Русчушкият (източен) руски отряд. Хроника. 1877-1878
Трифон Трифонов
 
III.   ХРОНИКА   НА   ПРИДВИЖВАНЕТО   И ОПИСАНИЕ НА СБЛЪСЪЦИТЕ И БОЕВЕТЕ НА ИЗТОЧНИЯ (РУСЧУШКИ) ОТРЯД ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА
 
[[ 4. Месец септември 1877 г.:  ]]


1 септември (13 септември): На състоялия се военен съвет в руската Главна квартира във връзка с третия неуспешен опит, при Плевен се взема решение за обсадата му. На целия театър на военните действия русите преминават към строго отбранителни действия.

2 септември (14 септември): Бой на Баниски Лом. След не голям, но ожесточен сблъсък с частите на Русчушкия отряд при Осиково, Южната турска армия заема с. Водица, а Северната турска армия след сблъсък при с. Помен привечер е на линията Широково - Помен.

3 септември (15 септември): Силен разезд на Ахтирския полк извършва рекогносцировка на с. Пиргово. Турци не са открити. Забелязани са конни черкези.

4 септември (16 септември): Сотня от 37-ми казашки полк с 2 роти от 45-ти пехотен Азовски полк повтаря рекогносцировката на с. Пиргово. Резултатите са същите.

При с. Широково става малка престрелка.

Турците извършват рекогносцировка от с. Осиково към с. Бойка. Спряна е от огъня на руската артилерия.

6 септември (18 септември): На левия фланг на наблюдателната линия - при с. Мечка - партия черкези обкръжава улански пост, който със загубата на двама улани, пропаднали без вест, отстъпил към своите поддържащи сили, които от своя страна заставили конните черкези да се оттеглят.

51
 

Турска колона от 2 роти пехота и 2 ескадрона кавалерия притиснала руските постове пред хан Гюр чешме. След като забелязала пехотинските поддръжки, се оттеглила.

Руски разезд през Баниската позиция бил посрещнат от залп на пеша турска верига.

9 септември (21 септември): Бой при с. Бойка. Започва се с артилерийски бой. Пехотата влиза в действие по-късно, като от страна на турците боят се водел без единодействие, като 3 отделни епизода.

Дивизията на Измаил паша започва обход на десния фланг на позицията при с. Камен. Въпреки голямото превъзходство на турците, 1-ва рота от Пермския полк ги посрещнала (това били части от Египет) и постепенно започнала да отстъпва към главната си позиция - към десния й фланг по пътя за Николаево. През това време египетските батальони ги следват по петите. Пристигат Първа и Втора Курски роти и се присъединяват към пермци. Капитан Сагайло посрещнал настъпващите египетски части със залп от около 500 крачки, а след това - със засилена стрелба. Първата линия на египетци се спряла, но с пристигането на втората двете продължават напред. Положението на трите руски роти става критично, свършили се и патроните. В пълен галоп на помощ пристига дивизион от батарея на 32-ра арт. бригада. Командирът й поручик Михайлов минава пред стрелковата верига на пермци и открива огън. Египтяните минават вляво и продължават напред. На свой ред пор. Михайлов сменя позицията си - към десния фланг на току-що пристигналия 3-ти батальон на курскци. Виждайки настъплението на неприятелските вериги, зад които се движели значителни резерви, поручикът открива огън с картечни гранати. Той продължава стрелбата и когато неприятелят е вече на 100 крачки.

Пристигат нови подкрепления на русите. Всички части веднага преминават в щикова атака. Това стресва египетските батальони. Те се обръщат назад, а след това побягват към с. Николаево. Русите ги последват енергично, без да забележат, че на десния им фланг се появяват 3 нови свежи турски батальона. Това става внезапно и макар че близките две роти успели да сменят своя фронт, турците леко можели да овладеят както височините, така и намиращите се там оръдия, оставени без прикритие.

Ген. Татишчев, получавайки веднага донесение, че от с. Николаево настъпват значителни противникови сиви, изпраща свежи подкрепления, които спасяват позицията. Постепенно пристигат

52
 

нови подкрепления. Командването на позицията поема генерал Горшков. Настъпва обрат в действията. Турските египетски части се спират, след това отстъпват към Николаево. Накрая отстъплението на бригадата на Юсуф паша става безпорядъчно: поразявани от огъня на 12 оръдия и преследвани от руската пехота, египетските части бягали, захвърляйки оръжие и муниции. Към това бягство се присъединили и онези турски части, които стояли срещу драгуните.

През това време част от бригадата на Юсуф, извършвайки дълбок обход се отправила през храсталаците към височината по пътя от Камен към Хаджибунар. Конният отряд на командира на Рижските драгуни едновременно с това се движел и към Кълъчлар. Стълкновението станало внезапно за драгуните. Спешените бързо два ескадрона и огънят на двете конни оръдия задържат настъплението на египтяните, които окончателно спрели настъплението само след идването на уланите с останалите конни оръдия. Престрелката продължила до момента, в който египетските части узнали за отстъплението на вече споменатите техни части. Тогава те сами също отстъпили.

Бягащите египтяни били приети от 3 батальона от бригадата на Али Риза, разположени в Николаево. Тук се завързал бой. Изтласкването на турците от селото струвало скъпо на русите. Тогава турците отстъпили към края на гората, продължавайки да прикриват бягството на бригадата на Юсуф, която се спряла чак в своя бивак при с. Водица - на около 10 версти от мястото на боя.

Русите спрели преследването при Николаево по заповед на ген. Горшков, тъй като през това време - 4 часа след обяд - в центъра на левия фланг на главната позиция се водел горещ сблъсък, резерви нямало, а 102-ри пехотен Вятски полк още не бил пристигнал. Руските батальони, сражаващи се с дивизията на Измаил паша били събрани чак около 5 часа.

На левия фланг на руската позиция боят започнал около 2 часа след обяд. През това време 3 батальона от бригадата на Асим паша, спускайки се по Каяджик дере, се отправили към Нова Върбовка. Тогава 4-ти Улански ескадрон, спешавайки половината от състава си започнал да отстъпва към селото. С бърз натиск турците успели да влязат в селото и завземайки северната му част и лозето край селото, веднага се окопали и открили огън по Невския батальон, който за кратко време загубил 5 офицера и повече от 30 войника. Този батальон приел боя, разполагайки се в една линия. Към него бил повикан друг батальон от Невския

53
 

полк. Батальонът обаче бил отзован от ген. Татишчев и отпратен на крайния десен фланг, където се водел бой с дивизията на Измаил паша. Сражаващият се при Нова Върбовка полк получил задача да се задържи на позицията на всяка цена до идването на Вятския полк.

Около 2 и половина часа след обяд лявата колона на Вятския полк излязла от гората близо до лозето при Нова Върбовка Полковият командир изпратил допитване какво да прави. След дълго чакане се получила заповед да продължи и се присъедини към общия резерв. През това време турците завземат цялото село Дошла и нова заповед, според която бил отделен за помощ един батальон. Общата атака, вече на двата полка, след жива престрелка принудила турците да отстъпят към Каяджик дере, а след това и към платото.

Атаката на бригадата на Саад-Един към центъра на руската позиция станала по-късно. След като се събрали при с. Бойка, три гвардейски батальона от тази бригада затрупали реката с дъски и други предмети, преминали я и се отправили в дълги стрелкови линии към височините, заети от русите. Настъплението на турските гвардейци ставало методично със стрелба, прибежки напред и окопаване. Русите през това време очистили горичката, лежаща на фронта. Настъплението на турските гвардейци ставало с големи загуби за тях. Русите ги допускали на близко разстояние тогава със силен огън ги принуждавали да отстъпват назад. Въпреки това, турските батальони упорито се държали на 500 600 крачки от руските окопи. Боят продължава така до мръкване, без турците да получат подкрепа.

Около 4 часа Мехмет Али паша получава донесение за отстъплението на египетската бригада. Той оценява положението за критично, тъй като атаката му била отбита във всички пунктове.

Партия черкези от около 50 човека влязла в с. Пиргово за фуражировка, но била прогонена оттук от драгунския разезд.

10 септември (22 септември): Към сутринта са завършени предвидените придвижвания на Русчушкия отряд, поради опасност от евентуални атаки на турците.

Мехмет Али паша получава депеша от отоманското посолство във Виена, че Главнокомандващият руската армия е решил да се придвижи с главните си сили срещу Източнодунавската армия. Турският военачалник решава на 11 септември да атакува между Копривец и Нова Върбовка. След като е взел решение, получава

54
 

депеша от Сераскериата, че по сведение от Букурещ русите пренасят тежестта на центъра на своите операции от Плевен в Бяла. Втората депеша потвърждава първата и Мехмет Али отменя заповедта за нападение. Затова Мехмет Али решава да отведе своята армия зад р. Черни Лом. Той отправя запитване и получава одобрение от Константинопол. В отговор той получава препоръка за незабавно настъпление. Събраният по този повод военен съвет решава да не се настъпва.

12 септември (24 септември): Мехмет Али получава нова депеша от Константинопол с подкана за настъпление. Тя обаче не повлиява. Взема се решение с настъпването на тъмнината Северната армия да отстъпи към Кацелово, а Южната - към Заветно. Разузнаването и дезинформацията, както и неправилното тълкуване на придвижванията на руските части изиграват своята роля. Отстъплението става в лошо и дъждовно време, с трудни пътища.

13 септември (25 септември): Продължава отстъплението на Източнодунавската армия. То продължава до 17 септември, когато и последните обози пристигат по предназначение. Турците отново заемат позициите, на които са били към началото на септември. Така завършват настъпателните опити на Мехмет Али паша.

Съприкосновението с турците е загубено. Руските разезди откриват отсъствието на турските части по фронта.

14 септември (26 септември): Въпреки силната мъгла, разезди от ХIII-ти корпус и Северния отряд (ХI-ти корпус) открили, че турците очистили селата Посабина, Водица, Ковачица, Помен. Само в Уджи кьой откриват оставени 2 табора с артилерия. Навсякъде разездите откриват следи от бързо отстъпление: в гореспоменатите села имало захвърлени пушки, сандъци с патрони, палатки, шанцов инструмент, телеграфни кабели, зърнен фураж. Разездите докладват, че срещу Широково турските сили са значително увеличени, а срещу Табачка се е появил нов лагер.

Съприкосновението с противника било загубено.

15 септември (27 септември): Силни разезди от всички предни кавалерийски части извършват разузнаване. Установено е, че турските части са минали на десния бряг на р. Черни Лом. Там те са се разположили на големи биваци - край Кацелово и Сваленик. Срещу XII-ти арм. корпус е забелязано струпване на достатъчно значителни сили на противника на линията Щръклево-Нисово-Сваленик. Северният отряд на ген. Татищев съобщава, че главните сили на принц Хасан са при Попово с предни отряди при Медовина

55
 

и Караагач кьой, а авангардната кавалерийска верига е при Посабина и пред Ковачица.

Издадена е заповед за придвижване на авангардните руски части напред, за да наблюдава непрестанно противника.

18 септември (30септември): генерал Вановски с офицери от Генералния щаб извършва рекогносцировка на турските биваци в околностите на Канелово. Потвърдило се донесението на разездите за съсредоточаване на големи маси турски войски в района на Кацелово и Сваленик. Българите съобщили за наличието на голямо количество войски при Щръклево. Това предизвиква нова дислокация на руските части.

През този ден турците провеждат рекогносцировка към Пиргово с отряд от два табора, две сотни и две оръдия. Постовете на 12-ти драгунски Стародубовски полк били отхвърлени. Турският отряд отстъпил, когато предните постове били подкрепени от заставата и един ескадрон.

Дадена е заповед за съсредоточаване и заемане на изходно положение на турските части за бъдещото настъпление към Две могили и по-нататък. Преминаването на р. Черни Лом се предвиждало да стане при Иваново, а след това на първо време да се овладеят височините при Две могили.

19 септември (1 октомври): Генерал Вановски провежда нова рекогносцировка и открива, че всички бивши, от предния ден, биваци на турците са изчезнали от околностите на Кацелово.

20 септември (2 октомври): Сутринта голяма маса турски войски започнали да се приближават към Щръклево откъм изток До 5 часа след обяд около това село се събрали и разположили на лагер около 24 табора, а след тях се проточили още дълги турски колони.

Същият ден турците заели с. Иваново и поставили пред него верига кавалерийски постове.

Към тази дата турците съсредоточават при с. Красен и с. Щръклево на десния бряг на р. Черни Лом 55 батальона, 36 ескадрона и 78 оръдия; при с. Сваленик - 12 батальона, 10 ескадрона, 2 батареи.

21 септември (3 октомври): През нощта съвършено неочаквано Мехмет Али получава заповед за понижение и за назначението на неговото място на Сюлейман паша, който вече пътувал от Разград за Щръклево. По пътя двамата турски военачалници се срещат. Мехмет Али съобщава, че е подготвил настъп-

56
 

ление от Щръклево към Две могили с цел да оперира оттук към Бяла. Той откровено споделил, че се е решил на тази операция по настояване от Константинопол за активност. Атаката той определя като трудна, а приближаването на зимата според него налага преминаването към отбрана на целия театър на войната, за да се изчака пролетта.

22 септември (4 октомври): Сюлейман се запознава с обстановката. Получава сведение за готвеща се атака на русите към Русе от изток и запад. На военен съвет се отказва от настъпление, въпреки другото мнение на повечето от генералите си.

Поради масирано съсредоточаване на турците при Щръклево и значителните им сили при Сваленик и зад Умурски Лом Русчушкият отряд извършва необходимите прегрупирания.

23 септември (5 октомври): Турците извършват рекогносцировка с отряд от 2 батальона и 3 ескадрона по посока на Гюрчешме и Тръстеник с цел проверка на сведенията за настъпление към Русе.

24 септември (6 октомври): Нови рекогносцировки на турците към Пиргово и Кошов.

Нова дислокация на руските части с цел по-нататъшно укрепване на левия фланг на отряда.

23 септември (7 октомври): По обяд пред Кошов се показала рота пехота и два ескадрона конница. Те се опитали да влязат в селото, но били отблъснати от огъня на спешена сотня донски казаци.

26 септември (8 октомври): В два часа след обяд две роти пехота и две сотни черкези се спуснали към с. Иваново, преминали на левия бряг на реката и притиснали десния фланг на постовете на ахтирските хусари и левия фланг на донските казаци.

Изпратени са още няколко турски рекогносцировъчни отряда.

Турците не могли да разкрият разположението на русите. Разбрали само, че Мечка, Тръстеник и Две могили са заети от русите.

27 септември (9 октомври): Толкова честите нападения на турците срещу предните руски постове принудили командира на ХII-ти корпус да изпрати авангарди от по батальон пехота и по 2 оръдия при Пиргово. Гюрчешме и на пътя от Тръстеник към Кошов. Стражевите кавалерийски постове били заменени с пехот-

57
 

ни, като по-устойчиви.

Осма кавалерийска дивизия се премества напред: Лубенският полк с придвижва от Помен в Каран Върбовка. Вознесенският полк - от Уджи кьой в Голямо Градище, Осми Донски полк - от Осиково в Индже кьой. Били изпратени напред силни застави към Крепча и Опака. По такъв начин наблюдателната линия на XIII-ти корпус се придвижила на изток до р. Черни Лом. През това време турците укрепили позициите си на десния бряг на р. Ч. Лом при Щръклево и заели с. Иваново с пехота и 2 оръдия, които служели за поддръжка на кавалерийските им постове на левия бряг.

Сюлейман паша прави обиколка на частите си. Той изпраща египетските части на принц Хасан във Варна. След това отстранява целия бивш щаб на Мехмет Али и някои други командири, като източници на неподчинение и интриги.

28 септември (10 октомври): Българи, избягали от Русе съобщили, че през този ден или на следващия турците имат намерение да атакуват от Щръклево и Красен, в околностите на които са съсредоточени до 50000 души. Едновременно от Главната квартира е получено съобщение, че Сюлейман съсредоточава войските си на север и има намерение да даде сражение при Мечка и Горно Абланово.

Сюлейман получава два депеша от Константинопол, с които го уведомяват, че русите придвижват своите сили от Плевен и Шипка към р. Янтра и могат да го атакуват. Поради тези и други сведения Сюлейман се отказва окончателно от настъпление.

29 септември (11 октомври): Оказва се действително, че турските лагери при Щръклево са се увеличили. Нова дислокация на Русчушкия отряд. Сюлейман, преценявайки противостоящите сили мисли, че единственият план, обещаващ успех е всички турски армии да действат в обща връзка откъм Балкана, където да заема отбранителна линия, която да не допусне русите на юг.

30 септември (12 октомври): Нови придвижвания на руските части. Разглеждат се възможните пътища за настъпление на турците.

Сюлейман изпраща телеграма във Военното министерство, с която предлага да се усили отбранителната линия Русе-Омуртаг, да се образува резерв в Разград и да се действува с него от Омуртаг към Търново.


[Previous] [Next]
[Back to Index]