друг свой грях, освен това, че съм служил предано на султана. Ако по някакъв начин съм извършил предателство към падишаха, то всевишният нека ме лиши от своята милост!" Изрекъл това и застанал с извити ма гърба ръце. Тогава султанът заповядал на Балтаоглу: "Бързо окови във вериги ръцете И краката на тогова. Изпрати го в Токат и нека там го затворят в тъмница!" И Балтаоглу изпратил завързания Якуб бей. Отвели го в Токат и го затворили в Бедеви Чардак. Това сполетяло Якуб бей през 814 година по Хнджра. [277]
Султанът останал още няколко дни в Енгюри, а сетне се вдигнал и пристигнал в Токат. И тук не се забавил, а станал и отишъл в Амасия. Там няколко дни ял и пил, а после пак минал в Румелия, пак се сблъскал с брат си Муса бей и водил сражение. На края Муса бей наново надвил. Разбил и прогонил ана-
192
долската войска. Част от нея била изклана, а друга част — поробена.
Като се отделил от войската си, султан Мехмед отишъл при сърбите. Като
си видял хала, мъка го налегнала, ала трябвало сам да я изтърпи. Ударен
от вълните на страданието, той се потопил в грижи. После султанът пак надмогнал
това положение и стигнал до Бурса. Поразмислил се, че с толкоз войска не
ще надвие брат си Муса бей. "Трябва ми още войска!" — рекъл си той и написал
послание до своя тъст Дулкадироглу. [278] И пратеник
проводил, за да му съобщи: "Пак потеглям на голям поход към Румелия. Благоволи
и ти да бъдеш с нас!"
(158). Султан Мехмед събира анадолската войска и още един път се сражава с Муса бей. Муса бей бива убит
Говорят така. Когато пратеникът на султан Мехмед пристигнал при Дулкадироглу, онзи го посрещнал с големи почести и уважение. След туй написал отговор на султановото писмо и казал: "Ей, султане на света! Накъдето и да се отправиш, всевишният Аллах ти е помощник. За теб са отредени големите завоевания, твои са успехите и победите! Дори самият аз да не мога да дойда, за да ти служа, ако е рекъл великият бог, ще пратя моя син [279] и твой роб."
По това време султанът бил излязъл към Амасия, за да събира войска. Щом пратеникът пристигнал, султанът се вдигнал от това място и отишъл към Енгюри. Там останал няколко дни. Колкото войска можело да се събере от всичките краища на неговата пазена от бога страна, събрала се. А тя била безбройна и безчетна. Погледнал въоръжението й и снаряжението й и вече се канел да тръгне, когато дошла вестта: "Ето, пристигна Дулкадироглу." Тогава всички бейове и първенци яхнали конете, посрещнали го, оказали му почит и уважение, въвели го и го настанили. Проводили му и безчетни дарове. После самият султан излязъл пред Дивана и заповядал да приготвят всичко необходимо за пира и подаръците. След туй капъджибашията отишъл и довел Дулкадироглу, който целунал ръка на султана и със скромност и смирение седнал срещу не-
193
го. После, по време на пира, султанът бил много сърдечен. Той подарил на Дулкадъроглу дрехи за обличане, кон за яздене, всякакви прибори, чаши, кани и изделия от злато и сребро. Своите си хора и бейове той също обдарил с красиви халати, към всеки от тях проявил своето безгранично благоволение. После султанът се разгорещил и изрекъл пред везирите и бейовете си:
"Всеки, който поиска, нека узнае, че тръгвам на поход към Румелия. Имам си кон, сабя и боздуган. Те ми стигат. А по-нататък каквото дойде, нека е добре дошло!" После взел в ръце свещената си брада и продължил: "Този път, ако е рекъл господ, трябва или да взема бащиния си престол, или да загубя главата си!" Щом казал това, всички присъстващи на пира се изправили на крака и молейки се за султана, извикали: "Ей, султане на света! Нашите глави и сърца ти принадлежат. Накъдето и да тръгнеш, нека ти помага всевишният бог! Нека на теб да отреди победа и успех!" — казали те своята дума. Така, като се разбрал с войската си, султанът твърдо решил да тръгне за Румелия.
Вдигнали се от Енгюри и пак се спуснали към Бурса. С конницата и пехотата били всичко 30 хиляди души. После султанът се вдигнал и отишъл в Ялак Ова. Там огледал въоръжението. Като видял толкоз войска, той се възрадвал и благодарил на всевишния.
Като стигнал морския бряг, той пратил вест на истанбулския владетел. Щом чул за идването на султана, владетелят много се зарадвал. На часа приготвил корабите и прехвърлили войската на отсрещния бряг. Сам владетелят посрещнал султана и го приел с големи почести и уважение. На хубаво място го настанил, много пирове и угощения му устроил. Той много се бил напатил от Муса Челеби. Бил си рекъл: "Да не би да се нахвърли отгоре ни с румелийска и ефляшка войска!", та бил заповядал да укрепят истанбулските врати, забранил на народа да излиза навън, захванал се бил с различни неща и бил много притеснен. Тогава султанът казал на владетеля: „Ето, аз също отивам срещу му. А ти трябва да бъдеш с мен". Владетелят отвърнал: "Ей, султане на света! Много съм стар аз. Сили нямам! Ала приятели ще пратя!" Като казал
194
това, той изпратил много свои близки от християните, които дошли на помощ.
Тогава султанът се вдигнал оттам и спрял край реката около Визе. [280] Там до него дошло писмо от Евреноз бей: "Нека султанът благоволи да не се среща сега с Муса бей. Щом разузнае къде се намира, нека се отдалечи от него, да навлезе в сръбската земя и спре в прохода. Ако е рекъл господ, тамошните алайбейове — Бурак бей, Паша Йигит и беят на прохода Синан бей ще се присъединят. А срещнете ли се с Муса бей, да знаеш, че аз, твоят роб, ще ти служа!" И казал още: "А и всички бейове са отвратени от брат ти. Всинца чакат само тебе!"
Разбрал султанът смисъла на полученото писмо, приел с добро роба, който го бил донесъл, и отново то отпратил. После се вдигнал и тръгнал. Не щеш ли, по пътя се задала някаква войска. Запитал се: "Кой ли може да бъде?" Изпратили Михалоглу и се разбрало, че това бил Кара Халил. Приближил го Михалоглу и се сбили. Най-подир Кара Халил бил разбит и избягал, а султанската войска продължила пътя си и стигнала до Едирне. Обсадили го. Градският народ се събрал и казал на султана: "Сега ние няма да ти предадем крепостта. Ако е рекъл всевишният, срещнете се един с друг и се разберете. Който от двама ви застане начело на държавата, безпрекословно негова е крепостта!" Султанът изслушал тази вест, съгласил се и тръгнал.
После слязъл към полето на Загра. През това време Муса Челеби го наближил, разучил кое как е. Щом разбрал, че този път не ще устои, той веднага хванал гората. Видял това султанът, ала не му обърнал внимание. Тръгнал и оттам наближил Филибе. Спрял при Деирмен дере. После се вдигнал оттам и поел пътя покрай Мерич. Тогава Измироглу Хамза бей заедно с Паша Йигит тръгнали подире му с 2 хиляди души. Наближили го. От тази страна пък Михалоглу с 1-2 хиляди души тюркмени се обърнал, пресрещнал Измироглу и Паша Йигит и се вдигнало голямо сражение. Най-после Михалоглу ги разбил. Онези избягали и си отишли, а [хората на Михалоглу] тръгнали след султана. Оттам нататък пред войската вървял Баязид паша, а след нея — Михалоглу. Като напредвали, поглеж-
195
дали за прохода. Докато настъпи утро, стигнали до планината Балкан, навлезли в прохода и една нощ преспали там. После се вдигнали оттам и като сливали нощта с деня, стигнали до София. Там Муса Челеби пак се мернал, но и този път ударил встрани, та не могли да премерят сили. Султанът и този път не му обърнал никакво внимание. Постегнал войсковия си народ, прегледал провизиите и оръжието и се вдигнал от София, пък отново влязъл в прохода. Преминали го, като излезли от другата му страна. Тогава спрели в полето край Шехир Кьой. Тогава дошла вест от Паша Йигит, Бурак бей и беят на Търхала — Синан бей: "Ей, султане на света! Ето ни трима бейове. При нас са три хиляди души юначни бойни. Бързо ела и да се разберем по мирному!"
Щом писмото дошло до султана и той разбрал съдържанието му, веднага се вдигнал и забързал. По обяд стигнал Шехиркьойския проход. Цяла нощ вървял. На сутринта излязъл от прохода и спрял на лагер. Там пак пристигнал Муса Челеби, ала неузнаваем. На главата си бил наложил калпак, а на раменете — плъстена наметка. Като зърнал султановата войска, не могъл да се престраши и забил встрани. Султанът и този: път не го удостоил с внимание. Пак се вдигнал оттам и спрял край брега на река Морава [281]. Оттам проводил Баязид паша при Лазоглу [282] и го подканил да му помогне. По същото време пристигнали с юнаците си и се присъединили към султановата войска Паша Йигит, Бурак бей и беят на Търхала — Синан бей. И Хаджъ Евреноз бей с румелийските газии развял знамето си, дошъл и изпълнил даденото на султана обещание. Заедно с него дошъл и се настанил наблизо и Кьор Теквуроглу. [283] И Лазоглу събрал подвластната му християнска войска и се притекъл на помощ на султана. На всеки един от тях султанът оказал голямо благоволение и всякакви милости.
После се вдигнали и спрели при Пели дере. След, туй наближили Куршунлу. После и оттам се вдигнали и влезли в земите на Вулк. [284] Вулкоглу [285] дошъл с войската си и предал на султана своята земя. После тръгнали и спрели на стан близо до Кос Овасъ. Оттам се вдигнали и се установили в земите на Кьор Теквур. Тогава и Измироглу Хамза бей със своите 500 конника
196
развял знамето си. Като целунал ръка на султана, той известил, че нито един от бейовете не е останал при Муса Челеби.
Тогава султанът се вдигнал с войската си и поел пътя за Хараджа. После тръгнал и се установил в Карасу. После отседнал в полето Алаеддиноглу. Там дошли хора от околните земи и му се покорили. После се вдигнал и се установил край Чамурлу.
Оттатък Муса Челеби! стигнал и спрял при Ихтиман. Тогава подмамил бейовете. Извикал при себе си Тамамджиоглу и Авджъоглу и ги завързал. Като видели това и останалите бейове се отвратили от него. Един по един, група по група те дошли, целунали ръка на султана и дали дума вярно да му служат. Като видял това, султанът отправил към всевишния хвалебствени химни и благодарствени молитви. После отново тръгнал и се установил при Чамурлу. Там останал два дни. А изоставеният от своите бейове Муса Челеби тръгнал полека-лека срещу султана със собствената си седемхилядна гвардия, решен на битка.
Отсам пък известили султана: "Хайде, тръгвай! Върви срещу брат си и не го изпускай!" Щом чул тази вест, султанът се разбързал, събрал бейовете си, посъветвал се с везирите си и подредил за бой отрядите, Тогава откъм вътрешността на прохода се вдигнал облак прах, който все нараствал, докато задухал вятър и разполовил прахоляка. Отвътре се показал един отряд. Запитали се: "Чудно кой може да бъде?" И видели, че идващите са юначаги на Могола. След тях минала седемхилядната гвардия и спряла. Тогава Муса бей развял знамена и викнал молитвено: "Хайде, мои юнаци и храбреци! Вървете напред и не позволявайте онези да минат!" Тогава те като един оголили саби и се втурнали. Отсреща султанската войска също се хвърлила лъвски и така ударила, че още при първото сблъскване разстроила отрядите на Муса Челеби и ги разпръснала. Развихрила се битка и малко останало да бъде разбита войската на Муса Челеби. Той разбрал какво става, видял как бейовете му отряд подир отряд отиват при султана и сърцето му пламнало. Той си казал: "Уви, щастието отвърна лице от мен! Толкоз беди причиних на великия си брат!" После с болка на душата сам се хвърлил в битката. Прегазил
197
татарите, врязал се между тюркмените и се развъртял. Докато се биел, Баязид паша го зърнал и разпознал. "Тогова хванете!" — заповядал той на енгюрийските юнаци и те обкръжили Муса бей. А той видял, че е попаднал във водовъртежа и работата става лоша. Нямало какво друго да стори, та поискал да избяга. Точно да пришпори коня си, неговите хора, вече обезсилени от боя, забелязали, че той се готви да бяга и поискали да го спрат. Нямало друг начин да се отърве от тях, та им рекъл: "Аз отивам, а вас поверявам на Аллах!" С тези думи той пришпорил коня си ir избягал.
Стигнал до едно място, на име Чамурлу. В него имало напоителни канали за оризища. Не могъл да отклони коня си и той тръгнал право към калта. Муса паднал и докато смогне наново да яхне, настигнали ГО' Баязид паша, Михалоглу и Бурак бей. Не му дали да се опомни и завързали ръцете му. Приближила и войската. Някои го съжалили, а други се зарадвали и рекли: "Нека се свърши с тази развала!" После се приближил Балтаоглу. "Ти що стори на Емир Сюлейман!" — казал му той и на часа го задушил. Взели трупа му и го занесли на султана. Като го видял, султанът се натъжил и от очите му закапали кървави сълзи.
Муса Челеби бил падишах на Румелия 2 години, 7 месеца и 20 дни и загинал
през 816 година по Хиджра, [286] като се преселил от
земния свят в рая. "Ние всички сме роби на Аллах. Благодарни сме му за
неговите милости и посрещаме с търпение и примирение бедите, които той
ни праща." [287] Тялото на Муса Челеби било отправено
в Бурса. Погребали го до дядо му Гази Хункяр. Нека Аллах прати светлина
над техните гробове.
(159). Възцаряването на султан Мехмед, син на Баязид Хан
На втория ден от четвъртия месец на 816 година по Хиджра [288] султан Мехмед Хан станал независим падишах на султанския престол. Той не нарушил традициите на своите бащи и деди, а умножил техните подвизи. Навсякъде из владенията на Османовци били доволни и радостни от неговото управление.
198
(160). Разказ
Говорят така. Докато султан Мехмед се занимавал с Муса Челеби, Караманоглу Мехмед бей тръгнал на поход и дошъл до Сиври Хисар, защото по онова време Сиври Хисар бил в негови ръце. Оттам, като палел и грабил на четири страни, той дошъл до Бурса.
По онова време субашия на Бурса бил Хаджъ Иваз паша. Още преди да пристигне Караманоглу, Хаджъ Иваз паша събрал градския народ и му казал: "Ей, мюсюлмани! Нашият падишах се намира благополучно в Румелия. Сега тук пристига Караманоглу. Нека мъжете, годни за отбрана, да влязат в крепостта. Тези, чиито сили не достигат, напусто да не се затварят вътре, а да се погрижат за главите и прехраната си." Така и направили. Годните влезли в крепостта, ведно с имота и родата си. Слабите и безсилните с жени и челяд се махнали от пътя на Караманоглу и се разбягали по други места.
Още с пристигането си в Бурса, злосторникът, наречен Караманоглу, изгорил града, от край до край го разрушил и зачернил. После се заел с крепостта. Много пъти ударил, ала не сполучил. Най-после измислил нещо. При извора от външната страна на крепостта! имало езеро. От него народът черпел вода, защото останалите извори били спрени от Караманоглу. Той поискал да пресече и този. Затуй решил да насочи водата от езерото към течащата около крепостта река. Прокопали канали извън портата на тъмницата. Като усетил тази работа, Хаджъ Иваз хванал копаещите канала и ги изклал, та и тази надежда на Караманоглу рухнала. Така се били 31 дни. От време на време хората от крепостта излизали навън и пленявали мнозина караманци. Една нощ Караманоглу събрал хората си и всекиму заповядал да запали огън на по едно-две места. След това още същата нощ той изпратил войската си от Каплъджа към планината. На заранта с тъпани и знамена, с гръм и трясък те заслизали откъм Тахта и радостно завикали към народа на крепостта: "Ето, дойдоха ни на помощ още хора. Утре ще превземем на юруш крепостта ви!"
Хаджъ Иваз се усъмнил в тези думи, та изпратил съгледвач да изучи положението във войската на Ка-
199
раманоглу. Човекът отишъл и веднага се върнал обратно с думите: "Хей, защо стоите? Войската е сама-саменичка! Идващите са част от нея. Караманоглу ни мами. Бързо тръгвайте!" Тогава Хаджъ Иваз паша отбрал смелчаци, дал им за предводител свой човек, отворил вратата към Каплъджа и ги пуснал срещу войската. Храбреците връхлетели, притиснали войската от една страна и я разграбили. Онези не могли да стиг-нат и Йеркапъ, когато тези вече се върнали и си влезли в крепостта. Донесли със себе си множество вещи и ги струпали пред Хаджъ Иваз паша. Той казал: "Това е ваше!" Каквото имало, раздал им го.
Но и Караманоглу доста измъчил крепостта. Ако Хаджъ Иваз не бил вътре, онзи щял да я превземе с ръкопашен бон. Но покойният Хаджъ Ивъз здравата залегнал да удържи крепостта. Дори самият той бил улучен на едно-две места със стрели, ала никому не казал. Всеки ден съобщавал по някоя такава вест, че ето, султан Мехмед вече убил Муса Челеби и се връща обратно. Ободрявайки народа си да се бори, той взел крепостта. Все така продължили да се бият, когато един ден дошла вестта: "В имарета на Каплъджа е пристигнал трупът на Муса Челеби!"
Караманоглу скочил, метнал се на коня и отишъл при тялото на Муса Челеби. Накарал да отворят ковчега, защото, преди да види с очите си, той не вярвал. По-рано го бил виждал, та го познавал. После, още същата нощ Караманоглу си подвил опашката и поел пътя за Кирмастъ. Проходите на пътищата, по които бил дошъл, вече били пресечени. Той знаел, че през тях не може да се премине, та затуй хванал пътя за Кирмастъ.
А народът на Бурса изскочил от крепостта. Взели да подвикват: "Толкова се уплашихте от трупа на един Османов син! Леле, ами ако беше дошъл живият!"
Караманоглу бягал с най-голяма бързина. Между хората му имало един боец, когото наричали Харман Данасъ. Бил доста едър и дебел мъжага. Както едва-едва се влачел след Караманоглу, той много се изморил и му рекъл: "Мой султане! Щом бягаш така от умрелия османец, какво пък щеше да стане, ако живият беше дошъл?" Много дошли тези думи на Караманоглу, та заповядал и на часа обесили приятеля му
200
на едно дърво. Самият той с всички останали минал през Хамид Или и стигнал
до собствената си земя. Ала докато вървял из пътя, тюрките непрекъснато
го нападали в гръб, грабели войската му и му причинявали неописуеми беди.
От всяко село се спускали тюрки. Всяка нощ нападали войската му и вършели
обири. Тези събития станали през 816 година по Хиджра [289]
Караманоглу имал един казаскер, наречен Кара Мюрсел. Той казал на Караманоглу:
„Изпрати ме като молител. Остави ме да отида и да те сдобря с Османоглу!"
Караманоглу отвърнал: „Хей, какви са тези думи! Ако той тръгне срещу мен,
аз зная как да се разплатя с него!" Така той не приел съвета. Правел каквото
си знаел и вървял към гибел.
(161). Разказ
Разказват, че преди да се представи на заповедите на Аллах, Емир Сюлейман бил изпратил сина си [290] в Истанбул. После, когато султан Мехмед се занимавал с Муса Челеби, истанбулският владетел [291] от страх пред него вече не могъл да оказва гостоприемство на момчето, защото имал договор и споразумение със султан Мехмед. [292] Поради това се наложило то да тръгне от Истанбул, да стигне в Карън Овасъ и оттам да мине в Ефляк. Ала акънджпите от Карън Овасъ не пуснали момчето да замине за там, а се сбрали около му и казали: „Ние сме твои помощници." Подучили го и го завели в Янболу.
Щом чул тази вест, султан Мехмед тръгнал на поход срещу него. Акънджиите разбрали за идването му, изоставили момчето и се пръснали. То имало възпитател, когото наричали Терзибашъ Заганос. Той го взел и го завел при султана. Султанът заповядал да извадят очите на момчето и го изпратил в Бурса, а сам той, без да се бави, пристигнал след него там. А Емир Сюлейман имал и една дъщеря в Бурса. Нея султанът дал на свой санджак бей. На момчето определил добър тимар и му дал християнското село Ак Хисар в околността на Гейве. Винаги когато дойдел в Бурса, султанът карал да му водят сина на Емир Сюлейман, подарявал му много неща. „Той е син на моя брат" —
201
си казвал й се отнасял добре към него. Във всичко му угаждал. И братовата
си дъщеря не лишавал от дарове.
(162). Разказ
Разказват така. Щом султан Мехмед чул за несмислените дела на Караманоглу, веднага тръгнал и пристигнал в Бурса. Когато видял пепелищата на града и научил подробно за злочестините, налетели ислямския народ, той се потопил в мъка. Бързо призовал везирите си и им заговорил: "Що за безчестник е Караманоглу? Аз оставих страната си, за да въведа ред в света. За няколко месеца се отделих от трона си, денонощно жертвах живота си за мюсюлманите и се старах да отърва раята от насилието. А той да дойде и така да изтерзае безпомощните мюсюлмани, да граби имотите им, да отвлича жените и децата им, да ги мъчи! Ей, везири, какво да правим с тоз злодей?"
Везирите отвърнали: "Падишахо, нека нашите глави и сърца бъдат пожертвувани по твоя път!" А Баязид паша, който забелязал притеснението на Повелителя, рекъл: "Ей, султане на света! Не слагай мъка на благородното си сърце! Не се терзай и измъчвай! Не си заслужава така да се тревожиш. Ако всевишният ни. прати сполука, ние така ще ударим Караманоглу и цялата му войска, та ще смаем всичко живо. Света пред очите му ще зачерним, на пух и прах ще го направим!" И казал още: "Ала първом трябва да обадим всичко туй на тъста ти Дулкадъроглу, на Исфендияр и на Гермияноглу. Нека и те се подготвят, нека бъдат с нас!" [293]
Първом султанът пратил вестител при Исфендияр и му казал: "Нека узнаеш, че Караманоглу стана наш враг. Аз тръгвам срещу му. Или ти сам ела, или изпрати някого от синовете си в победоносната ми войска. Ако ли не, тогава се готви, защото ей ме, пристигам!" Щом чул тази вест, Исфендияр веднага изпратил сина си Касъм бей заедно с дошлия пратеник и още няколкостотин бойци.
И при Гермияноглу проводил пратеник. Казал: "Добре видя неблагоразумието на Караманоглу. Ето, аз
202
тръгвам срещу него. Ако си мой приятел, щом аз, по волята на Аллах изляза
към Сейид Гази, да пратиш в победоносната ми войска хранителни припаси
от твоята област. Самият ти да събереш бързо войската; си и да дойдеш.
Проявиш ли небрежност в тази работа, то готви се! Първо теб ще стигна,
че сетне ще отида в Караман. Да си го знаеш!" Като чул тази вест, Гермияноглу
отговорил: "На твоите заповеди! Идвам и аз. Ще дам и провизии." И изпратил
храни в изобилие. Събрал войската си и тръгнал, за да посрещне Повелителя.
Така че, когато Повелителят пристигнал в тази страна, не му липсвали провизиите
на Гермияноглу.
(163). Разказ
Говорят, че през 817 година по Хиджра [294] султан Мехмед събрал огромна войска и излязъл към Ак Шехир. Още с пристигането му предали града. Сетне завладял Бей Шехри и Сейиди Шехри, и крепостта Оклук, и Саид Или. После отишъл и обсадил Коня. Като буен порой залял и опустошил много места, а и войската му подобно на порой отвлякла плячка.
Тогава Караманоглу проводил пратеник. Унизен, той се каел за извършеното, молел за милост: "Разкайвам се! Повече, боже опази, никога няма да върша такива неща!" Повелителят милостиво помилвал Караманоглу за неговите злодеяния, опростил вината му и се помирили.
В 818 година по Хиджра [295] той отишъл и завладял областите Кастамони и Джаник. По това време дошла вестта, че Караманоглу пак е нападнал страната и е станал враг. И пак султан Мехмед събрал войска и дошъл до Енгюри с намерение да тръгне срещу Караманоглу. Ала тогава се разклатило свещеното здраве на султана и той се разболял. Де що имало лекари, всичките докарал. Лечили го, ала без полза. Най-сетне един от бейовете казал: "Гермияноглу има един лечител. Наричат го Хеким Синан. [296] По своята мъдрост той е втори Ефлятон. [297]
Веднага изпратили човек и довели Синан. Това е онзи Хеким Синан, който е известен като Шейхи. Пое-
203
мата "Хюсрев и Ширин" [298] е преведена от него. Хеким Синан пристигнал, опипал свещения пулс на султана и казал: "Ей, султане на света! Твоята болест с лекове не се цери. Пази се и избягвай разните мармалади и шербети. Само радостта може да изцери тази болест!" Хеким Синановите думи харесали на султана и той вече не го пуснал далеч от себе си.
Тъй като султанът не могъл да тръгне срещу Караманоглу, посъветвали се кого да изпратят. Везирите казали, че това е служба на бейлербея. По онова време бейлербей на Анадола бил Баязид паша, та него пратили. Ала Баязид паша открай време другарувал с Караманоглу и двамата си разменяли пратеници. Като разчитал на приятелството им, Баязид паша скришом изпратил писмо до Караманоглу: "Защо стоиш? Султанът е много болен. Едва диша. Събери цялото мъжество в себе си и ела, пък да се свърши най-после!"
Караманоглу хванал вяра на тези думи. На часа излязъл на стан в полето около Коня. Докато се занимавал с привличане на хора, Баязид паша подбрал двама по двама своите конници и ги повел. На сутринта приближили полето около Коня, справили се с готовата войска и я разпръснали, а Караманоглу Мехмед бей и големия му син Мустафа бей заловили в леглата им и ги завързали. Караманоглу Мехмед бей казал: "Хей, паша! Защо така подло?" А Баязид паша отвърнал: "Казват, че девет десети от храбростта е хитрост. Ако не бях постъпил така, ти щеше да избягаш. Аз нямаше да мога да те намеря и щях да се посрамя пред падишаха."
После съобщили новината на султана, който бил в Енгюри. Казали му: "Баязид паша залови и води насам Караманоглу Мехмед бей и брат му(?) Мустафа бей. [299] Чул султанът вестта и казал: "Хвала ти, Баязиде!" Вдигнал се от постелята и съвсем оздравял. После обдарил Хеким Синан с множество подаръци и го отпратил за Гермиян.
А Баязид паша, след като хванал Караманоглу, дошъл и го предал на султана. Султанът рекъл: „Ей, Караманоглу! Какво да те правя?" Караманоглу отвърнал: „Аз съм един грешен роб на моя султан и ръцете ми са вързани. Каквото и наказание да ми оп-
204
редели той, заслужил съм си за двойно по-голямо. Правото на заповед принадлежи на султана!"
Султанът бил милостив човек. Запазил му живота, а после пак го извикал при себе си и му рекъл: "Ела, Караманоглу, и се закълни! Повече злини на мюсюлманите недей да правиш!" Тогава Караманоглу Мехмед бей се заклел. Като кръстосал ръце на гърдите си, тон произнесъл: "Докато тази душа е в това тяло, аз не ще обърна нечестив поглед към земята Османова! Погледна ли, нека ме накаже свещеният Коран!" Като чул тази клетва, добросърдечният султан наметнал на Караманоглу и на неговия син кафтани. Дал също тъпан и знаме, подарил обори с коне и кервани катъри и камили. Опростил му греховете и го отпратил.
Измъкнал се Караманоглу от войската на султана И стигнал до една ливада, на която пасели султанските коне. Тогава той грабнал от ръцете на конярите султанските коне и изрекъл: "Моята вражда с Османов-ци ще продължи до Второто пришествие!" И си заминал. А като отминал крепостта Баджъ Хисар, той пак се хванал да пали и плячкосва османската земя. Бейовете на Караманоглу му казали: "Защо правиш така? Нали се заклехме?" Караманоглу отвърнал: "Когато се клех, в пазвата ми имаше гълъб, та прехвърлих клетвата върху му. После пуснах гълъба на свобода. Клетвата се разруши!"
Като научил вестта, султанът казал: "Нека го постигне тази клетва! Дай
боже!"
(164). Разказ за това, как султан Мехмед отишъл към Унгурус, как завладял крепостта Северин и как подчинил неверниците й.
Говорят, че щом се помирил с Караманоглу и го освободил, султанът отново събрал войската си през 819 година по Хиджра. [300] Караманоглу също дал войска, а Исфендияр изпратил сина си Касъм бей. Тогава султанът честито потеглил и преминал в Румелия. Пресякъл Туна и спрял край нея. Укрепил Йергьоги [301] и благоустроил Искачъ и Пени Сале. После пуснал акънджии, които се разтичали и събрали богата плячка.
Тогава беят на Ефляк [302] проводил по пратеник да-
205
нъка харадж и се покорил. Пратил също двамата си сина да служат в двора на султана като залог, че вече не ще враждуват. Ако дръзнел, синовете му щели да се затрият. При тези условия се сговорили с Ефлякоглу и се помирили.
Тогава султанът се вдигнал, стигнал до земята Унгурус и завладял крепостта Северни. Като видели ислямската мощ, неверниците поискали мир. Те изпратили трима християнски принцове на султанска служба и се задължили да пращат войска, когато потрябва. Споразумели се също, докато е жив мюсюлманският султан, да не му се противят и да не го мамят. След това той не бил мамен от християни.
През същата година султан Мехмед паднал от коня и големи мъки изтеглил. После отишъл в столицата Едирне и зараздавал справедливост и правосъдие.
Пак в 821 година по Хиджра [303] в Бурса и румските земи станало земетресение, та много места били разрушени, а Ерзинджан потънал.
През 822 година по Хиджра [304] в румските области, в Амасия и около Токат настанали бунтове и вълнения. Едно от тях било това, че Кара Коюнлу Юсуф дошъл от Ерзинджан в областта Ермен. Когато превзел Ерзинджан, той поставил там Пир Йомер, а сам си заминал. Пир Йомер заламтял за Кара Хисар. Дошъл, опънал шатрите си пред крепостта и я обсадил. Беят на Кара Хисар — Хасан бей, син на Мелек Ахмед, изпратил човек при султан Мехмед и помолил за помощ.
После Хасан бей, син на Алп Арслан, убил Джюнейд бей и превзел Джаник.
После емирът Исфендияр превзел Самсун и Бафра и настанил там сина си Хъзър бей.
Пак по същото време починал Кара Юсуф и на негово място станал падишах синът му Искендер. Дошъл също Шахрух. Тогава Искендер избягал, а Шахрух седнал на падишахския престол и оплячкосал тюркменската войска.
Щом чул за тези смутове в земята Рум, султан Мехмед решил да отърве раята от беди, та потеглил нататък. С някои от злосторниците се разправил сурово, а други помилвал. На връщане от похода султан Мехмед благополучно стигнал в Бурса. Тогава синът на Исфендияр — Касъм бей, казал на Повелителя: "Не-
206
ка бъда роб на моя султан и нека не се отделя от неговия двор!" Тогава Повелителят проводил при Исфендияр пратеник и му известил: "Моят брат Касъм остава тук и аз ще го удостоя с тимар от моите земи. А ти да му дадеш Тося, Кангръ, Каледжик, Кастамони и Бакър Кюреси!"
Исфендияр пък проводил при Повелителя великия си везир Баязид паша и друг свой първенец на име Ваиз Мехмед. Заръчал им: "Помолете се и измолете от Повелителя. Та Кастамони и Бакър Кюреси са моят живот! Нека тях да дари на мен. Да заповядат и да вземат Кангръ, Каледжик, Тося с нахиите, че даже някои от нахиите и част от реколтата на Бакър Кюреси. Тях аз давам на самия Повелител. Да не ги отстъпва на Касъм, защото е беда."
Казали на султана каква била работата. Той склонил. Определил за граница
планината Илгаз и я дал пак на Касъм бей. Чак до смъртта си Касъм бей не
се прибрал при своя баща, а останал на прага на Османовци.
(165). Разказ за завладяването на крепостта Самсун
Говорят така. Докато султан Мехмед, син на Баязид Хан, бил в Амасия, неверниците опожарили Самсун, напуснали града, качили се на кораби и избягали. Известили султан Мехмед и той изпратил там един от румските бейове — Бичероглу Хамза бей. Хамза бей дошъл и овладял невернишкия Самсун. [305] После пратил вест на султан Мехмед: "Сега стана лесно от християнския Самсун да се завладее мюсюлманският."
Султан Мехмед веднага скочил и тръгнал. А Бичероглу Хамза бей не отстъпвал от крепостта, ежедневно водел бой със самсунските мюсюлмани. Султанът се спуснал към Мерзифон, а после дошъл до Самсун. В Самсунската крепост се намирал синът на Исфендияр Хъзър бей. Още с пристигането на султан Мехмед, Хъзър бей тутакси му предал крепостта. Тогава Бичероглу Хамза бей го попитал: "Защо предаде крепостта без бой?" Хъзър бей отвърнал: "Докато този град бе оживен, той се намираше в ръцете на християните. Ала неверниците го разрушиха и той падна във ваши
207
ръце. Отсега нататък аз какво ще правя тук, когато нашето приятелство с вас прилича на комшулук между патки и гъски."
Тогава султан Мехмед обдарил Хъзър бей с почетен кафтан и с още много
милости. После му предложил: "Останеш ли при мен, ще ти дам тимар за чудо!"
Хъзър бей отвърнал: "Брат ми е при теб, а аз: с него наедно не оставам!"
После целунал ръка на султана, обърнал се и отишъл при баща см.
(166). Разказ
Говорят, че като превзел Самсун, на път за Бурса султан Мехмед се отбил в Искилип. Там той видял множество татарски къщи. "Какво е това?" — попитал. Казали му: "Това са татарски къщи." "А де са им бейовете?" — попитал султанът. Отвърнали: "Татаринът Самагар жени сина си, та всички са там." Тогава султан Мехмед продумал на везира си Баязид паша: "Уж казваха, че Тимур е отвел татарите от тез земи, а те тук и свои бейове са имали, и сватби вдигали! Що за "иди ми - дойди" ми правят? Ама на моите походи не се явяват! Още сега трябва да ги изселим!" Като казал това, той извикал Миннет бей и му заповядал да изсели всички и да ги прехвърли във Филибе и околностите му. Настанили ги около крепостта Конуш. Миннетоглу Мехмед бей построил в Конуш един кервансарай и се заселил там. Пак там построил и разположил и едни имарет. [306]
Сетне султан Мехмед щастливо и благополучно пристигнал в столицата си
Бурса. Заел се да раздава справедливост и правосъдие. Показал и голямо
красноречие.
(167). Разказ за пристигането на Ибн Кадъ Симавне в Румелия и на Бьорклюдже в Карабурун
Говорят, че по времето, когато султан Мехмед видял сметката на брат си Муса Челеби, кадъаскер на Муса бей бил синът на симавненския кадия, когото наричали Шейх Бедреддин. Нему султанът определил
208
плата и го проводил на заточение в Изник. А пък синът на симавненския кадия имал един кетхуда, когото наричали Бьорклюдже Мустафа. Той отишъл в Карабурун и там взел да безобразничи. След като спечелил по-голямата част от айдънския вилает и започнал да го управлява, той взел да подстрекава народа му към непокорство. Прочул се навред. Като научил за това, синът на симавненския кадия избягал, отишъл при Исфендияр, сетне се прехвърлил в Агач Денизи и там се заселил. Ама с Бьорклюдже били в единство.
Щом научил за техните размирици, султан Мехмед пратил срещу Бьорклюдже Баязид паша. Последният стигнал с войската си до Карабурун и се вдигнала голяма битка. Много народ погинал и от двете страни. Най-после Бьорклюдже, който участвал в боя, бил убит. Така страната била прочистена от размирието му. [307]
Имало също така един млад пройдоха, на име Ху Кемал. Около него се били сбрали няколкостотин [308] подобни нему младоци и бедняци. Те скитали нагоре-надолу из страната въоръжени и всявали развала. Затова, щом видял сметката на Бьорклюдже, Баязид паша пристигнал в Маниса. Там той намерил Ху Кемал и го обесил ведно с неколцина негови последователи.
По онова време султан Мехмед бил отишъл в Серез и смятал да тръгне към Селяник. Ала тогава синът на симавненския кадия, който се бил настанил в Агач Денизи, разпратил наоколо бедняци, наречени "суфи" [309], и обявил: "Отсега нататък идвайте при мен и ми се покорявайте! Падишахството за мен е отредено и аз трябва да стана халиф на земята. Комуто трябват земя и служба, при мен да дойде! Кой каквото желае, нека дойде, защото отсега нататък аз съм господарят! Бьорклюдже Мустафа отиде в земята Айдън, а той е мой ученик и зарад мене отиде там!"
И така, докато седял в Агач Денизи, около него се събрали множество последователи и привърженици. От тази простолюдна сган се образували и няколко сдружения. Скупчили се около му и неколцина, на които по-рано той, като кадъаскер на Муса бей, бил раздал тимари. Ала дошлите при него видели, че работите му не са хубави, защото искал да вдигне ръка срещу бей-
209
лика. Те хванали сина на симавненския кадия и го завели в Серез при султан Мехмед.
Имало един учен човек, дошъл от Аджем, когото наричали Мeвляна Хайдар. Той се намирал при султан Мехмед. Султанът го попитал: "Какво е според свещения закон наказанието за човек, който върши такива работи? Защото този също е учен човек." Мевляна Хайдар отвърнал: "Според свещения закон е разрешено да бъде убит, ала имотът му е неприкосновен!" После сам издал такава фетва.
Завели сина на симавненския кадия на пазара и го разкъсали на парчета
пред един дюкян. След няколко дни неколцина от неговите ученици дошли,
та го погребали. И сега има по онези места от учениците му. Не могат да
се опишат чудесиите, които те извършили.
(168). Разказ
След всичко Повелителят честито, в благополучие и с радост се спуснал в Бурса — града на своите победи. Заповядал за спасението на душата му да се построи огромен имарет и висока джамия, подобни на които никой никога не бил виждал; да се направи също приют за бедни и странници и да се основе голямо медресе — място за благотворителност; да се построи за собственото му свещено тяло едно високо кубе и в това кубе всеки ден 30 души хафъзи да изчитат Корана от край до край; да се раздават подаръци за духа на бащи, деди и всички мюсюлмани.
В скоро време заповяданите сгради били построени и изцяло завършени. Назначили хатиби, хафъзи, имами и мюеззини за джамията, учители и помощници — за медресето, управители за имарета и хора, които да се грижат за неговите приходи и разходи. Султанът поискал да вакъфира няколко християнски села в полза на имарета. Тогава един от бейовете казал: "Ей, султане на света! Тук, всред мюсюлманската земя, покрай морето, има доста християнски села, които си стоят и заявяват: "Ние сме на Истанбул!"
Султан Мехмед проверил и изпратил срещу им войска. Едното от тях било Гебзе, а другото — Хереке. Неверниците видели, че срещу им иде войска, та напус-
210
нали укреплението си и избягали в Истанбул. Друго такова село било Ески Гебзе. Неговите неверници не избягали, а дълго време се сражавали. Най-после го превзели и разбили, а къщите му раздали на мюсюлмани. Едно от тези села наричали Даръджа. Неговото население се покорило и мирно се предало. Него султан Мехмед вакъфирал за имарета. Друго село било Пендик. Неверниците му избягали и отишли в Истанбул. Така станало и с Картал Хисаръ.
Изобщо грижите с всички тези малки укрепления по брега на морето продължили
чак до времето на султан Мехмед, син на Мурад Хан. Защото подкрепяни от
Костантинийе, те ту преминавали към мюсюлманите, ту отново се връщали към
неверниците. Най-после, когато султан Мехмед, син на Мурад Хан, завладял
Истанбул, те били спасени от смутове и всички се подчинили на мюсюлманите.
(169). Паметниците, които оставил султан Мехмед, син на Баязид Хан
Говорят, че султан Мехмед заповядал да построят в Бурса такъв голям
имарет, за който може да се каже, че подобен никой никъде не е виждал.
[310] Също така накарал да построят сградата на едно
висше медресе. Всяка година изпращал богати дарове на бедните и божите
шейхове от град Мека. За слава на Аллах, в полза на града на пророка —
Медина, той вакъфирал имоти от собствения си вилает. Всеки петъчен ден
раздавал на бедните милостиня. Всички били задоволени и се молили за него.
(170). Разказ за смъртта на султан Мехмед, син на Баязид Хан
Говорят, че през петия месец на 824 година по Хиджра [311] султан Мехмед, син на Баязид Хан, се разболял в Едирне. За престолонаследник той бил избрал големия си син Мурад Челеби. Още щом положил глава на възглавницата, той сбрал своите първенци и везири и им казал: "Бързо доведете големия ми син Мурад!"
211
Веднага изпратили чашнигирбашията Елван бей. После султан Мехмед казал: "Видно е, че аз няма да стана от постелята. Ала умра ли, преди да е пристигнал Мурад, страната ще се разсипе. Пазете се. Правете така, че никой да не усети смъртта ми преди идването на Мурад!"
Като изрекъл това свое завещание на везирите си, султанът се представил пред Аллах. Неговото царуване продължило 7 години, 11 месеци и няколко дни. [312]
Щом султан Мехмед се явил пред Аллах, Хаджъ Иваз паша и Баязид паша се сбрали наедно и се посъветвали. Хаджъ Иваз паша казал: "Първо нека отпратим по някаква работа личната гвардия на султана — та да се махнат от Портата, пък после ще видим какво ще сторим." Веднага след това свикали Дивана и съобщили: "Падишахът иска да тръгне срещу Измироглу. Заповяда гвардията му да тръгне и се срещне с анадолския бейлербей в Бига." После, на бърза ръка изплатили платата на еничарите и ги изпратили. А на анадолския бейлербей проводили писмо: "Бързо сбери войската в Бига, че Повелителят се кани да тръгва към Измир."
След това всеки ден събирали Дивана в Портата. Раздавали кадилъци, училища, санджаци и тимари. Гледали разумно управлението и издавали заповеди по различни въпроси. При Повелителя влизали и излизали лечители. Всички те разнасяли разни цярове и сиропи, безспирно приготовлявали лекове. А двамата везири всеки ден пращали един през друг до Елван бей куриери и питали: "Докъде стигна? Бързо свърши работата, която ти възложихме!"
Ала един ден оръженосците и дворцовите аги се усъмнили, нахвърлили се върху пашите и казали: "На всяка цена трябва да видиш нашия падишах. Защо той не излиза пред Дивана? Какво му е на нашия султан? Да видим! А пашите отвърнали: "Лекарите не му позволяват да излиза пред Дивана и не му дават да се движи, да не би пак да му прилошее."
Агите пак на своето: "Ние непременно ще видим нашия падишах!"
Тогава Хаджъ Иваз им отговорил: "Днес имайте търпение, защото той вече изпи сиропа. Ала утре ще
212
изведем Повелителя пред Дивана. Елате и вижте нашия падишах."
Когато работата дошла дотам, везирите си казали един другиму: "Що да сторим? Разчуе ли се, че Повелителят е починал, робските тълпи ще разграбят града, а и отвън ще нападнат страната ни!" Тогава един лекар на име Гердран, пристигнал от Аджем и дългогодишен лекар на Йълдъръм Хан, измислил хитрост. Той поставил зад трупа едно момче. Незабелязано от никого, то движело ръката му и мъртвецът поглаждал брадата си със собствената си ръка. Още щом извели падишаха пред Дивана, лекарят дошъл и удряйки чалма о земята пред пашите, се развикал: "Не можахте ли да го оставите на мира. Падишахът точно се беше пооправил. Ако отново му призлее, толкоз труд ще отиде напусто! Какви ги вършите вие?!"
Хаджъ Иваз паша отговорил: "Хайде, Ходжа Хеким, прости ни! Агите искаха
да видят Повелителя. Отсега нататък няма да се плашим. С помощта на Аллах
благословеното здраве на Повелителя е добро." Виждайки, че падишахът погладил
брада със собствената си ръка, агите не дръзнали повече [да настояват]
и сами се разотишли. А лекарите взели падишаха под мишниците и пак си влезли
в двореца.
(171). Възцаряването на султан Мурад Хан, син на султан Мехмед Хан
Говорят, че султан Мехмед имал петима сина. Единият бил Мурад, единият — Мустафа, единият — Ахмед, единият — Юсуф и единият — Махмуд. [313] Ахмед починал още по времето на баща си. С неговата смърт останали четирима сина и седем дъщери. По-късно Юсуф и Махмуд Челеби починали в Бурса от чума.
След като укривали по описания начин трупа на султана 41 дни, в Бурса пристигнал султан Мурад и седнал на трона. Тогава тутакси се разбрало, че султан Мехмед е починал. И навсякъде се заредили безредици и смутове, беди и злодеяния. Размърдали се Измироглу [314], Ментешеоглу [315], Караманоглу [316] и околните бейове, та при всеки един от тях проводили пратеници да ги усмиряват.
213
В годината, когато султан Мурад станал падишах [317],
починал и египетският султан Шейхи бей. Султан на Мъсър станал Татар бей.
Починал също и Ментешеоглу Иляс бей. На следващата година внезапно умрял
и Татар бей, та султан на Мъсър станал Парс бей.
(172). Разказ за Дюзме Мустафа
Говорят така. Султан Мурад се възцарил на престола в Бурса, а в Селяник се появил синът на Йълдъръм Хан — Мустафа, който беше паднал от коня и изчезнал по време на битката с Тимур. Сега той се подвизавал под името Дюзме Мустафа. Най-напред той тръгнал към Йенидже Вардар и към него се присъединили някои от синовете на Евреноз. После се отправил към Серез и още с пристигането му предали Серезката крепост. После пристигнал в Едирне, а накрая окупирал почти цяла Румелия.
Докато той бил още в Йенидже, съобщили това на султан Мурад. Щом разбрал каква е работата, той извикал румелийския бейлербей Баязид паша: "Ти си бейлербей на Румелия и досега ти яде меда й. Пчелите й пак ти трябва да пазиш!" "Така си е!" — рекъл Баязид паша и тръгнал. Щом пристигнал в Гелиболу, дошла вестта: "Цяла Румелия премина към тогова!" Тогава Баязид паша също отишъл в Едирне, целунал му ръка и заел по-раншното си везирско място. После пристигнал и Измироглу Джюнейд бей. Него също направили везир. Измироглу взел мерки и превърнал румелийската пехота в платена войска. От време на време той й раздавал пари. И сега още дават всекиму, който отива във войската, по 50 акчета джобни пари. Този обичай е останал от времето на Дюзме Мустафа. Призовал младите войници и ги натоварил на гелиболийските кораби. Де що имало топчии, всичките ги отвел. По цяла Румелия не оставил нито един спахия. Преди да се усетят, той ги прехвърлил от Едирне в Сазлъ дере. Там убили Баязид паша и той паднал жертва за вярата. Намислили били да стигнат до Бурса.
214
(173). Пристигането на Дюзме Мустафа в Анадола, сражението му със султан Мурад и поражението му.
Говорят така. Докато Дюзме Мустафа идвал срещу султан Мурад, при султана били останали петима паши. Единият бил Ибрахим паша, единият — Хаджъ Иваз паша; тримата сина на Тимурташ паша също станали паши: единият от тях бил Умур бей, единият — Орудж и единият Али паша. Те се споразумели да извадят от тъмницата в Токат Мехмед бей, син на Михалоглу, и да го заведат при султан Мурад. [318]
Разказвали били на султан Мехмед за неговото безстрашие. Тъй като бил голям храбрец, султанът не позволил да го убият, а го затворил в Бедеви Чардак в Токат. А този Мехмед бей, син на Михалоглу, бил толкова юначен, че в ден на битка повалял по 10 хиляди души.
Султан Мурад пресякъл моста на Улубад и застанал там. Дюзме Мустафа също дошъл и застанал от другата страна на моста. Тогаз всеки един от везирите на султан Мурад се заел с работата си. А Хаджъ Иваз паша бил поставен край езерото така, че да препречва пътя на Дюзме Мустафа.
След това Дюзме Мустафа с войските си заследил войската на султан Мурад. Докато седели едни срещу други, синът на Михалоглу — Мехмед, излязъл от тъмницата в Токат, дошъл и приближил. Той целунал ръка на султан Мурад, облякъл празнична одежда и отишъл право при реката. Тези били първите му думи: "Бре вие, турски благородници! Бре, предатели!" После извикал по име Гюмюлоглу, синовете на Евреноз [319] и така всички румелийски бейове.
Тогава всички румелийци дошли при реката. Той ги поздравил и им казал няколко думички. После извикал: "Този Мустафа е самозванец!" [320] И така му извадил прозвище.
Тогава румелийските бейове си казали един другиму: "Гледай ти, Михалоглу Мехмед бей бил жив!" Отишли и обадили това на пашите. После написали отделни писма до всеки един от бейовете и топчиите и ги изпратили през езерото по някой си на име Гьонанлъ Баязид. По това време и Измироглу Кара Джюнейд бил при Дюзме Мустафа. И него го били заблудили.
215
(174). Разказ за хитрината на Хаджъ Иваз паша
Говорят, че Дюзме Мустафа чул това, което Михалоглу казал на румелийците и техните бейове. А веднага след туй Хаджъ Иваз паша му написал едно лъжливо писмо, в което казвал: "Нека бъде известно на султана, че румелийските бейове и бойци са се сговорили в еди коя си нощ, когато Мурад Хан обикаля около езерото, [321] да те заловят и да те предадат нему. Написал и още някои подобни заплахи, а за да го накара да му повярва, добавил: "Бъди внимателен и предпазлив!"
В казаната нощ Хаджъ Иваз паша минал през уреченото място и извикал, призовавайки името на Аллах: "Молете се за здравето на султан Мурада!" Думнал тъпан, вдигнал се юруш. И оттатък Дюзме Мустафа хванал вяра на изпратеното от Хаджъ Иваз паша писмо. Мислейки си, че работата е точно такава, той се затресъл от страх, с мъка се качил на коня си и избягал. Измироглу, който знаел за писмото, също избягал. Ама синовете Евренозови, бойците и тюркските първенци не избягали.
Хаджъ Иваз паша се настанил в шатрите на Дюзме Мустафа. Бързо скалъпил мост, прехвърлил цялата си рат и я присъединил към войската на оногова. Не позволил обаче да падне ничий косъм. Бейовете и първенците, дето не избягали, дошли и целунали ръка на султан Мурад. Ибрахим паша казал: "Всички тези заслужават сеч!"
Хаджъ Иваз паша отвърнал: "Не е мъдро да ги колим, защото всички те са заблудени от лъжата на Измироглу. Бидейки техен бей, той им е казал, че този е син на султан Баязид. Те са повярвали и са се заблудили. Щом разбраха, че е самозванец, те се отказаха от него. Затуй нямат вина!".
Това събитие станало през 825 година по Хиджра. [322]
(175). Разказ
Бягайки, Дюзме Мустафа стигнал до реката Бига. [323] Не могъл да намери брод през нея, та дал много пари на кадията на Бига и онзи му посочил откъде да
216
мине. Така [Дюзие Мустафа] с 5-10 човека се прехвърлил оттатък и си отишъл. Бягайки в голям страх, той зарязал всичките си багажи и товари. На третия ден стигнал Гелиболу и тутакси наредил да се пуснат на вода корабите. Заповядал никаква гемия да не се пропуска отсам нататък, а брегът да не се изпуска от очи.
А султан Мурад, вървейки след него, също стигнал до Бига. Разказали му как кадията на Бига посочил брода на Дюзме, та Мурад Хан го направил на пух и прах край този брод. После продължили и стигнали до пристанището. [324] Изумили се, като не намерили там гемиите си. Точно тогава в морето бил излязъл един генуезки търговски кораб. Решили да го вземат. Ибрахим паша имал в Гелиболу един храненик, когото наричали Тахаретсиз Хатиб. Изпратили него да доведе кораба и броили 4 хиляди флорини плата, за да бъде пренесена в Румелия цялата анадолска войска. Щом се сговорили, те напълнили търговския кораб с бойци и тръгнали срещу галерите. Тези открили огън и не позволили на търговския кораб да напредне. И отсамните видели, че нямат сила да хванат галерите.
После Дюзме Мустафа вдигнал на крак народа на Козлу Дере, върнал се и започнал битка. По волята на Аллах победа не хванал. А сетне търговският кораб дошъл още веднъж, та се умножили хората на Мурад в Румелия. Дюзме Мустафа се омаломощил.
Султан Мурад веднага минал и отседнал в Мусала. Не му предали крепостта Гелиболу. Даже гюлета метнали, та затрили някоя и друга от шатрите в Мусалла. Чак след като се видяло ясно, че Дюзме Мустафа е разбит, я дали.
После султан Мурад с войската си подгонил Дюзме Мустафа. Онзи се добрал до Едирне. Градският народ знаел, че султан Мурад е по петите му, та не се дал на Мустафа. Подушил негодникът какво му се пише и офейкал. Мурад Хан се спуснал подире му. Мустафа бягал, те — след него! Настигнали го най-подир в Къзъл Агач Йениджеси. Хванали го и го довели при султан Мурад в Едирне. Обесили го на крепостната кула. Народът се изпровървял да го гледа, а светът разбрал, че е обесен.
217
(176). Разказ
Говорят, че щом видял сметката на Дюзме Мустафа, султан Мурад се установил в Едирне и проводил пратеници до съседните бейове. При Вулкоглу той пратил Ниш Тоган. Вулкоглу срещнал пратеника с почести и по свой човек проводил дарове. "Щерка си давам!" — рекъл. А на султан Мурад писмо написал, да е честито падишахството, му пожелал. Казал обаче: "Нека ми даде земята отсам София! Колкото приход изкарам, повечето нему ще дам!" Отишъл пратеникът и известил кое как е. Склонил падишахът и свързали с Вулкоглу мирен сговор.
После пратили при истанбулския владетел [325] кадията на Габзе — Фазуллах, защото бил и приятел с владетеля. Онзи казал: „Е, Мевляна кадия! Толкоз земя дадохте на Вулкоглу! На мен пък дайте всичко, що е отсам Визе и да се помирим!"
Фазуллах казал. Теглили граница през Чорлу, че и Инджегиз отстъпили.
После на границата поставили Евренозоглу, [326] а Фируз
бей изпратили къмто Ефляк. Те често налитали оттатък и били сити с плячка.
(177). Разказ за Кючук Мустафа
Говорят така. По същото време, когато султан Мурад отишъл да преследва Дюзме Мустафа, той имал един малък брат. Наричали го Кючук Мустафа. Баща му му бил дал Хамид Или, а Гермияноглу [327] го осиновил. Насъскали го негодниците. Гермияноглу и Караманоглу [328] събрали рат и се отправили към Бурса. Като чули, първенците на Бурса събрали пари от страната си, набавили и сто парчета платно, пък изпратили всичко това по Ахи Якуб и Ахи Кадем. Кючук Мустафа стоял на лагер във Фидийе Къзък. Двамата ахии отишли при неговия възпитател Шарабдар Иляс бей и му казали: "Макар и този да е падишахски син, брат му вече дойде и заякчи крепостта. С вашето идване тя моментално ще бъде разрушена. А знаете ли вие, че открай време Караманоглу е върл враг на османлиите. Осъзнайте се! Не оставяйте чуждата войска да навлезе в земите ни, бащините ни ме-
218
ста да затрие! Благоволете да размислите върху това!"
Шарабдар Иляс бей чул думите на ахиите. Прибрал парите и склонил. Сетне
се вдигнали и стигнали Изник. В онези времена Изник процъфтявал. Настанили
се в сарая на Ибрахим наша и захванали да раздават тимари на прииждащите,
власт да заявяват. Тогава пашите, със знанието на султан Мурад, тайничко
известили Шарабдар Иляс: "Повелителят ти даде анадолския бейлербейлик!"
— казали те и даже нарочния берат му проводили. Казали още: "Дорде ние
дойдем, ти се дръж здраво и не изпускай момчето!" Склонил тогава Шарабдар
Иляс бей на измяна и зачакал. Ала Тургудогулларъ, които били на страната
на момчето и гермиянските бейове подушили измяната, отишли при Шарабдар
Иляс, рекли: "Ей, бей! Дай ни момчето! Нека го отпратим я в Караман, я
в Гермиян, или пък в Истанбул. Тя, твоята, е ясна, но барем ние да се отплатим
с добро за хляба и солта. От сумата и време конете на принца яздим, неговите
кафтани обличаме, имането му подяждаме, та нека накрай да не го предаваме!"
Ала полза никаква. Не могли да вземат момчето от ръцете на Шарабдар Иляс
бей.
(178). Разказ за лобното място на Кючук Мустафа
Говорят, че султан Мурад се запътил най-голяма бързина и на деветия ден стигнал от Едирне в Изник. Точно в това време Кючук Мустафа бил влязъл в хамама. Кьосемихлоглу Мехмед бей приближил с войската, обсадил крепостта и се разпрострял навред около нея. Самият той дошъл до Ялъ Капасъ. Градският народ отворил вратата, решен да се бие. Михалоглу Мехмед бей тозчас се вмъкнал през вратата. Ала от вътрешната й страна стоял готов Таджеддиноглу. Той изскочил срещу Михалоглу и тъй както били яхнали и двамата, метнали всеки срещу всеки своите боздугани. Никой не улучил, та се вкопчили един в друг. И двамата паднали на земята. Ала там хората на Таджеддиноглу Махмуд бей били много. Те се сбрали, сгащили на тясно Михалоглу Мехмед бей и му отсекли главата. После се заели да покачат на коня Таджеддиноглу Махмуд. Докато го вдигнат нагоре и докато
219
му кажат: "Ха сега вземи и Челебията!", един роб на Михалоглу, по божията воля и намесата на небето, пуснал срещу му стрела и го улучил зад ухото. Той паднал и предал богу дух.
Докато се водил боят, Шарабдар Иляс бей свалил от коня Кючук Мустафа и го хванал в прегръдките си. Кючук Мустафа попитал: "Ей, Лала! Защо ме хващаш?" "Ще те изпратя на брат ти Мурад Хан!" — отвърнал Иляс бей. "Ей, подъл изменнико!" — извикал Кючук Мустафа. — "Не ме давай на брат ми, защото той ще ме смаже!"
Навел глава Иляс бей, звук не издал и изпратил момчето при Повелителя. Главният конюх го завел при Мезид бей, а Мезид бей сложил момчето върху един тъпан, поклонил му се и го целунал. После го занесъл на Мурад Хан. Докато Мурад Хан да каже: „Свършете с тази работа", грабнали момчето от ръцете на Мезид бей. Край пътя извън Изник растяло голо смокиново дърво. Отворили под него един кепенк и удавили момчето във водата. След като изпълнили повелята, те изпратили [трупа] му към бащината му столица Бурса. Народът на Бурса го посрещнал и го погребал според шериатските повели. После казали на Шарабдар Иляс бея: "Защо извърши това предателство?" Той отвърнал: "Макар да изглеждам изменник, аз постъпих правилно. Защото оставех ли го, двете войски щяха да се ударят, да се развихрят и да опропастят страната. Такива са прастарите обичаи. Аз не съм единствен!" Ала след всичко бейовете загубили почитта си към него.
Това събитие станало през 826 година по Хиджра. [329]
През същата година Мурад Хан обсадил Костантинийе, а крепостта се бранила.
(179). Разказ за Мезид бей
Говорят, че султан Мурад много обичал Кючук Мустафа. Дори и след като заповядал да го убият, тон непрекъснато си го спомнял. А пийнел ли си на пир, щом му се мернел Мезид бей, казвал: "Мезиде, ти си моят убиец." Щом чуел тези думи, Мезид бей излизал от себе си. Той забелязал, че станало обичайно за По-
220
велителя да говори тъй, когато бил пиян. Един ден, когато султанът пак
ги изрекъл, Мезид бей заложил главата си и казал: "Боже опази, мой султане!
Аз не съм свалил дори и косъм от него!" Възрадвал се Повелителят на думите
му, защото обичал Мезида и не му се щяло да го погуби заради убийството.
Тогава заповядал: "Закълни се, Мезиде! Стоиш ли на словата, които изрече?"
Мезид бей се заклел и накарал Повелителят да му повярва. После Мурад Хан
затърсил убиеца на Кючук Мустафа, накарал да го открият и убият. Мезид
бей бил освободен от обвинението, а службата му пораснала.
(180). Разказ за войната с Исфендияр и завладяването на Кастамони
Говорят, че султан Мурад погубил враговете си, а после си рекъл, че петима паши са му много. Тогава освободил от служба Кара Тимурташовите синове. Първия от тях — Умур бей, натоварил с пратеничество при Гермияноглу. На брат му — Орудж бей, дал анадолския бейлербейлик, а на Али паша — санджака Сарухан. От пашите останали само Ибрахим паша и Хаджъ Иваз паша. На своя възпитател Йоргуч той дал Амасия.
После едва успял да продума: "Седнете по местата си и се занимавайте с мюсюлманските дела!", когато дошъл молител. "Исфендияр нападна с огромна войска Тараклъ Борлу!" — известил той. Мурад Хан на часа излязъл към Йени Шехир. С него бил и синът на Исфендияр — Касъм бей. Защото той бил дошъл още когато Мурад се готвел да тръгне за Изник. Като научили това, мнозина от хората на Исфендияр избягали при Касъм.
И така, султан Мурад се срещнал с Исфендияр край Тараклъ Борлу. Дълго се бил и изловил сума от хората на Исфендияра. Най-подир Исфендияровата войска била разбита, а самият той изял един боздуганов удар от ръката на капъджибашията Яхши бей и избягал в Синоп. По-късно оглушал с едното ухо от този боздуганов удар.
Султан Мурад влязъл в Кастамони, завладял го и заповядал да се застрои Бакър Кюреси. Исфендияр видял, че Мурадовата държава се замогва, та проводил сина си като пратеник при Мурад и казал: "Нека Мурад
221
Хан прости дързостта ми. Неговите бащи и деди са били милостиви към нас. Самият той също е великодушен. Аз пък всяка година ще пращам войска за неговите походи, щерка си ще му дам, слуга ще му стана!" Пашите също обдарил богато и пребогато. Тогава пашите измолили Исфендияра от Повелителя. Той склонил на мир, обърнал се и си отишъл в Бурса.
През 828 година по Хиджра [330] разказали на султан Мурад колко злонамерен бил везирът му Хаджъ Иваз паша. "С робите е в сговор! — рекли. — Срещу бейлика козия плете!" И продължавали да нареждат: "Готов е даже срещу султана ни ръка да вдигне. Дири когато идва в Дивана, той носи ризница под кафтана си!" Огорчил се Повелителят от тези думи. Един ден, когато яздили, той потупал Иваз паша по гърба и се уверил, че онзи е облякъл ризница. "Що е туй?" — попитал. "От робите се вардя!" — отвърнал онзи и така сам потвърдил думите на клеветниците. Тогаз султан Мурад заповядал. Вкарали в очите на Хаджъ Иваз паша игли и го ослепили.