[[ 6. Месец ноеври 1877 г.: ]]
3 ноември (15 ноември): Определена е фуражировка на с. Писанец.
Определените части тръгват от сборния пункт при Кацелово. Малко след това,
около 8 часа сутринта, турците излезли от Сваленишкия лагер и притиснали
постовете от предната кавалерийска линия пред Кацелово. В Кацелово през
това време имало ескадрон хусари от 8-ми Лубенски полк и казаци от 39-ти
Донски полк. Отначало около 150 черкези завързали престрелка с казашки
пикет, западно от пътя за Сваленик. Нападението
64
било отблъснато след половин часова престрелка, завършила с конно преследване до р. Умурски Лом. До реката казаците били посрещнати от настъпващата турска пехота. Едновременно друга турска колона от 4 батальона и 3 ескадрона настъпвала по-надясно от Сваленик към Кацелово и притиснала намиращите се тук хусари. И казаците, и хусарите отстъпили до с. Кацелово. Отстъпвайки под натиска на противника, към обяд те напуснали селото. Казаците се спешили до верста западно от Кацелово, за да посрещнат турците с флангов огън. Скоро към селото пристигнали хусари, ингуши и улани от Абланово. Веригата на ингушкия дивизион смело отхвърлила турската конница, която се скрила в Кацелово. Русите изпращат обход вляво и вдясно. След продължителна престрелка неприятелят започнал да отстъпва с прибежки отдясно. Напуснал отначало селото, задържал се известно време в окопите на десния бряг на р. Черни Лом, след това около 5 часа и 30 мин. след обяд започнал отстъпление по Сваленишкия овраг към Сваленик. Кавалерията го преследвала до смрачаване. Артилерийският огън от Сваленик и изразходваните патрони спрели това преследване.
4 ноември (16 ноември): Извършена е отложената от предния ден фуражировка в с. Церовец. Времето е отвратително, пътищата лоши, има гъста мъгла. Осигуровка с части на работата. Привечер 26 каруци, препълнени с фураж, били отпратени по долината на р. Черни Лом.
През това време било забелязано, че турците от Сваленишкия лагер фуражират в с. Нисово.
5 ноември (17 ноември): Поради солидните запаси с фураж в Церовец започва нова фуражировка. Неочакваното настъпление на турците по цялата линия от Басарбово и Щръклево до Костанденец объркало тези планове. След 8 часа батальон турци излязъл от Сваленик към Церовец. Едновременно с това 8 турски табора атакували Церовец откъм Костанденец. За да не се дават излишни жертви, фуражировъчният отряд отстъпил. Турците заели последователно очистените Церовец и Гърчиново. В 2 часа след обяд тези села били напуснати от турците.
През този ден, 5 ноември, имали настъпателни придвижвания и срещу разположението на ХІІ-ти арм. корпус. В 11 часа сутринта турска аванпостова верига, поддържана от малки пехотни части започнала да настъпва от с. Иваново. След нея откъм Щръклево се спуснали 2 колони. Едната продължила след горните части, а другата се отправила към с. Кошов. В Кошов през това време руски части извършвали фуражировка. Русите спешно опразнили селото.
65
Турска конна верига се втурнала да заеме височинката. Тя е посрещната на близък изстрел и от засада. Турците избягнали боя и отстъпили.
През това време придвижването на турците от Щръклево е забелязано от позицията при Гюр чешме. Направена е необходимата подготовка.
От десния фланг на турското разположение се показала турска колона от 3 табора, 2 ескадрона и 2 оръдия. Турците се придвижвали под прикритието на кавалерийска верига. Ескадрон хусари и точният огън на руските оръдия заставили колоната да се укрие в падината. Два ескадрона - ахтирци и стародубовци - се втурнали в обхват на левия им фланг. Турците сменили фронта (с гръб към Дунава) и под огъня на конниците започнали да отстъпват към Долапите. Преди да отстъпят обаче, турците се опитали в началото на настъплението си да обхванат левия фланг на позицията при Пиргово.
По това време от Басарбово излязла нова турска колона и застанала във фланг на преследващите първата драгуни и улани Конниците се завръщат под учестения пушечен огън на турската колона от Басарбово към Гюр чешме.
Към 4 часа завършват настъпателните опити на турците.
По показания на избягали български граждани Сюлейман паша, използвайки хубавото време предписал да се атакуват руските позиции и да не им се дава покой.
7 ноември (19 ноември): Постоянните напомняния от Константинопол за необходимост от настъпателни действия принудили Сюлейман паша да предприеме нов настъпателен опит и то главно срещу позициите на XII-ти корпус.
В 8 часа сутринта началникът на 12-та кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант барон Дризен, получил от аванпостовете донесение за настъплението на 3 турски колони: едната (4 табора. 2 сотни черкези) се движела от Русе към Пиргово: другата - по шосето към Гюр чешме, имайки пред себе си гъста пехотна верига с артилерия и конница по фланговете; третата (3 табора, 2 ескадрона, 2 планински оръдия) се движела откъм с. Иваново към авангардната позиция при Гюр чешме.
Генерал Дризен веднага дал разпореждане на командира на 12-ти Донски казашки полк. полковник Хрещатицки, с 3 сотни и 4 оръдия от Пета Донска батарея да се отправи към Кошов в подкрепа на аванпостовете в това направление. Командирът на 12-ти хусарски Ахтирски полк, полковник Тевяшев, с Първи диви-
66
зион от полка и 4 оръдия на 19-та конна батарея получил задача да поддържа аванпостовете при Гюр чешме, а командирът на Първа бригада от 12-та кавалерийска дивизия трябвало да обходи с. Пиргово отдясно и да влезе във връзка с хусарите, наблюдаващи пространството пред същото село. Освен това командирът на същата бригада, генерал-майор Бороздин, трябвало да ръководи предните части от р. Дунав до шосето. Ръководството на останалите части от шосето до с. Кошов се възлагало на генерал-майор Стальфон-Гольштейн. Сам барон Дризен лично се отправил към веригата в центъра, при хан Гюр чешме.
През това време се завързал бой между конните части на двете страни. Черкезката верига, настъпваща към Пиргово около 8 часа и 30 мин. се нахвърлила върху аванпостовете. Двата руски ескадрона удържат атаката и на свой ред отхвърлят турците към следващата ги пехотна част. Там обаче ги посрещат просто изсипалите се гъсти колони турска пехота. Конницата вече не може да спре решителното настъпление на турците. Трябвало да се отдръпне към с. Пиргово. Неприятелят започва атаката на селото. Спускат се от гребена пред селото. Първи ескадрон на драгуните, отстъпвайки, се свил към левия фланг, защитавайки пътя край Дунава. За завземането на пътя черкезки части неколкократно се хвърлят напред, но в крайна сметка били отблъснати. Другият ескадрон, също принуден да се оттегли, се концентрира южно от селото. При това положение оставало пехотната част да спре настъпващата турска верига. Турците започват да се спускат от гребена пред селото, когато командирът на ротата вижда идващата на помощ от западната част на селото стрелкова част. Тогава той вдига ротата си на щик и отблъсква турците отново на гребена пред селото. Противникът въвежда нови 3 свежи батальона в боя и отново минава в настъпление. Крачка след крачка отстъпват пехотинците към източната покрайнина на селото. Именно тук успяват те да спрат настъпващия враг. Тук към тях се присъединяват изпратените подкрепления. В последвалата руска атака неприятелят не издържал и започнал да отстъпва, понасяйки тежки загуби от учестения огън на братушките. В тази атака паднал убит командирът на рота поручик Брайковски. Тежко ранен е друг командир на рота - щабс-капитан Чернецки, който въпреки раняването си остава в строя.
Когато отстъпващата турска верига достигнала вече споменатия гребен пред селото, към нея се присъединили нови 3 табора, които образували нова верига и заедно с първата отново
67
преминали в настъпление. Виждайки значителното превъзходство на турските части, русите са принудени бавно пак да отстъпят към източния край на селото. Тук те отново спрели настъплението на неприятеля, но след като той въвежда нови 3 батальона, бавно и задържайки се при всяка къща или друга преграда, отстъпва през селото. Към боя се присъединяват и още руски части.
Виждайки, че всички роти, сражаващи се пред Пиргово отстъпват в долината на селото, майор Александров, командир на Трети батальон, като старши по чин счита, че задачата на авангардния бой е изпълнена, а силите на противника - изяснени достатъчно, в около 11 часа и 30 мин. отдава разпореждане за изтегляне на всички роти към главната позиция при с. Мечка.
Когато турците заемали Пиргово, към селото се приближил генерал-майор Бороздин, начело на дивизион драгуни и три ескадрона улани. Под силния оръдеен и пушечен огън на неприятеля тези части заемат цялата линия от селото до шосето пред Гюр чешме и влизат във връзка с уланите. По този начин били спрени и отблъснати 3 ескадрона турска конница, опитващи се да заобиколят Пиргово.
През това време командирът на Първа бригада от 12-та пехотна дивизия и началникът на лявото крило на позицията Тръстеник-Мечка, генерал-майор Цитлядзев, получавайки донесение за боя при Пиргово, поставя войските си в бойно положение, а в 13.30 часа сам преминава в настъпление. Когато достига до с. Пиргово, той се убеждава, че турците, ограничавайки се само с притискането на авангардните части на позицията пред Пиргово, са запалили вече селото и се отдалечават към Русе.
Едновременно с боя при Пиргово се води и бой на шосето пред Гюр чешме. Около 10 часа сутринта към позицията откъм Басарбово настъпва пехота, предвождана от кавалерийска част. Огънят на руските части заставя неприятелската кавалерия да се спре и да се отдръпне назад. Щом като кавалерията очистила мястото по турските колони (около полк), бил открит оръдеен огън, който я спрял.
В 12 часа откъм Иваново се показали две турски колони, предвождани от кавалерийска верига. Те заемат възвишението над фонтана с фронт към авангардната позиция при Гюр чешме. Откритата местност и удобното разстояние дали възможност на две руски оръдия с точни попадения да заставят турците да очистят хълма и да се спуснат в оврага, водещ към фонтана (на пътя за Иваново). Скрит по този начин от погледа на русите,
68
неприятелят заел в храсталака и царевичната нива скрита изчаквателна позиция. За да разкрие силите на противника, генерал Дризен заповядал общо настъпление, оставяйки сили за осигуряване на фланговете и тила. Смелото настъпление на руските части заставило турците да очистят гребена на Височината пред Гюр чешме. Едва само заела гребена, руската стрелкова верига била подложена на силен и учестен флангов огън. Завързал се бой, в който взели участие кавалерийски, пехотни и оръдейни части. Маневреността на русите и този път помогнала. Турците се скрили отново в оврага.
Към 5 часа вечерта руските предни постове заели отново своите места.
Против разположението на ХІІІ-ти корпус турците започнали незначително настъпление от Щръклево и Нисово срещу стражевата верига на 36-ти Донски полк. Турското настъпление тук започнало около 2 часа през деня - вече след свършване на боя при Пиргово и в разгара на боя при Гюр чешме. Два батальона, два ескадрона и две оръдия едновременно се устремили към двата фланга на аванпостовете на Донския полк - право срещу Червен и Кошов.
Забелязвайки настъплението на превъзхождащите сили на противника, командирите на 3-та и 4-та сотни спешили своите части съответно пред Червен и Кошов и изпратили за пехотна поддръжка. Казаците отначало не отговаряли на огъня на противника, но когато турците се приближили, открили точен огън. Турската верига се поспряла, но засилена от резерва, отново тръгнала напред. Веригата на Четвърта сотня започнала да отстъпва крачка по крачка. Бързо придвижената Трета стрелкова рота на 137-ми пех. Нежински полк вляла силите си в боя и турците били спрени. Скоро пристигнали и останалите 4-ри сотни на полка. Завързала се силна престрелка. Пристигнали и други подкрепления. Започнало общо настъпление, по време на което бил заплашен десният фланг на противника. След кратко преследване русите се върнали на аванпостовата линия.
В боя взели участие и обсадните батареи в Гюргево.
След авангардните боеве е направена равносметка и оценка на този вид бой - допуснати слабости, скриване на главните позиции и сили и др. Голямо възмущение предизвикало зверството на турците, които, отстъпвайки Пиргово, се гаврили с труповете на убитите руси (21 трупа съблечени, с отрязани уши, носове и полови органи, разпорени кореми и отрязани глави).
69
8-10 ноември (20-22 ноември): Съсредоточаване и придвижване на частите на Русчушкия отряд към десния фланг на отряда. Целта е готовност за поддръжка на XI-ти корпус.
11 ноември (23 ноември): Руска сотня извършва рекогносцировка към Щръклево. Забелязвайки нейното движение, турците придвижват 2 оръдия на склона към р. Ч. Лом, зад големия овраг. Зад тях се показали 3 ескадрона и батальон пехота 6 колона. С това и завършили придвижванията на двете страни.
12 ноември (24 ноември): Стълкновения на крайния десен фланг на отряда.
13 ноември (25 ноември): Около 4 часа след обяд от руските постове било забелязано, че от с. Торлак (Хлебарово) към с. Нисово се приближил фуражировъчен отряд от около 2 табора и 2 ескадрона и транспорт от 100 каруци, и се разположил на лагер при Нисово. През това време към друг турски лагер, близо до переправата на р. Бели Лом, до мелницата, се приближили 50 каруци.
Демонстративно настъпление на турците срещу фронта и десния фланг на XIII-ти корпус и срещу руския отряд при гр. Елена.
14 ноември (26 ноември): Боят при Мечка и Тръстеник.
В 8 часа сутринта стражевите кавалерийски постове съобщили на авангарда в с. Пиргово (състоящ се от 4 роти и взвод батарея под командването на майор Серебряков), че големи турски сили настъпват към Пиргово. Майор Серебряков донася на своите командири за това и определя дислокация на частите си, които без да влизат в бой, а някои трябвало да проведат кратковременен такъв, да заемат предварително приготвените позиции край селото.
Трета линейна и Втора стрелкови роти започнали своето отдръпване половин час след отстъплението на кавалерийските аванпостове и то след като с ожесточен огън заставили турците да засилят своята верига. При това противникът разкрил даже част от резервите си. Особено силен бил огънят на Трета линейна рота, която турците се опитали да обхванат откъм Дунав. През това време Първи взвод от Първа батарея със своя точен огън, отначало с обикновени, а след това. когато турците започнали да влизат в Пиргово, с картечни гранати, принудил настъпващия враг още повече да разкрие силите си. Когато ротите от първата линия по заповед отстъпили и се влели в линията на задните роти, майор Серебряков заповядал отстъпление към главните сили. Той вече се убедил, че срещу него настъпват 8 табора пехота с кавалерия. Тези
70
сили се насочвали към левия фланг на Меченската позиция. Отстъплението ставало в поименен ред и било подкрепено от Първи Днепровски батальон. Този батальон идвал на смяна на Азовските роти. Чувайки престрелката, неговият командир майор Троицки разгънал ротите си някъде между Мечка и Пиргово (около фонтана). Скоро силно притисканите авангардни роти на Азовския полк се съединили с Днепровския батальон на майор Троицки. Започва съвместно отстъпление с бой към фланговете на Меченската позиция.
В 9 часа генерал-лейтенант барон Фиркс получил в Тръстеник донесението за настъпление към Пиргово. В 9 часа и 30 минути му донасят за преминаването на турски части през р. Черни Лом и за настъплението им в 3 колони от Басарбово. Красен и Иваново към авангарда при Гюр чешме. Генерал-майор Цитлядзев (командир на Меченската позиция) също по това време питал за подкрепления. След това дошли донесенията за усилване на противника при Пиргово и стремежа му да обхване левия фланг на Меченската позиция.
Излизайки на позицията, генерал Фиркс видял, че боят при Мечка се разгаря, а при Гюр чешме започва авангарден бой. Веднага взел решение да свърши колкото е възможно по-бързо с неприятеля при Мечка. За тази цел генералът засилил Меченската позиция с Първи и Втори батальони на 129-ти пехотен Бесарабски полк и с 1 батарея. Тези части тръгнали около 11 часа. В същото време командирът на 48-ми пехотен Одески полк получил заповед с 2 батальона от своя полк и 6 оръдия да действа в пространството между двата настъпващи неприятелски отряда, отправяйки се за атака на левия фланг на турците. Заедно с това 12-ти драгунски Стародубовски полк получил задача, движейки се начело и на десния фланг на одесци, за да обезпечи тяхното движение. 12-ти улански Белгородски полк имал за задача, настъпвайки след Одеските батальони, да ги прикрие в тил и да действува срещу десния фланг на турците, настъпващи към Гюр чешме. С останалите сили (общо 5 батальона и 28 оръдия на Тръстенишката позиция и в авангарда при Гюр чешме) генерал Фиркс решил да се държи на Тръстенишката позиция до последна крайност, с цел да състави ударно крило от очакваните подкрепления и с преминаване в настъпление с десния фланг да отреже турците от Иваново, и с това да ги постави между два огъня. Генерал-майор барон Сталь фон Гольщейн трябвало да действа на десния фланг на Тръстенишката позиция със своята Втора бригада от 12-та кавалерийска дивизия и Донската
71
казашка Пета батарея.
В 9 часа се донесла до Мечка престрелката от боя при Пиргово. Генерал Цитлядзев веднага разположил войските си на позицията: на десния фланг 10 роти и 8 оръдия, на левия фланг - 9 роти и 6 оръдия, на крайно левия фланг - против обхождане от ляво и прорив към Батинския мост - 2 роти и 2 оръдия, резерв - 2 роти. Общо на Меченския участък 30 роти (6 бат.) и 16 оръдия.
Гъсти турски вериги, поддържани от колони се спускали към левия фланг. Бързо разгръщайки се против позицията на днепровци, те започнали да обхващат самия им край.
Главната маса турци се събрала в падината между авангардната позиция и Меченската долина. За настъплението им към левия фланг благоприятства обстоятелството, че падината води право на левия фланг, без турците да се изложени на огън излишни жертви.
Щом турската верига се изкачила на хълма срещу центъра на Меченската позиция и открила огън, няколко реда турски вериги, след ожесточен огън откъм Дунава, преминали в смело нападение. Те обхващали левия руски фланг откъм дълбокия път. Около табор турци се отправил против окопа на Втора стрелкова рота. Приближил се до него на разстояние 50-80 крачки и заседнал на хълма, с цел да атакува тази рота. По целия фронт закипял много силен огневи бой. Турците, приближавайки се на дистанция не повече от 800-900 крачки, криейки се зад местните укрития обливали позицията с дъжд от олово. Днепровци отначало отговаряли със сдържан огън. При приближаването на атакуващите на близко разстояние, на свой ред откривали честа стрелба. За да се противодейства на обхвата, Четвърта Днепровска рота била придвижена към края на левия фланг. От резерва били изпратени още 2 роти.
Левофланговите роти открили убийствен огън против обхващащите ги турци. Крайното ляво оръдие ги обсипвало с картечни гранати. Командирът майор Александровски заповядал да се премине в контраатака, щом турците дойдат на близка дистанция. Капитан Иванов, след като допуснал противника на около 150 крачки, първи от ротните командири вдигнал своята 8-ма рота. Офицерът от тази рота, поручик Ковалевски, първи се хвърлил на щик с вик "Ура". Останалите роти подхванали този вик и дружно отблъснали турците, принуждавайки ги към бързо отстъпление в Меченската долина. Отхвърляйки своя обхващащ фланг, трябвало да бягат под господстващия огън на 2-ра
72
стрелкова рота. Тази рота по команда на своя командир щабс-капитан Дайнович втори, неочаквано за бягащите пред окопа турци, с вик „Ура!" се хвърлили срещу тях с щикове. Обърканите турци се втурнали към Меченската долина, а ротата, спряла се в лозята, открила силен огън по бягащите. При отразяването на тази атака взела дейно участие и артилерията, която до края на цялото сражение успешно помагала през деня.
След атаката на левия фланг турците започнали атака и против центъра, но срещнати тук от огъня на Втори Азовски батальон, от точната стрелба на Първа рота и огъня на 8-те оръдия, турците се спрели и залегнали зад канавките, валовете и закритията на с. Мечка. Обаче откритият след това техен огън бил така гъст, че буквално не останало необстреляно място.
През това време взвод от Четвърта батарея се изкачил на височината, прилягаща към Дунава. а три роти на свой ред обхванали турците и започнали съвместно с двете оръдия да поразяват във фланг онази част на неприятеля, която през това Бреме се спускала в две вериги в Меченската долина за атака срещу Азовския полк.
В 12 часа без четвърт генерал Цитлядзев, след като се убедил, че атаката на турците. Водена така упорито е отбита по целия фронт, заповядал на целия боен ред, заедно с артилерията, да премине в контраатака. Започва дружна и едновременна атака. Генералът през това време изпраща записка за съдействие с флангов удар при Пиргово. Турците са изтласкани от лозята, от селото, където упорито се мъчат да се задържат зад постройките и в градините.
Днепровци и азовци преследвали турците без спиране. Но стръмнината на спусковете и изкачванията забавяла това движение и дала възможност на врага да заеме следващия гребен между Мечка и Пиргово, както и окопите при Пиргово. Обаче веригите на стрелците все пак преминали дълбокия овраг, а най-силните хора от днепровци, около 15 човека, се изкачили на височината при турците. Турците щели вече да ги отхвърлят назад, но останалите стрелци вече били на височината, зад оврага. Преследването продължило. През това време изпратените от генерал Фиркс батальони от 48-ми пехотен Одески полк обхванали отдясно турците.
Полковник Санников, командир на 48-ми пехотен Одески полк, след като получил задачата да тръгне от Тръстеник към Пиргово, оглеждайки местността, видял пред себе си 3 падини. По послед-
73
ната от тях неприятелят се движел към Мечка. Преминавайки двата гребена, в падината пред последния полковник Санников разсипва стрелковата верига. Придвижвайки се така през гората, руските войници трябвало без да спират незабавно да атакуват турците, заели височината между Пиргово и Мечка. Батареята излязла на гребена и открила силен шрапнелен огън. Ротите тръгнали в атака във фланг и в тил. Врагът е обърнат в бягство. Показала се конна верига, която задминала стрелците и стремително се спуснала към отстъпващите. Одесци преследват по петите турците. Трети ескадрон драгуни на щабс-капитан Левински, който дотогава се движел по падината, изпреварвайки десния фланг на одесци и виждайки, че турците не са забелязали това движение, заедно с присъединилия се към него взвод улани минал в стремителна атака. Драгуните помнели какво е станало на 7 ноември при Пиргово и били безпощадни.
Полковник Санников заповядва на своята Пета батарея да настъпи към Пирговските височини, да заеме там такава позиция, че да може да действа във фланг на отстъпващите, както и срещу показалата се на Красенската височина турска батарея.
Било вече около 1-2 часа след обяд. Противникът отстъпил по цялата линия. Около 3 часа започнала буря с проливен дъжд. Въпреки това руските части продължават преследването без ни минута покой. По петите на врага те влезли В Пиргово фронтално и флангово. Срещайки зад Пиргово колони на противника, към които турските началници се мъчели да съберат и организират бягащите, атакуващите с пушечен и оръдеен огън ги разпръснали. Преследването продължило до оврага пред височината, обикновено заемана от руските кавалерийски постове.
В този бой взели участие и батареите при Парапан и Гюргево. Настъплението на турските колони към авангардната позиция при Гюр чешме е концентрично и масирано: настъпват колони от Басарбово, Красен и Иваново. Когато турците, отблъсквайки кавалерийските постове се показали на височината пред Гюр чешме, руските оръдия открили огън. Заелата веднага позиция турска батарея от 6 оръдия дала отначало залп по оръдията на авангарда, а след това открила огън по ротите. Стрелбата продължила около половин час. Турците отстъпили към заетата от тях позиция зад гребена. След известно време срещу десния фланг на Одеския батальон започнала да настъпва гъста турска верига. След нея се движели също във верига незначителните й поддръжки. Макар че честият и точен огън на стрелците да е спрял
74
за известно време вражеската верига, тя, поддържана от своите резерви, отново минала в настъпление и започнала да се приближава към окопите. Тогава в поддръжка на десния фланг била придвижена 8-ма рота на Одеския полк. Учестеният огън на стрелците и залпът на тази рота въвел турците в безпорядък и те отново избягали към закритията си. В това време командирът на 8-ма рота, капитан Космодемянски, бил ранен, но не обръщайки внимание на това, той останал в строя.
При това турците започнали да обхващат и крайно десния фланг на общото разположение на авангарда. Като противодействие на обхвата било заемането на крайно десния фланг от Пета рота на Одеския полк. Тук тя се разгънала с фронт към Кошов. Това спряло атаката на противника за известно време, дало възможност на батальоните от авангарда да изменят фронта на разположението си и с общи сили да посрещнат атаката. Турците, подсилени от поддръжките си и имайки след себе си няколко сгъстени колони, започнали да настъпват към Пета рота.
По-нататъшното затягане на авангардния бой ставало безцелно и противоречело на дадените инструкции на войските от XII-ти корпус. Решението било да се отстъпи от главната позиция при Тръстеник. Отстъплението започнал Украинският полк. То било тежко, като се има предвид пресечената местност, над която господстват височините при Гюр чешме. Затова ръководството му било възложено на полковник Брант, началник-щаб на 12-та пехотна дивизия.
Пристигайки при авангарда, полковник Брант го заварил да отстъпва: десният фланг на авангарда бил по ската, по който се спуска шосето от Гюр чешме към Тръстеник, центърът бил на платото при Гюр чешме, а левият фланг - на тилния гребен на това плато. На десния фланг били украинци, в центъра била артилерията, а на левия - одесци. Минавайки във веригата, полковник Брант се уверил, че турците настъпват в две гъсти вериги, разпространявайки се в обход на десния фланг на авангарда. Разгънатите сили на турците можело да бъдат определени до 10 табора и две шесторъдейни батареи. Към авангарда се присъединил и командирът на 12-та артилерийска бригада полковник Григориев, който поел непосредственото управление на двата взвода батареи. Полковник Григориев поставил оръдията на позиции и заповядал да открият огън с картечни гранати. Поради продължаващия обход на турците полковникът заповядал на взвода на поручик Покровски, вече със загуби в хора и коне, да се снеме от позиция
75
и да отстъпи в падината, където да заеме позиции вдясно от шосето и да открие наново огън. В същото време Одеският батальон и взводът на другата батарея трябвало упорито де се държат на място, за да дадат възможност на поручик Покровски да се спусне от хълма и отново да се изкачи по водещия към Тръстенишката позиция хълм. По същия хълм заели позиция резервните роти. Задачата била да се окаже възможно повече помощ на отстъпващия авангард.
Турците през това време проявили енергично усилие да отхвърлят левия фланг на одесци. Те се стараели да го отхвърлят по последния, вътрешен край на платото при Гюр чешме. Били посрещнати от юнашката атака на щик от 2-ра Одеска рота, поддържани от спрените 6-та и 7-ма роти, както и от батареята, останала на хълма (Пета батарея). Турците се спрели и отново пренесли главния натиск към украинците, с желание да ги отрежат от главната позиция. В това време украинците били почти под прав ъгъл с одесци. Те бавно отстъпвали назад, преваляли склона, по който се спуска шосето към Тръстеник и главната част от тях били в падината. Взводът на Трета батарея вече се изкачвал по Тръстенишкия хълм. Виждайки критичното положение на десния фланг, заедно с оръдията и силния напор на турците, отхвърлящи авангарда от Тръстенишката позиция, полковник Брант решил да спре настъплението на турците на щик. Чрез командирите на двата батальона той спрял ротите, застанал на коня между ротите на двата батальона и с вик "Ура" увлякъл всички напред в бой. Тази атака спряла турците, но за съжаление донесла много загуби. Били ранени командирите на роти капитан Космодемянски, щабс-капитан Колесников и поручик Суворов. Първият от тях получил при това второ раняване в този бой. Вторият, ранен в двата крака и носен от шест войника бил хванат от турците, когато вече четирима от носещите били убити. Въобще това геройско отстъпление е ознаменувано от много подвизи на войниците и офицерите. Запазен е споменът за подвига на редника от Одеския полк Максим Швец. Поручик Грудзински от същия полк бил тежко ранен в крака, с раздробени кости, и паднал, изоставяйки от отминаващата своя верига. Турците се приближавали все повече. Рискувайки сам, Максим Швец се върнал назад, завил ранения офицер с платнището си, взел го на ръце и бегом догонил своята верига, отдалечила се вече на значително разстояние. Така той носил ранения повече от две версти - до главната позиция, където го предал на санитарите.
76
Крачка след крачка отстъпвали частите на авангарда. Било около 1 часа. Турците разкрили и включили в атаката нови 5 табора с явния стремеж да обхванат десния фланг на позицията при Тръстеник. За да се облекчи отстъплението на авангарда и да се избегне обхвата, били изпратени напред два батальона и една батарея по посока Иваново-Кошов. Тези части преди спускането си в падината (вдясно от сегашната Шипка) били посрещнати от силния огън на турците. Вече заели с гъста верига височината югозападно от Гюр чешме (сега там е Индийската колиба). Частите заемат позиция, боят продължава, турците напират напред. Загубите в батареята и батальоните растат и полковник Гессе дава заповед за отстъпление на главната позиция.
Турците са вече в първите окопи пред позицията, поддръжките им са в падината, на противоположните скатове и на гребена след тях се виждат силните им резерви.
Скоро след заемане на окопите на главната позиция, на левия й фланг, във Втора стрелкова рота на Одеския полк се свършили патроните. Патрони скоро не можело да дойдат. Батальонният командир, знаейки и преценявайки това заповядва „биться на штыках". През това време срещу десния фланг на ротата се струпали турци, които явно искали да нападнат окопите. Прапорщик Истомин събрал бързо взвода, предупредил го и сам се хвърлил на щик. Подгонил група турци и взел доста захвърлени от тях патрони. "Опитайте, момчета, да стреляте с турски патрони!" - викнал след това прапошчикът. Заповедта била изпълнена. Само част от патроните не ставали. До донасянето на руски патрони веригата стреляла с турски.
Едновременно с авангарда отстъпили и аванпостовете. Организирайки ги на десния фланг на Тръстенишката позиция, генерал-майор Сталь ги поставил вдясно от шосето, зад горичката, за да прикриват фланга и да могат да действат във фланг на настъпващите.
Бесарабските батальони, изпратени сутринта в помощ на Меченската позиция получили заповед да се върнат. Но пристигането им на Тръстенишката позиция било много трудно, тъй като Тръстенишките височини се командват от тези при Гюр чешме. На позициите на украинци, одесци и бесарабци буквално нямало ни едно място, необстреляно от точния артилерийски и пушечен огън на противника. Освен това турците преминали в общо настъпление, особено заплашвайки десния фланг на позицията. Дивизион улани с 2 конни оръдия излязъл на позиция вляво от Тръстеник и
77
взел турците във фланг. От това имало известна полза.
Генерал-майор Фофанов, считайки настъплението като най-добра отбрана заповядал да се изтласкат турците, заели вече предните руски окопи, на места до 200 метра от позицията. Украинци, начело с ротните си командири Борисенко и Ваганов, бързо изтласкали турците, минавайки в щикова атака, отхвърляйки ги в падината пред изсечената гора (сега зад ресторант "Мизия"). Щабс-капитан Ваганов бил смъртно ранен. Част от отстъпващите турци не забелязали скритите хусари вдясно от шосето. Последвала атака в тил. Турците отстъпили с бягство, оставяйки убити, ранени, пленени, сандъци с патрони. Майор Игнатиев въоръжил предната верига с турски патрони и започнало преследване на отстъпващите. В атаката участвали и двамата сина на майор Игнатиев.
Тежкото положение на малочислената пехота, заемаща Тръстенишката позиция се облекчавало донякъде от енергичното съдействие на трите батареи на позицията. Руските оръдия стреляли както по настъпващите турци, така и по турските батареи.
Частното настъпление на десния фланг - пехотата, артилерията и хусарите на майор Игнатиев - дали възможност на генерал Сталь да придвижи още напред кавалерията си пред фланга на общия боен ред. През това време на позицията пристигат последователно генерал Дризен и генерал-майор Тимофеев. Започват да идват подкрепления от Обретеник и Две могили. Било вече 3 часа след обяд. Дадена е заповед за настъпление.
Батальоните, толкова много изпитали през този ден, по сигнала "К атаке!", начело със своя командир на бригадата, генерал Фофанов, тръгнали дружно напред с неотклонната цел да достигнат до щик. Неуморимата през този ден артилерия на 12-тз артилерийска бригада оказвала най-енергична подкрепа. Не могли да удържат украинци нито градът от куршуми, нито съпротивлението на турците, стараещи се да се задържат зад изсечените дървета. Първи батальон с командира на полка и Трети батальон с майор Кисилевски бързо се стремили към бившата авангардна позиция. В това време, като заповядал на Трета батарея, която била вече заела изгодна позиция на фланга на атакуващата колона да обстрелва височината при Гюр чешме, полковник Григориев пристигнал сам на главната позиция при 6-та батарея, построил я колона и без да обръща внимание на стрелбата, лично я повел, заедно с прислугата, към мястото, където започва склонът на шосето за падината, тук батареята заема позиция и започва стрелба по Гюр
78
чешме и падинката пред нея.
Излизането на батареята на кратка дистанция и приближаването на частите на 33-та пех. дивизия, както и възбуждащият сигнал за атака имал силно морално въздействие на атакуващата от първата линия пехота. Турците били бързо изтласкани от падинката. Предстояло заемането на окопите, които турците изкопали на гребена и откъдето продължавали съпротивата. И тук думата си казала артилерията: стреляйки по турските оръдия, по тяхната пехота и то над главите на атакуващите свои части. В решителния за украинци момент, към добре укрепеното и господстващо място те били увлечени от личния пример на своите началници генерал-майор Фофанов и флигел-адютант подполковник Гесе. Украинци изтласкали турците от окопите и изкачвайки се в настъпващата тъмнина на гребена на хълма, обърнали противника в паническо бягство. Артилерията също е увлечена от общия устрем на атаката. Щом пехотата заела височината, тя бързо се понесла към нея. Тук, заемайки отново позиция, дава няколко изстрела по отстъпващите към р. Лом, казвайки им по този начин, че е вече на позицията.
По време на настъплението на десния фланг на Тръстенишката позиция, левият й фланг също е в атака. Бесарабци, начело със своя командир, под огъня на вражеските пушки и оръдия, с вик "Ура!" се изкачили на височината и заставили турците да отстъпят в две направления - по шосето и към Иваново. Най-голямо участие в атаката взел Първи батальон. На два пъти той минава в щикова атака, обстрелва турска колона, отправена към шосето. В атака отляво се включила и частта на полковник Санников, взела участие в отразяването на атаката при Пиргово - Мечка.
Същият този ден, 14 ноември, турците извършват слаба демонстрация и против разположението на ХІІІ-ти корпус по направление на Кацелово. Опака и Паламарца. Води се незначителна престрелка с предните части на руската кавалерия и поддържащите я части.
15 ноември (27 ноември): Престрелка с ескадрон, прикриващ прибирането на ранените при Пиргово.
17 ноември (29 ноември): В отряда се получават сведения за движение на части от Сваленишкия лагер на турците на север към Русе. Това предизвиква съответните движения и размествания на руски части на 17 и 18 ноември.
22 ноември (4 декември): Получена е телеграма за атаката на турците на гр. Елена. Отново главното внимание се насочва
79
към десния фланг на отряда. Разпореждания и съсредоточаване на части. Започват да се разглеждат възможности за нападение и срещу двата корпуса на отряда.
28 ноември (10 декември): Обстановката започва да се изяснява по-решително. Вниманието на отряда започва да се съсредоточава на крайния ляв фланг. През този ден от Русе към Иваново и Красен излизат значителни турски сили.
Около 9 часа и 40 мин. сутринта по донесение на постовете турските войски преминали р. Черни Лом срещу Щръклево - около 66 табора с артилерия, при Басарбово - 10 табора с артилерия, при Кошов - 3 табора. След тези части се виждали значителни резерви, движещи се към переправите при Красен и Иваново. Около 10 и половина часа турските войски, предшествувани от гъста стрелкова верига по цялата линия минали в настъпление.
Пирговският авангард, изпълнявайки дадените му инструкции, след като разкрил силите на противника с артилерийския огън от авангардната позиция се отдръпнал в резерв на главната Меченска позиция. Неприятелска кавалерия се показала на височината, където била авангардната позиция на русите. Тя е разсеяна от няколко удачни изстрела на артилерията. Насрещното движение на драгуни и улани изглеждало рисковано. Очаквало се настъпление на около 10 табора. След 2 часа е определен батальон за обратно превземане на Пиргово. През това време капитан Ремлиген, без да дочака пехотата, само с няколко драгуни се придвижил до височината пред Пиргово и лично се уверил, че към Русе отстъпват 9 табора и 2 ескадрона.
При Гюр чешме през това време се завързал доста упорит бой. Украинският батальон се строил в две линии от двете страни на шосето, а веригата на стрелковата рота заела окопите. Взводът от Шеста батарея също застанал в бойна готовност. Руската кавалерийска верига, подавайки се назад завързала пушечна стрелба. Турските куршуми достигали вече авангардната позиция. Около 10 и половина часа на позицията пристига Одески батальон и се разполага отляво на украинци в същия боен ред. На позиция застанал и взводът на Пета батарея. Скоро се завързала престрелка. Артилерията открила огън по турските поддръжки, криещи се в царевичака. Одесци през това време се окопавали, въпреки че нямали шанцов инструмент. След един час украинци са извикани на главната позиция при Тръстеник, а одесци заели техните окопи. Огънят на одесци принудил скоро турците да се скрият зад гънките на местността и да се разгънат във верига. Състояла се
80
и кратка артилерийска престрелка. Около обяд турската пехотна верига със солидни поддръжки зад себе си и с верига конни черкези по фланговете започнала да се спуска в падината при Гюр чешме. По всичко изглеждало, че предстои атака на авангардната позиция. Изпълнявайки получените инструкции, майор Стравински, без да се впуска в упорен бой, под прикритието на Стрелковата рота започнал отстъпление към главната позиция при Тръстеник. Стрелковата рота, задържала противника и заставила го да се разгърне по-широко, също започнала да отстъпва. Още преди да се спусне в падината, ротата получила донесение от оставените на позицията постове, че турците са спрели и не се движат напред. Отрядът на майор Стравински се върнал назад на авангардната позиция. На линията на аванпостовете били намерени прокламации на полски език.
Вечерта след 5 часа кавалерийските аванпостове заели своите обикновени места.
Трите табора, преминали р. Черни Лом при Кошов без да минат в настъпление, се върнали назад.
29 ноември (11 декември): Привечер в отряда се получава телеграмата за падането на Плевен. От плещите на Русчушкия отряд пада непосилната задача на стратегически гарант. От друга страна веднага към него са отправени така необходими резерви, поглъщани досега от блокадата на Плевен.
Всички части на отряда запазват позициите си, оставяйки в изчаквателно положение.
От 4 часа след обяд при с. Красен се прехвърлили през Лома 8 табора, а между Щръклево и Красен били забелязани други колони войска. По донесение на аванпостовете към 9 часа вечерта на левия бряг на реката преминали вече около 38 табора с артилерия.
30 ноември (12 декември): В мъгливото утро, около 7 и половина часа, батареята при Парапан, на румънски бряг, дава двата условни сигнални изстрела, предупреждавайки за настъплението на турците от Русе.
Към 8 часа руските войски заемат позиция. Трети батальон на азовци, под командването на подполковник Чернов, получил заповед да отстъпи от Пирговската позиция и да заеме място в общия резерв на главната Меченска позиция. Около 8 и половина часа откъм Пиргово се показва турска кавалерийска верига, която скоро отстъпила място на дълги и гъсти вериги пехота, със силни колони след тях. Руската артилерия открила огън. Турците извеждат на позиция батареи между Пиргово и Мечка. Започва ожесто-
81
чен артилерийски бой, който трае от 9 часа до 3 часа след обяд. Има момент, когато русите изчерпват почти запаса си от снаряди, когато имат думата и пристигналите артилерийски подкрепления както от резерва, така и от Тръстенишката позиция.
По време на артилерийския бой и под негово прикритие се провел и боят на пехотата при Мечка. Докато турските вериги, показали се срещу Тръстенишката позиция се държали изчаквателно, разгъналите се срещу Меченския участък устремно се понесли напред, поддържани от огъня на артилерията си. Очевидно, за разлика от 14 ноември, турците решили да затиснат с огън руските батареи и по такъв начин да дадат простор за щурма на своите табори. Цялата сила на удара се била насочила към Мечка. Гъстите вериги против левия фланг и центъра със следващи ги силни резерви се спуснали от Меченските височини и смело се отправили през падината, гъсто обстрелвана от огъня на отбраната. Този огън накарал турците да отстъпят. Подкрепени от нова свежа верига, те отново тръгнали напред, за да бъдат отблъснати за пореден път. В края на краищата постепенно около оврага се образували пет терасовидни обръча от терасовиден пушечен огън. Огънят им обсипвал не само предните окопи на отбраната и нейните батареи, но и резервите, и така наречената тилна позиция при р. Дунав. В същото време фронталният огън на турците бил подсилен с 3 ескадрона черкези, изпратени в обхват на левия фланг. Черкезите изскочили от падината. В кариер те достигнали дълбокия път покрай Дунава и там, след като се спешили, открили учестен огън по ротите на Днепровския полк, поразявайки ги фронтално или надлъжно. Всичките опити на турците тук били спирани от огъня на Първа стрелкова рота. Тази рота, заедно с придвижилата се от втора линия Четвърта рота първа преминала в настъпление. Четвърта рота, излизайки иззад левия фланг взела във фланг спешената турска конница и я принудила да очисти дълбокия път. Възползвайки се от това. командирът им, щабс-капитан Мартинов, придвижил от окопите останалите роти от крайно левия фланг. Завивайки към Меченската падина, ротите застанали във фланг на струпалите се там турски вериги. Турците не очаквали нападение от тази страна, объркали се и се втурнали нагоре към височината.
Докато траели гореописаните боеви минути срещу Първи батальон на днепровци, съседите им от Трети батальон също имали своите горещи и отговорни сблъсъци. Турците няколко пъти усилвали своята верига тук, готвейки се да се хвърлят в атака, но
82
огънят от окопите, сипещ се като град, не ги допускал на по-малко от 300 крачки. Но на изходящия ъгъл на левия фланг, ползвайки се от гънките на местността, те се доближили към окопа на Трета стрелкова рота на разстояние 50-80 крачки. Със залповете на гъстата си верига те обстрелвали окопа не само фронтално, но и флангово. Командирът на ротата, поручик Ковалевски. Вдигнал ротата и в атака с щик отхвърлил турците от падината. Когато ротата се връщала към окопа си, турците, поддържани от артилерия, отново се приближили към окопа. Тогава капитан Мартинов изпраща в подкрепа половината от Втора рота. Атаката на левия фланг по такъв начин била изцяло спряна.
Главния удар, както се оказало, турците подготвили за десния фланг. Този фланг, заеман от азовци, още с появяването на неприятелската пехотна верига на възвишенията източно от Мечка бил подложен на силен убийствен огън. Наложило се на линията да бъдат извикани и резервните роти. Започнала ожесточена и непрекъсната престрелка. Неприятелските пехотни вериги една след друга слизали към Мечка. Към 10 часа веригите стигнали до шест. Заемайки източната част на селото, а така също и гребена, вдаващ се в селото от южната му страна, турците, под прикритието на многослойния огън многократно се опитвали да преминат падината, отделяща ги от руските окопи. Градушката от куршуми всеки път ги отказвала от намерението им. Под прикритието на вдаващия се гребен турците събрали гъсти маси пехота, предназначени за главния удар. Около обяд те започнали да прескачат като отделни вериги гребена и да се спускат в падината, лежаща пред фронта на руските позиции. Те се струпвали на мястото, където тази падина прави извивка, образувайки мъртво пространство. Когато тук се събрали достатъчни сили пехота, резервите на която останали на предишните си места зад гребена, турските вериги продължили своето упорито и настойчиво настъпление. Те се стремели да обхванат десния фланг на азовци, опитвайки се да се доберат до височината, служеща като продължение на позицията на русите. Достигайки до тези височини, турците, ползвайки се от гънките на местността и набързо изкопаните ями, открили убийствен огън по азовските роти, придвижени от резерва за париране на този обхват. По това време турските вериги, настъпващи към Мечка се слели с турските вериги, настъпващи от Гюр чешме към Тръстеник. Положението на десния фланг става критично. Падат войници и офицери. По-голямата част от резерва е на първите позиции. Турците
83
подсилват първите си части. В с. Мечка силите на врага са увеличени. Димът като гъста мъгла изпълнил цялата падина при с. Мечка. Турците на различни места по няколко пъти се опитали да изтласкат азовци от окопите. Само убийственият пряк огън и многото жертви връщали турците назад. Под прикритието на дима и местността започнало струпване на турски сили в падината пред крайния десен фланг на позицията. Тук се намерило твърде удобно и скрито място за съсредоточаване извън обсега на русите.
Командирът на бригадата, генерал майор Цитлядзев, е на своя десен фланг в самия разгар на ожесточения огневи бой. Майор Бартенев, забелязвайки насочилите се към него и спускащи се в Тръстенишката падина откъм Тръстенишките лозя резерви заповядал на Втора, Седма и Девета роти да отхвърлят заседналите в падината турци. Това било изпълнено и турците били изтласкани в падината на Мечка. За това помогнали и присъединилите се вериги откъм Тръстеник на Втора бригада на 33-та пех. дивизия Открит е убийствен огън по гъстите струпани в Меченската падина турски маси. Присъединил се и шрапнелният огън на Първа батарея. Турците не издържали и напускайки падината, започнали да се изкачват на противоположните скатове.
Генерал Цитлядзев счел момента за подходящ тъй като и на други участъци имало елементи на преход в настъпление и дал заповед за обща контраатака. Първа стрелкова рота, а след нея и всички останали роти на Първи Азовски батальон с вик "Ура!" атакували с. Мечка, отблъснали от селото веригите на противника извън селото: както резервите, така и укрепилите се из селото рой стрелци в окопи, канавки, плетища. Част от турците, скрили се в селото били намерени из къщите вече вечерта след свършване на боя от специална команда. В общата атака на русите взели участие и пристигналите подкрепления. Енергичното преследване на пехотата завършило чак на Пирговските височини. Само настъпването на тъмнината заставило генерал Цитлядзев да даде разпореждане да тръгнат към своите биваци. 3-ти Азовски батальон отново заел своето място на авангардната Пирговска позиция.
В описания бой при с. Мечка взела участие и броненосната лодка "Никопол". Тя се придвижила от Батинската переправа към остров "Мечка". Водила престрелка тук с три турски съда, стреляла по настъпващите, а след това и отстъпващи турски пехотни вериги.
84
Докато турските части ожесточено атакували Меченската позиция на XIII-ти корпус, срещу Тръстенишкия участък действията били сравнително спокойни. По силата на дадените инструкции авангардът при Гюр чешме дал няколко изстрела и без бой отстъпил височините. Турците ги заели и останали тук като че ли в изчаквателно положение на резултатите от атаката на Мечка. Командирът на ХІІ-ти корпус пристигнал около обяд на Тръстенишката позиция. Огледът на обстановката и пристигналите подкрепления дали основание да се вземе решение за настъпление. Извършват се необходимите съсредоточавания и заемане на изходни позиции.
Нека преди да опишем главната контраатака при Гюр чешме да разгледаме положението на център на позицията между Тръстеник и Мечка.
В 8 часа сутринта Първи ескадрон драгуни тръгнал на смяна на Първи ескадрон улани, носещ стражева служба пред Пиргово. Те срещнали противника вече в пълно настъпление и заедно с ескадрона улани се отдръпнали на височината, съставяща южното продължение на Меченската позиция. На гребена на височината се показала гъстата кавалерийска верига на неприятеля, а след нея се точели пехотните колони. Очевидно това били онези колони, които по-късно са атакували десния фланг на Меченската позиция. Тогава командирът на Стародубовския полк подкрепил своята кавалерийска верига с още два ескадрона драгуни. а командирът на Белгородския полк изпратил вдясно от драгуните в промеждутъка между Тръстеник-Мечка Втори, Трети и Четвърти ескадрон улани.
Било 8 и половина часа, когато частите на 33-та пех. дивизия се строявали в резервен ред. Разсипаните полуескадрони на гореспоменатите ескадрони на драгуни и улани водели престрелка отначало с кавалерията, а след това и с пехотата на противника. Конете били отведени назад. След пристигането на 33-та пех. дивизия, към 11 часа, драгуните и уланите се отдръпнали към Тръстенишките лозя.
Подготвяната атака срещу Гюр чешме започнала около 2 часа. Първи тръгва 12-ти хусарски Ахтирски полк. Той се придвижва около изсечената гора вдясно от шосето. Вдясно от тях се движели 3 сотни и половина от 12-ти Донски полк, също със своите оръдия. Движението до височините било безпрепятствено. Със започването на изкачването хусарите и казаците били посрещнати от турски конници и стрелци, зад които били резервите.
85
При Иваново също се виждали части от турска пехота. Със заемането на височината над фонтаните генерал Сталь заповядал на Ахтирския полк да се обърне към Красен, а 4 оръдия открили огън. Донският полк обезпечавал десния фланг на хусарите откъм Иваново. През това време пристигат и останалите кавалерийски и оръдейни части. Изпратени са части за наблюдение към Иваново и Щръклево, към Божичен. Тези части имали от време на време престрелки с малки части, налагало им се и спешаване на кавалерията След кавалерията настъпила пехотата. Артилерийските части се изнесли бързо напред по шосето и заемайки от близо позиция, започват чест картечен огън към окопите при Гюр чешме. Това предизвикало объркване у противника. Дружното "Ура!" както на батареите, така и на украинци и зарайци окончателно объркало турците и ги обърнало в бягство. Противникът отстъпвал към следващия гребен. Тук те започват да се окопават. Всички руски части са вече на гребена на височината, водеща от Гюр чешме към Иваново. Взаимодействието между руската кавалерия и пехота в боя на това плато изиграва голяма роля. Много са героическите постъпки и себеотрицанието. Заслужава да се отбележи подвигът на вахмистъра от Първа сотня на 12-ти Донски полк - Шашурин Той още в самото начало на боя е ранен с куршум в шията, но останал в строя до края на боя. Даже в хода на боя, седнал на коня, един от първите се врязал в тълпата отстъпващи турци. Смъртно ранен е в такава ситуация и командирът на сотня есаул Василев.
Започналите да се укрепяват на гребена пред Гюр чешме турци отново са енергично атакувани от зарайци и украинци. Наложило се и да поработят с щиковете. Загубите започват да растат. Моршанският полк обхваща турския ляв фланг. Противникът, без да се опитва да се задържа повече, напуска височината и бяга в безпорядък. В атаката дейно участие вземат артилерията и конницата. Част от артилерията е изпратена към Пиргово за действие във фланг против отстъпващия там противник.
В центъра на позицията между Тръстеник и Мечка 33-та пех. дивизия, както вече споменахме, заема позиция към 11 часа. След като украинци и зарайци излезли, на височината при Гюр чешме е дадена заповед за настъпление и на 33-та пех. дивизия. Пред фронта на дивизията се намирали три падини, разположени една след друга. Ротите на Тирасполския и Бендерския полкове от първа и втора линия тръгват напред под силния неприятелски огън. Загубите са значителни. По скатовете на трите хълма имало
86
съсредоточени гъсти маси турска пехота. Бендерци и тирасполци атакуват съответно най-гъстите от тях, намиращи се по посока на фонтана. Турците са отблъснати без спиране. При изкачването на следващия хълм, на гребена, тези руски части срещат още по-големи и значителни пехотни сили, във всякакъв случай превъзхождащи атакуващите ги 5 батальона. Въпреки това бендерци и тирасполци без почивка и с вик „Ура!" се втурнали на ръкопашен и щиков бой. Обсипвани от град от куршуми, понасяйки много големи загуби батальоните обърнали турците в бягство.
Труднодостъпността на местността и бързината на предшестващото движение, извършвано в протежение на повече от 3 версти изтощили силите на войниците и станали причина за намаляване на темпа на преследването. Разстоянието от бързо отстъпващите нагоре турци по стръмния скат постоянно растяло. Бригадата продължавала да се изкачва по склона на главното разклонение на хълма при Гюр чешме. Било вече около 4 и половина часа, бригадата се изкачила на тази височина и левофланговите Бендерски роти заели укреплението на Пирговския авангард. Фронтът на бригадата се разтегнал от това укрепление зад Пиргово по направление на Гюр Чешме.
В 6 часа и половина на бригадата е заповядано да се върне на биваците си.
30 ноември (12 декември): Военен съвет на русите в Пордим. След падането на Плевен целта на руското главно командване е пренасянето на войната зад Балкана. Русчушкият отряд получава задача да остане в предишното си охранително и наблюдателно положение с цел обезпечаване на съобщенията и отчасти за маскиране на главните настъпателни действия. Към отряда са присъединени Гюргевският отряд, както и Олтеницко-Каларашкият отряд.