БЕЛЕЖКИ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РЕДАКТОР

Докладът на Международната Комисия на фондация „Карнеги" е многократно използван в научната литература, в България и в чужби- на. Той представлява неоценим документ за балканската история, като има и стойност на първокласно свидетелство за етническата карта на Балканите до навечерието на Първата световна война. Стремежът към максимална обективност (въпреки безбройните нападки на Коми- сията в съседните балкански страни) е conditio sine qua non за авто- рите на анкетата. Затова и всички приложени статистики и карти принадлежат на автори от различни балкански страни. Същото се отнася и до цитирането на свидетелските показания, както и до подбо- ра на илюстративния материал. Въпреки това в текста има неточнос- ти, които се дължат на неправилна осведоменост по отделни събития или дати, или на преднамереност в подхода към исторически даденос- ти. Най-големият препъни-камък остават етническите характеристи- ки на населението на Македония и българското национално-освободи- телно движение там, както и отношенията между ВМРО (чиито дейци в повечето случаи са наричани с не много ласкавото „комитаджии"), и Върховния Македонски Комитет в София. Руският учен и политик Павел Милюков, автор на I, III и IV глава е този, който пише истори- ческата част върху произхода на Балкаските войни и се ангажира с коментариите си върху българската история.

Верен на неославистичните си концепции („Не е славянин този, който притеснява други славянски народи.") заявени на Славянския конгрес в Прага през 1908 г., той настоява на тезата за общото славянско население на Македония, въпреки че не отрича доказател- ствата за заявеното и изявеното българско национално съзнание на част от това население и отчита факта, че в Сърбия и Гърция до 60-те години на XIX в. не е имало спор по този въпрос. Воден от същите идеи, той не оценява безпристрастно и национално-освободителното движе- ние на българите в Македония.

Друг повод, отнасящ се до вината за българската катастрофа през Междусъюзническата война е отново преповтореното обвинение в „престъпно безумие" срещу помощник главнокомандващия българс- ката армия 1912 - 1913 г. ген. Михаил Савов. В най-новата българска историопис) е показана истинската причина за Първата национална катастрофа, възел от сложни и противоречиви отношения между Вели- ките сили и страните от Балканския съюз от една страна, и от друга -

402 ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

между Главното командване, Двореца и Министерския съвет в Бълга- рия, без и да се отрича ролята на ген. Савов (вж. Г.Марков, България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 - 1913 г., С., 1989 и Същият, Българското крушение 1913 г. С., 1991 г.).

Грешно е и възприеманото мнение за оставката на министър- председателя на България Иван Евстратиев Гешов. Големият българ- ски държавник и един от създателите на Балканския съюз се оттегля по свое желание поради несъгласие с външната политика на царя и част от коалиционните министри, след като с отчаяние вижда краха на съюза между балканските държави. (Вж. Е. Стателова, Иван Евстр. Гешов или трънливият път на създанието. С., 1994)

В българския периодичен печат се пише много върху Карнегиева- та анкета по време на нейното създаване и напечатване. Интересът към нея се повтаря с нова сила след Втората национална катастрофа за България през 1919 г. Съвременната българска историография може да се похвали с една статия, посветена на обстановката в България след Междусъюзническата война, на силата на пропагандата на бал- канските държави (Но не и на българската!), на създаването и работа- та на Комисията, както и на международния отзвук на доклада. (Вж. И. Илчев, Карнегиевата анкета през 1913 г. Обстановка, извършване и международен отзвук. Исторически преглед, 1989, кн. 10, с. 15- 28 ). Въпреки възприемането на клишета от рода на „аспирации на наци- оналните буржоазии" и „елементарен пацифизъм" (по отношение на А. Карнеги), статията най-пълно досега излага фактите около провеж- дането на анкетата.

Да се надяваме, че това издание ще стане и повод за нови българ- ски публикации върху делото на Карнеги и отношенията към и между балканските народи. Същото може да се пожелае и от чуждата балка- нистика. В повечето случаи тя не може да изскочи от омагъосания кръг на предпоставените тези за Балканите: недоразвитостта на бал- канците, което не им отрежда място сред „цивилизованите народи" и непракъснатия пушек, носещ се над този „барутен погреб" на Европа. Към това се прибавя и метафората за Балканите като огромен хладил- ник, уравнил и запазил балканските националности в апатия като резултат на турското владичество, тръгнала от Карнегиевия доклад.

Безспорен авторитет като Джордж Кенан и днес продължава да пише за „неясни стремежи" на балканските народи в навечерието на Балканската война, когато на Балканите не само има четири незави- сими държави, но и техните национално-освободителни движения са представени от организации с вековен опит. Същото се отнася и до твърдението, че в Югоизточна Европа се е наложила една ярко неевропейска цивилизация, от което следва, че едва ли не само за Балканите трябва да се изработи специален статут на международен живот. Първото аргументирано опровержение на широко възприетата теза за „варварските Балкани", принадлежи на български балканист в САЩ (Вж. Мария Тодорова, Reinventing the Balkans, Slavic Review, Summer 1994).

БЕЛЕЖКИ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РЕДАКТОР 403

В оригиналния текст на доклада корените на балканско-славянс- ката „примитивност" водят началото си от Средните векове - нещо, за което отново трябва да бъдем „благодарни" на чуждата исторография. И ако това е обяснимо с евроцентризма на западната историческа литература, то би трябвало да преценим ролята на руската исторогра- фия по отношение на българската стара и нова история. Този въпрос най-после се повдигна от български историк (вж. А. Орачев, Неосла- визмът и Балканите, Архив на Департамента по история на Нов български университет).

Конкретните неточности в текста са отбелязани със звездичка, а тук ще намерите бележките по тях.

УВОД НА ДЖ. Ф. КЕНАН

Стр.8* Напротив - създаването на Балканския сьюз между Гърция, Сърбия, България и Черна гора е много ясно насочен срещу Османс- ката Империя с цел освобождаването на населението в Тракия и Македония и окончателното изтласкване на империята от Европа. Неясни са договореностите между държавите за следвоенното терито- риално разпределение на освободените земи.

Стр.13* В модерния смисъл на думата авиация няма през Балкан- ските войни. Но не трябва да се пропуска факта, че българите за първи път използуват самолети за бойни цели: извършва „се бомбардировка" с пирони над Одрин и се разпръскват листовки.

Стр.15* В оригиналния текст на доклада тези македонци изрично са назовани българи.

Стр.15** Ислямско население има навсякъде на Балканите, не само в Македония и в България. То е различно по етнически произход и принадлежност. Част от него принадлежи на приели исляма в различ- ни периоди и по различен начин групи местно балканско население. (Вж. А. Желязкова, Разпространение на исляма в Западно-балкански- те земи под османска власт XV - XVIII в.), С., 1990)

Стр.18* До „проникването на Византия на Балканите" (което само по себе си е неправилно твърдение) изобщо не може да се говори за балкански народи, които да имат нещо общо със съвременните балкански нации (18-19 в.) освен културна традиция.

404 ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

Стр.7* Байрон умира в Гърция по време на войната за независи- мост, но Гладстон не е бил там.

Стр.8 *Тук изцяло се пренебрегват постиженията на модерниза- цията на балканските държави, включително построените ж. п. линии и други комуникации. Това е особено несправедливо по отношение на училищата, тъй като образователното дело е основна цел на тези държави - особено на Гърция и на България.

Стр.12* Това не отговаря на истината. За ролята на ген. Савов виж бележките по-горе.

Стр.16* Утопично е да се желае малък военен бюджет за малка държава, която иска да бъде независима или още повече - да се бори за национално обединение.

Стр.16** Само година по-късно избухва Първата световна война.

Стр.20* Професор Милюков би трябвало да е знаел, че Българс- ката държава между Х и XIII век трудно може да бъде наречена примитивна. Явно тази теза се повтаря, за да се избегне сравнението между България и Русия.

Стр.20** В случая става въпрос за т.н. романизирани даки, или населението на римската провинция Дакия преди периода на големите миграции 4-6 век. Етнонимът „румънец" се появява едва в 19 век.

Стр.21* В гръцката историография се отрича участието на всяка- къв славянски елемент при формирането на гръцката нация.

Стр.21** Населението на Дунавските Княжества - Влашко и Молдова - или днешните румънци не са били напълно под османско владичество.

Стр.22* Македония тук се споменава като отделна страна, въпре- ки че тя не е била самостоятелна държава между IV и XX в. и по- голямата част от населението й през 19 в. се самоопределя като българско, затова и Македония е включена в границите на българска- та нация, определени с фермана от 1870 г. за учредяване на Българска- та Екзархия.

Стр.22** Това е грешка - първото българско светско училище е основано още през 1835 г. в Габрово - т.н. Априловска гимназия.

БЕЛЕЖКИ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ РЕДАКТОР 405

Стр.ЗО* Границите на българската нация са определени с ферма- на от 1870 г., включващи Тракия, Мизия и Македония (вж. заб. към

Стр.22).

Стр.ЗО** Цяла България е разделена на части, княжеството е само една от тях, а значителни територии и население остава под

турска власт.

Стр.31* Става въпрос за Върховния комитет в София, наречен „Върховистски", чиято историческа роля все още не е достатъчно изяснена. Споменатото е сред най-разпространените мнения за зави- симостта му от Двореца.

Стр.31** Началото на българското национално-освободително движение се поставя в Солун през 1893 г.

Стр.39* Сръбско-Българската война е през 1885г.

Стр.39** Става дума за Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

Стр.56* В народния епос Крали Марко е възпян като герой на борбата срещу османските завоеватели. Всъщност, историческата ис- тина е, че той е един от първите балкански феодали, обявили се за

васали на османците.

Стр.57* Тук и навсякъде в текста се среща това название за дейците на ВМРО, което отразява по принцип негативното отношение на авторите на доклада към всички нередовни части, участвували във войните. Същото название се употребява и за сръбски участници в чети или банди. Гръцките участници в чети са назовани комити или андарти. Често се употребява и думата възстаници.

Стр.64* Ген. Савов не само не е уволнен, а е главнокомандуващ съединените армии по време на Втората балканска война.

Стр.69* Става въпрос за ВМРО.

Стр.97* 100 мили се равняват на 160 км.

Стр.149* Ясно доказателство за широко употребяваната в докла- да замяна на „българи" със „славяни".

Стр.166* Вж бел. към с.56

406 ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

Стр.185* Повече от ясно е, че и на двете места има „заместване" на български национални икони и българска църква със славянски икони и славянска църква.

Стр.185** Отново българи е заместено със славяни.

Стр.194* В това мнение на Комисията не се има предвид, че България е принудена от другите членове на Балканския съюз, особе- но след несъстоялия се арбитраж от руския император за спорната зона в Македония да защити правото си да включи българите от Македония в своите територии. Българската армия, изнесла основна- та тежест на войната срещу Турция в Тракия, няма достатъчно сили в Македония, която изцяло е окупирана от сръбски и гръцки войски.

Стр.196* Това става след поредица недвусмислени провокации от страна и на сърби, и на гърци. Знае се и че двете държави са били вече решили войната срещу България. (Вж. Г. Марков, Българското круше- ние, С., 1991).

Стр.198* полк. Гичев

Стр.198** старши адютант кап. Джиджев

Тук възприемаме имената според българския превод от 1915г. (с. 151). Явно, че името на полковника е сгрешено с това на ген. Савов.

Стр.213* и тук е възприето името според първия български пре- вод. (с.167).

Стр.241* Става въпрос за гоненията срещу гръцкото население в Южна България през 1906 г., когато част от него е принудено да емигрира в Гърция.