Б) Тайната културно-просветна организация на македонските българки
Успоредно с ММТРО бе започнала да съществува и Тайна женска организация под името "Тайна културно-просветна организация на македонските българки". Макар две години по-късно от създаването на ММТРО, чиито членове са били само млади хора от мъжки пол, тая организация, както ще видим по-нататък, е изиграла важна роля. Основана била през есента на 1926 година като спомагателна организация на общото революционно дело в контакт с ръководството на ММТРО – централната група в Скопйе. Тогава тя е получила своя устав, на основата на който започнала да развива своята дейност.
Понеже в устава се съдържат изрични определения на нейните национални
цели, задачи и задължения на членките, ще цитираме съответните параграфи,
както ги намираме в книгата "Македония – сборник от документи и материали"
(БАН, 1978, с. 692 – 694);
| Устав на Тайната културно-просветна организация на македонските
българки.
Чл. 1 – Македонските българки, гдето и да се намират те, се организират
в дружби с цел:
Чл. 2 – Членка на Тайната културно-просветна организация може да бъде всяка пълнолетна грамотна българка македонка – девица или майка, която милее за народността си и знае да пази тайна. Чл. 3 – При постъпването си в организацията всяка членка дава следната клетва: "Заклевам се в името на Бога и отечеството, в честта и съвестта си да работя за запазването на българската народност в Македония под гръцко и сръбско владичество..." Чл. 4 – Във всяко населено място македонските българки се организират в седмочленни дружби. Членките на всяка дружба се наричат една друга сестри... Чл. 5 – Три членки в едно населено място могат да турят начало на дружба... Чл. 8 – На главните дружби в окръжните градове са подчинени главните дружби в другите градове на окръга. Чл. 9 – Главните дружби в Битоля, Скопйе и Солун са централни... Чл. 11 – Всяка членка е длъжна да поддържа съзнанието и чувството за принадлежност към българския народ на всяка македонска българка. Чл. 12 – Всяка членка трябва да се стреми да бъде все по-добра и по-добра възпитателка на своите и чуждите деца българчета в национален дух, като внушава да се говори вкъщи на български език – местно наречие или литературно. Чл. 13 – ... За тая цел членките запознават децата с българско писмо и четмо и разпространяват букварчета, читанки и подходящи детски книжки. Те разказват на децата народни приказки и ги учат да пеят български народни и литературни песни, както и да декламират стихотворения от българските поети. Чл. 14 – Членките разправят на децата за събития из българските черковни и революционни борби, като им разказват за делата, заслугите и страданията на видни местни деятели. Чл. 15 – Девиците – членки не бива да встъпват в брак с гърци или сърби, а в случай че се омъжат за небългарин, длъжни са децата си да запазят за своя български народ. Чл. 16 – Всяка членка е длъжна да пази народните обичаи и обреди... Чл. 18 – Изобщо всяка членка е длъжна да изпълнява всичко, което заповядва нейната сестра учителка, за запазване на българската ни народност. Чл. 19 – Сестрата – учителка – ръководителка – освен задълженията на всички членки има следните специални за нея: а/ ... б/ да държи беседи върху българската история, особено от Възраждането насам; в/ да запознава сестрите – членки с делата и заслугите на бележити македонкн в борбите за български черкви и училища и в освободителните борби; г/ ... д/ изобщо да подпомага със съвети и дело своите сестри – членки и ги усъвършенствува в служба на българската народност; е/ с държанието си, с преданата работа за българщина учителката – ръководителка трябва да се стреми да бъде гордост на съгражданнте си и да всее у всички чувство на гордост, че са добри българки. Българските майки, съпрузи и дъщери има с какво да се гордеят в историята
ни. Да бъдем достойни за македонските българки в миналото!"
|
Тоя устав е същевременно красноречив документ за съпротивата на българската жена както срещу денационализаторската политика на поробителите, така и срещу кривите идеи на разни национални нихилисти и служители на чужда нацнонална кауза, каквито бяха македонистите от рода на сръбските социалшовинисти и техните възпитаници по линията на ЮКП. Всяка дума на тоя устав е отрицание на македонизма във всичките му форми и от различно време.
Първоначално Тайната женска организация започнала с едно енергично ядро, състоящо се от една четворка на деятелки на Скопйе. Това са Гена Велева – от Скопйе, девойка със завършено педагогическо образование и произхождаща от патриотично народно семейство; Роза Койзеклиева - гимназиална учителка, родом от Щип, историчка (поминала мъченически в македонския затвор Идризово, Скопско); Стойна Стефкова – бивша българска учителка в турско време, скопянка, от българския квартал Чаир, и Донка Иванова – от Скопйе, по-сетне съпруга на народния мъченик Димитър Гюзелов, братовчедка на народния герой Лазар Дивлянски, скопски войвода.
Всяка от тези организаторки създала около себе си свои дружби, постененно попълвани до седморка. От Скопйе организацията преминала във Велес, Щип и др. Броят на членките нараствал постепенно, като същевременно около тях са се събирали други добри българки, без да бъдат организирани и без да подозират съществуването на организацията, но станали предмет на възпитателно въздействие. Имената на останалите членки засега не могат да бъдат посочени, защото са още живи и могат да бъдат предмет на преследване от днешните приемници на сръбския терор. Ще споменем имената само на някои покойнички: Параскева Тошева – сестра на Венко Марковски, Пандора Титизова, по-сетне омъжена във Велес, Перса Младенова и Благородна Мицева – всички от Скопйе.
Както се вижда, женската организация по цели и задачи е близка на ММТРО: съдействува за освободителната борба на поробена Македония, като влияе върху македонската българка да пази българското си съзнание, да проявява народностна ревност, като пази чистотата на българското семейно огнище и неговите традиции, да възпитава в обич към родината подрастващите поколения, да помага за облекченнето на съдбата на народните мъченици в сръбските и гръцките затвори, събирайки помощ за тях, да укрива и разпространява българската книжнина, да разузнава и предупреждава за опасности, а на дело се показа и допълнителна, доброволно приета задачата да укрива оръжие и да го пренася от място на място. По тоя начин тая организация изиграла важна роля особено около и след Студентския процес в Скопйе. Чрез нея била поддържана връзка с по-горното ръководство на ТМТРО, събирани са помощи за затворниците (храни, дрехи, пари), подпомагани са техните семейства, организирана е и адвокатска защита за арестуваните – пряко или чрез близките им, и пр. Организирани са също излети, екскурзии, вечеринки на младежи, в които се създавало чисто българско общество и за ония момичета, които не били в организацията, но били също обект на национално възпитание чрез песни и книги. По тоя начин акциите на ММТРО и МТЖО се сливали и повдигали духа на населението. Особено ценна била ролята на жените при пренасянето и укриването на революционна литература, кореспонденция и дори оръжие. Влизали са в контакт с верни хора от простия народ и намирали подкрепа при нужда от укриване на хора и т.н.
Трябва особено да се подчертае, че тая женска организация остана докрай неразкрита от властта и продължи да живее до пропадането на кралска Югославия, след което се сля с легендарните родолюбиви културно-просветии среди на цялото българско население, участвувайки в женските дружества, читалища и пр.
[Previous] [
Next]
[Back to Index]