Българската правда и грьцката крывда Посвящавася на труженицитѣ по въпроса   Отъ † С. М. (Мелетий Софийски)   Въ книгопечатницата на А. Минасіана у Джамлѫ-ханъ Цариградъ 1872   Сканове в .pdf формат (11.3 Мб) от lib-shumen.iservice.bg

      А.
      Б.
  1. Ный Българытѣ имамы ли право да си имамы народнѫ Цьрквѫ?  6
 

  2. Да си имѫтъ Българытѣ своѭ народнѫ Цьрквѫ противно ли е на Евангеліето?  10

  3. Ввожда ли ся чрѣзъ вышеказанно-то въ Цьрквѫтѫ плѣменно различіе и това наше желаніе противно ли е на Евангеліе-то?  13
 

  4. Дѣйствително ли Цьрковнытѣ правила не припознаватъ народнѫ Църквѫ?  23

  5. Дѣйствително ли никой отъ Вселенскытѣ съборы не е припознѫлъ нашѫтѫ Цьрквѫ и необходимо ли е припознаваніето на Вселенскый съборъ за да е каноническо нейното учрежденіе?  28

  6. На какво основаніе грьцката въ Цариградъ Патріаршія дързна да уничтожи самостоятельностьтѫ на нашата Цьрква противъ ясното запрѣщеніе на Църковнытѣ правила, и какъ ся отнесе тя къмъ народната и Царска воля за нейното възстановленіе?  31

  7. Какъвъ трѣба да бѫде характерътъ на цьрковното управленіе и каквы трѣба да бѫдѫтъ интересытѣ на Цьрквата?  36

  8. Запрѣщаватъ ли и въ какъвъ смыслъ запрѣщаватъ цьрковнытѣ правила да има въ единъ градъ двама владыци, и отъ тыя правила произлиза ли заключеніе, че нашія синодъ сосъ Екзарха не може да прѣбывава въ столицата?  39

  9. Служеніето на нашитѣ старци по силното народно желаніе, тѣхното заточеніе и връщаніе. Избираніето на Екзарха, Неговото служеніе и провъзглашеніето на самостоятелностъта на нашата Цьрква. Патріаршескытѣ изверженія  45

10. Законны ли сѫ или иначе имѫтъ ли законнѫ силѫ тыя Патріаршескы изверженія, отлученія и проклятіи върху нашитѣ Старци?  49
 

11. Вьрху нашитѣ ли Старци или върху грьцкыя патріархъ и неговыя Синодъ сѫ приложимы тыя изверженія, отлученія и проклятіи?  55
 

12. При такво незаконно изверженіе, отлученіе и прокълняваніе благодатьта на архіерейството уничтожавали ся въ лицата върху които тѣ сѫ произнесены?  60
 

13. Главната причина на заслѣпленіето на грьцката Патріаршія  64
 

14. Заключеніе и прѣдназначеніето на Българскыя народъ  69
 

15. ЗА ПРОВЪЗГЛАСЕНАТА СХИЗМА  73

- ПРИБАВЛЕНІЕ. Забѣлѣжка вьрху опрѣдѣленіето на Фенерскыя Съборъ  86

 

 

А.

 

Знайно е вече, че днесь всичкытѣ бьлгарскы сьрдца тупатъ отъ радость за добытытѣ цьрковны правдины. Восточната, Западната, Сѣверната и Южна Българія, отдавна насльзена и наскърбена отъ причиненната неправда отъ исканнытѣ нейны противници, и отъ голѣмата си радость и благодарность къмъ извора на Вѣчна-та правда—Бога и правдолюбивыя си земный Господарь С. Азисъ събрана въ едно ликува.

 

Да, днесь нѣма българска душа подъ синето небо която да не ся въсхыщава отъ радость и да не благодари Бога, Царя си, и всичкы оныя, които съсъ самоотвьрженіе ходатайствувахѫ прѣдъ Султановото правителство за възврьщеніето на грабнатытѣ ни нѣкогажь цьрковны правдины. Но что казовамь? всичкыя просвѣщенъ міръ, който, както ся очековаше, най повече въ послѣдне врѣме одобри и защити законнытѣ ни желанія, непрѣстава да ни съчувствува и срадова прѣзъ печата за сполуката ни.

 

Но колкото по голѣма е нашата радость и сьчувствіето на просвѣщеннытѣ народы къмъ насъ зъ въстържествованіето

 

 

4

 

на правдата, толкова повече са увѣличава скърбьта и ненавистьта къмъ насъ на старытѣ и непримиримы наша врагове грьци. Като глѣдатъ тѣ, че българытѣ си зимѫтъ своето, а тѣ остануватъ само съ въспоминаніето, че сѫ были нѣкогашь святотатцы, непрѣставатъ да выкатъ и ны клѣветѫтъ прѣзъ печата си и иначе съ най оскърбителны израженія прѣдъ цѣлъ свѣтъ, а най повече прѣдъ Правителството, което е прѣсытено вече отъ злокобнытѣ тѣхны внушенія, и като да не стигаше това пріемницитѣ на св. Іоаннъ Златоустъ, грьцкыя Патріархъ съсъ Синода си отъ отчаяніе сѫ ся заели да посипуватъ съсъ изверженія, отлученія и проклятіи нашитѣ св. Старцы и чрѣзъ тѣхъ цѣлъ Българскы народъ съ единственната цѣль данò нѣкакъ ны заплашатъ, ако могѫтъ. А като глѣдатъ най сѣтне, че и този беззаконенъ тѣхенъ постѫпъкъ ничто не произвожда въ благоразумнытѣ сынове на Кырилла и Меѳодія, освѣнь отвращеніе къмъ това тѣхно беззаконіе грьцкыя Патріархъ и Синодътъ му свыкали сѫ въ Цариградъ прѣдстоятелитѣ на другытѣ православны цьрквы, а сѫ пристигнѫли само грьцкытѣ Патріарсы : Іерусалимскыя, Александрійскыя, Антіохійскыя и Кыпрскыя Архіепископъ на съборъ [*], та негли чрѣзъ послѣднитѣ достигнѫтъ отвратителнѫтѫ си цѣль като имъ подтвьрдятъ тѣ противозаконно извьршенытѣ отъ тѣхъ противны на христіанскѫтѫ любовь дѣянія, и тъй тѣ, Патріарсытѣ, като грьци може бы увлечены отъ распаленитѣ отрасти на народа си, за да скрыѭтъ отъ взора на проницателнытѣ умове тайнѫтѫ си цѣль, коѭто Цариградскѫтѫ Патріаршіѭ забулюва сосъ выканіята си противъ законнытѣ желанія на българытѣ — да си имѫтъ народнѫ независимѫ Цьрквѫ.

 

Каквы основанія привожда грьцката Патріаршія и грьцитѣ въ доказательство, че ный българытѣ нѣмамы право да си имамы народнѫ Цьрквѫ ? Тѣ сѫ повтарали и повтаратъ чрѣзъ печата и въ частны разговоры горѣ-долѣ слѣдуѭщытѣ:

 

 

*. Гледай на края на книжкѫтѫ за слѣдствиіята на този съборъ.

 

 

5

 

I) Че ный просто нѣмамы право да си имамы народнѫ цьрквѫ;

II) Че това было противно на Евангеліето;

III) Че съ това са ввождало въ Цьрквѫтѫ плѣменно различіе, което тоже было противно на Евангеліето ; —

IV) Че цьрковнытѣ правила не припознавали народнѫ Цьрквѫ;

V) На какво основаніе грьцката Патріаршія дьрзна да уничтожи самостоятелностьтѫ на нашата Цьрква противъ ясното запрѣщеніе на цьрковнытѣ правила и какъ са отнесе тя къмъ няродната и царска воля за възстановленіето на Цьрквата ни?

VI) Дѣйствительно ли никой отъ вселенскытѣ Съборы не е припозналъ нашѫтѫ Цьрквѫ и необходимо ли е припознаваніето на вселенскы Съборъ за да е каноническо нейното учрежденіе ?

VII) Какъвъ трѣба да бѫде характирътъ на цьрковното управленіе, и каквы трѣба да бѫдѫтъ интересытѣ на цьрквата ?

VIII) Запрѣщаватъ ли и въ какъвъ смыслъ запрѣщаватъ цьрковнытѣ правила да има двама владыци въ единъ градъ и отъ тыя правила произлиза ли заключеніе, че нашія синодъ сосъ Екзарха не може да прѣбывава въ Цариградъ ?

IX) Служеніето на нашитѣ старци по сильното народно желаніе, тѣхното заточеніе и врьщаніе, избираніето на Екзарха, Негового служеніе и провъзглашеніето на самостоятельностьта на нашата Цьрква. Патріаршескытѣ изверженія;

X) Законны ли сѫ или иначе имѫтъ ли законнѫ силѫ тыя Патріаршескы изверженія, отлученія и проклятіи ?

XI) На нашитѣ старци или на грьцкыя Патріархъ и на синода му ся вмѣняватъ тыя изверженія, отлученія и проклятіи ?

XII) При таквы неканоническы изверженія, отлученія и проклятія благодатьта на архіерейството уничтожавали ся въ лицата, вьрху които тѣ сѫ произнесены ?

XIII) Главната причина на заслѣпленіето на грьцката Патріаршія;

XIV) Заключеніе и прѣдназначеніето на Българскыя народъ и

XV) За провъзгласенѫтѫ схизмѫ.

 

Приведеннытѣ пытанія сѫ твьрдѣ важны за насъ, особенно въ сегашнытѣ обстоятелства, когато при всичката ясность и тържество на нашата правда грьцката Патріаршія още не е изгубила надѣждѫ съ обыкновеннытѣ си на нея

 

 

6

 

срѣдства да ся старае за да спечели поне видъ на правдоподобность прѣдъ образованныя свѣтъ, прѣдъ когото вече срѣдновѣковото нейно домаганіе ся вижда като чьрното облаче въ ясныя небосклонъ по пладнинѫ. За това не е излишно, мыслѭ, и ный да поговоримъ вьрху тѣхъ спорѣдъ колкото ни позволявать силытѣ.

 

 

Б.

 

I. Ный Българытѣ имамы ли право да си имамы народнѫ Цьрквѫ ?

 

Богъ е направилъ человѣка така, чтото той да са ражда въ този свѣтъ съ правдины на животъ, а землѭтѫ е създалъ за да му произвожда всичко онова, което е нужно за поддьржаніе на този неговъ жавотъ. Слѣдователно человѣкътъ ся ражда съ правдины да са пользува отъ всичкытѣ добрины които произвожда землята за да поддьржи живота си и тъй да достига прѣдназначеннѫтѫ нему отъ Създатела цѣль на сѫществованіето си. Спорѣдъ това право никой не може да ми запрѣти да дышѫ воздухъ, да ся пользувамъ отъ свѣтлината, да піѭ водѫ и да имамь часть отъ землята; никой не може да употрѣби духовнытѣ и тѣлесны мои силы въ своѭ ползж противъ волята ми, никой не може да ми отнеме онова, което съ пота на лицето си сьмъ спечелилъ или законно е прѣминало на менѣ по наслѣдство отъ роднины или като даръ отъ другы. Тая свобода: да са пользува человѣкъ съ естественнытѣ произведенія безъ да докача сѫщѫтѫ свободѫ и личнытѣ правдины на ближныя, ся казова естественно право. Това право никой не може да ми го отнеме освѣнъ Онзи, който ми го е далъ. Който слѣдовательно, съ какъвто начинъ и да е, ми го отнеме, той

 

 

7

 

възстава прямо противъ Бога, противъ Неговата свята воля, която е чтото человѣкътъ да ся развива въ този міръ умственно и нравственно сосъ даденытѣ нему естественны срѣдства и тъй да блаженствува. Ще рече, че всичкытѣ блага на този свѣтъ сѫ необходимы условія за развитіе на человѣка както теплотата, свѣтлината и влагата за развитіе на сѣко органическо тѣло.

 

А понеже человѣкътъ като принадлежи съ тѣлото на землята въ сѫщото врѣме като духовно сѫщество съ душата си принадлежи и на небото, то както тѣлесныя му животъ е обезпеченъ сосъ земны блага, тъй и духовныя е обезпеченъ съ духовны. Послѣднытѣ сѫ дадены пакъ отъ Бога въ религіята и слѣдов. естественно принадлежатъ на человѣка, за това еднытѣ безъ другытѣ сѫ необходимы и немислимы отдѣлно както человѣкътъ е немыслимъ безъ душа. Но понеже вѣчныя духовенъ животъ е много по-важенъ отъ врѣменныя, то и правдинытѣ които ся даватъ въ религіята на сѣкы человѣкъ отдѣльно и изобщо на цѣлъ народъ сѫ много по важны отъ пьрвытѣ, за това и сѫ по драгоцѣнны за сѣкиго. Слѣдовательно, ако ся наказова отъ Твореца онзи, който прѣпятствува другиму да са пользува съ естественнытѣ блага, то още по много трѣба да ся наказова онзи, който прѣпятствува другиму да ся пользува съ правдинытѣ, които му сѫ дадены отъ Бога въ религіята за да достигне вѣченъ жівотъ. За достиганіе на тая цѣль на вѣрата, трѣба да са развиватъ и прилагатъ въ живота на человѣка нейнытѣ начала, тъй чтото благотворно да вліяѭтъ врьхъ него, постепенно и се напрѣдъ да го двигатъ къмъ сближеніето съ Бога и къмъ согласного отношеніе съ подобнытѣ нему.

 

Развитіето и приложеніето на естественното право, което обезпечува человѣка вънкашно принадлежи на гражданското правителство, а развитіето и приложеніето на второто, сирѣчь на правото, което проистекава отъ вѣроисповѣдного начало, отъ вѣрата, принадлежи на духовното правительство или на Цьрквата. Колкото и да е духовно послѣдното,

 

 

8

 

колкото и да прѣдставлява высшія идеалъ на Христіанската нравственность въ себѣ и да ѭ осѫществлява въ другытѣ, да развива духовнѫтѫ странѫ на человѣка, но понеже състои оно отъ человѣци, които сѫ облечены въ плъть и за това и тѣ както всичкытѣ человѣци имѫтъ естественно право, а като употребляватъ себе си въ служеніе на достиженіето на вѣроисповѣдната цѣль трѣба да зиматъ часть въ замѣнъ на своето право отъ доброто на оныя за които ся трудатъ (1 Кор. 9, 14). Разбирася, че това зиманіе и даваніе трѣба да е сообразно сосъ духа на вѣрата, да ся вьрне въ другъ, духовенъ видъ, пакъ на оныя отъ които е зето въ тѣхно добро. И понеже духовното правительство — Цьрквата за предмѣтъ има повече воспитаніето на внѫтрѣшната страна на человѣка, неговото сьрдце, духовнытѣ неговы силы, за това то трѣба до толкозь близко и свойственно да бѫде на оныя за които ся поставя, колкото тѣхното сьрдце и совѣсть сѫ близкы къмъ собственното имъ сѫщество. За това членоветѣ на това правительство естественно трѣба да бѫдѫтъ отъ сѫщыя народъ, на който тѣ принадлежатъ и за който ся поставлява това правителство. Тѣ като най близкы много по добрѣ могѫтъ да разбиратъ живота и душевнытѣ качества на своитѣ, отъ колкото другы отъ другъ отдалеченъ народъ, за това тѣ само могѫтъ да ся пользоватъ съ народното довѣріе сосъ свободенъ достѫпъ къмъ себѣ, откровенность и фамиліарность.

 

Грьцката въ Цариградъ Патріаршія като духовно правительство за духовныя животъ въ Българытѣ бѣше не естественно, освѣнъ това, то бѣше докачило духовнытѣ наши правдины, слѣд. бѣше тръгнало противъ Божіята воля, за това и падна прѣдъ очитѣ на цѣлъ свѣтъ. Естественното е за Българытѣ дух. правительство да бѫде отъ Българы, зачтото и като народъ имѫтъ право да ся ползоватъ съ естественнытѣ добрины, на тѣхъ принадлежащи, и като разумны сѫщества, създаны за небото имѫтъ право да ся пользоватъ и сосъ правдинытѣ, които са подарены въ религіята. Ето

 

 

9

 

основаніе отъ естественното право, по което Българытѣ имѫтъ право да си имѫтъ свое священноначаліе, своѭ Цьрквѫ.

 

Какво доказательство могѫтъ да ни приведѫтъ грьцитѣ, че сѫ имали право да грабнѫтъ въ рѫцѣтѣ си цьрковнытѣ ни правдины и приходы ? Тѣ друго право не могѫтъ ни приведѫтъ, освѣнь правото на сильныя интригантинъ и святотатецъ, нѣща, които сѫ противны на Христіанството както тьмнниата на свѣтлината. Домаганіята на гр. Патріаршія да задьржи цьрковнытѣ ни правдины прямо казовамы, разтурятъ самытѣ основы на Христіанството. Христіанството не е Брахманизмъ, който дѣли человѣчеството на касты отъ които едны сѫ опрѣдѣлены да начальствоватъ, а другытѣ вѣчно да робуватъ и живѣѭтъ само за пьрвытѣ, дѣто личностьта ся губи заедно съ правдинытѣ си. Тамъ това става поне въ едно плѣме, въ единъ народъ, на когото доброто и и лошавото е се за него, като негово. Не е Платоново господарство, въ което частнытѣ личности трѣба да сѫществуватъ само и само за обществото. Въ Христіанството или иначе въ Христовата Цьрква, дѣто всичко свободѫ дыше, дѣто человѣческата личность ся възвышава такво начало или по добрѣ такъвъ произволъ не може да ся допусне. Българытѣ трѣбѣше да сѫ безчувственны, та да не возстанатъ противъ тази грьчка неправда, щѣхѫ да ся считатъ за най недостойнъ и за ничто негоденъ народъ, ако бѣхѫ оставили грьцитѣ да тъпчатъ въ тѣхъ правдѫтѫ, и сѣко законно и свято нѣчто. И това въ името на Христовата Вѣра! Ето зачто цѣлъ свѣтъ оправда и оправдава оплакваніята на Българытѣ, осѫди неправеднытѣ домаганія на гр. Патріаршія, ето зачто прѣмного сярадоватъ за придобытытѣ си цьрковны правдины, и не прѣставатъ да подвергаватъ искренны благодаренія въ подножіето на благодѣтельныя и правдолюбивыя свой Господарь С. А. Азисъ.

 

 

10

 

II. Да си имѫтъ Българытѣ своѭ народнѫ Цьрквѫ противно ли е на Евангеліето ?

 

Соображеніята на истинно здравыя разумъ трѣба да сѫ согласны и сосъ Св. Писаніе и обратно. Спорѣдъ това, естественното право трѣба да е согласно сосъ правото, което ся дава въ религіята ни и именно въ Христіанската, зачтото и двѣтѣ тыя права имѫтъ единъ и сѫщъ свой изворъ — Бога. Слѣдовательно това дѣто намѣрихмы горѣ сосъ ума си, че трѣба сирѣчь сѣкы народъ да си има своѭ независимѫ Цьрквѫ и священноначаліе, не може да бѫде противно на Евангеліето както искѫтъ да кажѫтъ грьцитѣ. Това право ный получавамы въ святата кѫпалница още когато ся крьщавамы въ името на Свята Троица. Тамъ спорѣдъ заслугытѣ на Іисуса Христа сѣкы частно и цѣлъ народъ изобщо получава даромъ право да бѫде неотъемленъ членъ на Христовата Православна Цьрква (Гал. 3, 26—27, 5,) която състои отъ всичкытѣ православны народы или помѣстны Цьрквы, на която и Цариградската като частна принадлежи. Спорѣдъ това священно право всичкытѣ членове на Цьрквата съсгавляватъ тѣлото Христово — самѫтѫ Цьрквѫ (Кол. 1, 26. Еф. I, 22. 23. 1 Кор. 42, 12. 27), и като членове живо участіе трѣба да имътъ въ живота на това тѣло, като ся управляватъ всичкы отъ едната глава на това духовно тѣло — Іисуса Христа (Еф. 5, 23. Евр. 12, 27) както человѣческото отъ своята. Когато единъ членъ по вліяніе на другъ ся отстрани отъ участіето въ този животъ, тогива ся нарушава правильностьта на този животъ, а отъ това происхожда и болѣсть въ самото тѣло. Каквото става въ вещественныя міръ, или каквыто законы управляватъ вещественныя міръ, таквы соотвѣтствующи управляватъ и духовныя и както дисгармонія ся поражда въ человѣческото общество когато личнытѣ и общественны права ся нарушаватъ,

 

 

11

 

сѫщо тъй ся поражда дисгармонія и въ религіозныя или цьрковныя животъ когато священното право, принадлежаще на едно лице или на цѣлъ народъ ся наруши отъ другиго и то за вещественны намѣренія. Грьцката Патріаршія като бѣше присвоила цьрковнытѣ правдины на Българскыя народъ, на този великъ и здравь членъ на Христовото тѣло, докароваше неправильность въ цьрковныя животъ, която и справедливо подбуди Българытѣ за поправленіе на тая погрѣшка. Таквы честолюбивы домаганія въ Цьрквата сѫ докарали не согласіе раздоръ даже и ересь. И дѣйствительно не е ли това главната причина дѣто Римската Цьрква искаше да подчини на себѣ Цариградскѫтѫ и другытѣ Цьркви и дѣто послѣ за сѫщата цѣль тя измысли ново ученіе, за да склади наскладаемото, да соедини несоединяемото както Цариградската изважда сега новѫ ересъ плѣменностьтѫ въ Цьрквата ? Не е ли сѫщата причина дѣто породи протестантизма въ Саксонското плѣме? Не е ли сѫщата причина на досегашното скитаніе на Ариенцитѣ вънъ отъ Православната Цьрква ? Не е ли, ще приложѫ, сѫщата причина дѣто и много други иновѣрны народы не ся приближаватъ къмъ Христіанската Православна Вѣра, отъ страхъ да не бы изгубили народнѫтѫ си личность ?

 

Грьцката Патріаршія за да замаи Българытѣ, Правительството и цѣлъ свѣтъ выка и ся напина да доказова, че нашето желаніе е противно на Евангеліето и че Цьрквата не правила разликѫ между народытѣ въ себе, сосъ слѣдуіѫщитѣ думы на Св. Апостолъ Павелъ : Нѣма Еллинъ нито Іудей, обрезаніе и необрезаніе, варваръ и скиѳъ, рабъ и свободенъ, нъ все и во всичкы Христосъ (Кол. 3, 11). Да, и ный утвьрждавамы основаны врьхъ това и другы Богодухновенны изреченія, че Цьрквата не прави и не трѣба да прави различіе между другытѣ народы. Това е истина на всичкы извѣстна. Но това невольно исповѣданіе на истината грьцк. Патріаршія произноси отъ друга много противоположна точка на зрѣніето. Нейното заблужденіе е дѣто тя схоластическы глѣда на равенството, глѣда на вънкашнѫтѫ само

 

 

12

 

неговѫ странѫ, и, да ся изразимъ спорѣдь скрытото желаніе на самата Патріаршія, на соединеніето на народытѣ подъ нейно вѣдомство, а не на внѫтрѣннѫтѫ благодатнѫтѫ странѫ на това соединеніе и равенство. Веичкытѣ человѣци или народы, както казахмы, когато ся крьщаватъ, получаватъ Христовѫтѫ благодать, която като душа всичкытѣ свьрзовя безразлично и безъ исключеніе на народность и праве гы равны наслѣдници както на небесното Христово Царство тъй и на земната Негова Цьрква. За тая благодатна свьрзка и благодатно право на наслѣдство именно и ся говори въ приведенното изреченіе, а не за вънкашно, механическо нѣкое соединеніе както иска грьцката Патріаршія. Вънкашно человѣкътъ се такъвъ си останува и подирь крьщеніето : языкътъ и народнытѣ обычаи у него не ся измѣнаватъ и нито могѫтъ да ся измѣнѫтъ по географическы, климатическы и историческы причины, а като неизмѣняемы не сѫ и единаковы на всичкытѣ народы слѣд. и трудно соединяемы. По тѫзи причина вьнкашно, механическо соединеніе, което тръси грьцката Патріаршія подъ нейно прѣдводительство не е възможно, а внѫтрѣнно само, и това иска отъ насъ Св. Писаніе, зачтото соединяѭщата сьрдцата на человѣцитѣ благодать на Св. Духа е една и истата, като една душа въ многобройны тѣла за това и ся иска отъ насъ единомысліе и единоновоученіо. [*] Впрочемъ и вънкашно соединеніе може да стане, но това ще състои и това вече сѫществува въ Богослуженіето, обрядытѣ и въ религіозныя животъ на Христіанскытѣ православны народы.

 

И тъй врьхъ основаніе на правото което смы получили

 

 

*. Когато това единомысліе не сѫществува, тогава единство нѣма. Когато сѫществува разногласіе въ догматытѣ тогива ся появлява ересь, а когато ся измѣнува цьрковния редъ и обрядитѣ съ нѣкоя несѫщественна разлика на ученіето произлиза разколъ или схизма, каквѫто ся мѫчатъ грьцитѣ да ни приписатъ, зачтото не искамы да припознавамы за свой господарь тѣхнѫтѫ Патріаршія и да пълнимъ сосъ пари джобоветѣ на нейнитѣ управители.

 

 

13

 

въ святата кѫпалница и врьхъ основаніе на невозможностьта да ся сліѭтъ языкътъ и обычаитѣ на единъ народъ сос другы, врьхъ основаніе на трѣбованіето да ся облагородаватъ тыя обычаи да ся воспитава сѣки народъ отъ най близкы свои пастыри, и понеже Евангеліето равно глѣда на Христіанскитѣ православны народы ; то не е противно да си имамы народна Цьрквѫ, — свое священноначаліе, както не е противно на Евангеліето дѣто имѫтъ и самытѣ грьци въ Еллада и тука въ Цариградъ, Власытѣ, Русытѣ, Сьрбитѣ, Арапытѣ и Сирійцытѣ въ Егыпетъ. Напротивъ трѣбованіята на грьцката Патріаршія е противоестественио, е заблужденіе и заблужденіе велико, то е противочеловѣческо, противохристіанско и противоевангелско, зачтото посѣгнува на цьрковныя миръ, разрушава правильностьтѫ на религіозныя животъ, отстранява народа ни отъ участіето въ цьрковныя животъ противъ Божіята воля, растуря цьрковното зданіе което ся зижде отъ всичкытѣ православны народы, посѣгнува на равенството и на свободѫтѫ, които Господь нашъ Іисусъ Христосъ сосъ своята кръвь ни гы спечели.

 

 

III. Ввожда ли ся чрѣзъ вышеказанно-то въ Цьрквѫтѫ плѣменно различіе и това наше желаніе противно ли е на Евангеліе-то ?

 

Грьцката Патріаршія ны укорява, че като смы искали да си имамы народнѫ Цьрквѫ ввождали смы плѣменно различіе, което было противно на Евангеліето. Но ный видохмы по горѣ, че плѣменно различіе не може да бѫде въ участіето на народытѣ въ христіанската вѣра, въ благодатното Христово царство, въ единаковото ученіе, въ богослуженіето и въ религіозныя животъ. Что ный искахмы ? — Да имамы отъ народа си высше и низше духовенство, да управлява и въспытава то религіозныя народенъ животъ, да го поставлява въ согласіе съ общыя цьрковенъ животъ согласно

 

 

14

 

сосъ ученіето и постановіеніята на Православната Христова Цьрква подъ надзора на единъ синодъ съсь Екзархъ или Патріархъ. Ако това е противно, тогава е противно и учрѣжденіето на грьцката Патріаршія както и на другытѣ народны Цьрквы. Ако на грьцытѣ въ Еллада и на една шепа гърцы въ Османската дьржава, на Русытѣ, Власытѣ и Сьрбитѣ като на народы е дозволепо зачто и на насъ Българытѣ да не е това дозволено? Не е ли ясно, че сама грьцката Патріаршія, като исключава Българскыя народъ отъ това право, ввожда въ цьрквата плѣменно различіе противъ ясното свидѣтелство на св. Писаніе за равенството въ Цьрквѫтѫ на народытѣ съгласно съ което и Бьлгарытѣ искатъ да ся радоватъ сосъ свое священноначаліе ? — тогато казува Апостолъ Павелъ, че Богъ е далъ духовенство (Еф. 4, 11, 12, 13), не казува, че (т)о трѣбва да бѫде исключително отъ гърцы или отъ другъ нѣкой народъ, както това правяше тя за българытѣ, които по народныя си животъ сѫ далечь отъ грьцытѣ. Нито пакъ ангелы Богъ употрѣблява да бѫдѫтъ посрѣдници между Него и человѣцытѣ, сирѣчь таквы, които сѫ най близкы къмъ оныя за които трѣба да посрѣдствуватъ. Това евангелско ученіе сѣкы читатель трѣба да земе подъ серіозно вниманіе и да не отпуща отъ памитьтѫ си. — Сѫщыя Божественный посланникъ ны учи ; зачтото сѣкы пьрвосвященникъ, който ся зима изъ между человѣцьтѣ ся поставлява въ служеніе къмъ Бога да приноси дарове и жертвы за грѣховетѣ, такъвъ, който може да има состраданіе къмъ невѣжитѣ и заблуждаѭщитѣ; защото и самъ е обложенъ въ немощъ; и за това е длъженъ както за народътъ така и за себе си да приноси жьртвѫ за грѣховетѣ (Евр. 5, 1—4). Отъ тука ни ся раскрыва до нѣгдѣ и тайната, зачто Іисусъ Христосъ пріе на себе си человѣческѫ плъгь, стана человѣкъ на подобна намъ природа освѣнь грѣха. Това милосердый Богъ направи отъ человѣколюбіе къмъ насъ грѣшнытѣ за да смы увѣрены че Той не е далечь отъ насъ, че вынагы вникава и разбира нашитѣ

 

 

15

 

раны за това и ный человѣцытѣ смы длъжны довѣрчиво да ся относимь къмъ Него който е близокъ къмъ нашето естество (Евр. 2, 17 и 18). Ще рече че за служители Божіи трѣба да ся зимѫтъ оныя отъ человѣцытѣ, които по всичко, освѣнь пороцытѣ, сѫ блискы къмъ оныя за които ся поставляватъ, сирѣчь отъ онзи народъ отъ който ся назначаватъ : за Грьцкыя грьци, за Българскыя българы священноначалницы, които естественно най добрѣ разбирѫтъ народа си съ добродѣтелитѣ и пороцытѣ му и народътъ довѣрчиво ся относи къмъ тѣхъ, най добрѣ гы слуша както никого другыго отъ другъ народъ, и сѣка причина на плѣменный раздоръ, който лесно ся поражда отъ человѣческата слабостъ и отъ благородното себелюбіе, ся дига. Това е трѣбованіето на Божіята воля и слѣдователно никакъ не е противно на Евангеліето. Его зачто и самъ Іисусъ Христосъ най пьрво избра отъ Еврейскыя народъ апостолытѣ си защото най пьрво на Евреитѣ трѣбаше да проповѣдуватъ Евангеліето (Дѣян. 13, 48), а послѣ кѫдѣто и да отивахѫ като основавахѫ христіанскѫ общинѫ или Цьрквѫ отъ членоветѣ на сѫщѫтѫ общинѫ и поставлявахѫ пастыри на нея. Св. Апостолъ Павель прямо заповѣдова на ученика си Тита да нарѣди Критскѫтѫ цьрквѫ като постави священници и владыци отъ помѣстнытѣ Христіане (Тит. 1, 5). Отъ тука и обычай бѣше останалъ непрѣмѣнно владыцы да ся избирагъ отъ оная Цьрква за която ся поставляватъ. Този обычай и свобода строго сѫ ся пазили въ Православнѫ-тѫ цьрквѫ както ся вижда отъ нейнѫтѫ дѣятелность. Тьй напримѣръ когато царь Константій привелъ въ Цариградъ единъ Никомидійскый епископъ Евсевій за да управлява Цариградскѫтѫ Цьрквѫ, народътъ и духовенството силно вознегодовили противъ нарушеніето на този обычай и свобода да си избиратъ вьрховны пастыри отъ сѫщжтѫ цьрквѫ. Когаго сосъ сила гражданското Правительство введе Епископа Григорія въ Александріѭ и го постави на мѣстого на Аѳанасія Великаго противъ народната воля, тогива Св. Аѳанасій писалъ : „ако бѫдѫ признанъ недостоинъ за прѣстола,

 

 

16

 

трѣба да ся избере на моето мѣсто отъ сѫщата Цьрква, а не отъ вънъ да приведѫтъ сосъ сила на всичкы неугодныя Григорій.“ Да и самата Цариградска грьцка Патріаршія въ послѣдно време подтвьрди този обычай когато извьржи и афореса Александрійскыя Патріархъ Нилъ, понеже той отиде и пріе тамъ този санъ противъ народнѫтѫ волѭ. Излишно бы было тука да говоримъ, че реченнытѣ пастыри, при другытѣ трѣбуемы условія добрѣ са знали языка на своето паство отъ което сѫ ся зимали и за което сѫ ся поставлявали.

 

И тъй отъ всичко това слѣдова заключеніето, че нашето желаніе да си имамы народнѫ Цьрквѫ, народно духовенство никакъ не е противно на Евангеліето и не само не е противно и не ввожда плѣменно различіе въ Цьрквѫтѫ, но за по лесното достиганіе на цѣльта на Евангеліето, даже ся изыскува отъ него народна Іерархія или народна Цьрква за сѣкы народъ.

 

Напротивъ, ако вникнимъ добрѣ въ чувствованіята мыслитѣ языка и дѣлата на грьцката Патріаршія и на грьцкыя народъ ще видимъ че тѣ както още въ старо врѣме тѣхнытѣ прадѣды—язычници така и тѣ съ прѣзрѣніе ся отнасять къмъ другытѣ народы и въ Цьрквата, на себѣ само приписоватъ прѣимущество, и тъй исключаватъ отъ равенството въ Цьрквата другытѣ народы и слѣд. тѣ сѫ които ввождать плѣменно различіе въ неѭ. Това не е трудно да разберемъ отъ слѣдуѭщето размышленіе.

 

Когато человѣкъ не е осѫществилъ добрѣ въ живота си Христіанскытѣ начала, тогива неговыя животъ не е още чисто Христіанскы, и, когато Христовыя Духъ не е обновилъ всичко, что е плътско тогыва неговытѣ мысли, чувствованія и желанія сѫ плътскы, у него гордостьта, коѭто Іисусъ Христосъ съ великото Си смиреніе и послушаніе до крьстна смьрть уничтожи, още не ся е изгладила въ него, ако и да е Христіанинъ и даже въ высокъ священъ санъ да е облеченъ. Въ таквозто нравственно несовершенство виждамы да ся намира днесь повечето высше духовенство на

 

 

17

 

великата наречена Христова Цьрква, за това и неговытѣ желанія както и желаніята на неговыя грьцкый народъ сѫ чувственны и въ высши степенъ егоистическы. Ето тыя чувственны желанія сѫ направили грьцкѫтѫ главѫ да глѣда на Цариградскѫтѫ Цьрквѫ като на дѣйствительно вселенскѫ, както Италіанцитѣ на Римскѫтѫ, а на грьцкыя Цариградскы Патріархъ като на дѣйствителенъ вселенскый, който има власть надъ другытѣ цьрквы, като на географическо сосрѣдоточіе на Цариградъ и на Цариградскѫтѫ Цьрквѫ за всичкытѣ цьрквы и за всичкытѣ христіане. Но това велико пространство грьцкыя егоизмъ до толкозь стѣснява колкото е грьцкыя народъ, за това въ сѫщото врѣме тя глѣда на неѭ като на свой народенъ имотъ. Споредъ него около реченното срѣдоточіе ще ся скупуватъ всичкытѣ Православны народы, а грьцкыя народъ сосъ духовенството си ще има преимѫщество между тѣхъ. Тыя мысли вынагы глѣдамы да подтвьрдява грьцкыя печатъ сосъ другы израженія, а въ послѣдно врѣме и самъ грьцкыя Патріархъ Анѳимъ VI-й подтвьрди това когато при спогожденіята, понеже нашитѣ прѣдставители и владыци настоявахѫ да имъ ся устѫпатъ при другытѣ още нѣкои поне чисты Българскы епархіи, провождалъ гы до нѣкои пьрвенци грьци, както напримѣръ до нѣкой си Каранано Маврогени, Зографосъ и не знаѭ още до кои грьци да имъ ся молѭтъ та тѣ да имъ устѫпатъ още нѣчто зачтото той, Патріархътъ, самъ повече не моглъ да имъ даде. И, когато отъ Н. Височ. бывшія тогава Садразаминъ Мах. паша бѣхѫ испратены нѣкои чиновници заедно съ наши пьрвенци да земѫтъ отъ Патріарха послѣднѫтѫ думѫ: Ще пріиме или не Фермана, иначе Правительството е рѣшило да го тури въ дѣйствіе, отговорилъ: Че понеже църковнытѣ превилегіи были на народа му за това безъ да ся допыта отъ него, не е въ состояніе да даде положителенъ отговоръ. Нашитѣ мысли още по-голѣмѫ силѫ зимѫтъ като си напомнимъ, че тыя дни Цариградскыя Патріархъ потрѣбовалъ отъ другитѣ Патріарси като другъ папа да му подтвьрдятъ изверженіята и отлученіята и проклятіитѣ

 

 

18

 

които той сосъ синода са произнесе вьрху нашитѣ старци, и че, понеже нѣкоиси отъ тѣхъ, до нѣгдѣ добросовѣстны ся въспротивили, произлезлъ раздоръ и распре между нихъ, а за да принуди другытѣ патріарси тайно подщрекава грьцкото населеніе въ Цариградъ като има за помощникъ на странѫтѫ си и грьцкыя печатъ да дава просьбы на него и на другытѣ за да испълнѫтъ намѣреніето за което сѫ свиканы, сирѣчь да провъзгласятъ Българытѣ за схизматицы.

 

Тыя чувствованія, желанія, мысли и дѣла грьцкы прямо не показоватъ ли че грьцитѣ и тѣхната Патріаршія сѫ които ввождатъ въ Цьрквѫтѫ плѣменно различіе ? Че тыя чувствованія, желанія, мысли и дѣла на великата Христова наречена Цьрква сѫ прямо противны на Евангеліето за доказательство нека гы сравнимъ сосъ подобны мысли и чувствованія и желанія на Еврейскыя народъ, който гы имаше прѣди и во врѣмето на воплъти дохожданіето на Іисуса Христа.

 

Както грьцката Патріаршія сега така и самытѣ Апостолы отъ пьрвомъ сѫ мыслели, че тѣхныя Еврейскыя народъ трѣба да има прѣимѫщество прѣдъ другытѣ народы и че Христіанството само за него е дадено. Отъ едно видѣніе обаче, което видѣ Ап. Петъръ и отъ разговора на язычника Корнилія разбра, че Богъ не глѣда на лице, но всякой народъ, онзи, който му сѫ бои и дѣйствува правдѫ пріятенъ Му е (Дѣян. гл. 10) и другытѣ прѣди да разбератъ това видѣніе укорявахѫ А. Петра за дѣто отишелъ и ялъ сосъ язычникъ, но като имъ разказалъ за горното събытіе и за Божіята воля, коѭто той чулъ въ онова видѣніе мълкнахѫ и славехѫ Бога и казовахѫ : И на язычницитѣ прочее даде Богъ покаяніе за животъ (Дѣян. 11 18). За това послѣ отъ като си сторили дължностьтѫ къмъ свойя Еврейскы народъ съ прѣдложеніе да повѣроватъ въ Евангеліето, тѣ ся обърнали съ проповѣдь къмъ язычницитѣ (Дѣян. 13, 46). При всичко това Святыитѣ Апостолы не сѫ мыслили чрезъ Евангеліето да покорѭтъ другытѣ народы на Еврейскыя, а напротивъ глѣдахѫ да вдъхнѫтъ на всичкы Христіинскѫ

 

 

19

 

свободѫ, любовь, равенство и братско согласіе зачтото всичкы сѫ станали чада Божіи по заслугытѣ на Іисуса Христа и всичкы са наслѣдници на благодатното негово Царство. Напротивъ спорѣдъ грьцката Патріаршія, която глѣда на себе си като на географическо срѣдоточіе на всичкытѣ православны народы трѣба, тѣ да ся скупуватъ къмъ него и да припознаватъ за своѭ главѫ грьцкыя Патріархъ въ Цариградъ. За това колкото народы впрѣдъ станѫтъ православны, были Американци, были Индійци, Японци или Хотендоты дължны ще бѫдѫтъ законъ и духовенство да зимѫтъ отъ Цариградъ и грьцката Патріаршія ще има цьрковны правдины и прѣимѫщество у тыя народы, каквыто оспорява у Българытѣ. Но нека ся обьрнемъ и за това пакъ къмъ Св. Писаніе. И Евреитѣ имахѫ подобнѫ мысль за земно срѣдоточіе на религіята прѣди и во врѣмето на Іисуса Христа — да е Іерусалимъ. Господи, казова самарянката на Іисуса Христа, глѣдамъ че ты си пророкъ. Бащитѣ наши въ тази гора ся покланяхѫ: а вы Іудеитѣ казовате, че Іерусалимъ е мѣстото дѣто трѣба да ся покланямы. Но Іисусъ Христосъ сосъ слѣдуѭщитѣ думы къмъ неѭ: Жено хвани ми вѣрѫ, че иде часъ, когато нито въ тази гора Гаризинъ, нито въ Іерусалимъ ще ся покланяте на Отца. . . . Иде врѣме и сега е когато ще ся покланятъ Отцу съ духъ и истина . . . Богъ е духъ (Іоан. 4, 20—25) — опровергава тѫзи органиченѫ мысль и дига сѣкѫ мысль за опрѣдѣленно земно срѣдоточіе на Цьрквата. Вмѣсто такво сосрѣдоточіе на Своята Цьрква Спаситель полага Себе си когато казува: Азъ съмъ лозата, а вы пръчкытѣ; който прѣбѫдва въ Мене и Азъ въ него, той приноси плодъ много зачтото безъ Мене не можите ничто да сторите (Іоан. 15, 5). Свьрзката или срѣдоточіето слѣдовательно къмъ което трѣба да ся скупувать всичкытѣ вѣрующи въ него человѣци и народы е Іисусъ Христосъ, главата на Цьрквата съ неговото ученіе на мира и любовьта. Прилѣпены къмъ Него народытѣ, както лозинкытѣ на лозата могѫтъ да напрѣднуватъ и блаженствуватъ като зимѫтъ жизненнытѣ си сокове

 

 

20

 

на духовныя животъ отъ него, а не отъ грьцката въ Цариградъ Патріаршія или отъ грьцкыя народъ.

 

Ако бы было нужно и бы си позволили да поставимъ за географическо срѣдоточіе на Цьрквата нѣкоѭ опрѣдѣленнѫ точкъ на землята, то таква точка въ религіозенъ смыслъ неможе да бѫде друга, освѣнь Іерусалимъ. Онзи градъ сирѣчь, въ който имала е прѣстола си ветхозавѣтната Цьрква и новата тамъ ся е начала : тамъ е господныя гробъ, отъ тамъ ся е разпространило спасителыюто Евангелско ученіе и тамъ сѫ бывали Апостольскытѣ съборы. Но ако и тамъ да бѣше земното срѣдоточіе, то и въ този случай не може да бѫде преимѫщество на единъ какъвто и да е народъ прѣдъ другытѣ Христіанскы народы, а тамъ бы засѣдавалъ съборъ, членоветѣ на който непрѣмѣнно по равно число щѣхѫда бѫдѫтъ отъ всичкытѣ Христіанскы народы и той щѣще да е като непрѣрывенъ вселенскы съборъ, щѣше да управлява и надзирава помѣстнытѣ Цьрквы, между които никакво преимущество не може да бѫде както и между тѣхнытѣ прѣдстоятели Патріарси или Екзарси, каквото не е было и между святыитѣ Апостолы (Мат. 20. 27).

 

И тъй въ собствененъ смыслъ плѣменно различіе ввожда въ Цьрквѫтѫ грьцката Патріаршія и грьцкыя народъ, а не Българытѣ, които искѫтъ да ся пользуватъ сосъ свободата, коѭто Господь нашъ Іисусъ Христосъ е спечелилъ сосъ своята кръвь за всичкытѣ народы, тѣ искѫтъ да си имѫтъ самостоятелнѫ Цьрквѫ — свое священноначаліе безъ да имѫтъ заднѫ мыслъ подъ булото на Цьрковнытѣ правила да подчиняватъ на себѣ другы Цьрквы. Ный както за себе си тъй и за другытѣ народы скѫпо цѣнимъ христіанскѫтѫ свободѫ и равенство и въ този смыслъ много по-высоко стоимъ отъ грьцитѣ, които ся хвалѭтъ, че сѫ свободолюбивъ и высокообразованъ народъ. У насъ нѣма нито срѣдновѣковъ нито соврѣмененъ фанатизмъ, ный смы положительны и за това обычамы онова, което е най близко къмъ естеството, безъ да ся впущамы въ мечты и безъ да ся вдавамы въ буквальныя реализмъ. Трѣбованіята на грьцкыя Патріархъ

 

 

21

 

и на грьцитѣ да имѫтъ другы народы въ свое цьрковно робство, съ цьрковнытѣ тѣхны приходы да поминуватъ и съ тѣхната важность да увеличаватъ важностьтѫ на свойя народъ и тъй да го въздигатъ надъ тѣхъ, показоватъ велико умственно и нравственно разслабленіе и че то, грьцкого высше духовенство, ся е отдалечило отъ опрѣдѣленната на него отъ Евангеліето и отъ вселенскытѣ и помѣстны съборы цѣль, че то е станало орѫдіе на низкы страсти. Това умственно и нравственно разслабленіе у грьцитѣ ся показова и отъ това, че тѣ, освѣнь дѣто ны имахѫ като единъ богатъ изворъ за печельба, прѣзирахѫ ны като най непотрѣбенъ, дивъ и за ничто недостоинъ народъ. Разгьрнѣте историческытѣ и географическытѣ имъ учебници, прочитайте вѣстницитѣ имъ и вы ще ся увѣрите въ смиреннытѣ ни думы. Тѣ бѣхѫ докарали самытѣ Българы даже да намразѫтъ своето име и да ся срамуватъ отъ него. Тѣ мыслехѫ въ гордата си глава че дѣйствительно за сѣкогашь ще бѫдѫть тѣхны духовны робье и источникъ за печальба братьята имъ Българы както съ лукава цѣль ны наричахѫ, а като ся оттресуватъ сега тѣ отъ него, великытѣ грьцкы богословы выкѫтъ, че това было противно на цьрковнытѣ правила, които не припознавали ужъ народнѫ Цьрквѫ.

 

Примѣчаніе. Понеже стана по-горѣ рѣчь за языка, мыслѭ, че не е излишно да забѣлѣжимъ, че той е главното орѫдіе съ което человѣкътъ си прѣдава на другытѣ мыслитѣ, чувствованіята, радоститѣ и скърбитѣ. Ако това орѫдіе за тази цѣль е нужно, то колко повече то е нужно за достиженіе на Евангельската цѣль. Его зачто и нашія Спаситель Іисусъ Христосъ като ся вознасеше заповѣда на ученицитѣ си да ся не отлучаватъ отъ Іерусалимъ прѣди да дойде вьрху тѣхъ Духъ Святый да гы освати и пріимѫтъ даръ да говорѫтъ различны языци, които имъ бѣхѫ нужны за да проповѣдоватъ Евангеліето по всичкѫтѫ землѭ (Дѣян. 1, 4. 2. 1—7). Воля Божія е слѣдовательно да ся проповѣдова словото Божіе на понятенъ языкъ, — на който говорѫтъ оныя, на които става проповѣдьта: ако дойдѫ, казова

 

 

22

 

Апостолътъ на языцитѣ, при васъ и говорѭ незнайны языци, какво ще вы пользовамъ (I Кор. 14 6) ? А понеже Богослуженіето е сѫща проповѣдь въ читанія, пѣснопѣнія и обряды за това и то трѣба да става на сѫщія понятенъ языкъ (1 Кор. 14, 1—20), за това сѣкы народъ малъкъ или великъ, безразлично, естественно е и за това непрѣменно е дълженъ да има както духовенството си отъ себе, така и Богослуженіето да ся извьрпава на неговыя понятенъ языкъ. Согласно съ тая воля Божія още во врѣмето на Святыитѣ Апостолы умнытѣ хора начнахѫ да прѣвождатъ Священното Писаніе на другытѣ говоримы тогива языци и най пьрво Евангеліето отъ Матѳея, което бѣше написано тогива на говоримыя Еврейскый языкъ, ся прѣведе на грьцкыя, послѣ и другытѣ священны книгы на другы языци: на Латинскы, Сирскы, Готскы, на старо-Българскы отъ Кирилла и Меѳодія. Святый Григорій епископъ Римскый Св. Іоаннъ Златоустъ, и другы настоявали сѫ да ся прѣвожда Св. Писаніе, да ся испращатъ проповѣдници между язычницитѣ, и не малко пари сѫ иждивали за распространеніе на словото Божіе както и до днесь това праватъ всичкытѣ ревнители на Евангелскытѣ истины. За това и самитѣ проповѣдници до днесь като неизбѣжно условіе за достиганіе на цѣльта си по-напрѣдъ изучаватъ языка, на който ся готватъ да проповѣдоватъ, та послѣ начинаватъ дѣлото си. За да ся разбира что ся проповѣдова и самъ Св. Іоанъ Златоустъ проповѣдоваше чрѣзъ прѣводитель на Готѳитѣ въ Цьрквата по Негово настояваніе устроена въ Цариградъ. Желаніето на Българытѣ, слѣдовательно да ся молѭтъ Богу по языка си освѣнь дѣто не е противно на Евангеліето, напротивь то е трѣбованіе на волята Божія. А една отъ причинытѣ които подбудихѫ Българытѣ да възстанѫтъ противъ грьцкытѣ владыци е нечуенното отъ тѣхъ гоненіе на Българскыя языкъ и вмѣсто него ввожданіето на грьцкыя въ Цьрквытѣ, училищата и понѣгдѣ даже въ разговора. Па още дьрзае да ся хвали грьцката Патріаршія че тя като майка ны е воспитавала, а ный неблагодарно смы ся относили къмъ нея? Нека ни

 

 

23

 

покаже тя каквы нравственны книгы ся е погрижила да ся напечататъ на языка ни, каквы Богослужебны книгы, освѣнь общака и една литургія и трѣбникъ и то по настояваніето пакъ на нѣкои наши Българы, които него врѣме ся приближавахѫ къмъ нея, и освѣнь това тыя книгы сѫ напечатаны съ недопростены погрѣшкы. Нито единъ владыка грькъ или друго духовно или мірско лице не ся е чуло да проповѣдова словото Божіе по Българскы на Българытѣ, а напротивь много Българы, да не кажѫ всичкытѣ днесь наши пастири, могѫтъ и сѫ проповѣдовали по грьцкы. — Ново доказательство че грьцитѣ не сѫ въ состояніе да управляватъ другъ вародъ. Грьцката Патріаршія много повече книгы е напечатила на български языкъ за да ны хули, оскърблява и ны прокълнява въ соблазнъ на цѣлъ свѣтъ, отъ колкото за назиданіе.

 

 

IV. Дѣйствително ли Цьрковнытѣ правила не припознаватъ народнѫ Църквѫ ?

 

Когато христіанската лобовь въ сьрдцата на Христовытѣ послѣдователи бѣше ся вкоренила, когато още святыитѣ Апостолы позече и повече ѭ разпалювахѫ, тогыва христіанската свобода и равенство сѣкы почиташе както за себе така и за ближнытѣ си. За това и дума не е ставало за цьрковны границы, както испослѣ всичко това виждамы. Но когато Рииската дьржава пріе Христовѫтѫ вѣрѫ и вселенскытѣ съборы подъ покровителство на императорытѣ ся събирахѫ, забѣлѣжувася такво стремленіе за разширеніе на цьрковны кругове каквото естественно ся проявлява въ свѣтскытѣ господари — желаніе чтото тѣхнытѣ дьржавы да ся възвышаватъ надъ другытѣ по пространство и прѣимѫщество. И дѣйствително нѣкои всел. съборы глѣданы какъ бы нарочно да ся надваруватъ да приписоватъ прѣимѫщесівата на цар. епископъ по тази просга причина, че Цариградъ

 

 

24

 

былъ новый Римъ, та както въ гражданскытѣ така и въ цьрковнытѣ дѣла прилегало да ся възвыси (Вт. Вселен. 3. Чет. 28. Шест. 36 и 39), а 34 апостолско правило, което утвьрѫдава въ сѣкы народъ Цьрквѫ не споменоватъ по име. Впрочемъ като говорѫ тука, че вселенскытѣ съборы са давали и утвьрѫдавали вънкашны прѣимуіцества на цариградската Цьрква, Отцытѣ на тыя съборы, отъ Духа Святаго рѫководимы, не сѫ потъпчили приведенното правило, а съ общытѣ си израженія : “апостолскытѣ и отеческытѣ правила и обычаи да ся пазѫтъ,” сѫ съхранили въ силѫ както реченното правило така и христіанската свобода и равенство за учрѣжденіе на народны Цьрквы, когато Богъ помогне нѣкой народъ да ся покрьсти. При това трѣба да смы увѣрены, че ако бѣше ся появилъ въ тѣхно врѣме днешныя нашь въпросъ нѣма съмнѣніе че щѣхѫ да поставятъ нѣкое по опрѣдѣленно правило и за този прѣдметъ основаны врьхъ евангелскыя духъ и врьхъ 34-то апостолско правило. Грьцката Пагріаршія и сѣкы, който ся интересува отъ нашія въпросъ трѣба да глѣда и да го рѣшава отъ тази точка на зрѣніето. За това сѣкы който е безпристрастенъ длъженъ е да разсѫждава за него като за ново явленіе въ Цьрковната исторія, и като за такво явленіе, което не е противно на цьрковнытѣ правила и лесно ся рѣшава когато ся земе въ вниманіе евангелската свобода, равенството и 34 апост. правило.

 

Святыитѣ Отци когато опрѣдѣляватъ да има Цариградскыя епископъ прѣимущество на честь подирь Римскый-тъ прѣдъ другытѣ въ сѫщото врѣме казоватъ и причинѫтѫ зачто това праватъ. Тѣ казоватъ, че понеже Цариградъ былъ ся възвеличилъ въ гражданскытѣ дѣла приличало да ся възвеличи и въ цьрковнытѣ, а не зачтото Цариградъ е срѣдоточіе на нѣкой опрѣдѣленъ народъ. Слѣдователно тая причина или основаніе происхожда не отъ божествененъ нѣкой изворъ или начало, а отъ другѫдѣ. Спорѣдъ нашето мнѣніе това сѫ направили тѣ отъ благоразуміе и практичность които тогивашнытѣ обстоятелства прѣдизвыковахѫ. Извѣстно

 

 

25

 

е че тогыва много вьрлувахѫ ереситѣ, много владыци имаше които тайны послѣдователи бѣхѫ на тыя ереси, а другы со сила на свѣтскы чиновници не малко зло докаровахѫ на православіето. Отъ друга страна и самытѣ Византійскы императоры желаяхѫ да ся възвишава тѣхната дьржава въ всяко отношеніе прѣдъ другытѣ, при товаоше нѣкой отъ тыя императоры присъединявахѫся на еретическытѣ партіи. За да поласкаѭтъ слѣдователно честолюбіето на императорытѣ, да гы направятъ да сѫ по дѣятелны и привьржены къмъ православіето, а Цареградскыя епископъ повече да го усилѭтъ прѣдъ правителството и тъй да може лесно да дава отпоръ на буйството на еретицитѣ, Св. Отци дадохѫ казанното прѣимущество чести. Но това прѣимущество никакъ не съдьржава въ себе си нѣкое право на Цариградскыя владыка да ся намиса въ цьрковнытѣ работы на другъ нѣкой народъ, никакво право за него не ся съдьржа да бѫде духовенъ началникъ на Българскыя народъ, нито пакъ нѣкое право самъ да учрѣждава или уничтожава самостоятелны народны цьрквы, не го направихѫ Папѫ на Востокъ. И тьй святыитѣ Отци привилегіитѣ на Цариградскыя Ѳронъ основаватъ не врьхъ догматическо нѣкое ученіе или врьхъ апостолско прѣданіе, а просто врѣхъ врѣменны нужды и политическы измѣненія, затова тѣ глѣдатъ на своето опрѣдѣленіо не като на неизмѣняемъ догматъ, въ пространство и во врѣме, а напротивъ учреждѣніето на Българската Цьрква ся основава врьхъ апостолско опрѣдѣленіе (34 вп. прав.) слѣдователно врьхъ Божіѭтѫ волѭ.

 

Онова което ся прѣдизвыкува отъ обстоятелствата и мѣстото не е постоянно, е измѣнчиво пакъ отъ сѫщитѣ обстоятелства и мѣсто. Разбира ся, че качеството на това измѣненіе трѣбуемо отъ врѣмето и мѣстото трѣба да става отъ цьрковната власть, — а онова което е свыше, което е богооткровенно, внушено отъ Духа Святаго е неизмѣняемо нито отъ врѣме нито отъ мѣсто, както и самъ Богъ е неизмѣняемъ. Всичкытѣ дѣла и опрѣдѣленія на Св. Отци дишѫтъ христіанска любовь и свобода. Тѣ, именно като бащи

 

 

26

 

и апостолскы пріемници, отеческы сѫ нарѣдили Христовѫтѫ Цьрква, рѫководимы отъ Духа Святаго, сѫ были выше надъ человѣческы страсти и далечь отъ мірскы видове. За това който бы дьрзналъ да укорява Св. Соборы той бы возсталъ противъ Сватаго Духа. Както не трѣба никой, подобно на Грьцката Патріаршія, да прѣтълкувова въ своѭ или чуждѫ вещественнѫ ползѫ онова което сѫ внушили обстоятелствата и нуждата на икономисованіе, тъй никой пакъ не трѣба да привмѣшава сѫщото къмъ онова което ся съдьржа въ правилата и е диктувано отъ небето и отъ произволно или неволно смѣшеніе да зима поводъ да казова че св. Отци ужь като человѣци сѫ погрѣшили. Таква мысль е хула противъ Св. Духа. Въ доказателство че както на другы цьрквы така и на грьцката въ Цариградъ Патріаршія, привелигіитѣ сѫ основаны врьхъ случайны причины освѣнь горнитѣ могѫ да приведѫ още слѣдуѭщето 39 правило на 6-ый всел. Съборъ което казова за привилегіитѣ на Кыпрскыя Архіепископъ Іоаннъ, тъй: По причинѣ варварскихъ нашествій, и да бы освободитися отъ язическаго рабства и вѣрно покорствовати скиптру Христіаннѣйшія дьржавы прѣдстоятель острова Кыпра да имѣетъ новый Іустинĭанополь права Константинополя и утверѫдаемый въ ономъ боголюбезнѣишій епископъ Іоаннъ купно со своимъ народомъ. — Което голѣма разлика има отъ 34 апос. прав. И отъ другытѣ, които съдьржатъ догматическо и нравственно ученіе.

 

Отъ казанноото проистекава пьрво, че прѣимѫществата или привилегіитѣ на грьцката въ Цариградъ Патріаршія Св. Отци основуватъ врьхъ случайны причины. Второ, че никой отъ вселенскытѣ и помѣстны съборы не е далъ нѣкое право на реченната Патріаршія да има цьрковна власть изобщо надъ другы цьрквы и въ частности надъ Бьлгарскѫтѫ. Трето, че Българската Цьрква е основана не по случайны причины, не за една часть отъ Българскыя народъ, а за сичкы и врьхъ основаніе на естественното и священното право,

 

 

27

 

врьхъ апостолското и божественно опрѣдѣленіе както и сѣка народна православна Цьрква.

 

И тъй, противъ утвьрѫденіето на грьцытѣ, Цьрковнытѣ правила припознавѫтъ народнѫ Църквѫ.

 

Ако Цариградската грьцка Патріаршія не смѣшаваше измѣняемото съ неизмѣняемото въ правилата и отъ тука ако не бѣше зимала поводъ да простира святотатственнѫ рѫкѫ вьрху чужды цьрковны области; ако грьцкыя Цариградскы Патріархъ бѣше оставилъ да носи титлытѣ вселенскый, “Божественно Святѣйшество,” които никой вселенскы и помѣстенъ съборъ не му е позволилъ, за който и св. Григорій Двоесловъ енергыческы ся е протестовалъ зачтото прѣдвиждаше, че ще дойде врѣме когато честолюбивы хора буквално ще го разбиратъ, както сега гърцитѣ, и ако не бѣше допущалъ да ся нарича цариградската Православна Цьрква: “Велика Христова Цьрква,” — названіе съ което отъ пьрвомъ сѫ наричали въ Цариградъ цьрквата св. Софія, а послѣ го прѣнесли отъ реченный храмъ на Цариградската цьрква въ собствененъ смысль, нѣщо което е противно на Евангеліето зачтото нѣма велики и малкы цьрквы прѣдъ Бога, а всичкы сѫ равны по Божіята благодать — не щѣше да даде съ това поводъ на римскытѣ папы да ся стремѭтъ да възвышаватъ Римската цьрквѫ надъ другытѣ народы, да гы поробоватъ на себе, да провъзгласяватъ себе си главѫ на Цьрквата, безгрѣшны и незнаѭ още какво. И народытѣ напр. германскытѣ не щѣхѫ да възстанѫтъ противъ това робство и протестантството не щѣше ся породи.

 

Цѣлостьта на народытѣ е драгоцѣнна, а още по драгоцѣнна е въ Православіето, която ся въздига отъ него, но като забѣлѣжуватъ тѣ, че Православіето, злоупотрѣбляемо отъ другы, става причина на тѣхното разореніе, щѫтъ ли ся приближи къмъ насъ ?

 

 

28

 

V. Дѣйствително ли никой отъ Вселенскытѣ съборы не е припознѫлъ нашѫтѫ Цьрквѫ и необходимо ли е припознаваніето на Вселенскый съборъ за да е каноническо нейното учрежденіе ?

 

Много грьцкы списатели както и самата грьцка Патріаршія не искѫтъ да припознаѭтъ, че смы имали историческы цьрковны правдины или по негдѣ ако и да казоватъ, че смы имали но не гы припознаватъ като дѣйствителны зачтото не были припознаты отъ нѣкой вселенскы съборъ. Ный казахмы че спорѣдъ естественното право, спорѣдъ Евангеліето и апостолскытѣ правила като православенъ народъ имамы право да си имамы самостоятелнѫ Цьрква. Това право е было приложено на нашата Цьрква още прѣди и повече хылядо годины както и на другы православны цьрквы прѣди да ся появятъ вселенскытѣ съборы. За това да е учрѣдена нѣкоя цьрква не е необходимо да бѫде припозната отъ нѣкой вселенскы съборъ когато тя ся опира врьхъ приведенното естесгвенно и священно право, което пакъ ся опира на 34 апост. правило и когато тя ся припознава отъ Православната Цьрква. Това е равносилно и тождественно съсъ учрѣжденіето на цѣлъ вселенскы съборъ. Това приложеніе на тыя священны права, и на 34 апостол. правило е было на нашата цьрква още когато сѫ были вселенскытѣ съборы и въ него врѣме никой отъ послѣдуѭщитѣ както 5, 6, 7 и 8 не изявили противно мнѣніе за учрѣжденіето на цьрквата ни, а напротивъ глѣдамы помѣстны съборы даже званично да утвьрѫдаватъ нейното учрѣжденіе отъ които много по рано самостоятелнытѣ наши архіепископы както напримѣръ Агатонъ съсъ много владыци българы е былъ на 8-я вселенскы съборъ (въ 879) и ся е подписалъ на рѣда дѣто сѫ ся подписвали патріарсытѣ. Тъй въ 535 година сосъ изволеніето на цьрковно владѣѭщія

 

 

29

 

тогыва имперо-македонскытѣ епархіи попа Вегилій (Православенъ) отъ Византійскыя императоръ Юстиніанъ (управда) Великый, родомъ Българинъ учрѣждена была за тамо живущитѣ тогыва българы, а не за грьци, както искѫтъ да утвьрѫдаватъ нѣкои си грьци, пьрвата Българска патріаршія въ Охридъ, а послѣ въ 1272 год. Василій Македонянинъ ѭ припозналъ съсъ Хрисовулъ съ названіе Архіепископія Охридска и всея Болгаріи. Царскытѣ хрисовулы или Ферманы, които припознаватъ или учрѣждаватъ нѣкоѭ цьрквѫ четвьртыя вселенскы съборъ съсъ 12-то си правило утвьрѫдава и имъ дава каноническѫ силѫ. Подирь, около три столѣтія учрѣждена была Екзархія или Архіепископія съ пьрвыя Архіпископъ Іосифъ на 870 год. въ Прѣславъ (сега Шуменъ), която владѣла епархіитѣ въ долна и горна Миссія и Тракыя. Тя была възвысена послѣ и на степенъ самостоятелна или автокефална Патріаршія отъ въсточнытѣ патріарсы : Цариградскый, Александрійскый, Антіохійскый и Іерусалимскый сосъ цѣлъ восточенъ соборъ състоящъ отъ грьци и българы въ Лампсакъ въ 1231 год, въ честь на Българскыя народъ. Сѫщата споредъ политическы обстоятелства сѣтнѣ была прѣмѣстена въ Тьрново. Во врѣмето на Цариградскыя патріархъ Мануилъ Хрисопулъ или Германъ вторый и на Византійскыя императоръ Ласкаръ въ 1219 год. была учрѣдена и утвьрдена самостоятелната цьрква въ Ипекъ (Призрѣнъ) отъ Охридскыя Архіепиекопъ и Тьрновскыя Патріархъ, съ титулъ Патріаршія, за българытѣ и сьрбитѣ които были подъ сьрбскѫ власть, а послѣ тя была припозната отъ Цариградската Цьрква. Прѣславската и Тьрновска патріаршіи сѫ ся припознавали отъ всичкы-тѣ цьрквы и отъ самата грьцка Патріаршія до края на 16-й вѣкъ, а Ипекската до 1731 и Охридската. до края ва 1676 година, когато, както прѣди пьрвѫтѫ, а послѣднитѣ послѣ Грьцката въ Цариградъ Патріаршія святотатственно и произволно гы уничтожи и присвои на себѣ безъ съгласіето на вселенската Цьрква.

 

И тъй ето че и вселенскы и помѣстны съборы и Цьрквытѣ

 

 

30

 

сѫ утвьрдили и припознали Православнѫтѫ Българскѫ Цьрквѫ. Согласно сосъ вышеказанното 34 Апостолско правило и съ естественното и священно право. Руската, Влашката, Сьрбската, Карловачката и Грьцката въ Еллада като не сѫ учредены отъ вселенскы съборы не сѫ ли каноническы ? И друго. Цьрковната Исторія не ни казова, че нѣкой отъ вселенскытѣ съборы нарочно да е учредилъ нѣкоѭ отъ сѫществуѭщитѣ Патріаршіи : Цариградскѫ, Александрійскѫ, Антіохійскѫ и Іерусалимскѫ. Тѣ бѣхѫ насадены и утвьрдены отъ десницата на Вышныя както и Българската, Руската и прочіи Православны Цьрквы, а вселенскытѣ и помѣстны съборы като Православны трѣбаше да гы припознаватъ зачтото тѣ сѫ были и сѫ здравы членове на Тѣлото Христово. Вселенскыіѣ и помѣстны съборы които станахѫ во врѣмето когато сѫществуваше нашата Цьрква, не сѫ ся изявили, както казахмы, противъ това нейно сѫществованіе, зачтото въ противенъ случай тѣ бы възстанали противъ Апостольскытѣ и отеческы правила и съ това самы себе бы уничтожили. Сѣкы Христіанинъ, и още повече Цьрквытѣ трѣба да ся радоватъ когато ся учредявать новы Христовы Цьрквы у народытѣ, зачтото това е признакътъ, че Христіанството ся разпространава и вселенската Цьрква расте и отъ день, като небеснытѣ птици врьхъ гранкытѣ на великытѣ дьрвета, народытѣ, ся засѣляватъ въ нейното лоно. Грьцката Патріаршія като ся противи на сѫществованіето на другытѣ народы и Цьрквы сопротивлявася на Евангелската цѣль, а това домаганіе е равно съ домаганіето на Антихриста, намѣреніето на когото е да уничтожи Христовото Царство на землѭтѫ. Думытѣ ни сѫ оскорбительнм, но като логическо слѣдствіе не могѫтъ ся остави. Грьцката Патріаршія сама даде поводь на таквы непріетны заключенія като дьрзна да уничтожи самостоятельностьтѫ на Цьрквата ни и сега сосъ най незаконны срѣдства ся сопротивлява да не ѭ припознае.

 

 

31

 

 

VI. На какво основаніе грьцката въ Цариградъ Патріаршія дързна да уничтожи самостоятельностьтѫ на нашата Цьрква противъ ясното запрѣщеніе на Църковнытѣ правила, и какъ ся отнесе тя къмъ народната и Царска воля за нейното възстановленіе ?

 

Самостоятелностьта на една Цьрква да ся уничтожи или подъ попеченіе на друга Цьрква да прѣмине може по двѣ причины. Пьрво може да ся уничтожи когато тя падне въ ересь както напримѣръ Абисинската, Картагенската. Второ, (когато е нова или) когато ся клати въ нея Православіето. Но въ този случай това попеченіе трѣба да ся иска отъ мѣстнитѣ Христіане, както сѫ искали Руссытѣ и нашитѣ Цари отъ Цариградската отъ началото, и да са даде на извѣстна Цьрква отъ всеобщата Цьрква и то на опрѣдѣленно врѣме, — додѣ ся появатъ достойны мѫжье отъ мѣстната Цьрква за да воспріимѫтъ на себе управленіето на Цьрквата си.

 

Съ Божіята помощь Бъл. Цьрква ся е опазила и отъ двѣтѣ злины. Бъл. народъ смѣло може о Христѣ да ся похвали, че много по-православенъ и по-благочестивъ е отколкото грьцкыя и самата грьцка Патріаршія исповѣдова и подтвьрѫдава тѫзи истинѫ ако и съ лукава цѣль. Да ! нашія народъ освѣнъ дѣто е запазилъ у себе въ чистота Православіето той го е разпространилъ во всичкытѣ Славене и въ цьрковнытѣ нужды имъ е помагалъ. Въ доказагельство на думытѣ си привождамы слѣдуѭщето свидѣтельство отъ Іоакимовата Руска лѣтопись: „прислаша (отъ Българія прѣзъ Ц~дъ Владиміру Рускому кпязю), казва, Митрополита Михаила Мужа вельми ученаго, Булгирина суща, и съ нимъ четыре епископы и много Іереи, діаконы и домественники (пѣвци) отъ Славянъ (Татищева Рус. Ист. ч. к. 1. стр. 38). Българската

 

 

32

 

Цьрква може да ся похвали още и съ това дѣто е рѫкоположила въ Тьрново Рускыя Митроп. Теодоръ за Галиція. Както за въ Руссіѭ и за другытѣ Славяне, тъй и за Влашко е посвящавала архипастыри и письменность имъ е дала. Българската Цьрква ся е прославила и сосъ Святыи които тя гы е прѣдиспратила на небото както напримѣръ Кирилла и Меѳодія, Охридскытѣ Седмочисленны, Св. Іоаннъ Рылскый. 26-тѣ прѣподобномѫченици и прѣподобныя Косма-Зографскы, Св. Георгій Софійскый и другы, които и самата грьцка Патріаршія за таквы почита. Българската Цьрква дѣломъ и словомъ е помагала на грьцката противъ Папищашството както напримѣръ въ лицето на Българскыя Патріархъ Левъ, който отлично обличительно сочиненіе е оставилъ по този прѣдметъ во врѣмето на грьцкія Патріархъ Михаилъ Керуларій, а въ послѣдното анархическо врѣме новата ни Іерархія избави народа си отъ бурытѣ на пропагандытѣ. Това е отличительиа чьрта на Православна Цьрква каквото е была и сега е нашата.

 

Ето това прѣкрасно и плодовито дьрво въ Божіята градина грьцката Патріаршія святотственно дьрзна да отсѣче. На какво основаніе, кой ѝ даде това право да уничтожава самостоятельны Цьрквы ? — Самопроизвольно и противъ строгото запрѣщеніе на апостольскытѣ и отеческы правила. Че тя, грьцката въ Цариградъ Патріаршія, е прѣстѫпница и достойна за цьрковно наказаніе можемъ ся увѣри отъ цьрковнытѣ правила.

 

Тъй 34-то апостолско правило заповѣдова: Епископытѣ на сѣкы народъ . . . да праватъ само онова, което ся относи до тѣхната епархія. А 35 — никой епископъ да не дързае вънъ отъ прѣдѣлытѣ на своята епархія да прави рѫкололоженія въ градове и села, които не сѫ на него подчинены.

2-то на 2-то на 2. Всел. Съборъ казова: „Областнытѣ епископы да не простиратъ своѭтѫ властъ въ Цьркви задъ прѣдѣлытѣ на своята областъ и да не смѣшаватъ Цьрквытѣ.“

8-то на 3-я всел. повелява: „никой отъ Боголюбезнѣшиитѣ Епископы да не простира

 

 

33

 

властътѫ си връхѫ другѫ епархіѭ която отнапрѣдъ и отъ пьрвомъ не е была подъ неговѫ рѫкѫ или на неговытѣ прѣдшественници; но ако нѣкоѭ епархіѭ е подчиниль на себѣ да ѭ отдаде за да не ся прѣстѫпватъ правилата на Св. Отци, да не ся вкрадова подъ видъ на священнодѣйствіе надменность на мірска властъ, за да не изгубимъ малко по малко неосѣтно онѫзъ свободѫ, коѭто ни е даровалъ сосъ своята кръвь Господь нашъ Іисусъ Христосъ освободительтъ на всичкытѣ человѣци!

 

Като не могѫтъ да стоѭтъ противъ тыя заповѣди на вселенскытѣ съборы, и като не могѫтъ да скрыѭтъ че сѫ сѫществовали Българскы независимы прѣстолы, грьцката Патріаршія и грьцитѣ, особенно въ устменнытѣ прѣпирны искѫтъ да ся оправдаѭтъ съ това, че тя, Патріаршіята, сторила това сосъ изволеніето на самытѣ Българы. Народътъ сирѣчь ся согласилъ да ся подчини на нея. Това е чиста лъжа. Истината е че грьцката Патріаршія освѣнь гоненіята, които тя подигна тогива противъ послѣдныя Охридскый Патріархъ Арсеный и протавъ неговытѣ сослужители, подкупила была и нѣколко подписы на нѣкои низкы Българскы души за да прѣдставятъ нѣкакъ народното желаніе. Впрочемъ нека положимъ, че всичкый народъ е желалъ това, но и въ този случай пакъ не е возможно да ся присвоява нѣкоя епархія или цѣла цьрковна область. За това ето что козова помѣстныя антіохійскый Съборъ: Ако нѣкой епископъ . . . ся вмѫкне въ Цьрквѫ, която нѣма епископъ (а по-лошовото е че нашата имаше) безъ соизволеніето на цѣлъ съборъ, такъвъ да бѫде изверженъ, ако и цѣлъ народъ да го е избралъ.

Ясно е че грьцката Патріаршія отдавна самѫ себе е вече извержила като стори това прѣстѫпленіе спорѣдъ приведенното правило.

 

И като да не стигаше това злодѣяніе грьцката Патріаршія притури още и друго. Отъ като завладѣ Българскѫтѫ Цьрквѫ тя вмѣсто отъ Българското народно духовенство да поставя высши архипастыри, както това зе да праве въ послѣдно врѣме Антіохійскыя Патріархъ ако и грькъ, почна

 

 

34

 

да поставлява отъ мѣстнытѣ арапы — налагаше грьци, които освѣнь дѣто не разбирахѫ мѣстныя языкъ и обычаи, освѣнь даже дѣто не разбирахѫ и свойя грьческый, тѣ бѣхѫ хора безъ сѣко богословско и свѣтско образованіе, отъ които повече бѣха голѣмы развратници, грабители ненаситны, клѣветници прѣдъ Правительството, и при това тѣ бѣхѫ вече почти истребили Българскѫтѫ книжевность, въ цьрквытѣ и училищата по повечето мѣста въ Българія, Българскыя языкъ бѣхѫ замѣнили сосъ непоиятныя на народа ни грьцкый. Поборницитѣ противъ тѫзи грьцка крывда тьрпѣхѫ отъ нихъ различны клѣветы, затваряхь ся и на заточеніе ся испращахѫ, особенно въ послѣдно врѣме когато ся начна въпросътъ. Излишно е да затруднявамы читателитѣ сосъ дългы расправы за нечуенытѣ злодѣянія на фанаріотското духовенство въ насъ, зачтото тѣ гы знаѭтъ и народътъ съ различны и многобройны жалбы до Правительството е исказалъ. За това прѣминувамы само въ онова врѣме когато подиръ много трудове и мольбы Царското Правительство издаде достопамятныя Ферманъ за конечното рѣшеніе на въпроса, чрѣзъ който, понеже устраняваше вече сѣкѫ възможность за интригы и вмѣшательства на цьрковнытѣ ни работы отъ страна на грьцката Патріаршія, то народътъ съ велика радость и благодареніе къмъ Господаря си го пріе. Съдьржаніето на този документъ бѣше излезло изъ подъ перото на самата Патріаршія, одобрися отъ Правительството и даже, както увѣряватъ конфеденціально (дружескы) и отъ Рускыя Св. Синодъ съ това исключеніе, че ся даваше свобода и на оныя епархіи, жителитѣ на които сѫ всичкы или повечето православны Българы, като желаѭтъ да ся соединѫтъ къмъ Екзархіята, зачтото врьхъ тѫзи народнѫ волѭ самата грьцка Патріаршія бѣше основала свойя постѫпъкъ когато уничтожи самостоятелностьтѫ на Българската Цьрква и сега при рѣшеніето на въпроса самъ тогивашныя Пьтріархъ Григорій VI-й бѣше ѭ допусналъ като начало за оныя, които ако и да были Българы трѣбало да останѫтъ подъ негово вѣдомство зочтото прѣбывавали

 

 

35

 

въ согласіе и желали да останѫтъ съ Патріаршіята. За това и ся очаковаше и тя да го пріиме. Но грьцката крывда ясно тука ся язяви. — Именно зачтото ся дава свобода чтото и другы епархіи, освѣнъ поименнованнытѣ въ Фермана, ако желаѭтъ да ся присоединяватъ, грьцката Патріаршія нагло го отвьрли съ прѣдлогъ, че гражданското Правительство или царьтъ не може да ся намиса въ Цьрковнытѣ работы. Свѣтската власть не може да ся намиса въ чисто вѣроисповѣдны работы, а колкото за вънкашното или гражданското положеніе на Цьрквата и на нейнытѣ служители като подданници има право да опрѣдѣлява това положеніе зачтото отъ правильното отношеніе на Цьрквытѣ къмъ Правительството зависи и спокойствіето на дьржавата, за което е задължено да ся грыжи. Това ся доказа и отъ самитѣ слова и основанія на самата грьцка Патріаршія съ които тя уничтожи самостоятельностьтѫ на нашата Цьрква. Тъй въ Патріаршескыя Кодиксъ на 65 и 67 страници слѣдуѭщето читемъ за тая работа: „На истиннытѣ и законнытѣ цари (какъвто е былъ тогивашныя Султанъ Мустафа) дадено е да праватъ законы и да издаватъ неары, сакры, хатты—шерифы за такива църковно управительны работы; именно же за да ся уничтожатъ реченнытѣ Охридска и Пекійска архіепископіи и да ся присоединѫтъ и покорѭтъ за всегда съ епархіитѣ имъ на Константинопольскыя прѣстолъ :

Както тогивашныя Султанъ може да присоедини тыя архіепископіи на Цариградската грьцка Цьрква, така и сега законныя наслѣдникъ на Султанъ Мустафа благополучно Царствующія Султанъ Азисъ въ правото и силата си е да възвьрне тыя правдины на Българскыя народъ. Но сѣко толкованіе и прѣиначеніе само за грьцката Патріаршія е возможно и това само въ нейнѫ пользѫ! Както и да е подирь смьртьтѫ на Аали паша, бывшія тогива новъ Садразаминъ Махмудъ паша по лукавото умоленіе на новыя Патріархъ Анѳимъ VI-й склони нашитѣ да влезѫтъ въ пріятельскы прѣговоры съ него за крайното рѣшеніе на въпроса. Нашитѣ Старци и прѣдставителитѣ

 

 

36

 

вынагы послужи на Правительственнытѣ заповѣди ако и да бѣше ся съставилъ вече Уставътъ отъ народныя Съборъ за Цьрковното управленіе и бѣше подаденъ да ся подтвьрди отъ Правительството влезохѫ въ новы спогожденія при всичкото праведно негодованіе на народа и при тѣхното убѣжденіе че намѣреніето на Патріаршіята е само съ нѣщо да зальжи народа ни и пакъ тя да си остане Господарка надъ Цьрквѫ тѫни, и сега даже нѣкакъ законно. И дѣйствит. крайтъ на тыя спогожденія доказа че грьцката Патріаршія нищо подраго и по-высоко не цѣни отъ матеріальнытѣ интересы, а за духовнытѣ даже на умъ не ѝ иде, за водвореніе на цьрковныя миръ, за тържеството и честьта на Православіето, нито най малъкъ трудъ нерачи да положи. Дѣдо Анѳимъ VI-й толкозь миролюбивъ и щедъръ ся показа въ този случай, чтото много по малко даваше сега отъ колкото неговыя прѣдшественникъ Григорій VI-й. За повече, Негово Божественно святѣйшество, като малкы дѣца и слугы съ нѣкаква си иронія испращаше прѣдставителитѣ на Българскыя народъ до грьцкытѣ банкиры и търговци, както погорѣ казахмы, до Карапановци, Зографовци и Маврогановци, та на тѣхъ да ся помолѭтъ да имъ притурѭтъ още нѣщичко. — Може ли Българска душа да не ся возвълнува отъ това грьцко подиграваніе и прѣзрѣніе къмъ измѫченныя отъ грьцкы интригы Българскый народъ ? Може ли подирь това Христіанска душа съ уваженіе да ся относи до единъ недостойнъ духовенъ началникъ, какъвто е грьцкыя Патріархъ, който друго не трьси, освѣнь вещественны интересы. За по-добрѣ да разберемъ колко много ся е отстранила грьцката Патріаршія отъ назначеніето си трѣба да видимъ.

 

 

VII. Какъвъ трѣба да бѫде характерътъ на цьрковното управленіе и каквы трѣба да бѫдѫтъ интересытѣ на Цьрквата ?

 

За отговоръ на това пытаніе нека ся обърнемъ къмъ

 

 

37

 

Догматическото Богословіе. Тамъ ный четемъ слѣдуѭщето : “Управленіето на Православната Цьрква трѣба да е свято да ся основува врьхъ канонытѣ и древнытѣ постановленія и да е чисто отъ всичкытѣ мірскы видове, мѣркы и дѣйствія, които сѫ свойственны не на духовна власть" (Догм. Бог. Ант. § 241). Като сравнимъ сега управленіето на грьцката Патріаршія съ приведеннытѣ думы ный ще видимъ, че вмѣсто святость интригытѣ, вмѣсто правилата человѣческытѣ страсти да управлявѫтъ и вьршѫтъ всичко, а правилата само тогыва сѫ въ дѣйствіе когато тѣ подхождатъ и льстѫтъ человѣческытѣ щенія. Что е ставало и става въ грьцката Патріаршія по цьрковнытѣ правила ? Като начнимъ отъ самытѣ патріарси до най нискыя клирикъ ще видимъ че всичко вьрши не Духъ Святый, а кознытѣ и подкупничеството (симоніята). Поглѣднете вьрху числото на падналытѣ грьцкы Патріарси, поглѣднете вьрху множеството на толкозь безъ епархіи владыци и вы тогыва ще ся увѣрите, че между патріарситѣ и владыцитѣ во всичката си сила царуватъ страститѣ. Тука не нравственното въспитаніе на христовото стадо ся зима во внаманіе, а всичко онова което е врѣменно вещественно и угождава на честолюбіето и властолюбіето. Сѣкы който е дьрзнувалъ да ся противи на злоупотрѣбленіята имъ у насъ тутакси ся е наклѣветовалъ и ся е вьрлялъ въ затворъ. Кой не знае каквы и колко българскы домочадія сѫ станѫли жертва на безграничното тиранство на грьцкытѣ деспоты, колко учены ся изгонихѫ изъ отечеството и въ затвори умрѣхѫ както напримѣръ братія Меладиновци, а най сетне, като вѣнецъ на всичкытѣ беззаконія и насилства, дьрзна и самытѣ ни св. Сторци, тыя защитници на българската правда и истина да заточи и тъй да опропасти вопроса и нарада ни. Такво ли трѣба да бѫде духовното управленіе на Цьрквата? Можемъ ли ся увѣри, че тука Духъ Святый управлява? Зачто всичко това ? — за мірскы и глупавы видове.

 

Каквы трѣба да сѫ интересытѣ на православна-та Цьрква ?

 

 

38

 

Отъ свойството на управленіето са разбира, че и тѣ трѣба да бѫдатъ чисто духовны, както и самата цѣль на сѫществованіето на Цьрквата е духовна. Това пакъ отъ сѫщата догматика можемъ да видимъ. Тамъ (въ 254 §) четемъ слѣдуѭщето: "цѣльта за която Господь Іисусъ Христосъ Цьрквѫтѫ Си е основалъ на земліѭтѫ е тая, чтото да намѣрѫтъ человѣцитѣ въ нейнытѣ нѣдра спасеніе, което Онъ съвьршилъ и Духъ Святый усвоява спасеніе и животъ вѣчный, просвѣщавайкися въ вѣрата и христіанското благочестіе, освящавайкися отъ благодатьтѫ Божія и рѫководствуйкися къмъ духовно прѣспѣяніе (прокопсуваніе) и съ такъвъ начинъ дѣлото на спасеніето на человѣческый родъ постоянно и непрѣрывно да ся продължава на землѭтѫ. Тѫзи цѣль ясно показува св. апост. Павелъ въ слѣдуѭщитѣ думы: "Той, Іисусъ Христосъ, далъ есть овы убо апостоли, овы же пророкы, овы благовѣстники, овы же пастыри и учители въ совершеніе святыхъ — въ дѣло служенія, въ созиданіе тѣла Христова, дондеже достигнемъ вси въ соединеніе вѣры въ мужа совершенна въ мѣру возраста исполненія Христова (Ефес. 4, 1, 12, 13). Ето каквы трѣба да бѫдѫтъ цѣльта и интересытѣ на сѣка една Цьрква : усъвьршенствованіето, освященіето и спасеніето на человѣка, — духовны. Къмъ това слѣдователно трѣбаше да ся стрѣми и постоянно да ся грыжи грьцката Патріаршія во врѣмето на нашата распря и когато тя бѣше влѣзла ужь въ пріятелскы спогожденія съ нашитѣ Старци и прѣдставители. Напротивъ въ теченіе на 12 годины и въ послѣдно врѣме, повтарямы, дѣломъ и словомъ тя показа прѣдъ цѣлъ свѣтъ, че единственната нейна грыжа была да гони вещественны интересы, а никакъ духовното прѣспѣяніе на българытѣ, за утвьрѫденіето и обезпеченіето на Православіето въ Българскыя народъ, ако тя бѣше увѣрена че то ся клати, както дьрзае да клѣвети за това съ несвойственно даже на обыкновенъ человѣкъ, съ клѣветническы жалбы ся е относила до царското Правителство противъ всичкы които и въ послѣдно врѣме защитихѫ българската правдѫ по вънъ и въ Цариградъ.

 

 

39

 

И тъй отъ това противоевангелско поведеніе на грьцката патріаршія сѣкы може да ся сѣти, че нейнытѣ желанія и трѣбованія, които изяви тогыва при спогожденіята съ насъ не сѫ имали за цѣлъ вьдвореніето на цьрковныя миръ, христіанскѫтѫ любовь и братско съгласіе, а просто, както казахмы, за да достигне вещественнытѣ си намѣренія искала е да измами и Правителството и народа ни. Пакъ още дьрзае да выка че смы были неблагодарны ? Можеше ли съ таквы развращенны души да стане спогожденіе ?

 

За да ся открые още повече грьцката крывда нека разгледамы едно отъ прѣдложеннытѣ условія отъ грьцката Патріаршія и именно : Сѣдалището на Святыя пашъ синодъ съ Екзарха да не бѫде въ Цариградъ врьхъ това основаніе, че цьрковнытѣ правила запрѣщавали ужь да има въ единъ градъ дваиа епископы. Този прѣдлогъ на грьцката Патріаршія е не да запази непобутнѫты цьрковнытѣ правила, а просто да има възможность въ отсѫтствіе на духовното наше началство отъ Цариградъ да всѣява козны противъ него и тъй пакъ да го докара до прѣжнето положеніе въ Охридъ. А за да прѣдопазатъ ползѫтѫ на нашія народъ, нашитѣ прѣдставители и св. Старци убѣдены, че това не е противно на Цьрковнытѣ правила настоятелно искахѫ тука въ Цариградъ то да си има сѣдалището. И тъй

 

 

VIII. Запрѣщаватъ ли и въ какъвъ смыслъ запрѣщаватъ цьрковнытѣ правила да има въ единъ градъ двама владыци, и отъ тыя правила произлиза ли заключеніе, че нашія синодъ сосъ Екзарха не може да прѣбывава въ столицата?

 

Цьрковнытѣ правила 16-то на двукратныя и 17-то на Сардикійскыя запрѣщаватъ да има въ единъ градъ или въ една епархія двама владыци като началници въ сѫщото врѣме на този градъ иля епархія, а когато само единый ся распорѣжда сосъ работытѣ които ся относятъ до този градъ

 

 

40

 

или епархія като неинъ господарь, а другыя единъ или повече като подчинены на него, като неговы помощници и вьршатъ само онова, което той имъ опрѣдѣлява и сосъ неговото согласіе, не е запрѣтено. Освѣнь това прѣбываѭтѣ владыци въ сѫщія градъ или епархія може и да не са подчинены на мѣстныя владыка, но живѣѭтъ тамъ не да вьршѫтъ нѣкои работы относящися до сѫщата епархія или градъ, а по другы нѣкои причины непрѣдвидены. Но като на владыци позволява имъ ся като прѣбываватъ тамъ да священнодѣйствуватъ, когато имѫтъ нуждѫ и изобщо да ся ползуватъ съсъ честьта на сана си. Спорѣдъ това ето что казоватъ святыитѣ Отци на 3-я вселенскы съборъ въ посланіето си за този прѣдметъ:

 

"Праведно сѫдихмы и опрѣдѣлихмы чтото безъ сѣко прѣкословіе (като живѣе въ сѫщата епархія) да си има именно (епископъ Евстатій) и честь епископскѫ и общеніе : само съ това условіе, чтото той да не рѫкополага (за тая епархія) да не занимава цьрквы и самовластно да не священнодѣйствува : Освѣнь когато го покани съсъ себе или ако ся случи да му позволи братътъ и соепископътъ (мѣстныя владыка) по благорасположеніе и любовь во Христѣ.”

 

Да и самыя здравъ разумъ не може да допусне въ единъ градъ или епархія двѣ дѣйствующи началства по сѫщія прѣдметъ не само въ цьрковната дисциплина, но и въ гражданската, зачтото отъ това произлиза стълкновеніе, безрѣдіе и сѣко безчиніе. Съ това ный смы съгласны. И по другы още причины не сѫ могли двѣ духовны и равны началства да бѫдѫтъ въ единъ и сѫщія градъ. Пьрво, зачтото въ врѣмето когато горнитѣ правила ся съставлявахѫ имаше много еретическы владыци, особенно аріяне тайны, които ся избирахѫ пакъ отъ тѣхнытѣ тайны привьрженци, и които незамѣтно раздроблявахѫ Цьрквѫтѫ. Во избѣжаніе на това зло святыитѣ Отцы много умно постѫпили дѣто тъй рѣшили. Второ, зачтото епархіята има такво отношеніе къмъ духовныя си началникъ — владыка, каквото Цьрквата къмъ едната своя глава Іисуса Христа, или иначе каквото жената къмъ мѫжа си. Както на една жена

 

 

41

 

два мѫжа не се позволява, и Цьрката само еднѫ главѫ припознава, тъй и на сѣка епархія само единъ вьрховенъ началникъ може да бѫде. Трето, зачтото когато двама владыци дѣйствуватъ въ единъ градъ или епархія съ равна власть, тогыва духовното паство ся раздѣлява на части, което е противно на цѣльта Евангелска. За това правилага пълнѫ свободѫ давѫтъ на каноническыя владыка да дѣйствува въ епархіята си като пълновластенъ духовенъ господарь, а на другы владыци ако и да ся намирѫтъ тамъ не могѫтъ нищо да праватъ безъ негово дозволеніе. Всичко това ный не отричамы. Но когато казовамы, че нашія св. Синодъ съ Екзарха ще прѣбывава въ Цариградъ не мыслимъ да смы противъ тѫзи мысль, зачтото Слава Богу ный българытѣ смы православны, и въ цьрковнытѣ работы, които ся относятъ къмъ грьцката Патріаршія, св. Синодъ съ Екзарха нѣма да ся намиса и вынѫгы за каноническы началникъ на тая Цьрква ще припознава Патріарха, и ще вьрши само оныя работы, които ся относятъ до своята Цьрква и до христіанетѣ, които принадлежѫтъ на Българската Цьрква и по търговска нужды ся намиратъ въ столицата. Това правилата нигдѣ не запрѣщаватъ. Както мажду душата и тѣлото сѫществува взаимно отношеніе, такво взаимно отношеніе сѫществува и между гражданското и духовно правителства, слѣдователно и между тѣхнытѣ работы. За правилното и бързо теченіе на тыя работы нужно е постоянно и неотлагателно сношеніе между двѣтѣ началства, за то необходимо е чтото главното цьрковно правит. тамъ да ся намира дѣто и гражданското, и даже какво подраздѣленіе сѫществува въ послѣдното спорѣдъ него и цьрковното трѣба да ся съображава. Това, сирѣчь цьрковната власть, да ся съображава съсъ гражданската ся изыскува и отъ правилата 38 на 6-й и 17-й на 4 вселенскы съборы.

 

И тъй правилата не запрѣщаватъ да има двѣ цьрковны началства въ единъ градъ а най повече въ Царствующія градъ отъ двѣ и повече самостоятелны и единомысленны цьрквы въ казанныя смысль. Ето зачто въ Цараградъ Божигр. Патріархъ

 

 

42

 

има пагріаршія и цьрквѫ, Александрійскыя, Антіохійскыя патріарси както и Кыпрскыя Архіепископъ часто безпрѣпятственно дохождатъ и прѣбываватъ въ Цариградъ по работы които ся отнасятъ до своитѣ Цьрквы. При всичко дѣто нашія въпросъ е ново явленіе въ Цьрковната исторія, както казахмы по горѣ, и въ това отношеніе той е удоборѣшимъ както става ясно отъ казаното. Нашія св. Синодъ съсъ Екзарха ще вьрши работытѣ на своята цьрква както и другытѣ патріарси, ще си има една и повече цьрквы сѫщо тъй както Божигробскыя за свойя народъ, както русскый св. Синодъ има въ Цариградъ двѣ, въ Варнѫ еднѫ, въ Іерусалимъ съсъ владыка бывшія покойникъ Кыриллъ и въ Атина за христіанетѣ, които ся относятъ къмъ неговото вѣдомство, както и грьцкыя Синодъ въ Петербургъ, и въ тыя цьрквы забѣлѣжете ся споменува името само на св. рускы Синодъ, а не на мѣстныя цьрковенъ началникъ, както и името на грьцкыя Синодъ въ Петербургската грьцка цьрква. Това като е възможно и не е противно на цьрковнытѣ правила зачто да не е възможно и за православната Българскак Цьрква въ Цариградъ да си има сѣдалищесто, когато това изыскуватъ и обстоятелствата и гражданскытѣ и църковны интересы, както и трѣбуемото благочиніе на христіанетѣ и отъ двѣтѣ Цьрквы, въ сѫщата столица прѣбиваѭщи ? А извѣстно е че цьрковно-гражданскытѣ интересы на нашія народъ во всяко отношеніе тъй тѣсно сѫ свьрзаны съсъ столицата на Господаря ни както нито на една отъ приведенытѣ цьрквы, зачтото едно голѣмо количество отъ нашія народъ постоянно ся намира въ столицата по различны нужды. Сѣкы, който разбира важностьтѫ на сношеніята между цьрковнытѣ и гражданскы власти може да си въобрази какво велико затрудненіе бы сѫществувало, ако една отъ властитѣ ся намираше въ другъ малко или много отдалеченъ градъ.

 

Грьчката Патріаршія това разбира, но не иска да ся сознае, зачтото злото ни желае. Всичко е възможно когато има любовь, зачтото тя долготерпитъ, милосердствуетъ ;

 

 

43

 

любы непревозносится, небезчииствуетъ, не ищета своихъ си, нераздражается, немыслитъ зла, нерадуется о неправдѣ, радуется же о истинѣ. Вся любитъ, всему вѣруемлетт, вся уповаетъ, вся терпитъ (1 Кор. 13, 4 и 5), когато грьцката Патріаршія това божественно ученіе ще внушава на своитѣ единородци, както това прави Н. Блаж. нашія Екзархъ въ отношеніе къмъ нашитѣ както свидѣтелствоватъ окружнытѣ Му писма, и тѣ ще ся стараѭтъ съ него да съображаватъ своето поведеніе, тогыва нека ся увѣри тя, че всичкытѣ прѣчкы, които тя си въображава, че ще породатъ затрудненіе въ сношеніята между насъ и нея когато прѣбывава цьрковното наше началство въ столицата, ся дигатъ.

 

Что казахмы за отношеніето на Цариградскыя Патріархъ въ отношеніе къмъ прѣбываніето на нашія Св. Синодъ сосъ Екзарха ни въ Цариградъ, сѫщото можемъ каза и за оныя градове и епархіи, православнытѣ жители на които сѫ отъ двѣ народности: Грьцка и Българска. Ако въ нѣкоя епархія Грьцитѣ до толкось сѫ чтото могѫтъ да си поддьржаватъ единъ епископъ, а Българетѣ сравненно сѫ повече, тогива злѣ ли е за грьцитѣ чтото тѣхныя епископъ само духовно подчиненіе да има къмъ мѣстныя Българскы Митрополитъ и въ сѫщото врѣме да си е пълновластенъ да ся распорѣжда сосъ грьцката си община, съ нейнытѣ училища и доходы и вообще что ся касае до народнытѣ имъ работы ? НІо може до толкозь малко да сѫ чтото гда не могѫтъ да съдьржатъ епископъ. Въ този случай тѣхнытѣ священници нека запазоватъ народнытѣ имъ интересы, като ся подчиняватъ духовно на мѣстныя Българскы Митрополитъ. А колкото за оныя села или приходы (еноріи) въ градоветѣ, дѣто сѫ смѣсены народноститѣ, но нито едната нито другата не е въ состояніе да съдьржава Цьрквѫ и священникъ, въ този случай, нашія уставъ опрѣдѣлява, че священникътъ на това село или приходъ трѣба да знае языцитѣ и на двѣтѣ народности, а самъ безразлично може да бѫде грькъ или Българинъ. Что казахмы за малкото грьци въ отношеніе къмѣ Българытѣ, сѫщото трѣба да кажемъ и за Българытѣ

 

 

44

 

когато тѣ меншество съставляватъ въ отношеніе къмъ грьцитѣ, сирѣчь сѫщитѣ правдины и тѣ да имѫтъ за себе си каквыто грьцитѣ въ Българскытѣ епархіи, градове и села. Българытѣ до толкозь сѫ справедливи, чтото могѫтъ да оставатъ грьцитѣ свободны да искѫтъ каквыто желаѭтъ оздравленія за себе си въ Българскытѣ епархія съ това само условіе, че сѫщитѣ гаранціи ще ся дадѫтъ и за малкото Българы, които бы останали въ епархіи, градове и села, които бы ся относили на вѣдомството на грьцката Патріаршія.

 

Всичко това изискува и 10-я членъ на Фермана и проектытѣ. По-справедливо начало не можеше да бѫде отъ началото, което тыя два документа съдьржаватъ. Честь и слава на Султановото Правителство дѣто тъй справедливо рѣши и тъй глѣда на работытѣ. Но грьцката Патріаршія това Христіяннѣйше начало дьрзна да нарече противохристіанско и подъ този прѣдлогъ гы отвьрли. Това непокорство на Царската власть ся относи и къмъ Бога, отъ когото произлиза сѣка власть : Нѣстъ бо властъ аще не отъ Бога; сѫщыя же власти отъ Бога ученни сутъ. Тѣмъ же противляяйся власти, Божію повелѣнію противляется (Рим. 13, 1, 4). Царьтъ е поставенъ отъ Бога за да пази общественното спокойствіе, за това той има власть да наказова сѣкого, който не ся покорява на общественныя рѣдъ: Божій бо слуга естъ, отмститель въ гнѣвъ злое творящему , . . да тихое и безмолвное житіе поживемъ во всякомъ благочестіи и чистотѣ (1 Тим. 2, 1—2). Сама грьцката Патріаршія даде и дава лошавъ примѣръ на непокорство на православнытѣ грьци съ непріиманіето на Фермана за това тѣ тъй нагло и фанатическы ся относятъ къмъ мирнытѣ Българы тука въ Цариградъ и по вънъ въ смѣсеннытѣ епархіи за това и отговорностьта за общественното безпокойствіе вьрху неѭ пада. Види ся, че Грьцката Патріаршія нито царскѫтѫ власть нито общественното спокойствіе, нито честьта на Христіанската Православна вѣра нъ ничто не вмѣнява прѣдъ вещественнытѣ си интересы. Тя, вмѣсто на прѣсловутытѣ спогожденія за прѣдметъ да

 

 

45

 

туряше израженіето на сношеніята между двѣтѣ Цьрквы въ отношенія къмъ Православнытѣ жители отъ двѣтѣ народности въ смѣсеннытѣ епархіи, да иска гаранціи за Православіето отъ бѫдѫщитѣ управители на Българската Цьрква и отъ народа ни, тя прѣиначаваше вопроса за да търси чисты Българскы епархіи и не знаѭ что, когато за това ся събирали нашитѣ въ Патріаршіята, безъ да иска да разбере, както вече цѣлъ свѣтъ знае, че не една часть отъ народа, както тя увѣряваше, а цѣлъ Българскый народъ подигна този вопросъ, както и самото правдолюбиво царско Правителство тъй разбра и отъ тая точка глѣда на него — за да задоволи вѣрноподанныя си и до сега онеправданныя Българскый народъ.

 

 

IX. Служеніето на нашитѣ старци по силното народно желаніе, тѣхното заточеніе и връщаніе. Избираніето на Екзарха, Неговото служеніе и провъзглашеніето на самостоятелностъта на нашата Цьрква. Патріаршескытѣ изверженія

 

Прѣди и во врѣмето на тыя послѣдны спогожденія нашитѣ Старци и прѣдставители добрѣ знаехѫ, че Патріаршіята не ся воодушевлява отъ истинны примирителны Христіанскы чувства за водвореніе на цьрковныя миръ, а че просто нейната цѣль е да обори царскыя Ферманъ и само сосъ нѣчто да залъжи народа ни, което въ близко бѫдаще пакъ да може да го земе надзадъ чтомъ намѣри нѣкой прѣдлогъ. Тѣ бѣхѫ увѣрены още, че гр. Патріаршія нѣма что да ни даде, онова, което казоваше че дава е часть отъ онова, което тя

 

 

46

 

нѣкогашь святотатственно бѣ грабнала отъ Бьлгарската Цьрква, и че тя нѣма никакво пълномощіе отъ никой вселенскы съборъ да е господарка надъ Българскѫтѫ Цьрквѫ, да ѭ уничтожава и да ѭ възстановлява. Но както и да е отъ дълбокото си расположеніе къмъ мира, понеже и новыя Патріархъ Анѳимъ VI-й бѣше влезналъ въ братско сообщеніе сосъ Старцитѣ, обявилъ бѣше на сегашныя Търновскый Иларіонъ, че той както и отнапрѣжь така и сега не счита каноническо изверженіето му и че за това въ сьрдцето си вече го е опростилъ, а на другытѣ Старци писменно бѣше обявилъ че сѫ свободны въ Цариградъ да служатъ дѣто гы повыкатъ, чрѣзъ тогивашныя свой пьрвъ писарь архимандритъ Досиѳей, а сега нашъ прѣосвященный Самоковскый— за това тѣ и слѣдовахѫ прѣговорытѣ за спогожденія. Народътъ обаче въ Цариградъ и по вънъ измѫченъ отъ дълголѣтното очекованіе на конечното рѣшеніе на въпроса справедливо подозрѣваше искренностьтѫ на тыя прѣговоры и ся вълнуваше, а още повече за дѣто ако и дозволеніе имахѫ Старцитѣ не служихѫ на Рождество Христово и на новѫ годинѫ, за това рѣшително и насилственно потрѣбова отъ тѣхъ да служатъ на Богоявленіе и съ това намѣреніе противъ волята имъ отведе гы на Цьрквѫтѫ въ Фенеръ. Понеже Старцитѣ добрѣ знаехѫ че Патріархътъ имъ далъ онова дозволеніе да служатъ сосъ цѣль да гы задължи да бѫдѫтѣ устѫпчивы при спогожденіята, слѣдовательно не искренно, за това въ оная критическѫ минутѫ часа по 2 вечерьтѫ чрѣзъ сегашныя Кюстендил. Иларіонъ поискали пакъ дозволеніето на Патріарха за служеніе, но той заедно сосъ синода си отказалъ за това, че то было по общо народно желаніе (?!). Патріаршіята и тука потъпчи законнѫтѫ народнѫ волѭ. Св. наши Старци неоставихѫ да ся отчае народътъ. Служихѫ. На другыя день отиватъ да ся извинятъ прѣдъ Патріарха, но той не гы пріелъ даже и когато потретили ходенето си. Въ това врѣме Патріаршіята успѣла вече да увѣри Правителството, че тя има право да гы накаже и гы наказова цьрковно едны отъ тѣхъ съ изверженіе,

 

 

47

 

а другыго сосъ отлученіе и го убѣдила чтото и то да гы накаже гражданскы сосъ заточеніе, да затвори народнѫтѫ Цьрквѫ додѣ тя отъ себе испрати священници. Народныя обаче гнѣвъ и содружното оплакованіе тука и по вънъ подирь 5 дни склони Правителството да гы вьрне отъ Измитъ, дѣто бѣше гы испроводило, додѣ ся рѣши да приведе въ дѣйствіе Фермана и да даде дозволеніе да ся избере Екзархъ. Избраныя Екзархъ Анѳимъ І-й по царска заповѣдь тържественно дойде въ Цариградъ и берата си получи. Слѣдъ това Негово Блаженство 4 пѫти чрѣзъ нарочито испратены моли Патріарха да му опрѣдѣли врѣме да ся види и му поднесе почитаніята. Той нерачи, а искаше напротивъ като простъ неговъ митрополитъ да иде при него, а не като Българскый Екзархъ. Пакъ униженіе на Българскыя народъ, пакъ оскорбленіе и зложеланіе нему. Дойде Великдень. Пакъ иска дозволеніе отъ Патріарха да служи, но послѣдныя гордо и съ прѣзрѣніе отвьрли просбѫтѫ и пакъ искаше покореніе. Въ Великѫ Сѫбботѫ ся испрати отъ Екзарха до Патріарха послѣдното напомнуваніе. Прѣзъ свѣтлѫтѫ седмицѫ Екзархътъ потрѣбова одъ Патріарха да дигне изверженіата и отлученіята отъ Стърцитѣ като неоснованы на каноническы благовидны причины. Патріархътъ сега още повече тираническы ся показа. Что трѣбѣше тука да ся праве. Да ся жертвоваше ли народното достолѣпіе? Да ся оставяше ли да ся тьпчи правдата и истината отъ злостны каприціи ? Можеше ли да ся оставатъ Цьрковнытѣ правила да ставатъ надиграло на низкытѣ честолюбивы и корыстолюбивы страсти на грьцката Патріаршія ? Возможно ли бѣше да оставеше да падне дольно великодушното и правдолюбиво Царско Правительство ? Това щѣше да е срамь отъ человѣцитѣ и грѣхота отъ Бога. Ето зачто Българытѣ сосъ духовенството си дължны бѣхѫ да вьрватъ напрѣдъ за да изобличатъ напълно беззаконіята на грьцката Патріашія и тъй да избаватъ и себе и Православіето прѣдъ иновѣрнытѣ народы отъ униженіе и порицаніе. Поради това Н. Блажен. съ дѣяніето си подписано и отъ Т. Т. Прѣосвященства: сегашныя

 

 

48

 

Скопскы Дороѳей, Святопиротскыя Парѳеній и Святовелешкыя Геннадій и сосъ мнѣніето на низшето духовенство въ Ѳоминѫтѫ недѣлѭ обяви незаконностьтѫ на тыя изверженія, отлученія и заповѣда да ся считатъ като да не сѫ. Слѣдъ това на 11 Майя, въ дена на Кирилла и Меѳодія тържественно служи съ тѣхны Прѣосвященства когато и званично провъзгласихѫ независимостьтѫ на народната ни Цьрква при неописанна радость и удовольствіе на Българскыя народъ!

 

Грьцката Патріаршія обаче и въ този случай повече разярена безъ да испыта лично старцитѣ и безъ да ся посовѣтова съ другытѣ Цьрквы пакъ посыпа сось изверженія отлученія и проклятіи, тыя цьрковны и народны прѣстарели мѫченици. Зачто това упорство, зачто тая нечуена ярость у Патріарха, който като рабъ Господень не подобаеть сваритися, но тиху быти ко всѣма, незлобиву, съ кротостію наказающу противныя (2 Тим. 2, 22—13) ? Зачто Патріархътъ единъ день прощава, дига изверженія, а другы извергава, отлучава и прокьлнява тѣхъ и заедно съ тѣхъ цѣлъ Българскый народъ ? Зачтото, както ся видѣ вече отгорѣ нашитѣ старци и прѣдставители не рачихѫ да жертвоватъ народнытѣ правдины, зачтото не склонихѫ да му оставатъ нѣколко Българскы епархіи и зачтото не подложиха, прѣдъ нозѣтѣ му нѣколко миліона грошове .  . . И тъй грьцката Патріаршія за вещественны интересы въ ничто не вмѣнява Божіѭтѫ благодать на архіерейството, Цьрковныя миръ и достолѣпіето на Православната Цьрква и назиданіето на Христіенетѣ. — За да си отмсти на Старцитѣ и на Българскыя народъ и съ тѣхъ да вьрли прахъ въ очитѣ на политическыя міръ, за да не види, что ся крые задъ тыя изверженія, отлученія и проклятіи.

 

Сѣкы христіанинъ вѣрова че отъ Бога е дадена на пастыритѣ власть да вьрзуватъ и развьрзуватъ, да наказоватъ виновнытѣ и да прощаватъ невиннытѣ и каѭщитѣ ся, убѣждень е че тая власть е дѣйствителна и за това достойна за уваженіе, но само тогыва, когато тя ся употрѣблява отъ

 

 

49

 

тѣхъ съгласно съ волята и сѫда на Оногозь, Който имъ ѭ е далъ — Бога. Напротивъ когато не е съобразна съ тая высочайна воля и сѫдъ Божій колкото и да искѫтъ человѣцитѣ да ѭ употрѣбляватъ неправедно и по увлеченіето на собственнытѣ си страсти, е недѣйствителиа и за това нѣма никаквѫ задължителнѫ силѫ за оныя, къмъ които тъй тя ся прилага. А че грьцкыя Патріархъ сосъ синода си злоупотрѣби тѫзи божественнѫ власть много повече отъ колкото може да си прѣдстави человѣкъ въ отношеніе къмъ нашитѣ св. Старци сѣкы отъ насъ е увѣренъ отъ всичкото колкото казахмы за това и цѣлъ Българскый народъ вече не само не припознава въ този случай за законны тыя изверженія, отлученія и проклятіи нейны, но даже съ прѣзрѣніе ся относи къмъ тѣхъ.

 

Както и да е обаче понеже важенъ е въпросътъ, понеже грьцката Патріаршія при другото има намѣреніе съ тѣхъ да отплаши нѣкои слабодушны отъ нашитѣ и тъй да гы задьржи като млечны и вълнисты овци въ своята мандра, понеже това наше прѣзрѣніе къмъ незаконностьта и неканоничностьта на тыя изверженія отлученія и проклятіи трѣба да бѫде съзнателно, да происхожда отъ здраво разсжѫденіе, основано врьхъ Св. Писаніе, врьхъ цьрковнытѣ правила и дѣятельность, а не да произлиза отъ увлеченіе на страститѣ, отъ немареніе къмъ цьрковната власть или отъ фанатизмъ — за това необходимо е да ся попытамы :

 

 

X. Законны ли сѫ или иначе имѫтъ ли законнѫ силѫ тыя Патріаршескы изверженія, отлученія и проклятіи върху нашитѣ Старци ?

 

За да отговоримъ на това пытаніе трѣба да видимъ понапрѣдъ въ каквы случаи тѣ могѫтъ да ся произнесоватъ.

 

Изобщо ся произнесоватъ отъ законната Цьрковна власть вьрху оногозь, който ся отдалечи отъ истинното ученіе, и

 

 

50

 

земе да учи и утвьрѫдава ново ученіе противъ истинното и здраво ученіе на Православната Цьрква, не разкаянно оставува въ него, за които и самъ Апостолътъ наказова (1 Кор. 4, 21. Символъ Вѣры. на 1 Всел. Съб. 1 прав. на 6-й Всел).

Когато въ частности противъ Господнята заповѣдь нѣкой Епископъ принесе на жертвенника медъ или млеко или вмѣсто вино ракіѭ (Ап. 3, 4. Шест. 28, 32, 57. 99. Карѳ. 44. Ѳеоф. посл. 8),

когато зима на себе си свѣтскы грыжи за другы (Ап. 1, 81, 33, Чев. 3, 7. Седм. 10. Втор. 11. Кар. 18),

когато Великдень празднува въ неопрѣдѣленъ день отъ правилата (Ап. 61, 70, 71: Шест. 11. Ант. 1. Лаод. 37, 38. Кар. 60, 81, 117).

Когато прѣминува въ чуждѫ епархіѭ, ако не сѫ го повыкали (Ап. 14. Пьр. 15 Чет. 5. Ант. 16. 26. Сард. 1, 2. Кар. 57);

Когато ся улови въ блудодѣяніе, клятвопрѣстѫпленіе или кражба (Ап. 1, 9. Шест. 4, 21. Неок. 1, 8. Кар. 38. Втор. 3, 17, 32, 44, 51, 70),

когато избіе нѣкого (Ап. 27).

Когато стане владыка за пары (Ап. 29, 30. Чет. 2. Шест. 22, 23. Седм. 4, 5, 19. Васил : 13. 9 посл.),

когато като прѣзрѣ епископа си земе да прави отдѣльно собранія и другъ олтаръ въздигне безъ да е доказалъ прѣдварително, че епископътъ му прави нѣчто, което е противно на благочестіето и правдата (Ап. 31, Чет. 18. Шест. 31, 34. Двук. 13, 14, 15, Ган. 6, Ант. 5, Кар. 16, 11, 12),

когато съ еретици служи (Ап. 65. Трет. 2, 4, Даод. 6, 9, 32, 31, 34, 37. Тим. 9),

когато не пріиме оногозь който ся кае отъ грѣха и (Ап. 52, Кар. 53, 72),

когато не учи духовенството и народа си на благочестіе (Ап. 5 8, Чег. 25, Шест. 12, 80. Двук. 16, Сард. 41, 12. Кар. 72, 82, 83, 131, 132, 133),

когато наконецъ второ рѫкоположеніе пріиме (Ап. 46, 68. Пьрв. 8, Втор. 7, Шест. 95, Кар. 57, 77. 101) и т. н.

 

Ето каноническы причины, врьхъ основаніе на които цьрковната власть може да наказова виновницитѣ.

 

Пытамы сега нашитѣ Старци направихѫ ли подобно нѣкое прѣстѫпленіе противъ вѣрата, благочестіето и цьрковнытѣ правила ? И самата грьцка Патріаршія нито за едно

 

 

52

 

отъ тыя прѣстѫпленія не гы осѫждава. Тя гы обвинява само за това, че тѣ ся присоединихѫ къмъ народа си, че си дадохѫ оставкытѣ отъ да служатъ на нея по изложеннытѣ въ нихъ законны причины и служеніето си посвѣтихѫ на древната самостоятелна Българска Цьрква, и зачтото мѫжественно и съ приличенъ начинъ заедно съ народа си защитихѫ цьрковнытѣ правдины прѣдъ Правителството и прѣдъ другытѣ Цьрквы. Но патріаршіята като не припознава Българскыя народъ, като не иска да знае даже за цьрковны неговы правдины, като сама себе припознава за господарка надъ Българытѣ въ цьрковно отношеніе, тя осѫди Свят. Старци като прѣслушны на неговата незаконна власть надъ Българытѣ за това и дьрзна да приложи вьрху имъ 31 Апостолско правило, въ което впрочемъ ся содьржи оправданіето на Старцитѣ и осѫжденіето на патріарха и на неговыя Синодъ. За да видимъ кой е правъ и кой е крывъ нека разложимъ това правило.

 

То казова пьрво, че когато нѣкои священници свойя Епископъ или нѣкои владыци свойя митрополитъ или патріархъ прѣзрѫтъ, оставатъ го и отдѣльно начинаватъ да праватъ религіозны собранія прѣподаватъ на народа еретическытѣ свои заблужденія, ся наказоватъ сосъ изверженіе, отлученіе и проклятіи. Второ — когато напротивъ тыя владыци видѫтъ, че тѣхныя началникъ ся отдалечава отъ истинното Христіанско ученіе, когато виждатъ, че ако и да не учи новѫ вѣрѫ или ересь, но неговото поведеніе въ цьрковното управленіе причинява соблазнъ и нечестіе, когато постѫпва противъ правдата и истината, тогива тѣ пълно право имѫтъ да противостоѭтъ противъ такво нечестіе, да защитѫтъ правдѫтѫ и истинѫтѫ, да приберѫтъ около себе си обиденнытѣ и онеправданнытѣ за да гы удовлетворьътъ и тъй да гы избаватъ отъ духовното тиранство.

 

Кое отъ двѣтѣ направихѫ нашитѣ Старци ? И противницитѣ исповѣдоватъ, и многобройнытѣ жалбы дадены на Правителството отъ наша и отъ грьцка сграна и всичкытѣ вѣстници и книжкы колкого ся писахѫ по този прѣдметъ доказоватъ,

 

 

52

 

че Св. наши Старци послѣдното сторихѫ и на него настояватъ. Ще рече, че сопротивленіето на нашитѣ Старци противъ злоупотрѣбленіята на грьцкыя патріархъ е каноническо и законно. Тѣ спорѣдъ правилото и спорѣдъ здравыя разумъ, ако бѣхѫ истинскы пастири трѣбаше да възстанѫтъ противъ неправдата коѭто грьцката Патріаршія причиняваше на народа ни, да ся присоединѫтъ къмъ оскорбленыя и онеправданныя Българскый народъ и тъй да го избаватъ отъ гибельнытѣ сѣтнины на отчаяніето.

 

За всичко това нашитѣ Старци не че не сѫ заслужили никакво цьрковно наказаніе, а напротивъ сѫ достойны за сѣка похвала и награда отъ всичката Православна Цьрква за този самоотверженъ свой постѫпъкъ както и достойно ся наградихѫ вече отъ Правдолюбивото ни Правителство.

 

Друго. Патріархътъ ако бѣше правъ, ако бѣше увѣренъ, че не прави нѣкоѭ неправдѫ и нечестіе на Българскыя народъ и ако той не насиляваше нашитѣ Старци сосъ угрозы да дьржатъ насилствевно народа ни подъ негова власть, трѣбаше спорѣдъ цьрковнытѣ правила да повыка, сѫди и осѫди нашитѣ Старци, да чуе кои сѫ тѣхнытѣ и народны оплакованія, та спорѣдъ трѣбованіята на правдата и истинната той да постѫпи съ тѣхъ. Да ся докажеше соборно съ безпристрастіе : До колко бѣхѫ крывы Старцитѣ и до колко сѫ справедливн трѣбованіята на народа; да са разглѣдаше още; тѣ направихѫ ли нѣкое лично прѣстѫпленіе, и нека положимъ че направихѫ, да ся разглѣдаше това прѣстѫпленіе свьрзано ли е съ народныя въпросъ, и това и другы мнимы прѣстѫпленія кой гы прѣдизвыка ? Грьцкыя патріархъ сосъ Синода си твьрдѣ добрѣ знаешо че е виноватъ, че всичкытѣ вълненія, които станахѫ отъ нашія народъ той бѣше гы прѣдизвыкалъ сосъ упорството си. При това още, понеже вопросътъ бѣше извънрѣденъ и Българскыя народъ обвиняваше грьцкѫтѫ Патріаршіѭ въ святотатство тя още отъ пьрвомъ дължна бѣше отъ да бѫде сѫдія по тая работа и прѣдварително дьлжна бѣше да ся согласи съ Българытѣ, та заедно съ тѣхъ да покани прѣдстоятелитѣ

 

 

53

 

на другытѣ самостоятелны Цьрквы, и тогыва тѣ да сѫдѫтъ старцитѣ спорѣдъ 5-то прав. на 2 всел. Съборъ и да разгледатъ народнытѣ трѣбованія, а не сама тя прѣдварително да пише до тѣхъ и сосъ хитритѣ си и софистическы израженія да гы накарова да си составатъ совсѣмъ противно понятіе за работытѣ и за личноститѣ на нашитѣ Старци. Тя това не направи, сирѣчь прѣдварително не ся согласи съ Българытѣ да свыкѫтъ прѣдстоятелитѣ на другытѣ Цьркви, и старцитѣ редовно не сѫди за да не излезатъ на явѣ нейнытѣ прѣстѫпленія, за които Старцитѣ навѣрно щѣхѫ да ѭ изобличатъ. Както и да е нека бѣше станала сама тя сѫдія, като законенъ духовенъ началникъ надъ тѣхъ, но и въ този случай трѣбѣше да постѫпи по цьрковнытѣ правила. 74-то апостолско правило казова ни какъ трѣбѣ да ся повыкуватъ и сѫдѫтъ обвиняемытѣ владыци. То казова тъй:

Онзи епископъ, който ся обвинява за нѣчто отя человѣци достойны за вѣроятіе, необходимо е да ся повыка отъ епископы; и ако дойде и ся припознае или ся изобличи да ся опрѣдѣли църковно наказаніе (епитимія). Ако ли повыканъ непослуша да ся повыка вторично чрезя испратены до него двама епископы. Ако ли и тъй не послуша, да ся повыка и треты пѫть чрѣзъ двама испратены до него владыци. Ако ли и това не уважи и не ся яви, тогива съборътъ, по свое благоусмотреніе, да произнесе за него рѣшеніе за да не помысли, че спечелюва като избѣгнува сѫда. Согласно съ това правило грьцкыя патріархъ сосъ синода си не повыка Старцитѣ нито единъ пѫть чрѣзъ двама владыци, а камо три пати по единъ пѫть въ мѣсецъ спорѣдъ обычая на Православната Цьрква. Че не гы повыка свидѣтелствуватъ патріаршескытѣ протоколы и цѣлъ свѣтъ това знае. Ако слѣдователно повыканы нашитѣ Старци не бѣхѫ ся явили сѣкы щѣше да гы осѫди, че избѣгнуватъ сѫда, но понеже не гы повыка патріархътъ сосъ синода си, напротивъ даже неповыканы когато отивахѫ за да му ся изяснятъ не гы пріимаше и безъ сѣко испытаніе на работытѣ въ тѣхно отсѫтствіе дьрзна да произнесе вьрху

 

 

54

 

имъ изверженія, отлученія и проклятіи, заради това тѣ нѣмѫтъ никаквѫ законнѫ силѫ вьрху Старцитѣ, сѫ ничтожны и не сѫществуѭщи. А понеже съ това поведеніе доказа грьцкыя патріархъ и неговыя Синодъ както и другытѣ които сѫ подписали тыя извержінія, отлученія и проклятіи показахѫ че тѣ сѫ които отбѣгнуватъ сѫда, за това тѣхното рѣшеніе вьрху тѣхъ законно пада и тѣ само за тѣхъ имѫтъ законнѫ силѫ.

 

Освѣнь това и другы още двѣ законны основанія имамы да ся увѣримъ, че тыя изверженія, отлученія и проклятіи никаквѫ силѫ нѣмѫтъ вьрху Старцитѣ. Пьрво че послѣднитѣ още сосъ врѣме бѣхѫ си дали оставкытѣ отъ да ся подчиняватъ на грьцката Патріаршія за това тя не можеше да ся относи къмъ тѣхъ като киріархъ за това и неможеше да гы сѫди и наказова. Второ, че тыя изверженія, отлученія и проклятіи не каноническы станахѫ свидѣтелствува записанныя въ патріаршескытѣ протоколы протестъ на нѣколко владыци, както и другъ единъ протестъ отъ всичкытѣ синодальны грьцкы владыци, който даже е заявленъ въ единъ такрыръ до Правителството противъ Іоакима Патріарха за неканоническото изверженіе на Тьрновскыя Иларіонъ, както лично това подтвьрди и сегашныя Патріархъ Анѳимъ VI-й когато лани ся срѣте сосъ Старцитѣ и братско цѣлованіе имъ даде.

 

Зачто побърза грьцката Патріаршія да произнесе този беззаконенъ сѫдъ вьрху Старцитѣ въ тѣхно отсѫтствіе и безъ испытованіе на работытѣ ? За да не станѫтъ явны нейнытѣ беззаконія, както казахмы, и да има возможность за сѫщата цѣль сосъ крокодилскытѣ си плачевны выкове да замами и сплѣте другытѣ Цьрквы, да гы склони и тѣ прѣдварительно да ся изразатъ противъ Старцитѣ и противъ народнытѣ ни желанія, и тъй да гы тури както и гы тури вече въ трудно положеніе, въ което днесь ся намиратъ и тѣхнытѣ прѣдстоятели, които бѣхѫ ся собрали въ Цариградъ подъ прѣдлогъ ужь да разглѣдатъ въпроса за монастырскытѣ имоты, а собственно да подтвьрдатъ нейнытѣ рѣшенія,

 

 

55

 

неправилностьтѫ и беззаконностътѫ на които тѣ като разбрахѫ нападнахѫ ѭ безъ да дойдѫтъ въ съзнаніе, че всенародно сѫ дължны да обяватъ, че тыя беззаконны рѣшенія никаквѫ силѫ нѣмѫтъ вьрху нашитѣ Старци. Но нека прѣглѣданы този прѣдметъ по-надълго.

 

 

XI. Вьрху нашитѣ ли Старци или върху грьцкыя патріархъ и неговыя Синодъ сѫ приложимы тыя изверженія, отлученія и проклятіи ?

 

Изверженіята, отлученіята и прокліитѣ сѫ най великото и най ужасно орѫжіе на цьрковната власть, орѫжіе дадено отъ Бога на святыитѣ Апостолы, и прѣзъ тѣхъ на тѣхнытѣ прѣемници — на владыцитѣ. Но, както въ военната дисциплина когато нѣкой употрѣблява своето орѫжіе противъ непокорнытѣ согласно съ дѣйствующитѣ законы има законнѫ силѫ, а напротивъ когато не е станѫло това употрѣбленіе съобразно съсъ сѫщото орѫжіе ся наказова злоупотрѣбительтъ, така и духовното орѫжіе когато ся употрѣби не по закона, не по волята и сѫда на Оногозь, Който утвьрѫдава и вмѣнява това употрѣбленіе, т. е. когато е станѫло това не по христіанскыя законъ, не согласно съ волята Божія и христіанската любовь и человѣколюбіе, тогыва злоупотрѣбительтъ на това орѫжіе, като унизитель на божественныя законъ, на Божіето величіе, като человѣкъ който божественнытѣ хотѣнія туря нарѣдъ съсъ человѣчеческытѣ страсти, ся наказова сосъ сѫщото орѫжіе и въ таква мѣрка, въ каквато самъ той рѣши за другыго. Грьцкыя патріархъ и неговыя Синодъ когато провъзгласихѫ това цьрковно наказаніе, работытѣ показоватъ, че тѣ отъ собственнытѣ и отъ вліяніето на страститѣ на грьцкыя народъ ся водихѫ, а Божіѭтѫ волѭ, главныя Божій законъ — христіанскѫтѫ любовь и человѣколюбіе никакъ не зехѫ во вниманіе.

 

 

56

 

Освѣнь това поне за очи трѣбаше да сѫди нашитѣ старци по цьрковнытѣ законы (Втор. 6, Чет. 9, 17. Ант. 44, 15. Сард. 4). Това не направихѫ както казахмы по горѣ, зачтото старцитѣ не бѣхѫ виноваты, личны прѣстѫпленія не бѣхѫ направили, обстоятелствата, които гы заставихѫ да ся присоединятъ къмъ народа и го защитѫтъ срѣщу неправдата бѣхѫ извънрѣдны, законны и изобличавахѫ беззаконіето на грьцката Патріаршія. За всичко това Богъ не вмѣнява на старцитѣ и на народа ни тыя изверженіе, отлученія и проклятіи, а напротивъ ако имамы здравъ разумъ и безпристріастіе, трѣба да вѣровамы, че Той като праведенъ и нелицепріятенъ Сѫдія на патріарха, на неговыя Синодъ и на всичкы които гы подписахѫ или ще подписатъ, гы вмѣнява. Тѣ сѫ самоизвьрженны, самоотлученны и самопрокълнаты. Това подтвьрѫдава и законникътъ на Патріарха Фотія (гл. 9) сосъ слѣдующитѣ думы : Епископътъ който бы отлучилъ или проклѣлъ нѣкого безъ каноническа благовидна причина да бѫде изверженъ, отлученъ и проклятъ, за това споредъ Балсамона, неправедно отлученнытѣ отъ епископа си нѣмѫтѫ нуждѫ да запазатѫ това отлученіе.

 

И тъй нашитѣ Старци сѫ свободны отъ това беззаконно цьр. наказаніе, тѣ сѫ дължны да го считатъ като да не е было както великыя свѣтилникъ и столпъ на православната Цьрква св. Іоаннъ Златоустъ не рачѝ да пази своето отлученіе, което произнесе вьрху него цѣлъ съборъ, който бѣше ся събралъ въ прѣдмѣстіето на Цариградъ называемо Дубъ подъ прѣдсѣдателството на тогывашныя Александрійскый патріархъ Ѳеофилъ. Когато быде попытанъ отъ събора този святый мѫжь, зачто не пази афоризмото, отговорилъ: “не го пазѫ, зачтоте ми ся наложи отъ моитѣ врагове прѣди да стане съборно издирваніе на обвиненіята ми и азъ да гы чуѭ.” Народътъ понеже знаеше че беззаконно быде изверженъ и отлученъ не припознаваше това афирисмо за законно, сѫщо тъй както Българскыя народъ сега не припознава патріаршескытѣ афоресмы, и продължаваше да обыча

 

 

57

 

св. Іоанна повече отъ колкото отнапрѣдъ. Съборътъ като видѣ, че доленъ пада потрѣбова отъ тогывашното правителство да испратѫтъ на заточеніе праведника. На това помагаше и тогывашвата царица Евдокія, която считаше себе си докачена отъ святыя въ проповѣдитѣ му. Св. Златоустъ быде заточенъ въ Измитъ, сирѣчь тамъ дѣто бѣхѫ испратены и нашитѣ Старци въ послѣдно врѣме споредъ желаніето на друга Евдокія — грьцкага Патріаршія. Но понеже народътъ силно бѣше ся възвълнувалъ въ Цариградъ, както нашія, за неправедното заточеніе, Правителството, както сега нашето, за успокоеніе на оскорбленыя народъ подирь 4—5 дни, вьрнѫ въ Цариградъ св. Златоуста при голѣма радость на народа, който и впрѣдъ продължава да уважава пастыря си като каноническы и мѫченикъ. Ако тогыва бѣше сѫдія сегашната грьцка Патріаршія, не щѣше да ся забави да обяви онзи благочестивъ народъ за схизматическы зачтото не припознаваше както сега нашія не припознава неправеднытѣ изверженія, отлученія и проклятіи. Блаженныя Патріархъ Фотій, който тоже бѣше изверженъ и отлученъ, но беззаконно, не счита себе си за такъвъ, казова: “Ужасна бѣше и страшна анаѳемата тогыва, когато тя ставаше отъ страна на благочестивытѣ противъ неблагочестивытѣ .... и когато не е мнѣніето на непріятелитѣ на истината, която прави страшны и тежкы наказаніята, но виновностьта на наказуемытѣ както и невиновностьта имъ прѣврьща въ поруганія тѣхнытѣ наказанія (Фот. Тис. 115). Нашисѣ Старци и народъ сѫ благочестивы, както и самытѣ гърци не могѫть това да откажѫтъ, а повечето членове на събора, който заочно осѫди старцитѣ, сѫ испѫдены владыци изъ Българія за нечестивытѣ имъ дѣла за това и за другы историческы причины тѣ сѫ врагове на насъ, слѣдователно като отъ непріятели произнесеннытѣ изверженія, отлученія и проклятіи врьщатъся назадъ врьхъ тѣхъ, а за нашитѣ Старци нѣмѫтъ никаквѫ силѫ. Както патріарсытѣ Фотій и Игнатій бѣхѫ афоресаны и анаѳематисаны отъ римскытѣ папы Николай и Адріанъ както и отъ сѫборытѣ при

 

 

58

 

тѣхъ между прочимъ и за това, че реченнытѣ Патріарсы непозволявахѫ на папитѣ да владѣѭтъ цьрковно Българскыя народъ отъ политическѫ цѣль и съ намѣреніе да го запазѫтъ отъ папскытѣ пропаганды, не дадохѫ никакво внимаяіе на тыя отлученія и проклятіи както и цѣла восточната Цьрква до сега не гы припознава. Св. Аѳанасій афоресанъ незаконно не запази това цьрковно наказаніе. Всичката восточна Цьрква прокьлната отъ западната до днесь не счита себе си за таква. Московскый Митрополитъ Пименъ въ 1387 годинѫ неправедно былъ низложенъ и послѣ повыкнѫтъ отъ грьцката въ Цариградъ Патріаршія на сѫдъ — понеже него врѣме Россія съвьршенно още не бѣше ѭ отвьрлила. Тука той заедно съсъ другы единъ рускы епископъ Ѳеодоръ като видѣлъ, че го маѭтъ и не даватъ никакво рѣшеніе, вѣроятно за да извадѫтъ нѣчто отъ него, като прокълнали Цариградъ и неговыя рѣдъ тайно си отиватъ въ Росіѭ, и тамъ прѣспокойно зели да рѫкополагатъ священници и владыци.

 

Това сѫ духовнытѣ плодове на грьцкытѣ Патріарси! Но нека ся вьрнимъ къмъ прѣдмѣта. Ученикътъ на апостола Павла св. Діонисій Аріопагитскый въ 7 глава за цьрковната Іерархія слѣдуѭщето казова за оныя които безсмысленно и отъ страсгь афоресоватъ : “Священноначалницитѣ имѫтъ силѫ да отлучаватъ като изявители на божественнытѣ сѫдове (Εκϕὰντορες τὼν θειών κριματων), но велемѫдрото богоначаліе, подиръ тѣхнытѣ страсти, велегласно казовамы, раболѣнно на вьрви; то вьрви (слуша гы) само тогыва, когаго наставляемы отъ Святаго Духа, осѫденнытѣ (чрѣзъ нихъ) отъ Бога достойно ся отлучаватъ. Св. Максимъ като тълкува тыя думы казова : "Ако вьнъ отъ Божественната цѣль нѣкой священноначалникъ афореса или анаѳематиса нѣкого, тогива волята Божія не ся соглашава сосъ него, Богъ сирѣчь не го слуша, и афоресанныя не е афоресань, и прокьлнетыя не е прокьлнѫтъ, зачтото по Божій сѫдъ а не по (человѣческо) щеніе това е дълженъ да произнесе (глѣд. гр. кормч.). А че по свое щеніе и отъ мщеніе

 

 

59

 

къмъ насъ грьцката Патріаршія произнесе вьрху старцитѣ оныя изверженія ся доказа, за това Богъ не слуша грьцкѫтѫ Патріаршіѭ, не ся уподоблява на нейнитѣ страсти. Богъ поручаемъ небываешъ. Ето зачто Негово Блаженство нашія Екзархъ заедно сосъ Т. Т. Прѣосвященства Дороѳей сега Скопскый, Парѳеній Пиротскый и Генадій Велешкый като изявители на Божіитѣ сѫдове, като священноначалници, които имѫтъ власть да вьрзоватъ и развьрзоватъ. (Мат. 18, 18). Тържественно съ писменно дѣяніе въ Ѳоминѫтѫ недѣлѭ на настоящата година обявихѫ незаконностьтѫ на тыя изверженія отлученія и проклятіи и заповѣдахѫ на благочестивыя Българскый народъ да гы счита за ничто, като да не сѫ были.

 

И тъй това цьрковно наказаніе не може да ся приложи вьрху нашитѣ старци, а напротивъ, спорѣдъ приведеннытѣ доказательства пада вьрху главѫтѫ на грьцкыя патріархъ и вьрху неговыя Синодъ и вьрху другытѣ бывши испаднѫлы Цариградскы Патріарси и владыци, които дьрзнахѫ и вьрху оныя които бы послѣ дьрзнали да гы подпишатъ. Въ дополненіе на горнытѣ доказательства че грьцкыя патріархъ, неговыя Синодъ и соподписавшитѣ беззаконото дѣяніе като беззаконны сѫдіи сѫ достойны за осѫжденіе отъ святыитѣ вселенскы Съборы привождамы слѣдуѭщето правило на 7-й Вселенскый Съборъ, който казова както слѣдова:

“опрѣдѣлявамы: чтото никакъ да не умышлява (нѣкой) епископъ отъ низка корысть да употрѣблява въ прѣдлогъ (поводъ зима отъ) мнины грѣхове, да иска злато или срѣбро или друго нѣчто отъ подчиненнытѣ епископы (както грьцк. Патріаршія отъ старцитѣ да ѝ оставатъ нѣколко епархіи и да ѝ опрѣдѣлятъ единъ малъкъ данъкъ да ѝ дава народътъ) или клирици или монаси. За что апостолътъ казова : “неправеднытѣ царство Божіе не ще наслѣдатъ (1 Кор. 6, 9), и още : не трѣба дѣцата да печелѭтъ имѣніе за родителитѣ, а родителитѣ за дѣцата (2 Кор. 42, 14).

Заради това, ако ся забѣлѣжи, че нѣкой поради истязаніе, злато или друго нѣчто (подъ

 

 

60

 

което разбери сичко, което ся относи до нашето онеправдованіе) или по своя нѣкоя страсть, забранява служеніето и афоресова нѣкого отъ своитѣ клирици или заключава честный храмъ (както това направихѫ много владыци по Българія и въ послѣдно врѣме единичкѫтѫ народнѫ цьрквѫ въ Цариградъ сама грьц. Патріаршія затвори като подѣйствува чрѣзъ Правителството, да спрѣ и священницитѣ отъ служеніето) за да не быва въ него Божія служба, такъвъ, като устремлява своето неистовство и вьрху безчувствененнытѣ прѣдмѣты на истиннѫ е безчувствененъ : и трѣба да ся подвьржи на сѫщото, на което подвьргналъ другыго и ще ся обьрне неговата болѣзнь вьрху неговѫтѫ главѫ, зачтото е прѣстѫпникъ на Божіата заповѣдь и на апостолскытѣ постановленія. Зачтото заповѣдова и Петьръ вьрховныя апостолъ : Пасите което е у васъ Божіето стадо, като го посѣщавате не съ нуждѫ, но съ воля и по Бога ; нито съ неправедны прибыткы, но усердно : нито като да собладавате причта, но образы бывайте на стадото : и когато ся яви пастыреначалникътъ ще пріемете неувадаемый вѣнецъ на славата.

 

 

XII. При такво незаконно изверженіе, отлученіе и прокълняваніе благодатьта на архіерейството уничтожавали ся въ лицата върху които тѣ сѫ произнесены ?

 

Прѣди да докажемъ догматическы, че благодатьта на архіерейството не ся уничтожава въ лицата, вьрху които беззаконно сѫ произнесоватъ тѣ, нека ся спрѣмъ малко вьрху здравыя разумъ по този прѣдметъ като ся попытамы: благодатьта Христова зависи ли отъ человѣческата воля ? Ако прѣдположимъ, че зависи, тогива человѣцитѣ ся крьщаватъ, миропомазоватъ, исповѣдоватся, причащаватся по волята на священнослужителя, а понеже человѣческата воля

 

 

61

 

като не свята, не съвьршенна, е измѣнчива, непостоянна, то и освященіето, което ся получава въ таинството послѣдова измѣненіето на съвьршителя. Като е тъй и благодатьта, коьъто сѫ пріели нашитѣ Старци прѣзъ грьцкытѣ владыци, отъ Патріаршіята понеже днесь сѫ сьрдиты намъ, понеже тѣхното благоволеніе къмъ насъ ся е измѣнило, благодатьта ся дига отъ тѣхъ. Но това заключеніе е противохристіанско, безбожническо и самата грьцка Патріаршія и най голѣмытѣ фанатици грьци противъ насъ не вѣровамы да сѫ согласны съ него.

 

Вопросътъ ся рѣшава удовлетворително отъ ученіето за таинствата въ отношеніе къмъ този прѣдметъ. Постоянното догматическо ученіе на Православната Цьрква е было и е въ че Христовата Цьрква подъ таинства ся разумѣватъ богоучреденнытѣ священнодѣйствія въ които прѣзъ видимы или на чувствата подлежащи знакове сообщава ся на человѣцитѣ невидима спасительна или благодатна сила Божія или иначе благодатьта на Святаго Духа (Догм. Бог. Ант. § 277). При таинството на рѫкоположеніето Духъ Святый невидимо освящава рѫкополагаемыя, но Той иска, чтото това да става при посрѣдство на человѣци (владыци, които сѫ получили законно рѫкоположеніе) съ возлеженіе на рѫцѣтѣ (Дѣян. 14, 2, 3. 29. 1 Тим. 1, 5. 5. 22. 4, 14. 2 Тим. 1, 6). Спорѣдъ това откровенно ученіе рѫкоположеніето, както и другытѣ таинства, казова Св. Іоаннъ Златоустъ, извьршава самъ Богъ, а не священнослужительтъ. Возлагася рѫка връхъ человѣка, но съвьршава самъ Богъ. Съ другы думы сѫщото казава и св. Игнатій Богоносецъ, че назначеннытѣ по опрѣдѣленіето на Іисуса Хрисга ся утвьрѫдавагъ по неговата воля отъ Неговыя Духъ Святый въ священныя санъ. Святый Амросій: — Епископа посвящава въ чинъ, а Богъ усвоява достоинството ( De dignit. Sacerd. с. 5). Недостойныя съвьршитель на таинството не прѣпятствува на благодатьта на Св. Духа да являва въ него силѫтѫ си както и недойстойно пріемлющія не уничтожава тѫзи силѫ. Както свѣтлината на слънцето, учи Блаженныя Августинъ, не губи чистотѫтѫ си

 

 

62

 

за това, че пада врьхъ кальтѫ и другы нечисты мѣста, тъй и таинството не губи спасителнѫтѫ си силѫ за това, че ся съвьршава отъ недостойны пастыри (Фракт. Волъ Іох.ханъ). Слѣдователно за да бѫде дѣйствително рѫкоположеніето иска ся правиленъ образъ на съвьршеніето, закопно лице, което съвьршава таинството и другытѣ необходимы принадлежности : возложеніе на рѫцѣтѣ врьхъ поставляемыя и молитва, а отъ пріемлющыя рѫкоположеніето иска ся да има вѣрѫ и нужнѫ готовность и способность за да пріиме благодатьтѫ, която ся сообщава прѣзъ таинството (Догм. Бог. Фил. 248). Благодатьта едначъ сообщена обитава въ душата на рѫкоположенныя (1 Тим. 4, 14. 2 Тим. 1, 6).

 

И тъй Божіята благодать не зависи отъ человѣческата, тя ся съобщава независимо отъ волята на Съвьршителя, но за да ся сообщи иска ся само той да бѫде тука необходимо каноническо орѫдіе, орѫдіе на Духа Святаго а отъ пріемлющыя рѫкоположеніето, ся иска вѣра, готовность и способность да служи. Ще рече, че сообщеніето на благодатьта тука, ся обусловлюва повече отъ волята на пріемающыя ѭ. Както при рѫкоположеніето независеше сообщеніето на благодатьта на Святаго Духа отъ человѣческата воля т. е. отъ рѫкополагающія, тъй тя независи отъ нея и подирь рѫкоположеніето когато той — съвършительтъ, бы поискалъ да ѭ уничтожи въ лицето на което ся е сообщила правилно и което не е изгубило нито разположеніето да ѭ има, нито готовностьтѫ да служи, нито пакъ е станало неспособно за нея. Человѣкътъ — владыката иска напримѣръ да уничтожи или да дигне отъ нѣкой священникъ благодатьтѫ на Св. Духа, тя не ся дига, не ся уничдожава, ако това лице не е изгубило трѣбуемото отъ него условіе за да ѭ има. Това особенно не може да бѫде когато священноначалникътъ отъ ярость или ненависть обявлява уничтоженнѫ священническѫтѫ благодать, зачтото както видохма по-горѣ спорѣдъ Св. Діонисія Божіята воля не ся соглашава съ человѣческата, когато тя, независи или не ся

 

 

63

 

соображава и недѣйствува согласно съ пьрвата. Человѣческытѣ съдове и рѣшенія само тогива сѫ дѣйствительны и святы, когато сѫ сообразны съ Божія законъ — сосъ Христіанската любовь. Божіята благодать не става подиграло на человѣческытѣ страсти. Както самъ Богъ ѭ сообщава, при правилното извьршваніе на таинството, на достойныя, тъй самь Той ѭ и дига послѣ отъ недостойныя.

 

За да не бы ся унижавала Божіята благодать на священството и на тритѣ степени въ подобны случаи, Св. Отци сѫ опрѣдѣлили правила, които изискуватъ врѣме, безпристрастіе и съборы за да открыѭтъ виновстьтѫ или невинностьтѫ на обвиняемытѣ лица. Грьцката Патріаршія спорѣдъ тыя правила не постѫпи когато провозгласи изверженіята, отлученіята и проклятіитѣ, зачтото внѫтренно бѣше увѣрена, че нѣма законны основанія до стори това нечестиво дѣло, че нашитѣ старци не само не сѫ сторили нѣкоѭ погрѣшкѫ противъ архіерейскыя санъ, не сѫ изгубили нию вѣрѫтѫ, нито способностьтѫ нито разположеніето да служатъ, но даже сѫ зели на себе трудното дѣло да нарѣждатъ Българскѫтѫ Православнѫ Цьрквѫ, коѭто тя, грьцката Патріаршія, бѣше ѭ докарала въ плачевно разстройство, — а това тя направи просто отъ ярость, отъ лично мщеніе къмъ Святыитѣ наши владыци и къмъ Българскыя народъ както и отъ политическа цѣль и за угожденіе на страститѣ на грьцкыя народъ и на испѫденнытѣ грьцкы владыци отъ Българія.

 

И тъй понеже грьцката Патріаршія не ся води и въ това отношеніе отъ волята Божія, отъ Божія законъ, а отъ своитѣ страсти, отъ които Божіята воля и законъ не са води, нейныя сѫдъ като не е согласенъ съ Божія сѫдъ, и понеже нашитѣ старци не сѫ постѫпили противъ Божіята воля, а сѫ защищавали правдѫтѫ и истинѫтѫ, за това Богъ не уничтожава благодатьтѫ на архіерейството въ нашитѣ старци, тя пребывава въ тѣхнытѣ души отъ като имъ ся е сообщила при рѫкоположеніето ако и беззаконно да сѫ произнесены вьрху имъ реченнытѣ изверженія отлученія и проклятіи. Да ! нашитѣ Старци сѫ дѣйствителны каноническы

 

 

64

 

архіереи, и законны пріемници на св. Апостолы. За това каквыто и да иска грьцката Патріаршія правила да приложи вьрху тѣхъ не ще да имѫтъ никаквѫ силѫ на този за тѣхъ нито за народа понеже сама тя вече подлежи на цьрковенъ сьдъ за този беззаконенъ нейнъ постѫпъкъ и даже сама себе вече е осѫдила на изверженіе, отлученіе и проклятіе.

 

 

XIII. Главната причина на заслѣпленіето на грьцката Патріаршія.

 

И самыя простъ разумъ лесно разбира, че притязаніята на грьцката Патріаршія както и нейнытѣ постѫпкы относително кънъ нашитѣ Старци и народа ни сѫ противны на правдата и истината. Но както нѣма явленіе безъ причина, така и това заслѣпленіе на грьцката Патріаршія трѣба да има своѭ причинѫ. За да намѣримъ тѫзи причинѫ трѣба да вьрлимъ единъ кратъкъ поглѣдъ вьрху исторіѭтѫ на грьцкыя народъ. Като возлезимъ въ Христіанскытѣ врѣмена ный намирамы въ Европейскытѣ брегове на юговостокъ единъ малъкъ, но доволно напрѣдналъ народъ прѣдъ другытѣ. То е грьцкыя. И той както всичкытѣ другы отпьрвомъ былъ бездоменъ, живѣлъ по пощерытѣ отъ дѣто и получилъ названіето си мирмидонесъ зачтото като мравкытѣ въ тѣхъ живѣлъ. Тамъ дѣто брѣговетѣ на близко ся прѣсичатъ сосъ малкы рѫкове и има на близо имъ острове и другы цѣлизны (материци) съобщеніето по-лесно и по-бързо става както и обмѣнътъ на мыслитѣ и познаніята. Това географическо положеніе за Грьція было много важно въ онова врѣме, когато е нѣмало телеграфы, шосета, желѣзны пѫтища и параходы. Тя като морска страна въ него врѣме имала часты сношенія въ мало-азійскытѣ брѣгове съ Финикія и Египетъ и даже съ Аравія. Изъ Египетъ ся прѣсѣлили тука нѣколко колоны съ прѣдводители учены хора, каквыто сѫ быди Кекропсъ,

 

 

65

 

Кадмъ и другы които и писменностьтѫ донесли въ Грьціѭ. Това сближеніе на Египетъ съ Грьція сближило и грьцкѫтѫ религіѭ съ Египегската и отъ тука ся далъ поводъ къмъ философствованіе. За това когато другытѣ народы още спіяхѫ въ мрака на невѣжеството, тамъ ся появили вече учены мѫжье, философы, риторы и училища, които обаче въ сѫщото врѣме вдѫхнали на народа гордость и прѣзрѣніе къмъ другытѣ народы толкозь чтото грьцитѣ зели да казоватъ : посъ ми и Еллинъ варваросъ— сѣкы който не е грькъ е варваринъ (необразованъ, дивъ). Тѫзи надменность зели сосъ себе си и грьцкытѣ прѣсѣленія, които тогива ставахѫ въ Крѫмъ, по край западнытѣ брѣгове на Черното и Бѣло морета, дѣто и до днесь тукъ-тамѣ по оныя мѣста ся намиратъ грьци. Тыя прѣсѣленія много бы развили могуществото на грьцкыя народъ, но Македонското царство спрѣло бѣше напрѣднованіето му. Александръ Великый отъ като покори ма себѣ Грьціѭ много грьци сосъ себе си зелъ былъ въ Египетъ, дѣто при неговытѣ прѣемницй языка и образованіето си распространихѫ. Въ Александрія ся стекавали тогива всичкытѣ учены. Тука была знаменитата книгохранителница, отъ тука сѫ излизали почти всичкытѣ тогивашны учены и тѣ ся разпрьскали по тогивашныя извѣстенъ свѣтъ. Всичкыя почти образованъ класъ по оныя мѣста изучавалъ и говорилъ грьцкыя языкъ и самытѣ даже Евреи были отличны Еллинисты, за това глѣдамы много учены отъ друга народность въ него врѣме да списоватъ на този языкъ както напримѣръ ученыя Евреинъ Филонъ, Іосифъ Фловій и другы. По тази причина и святыитѣ Евангелисты освѣнь Матѳей, и Апостолытѣ, Евреи родомъ, священнытѣ си книгы написахѫ на този языкъ. Всичко това учено богатство разработено не отъ грьци на грьцкы языкъ, както гледамы и въ Христіанскытѣ врѣмена отъ много отци и другы, не отъ грьцка народность, да ни сѫ оставили много сочиненія, които грьцитѣ сѫ считали и до днесь даже гы считатъ за свой имотъ. Грьція послѣ падна въ Римското иго, но и сега пакъ грьцкото образованіе не ся изгубило. Въ Аѳинѫ ходили да ся учатъ

 

 

66

 

и отъ самыя Римъ, и много Римляне тогива списовали на грьцкыя языкъ. За това сравнително съ грьцкото образованіе и грьцката гордость и прѣзрѣніе къмъ другытѣ народы напрѣдновали. Въ такво положеніе гы завари и Христіанството. Когато Константинъ Великый прѣнесе прѣстола си въ Византіѭ тука намѣрилъ много Христіане отъ грьцка народность, а понеже въ Римъ твьрдѣ малко Христіане бѣхѫ станали отъ высшія него врѣме классъ, който вынагы повече вліяніе има на правителственнытѣ работы, твьрдѣ малко послѣдовали императора въ неговѫтѫ столицѫ, и понеже той въ правителственнытѣ работы много повече прѣдпочиташе христіанетѣ, за това тука въ Цариградъ повече грьци духовны и міряне были забыколили прѣстола му, които глѣдамы послѣ твьрдѣ голѣмѫ роль да играѭтъ и въ цьрковнытѣ и гражданскы работы и постепенно до толкозь да ся усилявагъ чтото да завладѣщтъ даже и самыя прѣстолъ. Латинската народность тука напротивъ отъ день на день ся умалявала и въ послѣдно врѣме почти была изгубила тука политическото си вліяніе, но при всичко това не могла да глѣда прѣдъ себе си да ся возвеличава единъ народецъ съ нейныя потъ, да зима въ рѫцѣтѣ си управленіето на дьржавата, който го считалъ за свой подданный. Но ако въ новый Римъ Италіанцитѣ были изгубили пьрвенството въ гражданскытѣ работы, за това пакъ въ старый Римъ и во всичкыя христіанскы міръ спорѣдъ цьрковнытѣ правила тѣ имаха пьрвенство, за това тѣ задумали чрезъ свойя въ Римъ Епископъ, чрезъ вліяніето въ цьрковнытѣ работы да воздигнѫтъ древныя Римь сосъ всичката му древна славѫ. Отъ тука ся поражда соперничество между двата Рима : кой кого да надвіе въ прѣвозмаганіето, а понеже и двата чрѣзъ политическа силѫ не можехѫ вече това да достигнѫтъ, то работили чрѣзъ духовнытѣ си началници това да сполучатъ. Ето по коя причина папытѣ измыслюватъ новы ученія, а Цариградскыя патріархъ, като не моглъ това да направи задьржимъ отъ Православното ученіе, кичался сосъ титлы: „Вселенскый, Божественно святѣйшество,“ за да праватъ

 

 

67

 

впечатлѣніе на простытѣ народы, които ся намирали тогива подъ вліяніето на този или онзи Римъ. Послѣднытѣ титлы, особенно пьрвата, грьцката надменна глава буквално разбира: т. е. че грьцкыя патріархъ дѣйствително има власть надъ всичкѫтѫ вселеннѫ, за това и си позволи въ послѣдно врѣме да уничтожи самостоятелностьтѫ на Българската Цьрква, а въ наше сега врѣме да извьрши оныя беззаконны дѣла вьрху нашитѣ старци безъ да попыта истиннѫтѫ Вселенскѫ Цьрквѫ като другъ папа. Мимоходомъ нека напомнѫ, че отъ това взаимно соперничество не малко е прѣтерпѣла и нашата Цьрква въ онова врѣме, зачтото и двѣтѣ страны ся надваровали: Коя по-скоро да ѭ задьржи за себе, и че това соперничество пакъ отъ друга страна стана причина да ся развіе и утвьрди нашата книжевность и самостоятелность на Цьрквата ни. Както и да е грьцитѣ останахѫ владѣтели както на царскыя така и на цьрковныя Ѳронъ въ Византійската Дьржава и отъ тогива ся сложило у тѣхъ убѣжденіе вече, че сѫ законны наслѣдницы и на двата ѳрона. Гордостьта имъ слѣдователно още повече ся увеличавала до толкозь чтото обѣщавала имъ да бѫдѫтъ міродьржители. Но частытѣ набѣгы опустошенія на Атила, Крума, Симеона Великаго и изобщо на Българското Царство до толкозь разслабили тѫзи мнимо-грьцкѫ дьржавѫ, чтото доволно было най-сѣтнѣ да ся яватъ прѣдъ стѣнытѣ на Цариградъ Османскытѣ орѫдія за да ся строполеса този разклатенъ колосъ. Мнимонаслѣдницитѣ на тази паднала дьржава не могли и още не могѫтъ да забраватъ, че единственната вънкашна причина на тѣхного паданіе сѫ Българытѣ, за това отъ сега най велико прѣзрѣніе и ненависть ся сложи въ главытѣ и въ сьрдцата на грьцитѣ къмъ Българытѣ безъ да разберѫтъ че ничто на този свѣтъ не става безъ Божій Промыслъ.

 

Подирь паденіето на тая дьржава у грьцитѣ ся образова една мечта наречена велика идея за воздигнуваніето на дьржавата. При тыя мысли трѣбаше да ся погрижатъ за срѣдства и за отстраненіе на причинытѣ, които содѣйствувахѫ

 

 

68

 

на паденіето. Колкото за Българытѣ придумали чрѣзъ интригы да уничтожатъ самостоятелностьтѫ на Цьрквата имъ и тъй да могѫтъ отъ една страна да ся обогатяватъ сосъ пары и вліяніе, а отъ друга да увеличаватъ народа си съ погрьчваніето на Българытѣ. Задуманното испълнили когато патріархъ Митрофанъ третій търновскѫтѫ Патріаршіѭ въ 15-то, а Самуилъ въ 1766—1767 Ипекскѫтѫ и Охридскѫтѫ уничтожили. Цѣльта спорѣдъ моето мнѣніе лесно можеше да ся достигне ако дѣйцитѣ бѣхѫ хора съ политическы и практически умъ, ако бѣхѫ высокообразованны, безпристрастни и высоконравственны. Но грьцкото духовенство което бѣше зело на себе осѫществленіето на тая цѣль, за сожаленіе на грьцитѣ, бѣхѫ человѣци совсѣмъ съ противоположны качества. Освѣнь това народната гордость, прѣзрѣніе и ненависть къмъ насъ и въ духовенството до толко ся воплотило, чтото отъ голѣмото си заслѣпленіе и при самыя свѣтъ на Евангеліето явны признаци показовало че то счита Българытѣ за най непотрѣбенъ и ничтоженъ и варварскы народъ. Грьцкытѣ владыци бѣхѫ увѣрены че невѣжитѣ Българы ничто не могѫтъ направи противъ тѣхъ за това и насилствата отъ день на день увеличавахѫ и Българскыя народъ ся виждаше да ся намира въ края на живота си. Но благодареніе на невѣжеството, на безнравственностьта и на нечуенытѣ насилства на грьцкытѣ деспоты разбудихѫ отъ дълбокъ сънъ и докарахѫ да дойде въ сознаніе Българскыя народъ, че необходимо е да изгони изъ себе си тыя натурници и мѫчители свои. Българытѣ при голѣмы жертвы, благодареніе на просвѣтенныя и правдолюбивыя ни Господарь Султанъ Абдулъ Азисъ сполучихѫ и съ това смажихѫ заносчивостьтѫ на грьцката гордость, разтурихѫ за всегда и на цѣлъ свѣтъ изевихѫ грьцкѫтѫ мечтѫ нареченѫ великѫ идеѭ като сполучихѫ цьрковнытѣ си правдины, като возтържествова Българската правда, а грьцката крывда явна стана. Освѣнь това Българытѣ сось своята сполука отворихѫ очитѣ и на караманліитѣ и на Арнаутытѣ да искѫтъ самостоятелнѫ Цьрквѫ.

 

 

69

 

Ето зачто грьцката Патріаршія и грьцитѣ заслѣпены днесь отъ ядосованіе скърбь и негодованіе къмъ насъ готовы сѫ ако е возможно съ една капка вода да ны одаватъ, горы и планины да строполесатъ надъ главытѣ ни за да ся уничтожимъ, да ся невидимъ отъ този свѣтъ. Ето зачто тѣ въ лицето на Патріарха и синода си испуснахѫ изверженія, отлученія и проклятіи вьрху старцитѣ и народа ни, а въ тыя дни вече сѫ заговорили тѣхнытѣ вѣстници за да провозгласатъ схизмѫ, простородіето грьцко надъхаватъ съ фанатизмъ къмъ Българытѣ като къмъ схизматици за да вьрлѭтъ прахъ въ очитѣ на дипломатическыя свѣтъ за да не види и да не разбере что ся крые задъ всичко това . . .

 

 

XIV. Заключеніе и прѣдназначеніето на Българскыя народъ.

 

Много прискорбно е да разкрыва человѣкъ беззаконія на една Цьрква, която толкозь много е заслужила на Христіанството и на православната Цьрква, много соблазнително е за религіозното чувство да показовамы таквы нечуены злоупотребленія у служителитѣ христовы. И ный съзнавамы ся, при сѣко разсѫжденіе на настоящія си трудецъ не малко скърбь осѣщахмы въ сьрдцето си при мысьльта : каквы трѣба да бѫдѫтъ Христовытѣ Пастыри и каквы гы виждамы днесь. Като си наумишь даже, че у тыя хора нѣма нито Христіанскѫ вѣрѫ, нито человѣщинѫ за това не малко соблазнь ще ся развіе въ тебѣ читателю. Но нека да не ся смущавамы, да не дохаждамы въ непріятны заключенія. Человѣкъ трѣба да бѫде великодушенъ, да знае, че человѣкъ като слабъ лесно пада, помрачавася отъ страсти и отъ различны обстоятелства неосѣтно. Той ся намира въ борба между трѣбованіята на плътьта и трѣбованіята на вѣрата. Свѣтлината на Евангеліето е чиста несравненно повече отъ златото и слънцето, а воспріимчивостьта и нравственното

 

 

70

 

разположеніе на человѣка къмъ нея е непостоянно. Той става Христіанинъ колкото има воспріимчивость и нравственно расположеніе къмъ тази свѣтлина, и колкото той е усвоилъ и осѫществилъ въ живота си Евангелскытѣ истины. Отъ тази точка трѣба да глѣдамы и на сѣко высокопоставено лице както напримѣръ на днешнытѣ управители на Цариградската грьцка Цьрква, които още не сѫ ся избавили отъ язкческыя духъ на бащитѣ имъ, и въ сѫщото врѣме трѣба да имамы философско тьрпѣніе, та поради тѣхъ да не ся истудява въ насъ религіозното чувство къмъ святата Христова Вѣра, която не ся осквернява отъ недостойнытѣ священнослужители както и отъ лошавытѣ Христіане, както слънцето не ся осквернява ако и да прѣминува нечисты мѣста. Христіанството не изведнажь, а постепенно ся осѫществлява както во всичкого человѣчество така и въ отдѣлны личности. Оныя мѫжье, които напълно сѫ го осѫществили въ живота си, които слѣдователно сѫ застанали выше надъ человѣческытѣ увлеченія и страсти наричамы святыи. Ето тыя святыи мѫжье сѫ составлявали вселенскытѣ и помѣстны съборы и воодушевляемы отъ Христіанската любевь и отъ Духа Святаго рѫководимы оставихѫ ни толкозь добры правила за управленіе на Цьрквата, за Христіанската нравственность и ученіе. Тѣхнытѣ правила сѫ Божественны, и като таквы тѣ сѫ имали прѣдъ очи да икономисатъ и врѣменны нужды, които тогива ся появлявали и впрѣдъ или и сѣкогашь могли да ся появляватъ въ человѣщината. Ако грьцката патріаршія бѣше ся водила отъ духа на св. Отци, отъ духа и цѣльта на правилата, то не само въ буквалныя но и въ внѫтренныя смыслъ и щѣше намѣри Българскыя въпросъ противенъ на тыя правила, не щѣше да впада въ недопростены заблужденія. Главната цѣль на цьрк. правила е да ся пази цьрковныя миръ, Христіанската нравственность и Православіето. Когато за достиженіе на тая цѣль е нужно нѣкое, по видимому, измѣненіе на нѣкои правила, които ся относятъ до измѣняемостьта на географическы граници, и вънкашны привилегіи, не трѣба да ся задумавамы да пріимемъ

 

 

71

 

това прѣиначеніе сосъ цьрковно впрочемъ рѣшеніе безъ забава. Но грьцката Патріаршія цьрковнытѣ правила употрѣблява само за доказованіе че нейната крывда е правда. Да, за грьцитѣ сѣко прѣтълкованіе на правилата е возможно когато ся достига великата идея и когато това прѣтълкованіе угождава на страститѣ имъ. Грьцитѣ види ся си позволяватъ това зачтото женихътъ, мнимовселенскыя патріархъ е сосъ тѣхъ . . . И ный Българытѣ съ простодушіето си толкозь врѣме сѣдохмы да гы слушамы да ни баѭтъ со своитѣ софизмы при рѣшеніето на въпроса, додѣ най сѣтнѣ и най простытѣ наши селяне разбрахѫ, че нашитѣ желанія не сѫ противны нито на Евангеліето нито на цьрковнытѣ правила, а сѫ противны само на грьцката велика идея и на корыстолюбіето на Фенерскытѣ Отци, и че когато грьцитѣ казоватъ велика Христова Цьрква трѣба да разбирамы подъ тыя имена гр. народъ и грьцкы интересы и ничто повече, и даже до такво нечестіе достигнахѫ чтото Православіето на вселенската Цьрква да отождествяватъ съ Елленизма, който Св. отци считахѫ тождествененъ съ идолопоклонство, за това и сѫ го изгонили отъ цьрковныя языкъ.

 

За това, като ся възстановлява сега нашата Цьрква противъ волята на гр. Патріаршія, открыва са на насъ Българытѣ такъ задатъкъ отъ Божія промыслъ въ този міръ, който трѣба да ся стараемъ да испълнимъ толкозь по-точно, колкото повече противникътъ отсрѣща не прѣстава да пуща вьрху насъ стрѣли на разновидны клѣвети и козны. Ный Българытѣ имамы священнѫ дължность да запазимъ въ точность всичко, что ни сѫ оставили святыитѣ Отци, да запазимъ Православіето, та съ това да докажемъ на непримиримытѣ наши врагове, че както противъ тѣхното отвратителио желаніе, въ границитѣ на отечественнытѣ правила, на правдата и истината основаны искахмы възстановленіето на Цьрквата ни, тъй врьхъ сѫщитѣ начала основаны ще запазимъ Православіето у себе си, и ще го запазимъ като очитѣ си въ честь и славѫ на всеобщата Вселенскѫ Цьрква и за примѣръ и изобличеніе на грьцигѣ, които направихѫ Цариградскѫтѫ

 

 

72

 

пристанище на корыстолюбіе и свѣтовны видове. Трѣба да смы увѣрены ный Българытѣ, че великѫ заслугѫ ще принесемъ на Православнага Църква, на цѣло человѣчество, като покажемъ че Православіето е единственныя корабъ въ който ся спасаватъ народытѣ, е вѣра която не нарушава народнѫтѫ личность, а ѭ воздига не во врѣдъ на другы народы. Да докажемъ, че Православната Цьрква запазва свободѫтѫ и равенството на народытѣ, че е вѣра, която правилно воздига и развива съзнаніего на народната личность на народытѣ и гы ввожда въ согласіе. Да! Българскыя народъ наистинѫ отъ Божія промыслъ е призванъ да поправи теченіето на цьрковната исторія, сосъ живота си да омые пятното, което направи грьцкото духовенство и народъ да падне врьхъ свѣтлѫтѫ одѣждѫ на Христовата невѣста — Цьрква прѣдъ другытѣ иновѣрны народы ; да поправи еднѫ великѫ погрѣшкѫ която докачаше Христіанскѫтѫ свободѫ и равенство на народытѣ въ Цьрквата — погрѣшкѫ, която отождествляваше и ограничаваше вселенскѫтѫ Цьрквѫ съ единъ народъ за вещественны неговы интересы. Това е прѣдназначеніето на Българскыя народъ отъ Бога въ този міръ. За това дължмы смы отъ една страна да избѣгнувамы отъ оныя злоупотрѣбленія, които имахѫ грьцкытѣ владыци и народъ, а отъ друга да стоимъ будны противъ сѣко докаченіе на Православіето отъ дѣто и да е. Въ противенъ случай, не дай Боже, ще подтвьрдимъ грьцкытѣ увѣренія, прѣдъ другытѣ Цьрквы, че това направихмы не отъ любовь къмъ Православіето и не за да отбѣгнемъ отъ злоупотрѣблевіята, и тогива вмѣсто да соединимъ и запазимъ народа ще го раздѣлимъ на противоположны части, — което Богъ да до непусне — които вече трудно е да ся соединѫтъ. Тогива, не дай Боже, ще ся накажемъ прѣдъ просвѣтенытѣ народы и прѣдъ Правителството ни, които тъй много ни сочувствуватъ, недостойны, вѣтренны. Всичко ще са достигне съ Божія помощь, когато имамы миръ, согласіе и единодушіе, а най повече да увеличавамы искреннѫтѫ приверженность къмъ Прѣстола на Негово Императорско

 

 

73

 

Величество, Просвѣщенныя и благодѣтелныя ни Господарь Султанъ Абдулъ Азисъ, единственныя виновникъ на нашето избавленіе отъ грьцитѣ, името на когото за това во вѣкы вѣковъ достодолжно и съ благодареніе ще ся въспоминава и слави у признателныя нашъ Българскый народъ!

 

 

XV. ЗА ПРОВЪЗГЛАСЕНАТА СХИЗМА.

 

Наконецъ при свьршваніето на настоящія си трудъ извѣстихмы ся, че събраныя въ Фенеръ съборъ дьрзна да провъзгласи схизмѫ вьрху Православното Българско духовенство и вьрху Българскыя народъ. Подирь много частны прѣпирны между себе членоветѣ на това съборище пьрвово си засѣданіе дьржа на 29 Августъ на настоящата година, въ онзи сирѣчь день когато съ пость и молитва Правосл. наша Цьрква въспоминава заколеніето на Праведника Іоанна Крьстителя, а на 14 Септемврія въ дена когато ся чете Евангеліето на Спасителевытѣ страсти подписахѫ нечестивыя си актъ, сѫщо тъй както беззаконнытѣ сѫдіи рѣшихѫ да распнѫтъ Іисуса Христа, като нарочно да сѫ зели примѣръ пьрвытѣ отъ послѣднытѣ при чтеніето на Евангеліето въ този день. Достозамѣчателны сѫ слѣдователно днитѣ на званичното начинаніе и свьршваніе на дѣлата на това съборище. Да! тыя дни показоватъ че беззаконнытѣ наши сѫдіи заклахѫ правдѫтѫ и пакъ распнахѫ истинѫтѫ. Правдата и истината обаче живѣѭтъ, и ако сѫ умрѣли, то тѣ сѫ умрѣли само въ съвѣстьта и сьрдцата на неправеднытѣ наши сѫдіи. Казовамы неправедны, зачтото тѣ съставихѫ неканоническо съборище. Подсѫдимытѣ станахѫ сѫдіи на даваджіитѣ — Българытѣ. За да е праведенъ и каноническы единъ съборъ трѣба въ него да не засѣдава нито единъ отъ тяжущитѣ ся, а двѣтѣ противоположны страны да ся прѣдставатъ на испытъ прѣдъ Съборъ, състоящъ отъ человѣци,

 

 

74

 

които сѫ безпристрастны и на които интересътъ е да възтържествува правдата и истината. Между тѣмъ съставътъ на реченното сборище исключително бѣше отъ грьцкы владыци и отъ таквы, които бѣхѫ испѫдены изъ Българія и отъ патріарсы, които сѫ извьрлены отъ патріаршескыя прѣстолъ като недостойны и съ Българытѣ сѫ ся карали по въпроса ни. Освѣнь това въ това съборище сѫ засѣдавали и титулярны владыци, които нѣмѫтъ прѣдставителенъ характеръ. Александрійскыя Патріархъ тоже не е моглъ да бѫде безпристрастенъ, зачтото и той когато бѣше Цариградскы патріархъ ималъ е работѫ съ Българытѣ по въпроса. Както и да е. Трѣбаше поне за очи да повыка този съборъ нашитѣ Старци прѣдъ себе, да гы испыта, сѫди и осѫди ако бы не ся покаяли за приписанытѣ тѣмъ отъ него погрѣшкы. Но не гы повыкахѫ зачтото невинностьтѫ на нашитѣ Старци и самытѣ тѣхны врагове внутренно съзнаватъ. Впрочемъ ако реченното съборище бѣше гы повыкало съ приличнытѣ обычаи въ таквы случаи, тѣ като си съзнаватъ невинностьтѫ безъ сѣко съмнѣніе щѣхѫ да му ся отговорѭтъ сосъ думытѣ на Св. Іоанна Златоустаго, които Той стълпъ на Православіето каза на испратенытѣ до него за да го повыкатъ да иде на събора, който бѣше ся собралъ въ едно прѣдмѣстіе на Цариградъ за да го сѫди, така:

не считамы себе си достойны за осѫжденіе, зачтото сѫщитѣ епископы, които ны выкатъ сѫ явны наши врагове и сѫдіи. Отъ сѫда не бѣгамы, само тогива обаче, когато извадите отъ рѣда на сѫдіитѣ и обвинителитѣ наши (Гл. грьц. Кормч.).

Въ този случай ся очековаше по-безпристрастны да бѫдѫтъ: Іерусалимскыя и Антіохійскыя Патріарсы и Кыпрскыя архіепископъ, но отъ тѣхъ само пьрвыя неподписа, а другытѣ като слѣпы грьци не могохѫ до край да противостоѭтъ на насилствата, които имъ направи Цариградскыя патріархъ сосъ грьцкытѣ въ Цариградъ паликарета, и вѣстникарытѣ. Впрочемъ, понеже както е извѣстно антіохійската Цьрква е арапска и владыцитѣ повечето сѫ арапы, за това тѣ прѣди още да ся подпише опрѣдѣленіето

 

 

75

 

на схизмата бѣхѫ ся изяразили писменно до антіохійскыя патріархъ, че не сѫ согласны да ся обвинятъ въ нѣщо противъ вѣрата. Патріархътъ обаче като грькъ увлече ся и подписа, но подирь и подписаніето тутакси оныя истинны архыпастыри на Цьрквата, която быде основача отъ Ап. Петра, ся протестовахѫ противъ подписованіето на патріарха си като увѣряватъ, че Българытѣ не сѫ заслужили това постыдно име. Всичкытѣ вселенскы и помѣстны Съборы когато сѫ имали прѣдъ очи да разглѣдатъ нѣкоѭ ересь или схизмѫ вынагы испытовали причинителитѣ на крывото ученіе, — най-учтиво и отеческы сѫ гы увѣщавали да ся откажатъ отъ заблужденіето си, и когато вече съ упорство остановали въ мнѣніята си, тогива гы провозгласавали за таквы. Понеже реченното сборище не постѫпи тъй съ насъ, то съ това показа че освѣнъ дѣто не е каноническы но даже че е разбойническы както онзи въ Ефесъ подъ прѣдсѣдателството на Діоскора. Схизмата, коѭто провозгласи сборището, сама по себе за Българытѣ съвсѣмъ нѣма си мѣстото, тя прилича на грьцитѣ, както ще видимъ, зачтото быде провъзгласена отъ тыя наши противници съ единственното намѣреніе да раздѣлѭтъ народа ни на противоположны партіи и да го тури въ едно трудно положеніе въ отношеніе къмъ правителството и къмъ другытѣ православны Цьрквы, които не рачихѫ да земѫтъ участіе въ това разбойническо съборище. Тая цѣль во врѣдъ на народа ни не ся роди тутакси въ главытѣ на това сборище, тя ся диктова нему отъ всичкытѣ грьци — глупавы патріоты. Това ся подтвьрѫдава отъ слѣдующитѣ фактове. Единъ грьцкы календарь, напечатанъ въ Аѳина прѣзъ 1871 за 1872 година забѣлѣжова, че на 14 Септемврія прѣзъ 1872 ще бѫде вѣроисповѣдна схизма. Ще рече, че атинскытѣ дипломаты отдавна рѣшили да принудатъ бывшето сборище за да провозгласятъ Българытѣ схизматици. Съ тая цѣль и быде испратенъ изъ Еллада въ Цариградъ по това врѣме и сирскыя Митрополитъ Г-нъ Александръ Ликургъ, [*] който и другъ пѫть

 

 

*. Н. Прѣосв. е родомъ отъ островъ Само, учился е въ Нѣмско въ университетытѣ на Хала, Лайпцигъ и Берлинъ. Близкы сношенія е ималъ сосъ Калвинистытѣ, прѣдъ които единъ пѫть былъ ся изразилъ противъ една православна символическа книга, поради това, бывшія тогива въ Берлинъ при Руската Цьрква священникъ Василій Полисадовъ нарочно бѣше написалъ еднѫ брошура за да покаже колко тозъ человѣкъ ся е отклонилъ отъ Православіето. Сѫщыя Прѣосвященный прѣди двѣ годины като ся врьщаше отъ Ливелпудъ, дѣто бѣше отишелъ да освѣти цьрквѫ, въ единъ нѣмцкы градъ при разговора съ нѣкои учены протестанты казалъ : Человѣкъ има двѣ вѣры, една лична, и друга за прѣдъ публиката (?!). Въ Аѳинскыя университетъ когато прѣподавалъ Богословскѫтѫ Енциклопедіѭ, изразилъ быдъ неправославно мнѣніе за Св. Писаніе, за което ученицитѣ му го обадихѫ на мѣстныя Синодъ, който и го повыка прѣдъ себе си на испытъ. Ето каквы са поборницитѣ на Православіето у грьцитѣ !

 

 

76

 

бѣше дохождаль тука натоваренъ безъ сѣко съмнѣніе, съ порученіе да насьрчава патріаршіѭтѫ противъ Българытѣ. Още прѣзъ зимась и прѣзъ пролѣтьтѫ всичкытѣ почти грьцкы вѣстници прѣдизвѣстихѫ за провозглашеніето на схизмата, а когато ся бѣше собрало соборътъ вѣстницитѣ и раздраженната отъ нихъ грьцка публика настойчиво трѣбовахѫ отъ собора провозглашеніето на схизмата, което той и направи въ тѣхнѫ угодѫ, а не че си имаше мѣстото, за това и не ся счита каноническа. Буйството на простонародіето въ това отношеніе много поддьржахѫ и нарочно съставенытѣ и испратены до патріарсытѣ за да искатъ настоятелно да стане схизмата. Ето отъ дѣ ся рѫководи и просвѣщава реченното сборище, а не отъ Духа Святаго както дьрзае то да казова въ ороса си. Не е ли това хула противъ Духа Святаго? — И тъй по вліяніето и трѣбованіето на грьцкыя народъ [*] фанаріотското духовенство провъзгласи схизмѫ безъ да помысли колко тежко ще бѫде то осѫдено на второто Христово пришествіе и въ безпристрастната исторія въ бѫдѫщето както и цѣль свѣтъ вече го укорява — Православныя и неправославныя.

 

 

*. По желаніето и трѣбованіето на народа и нашитѣ Старци служихѫ на Богоявленіе. Но като сравнимъ трѣбованіята на нашія народъ съсъ трѣбованіята на грьцкыя намирамы че на пьрвыя сѫ законны, и вообще постѫпката на Бъл. народъ по въпроса бѣше си умѣстенъ и законенъ, а на вторыя, беззаконны, зачтото грьцкыя народъ насили съборището да направи единъ постѫпъкъ противъ вѣрата въ соблазнъ на цѣлъ свѣтъ, а нашитѣ Старци извьршихѫ онова, което вѣрата и благочестіето изискувахѫ и имъ го налагахѫ.

 

 

77

 

Българското духовенство и Българскыя народъ не сѫ заслужили постыдното названіе на схизматикъ, напротивъ грьцкото духовенство и грьцкыя народъ заслужихѫ повече отъ колкото името схизматици. Зачтото Схизмата е единъ грѣхъ противъ вѣрата, а Българытѣ като не сѫ измѣнили нито има да измѣнѫтъ нѣчто въ вѣрата не могѫтъ ся нарѣ таквы, напротивъ грьцкото духовенство и грьцкыя народъ като отричатъ на другытѣ народы свободѫтѫ и равенството въ Христіанството, възставатъ противъ цѣльта на Евангеліето, ввождатъ язычество въ него. За по-обстоятелно разкрытіе на положеніето нека видимъ что е схизма, какъ ся изражава за нея Св. Писаніе, каквы схизмы намирамы въ исторіята согласно съ понятіето за нея, да сравнымъ всичко това съ народното ни желаніе за да видимъ дѣйствително ли не смы заслужили това постыдно названіе. Послѣ да видимъ врьхъ какво начало основано реченното сборище провъзгласи схизмѫтѫ, и това начало въ какъвъ смыслъ ся зима въ Св. Писаніе и въ какъвъ го зима сборището. Отъ сравненіето на всичко това ще видимъ че не Българытѣ сосъ духовенството си, а грьцитѣ съ духовенството си заслужватъ името схизматици и даже повече отъ колкото схизматици.

 

Подъ думѫтѫ схизма (расколъ, раздѣленіе) въ цьрковныя языкъ ся разумѣва отдѣленіе отъ цьрковното единство, слѣдователно отъ единсгвото на вѣрата по причина на несогласіе въ мнѣніята относително до нѣкои частны цьрковны прѣдметы безъ нарушеніе на общитѣ основанія на вѣрата. Согласно съ това и Св. Василій Великый іъй опрѣдѣлява схизмѫтѫ заедно съ ересьта: (Древнытѣ), казова

 

 

78

 

той, нарѣкли еретици оныя които съвьршенно сѫ ся отвьрлили и въ самата вѣра сѫ ся отчуждили, а схызматици оныя, които сѫ ся раздѣлили въ мнѣніата за нѣкои цьрковны прѣдметы и за въпросы които допущатъ уврачеваніе (духовно) (Кн. Правос. до Амфил. пр. 1). Това е опрѣдѣленіето спорѣдъ нравственното Богословіе на Прот. П. Солярскый. А Св. Писаніе ето какъ ся изражава за схизмата и схизматицитѣ:

 

„Духъ явственнѣ глаголетъ, яко въ послѣдняя врѣмена отступятъ нѣціи отъ вѣры, внимающе духовомъ лестчимъ и ученіемъ бѣсовскимъ. Въ лицемѣріи лжесловесникъ, сожженыхъ своею совѣстію возбраняющихъ женитися, удалятися отъ брашемъ, яже Богъ сотвори въ снѣденіе со благодареніемъ вѣрнымъ и познавшимъ истину (1 Тим. 4. 1—4.)

Блюдитеся отъ псовъ, блюдитися отъ сѣченія . . . . мнозы бо ходятъ, ихже многажды глаголахъ вамь, нынѣже плачя глаголю, враги креста Христова, имже кончина погибель (Филипс. 3, 2. 18).

Молюже вы братіе блюдитеся отъ творящихъ распры и раздоры кромѣ (противъ) ученія, емуже вы научистеся и уклонитеся отъ нихъ. Таковіи бо Господеви нашему Іисусу Христу не работаютъ, но своему чреву : иже благими словеси и благословеніемъ прелщаютъ сердца незлобивыхъ (Рим. 16, 17 и 18).

Тѣ, спорѣдъ Ап. Іуда сѫ отдѣляюще себе отъ единости вѣры и сутъ тѣлесны, духа не имуще (ст. 19) изаради това тѣ ако отъ насъ и изыдоша, но не бѣша отъ насъ аще бы отъ насъ были, прѣбыли убо быша со нами, но да явится яко не суть вси отъ насъ.“ (1 Іоан. 2, 19, сн. Гал. 1, 6—7, 4, 16, 5, 13. 1 Кор. I, 112).

 

И тъй спорѣдъ С. Писаніе Схизматици могѫтъ ся нарѣ оныя.,които сѫ отстѫпили отъ вѣрата, псы, врагы на Христовыя крьстъ, раздорници, прѣлъстници человѣци които работатъ на своето чрево, противници на ученіето, оныя, които съ добры думы измамуватъ простодушнытѣ въ своитѣ вѣроисповѣдны заблужденія и прч, съ една дума человѣци, които само по име сѫ были Христіане, за това и не сѫ были отъ насъ. Оставамы на читателя да размысли и сравны приведеннытѣ мѣста отъ Божіето слово сосъ желаніето и поведеніето

 

 

79

 

на народа и духовенството ни въ отношеніе къмъ трѣбованіята на възстановленіето ва Цьрквата ни. Нека направи заключеніе има ли поне на тънко влакно да е согрѣшилъ народътъ и духовенството ни противъ вѣрата и благочестіето ? — Не, отнюдъ не !

 

Нека прѣминемъ и къмъ исторіята. Въ третото столѣтіе въ Карѳагенъ ся появила слѣдующата схизма. Нѣкоиси Филицисимъ и Фортунатъ, които оставили своя Епископъ Кипріана и съставили общество подъ име горна Цьрква зачтото ся собирали на еднѫ горѫ близъ Карѳагена за Богослуженіе, което извьршавали съ особенны нѣкои обряды, чужды на Православната Църква. Причината на тѣхното отдѣленіе было това, че тѣ намирали твьрдѣ строгы мѣркытѣ, които Св. Кипріанъ употрѣблявалъ когато пріимавалъ въ Цьрквѫтѫ падналытѣ. Въпросътъ слѣдователно ся касаялъ до таинството на покаяніето и обряды цьрковны. Друга. Римскыя пресвитеръ Новатіанъ напротивъ намиралъ твьрдѣ снисходителны исправителнытѣ мѣркы, които употрѣблявалъ Римскыя Епископъ Карнилій за кающитѣ ся. Той, Новатіанъ, училъ, че оныя, които сѫ паднали въ грѣхъ подирь крьщеніето сѫ умрели за Цьрквата и за това трѣба да ся отлучаватъ отъ цьрковното общеніе колкото и да бы было искренно тѣхното раскаяніе, както и оныя, които нарушили обѣтытѣ на крьщеніето съ грубы грѣхове. Цьрквата като общество состояще отъ явно чисты, не може да тьрпи въ своитѣ нѣдра ничто нечисто, както и изново не може да гы пріимува и подирь принесенното отъ тѣхъ покаяніе.

 

Тыя двѣ схизмы сѫ достаточны за примѣръ, а за другы които сѫ ставали въ Западъ, излишно е да ся простирамы. Стига само да напомнимъ за великата нарѣчена Схизма, която стана между Въсточната и Западна Цьрквы. Главната причина тука было отъ пьрвомъ скрытото желаніе на Италіанцитѣ и на Византійскытѣ грьци да имѫтъ едны надъ другы прѣимѫщество въ Цьрквата въ ползѫ на народность. Това поне нѣкои си искатъ да видатъ въ византійскытѣ историци. Тѣ искѫтъ да кажѫтъ, че тогивашнытѣ византійскы

 

 

80

 

политици сѫ желали схизмѫтѫ за да избаватъ Еллинизма. Цариград. духовенство тъй ли е мыслило тогива, както сегашното сборище не можемъ подтвьрди. Навѣрно обаче знаимъ, че Патріархъ Фотій и подирь него Керуларій и Българскыя въ Охридъ Патріархъ Левъ, справедливо изобличихѫ Западнѫтѫ Цьрква въ много заблужденія не само схизматическы, но даже и въ еретическы наприм. за исхожденіето на Духа Святаго и отъ Сына, главенството на Папата и прочая.

 

И тука оставамы читателя да поразмысли имали нѣчто сходно въ желаніето на народа ни сосъ понятіето на приведеннытѣ схизмы. И тука безъ сѣко съмнѣніе ще отговори : не! Какво поиска Българскыя народъ ? Отъ пьрвомъ поиска да си има владыци отъ себе, избираемы отъ себе, безъ да изобличава грьцкѫтѫ въ Цариградъ Патріаршіѭ за святотството; а понеже тя нарочно не рачи да испълни това справедливо желаніе искренно, и понеже тя и самытѣ Българы владыци колкото бѣше рѫкоположила тогива насиляваше гы да бѫдѫтъ просты агенты на користолюбивытѣ нейны планове, и понеже повечето отъ тыя владыци бѣхѫ само по име Българы, а на дѣло чиста фанаріотска отхрана, образованіето на които е състояло повече въ единъ грьческы прочитъ, и които съ голѣмо затрудненіе и недоволствіе сегисъ тогисъ и то съ кирыстолюбива цѣль сѫ прочитовали по нѣщо на народныя си языкъ ; по тая причина народътъ прибави да иска прѣдъ Правителството и независимость за своитѣ владыци — независимѫ отъ Патріаршіѭта Цьрквѫ, таквѫ, каквѫто си е ималъ прѣди 105 годины, коѭто Цариградскытѣ патріарсы : Митрофанъ третій въ 157 Тьрновскѫтѫ, а Самуилъ Ипекскѫтѫ и Охридскѫтѫ въ 1766—1767 годины уничтожихѫ противъ ясното запрѣщеніе на цьрковнытѣ правила за великѫ вещественнѫ печелбѫ на реченната гр. Патріаршіѭ както е забѣлежено въ нейнытѣ Кодиксы. Въ прѣдишнытѣ си членове ный доказахмы, че и въ случай ако бы нѣмали историческы правдины спорѣдъ естественното и священно право и спорѣдъ 31 ап. правило

 

 

81

 

имамы пълно право да си имамы самостоятелнѫ народнѫ Цьрквѫ. Какво прѣстѫпленіе, какъвъ грѣхъ противъ православната вѣра има въ това законно желаніе на Православныя Българскый народъ ? Ако въ това желаніе дѣйствително има грѣхъ противъ вѣрата и за това грьцката Патріаршія нарича Българскыя народъ и неговото духовенство схизматическы, то въ този случай спорѣдъ това нейно опрѣдѣленіе трѣба да ся считатъ схизматическы и другытѣ православны народы : пьрво грьцкыя зачтото има независимѫ въ Еллада Цьрквѫ, Сьрбскыя, Влашкыя, Сирскыя и Арабскыя народы зачтото иматъ свои Цьрквы. Това е малко. Понеже Св. Апостолы въ посланіята си и сосъ 34-го свое правило утверѫдаватъ народны Цьрквы, когато казоватъ: владыцитѣ на сѣкы народъ да припознаватъ (между себе си) за прьвъ едного и проч.— то и тѣ (просѫ извиненіе за неприличното израженіе) сѫ схизматици спорѣдъ грьцката Патріаршія. Не мыслили тя да прокьлни и тѣхъ зачтото сѫ написали това правило. Ахъ кощунство, кощунство грьцко ! . . . .

 

И тъй като нѣма ничто противно на вѣрата въ това наше желаніе, то ный отнюдь не смы заслужили такво постыдно наименованіе, нито пакъ реченното разбойническо сборище имаше право да провозглашава другытѣ схизматици, зачтото, както казахмы, то не можеше да прѣдставлява мнѣніето на всичката вселенска Цьрква зачтото и само не е бѣ каноническо. За това и опрѣдѣленіето му не само нѣма каноническѫ силѫ, но даже прѣдизвыка до ушитѣ смѣхъ въ образованыя свѣтъ и велико прѣзрѣніе у Българскыя народъ, който вмѣсто да ся раздѣли, както желаеше сборището да направи сосъ тая схизма, напротивъ повече и по-цврьсто ся соедини и забиколи духовенството и Екзарха си въ пукъ и стресканіе на исконнытѣ му врагове грьци.

 

Като не може да намѣри сборището че смы сгрѣшили противъ вѣрата то какво начало измысли за да ны провозгласи схизматици основано врьхъ него? Началото на народность или разликѫ на народность въ Христіанската Православна

 

 

82

 

Цьрква. Грьцитѣ заедно съ реченното сборище казоватъ че въ Цьрквата не може да бѫде разлика на народность, а понеже Българытѣ споредъ тѣхъ ввождатъ таквѫ разликѫ, която е противна на единството на Цьрквата, то трѣба да ся провозгласятъ схизматици. И наистина правеніето разлика на народы въ Христіанството или въ Православн. Цьрква е противно на равенството и на свободата на народытѣ въ него, а понеже Іисусъ Христосъ недарява свободѫ и равенство въ Цьрквата Си на всичкытѣ народы и плѣмена безразлично, то нарушительтъ на това равенство и свобода прави грѣхъ противъ духа и цѣльта на Евангеліето за това той като противникъ на Евангеліето не само, по дѣломъ, може да ся провозгласи схизматикъ и еретикъ, но даже язычникъ и антихристъ. Въ прѣдишинытѣ си членове (III) казахмы че грьцката Патріаршія и гр. народъ ввождатъ въ Цьрквата плѣменно различіе а не Българытѣ. Пытамы сега на кого ся прилега това постыдно названіе: На Българското духовенство и народъ или на грьцкото духовенство и на грьцкыя народъ ?

 

За да разберемъ това по-добрѣ нека ни е позволено да ся обьрнемъ по-напрѣдъ къмъ разкрытіето на онова, за което сега казахмы, именно за цѣльта на Евангеліето спрямо язычеството.

 

Древныя языческы міръ за да създаде блаженство за человѣка сосъ своитѣ срѣдства стремился да сосрѣдоточи всичкытѣ народы и тѣхнытѣ власти въ едни рѫцѣ, да състави всемірно владычество подъ еднѫ волѭ и тѫзи воля да ся припознае за лична и видима прѣдставителница на Божеството. Стремленіе по което виждамы въ Александра Великаго. Римската дьржава сполучи въ лицето на цесаритѣ си. Новоходоносоровото и на Римскытѣ императоры самообоженіе сѫ достаточны доказателства на това. Въ тая срѣдоточна воля трѣбало тъй да рекѫ да ся слива сѣка лична и народна воля и, въ слѣдствіе на това, народното лично съзнаніе трѣбало въ нея да ся губи заедно съ правдинытѣ си противъ цѣльта на Създателя, който сътвори человѣка по

 

 

83

 

образу и по подобію Своему, свободно, като разумно сѫщество да ся развива подъ зависимость отъ безусловната прѣдобра и свята Негова воля. Раздѣленіето на человѣчеството на народы съ особенны языци е едно божественно дѣйствіе при столпотвореніего противъ горното стремленіе, а въ назначеніето на Еврейскыя народъ като особенъ при излизаніето иу още изъ Егыпетъ показовася началото на народытѣ не въ языческы смыслъ, а въ духа на Бож. Откровеніе, но който не трѣба нито да ся сливатъ тъй да рекѫ химически или механическы, нито пакъ да има прѣобладаніе единь надъ другы зачтото всичкы сѫ равны прѣдъ Бога, Създателя и Бащата на всичкытѣ, за това тѣ трѣба да ся соединяватъ и сливатъ въ любовьта и славословіето къмъ Свойя Създатель.

 

Еврейскыя народъ обаче не остана вѣренъ на това Божіе прѣдопрѣдѣленіе. Той испослѣ развратенъ зелъ да приписова на себѣ си прѣимѫщество и исключительно право на наслѣдство на Божіето Царство, а другытѣ народы прѣзираше като гнѫсны. Св. Ап. Павелъ възстава противъ тая Еврейска надменность като казова : или Богъ е Богъ само на Іудеитѣ ? а не и на язычницитѣ ? наистина и на язычницытѣ е (Рим. 3, 28). Между языческытѣ нареды най гордъ и надмененъ народъ былъ Елленскыя. Грьцитѣ считали себе си най образованъ народъ и спорѣдъ тѣхъ, който не былъ грькъ считали го варваринъ, дивакъ. Грьцкото образованіе заедно сосъ идолопоклонството быстро ся раздавало и въ другытѣ народы, така чтото ако философіята грьческа отъ една страна несознателно е подготовляла тези народъ къмъ Христіанствого, отъ друга идолопоклонството искусно прѣподаваемо и гордостьта на този народъ повече спънкы сѫ приготовлявали на разспространеніето на Христіанството. За това когато Апостолытѣ: Андрей и Филипъ извѣстили на Іисуса Христа, че нѣкои си еллины искатъ да дойдатъ при Него да Го видатъ, тогива Той каза : пріиде часъ да прославится сынъ человѣческый. И тутакси зе да говори притчѫ за зьрното пшинично, което

 

 

84

 

ако остане само по себе никавъвъ плодъ не дава, а ако ся вьрли въ землята ще даде много плодъ. Като да казова съ другы думы: този народъ, като пріиме Моето ученіе, и съвьршенно ся откаже отъ своитѣ убѣжденія и гордость, и съ това като ся дигнѫтъ много спънкы на разпространеніето на Евангеліето, тогива наистинѫ ще ся прослави Сынъ человѣческый. Ако и да ся покрьсти този народъ послѣ, но не може съвьршенно да ся откаже и отъ своитѣ языческы убѣжденія. За това Св. Отци тщательно сѫ ся старали да го отклоняватъ отъ чтеніе на языческытѣ му книгы, да истребляватъ сѣкы языческы памятникъ. За това въ сочиненіята на Св. Отци думата „Еллинство е тождественна съ идолопоклонство, и Еллинъ съ думата идолопоклонникъ.“ Цѣльта на Св. Отци почти бѣше ся достигнала, но когато въ 16-ыя вѣкъ хуманистытѣ зехѫ да разработоватъ сѣкы писмененъ памятникъ особенно грьцкытѣ, тогива грьцитѣ още по-ревностно зели ся да изучаватъ древнѫтѫ си книжевность, и особенно когато Правителството имъ устѫпи единъ ѫгълъ на независимость, за това ся възобнови пакъ въ главытѣ на грьцитѣ древныя языческы духъ и гордость. Тая грьцка языческа гордость дойде най-сѣтнѣ та ся сблъска и сосъ ненавистныя тѣмъ народъ Българскый. Въ гнѣва си тыя горды грьци сега вече въ послѣдната съ насъ борба зехѫ да утвьрѫдаватъ чрѣзъ вѣстницитѣ си че Еллинство и Христіанство сѫ нѣща, тождественны, Православіе и Еллинство сѫ едно, слѣдователно който е противъ грьцитѣ той е и противъ Православіето, съ една дума тѣ пакъ ся вьрнахѫ въ праотеческото си язычество което претендироватъ да го сліѭтъ съ Христіанството както отстѫпникътъ Юліанъ, и съ тая нечестива мысль искатъ още да имѫтъ прѣимѫщество во Вселенската Цьрква прѣдъ другытѣ народы, особенно прѣдъ Българытѣ, които най много прѣзирать въ надменната си гордость. Св. Ап. Павелъ противъ тая грьцка надменность възстава като казова. Всичкы ный чрѣзъ единыйтъ Духъ ся крьстихмы да смы въ едно тѣло и Іудеи и Еллины, и рабы и свободны; и всинца въ единъ Духъ

 

 

85

 

ся напоихмы (1 Кор. 12, 13). Нѣма (въ Христіанството) Еллинъ, нито Іудей, обрезаніе и необрезаніе, варваръ и скиѳъ, рабъ и свободенъ, но все и во всичкы Христосъ (Кол. 3, 11), Зачтото едно тѣло и единъ Духъ както ся призовахте съ една надѣжда на званіето ваше, единъ Господь, една вѣра, едно крьщеніе, единъ Богъ и Отецъ на всичкытѣ, който е надъ всичкы чрѣзъ всичкы и во всичкы насъ (Ефес. 4, 4—7 още 13, 19). И тъй въ Христіанството не трѣба да ся прѣзира и исключава никой народъ, и никой не може да има прѣимѫщество прѣдъ другытѣ, зачтото е единъ Духъ, единъ Господь, една вѣра, едно крьщеніе, единъ Богъ и Отецъ, но при всичко това началото на народность не ся исключава отъ Евангеліето, напротивъ даже ся подтвьрѫдава. Іисусъ Христосъ къмъ народытѣ испрати св. Апостолы да проповѣдоватъ, както не ся исключава и равенството и свободата равно за всичкытѣ покрьстены и за оныя народы, които ще ся покрьстѫтъ: нѣсть бо на лица зрѣнія у Бога (Р. 2, 11). Нека дойдемъ сега къмъ рѣшеніето на казанното сборище. То осѫжда плѣменното различіе въ Цьрквата, иначе осѫжда прѣдпочтеніето на единъ народъ прѣдъ другы въ Христіанството и на наслѣдството на небесното Царство, и това начало прилага вьрху Българытѣ и вьрху неговото духовенство, зачтото спорѣдь негового мнѣніе Бьлгарытѣ ужь ввождатъ плѣменно различіе за това и гы нарича схизматици. Добрѣ.

 

Подъ думѫтѫ Цьрква тука реченното сбррище разбира, както на сѣкы е извѣстно, Цариградскѫтѫ Патріаршіѭ, а Ап. Павслъ когато проповѣдоваше и пишеше приведеното ученіе не сѫществуваше нито Цариградъ нито Цариградска грьцка Патріаршія, а сѫществуваше Христіанство, сѫществуваше едно извѣстно число Христіане, което ся наричаше Цьрква както и сега въ собствененъ смыслъ вселенска Цьрква е совокупносгьта на всичкытѣ православны Христіане. Ето въ тая послѣднята Цьрква нѣма разлика на народность. Слѣдователно сборището зема съдьржимото вмѣсто съдьржащето, частьтѫ вмѣсто цѣлото, помѣстнѫтѫ

 

 

86

 

Цариградскѫ Цьрквѫ вмѣсто вселенскѫтѫ. Това е согласно съ гордостьта, която не иска да глѣда прѣдъ себе си другыго равенъ, за това и поставя частьтѫ вмѣсто цѣлото като цѣло, и като такво туря го подъ своя власть, подъ булото на титла „Вселенскый.“ Въ него грьцката извѣянна тиква иска да накара всичкытѣ народы Христіанскы подъ управленіе на волята на Еллинскыя народъ. А това не ще ли каже че той и сборището ся вращатъ въ язычеството като свиня на блъвотината си и съ него опорочувагъ свѣтлото облѣкло на Христовѫтѫ Цьрквѫ ? . . . . че себе прѣдпочитатъ въ Цьрквата а другы унижава ?

 

 

ПРИБАВЛЕНІЕ. Забѣлѣжка вьрху опрѣдѣленіето на Фенерскыя Съборъ.

 

Членоветѣ на този Съборъ, които нѣмахѫ каноническо значеніе, назоватъ че ся собрали въ името на Великаго Бога и Спаса нашего Іисуса Христа. Когато человѣкъ въ Божіето име ся зима да вьрши нѣчто, тогава той испълнява Божіѭтѫ волѭ, за това трѣба и да соображава дѣлата си съ тая воля, и съ Неговыя законъ или съ Христіанската любовь. Всичкытѣ Св. пророци и Апостолы съ Божіето и въ Божіето име проповѣдовали откровенното слово Божіе и сѫ го прилагали въ живота на человѣцитѣ, наказовали сѫ и даже сѫ отлучавали непокорнытѣ отъ обществото. Но всичкытѣ тѣхны дѣйствія е управлявала Христіанската любовь и намѣреніето да спечелѭтъ а не да изгубѭтъ души. Сборището напротивъ направи. То не послуша нито най-малко внушеніята на Божія законь и съвѣтытѣ на благоразумны человѣци, а влекомо отъ собственнытѣ и отъ страститѣ на народа си както и отъ желаніе да си отмсти на Българскыя народъ, да го сосыпе и на разваленытѣ му да въздигне своя. Въ името слѣдователно на политическы расчеты измысли и

 

 

87

 

провозгласи схизмѫтѫ реченното сборище за да оскорби единъ 7 миліонный народъ, да го зачерни прѣдъ Православнытѣ Цьркви, и да го тури въ трудно положеніе въ отношеніе къмъ Правителството.

 

Сборището казова че това рѣшава въ Духъ Святый, просвѣщаемо сирѣчь отъ Духа Святаго. Не, не отъ Духа Святаго ся просвѣтихѫ. Интригытѣ на Мора, пуснаты чрѣзъ Негово Прѣосвящ. Сирскыя митрополитъ Г-нъ Александръ, атинскытѣ и царигр. вѣстници, а послѣ раздразнената грьцка масса отъ нихъ и отъ нарочито испратены человѣци по механитѣ и по кавенетата противъ Българитѣ, както миозина това забѣлѣжихѫ и серіознытѣ вѣстници го писахѫ, нѣколко комисіи испратены отъ Еснафытѣ до Патріарсытѣ да искатъ провъзглашеніето на схизма за да си отмстятъ на Българскыя народъ, и другы подобны тайны и явны дружины сѫ които просвѣтихѫ сборището да провозгласи онова, което девяточленна комисія и прѣди 3 мѣсяци вѣстницитѣ бѣхѫ опрѣдѣлили. Какъ дьрзаѭтъ послѣ тыя безбожници да казоватъ че Духъ Святый гы е просвѣтилъ ? Ей, казовамы, строго наказаны ще бѫдѫтъ отъ Бога тыя кощунници за тоя неизвинителенъ грѣхъ. Слѣдователно лъжатъ когато казоватъ че ужь отъ сравненіето на нашитѣ дѣла сосъ Евангеліето намѣрили че смы паднали въ неправославіе. Сборището само три засѣданія дьржа и то по единъ или два часа. Кога успѣ да разглѣда на пълно нашитѣ погрѣшкы, та гы намѣри противны на Евангеліето ?

 

Въ име на политическытѣ си расчеты сборището нарича народа ни лозѫ на вселенскыя прѣстолъ. “великоцьрковницитѣ еретици“ съ това израженіе утвьрѫдаватъ, че Българскыя народъ вынагы е былъ и трѣба да бѫде подчиненъ на Цариградскыя грьцкы Патріархъ, за това и никаквы историческы и священны правдины не искѫтъ да му припознаѭтъ косвенно него и прямо духовенството му провъзгласяватъ за схизматици съ цѣль да го истудѫтъ, разслабѫтъ и тъй пакъ да го задьржатъ въ прѣжнытѣ ядовиты нокты.

 

Когато осѫждаватъ нѣкого въ ересь или въ расколъ

 

 

88

 

трѣба да му покажѫтъ обвинителитѣ противъ какъвъ догматъ погрѣшаватъ. Великоцьрковницитѣ не ни показаха такъвъ догматъ, а измислюватъ ново ученіе отрицательно; че народностьта на Цьрквата не е пріета. Но, о соврѣменны фанаріотскы еретици! Кой направи народытѣ ? Къмъ безословеснытѣ или къмъ народытѣ Іисусъ Христосъ испрати Апостолытѣ си да проповѣдоватъ ? И Апостолытѣ не народни ли Цьркви основахѫ (Рим. 16, 5.) ? Апостолытѣ не заповѣдахѫ ли: ВЛАДИЦЬІТѢ НА СѢКЬІ НАРОДЪ да припознаватъ едного изъ себе за главѫ (34. ап. Прав.) ? Ще рече че и Апостолытѣ сѫ схизматици спорѣдъ Васъ ! о безуміе ! о безмысленность! Спорѣдъ началата, на основаніе на които насъ наричате схизматици, вы сте таквы, зачтото вы не припознавате равенство и свободѫ Христіанскѫ за другытѣ народы, вы исключавате другытѣ народы отъ Православната Цьрква, а съ това не тѣхъ, а себе исключавате отъ цѣлостьта на Цьрквата, вы слѣдователно сте ся отцѣпили, вы сте станали схизматици. Но свѣстетеся, покайтеся додѣ имате врѣме.

 

Великоцьрковницитѣ и друго прѣстѫпленіе направихѫ. Тѣ подтвьрѫдаватъ че Цариградскыя прѣстолъ е вселенскы. Грьцка лукавщина ! Антіохійскыя, Александрійскыя и Кипрскыя архіепископъ пожертвовахѫ самостоятелностьтѫ на цьрквытѣ си за угожденіе на Еллинизма. Заедно съ това логическы слѣдова че и другытѣ независимы цьрквы трѣба да ся подчинятъ на Цариградската. Щѫтъ ли да вникнѫтъ цьрквытѣ въ тая грьцкѫ хитрость ? Видѣщемъ. Наистина за чуденіе сѫ грьцитѣ и тѣхното духовенство. Види ся тыя человѣци всичко жертвоватъ за свои врѣменны интереси: съ вѣра, законъ и Бога ся подиграватъ. Ето зачто още прѣди Христа единъ ученъ Римлянинъ именно Цицеронъ е казалъ : грека фидесъ, нула фидесъ, — грьцката вѣра е нула (никаква) вѣра, и прѣди нѣколко вѣкове Рускыя лѣтописецъ Несторъ : „Льстиви бо сутъ греки даже до сего дне." Лъжци сѫ грьцитѣ и до днесь !

[Back to Main Page]