Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878
Трифон Трифонов
 
III.   ХРОНИКА   НА   ПРИДВИЖВАНЕТО   И ОПИСАНИЕ НА СБЛЪСЪЦИТЕ И БОЕВЕТЕ НА ИЗТОЧНИЯ (РУСЧУШКИ) ОТРЯД ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА
 
[[ 2. Месец юли 1877 г.:  ]]


1 юли (13 юли): Турците, приемайки придвижването на руската кавалерия за начало на общо настъпление към вътрешността на крепостния четириъгълник изпращат два отряда - към Кацелово и Помен - за изясняване намеренията на русите.

В същото време турските части пред Русе отстъпват зад р. Черни Лом, съсредоточавайки се предимно при с. Щръклево.

4 юли (16 юли): Генерал-майор Леонов, командир на I-ва бригада от 8-ма кавалерийска дивизия, започва поиск по направление Разград-Бойка-Ковачевец-Попово. Кратка оръдейна престрелка и сблъсък с предните части на турската конница при Попово.

5 юли (17 юли): Генерал Леонов отново се придвижва към Попово, а негови разезди - към Балджик омур (Медовина). Аязлар (Светлен), Паламарци и Гагово. Предприет е и оглед на долината

25
 

на р. Черни Лом. При с. Гайдар кьой се завързва бой, прекратен от настъпването на тъмнината. Ранени са 4 офицера и 18 войници.

Получава се заповед от Главнокомандващия до Русчушкия отряд главните му сили да се изнесат на линията р. Дунав - с. Кацелово, а Авангардът и кавалерията да се изпратят на десния бряг на р. Черни Лом.

6 юли (18 юли): Авангардът, под командването на генерал-лейтенант барон Дризен, се придвижил по русенското шосе към хан Гюр чешме, изпращайки предни кавалерийски части на линията от р. Дунав при с. Пиргово до с. Иваново чифлик (Иваново) на р. Черни Лом. Кавалерията под командването на граф Воронцов-Дашков заема линията от с. Иваново нагоре по р. Черни Лом до с. Олана и нататък до с. Паламарци.

7 юли (19 юли): Императорската главна квартира се премества в Бяла. Авангардът на Русчушкия отряд остава при Гюр чешме. а кавалерията на Воронцов-Дашков се приближава напред и заема линията за наблюдение от сливането на Черни и Бели Лом към с. с. Нисово, Сваленик, Костанденец и оттам със завой към Олана и Паламарци. В същото време главните сили на отряда се придвижват до линията: Мечка-Тръстеник-Две могили-Пепелина-Широково-Кацелово-Каран Върбовка.

Между селата Иваново и Красен се провежда усилена рекогносцировка на р. Черни Лом с цел изясняване силите на турците при Щръклево. Рекогносцировъчният отряд от 3 роти и 1 ескадрон под командването на полковник Левицки бил атакуван от турска пехота и партия черкези - общо до 1000 души. В същото време от високия десен бряг на р. Черни Лом срещу с. Иваново се показали 2 турски оръдия. Полковник Левицки заповядва връщане към позициите на Авангарда. Черкезите преследват отряда близо две версти и само появяването на подкрепление от Авангарда ги заставило да преминат обратно реката. От строя на русите излизат 28 войника.

8 юли (20 юли): Под влияние на описания бой на рекогносцировъчния отряд при с. Иваново и опасявайки се за кавалерийската стражева линия, началникът на Русчушкия отряд придвижва сутринта към с. Кошов втора бригада от 33-та пехотна дивизия. Турците обаче не само не мислели за настъпление, но с появата на р. Черни Лом на предните части на руската пехота напускат с. Щръклево и се отправят към Русе.

9 юли (21 юли): Още през нощта генерал-лейтенант барон Дризен изпраща в щаба на отряда сведение за разположението на

26
 

турците в околностите на Русе. Било изяснено, че част от тези войски са съсредоточени зад Долапите. Накрая се съобщавало, че по сведение на местните жители част от турските сили е заминала от Русе за Шумен. За проверка на тези сведения освен малки групи разезди били проведени редица разузнавания от неголеми отряди, включващи три вида оръжие, по направление на Русе и с. Щръклево, на юг от Русе. Освен разкриване на турските сили, някои от тези действия имали за цел и прекъсването на железопътната линия и телеграфа между Русе и Разград.

Боят при с. Щръклево: Командирът на XII-ти армейски корпус, Великият княз Владимир Александрович, лично извършва рекогносцировка в близките околности на Русе. Към обяд отрядът, състоящ се от 1 батальон, 3,5 сотни и батареен взвод тръгва от с. Иваново към с. Щръклево. Селото е заето след слабата съпротива на намиращите се там турски постове. Отрядът спира в селото, като изпраща две сотни към Русе и една към железопътната линия между станциите Червена вода и Вятово. Появата на руските казаци на русенското шосе предизвиква излизането на близо 10 ескадрона турска кавалерия от крепостта Русе, която веднага настъпва към позициите при с. Щръклево. Започва бой, който трае до завръщането на сотнята, изпратена към железопътната линия. Сотнята действително успешно изпълнява задачата си - на 3 места са взривени релсите, прекъснат е телеграфният кабел, унищожени са телеграфните апарати при Вятово, а на разградското шосе е развален телеграфът и съборен малък мост. Със завръщането на сотнята е даден сигнал за отстъпление. Вече е 3 часът след обяд. Отстъпващите са подложени на набезите на турската конница и огъня на артилерията й. Казаците са принудени няколко пъти да се хвърлят в атака, за да освободят заплашените си флангове. Към 4.30 часа боят се води в лозята преди Иваново. Преследването на турската конница е толкова настойчиво, че само атаката на една от сотните „в пиках" дава възможност за извеждането на оръдията. От с. Кошов пристига на помощ Първи батальон на 131-ви Тирасполски полк. Здрачава се. След поредната атака на една от сотните отрядът минава на левия бряг на реката, след което вече е установил, че русенското шосе се пази от незначителни сили. По време на боя от строя излизат 17 казаци.

Кавалерията на граф Воронцов-Дашков също изпраща 2 отряда за разваляне на железопътната линия. Отрядите успяват да стигнат до русенското шосе - спрени са от черкези и групи въоръжени жители - турци. Установено е обаче, че на шосето

27
 

Русе-Разград няма струпани турски сили. Русите заемат с. Торлак.

10 юли (22 юли): Кавалерията на граф Воронцов-Дашков извършва нов набег към железопътната линия, но този път с големи сили. Движението е през с. Сваленик на широк фронт: Нисово, Бъзън, Писанец, Вятово. На няколко места е прекъсната ж.п. линията и телеграфът. Присъствието на турски сили е открито само в непосредствена близост на крепостта Русе - при форт Левен-табия е забелязан голям лагер.

Този ден е извършено и още едно разузнаване, предизвикало излизането и настъплението на турците от крепостта. Полковникът от Генералния щаб Щрик, начело на 2 ескадрона, в 4 часа след обяд се придвижил между р. Черни Лом и р. Дунав. Преди да стигне с. Долапите срещнал няколкостотин черкези, зад които се показали 2 табора турска пехота с няколко оръдия. Настъплението на турските части заставило полковник Щрик да се върне на позициите на Авангарда. Тъй като настъплението на турците продължавало от авангардната позиция при хан Гюр чешме, I-ва батарея от 33-та артилерийска бригада открила огън около 5 часа, а 129-ти пехотен Бесарабски полк изпратил напред бойна верига. След 8 изстрела на батареята турците отстъпили и заели позиция на около 3 версти пред с. Пиргово. През това време частите от крайния фланг на отряда заели позиция в предварително подготвените окопи пред селото. Разположените тук оръдия открили стрелба. Тя от своя страна предизвикала огъня на десетина далекобойни турски оръдия. С тях водила успешна донякъде престрелка батареята при хан Гюр чешме. Батареята на турците била усилена в последствие с още две оръдия и пехотата им преминала в настъпление. Атаката била спряна от огъня на руската артилерия, когато противниковата пехота влязла в обсега й. Тъмнината слага край на един бой, воден предимно от артилерията. В боя вземат участие обсадните оръдия на русите в Парапан - Румъния.

11 юли (23 юли): От Русе по шосето за Разград тръгва турски обоз от 100 коли с продоволствие и боеприпаси. Забелязан от казашки пост при с. Щръклево около 4 часа след обяд, той е причина за поредния сблъсък, предизвикал участието на значителни сили от двете страни в района на селата Писанец, Сваленик, Бъзън, Торлак (Хлебарово). Русите губят заетите при Писанец позиции, тъй като охраната на обоза получава солидна подкрепа от Разград. Турците заемат Торлак.

12 юли (24 юли): Отхвърлена от разградското шосе, руската кавалерия остава на новите си позиции, пехотата не успява да

28
 

достигне до с. Сваленик. Генерал Воронцов-Дашков, опасявайки се за пътищата, водещи от Търговище за Бяла заповядва завземането на с. Кацелово, тъй като лежи на удобния път Разград-Бяла. Други придвижвания не се извършват от страна на русите. В резултат на първия неудачен бой при Плевен е спряна и заплануваната блокада на Русе.

13 юли (25 юли): На фронта на Русчушкия отряд е спокойно. Извършените разузнавания изяснили, че най-близките околности на Русе са свободни от турски войски. От друга страна показанията на българското население говорели за значително съсредоточаване на турски сили около Разград.

14 юли (26 юли): Появата на турска пехота при с. Езерче дало повод за кратко сражение. Незначително по своята същност, то имало известно стратегическо значение, тъй като укрепило убеждението на командващия турските войски, че русите готвят настъпление към Разград при положение, че такова не се предвиждало.

15 юли (27 юли): Щабът на XIII-ти армейски корпус се премества в с. Каран Върбовка и във връзка с това е извършено придвижване на определени части. Войските на корпуса започват предвижване на юг с цел съединяване с Османпазарския (Омуртагския) отряд. ХII-ти корпус остава на позициите си.

16 юли (28 юли): Продължава придвижването на ХIII-ти армейски корпус. Авангардът му достига с. Осиково, а главните сили са в селата Юренджик (Голямо Градище), Крепна, Каран Върбовка, Кацелово, а кавалерията - Кацелово, Езерче, Сваленик, Щръклево, Писанец, Костанденец, Церовец, Крепча.

17 юли (29 юли): Войските на ХII-ти армейски корпус са на позициите си. Извършват се само известни стратегически премествания на части при Щръклево, Кошов, Иваново, Божичен.

18 юли (30 юли): Войските на целия отряд, с малки изключения, запазват позициите си от предния ден. Вечерта предният отряд на ХII-ти армейски корпус, разположени в с. Щръклево, имат малка престрелка с рекогносцировъчни турски части - пехота, кавалерия и черкези, поддържани от 4 оръдия. Турците настъпват от Русе към Щръклево, Красен, Басарбово.

19-20 юли (31 юли - 1 август): След неуспешното (второ) Плевенско сражение на 18 юли (30 юли) отрядът остава на позициите си. Събират се само сведения за противника. Щабът на ХII-ти армейски корпус е в с. Тръстеник, а на ХIII-ти армейски корпус - в с. Каран Върбовка. Щабът на отряда е в с. Обретеник.

29
 

Разглеждат се възможните направления за настъпление на турските войски от страна на крепостния четириъгълник - Русе-Силистра-Варна-Шумен.

Поправят се пътищата в района на с. с. Мечка и Пиргово, прокарват се нови от тях към р. Дунав.

21 юли (2 август): Установена е телеграфна линия между Обретеник и Бяла.

23 юли (4 август): В щаба на отряда става известно съдържанието на телеграма от Виена, според която турците имат намерение да проведат концентрично настъпление към Търново от Плевен и Ловеч, от Омуртаг и Ески Джумая (Търговище) с цел да отрежат предния отряд на руската армия - отряда на генерал Гурко.

Води се краткотрайно сражение при Аязлар (Светлен)

25 юли (6 август): Ново краткотрайно сражение при Светлен.

26 юли (7 август): Щабът на отряда се премества от Обретеник в с. Широково. Заедно с него се премества и телеграфната линия, свързваща го с Бяла.

27 юли (8 август): На 4 места са взривени релсите по железопътната линия Русе-Варна. Развален е и телеграфът.

28 юли (9 август): Краткотрайно сражение при Садина.

31 юли (12 август): Отново краткотрайно сражение при Садина. И този път нападението е отблъснато.


[Previous] [Next]
[Back to Index]