7. Никола Павлов - Бутика

Между най-жестоко изтезаваните български родолюбци в скопски затвор и в затвора "Идризово", край Скоийе, е и юристът Никола Павлов, известен с прякора Бутика. Неговото име също така често срещаме в книгата на Павловски, откъдето също узнаваме, че е работил рамо до рамо с Гюзелов, Чкатров и Китинчев.

Роден е през 1903 г. в Тетово, в старо българско еснафско семейство. Учил се в родния си град и в Скопйе, където завършва сръбска гимназия и веднага продължава следването си в белградския юридически факултет, който завършва през 1927 г. Още и първите си студентски години се свързва с дейците от започналото революционно движение сред македонското студентство и става член на ММТРО. Сам той поставя началото на младежкото движение в Тетово, като създава здраво ядро от предани родолюбци. В това отношение той се проявява като равностоен агитатор, продължител на организационното дело след Скопския студентски процес от 1927 г. През периода след тоя процес и до началото на Втората световна война създава връзки с оцелелите кадри от ММТРО и проявява особена активност при новата ориентация на македонската ни интелигенция по пътя на легалната борба, настанала след събитията от 1934 г. Тая борба всъщност бе трансформация на дотогавашната нелегална дейност на ММТРО, която отново свързва оцелелите членове – неразкрити през студентската афера или освободени след излежаването на наказанието. Така създадените нови контакти между вече завършилите образованието си интелигентни младежи изиграват решителна роля в навечерието и непосредствено след разгрома на кралска Югославия.

В тия дни Никола се намира в Тетово, където са били съсредоточени хиляди пленници от Македония, мобилизирани насила от сърбите и предали се на италианците или германците с възгласа "булгар – македон". Както се казва на друго място, Павлов застава начело на местните българи и образува първия български национален комитет в Македония, имащ за задача да организира всенародна помощ за пленниците с храни и дрехи и за освобождението им от плен като македонски българи. По негов пример акцията обхваща и другите градове.

След установяването на българската редовна администрация Павлов се отдава на адвокатската си професия в Скопйе, тъй като родният му град остава под окупацията на италианците. Същевременно развива и обществена родолюбива дейност с участието си в българските национални клубове на културата, в организирането на редица инициативи, беседи сред населението за националното му просвещение и особено за поддържането на духа на българите в оная част от Македония, която попада под италиано-албанска власт. Действува винаги в контакт с другарите от ММТРО и в подкрепа на акцията на Гюзелов, Чкатров, Стефанов, Китинчев.

Развоят на военните събития, неблагоприятен за македонските българи, го кара накрая да приеме завоя по посока на идеята за независима Македония като последното средство за спасение от сръбско нашествие. Това става особено актуално след изтеглянето на българските власти. Павлов застава край Стефанов и ония, които остават на поста си при настъпващото безвластие. Той се мъчи заедно с тия да организира народна власт, която да опази населението от идващите изпитания и особено от настъплението на албанците. Но събитията се развиват шеметно: от една страна, идват настъпващите срещу германците български войски на отечественофронтовска България, от друга страна, действуват партизаните, които набързо мобилизират населението от селата, за да заемат опразнените от германците места. Всичко е вече късно, трагично късно.

Павлов бива подложен на тежки изтезания. Негов главен джелатин е бил сърбоманинът Ристо от Куманово – един изключителен българомразец. Затварян е в карцер с вода, после изправян пред стената в затвора да стои прав непрекъснато цели денонощия без храна, без вода, без сън, докато припадне, после е освестяван с бой и пак каран да стои прав, и прочее. Изтерзан до крайност, ослепял и едва след това е бил пуснат на свобода, за да умре като най-голям страдалец за българското име.

Между българоненавистниците, които са го изправили на голгота, е и братовият му син Йован Павловски – тоя Павловски, чиято книга, пълна с противобългарски гадости, цитираме многократно. В тази си творба Йован Павловски многократно излива светотатни думи срещу чичо си Никола и с това доказва до какво морално падение и невероятно нравствено израждане е стигнал македонизмът в своята противобългарска същност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]