Библиотека на Съюза на Българскитъ Конституционни Клубове. Кн. V.

 

 

Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско

 Рефератъ четенъ на II Конгресъ на Българскитѣ Конст. Клубове въ Отом. Държава.

отъ Анастасъ Христовъ

 

Печатница К. Г. Самарджиевъ & С-ие

Солунъ 1909

 

Сканове в .pdf формат (22.1Мб) от www.strumski.com

 

    (Аграрниятъ въпросъ):
1. До революционниятъ периодъ
2. Периодътъ прѣзъ революционнитѣ движения и най-сетнѣ
3. Днешната му фаза

1. Правното положение на поземлената собственость въ Турция
2. Земледържанието
3. Десетъкътъ и поземлениятъ данъкъ или тахмисъ въ Турция
4. Поземленъ и земледѣлски кредитъ
5. Политиката на Русия и Англия по аграрния въпросъ у тѣхъ
6. Заключение. Исканията ни прѣдъ правителството по аграрния и въпросъ

 

Аграрниятъ въпросъ въ Турция

 

 

Г-да делегати!

 

Ако има една занемарена и непроучена страна въ тъй наречения македонски въпросъ, безъ съмнение на първо мѣсто стоятъ въпроситѣ, които носятъ економически характеръ въобще, и тъй наречениятъ земледѣлски въпросъ въ частность. Това явление, обаче, не е случайно. То има своята причина въ политическитѣ и културни условия, въ които е било отъ вѣкове поставено потиснатото население. То е живѣло въ такива политически изключителни условия, че за него въпроситѣ за личното самосъхранение и лична свобода винаги сѫ стояли прѣди въпроситѣ даже за хлѣбъ. По тази причина борбитѣ, които сѫ характеризирали источната криза носятъ повече политически характеръ. Економическото положение на земледѣлското население въ Македония и Одринско било плачевно. Земската аристокрация се състояла винаги въ подавляющето си мнозинство отъ иноплеменни елементи, които съ упражняваната политическа и духовна власть върху населението, сѫ правили всичко възможно, за да го държатъ въ мракъ и мизерия. Политическата власть е била винаги тукъ, инструментътъ за подържане економическо надмощие на едно племе надъ друго, на една религия надъ друга. И тъй, племеннитѣ вражди иматъ за важна причина економическия мотивъ.

 

Деветнадесетиятъ вѣкъ, обаче, съ своя революционенъ духъ, бързитѣ пѫтни съобщения, относителното

 

 

4

 

съживяване на градското население въ търговско отношение, не е оставилъ незасегната и нашата страна. Въ градоветѣ започна да пробива пѫть едно ново население, съ жизнеспособностьта на всѣки новъ елементъ; то започна да прѣдявява претенции за свое политическо сѫществуване и желание да използува всецѣло економическитѣ блага отъ своя търпѣливъ трудъ. Какъ можеше, господа делегати, това население, почти изключително земледѣлческо, да даде признакъ на сѫществуване, да се бори за своето економическо прѣуспѣване, ако не като си създаде една интелегенцня, готова да се пожертвува прн прѣдявяване на искания, съставляющи неговитѣ непосрѣдствени дезидерата? — Но какъ можеше то да се снабди съ тоя необходимъ елементъ, като имаше срѣщу себе си една държавна власть нехайна въ всѣко отношение, подозрително слѣдваща всѣко негово дѣйствие, индиферентна къмъ неговия процесъ на развитие и въпиющата нужда да живѣе свободно и свободно да използува всички плодове на своя трудъ? — Какъ можеше то да постигне своята законна цѣль, когато съ всестранното съдѣйствие на сѫщата държавна власть едно друго племе, което нѣмаше интересъ да повдигне културния и економически уровенъ на това население, съ своята духовна и градска аристокрация, го потискаше чрѣзъ невѣжеството и недопускането да се обединатъ диспаратнитѣ му единици? — Нѣма нужда да ви доказвамъ, господа делегати, че при подобни условия това население не би могло да изпълни своята мисия, да осигори едно скромно мѣсто върху трапезата на живота, освѣнъ чрѣзъ повдигането на културното си национално дѣло, а за това е било прѣдварително нужно да се отхвърли тежкия и грозенъ духовенъ яремъ на инородното племе. По този начинъ, мисля, лесно се обяснява, че тъзи черковно-училищна борба, чиито етапи и до днесъ още не сѫ свършени, макаръ да сѫ се изминали 80 и повече години, намира своето — не искамъ да кажа оправдание — логично обяснение въ политико-социалнитѣ и правни условия на обществения животъ въ тая държава.

 

Тукъ му е мѣстото, господа делегати, енергично и съ възмущение да отхвърля инсинуациитѣ, които нѣкои недодѣлани политици хвърлятъ върху спорящитѣ страни, като говорягь за произхода на тая вече вѣковна борба. Не, господа, казваме имъ ние, тази борба не е плодъ на нѣкакъвъ прѣдварително стъкменъ планъ на дѣйци

 

 

5

 

търсящи да ловятъ риба въ мѫтна вода, а има своитѣ корени тукъ, въ мѣстнитѣ условия, и се оправдава съ законното и неудържимо желание на едно племе, което е било потискано съ двоенъ чукъ като такъво, което иска да живѣе, прогресира и желае да се ползува съ интегралния плодъ на своя търпѣливъ трудъ. Дължа да прибавя още отсега, че ние не бихме желали нищо по-добро отъ това, да се прѣдадемъ на миренъ трудъ, всецѣло погълнати отъ промисъла за економическото си повдигаие, разбира се, ако другитѣ племена ни оставатъ спокойни въ това направление. Но трѣбва да призная, че онѣзи, които сѫ по-силни отъ насъ съ властьта, която държатъ почти изключително за себе си, и онѣзи, които сѫ по-могѫщи съ своитѣ капитали, искатъ да осигурятъ още по-голѣми прѣимущества за своитѣ едноплеменици, разбира се, винаги въ ущръбъ на другитѣ. Ето защо ние не можемъ да напуснемъ, при всичкото наше добро желание, позициитѣ си на национална почва, ако не желаемъ да робуваме още по-грозно економическо робство. Прося, вашето извинение, г-да делегати, че спрѣхъ вашето внимание върху тази обща тема, но това ми бѣше нужно, за да ви дамъ, споредъ мене, обяснение на нашето отнасяне къмъ аграрния въпросъ, който съмъ се нагърбилъ да третирамъ тукъ.

 

За по нагледно разглеждане на въпроса, който ни занимава, по моему трѣбва да го раздѣлимъ на три разни периоди, които бѣлѣжатъ три отдѣлни положения съ доста крупни проявления. Всѣки отъ тѣзи периоди отбѣлѣзва по единъ етапъ въ естественото развитие на този въпросъ и го подтиква къмъ истинския му економически характеръ. Тѣзи три периоди сѫ:

    1) до революционниятъ периодъ;

    2) периодътъ прѣзъ революционнитѣ движения и най-сетнѣ

    3) днешната му фаза.

 

Сега ще разгледаме всѣки единъ отъ тѣзи периоди.

 

 

Първиятъ периодъ.

 

Развитието на земледѣлскитѣ отношения прѣзъ първия периодъ е бавно и мѫчително. Слѣдъ турското нашествие на полуострова кѫдѣ повече, кѫдѣ по-малко, споредъ географическото положение намѣстата и споредъ много други причини, вмѣсто старитѣ разпокѫсани и враждующи помежду си феодални господари, се учрѣди една силно централизирана военна, а послѣ и дворцова,

 

 

6

 

феодална аристокрация. Съ течение на врѣмето тази аристокрация съ постепенни узурпации надъ частната и обществена собственость сполучила да създаде закрѫглена една собственость, а отъ земледѣлческото население една безропотна рая. Само планинското население повече или по-малко е останало незасѣгнато отъ тѣзи узурпации и онова, както въ Босна напримѣръ, което, запазвайки своитѣ тъй наречени общински задруги или своитѣ родни феодали, е възприело религията на завладѣющето племе. Тозк процесъ на закрѫгляване на собственостьта посрѣдствомъ узурпация, както на много други мѣста, е първоизточникътъ на едрата собственость у насъ. Какъ се е продължила навсѣкѫдѣ прѣзъ всичкото врѣме на разгледвания отъ мене периодъ, тази еволюция, господа делегати, ние нѣмаме точни данни, но отъ онова, което сте слушали отъ бащитѣ или дѣдитѣ си, или на което въ малъкъ размѣръ сте били, може би, свидѣтели, лесно можете да си обясните колко лесно сѫ ставали узурпациитѣ надъ частната собственость прѣди единъ или по-вече вѣкове. Впрочемъ, въпроснитѣ узурпации сѫ били много по-естествени тукъ, въ тази земя: 1-о защото самитѣ правни норми у завладѣющето племе сѫ били отъ естество да ги ускорятъ и 2-о защото вѣрското и племенно различия сѫ били силно подтикващъ мотивъ къмъ потисничество, особено по онова врѣме, и най-сетнѣ 3-о социалъ-политическата организация на владѣтелитѣ обуславяла сѫщитѣ узурпации. Турцитѣ подъ влиянието на вѣрскитѣ изисквания сѫ възприели принципа, че всѣка покорена христианска земя принадлежи на пророковия прѣдставитель или халифа, а само плодоползуването се отстѫпва съ извѣстни ограничения на трети лица, които сѫ длъжни въ замѣна на това да плащатъ на господаря на земята извѣстни права подъ различнитѣ наименувания като хараджа или юшуръ. Ясно е прочее, че тукъ, както ще имамъ и по-нататъкъ възможность да доразясна това, самата държава узурпира чужди придобити права и съ това дава добъръ примѣръ на подвѣдомственитѣ си органи. Но не стига само това. Малочисленостьта на турското воююще племе, за да осигури срѣдства за настѫпнитѣ си войници, имало е нужда отъ една работна маса способна да произвежда онова, отъ което то се нуждаело. Въ това отношение, подпомогнато отъ криви тълкувания на религията си, то е навикнало да мисли, че покорения християнски

 

 

7

 

народъ му е оставенъ въ залогъ отъ Всевишния на милостьта и немилостьта му.

 

Ето защо още въ врѣмето около втората половина на 14 вѣкъ билъ издаденъ законъ за тъй нареченитѣ Тимари и Зиямети, т. е. за военната феодална иерархия, споредъ които на разнитѣ военачалници, споредъ заслугитѣ имъ, сѫ били отстѫпвани отъ халифа правата на държавата върху отдѣлни земи, права състоящи се главно както казахъ и по-рано, въ извѣстни даждия за правоползуване отъ тия земи. Веднажъ турена въ връзки съ поземлената собственость военната феодална иерархия, тя скоро се справила съ частната собственость, т. е. частната собственость чрѣзъ постоянни узурпации е започнала да прѣминава въ нейно владѣние и по такъвь начинъ ние виждаме закрѫгляването на едрата собственость да върви бърже. Покрай тази обща причина за обезземляване на мѣстното население трѣбва да се спомене още като една важна причина и самия режимъ на поземлената собственость. Споредъ единъ законъ оть врѣмето на Султанъ Сюлеймана Великолѣпния слѣдъ смъртьта на владѣтеля на земята или поради изоставянето ѝ необработена — тя, земята, се падала на хазната — бейт-ул-малъ. Този чудовищенъ законъ, господа делегати, вѫтрѣ въ нѣколко десетки години неимовѣрно е послужилъ за обезземяване на населението и не е билъ ни повече, ни по-малко отъ една законна конфискация. Едвамъ кѫдѣ втората половина на 15 вѣкъ било е дадено пакъ чрѣзъ законъ правото на наслѣдство само въ полза на мѫжкитѣ наслѣдници на наслѣдодателя и това право на наслѣдване било постепенно резширявано, до  когато се създаде сегашния законъ за земитѣ прѣзъ 1848 г., споредъ който за наслѣдници се смѣтатъ осемь степени роднини, които е излишно да споменвамъ тукъ.

 

Тъкмо кѫдѣ краятъ на първата половина на миналия вѣкъ подъ натиска на националното пробуждане на народнитѣ маси и още прѣди създаването на закона за земитѣ (10 години по-рано) се нанесе единъ силенъ ударъ на сѫществующата до тогава още феодална организация, като се унищожиха Тимаритѣ и Зияметитѣ и по такъвъ начинъ се тури край на едно невъзможно юридическо положение. Не трѣбва да се мисли обаче, господа делегати, че съ това се унищожиха всички останки на феодалната организация. Неоспоримъ фактъ, споредъ мене, обаче, е обстоятелството, че колкото повече националното

 

 

8

 

самосъзнание е напрѣднало у маситѣ, толкова повече и фактическото мизерно тѣхно положение се подобрява. Отъ втората половина на този пръвъ периодъ нататъкъ, т. е. отъ Xатишерифа насамъ се забѣлѣзва едно обратно течение на концентрацията на собственостьта, което нѣкѫдѣ бавно, нѣкѫдѣ, подъ влиянието на специялни причини, бързо напрѣдва и се характеризира съ разпарцеляването на едрата собственость. И дѣйствително, господа делегати, кой земледѣлецъ по-рано би рискувалъ да употрѣби спестенитѣ пари въ покупка на земя, когато е знаялъ, че неговитѣ наслѣдници въ съвсѣмъ ограниченъ размѣръ би могли, както видѣхме, да се ползуватъ отъ нея? Кой би рискувалъ да купи земя, когато всесилниятъ феодалъ би могълъ на всѣка минута безнаказано да му я узурпира? — Но, господа делегати, азъ си задавамъ още единъ въпросъ, на който вие не ще закѫснѣете да си дадете тоже единъ прямъ отговоръ: кой би ималъ интересъ да тласка напрѣдъ политическитѣ и економическитѣ, макаръ и частични, реформи въ полза на оная безропотна рая, съставляюща най-окаяното и прѣнебрегнато население въ тази страна, ако националното самосъзнание и културниятъ прогресъ не сѫ събудили у него съзнанието, че силата му се състои въ обединението ? — Безъ съмнѣние никой!

 

Прочее, първиятъ разгледванъ отъ мене периодъ се характеризира съ двѣ противоположни едно на друго течения: първото къмъ концетрация на собственостьта чрѣзъ насилия правни и фактически, а второто съ относително умегчаване на правото и фактическото положение, било по отношение на собственостьта, било по отношение на земледѣлското население. Но, постепенниятъ културенъ напрѣдъкъ на населението, го направи почувствитилно къмъ и тъй ошекотенитѣ правни и економически отношения, абстрактно взети.

 

Вториятъ етапъ на първия периодъ, може споредъ мене, ако искаме да го резюмираме въ ревендикациитѣ на земледѣлското население, да го сведемъ до слѣдующитѣ четири оплаквания:

1. противъ данъка нареченъ погрѣшно десетъкъ;

2. противъ пѫдарския институтъ;

3. противъ абсантеизма на едритѣ землевладѣлци и надзорничеството—кехаялъка, и

4. противъ несигурностьта на исполичаритѣ спрямо землевладѣлцитѣ и крѣпостническото имъ състояние.

 

Всичкитѣ тѣзи оплаквания и ревендикациитѣ прѣдявени въ името на земледѣлското население

 

 

9

 

отъ образуваната вече интелигенция отъ собствената му националность — подчертавамъ това — прѣди революционното движение, ви сѫ добрѣ извѣстни, за да не става нужда да влизамъ въ дълги и широки обяснения въ това отношение. Длъженъ съмъ тозчасъ, да изтъкна една мисъль, върху която вѣрвамъ и вие да се съгласите; а именно, че всичкитѣ тѣзи оплаквания изказани на цѣлъ свѣтъ чрѣзъ устата на националната интелигенция, носятъ повече правовъ, отколкото економически характеръ. Вие знаете, напримѣръ, че оплакванията по отношение на десетъка се състоеха главно въ злоупотрѣбленията на прѣдприемачитѣ, въ тѣхнитѣ всевъзможни машинации да грабятъ населението, въ насилията, въ побоитѣ, въ убийствата даже, въ ненаврѣменно даване позволение да се вършее и редъ други насочени противъ личната свобода и безопасность. А оплакванията отъ пѫдаритѣ кой отъ васъ не знае въ какво се състоеха? — Кой не е чулъ за побоитѣ, насилията, грабежитѣ, обезчестяванията и пр. на тѣзи плащани отъ самото население мѫчители? — Сѫщото нѣщо е и съ тъй нареченитѣ надзорници или кехаи, или както ги наричали въ Сѣрско хавелета, които сѫ замѣствали отсѫтствующия землевладѣлецъ. Тази болѣсть за земледѣлското стопанство, нарѣчена абсантеизъмъ, дѣйствително не сѫществува само у насъ: нъ надзорничество невѣжо, потисническо и пр. е специялитетъ, може би, само на нашата страна. Ето защо оплакванията и въ това отношение носятъ повече личенъ характеръ и се дължатъ на всевъзможнитѣ насилия на надзорника. Землевладѣлецътъ отъ своя страна често си позволявалъ най-грубитѣ насилия спрямо своитѣ земледѣлци и е възбуждалъ чувство на прѣзрение и мъсть — такъвъ характеръ носятъ по-често и оплакванията отъ този родъ. И самото оплаквание за крепостничеството на населението спрямо землевладѣлеца, макаръ на пръвъ погледъ да носи економически характеръ, пакъ е било най-често отправяно по случай личнитѣ насилия върху свободата и живота на земледѣлцитѣ — яръджии главно.

 

По всичкитѣ тѣзи съображения, господа делегати, азъ не се колебая да кажа, че аграрниятъ въпросъ, въ тази си фаза, която имамъ честь да разгледвамъ прѣдъ васъ, е повече общо правовъ, а економически въ частность; и като такъвъ той съставлява една само една страна отъ македоно-одринския въпросъ. И дѣйствително какъ

 

 

10

 

можеше да бѫде другояче, какъ можеше сериозно економическата страна на въпроса да прѣобладава тамъ, кѫдѣто не сѫществуваха и най-елементарни гаранции за лична безопасность и сигурность? — Да се подържа това значи да девансираме естествения развой на нѣщата, а това е невъзможно. Такъва е позицията на занимаемия ни аграренъ въпросъ въ първия периодъ отъ своето развит(и)е. Вие видѣхте, какъ той паралелно съ националното самосъзнание се развива, макаръ и бавно, въ по-благоприятна за населението смисъль. А сега ще ви моля да слѣдвате съ мене за малко врѣме втората му фаза, добрѣ отбѣлѣзана съ своитѣ особености, фазата прѣзъ периода на революционното движение.

 

 

Вториятъ периодъ.

 

Революционниять периодъ, господа делегати, погледнатъ изъ високо, се явява като единъ въорѫженъ протестъ на едно племе, което е било потискано като такъво, и което стѫпка по стѫпка, неуклонно и неуморно слѣдва своята сѫдба и иска на всѣка цѣна да осигури изравнение на своитѣ права, слѣдъ както е било съсипано отъ задължения, да се оформи и чрѣзъ това да гарантира своя социаленъ и економически напрѣдъкъ. Ако хвърлимъ единъ бѣгълъ погледъ върху изминалото врѣме, съ задоволство и извѣстна гордость ще констатираме, какъ единъ народъ състоящъ се почти изключително отъ селяни безъ традиции, безъ да има друга опора освѣнъ оная, която му даватъ обединенитѣ сили, се изтъква на вниманието и на държавата и на другитѣ явни и тайни политически и економически фактори въ тази страна и кога съ своята култура, кога съ орѫжие въ рѫка, пледира каузата на своето право на сѫществуване и достойно брани своитѣ права. Зрѣлището е удивително, господа делегати, и е твърдѣ поучително за нашето поколение. Да не забравяме, прочее, че залогътъ за сполуката въ бѫдаще и за постигането до край на политическото ни и економическо изравняване, което още не е напълно реализирано, лежи въ националната ни сплотеность и въ нашата култура! Ние знаемъ вече, че придържането о тѣзи двѣ начала въ миналото е водило отъ успѣхъ на успѣхъ нашия народъ въ полето на политическото ни и економическото изравнение съ другитѣ племена и народи, населяющи тази империя.

 

 

11

 

Казахъ по-рано, че отъ втората половина на миналия вѣкъ особенно юридическото положение на работнитѣ маси се е смекчило въ значителни размѣри. Фактическото имъ положение, обаче, е станало още по-нетърпимо, защото, поради културния напрѣдъкъ на населението, това послѣдното е станало по чувствително. Искамъ да кажа, че фактическото политическо и економическо подобряване на положението на населението не е отивало паралелно съ културното му възмогване.

 

И ако къмъ това прибавимъ мрачния хамидовъ режимъ, който особенно тежеше на засилената вече национална интелегенция, лесио е да си обяснимъ, отъ какво се роди революционниятъ периодъ. Напразно се мѫчатъ нѣкои повърхностни хора да доказватъ, че революционниятъ периодъ се дължи не на мѣстни дълбоки социални и политически причини. Напразенъ трудъ! Всѣки безпристрастенъ наблюдатель ще признае: 1) че причинитѣ на революционното движение у насъ бѣха дълбоки и мѣстни и 2) че това революционно движение на първо мѣсто и прѣимуществено не можеше да се развие освѣнъ въ национална смисъль. За националната интелигенция необходимъ бѣше свободенъ въздухъ — тя се удушваше въ хамидовитѣ прѣгръдки; а за селското население тукъ, въ Македония и Одринско, трѣбваше покрай това главно да се освободи отъ нетърпимото си специялно положение, за което казахъ нѣколко думи по-рано.

 

Какви бѣха послѣдствията отъ революционнитѣ движения въ това послѣдно отношение и въ какво главно се манифестира еволюцията на аграрния въпросъ прѣзъ този париодъ? Ето въпроситѣ, върху които ще се помѫча да дамъ едно кратко освѣтление.

 

Революционниятъ периодъ остави дълбоки слѣди въ цѣлия животъ на държавата. Безспорно е, споредъ мене, че той се отрази доста благотворно върху земледѣлското население и подѣйствува за развитието на занимаения ни въпросъ главно въ двѣ направления: 1) въ смекчаване въ най-голѣмъ размѣръ на отношенията на едрия землевладѣлець спрямо земледѣлеца и 2) ускори още повече еволюцията на разпарцеляването на едрата собственость. На първо мѣсто насилията отъ всѣкакъвъ родъ, вършени отъ землевладѣлеца върху яраджията-изполичаръ, се намалиха до минимумъ, а на нѣкои мѣста изчезнаха съвършено. Даже, съвсѣмъ естествено, на нѣкои мѣста дълго таеното чувство на мъсть се разрази

 

 

12

 

въ видъ на законно възмездие върху главата на землевладѣлеца. Ангарията, толкова омразна на селското население, изчезна почти навсѣкѫдѣ. Привързаностьта на изполичаритѣ къмъ земята се смекчи до неузнаваемость и свободното циркулиране на селското население се почти осигури.

 

Възмутителното пѫдарство и надзорничество изчезнаха или бѣха почти навсѣкѫдѣ на изчезване като по порѫка, а прѣдприемачътъ на десетъка имаше да разчита, както и едриятъ землевладѣлецъ, върху добрата воля на земледѣлеца. И въпрѣки всички ужаси на революционния периодъ по отношение особено на селското население, въпрѣки обтегнатостьта на положението, господа делегати, въ много мѣста отъ вашитѣ райони, безъ съмнѣние, сте констатирали, че селското население си отдъхна и даже то намѣри срѣдства да подобри материалното си положение. Необезпокоявано почти никѫдѣ отъ грабежитѣ и насилията: на мултезима, пѫдаря, кехаята-надзорникъ, то можа въ продължение на дългия този периодъ да спести на нѣкои мѣста значителни суми, които употрѣбява въ покупка на земя, която едритѣ собственици често охотно продаватъ.

 

Това явление, господа делегати, по моему е съвсѣмъ естествено. Едрото землевладѣние, такъво рутинно каквото е у насъ, не може да издържи конкуренцията на международния пазаръ. Още по-малко то може да стори това, ако, както прѣди революционния периодъ, нѣма да разчита на насилственитѣ кражби и злоупотрѣбления. Разпарцеляването на едрата собственость е особенно чувствително въ Битолския вилаетъ, кѫдѣто революционното движение бѣше и най-силно, а по-малко чувствително въ Скопско и другадѣ. Въ Битолско има една друга външна причина — това е силната емиграция, която неимовѣрно способствува за тъзи еволюция, но и тя е послѣдица отъ силното революционно движение.

 

Независимо отъ този фактически напрѣдъкъ на поземленнитѣ правоотношения, заслужава да се отбѣлѣжи като послѣдица отъ революционния периодъ подобрѣнието на пѫдарския институтъ и замѣняването за опитъ на данъка десетъкъ съ тъй наречения тахмисъ. За тахмиса ще говоря по сетнѣ, а за пѫдарскитѣ реформи ще кажа още отъ сега, че и безъ тѣхъ, поради четнишкия институтъ и по-раншната пѫдарска система бѣше станала безврѣдна за населението. Но, се-таки, тя е една придобивка

 

 

13

 

въ актива на революционния периодъ. Тоя периодъ може да отбѣлѣжи въ своя пасивъ по отношение аграрния въпросъ една крупна косвена и непрѣдвидена загуба, доста чувствителна за значителна часть отъ населението: думата ми е за заграбенитѣ земи въ Одринско, за които всички трѣбва най-енергически да се застѫпимъ.

 

Такива сѫ, господа делегати, грамаднитѣ придобивки за аграрния въпросъ прѣзъ периода на революционнитѣ движения, и трѣбва да признаемъ, че тѣ значително улесняватъ по-нататъшното развитие на въпроса въ полза на трудящитѣ се земледѣлски маси. Тѣ съживиха много земледѣлското население и го направиха по-годно за легалната борба, която му прѣдстои, за да извоюва своето политическо и економическо еманципиране въ новата ера, която му отваря конституционниятъ режимъ. И подъ този режимъ обаче, националната култура ще играе една отъ първенствующитѣ роли. Нъ нека видимъ сега въ какво положение се намира днесъ аграрниятъ въпросъ.

 

 

Третиятъ периодъ.

 

Провъзгласената конституция отъ наше гледище е дѣло на националното пробуждане. Нъ тя далечъ не разрѣшава нито националния въпросъ въ неговата прѣплетеность, нито спомага сама по себе си за изцѣряване на отдавна занемаренитѣ и отъ правителството и отъ самото население економически рани, които ще започнатъ още повече да се чувствуватъ сега, когато има извѣстна свобода, колкото и минимална да е тя. Политическото и економическо равновѣсие между разноплѣменнитѣ народности въ империята, не бидейки съ самото правъзгласяване на конституцията постигната, колкото и да се мѫчатъ извѣстни крѫгове да изключатъ отъ дневния редъ националния въпросъ, като проповѣдватъ празни теории, а вършатъ противното, той ще продължава, по всички прѣдвиждания, и прѣзъ този периодъ да бѫде не само културенъ, а още и политически, социаленъ и екопомически. Много кѫсогледо е, споредъ мене, гледището на мнозина отъ тъй нареченитѣ народни избранници, споредъ което националниятъ въпросъ не е нищо друго освѣнъ единъ споръ за черкви и училища. Трѣбва да заявимъ високо, че за насъ отоманскитѣ българи въ Македония и Одринско, 90% отъ които сме единъ народъ

 

 

14

 

отъ селяни, поставени въ най-незавидно економическо и политическо положение спрямо другитѣ националности и племена въ сѫщитѣ области, е отъ необходимость да добиемъ равно мѣсто съ другитѣ на трапезата на живота. Не сме ние да не зиаемъ, че спороветѣ по националното обособление прѣчатъ въ голѣмъ размѣръ на общия напрѣдъкъ на страната; нъ какъ искатъ отъ насъ да разредимъ нашитѣ редове, когато други съ зинали уста чакатъ богатото наслѣдство на едно още неоформено население, за да го експлоатиратъ по-лесно, както това сѫ правили въ продължение на вѣкове? — Ние не прѣдизвикваме националнитѣ ежби: намъ ни ги налагатъ ония, които постоянно даватъ съвѣти за обединение, а вършатъ противното и при това въ всѣко отношение сѫ по-силни отъ насъ.

 

Казватъ ни, че въ културно отношение сме били по-добрѣ; и понеже знаятъ, че едно културно население ще иска да има и съотвѣтствующето економическо положение, и ще се старае въ пѫтя на прогреса да се освободи отъ своитѣ експлоататори, стараятъ се да разединатъ нашитѣ национални редове и даже замислюватъ планове противъ националната ни култура. Но ние не можемъ да изпуснемъ изпрѣдвидъ направенитѣ до сега придобивки въ всѣко отношение благодарение на националната ни култура, сплотеность и обособление. Прочее, както казахъ и по-рано, и прѣзъ днешната си фаза аграрниятъ въпросъ за насъ ще си остане една нераздѣлна часть отъ общия ни националенъ въпросъ, като отива, разбира се, постепенно съ политическото и економическо изравнение на положението между националноститѣ, къмъ своята истинска смисъль — къмъ развитие на економическия си характеръ.

 

Прѣди да започна, господа делегати, да ви прѣдставя положението на днешната фаза на аграрния въпросъ, позволете ми да ви кажа нѣщо за двѣ явления, които хактеризиратъ първата изминала година отъ конституционенъ животъ по отношение на сѫщия въпросъ.

 

За пръвъ пѫть по мое знание прѣзъ изтеклата година българската интелигенция раздвижи като отдѣленъ въпросъ съ повече економическа тенденция тъй наречения аграренъ въпросъ. Но това повдигане на въпроса, все отъ българска страна, не трѣбва да го скриваме, бѣше толкова неумѣло, не добрѣ опрѣдѣлено, непроучено, щото неможеше въ противния лагеръ на едритѣ

 

 

15

 

землевладѣлци на първо мѣсто да не прѣдизвика една мисъль за реагиране противъ прѣкаленитѣ въ нѣкои отношения ревандикации на българитѣ. За примѣръ, нека ви спомена, че нѣкои даже прѣдявиха искане за насилствена експроприация на едритѣ землевладѣлци. Тъзи първа грѣшка може да се каже, прѣдизвика още една по-голѣма у едритѣ землевладѣлци, която може да бѫде най-гибелна за по-нататъшното развитие на отношенията на землевладѣлци и селяни. Думата ми е за синдикатитѣ на едритѣ землевладѣлци, или както ги наричатъ тѣ — зираатъ клубари. Синдикатитѣ въобще сѫ професионални сдружавания, които на економическа почва иматъ за цѣль да осигорятъ по разни начини интереситѣ на синдикиранитѣ членове. Снндикалното движение въ Европа прѣзъ миналото столѣтие доби една грамадна важность и може да се каже, че въ голѣмъ размѣръ нему се дължатъ голѣмитѣ прѣдприятия и въ областьта на земледѣлското стопанство. Синдикални организации сѫ сѫществували и въ прѣдишнитѣ вѣкове. Но това, което безспорно характеризира 19 вѣкъ въ тъй нареченото синдикално движение, безъ съмнение е обстоятелството, че чрѣзъ него тъй нареченото трето съсловие доби една сила непозната у него въ миналитѣ вѣкове. Старитѣ синдикални сдружавания сѫ били често принудени да водятъ единъ нелегаленъ животъ, а като послѣдствие отъ това, тѣ сѫ били образувани само на началата на личното довѣрие и познанство.

 

Легалното сѫществуване на синдикалната организация и въ Европа е било признато чакъ прѣзъ втората половина на миналия вѣкъ подъ напора на народнитѣ вълнения. Една очебиюща разлика има, споредъ мене, между работническитѣ синдикати при машинната индустрия и ония при земледѣлското стопанство. А тази разлика се състои въ това, че до като първитѣ сѫ бойки и революционно настроени изобщо — вторитѣ сѫ повече практични и производителни. Тази разлика се обяснява съ обстоятелството, че при земледѣлскитѣ сдружавания синдикиранитѣ членове по-често поне въ извѣстенъ размѣръ разполагатъ съ производителнитѣ инструменти, а при първитѣ това не е така. Правото на сдружавания съ условие да не сѫ насочени противъ обществения редъ и спокойствие или противъ общественитѣ нрави, е осветено и отъ нашата конституция. А вие знаете, че напослѣдъкъ парламентътъ вотира и нѣкакъвъ законъ

 

 

16

 

противъ националнитѣ сдружавания и противъ работническитѣ синдикати, като имъ отказа естественото право на защита противъ господаритѣ, което може да се осигори чрѣзъ стачката.

 

Пита се тогава, какво мисли да прави сѫщата държава противъ сѫществующитѣ вече навсѣкѫдѣ зираатъ-клубарѫ? — Какво ще бѫде тѣхното правно положение? — Каква е цѣльта имъ и кои сѫ срѣдствата имъ за защита и главно противъ каква въображаема опасность мислятъ тѣ да се защищаватъ? Цѣлитѣ на тѣзи синдикални организации, които като по порѫка отъ нѣкѫдѣ се намножиха въ всѣки казалийски центъръ, не ни сѫ добрѣ извѣстни, защото никоя отъ тѣхъ до сега не е публикувала своитѣ статути. Но отъ онова, което съмъ можалъ да схвана въ частни разговори, тѣ иматъ за прѣдметъ не нѣкакви производителни цѣли, а общото уреждане интереситѣ на синдикиранитѣ членове противъ въображаемитѣ увреждания отъ страна на земледѣлцитѣ изполичари. И тъй, покрай реалнитѣ гаранции, които несъмнено, каквото и да казватъ нѣкои, прѣдставлява държавната власть за едритѣ землевладѣлци, защото и тя е мюсюлманска, както тѣхъ, покрай материялното надмощие, което едриятъ землевладѣлецъ има върху мизерията на изполичара, се прибавя още едно мощно срѣдство за експлоатация противъ неорганизираното земледѣлско население. Нашата поземлена аристокрация винаги е манкирала къмъ своя дългъ, било по отношение на общия напрѣдъкъ на земледѣлието, било по отношение на земледѣлското население; та и съ новитѣ си организации тя подчертава въ какъвъ пѫть мисли въ бѫдѫще да направлява своята дѣятелность и иде за лишенъ пѫть да даде доказателства, че недостойно заема положението, създадено по съвсѣмъ непочтенъ начинъ, както видѣхме. Срѣщу тази нова сила, господа делегати, пакъ на народната интелигенция на потиснатото земледѣлско население прѣдстои хубавата и висока мисия да го организира въ противни синдикати, за да го направи по-годно въ прѣдстоящата економическа неравна борба.

 

Но не е само тази опасность за земледѣлското население прѣзъ конституционения режимъ. Извѣстно ви е, че парламентътъ прѣзъ изтеклата си сесия въ единъ моментъ на екстазъ за мюслюманската солидарность, отъ общитѣ срѣдства на държавата вотира една доста почтена сума за мюслюманскитѣ мухаджири, които е възможно

 

 

17

 

да емигриратъ у насъ отъ Босна и България. Като че ли и този щедъръ подаръкъ отъ отдавна продънения чувалъ на нашата държава не е билъ достатъченъ, та на нѣкои мѣста, сигурно по правителствена порѫка се образуваха и специялни комисии за обмислюване планове за настаняване на мухаджиритѣ. А правителството съ специялни окрѫжни потърси свѣдения отъ мѣстнитѣ власти за празднитѣ мѣста и количеството на меритѣ, види се, за да се знае колко мухаджири ще могатъ да се настанятъ. Отъ една година насамъ, намъ постоянно се проповѣдва за отоманското равенство, за обединената отоманска нация, въ името на която не малко пѫти по всевъзможни пѫтища ни се внушава даже, че сѫществуването на отдѣлнитѣ национални групировки изгубва своя смисълъ на сѫществуване. Обаче, прѣзъ тази първа година на конституционенъ режимъ намъ се дадоха и отъ официалната власть и отъ управляющия комитетъ лишни доказателства, че владѣющето племе още ще продължава да прави разлики и прѣдпочитания по националность. Не е ли прѣсенъ въ паметьта на всички ни примѣрътъ съ първитѣ законодателни избори, при които органи на властьта извършиха всички закононарушения само и само да се противопоставятъ на националнитѣ болшинства други национални меншества? А между това и въ своитѣ органи и въ частнитѣ прѣговори всесилниятъ комитетъ нееднократно бѣше заявилъ, че той нѣма да прави различия по националность, защото отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ всички равноправни членове на тъй горещо прокламираната отоманска нация? Чухте ли вие възмутения протестъ на обединената отоманска нация срѣщу 200-тѣ убийства и наранявания съ политически цѣли, извършени надъ българи? Видѣхме ли ние турското население да се присъедини къмъ общия протестъ на другитѣ националности противъ антиконституционния законъ за сдружаванията? — А кой се заинтересува да проучи мизерното положение на обеземленото мѣстно земледѣлско население прѣди да се вотира специяленъ законъ за помощь на мухаджиритѣ и прѣди да се обмислюватъ мѣрки за раздаването имъ земи или даже за прѣсушванията на блата, както съобщи един мѣстенъ вѣстникъ ?

 

Но не! защо да се лъжемъ. Политическото, а още по-малко економическото равенство въ тази страна още

 

 

18

 

не е постигнато и националнитѣ групировки иматъ дълбокъ смисълъ за сѫществуване.

 

Въпросътъ за настаняването на мюсюлманскитѣ емигранти въ нашата земя е прѣмного важенъ за насъ, специялно за земледѣлското ни население. На първо мѣсто, ако става дума за емигранти, защо държавната власть не се занимава съ въпроса за повръщането върху собственитѣ имъ земи поне на избѣгалитѣ въ България прѣзъ 1902—1903 г. българи? — Безъ съмнение, защото тѣ не сѫ мюслюмани. Ами какво да кажемъ за 300 хиляди наши сънародници емигранти въ България, мнозина отъ които очакватъ установяването на дѣйствително правовъ редъ въ страната ни за да се завърнатъ? — Отъ гледище на здравитѣ държавни принципи, прочее, голѣма грѣшка правятъ правителството и парламентътъ, като вършатъ такива расови и вѣрски различия, защото тѣ самитѣ подкопватъ основитѣ на толкозъ желаното отоманско обединение. Цѣльта на правителството съ желанието да настани мухаджири, е ясна — тя не е хуманитарна, а религиозна и прѣимущественно политическа, защото съ това го ще мѣри да дислокира другонационалнитѣ болшинства, кѫдѣто тѣ съставляватъ компактни маси. Отъ това гледище мухаджирскиятъ въпросъ, значи, добива за насъ народенъ характеръ и ние трѣбва да прибѣгнемъ до всички законни срѣдства противъ реализирането на правителствения планъ. Но тя не е нито най-важната, нито единствената страна на въпроса, г-да делегати. Грамадната часть отъ земледѣлското население въ нашата страна е обезимотено по-пѫтища не твърдѣ почтенни, за които говорихъ въ началото на реферата си, и води едно жалко сѫществувание. И интереситѣ на земледѣлието въ тази страна, и икономическото ѝ повдигане, и най-сетнѣ социялнитѣ интереси на държавата и висшата държавна справедливость изискватъ, щото тя да се притече на помощь на това население, като се постарае да го снабди съ земя. Нъ не само, че държавата у насъ не е извършила това, нито пъкъ мисли да направи нѣщо въ това направление, а напротивъ, тя иска да внесе една пертурбация въ обществения и економическия животъ на страната. При това, насъ опитътъ ни е научилъ да се опасяваме въ едно друго отношение отъ мухаджиритѣ. Прѣзъ миналия режимъ емиграцията бѣше доста силна отъ съсѣднитѣ страни и въ голѣмъ размѣръ бѣше подклаждана отъ безкрупулни агитатори. Одринско

 

 

19

 

най-много пострада отъ грабежитѣ на тѣзи прѣселеници и може да се твърди положително, че тамъ дѣто тази емиграция се е настанила между християнскитѣ населения, тя е заграбила въ малко врѣме и мѣритѣ имъ и много земи на частни собственици. Добрѣ дресирана отъ агитаторитѣ и насъскана съ религиозенъ фанатизъмъ и съ отмъстителностьта, която ражда разтуреното огнище въ родната земя, тъзи емиграция безскрупулно е грабила и по такъвъ начинъ тя е станала не твърдѣ приятна на мѣстното население. Какво чувство на отоманско братство може да се възбуди у мѣстното население, когато не само че никой не се грижи за неговото материално повдигане, а напротивъ, държавата настанява до него вѣроятно единъ съмнителенъ съсѣдъ. — Xиляди и хиляди дюлюми сѫ били заграбени по този начинъ отъ одринското българско население и напраздно то, напразно ние всички викаме: стига вече! Огъ насъ, господа делегати, се искатъ нѣкакви списъци за заграбенитѣ по този начинъ земи, за да се наредило, ужъ, потрѣбното. Ако държавата дѣйствително схваща своитѣ обязаности, нека тя нареди една анкета! Този въпросъ е отъ общественъ характеръ, и ако държавата дѣйствително милѣе за спокойствието на страната и желае да прокара новитѣ принципи за отоманско обединение и братство, тя е длъжна по административенъ начинъ да го разрѣши. Не може на многохилядното обезимотено население да се посочватъ вратитѣ на сѫдилищата: 1. защото грабежитѣ сѫ ноторни и насилствени: 2. защото въпросътъ, както казахъ, е отъ общественъ характеръ, и 3. защото правосѫдието е още много скѫпо и несигурно, та не може едно многочислено и бѣдно население да се принуждава къмъ друга съсипия. Така, господа делегати, постѫпватъ въ всѣка благоустроена държава съ въпроситѣ отъ общественъ характеръ. А по наново възбудения мухаджирски въпросъ ние сме длъжни да обърнемъ сериозно внимание на правителството върху възможнитѣ лоши послѣдствия, — за мѣстното оголѣло население и върху недовѣрието, което се всѣва между сѫщото население отъ нееднаквото отнасяне на властьта къмъ всички ни.

 

Досега, господа делегати, разгледахъ, тъй да кажа, движението на аграрния въпросъ прѣзъ разнитѣ му фази; а сега ще да го разгледамъ въ самата му сѫщностъ; въ днешното му положение, като прѣди това се

 

 

20

 

постарая въ нѣколко думи да опрѣдѣля неговата сѫщность, а слѣдъ това да го анализирамъ на съставнитѣ му части, които ще разгледамъ поотдѣлно.

 

Изражението аграренъ законъ е още отъ римско врѣме — латинско. Първоначално то означавало всичкитѣ закони, които сѫ се отнасяли до земитѣ. Но историята въ послѣдствие му придала една специална смисъль, като я прилагала на всички прѣдложени закони въ Римъ за ограничаването до извѣстенъ максимумъ поземлената собственость на богатитѣ и за уреждане начинъ, по който трѣбвало да се разпрѣдѣля между гражданитѣ държавната собственость. Въ Англия съответствующиятъ изразъ — „аграрионъ-лавъ"—е билъ употрѣбенъ за да означи законитѣ, чрѣзъ които въ Ирландия се улеснява правото на собственость върху земитѣ въ полза на селянитѣ. У насъ тоже подъ думата аграренъ въпросъ не може да се разбира друго, освѣнъ урегулирането на правоотношенията между землевладѣлцитѣ и земледѣлцитѣ и правната защита на послѣднитѣ; начинитѣ по които би се улеснило земледѣлското ни население съ земя, и най-сетнѣ срѣдствата за запазването и използуването отъ него на поземлената собственость. Разгледанъ отъ това гледище, аграрниятъ въпросъ е доста много сложенъ и обгръща въ себе си главно: 1-о. въпроситѣ за правовия режимъ на поземлената собственость; 2-о. ония на земледържанието; 3-о. за поземлената данъчна система; 4-о. за земледѣлческия и поземления кредитъ и пр. Азъ ще се помѫча да го разгледамъ отъ всичкитѣ тѣзи гледища и ще се постарая да изтъкна ония страни, които прѣчатъ на крайната цѣль, т. е. снабдяването на землѣделското население съ земя и запазването на собственостьта; а най-сетнѣ като разгледамъ на кратко аграрния въпросъ въ нѣкои страни, ще се постарая да резюмирамъ онова, което ще трѣбва да съставлява прѣдметъ на нашитѣ искания.

 

*  *  *

 

 

21

 

I. Правното положение на поземлената собственость въ Турция.

 

 

Господа делегати!

 

Отъ вѣкове насамъ характерната черта на турското право въобще може да се резюмира само съ една дума — неподвижность. Има ли нужда да привеждамъ примѣри за потвърждение на тази си мисъль? — Нека земемъ между десеткитѣ подобни случаи единъ изъ прѣдмета, който съмъ се нагърбилъ да третирамъ тукъ. Въобразѣте си за минута, че държавата по разни съображения декларира всичкитѣ земи, освѣнъ покрититѣ стежения, за своя собственость и прибавете къмъ това си въображение — дѣйствителность (тъй е днесъ въ Турция), че сѫщата, подъ извѣстни резерви, даде право на наслѣдство въ полза на наслѣдницитѣ на починалия владѣтелъ на една часть земя. Бихте ли допуснали слѣдъ приемането на това положение, че кредиторътъ може да продаде тази земя слѣдъ смъртьта на длъжника си, за да покрие своето взимане, като не изпускате изъ прѣдвидъ, че сѫщиятъ кредиторъ би могѫлъ да продаде казаната земя при живота на владѣтеля? — Безъ съмнѣние, здравиятъ разумъ не би позволилъ да се двоуми човѣкъ.

 

Е добрѣ, това, което би направила всѣка държава, за да може да осигури правиленъ земледѣлски кредитъ за своитѣ поданици, а съ това да потикне земледѣлието къмъ прогресъ, това сѫщото нѣщо не се допуска въ нашето право. А ако попитате, кои висши съображения каратъ държавата да не удовлетворява изискванията на здравия разумъ, всѣки ученъ юристъ по ислямското право безъ колебание ще ви отговори: „защото юридически, макаръ и фиктивно, държавата се смѣта за собственикъ на земята, която вие мислите да продавате за дълга на починалия ѝ владѣлецъ". И, ако вие имате нѣкои юридически скрупули относително вѣрностьта на това сѫждение, тъй като сѫщата земя се наслѣдва отъ наслѣдницитѣ на прѣдишния ѝ владѣтель, ще ви се доразясни, че „това е тъй, защото държавата фиктивно и наново прѣдава тази земя на наслѣдницитѣ."

 

 

22

 

Този примѣръ, взетъ безразборно, доказва до очевидность горната мисъль. — Съ такъва неподвижность у правовитѣ норми на единъ народъ, всѣки ще разбере, че далече не се отива, тъй като всѣко врѣме създава нови нужди, а правото трѣбва да се съобразява съ тѣхъ, да поправя остротитѣ и чрѣзмѣрноститѣ имъ, съ една дума и то трѣбва да бѫде въ вѣчна формация. Да се прѣдполага, че то трѣбва да стои на едно мѣсто, когато всичко наоколо въ живота се мѣни, това значи да му придадемъ едно свърхчовѣшко произхождение и да моделираме човѣка и нуждитѣ му споредъ него; а пъкъ всѣки знае, че не човѣкътъ е сътворенъ за правото, а правото за човѣка.

 

Тъкмо това се е случило, обаче, съ нашето право. Неговата сѫдба винаги е била толкова тѣсно свързана съ вѣрата на мюслюманитѣ, че то не съставлява освѣнъ единъ отдѣлъ на послѣдната и то не най-маловажниятъ. Вѣрата обгръща правото, това сѫ вѣчнитѣ истини, съобщени на хората отъ Бога чрѣзъ Пророка. Но не е само тази причината за неподвижностьта въ правото у насъ. Неподвижностьта на ориенталеца въобще, завоевателниятъ характеръ на турската раса, постояннитѣ ѝ войни съ съсѣдитѣ ѝ, малокултурностьта и нуждата ѝ да създаде една стегната централизирана държава лесно управляема, сѫ направили сѫщата раса да почувствува още по-голѣма нужда отъ вѣрата, всемогѫщъ господарь въ най-дребнитѣ частни правоотношения даже.

 

Отъ правово гледище, прочее, и режимътъ на недвижимитѣ имоти, както и другитѣ юридически понятия, не е прѣтърпѣлъ освѣнъ малки измѣнения отъ основаването на Отоманската империя до днесъ. Всесилниятъ вѣрски законъ (шерията) и тукъ е поставилъ своя печатъ на неизмѣнность.

 

Покрай чистата собственость, мюлкъ, съ която притежательтъ може да разполага, както намѣри за добрѣ, той различава още слѣдующитѣ видове собственость, тъй да се каже, върху недвижимитѣ имоти споредъ количеството на правата, които се упражняватъ или биха могли случайно да се упражняватъ върху тѣхъ: 1. Мирийски земи — ерази-и-емирие — каквито сѫ повечето ниви и ливади, нѣкои частни мери, яйлаци и къшлаци и пр., т. е. всички земи, чиято собственость принадлежи на държавата, а плодоползването (владѣнието) се отстѫпва на сегашнитѣ имъ държатели и евентуално на

 

 

23

 

8 степенни наслѣдници, опрѣдѣлени отъ закона; 2. общи земи — ерази-и-метрюке — като селски мери и балталъци или общественитѣ пѫтища, пазари и панаири, чиято собственость е отстѫпена за общо ползуване на сегашни и бѫдещи поколения и затова съ тѣхъ не могатъ да разполагатъ като съ своя собственость сегашнитѣ поколения и 3. мъртви земи — ерази-и-меватъ — такива сухи и каменливи мѣста, които сѫ далечъ отъ населенитѣ мѣста и не принадлежатъ къмъ никоя отъ посоченитѣ вече категории; по принципъ всѣки нуждающъ може да добие чистата собственость върху тѣхъ, като ги обработи и вземе султанско разрѣшение, или да добие само владѣнието; въ такъвъ случай тѣ ставатъ като мирийски земи отъ първа категория, но за това не се изисква султанско разрѣшение. Всичкитѣ покрити имоти и населени мѣста по принципъ съставляватъ поменатата вече категория мюлкове, върху които притежательтъ има абсолютни стопански права, доколкото правото само по себеси може да бѫде абсолютно. Най-сетнѣ, за да имаме поне въ нѣколко думи понятие за недвижимата собственость въ Турция, не трѣбва да изпусками една важна категория недвижими имоти, наречени вакуфи.

 

Турцитѣ и тѣхнитѣ учители — арабскитѣ юристи — не сѫ могли да не се повлияятъ отъ наврѣдъ разпространенитѣ идеи на римскитѣ юристи, че правото има своята основа въ завладяването (occupation). Впрочемъ това е отговаряло на изискванията на врѣмето и на политическитѣ и економически нужди на турското племе, което, като се намирало въ постоянни войни, имало е нужда да осигури своята заседналость въ покоренитѣ мѣста чрѣзъ заграбването на поземлената собственость отъ завладѣнитѣ народи за смѣтка на държавата. Мюслюманското право, въ своята строга схоластика, свежда всички въпроси къмъ вѣрски изисквания; а оттамъ то вади заключението, че никаква основна реформа не е възможно да стане въ това отношение, докато не се намѣри способъ да се удовлетвори казаниятъ вѣрски законъ, защото той е олицетворение на правото и справедливостьта.

 

Не е необходимо струва ми се, да се даватъ дълги обяснения, за да се докаже несправедливостьта на принципа, че правото върху поземлената собственость има своята основа въ завладяването, и за да се изтъкнатъ недопустимитѣ правови и економически резултати, до

 

 

24

 

които е довело възприемането му въ нашето право за мирийскитѣ земи. Кога насилственото заграбване е било справедливо? — Защо, ако насилието е могло да създава права, въ нашитѣ закони, както въ всички закони по свѣта, за конкретни случаи е прокарано началото, че нѣщо, което е взето съ насилие, не може да се добива съ давность, поне докато трае това насилие? — А какво може да бѫде юридическото оправдание — ако не искаме на всичко да търсимъ вѣрска подкладка — на подраздѣлението на държавни земи и мюлкове, ако не този несправедливъ въ 20 вѣкъ принципъ на окупацията или насилието — кражба? Ако е вѣрно това обяснение, тогава отъ гледището и на нашитѣ граждански закони даже, както се каза и по-горѣ, държавата не може да продължава да се смѣта за собственикъ на земитѣ, чието само владѣние тя отстѫпва на трети лица. И дѣйствително, не може ли съ най-голѣмо основание да се поддържа, че държавата не може да е станала собственикъ на земитѣ, които тя е завладѣла и заграбила, защото насилието и до днесъ продължава, щомъ не може да се употрѣби срѣщу нея насилие?

 

Да се приеме противното, значи да се освети правото на по-силния, да се признае правото на революцията въ полза на земледѣлското население противъ държавата, а това несъмнено на първо мѣсто би се смѣтало за нелѣпо отъ самата държава. Отъ гледище на модернитѣ понятия за право, прочее, възприетиятъ въ нашето право принципъ, че мирийскитѣ земи сѫ държавна собственость, е недопустимъ и трѣбва да се прѣмахне заедно съ всички несправедливи послѣдствия, прокарани въ закона за земитѣ. А за това достатъчно е да се прокара началото, че настоящитѣ владѣлци сѫ чисти собственици, както на мюлковетѣ, тъй и на не покрититѣ имоти.

 

Като възприеме това начало, държавата нѣма да изгуби абсолютно ннщо, а ще спечели справедливостьта и, главно, земледѣлието. Въ началото казахъ че, споредъ закона, мирийскитѣ земи не могатъ да се продаватъ за дълга на онзи, който ги е владѣлъ до смърьта си, защото фиктивно се прѣдполага, че владѣнието имъ минава на държавата, а тя нищо не дължи. Безъ съмнѣние схоластиката е намѣрила за това единъ изходъ макаръ и мѫченъ, но принципътъ си остава все сѫщиятъ. По прѣдположение вие сте голѣмъ землевладѣлецъ и прѣзъ

 

 

25

 

живота си сключвате, ако само нѣкой вѣрва въ вашата честность, колкото щете дългове — споредъ казания принципъ. Слѣдъ вашата смърть кредиторитѣ ви нѣматъ другъ залогъ, освѣнъ хладната земя, която ви покрива. Твърдѣ естествено, съ това размѣрътъ на кредита се намалява до най-долна степень. Но оттукъ започва втората непослѣдователность. Указва се, че вашитѣ наслѣдници завладѣватъ земитѣ ви и ги владѣятъ, както когато бѣхте живъ. Какъ е станало това чудо, когато тѣ се повръщатъ на собственика — държавата, питате се съ недоумѣние.

 

Държавата прави това благодѣяние — тя дава премия за недобросъвѣстность. Тя, която е толкова щедра, вмѣсто да се стреми къмъ справедливость и да даде тѣзи земи на ония, които иматъ нужда отъ такива, щомъ е рѣшена да прави щедрости, насърчава недобросъвѣстнитѣ и убива кредита. Желаете ли други още юридически примѣри? Вземете, напримѣръ, слѣдния случай: единъ похититель завладява ваша земя, и слѣдъ нѣколко години вие забѣлѣзвате грабежа и завеждате дѣло за врѣди и загуби. Безполезенъ трудъ: вие ще изгубите дѣлото, защото има изриченъ тексть. Защо е това? — безъ съмнѣние, ще се запитате. Затова, защото държавата ви гарантира само правото на владѣние, а не и самото владѣние; това не е нейна работа! Нейната работа се състои въ това, да прибира десетъка, какъвто не би взела, ако не се намѣрѣше този похититель да ви вземе земята. Вие тоже не можете да градите нищо върху земята си, или да се ползувате отъ нея въ натура — принципътъ, че тя не е ваша, стои тамъ като буденъ стражъ. Вие не можете да продадете правото на владѣние върху земята си прѣди да сте взели съгласието на държавата, т. е. на султана или на неговия замѣстникъ — пазителя на тапиитѣ. Взимането на това съгласие често е свързано съ хиляди трудности, губене на врѣме и разноски; но нищо — нали принципътъ е запазенъ. Ако сте купили една мирийска земя, върху която, има султанско разрѣшение, да се градятъ кѫщи (само тъй могатъ да се градятъ кѫщи върху мир. земя), но не по надлежния редъ, а съ частенъ договоръ, и сте си съградили кѫща — владѣлецътъ, който ви я продалъ, може да ви я срути чрѣзъ сѫдъ. Напразно ще претендирате по всички правови понятия на свѣта, че договорътъ е валиденъ поне между договорящитѣ страни. Ще ви се възрази, че земята

 

 

26

 

не е била на владѣлеца, и неговото съгласие е невалидно, като относяще се до чуждо мѣсто. Ако вие продължите да твърдите, че владѣлецътъ има право да ви продава своето право на владѣние, пакъ ще ви повторятъ, че държавата е собственикъ, а тя иска да знае въ чии рѫцѣ се намира имотътъ ѝ. Отъ тѣзи и тѣмъ подобни примѣри, които могатъ да се повтарятъ съ десетки, става ясно, че за сигурностьта въ поземлената собственость има се нужда отъ коренни и модерни реформи.

 

А какво да кажемъ за разликата въ законодателството за мюлковетѣ, мирийскитѣ земи и вакъфитѣ, компетентностьта на разнитѣ сѫдилища и конфликтитѣ, които могатъ да иматъ разнитѣ власти? — Несигурностьта въ правното положение е толкова дѣйствителна и голѣма, че съ пълно основание можете да кажете, че знаете какво давате при покупката на единъ имотъ, но никакъ не знаете какво купувате. Единъ примѣръ ще обясни работата. Извѣстно село отъ старо врѣме се ползува съ единъ балталъкъ прѣдназначенъ за него. Дохаждатъ жителитѣ на съсѣдното село, завеждатъ процесъ прѣдъ шериятското сѫдилище, че тоя балталъкъ е вакъфъ въ полза на селото; и понеже не сѫ държатели, съгласно отдѣла за доказателствата, тѣмъ се пада правото да докажатъ. А тѣ съ нѣколко стъкмени свидѣтели доказватъ, че отъ старо врѣме тоя балталъкъ е вакѫфъ, вслѣдствие на което имотътъ се присѫжда тѣмъ. Безполезно е да казвамъ, че такъво нѣщо се случва често и се случи въ едно отъ дойранскитѣ села. Такива примѣри има безброй, гдѣто човѣкъ е абсолютно обезорѫженъ споредъ дѣйствующитѣ закони противъ недобросъвѣстностьта. Не стига това. Една и сѫща земя може да бѫде управлявана отъ три разни законодателства, ако върху нея съ султанско разрѣшение бѫде построено нѣкое здание: отъ закона за земитѣ, отъ меджелето (гражданския законъ) и отъ некодифициранитѣ правила за вакѫфитѣ. Всѣки лесно може да си въобрази какво разтройство донася това въ правото на собственость или на владѣние и колко тактъ, умѣние и познания трѣбватъ, за да не попадне човѣкъ въ нѣкоя измама при покупка-продажбата. Разнообразието въ правовитѣ норми, които управляватъ извѣстна недвижимость, още повече се усложнява отъ несъвършенството и формалната схоластична необходимость на доказателнитѣ срѣдства..

 

 

27

 

Необходимото доказателно срѣдство за всѣки случай си оставатъ свидѣтелскитѣ показания. Но и тукъ, както споменахъ, схоластичната необходимость изисква, щото показанията на свидѣтелитѣ да се броятъ, а не да се прѣтеглюва достовѣрностьта имъ: необходими сѫ непрѣменно и най-малко двама свидѣтели и то мѫже или четири жени (двѣ жени се равняватъ на единъ мѫжъ у насъ споредъ гражд. законъ!) При това, забѣлѣжете добрѣ, не е достатъчно да разполагате съ пълни доказателства въ ваша полза, защото сѫщата необходимость изисква, да спечелите право, щото на васъ да се падне да доказвате вашия искъ.

 

Нека пояснимъ това положение съ единъ примѣръ, взетъ изъ Меджелето (чл. 1758):

 

Завеждате искъ противъ държателя на единъ дукянъ, като претендирате, че сте го купили отъ Първана и по прѣдположение разполагате съ пълни доказателства въ ваша полза. Вие неминуемо ще изгубите процеса, ако вашиятъ противникъ заяви, че е купилъ дюкяна и той отъ Първана и прѣдстави натъкмени двама свидѣтели въ тази смисъль, тъй като нему като на държатель се пада да доказва твърденията си, а вие даже не се допускате да упражните това си право. Всичко това е толкова странно, че е най-малко отъ естество да създаде сигурность въ правното положение на недвижимата собственость. Всѣки тукъ вече, безъ съмнѣние, се чувствува въ най-хубавия разцвѣтъ на срѣдневѣковната източна схоластика. Какъ тъй не трѣбвало да се допуска да доказвамъ своитѣ права? Но това не би ли се смѣтало за отказъ на правосѫдие другадѣ? И не ли се вижда, че съ това се поощрява недобросъвѣстностьта? Кѫдѣ остава въ такъвъ случай свободната сѫдийски съвѣсть? — Двадесетиятъ вѣкъ не може да се примири съ формулярното римско сѫдопроизводство; той иска своето.

 

Може да ми се възрази, че има и писмено доказателно срѣдство, то е главната книга (девтеръ-хакани или кютукътъ, както се казва у насъ). Твърдѣ много може да се каже противъ тази книга. Но сега нека разгледамъ на кратко до колко това срѣдство може да бѫде дѣйствителна подпора на правото върху недвижимата собственость. Тази главна книга (кютукъ) е съставена въ врѣмето на Сюлеймана Велики и на султанъ Мурадъ Xанъ III по такъвъ начинъ, щото въ нея въ продължение на 50 години т. е. отъ 1534—1584 год. сѫ били навписани

 

 

28

 

всички земи споредъ вида и границитѣ си. Доказателствата, които могатъ да се черпятъ отъ тия книги, лесно могатъ да се заобиколятъ.

 

И наистина въ тѣхъ сѫ посочени само границитѣ на мѣстата, които сѫ имали когато тѣ сѫ се съставили, безъ да е станало измѣрване. Тъй щото винаги може съ успѣхъ да се противопостави противъ една тапия, основана върху кютука, възражението за провѣрка, т. е. дали казаната тапия се отнася за извѣстно спорно мѣсто; и тогава пакъ сме принудени да търсимъ свидѣтели. Въ продължение на толкова вѣкове посоченитѣ отначало граници сигурно сѫ се мѣнили съ десетки пѫти; и тия измѣнения не сѫ всѣкога внасяни въ главната книга; а оттукъ произтича и несигурностьта на това доказателно срѣдство. Но най-очебийни сѫ злоупотрѣбленията, които сѫ ставали сь тъй нареченитѣ мери. Тѣ почти навсѣкѫдѣ сѫ били разработени отъ силнитѣ на деня въ по-голѣмъ или по-малъкъ размѣръ, а съ това сѫ утѣснили много положението на работнитѣ маси. Достатъчно е нѣкой влиятеленъ бей или ага да е съсѣдъ на мерата съ нѣкоя своя нива и първата, всѣка година подорвана, се прѣвръща неусѣтно въ работна земя. Дѣйствително мерата е за общо ползуване и е неотчуждаема; но какъ ще установите нейнитѣ граници? Влиятелниятъ бей или ага винаги ще бѫде съсѣдъ до нея. Често се случватъ частни мери и балталъци напълно отчуждаеми; и понеже никой никога не е опрѣдѣлилъ и посочилъ на селянитѣ, коя мера е частна, коя селска, силнитѣ на деня завладѣватъ селскитѣ мери подъ тоя прѣдлогъ, а селянитѣ се виждатъ принудени да водятъ съвсѣмъ несигурни процеси, особено прѣдъ видъ зависимото имъ положение отъ чифликчията. Такъво положение на нѣщата се срѣща навсѣкѫдѣ изъ македония, особено въ солунско.

 

Вакѫфскиятъ институтъ още повече увеличава несигурностьта въ правното положение на недвижитѣ имоти въобще. Първоначално създаденъ за богоугодни цѣли, отпослѣ той се отклонилъ отъ тая си задача и е станалъ срѣдство, за да се избѣгне държавната конфискация (засвояване) на имотитѣ. Собственицитѣ сѫ бивали принуждавани, за да избѣгнатъ тая конфискация, да правятъ имотитѣ си вакѫфи въ полза на свои близки наслѣдници. Тъй се обяснява грамадното количество вакъфи въ Турция, които не могатъ да се отчуждаватъ,

 

 

29

 

и създаватъ едно огромно количество неподвижни, тъй да кажа, имоти въ най-непроизводителни рѫцѣ. Не му е тукъ мѣстото да обяснявамъ на дълго този институтъ; това ще сторя въ отдѣлна брошура (в. Списание на Юр. Друж. отъ 1905—1906 год., моя рефератъ четенъ въ юрид. друж. въ София).

 

Нужно е казаното до тукъ да се разюмира.

 

Заключението, което се налага е, че почти нѣма сигурность въ владѣнието и правата върху собственитѣ недвижими имоти; че тази несигурность винаги се удвоява и утроява отъ самитѣ закони; че недвижимитѣ имоти не могатъ да минаватъ правилно въ по-производителни рѫцѣ; че това положение създава грамадни прѣчки, особено на работното селско население; че често не може да се осѫществи даже законното право; че съ това се убива кредита и че, най-послѣ, това положение създава единъ голѣмъ застой въ економическото развитие на страната.

 

Друга една прѣчка за напрѣдъка на земледѣлието въобще у насъ и за подобрѣние материалното положение на работнитѣ маси произтича отъ начина на земледържанието, което сега ще разгледамъ.

 

 

II. Земледържанието.

 

Ако разгледаме земята като работенъ инструментъ въ рѫцѣтѣ на едно лице, което има за мисия да я обработи, ще видимъ че тя може да бѫде експлоатирана по разни начини: или отъ владѣлеца ѝ; или да бѫде повѣрена на държатели, които дѣлятъ заедно съ стопанина плодоветѣ ѝ; или да бѫде отдадена на трето лице срѣщу извѣстенъ наемъ; или най-послѣ, по исключение, тя може да бѫде експлоатирана отъ общества или дружества отъ разни видове. Всичкитѣ тѣзи способи въ разни комбинации сѫ били и сѫ още прилагани при експлоатацията на земята. Економическата задача въ това отношение се състои въ това, да се знае кой отъ тѣзи способи е по-полезенъ, като по-производителенъ за отдѣлната личность и за обществото. Въ това отношение аграрниятъ въпросъ у насъ не е почти никакъ проученъ и нашата интелегенция, особенно селското учителство, може много да допринесе за проучването му.

 

Въ Македония, както казахъ и по-рано владѣе прѣимуществено едрата собственость, разбира се, съ

 

 

30

 

тенденция къмъ разпарцеляване. Общата пъкъ норма на земледържание е всеизвѣстната изполица или както я наричатъ у насъ яраджилъкъ или ортаклѫкъ; съвсѣмъ на редко се срѣща тъй наречения наемъ (fermage). Личното обработвание отъ стопанина на земята е тоже рѣдко, освѣнъ при дребната собственость, която особенно въ битолско се много распространява главно прѣзъ послѣднитѣ години.

 

Какво нѣщо е изполицата? Това е сдружение, при което собственикътъ задължава единъ или повече държатели да експлоатиратъ земята му, като имъ дава обикновено нужнитѣ капитали за експлоатация, а самъ запазва за себе си управлението на прѣдприятието. Изполичарътъ отъ своя страна внася своя и на домашнитѣ си трудъ съ условие да има право на половина отъ плодоветѣ въ натура. Тази пропорция може да се мѣни обаче, спорѣдъ мѣстнитѣ обичаи. Тъй напримѣръ, до като въ Македония и Одринско по правило плодоветѣ се раздѣлятъ на половина — въ Босна сѫществувала подѣлба на 2 съ 1; сѫщото става въ нѣкои мѣста на западна Македония.

 

Както въ много други работи у насъ, дѣто трѣбва да се осигурятъ интереситѣ на простото работно население, сѫщо и тукъ, при земледържанието, всичко е прѣдоставено на обичаитѣ. Едритѣ землевладѣлци всесилни съ властьта, която винаги ги е подържала, никога, освѣнъ може би, прѣзъ периода на революционното движение, не сѫ имали да се оплакватъ отъ фактически всесилното си положение спрѣмо работното население. Създаденитѣ и наложени отъ тѣхъ обичаи по земледържанието, както си въобразяваме, не могатъ да бѫдатъ освѣнъ противъ интереситѣ на изполичаритѣ. Разбира се, че тѣзи обичай на нѣкои мѣста сѫ по-съсипателни отъ колкото на други поради разни мѣстни условия; но може да се твърди съ положителность, че общитѣ условия на занимаемия ни договоръ, като убиватъ свободното проявяване на инициативата отъ страна на изполичаря и не допущатъ правилно възнаграждаване на труда му , оставатъ еднакво врѣдни за повдигането, както на земледѣлското стопанство въобще, тъй сѫщо и на материалното положение на изполичаря.

 

Докато въ Битолско, напр., въобще землевладѣлецътъ всѣка година отъ своя дѣлъ дава на изполичаря-яраджия сѣмената за посѣване прѣзъ идната година, въ

 

 

31

 

Солунско, въ Серско и пр., сѣмето е дадено еднъжъ за винаги. И тъй всѣка година изполичарътъ вижда намаленъ своя дѣлъ съ количество равно на сѣмѣто. Понеже отъ друга страна изполичаритѣ често стоятъ при единъ и сѫщъ землевладѣлецъ съ десетки, а понѣкога и съ стотини години, това положение въ очитѣ на новото поколение добива видъ на едно голѣмо злоупотрѣбление. Констатираната въ това отношение разлика между Битолско отъ една страна и Солунско и Сѣрско отъ друга, трѣбва да се търси въ обстоятелството, че въ Солунско и Сѣрско владѣе твърдѣ едрата собственость, та условията на труда ставатъ по-сложни: изполичарътъ нѣма голѣмъ изборъ на землевладѣлци, въ случай, че напусне първия. Друга една причина, която заедно съ първата, обясняватъ много други разлики, лежи въ това, че недоволнитѣ работници отъ битолско още отъ край-врѣме сѫ търсили прѣхрана въ чужбина, дѣто сѫ емигрирали.

 

Едно отъ началата на изполицата у насъ, както и другадѣ, е, казахъ го вече, че землевладѣлецътъ запазва самъ управлението на експлоатацията. При безгрижностьта и ебсолютната техническа неподготовка, обаче, на нашитѣ едри землевладѣлци, това правило още повече спира напрѣдъка на земледѣлието, защото нищо не може да замѣсти личната инициатива на изполичаря въ такъвъ случай. Послѣдниятъ навикналъ да чака всѣка инициатива отъ стопанина на земята, не може и не смѣе да направи никакво нововъведение, нито въ смисълъ на измѣняване културата, нито въ начинитѣ на обработването.

 

Землевладѣлецътъ у насъ живѣе обикновено по градоветѣ, а управлението на обработването е повѣрено въ такива случай въ рѫцѣтѣ на тъй нареченитѣ надзорници или кехаи. А послѣднитѣ поради крайното си невѣжество, като не могатъ да донесатъ нѣкой новъ способъ за обработване на земята, стараятъ се да увеличатъ производството въ полза на господаря си чрѣзъ злоупотрѣбления въ врѣда на изполичаритѣ.

 

При такъво положение на работитѣ лесно е да се разбере, че изполичарътъ е принуденъ да оставя много угари, т. е. мѣста, които работи еднажъ прѣзъ 2—3 или повече години; а това прѣчи и на общото производство на страната и на увеличаването на неговия дѣлъ.

 

Зависимостьта на изполичаритѣ отъ господаритѣ имъ у насъ още повече се проявява при други условия

 

 

32

 

на изполичарския договоръ, какъвто сѫ го установили най-разнообразнитѣ мѣстни обичаи. При повечето чифлишки села сѫществува тъй наречената созба. Когато исполичарътъ постѫпи у землевладѣлеца послѣдниятъ му авансира, както казахъ, или извѣстна сума пари, която ще му послужи за купувание на най-неоходимитѣ земледѣлски потрѣби като волове, сѣчива и пр., или пъкъ му ги дава въ натура срѣщу оцѣнка, която ще съставлява дългъ на изполичаря при напусканието на стопанина си, за да отиде при други. Понеже всичко това става устно, често ставатъ най-голѣми спорове при напускането на землевладѣлеца. Както и при други спорове съ послѣдния зависимото положение на изполичаря лишава го почти винаги отъ възможностьта да търси правосѫдие. За да го намѣри, той трѣбва да се подложи на бавноститѣ, скѫпотията и главно несигурностьта на едно правосѫдие, кѫдѣто обикновено думата на землевладѣлеца съобразно съ влиянието му има най-голѣмата тяжесть и още отъ начало се шѣта за вѣрна. А врѣмето, което трѣбва да губи по хюкюматскитѣ капии; а моралното давление, което може да упражни надъ него новия землевладѣлецъ, за да прѣклони глава! И това не трѣбва да се забравя. При спорове отъ този родъ за изполичаря нѣма вѣроятность да бѫде защитенъ колко-годѣ, освѣнъ ако нѣкой по-богатъ и по-влиятеленъ землевладѣлецъ, който има нужда отъ изполичаръ — го диспутира съ първия.

 

Всичката отвратителность и грозота на положението въ това отношение се състои въ това, че по често изполичаритѣ не сѫ свободни да напуснатъ първия землевладѣлецъ, до гдѣто не уредатъ смѣткитѣ си съ него. А тъкмо въ такива случай той често прѣдявява такива голѣми искания за изпълнение на несѫществующи задължения, каквито всѣватъ прѣдварителенъ страхъ и трепетъ въ изполичаритѣ. Истина е, че тая несносна крѣпостническа зависимость на изполичаритъ, особенно въ Битолско, прѣзъ революционния периодъ е била много смекчена; но кой гарантира, че старото положение съ всичкитѣ му грозотии нѣма да се повърне? Не видѣхме ли прѣзъ тази година на конституционенъ режимъ възобновени много отъ старитѣ обичаи и навици на едритѣ землевладѣлци, като ангарията напр., даже въ Битолско, както узнавамъ отъ достовѣрни източници? — Не, господа, земледѣлското население иска да види своето положение

 

 

33

 

заздравено чрѣзъ справедливи закони и чрѣзъ лесно достѫпно и безплатно правосѫдие, а главно иска земя.

 

Юридическото и фактическо положение, което е създадено на изполичара, казахъ, е непоносимо. Той не смѣе да направи и най-малката поправка на кѫщата, въ която сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди съ десетки и стотини години; той не може да направи и най-малкото подобрѣние въ землеобработването, като вложи излишенъ трудъ или нѣкой малъкъ свой спестенъ капитатецъ, защото постоянно е изложенъ на риска да бѫде всрѣдъ година изпѫденъ безъ никакво обезщетение. Споредъ дѣйствующия граждански законъ всѣка поправка или подобрѣние безъ съгласието на стопанина се смѣта за дарение въ полза на послѣдния. Какъ прочее, земледѣлието може да напрѣдне при такъва несигурность въ правнитѣ отношения между землевладѣлецъ и изполичарь, и при такъво законоположение? — Въ други страни, ще видимъ по-послѣ, колко голѣмо значение отдаватъ на тѣзи нагледъ маловажни въпроси и какъ чрѣзъ справедливо законодателство се стремятъ да ги уредятъ. У насъ не само подобрѣнията и поправкитѣ не се заплащатъ отъ стопанитѣ на земята при напускането ѝ отъ изполичаритѣ, но често, много често, ненаврѣменно изпѫдениятъ изполичарь не вижда обезщетено и онова, което влиза и въ прякитѣ негови обязаности по силата на самия договоръ, а именно изоранитѣ и прѣорани отъ него ниви! Несигурностьта и скѫпотията на правосѫдието съставляватъ абсолютна прѣчка, за да прибѣгне изполичарътъ къмъ сѫдилищата. И тъй съ десетки и стотини въпроси се уреждатъ миролюбиво и почти сè въ врѣда на изполичара по силата на самитѣ нѣща.

 

Напрѣдъкътъ на земледѣлието, извѣстно е, се намира въ прѣка връзка съ развитието на скотовъдството. Но изполичаритѣ често се намиратъ почти лишени отъ възможностьта да развиятъ този много важенъ отрасълъ. Не сѫ само условията на обществения редъ, които прѣчатъ на това, както може да се мисли отначало. У насъ сѫществуватъ тъм нареченитѣ общи пасбища или мери. Тѣ по принципъ не сѫ въ частно владѣние, а сѫ отстѫпени за общо ползуване на едно или повече села. Но, понеже не е извѣстно кои мери сѫ обществени и кои частна собственость, тѣ съставляватъ единъ голѣмъ изворъ за съсипателни процеси между голѣмитѣ

 

 

34

 

землевладѣлци и работното население. Често пѫти едриятъ землевладѣлецъ възползуванъ отъ тази неизвѣстность дали мерата е обществена или частна, заграбва я и кара населението па и неговитѣ изполичари да плащатъ скѫпо и прѣскѫпо на всѣка глава едъръ или дребенъ добитъкъ. Това е още една голѣма причина за затвърдяване на фактическата зависимость на земледѣлеца отъ едрия землевладѣлецъ експлоататоръ. Такъво положение на нѣщата се срѣща почти изключително въ чифлишкитѣ села въ солунско и сѣрско, а много по-редко въ битолско и другадѣ.

 

Въпросътъ за пасбищата е належащъ и трѣбва да се уреди съ една административно-сѫдебна анкета, защото така неуреденъ, може да стане опасенъ за обществения редъ въ страната.

 

Земледѣлецътъ има необходима нужда отъ пасище и безъ него, при нашитѣ условия, е невъзможно да се прави разумно земледѣлие. По принципъ общественитѣ пасища сѫ врѣдни; но то е тамъ дѣто земледѣлието се развива интесивно и дѣто населението бързо нараства; а у насъ случая не е такъвъ. Сѫщитѣ съображения могатъ да се повторятъ и по отношение на тъй нарѣченитѣ балтълъци, яйлъци и кашлъци.

 

Такъво е, господа делегати, въ общи черти положението на главния начинъ на земледѣлие у насъ и на изполицата. Условията при които тя е поставена прѣчатъ както на развитието на земледѣлието, тъй сѫщо и за въздигане правовото и економическо положение на земледѣлското население. И макаръ нашата страна да е, по общо признание, една отъ най-плодороднитѣ, земледѣлието умира понеже производителниятъ трудъ не е свободенъ, а изнасиленъ и земледѣлческата аристокрация некадърна и безъ всѣкакви технически способностн. Тукъ могатъ напълно да се приложатъ изказанитѣ отъ прочутия Монтескйо мисли, че най-богатитѣ страни не сѫ тѣзи, които сѫ най-плодородни, а онѣзи които иматъ най-доброто правителство. Англия, Xоландия, Швейцария напр. сѫ малко плодородни, и климатътъ по-малко благоприятенъ, нъ за това пъкъ благодарение на свободнитѣ институти и на възможностьта частната инициятива да се прояви всецѣло и свободно, тѣ се радватъ на своя всестраненъ прогресъ.

 

Слѣдъ като посочихъ недостатъцитѣ на изполицата, ясно е въ какво направление трѣбва да се търси цѣрътъ

 

 

35

 

на злото, и за да не повтарямъ, азъ ще резюмирамъ нашитѣ дезидерата въ това отношение на края на реферата си.

 

Личното експлоатиране на земята е незначително у насъ, освѣнъ при дребната собственость — противно на онова, което се забѣлѣзва въ Европа. Изполицата има тенденция къмъ още по-голѣмо разпространение, защото землеобравотването е екстензивно и този начинъ не може да осигури добъръ доходъ за собственицитѣ. Сѫщото може да се каже и за експлоатацията чрѣзъ дружества или общества; а старата българска задруга е на изчезване. Азъ зная само единъ случай на задругарска експлоатация въ прѣспанско. Интересно ще е да се проучатъ разнитѣ обичаи по изполицата на всѣкѫдѣ и въпроситѣ по чистия доходъ при изполицата и личната експлоатация на голѣмо. Но тѣзи проучвания могатъ и трѣбва да се направятъ отъ нашата интелигенция. Азъ изложихъ само общитѣ тенденции и недостатъци, а сега пристѫпвамъ къмъ въпроса за десетъка и поземления данъкъ.

 

 

III. Десетъкътъ и поземлениятъ данъкъ или тахмисъ въ Турция.

 

Както е извѣстно, думата десетъкъ означава една економическа и финансова система, която допуща взимането на десетата часть отъ брутото доходъ на земята. Въ сѫщность у насъ се взима 12 1/3 на 100 или 1 на 8, защото има извѣстно увеличение на поменатата десета часть за въ полза на просвѣщението и на военитѣ въорѫжавания (моарифъ-и-апе-хисеси и теджихисат-и-аскерие-хисеси). Но, извънъ фискалната страна, десетъкътъ у насъ има и своето юридическо основание, защото, казахъ вече, споредъ турското право собственостьта на земята принадлежи на падишаха, а само владѣнието ѝ се дава на отдѣлни лица, които иматъ право да я експлоатиратъ и наслѣдватъ споредъ установенитѣ за тази цѣль закони (еразии-емирие-каноннамеси). И тъй, споредъ турскитѣ юридически понятия, падишахътъ като взима една извѣстна часть отъ приходитѣ на земледѣлието, утвърдява своитѣ абсолютически права надъ собственостьта на земята, които права иматъ своето юридическо основание въ свещенитѣ постановления на шерията.

 

Отъ изложеното до сега, се вижда, че владѣнието на земята има нѣкои прилики съ римското амфитеотическо

 

 

36

 

право, освѣнъ наслѣдственостьта на неопрѣдѣлени врѣмена, и туй че падишахътъ отстѫпва своитѣ права на собственость на владѣтеля срѣщу два вида задължения: 1) задължението да се заплати отъ владѣтеля извѣстно мито при приемането на земята, а това става въ присѫтствието на падишаховия прѣдставитель за земитѣ—тапу-меймуру; това право се нарича хаки-тапу (муджеле) или прѣдварително право; и 2) съ изплащането на десетата часть отъ приходитѣ на земята (муаджеле) или срочно изплащане. Десетъчната система въ Турция, казахъ, не е само фискална — тя намира своето оправдание въ шерията. Това е необходимо нужно да не се изпуска изпрѣдвидъ, за да се разбере доколко мюслюманитѣ сѫ привързани къмъ десетъка и защо тѣ мѫчно ще допуснатъ какво-годѣ промѣнение въ десетъчната система, ако въ проектиранитѣ прѣобразования на десетъчния данъкъ не влѣзатъ отличителнитѣ му черти. Покрай другитѣ причини съ тѣзи понятия се обясняватъ и опититѣ на реформаторскитѣ сили да заменятъ десетъка съ поземленъ данъкъ, който не е нищо друго освѣнъ десетъкъ съ видоизмѣнено изплащане.

 

Отъ економическо гледище десетъкътъ е една система осѫдена отъ съврѣменната наука. Той е изчезналъ на всѣкѫдѣ освѣнъ въ Турция, ако помня добрѣ. Той не е съвмѣстимъ съ напрѣдъка на земледѣлието, понеже съ него се облагатъ едноврѣменно, както прихода така сѫщо и особено капитала; а това жестоко спъва увеличението на първия въ економическата смисъль на тази дума. Но, покрай този економически недостатъкъ, десетъкътъ въ Турция бѣше станалъ срѣдство за прѣхрана на най-разваленитѣ бабаити и бейове и по такъвъ начинъ той стана омразенъ на населението. Десетъкътъ бѣше и е още синонимъ на всичкитѣ злоупотрѣбления и насилия. Но той е сѫщо и една твърдѣ лоша фискална система, защото прѣдприемачитѣ до сега не внасяха никакъ своитѣ дългове, а правителството по разни причини бѣше безсилно да прибѣгне силомъ къмъ реализирането на своитѣ взимания. Но насъ не трѣбва да интересува до толкозъ тази страна на въпроса, а ще се задоволимъ за сега да констатираме само, че главното подобрѣние съ замѣняването на десетъка въ поземленъ данъкъ „тахмисъ" (а въ сѫщность десетъкъ) е въ полза само на хазната. Напраздно Xилми паша и цивилнитѣ агенти се мѫчеха да докажатъ на свѣта, че реформата на десетъка

 

 

37

 

е била много добра — това е много прибързано, както ще докажа по-долѣ.

 

И тъй обвиненията, които се сипятъ върху десетъчната система въ Турция сѫ отъ двоякъ характеръ: 1) отъ економическа гледна точка десетъкътъ прѣчи на напрѣдъка на земледѣлието, като спѫва конституирането на капитала толкозъ нуженъ за всѣка индустрия, а особенно за земледѣлието; затова той е осѫденъ да изчезне за винаги и 2) по причина на възможнитѣ злоупотрѣбления и насилия присѫщи на прѣдприемачитѣ въ Турция, кѫдѣто най-естественото право на оплакване противъ злоупотрѣбителитѣ бѣше, поне досега, винаги жестоко наказвано отъ тѣхъ или отъ Xамидовитѣ подържатели.

 

Новиятъ поземленъ данъкъ, прѣдреченъ да наслѣди десетъка, се състои въ слѣдующитѣ положения: 1) зима се срѣдния приходъ отъ послѣднитѣ петь години и 2) тъй полученото срѣдно число се разпрѣдѣля на числото на долюмитѣ, които се разпрѣдѣлятъ на класи споредъ качеството и производството имъ. Такъва е системата, която реформаторитѣ въведоха за опитъ въ битолската околия прѣзъ 1904 година, а слѣдующата година приложиха я въ солунската и скопската околии, понеже тя дала прѣвъзходни резултати. Да видимъ до колко е вѣрно въпросното твърдѣние и да провѣримъ нѣкои факти.

 

Както се вижда, новиятъ поземленъ данъкъ не е нищо друго освѣнъ стариятъ десетъкъ съ видоизмѣнено изплащане и като такъвъ той не само, че не е непороченъ, но съдържа въ себе си нѣкои въпиющи недостатъци. Въ сѫщность, казахъ и по прѣди, той осигурява редовното прибиране на доходитѣ отъ хазната, защото сега, както и по прѣди, е по-лесно да се прибиратъ приходитѣ отъ проститѣ селяни, отколкото отъ несъстоятелнитѣ деребейовци — прѣдприемачи.

 

Справедливостьта го изисква да признаемъ, че новиятъ начинъ на прибиране десетъка има двѣ други добри страни по отношение на земледѣлцитѣ: 1) прѣдприемачитѣ на десетъка заедно съ тѣхнитѣ злоупотрѣбления ще се прѣмахнатъ по този начинъ и 2) земледѣлецътъ ще има право веднага да си овърши сѣидбитѣ безъ да има да чака мюлтезимина. Стойностьта на първото съображение се много намали поради революционното движение, защото раята не тъй лесно се оставяше да я злоупотрѣбяватъ.

 

Земледѣлието въ Турция е първобитно и интензивното

 

 

38

 

обработване на земята не може да се развие не само поради невѣжеството на земледѣлцитѣ и землевладѣлцитѣ, не само по причина, че липсватъ капитали и нѣмаше досега поне, никакво право на сдружаване, но главно, защото земледѣлческото население е много повече обложено отколкото градското. Интересно би било да установимъ приходитѣ на единъ простъ земледѣлецъ (работникъ или ортакъ) и да видимъ какъвъ процентъ той дава въ данъци. За сега е достатъчно, обаче, да авансирамъ фактътъ, че често повече отъ половината на приходитѣ си той дава за данъци. Нека спомена, че освѣнъ десетъка (12.63 на %) нашиятъ земледѣлецъ плаща още по 4‰ за земята и други нѣкои данъци.

 

Естествено е, че въ такива условия земледѣлието не може да напрѣдне, а въ послѣдствие земледѣлецътъ се вижда принуденъ да остави голѣма часть отъ своята земя въ угаръ. Истина е, отъ друга страна, че новиятъ поземленъ данъкъ претендира да стимулира по интензивното обработване на земята и да не се остава толкози угаръ; но напразно, защото, както казахъ по-горѣ, всичкитѣ други условия съвършенно липсватъ. Ето защо голѣмъ недостатъкъ на новия земледѣлски данъкъ е, дѣто не се взима въ съображение това важно обстоятелство. Поради тази причина ние видѣхме, че въ нѣкои отъ селата въ битолско, които подлежаха на новия начинъ на облагане и които по една случайность нѣмаха прѣзъ 1904 финансова година толкози много угари, тежестьта на поземления данъкъ по-малко се почувствува отъ ония села, кѫдѣто угаритѣ поради сѫщата случайность бѣха повече. При това не трѣбва да се забравя, че 1905 година, бѣше относително плодородна за повечето села и това обстоятелство не малко послужи, за да се направи по-малко чувствителенъ данъкътъ. Прѣзъ 1905 година, обаче, много отъ сѫщитѣ села отишли сѫ въ Битоля и прѣдложили на Xилми паша самъ да си земе припадающата се часть въ десетъкъ, защото нѣма никакъ плодородие и данъкътъ би съсипалъ отъ основитѣ материалното положение на земледѣлцитѣ. Не зная какъ се разрѣши този въпросъ, но съ увѣреность може да се заяви, че трѣбва да се държи смѣтка за рутинното ни земледѣлие и въ послѣдствие да се намали съ извѣстенъ процентъ на стотѣ отъ срѣдното число на десетъка, ако дѣйствително се желае да се подобри положението на земледѣлцитѣ.

 

Но несъмнѣно единъ отъ най-голѣмитѣ недостатъци

 

 

39

 

на новото прибиране на десетъка е обстоятелството, че не се държи никакъ смѣтка при съставянето на срѣдното число отъ продажбата на десетъка прѣзъ послѣднитѣ петь години. Фактътъ, че христианскитѣ села особено, сѫ били често много по-скѫпо купувани отъ мюлтезимитѣ, които сѫ се осланяли на своитѣ насилнически дѣйствия е поучителенъ въ това отношение. Селото Обършани въ битолска каза, напр., се купуваше прѣзъ 1904 година за 16,000 гр., а образуваното срѣдно число прѣзъ сѫщата година бѣше отъ 28,000 гр.!!

 

За да се претендира за каква-годѣ справедливость въ това отношение при разгледваната отъ насъ система, би се слѣдвало да се не изпуска никакъ изпрѣдвидъ това многоважно обстоятелство и да се намали съ нѣколко на стотѣ срѣдното число; защото въ противенъ случай тази система е не само осѫдена отъ политическата економия, но още и отъ човѣщината, като узаконяваща всички злоупотрѣбления и насилия на разнитѣ деребейовци.

 

Но тази система има още много други недостатъци. При опрѣдѣлянето числото на дюлюмитѣ и при качественото имъ разпрѣдѣляне се дава ходъ на всичкитѣ злоупотрѣбления. Числото на дюлюмитѣ се опрѣдѣля отъ декларациитѣ на заинтересуванитѣ страни, които често укриватъ голѣма часть отъ тѣхъ. И понеже по този начинъ числото на селскитѣ дюлюми остава много по-малко — дюлюмътъ става много скѫпъ. Тъй напр. въ наблюдаването отъ мене село Обършани дюлюмитѣ костуваха по 15, 14, 13, 12 и 11 гр., когато въ други села тѣ не надминаватъ 8 гр. Значи този начинъ на облагане има всичкитѣ недостатъци на размѣтателнитѣ данъци и съ него ще се откриятъ вратата на всичкитѣ злоупотрѣблення, ако не се прѣмѣри земята. А за тази цѣль Турция не разполага съ честни и способни чиновници.

 

Като оставимъ на страна присѫщитѣ недостатъци на разгледваната отъ насъ система за прибирането на десетъка, нека хвърлимъ единъ бѣгълъ погледъ върху економическитѣ послѣдици отъ въвеждането и особено отъ обобщаването ѝ.

 

Тахмисътъ не взима въ съображение, че при днешната липса на пѫтни съобщения въ Турция всѣки земледѣлски центъръ почти образува единъ затворенъ пазарь. Въ ония земледѣлски центрове, които иматъ винаги излишъкъ отъ произведения, каквито сѫ повечето слѣдъ вършидбата, по общо правило цѣнитѣ на

 

 

40

 

земледѣлскитѣ произведения спадатъ въ голѣмъ размѣръ. Ако се обобщи поземления данъкъ, той ще има за естествено послѣдствие да намали още повече въпроснитѣ цѣни, понеже земледѣлцитѣ ще носятъ повече продукти на пазаря, за да могатъ си изплати данъка. По такъвъ начинъ ще трѣбва да дадатъ въ пари много повече, отколкото ако биха платили въ натура. Вѣрно е отъ друга страна, че прѣдприемачитѣ на десетъка съ пазенето на житнитѣ храни влияятъ на цѣнитѣ имъ. Но не трѣбва да се забравя, че това влияние има сила само по отношение на търговията съ житни храни, а то малко важи за общата маса на дребнитѣ производители, които сигурно ще бѫдатъ много ощетени, въ случай че се обобщи проектираната данъчна система.

 

Съ една дума казано, новата десетъчна система трѣбва да се подобри, защото както казахъ и по-прѣди, една или двѣ послѣдователно неплодородни години, една случайность да има много угари прѣзъ дадена година въ извѣстно село и най-сетнѣ, ако такъво село е имало нещастието да бѫде надкупувано отъ нѣкой зулумджия, какъвто е случая съ много християнски села, — ако тия всички обстоятелства се стекатъ тъй, а това нѣма да е рѣдко, вий ще видите економическото положение на селото буквално разнебитено. Такива примѣри имаме вече въ нѣколко-годишния животъ на називаемия поземленъ данъкъ. Тъй напр. въ наблюдаваното отъ мене село, въ битолска кааза, азъ констатирахъ слѣдующия типиченъ случай отъ толкозъ хвалената нова десетъчна система: единъ стопанинъ заплати за 52 т. кила пшеница, произведена въ синора на поменатото село 19 л. т. А ако прѣведемъ това въ цифри ще имаме: 52 к. по 55 гр. (цѣната на килото по това врѣме) — 2860 гр.; 19 л. т. струватъ 2071 гр. Значи на 2860 гр. се взиматъ за поземеленъ данъкъ само 2071 гр.; или на 100 се пада приблизително 74 гр.!! Това не е никакъ измислица и никому да не се вижда чудно, защото азъ притежавамъ точни данни. Такъво бѣше почти състоянието на всичкитѣ данъкоплатци отъ поменатото село, освѣнъ въ помалъкъ размѣръ за нѣкои, които укриха една часть отъ мюлюмитѣ си. Причинитѣ на това странно явление сѫ изложени по-горѣ, тъй щото нѣма нужда да ги повтарямъ. А колкото за неплодородието прѣзъ 1904 година и за това село ще се задоволя да кажа, че то не бѣше по отношение на срѣдното освѣнъ съ 20% по-малко.

 

 

41

 

Значи, то не е достатъчно за да обясни странното явление, което изложихъ по-горѣ. 1905 година не бѣше по-благоприятна и тяжестьта на поземелния данъкъ се почувствува пакъ толкова силно и въ ония села, кѫдѣто прѣзъ 1904 година бѣха до нѣкѫдѣ доволни. Това задоволство се обяснява съ туй, че селянитѣ въ радостьта си, дѣто не виждатъ старитѣ зулумкяри мюлтезими, не се сѣщатъ за несправидливоститѣ на новата система.

 

Такива сѫ на кратко резултатитѣ отъ новата десетична система въ Турция. Тя трѣбва да се реформира, за да се дочакатъ полезни резултати отъ нея. А какви трѣбва да бѫдатъ тѣзи реформи е изложено по-горѣ.

 

Независимо отъ всички други условия, за да може да напрѣдне земледѣлието, несъмнено, на първо мѣсто стои организацията на кредита. Нека сега видимъ какъ стои този въпросъ у насъ.

 

 

IV. Поземленъ и земледѣлски кредитъ.

 

Кредитътъ самъ по себе си не създава капиталъ. Той е една метода, съ която се турятъ на разположението на еднитѣ паритѣ на другитѣ. Въ тази смисъль не сѫществува единъ специаленъ търговски, или индустрияленъ, или земледѣлски кредитъ. Тѣзи различия се правятъ съ огледъ къмъ лихвата. Земледѣлецътъ при сключването на заемъ нѣма другъ интересъ освѣнъ да извърши плодотворни операции, доставляющи му по-голѣма печалба отъ задълженията, които му налагатъ заетитѣ суми. Още по-малко сѫществува отдѣленъ земледѣлски и отдѣленъ поземленъ кредитъ. И въ единия и въ другия случаи естеството на кредита и неговиятъ обектъ е единъ и сѫщъ, само съ тази особенность, че методата на установяването имъ е различна. Поземления кредитъ е реаленъ въ този смисъль, че недвижимата собственость е и неговъ обектъ и гаранцията му; а земледѣлския кредитъ е личенъ т. е. при неговото установявание не се търси да бѫде изплащанието на заема гарантирано чрѣзъ недвижимата собственость. Отъ това гледище ще разгледамъ на кратко и единия и другия кредити у насъ, като се опитамъ да укажа недостатъцитѣ на направеното до сега и онова, което може и трѣбва да съставлява прѣдметъ на нашитѣ искания и дѣятелность.

 

 

42

 

а) Поземлениятъ кредитъ.

 

Земята е единъ капиталъ; но безъ да бѫдатъ вложени въ недрата и други капитали, тя сама по себе си остава непроизводителенъ капиталъ. При екстензивното землеобработване, каквото е у насъ, не сѫ нужни голѣми капитали. Единъ или нѣколко чифта волове и толкова коне, единъ плугъ или рало — работата е свършена. Този начинъ на землеобработване, обаче, е осѫденъ на изчезване, защото околнитѣ народи всѣкидневно заравятъ въ земята десетки и стотини милиони за тъй нарѣченото индустриализиране на земледѣлието, та по такъвъ начинъ успѣватъ да утроятъ, удесеторятъ даже, както чистия тъй и брутото приходъ на земята. Но какъ сѫ могли да се постигнатъ удивителнитѣ въ другитѣ народи успѣхи, ако не чрѣзъ кредита, или все едно чрѣзъ поставяне въ най-благоприятни условия капитала на еднитѣ и земята на другитѣ ? Ползата отъ кредитъ при модерното землеобработване, прочее, отъ никого не е успорена; но какъ да се уреди той ? Ето въпросътъ на въпроситѣ, който отъ много десетки години занимава политицитѣ и економицитѣ. И у насъ държавата прѣзъ хамидовия режимъ бѣ организирала единъ поземленъ кредитъ и както винаги съ тенденция да се помогне само на землевладѣлцитѣ. Трѣбва да прибавя веднага, че даже и на тѣзи на който има претенция да услужва, този кредитъ е направилъ въ повечето случаи пакости. Прѣди 22 години у насъ се е учрѣдила тъй нарѣчената — зираатъ банкаси или земледѣлска банка. За основенъ капиталъ на тази банка сѫ послужили: 1) капиталътъ на по-рано сѫществующитѣ обществени банки; 2) тѣхнитѣ взимания къмъ трети лица или учрѣждения ; 3) единъ на сто отъ доходитѣ на десетъка отъ основаването ѝ насамъ; 4) лихвитѣ на сключенитѣ при банката заеми. Постановено бѣ, че щомъ капиталътъ достигне 10 мил. лири, процентътъ 1% отъ десетъка ще прѣстане да се внася въ банката. Отъ учрѣдяването си и до днесъ земледѣлската банка продължава да прибира 1% отъ десетъка; но и до днесь широкото общество не знае нито на каква сума възлиза капиталътъ ѝ, нито какъвъ е размѣрътъ на операциитѣ ѝ, а още по-малко, какво е влиянието, което тя е оказала на движението на недвижимата собственость у насъ. Причината е, че банката и до днесъ не е излѣзла нито съ една вѣрна публична

 

 

43

 

равносмѣтка, за да се види поне на каква сума възлиза наличностьта ѝ и какви и къмъ кого сѫ нейнитѣ взимания; нито пъкъ е дала статистики за естеството и размъра на операциитѣ си. Едно нѣщо, обаче, като най-положително се твърди, че безскрупулната рѫка на хамидовата камарила често е бъркала въ каситѣ на банката, която вслѣдствие на това имала една креанса срѣщу държавата и Xамида отъ три-четири милиони лири. Ако се сѫди, обаче, по влиянието което тя изглежда да е оказала, било въ земледѣлието, било въ населението, може съ положителность да се прѣдполага, че операциитѣ ѝ трѣбва да сѫ твърдѣ ограничени. Прѣзъ изтеклата гладна година се видѣ, че банката не може да даде дѣйствителна помощь на бѣдното население. Но това и не можеше да се очаква, не само поради причината, която току-що споменахъ, но още и защото банката не прави съгласно статутитѣ си личенъ кредитъ, а изключително само реаленъ или, както го нарѣкохъ, поземленъ.

 

Тя има претенцията да помага на земледѣлското население чрѣзъ земята. Да видимъ сега до колко рѫководящитѣ я принципи отговарятъ на дѣйствителното прѣдназначение на поземления кредитъ. За да може поземлениятъ кредитъ да изпълнява прѣдназначението си, необходимо е да се прѣмахнатъ прѣчкитѣ, които спъватъ установяването на довѣрието между капитала и земята; а заедно съ това операциитѣ да се наредатъ тъй, щото залогътъ да бѫде най-здравъ; да се улесни изплащането на длъжника, като се оставятъ на постоянното разположение на кредитора аванситѣ, които той е направилъ. А за да може кредиторътъ да реализира въ случай на нужда прѣдсрочно своето взимане, нужно е да се осигури свободната циркуляция на книжята, съ които се установява залогътъ; най-послѣ да се намали лихвата до единъ процентъ равенъ на дохода на земята. Както казахъ, нашата земледѣлска банка, макаръ да взима отъ цѣлия десетъченъ приходъ по 1% въ полза на касата си, не прави личенъ кредитъ и по този начинъ се допуща една въпиюща несправедливость, за да не кажа злоупотрѣбление, спрѣмо безимотното селско население, което неразполагайки съ имотъ, не може да прѣдстави реални гаранции. Наистина въ първоначалния текстъ на закона за банката е казано, че на безимотнитѣ може да се отпусне заемъ, но при имотното порѫчителство на

 

 

44

 

единъ или повече порѫчители; обаче, съ едно измѣнение направено двѣ години по-кѫсно въ чл. 1 се постановява, щото вмѣсто самия длъжникъ, порѫчительтъ да прѣдстави реална гаранция. Това значи, че законътъ отнима съ двѣтѣ си рѫцѣ онова, което дава съ едната и че първото постановление и послѣдвалото измѣнение сѫ направени колкото да залѫжатъ безимотнитѣ, та съ буквата на закона да се удовлетвори една висша справедливость. Реаленъ кредитъ банката отпуска по два начина: или съ срокъ отъ 1 до 10 години, съ условие да се плаща лихвата на капитала и да се амортизира една часть отъ него; или краткосроченъ отъ три мѣсеци до една година, съ условие щото капиталътъ и лихвата или само капиталътъ да бѫде издълженъ въ края на срока. При това банката иска да се увѣри дали земледѣлецътъ ще употрѣби сключения заемъ за производителни цѣли, за което изисква и едно удостовѣрение отъ старѣйшинския съвѣтъ. Мисъльта на съставителитѣ на закона въ това отношение е безусловно вѣрна економически; но начинътъ на изпълнението ѝ е толкова лошъ, че се свежда до една излишна формалность която въ сѫщность увеличава процента на лихвата, защото разноскитѣ по удостовѣрението сѫ, както се слѣдва, за смѣтка на заемоискателя. И дѣйствително, кой може да помисли за минута, че подобно удостовѣрение ще бѫде отказано особено на едрия землевладѣлецъ при днешнитѣ условия? Но друго е по-важно въ случая. То е гонената цѣль и постигнатитѣ резултати. Отъ една страна банката се стреми да реализира своето взимане не чрѣзъ обезземяване на населението, а отъ чистия доходъ на земята — свидѣтель за това е по-горѣ посоченото удостовѣрение; отъ друга пъкъ страна тя не иска и да знае дали има съобразность между исканитѣ отъ нея лихви и доходностьта на земята.

 

Едно отъ условията, за да бѫде поземлениятъ кредитъ полезенъ, както казахъ, е и това щото лихвата на заема да не надминава чистия доходъ отъ земята. Защото инакъ, даже когато заетата сума би се употрѣбила дѣйствително за производителни цѣли въ земледѣлието, операцията въ края на краищата ще се сключи съ недоимъкъ за заемателя, чиято земя въ повече случаи ще бѫде продадена. А не такъва е била цѣльта. Банката отпуща заеми съ 6% лихва; но къмъ нея се прибавятъ редъ други разноски: 1% за управлението на банката,

 

 

45

 

разноски по осигуровка, за удостовѣрение, пълномощно, за крѣпостни мита и пр., които възкачватъ лихвата до 8—9%. Чистиятъ доходъ, обаче, на земята твърдѣ редко надминава при нашия начинъ на землеобработване 4—5%, а почти никога 6%. Какъ прочее, землевладѣлецътъ ще изплаша лихвитѣ и амортизацията? Не, това е невъзлюжно. И, ако извънредно благоприятни условия не се стекатъ въ полза на заемателя, той ще види земята си продадена на публиченъ тръгъ. Прибавете къмъ това извънреднитѣ формалности при сключване заема и бавностьта присѫща и често прѣдизвикана отъ нехайство, за да имате пълна прѣдстава, че е голѣма редкость да се похлопа на вратитѣ на банката за заемъ прѣдназначенъ за производителни цѣли. Но и тя сякашъ, че не е създадена за това. Учредителитѣ ѝ изглежда, че малко сѫ се интересували за увеличаването на операциитѣ ѝ. При учредяването ѝ капиталътъ е билъ незначителенъ спрѣмо обширностьта на територията и многобройностьта на земледѣлското население; но въпрѣки това учрѣдителитѣ не сѫ мислили да прибѣгнатъ къмъ частнитѣ капитали, за да ги привлекатъ въ депозитъ или по другъ начинъ, та да може тя да развие кръга на своитѣ операции. Впрочемъ, кой би рискувалъ да постави паритѣ си на хранение при Xамида и камарилата му? — Такъва възможность е била отстранена и отъ самитѣ създатели на банката; тѣ не сѫ посмѣли да я прѣдвидятъ въ закона, който я учредява. Ето поради тази липса на довѣрие и банката не е успѣла да канализира макаръ и малкия националенъ капиталъ и да го употрѣби въ земледѣлието за производителни цѣли. Въ това отношение земледѣлската банка, правилно конституирана, би могла да стане най-добрия и здравия посрѣдникъ между капитала и земята; а сега тя отблъсква частнитѣ капитали. Тѣ биха могли още повече да се привлекатъ, ако капиталиститѣ биха били сигурни, че тѣхнитѣ пари ще бѫдатъ полезно пласирани и ако имъ се даде възлюжность да си реализиратъ взимането при поискване. Това може да стане при условие, че юридическото положение на поземлената собственость ще бѫде гарантирано противъ изненади, каквото за жалость не е положението у насъ, и ако най-послѣ установяющитѣ ипотеката книжа се мобилизиратъ т. е. ако могатъ да се прѣхвърлятъ по лекъ и безопасенъ начинъ. При това заимодавецътъ трѣбва да е спокоенъ, че прѣдставениятъ му

 

 

46

 

залогъ е съвсѣмъ сигуренъ. Това би могло да стане пакъ чрѣзъ посрѣдството на една добрѣ наредена банка, каквато, за жалость, нашата не е. Тѣзи работи могатъ да бѫдатъ извършени само отъ законодателната власть, както това е станало въ страни много по просвѣтени отъ нашата. Върху тѣзи начала е била основана въ Франция една грамадна земледѣлска банка съ декретъ прѣзъ 1852 г. подъ название Crédit-fonsier de France, чиито годишни операции възлизатъ на милярди. Тази банка приема прѣдложенията за заемъ, изпитва документитѣ, разрѣшава заема, а слѣдъ това издава една облигация, която се прѣхвърля съ джиро, та по този начинъ длъжникътъ всѣка година съ внасяне една сума равна на законната лихва плаща лихвата и амортира (погасява) капитала. Обаче, въ Германия трѣбва да се търсятъ първитѣ основи на поземления кредитъ. Кѫдѣ 1770 година въ Берлинъ било основано първото сдружаване за поземленъ кредитъ. Фридрихъ Велики учредилъ едно ипотекарно (заложно) бюро, дѣто собственицитѣ зарегистровали тѣхнитѣ задължения, за да ги шконтиратъ отпослѣ при капиталиститѣ, прѣдъ които сдружаването гарантира и лихвитѣ и капитала. По-късно тази система била обобщена въ цѣла Германия. Длъжникътъ изплаща срочно своя дългъ; сдружаванията му позволяватъ да намѣри капиталистъ безъ ничие посрѣдство; тѣ го освобождаватъ отъ внезапното изискване на дълга и му позволяватъ частично да се изплати. Тукъ не мога да влѣзна въ подробности при организирането на поземления кредитъ, а се задоволявамъ съ констатиране общитѣ линии на онова, което е у насъ и онова, което може и трѣбва да бѫде; а отпослѣ ще формулирамъ въ нѣколко думи какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ искания. Сега ще кажа нѣколко думи за

 

б) Земледѣлскиятъ кредитъ.

 

Личниятъ кредитъ безъ реални гаранции въ недвижими имоти, е изоставенъ всецѣло на свободната инициатива на лихоимствата или както го наричатъ у насъ лихварство. Трѣбва да признаемъ, че лихоимцитѣ изпълняватъ тази економическа мисия, като обществени кредитори, много добрѣ за себе си. Не рѣдко се срѣщатъ операции сключени, както е извѣстно, съ 10—15% лихва, а по нѣкога тя отива до 40—50% и на редко,

 

 

47

 

разбира се, до 100 на %. Такива сѫ нещастнитѣ условия на личния кредитъ у насъ.

 

Той не е могълъ, разбира се, прѣзъ абсолютния режимъ да се развие, защото създаванието и развитието му е въ тѣсна зависимость отъ свободата. Кредитътъ—личниятъ—довѣрието, не се създава съ закони. Усилията на частната инициатива въ това отношение сѫ дали сериозни резултати, каквито официалната инициатива е била безсилна до сега да създаде или подтикне. Въ други страни разнитѣ взаимноспомагателни каси сѫ били най-доброто разрѣшение на земледѣлския кредитъ до сега. Малки мѣстнн банки отъ всевъзможни типове, повечето отъ които услужватъ на дребното земледѣлие, сѫ били организирани на всѣкѫдѣ въ Европа и сѫ направили грамадни улеснения на земледѣлцитѣ и земледѣлието. Азъ не жалая тукъ да влизамъ въ подробно описание на начина, по който се създаватъ и функциониратъ тѣзи банки било въ Англия, било въ Германия подъ названието на основателитѣ имъ — Шулцъ-Деличъ и Райфайзенъ — било въ Италия подъ наименованието на земледѣлски каси — това може да съставлява прѣдметъ на отдѣленъ рефератъ. Ще кажа само, че първото условие, за да има полезно проявление на свободната инициатива въ това отношение, необходимо е вътрѣшно спокойствие и дѣйствителна свобода. Тамъ кѫдѣто тѣзи двѣ условия липсватъ, много естествено е, че частната инициатива въ това направление не може да дочака освѣнъ разочарование. У насъ специално до заздравяванието окончателно на свободния режимъ и на траенъ общественъ миръ, съ всички основания може да се търси отъ държавата да организира земледѣлския краткосроченъ кредитъ чрѣзъ земледѣлска банка. Тя е длъжна даже да стори това толкова повече, че, както казахъ, досега въ продължение на 20 и повече години тя взима по 1% отъ десетъка, безъ да помага на безимотното селско население, каквото е въ по-голѣмата си часть нашето. По този начинъ тя ще удолветвори дѣйствителнитѣ изисквания на правдата и ще може да услужи на напрѣдъка на самото земледѣлие.

 

Нека видимъ сега какъ, се е развивалъ и е билъ разрѣшаванъ аграрниятъ въпросъ въ други страни.

 

*  *  *

 

 

48

 

V. Политиката на Русия и Англия по аграрния въпросъ у тѣхъ.

 

Слѣдъ всичко това, което се каза по аграрния въпросъ у насъ, би било твърдѣ интересно прѣди да формулираме нашитѣ искания, да хвърлимъ единъ бѣгълъ погледъ върху политиката на другитѣ държави по аграрния въпросъ, за да видимъ какъ той се е развивалъ тамъ. Такъва екскурзия, би била твърдѣ поучителна и много полезна за насъ, защото тя ще ни спомогне много, възползувайки се отъ опита на по-напрѣдналитѣ отъ насъ нации, за да опрѣдѣлимъ нашето сгановище. Прѣдвидъ голѣмата сложность и обширность на въпроса, обаче, и невъзможностьта да се съкратява материята по желание, нека ми бѫде позволено по възможности по-накратко да ви изложа положението на аграрния въпросъ въ двѣ страни съ съвсѣмъ противоположни режими, а именно: въ Русия и Англия. Голѣмата реформа за еманципацията на селянитѣ и снабдяванието имъ съ земя била е извършена въ Русия съ указъ отъ 19 февруарий 1861 год., който се отнасалъ до частнитѣ имоти, върху които сѫ живѣли 1/3 отъ селянитѣ. Еманципацията на селянитѣ върху земитѣ принадлежаща на короната е била извършена нѣколко години по-рано, а селянитѣ живущи върху държавни имоти и съставляющи друга 1/3 часть отъ цѣлото число, разбира се, били свободни отъ всѣкаква правна и фактическа зависимость споредъ феодалния обичай. Слѣдъ втория законъ и като прямо негово послѣдствие рѫководящитѣ крѫгове сѫ се съгласили да се раздадатъ земи на еманципиранитѣ селяни, като се запази врѣменно селската община или задруга нарѣчена миръ. Този миръ подъ влиянието на либералнитѣ идеи прѣзъ миналия вѣкъ е билъ смѣтанъ отъ не малка часть отъ руската интелегенция за идеална форма на землевладѣние; обаче, въ сѫщность се указа, че той е една нова форма на робство, слѣдъ унищожението на остатъцитѣ на феодалния строй. Той е на изчерпване и покрай голѣмитѣ градове, особено дѣто селянитѣ сѫ успѣли да изплатятъ по-голѣмата часть отъ дълга по откупванието на земитѣ, тѣ вече не прѣстѫпятъ къмъ разпрѣдѣлението на земитѣ за обработвание съгласно наредбитѣ на мировата организация. Разноскитѣ по откупванието

 

 

49

 

на земитѣ за въвеждание на селската собственость въ формата на миръ възлизатъ на 880 милиони рубли. Прѣзъ 1883 год. била е учрѣдена една селска банка, която отъ тая година до 1891, значи въ единъ периодъ отъ 8 години, помогнала е на 294 хиляди селяни да се снабдятъ съ 1 и 3/4 милиони хектара земя, като имъ авансира за тази цѣль до 3/4 отъ стойностьта на земитѣ. Въ Полша сѫ били авансирани на селянитѣ до 90% отъ стойносгьта на земята за сѫщата цѣль. Тѣзи реформи сѫ оказали най-щастливи резултати за земледѣлието.

 

Тѣ сѫ съдѣйствували въ широкъ размѣръ, за да мобилизиратъ земитѣ т. е. да вървятъ все въ по-производителни рѫцѣ и да се заличагь различията между земледѣлскитѣ класи. Тѣ сѫ способствували за неимовѣрното увеличение на земледѣлското производство.

 

Реформитѣ, обаче, по аграрния въпросъ въ Англия е интересно да бѫдатъ прослѣдени съ по-голѣмо внимание, ако не поради по-голѣмата си важность, то за това, че тѣ сѫ плодъ вече на една вѣковна борба. Ирландскитѣ аграрни закони се дължатъ на инициативата на великия Гладстонъ. Цѣльта на тѣзи закони е била да се измѣни несносното вече положение въ Ирландия, IIIотландия и даже въ Англия и да се удовлетворятъ исканията, които никога не сѫ прѣставали и които сѫ ставали причина за вѣчни конфликти. Старата система на собственость и земледържание е била отъ начало обща въ Англия и Ирландия. Но отпослѣ англичанитѣ сѫ възприели феодалния режимъ и сѫ го наложили на ирландцитѣ. Споменътъ на старитѣ закони и обичаи за собственостьта и земледържането, обаче, сѫ били много прѣсни въ паметьта особенно на ирландцитѣ и тѣ по никой начинъ не сѫ могли да възприематъ английската феодална система. Старитѣ имъ закони и обичаи въ това отношение могатъ да се резюмиратъ въ малко думи така: народътъ е билъ раздѣленъ на клонове или класи съ обществена иерархия отъ царе, благородници, свободни хора и роби. Работнитѣ земи всѣка година сѫ били раздѣляни между свободнитѣ хора, а пасищата били оставяни на общо ползувание. Всѣки свободенъ човѣкъ независимо отъ това е ималъ и една кѫща въ селото. На едно стѫпало подъ свободния човѣкъ въ иерархията билъ тъй нарѣчения херъ, а надъ него боерътъ, самия благородникъ. Малко по-малко, обаче

 

 

50

 

чрѣзъ постепенни узурпации, както у насъ, боеритѣ сѫ заграбили по-голѣмата часть отъ земитѣ. Нѣколко села сѫ образували една провинция, а нѣколко такива едно царство. На тази първобитна система англичанитѣ съ завладѣванието на острова сѫ турили край и сѫ я замѣстили съ феодалния режимъ, въведенъ и въ самата Англия кѫдѣ 11 столѣтие.

 

Този антагонизъмъ между два противоположни режима въ правното положение на собственостьта и земледържането е станалъ причина на ожесточени борби, които заематъ важно мѣсто въ историята на аграрния въпросъ на народитѣ. Както казахъ и по-рано, ирандцитѣ сѫ държали съ послѣдна енергия на своитѣ стари обичаи — да владѣятъ общо земята. Аграрнитѣ борби сѫ били еднакво врѣдни за ландлорда и държателя. Първиятъ е билъ смѣтанъ отъ земледѣлцитѣ за чужденецъ и узурпаторъ, та не е живѣлъ въ земитѣ си, а е билъ принуденъ да странствува и на другадѣ да изразходва доходитѣ си. Като послѣдствие на това много посрѣдници-агенти сѫ се явили на сцената и безбожно експлоатирали земледѣлцитѣ, като сѫ увеличавали прѣмного наемитѣ на земитѣ. Отъ тамъ водятъ началото си всичкитѣ борби.

 

Обаче, въ Юлетерската провинция още съ врѣме се била установила една система на земледържание, която, като запазвала правата на едритѣ землевладѣлци, покровителствувала е до нѣкѫдѣ и самитѣ държатели. Тази система може да се разюмира въ 3 точки: 1) държательтъ може да продължава да сѣди върху експлоатираната отъ него земя, ако продължава да плаща наема; 2) ако държательтъ, било че не може да плаща наема, било че желае да напусне земята, иска да си върви, има право да прѣхвърли своитѣ задължения по наема върху друго лице, което встѫпва въ правата му, при условие, че ландлордътъ ще приеме договора и прѣдложеното лице и 3) ландлордътъ не може да вземе земята отъ държателя освѣнъ ако го обезщети. Либералната партия подъ шефството на Гладстона въ желанието си да облекчи положението на земледѣлцитѣ, възприемайки току-що посоченитѣ основи, рѣшила да обобщи Юлетерския обичай. За да успокои ирландцитѣ, тя рѣшила да удовлетвори глада имъ за земя, както иронически сѫ се изказвали по онова врѣме. Ирландцитѣ възползувани отъ резултатитѣ на разнитѣ анкети, сѫ резюмирали исканията си въ програмата

 

 

51

 

фамилиарно наричана отъ тѣхъ програма на тритѣФ", като правили алюзия на първитѣ букви отъ думитѣ, въ които сѫ резюмирали исканията си, т. е. справедливи (fair) наеми; усигорено положение въ владѣнието (fixed) и свобода да продаватъ правото си на владѣние (fre).

 

За улеснение на тази реформа прѣзъ 1848 г. било разрѣшено съ законъ на ландлордоветѣ да продаватъ земитѣ си, право което по-рано не сѫ имали. По този начинъ едно голѣмо количество отъ едрата собственость е била продадена, разпарцелирана. Слѣдъ това една серия отъ закони, установяватъ върху справедливи основи правоотношенията между землевладѣлци и земледѣлци. Тъй напр. вотиранъ билъ законъ за обезщетяванието на земледѣлеца за направенитѣ отъ него поправки и подобрения; законъ споредъ който земледѣлската комисия авансира кредитъ равенъ на 2/3 отъ стойностьта на земята въ полза на земледѣлеца, въ случай че ландлордътъ пожелае да продаде земята си и пр.

 

Надѣждитѣ възлагани на послѣдния законъ не сѫ се оправдали. Ето защо прѣзъ 1881 год. подъ влиянието на Гладстона се вотиралъ другъ забѣлѣжителенъ законъ, който ималъ претенцията да разрѣши окончателно всички спорове. Споредъ този законъ се учрѣдила една върховна аграрна комисия съ твърдѣ широки права: тя е имала право да назначава подкомисии; имала е право да авансира до 2/3 отъ стойностьта на имота, ако държателитѣ сѫ изявили желание да си купятъ земя; да изпълнява сѫдебни функции въ случай на споръ между землевладѣлецъ и земледѣлецъ; при поискване да опрѣдѣля цѣнитѣ на наема за единъ периодъ отъ 15 години и пр. и пр. Споредъ едно важно разпореждане на закона въ случай, че покупениятъ отъ селянитѣ имотъ бѫде оспоренъ и отнетъ отъ 3-о лице, комисията имала право да обезщети земледѣлцитѣ. Комисеритѣ вънъ отъ това имали сѫ право, ако 2/3 отъ държателитѣ на едно голѣмо владѣние, които сѫ плащали отъ наема му, сѫ изявили желание да станатъ собственици на земята, да откупятъ това владѣние и да го продаватъ на части. Авансиранитѣ суми на селянитѣ по този начинъ сѫ произвеждали 3 1/2% и сѫ били платими въ единъ периодъ отъ 35 години. Такива сѫ главнитѣ постановления на този добъръ законъ, въ който на всѣка стѫпка личи бащинска грижа за селското население. Обаче, настѫпилата

 

 

52

 

криза въ земледѣлието прѣзъ послѣдующитѣ нѣколко годици поради лошитѣ реколти съвършенно измѣнила положението. Наемитѣ сѫ станали вслѣдствие на това съ 20% по-скѫпи, а като естествено послѣдствие пакъ започнали процеси, изпъждания и нови борби. Въ отговоръ на това ирландскитѣ патриоти сѫ наредили за първъ пѫть бойкотажъ противъ едритѣ собственици. Националната ирландска лига е издала воинственъ позивъ съ девизътъ: „долу наемитѣ, долу собственицитѣ". Но ирландскитѣ депутати начело съ водителя имъ Парнелъ сѫ били всички затворени. Споредъ плана на лигата всички наематели трѣбвало да бѫдатъ съгласни да искатъ по 20—30% намаление и да отиватъ вкупомъ да прѣдставятъ исканията си прѣдъ собственика. И, ако собственикъ е постоянствувалъ, справедливия наемъ трѣбвало да се внесе у нѣкой прѣдставитель на лигата, а ако пакъ постоянствува, паритѣ се внасяли въ касата на лигата за жертвитѣ отъ изпъжданията. Този планъ е билъ туренъ въ изпълнение върху 40 голѣми владѣния, собственицитѣ на нѣкои отъ които отстѫпили. Но изборитѣ сѫ наближавали и Гладстонъ се видѣлъ принуденъ да допълни започнатата отъ него реформа. Той е прѣдставилъ единъ законопроектъ за учрѣдяване областно самоуправление, като е още повече усилилъ тенденцията за обезземяване едритѣ земледѣлци. Туренъ въ меншество, той е прѣдложилъ разтурянето на камарата, но въ идущитѣ избори е пропадналъ и на негово мѣсто е дошълъ консервативенъ кабинетъ начело съ лордъ Сализбури прѣзъ 1885 г.

 

Първата работа на новия кабинетъ е била да вотира строги противонационални закони особенно противъ лигата. Тя е била разтурена и бюрата ѝ затворени. Отъ намѣренитѣ книжа се установило, че тя разполагала за борба съ 6 милиона лева, които е изразходила за сѫщата цѣль. Такава е била на кратко дългата аграрна борба въ Ирландия — тя е поучителна въ всѣко отношение за аналогични положения.

 

 

VI. Заключение.

  

Господа делегати!

 

Азъ може би злоупотрѣбихъ съ вниманието ви. Но въпросътъ е отъ такава капитална важность и толкова обширенъ, че бѣше необходимо поне да ви спра върху

 

 

53

 

главнитѣ му части, които трѣбва да се взематъ въ внимание, когато се желае да се проучи основно той. Азъ се лаская съ надеждата, че съмъ успѣлъ да ви развия главнитѣ линии на въпроса, който се нуждае още отъ дълги проучвания въ отдѣлнитѣ си части. За тази цѣль Централното Бюро на съюза на българскитѣ конституционни клубове разпратило е до всички клубове единъ въпросникъ за проучване на въпроса въ всѣко село отдѣлно, които сѫ достойни за вниманието ви и особенно за грижитѣ на нашето селско учителство. Когато тѣзи въпросници бѫдатъ основно проучени и изпълнени, ние ще имаме пълно и ясно прѣдставление за особеното положение на собственостьта и аграрнитѣ отношения въ всѣко село по отдѣлно. А до тогава общата часть на въпроса може още повече да се обработи и да се формулиратъ ощс по опрѣдѣлени искания. Но и сега, слѣдъ като ви изложихъ общитѣ мисли по положението на аграрния въпросъ, мисля, че ние можемъ да опрѣдѣлимъ въ какво се състоятъ нашитѣ искания по този въпросъ. Тѣзи искания, ако желаемъ да бѫдемъ практични и да държимъ смѣтка за положението, което заемаме въ страната, можемъ да ги раздѣлимъ на такива, които въ скоро се нѣма надѣжда да видимъ изпълнени и такива, върху които още отъ сега можемъ и сме длъжни да настоимъ съ послѣдна енергия. Но и тѣзи по-далечни, както и по-блискитѣ искания, ние трѣбва да направимъ общо достояние на земледѣлческитѣ маси, които да призовемъ на работа, за да прокараме съ успѣхъ исканията си въ практическия животъ. Отъ друга страна трѣбва да помнимъ, че ако повечето отъ въпроснитѣ искания ние трѣбва да прѣдявимъ на държавата, за да ги изпълни, не по-малка работа лежи върху нашата интелегенция, за да има сполука въ гонената цѣль: въздигането на земледѣлието и на земледѣлцитѣ селяни.

 

Като резюмирамъ онова, което ви изложихъ досега, господа делегати, ето исканията които ние, споредъ мене, трѣбва да изложимъ прѣдъ правителството по аграрния и въпросъ:

 

 

I. По правното положение на поземлената собственость.

 

1. Да се прѣдложатъ на парламента общи закони за собственостьта и унификацията на разнитѣ видове собственость, като се прѣмахнатъ въ най-скоро врѣме

 

 

54

 

всички юридически послѣдствия на началото, че земята принадлежи на държавата, като: а) запрѣщението да не може да се гради върху земята безъ разрѣшение; б) запрѣщението да не може владѣлецътъ на земята да се ползува отъ нея въ натура; в) запрѣщението земята да не може да се продава за дългъ на земледѣлеца слѣдъ смъртьта му и пр.; като сѫщеврѣменно се мобилизира собственостьта чрѣзъ прѣмахване на всички излишни формалности и чрѣзъ реформиране на режима за тапиитѣ;

 

2. Да се прѣмахне ограничението прокарано въ закона за тапиитѣ, споредъ което селянитѣ не могатъ да се ползуватъ отъ правото на прѣдпочитане при продажба на чифлишки земи;

 

3. Да се назначать смѣсени административни комисии въ всѣка каза, които съ тапийския прѣдставитель да опрѣдѣлятъ кои отъ меритѣ и балталъцитѣ въ казата сѫ частна собственость и кои обществена;

 

4. Да се повърнатъ на населението заграбенитѣ мери и балталъци отъ насилници пакъ по административенъ начинъ, за която цѣль да се създадатъ мѣстни смѣсени комисии;

 

5. Да се повърнатъ по административеиъ редъ всички имоти на законнитѣ имъ собственици.

 

 

II. По земледържанието.

 

1. а) Да се прокара по законодателенъ редъ началото че землевладѣлецътъ не може да изпъжда земледѣлеца освѣнъ чрѣзъ сѫдъ и то по законни причини; б) да се задължи тоже съ законъ землевладѣлеца да плаща поправкитѣ и подобрѣнията направени отъ земледѣлеца, ако той по законенъ редъ бѫде заставенъ да напусне земята; да се задължи сѫщо землевладѣлецътъ да обезщети земледѣлеца за направенитѣ отъ него постройки на земята на първия;

 

2. Да се създаде специаленъ законъ за уреждане правоотношенията между изполичари и земледѣлци съ бърза и безплатна процедура по подобие на оная спомената въ закона за чифлишкитѣ земи въ Босна отъ м. сеферъ 1276 г.

 

3. Да се унищожи бекчилъка и се създаде института за селската полиция.

 

 

55

 

III. По десетъка и тахмиса.

 

Да се реформира новиятъ начинъ за събиране десетъка (тахмисъ); а) като се намали съ извѣстенъ процентъ на сто общото срѣдно число отъ послѣднитѣ петь години; б) да се нареди събирането на този данъкъ въ продължение на 8 мѣсеца прѣзъ годината.

 

 

IV. По земледѣлския и поземления кредитъ.

 

1. Да се улесни възможностьга на селското население за снабдяването му съ земя чрѣзъ създаването на една селска банка, която ще авансира на населението до 2/3 отъ покупната стойность на земята съ малка лихва, като капиталътъ се плаща въ срокъ отъ 30—50 години;

 

2. Да се въведе отъ землед. банка личния кредитъ за установителни и други разноски на изполичаритѣ и въобще на селското население; да се намалятъ формалноститѣ и разноскитѣ както и лихвата при отпускане реаленъ кредитъ.

 

 

V. За мухаджиритъ.

 

Да се спрѣ заселяването на мухаджиритѣ въ Македония и Одринско, за да се прѣдотвратятъ лошитѣ послѣдствия за селското население и държавата.

 

*  *  *

 

 

Сега като знаемъ въ какво се състоятъ главно нашитѣ искания по аграрния въпросъ, господа делегати, мене не остава друго освѣнъ да ви пожелая плодотворна работа между народа, за да видимъ тия искания скоро осѫществени. Ние мислимъ, че по този начинъ ще се турятъ здрави основи за траенъ социяленъ, материяленъ и мораленъ миръ въ тази многострадална вече земя. Но за да имаме пълна сполука въ това дѣло и за да сме изпълнили своя дългъ спрямо най-окаяната часть на нашето население — пакъ повтарямъ — трѣбватъ обединени сили и постоянна и неуклонна работа. Само по този начинъ ние ще се покажемъ и достойни потомци на миналитѣ поколения на нашия народъ и ще оправдаемъ себе си прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ народа и историята. Прочее, всички на работа за въздигане на отечеството !

 

[Back to Main Page]