ПОКАЗАЛЕЦ - КОМЕНТАР
на срещаните в текста лични [1] и географски имена и непреведени термини
 

__А_   —   __Б_   —   __В_   —   __Г_   —   __Д_   —   __Е_   —   __З_   —   __И_   —   __Й_   —   __К_   —   __Л_   —   __М_   —   __Н_   —   __О_   —   __П_   —   __Р_   —   __С_   —   __Т_   —   __У_   —   __Ф_   —   __Ч_   —   __Ш_   —   __Ъ_   —   __Ю_   —   __Я_

Абакулус — градина в Изник с. 62.

Абдуррахман, Гази — пълководец по времето на Осман и Орхан. с. 49, 50, 54, 55, 56, 59

Абольонд (виз. Аполония) — крепост на едноименно езеро (Днес езерото Апольонт), западно от Бурса. с. 64.

авариз (авариз-и диване) — държавни тегоби, ангария, известни като „извънредни". Първоначално се налагали спорадично при нужда, но постепенно станали периодични, за да се превърнат в ежегодни данъци, изплащани в пари. с. 232.

Агач Денизи — областта Лудогорие в Североизточна България, с. 209.

Агач Xисаръ — крепост. Неидентифицирана, с. 293.

Arрибоз (виз. Еврипос) — о-в Евбея, Гърция с. 282, 303, 304.

Ада — местност около Одрин, Днес известна като Сарайичи. с. 261, 278, 279.

Адам (също Адем) — библ. име. Първият човек и прародител на човечеството, с. 118.

Адем — вж. Адам. с. 256.

Аджем — Персия, с. 24, 210, 213, 227, 309, 311, 316.

Аджлян, Караси бей — от династията Карасиоглу. Умрял около 1336 г. с. 64.

Азак — крепост и пристанище на Азовско море. Днес гр. Азов, Ростовска област, РСФСР. Вж. и 489 бел. към текста, с. 318.

азап — (мн. ч. азапи) — пехотна войска, използвана в морския и речен флот, както и за охрана на крайморски крепости, с. 91, 95, 113, 265, 274, 285, 288, 314, 316, 317.

Азеб бей — вестоносец на Муса. Неидентифицирана личност, с. 188, 251, 252.
 

1. Личните имена в азбучния показател са подредени по основно име, а всички титли и прозвища са изнесени отзад със запетая.

364

Ай Догду — син на Гюндюз и племенник на Осман. Умрял в 1302 г. с. 45.

Айдос — крепост. Днес гр. Айтос, България, с. 94.

Аайдос (виз. Аетос) — крепост в областта Коджаели. Днес не съществува; има възвишение със същото име. с. 54, 55, 59, 60, 300.

Айдън — турско феодално княжество в областта Йония, Западен Анадол, просъществувало до първата четвърт на XV в. с. 92, 113, 122, 123, 136, 139, 145, 158, 164, 166, 174, 185, 191, 209,
223, 263.

Айдънджък — селище на брега на Мраморно море. Днес гр. Единджик, Турция, с. 67, 69, 76.

Айдъноглу — тюркменска династия, управлявала княжеството Айдън. с. 78, 121, 134, 173.

Айнък — крепост в Анадол а. Неидентифицирана с. 242.

Ак Ова — крепост. Може би днес гр. Акчова в областта Коджаели, Турция, с. 50.

Ак Сарай (виз. Колония Архелес) — гр. в Карамания, североизточно от Коня. Днес гр. Аксарай, Турция, с. 124, 182, 305.

Ак Сункурага — началник на дворцовата стража при Мурад I. с. 79.

Ак Тимур (известен като Акбаш) — син на Гюндюз и племенник на Осман. Умрял в 1301 г. с. 34, 43, 46, 50.

Ак Хисар — крепост в района на р. Сакаря, североизточно от Бурса. Неидентифицирана, с. 46, 47, 49, 246.

Ак Хисар — християнско с. в областта Гейве. Неидентифицирано, с. 201.

Ак чай — р. в басейна на р. Мендерес, Турция, с. 124.

Ак Шехир (виз. Филомилион) — крепост и гр. в бейлика Хамид. Днес гр. в Турция със същото име. с. 80. 95, 124, 138, 163, 203, 263, 298, 308, 309.

Ак Язъ — крепост в областта Коджаели на р. Мудурну, източно езерото Сапанджа. Днес гр. Якязъ, Турция. с. 50, 54, 283.

Акбаш — пълководец на Орхан. Може би идентичен с Ак Тимур. с. 60.

Акбел — субашия при Мехмед Челеби. Неидентифицирана личност, с. 175.

Аксарайлъ — махала на Истанбул. Днес квартал Аксарай. с. 305.

Акча Коджа — пълководец на Осман и Орхан. Умрял след 1323 г. с. 49, 50, 54, 55, 56, 59, 60.

Акча Коюнлу (също Ак Коюнлу) — тюркменско-огузки племенен съюз. с. 309,

365

Акча Лиман (също Акча Хисар) — крепост и пристанище на Мраморно море в п-ов. Галиполи около Булаир. Неидентифицирана, с. 68.

Акча Хисар — вж. Акча Лиман. с. 250, 264.

Акча Хисар — крепост в Албания. Днес гр. Круя. с. 253.

акче — дребна сребърна монета и основна монетна единица в Османската империя до 1687 г. Терминът се употребява и в смисъл на „пари" изобщо, с. 43, 75, 192, 214, 230, 232, 237, 264, 270, 275, 280, 281, 298.

Ала Шехир (виз. Филаделфия) — гр. и област в Гермиян. Днес гр. Алашехир, Турция, с. 58, 78, 121, 127.

Аладжа Хиcaр — крепост. Днес гр. Крушевац, Югославия, с. 233, 248.

Алаеддин I Кейкубад, син на Кейхюсрев — селджушки султан (1219-1236). Вж. и 10 бел. към текста, с. 24, 25, 26, 27.

Алаеддин III Кейкубад, син на Ферамурз — селджушки султан, възкачвал се на престола през 1284, 1299, 1300 год. Вж. и 21 бел. към текста, с. 27, 28, 33, 34, 41, 42, 43.

Алаеддин, син на Ибрахим Караманоглу. Карамански принц, с. 227, 297, 305.

Алаеддин (Али) бей, син на Мехмед II Караманоглу. Карамански принц. с. 297.

Алаеддин Али бей Караманоглу, син на Халил бей — карамански бей (1361-1391) с. 82, 87, 88, 89, 122, 124.

Алаеддин (Али) паша, син на султан Осман и внук на шейх Едебали. Умрял около 1340 г. Вж и 58 бел. към текста. с. 44, 57, 58, 60.

Алаеддин (Али) Чел еби, син на Мурад II. Умрял в 1442/3 г. с. 247, 250, 262.

Алаеддин овасъ — местност между Ихтиман и Кюстендил. Неидентифицирана. Вж. и 163 бел. към текста, с. 103.

Алаеддиноглу — местност. Може би идентична с Алаеддин овасъ. с. 197.

Алаийе (виз. Корахисион) — гр. в Южен Анадол. Днес гр. Алания, Турция, с. 263, 305, 306.

алайбей — висш командирски чин в спахийската войска, подчинен на санджакбея. Командвал полк (алай), наброяващ 1000 души. с .195.

Али — четвъртият халиф след Мохамед, с. 117.

Али — вж. Алаеддин (Али) Челеби. с. 262.

Али бей — баща на Узун Хасан. с. 301.

366

Али бей Бабукоглу — водач на татарско племе във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 84.

Али бей (Бенги) Караманоглу, син на Алаеддин Али бей. Карамански бей (1419-1421; 1423-1424). с. 124, 227.

Али бей, Евренозоглу — акънджийски вожд при Мурад II и Мехмед И. Умрял около 1462 г. с. 235, 239.

Али бей, Михалоглу — акънджийски вожд при Мехмед II. с. 291, 292, 293, 297, 310, 312.

Али бей, Савджъоглу — татарски бей. с. 161.

Али Бистами, Шейх (известен като Мусаннифек) — персийски теолог и мистик при двора на Мехмед II. Умрял през-1470 г. с. 295.

Али Деде — мюсюлмански дервиш от Сиври Хисар, почитан като светец, с. 246, 247.

Али Кушчу, Мевляна — средноазиатски философ и астроном при двора на Мехмед II. с. 324.

Али паша, син на Кара Тимурташ паша, санджакбей на Сарухан по времето на Мурад II. Умрял около 1428 г. с. 215, 221.

Али паша Чандарлъ, син на Чандарлъ Кара Халил Хайреддин паша — везир и велик везир на Мурад I, Баязид I и Емир Сюлейман. Умрял през 1406 г. с. 82, 84, 85, 92, 93, 94, 95, 96, 99, 101, 103, 105, 106, 107, 109, 110, 113, 117, 131, 132, 136, 142, 176, 177, 179, 180, 184.

Алита — планина около гр. Едренос (Орханели). Неидентифицирана, с. 51.

Алп Арсланоглу — вж. Хасан бей, син на Али Арслан. с. 231.

Алънджа — крепост. Неидентифицирана, с. 242.

Амасия (виз. Амастина) — гр. в Централен Анадол. Днес гр: в Турция със същото име. с. 60, 123, 125, 137, 139, 142, 145, 160, 177, 192, 193, 206. 207, 221, 228, 229, 231, 259, 262, 278, 308, 311.

Амасра (виз. Амастра) — пристанище на южното черноморско крайбрежие. Днес гр. в Турция със същото име. с. 281, 283, 284.

Амид (виз. Амида) — гр. в югоизточната част на Анадола. Днес гр. Диарбакър, Турция, с. 28, 235.

Амг бин Юмейе-и 3умейри — мюсюлмански светец, с.136.

Анадол — с. 69, 78, 80, 82, 93, 95, 100, 122, 123, 167, 174, 176, 184, 191, 204, 215, 239, 248, 250, 263, 301, 308, 311, 312, 322.

Анадолу Хисар (също Йени Хисар и Йенидже Хисар) — крепост на анадолския бряг на Босфора, с. 264.

Анталия (в текста също Аталя; виз. Аталея) — гр. и при-

367

станище на Средиземно море в едноименен залив. Днес гр. в Турция със същото име. с. 89, 298.

Ап Сую — крепост около Гейве. Неидентифицирана, с. 49, 54, 59.

Арабистан — Арабия, с. 130, 132, 281.

Аргун — монголски хан от Илханската династия, баща иа Газан Хан. с. 27.

Аркеши — р. Арджеш в Румъния, приток на р. Дунав. с. 123.

Арнавут — вж. Арнавутлук. с. 299, 300.

Арнавутлук — Албания, с. 223, 240, 253, 322.

Артък Ова — селите около Токат. Днес гр. Aртовa, Турция, с. 156, 228.

Аруш — неидентифицирана местност, с. 163.

Аталя — вж. Анталия. с. 227.

Атина — гр. и крепост. Днес столица на Гърция с. 126.

Ахлат — гр. в Югоизточен Анадол на западния бряг на езерото Ван. Днес гр. в Турция със същото име. с. 24.

Ахмед, син иа Иляс от династията Ментешеоглу. с. 225, 226.

Ахмед, син на Мехмед I, османски принц. с. 213.

Ахмед, син на Мурад II, османски принц и валия на Амасия. с. 262.

Ахмед, син на Сервер Чавуш — чавушбашия при двора на Мехмед II. с. 298.

Ахмед бей — вж. Къзъл Ахмед. с. 286.

Ахмед Джелайири — султан от Илханската династия. Владетел на Багдад, 1410 г. с. 130. 134, 135.

Ахмед Кючюк, син на Мурад II, удушен при възцаряването на Мехмед II в 1451 г. с. 262.

Ахмед паша Гедик — бейлербей на Анадола (1461), везир (1470) и велик везир (1477), адмирал на флота (1480) по времето на Мехмед II. с. 319, 323.

Ахмед Xаджъ, син на Илери Ходжа, приближен на Осман. с. 53.

Ахмед Хоразоглу — военачалник на Мехмед Челеби. с. 179.

Ахмед Чавуш — военачалник на Мурад I. с. 86, 87.

Ахмед Челеби, Саръ Якубоглу — учен при двора иа Исхак бей и карамански пратеник при Мехмед II. с. 298.

Ахмед Челеби, Фенаръоглу — военачалник при Мехмед II. с. 312, 315.

Ахмеди, Мевляна — известен османски поет (1335-1412). с. 187.

368

Ашък паша — известен османски поет и мистик (1271-1333), прадядо на хрониста Ашъкпашазаде. с. 63.

Ая Никола — виз. феодал, владетел на крепостта Ине Гьол (Ангелокома). Вероятно измислено име, образувано от изопачаване на крепостното название, с. 31, 40.

Ая София — църквата „Св. София" в Константинопол. Вж. и 403 бел. към текста, с. 270, 274, 273.

Аязмен д (виз. Айаматион) — селище в Западен Анадол, срещу о-в. Лесбос. Днес гр. Алтънова, Турция, с. 292.

Аян — езеро около Измитския залив. Днес езерото Сапанджа, Турция, с. 50, 59.

Аяс, Мевляна — духовник от свитата на Орхан. с. 25.

Аяслук (античният Ефесос, виз. Айос Теологос) — крепост и гр. в Западен Анадол. Днес гр. Селчук, Турция, с. 121, 191, 223.

Аяшилуийе — крепост на п-ов Галиполи около Булаир. Неидентифицирана, с. 68.
 

Баалбек — гр. в Ливан с руините на античния Хелиополис. с. 136.

Багдад — гр. в Арабския п-ов на р. Тигър. Днес столица на Ирак. с. 130.

бадж — мито, пазарна такса. с. 43

Баджъ Хисар — крепост около Анкара. Може би Днес с Баджъ, в района на Самутлу. Турция, с. 205.

Бай Ходжа, син на Сару Ятъ и племенник на султан Осман. Умрял в 1285 г. с. 31, 51.

байбурд — тюркменско номадско племе. с. 83, 86, 124, 312.

Байънджар — монголски пълководец. с. 26.

Бакли Павлиоглу — босненски феодален владетел. Неидентифицирана личност, с. 294.

Бакър Кюреси — гр. в бейлика Джандар. Днес гр. Кюре, Турция, с. 170, 207, 221, 284, 285.

Бал Йоз — селище около езерото Апольонт. Неидентифицирано, с. 64.

Балабан паша — османски наместник на бейлика Ментеше при Мурад II. с. 225, 241.

Балабанджък — пълководец на Осман. с. 46.

Балу Бадра (виз. Палеопатрас) — пристанище на Коринтския залив. Днес гр. Патра, Гърция, с. 279.

балтаджи (от „балта" = брадва) — султанска гвардия, въоръжена с алебарди. с. 237.

Балтаоглу — придворен на Мехмед Челеби. с. 192, 198.

Балх — гр. в Северен Афганистан, с. 24.

369

Балчур — известен монголски пълководец. Вж. и бел. 19 към текста, с. 27.

Балъ Кесpи (внз. Палеохасирой) — крепост в бейлика Караси и негов център. Днес гр. Балъкесир, Турция, с. 64, 164, 253.

Балък Хисар — селище около Анкара. Днес с. Балъкхисар, разположено между Ескишехир и Сиврихисар, Турция, с. 261.

бан — южнославянска форма за „пан" — титла на управител на област в някои балкански страни през средните векове. При късния феодализъм съществували много независими банове в Далмация, Босна, Албания, Влашко и Трансилвания, с. 100, 254, 256, 257, 258, 280.

Барамбай — вожд на татарско племе във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 83, 87.

Баф Ова (възможно четене и Янова) — крепост в Пелопонес. Неидентифицирана, с 279.

Бафра — селище в северната част на Централен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 206.

Баязид I, Хан (Йълдъръм), син на Мурад I — султан. Роден в 1360 г., на престола от 1389 до 28. VII. 1402 г. Умрял в 1403 г. с. 78, 79, 83, 88, 91, 92, 95, 99, 105, 108, 109, 113, 117, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 126, 127, 128, 129, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 140, 141, 142, 143, 198, 207, 211, 216, 233, 262.

Баязид II, Хан (Вели), син на Мехмед II — султан. Роден в 1448 г., на престола от 1481 до 1512 г. Умрял в 1512 г., с. 21, 278, 308, 311, 314, 324.

Баязид Бистами — персийски мистик от IX в. с. 295.

Баязид паша — велик везир на Исфендияр. с. 207.

Баязид паша (Джеляледдин), син на Яхши — бейлербей и велик везир на Мехмед I. Умрял в 1421 г. с. 157, 158, 180, 195, 196, 198, 202, 204, 208, 209, 212, 214.

Баязид, Суфи (също Мевляна Баязид) — учител и наставник на Мехмед I. с. 162.

Баязид Челеби — вж. Баязид I. с. 80, 86, 87. 107.

Баяндър Хан — далечен прародител на Узун Хасан. с. 317.

Бедеви Чардак — крепостна кула в Токат, използвана като затвор, с. 192, 215, 225. 241, 249.

Бедреддин, Шейх (Шейх Бедреддин Махмуд Симави) — известен мюсюлмански мистик и писател, вдъхновител и организатор на селското въстание в Румелия и Западен Анадол от XV в. Обесен в 1420 г. с. 188, 208.

бей (мн. ч. бейове) — титла на монарх, военачалник и високопоставено лице от различен ранг. Най-общо значение — „гос-

370

подин", „благородник", с. 28, 29, 30, 60. 61, 75, 78, 83, 84, 86, 88, 92, 93, 95, 105, 113, 118, 122, 132, 134, 136, 137, 138, 140, 142, 145, 146, 150, 151, 152, 156, 157, 159, 160, 161, 163, 164, 167, 169, 171, 173, 174, 175, 177, 178, 179, 182, 183, 184, 188, 192, 194, 197, 205, 208, 218, 220, 223, 227, 230, 236, 238, 240, 244, 246, 247, 251, 252, 256, 259, 278, 286, 288, 289. 290, 292, 293, 295, 299, 304, 305, 306, 309, 322.

Бей Пазаръ — гр. на р. Сакаря. Днес гр. Бейпазаръ, Турция, с. 141, 168, 177. 245.

Бей Шехри — крепост и град в бейлика Хамид, разположен на югоизточния бряг на едноименно езеро. Днес гр. Бейшехир, Турция, с. 80, 89, 125, 203, 236, 237, 246, 263, 298, 309.

бейлербей — титла на военен и административен началник на най-голямата единица в административното деление на Османската империя — бейлербейството. с. 61, 121, 123 127, 184, 204, 212, 214, 224, 236, 237, 244, 248, 250, 251, 263, 276, 285, 288, 308, 312, 313.

Белград — крепост и гр. в Сърбия. Днес столица на Югославия, с. 240, 241. 248, 254, 276, 280.

Белина — селище в поречието на р. Сава. югозападно от Белград. Днес гр. Биелина. Югославия, с. 241.

Бенги Алибей — вж. Али бей (Бенги). с. 227.

Бентуз — крепост. Навярно изопачено име на виз. крепост Панидос, на европейския бряг на Мраморно море, южно от Родосто. с. 73.

берат — султанска грамота за даване на владелчески права върху поземлени владения; указ, с който се назначава дадено лице на служба; свидетелство за определени привилегии, с. 219, 285.

Бергама (впз. Пергамос) — крепост в бейлика Караси. Днес неголям град със същото име, югозападно от Балъкесир, Турция, с. 64.

Бергоз (виз. Аркадиополис) — крепост в Югоизточна Тракия, северозападно от Чорлу. Днес гр. Люлебургас, Турция, с. 73, 74.

Берес — виз. феодал, владетел на крепостта Бурса. Вероятно измислено име, образувано от наименованието на крепостта, с. 51, 52.

Беркук, Мелик 3ахир — мамелюшки султан. Умрял в 1399 г. с. 133.

Бехисни — гр. в Източен Анадол. Днес гр. Бесни, Турция, с. 130.

Бига — гр., разположен югоизточно от пристанището Карабига. Днес гр. в Турция със същото име. с. 77.

Бига (виз. Пихе) — крепост на малоазийския бряг на Мраморно море. Днес гр. Карабига Турция, с. 76. 77, 212, 216, 217.

371

Бигадос — крепост на източнотракийското крайбрежие на Мраморно море. Неидентифицирана, с. 271.

Биледжик (виз. Билохоми) — крепост на р. Карасу, източно от Бурса. Днес гр. в Турция със същото име. с. 26, 27, 31, 34, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 43, 44, 47, 56, 60, 77.

Биш Кьопрю — селище при един от мостовете на р. Чарк, отичаща се от езерото Сапанджа. Днес гр. Бешкьопрю, Турция, с. 50.

Биш Таш — местност между Биледжик и Тараклъ Йениджеси. Неидентифицирана, с. 35.

Боазкесен — крепост на европейския бряг на Босфора. Днес Румели Хисар. с. 128, 264, 265, 323.

Бободжа — крепост в Босна. Днес гр. Бобовец, Югославия, с. 293.

Бога Оюк — местност в Анадола. Неидентифицирана, с. 26.

Бодинос — седловина в околностите на Бруса. Неидентифицирана, с. 169.

Бозкър — селище в Анадола югозападно от Коня. Днес гр. в Турция със същото име. с. 237

Болайир — пристанище на Мраморно море в северната част на п-ов Галиполи. Днес гр. Булаир, Турция с. 68, 69, 71

Болвадин — гр. в Западен Анадол, югозападно от Анкара. Днес гр. в Турция със същото име. с. 246

Болозлъ Мурад — роб на Яхши бей. Неидентифицирана личност, с. 97

Болу — санджак. Днес окръг Болу в Северна Турция, с център гр. Болу. с. 60, 248, 283, 285, 286, 289, 290

Боръ — крепост около Гюмюрджина. Неидентифицирана, с. 81

Босна — област в северната част на Балканския п-ов, Югославия, с. 90, 91, 234, 282, 292, 293, 295, 296

Бранче — крепост в района на Голубац. Може би Днес с. Браничево, Югославия, с. 280

Булгар — планина между Ерзинджан и Трапезунд. Неидентифицирана, с. 288

Булгар — планина около Коня. Неидентифицирана. с. 302

Булгур ага — пратеник на анкарския комендант Якуб бей до Мехмед Челеби. с. 176, 177.

Бурак бей — от свитата на Сюлейман бей. Неидентифицирана личност, с. Т95, 196, 198

Бурса (виз. Пронса) — крепост и гр. в Северозападен Анадол, първа столица на османската държава. Днес гр. в Турция със същото име с. 7, 40, 41, 44, 45, 46, 51, 53, 57, 58, 61, 63, 65, 66, 71, 72, 73, 75, 76, 77, 79, 82, 83, 85, 89, 120, 121, 123, 124, 125, 126, 128, 130, 131, 138, 139, 140, 141, 142, 163, 164, 166, 168, 169, 170, 172,

372

174, 176, 177, 178, 180, 185, 188, 189, 190, 192, 193, 194, 198, 199, 201, 202, 206, 208, 209, 211, 213, 214, 218, 220, 222, 223, 224, 231, 232, 234, 238, 251, 260, 261, 262, 263, 264, 281, 282, 285, 287.

Бурханеддин, Кадъ (Ахмед) — владетел на тюркското феодално княжество с център Сивас, учен и писател. Умрял в 1398 г. с. 124, 125, 142

Бурханеддин, Кадъ (Ахмед) — владетел на тюркското и един от ръководителите на селското антифеодално въстание от 20-те години на XV в., действал на п-ов Карабурун и района на Измир. с. 208, 209
 

Ваиз Мехмед — от двора на Исфендияр. Неидентифицирана личност с. 207

вакъф — феодална форма на владение върху движимо или недвижимо имущество, част от приходите на което били предназначени за религиозни или благотворителни цели. с. 121, 225, 247, 304

Вардар Йениджеси — вж. Йенидже Вардар, с. 235

Варна — крепост и столица на добруджанския княз Иванко. Днес гр. в България, с. 96, 249

варсак — тюркменско племе, населявало областта северозападно от Киликия. с. 83, 85, 86, 87, 124, 245, 304

везир — висш държавен сановник, член на султанския съвет (Диван). Най-главният между везирите — великият везир — бил глава на имперската администрация и главнокомандуващ войската, с. 42, 52, 58, 61, 64, 76, 80, 82, 84, 92, 93, 105, 113, 122, 131, 134, 135, 136, 148, 151, 154, 157, 160, 163, 164, 167, 169, 170, 171, 174, 175, 178, 180, 182, 184, 188, 189, 194, 197, 202, 204, 208, 211, 212, 213, 214, 234, 247, 249, 252, 258, 265, 269, 270, 271, 273, 275, 287, 288, 293, 300, 308, 313, 322, 324

Венчан (също Вефчен) — българска крепост. Днес с. Венчан, Варненско, с. 94, 95

Вефазаде (Абул Вефа Мустафа Муслихеддин) — шейх. Умрял в 1490/1 г. с. 272

Вефчен — вж. Венчан, с. 93

Видин — крепост и град, столица на Видинското царство. Днес гр. в България, с. 120, 121, 236, 239, 253

Видин Синанъ — санджакбей на Видинско по време на Мурад II. с. 236, 237

Визе (виз. Биксин) — селище в Южна Турция. Днес гр. в Турция със същото име. с. 195, 218

вилает — най-общо название на област, страна. В административното деление на империята през XV в. означава „околия", с. 60, 63, 64, 95, 163, 168, 192, 209, 211, 224, 225, 237, 240,

373

242, 243, 247, 253, 254, 263, 275, 279, 280, 281, 284, 286, 287, 290, 291, 294, 298, 300, 301, 302, 304, 305, 306, 308, 310, 320

Виладии, Мевляна (Мевляна Ахмед паша Валиелдиноглу) — калия на Бурса и кадъаскср при Мехмед II, с. 302

Виранджа Хисар — местност на брега на Мраморно море, западно от Бига. Неидентифицирана, с. 67

Водине — селище в Южна Македония. Днес гр. Едеса, Гърция, с. 121

Вук (Бранкович), син на Бранко Младенович — сръбски деспот. Умрял на 6. X. 1398 г. с. 100, 129. 137, 196

Вулкоглу (Георги Бранкович) — син на Вук Бранкович — сръбски деспот (1427—1456). с. 107, 114, 196, 218, 223, 233, 234, 236, 238, 2.39, 241, 242, 248, 249, 254, 274, 275, 276

Вълчитрън — селище в Сърбия. Днес гр. Вучитрн, Югославия, с. 293
 

газават — „свещена война" за завоюване на иноверни земи и народи. Типично мюсюлманска религиозна норма, идейно знаме за завоевателните войни, водени от всички мюсюлмански общества, с. 72, 73, 82, 83, 84, 85, 95, 97, 109, 121, 126, 128, 134, 227, 234, 275, 279, 291, 320, 322

Газан Хан (Махмуд, син на Аргун) — монголски хан от Илханската династия (1295-1304). с. 27, 28

газела — лирическо стихотворение в средновековната източна поезия, състоящо се от 5-12 двустишия. с. 278

гази (газия, мн. ч. газии) — мюсюлманин, участващ в „свещена война" за вярата. Също почетна титла на прославилите се в газавата. с. 33, 41, 45, 46, 49, 51, 52, 54, 56, 59, 60, 62, 68, 69, 70, 73, 74, 76, 82, 86, 91, 98, 106, 107, 110, 112, 117, 118, 123, 128, 134, 144, 222, 223, 235, 236, 237, 241, 242, 251, 255, 256, 257, 270, 271, 274, 279, 280, 291, 295, 299, 315, 318, 321, 323

Галата — селище на северния бряг на Златния рог. Днес квартал на Истанбул, с. 266, 271

Гебзе — християнско село в областта Коджаели. Днес гр. в Турция със същото име. с. 210, 218, 325

Гевале — крепост в Карамания. По-късно разрушена с 297, 301, 302, 307

Гедик Ахмед — вж. Ахмед паша, Гедик. с. 305, 306, 307, 309, 310, 314, 317, 318, 322, 323, 324.

Гейве (вш. Кабеа) — крепост на р. Сакаря в областта Коджаели. Днес гр. р Турция със същото име. с. 46, 47, 59, 201

Гейикли Баба — дервиш, ученик на Баба Иляс, от времето на Орхан. с. 65, 71

Гем ах — неидентифицирана област, с. 310

374

Гемлик (виз. Киос) — пристанище на анадолското крайбрежие на Мраморно море. Днес гр. в Турция със същото име. с. 52

Гелиболу (виз. Калиполис) — важна крепост и пристанище на югозападния бряг на п-ов Галиполи. Днес гр. Гелиболу, Турция, с. 69, 70, 71, 72, 73, 76, 80, 95, 100, 126, 127, 168, 214, 217, 233, 234, 235, 241, 249, 264 ,285, 291, 303, 308, 311

Гердран — лекар при двора на Баязид I и Мехмед I. с. 213

Гереде — селище на едноименна река, разположено северно от Анкара. Днес гр. в Турция със същото име. с. 145, 147, 171

Герме Хисар (виз. Ексамилион) — укрепление на Коринтския провлак. Днес гр. Ексамилия, Турция, с. 243, 281, 282, 295

Гермиян — тюркменско феодално княжество с център Кютахия, васално на Румския селджушки султанат. Съществувало от края на XIII до средата на XV в., когато окончателно било присъединено към османската държава, с. 42, 43, 123, 125, 163, 164, 174, 185, 204, 219, 241, 263

Гермияноглу (Гермияноглуларъ) — тюркменска династия, управлявала княжеството Гермиян. с. 33, 34, 36, 38, 47, 77, 78, 79, 134, 137, 138, 202, 203, 218, 221

Гирипче — българска крепост. Вж. Крапчене. с. 98 Гъяседдин (Кейхюсрев II, Гъяседдин) — селджушки султан (1236—1245). с. 27

Гьозке — изчезналата българска крепост Козяк на Черно море. Днес с. Обзор, Бургаско, с. 94

Гьозлероглу (Али бей) — местен тюркменски бей в областта Ладик. с. 154, 155, 156

Гьойнюк — селище около гр. Мудурну. Днес гр. със същото име в окръг Болу, Турция, с. 35, 63

Гьок Алп Хан, син на Огуз Хан — митичен прародител на един от клоновете на огузките племена, между които и племето „кайъ", чиито потомци се считат османските турци. с. 24

Гьок Дере — малка рекичка в околностите на Бурса. Неидентифицирана, с. 72

Гьол Баашъ — област в околността на езерото Апольонт. Неидентифицирана, с. 64

Гюверджинлик — крепост и гр. на Дунав. Днес гр. Голубац, Югославия, с. 129, 234, 249 Гюрджинлик — вж. Гюверджинлик. с. 236, 280

Гюерджинлик местност на малоазийския бряг на Мраморно море. Неидентифицирана, с. 128

Гюерджинлик — местност на малоазийския бряг на Босфора. Днес Аиадолу Хисар. с. 128

Гюл Каланоз — крепост в околността на Бурса. Неидентифицирана, с. 35, 37

375

Гюмюлджине — крепост и гр. в Югоизточна Тракия. Днес гр. Комотини (Гюмюрджина), Гърция, с. 76, 81, 306

Гюмюлоглу — акънджийски вожд във войската на Дюзме Мустафа. с. 215

Гюмюш Хисар — крепост около р. Биничка Морава. Неидентифицирана, с .107

Гюн Догду, син на Сюлейман Шах и брат на Ертугрул. с. 25

Гюндюз, сина на Ертугрул и брат на султан Осман. с. 27, 30, 34, 44, 45, 63

Гюндюзоглу — съвременник на Мурад II. Неидентифицирана личност, с. 234

Гюрани, Мевляна (Ахмед бей Исмаил) — теолог, преподавател в Бурса по времето на Мурад II от 1451 г. Умрял в 1488 г. с. 275. 281
 

Давуд Кайсери, Мевляна — учен правовед и преподавател в медресето на Изник. Умрял в 1350 г. с. 63

Давуд паша — бейлербей на Анадола при Мурад II и Мехмед II, по-късно вевзир и велик везир. Умрял в 1498 г. с. 251, 313, 314

Дайъ Караджа бей — вж. Караджа бей, Дайъ. с. 271, 276

Дадъ Xатун — бавачка на Баязид I. с. 79

Дадъ Xатун — бавачка на Мехмед II. с. 223

Даренде (виз. Тарадон) — гр. в Източна Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 130

Даръджа — с. в областта Коджаели на Мраморно море. Днес с. със същото име, с. 130

Дарюлхадис — селище по долината на р. Тунджа. Неидентифицирано, с. 262

Давели Каба Хисар — гр. в Карамания. Днес гр. Девели, Турция, с. 124

Девлетлю Каба Агач — местност в Източна Тракия сколо крепостта Полония. Неидентифицирана, с. 81

Деврекяни (в текста също Дюрекяни) — селище северозападно от Кастамони. Днес с. в Турция със същото име. с. 223

Деирмен дере — с. Дермандере, Днес Първенец, Пловдивско, с. 195

Дели Балабан — военачалник на Мурад I. с. 81

Дерваз — малка река в северната част на Централен Анадол, приток на р. Къзъл Ърмак. с. 144, 160

дервиш — мюсюлмански монах, аскет, мистик, с. 65, 66, 77, 79, 120, 261, 265, 324

дестан — поема, епически разказ, с. 267

376

Джабер — крепост и гр. на р. Ефрат. Днес на територията на Сирия. с. 24, 25

Джаник — малко тюркско феодално княжество в северната част на Централен Анадол. Днес област в провинция Самсун, Турция, с. 125, 170, 203, 206, 228, 231, 310

Джебе — изтъкнат пълководец на Чингиз Хан. с. 24

Джебе Алп — субашия на Бурса при Мурад II. с. 251

Джейхун — р. Аму Даря. с. 112, 118

Джемале — крепост около Кър Шехир. Днес с. Джемале, северно от Кършехир, Турция, с. 182

джемази-юл еввел — петнят месец на арабската лунна година, с. 269, 270

джемази-юл ахър — шестият месец на арабската лунна година, с. 126

Джимбени (виз. Цимпе) — крепост с неуточнено положение на източния бряг на п-ов Галиполи. с. 67, 68

Джихангир шах — военачалник на Мехмед I. с. 147

Джиханшах (Мирза, Музафереддин) — владетел на тюркменското княжество Каракоюнлу, свален от Узун Хасан. Умрял в 1467 г. с. 242, 309, 317

Джюнейд бей — вж. Измироглу (Джюнейд бей) — с. 206, 224

Диван — султански съвет, имащ характер на съвещателен орган на управлението, с. 42, 61, 158, 188, 193, 212, 213, 222, 252

Диврик (виз. Тефрихи) — гр. в Източен Анадол. Днес гр. Дивриги, Турция, с. 130, 132

диздар — комендант на крепост, с. 139, 149, 150, 181, 275

Дил — езеро около Изник и едноименно пристанище. Неидентифицирани, с. 41

Диметока (виз. Дидимотихон; бълг. Димотика) — крепост в Тракия. Днес гр. Дидимотихон, Гърция, с. 71, 74, 242

Димешк — архаично название на гр. Дамаск, с. 136

Динаноз — виз. феодал, владетел на крепостта Едренос (Днес гр. Орханели, Турция). По всяка вероятност измислено име, произлязло от изопачаване на крепостното название, с. 51

Динбоз — крепост между Бурса и Йенишехир. Днес има с. Димбоз, югозападно от гр. Йенишехир, Турция, с. 45

Добрич (също Добръджа) — българска крепост. Може би. Днес с. Добротица, Търговишко. с. 93

Добруджаоглу (Иванко), син на Добротич — добруджански княз след 1385 г. с. 92, 96

Добръджа — българска крепост. Вж. Добрич, с. 98

Доган — мартолос на Мурад II. Неидентифицирана личност, с. 254

377

Догaн — роб на Баязид I. Неидентифицирана личност, с 127

Доманич — голяма планинска верига между Кютахия и Бурса. с. 26, 33.

Дракула, Ефлякоглу — Влад III Дракул, влашки войвода (1431, 1436-1442, 1443-1447). с. 222, 223, 239, 240, 241.

Дракулаоглу (също Казъклъ войвода) — Влад IV Цепеш, влашки войвода (1456-1462, 1476-1477). с. 290.

Дулкадър — тюркменско феодално княжество в Югоизточен Анадол около Бехисни и Елбистан. с. 308.

Дулкадъроглу — туркменска династия, управлявала княжеството Дулкадър. с. 123, 172, 193, 194, 202, 230.

Дуюран бей - татарски бей. с. 175.

Дъмъшкар — гр. в Трансилвания. Днес гр. Тимишоара, Румъния, с. 239.

Дърава — сръбска крепост. Възможно авторът да говори -за р. Драва. с. 280.

Дърама (виз. Драма) — крепост в Тракия. Днес гр. Драме, Гърция, с. 81.

Дърач — крепост и гр. в Албания. Днес гр. Дуръс. с. 299.

Дюгюнджю или — селище около Одрин. Вероятно дн с. Дююджюлю, в околностите на гр. Бабаески, Турция, с. 187.

Дюрекяни — вж. Деврекяни. с. 286, 287.
 

Ебу Еюб Aнсари — сподвижник и знаменосец на Мохамед, с. 273.

Ебу Исхак (Ибрахим), син на Шехрияр — основател на дервишки орден. Умрял в 1034 г. с. 141.

Ебу Саид (Мирза) — от династията на Тимуридите. Роден в 1427 г., детрониран от Узун Хасан в 1467 г., умрял в 1468/9 г., с. 309, 317.

Евреноз, син на Мурад 11. с. 223.

Евреноз, Гази, син на Ilea бей — прочут военачалник на Орхан, Сюлейман паша и Мурад I. Умрял в 1417 г., с. 71, 74, 75, 76, 78, 80, 81, 82, 99, 103, 105, 106, 108, 110, 113, 115, 117, 121, 127.

Евреноз Хаджъ — военачалник на Емир Сюлейман, с. 179, 182, 185, 186, 195, 196.

Евренозоглу (Али) бей, син на Евреноз Гази. Вж. Али бей, Евренозоглу. с. 218.

Егирдир — гр. в бейлика Хамид, на южния бряг на едноименно езеро. Днес гр. Егридир, Турция, с. 86, 95.

Егригьоз — крепост в бейлика Гермиян, западно от Кютахия. Днес село със същото име в околността на гр. Емет, провинция Кютахия. с. 78.

378

Едебали, шейх — предводител на религиозния рицарски орден на ахиите; съветник и тъст на Осман. Умрял около 1324 г. с. 31, 32, 33, 42, 44, 51, 56, 61, 63.

Едже бей (също Якуб Едже) — военачалник на Орхан и Сюлейман паша. с. 67. 68.

Едже Овасъ (виз. Мадиос) — крепост в южната част на п-ов Галиполи. Днес гр. Еджеабад, Турция, с. 70, 71.

Едирне (също Едрене; виз. Адрианополис, бълг. Одрин) — втората столица на османските султани след Бурса. Днес гр. Еднрне, Турция, с. 74, 70, 77, 81, 82, 93, 94, 95, 121, 123, 126, 141, 142. 167, 184, 185, 195, 206. 211, 214, 217, 219, 232, 233, 237, 238, 240, 241, 242, 248, 249, 250, 252, 259, 260, 262, 264. 265. 275, 278, 281, 282. 285, 290, 305, 316, 325.

Едремид (виз. Адримитион) — крепост в бейлика Караси, Днес гр. Едремит, Турция, с. 64.

Едренос (виз. Адриани) — крепост югозападно от Бурса на р. Атранос. Днес гр. Орханели (Бейдже), Турция, с. 45, 51.

Ейменоз — българска крепост на нос Емине. Днес с. Емона, Бургаско, с. 94.

Ейне бей — военачалник на Мурад I, Баязид I и Сюлейман. Умрял в 1404 г. с. 86, 87.

Ейне бей (Ине Али баба), син на Меликеддин — субашия на Балъкесир. с. 101, 107, 113, 117, 142, 164, 165.

Ейне Ходжа — пратеник на анкарския комендант Якуб бей до Мехмед Челеби. с. 176, 177.

Ексамилийе (виз. Екзамилион) — крепост на п-ов. Галиполи. Днес с. Ортакьой, северно от Булаир, Турция, с. 69.

Елбистан — гр. в Югоизточен Анадол. Днес каза в района на Мараш, Турция, с. 259.

Елван бей, син на Пашаджък ага — главен чашнигир на Мехмед I, Мурад II. с. 79, 212, 223.

емин — доверен човек. с. 225.

емир — господар, управител, с. 95, 130, 131, 137, 142, 206, 268, 278, 315.

Емир Али Челеби — потомък на прочутия турски мистик и писател Джеляледдин Руми. с. 302.

Емир бей — военачалник на Узун Хасан. с. 310.

Емир Деде — планина в Анадола между бейлиците Гермиян, Хамид и Караман. Днес планината Емирдаъ, Турция, с. 245.

Емир Сейид — вж. Емир Султан с. 234, 261.

Емир Султан (в текста също Емир Сейид) — популярен турски мистик, почитан като светец. Умрял в 1429 г. с. 232.

379

Емирджи (също Мирча) — изопачено име на влашкия войвода Мирча I Стари (1386-1418). с. 123.

Емирзе Джиханшах — вж. Джиханшах (Мирза, Музаффереддин). с. 317.

Енгюри (виз. Анкара, Ангора) — гр. и крепост в Централен Анадол. Днес гр. Анкара, столица на Турция, с. 25, 73, 95, 123, 136, 137, 170, 171, 174, 176, 182, 184, 185, 189, 192, 193, 194, 203, 204, 246, 261, 285.

Енез (виз. Айнос, бълг. Енос) — крепост и пристанище на Егейско море. Днес гр. в Турция със същото име. с. 74, 273, 302, 303.

еничар — постоянна пехотна войска в Османската империя. Еничарският корпус възникнал в 1361 г. и първоначално се формирал от военнопленници и отвлечени в робство момчета от балканските и европейските страни. По-късно бил въведен специален, данък „девширме" за набирането им от подвластното християнско население. От средата на XVII в. нататък еничарският корпус се набирал от турцн-мюсюлмани. Ликвидиран бил от Махмуд II в 1826 г. с. 75, 186, 212, 244, 251, 263, 264, 265, 277, 314, 315, 317.

Ергене — мост и селище на р. Ергене, приток на р. Марица. Днес гр. Узункьопрю, Турция, с. 231, 232, 261.

Ерегли (внз. Хераклея) — гр. на Черно море в областта Кастамону, Днес гр. в Турция със същото име. с. 26, 304.

Ерзинджан (виз. Аксирис) — гр. и крепост на р. Ефрат, в района на Ерзурум. Днес гр. в Турция със същото име. с. 24, 130,

131, 136, 137, 163, 206, 242, 288, 298, 308, 311.

Ерзурум (араб.-перс. Арз-и Рум = Румска земя, виз. Теодосиополис) — крепост и гр. в Анадола. Днес гр. в Турция със същото име. с. 24.

Ермен — вж. Ерменийе. с. 206.

Ерменак (виз. Германикополис) — гр. в Киликия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 299, 309.

Ермени — проход между Биледжик и Бозоюк. с. 26, 31, 163.

Ермени Пазаръ (с друго име на Армаша, Ермеше) — селище в областта Коджаели. Днес гр. Акмеше, Турция, с. 60.

Ерменийе — вж. Ермени Пазарь.

Ерменийе (също Ермен) — Армено-кюрдското плато в източната част на Анадола. с. 24, 54.

Ертена (Ередна, Алаеддин) — основател и емир на тюркменско феодално княжество с център Сивас. Умрял в 1352 г. с. 132, 137.

Ертугрул, Гази — вожд на огузкото племе „кайъ" и основател на граничен бейлик, васален на селджушкия султанат.

380

Баща на основоположника на самостоятелната османска държава — Осман. Роден около 1198 г., умрял около 1281 г. с. 25, 25, 27, 28, 29, 30, 31, 33, 35.

Ертугрул, Челеби, син на Баязид I (1376-1393) с. 121, 132, 142.

Ески — крепост в Източна Тракия. Днес гр. Бабаески. Турция с. 71. 76.

Ески Гебзе — християнско село в областта Коджаели. Днес с. Ескихисар, Турция, с. 211.

Ески Истанбуллук — българска крепост. Днес гр. Преслав, с. 94.

Ески сарай — първият дворец на османските султани в Истанбул. Вж. и бел. 410 към текста, с. 272.

Ески Хисар — вж. Ески Шехир. с. 29, 48.

Ески Шехир (също Ески Хисар, виз. Дорилеон) — крепост в Анадола на р. Порсук. Днес гр. Ескишехир, Турция, с. 28, 30, 33, 34.

Ефлека — българска крепост. Неидентифицирана. с. 94.

Ефляк — княжество Влахия. с. 93, 98, 121, 123, 127, 183, 184, 201, 205, 290, 291.

Ефлятон — Платон, с. 203.

Ефрасяб — древен турански герой. с. 26.

Ефрат — вж. Фърат. с. 118.
 

завие — отшелническа обител или малък манастир на дервиши. с. 32, 35. 53, 58, 66, 71, 77, 120.

Заганос паша — възпитател на Мехмед II. с. 253.

Загарджи Якуб — военачалник на Мехмед I. с. 153.

Загра (също Ески Загра) — гр. Днес гр. Стара Загора, с. 74, 76, 195.

Зворник — крепост и гр. на р. Дрина. Днес гр. в Югославия със същото име. с. 296.

Зейнелабидин, сан на Кадъ Булханеддин. в двора на Мурад II. Умрял в 1442/3 г. с. 237, 247.

Зейтун — с. в околностите на Самсун. Днес с. в околия Алачам. Турция, с. 230.

Зибии — гр. в Трансилвания. Днес гр. Сибиу, Румъния, с. 239.

Зишт Ова — българска крепост. Днес гр. Свищов, с. 94, 98.

Зъхне (виз. Сихне) — крепост в Тракия. Днес селището Зихна, недалеч от Неа Зихне, Гърция. с. 82.
 

Ибн Кадъ Симавне — вж. Бедреддин, Шейх. с. 208. Ибрахим бей Караманоглу, син на Мехмед II Ка-

381

раманоглу. Владетел на бейлика Караман от 1423 г. Умрял № 1463 г. с. 227, 236, 237, 245, 247, 263, 285, 287, 297, 299, 302.

Ибрахим паша (Чандърлъ), брат на великия везир Чандърлъ Али паша, везир на Муса в Одрин, втори везир и кадъаскер на Мехмед Челеби, велик везир на Мурад II. Умрял 1429 г., с. 188, 189, 215, 216, 219, 221, 234, 252.

Ибрахим паша, син на Халил паша Фандерлъ, възпитател на Баязид II, дългогодишен кадия на Одрин, везир (1486 г.) и велик везир (1488 г.). Умрял около 1498 г. с. 314.

Излади — гр. Златица, с. 248.

Излади дербенд — Златишкият проход, с. 248.

Измир — крепост и град. Днес гр. в Турция със същото име. с. 172, 173, 191, 192, 212.

Измироглу (Джюнейд бей) — от династията Айдъноглу, субашия на Измир до 1419 г. на служба при Мехмед I. Умрял в, 1425 г. с. 172, 173, 174, 191, 214, 215, 216, 223, 225.

Измироглу (Хамза бей) — брат на Джюнейд бей. Умрял в 1426 г., с. 195, 196, 212, 213.

Изник (виз. Никея) — крепост и гр. на едноименно езеро в северозападната част на Анадола. Днес гр. в Турция със същото име. с. 41, 44, 50, 61, 62, 63, 71, 166, 209, 219, 221, 222.

Изинкмид (виз. Никомедия) — крепост и гр. на малоазийския бряг на Мраморно море. Днес гр. Измит, Турция, с. 50, 54, 59, 60, 63.

Икиздже — село между Бурса и Нмегьол. Днес с. в Турция със същото пме. с. 33.

Илбасан — османска крепост в Албания. Днес гр. Елбасан. с. 299.

Илбеги, Хаджъ — прочут военачалник на Орхан и Мурад I. Умрял около 1365 г. с. 64, 70, 71, 73, 74, 76.

Илгаз — планински хребет в северната част на Централен Анадол, с. 207.

Илери Ходжа — доверено лице при двора на Осман и Орхан. с. 53.

Илиджа — българска крепост на Константин Велбъждки. Днес гр. Кюстендил, с. 102, 103.

Иляс — виночерпец на Мехмед Челеби .с. 180.

Иляс Баба; Хорасани — прочут дервиш и мистик от Амасия, дядо на поста Ашък паша. с. 65.

Иляс бей — военачалник при Мурад I, командир на пешаците, с. 86, 87, 95.

Иляс бей, Ментешеоглу — син на Якуб бей. Умрял в 1421 г. с. 214, 225, 264.

382

имам — служител в джамия, назначаван от държавата. Без. да бъде духовно лице, имамът изпълнявал функцията на мюсюлмански свещеник и ръководил религиозните ритуали, с. 28, 120, 210.

имарет — благотворително заведение за изхранване на бедни, сираци и пътници. Средствата за поддържане на имаретите били вземани от нарочно завещани за целта имоти-вакъфи. с. 63, 65, 71, 77, 120, 129, 141, 166, 200, 208, 210, 211, 232, 260, 261, 272, 273, 318, 325.

Ин Хисар — крепост в областта Иньоню. Днес гр. Инхисар,. в околностите на Ескишехир, Турция, с. 30.

Иналоглу (Ибрахим бей) — тюркменски бей, властвал над областта Токат. с. 150, 151, 152, 153, 154, 155, 185.

Инджегиз — крепост в Източна Тракия, недалеко от Чаталджа. Днес с. в Турция със същото име. с. 81, 189, 191, 218.

Инджеджюк Балабан — военачалник при Мурад, I, командир на пешаците .с. 86, 93, 113, 117.

Инджир Пънаръ — извор на река Калдърайък в сколностите на Биледжик, Турция, с, 36.

Ине Гьол (виз. Ангелокоми) — крепост югоизточно от Бурса. Днес гр. в Турция със същото име. с. 31, 33, 35, 40, 41, 44, 65,. 66, 287.

Иньоню — селище в Анадола в областта Султаньоню. Днес гр. в Турция със същото име. с. 28, 29, 30.

Ипсала (виз. Ипсала) — крепост в Източна Тракия. Днес град в Турция със същото име. с. 74. 75, 122, 134, 273, 274.

Ипсали — крепост в околностите на Измир. Днес с. Доганбей, Турция, с. 224.

Иран — с. 24.

Иса бей — военачалник на Мурад I. с. 117.

Иса бей — от династията Айдъноглу. Умрял в 1391 г. с. 224.

Иса бей — карамански принц, син на Мехмед II Караманоглу. с. 227, 237, 238.

Иса бей, Евренозоглу — акънджийски вожд и санджакбей при Мурад II. с. 214, 240, 276.

Иса бей, Исхакбейоглу — губернатор на Скопие при Мехмед II. с. 275, 276.

Иса Челеби (също Иса бей), син на Баязид I. По времена междуособиците владял Балъкесир. Умрял в 1404 г. с. 142, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172, 173, 174.

Иса бей (Узгуроглу Иса паша) — валия на Анадола и везир по времето на Мурад II. Умрял в 1479/80 г. с. 252, 263.

Исакчъ — гр. на р. Дунав. Днес гр. Исакча, Румъния, с 205.

383

Искендер (Гьорг Кастриоти, Скандербег) — албанска феодал и предводител иа антиосманското народно въстание. Умрял на 17. I. 1468 г. с. 240, 253, 299.

Искендербей Михалоглу — акънджийски вожд по времето на Мурад II и Мехмед II. с. 115, 296.

Искендер (Мирза) — син на Кара Юсуф Каракоюнлу. Умрял в 1437 г., с. 206, 231, 242

Искендер-и Зюлкарнейн — арабско име на Александър Македонски (Велики), син на Филип II Македонски — цар на древна Македония (336-323 пр. н. е.), с. 110.

Искендерийе — античната крепост Скадар. Днес р. Шкодра, Албания, с. 90, 91, 322, 323.

Искете — крспсст. Днес гр. Ксанти, Гърция, с. 81.

Искилип — селище в северната част на Централен Анадол. областта Чорум. Днес гр. в Турция със същото име. с. 208.

Исмаил, син на Кастамонския бей Иззеддин Исфендияр. с. 283, 284, 285, 286, 287, 290.

Испарта (виз. Парис) — крепост и гр. в бейлика Хамид. Днес гр. в Турция със същото име. с. 80.

Истанбул (или Костантинийе, виз. Византион, Константинопол) — столица на Византийската империя и трета столица на Османската империя до 1923 г. с. 41, 50, 52, 54, 56, 60, 62, 127, 128, 129, 131, 136, 140, 142, 165, 166, 167, 168, 184, 186, 187, 188. 189, 190, 201, 210, 211, 219, 264, 265, 266, 269, 271, 272, 273, 274, 276, 279, 284, 285, 289, 290, 291, 293, 295, 298, 300, 301, 302, 305, 307, 309, 316, 319, 320, 322, 323, 324, 325.

Истеноз (Истанос) — гр. в бейлика Теке, северозападно от Анталия. Днес гр. Коркутели, Турция, с. 89.

Исфендияр бей (Изеддин) — бей на Кастамония. Умрял на 26. II. 1443 г. с. 125, 134, 136, 141, 144, 161, 169, 170, 171, 172, 183, 184, 202, 205, 206, 207, 209, 221. 222, 223, 238.

Исхак — син на Караманоглу Ибрахим, изгонен от Мехмед II в 1464 г. с. 297, 298, 299, 301, 307.

Исхак бей — санджакбей на Скопския санджак по времето на Мурад II. Умрял в 1465 г. с. 120, 233, 238, 241, 242, 244.

Исхак паша — бейлербей на Анадола, везир при Мурад II и Мехмед II, велик везир от 1470 г. Умрял около 1485 г. с. 249, 252, 261, 263, 264, 290, 305.

Исхак Факъх — пратеник на Гермияноглу Сюлейманшах при Мурад I. с. 77, 78.

Итбурну — село в околностите на Ескишехир. с. 29, 30.

Ифлаган (виз. Флагония) — крепост на средноанатолийското черноморско крайбрежие. Неидентифицирана. с. 284.

384

Ифни — крепост около Кастамония и Синоп. Неидентифицирана, с. 286.

Ихтиман — гр. в България, с. 102, 197.

Ичил — област в Кастамония. Днес вилаета Ичел, Турция, с. 297, 299, 305, 307, 309.
 

Йезид, син на Муавия —, втори халиф от династията на Омаядите. с. 136. 137.

Йелеконийе — византийски феодал, владетел на крепостта Ялакова. Вероятно измислено име, свързано с наименованието на крепостта, с. 59.

Йели дере — местност в поречието на Южна Морава. Неидентифицирана. с. 196.

Йелю юрд — селище в Сърбия. Неидентифицирано. с. 280.

Йендже бей — бей на Галиполи при Мурад I. с. 95

Йени куле — вж. Боазкесен. с. 264, 265.

Йени Сале — селище на р. Дунав. Вероятно Днес с. Ново село. Видинско, с. 205.

Йени Хисар — вж. Анадолу Хисар. с. 264.

Йени Хисар — крепост и гр. в Югозападен Анадол. Днес гр. Йенихисар, Турция, с. 59, 264.

Йени Шехир — гр. Лариса, Гърция, с. 126, 221, 279.

Йени Шехир — крепост и гр. около Изник. Днес гр. Йенишехир, Турция, с. 36, 41, 44, 46, 47, 50, 56, 77, 90, 120, 131, 160, 179, 187, 290.

Йенидже — крепост. Вж. Таракчъ Йениджеси. с. 63.

Йенидже Вардар — гр. в Македония, западно от р. Вардар. Днес гр. Яница, Гърция, с. 214.

Йергьоги (виз. Теодоруполис) — гр. на р. Дунав. Днес гр. Гюргево, (Джурджу). Румъния, с. 205, 240.

Йеркапъ — местност около Бурса. Неидентифицирана. с. 200.

Йомер бей — везир на Узун Хасан, пленен от Мехмед II чрез 1473 г. с. 316.

Йомер бей, Турхан отлу — военачалник при Мехмед II. с. 312, 313, 315.

Йона — християнски феодал във войската на княз Лазар в битката на Косово поле (1389 г.). Вероятно албанският владетел Гьон Кастриоти. с. 112.

Йоргуч паша — санджакбей на Амасия при Мурад II. с. 221, 228, 229, 230, 231.

Йълдъз — крепост в Пелопонес. Вероятно Днес гр. Астрос, Гьрция. с. 281, 282.

385

Йълдъръм Хан — вж. Баязид I. с. 48, 77, 139, 141, 143, 144, 145, 159, 160, 161, 162, 163, 166, 170, 213, 214, 297.
 

Кавала — пристанищен град в Тракия. Днес гр. в Гърция със същото име. с. 81.

Кадем, Ахи (Хошкадем) — уважаван жител на Буpсa. с. 218.

кадия — съдия в шериатски съд, който раздавал правосъдие въз основа на мюсюлманското религиозно право. с. 42, 43, 60, 61, 72, 75, 79, 128, 129, 131, 132, 188, 208, 209, 210, 217, 218, 225, 226, 242, 259, 271, 273, 274, 278, 289, 292, 303, 304, 319.

Кадъаскер (също казаскер) — глава на съдебната власт в Османската империя. До 1480 г. кадъаскерът бил един, а след разширяване на държавата в Европа станали двама — един за Румелия и един за Анадола. Кадъаскерите се подчинявали на върховния религиозен глава — шейхюлисляма. с. 61, 72, 75, 76, 141, 172, 188, 201, 208, 209, 249, 275, 302.

Каз овасъ — местност около Токат. Вероятно Днес нахия Казова, Турция, с. 150, 153, 156

Казан — вожд на татарско племе с център гр. Казан във войската на Алаеддин бей Караманоглу. с. 87

Казанджъ Доган — еничарски ага при Мурад II. с. 250, 264

Кайсери (виз. Кесария) — крепост в Централен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 299, 300.

Кала Коня — византийски феодал, владетел на крепостта Конур Хисар. Изопачено име. с. 70.

Калдърайък — р. в Северозападен Анадол, Турция, с. 37, 40.

Каледжик — вж. Каледжюк. с. 170, 207

Каледжюк (в текста също Каледжик) — крепост в околностите на Анкара. Днес гр. Каледжик, Турция, с. 141.

Калканделен — крепост. Днес гр. Тетово, Югославия, с. 299 Калоноз — брат на византийския владетел на крепостта Караджа Хисар. Вероятно изопачено името Калоянис. с. 33

Камчъ — р. Камчия, с. 94.

Кангръ — вж. Канкъръ. с. 207

Кангъръ — (също Кангри, Кангръ) — гр. в бейлика Джандар. Днес гр. Чанкаръ, Турция, с. 170.

Кандъра (виз. Комилистанон) — селище в областта Коджаели. Днес гр. в Турция със същото име. с. 54, 59, 60

Каплуджа (в текста също Каплъджа) — местност около

386

Бурса. Днес местността Чекирдже, известна със своите горещи минерални извори, с. 40, 46, 58, 71, 77, 119, 120. 199, 200

капъджи (букв. „вратар") Капъджите били дворцова гвардия, която обезпечавала охраната на султанския дворец и изпълнявала редица други функции в дворцовия живот. с. 79

капъджибашъ — началник на дворцовата стража. По-късно — почетна благородническа титла. с. 193, 221, 295

Кара Агач — крепост и гр. в бейлика Хамид. Днес гр. Шарки Караагач, Турция, с. 80

Кaра Бaг — гр. в Иран. с. 136

Кара Богдан — Молдовското княжество, с. 319, 320, 321, 322

Кара Девлетшах — тюркменски бей, получил от Тимур земи около Амасия. с. 146, 147, 155

Кара Дениз — Черно море. с. 116, 283, 300, 317

Кара Йолюк (Осман бей) — емир на тюркменския племенен съюз Аккоюнлу. с. 117, 226, 227. 234, 235, 242, 316

Кара Йолюкоглу — вж. Хабил бей Кара Йолюкоглу. с. 230

Кара Коюнлу — тюркменски племенен съюз в Източен Анадол и Пран. с. 130, 206

Кара Мукбил — военачалник на Мурад I. с. 93, 117, 186, 187

Кара Мюрсел — кадъаскер на Караманоглу Мехмед бей с. 60, 201

Кара Рaxман — наследник на Орхановия пълководец Гази Абдуррахман, отличил се в битката за Истанбул, с. 56

Кара Рюстем, Мевляна — учен и восначалншк при Мурад I. Вж. и 98 бел. към текста, с. 75, 131.

Кара Сервер (Сервер ага) — везир на Караманоглу Ибрахим бей, пратеник при Мурад II. с. 247

Кара Тикин — крепост северно от Изник. Неидентифицирана, с. 49, 50, 62

Кара Тимурташ — възпитател на Баязид I, бейлербей на Румелия след Лала Шахин. Умрял в 1404 г. с. 80, 86, 92, 121, 123, 124, 127

Кара Тонлу (също Карадонлу) — селище в Македония, може би идентично с Кратово. Вж. Кратова. с. 104, 106, 275, 293

Кара Ферийе (виз. Беройа) — крепост в Македония. Днес гр. Верия, Гърция, с. 82, 129

Кара Xалил (Халил бей, Кара) син на Ибрахим паша и внук нa Чандарлъ Хайреддин Кара Халил, военачалник на Му-

387

са, кадъаскер на Мехмед Челеби, велик везир на Мурад II и Мехмед II. Умрял през 1453 г. с. 195

Кара Хисар — крепост в бейлика Гермиян. Днес гр. Афион Карахисар, Турция, с. 206, 302, 308, 309. 311

Кара Хисар — крепост около гр. Кемах. Днес гр. Шебин Карахисар Турция, с. 85, 125, 154, 298, 316

Кара Ходжа (Алаеддин Али Есвед) — проповедник и преподавател в медресето на Изник по времето на Орхан. Умрял през 1397 г. с. 63

Кара Чепиш — крепост в долината на р. Сакаря. Неидентифирана. с. 47, 49, 50, 54

Кара Юсуф — емир на тюркменския племенен съюз Каракоюнлу (1390—1421) с. 130, 134, 135, 206, 234

Кара Яхия — племенник и военачалник на Кастамонския бей Изеддин Исфендияр. с, 144, 155, 160, 161, 162

Карабурун — п-ов. в Мала Азия на Егейско море. Днес п-ов. Чешме, Турция с. 209

Караджа бей — бейлербей на Анадола при Мурад II. Умрял в 1444 г. с. 186, 187, 250

Караджа бей — бейлербей на Румелия при Мехмед II. с. 277

Караджа Даг — планината Караджа Даа в малоазийска Турция, южно от гр. Анкара, с. 25

Караджа Хисар (виз. Дорилайон) — крепост, разположена югозападно от гр. Ескишехир на р. Порсук. Днес гр. Карашехир. Турция, с. 26, 27. 33, 34, 42, 43, 44, 47, 48, 63

Караджа Хъзър (Коджа Хъзър) — еничарски командир при Мурад II. с. 251

Караман, син на Караманоглу Ибрахим. Неидентифициран карамански княз. с. 297, 305

Караман (също Карамания. Карамански вилает) — тюркско феодално княжество в южната част на Централен Анадол с център Ларенде (Караман), образувано в средата на XIII в. след разпадане на Румския селджушки султанат, с. 75, 83, 92, 122, 123, 131, 142, 163, 164, 168, 174, 183, 191, 192. 203, 219, 227, 238, 245, 263, 290, 297, 298, 299, 300, 301, 302, 304, 305, 309, 311

Караманоглу — тюркменска династия, управлявала бейлика Караман. с. 78, 83, 84, 85, 86, 88, 121, 123, 141, 172, 181, 182, 183, 184, 213, 218, 238, 241, 246, 247, 248, 249, 254, 271, 287, 290, 304, 306

Караси (Кареси) — малко тюркменско феодално княжест-

388

во с център Балъкесир. Съществувало от началото на XIV в. докъм 1361 г., когато окончателно било завладяно от османците. Днес окръг Кареси, Турция, с. 64, 65, 67, 69, 72, 86, 100, 121, 136, 164, 166, 168, 185

Карасиоглу — тюркменска династия, управлявала бейлика Караси. с. 64, 65.

Карасу — проход в близост с крепостта Гейве. с. 48

Карасу — неидентифицирано название, с. 197

Карлуджа Или — земята, владяна от деспота на Епир — Карло Токо I. с. 92

Карлъ ели — вж. Карлуджа Или. с. 282

Картал Хисаръ ( виз. Карталимил) — пристанище на малоазийския бряг на Мраморно море. Днес гр. Картал, Турция, с. 211

Карун — име на богат човек в Корана, станало нарицателно, с. 261

Карън Овасъ — селище южно от Балкана. Днес гр. Карнобат, с. 123, 201

Кастамони (виз. Кастамон) — гр. в Централен Анадол, център на бейлика Джандарогулларъ, известен в османските истории също като „Бейлик на Исфенднярогулларъ". Днес гр. Кастамону, Турция, с. 78, 123, 125, 126, 136, 141, 170, 172, 203, 207, 221, 223, 284, 286, 287, 289, 311

Касъм, син на Караманоглу Ибрахим — карамански княз. Умрял през 1483 г. с. 297, 305, 307, 308, 309, 310

Касъм, син на владетеля на Коджа Каясъ Хайдар бей. с. 230

Касъм бей, син на кастамонския владетел Изеддин Исфендияр. с. 202, 205, 207, 221

Касъм паша — бейлербей на Румелия при Мурад II с. 248

Касъм (Челеби), син на Баязид I. Умрял през 1407 г. с. 142

Касъмоглу — неидентифицирана личност, с. 227

Каф — вж. Кух-и Каф. с. 112

кафтан — мъжка горна дългопола дреха, която се считала за почетен подарък, даван за особени заслуги. При високопоставени лица бил украсяван със златни кордони, елмази и други скъпоценни камъни, с. 163, 208, 219, 222, 263, 278, 287, 292, 306, 318

Кая Алп — един от легендарните родоначалници на османския род. с. 24

389

Кеки Визе (виз. Дакибиза) — крепост. Днес гр. Гебзе, вилаета Коджаели, Турция, с. 60

Кемах (виз. Кемаха) — селище в Източен Анадол. Днес град в Турция със същото име. с. 316

Кенгри — крепост около Анкара. Неидентифицирана, с. 141

Кербеля — гр. в Ирак на р. Ефрат. с. 137

керван сарай — голям хан, място за спиране и почивка на кервани, с. 31, 208

Кестел — (виз. Кастелион) — крепост източно от Бурса. Днес гр, в Турция със същото име. с. 45

кетхуда — с термина кетхуда (кехая) са били означавани най-различни служби в Османската империя: шеф на дворцовата стража, министър на вътрешните работи, еничарски полковник, домакин, еснафски старейшина и пр. Най-общото му значение е „представител", „пълномощник", „заместник", с. 30, 36, 132, 209.

Кефе (Кафа) — крепост и гр. на южното кримско крайбрежие. Днес гр. Феодосия, СССР. с. 317, 318, 319

Кешан (виз. Кисон) — крепост в Източна Тракия. Днес град в Турция със същото име. с. 74

Кешиш Дагъ — планината Олимп. Днес планината Улудаа, Турция, с. 65

Кираставча (също Киришдавиче) — българска крепост. Неидентифицирана. Може би старата крепост Кестрич (Кастрица), Днес с. Виница, Видинско, с. 94, 98

Кир Лука — византийският държавник Лукас Нотарас. с. 265, 269, 270

Кирмастъ (виз Кремасти) — крепост югозападно от Бурса на р. Кирмастъ. Диес град Мустафа Кемал паша, Турция, с. 64, 200

Ките (или Кете, виз. Кетохея) — крепост западно от Бурса. с. 45, 58

Клеместорийе — християнска владетелка на крепостта Кирмастъ. Вероятно измислено име, съставено от името на крепостта, с. 64

Кобила, Милош — сръбски благородник, убил Мурад I. с. 118

Коджа Ефенди (Махмуд, син на Мехмед, Мевляна) — кадия на Бурса по времето на Мурад I. с. 79

Коджа Или — област в Северозападен Анадол. Днес окръг Коджаели, с център Измит, Турция, с. 60, 128, 250

Коджа Каясъ — крепост в околностите на Османджик. Днес с. Коджакая, околия Везиркьопрю, Турция, с. 230

390

Коджа Наиб — телохранител на Баязид I, диздар на Амасия при Мехмед I и наиб на Бурса при Мурад II. с. 138

Коджаджък — крепост в Албания. Неидентифицирана, с. 240

Козлу Дере — село, разположено западно от Галиполи. Днес с. Джевизли, Турция, с. 217

Козлуджа Дере — вж. Козлуджа Пънар. с. 265

Козлуджа Пънар (също Козлуджа Дере) — нисък терен край Златния рог. Днес квартал Касъм в Истанбул, с. 265

Конур Али — пълководец на Осман и Орхан. с. 49, 50, 54, 55, 59

Конур Хисар — крепост, разположена вероятно около Галиполи. Неидентифицирана, с. 70, 71

Конурпа (също Конрапа) — селище по долното течение на р. Сакаря. Днес гр. Дюздже, Турция, с. 54, 60

Конуш — селище и крепост в околностите на Пловдив. Днес с. Конуш, Пловдивски окръг. с. 208

Коня (виз. Иконион) — гр. в Централен Анадол. От 1116 г. до началото на XIV в. Коня била столица на Румския селджушки султанат, известен по нейното име още като Иконийски. с. 24, 27, 28, 41, 42, 63, 85, 88, 89, 122, 124, 203, 204, 247, 297, 301, 302, 308

Коран — свещената книга на мюсюлманите, в която са събрани проповедите и заповедите на Мохамед, произнесени от него или приписани нему. с. 28, 29, 72, 109, 113, 131, 166, 183, 205, 210, 260

Корфьоз (в текста също Кьорфоз) — укрепление в Коринтския провлак. Днес гр. Коринтос, Гърция, с. 279

Кос Ова — местността Косово поле. Сърбия, с. 245, 255, 276

Кос Ова (или Кос Овасъ) — българска крепост. Може би Днес с. Кьосевци, Търговищко, с. 94, 98, 196

Костантинийе — вж. Истанбул, с. 54, 90, 126, 140, 211, 220, 265, 270, 293, 300

Коюл Хисар — крепост в северната част на Централен Анадол. Днес гр. Коюлхисар, Турция, с. 284, 287, 288, 301

Коюн Муса (Муса паша, Коюн) — везир и велик везир на Муса Челеби. Умрял в 1413/4 г. с. 185, 187

Коюн Хисар (виз. Бафеон) — крепост североизточно от Бурса, в близост с крепостта Динбоз. с. 45, 59

Крапчене — българска крепост. Може би днешното село Кепча, Търговищко, с. 94

Кратова — сребърни мини и гр. в околността на крепостта Юскюб. Днес гр. Кратово, Югославия, с. 120

391

Кубадоглу (Гюнейд бей) — емир на крепостта Мюсюлмански Самсун. с. 147, 148, 155

Кувач Или — областта Ковачевич в Босна, разположена по средното течение на р. Дрина. с. 294

Кула Шахин — вж. Хадъм Шехабеддин паша. с. 244, 272

Куладжа — крепост в околностите на Пие Гьол. Неидентифицирана, с. 33

Кулзум-и Ахзар (или Бахр-и Ахзар) — арабско наименование на Атлантическия океан. с. 116

Кулуч Хисар — крепост в северозападната част на Босна. Днес гр. Ключ, Югославия, с. 293

Кум Бургаз — крепост по източнотракийското крайбрежие на Мраморно море. Неидентифицирана, с. 271

Кумджук — баня в гр. Сиври Хисар. с. 181

Курд — ага на азапите във войската на Мурад I. с. 113

Курд Хасан, син на Измироглу Джюнейд бей. Умрял в 1425/6 г. с. 224

Куршунлу — вж. Куршунлу Килисе. с. 196

Куршунлу Килисе — селище в Сърбия между Ниш и Прищина. Днес гр. Куршумлия, Югославия, с. 255

Кутбеддин (шейх Кутбеддин Изники) — пратеник на Баязидовия син Иса Челеби при Тимур. Умрял 1418 г. с. 140, 324

Кутлу бей (в текста също Кутлуджа) — военачалник на Мурад I и субашия на Егирдир. с. 86, 95

Кутлу Бога — пограничен бей при Мурад I. с. 93

Кутлуджа бей — вж. Кутлу бей. с. 87, 93

Кух-и Каф — митична планина, в която живеела легендарната птица анка. с. 257

Къбръс — о-в. Кипър. с. 227

Къвръмйол — местност между Кастамония и Синоп. Неидентифицирана, с. 125

Къзъклъ войвода — вж. Дракулаоглу. с. 290, 291

Къзъл Агач йениджеси — селище в Южна Тракия. Днес гр. Елхово, с. 217

Къзъл Ахмед — брат на Исфендияроглу Исмаил бей, при двора на Мехмед II. с. 285, 286, 287, 289, 290, 298, 310

Къзъл Коджа — предводител на тюркменско племе в областта Амасия и Токат. с. 228, 229

Къзъл Хисар — укрепление в близост до о-в. Евбея. Неидентифицирано, с. 303, 304

392

Къзълджа Куле — местност или селище около Сиври Хисар. Неидентифицирано. с. 245

Къзълджа Тузла — селище в бейлика Караси. Може би днешното с. Тузла, западно от гр. Айваджък, Турция, с. 64

Кълейон — византийски феодал, владетел на крепостта Коюл Хисар. Неидентифицирана личност, с. 59.

Кълъч Арслан бей, син на Лютфи бей. Последен потомък на Румската селджушка династия и владетел на Алания до 1471 г. с. 306, 307, 308

Кър Шехир — гр. в Караман. Днес гр. Кършехир, Турция с. 141, 182

Къркдилим — крепост и местност в областта Чорум, долината на р. Чекерек. с. 125

Кьоклюк Хисар — вж. Одгюглюк. с. 69

Кьопекоглу (Хюсеин бей) — местен тюркменски бей в, областта Артъкова. с. 156

Кьопрю Хисар — селище в околностите на Йенишехир. Неидентифицирано. с. 36, 44

Кьор Зейнел, син на Узун Хасан. Умрял в 1473 г. с. 314

Кьорфоз — вж. Корфьоз. с. 281, 295

Кьосе Михал (Гази Михал бей) — византийски феодал, приел исляма и станал един от първите пълководци на Осман. Умрял в 1326 г. с. 30, 35, 37, 38, 39, 46, 47, 49, 51, 52

Кьосемихалоглу Мехмед бей — вж. Мехмед бей,. Михалоглу. с. 219

Кьосе Xамза, санджакбей на Анталия по времето на Мехмед II. с. 298

Кьостендил — деспот Константин, син. на Вълкашин. с 86, 92, 103

Кьотюрюм Баязид (Джеляледдин Баязид), син на Адил — бей на Кастамони. Умрял в 1385 г. с. 123, 125

Кьоюн Пънаръ — извор на р. Калдърайък, Турция. с. 36

Кьошк бюки — селище в областта Карамания. Неидентифицирано. Вж. и бел. 189 към текста, с. 123

Кюкюрдлю — вероятно квартал на Бурса. Неидентифицирано име. с. 58

Кюпелиоглу (Мевляна Мухиедднн Мехмед Кьопрюлюзаде) — кадъаскер при Мехмед II. с. 302

Кюрд шейх Хасан — княз на кюрдите в Чемишгезек. с. 288, 289

393

Кюрели — селите Неидентифицирано. Може би идентично с Бакър Кюреси, Турция, с. 169

Кюрюдже — крепост в района на Голубац. Неидентифицирана. с. 280

Кютахия (виз. Котиайон) — крепост и главен град на бейлика Гермиян. Днес гр. в Турция със същото име. с. 26, 78, 79, 84, 89, 92, 95, 246, 263, 264

Кючюк Мустафа — вж. Мустафа Челеби. с. 218, 219, 220, 221, 222

Кябе (Каабе) — голяма джамия в центъра на Мека. с. 99, 120, 241

Кяфир Исхак — военачалник на Узун Хасан. с. 313
 

Лаз — нарицателно название на сръбските земи. с. 233, 234, 238, 241, 242, 274, 275, 280, 283, 293

Лаз (някъде в текста и Лазар) — сръбският деспот Лазар Греблянович (1367-1389). с. 80, 88, 89, 90, 91, 92, 99, 100, 101, 102, 104, 106, 107, 112, 114, 118, 119, 120, 121, 129, 223, 227

лала — възпитател на принцовете в османския двор. с. 220, 264, 265

Лала Шахин паша (в текста също Шахин Лала) — възпитател на Мурад I и първи румелийски бейлербей. Умрял около 1384 г. с. 73, 74, 75, 76, 77, 80, 81, 90, 91, 92, 93.

Ларенде (виз. Ларанда) — гр. в Караман. Днес гр. Караман, Турция, с. 85, 124, 246, 247, 301, 302, 304, 305

Леблебеджи Хисар (също Люблюдже) — крепост в района на р. Сакаря, североизточно от Бурса. с. 46, 47

Лефке (виз. Левки) — крепост североизточно от Бурса в района на р. Сакаря. Днес гр. Османели, Турция, с. 47, 48

Лундура — крепост в Пелопонес. Днес гр. Леондарион, Гърция, с. 281, 282

Льок — християнски бан. Неидентифициран. Вж. бел. 377 към текста, с. 254, 257

Люлюфер (Нилюфер) Xатуи (виз. Холофира) — съпруга на Орхан и майка на Сюлейман паша и султан Мурад I. с. 40
 

Мадара — българска крепост. Днес с. Мадара, Шуменски окръг, с. 93, 94

Мал Тепе — поляна около Гебзе. Неидентифицирана местност, с. 325

Мал Xатун, дъщеря на Йомер бей — първа съпруга на Осман и майка на Орхан. с. 29

394

Малатия (виз. Мелитини) — гр. в Източен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 28, 130, 132, 135

маликяие — доживотно право на владение върху приход от имот. с. 30

Малхун Xатун, дъщеря на Едебали — втора съпруга на Осман. с. 32, 56

Манастир — византийска църква в крепостта Бурса, по-късно джамията „Давуд паша", където се намира гробът на Осман. с. 41, 57, 232

Маниса (виз. Магнисия) — гр. в областта Сарухан. Днес гр. в Турция със същото име. с. 53, 209, 249, 252, 253, 278

Мармара — Мраморно море. с. 44

мартолос (от гръцкото „арматолос" = въоръжено лице) — спомагателна османска войска, сформирана от християнско население из различни области на Румелия. Главно задължение на мартолосите била охраната на труднодостъпни планински местности. Имали право да носят оръжие и били освобождавани от някои данъци, с. 31, 70, 244, 254

Марулийе — крепост в Тракия. Днес гр. Марония, Гърция, с. 81

Махмуд, син на Себюктекин — султан от династията на Газневидите (969-1030). с. 24

Махмуд бей Касабоглу — пратеник на Мехмед II при караманския бей. с. 263

Махмуд бей Ментешеоглу, син на Якуб бей. с. 225

Махмуд паша (Ангелович) — бейлербей на Румелия при Мехмед II, велик везир (1453-1467), адмирал (1467-1472), велик везир (1472-1473). Умрял в 1474 г. с. 275, 280, 281, 282, 283, 284, 285, 286, 292, 293, 294, 295, 296, 297, 301, 302, 303, 308, 310, 312, 316

Махмуд Челеби, син на Мехмед I. Ослепен османски принц. Умрял в 1429 г. с. 213, 234

Махмуд Челеби, син на Чандарлъ Ибрахим паша и зет на Мурад II. Умрял в 1474. с. 248, 282

Махмуд шейх, син на Едебали — военачалник на Орхан. с. 51

Махрем (виз. Махрамион) — селище в бейлика Караси. Днес с. Бахрамкьой около Бергама, Турция, с. 64

мевлевихане — приют за дервиши от ордена „мевлеви". с. 260

мевляна — почетна титла, давана на някои уважавани улеми и кадии, със значение „наш господарю", „наш господине", с. 5, 7, 120, 273

395

Меджелдин — кадъаскер при Мехмед II. с. 275

Меджлис — събрание, заседание, съвет. с. 29, 278, 304

Меджнун Табак — поле около Халеб. Неидентифицирано, с. 135

Медина — гр. в Саудитска Арабия, почитан от мюсюлманите като свещен. Това е градът, в който отива Мохамед след излизането си от Мека. с. 211, 261

медресе — мюсюлманско религиозно училище, в което се изучавали Корана и шериатското право. с. 60, 63, 71, 77, 120, 141, 210, 211, 260, 272, 273, 304, 305

Мезид — тюркменски бей, зет на Сиваския владетел Кадъ Бурханеддин. с. 157, 158

Мезид бей — военачалник на Мурад II. Умрял в 1442 г. с. 220, 221, 244

Мекедже — крепост в района на р. Сакаря, североизточно от Бурса. с. 46, 47

Мека — гр. в Саудитска Арабия, почитан от мюсюлманите като свещен. Родният град на пророка Мохамед, с. 211. 241,261

Мелек Шах (Кьор Шах Мелек) — възпитател на Муса, по-късно преминал на страната на Мехмед Челеби. с. 188, 227

Менемен (виз. Меноменос) — селище в най-западната част на Анадола. Днес гр. в Турция със същото име. с. 132

Менкюб — крепост на южното крайбрежие на п-ов. Крим. Днес гр. Балаклава, СССР. с. 319

Ментеше — тюркменско феодално княжество в Югозападен Анадол, просъществувало до средата на XV в. с. 92, 122, 123, 174, 185, 225, 263, 264

Ментешеоглу — тюркменска династия, управлявала бейлика Ментеше. с. 78, 122, 123, 126, 134, 173, 213, 225, 226

Мерзифон — селище в северната част на Централен Анадол, около Амасия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 207, 228 Мерич — р. Марица, с. 73, 74, 77, 99, 195, 279

Мерич Бола — майка на Халил паша, дама от двора на Мурад II. с. 223

месджид — място за молитва; малка джамия без постоянен имам, често строена от дърво. с. 53, 58, 60, 63, 71, 76, 77, 128, 129, 157, 158, 252, 274, 283, 289, 292, 304, 318, 319, 323

Месих паша — османски военачалник при Мехмед II. с. 323, 324

Месуд II Гъяседдин, син на Кейкавус II — селджушки султан, изкачвал се четири пъти на престола (1288/3, 1284, 1293, 1302 г.) с. 28

396

Месури — крепост в Пелопонес. Днес гр. Мистрас, Гърция. с. 281, 282

Мехмед I, Хан, Гази (Челеби), син на Баязид I — османски султан. Роден в 1389. възкачил се на престола в 1413 и умрял в 1421 г. с. 136, 137, 138, 142, 144, 145, 146, 147, 148, 150, 152, 154, 156, 158, 159, 160. 161, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168, 169, 170, 174, 177, 179, 181, 182, 185, 188, 189, 191, 193, 198, 199, 200, 201, 202, 203, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 260, 262, 297

Мехмед II. Хан, Гази (Фатих ), син на Мурад II — османски султан. Роден в 1430 г. На престола: (1444-1446; 1451-1481 г). с. 21, 42, 53, 211, 235, 249, 252, 253, 259, 261, 262, 263, 261, 265, 271, 272, 273, 274, 276, 278, 281, 282, 283, 284, 287, 289, 290, 297, 298, 300, 301, 304, 305, 307, 310, 311, 314, 315, 316, 317, 318, 320, 321, 322, 324, 325

Мехмед Бакър — военачалник на Узун Хасан. с. 314

Мехмед бей, Миннетоглу — татарски предводител, с. 295

Мехмед бей, Акчайлъ — военачалник при Мурад II и Мехмед II. с. 264

Мехмед бей Караманоглу, син на Алаеддин Али бей — карамански бей (1402-1414; 1421-1423 г.) Умрял в 1423 г. с. 124, 199, 200, 201, 202, 203, 204, 205, 227

Мexмед бей Караманогл у, син на Ибрахим. с. 307

Мехмед бей Михалоглу — вж. Михалоглу (Мехмед бей) — с. 215

Мехмед паша, син на Едебали. с. 32

Мехмед Салоглу — военачалник на Мехмед Челеби. с. 179

Мехмед Шах паша Фенариоглу — съвременник на Мурад II. Умрял в 1434/5 г. с. 238

Мечка — българска крепост. Неидентифицирана, с. 93

Миглоч — българска крепост. Може би Днес с. Михалич, Видинско, с. 94.

Мидилли — крепост на о-в. Лесбос. Днес гр. Митилини, Гърция, с. 291, 292, 293, 295, 296

Миннет бей — военачалник на Баязид I. пленен от Тимур в анкарската битка. По-късно в двора на Мехмед I. с. 138, 208

мирахор — началник на султанската конюшня, с. 244

Мирча — вж. Емирджи. о. 123

Михалич (виз. Милитуполис) — гр. и крепост западно

397

от Бурса, около езерото Апольонт. Днес гр. Караджабей, Турция, с. 172

Михалоглу (Мехмед бей), син на Михал бей и правнук на прочутия османски пълководец Гази Кьосе Михал бей. Бейлербей при Муся, а по-късно на служба при Мехмед Челеби. Умрял в 1423 г. с. 181, 185, 188, 190, 195, 198, 215, 216, 219, 220, 227

Михалчи — византийски феодал, брат на владетелката Клемасторийе. Вероятно измислено име. с. 64

Михлу — крепост в Пелопонес. Неидентифицирана, с. 279;

Мора — Пелопонес, с. 129, 243, 244, 279, 280, 281, 293, 295

Морава — река в Югославия, с. 196

Морава Кичи (буквално „Мала Морава") — река Българска Морава с. 100, 106, 107

Морава Улу (буквално „Велика Морава") — река Западна Морава, с. 100, 101, 102

Муданя — град и пристанище на Мраморно море в залива Гемлик. Днес гр. в Турция със същото име. с. 285

Мудурни (виз. Модрини) — селище в северозападната част на Анадола. Днес гр. Мудурну, окръг Болу, Турция, с. 35, 54, 63, 163, 246

Мурад I, Хан, Гази, син на Орхан — османски султан. Роден в 1326 г. възкачил се на престола около 1362 г. и умрял в 1389 г. с. 40, 59, 63, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 86, 88. 89, 90, 93, 95, 99, 100, 102, 103, 107, 109, 111, 112, 113, 115, 118, 119, 120, 121, 143

Мурад II, Хап, Гази, син на Мехмед I — османски султан. Роден в 1403/4 г., на престола: 1421-1444; 1446-1451 г. Умрял в 1451 г. с. 21, 53, 61, 139, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, 220, 221, 222, 223, 225, 227, 228, 231, 232. 233, 234, 235, 236, 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243, 245, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 257, 259, 260, 261, 274, 281, 282, 301, 324 Мурад — вестоносец. Вероятно идентичен с Болозлъ Мурад. с. 94

Муса Челеби, син на Баязид I — владял румелийските земи на империята през 1410 г. Умрял в 1413 г. с. 142, 163, 166, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 196, 197, 198, 199, 200, 201, 208, 209

Мусалла — област около крепостта Галиполи. Неидентифицирана, с. 217

Мусаннифек — вж. Али Бистами. с. 295

Мустафа, Ахи — доверен човек на татарския бей Али Савджиоглу. с 161

Мустафа бей — военачалник на Баязид I, пленен от Тимур в анкарската битка. с. 138

398

Мустафа бей — еничарски ага при Мехмед II. с. 264

Мустафа бей, син на Мехмед бей Караманоглу. с. 204

Мустафа Челеби (Дюзме), син на Баязид I — претендент за османския престол. Роден в 1380 и умрял в 1422 г. с. 136, 137, 142, 214, 215, 216, 217, 218

Мустафа Челеби (Кючюк), син на Мехмед I — претендент за османския престол. Умрял в 1423 г. с. 213

Мустафа Челеби, син на Мехмед II — управител на Коня. Роден в 1450 г., умрял в 1474 г. с. 278, 302, 308, 309, 310, 311, 314, 316,

Мут — крепост в Караман. Днес гр. в Турция със същото име. с. 307

мухарем — първият месец на арабската лунна година, с. 262

Мъгълкара (виз. Мегалиагора) — крепост в Източна Тракия. Днес гр. Малкара, Турция, с. 80

Мъсър — Египет, с. 78, 83, 91, 124, 130, 132, 135, 214, 235, 242, 252

мюеззин — лице, което призовава мюсюлманите за молитва от минарето на джамията, с. 94, 210, 318

мюлк — феодално владение с права на пълна собственост, с 63

мюселем (буквално „неоспорим", „необлагаем") — мюселемите били участници във военнопомощен корпус и съставяли най-ранната конница в империята. Като възнаграждение получавали необлагаеми с данъци чифлици, с. 265

Мюстеджаб — военачалник при Мурад I, командир на пешаците, е 86, 87, 93

Мюхеллил — лице, което произнасяло „Няма друг бог освен Аллах". с. 260
 

наиб — заместник, помощник на кадията в даден град или област, с. 138, 139

намаз — молитвен ритуал, който правоверният мюсюлманин изпълнява пет пъти на ден. с. 94, 247, 271, 318

нахия — военноадминистративна единица, подчинена на казата. До XVI в. играе ролята на каза. с. 64, 142, 207, 223, 236, 282

Невабри — вж. Никьобри. с. 244, 275

Нериман — герой на персийския епос. Велик юнак и прадядо на Рустем. с. 26, 113, 257, 314

Нигболъ — вж. Никаболъ. с. 98, 123, 127, 129, 290

Накаболъ (в текста също Нагболъ) — българска крепост на р. Дунав. Днес гр. Никопол, с. 94

Никисар — вж. Никсар. с. 167

399

Никсар (в текста също Никисар) — крепост и гр. в Северен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 147

Никьобри (в текста също Невабри) — крепост и гр. в Южна Сърбия. Днес гр. Новобрдо, Югославия. с. 241, 475

Нил — река в Африка, с. 118

Нилюфер — вж. Люлюфер. с. 40

Нилюфер (също Люлюфер, виз. Солоис) — река около Бурса. Днес р. Нилюфер, Турция, с. 40, 251

Ниш — крепост в Сърбия. Днес гр. със същото име в Югославия. с. 80, 82. 102, 248

Ниш Тоган — пратеник на Мурад II до Георги Бранкович. с. 218

Hуpа Софу (Нурсофу) — син на Караманоглу Ибрахим в двора на Мехмед II. с. 297

Нюкесри — българска крепост. Днес вероятно с. Новград, Свищовско, с. 94, 98

Нюшерван (Нюширеван) — сасанидски шах (531-579 г.). Вж. и 220 бележка към текста, с. 133
 

Огуз Хан — легендарен родоначалник на номадските тюркски племена-огузи, нахлули масово в Мала Азия през XI в. с. 21

Одгюклюк (също Кьоклюк Хисар) — крепост на п-ов. Галиполи. Неидентифицирана. Вж. също 82 бележка към текста, с. 68

Ойнаш Xисаръ — крепост около Ескишехир. Неидентифицирана, с. 48.

ока — мярка за тежина, колебаеща се в различните райони между 100 и 400 дирхема. с. 81

Оклук — крепост около Коня. Може би Днес с. Обрук, разположено между Коня и Акшехир, Турция, с. 203

Орудж бей, син на Кара Тимурташ — военачалник на Емир Сюлейман, бейлербей на Анадола и везир при Мурад II. Умрял в 1426 г. с. 186, 215, 221, 223, 224

Оруз бей ага — придворен на Мурад II. с. 238

Орхан Гази — син на Осман — османски султан. Роден между 1272 и 1288 г. На престола от 1324, умрял между 1359 и 1362 г. с. 25, 40, 41, 44, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60. 61, 62, 63, 64, 65, 66, 69, 71, 72, 113, 119, 143, 232

Орхан, син на Мурад II. Умрял по времето на баща си. с. 261

Осман, Хан, Гази, син на Ертугрул — основател на османската династия. Родов княз от 1281 г. и независим владетел на османската държава от около 1300 г. Умрял в 1323/4 г.

400

с. 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 12 43, 44, 45, 46, 47, 48, 50, 51, 53, 56, 57, 58, 61, 146, 175, 232

Осман Челеби, син на Умур — санджакбен на Гермиян. Умрял в 1444 г., с. 241

Османджък — гр. в северната част на Централен Анадол на р. Къзълърмак. Днес гр. в Турция със същото име. с. 125, 160, 230

Отлук — селище в бейлика Хамид. Днес с. в областта между гр. Афион и Сандъклъ, Турция, с. 227.

Отлук белли — местност в Източен Анадол. Неидентифицирана, с. 313.
 

Пазарлъ Доган — военачалник при Мурад I. с. 93, 93

Парс бей (Мелик Ешреф Барсбай) — мамелюшки султан (1422—1438) с. 214, 235, 242

Пасин — селище по долината на р. Ефрат и река със същото име. Днес каза Пасинлер (Хасан кале) във вилаета Ерзурум. с. 25.

Паша бей (Дели паша), син на Исхак бей — военачалник при Мурад II. с. 223

Паша Йигит бей — военачалник на Мурад I. Баязид I и първи османски губернатор на Скопие. Умрял в 1413 г. с. 103, 106, 120, 121, 125, 126

Паша Киредже (Шах Ана) — съпруга на Якуб бей Гермияноглу. с. 223

Пашаджък ага — главен чашнигир на Баязид I. с. 79

Пендик (виз. Падихион) — селите на малоазийския бряг на Мраморно море. Днес с. със същото име, Турция, с. 211

Пир Али бей, Диленджиоглу — водач на татарско племе и военачалник на караманския бей Алаеддин. с. 84

Пир Ахмед, син на Караманоглу Ибрахим — поставен начело на бейлика Караман от Мехмед II в 1464/5 г., изгонен от Узун Хасан в 1468 г., умрял в 1474 г. с. 297, 298, 299, 300, 301, 302, 305, 307, 308, 309, 310, 315

Пир Йомер — тюркменски бей, управител на Ерзинджан, с. 206

Полва — селище в Сърбия. Неидентифицирано, с. 280

Полия — областта Апулия в югоизточната част на Апенинския п-ов. с. 323, 324

Полония (виз. Схопелос) — крепост в Източна Тракия. Днес гр. Полос, Турция, с. 81

Постин шуш Баба (Сейид Мехмед) — дервиш и от-

401

шелник от Бухара. Умрял по времето на Орхан в Йенишехир. с. 77, 120.

Прищине — гр. на Косово поле в Сърбия. Днес гр. Прищина, Югославия, с. 274

Пънар башъ — местност югоизточно от Бурса в подножието на Олимп. с. 51.

Пъравади — българска крепост. Днес гр. Провадия, с. 93, 94, 97
 

Рамазан — деветият месец на мюсюлманската лунна година, с. 120

Рамазан, Шейх — кадъаскер по времето на Баязид I, с. 141.

ребиюл еввел — третият месец на мюсюлманската лунна година, с. 270, 317, 325.

реджеб — седмият месец на арабската мюсюлманска лунна година, с. 262.

Рейхан паша — евнух в двора на Мурад II. с. 223, 238

Родос — о-в, в Средиземно море. с. 323, 324

Рум — арабско название, възприето и от персийците, селджушките турци и османците за означаване на Мала Азия. Произлиза от официалното наименование на Византийската империя — Римска, с. 23, 24, 25, 27, 28, 73, 124, 125, 133, 134, 136, 139, 140, 143, 145, 146, 167, 178, 206, 228, 234, 242, 260, 316.

Рум Мехмед паша — везир (1466) и велик везир (1467-1470) на Мехмед II. Умрял в 1470 г. с. 272, 300, 302, 304, 305.

Румелия (Румелия — буквално „Гръцка земя") — османско наименование за означаване на европейската част на Османската империя, с. 66, 69, 70, 72, 73, 82, 84, 93, 95, 99, 100, 121, 122, 124, 126, 142, 167, 176, 178, 179, 181, 182, 183, 184, 185, 188, 189, 191, 192, 193, 194, 198, 199, 205, 208, 214, 217, 227, 231, 239, 244, 248, 261, 289, 300, 311, 313, 320

Рустем — главен герой на персийския народен епос, легендарен юнак, с. 107, 113, 268, 314, 315

Рух — гр. в югоизточната част на Анадола. Днес гр. Урфа, Турция, с. 234.
 

Сава — р. в Югославия, десен приток на р. Дунав. с. 241

Сава — крепост. Неидентифицирана. с. 280

Савджъ ага — военачалник на Караманоглу Алаеддин бей. с. 87.

402

Савджъоглу — бей от свитата на Муса, с. 197

Сади Ваккас — легендарен арабски войн от времето на Мохамед, с. 115

Сазлъ дере — село югоизточно от Одрин. Днес с. в Турция със същото име. с. 214

Сайид Или — селище в бейлика Хамид. Неидентифицирано. с. 203.

Сакаря (виз. Сангариус) — р. в Североизточен Анадол, която се влива в Черно море до Бендер Ерегли. с. 35, 47, 95, 178

Салтук Али — военачалник на Осман, с. 47

Сам — герой на персийския епос. Син на Нериман и дядо на Рустем. с. 26, 113, 314

Самaгар — вж. Хъзър бей Самагароглу. с. 87, 124, 208

Самса Чавуш — боен другар на Ертугрул и военачалник при Осман и Орхан. с. 35, 47, 50

Самсун (виз. Амиосос) — град в северната част на Централен Анадол и пристанище на Черно море. Днес гр. в Турция със същото име. с. 125. 206, 207, 208

санджак (буквално „флаг", „знаме") — по-късно с това понятие започват да означават военноадминистративна единица - окръг. с. 44, 92, 93, 95, 100, 119, 123, 136, 137. 212, 221, 224, 227, 236, 243, 248, 280, 285, 286, 300, 303, 304, 305, 308

санджакбей — административен глава на санджака и началник на неговите въоръжени сили. с. 78, 201, 223, 236. 241, 250, 281, 290. 292, 298

Сандъклъ — област около селището Сандъклъ. югоизточно от Кютахия. Днес гр. Сандъклъ. Турция, с. 95

Сара Хатун — майка на Узун Хасан. с. 288, 289.

Сарадж бей — християнски феодал, васал на Мурад I. Неидентифицирана личност, с. 86. 92, 102. 103.

Сару Камуш — селище и местност в Хорасан. Днес гр. Саръкамъш. Турция, с. 136

Сару Кая — крепост около селището Соркун. Днес с. Саръкая (Бунаклар) в нахията Михал Гази, северозападно от Ескишехир, Турция, с. 35

Сару Ятъ (или Сару Багь Савджъ) — син на Ертугрул и брат на султан Осман. Умрял в 1288 г. с. 27, 31, 33.

Саруджа Гийом — босненски владетел, съюзник на сръбския деспот Лазар в битката на Косово поле. Неидентифицирана личност, с. 100

Саруджа паша — бейлербей на Анадола при Мурад I. с. 86, 87, 101, 107, 113, 117.

Саруджа паша — везир на Мурад II. Умрял в 1453 г. с. 252, 261,

403

Саруз — приближен на византийския владетел на Бурса. Неидентифицирана личност, с. 52, 53

Сарухан — тюркско феодално княжество в Западен Анадол (областта Лидия), просъществувало до началото на XV в. с. 92, 113, 121, 122, 123, 132, 136, 163, 164, 166, 174, 185, 191, 221, 224

Саруханоглу — тюркменска династия, управлявала бейлика Сарухан, с. 78, 173

сафар — вторият месец на мюсюлманската лунна година, с. 325

Сахиб (Али Фахреддин Сахиб ата) — везир на селджушкия султан Иззеддин Кейкавус II. Умрял в 1285/6 г. с. 42

Себутай (Суботай, Субудай, Субедей) — изтъкнат пълководец на Чингиз Хан. с. 24

Северин — крепост на влашкия бряг на р. Дунав. Днес гр. Турну Северни, Румъния, с. 205, 206.

Сейди Каваъ — селите или местност в околността на Булаир. Неидентифицирано, с. 71

Сейди Шехри — крепост и гр. в бейлика Хамид. Днес гр. Сейидишехир, Турция, с. 80, 125, 203

Сейди Гази (виз. Нахолия) — селище в областта Гермиян. Днес гр. Сейитгазн, южно от Ескншехнр. Турция, с. 203, 246

Сейди Елван — дервиш, ръководител на секта. с. 65

секбанбашъ — командир на секбани — едната от трите съставни части на еничарския корпус, с. 93.

Селчук бей — комендант на крепостта Сиври Хисар при Мурад II. с. 245.

Селямлък — местност или село около Сиври Хисар. Неидентифицирани, с. 245

Селянин (виз. Тесалоники, бълг. Солун) — крепост в Македония. Днес гр. Салоники, Гърция, с. 92, 126, 209, 214, 234, 235, 236

Селясил — крепост. Неизвестно наименование на Енгюри (Ангора. Анкара), с. 73, 161, 170, 175, 182, 184

Семендире — селище югоизточно от Белград на р. Дунав. Днес гр. Смедерево, Югославия, с. 233, 236, 238, 239, 241, 242, 248, 275, 281, 282, 283, 292

Семендире — крепост на малоазийския бряг на Босфора, близо до Юскюдар. с. 54, 129

Семерканд — гр. Самарканд в Средна Азия. с. 140, 309, 324,

Сарайиник — крепост. Вероятно Днес гр. Сребреница, Югославия, с. 283

Сераскер — главнокомандващ войската, с. 293.

404

сердар — титла на военачалник на провинциално еничарско поделение. Синоним на „сераскер". с. 257

серахор (или серахур) — вторият по ранг конюх в султанските конюшни, с. 285

Серез — вж. Сироз. с. 209, 210, 214, 234, 279.

Сивас (виз. Севастия) — гр. в централната част на Анадола. Днес гр. в Турция със същото име, с. 28, .123, 124, 125, 135, 157, 158, 242, 298, 308, 311.

Сиври Xиcap — крепост в бейлика Гермиян. Днес гр. в Турция със същото име. с. 86, 87, 95, 141, 168, 181, 184, 199,
245, 246, 247, 278

Сивридже Хисар — крепост и селище в Сърбия. Днес с. Островица на Косово поле. с. 274, 275

Сиврилер — височини край Анкара, с. 137

Сикюлет — християнски бан. Неидентифициран. Вж. бел. 376 към текста, с. 254, 257

Силиври (виз. Селимбриа) — пристанище на източнотракийското крайбрежие на Мраморно море. Днес гр. в Турция със същото име. с. 271.

Силистре — българска крепост. Днес гр. Силистра с. 94, 96, 97, 129, 222

Силифке — крепост в областта Ичил. Днес гр. в Турция със същото име. с. 297, 299, 307, 309.

Симав — крепост и гр. в бейлика Гермиян, югозападно от Кютахия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 70, 79.

Синан бей — бейлербей на Румелия при Мехмед I. Умрял в 1425/6 г. с. 195, 196

Синан бей — румелийски бейлербей при Мурад II. с. 236, 237

Синан бей, син на Елван — санджакбей на Мора при Мехмед II. с. 281.

Синай паша, Мевляна — възпитател на Орхаи. с. 72

Синоп (виз. Синопи) — град и пристанище на Черно море. Днес гр. в Турция със същото име. с. 125, 221, 283, 284, 285, 286, 289, 311.

Снраджедднн Коневи, Мевляна — учен и правовед, преподавател в Коня. Учител на Мевляна Теджеддин Кюрд. с. 63

Сироз (виз. Сере) — крепост в Тракия. Днес гр. Сер, Гърция с. 81, 82, 92, 121

солак (мн. ч. солаци) — с този термин са били означавани еничарите от 60, 61, 62 и 63 орти. Те били на лична служба при султана, с. 75, 76, 138, 314

Солак Караджа — от гвардията на Баязид I. с. 137

405

Сонусa — село в околностите на Амасия. Днес с. със същото име в казата Ташова, вилаета Амасия, Турция, с. 229, 289.

Соркун — селище източно от Таракчъ Йениджеси. с. 35

Сосманоз, Александросоглу — българският цар Иван Шишман, син на Иван Александър (1371 -1393). с. 92, 93, 96, 97, 98, 99

София — крепост и гр. Днес столица на България, с. 102, 196, 218, 253, 254, 282, 296,

Софта — студент по богословие, ученик в медресе. с. 272

спахия — държател на военноленно владение — тимар или зиамет, срещу което бил задължен да се явява на поход заедно с въоръжени бойци. с. 58, 61, 62, 79, 81, 88, 122, 214, 255, 260, 265, 274, 280, 286, 292, 301

субаши (ми. ч. субашии) — длъжностно лице, подчинено на кадията, изпълняващо полицейски функции в градовете. Също — ленник от провинциалната военнофеодална аристокрация, с. 43, 44, 86, 87, 94, 101, 107, 113, 117, 122, 164, 165, 175, 178, 226, 251, 271

Суга — вожд на татарско племе. с. 83, 87

Суле — вожд на татарско племе във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 83, 87

Султан Хатун, дъщеря на Мехмед I и съпруга на Караманоглу Ибрахим бей. с. 297

Султан Хатун (Мелек), дъщеря на Мурад I и съпруга на Караманоглу Алаеддин бей. с. 88, 89

Султанъм (Девлет Хатун), дъщеря на Сюлейман Челеби Гермияноглу и съпруга на султан Баязид I. Умряла в 1411 г. с. 78

Султаньоню — област в Анадола около гр. Ескишехир. с. 25, 28, 29, 30, 58, 73, 311

Сункур Текин, син на Сюлейман шах и брат на Ертугрул. с. 25

суфи — привърженик на мюсюлманска религиозна секта, издигаща в свой основен принцип аскетизма, отричане от земните наслади и сливане с духовното божествено начало, с. 209, 272

Съклан — крепост в бейлика Караман, с. 299

Сърф съндъъ — местност, западно от Одрин по течението на р. Марица. Днес област Сърп съндъъ с център с. Сарайпъиар, Турция, с. 77

Сърф Хамза — военачалник на Мурад I.e. 113

Сьогют — област между Биледжик и Ескишехир, източно от Бурса. Днес в центъра на тази област се намира малкият град Сегют. с. 26, 27, 30, 56

Сюле — главен чавуш при Мурад I. с. 79

406

Сюлейман — библейският цар Соломон, с. 105

Сюлейман, син на Караманоглу Ибрахим в двора на Мехмед II. с. 297

Сюлейман — субашия на Емир Сюлейман, с. 178 Сюлейман, Емир, син на Баязид I — съвладетел на османския престол от 1402 г. Умрял в 1410 г. с. 125, 126, 136, 137, 142, 165, 167, 168, 174, 175, 176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 198, 201, 234, 235

Сюлейман бей — от династията Дулкадироглу (1442/3-1454). с. 237, 259

Сюлейман бей — първият османски управител на Истанбул, с. 271

Сюлейман бей, Хадъм — бейлербей на Румелия при Мехмед II, с. 319, 320

Сюлейман паша, син на Орхан. Роден в 1316, умрял в 1359 г. с. 40, 59, 60, 63, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 73

Сюлейман Шах — легендарен вожд на огузко-тюркското племе "кайъ", баща на Ертугрул и дядо на Осман. с. 24

Сюлемиш (също Суламъш) — брат на Самса Чавуш. с. 35

Сюрмели — долина край р. Пасин. с. 25
 

Тавшанлъ — крепост в бейлика Гермиян, северозападно от Кютахия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 78

Тавуслъ — българско селище около Ямбол. Вж. и бел. 114 към текста, с. 99

Таджеддин Кюрд, Мевляна — мюсюлмански учен и правовед от времето на Осман и Орхан. с. 32, 63, 72

Таджеддиноглу (Махмуд бей) — бейлербей при Кючюк Мустафа. Умрял в 1423 г. с. 219

Тайфур Челеби — владетел на крепостта Коджа Каясъ. Неидентифицирана личност, с. 230

Тамаджъоглу — бей от свитата на Муса. с. 197

Танръ йъктъъ — друго име на крепостта Полония. с. 81

Танръдан Хамамджък — топли бани кран гр. Ългън, Турция, с. 299

Тапан — област около Изник. Неидентифицирана, с. 44

Тарак — българска крепост. Неидентифицирана, с. 97

Тараклъ Борлъ (виз. Адриануполис) — гр. в северозападната част на Централен Анадол. Днес гр. Шафранболу, Турция, с. 125, 221

Таракчъ Йениджеси — вероятно крепостта Тараклъ Йениджеси. Днес гр. Тараклъ. Турция, с. 35, 63, 128

407

Тарсус (виз. Тарсос) — гр. в Киликия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 302

Татар бей (Ел-Захир Сейфеддин Татар) — султан на Египет. Умрял в 1422 г. с. 214

Тахаретсиз Хатиб — храненик на Чандърлъ Ибрахим паша, събирач на данъци в Галиполи. с. 217

Тахиртен бей (също Мутахартен) — тюркменски владетел на Ерзинджан по времето на Баязид I. с. 130, 131, 134, 137

Тахта — местност около Бурса. Днес с. Тахтакьопрю, югоизточно от града. с. 199

Тахталу — селище в Сърбия. Неидентифицирано, с. 280

Таш — вероятно планината Ташели в южната част на Анадола. с. 122, 237, 247, 263

Ташан — вж. Ташаноглу. с. 149

Ташаноглу (Али бей) — емир на Кьопрю. с. 148

Ташос — о-в Тасос. с. 274

Теберрюк Ахи бей — водач на татарското племе Улус във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 83, 84, 87

Тебриз — гр. в Азърбайджан, столица на Узун Хасан. с. 315

Теквур — планина в североизточната част на п-ов Галиполи. Днес планината Текирдаг, Турция, с. 69

теке — дервишки манастир, с. 40, 58, 60, 66, 265

Теке — малко феодално княжество в Югоизточен Анадол с център Анталия. с. 92, 122, 125, 136, 174, 185

Текеоглу — тюркменска княжеска династия, управлявала бейлнка Теке. с. 78, 89, 173

телхизджи — длъжностно лице в канцеларията на великия везир, което подготвяло документацията, с. 260

Терзибашъ Заганос — възпитател на Сюлеймановия син Орхан. с. 201

Терджан — крепост в Източен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 312

тимар — най-общото название на феодално ленно владение в Османската империя. По-специално — ленно владение с годишен, доход до 20 хил. акчета. с. 43, 44, 48, 67, 71, 82, 121, 122, 201, 207, 208, 209, 212, 219, 224, 225, 227, 228, 231, 240, 286, 306

Тимур (също Тамерлан, Тимур-ленг) — монголски пълководец и завоевател, основател на династията на Тимуридите (1336-1405) в Хорасан (Средна Азия), с център Самарканд. с. 122, 126, 129, 130, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139, 140, 141, 142, 143, 144, 145, 146, 150, 156, 158, 159, 160, 161, 162, 163, 167, 208, 214, 226, 308

408

Тимур Хан (Чавушоглу) — от свитата на Мурад I, с. 79

Тимурташ — военачалник на Мурад I и субашия на Сиври Хисар. с. 86, 88, 93, 95

Тимурташ (Саръ Тимурташ паша) — бейлербей на Анадола при Баязид I. Умрял около 1406 г. с. 165

Тимурташ паша — управител на вилаетите Ушаклъ, Сандъклъ и Кютахия при Мурад I. с. 95

Тире (виз. Тиреа) — гр. в западната част на Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 121, 223

Титрек Синан — внук на Кара Йолюк. с. 316.

Товуджа Балабан — военачалник на Мурад I. Вероятно идентичен с Торъджа Балабан. с. 113

Токат — гр. в северната част на Централен Анадол. Днес гр. в Турция със същото име. с. 123, 125, 135, 143, 150, 155, 156, 157, 160, 166, 169, 172, 180, 192, 206, 215, 225, 226, 228, 241, 248, 249, 308, 309

Томак — крепост в Пелопонес. Неидентифицирана, с. 279

Тон Биpгoз — българска крепост на р. Дунав. Днес с. Пиргово, Русенско, с. 94

Тонузлу — неидентифициран град. с. 139

Торъджа Балабан — военачалник при Мурад II, командир на пешаците. Вероятно идентичен с Товуджа Балабан. с. 86, 117

Тос Бога — вожд на татарско племе. с. 83, 87

Тося — гр. в бейлика Джандар. Днес гр. в Турция със същото име. с. 170

Трабзон (виз. Трапезунд) — крепост на югоизточното черноморско крайбрежие. Днес гр. в Турция със същото име. с. 284, 285, 289, 293, 311

Требче — селище в Южна Сърбия. Днес гр. Трепча, Югославия, с. 276,

Туз Пазаръ — пазар в селището Ак Язъ. с. 50

Туна — (виз. Данубис) — р. Дунав. с. 93 94, 98, 123, 127, 205, 244, 276, 290, 291, 320, 321

Тундар (също Дюндар Алп) — брат на Ертугрул, убит от племеника си Осман. с. 25, 30, 36, 37

Тунджа — река. с. 262

Турвуд — дервиш, ученик на Едебали. с. 32 тургут — номадско тюркменско племе, населявало областта между Коня и Акшехир. с. 83, 85, 86, 124, 254

Тургутогулларъ — название на бейовете на племето тургут. с. 219, 301, 302

409

Тургут Алп — приближен на Осман и един от неговите първи пълководци. с. 40, 44, 51, 65

Турсун бей (също Дурсун бей), син на Карасиоглу Аджлян бей. Умрял около 1345 г. с. 64

Турсун Факих (също Дурсун Факих) — ученик и зет на Шейх Едебали. с. 42

Турхан бей — акънджийски вожд и губернатор на Смедерево при Мурад II. Умрял в 1456 г. с. 242, 243, 249, 251, 264, 317

Туси, Мевляна (Алаеддин-и Туси) — мюфтия при Мехмед II. Умрял в 1482 г. с. 278

Тълмач — преводач, с. 258

Търака — българска крепост на р.Дунав. Днес гр. Тутракан, България, с. 94

Търнавъ — българска крепост и столица на Иван Шишман. Днес гр. Велико Търново, с. 94, 98, 127

Търхала — гр. в Тесалия. Днес гр. Трикала, Гърция, с. 196

Тюле — вожд на татарско племе, военачалник във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 57

Тюрбе — гробница, мавзолей, с. 75, 247, 262, 273
 

Угурлу Мехмед, син на Узун Хасан. Умрял в 1477 г. с. 314

Удж (мн. ч. уджове) — гранична област, с. 223

Узун Хасан (също Хасан Дираз) — владетел на тюркско-огузкия племенен съюз Аккоюнлу (1453-1478). с. 284, 287, 288, 298, 301, 307, 309, 310, 311, 312, 313, 314, 315, 316, 317

Узунджа Бил — планински проход в областта Конурпа, с. 50

улема (или улеми, буквално „учени") — привилегировано съсловие в Османската империя, обхващащо органите на просветното дело и правосъдието — мюдериси, кадии, кадъаскери, мюфтии. Шеф на улемата бил шейх-юл ислямът, с. 7, 72, 78, 130, 131, 232, 278, 295, 324

Улу ова — поле между Кюстендил и Кратово. Неидентифицирано, с. 103, 104

Улу бей — военачалник на Мурад I, идентичен със Саруджа паша. с. 93

Улубад (виз. Лопадиои) — крепост на един от мостовете на р. Ошав, западно от езерото Апольонт. Днес гр. Караджа бей, Турция, с. 45, 64, 164, 215

Умур бей, син на Кара Тимурташ паша — образован за времето си човек, пратеник на Мурад II при Якуб бей Гермияноглу. Умрял в 1461 г. с. 128, 215, 221

410

Унгурус — Унгария, унгарски, с. 67, 205, 233, 234, 236, 238, 239, 240, 241, 248, 249, 253, 254, 280, 290, 295, 296, 321.

Ушаклъ — вилает. Вероятно областта около селището Ушак, югозападно от Кютахия. Днес гр. Ушак, Турция, с. 95
 

Фазуллах — вж. Фейзуллах, Ефдал паша. с. 218

Фазъл, Гази — военачалник на Орхан и Сюлейман пашa. с. 67, 69, 70, 71

Фатмa Xатун — дъщеря на Баязид I. с. 142

Фахреддин, Мевляна (Фахреддин-и Аджеми) — персийски учен — богослов и мюфтия. Умрял в 1468 г., с. 234, 278

Фахреддин, Иса бей — от династията Айдъноглу. Умрял в 1391 г. с. 173

Фейзуллах, Ефдал паша — кадия на Гебзе и везир (1436-1439 г.) Умрял през първите години от царуването на Мехмед II. с. 60

Фере (виз. Вире) — крепост и селище в Източна Тракия. Днес гр. Фере. Гърция, с. 80, 273

ферман — заповед, указ, издаден от името на султана или великия везир и носещ султански подпис (тугра). с. 159

Ферхад — персийски юнак, герой на епоса и на поредица литературни произведения, с. 269

фетва — доктринално мнение по различни въпроси от граждански и религиозно-правен характер, давано писмено в отговор на изрично запитване. Фетвите се издавали от познавачите на шериата и мюсюлманското право, наричани мюфтии, с. 72, 210, 295

Фидийе Къзък — предградие на Бурса. с. 218

Филенбел — крепост в областта Джаник. Неидентифицирана, с. 148, 150

Филибе (виз. Филипополис) — гр. Пловдив, с. 74, 99, 100, 102, 132, 195, 208, 290

Филке — крепост в околностите на Йенишехир (Лариса). Неидентифицирана, с. 279

Фиренк Язусу — местност в бейлика Караман. Неидентифицирана, с. 86

Фируз бей — акънджийски вожд при Мурад II. Умрял в 1444 г. с. 218, 222

Фируз бей — военачалник на Мурад I и Баязид I. Умрял в 1413 г. с. 86, 87, 95, 121

Фируз паша, Ходжа — румелийски бейлербей при Мурад I. Пленен от Тимур в битката при Анкара и убит от него с. 138

флорини — златни пари, сечени във Флоренция, върху които имало изображение на лилия. с. 52, 78, 128, 131, 140, 217, 232, 235, 261, 270, 298

411

Фотуре — село около крепостта Ките. Днес с. Фодра кьой, окръг Бурса, Турция, с. 58

Френгистан — събирателно название за страните от Западна Европа, с. 299, 303

Фърат (Фурат, Ефрат) — голяма река, която извира от Армено-кюрдското плато, тече до Ерзурум под името Мурад чай, слива се с река Тигър при Багдад и се влива в Персийския залив, с. 24, 25, 312
 

Хабил бей Кара Йолюкоглу — наследник на емира на тюркменския племенен съюз Аккоюнлу. с. 234

Хадже бей — военачалник на Мурад I и субашия на Ак Шехир. с. 86, 87, 95

Хаджи бей — военачалник на Мехмед II. с. 312

Хаджъ Бекташ Хорасани — основател на дервишкия орден „бекташи". Умрял около втората половина на XIII в. с. 60

Хаджъ Иваз паша (Имадеддин) — субашия на Бурса, трети везир при Мехмед I и втори везир при Мурад II. Умрял в 1429 г. с. 199, 200, 212, 213, 215, 216, 222, 234

хадиси — предания за живота и делата на Мохамед, за изречените от него мисли. Хадисите са едни от най-важните източници на мюсюлманското право. с. 109, 131

Xайдар — топчия във войската на Мурад I. с. 113

Хайдар бей — тюркменски родов княз в областта Самсун, владетел на крепостта Ходжа Каясъ. с. 230, 231

Хайдар, Мевляна — учен-правовед в двора на Мехмед I. с. 210

Хайре Болъ (виз. Хариополис) — гр. в Източна Тракия. Днес гр. Хайраболу, вилаета Текирдаг, Турция, с. 69, 71

Хайреддин паша, Чандарлъ (също Кара Халил Хайреддин паша) — кадия на Изник и Биледжик по времето на Орхан, кадия на Бурса през 1359/60 г., кадъаскер при Мурад I и велик везир през 1368/9 г. Умрял през 1387 г. с. 32, 60, 72, 75, 76, 81, 82, 84, 131

Хакала — селище или местност около Амасия. Неидентифицирано, с. 146

Халеб (ар. Халаб) — град в Предна Азия. Днес гр. Алеппо, Сирия. с. 24, 135, 136

Халил паша, (Чандарлъ), син на Ибрахим — Вж. Кара Халил. с. 223, 248, 249, 250, 252, 258, 259, 261, 264, 265, 271, 282

Халил-юл Рахман — гр. в Палестина около Йерусалим. Днес гр. Хеброн. с. 261

412

Халил бин Велид — мюсюлмански светец, с. 136

Хама — гр. южио от Халеб, в Сирил. с. 136

Хамза (син на Абдул Муталиба) — прославен арабски войн от ранните ислямски времена, роднина на Мохамед, с. 117, 314.

Хамза бей — вж. Шарабдар Хамза бей. с. 224, 225

Xамза бей — село в околностите на Ине Гьол. Днес с. със същото име. с. 31

Хамза бей — анадолски бейлербей по времето ла Мехмед II. с. 288

Хамза бей, Бичероглу — възпитател на Mурад II. с. 207

Хамза бей, Карасиоглу — албански ренегат в двора на Мурад II. с. 253

Xамза бей, Чакърджибаши — санджакбей на Никопол по времето на Мехмед II. с. 290

Хамза, Мевляна — шейх от мевлевийския орден в Коня, пратеник на Караманоглу Ибрахим бей при Мурад II. с. 237

Хамид (също Хамид Или) — тюркменско феодално княжество в Югозападен Анадол. с. 79, 122, 136, 227, 236, 237, 308

Xамид Или — вж. Хамид. с. 92, 201, 218.

Хамидоглу — тюркменска династия, управлявала бейлика Хамид. с. 78, 79, 115

харадж — общо наименование на налозите (поземлени и подоходни), с които били облагани немюсюлманските поданици на Османската империя. През XVII-XIX в. това наименование било пренесено върху поголовния данък джизие и унифицирано с него, с. 27, 81, 82, 86, 90, 92, 123, 188, 206, 227, 233, 234, 258, 259, 283, 294, 299, 311, 319

харем — женското отделение в мюсюлманския двор. Също — всички съпруги на високопоставен мюсюлманин, с. 38, 272

Xарман Данасъ — от свитата на Караманоглу Мехмед Сей. с. 200

Харман Кая (виз. Приминиос) — крепост около Биледжик. Днес с. Михал Гази. каза Сьогют, Турция, с. 30, 35, 46

Харпурт — град в централната част на Анадола, североизточно от Малатия. Днес гр. Харпут, Турция, с. 28

Хас кьой — селище в Турция. Днес гр. Хасково, с. 316

Хас Мурад — бейлербей на Румелия и везир при Мехмед II. Умрял в 1473 г. с. 312, 313

Хас Юнус — губернатор на Галиполи по времето на Мехмед II. с. 273, 274

Хасан — син на Мурад II. Умрял по времето на баща си с. 202

413

Хасан ага — еничарски командир от времето на Баязид I и Емир Сюлейман. По време на междуособиците — на страната на Муса. с. 142, 186

Xасан Алп — другар по оръжие и пълноводен на Осман, с. 44

Хасан Ахи — син на Ахи Шемседдин — военачалник на Орхан. с. 51, 52, 57

Хасан, Xаджъ — ученик на Едебали и военачалник на. Осман. Може би идентичен с Хасан, Ахи. с. 63

Xасан бей, син на Алп Арслан — тюркски бей от семейството на Таджеддиногуллуръ, емир на Никсар и Искефир. с. 200

Хасан бей, син на Исмаил бей — от династията Исфендияроглу, с. 285, 286, 287

Хасан бей, син на Мелек Ахмед — бей на крепостта Кара Хисар. с. 206

Хасан Дираз — вж. Узун Хасан. с. 288, 289, 290, 298, 299, 301, 305, 307, 308, 309, 313, 314, 315

хатиб — проповедник, молла, четец на хутбе. с. 42, 210, 303

хафъз (буквално „пазител") — лице, което пази в паметта си целия Коран. с. 210, 260, 278

Xеким Синан (също Шейхи Синан) — лекар при двора па: Гермияноглу. с. 203, 204

Хереке — християнско село в областта Коджаели. Днес с. със същото име в Турция, с. 210 Xерсек — Херцеговина, с. 295

Xиджас (или Хеджас) — наименование на северната част на Арабския п-ов, където се намират двата свещени за мюсюлманите градове Мека и Медина. с. 99

Xиджра (от „хиджрет" — преселение) — датата на Мохамедовото преселение от Мека в Медина, която се счита за начало на мюсюлманското летоброене (16. VII. 622 г.). с. 24, 34, 41, 53, 63, 65, 69, 71, 72, 73, 74, 77, 79, 80, 82, 83, 119, 120, 122, 123, 124, 125, 126, 128, 129, 130, 135, 136, 138, 141, 142, 162, 187, 192, 198, 201, 203, 205, 206, 211, 216, 220, 222, 223, 225, 227, 231, 234, 235, 237, 238, 240, 241, 242, 244, 245, 247, 248, 253, 258, 262, 265, 266, 274, 276, 277, 279, 281, 282, 283, 284, 290, 291, 292, 295, 296, 297, 299, 300, 302, 303, 304, 305, 307, 309, 312, 318, 319, 320, 321, 323, 324, 325

Хисар бей — везир на Гермияноглу Якуб бей II. с. 122

414

Xисини (виз. Мисини) — крепост в Източна Тракия, северозападно от Чорлу. Днес гр. Мисинли, Турция, с. 73

Ходжа Мехмед — от свитата на Тимур. с. 159, 160, 162

Хорасан — широка местност в Източен Иран. с. 24

Xорзум — държавата Хорезм в Средна Азия, паднала пpи монголското нашествие в началото на XIII в.

Ху Кемал (или Торлак Кемал) — един от предводителите на първото селско антифеодално въстание в османската държава през 20-те год. на XV в. Действал в района на Маниса. с. 209

Xудавендигяр — вж. Хункяр. с. 248, 276

Умус — град, разположен южно от Халеб. Днес гр. Хомс, Сирия. с. 136

Хункяр (също Хюнкяр, Худавендигяр) — прозвище, давано на султаните Мурад I, Баязид I, Мурад II и Мехмед II. Също нарицателно име вместо „султан", „падишах", с. 61, 92, 95, 96, 99, 100, 102, 103, 106, 107, 108, 110. 119, 188, 198

Хусрев, Мевляна (Мехмед, син на Ферамюрз) — изтъкнат османски правовед и кадъаскер на Мехмед II. Умрял в 1480 г с. 249, 324

хутбе — тържествена петъчна молитва, изразяваща покорност и благопожелания към царуващия султан, с. 284, 319

Xъзър — легендарен ислямски герой. с. 25

Xъзър ага (Хайреддин) — валия на Амасия. Умрял в. 1484 г. с. 259

Хъзър бей, син на Кастамонския бей Исфендияр с. 206, 207, 208

Хъзър бей Самaгароглу — вожд на татарското племе Самагар, във войската на Караманоглу Алаеддин бей. с. 83, 84

Хъзър бей Челеби — първият кадия на Истанбул. Умрял в 1459 г. с. 278

Xюсеин, син на халифа Али. Убит в 680 г. в битката при Кербеля. с. 137

Xюсеин бей — субашия на крепостта Провадия, означен от Нешри като „неверник". Неидентифицирана личност, с. 94

Xюсеин бей — владетел на крепостта Коюл Хисар. Неидентифицирана личност, с. 287, 288
 

Чавдар — вожд на тюркменско племе, на служба при Гермияноглу. с. 48

чавушбаши — началник на военнополицейските служители (чавуши) и представител на изпълнителната власт по места, с. 79, 298

415

Чадърлъ — крепост в района на р. Сакаря, североизточно от Бурса. Неидентифицирана, с. 45, 47

Чайгазан — вожд на татарско племе. с. 83, 87

Чакмак (Мелик 3ахир) — мамелюшки султан (1438-1453). с. 242

Чакър Пънаръ — извор на р. Калдърайък и долина в околностите на Биледжнк. с. 36, 39, 179

чакърджъбашъ — началник на соколарите (категория население, натоварено с отглеждане на специални соколи за нуждите на султански лов), с. 290

Чамурлу — село Чамурлии, Днес с. Шишманово, Софийско, с. 197, 198

Чаршамба — вж. Чаршанбе. с. 298

Чаршанбе (в текста също Чаршамба) — р. в Южен Анадол. Турция, с. 122

Чаталджа — крепост и гр. в Източна Тракия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 81

чашнигир — придворен слуга, натоварен да се грижи за султанската трапеза и да пробва поднасяните на султана ястия. Началникът на чашнигирите — чашнигирбашията — бил висш виновник в двореца на султана, с. 79, 212, 223

Ченге — българска крепост. Днес с. Аспарухово, Видинско. с. 93, 94

Чекерли — тюркменско племе. с. 316

Чемишгезек — селище и крепост в Кюрдски Анадол. Днес тр. в. Турция със същото име. с. 288

Черкес — вероятно гр. Черкасы на десния бряг на Днепър. Днес център на Черкасска област, УССР. с. 318

Черноз — българската крепост Чернови. Днес с. Червен, Русенско, с. 94, 98

Чилоглу — военачалник на Мехмед I. с. 153

Чингис Хан (Темучин) — вожд на степните монголи и основател на монголското ханство. Роден в 1155, умрял в 1227 г. с. 24

Чирмен — санджак в Източна Тракия, с. 305

Читроз — селище в Южна Македония. Днес гр. Китрос, Гърция, с. 121

чифт акчеси (или ресм-и чифт) — личен поземлен данък, с който била облагана мюсюлманската рая. с. 280

Чорлу (виз. Цурулос) — крепост в Тракия. Днес гр. в Турция със същото име. с. 71, 73, 218

Чорумлу — селище западно от Амасия. Днес гр. Чорум. Турция, с. 228, 230

416

Чърак бей (Шарафеддин), брат на Хаджъ Иваз паша. Умрял в 1429 г. с. 234
 

Шам — арабското име на Сирия. Също гр. Дамаск, с. 130, 135, 136, 227, 242, 284

Шарабдар Иляс бей — възпитател на Кючюк Мустафа и губернатор на Хамид при Мурад II. с. 218, 219, 220, 227, 236

Шарабдар Xамза бей — бейлербей на Анадола при Мурад II и Мехмед II. с. 249, 308

Шахин, Папазоглу — военачалник при Мурад I. Вж. и Кара Шахин бей. с. 93

шахиншах (буквално „цар на царете") — титла на иранските шахове, с. 113

Шахрух (Мирза), син и приемник на Тимур (1405—1447). с. 206. 234, 242

шейх — мюсюлмански учен. богослов и правовед, глава на религиозен орден, старейшина, с. 32, 35, 63, 130, 140, 141, 211, 265

Шейхи бей (Ел-Музаффер Шахав-юд-дин Ахмед бин ел-Мюейед бей) — султан на Египет. Умрял в 1421 г. с. 214

Шемседдин, син на Фенари — член на улемата при Мурад II. Умрял в 1429 г. с. 234

Шемседдин, Ахи, брат иа Едебали — глава на ордена на ахиите. с. 51

Шерефеддин паша — евнух в двора на Мурад II. с. 223

Шехабеддин ага — везир на Исфендияроглу Исмаил бей. с. 287

шериат — религиозно-правен мюсюлмански кодекс, с. 129, 130, 160, 162

Шехабеддин паша, Хадъм (известен като Кула Шахин) — шеф на бреговата охрана (1439/40 г.), бейлербей на Румелия (1443/4 г), отстранен от длъжност в 1453/4 г. с. 244, 264

Шехир Кьой — крепост. Днес гр. Пирот, Югославия, с. 101, 102, 196, 248

Шехсювар бей от династията Дулкадъроглу. Умрял в 1470 г. с. 301

Шиле (виз. Килия) — крепост и гр. на Черно море около Босфора. Днес гр. в Турция със същото име. с. 128

Ширмерд — военачалник на Мурад I, командир на пешаците, с. 117

Шумнъ — българска крепост. Днес гр. Шумен, с. 94, 95, 97, 98.

417

Шюкрюллах, Мевляна — лекар И съветник на Мурад II и Мехмед III. Автор на световна история в 13 части „Бехчет-юл теварих". Роден в 1388, умрял след 1459 г. с. 238, 278
 

Ългън — гр. в Карамания. Днес гр. в Турция със същото име. с. 209

Ълъджа — област около Ескишехир. Неидентифицирана, с. 34

Ърак — Ирак. с. 130, 234, 242
 

Ювеис (Леис), син на Иляс от династията Ментешеоглу. с. 225. 226

Юндоглу Димитри — съюзник на сръбския деспот Лазар в битката на Косово поле (1389 г.), с. 100, 101, 114

Юнус бей — санджакбей на Силистра по времето на Мехмед II. с. 290

Юрюкова — българската крепост Гюргево. Днес гр. Русе, с. 94, 98

Юскюб — крепост в Македония. Днес гр. Скопие, Югославия, с. 103. 120, 238. 241, 274, 275, 279, 280, 293

юскюф — вид еничарска чалма, избродирана със сърма, носена главно от по-висшите чинове. По форма напомня таке с обърнато дъно и пискюл, с. 81

Юсуф Челеби, син на Мехмед I. Ослепен. Умрял в 1429 г. с. 213, 234

Юсуф Емирзе — вж. Юсуф Мирза. с. 310

Юсуф Мирза — приближен на Узун Хасан. с. 308, 309

Юсуф бей Фенaриоглу — при двора на Мурад II. Умрял в 1442/3 г. с. 247

Юч аъзлъ — местност в Източен Анадол. Неидентифицирана. с. 313
 

Язъджъоглу — пратеник на Мурад I при султана на Египет, с. 91

Яйца — крепост и гр. в Босна. Днес гр. Яйце, Югославия, с. 292, 293, 294, 295, 296

Якуб, Ахи — уважаван жител на Бурса. с. 218

Якуб бей — лекар и везир при двора на Мехмед II. с. 324

Якуб бей, син на Сюлейман шах — от династията Гер-

418

мияноглу (1388-1390; 1402-1426) с. 77, 122, 163, 166, 223, 232, 233

Якуб бей — от династията Ментешеоглу. с. 225

Якуб бей Фирузоглу — комендант на крепостта Анкара при Мехмед Челеби. с. 173, 176, 177, 184, 185, 191, 192

Якуб Едже — вж. Едже бей. с. 69, 70, 71

Якуб, Емир, (син на Фируз бей) — комендант на крепостта Анкара при Баязид I. с. 163. 164

Якуб Челеби, син на Мурад I. Умрял в 1389 г. с. 86, 88, 99, 100, 107, 113, 119

Ялак Ова — вж. Ялак Хисар. с. 59, 60, 194

Ялак Xисар (виз. Еленуполис) — крепост на брега на Мраморно море. Днес гр. Ялова, Турция, с. 41

Ялвадж (виз. Антиохия) — гр. в бейлика Хамид. Днес гр. Ялвач, Турция, с. 80.

Ялъ Капасъ — гр. в района на Изник. Неидентифициран, с. 219

Янболу — български град на р. Тунджа. Днес гр. Ямбол, с. 96, 99, 201

Янджъ бей — пограничен бей при Мурад I. с. 93

Янко (в текста също Янкодин) — Янош Корвин Хунияди, трансилвански войвода (1385—11.VIII.1456 г.) с. 248, 249, 250, 254, 256, 257, 277

Янкодин — вж. Янко. с. 244

Янъ Пънаръ — местност край Сиври Хисар. Неидентифицирана, с. 143

Япаоглу — военачалник на Мехмед I. с. 189

Япу Кирман — крепост в Украйна. Неидентифицирана с. 318

Яр Хисар — крепост и гр. близо до Биледжик. Днес гр. Ярхисар, Турция. с. 40, 44, 287

Яхши бей, син на Кара Тимурташ — военачалник на Мурад I и Баязид I. Умрял в 1402 г. с. 80, 93, 94, 97, 101, 102, 117

Яхши бей — капъджибашия по времето на Мурад II. с. 221, 224, 225

Яхшълу — военачалник на Орхан, с. 60

яябашъ — командир на пехота, с. 93, 95, 113, 264

[Previous]
[Back to Index]