Освобождението (1877—1878)
Константин Косев, Стефан Дойнов
Второ издание
Академично издателство „Марин Дринов"
София 2003
СЪДЪРЖАНИЕ
Уводни думи . . . . . . . 5
Първа глава
Край на руската хегемония в Източния въпрос . . . . . . . 17
Нов курс на руската балканска политика — от експанзия към въздържаност и подкрепа на статуквото . . . . . . . 18
Източният въпрос под напора на германското обединение . . . . . . . 23
Втора глава
Начало на нова криза в Османската империи . . . . . . . 34
Усилията на руската дипломация за мирно уреждане на конфликта . . . . . . . 35
Задълбочаване на Източната криза — Българският въпрос в центъра на вниманието . . . . . . . 43
Цариградска посланическа конференция — провал на мирното решение . . . . . . . 53
Трета глава
Настъпление на Дунавската армия . . . . . . . 76
Военните планове на двете страни . . . . . . . 77
Формиране на Българското опълчение . . . . . . . 85
Начало на военните операции . . . . . . . 90
Четвърта глава
Размах на българското националноосвободително движение . . . . . . . 100
Разузнавателни акции . . . . . . . 101
Бойни отряди и милиционни стражи . . . . . . . 118
Икономическа и медицинска поддръжка на руската армия . . . . . . . 139
Пета глава
Промяна в тактическите планове на Дунавската армии . . . . . . . 160
Отбраната на Шипка . . . . . . . 160
Падането на Плевен . . . . . . . 168
Разгром на турската армия . . . . . . . 174
230
Шеста глава
От Сан Стефано до Берлин . . . . . . . 184
Триумфът на илюзиите в Сан Стефано . . . . . . . 186
По неизбежния път на компромисите . . . . . . . 191
Крахът на илюзиите в Берлин . . . . . . . 207
Послеслов . . . . . . . 220
По-важни публикации и архивни фондове . . . . . . . 226
Константин Косев, Стефан Дойнов
ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1877-1878)
Второ издание
Редактор Лиляна Лучева
Художник на корицата Богдан Мавродинов
Технически редактор Правда Глогинска
Коректор Катя Тошева
Издателски индекс 212
Формат 70x100/16
Печатни коли 14,50
Печатница на Академично издателство „Марин Дринов"
1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев" бл. 5
Поръчка № 1058
http://www.bgob.net/acad_publ_house.asp
ISBN 954-430-931-4
За разлика от всички минали руско-турски войни, мотивирани с традиционната експанзивна руска стратегия в Източния въпрос, войната от 1877—1878 г. е лишена от агресивна насоченост. Нещо повече. До последния момент царското правителство прави всичко възможно да предотврати нежелания сблъсък. И ако все пак се решава на подобна стъпка, то не е заради някаква драматична промяна в своите мирни политически начинания след Кримската война (1853—1856), а преди всичко поради размаха на българската национална революция.
Разлистим ли хрониката на тези съдбоносни събития, пред съвременния читател изникват множество въпроси, върху които историографията все още не разисква ясно и открито. Един от тях е защо Русия обявява война на 12 (24) април 1877 г., а войските ѝ дебаркират на българския бряг 3 месеца по-късно, давайки възможност на противника да изгради своята отбрана, което довежда до гибелта на десетки хиляди руски войници.
Как да си обясним факта, че 40 дни след „Манифеста" на император Александър II и 16 дни преди форсирането на Дунав в Главната квартира нямат окончателен план за воденето на войната? Чудно ли е тогава, че вместо 130 000 щика, с които според руските стратези трябва да се напредва в посока на главния удар, в Предния отряд на ген. Й. В. Гурко настъпват едва 12 500 души и 10 пъти по-малко артилерия?
Защо Русия подписва двустранния Санстефански мирен договор на 19 февруари (3 март) 1878 г., след като предварително се бе ангажирала да реши въпроса единствено и само със съгласието на своите партньори от Съюза на тримата императори или с участието на останалите Велики сили?
Защо и на кого бе нужна грандиозната политическа комедия, разиграна в дните на Берлинския конгрес, когато пратеници на Великите държави знаеха вече как ще се прекрои картата на Балканите в тяхна изгода?
Най-сетне не е ли време да се утвърди схващането, че тъкмо динамичното взаимодействие между руската военна сила и българското националноосвободително движение определя дълбокия демократичен и освободителен характер на последната руско-турска война?
Авторите на тази книга, която е второ издание на обнародвания им труд „Възкресението на България през 1878 г.”, се надяват, че проучването на посочените въпроси освен интереса на широк кръг читатели, ще привлече и вниманието на изследователите, ръководили се дълго време от емоционално-романтични мотиви в изучаването на това най-голямо събитие в новата българска история.
© Константин Димитров Косев, Стефан Колев Дойнов. 1999, 2003
© Богдан Николаев Мавродинов, художник, 2003
ISBN 954-430-931-4