[[ 8. Месец януари 1878 г: ]]
1 януари (13 януари): Изпратени са 3 засилени кавалерийски
разезда: към Гагово, към Попово и Кардам, към Сют кьой, Светлен. Когато
първият отряд се приближил към Гагово, на височините зад реката се появили
2 оръдия, които не открили стрелба. Стигайки до реката, отрядът установява,
че мостът е развален (напречните греди са махнати). Броят на турците на
височината постепенно с увеличава. Някои от тях заемат окопите. Когато
90
русите съвсем се доближили до разваления мост, чакащата ги група турци започнала да ги моли да спрат. Някои от групата даже преминали реката по напречните дървета при русите. Здрависвайки се и запознавайки се с руските офицери, те се чудели, че русите не знаят още за сключеното примирие, за което на тях им е съобщено преди пет дни... На русите не било разрешено при това да преминат на другия бряг.
Тази мирна сцена се повторила и с отряда, влязъл на Кардам. При приближаването на селото Вознесенските улани били посрещнати от хора без оръжие. И тук след мирно беседване страните се разделят.
Дивизионът Лубенски хусари се доближил само до Светлен. Той срещнал два дивизиона неприятелска кавалерия, като на височините зад Лома имало гъста верига. Турският офицер с приведена сабя в ръка и с преводач се приближил към русите, показвайки някакъв документ, написан на турски. Той казал, че имат заповед да не стрелят.
2 януари (14 януари): Поради липса на указания от Главното командване е заповядано да не се приемат парламентьори и заявления на турците.
От постовете при Гюргево е получено съобщение, че от крепостните батареи се снемат оръдия.
3 януари (15 януари): От всички брегови батареи на Гюргевския отряд са изстреляни към крепостта 316 снаряда. Сред 2 часа започват да стрелят и турците. Те изстрелват 308 снаряда. Това дава възможност да се установи, че има само малки изменения в бреговата охрана на Русе.
4 януари (16 януари): Започва подготовка на разпореждане за започване на настъпление. Засилва се наблюдението на Русе и околността. Изказва се намерение за построяването на вишка, на която постоянно, от разсъмване до мръкване, да дежури офицер. Изпратени са 4 разезда по фронта пред XII-ти корпус. Първият оглежда пространството между Иваново и Басарбово и предизвиква появата на турски части от Иваново, Щръклево и по шосето за Русе. Вторият разезд е отправен към Иваново, пред което е посрещнат също от турски части. Третият разезд е отправен в пространството между Щръклево и Нисово. Преминавайки р. Бели Лом около устието му, отрядът не срещнал противник и се отправил към Щръклево. Натъква се на турски пехотен лагер. Четвъртият разезд е отправен през Сваленик към Нисово. Пре-
91
дизвикано е придвижване на турски части от Нисово, Щръклево и Писанец.
Части на ХІІІ-ти корпус заемат Гърчиново, Крепча, Опака.
6 януари (18 януари): Авангардът на генерал Горшков изпраща разезди към Кардам, Долец, Берковски, Разделци. В първите 3 села разездите са посрещнати от турски части. Разделци се оказало напуснато от жителите. Разездите на Кадъкьойския отряд (Стражицкия) установяват, че Манастирица и Горица не са заети от противника, а Чабан кьой и Разделци имат въоръжени жители. Плененият тук турчин казал, че турците са отишли към Антоново, където в землянки има около 10 000 човека. Същият турчин съобщил, че имало разпореждане във всяко село да се раздадат по 100 пушки и да се изпратят по 25 башибозука с коне. При нападение на русите те били длъжни да се събират към атакувания от русите пункт и да изпратят съобщение за това.
8 януари (20 януари): Изпратени са директивите за предстоящото настъпление до командирите на XII-ти, ХІІІ-ти и IV-ти корпуси. Частите за настъпление трябвало да се съсредоточат до вечерта на 10 януари в Церовец, Кацелово, Гърчиново, Горско Абланово и Крепча.
10 януари (22 януари): Заповядано е настъпление без отлагане към определените пунктове и най-вече към Разград. Целта е да се прекъсне връзката между отделните турски части, оставени в градовете от крепостния четириъгълник и при възможност да се принудят да се затворят в тях. През следващите два дни са заети Умур кьой, Садина, Зараево. Поради това турците напускат всички свои позиции по р. Малки Лом, включително и лагерите си при Сваленик и Костанденец, левия бряг на горното течение на р. Черни Лом, напускат Гагово и Кардам - отстъпват на изток.
14 януари (26 януари): Руски части заемат Костанденец и Сваленик. Изпращат се части към Писанец и Хлебарово, към Попово и Кардам.
През нощта срещу 14 януари Щръклево е напуснато от турците, след като е запалено. Руски войски напредват към Зараево и Садина. Турците отстъпват без бой, разваляйки мостовете на реките. Големият лагер при Езерче го няма вече, а в самото Езерче няма и жители, а само изоставени в бързината запаси.
15 януари (27 януари): При Иваново се оправя мостът. Писанец е зает от русите. Генерал Прохоров донася чрез изпратени
92
българи, че Разград е почти изоставен от турците - войски има малко само на гарата. Към 3 часа след обяд тези турци трябвало да отпътуват с влака, след като вдигнат във въздуха барутния завод и патронената фабрика. Русите ускоряват придвижването си. Връщат ограбения добитък и имущество на жителите на Осенец и Гецово. Възторгът и благодарността на българите от тези села са големи... Руски части напредват и през Садина. Тук незначителен отряд удържа победа над превъзхождащия противник. Изпращайки напред кавалерия, полковник Марков продължава придвижването си по шосето, без да обръща внимание на огъня на тълпата черкези, опитваща се да го спре. Целта е да спасят завода и фабриката. Отрядът на полковник Марков като лава преминава през града и с това предотвратява възникването на пожари и издевателства. Малко след 10 часа той отново минава през града, но вече с музика и развети знамена.
17 януари (29 януари): От Писанец е изпратен разезд към Вятово. Пред селото казаците са посрещнати от огъня на турска пехота.
Русите заемат Ески Джумая (Търговище). Пред тях се разкрила картината на страшно опустошение и зверство: градът горял на различни места, покрайнините му били покрити от труповете на повече от 200 убити и обезобразени жени и деца.
18 януари (30 януари): Сутринта са изпратени 3 роти и 2 сотни към Вятово. Те също са посрещнати от огъня на заелата позиция в покрайнините на селото турска пехота. Изпратените в обход сотни принудили турците да напуснат селото и станцията.
19 януари (31 януари): Командирът на ХІІ-ти корпус получава предписание да заеме заплашващо положение срещу Русе, подготвяйки при това настъпление за 21 януари. Освен това трябвало да изпрати парламентьор в крепостта. ХІІІ-ти корпус получава задача да предприеме мерки за обезпечаване на десния фланг на XII-ти корпус.
20 януари (1 февруари): Изпратени са 2 рекогносцировъчни отряда: първият тръгва от позицията при Мечка и се придвижва напред през Пирговските височини, а вторият - по шосето към Гюр чешме и по-нататък по брега на Лома към с. Красен. Вторият отряд достига до Красенските височини към 3 часа след обяд, минава през селото и свива към Русе. Селото се оказало разорено - останали са само 4 къщи и мелницата.
Извършва се придвижване напред на руски части.
93
21 януари (2 февруари): Началникът на отряда получава от Главнокомандващия телеграма, че на 19 януари са подписани условия за примирие. Във връзка с това се заповядва прекратяването на военните действия.
Някъде към обяд парламентьорът, майор Геслер. съпровождан от корнета Остроградски се приближил по шосето откъм Гюр чешме до турските предни позиции. Той още не знаел за подписаното примирие. В крепостта той предава на губернатора на Русе писмо с предложението за предаването на Русе.
Изпратени са два разезда - към Долапите и към Басарбово. Освен това
предприетото придвижване на разезд откъм Пиргово предизвиква заемането
на позиция от страна на турците.
Получена е инструкция от щаба на отряда към щаба на ХІІ-ти корпус да
се дава разрешение на българите, които искат да се върнат в Щръклево и
другите села.
Изпратен е отряд за завземането на Червена вода. Отрядът тръгва сутринта от Бъзън, покрай железопътната линия. Близо до Червена вода е срещнат от неприятелска верига. Челната сотня завързва престрелка с нея. Турците отстъпват към височините зад селото, където има други турски части. Полковник Хрещатицки построява отряда си в боен ред, но турците не приемат боя и отстъпват към Липник. Оставяйки батальон и сотня в Червена вода, полк. Хрещатицки с останалите войски преследва противника до Липник. Едновременно с това изпраща разезди към Ново село и Долно Абланово. Оказало се, че тези села са напуснати от турците.
22 януари (3 февруари): Военният комендант на Русе Ахмед Кейсерли паша предава сутринта отговора си на руския парламентьор, след като предната вечер е свикал специален военен съвет за това. В отговора се той подчертава, че без разрешение на Портата той при никакви условия не ще предаде крепостта. Устно той добавил като молба да се пощади онази част от града, където има военни болници, че в града са останали само бедняците и се разпространява тиф.
Отдават се разпореждания за подготовка на бъдещо построяване на телеграфна линия Тръстеник - Русе.
23 януари (4 февруари): В резултат на подписаното примирие целият отряд прекратява военните действия. Обявена е демаркационна линия: от Балчик-Толбухин - по права линия към Разград-Търговище-Омуртаг-Котел.
Издадена е заповед до войските на XIII-ти корпус, според която: да не се допускат турски жители през предната руска линия;
94
българи откъм Шумен да се пропускат, тъй като са насила изселени на изток от заетите от русите села, като се съблюдава съответен ред; да се съставят списъци на живеещите и пристигащите българи в селищата, заети от русите, както и на турците, останали в родните си села.
24 януари (5 февруари): В отряда е тихо и спокойно.
25 януари (6 февруари): Въпреки наличието на руски отряд в Червена вода партия башибозуци, нарушавайки примирието влязла в Долно Абланово и започнала грабеж. Българите от селото избягали към Червена вода.
Избягали от Русе българи разказват, че турското население в крепостта се снабдява с оръжие и е решило да не дава крепостта без бой.
Предстояло връщането на Престолонаследника и братята му в Русия. Командването на Източния отряд се поема от генерал-адютанта Тотлебен, а на XII-ти армейски корпус - от генерал-лейтенант Вановски.
29 януари (10 февруари): Генерал Вановски изпраща писмо до коменданта на Русе, в което изпраща подробните условия за примирие. В 15 от тях се казвало, че Русе трябва да бъде съвършено очистен от турски части и предаден в седемдневен срок. Освен това той поставя редица конкретни въпроси, като: в какво направление и кога мисли да се изтеглят войските на Русенския гарнизон; кога да бъде допусната руска санитарна част в града и др.
31 януари (12 февруари): По пътя от Шумен за Русе пътува турски паша, съпровождан от офицер и 2 тръбачи.