Събитията въ Македония и Стара Сърбия

отъ

Василий Николаевич Кораблевъ (Кораблёв)

 

Прѣводъ отъ руски

Печатница на П. М. Бѫзайтовъ, София 1903

 

 

Сканове в .pdf формат (2.6 Мб) от www.bulgari-istoria-2010.com

 

1. Тревожни минути
2. Причинитѣ на македонското движение
3. Дѣйностьта на освободителнитѣ комитети
4. Турскитѣ реформи
5. Важностьта на Македонския въпросъ за Русия
6. Задачитѣ на Русия
7. Настроението на политическото пазарище

 

1. Тревожни минути.

 

Въ послѣднитѣ дни и часове напрѣгнатото внимание на всички е обърнато къмъ единъ кѫтъ на Балканския Полуостровъ, нареченъ Македония и Стара Сърбия: тамъ се лѣе невинна кръвь, тамъ се извършватъ ужасни насилия надъ христианитѣ, прѣдаватъ се на поругание тѣхнитѣ светини, на насмѣшки тѣхната човѣшка личность.

 

До болесть, до сълзи се свива сърдцето на тия, които по кръвь и по вѣра сѫ свързани съ тия жертви на дивия произволъ... Но въ тѣхната власть е само да състрадатъ, само да жалѣятъ: тѣ сѫ безсилни нѣщо да направятъ, съ нѣщо да облегчатъ страданията на нещастнитѣ ....

 

Съ радость и съ ликуване се прислушватъ къмъ стѣнанията на умирающитѣ, съ радость очакватъ края на кървавата трагедия тия, които сѫ заинтересувани въ пълното загинване, въ окончателното изтрѣбване на славянския елементъ по Балканския полуостровъ. Тѣ сѫ въ сила, тѣ могатъ да помогнатъ, но не искатъ: нека гинатъ тия опасни за Европа „роби"; нека очистятъ мѣсто за благородни нации ....

 

Съ отчаяние, въ послѣдната минута, емнаха орѫжие тия поробени христиани: тѣмъ остава само да паднатъ съ орѫжие въ рѫцѣ, защищавайки своитѣ светини, своитѣ жилища, своитѣ близки. За побѣда тѣ не мечтаягь: борбата е неравна, — тѣ сѫ тъй малко... Но съ надежда тѣ насочватъ погледи къмъ далечния сѣверъ, дѣто живѣятъ мощнитѣ имъ братя : отъ тѣхъ и само отъ тѣхъ лишенитѣ чакатъ помощь и поддърѫка !

 

Всѣки день дохождатъ извѣстия — едно отъ друго по-тревожни. Вълнение е обхванало отъ край до край цѣла Македония и Стара Сърбия : християнитѣ сѫ рѣшили скѫпо да продадатъ свободата си . . . Възстанали и албанцитѣ ... ала съ турцитѣ, противъ сѫщитѣ христиани : дивиятъ имъ произволъ въ името на падишаха е безграниченъ... Великиятъ падишахъ изпратилъ за защита на христианитѣ своитѣ войски срѣщу своитѣ вѣрноподаници и правовѣрници: и отново редъ насилия отъ страна на мюсюлманскитѣ редовни войски срѣщу сѫщитѣ христиани ....

 

Дръзка рѫка посѣгна върху живота на прѣдставителя на оная държава, за която сѫ най-близки интереситѣ на балканскитѣ християни, която повече отъ другитѣ има право за гласъ на Балканския полуостровъ: убитъ е отъ вражески крушумъ енергичниятъ руски консулъ въ Стара Сърбия . . .

 

 

3

 

Свърши се: принесена е кървата жертва като необходимъ данъкъ на врѣмето и събитията. Съ непристорени сълзи и съ искрена скръбь, посрѣщнаха тая безврѣменна, ала благородна смърть балканскитѣ славяни... Безсилно плакаха надъ прѣсния гробъ тия, които съзнавайки мощьта си видѣха своята слабость . . .

 

Напрѣгнато чакатъ всички рѣшающия моментъ, властната дума! И отъ устата на всѣкиго, у когото е живо чувството на национална гордость, готовъ е да се изплъзне сѫдбоносния въпросъ:

 

Или думата на руския Царь е безсилна ?

 

 

2. Причинитѣ на македонското движение.

 

Кървавитѣ събития, които се вършатъ днесъ на Балканския полуостровъ, не сѫ възникнали изведнажъ, изъ нищо: тѣ сѫ се подгатвяли полека-лека, съ десетици години. Историята имъ е такава.

 

Отъ IX в. Македония се явява като прѣдметъ за споръ и борба между Византия и България, па чакъ до XIV в. постоянно прѣминава отъ рѫцѣтѣ на Византия въ рѫцѣтѣ на България и обратно.

 

Въ XIV в. сръбскиятъ царь Стефанъ Душанъ завоевалъ Македония и основалъ тамъ знаменитото Душаново царство: най-свѣтлата страничка отъ историята на Сърбия. Въ 1389 г. краль Лазаръ падналъ на Косово поле въ битката съ турцитѣ, паднало и неговото величаво царство, и Македония окончателно прѣминала въ рѫцѣтѣ на турцитѣ, въ каквото положение се намира и досега.

 

Тоя моментъ и може да се счита за начало на борбата за освобождение отъ турското иго, борба, която е расла съ вѣкове и достигна най-високото си напрѣгане въ нашитѣ дни.

 

Отъ момента на турското поробване Македония се намирала въ тѣсна свързка съ България. И всѣки пѫть, когато въ течение на много десетици години въ несвободна България възкръсвала надѣждата за освобождение, оживѣвала се дѣйностьта на революционнитѣ комитети, — всѣки пѫть реагирвала на това оживление и Македония: освободителното движение обхващало и нея.

 

Така бѣ отъ 68 до 74 година; отрази се въ Македония и българското възстание отъ 1876 година: въ него вземаха участие македонскитѣ харамии, които бѣха засѣднали въ планинитѣ и безпокояха турскитѣ войски. Берлинскиятъ конгресъ, който прѣдаде Македония въ властьта на турцитѣ въпрѣки пролѣнитѣ потоци кръвь, отново прѣдизвика цѣла буря отъ негодувания въ Македония и цѣло възстание, което продължава повече отъ година. Турцитѣ унищожиха четитѣ на възстаналитѣ, унищожиха цѣлата македонска интелигенция, но възстанието и идеята за освобождение оттогава получиха въ Македония права граждански и не изчезнаха никога безслѣдно.

 

А вѫтрѣ въ страната живѣятъ мирни трудолюбиви земледѣлци-славяни, по морското прибрѣжие спокойни моряци, най-добритѣ на цѣлия материкъ.

 

По състава си населението на страната е твърдѣ пъстро : по брѣга на морето прѣобладава гръцки елементъ, освѣнъ славянския. Солунъ и околностьта му, дѣто говорятъ на най-чистъ български

 

 

4

 

езикъ; въ сѣверо-западния ѫгълъ на страната, по склоноветѣ на Шаръ и Чърна гора, до самото Скопие като клинъ се врѣзали въ славянското население албанцитѣ (арнаутитѣ); отъ Скопие, надлъжъ по лѣвия брѣгъ на Вардаръ и по-нататъкъ на изтокъ се проточватъ селата на турцитѣ (юруцитѣ); при Скопие тѣ се сливатъ съ албанцитѣ.

 

Споредъ управлението Македония се дѣли на петь санджака, управлявани отъ мютесарифи: на Призрѣнски, Скопски (центъръ Скопие, Ускюбъ), Битолски или Манастирски (центъръ Битоля), Солунски и Сѣрски. Санджацитѣ се дѣлятъ на каази, управлявани отъ каймаками. Точни статистически данни за численостьта на населението въ санджацитѣ нѣма, понеже статистика у турцитѣ не сѫществува; нѣма почти данни нито у българитѣ, нито у сърбитѣ; ония официали свѣдѣния, които публикува Портата, наполовинъ сѫ фалшиви съ умишлена цѣль.

 

Приблизително изброение се прави така: опрѣдѣля се числото на селата, числото на кѫщитѣ въ всѣко село : християнски и мюсюлмански, понеже християнитѣ нѣматъ право да носятъ воинска тегоба, а плащатъ вмѣсто това особенъ налогъ; послѣ числото на християнскитѣ кѫщи се помножава съ цифра 5, турскитѣ съ цифра 3 или 4: така се опрѣдѣля общото число на населението.

 

Македония съ нейното славянско население — рая, както го наричатъ турцитѣ, намирала се е и се намира подъ най-тежки гнетъ, по-тежъкъ отъ дѣто и да е било въ другитѣ турски провинции : шайки разбойници (албанци, иначе: арнаути, арбанаси, шкипетари), бегове и заптии, най-сѣтнѣ, гръцкитѣ фанариоти — ето главнитѣ врагове на славянското население.

 

Разбойнишкитѣ шайки, които наводняватъ Македония и държатъ въ страхъ мѣстната турска полиция и дори редовнитѣ войски, явяватъ се пълни господари въ страната. Тѣ каратъ цѣли села да имъ набавятъ орѫжие, припаси и т. н. Който се откаже да прави това или издаде, тогова чака жестока кървава разправа: убийства и грабежи сѫ обикновенно нѣщо въ Македония. Мѣстнитѣ жители — а още повече придошлиятъ елементъ — сѫ беззащитни и безпомощни. Ето защо Македония принадлежи къмъ числото на рѣдко посѣщаванитѣ отъ европейски пѫтещественици мѣста: възможно е да се пѫтува само по голѣмитѣ пѫтища, отъ голѣмъ центъръ до други такъвъ, въ придружение на коненъ отрядъ заптии; но и такива пѫтувания не винаги се свършватъ благополучно, защото турската полиция е съвсѣмъ безсилна срѣщу разбойницитѣ.

 

Но за славянското население има врагъ още повече страшенъ, отколкото разбойницитѣ, — това сѫ беговетѣ, чокоитѣ, които владѣятъ земя и закрѣпенитѣ, живущи въ нея, селени. Беговетѣ считатъ за себе правото да взематъ всичко, каквото искатъ, отъ селянина, да го облагатъ съ каквато искатъ работа, а въ случай на отпоръ или отказъ да го убиятъ: добрѣ че законътъ не прѣслѣдва убийствата, извършени съ цѣль на самозащита.

 

Обичната въ Турция данъчна система е събиране десятъкъ, т. е. десетата часть отъ всички произведения на земята: жито, сѣно,

 

 

5

 

и т. н. Произволътъ и насилието надъ населението отъ страна на бирницитѣ нѣматъ граница. Да апелирова нѣма кой. Заптиитѣ винаги сѫ на страната на бирницитѣ, които имъ плащатъ извѣстна контрибуция. Като не получаватъ заплата по шесть мѣсеца, заптиитѣ, разбира се, взематъ, каквото могатъ, и отъ бирницитѣ и отъ населението.

 

Но не само долнитѣ чинове обиратъ немилостиво населението: не е чуждо това изкуство и за видни лица. Работата е тази, че всички правителствени длъжности въ Турция сѫ на откупъ: мѣстата се продаватъ на търгъ, и който заплати скѫпо за мѣстото, старае се отпослѣ да набави изгубеното. Системата на подкупа, рушвета, широко се култивира въ цѣла Турция и въ самия Стамбулъ, като почнемъ отъ послѣдния бѣдень и до лица, близки до султана. „Рушветсизъ бишей олмазъ,“ т. е. безъ рушветъ нищо нѣма да направишь, казва турчинътъ, и взема рушветъ при всѣки удобенъ и неудобень случай. Турскитѣ чиновници въ Македония сѫ сѫщитѣ разбойници-арнаути, само че тѣ се намиратъ подъ защита и покровителство на правителството.

 

Има още единъ врагъ за мѣстното славянско население: това сѫ гърцитѣ и въ частность гръцкото духовенство и фанариотитѣ. Съ пробудата на националното самосъзнание у македонскитѣ славяни, породи се у тѣхъ и стремежъ да се отдѣлятъ отъ гръцката (цариградската) църква и да основатъ своя независима славянска църква : българитѣ сполучиха да направятъ това слѣдъ голѣми усилия, и тѣ образуваха тъй нареч. български екзархатъ, независимъ отъ цариградския патриархъ, а сръбскиятъ елементъ въ Стара-Сърбия и Македония остана подъ властьта на патриарха: по тоя начинъ македонскитѣ славяни се раздѣлиха въ религиозно отношение на екзархисти и патриархисти. Отдѣлението на българската екзархия отъ гръцката цьрква доде не по вкуса на гърцитѣ и на тѣхния фенеръ (духовенството), и тѣ почнаха да употрѣбяватъ всички усилия, за да прѣвърнатъ нь гърци македонскитѣ славяни. Безсилието на цариградскитѣ и дори на атинскитѣ гърци прѣдизвика отъ тѣхна страна страшна умраза къмъ българитѣ и редъ тъмни мѣрки: доноси до правителството за това, че българскитѣ училища се явяватъ огнища на революционната пропаганда, а учителитѣ сѫ комити, т. е. членове на революционнитѣ комигеги. Турското правителство, като съзнава всичката опасность за себе си отъ сѫществуването на славянско общинско самоуправление въ страната и на славянски църкви, разбира се, съ радость помага на гърцитѣ: българскитѣ училища на всѣкадѣ се затварятъ; учителитѣ въ вериги откарватъ се въ Солунъ, гдѣто тѣ по цѣли години гниятъ въ страшната Канлѫ-куле (Кървава-кула), или пъкъ се изпращатъ въ Мала-Азия, което е равносилно на смърть.

 

Разбира се, разорявано икономически, безправно политически и притиснато нравствено, забравеното славянско население най-сетнѣ не прѣтърпѣ тоя непосиленъ гнегь, възстана противъ притѣснителитѣ: ето съ какво се обяснява вѣчно неспокойното състояние въ

 

 

6

 

Македония и оня глухъ отначало ропотъ, който сега нарастна въ отчаянъ позивъ къмъ освобождение.

 

Взаимната вражда на сърби и българи и тѣхниятъ вѣченъ (ще прибавимъ отъ себе: дивъ) стрѣмежъ да осѫществятъ идеята на велика Сърбия и велика България се отразява така сѫщо и върху положението на македонското население, като го деморализира и внася въ него нежелателенъ вѫтрѣшенъ разцѣпъ.

 

Тежко чувство, споредъ думитѣ на единъ отъ рускитѣ пѫтешественици, оставя въ душата безпрогледната, страшна умраза, която сѫществува въ Македония между сърби и българи. Това е нѣщо ужасно, което трудно е да си прѣдстави човѣкъ по книга, безъ да види на мѣстото съ очи. Тая умраза надминава умразата на еднитѣ и другитѣ наедно къмъ общия врагъ — турцитѣ. И Богъ знае, съ какво тая вражда може да се свърши.

 

Претенциитѣ на българитѣ върху Македония сѫ основани на това, че тя имъ е дала вѣра, езикъ, литература; въ най-старата епоха Македония била вече въ рѫцѣтѣ на българитѣ, макаръ тѣ и да сѫ я губили нѣколко пѫти; тамъ, въ Македония, великитѣ славянски апостоли Кирилъ и Методий сѫ прѣвели на старо-български езикъ евангелието; тамъ живѣятъ до днесъ остатъци отъ най-стари български епически пѣсни; тамъ, най-сетнѣ, при политѣ на Родопскитѣ планини, говорятъ на най-чисто българско нарѣчие, каквото нѣма да срѣщнешъ въ самото княжество.

 

А претенциитѣ на сърбитѣ се опиратъ само на това, че въ XIV в. въ Македония било тѣхното царство при Душана, който, като блѣстящъ метеоръ, се пронесе надъ политическия хоризонтъ на Сърбия и навѣки безслѣдно изчезна; като се опиратъ на това, сърбитѣ твърдятъ, че Македония принадлежи тѣмъ и цѣлата навсѣкѫдѣ, отъ сѣвернитѣ до южнитѣ граници, е населена съ сърби и само сърби. Претенциитѣ имъ сѫ сравнително отъ недавно врѣме: църквата, школата, книгата, чиновницитѣ сѫ главнитѣ проводници на сръбския елементъ. Слѣдъ Берлинския конгресъ сръбската пропаганда се усили: българитѣ въ противовѣсъ на нея усилиха своята пропаганда.

 

Намъ ни се струва, че сърбитѣ би трѣбвало веднажъ за винаги да се откажатъ отъ своитѣ малко основни претенции върху Македония и да не изпущатъ това, което тѣ иматъ: Косово-поле, Стара-Сърбия, която сѫ изпълнили албанцитѣ, които почти вече сѫ унищожили тамъ сръбския елементъ: ще се изминатъ още 5—10 години, и ако сърбитѣ не успѣятъ да се опомнятъ, то въ Стара-Сърбия отъ сръбство и Сърбия ще остане единъ само празенъ звукъ; а Македония тѣ все едно нѣма да завоюватъ, тъй като македонското население, въ голѣмото си мнозинство, самó признава своята близость къмъ българитѣ, а не къмъ сърбитѣ. Да не се сърдятъ на насъ сърбитѣ за тия думи: намъ сѫ добрѣ извѣстни всички доводи за и противъ, всички исторически отправки, но фактътъ си остава фактъ.

 

Има още единъ претендентъ върху сѫщата Македония: това сѫ гърцитѣ. Да се разстанатъ съ своята нѣкогашна земя тѣ по никой

 

 

7

 

начинъ не искатъ. Тия потомци на великитѣ нѣкога-си философи и художници, сега обѣднѣли духомъ и доста подивѣли, мечтаятъ за възобновата на велика Гърция: мегали идеа, т. е. идеята за велика Гърция не дава спокойно да спятъ гръцкитѣ политици въ Атина, Цариградъ, Македония и дори въ Парижъ.

 

Въ рѫцѣтѣ на гърцитѣ, споредъ думитѣ имъ, е неотемното етнократическо право върху Македония; тѣ сѫ по-благородно племе отколкото нѣкакви-си варвари-славяни, и поради това иматъ право да господаруватъ надъ тѣхъ.

 

Турцитѣ, които отъ цѣлата си душа мразятъ славянитѣ и се стремятъ да ги унищожатъ, поддържатъ стремежитѣ на гърцитѣ, насочени къмъ сѫщото: твърдѣ много ги плаши велика България на Балканския полуостровъ, задъ която съглеждатъ страшниятъ призракъ на Русия !

 

Най-сетнѣ, непълна била би оная картина на разрушителната за славянството борба въ Македония, ако да не бѣхме споменали още едного претендента, който срамежливо и скромно се скрива задъ гърбоветѣ на другитѣ — именно Австрия.

 

Тя се отнася не безъ участно къмъ сѫдбата на македонскитѣ славяни, както и изобщо къмъ сѫдбата на всички славяни. Плановетѣ ѝ сѫ опрѣдѣлени: въ рѫцѣтѣ ѝ сѫ Босна и Херцеговина, цѣлото цвѣтуще Далматинско прибрѣжие; съ пръстенъ отъ крѣпости отъ страна на Херцеговина тя е заобиколила Черногория, за сега още свободна; но Черногория за нея не е страшна: тя само на видъ е свободна, а икономически отдавна вече е въ рѫцѣтѣ на Австрия.

 

Остава да се направи послѣдна крачка: да се врѣже като клинъ прѣзъ Стара Сърбия въ Македония до Солунъ; а веднажъ Солунъ въ рѫцѣ ѝ, то значи въ рѫцѣтѣ ѝ е ключътъ отъ Балканския полуостровъ, отъ водния пѫть по Срѣдиземно и Черно море — въ Европа и Мала Азия; а да се разправи съ Турция ще бѫде не трудно. Австрия за осѫществение на плановетѣ си отлично се ползува отъ всичко, отъ което е възможно: въорѫжава единъ срѣщу други славянитѣ (хърватитѣ и сърбитѣ, сърбитѣ и българитѣ), тя по тоя начинъ отслабва вѫтрѣшната сила на славянството, която се заключава тъкмо въ единството и въ единението. Австрия, или по-добрѣ задъ гърба ѝ Германия, открито се стреми да подчини славянитѣ отначало на своето економическо, и сетнѣ и политическо влияние. Сѫщата политика тя води и въ Македония.

 

Прѣзъ своитѣ агенти, като харчи огромни срѣдства, тя пробуди националното самосъзнание у албанцитѣ съ цѣль да ги употрѣби като орѫдие противъ славянитѣ. Сега албанцитѣ и Австрия иматъ една цѣль, едно дѣло: изтрѣбване на славянското население, което бърка на успѣхитѣ имъ. Разбойнишки банди отъ албанци, подържани отъ Австрия, економически разоряватъ сърби и българи въ Стара Сърбия и въ Македония и ги каратъ да емигриратъ въ крал. Сърбия и въ княж. България или пъкъ въ Америка. Австрийскитѣ пъкъ нѣмци дѣятелно се стараятъ да завзематъ оставенитѣ славянски поселения: тия колонисти сѫ вече много по пѫтя отъ

 

 

8

 

Митровица за Качаникъ. Прѣзъ своитѣ колонисти дѣйствува Австрия върху албанското население, очаровано отъ богатството и мощьта ѝ. Между албанцитѣ и между мѣстното славянско население дѣятелно се прокарва религиозно-политическа пропаганда: за една шепа католици издигатъ се прѣкрасни училища, болници, читални, църкви, появяватъ се езуити: всички тия благи и хуманни учреждения иматъ чисто политическа подложка и служатъ за разпространие и закрѣпа на австро-папизма, главното орѫжие на Римъ и Виена.

 

Редомъ съ Австрия дѣйствува и Италия. Като осѫществява идеята си за велика обединена Италия, тя се стреми да заграби въ рѫцѣтѣ си Адриатическото прибрѣжие, населено съ албанци, и да заякчи влиянието си въ юго-западната часть на Албания. Трѣбва да забѣлѣжимъ при това, че Австрия и Италия дѣйствуватъ за сега дружно, безъ да се каратъ, като разграничаватъ сферитѣ на политическото си въздѣйствие, за да не бъркатъ една на друга.

 

Такава е слабата картина на това, което на дѣло сѫществува въ Македония.

 

Понятенъ става сега оня отчаянъ възгласъ къмъ борба, оня избухъ на народния ентусиазъмъ, който се забѣлѣзва на послѣдно врѣме въ Македония.

 

Тежкото економическо и политическо положение на населението въ страната отъ една страна прѣдизвика силна емиграция въ България, а отъ друга — принуди и прѣселилитѣ се въ княжеството и останалитѣ въ Македония българи да се сгрупиратъ за рѣшителна борба съ турцитѣ и съ европейската пропаганда.

 

 

3. Дѣйностьта на освободителнитѣ комитети.

 

Организациитѣ, които възникнаха съ цѣль за освождение на христианското население въ Македония, сѫществуватъ вече около десеть години; отъ день на день тѣхниятъ авторитетъ и сила се уголѣмяватъ, и тѣ за Турция прѣдставляватъ не малка опасность.

 

Тѣ сѫ всичко три: двѣ въ княжеството и третя — най-главната е въ Македония; това е тъй наречената „Вѫтрѣшната организация"; съ нейнитѣ планове напълно се съгласява и се споразумява „Върховниятъ Македоно-Одрински Комитетъ“...

 

Тъй наречената „Вѫтрѣшна организация“ прѣдставя нѣщо наистина чудно: тя е разпростряла своитѣ мрѣжи по цѣлата страна, успѣла е въ течение на 10 години да въорѫжи християнското население въ Македония, да направятъ борбата съ турцитѣ дѣло чисто народно, да унищожатъ въ народа робския духъ на покорность и страхливость прѣдъ турцитѣ: по-рано бѣдната смазана рая и да мисли не смѣяла за откритъ отпорь на господаритѣ си — турцитѣ, въ властьта на които ги е прѣдала най-християнската Европа; сега пъкъ забравениятъ смазанъ народъ е пламналъ духомъ, смѣло погледналь въ очитѣ на опасностьта и смъртьта.

 

Вѫтрѣшната организация е раздѣлила Македония на окрѫзи; въ всѣки окрѫгъ дѣйствувать свои „чети“, които рѫководятъ движението и се явяватъ изпълнители на заповѣдитѣ отъ организацията. Тя има своя поща, свой сѫдъ, свои финансии. Необходимитѣ за

 

 

9

 

нея суми се набиратъ отчастъ въ княжеството (и дори въ Парижъ и Лондонъ), но главно въ самата Македония: жителитѣ сѫ обложени съ своеобразенъ данъкъ: внася кой колкото може (най-бѣднитѣ — единъ грошъ въ мѣсеца) въ пари или въ натура въ тъй нареченитѣ „селски каси“. Тия пари отиватъ за набавка на орѫжие — най-вече.

 

Слѣдъ като събере свѣдѣния прѣзъ четницитѣ, колко орѫжие въ кое село е нужно, организацията придобива необходимото число орѫжие и патрони. Да се набави орѫжие въ княжеството е твърдѣ лесно, да се прѣкара прѣзъ границата така сѫщо не е трудно: услужватъ на организацията самитѣ турци, които за добра възнаграда не само позволяватъ да принасятъ орѫжие, но дори и сами продаватъ; малко това, тѣ служатъ на организацията като шпиони, поради което четитѣ обикновенно сѫ добрѣ извѣстени за плановетѣ и движенията на редовнитѣ турски войски.

 

Въ селата движението рѫководи учительтъ, а въ градоветѣ — самитѣ граждани: мѣстностьта се дѣли на 30—40 части; всѣка часть си има десетникъ, въ разпоредбата на когото има 10 четника; всѣки четникъ има 4—5 ученика, които той учи да владѣятъ орѫжие. Слѣдъ като изпълнятъ мисията си въ едно мѣсто, четницитѣ незабавно прѣминаватъ въ друго, гдѣто правятъ сѫщото. Дѣйствуватъ тѣ бързо и увѣрено. Споредъ доставенитѣ намъ свѣдѣния, въ течение на мѣсецъ януарий били въорѫжени и обучени по тоя начинъ 11 села.

 

Любопитно е при това, че такова сериозно и силно учреждение, което е станало за послѣдно врѣме чисто народно, нѣма опрѣдѣлено лице: то е безлично, чисто отъ източенъ характеръ: дѣйствуватъ енергично, а кои — не е извѣстно.

 

Въ дадения случай отъ него донѣйдѣ се отличаватъ българскитѣ комитети, гдѣто засѣдаватъ кричетала, вѣстникарски репортйори, които доставятъ свѣдѣния въ всички европейски (френски и английски) вѣстници, — съ една рѣчь, тукъ работа вършатъ малко, за то дигать много гюролтня.

 

Както и да било тамъ, но движението, образувано отъ комитетитѣ, взе въ послѣднитѣ мѣсеци и дори дни характеръ чисто политически, като си поставило за крайна цѣль освобождението на македонскитѣ християни отъ турското иго — и по никой начинъ не палиативи въ видъ на книжни реформи.

 

Това учреждение се ползува въ народа съ страшна сила и авторитетъ: то наказва съ смърть отстѫпницитѣ, измѣнницитѣ и дори скептицитѣ и недостойнитѣ слуги; то рѣшава да се убие турчинь, съ цѣль да му завладѣятъ орѫжието.

 

Европейската дипломация недавно се залови за умъ, произведе натискъ върху България и поиска да се закриятъ българскитѣ комитети; залови се обаче твърдѣ късно: всичката подготвителна работа е завършена; тя се е водила не съ дни и не съ мѣсеци, а съ цѣли години : дѣлото е свършено, и ще продължаватъ ли комитетитѣ работата си или не, все едно — тѣхнитѣ идеи намѣриха благодатна почва и станаха народно достояние. Смѣшно бѣ

 

 

10

 

поради това и безполезно бѣ да се затварятъ, напр. въ София, сборището отъ кричеталата...

 

Всичкитѣ три организации въ своитѣ крайни изводи се схождатъ: тѣ иматъ за цѣль да рѫководятъ освободителното движение въ Македония, да поддържатъ революционната енергия на крайнитѣ елементи. Въ резултата тѣ се добиватъ до пълна автономия на Македония: „Македония трѣбва да си остане македонска; Македония за македонцитѣ" — ето тѣхния девизъ! Тѣ искатъ за себе си губернаторъ отъ оная народность, която ще бѫде господствуеща въ страната; като официаленъ езикъ така сѫщо трѣбва да бѫде езикътъ на господствуещата народность.

 

Ето защо тия организации не можеха да се задоволятъ съ ония реформи, на които се съгласи Турция подъ натиска на Австрия и Русия: тия реформи не даватъ и минимума отъ това, до което се домогватъ комитетитѣ, и прѣди всичко тѣ не освобождаватъ македонскитѣ християни отъ турското иго.

 

 

4. Турскитѣ реформи.

 

Що се отнася изобщо до турскитѣ реформи, то европейската дипломация е имала вече доста случаи, да се убѣди въ тѣхната илюзорность: колко пѫти е обѣщавала Турция на Европа да даде на всичкитѣ си поданници, безъ различие на вѣра и народность, всички права, и колко пѫти тя е лъгала тази Европа по най-безбоженъ начинъ.

 

Та и понятно е: цѣлата национална и политическа наредба на Турция се зижда върху Корана, като върху едничъкъ изворъ за държавното право; а извѣстно е, че Коранътъ прави строга разлика между правовѣрнитѣ и кучето — гяура, християнина.

 

И наистина, нека за насъ говори историята. Турция до сега десеть пѫти е обѣщавала да въведе коренни реформи, но така е карала работата, щото само угнетеното население, най-сетнѣ, възстана и смъкна отъ себе си веригитѣ на робството: така бѣ въ Босна, Херцеговина и въ Сърбия. Сѫщото се повтори и съ България, когато принудена бѣ да се намѣси въ работата Русия и да прати хиляди свои синове да проливатъ кръвь за братушкитѣ.

 

Послѣдната кървава епопея се завърши комически: Босна и Херцеговина попадна въ ногтитѣ на Австрия и езуититѣ, а знаменитиятъ С.-Стефански договоръ, който освобождаваше и Македония, бѣ до неузнаваемость осакатенъ на Берлинския конгресъ. „Цѣлокупна България" се показа на Европа твърдѣ страшно орѫдие въ рѫцѣтѣ на руската политика, и европейскитѣ дипломати, като се ползуваха отъ слабостьта и мълчанието на нашитѣ прѣдставители, изрѣзаха С.-Стефанския договоръ и отново прѣдадоха македонскитѣ християни на благоусмотрѣнието на Турция. Но Берлинскиятъ конгресъ обаче задлъжи Султана да въведе коренни реформи.

 

Хай-хай — отговориха на това въ Илдѫзъ-Кьошкъ, и кореннитѣ реформи туриха подъ миндера.

 

Настѫпиха 90-тѣ години (1895—96), а съ тѣхъ и ужасното азиатско клане, „което опустоши — споредъ думитѣ на битописателя —

 

 

11

 

едно пространство по-широко отъ Франция и въздигна на прага на XX вѣкъ пирамида отъ 300,000 човѣшки черепи".

 

Мене ми се случи самъ да бѫда прѣзъ врѣмето на това паметно клане отъ 1896 г. въ Цариградъ, гдѣто по калнитѣ улици буквално течеше кръвь, и азъ прѣкрасно помня, какъ самитѣ европейски дипломати бѣха принудени да се спасяватъ на параходитѣ или пъкъ да обиколятъ дворцитѣ си съ въорѫжени войници — матроси.

 

Изглеждаше, че равнодушието на дълготърпѣлива Европа бѣ тогава веднажъ за винаги прѣчупено; повдигна се въпросътъ за реформи въ всичкитѣ турски провинции и въ това число, разбира се, и въ Македония; отново тръгнаха купетата на европейскитѣ прѣдставители въ Илдѫзъ-Кьошкъ. Хай, хай, — отговориха тамъ и въ резултатъ издадоха ираде за повсемѣстни коренни реформи въ Европейска Турция (а не само на арменцитѣ).

 

Но какво бѣ очудването на европейскитѣ дипломати, когато тѣ въ ирадето отъ 1896 г. не намѣриха закона, издаденъ отъ Султана една година по-рано подъ натиска на Русия, който правѣше на християнитѣ отъ турскитѣ провинции нѣкои отстѫпки, които, впрочемъ, трѣбваше да направи Турция споредъ Берлинския трактатъ.

 

По тоя начинъ ирадето отъ 1896 г. сведе на нула резултатитѣ отъ всички прѣдходни условия на европейскитѣ дипломати, а mutatis mutandis, и резултатитѣ отъ руско-турската война отъ 1877—78 г.

 

Такива всѣкога сѫ били реформитѣ на Турция; да ги прокара тя винаги се е завземала съ най-голѣма готовность, давала е на хартия широки права на християнитѣ, — но на дѣло всичко това се оказвало вѣтъръ.

 

Такива сѫ и сегашнитѣ реформи: тѣ не дадоха безопасность на християнитѣ.

 

Не е доволно отъ новитѣ реформи не само християнското население на Македония. Въ числото на недоволнитѣ се оказаха и мюсюлманитѣ-албанци. Тѣ обявиха на комисията, изпратена отъ Цариградъ да ги убѣждава да приематъ реформитѣ, че руски реформи тѣ не приематъ и нѣма да допуснатъ, щото надъ тѣхъ да властвуватъ християни; Султана ужъ обичатъ, прѣдани му сѫ, съ орѫжие въ рѫцѣ ще го защищаватъ отъ християнитѣ; но ако той поиска, щото неговитѣ вѣрноподани албанци да се подчинятъ на християнитѣ, то тѣ съ орѫжие въ рѫцѣ ще се противятъ на волята на великия падишахъ.

 

Трѣбва да се прѣдполага, че великиятъ падишахъ, като чулъ такъвъ отговоръ, само се усмихналъ отъ удоволствие, като изрекълъ своето обично: хай, хай ! — Това му е въ властьта и приятно да чува: докато той има въ Европа такива поданици, той спокойно може да води за носа европейскитѣ дипломати, като имъ показва празни работи подъ видъ на реформи.

 

До колко рѣшителенъ народъ сѫ албанцитѣ, показва фактътъ съ нашия консулъ Т. С. Щербина. Въ течение на 9 мѣсеца не можаха да го настанятъ въ Митровица. Русия това изискваше, Абдулъ-Хамидъ желаеше, съгласяваше се и дори заповѣдваше, но албанцитѣ

 

 

12

 

не желаяха. Когато пъкъ най-сетнѣ той слѣдъ голѣми усилия се въдвори, албанцитѣ открито заявиха, че ще убиятъ руския консулъ, а хората му ще прогонятъ.

 

Кървавитѣ събития отъ послѣднитѣ дни показаха, че тѣ си сдържаха думата.

 

Въ Стара Сърбия задъ гьрба на албанцитѣ дѣйствува трето лице, за което мирното прокарване на реформитѣ не е изгодно: австрийскитѣ агенти раздаватъ на албанцитѣ-католици, тъй нареч. фандамъ, орѫжие; а призрѣнскиятъ католически епископъ запретилъ на албанцитѣ-католици да постѫпватъ въ числото на току що организуванитѣ заптиета. Нимá това не е характеренъ фактъ !

 

Та и самата Турция не особено, както се види, вѣрва въ възможностьта да се успокои Македония съ реформи: при всичкитѣ категорически увѣрения на Сѣв. Телеграфно Агентство, че слухътъ за мобилизацията въ Турция е на нищо не основанъ, това е наистина факть неоспоримъ: албанцитѣ получиха заповѣдь да се въорѫжатъ; войницитѣ отъ есенния наборъ сѫ повикани въ казармитѣ съставятъ се въ Македония нови турски полкове (Скопие, Призрѣнъ, Битоля); прѣзъ Скопие въ Митровица и въ други пунктове на Македония и Стара Сърбия заминаватъ отряди турски войски, набрани въ Анадолъ, при което численостьта на отряди се уголѣмила отъ 500 до 1,000 и 1,200 души.

 

Въ самия Стамболъ е неспокойно . . . Това сѫ все краснорѣчиви фактове!

 

Бодърствува и „леля" Австрия: тя дѣятелно стяга въ Босна, Херциговина и Далмация нѣмскитѣ полкове отъ Маджарско и отъ Сѣверна Австрия.

 

Въ такова положение се намира тоя въпросъ, който въ настояще врѣме стана злоба на деня, въпросъ, който уголѣми съ себе си числото на проклетитѣ въпроси, които чакатъ неотложно разрѣшение, — именно македонскиятъ въпросъ.

 

 

5. Важностьта на Македонския въпросъ за Русия.

 

За насъ, руситѣ, важностьта на въпроса е несъмнѣнна: несъмнѣнна е не само за това, че тамъ страдатъ хора, а историята и живота ни сѫ научили да жалѣемъ униженитѣ и обиденитѣ, — не за това така сѫщо, че тамъ живѣятъ и съ орѫжие въ рѫцѣ се борятъ за своята свобода сърби и българи — братушки, хора намъ не чужди по кръвь, по вѣра, по езикь.

 

Покрай всичко това македонскиятъ въпросъ е важенъ и интересенъ за насъ и поради ония исторически възпоминания, които сѫ свързани съ тѣхъ, и поради ония исторически перспективи, които ни прѣдстоятъ въ недалечно бѫдаще.

 

Имената „Македония, Охрида, Солунъ" за насъ далечъ не сѫ чужди имена: тѣ възкръсяватъ въ нашата память картини отъ далечното наше минало. Солунъ е родното мѣсто на първоапостолитѣ славянски Кирила и Методия; тамъ за пръвъ пѫть се чу въ църквата оня езикъ, който не прѣстава отъ тогава да звучи въ славянската православна църква ето вече повече отъ хиляда години; тамъ

 

 

13

 

се явиха ония любопитни знакове и начертания, съ които ние сме привикнали да прѣдаваме единъ другиму своитѣ мисли; отъ тамъ сѫ дошли при насъ „словеса книжныа", нашата писменность и литература — онова най-скѫпото нѣщо, което ние имаме; отъ тамъ сѫ дошли и славянскитѣ кирило-методиеви завѣти; тамъ сѫ работили, учили и умирали и ученицитѣ на Кирила и Методия. . .

 

Това сѫ допирнитѣ точки отъ далечното минало ....

 

Но и нашето врѣме ни сближава съ тоя въпросъ: славянството и въ часность южното славянство не може да сѫществува безъ Русия, само съ нейна помощь то може да достигне своето национално обединение ....

 

А отъ друга страна и бѫдностьта на Русия е обусловена съ сѫществуването и процъвтѣването на балканскитѣ славяни.

 

Широкитѣ мирови задачи на Русия я отвличатъ на изтокъ: тамъ е главната ѝ мисия ; тя не може да пожертвува славянитѣ: тѣ сѫ нейни форпостове въ неминуемата и опасна борба съ враждебния намъ западъ.

 

Русия е длъжна да си създаде на Балканитѣ яка славянска опора: рано или късно проливитѣ на Черно море ще прѣминатъ въ рѫцѣтѣ на Русия (ако тя това поиска); Черно море, тъй необходимо за Русия съ изходъ въ Срѣдиземното, ще стане тогава руско море, но не по-рано, освѣнъ когато Русия ще има на кого да се облегне на Балканитѣ!

 

Ето защо интереситѣ на Русия сѫ така тѣсно свързани съ интереситѣ на балканскитѣ държави!

 

 

6. Задачитѣ на Русия.

 

Но какви сѫ най-близкитѣ залачи на Русия спрямо южнитѣ славяни ?

 

Една часть отъ тѣхъ е вече изпълнена: Русия е длъжна да даде свобода на славянитѣ, да способствува за тѣхното освобождение: прѣди 25 години рускитѣ войски извършиха освободителенъ кръстоносенъ походъ.

 

Идеята, за която тѣ отиваха и умираха, живѣе въ всѣко руско сърдце. Неповѣхналата слава на по-старото поколѣние трѣбва благотворно и бодро да дѣйствува върху по-младото!

 

Наистина, отъ тогава се измина четвърть вѣкъ: хората и срѣдствата се измѣниха и може би дѣйствително оня кръстоносенъ походъ трѣбва да се счита за послѣденъ походъ въ историята на европейскитѣ народи, а сега да се избератъ други, мирни срѣдства, аа да си изпълни пакъ сѫщата освободителна мисия!

 

Другата мисия на Русия е: да внесе миръ и любовь въ разцѣпенитѣ части на славянството: да се яви при умразнитѣ единъ другиму братия съ проповѣдъ за любовь, да донесе въ тълпата на борящитѣ се братия маслиново клонче!

 

И когато това бѫде направено, тогава Русия съ твърда нога ще застане на Балканитѣ . . . Ще простре своитѣ мощни крила сѣверниятъ орелъ надъ слабата глава на своитѣ братия. . . Тогава ще бликне изъ заглъха широкъ, свѣтълъ изворъ съ жива вода, и при брѣговетѣ му ще се събератъ съ духовна жажда народитѣ . . .

 

 

14

 

И това ще се случи въ оня день и въ оня часъ, когато „ще удари камбана въ Цариградъ!"

 

Не само не ни смущава видимото враждебно отношение къмъ насъ на ония славяни, за които ние се борихме и за бѫдащето на които сме длъжни да се погрижимъ: тая вражда е създадена изкуствено отъ една часть отъ славянитѣ и най-долната при това — отъ тѣхната интелигенция, развратена отъ изтока и запада, а простиятъ народъ съ благоговѣние произнася името на държавния прѣдставитель на Русия: отъ него той чака за себе си опора! Любовьта къмъ Русия, къмъ руситѣ у простия сърбинъ или българинъ е дълбока, непристорна, искренна!

 

Да! — чувството, западнало въ душата на простия човѣкъ, е по-яко, по-силно и по-жизнено отъ врѣменни и проходящи политически въжделения, по-силно отъ изкуствено породената вражда!

 

Не трѣбва да бѫде човѣкъ пророкъ, за да прѣдскаже онова недалечно бѫдаще, когато тамъ, между славянитѣ, скоро ще разбере, който още не е разбралъ или не иска да разбере, че Австрия — нѣкога си люлка на славянството — трѣбва да стане нейнъ гробъ; че единъ само изходъ и спасение за славянитѣ има: съдружна културна работа подъ рѫководството на по-стария братъ....

 

А тоя по-старъ братъ трѣбва да помни, че той нѣма други приятели, освѣнъ славянитѣ. . . .

 

Нека той погледне наоколо: съ желѣзенъ пръстенъ все по-тѣсно и по-тѣсно обхваща славянството отъ всички страни страшниятъ, закованъ въ желѣзо германизъмъ.

 

Вече се извива желѣзната змия на малоазийския материкъ, като внася германска култура и германски духъ въ сърдцето на изтокъ . . .

 

А тамъ по-нататъкъ, въ мъглата, за сега неясно, се види още по-страшна сила: отъ далечния изтокъ се примъква стоглавиятъ железенъ драконъ; приближава се стомилионната желта ордия, която нечакано-негадано ще нахлуе въ Европа и по пѫтя ще смачка Русия, ако тя не застане противъ каменната стѣна!

 

 

7. Настроението на политическото пазарище.

 

Прѣсно е още въ паметьта недавното прѣбивание въ Европа на брата на китайския богдиханъ, който бѣ дохождалъ съ специална мисия да измоли прошение" отъ нѣмцитѣ за убийството на нѣмския прѣдставитель въ Китай. Така постѫпи една нация, която умѣе да цѣни себе си и въ другитѣ да възбужда чувство на почитъ и страхъ . . .

 

Европейскиятъ печатъ повдигна тогава общъ викъ за необходимость на възмездие, радикални мѣрки, обуздание и т. н. и т. н.

 

Сега сѫщиятъ този нѣмско-еврейски печать се отърва съ официаленъ изразъ „съжалѣние по поводъ на инцидента, който стана въ Митровица" . . . Падна като жертва на възмутителната междуевропейска политика нашиятъ доблестенъ консулъ Щербина ; прѣдадено е на поругание „Святое-Святихъ" на международната, а главно на славяно-руската политика; турцитѣ като че ли на подигравка,

 

 

15

 

осѫдиха убийцата на четиринадесеть годишенъ затворъ и само благодарение на намѣсата на нашия цариградски посланикъ, види се, мислятъ да измѣнятъ своята прѣсѫда, ако обѣсятъ убийцата . . . И европейската дипломация, европейскиятъ печатъ намѣриха всичко това съвършено нормално, замълчаха „инцидента“, не повдигнаха гласа си, не се възмутиха . . .

 

Малко това. Единъ отъ виднитѣ английски дѣйци — лордъ Кренбърнъ заяви въ палатата, че „на Балканитѣ всичко е спокойно", че нищо не му е извѣстно за опасностьта, която заплашва християнското население въ Македония.

 

И това още не е всичко. Английскиятъ посланикъ съвѣтва султана „да влѣзе въ мирно споразумѣние съ албанцитѣ" . . . По-нататъкъ нѣма на кѫдѣ да се върви.

 

Наистина: за никого не се явява като тайна, че въ Европа на XX вѣкъ сѫществуването на Турция съ нейния режимъ е смѣшенъ и нелѣпъ анахронизъмъ; всички сѫ съгласни, че е врѣме да се направи рѣшителна крачка, за да изчезнатъ за винаги, на вѣки всѣкакви дири отъ многовѣковното турско робство . . . И изведнажъ официално признание — отъ една страна надмѣнно, високо, отъ друга мълчаливо — нормалностьта и законостьта на подобно нелѣпо явление.

 

Повтаряме, по-натагъкъ отъ това нѣма на кѫдѣ да се върви: това е вече прѣдизвикъ, хвърленъ въ лицето на цѣлото славянство отъ враговетѣ му, оскърбителенъ по своята безцеремоность, възмутителенъ по своята жестокость.

 

Но нека и славянитѣ не се колебаятъ: врѣме е да се съединятъ въ задружно братско сѣмейство за борба на животъ и смърть съ общия врагъ; врѣме е да забравимъ взаимнитѣ смѣтки и раздори прѣдъ видъ на неминуемата страшна опасность . . .

 

Нека онова съчувствие, съ каквото бѣ посрѣщната геройската смърть на Щербина, послужи като символъ на общото съчувствие, на общото скѫпо за насъ дѣло; нека ни бѫде лозинга прѣсниятъ гробъ на младия страдалецъ.

 

Долу всички илюзии, съ които ние легкомислено се лъгахме толкова години : съ насъ водиха играта нечестно!

 

Ние всички чакаме рѣшителна дума ... Въ нея е всичко : всичкото наше славянско бѫдаще, всичката наша национална гордость, съ която така злобно и безсърдечно се подиграва Европа.

 

Скоро ще се разнесе радостната вѣсть: „Христосъ възкресе !" Нека пролѣтниятъ вѣтъръ донесе тържественитѣ звукове на камбанитѣ и радостната вѣсть тамъ, дѣто страдатъ нашитѣ братия, и влѣе въ душата имъ енергия и бодрость . . .

 

Нека почувствуватъ и тѣ дѫха на животворната пролѣть и съ радость да извикатъ: „Христосъ възкресе !"

 

Покорна на неизмѣннитѣ закони, ще излѣзе изъ зимния сънъ природата, ще възкръсне за новъ животъ. А на гроба на безврѣменния страдалецъ ще зазеленѣе трѣва, ще зацъвтятъ цвѣтя, и славеять ще му изпѣе пѣсеньта за близкото щастие на ония, за които той умрѣ ...

 

[Back to Main Page]