Материали изъ миналото на Костурско № 2

 

 Костурско въ македонската революция

Официални документи изъ тайнитѣ турски архиви на великото везирство и на Хилми паша

 

Събрани и преведени отъ Панчо Доревъ

Съ предговоръ отъ Христо Силяновъ

 

Издава Костурското Благотворително Братство - София 1937

Сканове на сайта www.strumski.com

 

Костурско въ македонската революция — предговоръ отъ Хр. Силяновъ  (3)

Горещи благодарность на Исметъ Иньону  (27)  —  Официални разрешения  (29)

 

    Уводъ — отъ Панчо Доревъ  (33)

 

Официални документи изъ тайнитѣ турски архиви на Великото везирство (Високата порта) и на Хилми паша — събрани и преведени отъ Панчо Доревъ

А. Македонскитѣ българи участвуватъ въ църковната борба  (37)

      1. Плебисцитъ за български митрополити въ Охридъ и Скопие преди освобождението на България
      2. Българитѣ въ Битолския окрѫгъ да се закрилятъ (17 юлий 1872 г. н. ст.)
      3. До Битолския мютесарифлъкъ (17 юлий 1872 г.)
      4. Изборътъ на екзархъ Иосифъ — подписи на български народни представители отъ Битолско и Скопско (1877 г.)
      5. Българското население въ Костурско иска български митрополитъ (29 май 1903 г.)
      6. Българи и гърци помощници на валии въ Битолския и Косовския вилаети. За сърби не става дума (1 януарий 1895 г.)

 

Б. Организация и подготовка на борбата за свобода  (43)

      7. Революционната организация въ Битолския вилаетъ (17 октомврий 1902 г. н. ст.)
      8. Сражение съ Сарафовъ и Чекаларовъ въ с. Смърдешъ, Костурско (12 априлъ 1903 г.)
      9. Телеграма — отговоръ отъ В. везирство 30 мартъ
    10. Амнистия за българитѣ, затворени или обвинени за политически деяния — 1077 души (16 априлъ 1903 г.)
    11. Разквартируване на войски въ българскитѣ околии: Костурска, Леринска, Битолска, Охридска, Кичевска и Прилепска (30 априлъ 1903 г.)
    12. Битолскиятъ валия иска да се изпратятъ войски срещу едно евентуално нападение на Битоля отъ страна на бунтовницитѣ (2 май 1903 г.)
    13. Трагедията по опожаряването на с. Смърдешъ, Костурско (27 май 1903 г.)
    14. Шифрована телеграма до Инспектората на румелийскитѣ вилаети отъ 15 май
    15. Отъ Румелийския инспекторатъ. Отговоръ 16 май
    16. Въ навечерието на Илинденското въстание затворенитѣ българи възлизали на 1140 души (19 юлий 1903 г.)
    17. До Инспектората на румелийскитѣ вилаети (20 юлий 1903 г.)

 

В. Илинденското въстание  (50)

    18. Първитѣ тревоги на турцитѣ (4 августъ 1903 г. н. ст.)
    19. Превземането на Крушово и други въстанишки действия (4 августъ 1903 г.)
    20. Съвети отъ Цариградъ (4 августъ 1903 г.)
    21. Хилми паша апелира да се изпратятъ войски въ помощь на Костурско (7 августъ 1903 г.)
    22. Бързо се изпращатъ войски срещу въстаналитѣ въ Костурско (12 августъ 1903 г.)
    23. Войскитѣ на дълги вериги прегазватъ Костурско (28 августъ 1903 г.)
    24. 80 села и 7000 кѫщи били опожарени при потушаването на въстанието; селяни отъ костурскитѣ села на тълпи пристигатъ въ Битоля (12 септемврий 1903 г.)

 

Г. Гръцката въорѫжена пропаганда  (57)

    25. Турското правителство въ услуга на гърцизма (6 юний 1904 г. н. ст.)
    26. Великото везирство съгласно съ Хилми паша (5 юлий 1904 г.)
    27. Засилването на българщината е пакостно за турскитѣ държавни интереси (8 септемврий 1904 г.)
    28. Гръцкитѣ андарти сѫ и сѫдебно привилегирувани (20 мартъ 1905 г.)
    29. Трагедията на с. Загоричани. 60 българи изклани и 6 души ранени (9 априлъ 1905 г.)
    30. Великото везирство не сподѣля разбиранията на Хилми паша за подсѫдностьта на гръцкитѣ андарти (1 май 1905 г.)
    31. Пѫтуването на г. Брайсъ, председатель на Балканския комитетъ въ Македония. Повѣрително нареждане (12 септ. 1905 г.)
    32. Смущение въ Цариградъ отъ изявленията на Джеймсъ Брайсъ (19 януарий 1905 г.)
    33. Награждаването на Хилми паша съ гръцки орденъ (22 августъ 1906 г.)
    34. Директиви на гръцкия комитетъ до андартскитѣ чети следъ клането въ Загоричани (18 юлий 1906 г.)
    35. Власи сътрудничатъ на български чети

 

Д. Сръбската въорѫжена пропаганда  (69)

    36. Амнистирането на ренегата Мицко и мнението на Хилми паша за македонскитѣ революционери (25 ноемврий 1905 г.)

 

    Заключителни думи — отъ Панчо Доревъ  (71)

Приложение за интересуващить се отъ миналото на Костурско  (75)

 

 

Костурско въ македонската революция

 

Презъ последнитѣ години се откри единъ новъ безцененъ източникъ за изучаване историята на българския народъ подъ турското владичество: тайнитѣ турски държавни архиви. Едва ли има нужда да се изтъква, че този изворъ на материали за новата наша история е несравнено по-достовѣренъ, отколкото сѫ, напримѣръ, византийскитѣ хроники за старата история на българския народъ. Това сѫ преди всичко официални документи, много отъ които сѫ съставяли интимни тайни на вѣковната и разноплеменна империя на султанитѣ. Подъ тѣхното освѣтление не малко тъмни страни на нашето робско минало ще бѫдатъ разяснени и не една погрѣшна или едностранчива преценка, разпространена въ чужбина и у насъ — поправена.

 

Г-нъ Панчо Доревъ е единъ отъ нѣколцината българи турковеди, на които се удаде да се поровятъ въ турскитѣ държавни архиви и да извадятъ на бѣлъ свѣтъ съдържащитѣ се въ тѣхъ български исторически съкровища. Изнесеното отъ него въ предлаганата книга съставя само малка часть отъ онова, което е събралъ, но и то е достатъчно, за да потвърди и чрезъ турски подписъ българския народностенъ характеръ на Македония, Завоевателитѣ, чужди по вѣра и езикъ на покорената область, сѫ взимали мѣстното население за такъво, както то се е наричало и чувствувало. Затова тѣхнитѣ исторически свидетелства и тѣхнитѣ официални книжа сѫ едни отъ най-солиднитѣ документи за народностьта, езика и чувствата на дадено подвластно население. За турския историкъ и географъ Хаджи Калфа — преди 285 години, за турския пѫтешественикъ Евлия Челеби — преди 270 години раята въ Битолско, Тиквешко, Радовишко, Петричко, Охридско, Костурско и пр. е българска, както е българска и за турската официална власть въ ново време, когато българитѣ почватъ да се борятъ за църковни и политически права.

 

Никога презъ петтѣ робски вѣка народностната общность между българитѣ отъ Македония, Мизия и Тракия не се е прекѫсвала. Българщината въ Македония

 

 

6

 

е заварена отъ турцитѣ, тя не е създадена отъ Екзархията, — както продължаватъ да твърдятъ новитѣ владетели на тая класическа българска земя, — а самата Екзархия е плодъ на общонародна борба, въ която македонскитѣ българи иматъ своя почтенъ дѣлъ.

 

Това говорятъ турскитѣ архиви.

 

На второ мѣсто трѣбва да посочимъ, че събранитѣ въ тази книга документи освѣтляватъ промѣнливостьта на турската официална политика спремо отдѣлнитѣ народностни групи. Тази политика се опредѣля отъ степеньта на опасностьта, която дадена християнска народность представя за държавата. Тя използва изкустно вѣроизповѣднитѣ и племенни разпри на своитѣ християнски поданици, насърдчава ги и дори ги подстрекава, покровителствувайки винаги по-слабата страна. Така презъ време на църковния въпросъ турското правителство, въ желанието си да омаломощи влиянието на гърцизма въ своитѣ предѣли, подтиква българитѣ къмъ пълно отцепване отъ Патриаршията. По-после то дори улеснява Екзархията да прибере, по силата на султанския ферманъ отъ 1870 г., своето българско паство. (Вижъ документъ № 2). Възстанието отъ 1876 г., Цариградската конференция и последвалата освободителна война заставятъ го да промѣни коренно своята политика: българщината става врагъ № 1. Дори гръцко-турската война за Критъ (1897) не промѣня положението, понеже тъкмо по това време се започва масовото революционизиране на македонскитѣ българи. Империята се тресе отъ ударитѣ на Вѫтрешната революционна организация и цариградскитѣ управници поематъ охотно рѫката за помощь, която имъ протѣга елинизмътъ. Илдъзътъ, Фенеръ и Атина защищаватъ задружно застрашенитѣ си позиции противъ общия врагъ. Отъ „българофилска" презъ църковния въпросъ, сега официалната политика на Турция става българоизтрѣбителна и действува въ духъ прѣко противоположенъ на фермана отъ 1870 г.: въ негласенъ съюзъ съ враговетѣ на българщината, тя се мѫчи насила да задържи осъзналитѣ се българи патриа{5шисти подть духовната власть на елинизма.

 

Ала заедно съ тая характеристика на турската политика, документитѣ подчертаватъ и нѣщо друго:

 

надмощната сила на българщината въ Македония подъ турска власть.

 

 

7

 

Ядката на документитѣ въ тази книга се състои отъ преписката на Хюсеинъ Хилми паша, главенъ инспекторъ на реформитѣ въ Македония отъ края на 1902 г. до младотурския превратъ презъ м. юлий 1908 г., съ Високата порта. Този е най-важниятъ периодъ отъ освободителнитѣ борби на македонскитѣ българи. Въ времето на Хилми паша се повдигна Илинденското възстание, което съставя най-крупната въорѫжена акция на българския народъ не само въ ново време, но презъ цѣлото негово петвѣковно робство. Илинденското възстание има своята

 

десетгодишна предистория.

 

Десеть години минаха въ революционна просвѣта, организиране, въорѫжаване и обучение. Презъ тоя периодъ македонскиятъ робъ биде превъзпитанъ въ борчески духъ, самодисциплина и готовность за жертви. Всѣка македонска околия роди голѣми борци, записа героични подвизи и даде скѫпи жертви. Въ Битолския вилаетъ, дето се работи най-системно въ всѣко отношение, населението сравнително бързо възмѫжа и се подготви за илинденския подвигъ. Една-две години до въстанието то живѣеше като на лагеръ, готово всѣки часъ да се дигне съ орѫжие и да се яви тамъ, дето му се заповѣда. Това явствува и отъ преписката на Хилми паша: „Духътъ на болшинството отъ българското население е революционизиранъ", „четнишкото организиране на селата е свършено", - казва се въ едно донесение на битолския валия до канцеларията на Султана (Документъ № 2). Мобилизирани милиционери се явяватъ въ тила на войската, когато тя се сражава съ чети вѫтре въ нѣкое село или въ планината. На 28 мартъ 1903 г. костурски четници съ Б. Сарафовъ и Чекаларовъ сѫ обградени въ с. Смърдешъ и се сражаватъ съ войската. Презъ това време „отъ околнитѣ български села много въорѫжени лица се събраха по височинитѣ и се осмѣлиха да нападнатъ съ цель да попрѣчатъ на движенията на войсковитѣ части", — донася на 12 априлъ 1903 г. Хилми паша въ Вел. везирство (Документъ № 8). Случаятъ съ Смърдешъ не е единиченъ. Но подобни прояви на високъ духъ и самодисциплина се срѣщатъ само въ възмѫжалитѣ райони на Битолския революционенъ окрѫгъ,

 

 

8

 

Костурско е единъ отъ тѣхъ. Единъ отъ първитѣ, ако не и първиятъ.

 

Обстоятелството пъкъ, че костурскиятъ край, тъй много отдалеченъ отъ българската граница, е лишенъ и отъ свой български градски центъръ, издига още повече неговото героично население.

 

Месецитѣ априлъ и май 1903 г. сѫ най-страшнитѣ презъ бурната доилинденска епоха. Разярена отъ динамитнитѣ атентати въ Солунъ, турската власть хвърли въ затворитѣ по-буднитѣ българи въ областьта и предаде — съ поводъ и безъ поводъ — не малко села на мечъ и пожаръ. Презъ тази пеметна епоха Костурско плати най-скѫпа дань на турската жестокость. Но между многото пострадали села въ Костурско, Смърдешъ стои на чело по размѣра на жертвитѣ въ хора, опустошение и преживѣни ужаси. Войската и башибозукътъ отъ околнитѣ турски и арнаутски села имаха зѫбъ на Смърдешъ не само зарадъ нещастното за тѣхъ мартенско сражение, отъ което се изскубна здравъ и читавъ Борисъ Сарафовъ. Родно село на прочутия войвода Василъ Чекаларовъ, на~ Пандо Кляшевъ и на много други нелегални, Смърдешъ минаваше за първо комитско село въ околията. И наистина, Смърдешъ бѣ едно отъ най-въорѫженитѣ села, центъръ на революционенъ участъкъ, съ лѣярница на бомби и куршуми и съ самородни техници.

 

На 8 май 1903 г. следъ полунощь единъ полкъ войска съ артилерия обгради селото. Призори се започна нападението съ артилерийска и пушечна стрелба. Едни отъ хората бѣха изненадани въ леглата си, по-заподозрѣнитѣ бѣха се сврѣли въ скривалищата си. Не се мина много, отъ всички махали се издигнаха пламъци. Башибозукътъ, снабденъ съ газь отъ разбититѣ дюкяни, разнасяше огъня отъ кѫща въ кѫща. Смаянитѣ домочадия, търсейки спасение въ бѣгството, се натъкваха на разярената сгань. При непрекѫсната стрелба, всрѣдъ писъци на жени и деца, башибозукъ и войници стреляха въ бѣгащитѣ, сѣчеха съ ножове, къртѣха врати, грабѣха, изтезаваха хората за пари и най-после подпалваха кѫщитѣ. Съ най-голѣмъ бѣсъ налитаха на женитѣ, но всѣкѫде срѣщаха отпоръ. Нападнатитѣ невѣсти и моми се защищаваха съ нокти и дървета, подпомагани отъ своитѣ близки и дори отъ стари баби. Голѣмиятъ брой на избититѣ и изклани млади жени говори за тази отчаяна

 

 

9

 

съпротива. Само едно семейство, Дулеви, даде седемь жертви отъ които шесть сѫ жени, паднали защищавайки честьта си. Пожарътъ трая 7 часа и опепепи 240 кѫщи (отъ всичко 300), 85 души бѣха избити и изклани, 50 души ранени, мнозина отъ които останаха сакати. Пропаднаха въ пожара и около 80 пушки, 12—13000 патрони и известно количество бомби.

 

Горнитѣ цифри, установени отъ покойния Пандо Кляшевъ, който, заедно съ други четници, посети селото на другия день следъ пожара, не се схождатъ напълно съ официалнитѣ турски данни (Документи подъ № 13). Но недобросъвѣстностьта на турската власть лежи не въ горното обстоятелство, а въ старанието й да представи пожара като случайно избухналъ презъ време на сражение, да прикрие ролята на башибозука и отговорностьта на. войсковия началникъ. Въ Цариградъ, дето смърдешкитѣ събития предизвикаха остри дипломатически постѫпки, сѫ повече смутени. Цариградскитѣ управници не сѫ доволни отъ сухитѣ донесения на главния инспекторъ и отъ факта, че на пострадалитѣ „били раздадени сто оки хлѣбъ"; тѣ искатъ сѫщия день телеграфически отъ него да съобщи, какви нареждания е направилъ по отношение на населението въ Смърдешъ. Два дни по-късно главниятъ инспекторъ отговаря, че е дадена заповѣдь да се направятъ потрѣбнитѣ разследвания и пр. (Документъ № 15).

 

 

Изтрѣбителнитѣ срѣдства, турени въ действие презъ пролѣтьта на 1093 г„ заблудиха органитѣ на турската власть. Въ много градове и села комитетитѣ бѣха обезглавени. Затворитѣ бѣха натъпкани съ български първенци. Въ многото станали сражения загинаха прочути войводи и четници. Презъ месецитѣ юний и юлий настана относително затишие, което управницитѣ изтълкуваха въ смисълъ, че революционната организация е вече достатъчно омаломощена, за да може да предприеме сериозна бунтарска акция. Ето защо избухването на

 

Илинденското въстание

 

дойде като гръмъ отъ ясно небе за вилаетскитѣ власти въ Битоля и за главния инспекторъ. Документъ № 18 говори за изненадата и смущението имъ отъ първитѣ

 

 

10

 

възстанишки нападения иотъ скѫсването на съобщенията съ съседнитѣ околии. Въ възстаналата область има сравнително малко войска. Властьта въ Битоля е така загрижена за самия градъ, че не се решава да използува рационално битолския гарнизонъ. Надеждата ѝ е въ така наречената албанска армия на Омеръ Ружди паша, съсрѣдоточена въ Призренъ, въ Митровица и други мѣста на Новопазарския санджакъ. Къмъ Цариградъ хвърчатъ бързи телеграми за военна помощь отъ Санджака. Битолскиятъ валия и Хилми паша биятъ тревога особено за Костурско, дето възстаницитѣ сѫ господари на положението. Въ една телеграма отъ 7 августъ 1903 г., забележителна по плачливия си тонъ, Хилми паша прави различни комбинации, отъ кѫде би могло да се изпрати помощь за Костуръ — отъ Призренъ ли, отъ Солунъ и Солунско ли, или пъкъ „пристигащитѣ утре въ Велесъ два табура да продължатъ пѫтя по желѣзницата до гара Соровичово и по този начинъ да се помогне на Костуръ и на Костурско" (Документъ № 21). Великото везирство усвоява последното мнение на Хилми паша. На 12 августъ то получава отговора на военния м-ръ Риза паша, че „исканата отъ главния инспекторъ военна сила въ помощь и подкрепа на Костурско" пристига (Документъ № 22).

 

Тревогата за Костурско бѣ напълно основателна. Между всички райони на Битолския революционенъ окрѫгъ Костурскиятъ бѣ най-узрѣлиятъ за въстание. Той дори рискуваше да презрѣе въ този смисълъ, че рѫководителитѣ едва задържаха напора на населението. Следъ опожаряването на Смърдешъ околията бѣ наводнена отъ потери, които непрекѫснато обграждаха и обискираха селата, залавяха тукъ-таме и орѫжие. Хората живѣеха при страшно напрежение и съ съзнанието, че всѣки изминатъ день носи вече само загуба. Положението се осложняваше и отъ гурбетчиитѣ, дошли по легаленъ и нелегаленъ пѫть отъ чужбина, за да взематъ участие въ народното възстание, За щастие, само нѣколко дена преди клането въ Смърдешъ, бѣше вече се състоялъ предилинденския районенъ конгресъ, който свърши най-важната работа въ свръзка съ очакваното въстание. По редъ съображения конгресътъ бѣ свиканъ не наведнъжъ, а на две мѣста: между 3 и 4 май въ с. Дъмбени — за центроветѣ отъ Корещата и Кастенарията и на 6 и 7 май

 

 

11

 

въ С. Блаца — за центроветѣ отъ Пополето и отъ Кайлярско. И на дветѣ мѣста се размѣниха мисли по плана на въстанието въ района и се взеха решения относно разпредѣлението на въорѫженитѣ сили, складирането на храни, допълването на военни припаси и пр.

 

Въпрѣки всички понесени удари въ продължение на два и половина страшни месеци, Илиндень завари Костурския районъ не само съ най-повишенъ духъ, но и сравнително по-добре подготвенъ откъмъ въорѫжение и обучение, и съ едно рѫководство, състоящо се отъ прозорливи и авторитетни началници, отъ доморасли, но опитни и калени войводи и отъ кадъръ стари храбри четници, поели сега командни длъжности въ центровитѣ чети. За въстанишката дейность въ Костурско азъ на друго мѣсто писахъ [1]:

 

„Въ дветѣ северни части на околията, Корещата и Пополето, цѣлото население се дигна на кракъ и свърза сѫдбата си съ подетата борба. Командуването още отъ първия день взе въ рѫцетѣ си инициативата и не я изпустна презъ цѣлия нападателень периодъ на въстанието — до срѣдата на августъ. Въ своя нападателенъ устремъ то действуваше съ мълниеносна бързина и почти навсѣкѫде съ голѣми отреди. Затова и отбеляза блѣскави успѣхи".

 

Нападението на гарнизона въ Вишени (21 юлий), нападението на гарнизона въ градеца Клисура (23 юлий), сражението предъ Билища (23 юлий), победоносното сражение надъ с. Дъмбени, въ което турскиятъ отредъ отъ 1003 души съ два горски топа бѣ изтйканъ отъ позициитѣ си и обърнатъ въ бѣгство (29 юлий), упоритиятъ цѣлдневенъ бой надъ Песодери — Биглата (4 августъ), разбиването на гарнизона въ градеца Невеска (12 августъ) и пр.

 

сѫ едни отъ най-крупнитѣ акции презъ Илинденското въстание.

 

Отъ 20 юлий до срѣдата на августъ въ въстаналата часть отъ Битолския вилаетъ бѣха завзети, следъ разбиването на мѣстнитѣ гарнизони, и задържани въ продължение на 6 до 22 дена три града: Крушово, Клисура и Невеска. Клисура, най-дълго задържаниятъ градъ, бѣ подвигъ

 

 

1. „Освободителнитѣ борби на Македония", часть I, Илинденското възстание, стр. 307.

 

 

12

 

на костурскитѣ въстаници, а Невеска — съвмѣстна акция съ лерински въстанишки отреди.

 

Но високиятъ духъ, предприемчивостьта и физическата издържливость на костурскитѣ борци изпъкватъ още по-ярко презъ втория периодъ, когато турцитѣ, натрупали вече достатъчно войски, предприематъ по-методично сзоята потушителна акция. Войската въ дълги вериги настѫпва отъ всички страни и обискира планинитѣ. Както се вижда отъ съдържанието на документъ № 23 (съ дата 28 августъ), турската войска е съ впечатление, че се е разправила окончателно съ „разбойницитѣ". Положението, обаче, далече още не е такова, въпрѣки споменаванитѣ резултати: „сто души разбойници" (чети: безорѫжни селяни) убити, взети 30 пушки" и пр. Възстанишкитѣ сили сѫ притѣснени и оставането имъ въ района става, наистина, немислимо. Тѣ, обаче, чрезъ изкусни и бързи движения успѣватъ да се измъкнатъ отъ желѣзнитѣ клещи на Едхемъ паша.

 

На 27 августъ тѣ сѫ събрани наново въ гориститѣ склонове на Лисецъ (надъ с. Кономлади), претърсени вече отъ войската. Тамъ се взима решение

 

да се раздѣлятъ въстанишкитѣ сили на два голѣми отреда

 

и да се предприематъ сериозни акции, съ цель да се постигне частичното макаръ изтегляне на войската отъ района. Единътъ отредъ отъ около 450 души, съ Чекаларова начело, потегля на югъ, а другиятъ, предвожданъ отъ костурскитѣ началници Лазаръ п. Трайковъ, Манолъ Розовъ, М. Николовъ и отъ районния войвода Ив. Поповъ, се насочва къмъ северъ. Славнитѣ подвизи на тѣзи два отреда въ едно време, когато цѣлата въстанала область се залива въ пламъци, кръвь и сълзи и когато безпомощностьта разколебава и най-силнитѣ водачи, съставятъ една епопея, достойна да заеме мѣсто наредъ съ най-могѫщитѣ прояви на бойния български духъ въ новата ни история и да бѫде възпѣта отъ вдъхновени поети.

 

Два дни следъ раздѣлата, на 29 августъ, Чекаларовиятъ отредъ се явява надъ с. Дпоскепъ, петь километра отъ Костуръ. Възстаницитѣ посрѣщатъ съ залпове едно отдѣление отъ 200 войника, явило се въ планината. Войсковиятъ началникъ въ Костуръ е изненаданъ отъ тази дързость на комититѣ. Цѣлиятъ градъ се вдига на

 

 

13

 

кракъ. Хиляденъ аскеръ потегля къмъ Апоскепъ. Здраво окопани на мѫчнодостѫпнитѣ позиции „Ковачо", „Лѣтниковъ връхъ" и „Вардарска глава", въстаницитѣ отблъсватъ турскитѣ атаки. Планината ехти отъ пукота на бомби, куршуми и гранати, но въ тая адска музика се примѣсватъ отвреме-навреме викове „ура" и революционни пѣсни: така въстаницитѣ изказватъ радостьта си следъ всѣка отблъсната неприятелска атака. Привечерь позицията „Лѣтниковъ връхъ" бѣ вече завзета отъ турцитѣ. Патронитѣ на мнозина отъ възстаницитѣ сѫ на привършване. Нощьта тури край на това епично сражение, въ което войската даде много жертви, а въстаницитѣ само единъ раненъ. Въ безсилния си гнѣвъ турцитѣ на другия день опожариха цѣлото село и избиха 14 души.

 

По-голѣмата часть отъ въстаницитѣ се завърна и прикри въ Корещата, докато Чекаларовъ, съ 120 подбрани момчета, се отправи сѫщата нощь къмъ най-южната часть на Костурско (Кастенарията). Тамъ той наказа нѣколцина пакостници отъ с. Нестрамъ и разпръсна едно мѣстно войсково отдѣление. Докато, обаче, се раздвижи костурската войска, отредътъ се прехвърля въ албанската область Колоня — вънъ отъ организационната територия. Дойде редъ сега и мѣстнитѣ арнаутски плячкаджии и потераджии да изпитатъ отмъстителния гнѣвъ на въстаницитѣ. Въ продължение на шесть дни една неуловима рѫка нанасяше гърмотевични удари, държейки областьта въ неописуема паника. Ненадѣйни нападения на села, отвличане на върли арнаути, пожари и сражения съ башибозука покриватъ пѫтя на отреда, който често се раздѣля на части, за да се събере пакъ. Докато зашеметениятъ началникъ на гарнизона въ Костуръ се ориентира, Чекаларовъ се завърна обратно въ Костурско. И като страгегическа диверсия и като дръзка замисъль, осѫществена чрезъ неудържимъ устремъ, тоя походъ е

 

едно отъ най-блѣскавитѣ дѣла презъ Илинденското въстание.

 

Историята на другия отредъ е една покъртителна одисея отъ стълкновения, скитания и страдания. Отредътъ се прикри въ планината Вичъ, проврѣ се между аскерскитѣ кордони, слѣзе въ Леринското поле, дето развали желѣзопѫтната линия, и се прехвърли въ Нидже.

 

 

14

 

Тукъ, скитайки изъ пусти мѣста, измѫчвани отъ гладъ до такава степень, че се видѣха заставени да заколятъ товарнитѣ си коне, въстаницитѣ не единъ пѫть се натъкнаха на аскеръ. На 3 септемврий, надъ с. Пожарско (Воденско) отредътъ атакува на ножъ и прогони едно отдѣление войска, но даде двама убити — единия Манолъ Розовъ, рѫководитель, който бѣ и погребанъ на върха Сокле. На другия день, застигнати отъ многоброенъ аскеръ, възстаницитѣ дадоха ново сражение, което продължи цѣлия день. Следванъ по петитѣ, отредътъ се видѣ заставенъ да се отбие отъ пѫтя си и да се прехвърли отвъдъ р. Църна въ скалиститѣ върхове надъ с. Добровени.

 

Нищо не разколеба така духа на тѣзи доблестни борци, както бездействието на организационнитѣ сили и животуването на населението и на мѣстнитѣ четници въ посетенитѣ мѣста. Костурчани се почувствуваха подведени и измамени. Събрани на съветъ, рѫководители и войводи решиха и предложиха на хората си: които отъ тѣхъ желаятъ — да се отдѣлятъ и да се върнатъ вкупомъ въ Костурско. Около 400 души, предвождани отъ началника Мих Николовъ, потеглиха обратно, стигнаха роднитѣ си планини, омърсени вече отъ вражеския кракъ, и се разпръснаха по опепеленитѣ си домашни огнища.

 

Около 120 души останаха съ Л. п. Трайковъ и Ив. Поповъ. Това бѣха желѣзни борци, съ несломимъ духъ, готови да продължатъ докрай започнатото дѣло. Гьорче Петровъ, който, заедно съ прилепската чета на П. Ацевъ и съ Пере Тошевъ, се срещна съ тоя отредъ и прекара съ него известно време, пише въ своитѣ „Спомени" (стр. 51—52):

 

„Грозно впечатление ми направиха, че всички бѣха опърпани, голи и боси като цигани, и навсѣкѫде гонени отъ войската, изгладнѣли бѣха като вълци. Но спрямо прилепскитѣ четници предизвикаха възхищение у насъ. Сравнението бѣше, че бѣха герои спрямо нашитѣ баби".

 

На 2 октомврий тѣ сѫ, заедно съ нѣколцината другари на Гьорче Петровъ, надъ с. Чанища (Мархиовско) и се готвятъ да слѣзатъ въ Леринското поле, за да извършатъ една по-сириозна динамитна акция по желѣзопѫтната линия около Соровичево. Тукъ, обаче, тѣ бѣха нападнати отъ нѣколкохилядна войска. Започнало сутриньта, това сражение продължи и следъ мръкване. Пукотътъ се чуваше въ Битоля, напомняйки на турци

 

 

15

 

и на християни, че въстанишката сила още не е напълно сломена. Много бѣсни турски атаки бѣха отблъснати, съ жертви и отъ дветѣ страни. Войската отложи генералната атака за другия день, но въстаницитѣ направиха единъ динамитенъ взривъ и съвикове „ура" си пробиха пѫть презъ най-слабото мѣсто на турския кордонъ. На мѣстосражението по върховетѣ „Маргари" и „Гарванъ" турцитѣ оставиха много трупове. Отъ възстаницитѣ паднаха трима убити и 7—8 ранени, между които Л. п. Трайковъ и Йово Йовановичъ, доброволецъ отъ четата на Гьорче.

 

Заскитали сега изъ Мориховско, но все ненапускайки мисъльта за динамитна акция по желѣзницата, костурскитѣ въстаници на 6 септемврий се срещнаха съвсемъ случайно въ планината Барбешъ съ Борисъ Сарафовъ, запѫтенъ за България. Отъ него тѣ научиха решението на Главния щабъ за демобилизация. На свой редъ, отредътъ трѣбваше да се върне въ Костурско. Прехвърлили вече Леринското поле, въстаницитѣ преживѣха трагични моменти. Открити отъ войската и заставени да се отбиятъ отъ пѫтя си, тѣ се видѣха въ единъ трапъ при с. Бѣлъ-каменъ. Тукъ Ив. Поповъ невиждайки изходъ, решава да се самоубие. Но между тѣзи изнурени, гладни и боси момчета, намѣриха се такива титани по духъ, които се изправиха твърди предъ войводата си и го отклониха отъ решението му. Тукъ, около Бѣлъ-каменъ, отредътъ, разкѫсанъ на части и гоненъ отъ неприятеля, се разпръсна. Последната славна останка отъ въстаническата сила на Костурско се стопи. Момчета на малки групи прехвърлиха Вичъ и се прибраха при роднитѣ си пепелища. Повечето отъ началницитѣ и войводитѣ се отправиха по разни пѫтища за България.

 

 

Между петтѣ околии на Битолския вилаетъ — Битолска, Костурска, Леринска, Охридска и Кичевска — дето въстанието бѣ повече при по-малко масово, действията въ Костурско се отличаватъ съ най-стремителенъ нападателенъ духъ и стратегически похвати, съ най-много грижи за общия успѣхъ на подетото дѣло и най-силенъ ефектъ. Тая динамичность се изрази въ похода на Чекаларова изъ албанската область Колоня, въ нападения изъ съседни райони (Невеска и Песодери) и въ

 

 

16

 

трагичната одисея на северния отредъ по Нидже и Мориочвскитѣ планини, дето той даде и последното крупно сражение презъ въстанието — надъ с. Чанища, въ западно Мориховско. Въ сраженията паднаха 83 въстаници убити и много повече ранени.

 

Ала за страшната цена въ човѣшки и материални жертви, съ която Костурско заплати своята илинденска дързость, трѣбва да се сѫди по следнитѣ данни: 2750 кѫщи (въ 18 села) опожарени, 15650 души останали безъ покривъ, изклани и избити българи 413, обезчестени жени и моми 396, пленени жени и моми 30. Между петтѣ пострадали околии Костурската заема първо мѣсто по брой на опожаренитѣ кѫщи, трето мѣсто (следъ Битолската и Охридската) по брой на изклани и избити жители, второ мѣсто (следъ Битолската) по брой на обезчестявания и първо мѣсто по брой на пленени моми и жени.

 

Впечатлението въ Европа и въ цариградскитѣ дипломатически срѣди отъ опустошенията и звѣрствата при потушаването на въстанието е толкова потресно, че Великото везирство се вижда заставено да съветва главния инспекторъ „да се пази покорното население отъ нападения и да не се позволява да се вършатъ спрямо него деяния противни на Султанската воля" (Документъ № 20). Въ действителность опожаряването на селата е система, усвоена отъ военното командуване и отъ административната власть. За това свидетелствуватъ и опититѣ на Хилми паша да оправдае опожаряванията, между друго и съ „наложенитѣ военни действия" (Документъ № 24.)

 

*

 

Ограничено въ една сравнително малка часть на Македония и неподкрепено отъ външна въорѫжена помощь, Илинденското възстание не постигна гонимата си цель. Все пакъ то тласна македонския въпросъ въ пѫтя на неговото правилно разрешение — предизвика

 

Мюрцщегския реформенъ проектъ.

 

Мюрцщегскитѣ реформи не отговаряха на понесенитѣ загуби, тѣ обаче бѣха сериозно начало на европейска намѣса и на европейски контролъ въ Македония. Но тъкмо този постигнатъ резултатъ и подчертаниятъ предъ цѣлия свѣтъ — чрезъ илинденския подвигъ и следилинденскитѣ

 

 

17

 

мѫченичества — български характеръ на Македония, хвърлиха въ тревога гърцитѣ и сърбитѣ. Въ обстоятелството, че реформената акция се ограничи въ околиитѣ съ преобладаващо българско население, Атина и Бѣлградъ видѣха зараждането на бѫдещата автономна Македония, подъ европейски контролъ и съ български народностенъ и културенъ обликъ. Застрашени въ въжделенията си за териториално разширение, Гърция и Сърбия решиха да подобрятъ позициитѣ си въ реформената область и чрезъ въорѫжена сила. Отъ друга страна, приложението на този планъ, замисленъ още преди възстанието, сега имъ се виждаше по-лесно осѫществимъ: революционната организация изглеждаше парализирана, населението омаломощено, противобългарскиятъ бѣсъ на турцитѣ стигналъ най-високата си точка. Едновременно почти се явиха терористически чети — сръбски на северъ, гръцки на югъ — и се заеха да засилватъ съ огънь и мечь кадритѣ на сърбоманството и гъркоманството.

 

На костурскитѣ българи, несъвзели се още отъ преживѣнитѣ ужаси,

 

се падна да изпитатъ първи новата напасть откъмъ югъ.

 

Въ действителность за тѣхъ тази напасть не бѣше съвсемъ нова. При потушаването на въстанието единъ християнски пастиръ, обиколенъ съ въорѫжени андарти, дошли отъ Гърция, придружаваше настѫпващата турска войска, заплашвайки озлочестенитѣ български селяни съ нови беди, ако постоянствуватъ въ българщината си, и обещавайки имъ своята закрила, ако минатъ подъ ведомството на Патриаршията. Ала зловещиятъ купувачъ на човѣшки души — костурскиятъ гръцки митрополитъ Германосъ Каравангелисъ, не успѣ въ отвратителната си търговия. Пострадалитѣ се оказаха твърде упорити хора. Загубили вече домове, покѫщнина и стока, тѣ не искаха да обрекатъ на дявола и душитѣ си. Погнѫсата отъ поведениего на гръцкия владика бѣ еднакво почувствувана и отъ гъркоманскитѣ села, които сѫщо бѣха въстанали и пострадали.

 

Не само въ Костурско, но изъ цѣла южна Македония гъркоманскитѣ села започнаха да се отказватъ отъ

 

 

18

 

Патриаршията и да минаватъ въ лоното на родната си църква. Движението взе масовъ характеръ. Хилми паша си послужи съ всички срѣдства за да го спре. Подъ разни предлози, той оставя безъ последствие исканията на гъркоманскитѣ села да бѫдатъ признати за екзархийски. И докато цивилнитѣ агенти и другитѣ европейски органи се застѫпватъ за свободното самоопредѣление на християнитѣ, Патриаршията се оплаква, че турската власть не упражнява достатъчно силенъ натискъ върху тѣхната съвѣсть. Хилми паша смѣта тѣзи оплаквания за досущъ неоснователни, и съ една цинична откровеность излага срѣдствата, съ които властьта се стреми да задържи осъзналитѣ се българи подъ духовната власть на Патриаршията, понеже „масовото преминаване на тѣзи мѣста подъ Екзархията е твърде вредно за истинскитѣ интереси на държавата" (Документъ № 25). Нѣщо повече, той признава, че на гръцкитѣ митрополити се даватъ „тайни наставления какъ да постѫпватъ" (сѫщия документъ).

 

Благосклонностьта на турската власть къмъ гърцизма отива дотамъ, че тя взима подъ защитата си дори и въорѫженитѣ андартски банди, които вършатъ единични убийства и масови кланета на българи, като опожаряватъ понѣкога и цѣли села. „Не бива гърцитѣ да се преследватъ и сѫдятъ по сѫщия начинъ като българитѣ, които сѫ дигнали орѫжие противъ държавата; такъво едно поведение отъ наша страна не би могло да се оправдае политически отъ наша страна", — пише Хилми паша до Портата, обяснявайки, защо залавянитѣ андарти трѣбва да се сѫдятъ отъ обикновенитѣ сѫдилища, докато българскитѣ революционери се изправятъ предъ извънредни сѫдилища (Документъ № 28). За забелязване е при това, че главниятъ инспекторъ, сочейки „постоянното и неуморно преследване на четитѣ като най-ефикасно срѣдство противъ разширението на българщината въ Солунския окрѫгъ и въ околиитѣ Леринска, Костурска и Битолска", има предъ видъ изключително българскитѣ чети — не и андартскитѣ, за които дори не споменава (Документъ № 25). Гръцкото правителство цени по достоинство дейностьта на Хилми паша и му предлага ордена на Спасителя, първа степень. Главниятъ инспекторъ, обаче, е достатъчно уменъ за да съобрази, че неговото награждаване съ гръцки орденъ „нѣма да направи добро впечатление"

 

 

19

 

и отклонява направената му честь (Документъ № 33).

 

Обстоятелството, че гръцкото правителство не държи никаква смѣтка за впечатлението у външния свѣтъ отъ гръцко-турското сътрудничество, потвърдено и съ декорирането на Хилми паша за неговитѣ услуги къмъ андартството, говори достатъчно за

 

нравствената деградация, въ която по онова време бѣ изпадналъ елинизмътъ

 

въ лицето на официалнитѣ си представители — министри, консули, владици. Чуждитѣ цивилни агенти и жандармерийски офицери, очевидци на това срамно сътрудничество въ едно време, когато тѣ се стараятъ да подобрятъ, чрезъ прилаганитѣ реформи, живота на мѣстното население, не криятъ недоволството и отвращението Тѣхната съвѣсть на цивилизовани хора и тѣхното чувство на служебенъ дългъ се бунтуватъ. Тѣ се застѫпватъ за нещастното население, изобличаватъ андартскитѣ жестокости и турското двуличие [1]. Съблюдаването на елементарна справедливость и човѣщина отъ тѣхна страна Хилми паша окачествява като българофилство и постоянно се оплаква отъ тѣхъ въ своитѣ доклади. Единомислието и единодушието, които отличаватъ отношението на тѣзи чужденци, принадлежащи на петь различни европейски държави и народности, къмъ гръцко-турското сътрудничество, е косвено потвърждение на високо идейния характеръ и на правотата на каузата, която македонскитѣ българи отстояватъ. Има нѣщо сюблимно въ свръхчовѣшкото напрежение, съ което тѣзи българи отстояватъ

 

 

1. Сѫщото може да се каже и за повечето видни чуденци, които презъ реформената ера посещаватъ Македония. Така, председательтъ на Балканския комитетъ въ Лондонъ, съръ Джеймсъ Брайсъ, следъ като се завърна отъ обиколката си въ Битолския и Скопския вилаети, направи предъ Times и други английски вестници изявления, които предизвикаха твърде силно вълнение въ Цариградъ. Констатацията на английския държавникъ, че турскитѣ власти „гледали съ затворени очи на престѫпнитѣ нападения на гръцкитѣ чети въ Румелия, а при взимането на мѣрки за тѣхното разпръскване властитѣ нарочно правѣли грѣшки" и неговото застѫпничество за въвеждане и на правосѫдни реформи до такава степень разтревожиха цариградскитѣ управници, че Високата порта се реши да обърне вниманието на Хилми паша върху необходимостьта „да се развие по-голѣма дейность и строгость спрямо гръцкитѣ чети" (Документъ № 32).

 

 

20

 

правото и идеала си, борейки се едновременно на три фронта — противъ турската имперска сила и противъ терора на гръцкитѣ и сръбскитѣ държавни чети.

 

А че гръцкитѣ чети въ южна Македония се въодушевяватъ единствено отъ желанието да задържатъ подъ духовния гръцки пленъ гъркоманитѣ, за това говори и андартскиятъ натискъ надъ влашкитѣ села. Поне въ първо време, власитѣ нѣматъ свои комитети и чети, за да тероризиратъ когото и да било. При все това андартскитѣ чети изтрѣбяватъ съ не по-малка жестокость влашкитѣ първенци, които се борятъ за влашко богослужение и за влашки училища. Еднаквата участь сближава власитѣ съ българитѣ. На свой редъ и власитѣ започватъ да се бранятъ съ орѫжие отъ андартскитѣ насилия. Хилми паша говори съ голѣмо огорчение за тази солидарность между власи и българи (Документъ № 35).

 

 

Най-изложена, поради географското си положение,

 

Костурската околия даде и най-много жертви на андартската жестокость.

 

Градътъ Костуръ съ своето гръцко и гъркоманско население и съ владиката си Каравангелисъ, гръцкитѣ села Богацко, Лошница, Костурачъ, Гръцка Блаца, Разположени по периферията на Костурската околия, послужиха като първи бази на андартското движение. Отъ изброенигѣ села андартскитѣ чети, съставени отъ наемници съ месечна заплата, главно критяни, и командувани отъ действуващи гръцки офицери, войводи отъ критскитѣ възстания и стари харамии, предприемаха своитѣ набѣги изъ костурскитѣ български села. Тукъ тѣ залавяха и избиваха — за назидание — отдѣлни първенци, изискваха отъ селянитѣ да се обявятъ за патриаршисти, като имъ даваха ултимативни срокове, и се завръщаха бързо въ базитѣ си. По-късно тѣ намѣриха помощници и на самото мѣсто въ лицето на разни ренегати, отдѣлни фанатизирани гъркомани, гръцки учители и свещеници. Голѣма помощь имъ оказваха и духовницитѣ отъ нѣколкото гръцки манастири въ Костурско.

 

До есеньта на 1904 г. андартското дѣло въ Костурско се ознаменува съ отдѣлни звѣрски убийства, Така отъ четата на Павлосъ Меласъ, действуващъ офицеръ,

 

 

21

 

родоначалникъ на андартството, бѣха по единъ звѣрски начинъ изклани учительтъ Кондевчевъ и свещеникътъ Димитъръ отъ с. Прекопана. Сѫщата година, на 13 ноемврий презъ нощьта една голѣма андартска чета нападна ненадѣйно кѫщата на българския първенецъ Стефанъ Готевъ въ с. Зелениче (Леринско), когато той празднуваше сватбата на сина си. Служейки си сѫщевременно съ пушечна стрелба и съ хладно орѫжие, нападателитѣ избиха тринадесеть и раниха петь души сватбари, между които едно 10 годишно момиченце и нѣколцина мѣстни турски първенци, приятели на домакина. Пукотевицата трая повече отъ часъ — едно андартско отдѣление стреляше непрекѫснато навънъ, докато вѫтре въ кѫщата ставаше клането — но андартитѣ се оттеглиха необезпокоени отъ никого. „Едно отдѣление войска и жандармерийскиятъ полкъ при Невеска сѫ се притекли на мѣстото на произшествието чакъ на другия день, а каймакаминътъ още по-късно". Това е констатирано отъ руския и австроунгарския консули, които анкетираха страшното произшествие на самото мѣсто [*].

 

Все презъ есеньта на 1904 г. въ Костурско намѣри гроба си най-голѣмиятъ андартски вождъ Павлосъ Меласъ. Българитѣ отъ Статица, дето бѣ пристигналъ съ четата си Меласъ, въ желанието си да избѣгнатъ екзекуциитѣ въ селото си и знаейки, отъ друга страна, че турската войска не преследва андартитѣ, послужиха си съ хитрость: съобщиха на аскера, че въ селото имъ се намира прочутиятъ български войвода Митре Влахътъ. Хитростьта успѣ. Войската, доволна, че ѝ се удава най-после да сгащи отдавна търсения башъ комита, блокира веднага селото. Едни отъ андартитѣ успѣватъ да се измъкнатъ, други се предаватъ, а самъ Меласъ, който напраздно се мѫчи да обясни на нападателитѣ, че нѣматъ работа съ българи, пада убитъ.

 

Не е тукъ мѣстото да излагаме историята на гръцко-българската борба въ южна Македония изобщо и въ Костурско отдѣлно. Не малко българи станаха жертва на подли нападения. Не сѫ малко и андартитѣ, които загинаха въ сражение съ мѣстнитѣ български чети или съ въорѫжени български селяни. Не можемъ все пакъ да не споменемъ, че най-кървавото и най-чудовищното андартско

 

 

*. Француска жълта книга (1903—1904), стр. 118—119.

 

 

22

 

злодеяние презъ цѣлия периодъ отъ 1904 до 1908 г. е извършено пакъ въ Костурско —

 

въ с. Загоричани.

 

На 25 мартъ 1905 г. една андартска чета, броеща надъ 200 души критяни и селяни отъ съседнитѣ на Костурско гръцки села, загради посрѣдъ бѣлъ день Загоричани, родно мѣсто на голѣмия македонски борецъ полковникъ Янковъ. Часть отъ андартитѣ нахълтаха ненадѣйно въ селото, подпалиха го отъ разни страни и се отдадоха на грабежи и сѣчь. Шестдесеть и шесть души невинни хора, между които и жени и деца, отъ заваренитѣ въ Загоричани паднаха отъ ножъ и отъ куршумъ или изгорѣха въ пламъцитѣ [1].

 

Трагедията на това цвѣтущо нѣкога село, най-голѣмото въ Костурско, не се подава на описание. Неговитѣ жители бѣха два пѫти горени, два пѫти клани, два пѫти ограбвани — единъ пѫть отъ турци, втори пѫть отъ гърци. Пръснатитѣ изъ чужбина загоричанци събраха после помежду си доброволни пожертвувания и овѣковѣчиха съ особена гробница и църквица паметьта на своитѣ 66 мѫченически загинали съселяни. Седемь години по-късно, презъ балканската война, посетихъ Загоричани. Картината бѣ все така страшна. Отъ нѣкогашнитѣ 600 кѫщи само 200 бѣха построени наново. Движехме се всрѣдъ развалини и едва сдържахме сълзитѣ си. . .

 

*

 

Ако нѣкога се роди гениалниятъ български поетъ, призванъ да възсъздаде неизповѣдимата трагедия на Македония, той ще я намѣри цѣлостно въплътена въ сѫдбата на Костурско — на тоя отдалеченъ български край — пръвъ по героизъмъ и пръвъ по мѫченичество. Попадналъ подъ владичеството на ония, които най-нечовѣшки го клаха зарадъ народностьта му, днесъ той е лишенъ и отъ оная свобода, която и подъ турско робство не му бѣ отнета — свободата да говори на своя

 

 

1. Единъ андартъ, участникъ въ клането, разказва: „Вѫтре въ селото избихме петдесеть и хванахме живи попа и 27 други селяни комитаджии. Но щомъ ни приближи войската, принудихме се да изколимъ и тѣхъ. . . Наситихме се тоя день да колимъ. . ." (Извадки изъ една история на андартската борба, обнародвана въ атинския в. „Елефтеросъ Антропосъ", 19, X. 1931 г.).

 

 

23

 

езикъ. Съгражданитѣ на Василъ Чекаларовъ, Пандо Кляшевъ, полковникъ Янковъ, попъ Търпо Поповски, Лазаръ Московъ, Кузо Стефовъ, Манолъ Розовъ, Лазаръ попъ Трайковъ и на толкова други самопожертвували се за свободата борци, живитѣ още ветерани отъ Илинденското възстание, братята и синоветѣ на мѫченицитѣ отъ Смърдешъ и отъ Загоричани нѣматъ право да говорятъ публично майчиния си езикъ и да кореспондиратъ на български съ роднинитѣ си отъ чужбина. Нарушителитѣ се глобяватъ, а по-упорититѣ се изхвърлятъ задъ граница или се изпращатъ на заточение изъ пустиннитѣ бѣломорски острови на Гърция.

 

Но костурскиятъ духъ, потиснатъ всѣкакъ въ Костурско, живѣе буденъ и несъкрушимъ всрѣдъ костурската емиграция, пръсната по разни държави и континенти. Кѫдето и да изпадне, костурскиятъ българинъ носи копнежа по своитѣ славни планини, култа на своитѣ герои и мѫченици, фанатичната си българщина, предприемчивостьта и организаторския си даръ. Не съставляватъ ли костурскитѣ българи въ Америка най-будната, най-организираната и най-напредващата часть всрѣдъ цѣлата българска емиграция отвѫдъ океана ?

 

Костурчанитѣ живущи въ България сѫ сѫщо вѣрни носители на костурския духъ. Изключителнитѣ условия, въ които македонската емиграция въ царството се намира отъ известно време насамъ, не прѣчатъ на костурскитѣ братства да живѣятъ организационенъ животъ и да вършатъ своето родолюбиво и културно дѣло. Костурското братство въ София може да се посочи като образецъ въ това отношение. То не е никога прекѫсвало своитѣ срѣщи, забавления, събрания, за да подържа духовната връзка между членоветѣ си и озлочестения роденъ край. Неотдавна случи ми се да присѫтствувамъ на едно трогателно костурско събрание, въ което г. Л. Киселинчевъ, участникъ въ Илинденското възстание, произнесе речь — „Възхвала на падналитѣ за свободата на Костурско". Неотразимъ бѣ моментътъ, когато сказчикътъ започна да изрежда планинитѣ въ Костурско и извънъ Костурско — „Локвата", „Виняритѣ", „Св. Илия", „Франговица", „Тиза", „Дива череша", „Одрето", „Грамосъ", „Мориховскитѣ планини", „Нидже", „Ножотъ" и пр. и пр. — по които нѣколко стотини костурски синове написаха съ кръвьта си едни отъ най-славнитѣ страници

 

 

24

 

на общата македонска епопея и оставиха коститѣ си. Просълзенитѣ очи на възрастни мѫже, жени и деца говорѣха за общението на присѫтствуващитѣ съ душитѣ на падналитѣ. . .

 

Костурското братство въ София подържа постоянна връзка съ костурскитѣ емигранти въ Америка и другаде. То събира старателно, отъ години насамъ, и привежда въ редъ ценни сурови материали, възъ основа на които единъ день ще се напише историята на националнитѣ и освободителнитѣ борби въ Костурския край.

 

Настоящата книга, издадена по почина и съ срѣдствата на сѫщото братство, е скроменъ приносъ къмъ тая история.

 

София, 16 май 1937 г.

 

Хр. Силяновъ

 

 


 

 

Официални документи изъ тайнитѣ турски архиви на Великото везирство (Високата порта) и на Хилми паша, главенъ инспекторъ на румелийскитъ вилаети

 

 

Гореща благодарность на Исметъ Иньону

 

Министъръ-председатель и главенъ сътрудникъ на великия Ататюркъ въ изграждането на нова Турция, за голѣмото внимание къмъ българския народъ, като на два пѫти ми разреши да проуча турскитъ държавни архиви.

 

П. Доревъ

 


 

Официални разрешения

 

Писмо на главния секретарь на министъръ-председателя

 

Анкара, 6 априлъ 1929 г.

 

До господинъ Панчо Доревъ

 

Вашето писмо до Негово Превъзходителство г. Министъръ-председателя отъ 5 априлъ 1929 г. се полуни днесъ. По-рано Министерството на въшинитѣ работи поиска и г. Министъръ-председателътъ разреши да правите проучвания въ Хазиней-Евракъ.

 

Съ писмо отъ 4 априлъ подъ № 929 се предписа нужното до Директора на Хазиней-Евракъ и се съобщи на Външното министерство да Ви извести за сѫщото. При възможностъта Външното министерство да позабави съобщението до Васъ, бързамъ да донеса горното до Ваше знание и по този случай да Ви потвърдя, господине, моето приятелство.

 

Вашъ, Векялетъ Мустешари (съветникъ)

(п.) КЕМАЛЪ

 

 

1. LEGATION DE TURQIE

 

SOFIA

Copie

№ 1131

 

NOTE VERBALE

 

La Légation de Turquie a l'honneur de porter à la connaissance de l'honorable Ministère Royal des Affaires Etrangères avec la prière de communiquer à l'intéressé, que, répondant à la sollicitation de cette Légation, le Gouvernement de la République vient, par une décision du conseil des Ministres, d'accorder à M. Pantcho Doreff, ancien Consul Général de Bulgarie, la permission d'avoir accès, en compagnie d'un spécialiste, aux archives dites Hazinei Evrak, à Stamboul, en vue de s'y livrer aux études 3 sur les documents de l'ancienne Inspection Générale des provinces Rouméliotes.

 

Sofia, le 19 Novembre 1930.

 

Au Ministère Royal des

Affaires Etrangères,

En ville.

 


 

УВОДЪ

 

Въ 1929 и 1930 г. имахъ щастието — съ благосклонното позволение на Исметъ Иньону, постоянния министъръ-председатель на Нова Турция и единъ отъ главнитѣ сътрудници на Ататюркъ — да поработя нѣколко месеци въ турскитѣ държавни архиви (Хазиней-евракъ). Първата часть отъ моитѣ проучвания, които описватъ културно-стопанския животъ на българския народъ подъ турско владичество, отъ падането на Цариградъ до освобождението, е приета и одобрена отъ Българската академия на наукитѣ и наскоро ще бѫде турена подъ печатъ като „Документи за българска история".

 

Вториятъ голѣмъ томъ отъ събранитѣ документи ни дава ценни сведения за живота и събитията на княжество България, Източна Румелия, Тракия и Македония. Въ Цариградъ, пакъ съ специално разрешение на турския министъръ-председатель, основно прегледахъ тайната архива на Хилми паша, известния главенъ инспекторъ на румелийскитѣ вилаети и по-после, следъ хуриета, и великъ везиръ на Турция. Тукъ обнародваме нѣколко десетки документи, които засѣгатъ живота и борбитѣ на Македония изобщо и частно на Костурско — южния полюсъ на българщината.

 

Турцитѣ, премивавайки Дарданелитѣ, най-напредъ се натъкватъ на гърци, затова европейската часть на държавата нарекоха Румели — страна на гърци (отъ Ромеосъ — Румъ и ели — область). Румелийската область въ военно и административно отношение е обхващала Балканския полуостровъ, безъ Гърция (Мора), Босна, Северна Сърбия и Албания. Тази Румели е имала два центъра, така нареченитѣ пашови санджаци, Софийския и Битолския, всрѣдъ царството на двата шоплука. И наистина най-чистата българска териториална ивица върви отъ София, между Скопие и Щипъ, Велесъ и Прилепъ, Битоля и Охридъ, Воденъ и Костуръ, тая зона е Млѣчниятъ пѫть на българщината. Дори и самитѣ гърци

 

 

34

 

въ Битоля ни наричаха торлаци и кондрокефали — дебелоглави, защото ние не сме се подавали, но затова пъкъ гърци, турци и всички други чужденци тамъ бѣха принудени да учатъ и знаятъ български. Отпосле биде отдѣленъ и създаденъ Силистренския аялетъ (область) съ окрѫзитѣ: Силистра, Никополъ, Черменъ, Виза, Лозенградъ, Бендеръ, Акерманъ, Килия, сир. Бесарабия, Добруджа и Източна България до Странджа. Така важнитѣ центрове на османската държава на Балканския полуостровъ бѣха българскитѣ градове: Силистра, София и Битоля.

 

За българската народность на населението на Румели имаме ценни признания и сведения на турски историци и пѫтешественици отъ 17-то столѣтие, макаръ че при покоряването имъ западно-българскитѣ покрайнини сѫ били подъ сръбско владичество.

 

Така, турскиятъ ученъ, историкъ и географъ отъ 17-то столѣтие Кятибъ Челеби, известенъ на европейскитѣ учени подъ името Хаджи Калфа, съчиненията на когото сѫ преведени — макаръ съ много грѣшки и опущения — на чужди езици, но не и на български, въ своето съчинение „Левами-Нуръ" отъ 1652 г. (на нѣмски преводъ „Румели ундъ Босна") пише: „Монастиръ (Битоля) е подчиненъ на пашовия санджакъ, раята е българска (раяси булгаръ дъръ)".

 

Но ние имаме още ценнитѣ и подробни данни и описания на прочутия пѫтешественикъ и очевидецъ Евлия Челеби, който заедно съ турскитѣ войски и везири е пребродилъ педя по педя, надлъжъ и наширъ цѣлата османска империя (отъ Персийския заливъ и Египетъ до Виена, отъ Кримъ и Кавказъ до Критъ, посетилъ дори Германия и Холандия). Ония томове отъ съчиненията му, що се отнасятъ до Мала-Азия и Унгария, сѫ отдавна преведени на чужди езици и служатъ за основа на най-хубавитѣ съчинения по география на тия мѣста, като напр. на проф. Тешнеръ, Мортманъ и пр.

 

Въ излѣзлия въ 1928 г. томъ VIII, 786 стр. на голѣмъ форматъ, собствено издание на Турското историческо д-во при Цариградския университетъ, Евлия Челеби описва пѫтуването си въ 1667 г., сир. преди 270 години, по крайбрѣжието на Бѣло море до Гърция и Критъ, по случай похода противъ Критъ, и отъ тамъ назадъ презъ Авлона — Елбасанъ, Битоля, Тиквешъ, Радовишъ,

 

 

35

 

Петричъ, Станимака, Пловдивъ, пакъ за Цариградъ.

 

За центъра на Македония, Евлия Челеби пише: „Радовишката околия има 60 богати села, всичката рая е българска (стр. 748), Тиквешката — 70 богати села съ лозя и градини, всичката рая сѫ български селяни" (стр. 749), да не говоримъ за изцѣло българскитѣ околии Битолска, Охридска и Стружка.

 

На стр. 746 четемъ: „Градътъ Поградецъ е прелестенъ. Тоя градъ е хасово владение (сир. доходитѣ му принадлежатъ на бея на Охридъ). Войводата на околията (Старово) е записалъ, че получава 150 аспри; околията има 70 села, всичкитѣ раи сѫ българи". На юго-западъ Костурско граничи съ Старовската околия.

 

На отиване за Критъ и Гърция, Евлия Челеби, следъ като казва, че и въ Катаферия (стр. 182) е имало български махали, на стр. 183 пише: „Отъ тукъ станахме и, пѫтувайки за югъ, следъ три часа влѣзохме въ Чаршанба пазари (Кожани), дето живѣятъ юруци. Прадѣдитѣ имъ бѣха отъ туркменско племе и, презъ времето на Сюлейманъ, синъ на Орханъ Гази, бидоха изселени и се настаниха въ тия мѣста; но намирайки се въ съприкосновение и сношение съ български и гръцки кяфири, говорятъ на единъ особенъ диалектъ". Сѫщото виждаме и днесъ. Гръцкитѣ бѣжанци отъ Мала-Азия, които се заселиха въ Воденско, Леринско и Костурско, научиха да говорятъ мѣстния български езикъ. И по-нататъкъ: „... Напуснахме тая околия и, вървейки все на югъ, минахме съ лодки голѣмата рѣка Индже кара су (Бистрица), следъ четири часа стигнахме въ Серфидже". И на стр. 189, като описва града Аласония (Еласона), пише:

 

„. . . биде покоренъ отъ Гази Худавендигяръ, но пакъ обратно завзетъ отъ пъкленитѣ кяфири, по-после завоевательтъ на Цариградъ, султанъ Фатихъ, покори тая крепость и Гьоли-Кесре (Костуръ), но пакъ кяфиритѣ българи и гърци си ги взеха назадъ. И едвамъ при покоряването на Мора, презъ време на султанъ Баязидъ, тѣзи крепости бидоха окончателно присъединени къмъ държавата".

 

Всички тия сведения сѫ отъ времето на така наречената тъмна епоха, когато нѣмаше България и Българска екзархия, нито българска писменость и български

 

 

36

 

чети да вършатъ българска пропаганда, и то още по-на югъ отъ Костурско!

 

Минавайки къмъ новитѣ времена, предъ насъ е официалниятъ годишникъ (Салнаме) на Битолския вилаетъ отъ 1305 год. (1889 год.), който ни дава следната статистика за населението по народности на Битолски окрѫгъ и Костурската околия, която се числѣше къмъ Корчанския окрѫгъ:

 

 

Въ по-последнитѣ издания не се даватъ вече сведения по околии, а за цѣлия Битолски вилаетъ, който се състоеше отъ окрѫзитѣ Битолски, Дебърски, Корчански и Елбасански (населени предимно отъ албанци-мохамедани) и Серфидженския (въ голѣмата си часть съ гръцко население), гонейки цельта да се намали числото на българското население въ сравнение съ другитѣ народности.

 

Така въ четвъртия годишникъ отъ 1311 г. (1895 г.) се даватъ следнитѣ глобални цифри за цѣлия вилаетъ:

 

Мохамедани 383,622

Гърци и власи 225,235

Българи 284,999

Арменци 26

Протестанти 34

Евреи 5,038

__________________

Всичко 838,354 души

 

 

Панчо Доревъ

 


 

 

A. Македонскитѣ българи участвуватъ въ църковната борба

 

 

1

Плебисцитъ за български митрополити въ Охридъ и Скопие преди освобождението на България

 

Записано на страница 38 отъ Държавенъ важенъ регистъръ № 263, почнатъ въ 1286 г. (1869—1870 г.)

 

 

Екзархията напоследъкъ е поискала да бѫдатъ назначени митрополити на вакантнитѣ Скопска и Охридска епархии. Въ представенитѣ два такрира се изтъква, че споредъ членъ 10 отъ фермана отъ 8 зилкаде 1286 г. (9 февруарий 1870 г.) сѫ изредени епархиитѣ, които влизатъ подъ ведомството на Екзархията; Охридъ и Скопие се намиратъ вънъ отъ изброенитѣ епархии, но въ една алинея на споменатия членъ се постановява че ако вънъ отъ означенитѣ епархии православното население на други мѣста, изцѣло или съ две трети, изкаже желание да мине подъ духовното ведомство на Екзархията, и следъ провѣрка това се установи, желанието имъ се удовлетворява.

 

Въ миналото, следъ запитване отъ Цариградъ, отъ полученитѣ мѣстни книжа се установи, че отъ 8600 и нѣколко кѫщи отъ християнското население на Скопие и подведомственитѣ на Скопие мѣстности 8100 и нѣколко кѫщи сѫ пожелали да сѫ подъ Екзархията, а за Охридъ едно мнозинство по-голѣмо отъ две трети се изказало въ сѫщия смисълъ, и на 17 сеферъ 1291 г. (23 мартъ 1874 г.) излѣзе султански бератъ, съ който се потвърдиха длъжноститѣ на наначенитѣ въ Скопие и Охридъ митрополити.

 

Тъй като излѣзе султанско ираде да се представи на какви книжа и доказателства почива горното желание на населението, съ повече отъ две трети, да мине подъ Екзархията, тѣзи книжа се взеха отъ бюрото на вѣроизповѣданията и се разгледаха. Въ доклада на административния съветъ на закрития Призренски вилаетъ отъ 8 муххаремъ 1291 г. (13 февруарий 1874 г.), възъ основа на изпратенитѣ отъ мѣстата протоколни решения, се

 

 

38

 

установява, че християнскитѣ кѫщи въ околиитѣ и нахиитѣ, които съставятъ Скопската епархия, били 8698 кѫщи, отъ които 567 семейства изявили желание да бѫдатъ подъ Патриаршията, 8131 семейства да бѫдатъ подчинени на Българската екзархия, а неполученитѣ книжа отъ Тетовската околия ще бѫдатъ изпратени по-после.

 

Въ донесението на Солунския виляетъ отъ 21 муххаремъ 1291 г. (26 февруарий 1874 г.), възъ основа на протоколното решение на Битолския административенъ съветъ, се установява, че отъ населението на самия Охридъ и подведомственитѣ села 190 души искали да бѫдатъ подъ ведомството на Патриаршията, 9287 души подъ Екзархията; въ нахиитѣ Преспанска, Ресенска и Демирхисарска 2679 за Патриаршията, 3395 души за Екзархията.

 

Изпратенитѣ протоколни решения се разгледаха и се установи, че за всѣко село сѫществуватъ подписани и подпечатани отъ селски мухтари и старейшини книжа, сочейки колко жители желаятъ Патриаршията и кои — Екзархията. Скопскитѣ книжа сѫ потвърдени отъ административнитѣ съвети на околиитѣ Паланечка, Кумановска и Вранянска, сѫщо и отъ окрѫзитѣ Нишки и Скопски, а охридскитѣ книжа — отъ нахиитѣ Ресенска и Преспанска и околия Охридска и окрѫгъ Битолски.

 

4 джюмази-юлъ-ахъръ, 1302.

9 мартъ 1301 г. (19 февруарий 1885 г.).

 

Бележка подъ страницата: — Сравненъ съ оригинала.

 

Даватъ се сведения за българитѣ отъ Скопие и Охридъ: и нѣкои околии и нахии, които сѫ останали подъ Патриаршията и подъ Екзархията. Това тескере на Негово Превъзходителство Бейликчи ефенди (на протокола) буквално се написа на 4 джюмази-юлъ-ахъръ 1302 г. на горната страна на тѣзи тефтери и черновката се постави въ торбата за важни книжа. (Следва и преписъ отъ текста на Екзархийския ферманъ).

 

 

2

Българитѣ въ Битолския окрѫгъ да се закрилятъ

 

До Солунския вилаетъ.

 

Понеже се разправя, че българитѣ отъ Битолския окрѫгъ били принуждавани да се отнасятъ до гръцката митрополия, тукъ приложено Ви се изпраща едно запечатано предписание,

 

 

39

 

Съдържащо тайнитѣ наставления до Битолския мютесарифлъкъ, съ молба да бѫде веднага изпратено на поменатия мютесарифинъ.

 

11 джемази-улъ-еввелъ 1289. отъ Хеджира

5/17 юлий 1872 г.

 

 

3

До Битолския мютесарифлъкъ

 

Понеже се разправя, че българитѣ отъ Битолския окрѫгъ били заставени да се отнасятъ до гръцката митрополия, — както му е редътъ, — бѣ ни съобщено телеграфически. Ако е вѣренъ тоя фактъ, отдаваме го на обстоятелството, че не Ви сѫ известни новитѣ разпоредби, защото за българитѣ е назначенъ единъ екзархъ и впоследствие ще бѫдатъ назначени отдѣлни митрополити.

 

Понеже подробноститѣ по тоя въпросъ ще Ви се съобщатъ по-късно, сега за сега налага Ви се да се стараете българитѣ да бѫдатъ твърде много задоволявани и да бѫдатъ бащински закриляни отъ тормоза и другитѣ постѫпки на Патриаршията.

 

Прочетете настоящето ни тайно предписание внимателно, и го проучете, да бѫдете единъ видъ пастиръ на българитѣ и като се отнасяте твърде мѫдро и осторожно, ще се стараете да не давате поводъ за оплаквания. Това го изискватъ обстоятелствата, за което Ви се пише настоящето специално писмо.

 

11 джемази-улъ-еввелъ 1286 г. отъ Хеджира

5/17 юлий 1872 г.

 

 

4

Изборътъ на екзархъ Иосифъ — подписи на български народни представители отъ Битолско и Скопско.

 

Екзархийскиятъ съветъ — до Върховното началство на Министерството на външнитѣ работи

 

 

Съ високото тескере на Ваше превъзходителство ни се съобщи височайшата заповѣдь на Великото везирство да изберемъ, въ съгласие съ Смѣсения съветъ, на вакантната длъжность за екзархъ най-достойния отъ митрополититѣ и решението да се представи съ протоколъ на Високата порта.

 

 

40

 

Ние, скромниягь ни съветъ, съобщаваме, че, събрани въ Екзархията, разисквахме и съ мнозинство на гласоветѣ избрахме на екзархйското достоинство ловчанския митрополитъ Иосифъ ефенди и Ви молимъ да благоволите да вземете актъ отъ това. Както въ този, така и въ други случаи всичко зависи отъ заповѣдьта на Ваше Превъзходителство.

 

22 реби-юлъ-ахъръ 1294 г. отъ Хеджира

24 априлъ 1293 г. финансова (1877 г.)

 

Следватъ 18 печати:

 

Панаретъ — митрополитъ на Пловдивъ и епархията

Григорий — „ „ Русчукъ и „ ,

Доситей — „ „ Самоковъ и „ ,

Ирги синъ на Стоянъ — членъ на Сената,

Д-ръ Янчо Стою — членъ на Държавния съветъ,

Димитраки — народенъ представитель на Дунавския вилаетъ (въ първия турски парламентъ б. н.)

Николи — отъ народнитѣ първенци,

Никола Михайловски — членъ на Учебния съветъ,

Петраки — народенъ представитель на Дунавския вилаетъ,

Стефанаки — „ „ „ „ „

Захарий х. Гюровичъ — „ „ София

Иоакимъ Груюоглу — отъ народнитѣ първенци,

Димитри, синъ на Робе — народенъ представитель на Битолския вилаетъ,

Никола Христо Тъпчилещовъ — търговецъ,

Пешо Тодоровъ — народенъ представителъ отъ София,

Иорги Стефанъ — народенъ представитель на Косовския (Скопския) вилаетъ,

Тодоръ Исковичъ Гековъ — отъ народнитѣ първенци,

Димитри Пандуровъ — „ „ „

 

 

5

Българското население въ Костурско иска български митрополитъ

 

Висока порта

Секретариатъ на

Минист. на външнитѣ работи

№ 1611

№ на Великото везирство

156334—404

 

До Негово Височество Великия Везиръ

 

Скромно излагаме:

 

Замѣстникътъ на маршалството на третия (Битолски) султански корпусъ съобщава, че българитѣ готвѣли петиция до

 

 

41

 

Екзархията да се назначи единъ български митрополитъ въ Костурската епархия, изтъквайки, че осемь десети отъ населението въ Костурско били българи. На направеното запитване, корчанскиятъ мутесарифлъкъ (окрѫжно управление) съ телеграма донася, че населението по езикъ и по родъ е българско, и българскитѣ разбойници тайно принуждавали онѣзи, които признавали ведомството на Патриаршията, да минатъ подъ лоното на Българската екзархия, и наистина, както ми се донася отъ Битолския вилаетъ, приготвяла се една обща петиция.

 

И така приготовяването на общи петиции е забранено, и тъй като приготвяната петиция преследва особени и вредни цели, нѣщо, което подсилва забраната, въ отговоръ ние дадохме съвети на споменатия вилаетъ да попрѣчи на съставянето и изпращането на такива петиции, да не допуска повтарянето на такива нѣща и направи законното следствие противъ съставителитѣ. По сѫщия въпросъ дадохме сведения и на Министерството на правосѫдието и на изповѣданията. Въ всѣки случай ....

 

2 реби-юлъ-еввелъ 1321 г.

29 май 1319 г. (1903 г.)

 

Министъръ на вѫтрешни работи

Мемдухъ

 

На 22 май, подъ № 1611 се писа на инспектора на румелийскитѣ вилаети възъ основа на това съобщение на Министерството на вѫтрешнитѣ работи, да влѣзе въ сношение съ вилаета (Битолския) и да направи потрѣбното.

 

 

6

Българи и гърци помощници на валии въ Битолския и Косовския вилаети. За сърби не става дума

 

Завѣренъ преписъ отъ доклада на Министерския съветъ

 

 

Отъ мѣркитѣ, които се взиматъ въ румелийскитѣ вилаети, на Негово Величество биде представено на височайшо одобрение и Н. В. Султанътъ е одобрилъ назначаването, пропорционално на мнозинството на немохамеданското население, за помощници валии на лица отъ гръцка народность въ Солунския и Янинския виляети, отъ католишка — въ Шкодренския, отъ българска — въ Битолския и Косовския вилаети, помощницитѣ да бѫдатъ съ доказано поведение и да знаятъ да четатъ и да пишатъ на турски.

 

 

42

 

Въ изпълнение на това султанско ираде ние писахме на Министерството на вѫтрешнитѣ работи и въ получения, прочетенъ между насъ, отговоръ се предлага да бѫдатъ назначени следнитѣ лица, които били опитни и знаели да четатъ и да пишатъ на турски:

 

За помощникъ на солунския валия, отъ гръцката народность Константиниди паша, който е билъ веднъжъ на сѫщата длъжность въ Солунския вилаетъ; за помощникъ-валия въ Янина, бившия съветникъ на посолството ни въ Петербургъ Христиди ефенди; за помощникъ валия въ Шкодра — Агопъ Макасдаръ ефенди отъ арменокатолишката община, помощникъ въ юрисконсултското отдѣление при Министерството на вѫтрешнитѣ работи.

 

Споредъ тескерето на Вѫтрешното министерство и завѣренитѣ книжа относно тѣхния животъ, явствува, че тѣзи лица сѫ съ доказана опитность и добро поведение и ние еднодушно намѣрихме за умѣстно да бѫдатъ предвидени въ Солунъ, Янина и Шкодра; сѫщо и предложенитѣ като опитни и отговарящи на поста отъ българската община: — Стефанаки бей, синъ на Гаврилъ паша (Кръстевичъ б. н.) въ Битолския и Димитраки Пандуровъ ефенди въ Косовския вилаети, като помощници на валиитѣ и, както се предвижда въ подобни случаи, да имъ се опредѣли на всичкитѣ по 5000 гроша месечна заплата.

 

Представяме споменатото тескере на Министерството на вѫтрешнитѣ работи съ приложенитѣ книжа. Въ този и въ всѣки случай, всичко зависи отъ височайшата заповѣдь и ферманъ.

 

15 реджебъ 1313 отъ Хеджира

20 декемврий 1311 финансова година (1895 г.)

1 януарий 1895 г. (н. с.)

 

 

43

 

Б. Организация и подготовка на борбата за свободата

  

7

Революционната организация въ Битолския вилаетъ

 

Дворецъ Илдъзъ

5458

 

Отъ Двореца до Великото везирство

 

Въ едно обширно донесение отъ Битолския вилаетъ, което биде прегледано отъ Негово Величество, съ положителность се изтъква, че духътъ на мнозинството отъ българското население, което живѣе въ румелийскитѣ вилаети, билъ революционизиранъ — тѣзи, които могатъ да носятъ орѫжие, се въорѫжаватъ, една часть е опредѣлена да помага съ пари, а други пъкъ сѫ опредѣлени за куриери и разузнавачи.

 

Когато на едно мѣсто се появятъ въорѫжени лица въ по-голѣмъ брой, не трѣбва да се предполага, че тѣ сѫ дошли отъ България, или че се движатъ все така многобройни. Четнишкото организиране на селата е свършено. Когато нѣкой водачъ, дошелъ отъ България, се установи съ нѣколко другари въ едно-две български села, той може да повика своитѣ съмишленици отъ села и паланки въ което време би поискалъ и има всички улеснения да увеличи броя имъ въ какъвто размѣръ би пожелалъ.

 

Когато ни се донесе, че разбойници сѫ се събрали на нѣкой балканъ, или пъкъ сѫ убили нѣкои невинни хорица и се реши да се изпрати сила срещу тѣхъ, разбойницитѣ лесно се научаватъ за това, посрѣдствомъ своитѣ съмишленици въ градоветѣ и селата, веднага се разотиватъ по домоветѣ и приематъ видъ на покорно и работяще население. Ето защо се налага да се създадатъ военни постове на най-важнитѣ мѣста. Да се направи потрѣбното.

 

15 реджебъ 1320, 4 октомврий 1318 г. (17 октомврий 1902 г. н. ст.)

 

Главенъ секретарь Тахсинъ

 

Подъ № 672 и 1434 още сѫщия день отъ Великото везирство се писа на съответнитѣ власти.

 

 

44

 

8

Сражение съ Сарафовъ и Чекаларовъ въ с. Смърдешъ, Костурско

 

№ 153244—166

 

Шифрована телеграма, изпратена отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети до Великото везирство

 

При известието, че Сарафовъ и Чекаларовъ съ тѣхни сподвижници се криели въ с. Смърдешъ, Костурска околия, изпратенитѣ войскови отдѣления заобиколиха въпросното село. Отъ околнитѣ български села много въорѫжени лица се събраха по височинитѣ и се осмѣлиха да нападнатъ съ цель да попрѣчатъ на движението на войсковитѣ части. Войскитѣ бидоха засилени и обсаждането стана по-строго. Отъ разбойницитѣ има : убити 5 души, ранени 4 души и хванати живи 5 души. Презъ време на сражението отъ султанскитѣ войски падна убитъ единъ човѣкъ и ранени 4 души. Правятъ се нужнитѣ разследвания на мѣстнитѣ български бунтовници, които оказаха дейна помощь на разбойницитѣ.

 

Горното се съобщава въ полученитѣ отъ Битолския вилаетъ телеграми, на които отговорихме да се засилятъ и да се разширятъ преследванията и се взематъ всички мѣрки за залавянето на Сарафовъ.

 

30 мартъ 1319 г. (12 априлъ 1903 г. н. ст.)

 

Инспекторъ Хюсеинъ Хилми

 

 

9

Телеграма — отговоръ отъ В. везирство 30 мартъ

 

Хванатитѣ живи разбойници трѣбва да се предадатъ на сѫдилищата.

 

 

10

Амнистия за българитѣ, затворени или обвинени за политически деяния — 1077 души.

 

№ 153370 318

отъ 18 мухаремъ 1321 г.

 

3 априлъ 1319 г.

(16 априлъ 1903 г.)

 

Отъ Великото везирство

До почитаемото Министерство на външнитѣ работи

 

Инспекторатътъ на румелийскитѣ вилаети, съ донесение подъ № 52 отъ 13 мухаремъ 1319 г., ни съобщи:

 

 

45

 

Въ изпълнение на дарената отъ Негово Величество амнистия, отъ Косовския и Битолския вилаети сѫ изпратени два списъка съ имената на освободенитѣ бунтовници. Освободенитѣ въ Солунския вилаетъ възлизатъ на 276 души, но се писа, че трѣбва да се изпрати нужния списъкъ.

 

Това писмо на инспектората съ приложенитѣ книжа се изпраща на Ваше Високопревъзходство и, споредъ както се донася, въ споменатитѣ три вилаети били освободени всичко 1077 души. Направете потрѣбното и ни повърнете приложенитѣ книжа.

 

 

11

Разквартируване на войски въ българскитѣ околии: Костурска, Леринска, Битолска, Охридска, Кичевска и Прилепска.

 

Дворецъ Илдъзъ

Главенъ секретариатъ

№ 758

 

До Великото везирство

 

Заповѣда се на бившия битолски валия Едипъ паша да направи докладъ за мѣркитѣ, които би трѣбвало да се взематъ срещу българскитѣ разбойници. За премахването на нападенията на бунтовницитѣ полезно било на съответни мѣста въ околиитѣ да се създадатъ постоянни застави, дето султански войски да квартируватъ вкупомъ въ по-голѣмо число и летящи жандармерийски отреди. Тъй като въ Битолския вилаетъ, околиитѣ Охридска, Кичевска, Прилепска, Леринска, Костурска и централната (Битолска) сѫ населени най-много съ български елементъ, необходимо е горнитѣ мѣрки да се взематъ въ тия околии. По този начинъ ще престанатъ и оплакванията, произлизащи отъ съприкосновението на войскитѣ съ селянитѣ, а сѫщевременно ще се гарантира щото султанскитѣ войници да не бѫдатъ пръснати. Всѣка околия да се раздѣли на нѣколко райони и въ всѣки пунктъ да се постави най-малко по единъ бюлюкъ (взводъ) войници, които да бѫдатъ въ подкрепа на излизащитѣ отъ тия пунктове жандармерийски отреди. Въ центъра на околиитѣ ще квартирува по единъ табуръ (дружина) войска и съ това ще се осигуряватъ редътъ и спокойствието на страната. Ако броятъ на жандармитѣ не е достатъченъ за тѣзи дислокации, да се предостави на мѣстнитѣ власти да увеличатъ тѣхния съставъ.

 

 

46

 

Въ горния духъ е донесението на споменатия паша до Негово Величество и умолявайте се Ваше Височество да докладвате бързо мнението си.

 

2 сеферъ 321, 17 априлъ 1319 г. (30 априлъ 1903 г.)

 

Главенъ секретаръ на султана: Тахсинъ

 

Бележка на Великото везирство:

 

Отговорътъ е представенъ и се телеграфира на инспектора на румелийскитѣ вилаети.

 

4 сеферъ 1321 г. (2 май 1903 г.) подъ № 153.

 

 

12

Битолскиятъ валия иска да се изпратятъ войски срещу едно евентуално нападение на Битоля отъ страна на бунтовницитѣ.

 

Дворецъ Илдъзъ

Главенъ секретариатъ

 

Шифрована телеграма отъ Битоля

 

Отъ разни мѣста се известява, че българскитѣ бунтовницн тѣзи дни кроели едно общо нападение на Битоля. Подъ мощната сѣнка на Негово Величество Султана правятъ се приготовления срещу всѣка евентуалность и предвиждаме, че такова едно смѣло движение отъ страна на бунтовницитѣ нѣма да ни създаде опасность, но отъ пристигналитѣ въ подкрепа на Битоля три табура (дружини) отъ шестата дивизия, единъ табуръ отъ тѣхъ преди нѣколко време, по заповѣдь на корпусния командантъ, биде изпратенъ въ Косово, а и за изпращането на другия отъ корпусното командантство се даватъ заповѣди.

 

Цеитърътъ на вилаета е заобиколенъ почти изцѣло отъ български села и при такова едно общо нападение, ако всички български села и българското население на Битоля взематъ участие, ще срещнемъ голѣми мѫчнотии както за да запазимъ отъ нападение правителственитѣ сгради, казармитѣ, погребитѣ, консулствата и покорното и вѣрно население, така и за разпръсването и унищожаването на бунтовницитѣ. Отъ друга страна, при едно общо движение, което би застрашило спокойствието, центърътъ и провинцията биха се възбудили и ние съ наличната ни сила ще срещнемъ сѫщо голѣми мѫчнотии да успокоимъ духоветѣ на мохамеданитѣ. Затова, преди да е станало съобщеното общо нападение на бунтовницитѣ, за тѣхното бързо смазване и разпръсване,

 

 

47 

 

подъ егидата и съ помощьта на Н. В. Султана — налага се да бѫде отмѣнено решението на корпустния командантъ и табурътъ да бѫде оставенъ тукъ. Що се отнася до изпращането на постоянни летящи отреди изъ околията — нѣщо, което ще внесе успокоение въ населението и ще спъне движението на бунтовницитѣ въ българскитѣ села, то да се изпратятъ бързо най-малко два малоазиятски табура за Битоля.

 

Моля да доложите на Негово Величество, че колѣнопреклонно моля да се издаде султанска заповѣдь въ горния смисълъ.

 

Битолски валия Риза

 

19 априлъ 1319 г. (2 май 1903 г.)

Илдъзъ 865

 

Да се прочете днесъ въ Министерския съветъ и да се поднесе съ докладъ.

 

5 сеферъ 1321, 20 априлъ 1319 г. (3 май 1903 г.)

Главенъ секретарь Тахсинъ

№ 200 и 13.

 

 

13

Трагедията по опожаряването на с. Смърдешъ, Костурско

 

Висока порта

Велико везирство

Секретариатъ

 

Шифрована телеграма, изпратена отъ Инспектората на румелийскитѣ вилаети

 

Представямъ преписъ отъ телеграмата получена отъ самото мѣсто, която дава подробности по положението и събитията въ с. Смърдешъ, Костурска околия, и допълнителнитѣ сведения на Битолския вилаетъ.

 

14 май 1319 г. (27 май 1903 г. н. ст.)

Хюсеинъ Хилми

 

Преписъ

 

Пожарътъ въ с. Смърдешъ е потушеиъ; споредъ емлячнитѣ регистри, отъ 251 кѫщи сѫ изгорѣли 184 кѫщи, 19 дюкяни, 2 училища, 1 вакъвски ханъ и единъ хамбаръ за жито. Въ началото и презъ време на сражението пламнаха една-две кѫщи, отдето пожарътъ се разпространи и надъ горнитѣ сгради.

 

 

48

 

Пожарътъ се разшири и отъ това, че вѫтре въ кѫщитѣ били складирани много военни припаси — единъ день по-късно една църква изгорѣ по сѫщата причина, 67 кѫщи останаха незасегнати отъ пожара.

 

Селянитѣ по списъкъ съобщаватъ, че презъ време на сражението и пожара починали, убити или изгорени, 81 лица отъ мѫжки и женски полъ ; освенъ тѣхъ, както ни съобщава единъ доносчикъ, билъ убитъ и Фоти, родомъ отъ с. Смърдешъ, капитанъ отъ българската армия [1], но селянитѣ отричатъ това. Последнитѣ заявяватъ, че при пристигането на войската отъ Костуръ, въ селото имъ имало само четирима четници подъ шефството на Търпо, единъ роднина на Чекаларовъ, които били избѣгали по това време ; но вземайки предъ видъ даденитѣ въ голѣмо количество изстрели вѫтре въ селото, трѣбва да се предполага, че броятъ на разбойницитѣ е билъ голѣмъ, и, че както става въ такива случаи, и самитѣ селяни сѫ взели участие и стреляли срещу султанскитѣ войски. Повечето отъ селянитѣ днесъ се намиратъ въ селото, но се писа на градския лѣкарь въ Костуръ веднага да замине за село Брѣзница, да лѣкува намиращитѣ се тамъ ранени, около 20 души мѫже и жени; купи се и се изпрати сѫщо 100 оки хлѣбъ за да се раздаде на нуждаещитѣ се. Изпратенитѣ на мѣстото чиновници лека-полека изнамиратъ и връщатъ на стопанитѣ открадналитѣ вещи, а виновницитѣ се арестуватъ и подвеждатъ подъ сѫдебно следствие ; селското население се третира еднакво. Чакаме по-нататъшнитѣ Ви заповѣди, какъ да се постѫпва спрямо населението.

 

 

14

Шифрована телеграма до Инспектората на румелийскитѣ вилаети отъ 15 май

 

Отговоръ 14 май 1319 г. Трѣбва ясно да ни донесете въ какъвъ смисълъ сѫ по-нататъшнитѣ разпореждания спрямо населението, поради станалитѣ събития въ Смърдешъ.

 

 

15

Отъ Румелийския инспекторатъ

 

Отговоръ 16 май. — Вследствие събитията въ Смърдешъ днесъ бѣ заповѣдано на Битолския вилаетъ да се направятъ потрѣбнитѣ разследвания, да се върнатъ заграбенитѣ вещи и

 

 

1. Никакъвъ капитанъ, а обикновенъ майсторъ каменодѣледъ — б. н.

 

 

49

 

виновницитѣ да се заловятъ. Сега изпратихме повторно заповѣдь да се настанятъ намиращитѣ се безъ подслонъ пострадали, да имъ се даде нужната помощь и да ни се съобщи каква сума е потрѣбна за цельта.

 

16 май 1319 г.

Хюсеинъ Хилми

 

 

16

Въ навечерието на Илинденското въстание затворенитѣ българи възлизали на 1140 души

 

Висока порта

Секретариатъ на

Великото везирство

№ 158948-540

 

Шифрована телеграма, изпратена отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

Отговоръ на 30 юний 1319 г. (1903 г.)

 

Споредъ полученитѣ отъ валиитѣ и прокуроритѣ при апелативнитѣ сѫдилища въ Битолския, Солунския и Косовския вилаети, българитѣ, осѫдени или обвинени за политически престѫпления или намиращи се подъ следствие и сѫдъ, арестувани и затворени въ Битолския вилаетъ, възлизатъ на 597 души, въ самия Солунъ 327 души, въ Косовския вилаетъ — 216, или всичко — 1140 души. Затворенитѣ въ подведомственитѣ околии на Солунския вилаетъ българи не влизатъ въ тая смѣтка, и като се получатъ сведения, виляетътъ допълнително ще даде сведения за числото имъ; но понеже напоследъкъ се взе решение, всички български бунтовници да се изпращатъ направо въ центъра на вилаета, не може да се приеме, че числото на арестуванитѣ българи въ подведомственитѣ околии на Солунския вилаетъ е голѣмо.

 

6 юлий 1319 г. (19 юлий 1903 г. н. ст.)

Инспекторъ Хюсеинъ Хилми

 

 

17

До Инспектората на румелийскитѣ вилаети

 

7 юлий 1319 г. (20 юлий 1903 г. н. ст.)

 

Отговоръ на 6 юлий 1319 г. Броятъ на затворенитѣ е голѣмъ. Налага се бързо сѫдене, съветваме Ви съ пълна спешность да се направи потрѣбното (по заповѣдь на Великия везиръ).

 

 

50

 

В. Илинденското въстание

 

 

18

Първитѣ тревоги на турцитѣ

 

Висока порта

Секретариатъ на

Великото везирство

№ 159837—601

 

Шифрована телеграма отъ Инспектората на румелийскитѣ виляети

 

Въ две телеграми на Битолския вилаетъ отъ 21 и 22 юлий 1319 г. ни се донася, че положението въ Битолско се усложнило. Българскитѣ селяни оставяли храни и добитъкъ, напускали женитѣ си и на тълпи се присъединявали къмъ разбойницитѣ. Всѣка чета възлизала на 200 до 300 души. Въ централната (Битолска) околия шесть мохамедански села били нападнати отъ четитѣ. Поради малката сила, съ която разполагали, властитѣ не изпращали войски за гонене на четитѣ. Валията моли опредѣленитѣ за тамъ войски да се изпратятъ съ извънредна бързина отъ Велесъ. Отъ Прилепската, Охридската и Кичевската околии не се получавали никакви известия.

 

Подъ крепката егида на Н. В. Султана табуритѣ (военнитѣ дружини) почнаха да се движатъ. Отговорихъ въ Битоля да свикатъ редифитѣ (запаснитѣ) безъ да се губи време, полученитѣ тукъ сведения за споменатитѣ по-горе три околии Ви се долагатъ отъ вилаета (Солунския б. н.). Въ всѣки случай. . . .

 

22 юлий 1319 г. (4 августъ 1903 г. н. ст.)

Инспекторъ Хюсеинъ Хилми

 

 

51

 

19

Превземането на Крушово и други въстанишки действия

 

Висока Порта

Секретариатъ на

Великото везирство

№ 159841—599

 

Шифрована телеграма, изпратена отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

Твърде бърза

 

Подробна телеграма отъ прилепския командантъ и отъ тамошния каймакаминъ, изпратена посрѣдъ нощь, получена тази зарань:

 

Българитѣ опожариха Доленци и Рамна, мохамедански села отъ Битолска околия, и се сражаватъ съ тѣхното население. Отъ Битоля били изпратени достатъчно сили. Телеграфнитѣ жици сѫ прекѫснати, само жицата Прилепъ —Велесъ е поправена.

 

Подведомственото на Битоля село (градъ б. н.) Крушово, центъръ на нахия, е нападнато; правителственото здание и телеграфната станция сѫ опожарени, гарнизонътъ отъ 50 души е избитъ.

 

Не се знае нищо за отдѣлението, което бѣ изпратено отъ Прилепъ въ едно село и бѣ завързало сражение съ разбойницитѣ.

 

Както Ви доложихме снощи, на много мѣста въ Кичевската околия разбойничеството продължава; разбойницитѣ съ хвърляне на бомби и по други начини тероризиратъ мохамеданскитѣ села въ Битолската околия; въ прилепскитѣ села и въ самата Битоля до вчера зерань не стана никакво събитие.

 

Една чета отъ 150 души е нахлула въ българскитѣ села на границата между Прилепъ и Битоля и насилствено е отвела съ себе си отъ всѣко село отъ 30 до 40 души и хванала гората. Въ прилепскитѣ гори има много разбойници, които възнамѣрявали да нападнатъ града. Въ Прилепъ има 300 души войници, които въ случаи на нужда бихме могли да употрѣбимъ. Поискахме да ни се изпрати единъ табуръ. Сѫщо да се изпратятъ бързо два взвода отъ Гостиваръ за Кичево, а отъ Тетово и Призренъ — единъ табуръ за Гостиваръ, за да се подсили Гостиваръ.

 

 

52

 

Телеграфира се на пашата, дивизионния генералъ въ Скопие и на Битолския вилаетъ да побързатъ съ изпращането на по-голѣми сили и се писа на прилепския каймакаминъ. Ферманътъ е Вашъ.

 

22 юлий 1319 г. (4 августъ 1903 г. н. ст.)

Инспекторъ на Румелия: Хюсеинъ Хилми

 

 

20

Съвети отъ Цариградъ

 

Шифрована телеграма отъ Великото везирство до Инспектората на румелийскитѣ султански вилаети

 

Отговоръ на 22 юлий 1319 (4 августъ 1903 г. н. ст.)

 

Както се казва въ другитѣ ни телеграми, съветваме ви строго да се преследватъ разбойницитѣ и да не се допусне разширението на бунта и разбойничеството, но да се пази покорното население отъ нападения и да не се позволи да се извършатъ спрямо него деяния, противни на султанската воля. Редовно да ни давате сведения за изпращанитѣ войски.

 

 

21

Хилми паша апелира да се изпратятъ войски въ помощь на Костурско

 

Висока порта

Велико везирство

Отдѣление на шифъра

№ 664 и 160437

 

Шифрована телеграма изпратена отъ Инспектората на румелийскитѣ вилаети

 

Отговоръ на 25 юлий 1319. Съ султанска заповѣдь числото на войскитѣ въ румелийскитѣ вилаети бѣ опредѣлено на 125 табура (дружини). Днесъ Битоля не разполага и съ три табура за да ги постави въ движение и да изпрати помощь на Костуръ. Отъ каквато страна и да разгледаме въпроса, ние трѣбва да съжаляваме и да му отдадемъ нужното внимание. Не ми сѫ известни напълно истинскитѣ причини на това плачевно положение.

 

Отъ опредѣленитѣ да се изпратятъ отъ Призренъ седемь табура, както Ви донесохъ въ днешнитѣ си телеграми, три табура сѫ пристигнали въ Прилепъ, другитѣ два ще тръгнатъ

 

 

53

 

утре рано отъ Велесъ. Разстоянието е повече отъ 12 часа и нѣма надежда да пристигнатъ още вечерьта въ Прилепъ; на другата зарань е сигурно. Силно се надѣваме, тръгналитѣ вчера зараньта отъ Призренъ презъ Гостиваръ други два табура да пристигнатъ утре вечерь въ Кичево, тъй като разстоянието е 20 часа, Негово Превъзходителство Юмеръ Ружди паша вчера е тръгналъ отъ Призренъ, утре пристига тукъ. Отъ осемтѣ табура, които той ще докара, намиращитѣ се въ Митровица два табура ще пристигнатъ утре вечерь, а другитѣ два, ако е рекълъ Богъ, други день сутриньта — въ Велесъ. По-бързото имъ изпращане е невъзможно. Идещитѣ отъ Ипекъ четири табура ще бѫдатъ изпратени следъ тѣхъ.

 

Както донесохъ въ другитѣ си доклади, понеже Прилепската и Кичевската околии сѫ твърде далечъ отъ нахиитѣ Клисура и Соровичево, мѫчно е да се изпратятъ отъ тамъ войски за да се разправятъ съ разбойницитѣ. Ако не може да се изпратятъ по-бързо отъ Солунъ и Солунско нѣколко табура, пристигащитѣ утре въ Велесъ два табура да продължатъ пѫтя по жѣлезницата до Соровишката гара и по този начинъ да се помогне на Костуръ и Костурско. За това моля да се даде заповѣдь на Юмеръ Ружди паша.

 

25 юлий 1319 г., 7 августъ 1903 г. (н. ст.)

Инспекторъ Хилми Паша

 

 

22

Бързо се изпращатъ войски срещу въстаналитѣ въ Костурско

 

Главенъ генераленъ щабъ

Трето отдѣление

1697

 

До Великото везирство

 

Покорно излагаме : Отговоръ на тескерето на Ваше Височество отъ 27 юлий 1319 г.

 

(9 августъ 1903 г.) подъ № 1326.

 

Споредъ свещеното съдържание на султанското ираде, дошлитѣ по желѣзницата отъ Митровица въ Феризовичъ табури отъ Ннталия и Нкя (Мала-Нзия), за които бѣ решено да слѣзатъ на Велешката гара, наредено е да се изпратятъ направо

 

 

54

 

презъ Солунъ за Соровичево. Отъ донесенията на корпусния командантъ Омеръ Ружди паша разбрахме, че сѫ били дадени заповѣди, и други идещи отъ Митровица табури отъ Елмали и Мекри да бѫдатъ изпратени направо за Соровичево.

 

Така, по този начинъ, исканата отъ главния инспекторъ военна сила въ помощь и подкрепа на Костуръ и Костурско пристига. Споменатата телеграма Ви се връща.

 

18 джюмази-улъ-еввелъ 1321 г.

30 юлий 1319 г. (12 августъ 1903 г. н. ст.)

Министъръ на войната Сераскеръ Риза

 

 

23

Войскитѣ на дълги вериги прегазватъ Костурско

 

162391—1191

отъ 18 джюмази-улъ-ахъръ 1321 г. отъ Хеджира 28 августъ 1319 г. (1903 г.).

 

Отъ Великото везирство до Министерството на външнитѣ работи

 

Военнитѣ действия на бригадния генералъ Едхемъ паша въ Костурско, отъ 22 до 25 августъ, преминавайки мѣстнитѣ планини и гори, на дълги вериги (на турски: като гребло) дали добри резултати: отъ срещнатитѣ въ разни мѣста разбойници, повече отъ сто души били убити, взети 30 пушки, 10 бомби, муниции и разни нѣща; отъ султанскитѣ войски, слава Богу, само единъ мѫченикъ (убитъ) и петь души леко ранени; при претърсването били намѣрени повече отъ 500 глави добитъкъ, които били предадени на мѣстнитѣ власти.

 

Съ извършенитѣ военни действия, съединителнитѣ връзки между четитѣ били премахнати и за сега останалитѣ въстаници почватъ поединично да се криятъ или да се предаватъ. Напоследъкъ българитѣ отъ селата Куманичево, Тихолища, Габрешъ, Апоскепъ и Бабчоръ сѫ поискали милость отъ Негово Величество Султана. Отъ тѣхъ — населението отъ Куманичево е предало 12 пушки гра, а българитѣ отъ село Бабчоръ — 2000 гроша. Наки Симонъ, братъ на Коле, единъ отъ четнишкитѣ шефове, биде хванатъ невъорѫженъ близу до църквата на Клисура. За окончателното унищожение на разбойницитѣ били оставени да действуватъ и наблюдаватъ достатъчни войскови части

 

 

55

 

въ балканитѣ на Дъмбени и Габрешъ, които сѫ свърталища на разбойници.

 

Това ни се донесе съ телеграма отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети, възъ основа на съобщения на дивизионния генералъ Хюсни паша, командантъ на гръцката граница. Преписъ отъ телеграмата се прилага за по-нататъшно разпореждане.

 

На румелийския инспекторъ се изказва похвала и задоволство.

 

 

24

80 села и 7000 кѫщи били опожарени при потушаването на въстанието; селяни отъ костурскитѣ села на тълпи пристигатъ въ Битоля

 

Висока порта

Секретариатъ на

Великото везирство

 

Преписъ отъ шифрована телеграма, изпратена отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

Въ първитѣ дни на въстанието селата се опожаряваха отъ разбойницитѣ, по-после презъ самитѣ сражения отчасти подпалвани отъ разбойницитѣ, отчасти отъ топовнитѣ снаряди и вследствие наложенитѣ военни действия, опожаренитѣ села възлизатъ на 80 и опожаренитѣ кѫщи на 7000. Останалитѣ безъ подслонъ селяни, заедно съ старцитѣ, женитѣ и децата, подбудени отъ разбойницитѣ, на тълпи пристигатъ въ Битоля. За да обърнатъ вниманието на консулитѣ и да възбудятъ тѣхното състрадание, тѣ се оплакватъ отъ султанскитѣ войски и мохамеданитѣ и изтъкватъ мизерията, въ която се намиратъ, искайки отъ правителството да бѫдатъ настанени и продовалствувани и постоянно висятъ предъ консулствата.

 

Вчера пъкъ отъ мѣстноститѣ Корча и Костуръ сѫ пристигнали около 600 души. Решено, е, щото, съпроводени отъ специални чиновници, да бѫдатъ възвърнати и разпредѣлени по села на временно настаняване; решено е сѫщо да се ожънатъ и прибератъ зърненитѣ храни, които сѫ на полето, откраднатия — споредъ тѣхнитѣ думи — добитъкъ да се потърси и изнамѣри. Но тъй като тѣзи молби ще продължатъ, па и зимата наближава, нѣма съмнение, че мѫчнотиитѣ и молбитѣ ще се увеличатъ. На изказанитѣ отъ консулитѣ пожелания да бѫдатъ настанени въ Битоля и хранени отъ държавата даваме съответни отговори, че оставянето на селянитѣ въ Битоля е съпроводено

 

 

56

 

съ мѫчнотии, съ огледъ на здравето, обществената безопасностѣ и тѣхната прехрана. Понеже въпросътъ е много важенъ и заслужава внимание, необходимо е да се взематъ мѣрки преди настѫпването на зимата.

 

12 септемврий 1319 г. (1903 г.)

 

Инспекторъ на румелийскитѣ вилаети

Хюсеинъ Хилми

 

 

57

 

Г. Гръцката въорѫжена пропаганда

 

 

25

Турското правителство въ услуга на гърцизма

 

176851

177751—352

Главенъ инспекторатъ

на румел. вилаети

№ 442

 

До Негово Височество Великия Везиръ

 

Скромно излагаме :

 

Прочетохме Вашето везирско предписание отъ 20 май 1320 г. (1904) подъ № 234 заедно съ приложения преписъ отъ такрира на Патриаршията, съ който тя се оплаква отъ насилията на българитѣ върху гръцкитѣ общини въ Солунския и Битолския вилаети за да минатъ подъ ведомството на Екзархията, отъ вършенитѣ злодеяния на четитѣ надъ гръцкитѣ първенци и духовни лица, които не се съгласявали на това, и отъ симпатиитѣ на чуждитѣ офицери на турска служба къмъ българитѣ.

 

Споменатитѣ въ такрира оплаквания и насилия отчасти сѫ вѣрни. Както комитетитѣ, така и българскитѣ учители и духовници тайно и явно употрѣбяватъ всѣкакви усилия за да накаратъ християнското население, което говори славянски и се намира подъ Патриаршията, да мине подъ ведомството на Екзархията и за постигане на тази цель вършатъ престѫпления. Постановлението въ мюрцщергската програма за образуване, следъ като се възстанови редътъ, на административни единици възъ основа на народностьта, кара българитѣ да засилятъ дейностьта си за разширение на българщината. Навсѣкѫде тѣ подписватъ и представятъ прошения за минаване на християнитѣ отъ Патриаршията къмъ Екзархията. Но тѣзи прошения почиватъ на принуда и заплашавания; освенъ това такивато инициативи и прошения сѫ вредни за истинскитѣ интереси на държавата и затова не се приематъ и удовлетворяватъ.

 

 

58

 

На гръцкитѣ села се даватъ нужнитѣ съвети; не се позволява на исканитѣ отъ селянитѣ български свещеници и учители да се намѣсватъ въ църкви и училища, а на по-свѣстнитѣ гръцки митрополити се даватъ особени и тайни наставления какъ да постѫпватъ.

 

На чуждестраннитѣ чиновници, чиито имена и чинове нѣма нужда да споменяваме, които се застѫпватъ въ полза на българитѣ и запитватъ защо не се дава ходъ и не се удовлетворяватъ прошенията имъ за промѣна на духовното ведомство, отговаряме, че сѫществуватъ чети, чиито заплашвания и насилия сѫ известни на самитѣ чужденци, и, следователно, не може да се удовлетворяватъ подписанитѣ по принуда тѣхни прошения. При това добавяме, че когато престанатъ въздействията на комитетитѣ по тия въпроси н се създадатъ условия, при които заплашванията срещу гърцитѣ биха престанали, въпроситѣ ще бѫдатъ разглеждани и решавани.

 

Натоваренитѣ съ реформирането на жандармерията въ Солунския окрѫгъ руски офицери, когато посещаватъ околиитѣ гостуватъ въ кѫщитѣ на нѣкои българи. Тукашнитѣ гръцки първенци и духовни началници сѫ съобщили и на мене за това, обаче симпатиитѣ на споменатитѣ офицери нѣматъ този размѣръ, за който се съобщава преувеличено. На началника на жандармерията Негово Превъзходителство Деджоржисъ паша и на неговитѣ помощници обърнахъ сериозно вниманието, че службата на чуждестраннитѣ офицери се отнася до реформирането на жандармерията и че не е желателно тѣ да се намѣсватъ въ други въпроси, да проявяватъ симпатии къмъ едни и антипатии къмъ други отъ разнитѣ народности и че, като отиватъ по околиитѣ, добре би било да се настаняватъ въ кѫщи посочени и приготвени отъ мѣстнитѣ власти. Тѣзи ми препорѫки, твърдо се надѣвамъ, да бѫдатъ взети подъ внимание.

 

Като първа мѣрка, която би трѣбвало да се вземе за запазване на гърцитѣ отъ заплашванията и насилията на българитѣ, е: военнитѣ власти да подадатъ рѫка на гражданскитѣ за преследването на четитѣ, които се движатъ и иматъ за цель да разширятъ българщината въ Солунския окрѫгъ и въ околиитѣ Леринска, Костурска и Битолска отъ Битолския вилаетъ ; войсковитѣ части и гражданскитѣ власти постоянно и неуморно да преследватъ четитѣ, да пазятъ населението на гръцкитѣ села и, тамъ дето се окаже нужда, да се поставятъ войскови и жандармерийски отдѣления.

 

Втората мѣрка е, ако часть отъ населението на патриаршийскитѣ села мине подъ Екзархията, то да не бѫде насърдчавано,

 

 

59

 

като му се даватъ притежаванитѣ отъ гърцитѣ църкви и училища, или като се позволява използването имъ поредъ отъ българи и гърци. Този въпросъ биде взетъ подъ внимание и, както представихме съ нашия докладъ отъ 30 май 1320 г. (1904 г.) подъ № 402, горното начало, подъ справедливата егида на Н. В. Султана, напълно се прилага.

 

5 реби-юлъ-ахъръ 1320 г.

6 юний 1320 г. (1904 г.)

 

 

26

Великото везирство съгласно съ Хилми паша

 

4 джюмази-юлъ-еввелъ 1322 г.

5 юлий 1320 г. (1904 г.)

№ 294

 

Препорѫката въ рапорта Ви отъ 5 реби-юлъ-ахъръ 1322 г. подъ № 442 да не се приематъ несправедливитѣ желания за използване поредъ или общо на църкви и училища е умѣстна и отговаря на положението. Така ни се съобщава отъ страна на Министерството на правосѫдието и изповѣданията. Прочее, вършете потрѣбното.

 

 

27

Засилването на българщината е пакостно за турскитѣ държавни интереси

 

Висока порта

Бюро на шифра на

Великото везирство

180 923—1477

 

Преписъ отъ шифрована телеграма, изпратена на 6 септемврий 1904 отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

Сведения и мнение относно преминаващитѣ отъ Гърция чети представихъ съ две телеграми отъ 4 и 6 септ. Що се отнася до оплакванията на Патриаршията, че не била защищавана, давамъ следнитѣ подробни сведения и разяснения :

 

Комитетитѣ и българскитѣ духовници и учители агитиратъ явно и тайно и заплашватъ християнитѣ, които духовно сѫ подъ Патриаршията и говорятъ български езикъ, да минаватъ подъ ведомството на Екзархията, като ги каратъ да даватъ на правителството прошения, че сѫ българи, и ако имъ се удаде

 

 

60

 

случай, убиватъ несъгласнитѣ съ това гръцки духовници и първенци. Тъй като масовото минаване на тия лица подъ Екзархията е твърде врадно за интереситѣ на държавата — сега и въ бѫдеще — не се дава ходъ на прошенията, които идатъ отъ гръцкитѣ села въ смисълъ че тѣ сѫ българи; на населението се съобщава да пази старитѣ си духовни връзки съ Патриаршията; запрещава се на български свещеници да влизатъ въ такива села, църквитѣ и училищата се оставятъ въ рѫцетѣ на гръцки свещеници и учители; отстраняватъ се и се наказватъ всички ония, които се намѣсватъ противъ гръцкитѣ свещеници и учители; възприетото по-преди начало за използуване, общо или поредъ, на църкви и училища е противъ принципа и основата на управлението; то е, очевидно, пакостно и въ политическо отношение, затова отъ сега нататъкъ не се позволява създаването на такива споразумения.

 

Всички тия решения сѫ съобщени на тритѣ вилаети и подъ справедливата сѣнка на Н. В. Султана правата и интереситѣ на Патриаршията сѫ отъ всѣко гледище запазени, следователно не сѫ никакъ прави оплакванията и постѫпкитѣ на Патриаршията, че гърцитѣ не били защищавани. Отъ взетитѣ по-горе мѣрки, цивилнитѣ агенти, консулитѣ и други чужденци, Екзархията и българитѣ постоянно и силно се оплакватъ, но защищавайки ги съ внимание и твърдость, доказваме несъстоятелностьта на тѣхнитѣ оплаквания и заставяме всички да млъкватъ.

 

При все това изложенитѣ мѣрки не могатъ да попрѣчатъ на злодеянията, които четитѣ вършатъ надъ гърцитѣ. Криейки се по балкани и гори, четитѣ могатъ, когато пожелаятъ, да събиратъ съмишленици отъ българскитѣ села, да нападатъ нощемъ гръцкитѣ села, да премахватъ гърцитѣ, които прѣчатъ на пакостнитѣ български домогвания, и да се разотиватъ безъ да може да се намѣрятъ тѣхнитѣ следи, камо ли самитѣ разбойници.

 

Затова предвидѣ се поставянето на войскови отдѣления въ нѣкои по-изложени села, но напоследъкъ тѣ бѣха вдигнати отъ военнитѣ власти и станаха нѣкои случки, които наново всѣха страхъ у гърцитѣ. Молбитѣ и оплакванията на Патриаршията, вѣроятно, сѫ произлѣзли отъ това положение. Естествено, не е възможно да се поставятъ войскови отдѣления въ всички села, но може да се охраняватъ по-важнитѣ села и по тоя начинъ престѫпленията и оплакванията — може да се разчита — биха престанали,

 

10 реджебъ 1322 г.

8 септемврий 1320 г. (1904)

 

 

61

 

 

28

Гръцкитѣ андарти сѫ и сѫдебно привилегирувани

 

Висока Порта

Секретариатъ на

Великото везирство

 

Шифрована телеграма, изпратена отъ инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

Действията на гърцитѣ сѫ запретени отъ закона и заслужаватъ наказание. Тѣ обаче заявяватъ, че се сражаватъ срещу български чети и като срѣщатъ войски доброволно се предаватъ, заедно съ орѫжието си. Тѣ казватъ, че били принудени да закрилятъ и защищаватъ своитѣ роднини и сънародници, постоянно заплашвани съ смърть отъ страна на бунтовницитѣ (българитѣ б. н.). И наистина, тѣхнитѣ цели и действия не могатъ да се сравнятъ съ изброенитѣ въ първата и втора глава на наказателнитя законъ политически и бунтовнически престѫпления. Не бива гърцитѣ да бѫдатъ преследвани и сѫдени по сѫщия начинъ като българитѣ, които сѫ дигнали орѫжие срещу държавата. Такова едно поведение не би могло да се оправдае политически отъ наша страна.

 

Преди нѣколко месеци, цивилнитѣ агенти (австрийскиятъ и рускиятъ б. н.) запитаха на какво основание гръцкитѣ четници се предавали на сѫдене въ обикновенитѣ сѫдилища и ние имъ отговорихме, че тѣ не сѫ вдигнали орѫжие срещу държавата и не могатъ да се сравняватъ съ българскитѣ бунтовници, но тъй като се движатъ и действуватъ като обикновени чети и съ това се намѣсватъ въ действията на правителството, а при това вършатъ и много престѫпления, то се налагатъ строги наказания за тѣхнитѣ обикновени престѫпления и затова, споредъ степеньта на деянията имъ, предаватъ се на обикновенитѣ окрѫжни и апелационни сѫдилища. На този нашъ отговоръ не биде възразено. Критикитѣ, които се сипятъ отъ странство срещу действията на гръцкитѣ чети, могатъ да се отнасятъ до резултатитѣ отъ сѫденето. Ако на гърцитѣ се налагатъ съответни на престѫпленията имъ наказания, никой не би ималъ какво да каже противъ присѫдата, отъ какъвто сѫдъ и да е произнесена.

 

Споредъ горнитѣ подробности,предоставямъ на просвѣтеното мнение на Ваше Височество да опредѣли сѫда, на който трѣбва да бѫдатъ предавани (гърцитѣ — б. н.).

 

7 мартъ 1321 г. (20 мартъ 1905 г.)

Хюсеинъ Хилми

 

 

62

 

Бележка наша. — Решенията на извънреднитѣ сѫдилища се считаха окончателни, не подлежаха на апелация и касация и следъ телеграфическо разрешение отъ Цариградъ веднага се изпълняваха, когато при процеситѣ на обикновенитѣ сѫдилища се запазваха срокове, решенията се издаваха съ голѣмо закъснение подлежаха на апелиране и касиране и се печелѣше сума време.

 

 

29

Трагедията на с. Загоричани. 60 българи изклани и 6 души ранени

 

Висока Порта

Секретариатъ на

Великото везирство

 

Шифрована телеграма отъ Битолския вилаетъ

 

Допълнение къмъ телеграфическото ми донесение отъ 27 мартъ 1321 г. (9 априлъ 1905 г. н. ст.)

 

Споредъ току-що получената телеграма на завърналия се отъ Загоричани въ Костуръ каймакаминъ, гръцкитѣ разбойници, които сѫ нападнали въпросното село, възлизали на около 200 души. Въ самото село тѣ сѫ убили 45 души, отъ които шесть жени, и сѫ наранили една жена. Като видѣли, че султански войски приближаватъ, взели съ себе си други 25 души, отъ които убили 15 души, ранили 5, а останалитѣ 5 освободили. Въ селото тѣ опожарили 8 кѫщи, 10 плѣвни и единъ дюкянъ, убили 15 глави добитъкъ и заграбили стоки и пари.

 

Намиращата се въ съседство подвижна дружина веднага се притекла на мѣстото и почнала да се сражава; сѫщо и клисурскиятъ мюдуринъ съ едно отдѣление отъ 30 души пристигналъ и взелъ участие въ сражението, но тъй като разбойницитѣ били поставили засади и били многобройни, па и било се стъмнило, не било възможно да бѫдатъ унищожени, и избѣгали. Презъ време на сражението отъ войскитѣ били ранени двама души. Повече отъ разбойницитѣ били отъ съседнитѣ села, отъ които петима били познати. Разследването на произшествието и преследването на разбойницитѣ продължаватъ. Дадоха се повторни и категорични нареждания навсѣкѫде бързо и строго да се преследватъ, а познатитѣ да се арестуватъ.

 

28 мартъ 1321 г. (10 априлъ 1905 г.)

Битолски валия Хазимъ

 

 

63

 

30

Великото везирство не сподѣля разбиранията на Хилми паша за подсѫдностьта на гръцкитѣ андарти

 

Висока Порта

Секретариатъ на

Великото везирство

№ 172

 

19 априлъ 1321 г. (1 май 1905 г.)

 

Шифрована телеграма до Инспектората на румелийскитѣ вилаети

(Тескере до Министерствата на правосѫдието и на Вѫтрешнитѣ работи)

 

Отговоръ на предшествуващата телеграма. Целитѣ и действията на минаващитѣ границата гръцки разбойници сѫ излѣзли вече вънъ отъ рамкитѣ на самоотбрана. Ако стрелятъ срещу царскитѣ войски и нарушаватъ мира въ страната, то и тѣхното предаване на сѫдъ въ извънреднитѣ сѫдилища, сѫщо като българскитѣ разбойници, отговаря на началата за редъ и равноправие. Така че дошлитѣ въ с. Бѣлкаменъ, Леринско, гръцки разбойници сѫ отъ тоя родъ и трѣбва да се предадатъ на извънреднитѣ сѫдилища. Въ този смисълъ излѣзе султанско ираде и се съобщи на Министерството на правосѫдието. Направете потрѣбното въ случая.

 

 

31

Пѫтуването на г. Брайсъ, председатель на Балканския комитетъ въ Македония. Повѣрително нареждане

 

Висока порта

Секретариатъ на

Великото везирство

199719—527

 

Отговоръ на 30 августъ 1321 г. (12 септ. 1905 г. н. ст.)

 

Писмената Ви заповѣдь отъ 28 августъ, че висшитѣ интереси на държавата изискватъ да се направятъ всички възможни улеснения на г. Брайсъ, за да се завърне задоволенъ въ своето отечество, както и телеграмата Ви отъ сѫщата дата, като се правятъ нужнитѣ улеснения, тайно да се следи и да се направятъ невъзможни нѣкои бунтовнически въздействия отъ негова

 

 

64

 

страна, повѣрително предадохъ на тритѣ румелийски вилаети и, когато г. Брайсъ пристигне, ще се постарая по възможность да поправя нѣкои негови мисли.

 

30 августъ 1321 г.

Инспекторъ Хюсеинъ Хилми

 

Допълнение къмъ телеграмата отъ 30 августъ:

 

Г. Брайсъ приключи своето пѫтуване въ Скопския и Битолския вилаети, върна се въ Солунъ и имà среща съ мене. Не зная дали е промѣнилъ особеното си мнение за насъ, обаче изказа задоволство и благодарность за своето пѫтуване; призна, че въ страната ни царува редъ и въ разговора ни по въпроса за звѣрскитѣ отношения между християнскитѣ населения той употрѣби думи, отъ които явствува, че е промѣнилъ донѣкѫде неприязненитѣ си чувства и мисли спрямо насъ.

 

7 септемврий 1321 г.

20 септемврий 1905 г.

Румелийски инспекторъ Хюсеинъ Хилми

 

 

32

Смущение въ Цариградъ отъ изявленията на Джеймсъ Брайсъ

 

Висока порта

Секретариатъ на

Великото везирство

 

До инспектора на румелийскитѣ вилаети

 

34 зилъ-кааде 1323, 6 януарий 1321 г. (19 януарий 1906 г.)

 

Напущайки председателския постъ на Балканския комитетъ поради назначаването му за министъръ на Ирландия, г. Джеймсъ Брайсъ въ една речь до г. г. членоветѣ на Комитета много едностранчиво е предалъ своитѣ впечатления и наблюдения отъ пѫтуването си въ България и Румелия, като е далъ и изразъ на своитѣ добри чувства къмъ българитѣ. Тѣзи нѣща сѫ несъвмѣстими съ широкитѣ възгледи, съ които той се гордѣе, и ясно изпъква неговата неприязненость къмъ османската държава — плодъ на слѣпъ фанатизъмъ. Нѣкои вестници сѫ предали неговата речь откѫслечно, а „Таймсъ" — изцѣло. Преводътъ на тая речь и рапортътъ на лондонското ни посолство за нея изпращатъ Ви се тукъ приложени.

 

 

65

 

Известни сѫ мненията и разбиранията на г. Брайсъ за правителството на Султана и неговитѣ последни изявления не ни очудватъ ; но както се вижда отъ нѣкои подробности, дадени въ в. „Таймсъ", има две нѣща, които заслужаватъ нашето внимание: едното е, че мѣстнитѣ власти гледали съ затворени очи на престѫпнитѣ нападения на гръцкитѣ чети въ Румелия, а при взимането на мѣрки за тѣхното разпръсване властитѣ нарочно правѣли грешки; второто е неговото пожелание чужденцитѣ да се намѣсятъ въ реформирането на правосѫдното дѣло.

 

Мнението, че гръцкитѣ чети не се преследватъ сѫществува въ България, Сърбия, Ромъния, Италия, па и въ Германия ; за да докажемъ и на дѣло неистиностьта на това твърдение, абсолютно се налага да се развие по-голѣма дейность и строгость спрямо гръцкитѣ чети.

 

Сѫщевременно налага ни се още, неспособнитѣ или провинилитѣ се чиновници по правосѫдието да се замѣнятъ съ по-добри, да се бди постоянно за подобрение на сѫдилищата и да не се допущатъ деяния противни на правосѫдието, даващи поводъ за оплаквания. Не се знае доколко днешнитѣ инспектори на сѫдилища съзнаватъ бѫдещитѣ нужди. Дайте категорични нареждания да се взематъ необходимитѣ мѣрки въ тѣзи две отношения. Сѫщо и отъ Ваша страна постоянно да се следи за това.

 

 

33

Награждаването на Хилми паша съ гръцки орденъ

 

Инспекторатъ

на румел. вилаети

№ 604

 

До Негово Височество Великия Везиръ

 

Скромно излагаме:

 

Когато бѣхме въ Битоля, гръцкиятъ генераленъ консулъ въ Солунъ г. Коромиласъ пристигна тамъ и ми съобщи, че гръцкото правителството ме награждава съ ордена на Спасителя първа степень. Следъ като съ съответни думи изказахъ задоволство отъ това награждаване, отговорихъ, че въ едно време, когато българитѣ и много зломишленици въ Европа съ лъжливи публикации и безъ това обвиняватъ отоманскитѣ чиновници, че сѫ били благосклонно настроени къмъ гръцкитѣ чети, награждаването

 

 

66

 

ми съ горния орденъ нѣма да направи добро впечатление, поради което не ще мога да доложа въ Цариградъ и да поискамъ позволение да получа тоя орденъ. За сега не трѣбва да се оповестява награждаването ми съ този орденъ.

 

Като пристигнахъ въ Солунъ, научихъ се, че сѫщия орденъ билъ даденъ и на Негово Високопревъзходителство Рауфъ паша, солунския валия, комуто подробно обяснихъ моя отговоръ на консула; решихме и той да отговори по сѫщия начинъ. Горното долагамъ за сведение.

 

15 реджебъ 1324 г. отъ Хеджира

22 августъ 1322 г. (1906 г.)

 

Инспекторъ на румел. вилаети Хюсеинъ Хилми

 

 

Шифрована телеграма до инспектора (26 августъ)

 

Вашия отговоръ на консула е умѣстенъ. Нуждно е и Н. Високопревъзходителство Рауфъ паша да отговори по сѫщия начинъ.

 

 

34

Директиви на гръцкия комитетъ до андартскитѣ чети следъ клането въ Загоричани

 

Инспекторатъ на

румелийскитѣ вилаети

 

(Документъ, заловенъ отъ турцитѣ и намѣренъ въ архивата на Хилми паша)

 

До шефоветѣ на всички гръцки чети въ Македония

 

Издигнатитѣ до небесата оплаквания по случай сражението (? б. н.) въ с. Загоричани, създадоха прѣчки и мѫчнотии на борбата ни въ Македония. За да не се дава поводъ на османското правителство да предприема гонения срещу насъ и тъй като отъ сега нататъкъ хората, които се заловятъ, ще бѫдатъ предавани на сѫдъ въ специални военни сѫдилища (извънреднитѣ), додето се премахнатъ тѣзи настроения и додето престанатъ протеститѣ на консулитѣ въ Битоля, съветваме Ви да отбѣгвате всѣкакви инциативи и действия. Вмѣнява се въ Вашъ дългъ да не влизате въ никакви нападения и сражения.

 

Но нѣма да се откажете отъ действия, целящи погърчването на българитѣ, както ни показватъ резултатитѣ отъ случката

 

 

67

 

въ с. Загоричани. Ще продължавате въ това направление. Оставаме на Ваше усмотрение обстоятелството да не давате сражения. Нко българитѣ се опитатъ да вършатъ престяшления съ цель да си отмъстятъ, естествено, ще се защищавате. Въ такива случаи каквото направите, гледайте да става безшумно, не оставайте подире си никакъвъ знакъ или следа, които биха дали поводъ на консулитѣ да се оплакватъ.

 

Отъ името на висшия съветъ на Македонския гръцки комитетъ.

 

Подписътъ не се чете.

 

Б. н. Тоя документъ въ оригиналъ и изпратенъ отъ Хилми паша на великия везиръ съ докладъ № 627 отъ 18 юлий 1906 г.

 

 

35

Власи сътрудничатъ на български чети

 

Главенъ инспекторатъ

на румелийскитѣ вилаети

№ 1453

208350—1037

 

До Негово Височество Великия Везиръ

 

Скромно излагаме:

 

Прочетохме почитаемото писмо на Ваше Височество отъ 2 януарий 1321 г. (1906 г.) подъ № 851 заедно съ приложенията и за сведение ги изпратихме на тритѣ румелийски вилаети.

 

Мнозина отъ власитѣ, които сѫ напуснали лоното на Патриаршията, се присъединяватъ къмъ българския комитетъ и българскитѣ чети и заедно разбойничествуватъ и се бунтуватъ. На тоя фактъ често се натъкваме въ Битолския и Солунския вилаети. Така миналата година въ началого на м. декемврий отъ четата, която звѣрски уби 16 души войници въ с. Любеница, Гевгелийска околия, само една малка часть бѣха българи, а мнозинството бѣха власи, отказали се отъ Патриаршията. Така че съобщението отъ генералното консулство въ Букурещъ, че ромънскиятъ комитетъ се обединилъ съ българския, съпоставено съ горното, отговаря на самата истина.

 

Въ предишнитѣ ми донесения бѣхъ изтъкналъ, че е голѣма вѣроятностьта и ромънитѣ, за да засилятъ своята пропаганда, да почнатъ да образуватъ чети съ престѫпна цель. Трѣбва да се съжалява, дето ромънскиятъ комитетъ е приобщилъ своитѣ усилия къмъ българския, въпрѣки голѣмитѣ отстѫпки и

 

 

68

 

благодеяния, които османското правителство е направило на власитѣ. Предоставямъ на Ваше Височество да реши въпроса, дали да се обърне внимание на ромънския посланикъ въ Цариградъ.

 

        25 зилъ-кааде 1323 г. отъ Хеджира

 

 

69

 

 

Д. Сръбската въорѫжена пропаганда

 

Главенъ инспекторатъ

на румелийскитѣ вилаети

1285

 

36

Амнистирането на ренегата Мицко и мнението на Хилми паша за македонскитѣ революционери

 

До Негово Височество Великия Везиръ

 

Изпратения преводъ отъ рапорта на Бѣлградската ни легация относно сръбския воевода Мицко и Вашето писмо отъ 23 ноемврий 1321 г. (1906 г.) бидоха прочетени отъ насъ.

 

Ние знаемъ положението на гореспоменатото лице. Около две години е водилъ сръбски чети въ Кичевско и ималъ сражения съ български чети. Въ едно сражение той бѣ дори хваналъ раненъ Дамянъ Груева, когото освободи следъ тайното посрѣдничество на чужденци. По желанието и настояването на сръбския дипломатически агентъ въ София г. Симичъ, който подържа идеята за сближение между българи и сърби, сръбското правителство извика въпросния Мицко въ Сърбия и го постави подъ наблюдение въ Крагуевацъ.

 

Ние не можемъ да назначимъ това лице на служба въ полицията. Това противоречи на постановленията на реформитѣ, па и ще имаме голѣми оплаквания отъ страна на българското правителство, като оставимъ настрана възраженията на чуждестраннитѣ офицери. Би могло отъ тайнитѣ фондове да му опредѣлимъ 500-600 гроша заплата и да бѫде използуванъ отъ войсковитѣ отдѣления, но и за това българитѣ и чужденцитѣ биха протестирали и поставили въ недоумение Високата порта. Ако е възможно тия протести да бѫдатъ отминати съ умѣстни отговори, предоставямъ на Ваше Височество, както е докладвано отъ Бѣлградъ, да бѫде аминистиранъ и да му се позволи да се завърне.

 

Що се отнася до въпроса, доколко бихме имали полза отъ неговата служба — който и да е четникъ, билъ той българинъ, гръкъ или сърбинъ, веднъжъ се отдѣлилъ отъ своя комитетъ и четата си и се предалъ явно на правителството, следъ като

 

 

64

 

почне сериозно да работи, той никога вече не може да узнава комитетски тайни. И Мицко нищо не ще може да научи за бѫдещитѣ движения и въстанически намѣрения на българския и сръбския комитети. Само офицеритѣ биха могли да извлѣкатъ нѣщо полезно отъ миналото на Мицко, какъ той е действувалъ, по какъвъ начинъ е избѣгалъ и пр.

 

Амнистирането и връщането му трѣбва да бѫде поставено въ зависимость отъ условия. Ако се амнистира още докато е въ Сърбия, българитѣ и чужденцитѣ ще се оплачатъ; по-умѣстно е да замине направо за родното си мѣсто и тамъ да се предаде на властитѣ. И тогава на възраженията, които биха ни се направили, че е миналъ на наша служба, бихме отговорили, че и българскитѣ воеводи отъ ранга на Мицко, които биха се разкаяли и поискали милость отъ Н. Величество Султана, ще бѫдатъ амнистирани и приети на служба.

 

Но тъй като е повече отъ сигурно, че никой български разбойникъ нѣма да съ предаде, то отъ даването на такъвъ отговоръ нѣма да последва никаква вреда.

 

11 шеввалъ 1323 г.

25 ноемврий 1321 г. (1905 г.)

 

Хюсеинъ Хилми

 

Бележка: — И мнението на команданта на третия воененъ корпусъ (Битоля—Македония) отъ 20 декемврий е, че нѣма да има полза отъ услугитѣ на Мицко като водачъ на войсковитѣ отдѣления.

 

 

71

 

Заключителни думи

 

Други документи

 

Стотици други документи ни освѣтляватъ върху положението и борбитѣ на българитѣ за родъ и свобода. Ще привършимъ тоя си очеркъ съ нѣкои извадки отъ дългитѣ тайни рапорти на Хилми паша относно въпроса за преброяването на населението и численостьта на всѣка народность поотдѣлно:

 

Така въ доклада си отъ 14 май 1319 г. (1903 г.) солунскиятъ валия се изказва по следния начинъ:

 

__   __   __

„Що се отнася до записването на разнитѣ народи отъ немохамеданското население, азъ не съмъ наклоненъ да вѣрвамъ, че би се създала опасность за държавата въ бѫдеще. Защото въ румелийскитѣ вилаети, дори ако сравнимъ днешнитѣ регистри, мнозинството отъ населението е мохамеданско, а ако се преброи точно населението и въ непреброенитѣ до сега мѣста (албански и пр.), сигурно е, че мохамеданското население ще се увеличи още повече.

 

Народнитѣ интереси на гръцкото население сѫ да продължава да бѫде вѣрно къмъ държавата; гърцитѣ хранятъ чувства противни на намѣренията на различнитѣ тѣмъ по вѣра и родъ българи и сърби. Въ Янинския вилаетъ и безъ това нѣма българи, въ Солунския и съседнитѣ вилаети българското население би останало въ абсолютно малцинство и пò отговаря на интереситѣ на държавата да се увеличи броя на признаващитѣ Патриаршията. Сърбитѣ, изобщо, не сѫ се поставили въ положение противно на държавнитѣ интереси, нѣма изгледи и за въ бѫдеще да се проявятъ, па и да се проявятъ, твърде лесно бихме се справили съ тѣхъ. Власитѣ пъкъ, споредь сегашното имъ поведение, не сѫ въ положение да създадатъ нѣкоя грижа на правителството, или пъкъ да попаднатъ подъ влиянието на други. Така че въ посочването имъ наотдѣлно, споредъ тѣхната народность, ние не виждаме нѣкаква истинска опасность".

 

 

Въ рапорта си отъ 18 май 1319 г. (1903 г.) подъ № 379, битолскиятъ валия се изразява както следва:

 

 

72

 

„Що се отнася до въпроса за отдѣлянето по народности на немохамеданското население, българскитѣ духовници и учители, които сѫ били най-силни поддържатели на намѣренията на българскитѣ бунтовници, силно сѫ се стараели да вкаратъ населението, което признава гръцката църква, и свещеницитѣ въ българщината. Наистина дадоха се наставления до мѣстнитѣ власти да не позволяватъ гръцкитѣ свещеници да бѫдатъ принуждавани да се присъединяватъ къмъ българитѣ, ,при все това употрѣбенитѣ отъ българитѣ старания въ това направление сѫ принудили много гърци да минатъ подъ лоното на българската църква.

 

„Следователно, при преброяването на населението, като се записватъ поотдѣлно разнитѣ народности, предвижда се, че българското население би получило мнозинството, но въ тѣзи мѣста българското население и безъ това самò изпъква по много начини (Булгаръ нуфусунунъ кесрети елхалету хаза сурети адиде иле кендини гьостермекде), та нѣма никаква полза, ако го запишемъ въ по-малко. При това непълното посочване на българското население става причина, щото и мѣстата, населени съ мохамеданско и християнско население, да бѫдатъ посочвани като български".

 

 

Въ рапорта си отъ 11 джюмази-юлъ-ахъръ 1321 г. и 21 августъ 1319 г. (1903 г-) досежно едно евентуално сътрудничество между българскитѣ и сръбски чети, четемъ следнитѣ фрази :

 

„Въ Солунския и Битолския вилаети броятъ и значението на славянитѣ, които принадлежатъ къмъ сръбския елементъ, е ограничено (адедъ ве ехмиетлери махдутъ); въ Призренъ, Прищина, Ипекъ и Ташлиджа българи не сѫществуватъ, а въ Скопския окрѫгъ, дето живѣятъ смѣсено и българи и сърби, сръбскиятъ народъ сравнително е малъкъ (сърбъ джинси билнесбе аздъръ)".

 

 

Въ окрѫжното съ сѫщата дата отъ Инспектората на румелийскитѣ вилаети се казва:

 

„Християнски поданици отъ сръбски елементъ, които живѣятъ въ султанскитѣ вилаети, най-много се намиратъ въ Призренския, Прищинския, Ипекския и Ташлидженския окрѫзи, а отъ Скопския окрѫгъ — само въ Кумановската и Прешовска околия (Куманова ве Прешова каазаларине мунхасиръ), а въ другитѣ мѣста въ Косовския вилаетъ, въ Битолско и Солунско значението на сръбскитѣ славяни, спрямо другитѣ християни, е ограничено (ехмиртлери махдутъ иседа)".

 


 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

за интересуващить се отъ миналото на Костурско

 

 

1. Стара епоха

 

Маринъ Дриновъ — Съчинения, 1915 г. София, т. I. стр. 57, 121, 206, 208, 241, 242, 243, 246, 248, 249, 301, 552 — 554, т. III. 64, 347.

 

К. Иречекъ — История на Българитѣ — 1886, Търново.

 

К. Иречекъ — Княжество България, часть II, стр. 42, 439 1899 г. Пловдивъ.

 

Д. Цухлевъ — История на Българската църква, 1911, София.

 

П. Сречковичъ — Исторја српскога народа, 1884 г. Београд.

 

Иорданъ Ивановъ — Българитѣ въ Македония, 1917 г. София. стр. 46, 62, 76, 105, 36, 137, 171, 200, 272, 287, 316, 331, 345,

 

Hadschi Chalfa Rumeli und Bosna, Wien 1812.

 

Pouqueville Voyage das la Gréce, 1820, Paris.

 

Джавидъ бей — История на Битолския вилаетъ (на турски) 1890 г.

 

В. Златарски — История на Българската държава.

 

Ив. Снѣгаровъ — История на Охридската архиепископия — Патриаршия, 1932 г. София, стр. 25, 46, 53, 56, 62, 79, 99. 162, 166, 189, 190, 193, 195, 259, 316, 329, 331, 335, 339, 349, томъ II 28, 32, 58, 80, 142, 143, 145, 146, 150, 179, 230, 285, 300, 301, 310, 342, 344, 345, 362, 377, 378, 396, 420, 487, 489, 502.

 

Г. Кадаровъ — Филипъ II Македонски.

 

H. Gelzer — Die Wiederaufgefundene Kodex des Hli. Klemens. Bericht über die Verhaudllungen Königlich Sächsischen Geselschaft d. Wissenschaften zu Leipzig. (55 B. — 1903. (Описание на три костурски кодекса),

 

Θ. Φ. Παπακωνσταντίνου — Ἡ Καστόρια. Ἀθῆναι 1930.

 

 

76

 

Βαφείδου Φιλάρετου Διδυμοτείχου — Κώδιξ τῆς ἰεράς Μητροπόλεως Καστορίας καὶ τινα Ἐκκλησιαστικὰ βιβλία — „Εκκλησιαστική Ἀλήθεια". Цариградъ 1910. № 10.

 

Μαργαρίτου Δήμιτσα — Ἀρχαία Γεωγραφία τῆς Μακεδονίας. Ἀθῆναι 1874.

 

Π. Ἀραβαντινός — Χρονογραφία Ἠπείρου. Ἰωάννινα 1856.

 

 

2. Епоха на възраждането

 

Статии:

в. „Македония"

брой 16 отъ 1867 г. — Бобища;

брой 41 отъ 1867 г.;

брой 48 отъ 1869 г. — Загоричани;

отъ 28.11. 1869 г. — Горенци;

отъ 16. IV. 1870 г. — Косинецъ;

брой 40 отъ 1870 г. — Загоричани;

брой 72 отъ 1870г. — Търсйе;

 

в. Съветникъ брой 26 и 33 отъ 1863 г.;

в. Царигр. вестникъ брой 479 отъ 1860 г ;

в. Дун. лебедъ отъ 10. X. 1860 и брой 9 отъ 1861 г.;

в. „Зорница" брой 90 отъ 1880 год.;

в. Македонски гласъ" брой 23 отъ 1885 год. отъ Салганджиевъ, бр. 23 и 24 отъ 8. и 15. IV. 1885 г. отъ Д. Благоевъ;

в. „Новини", брой 73 отъ 1885 год. — Вишени;

в„Зорница" брой 12 отъ 1887 г. — Костуръ;

списание „День" отъ 1895 г. отъ Д. Благоевъ ;

сп. „Свѣтлина" 1892 г. отъ И. Ивановъ.

 

Н. Темчевъ Костурско — сп. „Библиотека" год. III. кн. XVIII—XX, Пловдивъ. Пѫтни бележки изъ въстаналитѣ околии и жестокоститѣ по потушаването на Илинденското въстание, 1909 г., Скопие.

 

Атанасъ Шоповъ — Българитѣ въ вилаетитѣ.

 

Василъ Кѫнчевъ — Етнография и статистика на Македония.

 

Гр. П. Анастасовъ — С. Загоричани (мѣстоположение, население и история); 1908 г. Бургасъ.

 

Н. Цицовъ — Костурско Сб. М. IV Народ. умотверения, стр. 108—109.

 

Бистрицки — Българско Костурско, 1919 г. Ксанти.

 

Д. Матовъ — За костурския говоръ, сп. Книжици, I, 17—Солунъ.

 

А. П. Стоиловъ — Български книжовници отъ Македония, 1922 г. София.

 

 

77

 

Икон. Т. Поповски — Спомени по възражданието на Костурско, в. „Вести" отъ 1912 г. ; Послуженъ списъкъ на сѫщия, завѣренъ отъ Костурската митрополия съ дата 4.1.1912 г. (спр. екзарх. архива при Св. Синодъ — София), Гр. Биглища, исторически бележки, в. „Вести" брой 14, 1912 г. Цариградъ, Българитѣ въ гр. Биглища, в. „Вести" брой 6, 1912 г.

 

Костурскитѣ монастири. Приложенъ описъ къмъ писмото на Костурската митрополия до Екзархията, подъ № 1986 отъ 22. VII. 1910 г. (спр. екзар. архива при Св. Сидонъ София).

 

Георги Динковъ (Динката). Кореспонденцията му съ С. Раковски, съхранявана въ Б. н. библиотека (архива на Раковски подъ № 8067, 6107 и 8094).

 

Статистическитѣ и исторически формуляри на гл. учители изъ селата и градоветѣ (Костуръ, Хрупища и Билища) изъ Костурската епархия, отъ 1909 — 1911 г. (спр. екзарх. архива при Св. Синодъ — София).

 

Свещ. Златко Каратанасовъ — Спомени, издание на Костурското братство, 1934 г. — София.

 

Кузма Темелковъ — Автобиография и въспоменания, 1925 г. Плѣвенъ.

 

Лазаръ Киселинчевъ — Смъртьта на икономъ Т. Поповски, в. „Македония" брой 488 отъ 1928 г.; Костурски край, в. „България" отъ 9 априлъ 1913 г.; Строителитѣ отъ най-старо време до днесъ, София 1926 г.

 

Т. К. Шапардановъ — Олишкия монастиръ „Св. Врачъ", в. „Вести" брой 19—25 отъ 1909 г.; Една петдесетгодишнина за Костурско, в. „Народенъ стражъ", кн. 19 отъ 1919 г.

 

Нр. Дамяновъ — Приносъ къмъ миналото на Костурско — спомени.

 

 

3. Революционна епоха

 

Споменитѣ на Пандо Кляшевъ, Ив. Поповъ, Гьорче Петровъ, американския кореспондентъ Албертъ Сониксенъ, издания на Македонския наученъ институтъ; на Михаилъ Николовъ (подъ печатъ), издание на Костурското братство; Мемоара на В. м. р. организация отъ 1904 г.; запискитѣ на полковникъ Анастасъ Янковъ; дневникъ на войводата Стерьо Стериовски; Клането на с. Загоричани, издание на Загориченското Д-во.

 

 

78

 

Хр. Силяновъ — Къмъ историята на гръцката терористическа пропаганда въ Македония, характеръ и тенденция на гръцкото андартство, в. Вести брой 30—43 отъ 1909 г.; Освободителнитѣ борби на Македония, т. I; Единъ именитъ синъ на Костурско; Писма и изповѣди на единъ четникъ; Тѫгитѣ на роба; Отъ Витоша до Грамосъ.

 

Лазаръ Киселинчевъ — Пощата на В. м. р. организация, спис. „Илиндень" отъ 1936, г. 1903—1922, 1924, 1925, 1927 г.; Моето тефтерче или дневника на единъ комита, в. Обзоръ брой 87 отъ 1936 г.

 

Т. К. Шапардановъ — Предвечерието на Илинденското въстание въ Костурско, в. „Авт. Македония" брой 77 отъ 1922 г.; Истината по Чанишкото (Мориовско) сражение презъ 1903 г., в. Обзоръ, брой 84 и 85 1936 г.

 

Архивата на В. Чекаларовъ (подрежда се за печатъ): подготвителенъ периодъ; въстанието; превземането на Вишени, Клисура, Невеска, нападението на Биглища и Капещица, сраженията при Локвата, Апоскепъ, Бигла и др. Раздѣлянето на костурскитѣ въстанически сили на три голѣми отреда и походътъ имъ на северъ и югъ отъ Костурско. Подробенъ дневникъ на неговия походъ на югъ и стигането му до Епиръ и обратно.

 

Василъ Ивановъ — Отрѣзаната глава, София 1928 г.

 

 

Забележка

 

Горното приложение нѣма нищо общо съ настоящата книга и при все, че библиографията е непълна, прилагаме я за рѫководство на македонската младежь, предимно костурчани, които трѣбва да изучатъ миналото на своята родина.

 

 

[Back to Main Page]