Македония и нейнитѣ претенденти, или Сьрбия, Гърция и България за Македония

 

Димитъръ А. Спировъ

 

 

Печатница на „Либералний Клубъ“, София 1890

[[ липсват стр. 24-26 ]]

Сканове в .pdf формат (3.7 Мб) от google

 

    Прѣдговоръ

I. Сьрбитѣ за Македония  5

II. (Българска Македония; „Ексархъ на България“ в титлата на Костурский митрополитъ; дядо Паисий; сърбите противъ свободица за Македония по чл. 62 и 23 отъ берлинский договоръ)  16

- Гърцитѣ и елленизмътъ за Македония  36

III. България за Македония  51

 

 

Прѣдговоръ.

 

 

Настоящий си скроменъ трудецъ, азъ написахъ на бѫрзо и, мога да кажя верхомъ на коня. [*] Азъ нѣмамъ претенцията, че сьмь написалъ бозна, какво нѣщо. Азъ поканвамъ нашитѣ многобройни учени да напишѫтъ нѣщо сериозно по тоя въпросъ и ще бѫда удовлетворенъ, ако имъ послужя съ настоящий си суровъ материяхъ. Менѣ ми бѣше просто срамъ и (гнѫсъ), като македонски българинъ, да слушамъ лудариитѣ и шовиническитѣ стремления на братята сьрби и гавренията имъ надъ моята свѣщенна родина и измѫчена, мѫченица, Македония.

 

Тия сѫ причинитѣ и мотивитѣ за написванието настоящата книжка.

 

Д. А. Спировъ

 

Село Сливница 11-й Май 1890 год.

 

 

*. Като финансовъ нагледникъ.

 

 


 

I. Сьрбитѣ за Македония.

 

Днесъ за днесъ на западна България, инакъ погрѣшно наречена Македония, претендиратъ главно: българе, сьрби и гръци. Българитѣ основайки се на историята, на миналото, на настоящето, на еднаквостьта на язика, на духовнитѣ и обичайни свьрзки, на еднокрьвието; безъ горделиво да притендиратъ, казватъ, че Македония е българска страна, че въ Македония живѣятъ българе и на основание на това единъ день Македония трѣбова да е нераздѣлна часть отъ България. Сьрбитѣ викатъ, че Македония е сьрбска страна и по своему, своеобразно, мѫчѫтъ се и се силятъ исторически и етнографически да докажятъ, че въ Македония живѣятъ сьрби, „старосьрбиянци“ и че слѣдователно Македония е сьрбска страна.

 

Отъ нѣколко години насамъ; отъ избухванието на българский черковенъ въпросъ, отъ българско-гърцката распря, а главно отъ припознаванието на българската Екзархия отъ турското правителство съ особенъ Султански ферманъ, мѣжду нѣколкото македонски претенданти, Сьрбия е пьрвата. Тя е дьржавата, която отъ нѣколко години насамъ дига гласъ и простира рѫка за Македония. Сьрбитѣ, или по добрѣ тѣхнитѣ учени, по единъ хищнически и шоролопски начинъ, като се мѫчатъ да докажатъ ужъ етнографически, че Македония е сьрбска и населена съ сьрби страна, явно и открито проповѣдватъ, че въ Македония живѣятъ чисто сьрби. Сьрбитѣ, въ своитѣ въображения, увѣряватъ, че сьрбската народность обема Велесъ, Щипъ, Прилѣпъ, Скопье и още по на Югъ, даже, че цѣла Македония не е населена освѣнь отъ сьрби. Странно и чудно е това въображение и фантазирание на сьрбитѣ! . . . Прѣдъ себѣ си и задъ себѣ си, иматъ Босна и Херцеговина, населени само отъ сьрби, прѣдъ себѣ си иматъ толкова сьрбски провинции въ Австрия и не имъ стига това поле за работенье и пропаганда, а отиватъ да претендиратъ за страна гдѣто нѣма нити единъ кьоравъ сьрбинъ, претендиратъ за Македония, която не е населена освѣнъ съ българе. Това малко рекомандува

 

 

6

 

сьрбитѣ, защото тѣ чрѣзъ това пораждатъ злоба и ненависть мѣжду два братски едноплеменни народа. И защо братята сьрби мѫлчятъ за Босна и Херцеговина? Защо братията сьрби не пропагандиратъ вь тия чисто сьрбски страни, а си простиратъ гласа и рѫката надъ българска Македония! Уви! това не прѣдвѣщава освѣнь безцеленъ раздоръ, безполѣзни мѣждуособия помѣжду два братски народа, еднокрьвни и едновѣрни!

 

Дълбоко съжалявами ний, за туй неспоразумение мѣжду българи и сьрби. И въ що състой това неспоразумение ? За една нещастна часть земя, къмъ, която ламтятъ сьрбитѣ, безъ никакви научни и основателни причини. Общий интересъ и на сьрби и на българи, е да се не възбуждатъ въпроси, които да придизвикватъ борба и ненависть мѣжду два братски народа. Прѣдъ себѣ си, имами, българе и сьрби, велико бѫдѫще, което изисква взаимни, дружеския дѣйстви, противъ общий неприятель отъ къдѣто и да дохожда той; това бѫдѫще изисква да се не отварятъ такиви мизерни въпроси и неспоразумения за една нещастна страна. Какво сполучихми отъ войната прѣзъ 1885 година? Въ послѣдната война [*] двѣ провинций отъ България се присъединиха на Сьрбия. Въ името на общий интересъ, българитѣ се стараятъ да забравятъ това. Българитѣ иматъ прѣдъ видъ едно бѫдѫще, което изисква братство мѣжду двата братски народи на старопланинский полуостровъ. Сьрбитѣ не искатъ да разбератъ това, а слѣдватъ съвсѣмъ противното. Намѣсто да се стараятъ да се забрави миналото, да зарасте раната на българитѣ, нанесена отъ послѣдната война, тѣ напротивъ, отварятъ нови въпроси, създаватъ нови причини за сплѣтни, недоразумения, взаимни враждебности.

 

Сьрбитѣ проповѣдватъ, че Сьрбия безъ Македония и така наречената Стара-Сьрбия е нищо, неможела да сѫществува, като прогресивна дьржава на балканский полуостровъ и че безъ Солунъ, Сьрбия е вѣликолѣпне здание; нъ безъ прозорци, безъ свѣтлина. Миналата година, когато братята сьрби отпрозднуваха паметьта на 500 годишната на знаменитата коссовска битка съ османлиитѣ, въ която битка турцитѣ, надвиха на сьрбитѣ и покориха тогава сьрбското княжество, тьржеството на това сьрбско национално празднувание не мина безъ да се спомене и за българска Македония. Мѣжду въздигнатитѣ арки въ честь на сьрбското кралче, тринадесетогодишното

 

 

*. Се разбира за Русско-Турската война презъ 1877—1878 год.

 

 

7

 

дѣте, Александръ I, личеше и „Македония“, заедно съ градоветѣ ѝ: Солунъ, Скопье, Битоля, Охридъ и др., па дори и „София“, „Кюстендилъ“, „Трьнъ“, „Самоковъ“, „Царибродъ“ и др. Бѣлградский митрополитъ, Михайлъ съ всичката си старость и тяжесть присѫтствува на праздникътъ и тамъ прѣдъ едно многобройно събрание отъ главатаритѣ на сьрбский народъ и отъ прѣдставители на чуждата ефемерна пресса дьржа речь, подиръ която тьржественно, па пи наздравица съ слѣдоющето буквално сьдьржание: „да даде всѣвишний щото това тьржество да празднувами до година въ Македония“.

 

Сьрбитѣ, и прѣди войната ни съ тѣхъ, дигаха гюрюлтия; нъ слѣдъ войната, братский намъ сьрбски народъ, или по добрѣ, сьрбската интелигенция, сьрбското правителство, сьрбскитѣ вѣстници и сьрбскитѣ водители на разнитѣ политически партии, викатъ, кряскатъ и дигатъ олелия до небеса, че Македония е сьрбска страна, че тамъ живѣятъ чисти, пресеяни и пречисти сьрби, не отъ новитѣ шовинисти, чаламлии сьрби, а отъ старитѣ, потомци на Юговичитѣ, на вѣликий Душанъ и че тая толкова хубава страна била станала точка на българскитѣ необоздани хищнически похождения и че, по градоветѣ и селата низъ „старата сьрбадия“ биле се вьртели саде български пропагандисти. Съ херкулеско тьрпение, ний четохми и четемъ писанното отъ сьрбскитѣ вѣстници и списания, относително нашата священна родина — Македония, за да намѣримъ нѣщо основателно на тѣхнитѣ надмѣнни искания и претенции ; нъ до никакъвъ успокоителенъ резултатъ неможехми да дойдемъ, освѣнь до едно отвратително прѣзрение на сьрбскитѣ дрьнкания и божемъ доказателства; друго заключение не можахме да найдемъ. Съставихми си едно печално и долно мнѣние за, че пò голѣмий процентъ на високомѣрнитѣ сьрбски „учени“, или просто сѫ зевзеци, или же пакъ за зевзекликъ, или фодулукъ се наричатъ „учени“, или же най послѣ просто се гаврятъ съ науката. Други мотиви немогатъ да се намѣрятъ. Даже хора отъ тѣхъ, които иматъ дълбоката претенция на високи дипломати, далновидни политици и умни дьржавници съ голѣма похватность, равни „радикали“, „напрѣдняци“, „социялисти“ и „слабодушни либерали“, писали сѫ и слѣдватъ да пишатъ такива глупости относително Македония, щото просто ги прави смѣшни и до крайна степень твьрдоглави прѣдъ всѣки разуменъ и порядъченъ човѣкъ. У насъ подобни едни гюрюлтии могатъ да се родътъ само отъ мозъкътъ на хитрий Семковъ

 

 

8

 

и книжовника, Гребенаровъ. Да оставимъ на страна кряканията на сърбитѣ, че Македония била останала вече Българска и плячка на българский фанатизмъ. Подобни крякания могатъ да излезътъ отъ нетрезвени, болни мозъци, отъ хора, които нити знаятъ какво казватъ, нити пакъ же какво искатъ. Почтенитѣ сьрбски патриоти, види се не искатъ да разберътъ, простата истина, че Македония не е станала плячка на България и българитѣ, затото тя си има още господарь, много пò силенъ и пò бабаитъ отъ сърбитѣ и тѣхнитѣ претенции и че въ Македония господарува Султанъ Хамидъ ефенди, оня босфорски падишахъ, който повече отъ 450 години господарува и надъ сьрбитѣ. И намѣсто сьрбитѣ да дигатъ гюрюлтия на нищо основано противу българитѣ, трѣбваше тая гюрюлтия съ още пò голѣмъ процентъ да дигнатъ противу Султана, падишаха на правовѣрнитѣ, който и е фактически господаръ на Македония, ако дѣйствително милеятъ за Македония и за тѣхнитѣ тамъ „старосьрбяци“. Какво отъ това, че българитѣ били пропагандирали въ Македония, че българитѣ били отваряли училища тамъ, че българитѣ били поддьржали учители и учителки въ Македония и че най послѣ българитѣ биле искале хищнически да присвоятъ Македония? . . . Сѣкий народъ на земното клѫбо има си своитѣ национални задачи и идеали, около които се движи и работи. И българский народъ си има своитѣ идеали и исторически задачи, съ които живѣе и въ които има вѣра въ бѫдѫщето. Българитѣ не викатъ и не дигатъ, като сьрбитѣ отъ далечь врѣва, а българитѣ благородно проповѣдватъ и пропагандирватъ въ българска Македония, защото това е тѣхенъ дългъ. Сьрбитѣ съ гюрюлтия нищо неможатъ да сполучятъ. Нашитѣ българе казватъ: който иска да се нахрани съ риба, трѣбова да си намокри . . . . . . Който се не измокри, риба мѫчно може да яде. Та слѣдователно, ако сьрбитѣ, искатъ да тикнатъ предѣлитѣ на сьрбството далече, далече, гдѣто Милоевичь и К-ния рече, се трѣбова работа, груба материална работа, физическа, умственна и нравственна, а не кряскъ и вѣстникарски дрьнкания, защото виканията и красканията са работа на ония болнави, гламави и галени дѣца, които, като неможатъ да постигнатъ нѣщо си, почнуватъ да ревътъ, да се трьшкатъ и да краскатъ. Та що? Сьрбската сила малка ли е? Прѣдъ „велику сьрпску силу“ може ли да излѣзе друга? Прѣдъ армията на Н. Величанство Криль Александръ, може ли друга да излѣзе? Сьрбското официрство, не е като българското

 

 

9

 

събрано отъ колъ и конопецъ, [1] а е съставено отъ хора храбри, въспитани и свьршивши се военни академии. Да отворятъ война на Султана, да чупятъ синджиритѣ на робството и ето ти Македония! . . . Солунъ може да стане втора столица на „Кралевина Србия“. Само съ това те докажатъ сьрбитѣ прѣдъ македонскитѣ българе и прѣдъ цѣлъ образованъ свѣтъ, че тѣ наистинна милеятъ за Македония, че за братията си „старосьрбянци“ жертвуватъ не само лакардѝи, не само списателски дрьнкания a la Гопчевичь; нъ и кръвьта си проливатъ. Инакъ безъ да взематъ сьрбитѣ нѣкоя радикална мѣрка за Македония, дрьнканията имъ освѣнь, че ще произвѣждатъ смѣхъ на сериознитѣ хора; нъ ще идатъ на ясъ — пусъ.

 

Нъ за сьрбитѣ това е малка работа, че въ Македония владее Султанъ Хамидъ, който при всичко, че е раскапанъ; нъ е още доста силенъ, като за сьрбитѣ, па даже и за насъ. Че за Македония има доста претенданти, дважъ и трижъ пò силни отъ Сьрбия, че на Македония глѣдатъ не само сьрбитѣ; нъ и гьрцитѣ, австромаджаритѣ, италянцитѣ, па, ако щете и мамалигаритѣ — Ромѫнитѣ. Че Македония ще пипни оня претендантинъ, който има пò ягки мишци, повече кръвь и пò голѣмо тьрпение. Не искатъ ли сьрбскитѣ „учени“ да повѣрватъ, че Македония нѣма да здобиятъ съ бошь лафлѫци и крякания? Не признаватъ ли братята сьрби, че за Македония ще се лѣятъ рѣки отъ кървища ? Нъ да оставимъ горнитѣ размишления. Да дойдемъ на сьрбскитѣ претенции: Сьрбитѣ да би биле въ състояние да воюватъ съ войскитѣ на чалмата пакъ при сѣгашното положение на европейската политика е невъзможно да сдобиятъ Македония съ ножъ. Защото отнеманието Македония отъ босфорский Султанъ, значи изтикванието му отъ Европа, а това послѣдното не е въ интереса на европейскитѣ сили.

 

Отнеманието Македония, отъ чалмата, значи уничтожението на Турция, понѣ отъ европейскитѣ ѝ владѣния. Поне сѣга, за сѣга може би и въ продължение на 10—15 години това е невъзможно. Турция сѣга за сѣга е единъ видъ пазителка на мирътъ въ Европа. Македонското питание е свьрзано съ голѣмий исторически источенъ въпросъ, ако не даже съ европейский и до като се не рѣши послѣдний; то немислимо е да се рѣши и македонското питане. Поне за сѣга така се

 

 

1. Така се изрази за българското оффицерство, почтений сьрбски журналисть-литераторъ, Пери Теодоровичь въ единъ отъ броеветѣ на вѣстника си „Мале Новине“ прѣзъ миналата година, мѣсецъ Юлий.

 

 

10

 

сложиле обстоятелствата за Македония. Европа днесъ за днесъ е раздѣлена на два враждебни лагера. Една искра, едно невнимание е достатъчно да обърне цѣла Европа въ касапница. 20 милиона щика сѫ готови за исполинската война, която ако се сбѫдне, крайтъ никой неможе да предвиди. Нъ да оставимъ положението въ Европа. Да кажемъ, че европейский въпрось си е въпросъ, а македонското питание е съвсѣмъ отдѣлна статия, че разрѣшението на македонското питание не зависи отъ голѣмий европейский въпросъ, че сьрбитѣ сѫ достаточно храбри и готови, щото съ ножь въ рѫка да нахлуятъ въ Македония и да си я присъединътъ. Въ такъвъ редъ, ако се сложятъ обстоятелствата, питами сьрбитѣ готови ли сѫ и способни ли сѫ да се биятъ съ полчищата на султанъ Хамидъ! Могатъ ли сьрбитѣ да се опрѫтъ рѣшително на оттоманската армия, която, ако и разнебитена, нъ все още силна ? Да кажемъ че сьрбитѣ сѫ готови и способни да се биятъ съ Турция, съ раскапаната ѝ армия; нъ мислятъ ли сьрбитѣ, че въ такьвъ моментъ, турцитѣ ще останатъ сами и безъ союзникъ? Мислятъ ли сьрбитѣ, че въ такъвъ единъ оборотъ на нѣщата, българский народъ ще остане хладнокръвенъ ? че не ще да се притекътъ на помощь ни агата? Може би на сьрбитѣ неще да стане добрѣ за гдѣто ще се присъединимъ съ агата: нъ интиреситѣ на българский народъ го изискватъ това. Питанието ще бѫде: или Сьрбия да напрѣдва и живѣе, или България. Е, така срѣщу съединената армия на България и Турция, Сьрбия може ли да се мѣри? Може ли Сьрбия срѣщу колоацията на горнитѣ двѣ дьржави да се бие, да надвие и грабни Македония? Дали сьрбитѣ прѣди да сполучятъ да нахлуятъ въ Македония, неще иматъ кървава расправа съ албанцитѣ, турци ? Ний сми увѣрени, че при пьрвото похождание на Сьрбия за Македония, ще бѫде разбита, задушена. Даже да прѣдположимъ, че сьрбитѣ, не ще иматъ работа съ чалмата, а само съ насъ българитѣ. Пакъ увѣрени ли са, че ще могать свободно да минатъ Шаръ-Планина, долинитѣ на Струма и Вардаръ? Сьрбитѣ се самообълщуватъ, че въ такъвъ случай ще иматъ за съюзникъ Гърция. И ний вѣрвами въ това, че гърцитѣ въ всѣкой случай ще искатъ да помогнатъ на сьрбитѣ; увѣрени ли са сьрбитѣ, че гьрцитѣ ще могатъ да имъ помогнатъ? Спорѣдъ насъ не. И ето защо. Всякой порядъченъ и разуменъ българинъ не се стрѣска отъ топордията на гърцитѣ и ето на долнитѣ факти. Гьрцитѣ по македонското питание

 

 

11

 

ще играятъ второстьпенна, ако не и третостьпенна роль по слѣдующитѣ съображения. Абсолютно е невъзможно на гърцитѣ да подадътъ рька на сьрбитѣ при пьрвий случай, защото България и Сьрбия, стоятъ лицѣ съ лицѣ съ Македония, а Гърция стеѝ задъ гърба на Македония. И когато българитѣ и сьрбитѣ ще иматъ работа по височинитѣ на Шаръ-Планина и равнинитѣ ма Струма, Гьрция ще има работа съ Епиръ, Тесалия и Албания. Питание се поражда. Ще могатъ ли гьрцитѣ туку-така да прѣгазатъ тия три области, да се втурнатъ въ Македония и да подадътъ рѫка на сьрбитѣ? Ще могатъ ли гьрцитѣ да прѣминатъ тия три области, да турятъ въ тѣхъ военно и гражданско управления и да се втурнатъ въ Македония? Грапавитѣ елементи съ които сѫ населени тия три области, не ни даватъ вѣра, че Темистоклиевитѣ потомци да могатъ да испълнятъ свободно тази си операция, безъ кървава и отчаяна расправа съ населающитѣ елементи казанитѣ области. До като албанцитѣ сънуватъ и бълнуватъ своята славна Шкепетария; епиротитѣ своята Епирия, а тесалийцитѣ своята ромѫно-латиния; ний не вѣрвами, че гьрцитѣ съ единъ замахъ да можатъ да нахлуятъ въ Македония. Вече албанцитѣ още прѣди 30—40 години, иматъ си свое народно азбуке на което нѣколко книги по историята на албанцитѣ сѫ вече напечатени на простонародний албански язикъ. Въ Цариградъ, въ Авлона, въ Римъ и въ Неаполъ, има доста богати албански общества, които денонощно работятъ за събужданието на сънародницитѣ си албанци, за свестяванието имъ, за отварянието на народни училища и най сѣтне за освобождение отечеството си отъ турский яремъ.

 

Тиято горни християнски албански общества, иматъ свьрзка съ албанскитѣ турски общества въ Букурещь, Лондонъ и другадѣ, които работятъ сè по сѫщото направление. Агитацията е доста силна, духоветѣ доста изострени и нащрькнали само чакатъ удобно врѣме. На много мѣста низъ Епиръ и Албания нечистата калимафка на фенерский калугеръ е позорно ритната. Рассото на благоутробний грьцки попъ и дяконъ отдавна вече изгуби онова благочестиво и благословенно влияние прѣдъ очитѣ на храбрий албанецъ. Владишкитѣ шиникообразни митри и кошулообразни рѫкави, отдавна вече минаха и заминаха въ архивитѣ на фенерскитѣ изби, въ тия изби, въ които се лустросватъ, къносватъ и бѣлосвать параманитѣ на онзи балванъ, който носи висока титла: вселенский патрархъ, и на ония пò-

 

 

12

 

малки балванчета, които се казватъ: митрополити и архиепископи. Много албански иладежи свьршивши атинский унивирситетъ и великата грьцка школа въ Цариградъ, днесъ съ презрение глѣдатъ на грьцкитѣ „велики идеи“ и не се срамуватъ да нарекътъ себѣ си албанци и албанцки патриоти. Прѣди нѣколко години такива албанци бѣха рѣдкость. Много такива албански младежи, проповѣдватъ мѣжду своитѣ сънародници, много отъ тѣхъ станаха жъртва на лукавщинитѣ и кощунствата на грьцкитѣ калугери, както това ставаше едно врѣме тука у насъ въ врѣме на борбата ни съ фарисействующий фенеръ за черковна независимость, както това слѣдва да става въ оная измѫчена и нещастна българска страна, която носи името, Македония. За пó голѣмо разяснение на предмета, ще кажемъ, че когато заседаваше берлинский конгресъ прѣзъ 1878 година, отъ тиято албански патриоти, бѣха подадени тькмо 11 мемоара отъ разни градове и села, чрѣзъ които високо протестираха за своята си народностъ, че не сѫ еллени а сѫ албанци, не искаха присъединението си съ Гьрция. Молиха особно самостоятелно албанско княжество подъ суверенитътъ на Султана. Даже предсѣдательтъ на това високо събрание, князь Бисмаркъ, бѣ достатъчно расположенъ да удовлетвори прозбата на албанскитѣ патриоти, ако не бѣха силнитѣ натяквания на Австроунгария и Англия. Италия сѫщо бѣ съгласна съ възглядоветѣ на Бисмарка. Сѫщо и тесалийцитѣ власи, качауни, каракачани, не искаха присъединението си съ Гьрция, а желаеха да си останатъ подъ Султана. Отъ ония мѣста, които се дадоха на Гьрция и които бѣха населени съ Власи, населяющитѣ ги власи, всички се изселиха, или прѣзъ турската граница, или же пакъ въ вѫтрешностьта на обльстьта. Всички знаемъ какви мѣрки взе гърцката „василикия,“ когато окупира прѣзъ 1881 година подаренитѣ неѝ земи отъ берлинский договоръ и, какъ постѫпи тя съ вироглавитѣ власи и албанци, които не искаха да си продадътъ народностьта и зоръ иле да се нарекатъ „еллени.“ Чувствителнитѣ и деликатнитѣ гърци, извьршиха надъ безащитнитѣ и бѣдни албанци и власи, пò голѣми безобразии и варварщини и отъ самитѣ варвари — манафитѣ. Ония бѣдни власи, които по бѣдность, неможаха да прескокнатъ турската граница, бѣха изложени на безпощадни улични геройства и нападения отъ страна на гьрцкитѣ паликарета. Похождения и работи само на гърцкитѣ клефтета, на ония гьрцки развалени натури,

 

 

13

 

които сѫ въспитани въ Фенеръ подъ високото покровителство на фенерската патриаршия. Впрочемъ тия разновидни елементи, нѣма да се покорятъ туку-така на гърцката василикия, безъ кървава расправа, която въ сѣки случай не ще излѣзе ефтина на Гьрцитѣ. Като знаемъ численностьта ни гьрцката войска отъ какъвъ материалъ е съставена тя, лѣсно ще се убедимъ, че Гърция при разрѣшението на македонското питание ще грае второстьпенна роль, при всичко, че гърцитѣ ще поискатъ да се намешътъ и съ трупатъ си, при рѣшаванието сѫдбата на Македония. Нъ прѣдъ видъ горнето положение, въ което се намира Гьрция спрямо Македония; насъ българитѣ не трѣбова да ни стряска Гьрция и нейната помощь дадена на Сьрбия. Слѣдователно, Сьрбия, не ще може и не трѣбва да се надѣва за помощь отъ Гьрция. Едничката номощь на която Сьрбия, може сигурно да расчита то е помощьта на Черногория. Слава богу, вѣрваме, че нѣма да се намѣри българинъ за да потерпери отъ черногорската сила и отъ нейната помощь, дадена на Сьрбия.

 

Така оставени работитѣ, щото България и Сьрбия да дѣлятъ мегданъ въ Македония, рѣшението на въпросътъ за чия ще бѫде Македония, до иввѣстна степень ще зависи и отъ поведението на жителитѣ ѝ, които населяватъ Македония. Щели прочее, македонското население да се обяви за сьрбско и за „старо сьрбско“ при нахлуванието сьрбскитѣ войски у Македония? Щели македонскитѣ българе, да обявятъ себѣ се за сьрби при видътъ на сьрбскитѣ войски? Щели македонското население да обяви себе си зи сьрбско, пò скоро за сьрби отъ колкото българе? И дали ще бѫде то авангвардия на сьрбската войска? На горнитѣ въпроси, неможе да сѫ отговори за сега, нити положително нити отрицателно. Пѫленъ и точенъ отговоръ на горнитѣ въпроси, моѫе да даде само врѣмето. Нъ писущий настоящитѣ редове, самъ македонский българинъ има претенцията да познава горѣ-долѣ, течението на духоветѣ въ Македония и на неговитѣ съотечественници. Ний мислимъ че въ таквазъ една комбинация, македонскитѣ българе, пò скоро обявили биха себе си, за турци, нежели за сьрби, при всичко, че (откровенно се признавами и исповѣдвами) народното самосъзнание у македонскитѣ българе не е развито и затвърдено до такава голѣма степень, щото да се небои отъ никакви неприятелски сили, отъ никакви нападания и чужди враждебни агитации, за да може да се бори и ратува за

 

 

14

 

националнитѣ си интереси. Защото не трѣбва да забрявами, че въ Македония само массата е българска, огромното болшинство, простий земледѣлческий народъ, и що е живо, събудено, дѣятелно по вечето е гърцко, гьркомамско, погърчено и е удавено и преварено въ гърцкий стомахъ. Какво може да направи тая проста масса въ такъвъ моментъ, ний неможемъ да отговоримъ положително; нъ твьрдостьта на характера на македонский българинъ, неговата жилавина и вѣра въ бѫдѫщето, всѣва ни вяра. Тогазъ, когато българитѣ се продаваха, като говеда, низъ царигридскитѣ безистени; тогазъ когато българитѣ се продаваха трима за пара и единъ бадехава; тогазъ когато не е имало нищо, което можеше да стопли раскапналата и омаломощената душица на македонския българинъ; тогазъ, когато българинътъ бѣше удавенъ съ двата си крака, въ вонещата яма на позорното робство; когато бѣше смиренъ робъ на агата и чалмата; тогазъ, когато българинътъ срамно влачеше истьрканитѣ синджири на още по истьрканото Султаново — манафско царство; тогазъ, когато българинътъ имаше за духовенъ началникъ позорното расо на фенерский калугеринъ съ анадоло — византийската надмѣнность; тогазъ, когато българинътъ бѣше нищо плюсъ нула, когато съ кървъвата си поть, хранеше два господаря: повилнелий и скапанъ турчинъ и лукавший безнравствений калугеръ; тогазъ, когато нашитѣ съотечественици сѫ биле просто стадо, сурия овце, кой както си щѣлъ, така ги е и стрижалъ; тогазъ, когато не е имало България, българско народно правителство съ българе министри: когато не имало българска Екзархия: тогасъ казвами българинътъ въ Македония не продаде бащина си язикъ, народностьта си и праотеческата си вѣра, та сѣга ли? Сѣга ли македонский българинъ ще стане сьрбинъ или гьркъ? Сѣга ли македонски българинъ ще измѣни народностьта, си, язика си и наравитѣ си, когато пò голѣмата часть на българското общо отечество е освободено? когато въ старий Срѣдецъ царува българския князь, българско правителство съ 150 хиляди щика, българска армия? И щѣли това българско правителство да остави, да заглѫхне македонский българинъ? Тая България, която е освободена съ хиляди оки крьвъ, съ хиляди оки човѣшки кокали; тая България въскрьснала по срѣдъ баташкитѣ и перущицкитѣ касапници, посрѣдъ лютий, грозний башибозушки ятаганъ; тая България, която цѣли четири и половина вѣка пѫшка подъ тѣжкий яремъ на най-позорното робство на свѣта,

 

 

15

 

посрѣдъ гнусната чалма и развратний патрахилъ, нѣма туку-така да замине, безъ да помисли и се спрѣ прѣдъ сѣнкитѣ на Самуила, който цѣли 30 год. води юнашка и рицарска борба съ гьрцитѣ и прѣдъ ония войводи, които бѣсно защитаваха и проливаха крьвта си за българската независимость въ Охридскитѣ и прѣспанскитѣ планини. Да, казвами българитѣ отъ Македония при пьрво появявание на българскитѣ войски, ще се втурнатъ, като ураганъ подиръ скѫпата българска войска и рамо до рамо ще се биятъ за освобождението на измѫчената мѫченица, Македоня. И когато дойде, тоя вѣликъ часъ и когато доиде тоя исторически денъ, когато скъпата българска войска бутне Родопитѣ и Деве-Багъръ съ отворени знамена, не сѣгашна Сьрбия, и три като сѣгашната да се съберътъ, пакъ неще могатъ да ни раздѣлятъ! . . . Ний бѣднитѣ и слабитѣ българе, имаме источници за да черпимъ сила. Тази сила, тази страшна мощь, ний ще я почьрпнемъ въ нашитѣ тѣгла, въ наший миналъ позоръ, въ нашитѣ робски гръди. Ний ще я почьрпнимъ въ нашата безконечна обичь къмъ бащината земя, къмъ бащиното си огнище, въ нашата вѣра къмъ бѫдѫщето, въ нашата безмѣрна любовь къмъ свободата и отечеството! . . .

 

И ако тоя исторически дeнъ дойде, сѫдбата поиска отъ България жертви за достиганието на народнитѣ надѣжди, тя се откликне на нейний зовъ и изъ нашитѣ кости, ако бѫде нуждно, ний ще издигнемъ пирамиди високи като нашитѣ балкани, за да погрѣбимъ подъ тѣхъ нашето минало безславие и да завещаемъ на потомството си едно по свѣтло бѫдѫще. Впрочемъ Сьрбия има доволно добръ урокъ отъ съединението ни прѣзъ 1885 год. Това за българитѣ въ Македония. Колкото за мешенството въ Македония, то е толкова нищожно и заглѫхнало мѣжду българското болшинство, щото едвали трѣбова да се говори. Цинцаритѣ, нѣколкото цинцари, въ Македония и нѣколкото арнаути, които живѣятъ въ дружески отношения съ българитѣ, вѣрвами нѣма да играятъ друга роль отъ тая на българитѣ, ще поддьржятъ българитѣ по всичкитѣ линии, защото спеколативнитѣ цинцари, живѣятъ на български гръбъ. Цинцаритѣ сѫ като риби, които немогѫтъ да живѣятъ на сухо. Напѫди цинцаритѣ измѣжду българитѣ, ако искашъ да мрѫтъ. Проститѣ цинцари по никакъвъ начинъ немогатъ да живѣятъ съ гьрцитѣ. Цинцаритѣ въ Македония, които на послѣдъкъ, почнаха да са събуждатъ, въ борбата си съ грьцкото

 

 

16

 

духовенство доста голѣма подьрѫка намиратъ въ българитѣ. Самосъзнанието на цинцаритѣ отъ день на день расте. Тѣ черпятъ сила отъ Букурещъ. Много пѫти тѣхнитѣ учители подгонени отъ гърцкото духовенство и турското правителство [*], намиратъ съчуствие и подслонъ у българитѣ. Тѣхний главенъ дѣятель и пропагандистъ въМакедония, Маргарити бѣ спасенъ нѣколко пѫти отъ гьрцкитѣ паликарета и клефтета отъ българитѣ. Нъ прѣди около единъ мѣсецъ тоя Маргарити въ Битолската околность, бидѣ грабнатъ отъ грьцки антарти и закаранъ неизвѣстно къдѣ. Обаче, като знайми причинитѣ за неговото грабвание и открадвание, лѣсно можемъ да угвьрдимъ, че той до сѣга е закланъ отъ паликаретата, антарти. Едничкото меншество у Македония отъ което трѣбова да се боймъ; то е грьцкото, съставено отъ гъркомани, погърчени българе и погърчени цинцари. То е, може би което ще поиска да играе нѣкаква гръцка роль, защото, както казахми въ градищата и паланкитѣ, интелигенцията е грьцка, погърчена. Всичко, което може да мисли, да работи, да чуствува е грьцко. Българитѣ въ градищата сѫ безгласни. Тѣхний язикъ се чуе тамъ само въ пазаренъ денъ, когато надодатъ българе отъ селата. Нъ това гърцко меншество е малко, малочислено. Безъ органическа сила отъ вънъ, отъ Гърция, то неще може нищо да направи. Едно трѣбова да знайми ний българитѣ. Че гъркоманитѣ въ Македония, при рѣшаваннето сѫдбата на Македония, нѣма да стоятъ съ крьстосани рѫцѣ.

 

 

II.

 

Сьрбскитѣ патриоти и учени не искатъ да повѣрватъ на горната истинна и на истинната, че въ Македония нѣма и не живѣе нито единъ кьоравъ сьрбинъ. Ний, като говоримъ, че въ Македония нѣма нити единъ кьоравъ сьрбинъ, разбирами българска Македония, безъ Призренъ, Митровица, Новий-Пазаръ, Дякова, Прищина и др. А българска Македокия ний разбирамй и считами до Стара-Рѣка на югъ, оттатъкъ Костуръ до Верия, Сатища и Коритца. Отъ тамъ на долу при всичко, че тукъ тамъ има български села, които тамкашнитѣ гърци и власи за отличие на Стара Бьлгария (Македония) наричатъ

 

 

*. Повечето пѫти романската пропаганда се поддьржа отъ самото турско правителство; нъ мѣстнитѣ турски власти лесно сѫ подкупватъ отъ гьрцитѣ . . . .

 

 

17

 

„вулгарохория“, ний неможемъ да не признаемъ, че страната е населена съ гърци, власи каракачани и арнаути, която неможе да принадлѣжи другому освѣнъ Гръции. Западната граница на Стара-България, ний считами до Охридскитѣ околности, до края на Дебърската кааза. По нататъкъ страната е населена съ власи и арнаути. Така, като захванемъ отъ Верия къмъ югъ, останалата часть отъ Епиръ и Тесалия, цѣла Албания съ дългий адриятически брѣгъ, неможемъ да кажемъ, че има българе. Страната е исключително населена съ арнаути тукъ тамъ съ власи. Ний искренно се радвами на албанското възраждание и имъ желаемъ пълно народно събуждание и самосъзнание и скоро постигание на народнитѣ си задачи и идеяли. Албанскитѣ патриоти въ насъ българитѣ ще намѣрятъ най искренни приятели.

 

Источната граница на българска Македония се простира отвъдъ Драмма и дохожда дори до Цариградский вилаетъ. Нъ сьрбитѣ по никакъвъ начинъ не допущатъ да се каже, че въ Македония има българе, че цѣла Македония отъ край до край въ крьгѫтъ на горнитѣ граници е българска, а своеобразно, шоролопски и шовинически се мѫчѫтъ да докажятъ исторически и етнографически че Македония не е освѣнь сьрбска страна. Безъ да се спиратъ и искатъ доказателства отъ авторитети като: Адми-Буе, Ф. Каницъ, Луй-Леже, Григоровичь, С. И. Верковичь (по народность сьрбинъ), Иричекъ, Лаичь, Найманъ, Брахели, Вацликъ и др. и др. учени списатели, които сѫ проходели стѫпки по стѫпка Македония изза интересъ на науката, научно сѫ доказали, като двѣ и двѣ четири, че въ Македония живѣятъ българе, че Македония е чиста българска страна. И тогазъ горнитѣ лица сѫ исповѣдали това, когато днѣшна България не е сѫществувала. Немами, нито сила, нити възможность, нити пакъ специалность, да почними и цитирами нѣкои откъсляци отъ горнитѣ списатели за да разубедимъ заблуденитѣ и надмѣннитѣ сьрби, че въ Македония, нѣма нити единъ кьоравъ сьрбинъ. Ще приведемъ нѣколко исторически доказателства, отъ 2—3 списатели, а послѣ ще се помѫчимъ по нашему, да докажемъ на сьрбитѣ, че техната хищническа претенция е ветръ и облаци.

 

Вилхелмъ Тирский, който е единъ редъкь и извѣстенъ историкъ отъ 12-то столѣтие, който е ималъ случай да изучи на мѣстото етнографическитѣ отношения на народноститѣ въ балканский полуостровъ казва:

 

Bulfarorum jens inculra a septentrionali cjressa,

 

 

18

 

a Danubio uskue ad urbem rejiam et iterum ad eodem f unie ad mare Adriaticum universas occupaverat reojiones: ita ut confisis povinciarum nominibus et terarminie, totus iste tractus, Kui in lonjtndini hàper diciturr itor diorum trajinta, in latitudiue vero docem, vel amplius, Buljaria dicatur : miseris jraecis ynorantibus kuod hoc ipsim nomen corum protestetur ijnominiam" (Vilbemi tyrens, E. II c. IV.)

 

Тѣзи думи нѣматъ нужда отъ тьлкувание. Ний ще забѣлѣжимъ само, че като сѫ писани въ 12 столѣтие, епоха, въ която бьлгаритѣ сѫ били подъ игото на византийцитѣ, тѣ се относятъ само до етнографическото распространение на нашето плѣме.

 

Многоуважаемий български историописецъ и филологъ г-нъ М. Дриновъ, който непрестава всѣкога, когато му дойде случаятъ да доказва, че Македония, си е чиста бьлгарска страна по единъ неопровержаемъ и вѣщъ начинъ, а да отблѫсва най ясно сьрбскитѣ на нищо не основателни претенций, въ единъ брой отъ периодическото списание на българското книжевно дружество въ Срѣдецъ, като прави нѣкои бѣлѣжки върху Пуквилевия прѣводъ отъ г-на К. П., прѣводъ обнародванъ се въ сѫщото списание, мѣжду друго казва:

 

„Вь реченнитѣ Пуквилеви извѣстия, по край друго, се говори, че „слѣдъ унищожението Охридский прѣдстолъ на костурский митрополитъ била дадена титлата „Ескархъ на България“. Това извѣстие, като Пуквилъ е научилъ, въ началото на наший вѣкъ, отъ тогавашний костурский митрополитъ, Неофитъ, г-нъ К. Н. намѣрва съмнително, та го придружава съ забѣлѣжка: „нада ли е вѣрно, че костурский архиепископъ нѣкога е носилъ титлата „Ексархъ на България“. Такъво съмнѣние съвсѣмъ си нѣма мѣстото. Въ познатий грьцки сборникъ, който ся обнародвали Ралли и Потли подъ заглавие Синтагма тонъ канонъ именно въ 5-й томъ на този сборникъ, е намѣстенъ списакъ на архиарейскитѣ катедри, които сѫ се намирали въ 1855 подъ властьта на костандинополский патриархъ: Таксисъ Тонъ тронопъ тисъ ортодоксу анатоликасъ еклисиясъ. Титлата на костурский митрополитъ тука е написалъ така: о касториасъ ипертимосъ ке ексаряупасисъ палиясъ Вулгария Всечестнейший и Екзархъ на всичка стара Бьлгария. Отъ частни лица, които сѫ живѣли въ Костуръ, азъ завѣрно [1] зная, че съ такава титла сѫ се украсявали костурскитѣ

 

 

1. Сѫщата титла азъ съмъ я слушалъ около 1870-1871 година, когато бѣхъ ученикъ въ родното си село, Загоричани. Обичай е щото костурский митрополитъ на пьрвий день на Рождество Христово да служи въ Загоричани, затова и дохожда 2—3 деня пó-рано отъ Костуръ съ разнитѣ си дякони и гавази. Така сѫщо помна, като день днешенъ, че презъ 1873 година за тая именно титла въ главната черква на Загоричани „Пресветая Богородица“ на Рождество Христово, стана косъ ходжамити гюрюлтия. Бѣше дошель новъ митрополитъ на когото за сега името не помня, нъ за здраво зная, че той биде удавенъ отъ параманитѣ си. Та тоя митрополитъ бѣше поискалъ да измени нѣкакъ тия титла, за което не станаха каилъ пьрвенцитѣ отъ Загоричени на чело съ учителя Георги Динкоъь за което въ черквата бѣше се подигнало голѣма врява. Азъ бѣхъ ученикъ съвсѣмъ малолѣтенъ и за пьрвъ пѫтъ по български казахъ апостола. Помна, че са сашардисахъ срѣдъ шумътъ и врявата въ черквата, заплакахъ и незная какъ ма ся извлѣкли отъ черквата. Послѣ покойний ми баща ми е расправялъ, че новодошлий владика измѣнилъ титлата отъ: „пáсисъ палясъ Вулгария“ т. е. „отъ всея стара България“ на „пáсисъ ано Македоннасъ“ „свея нова Македония“. За тази си нахалность владиката биде разобличенъ тьржественно срѣдъ черквата отъ многозаслуживший труженникъ на българщината, особенно въ южна Македония, учителя Георги Динковъ.

 

Послѣдний е пьрвъ слѣдъ незабравимитѣ Миладиновци, който дьрзостно разви знамето на българщината въ южна Македония, който съ огнено слово и жива рѣчъ разбуди българщината и распъди разнитѣ грьцки дидаскали. Къдѣто мина кракътъ на покойний всичко потрепера, заживѣ, събуди се. Покойний пьрвь отвори училище въ родѣ гимназия въ Загоричани. Тамъ той събиряше отъ околнитѣ седа, които сѫ пречисти български ученици и разви най-плодотворната си дѣятелность. Когато покойний за пьрвъ пѫть прѣзъ 1867 год. введе българский язикъ въ училищата на Загоричани, него день бѣше неописуемъ праздникъ. Голѣмо и мало, слѣпо и сакато се събра въ училищний дворъ за да чуе „българско писмо.“

 

 

19

 

владици и до преди 15 годинъ. Да ли и до днешенъ денъ они дьржятъ тая титла, или са я вече [2] променили по внушенията на злополучний филитъзмъ, това не мога да зная. И така нѣма съмнѣние, че костурскитѣ владици въ наший вѣкъ сѫ носили титлата — „Екзархъ на България“.

 

Сѫщо така е вѣрно, че тази титла е била дадена на Костурский митрополитъ слѣдъ унищожаванието независимостьта на Охридский прѣстолъ, „както е казвалъ Пуквилю горѣреченний митрополитъ Неофитъ. Сьмненията на г-на К. Н. и тукъ си нѣмашь мѣстото, и ето, по що. За вѣрно се знае, че въ 16-й вѣкъ костурскитѣ владици не сѫ носили титлата Екзархъ а ся наричали Първопрѣстолници на всичка България: Прототронъ пасисъ Вулгариасъ. Така е подписалъ единъ отъ тѣхъ, именно Иосифъ, на два официални документа, отъ които единъ е писанъ на 1564 (въ книгата на Мартина Круза:

 

 

2. Отъ 1876 год. насамъ, титлата отъ: „пáсисъ палясъ Булгариасъ“ (всея стара България) сѫ измѣнили фанариотитѣ на „пáсисъ ано Македония“ (всея нова Македония).

 

 

20

 

tar cojraecsac’ 174), а другий на 1566 (въ цьрковната хроника на Филипа Кинрскаго. Лейпцигъ 1687 ст. 409) И види се, че тая титла (пьрвопрѣстолникъ) тѣ сѫ носили още отъ 11 -ий вѣкъ. За такъво прѣдположение даватъ право познатитѣ грамоти на императора Василия Болгарохтоня: въ пьрвата отъ тия грамоти, която е писана въ 1019 год. Костурский епископъ е споменатъ, като пьрвъ мѣжду подвластнитѣ на българский (Охридский) архипископъ владици. Па като вземемь въ внимание, че Костурската епирхия е оставала подъ властьта на Охридский прѣстолъ до самото унищожение на неговата независимость и че до това врѣме тя е удьржала своето прѣднйо мѣсто въ охридската иерархия, то става явно, до това врѣме, не е имало причипа да се отнема отъ костурский владика старата му титла „прототронъ“ (първопрѣстолникъ) и да се заменява съ титлата „Екзархъ“. Поводъ на такъво нѣщо е могълъ да се яви само слѣдъ растурянието на старата българска патриаршия (охридска), сиречь слѣдъ 1767 год., когато титлата „прототронъ“ на всичка България и е станѫлъ съвсѣмъ неуместенъ та че и незгоденъ за политиката на костандинополский патриархъ Самуилъ. . . . . . . .“

 

Тукя ще бѫде умѣстно да забѣлѣжѫ, че по това врѣме, види се, е дадена титлата Екзархъ не само на костурский митрополитъ, но още и на трима други македонски архиарей, които сѫ оставили подвластни на охридский афтокефаленъ прѣстолъ до самото му унищожавание. Тѣ сѫ: битолский, Сисано Шатитский и Струмцкий. Отъ горѣспомѣнатий официяленъ списъкъ, който е обнародванъ въ зборника на Ралли и Потли, се види, че въ 1855 тѣ вече сѫ носили тия титли, съ която прѣди 1767 г. не се украсявали. Трѣбва да кажѫ още, че въ речений официаленъ списъкъ пълната титла на струмицкий митрополитъ е нанасана така: о струмицасъ ке тивериолеосъ ипертимосъ ке ексархосъ Вулгарикосъ Македониясъ Струмицкий и Тиверосполский, всечестнейший и екзархъ на българска Македония.

 

За думитѣ Вулгарикисъ Македониясъ (въ титлата на струмицкий митрополитъ) и палия Вулгария (въ титлята на костурский) би могло да се каже нѣщо, но азъ оставимъ това за другъ пѫть. За сега ще свьрша съ слѣднитѣ думи: — Г-нъ К. Н. все въ сѫщата бѣлѣжка, за която ми е рѣчьта, казва, че слѣдъ унищожаванието на независимостьта на охридский прѣстолъ „охридската епархия е била присъединена къмъ прѣспанската,

 

 

21

 

на която митрополитътъ не получилъ обаче право да носи титлата Екзархъ“. — Официялно това е така: на прѣспанско—охридски митрополитъ, наистина не е давало формално право да носи титлата Екзархъ. Но любопитно е, че при всичко това отъ нанѣкога си е дозволявалъ да се украсява съ такава титла: Панаиотатосъ ке теоправлитосъ тисъ агиотатисъ митрополесъ Ахридонъ ке Прѣспу ипиртимосъ ке екзархосъ пасисъ Вулгариясъ. Тая титла се е употрѣбявала въ цьрквитѣ по охридско прѣсианската епархия прѣди 20 год.).

 

Горнитѣ думи сѫ заимствувани отъ грьцки источници. Ний видимъ въ тѣхъ че титлата на костурский митрополитъ е била: Всечешнейший и Екзархъ на всичка стара България. Като не е имало българе въ Македония, отъ къдѣ на къдѣ тая титла ? Като е била Македония сьрбска страна и населена съ сьрби, защо не се говори: всечешнейший и екзархъ на всичка стара Сьрбия? Къдѣ сѫ били сьрбитѣ тогазъ? Ами грамотитѣ отъ Императора Василия българоубийца, покорительтъ тогазъ на България, дадени отъ него на българский охридский патриархъ, съ които непокътна и припозна вѫтрешното самоуправление на българсалта цьрква за каква народность говорятъ? За сьрбска или за българска? Това сѫ исторически документи, които не подлѣжатъ на никакво оспорвание. Тия грамоти сѫ отъ 1019 година. Тогава имаше ли сьрби въ Македония ? Нъ да оставимъ старитѣ доказателства. Извѣстно е всѣкиму, че пьрвий български историкъ, отъ най пьрвата епоха на възражданието на България, който пьрви съ тая история разбуди заспалото чувство на робьтъ българинъ, бѣ македонски българинъ. Дядо Паисий е билъ отъ разлошкото крайще, слѣдователно македонецъ. Какво е накарало дядо Паисий да пише българска история (История Славено-болгарская о народахъ и о царѣхъ и святихъ Болгарскимъ и освѣхъ дѣяния и бития Болгарская. Събрано и наредеждено Паисиемъ иеромонахомъ, бившаго во святой гори Афонския отъ епархий Самоковския. Во лѣто 1762, на ползу роду болгарскому.) Защо още тогазъ Паисий да се нарича българинъ, па още българска история да пише и то противъ сьрбитѣ? Спорѣдъ сьрбскитѣ официялни и неофициялни издания, българската пропаганда въ Македония е почнала ужъ дѣйствията си отъ какъ се била появила българската екзархия, сиречь отъ 1868—1870 год., а Паисий пише историята си въ 1702 год. въ ползу роду българскому. Тогазъ имало ли е българска екзархия? Имало ли тогазъ що

 

 

22

 

годѣ българско народно, самостоятелно, нѣщо което би могло да стопли душата на раскапаний българинъ подъ фанариотското духовно иго и подъ политическото на чалмата? Къдѣ е имало тогавъ българска пропаганда, а още повече българска екзархия? Дали е имало тогава нѣкой свѣтлъ български умъ, освѣнъ скромнитѣ иеромонаси, по тѫмнитѣ и глухи манастирски келии?

 

Трѣбва да забѣлѣжимъ и това, че когато доблестний приснопамятний иеромонахъ, Паисий, когато е писалъ своата история прѣзъ 1762 год., самоковската епархия зависеше отъ сьрбското (печското) патриаршество, подъ властьта на което е оставала до самото му унищожение въ 1766 год.

 

Историята на благородний старецъ, Паисия е едно най остро орѫжие противу сьрбскитѣ надмѣнни претенции, челиченъ щитъ срѣщу домогванията и своеобразнитѣ доказателства на сьрбитѣ. Тая дядо Паисеви история подрѣзва и унищожава докоренъ Сьрбскитѣ лудории и шоролопски претенции на тѣхнитѣ хищнически похождения за Македония. Ний казахме пò горѣ, че дядо Паиси е билъ македонски българинъ, но е живѣлъ и писалъ тогава когато самоковската епархия се намирала подъ властьта на сьрбското патриаршество, когато не е имало български екзархия и когато българскитѣ пьрвенци и голѣмци, биле преварени въ грьцкитѣ стомаси, се гьрчеели и „водили сѫ се по грьчка политика“ и, по адресса на които Паисий испуска гьрмежни афоресани стрѣли. Спорѣдъ сьрбскитѣ претенции и историко-етнографически доказателства той (Паисий), трѣбвало да е билъ „старо-сьрбиянецъ“ и да се е гордѣялъ, че е сьрбинъ. А какво излази и какво пишеше той въ своята си история за сьрбитѣ?

 

Както се види отъ дядо паисевата история; той много и дълго врѣме е пѫтувалъ по старопланинский полуостровъ, както по българскитѣ земи, таки и по сьрбскитѣ. Паисий е минувалъ и прѣзъ австрийскитѣ сьрбски земи, гдѣто са е срѣщалъ и разговарялъ съ тамошнитѣ родолюбци. Па и въ свѣта гора види се е ималъ дълги и широки разговори и прѣпирни съ тамкашнитѣ сьрбски иноци. Не иска казванье, че свидѣтелствата на такъвъ единъ человѣкъ за съврѣменнитѣ нему сьрбско-български отношения иматъ голѣма историческа важность. Още тогава доблестний старецъ е ималъ широки расправии съ надмѣннитѣ сьрбски калугери, които вѣроятно сѫ го накарали да напише своята история и, да дьржи такъвъ жлъченъ язикь противъ сьрбитѣ.

 

 

23

 

Горнитѣ свидѣтелства на отецъ Паисий съвсѣмъ се не посрѣщатъ съ горѣизложенитѣ сьрбски доказвания и увѣрявания, че ужъ Македония била е нѣкогащъ сьрбска страна, та че и сега ужъ тамъ живѣятъ чисти и пресеяни сьрби. Отъ думитѣ на Паисия, като двѣ и двѣ четири се види, че нито той, нито другъ нѣкой отъ съврѣменнитѣ нему македонски българе не се е наричалъ сьрбинъ, а ся се казували и признавали, че си българе отъ дѣди и отъ прадѣди, отъ памтивѣка още отъ тогава отъ когато както се изричя Паисий: преишли Болгари Дуновъ и населилися въ Тракию Македонию и Илирихъ некою часть. Но освѣнъ това отъ думитѣ на Паисия се види такожде, че на съврѣменнитѣ му нему сьрби и прѣзъ умъ не е минувало да трьсятъ въ Македония нѣкакви старосьрбиянци, или же пакъ, да искатъ да доказватъ, както сѣгашнитѣ сьрби, че македонцитѣ биле сьрби, а не природни българе. И мѣжду съврѣменнитѣ Паисию сьрбе сѫ се намирали мнозина, които сѫ хулили бьлгарский народъ и се укорявали българщината. Това послѣдното е било една отъ главнитѣ причини, както спомѣнахми, които накарали Паисия да се потруди и напише българска история. Но тогавашнитѣ сьрбски хули и укорявания, както по предмета си, така и по цѣльта си съвсѣмъ се отличавали отъ сѣгашнитѣ. Сѣга сърбитѣ хулятъ и най укоряватъ много, българската екзархия, българскитѣ владици, първенци и учители, защото они ужъ научили и пропагандирали мѣжду македонцитѣ и ги научили да се наричатъ българе. А пакъ тогава тѣ укорявали изобщо българский народъ, заедно съ македонцитѣ че билъ много бѣденъ и простъ, че нѣмалъ нито учителье, па билъ съвсѣмъ безкнижень, нѣмалъ си дори история. Никаде Паисий не казува, че съ такива едни укорявания тогавашнитѣ сьрби искали да посьрбятъ българитѣ било въ Македония, било въ други нѣкои части; нъ на много мѣста той забѣлѣвва, че тѣ си позволявать такива укори, защото мислатъ и искали да докажатъ, че тѣхний народъ, както въ старитѣ врѣмена така и тогава билъ много пò горѣнъ пò славенъ отъ българитѣ. Ний ще приведемъ тука нѣколко мисли и заключения отъ Паисиевата история. За сьрбскитѣ хули и укорявания Паисий говори така:

 

„и до днесъ Сербіе порицаютъ Болгаровъ отъ безумие: мнится имъ да су више били они исперва славни съ кралевство и войска и земля отъ Болгари“. . . . нѣкои отъ нихъ и ругаятся Болгаромъ защо су прости и не книжни въ

 

 

24

 

[[ стр. 24-26 липсват ]]

 

 

27

 

Отъ къдѣто и поглѣдната сьрбската теория, относително сьрбството въ Македония, излиза проста клѣвета, фантастическа и хищническа. Освѣнъ Паисиевата история, ний можемь да приведемъ още съ стотици такива факти, доказателства и свидѣтелства. Достатъчно е да спомѣнемъ многострадалнитѣ труженци, братия Миладиновци, Р. Жинзифовъ. Георги Динковъ и други такива подобни. Братия Миладиновци, бѣха достатъчно обравовани хора за да разбератъ себе си отъ каква народность сѫ,

 

 

граденикахъ, о своей привольній и спокойной жизни, но о Сербіи, о его родинѣ, вы съ нымъ неразговоритесъ     . . . . . Въ Сербій можно часто слышатъ разказы о коссовой битвѣ, о царь Лазарь и проч; но въ устахъ сербскаго разказчика ето только сказка, и кровь слушателя не волнуется при воспоменаніи о подвигахъ предковъ . . . . Сербія — вновь народившаяся нація, не имѣющая славнихъ преданій .... (см. въ N-о 23-мъ „Новаго Времени“, замѣтку русскаго добровольца А. И. Токхачева). — Правда должна бытъ извѣстна — говоритъ тотъ же доброжелательный къ сербамъ свидѣтель: сербы — не львы, какъ о нихъ думали, а, можетъ бытъ, и до сихъ поръ думаютъ въ Руссіи — готовые сражаться до послѣдней капли крови, за свободу свою и своихъ братьевъ — славянъ. На сколько можио понятъ изъ разговоровъ съ сербами они согласились на войну какъ-то по ошибкѣ. „Намъ говорилъ“ разсказывали многіе изъ нихъ очень наивно, что черезъ мѣсяцъ мы будемъ въ Костандинополь, что черезъ недѣлю же послѣ объявленія войны турки будутъ проситъ мира, а теперь. . . . . и тяжелый вздохъ вырывается изъ гради у серба. — Въ письме г-жи Ел. Лихачевой изъ Сербій, напечатаномъ въ октобрьской книжке „Отечественныхъ Записокъ,“ мы находимъ совершенно сходнія показания. Въ этомъ письмѣ говорится, что какъ сербы, такъ и сербское правительство не хотятъ болѣе войны и прямо говоритъ что не пріѣзжай русскіе, „у насъ давно былъ бы миръ.“ Народъ никогда не хотѣлъ войны съ самаго начала, какъ только начали привозитъ раненыхъ въ госпитали, ето было ясно — они прямо говорили въ подобномъ смислѣ. Къмъ туркамъ у нихъ нѣтъ особеной ненависти. Въ этой же корресподенціи есть любопытныя свѣденія объ отношения къ народу сербскаго чиновничества, вмѣщающаго, въ себѣ — замѣтимъ почти всю сербскую интеллгенцію. Путешественница пожелала проехатъ внутрь Сербіи что объ посмотрѣть на положение бѣдновъ (бѣдняковъ?), т. е. жителей тѣхъ округовъ, откуду турки выгнали сербовъ, болгаръ и влаховъ. Въ этой поѣздкѣ, во время которой путешественница видѣла много ужасныхъ сценъ, се сопровождалъ товарищъ министра народнаго просвѣщенія (Стретеновичь), который можетъ бытъ причисленъ къ лучшимъ сербамъ. Но сербскіе чиновники, по словамъ корресподенціи, даже лучшіе и высшіе крайне мало вникаютъ въ дѣла своей страны, почему названый чиновникъ билъ убѣжденъ что никакихъ бѣгуновъ не встретится по дорогѣ, что всѣ они давно размѣщены, сыты, что все обстоитъ благополучно. На дорогѣ спутникъ нашей съотечественницы возмущенный тѣмъ что онъ видѣлъ, хотѣлъ сейчасъ же написать объ этомъ министру внутреннихъ дѣлъ, но ничего не сдѣлалъ, „по свойственной сербамъ замѣчательной вялости.“ Письмо заключается словами, что сербы слишкомъ любятъ покой и слишкомъ способны довѣрять тому, что имъ скажетъ начальство, а послѣднее само ничего незнаетъ.“

 

(Изъ събранитѣ очерки и стихотворения на Василя Маркова, „На встрѣчу,“ отъ 1878 год. С.-Петербургъ).

 

 

28

 

дали отъ българска. или отъ сьрбска. Ако не бѣше у тѣхъ вроденото българско чувство, че сѫ българе и отъ българско племе и крьвъ, не щѣха да обяватъ себѣ си за българе, да работятъ за събужданието на Българщината въ Македония, като български патриоти, да събиратъ пѣсни и пр. И за тойзи си български патриотизъмъ и въ тая тѣхна вѣра, тѣ станаха жертва на вѣроломството на цариградската патриаршия. Кое караше казвамъ братия Миладиновци да се борятъ за свѣстяванието българщината въ Македония, ако не вроденото чувство на български патриотизъмъ ? Ако бѣха хора не постоянни, съ криви понятия за своята си народность, неможеха ли да обяватъ себе си за сьрби, или гьрци, да не бѫдѫтъ преследвани, мѫчени, заточавани и най послѣ отровени, а да рахатуватъ и да иматъ слава и честь прѣдъ сьрбитѣ? Защо имъ бѣше, това, гдѣто да сѫ скитатъ отъ градъ на градъ и отъ село на село да събиратъ и описватъ български народни пѣсни, обичай и други ?, ако не бѣше божественната искра у тѣхъ, която распали чувството на народното имъ име? Около тия години 1862—1866 когато братия Миладинови, заедно съ други македонски българе работеха и развиваха мѫжка дѣятелность по събужданието българщината въ Македония, тъкмо въ това врѣме когато князуваше въ Сьрбия князь Михаилъ, послѣдната играеше въ старопланинский полуостровъ ролята на славянски пиемонтъ, неможе ли тя да подкупи тия български дѣятели за да се наричатъ сьрби, да си откажатъ отъ народностьта си и да работятъ въ нейната прѣголѣма сьрбска идея? Или сьрбитѣ тогазъ не слушаха, тогава братята сьрби не знаеха ли, че въ Македония двама братия и др. се подвизаватъ въ събужданието на българщината тамъ? Или же немаше срѣдства тогава Сьрбия? Колко товара книги испроводи тогава тя въ така наречената „Стара-Сьрбия“ и какво стана съ тие книги? Отговоръ нека даде г. Шишеджиевъ, който тогава бѣше учитель въ гр. Враня.

 

Нъ най-ярко доказателство на сьрбский шовинизъмъ и на сьрбскитѣ хищнически претенции е слѣдующий фактъ:

 

Помнятъ нашитѣ сънародници движението на проживающитѣ тукъ въ България македонски българе и на мѣстнитѣ българе въ началото на 1885 година. Бѣше се образувало едно мнѣние мѣжду българската интелегенция, че чрѣзъ митинги може да се облекчи положението на македонската рая, като се иска отъ европейскитѣ сили туряниего въ сила на чл.

 

 

29

 

чл. 62 и 23 отъ берлинский конгресъ. Врѣдъ низъ Българско, вь всѣки пò голѣмь градъ стана митингь. Цѣльта на всичкитѣ митинги бѣше една: да се молатъ европейскитѣ сили, подписавши берлинский договорь да принудятъ Турция за да тури въ дѣйствие чл. чл. 62 и 23 отъ берлинский конгресъ. Както видите цѣль филантропическа, предприятие благородно. Нъ какво отговориха и какъ погледнаха сьрбскитѣ патриоти на това человеколюбиво бьлгарско движение? Всѣки черенъ билъ той ученъ, или прость ще разбере, че движението на българитѣ бѣше за доброто и за интереса на македонскитѣ жители. Българитѣ отъ висока благородна цѣль, искаха и молиха Европа, чисто и просто да се турятъ въ дѣйствие чл. чл. 62 и 23 отъ берлинский договоръ, като мислеха, че съ това ще се облегчи несносното положение на нещастний македонски робъ. Българитѣ не искаха присъединението на Македония къмъ България. Какъ поглѣднаха сьрбитѣ на тия митинги? Намѣсто да се придружатъ съ българитѣ и съвокупно да искатъ отъ европейскитѣ сили турянието въ работа горнитѣ членове, тѣ на опаки за чудо голѣмо освѣнъ, че не подкрепиха това движение; нъ още задружиха се съ турцитѣ и гьрцитѣ да правятъ контра митинги срѣщу българитѣ. И въ тия контра митинги изрѣкоха купъ хули противъ българский народъ! Какъ да си обяснимъ това сьрбско поведение?! Ако сьрбитѣ наистина, биха били братя на македонскитѣ българе и, ако въ Македония наистина живѣятъ тѣхни братя старосьрбянци, защо не милѣятъ за тѣхнитѣ интереси? Защо не искать подобрението на участьта на братята си въ Македония? Защо не ги боли тѣхъ сьрдцето? Отъ това става явно, че сьрбитѣ съвсѣмъ не ги е грижа за македонскитѣ жители, та поради това се сдружиха съ гьрцитѣ и турцитѣ и правеха митинги за да не се дадело нѣкаква свобода на македонскитѣ жители и за да не се турялъ въ дѣйствие чл. чл. 62 и 23 отъ берлинский трактатъ. Сѣки се сѣща въ тоя случай, какво е милѣнието на сьрбитѣ за Македония. Сьрбитѣ въ милѣнието си за Македония напьлно сѫ се оприличили на оная разбойница лъжовна майка при еврейский премѫдрий царь, Соломона, която склонила на соломоновото прѣдложение — да се разсече на двѣ давалията дѣте. Такава ли е любовьта на сьрбскитѣ патриоти къмъ македонскитѣ жители? Като смѣтатъ македонскитѣ жители за свой братя, за старосьрбянци защо не подкрѣпиха българскитѣ митинги ? Нали щѣ(ше) да бѫде пакъ въ интереса на тѣхнитѣ братя, ако се туреше

 

 

30

 

въ дѣйствие параграфъ 62 и 23 отъ берлинский договоръ? Сьрбитѣ, ако ги болѣше сьрдцето за своитѣ ужъ „старосьрбянци“ въ Македония не трѣбваше да протестиратъ на българското движение, а да се радватъ и да поддьржятъ, когато другъ народъ по каквито и да било побуждения се наеми да спомата на тѣхнитѣ братя. Българитѣ правеха митинги тогава, не да се присъедини Македония къмъ бьлгарското княжесгво, а да се даде оная свободица, онова свободническо управление, което е опредѣлено още преди 12 години отъ самитѣ велики сили, па и съ съгласието на самата Турция.

 

Тогазъ защо сьрбскитѣ патриоти — лукави шувенисти чрѣзъ своитѣ митинги протестираха, та си дереха гьрлата противъ самитѣ явни като бѣлъ божи день интереси на македонскитѣ жители?

 

Че сьрбскитѣ шовинисти патриоти, чисто и просто се гаврятъ съ нашитѣ бѣдни братия македонци, съ нашитѣ мѫки и позоръ, съ нашитѣ рабски гьрди, съ нашето позорно минало и настояще, че тѣхъ не ги боли сърдцето за македонскитѣ жители, макаръ и да ги наричатъ свои брача, „старосърбянци“, се доказва и отъ това, че дѣто въ сърбскитѣ вѣстници не са срѣщатъ никакви политически искания, никакви убеждения спрямо турското правителство за да се дадътъ на македонцитѣ нѣкакви правдини, или поне да не ставатъ въ Македония таквизъ золуми и безобразия, каквито ставатъ сега. Въ сърбскитѣ вѣстници не се срѣщатъ и оплаквания било отъ страна на македонскитѣ жители за турскитѣ золуми, било отъ самитѣ сьрби, а слѣдоватъ да пишатъ „о македонии и македонцами о старо сърбии“ и пр. дивотии, нескончаеми членове и статии съ които доказватъ гаче ли нѣкой ги души за шията, че въ Македония само сьрби живѣятъ, че Македония е сърбска страна, че българе имало само пропагандисти, че тамъ е владѣялъ царъ Душанъ и прочее, че македонскитѣ славяни биле сърби [1].

 

 

1. Прѣди нѣколко години сьрбитѣ въ своитѣ си претенции и теории относително Македония, македонскитѣ жители, не наричаха сьрби, а „славяни.“ Сѣга на послѣдъкъ, сьрбитѣ почнаха да наричатъ македонскитѣ жители направо „сьрби“ и то пó палавитѣ отъ тѣхъ школата на извѣстний сьрбски самозванъ историкъ Милоевичъ и Гопчевичь. Обаче пó събранитѣ сьрби и сега слѣдоватъ да назоваватъ македонскитѣ жители „славяни“, а не сьрби. Разбира ся, че съ това сьрбитѣ гонятъ цѣль. Тии види ся съзнаватъ въ душата, че македонскитѣ жители не са сьрби за които толкова громко претендиратъ. Наричатъ ги славяни, по простата причина, за да можатъ пó послѣ като се опирятъ на нѣкакви ся ужъ исторически доказателства, да извадатъ заключението, че македонскитѣ славяни сѫ много по близко къмъ сьрбитѣ отколкото къмъ българитѣ и че слѣдоватетно македонскитѣ славяни са сьрби а не българи и защото българитѣ имали повече татарска жилка и крьвь отъ колкото славянска и че българитѣ са отъ татарски джмисъ . . . . . .

 

 

31

 

Братята сърби, очевидно, не искатъ да се дадътъ на македонскитѣ житеди нѣкакви политически правдини и съзнателно криятъ турскитѣ золуми тамъ. О! знаятъ кутритѣ сърби, че въ Македония нѣма нито кьоравъ сърбинъ, че съ даваньето що годѣ свободица и правдини на македонскитѣ жители, ще останатъ поразени и блѫснати както едно врѣме гърцитѣ за Тракия. Сърбитѣ много хубаво разбирать, че Македония е цѣла цѣлиничка българска и съ българе населена; нъ тѣ иматъ хората претенция за завладевание и нищо друго. Идеята, че македонскитѣ жители сѫ биле сърби е нова идея вь Сърбия, не пò ранна отъ 1862—1865 година. Прѣди тази дата сърбитѣ непомислювали даже, че въ Македония живѣятъ „славяне“, а българитѣ отъ Македония сѫ ги третирали, или за арнаути, или же пакъ за цинцари! . . . Прѣди това врѣме въ сърбскитѣ географии, сърбската граница се е показвала до Новий Пазаръ, а на българитѣ отъ самъ р. българска Мурава (която сърбитѣ крѫстиха, сърбска Морава) се посочваше на сърбскитѣ ученнци, като на образецъ на честность, трудолюбие и пестовность. Въ сърбскитѣ народни пѣсни, често се срѣщатъ думи: „Бугарски соколи“ и пр. Впрочемъ идеята, че въ Македония, живѣятъ славяни и то сърбски славяни е съвсѣмъ нова въ Сърбия и, е чисто политическа идея само покрита подъ етнографическо було. Ако бѣха македонцитѣ сърби; то сърбитѣ щѣше да подигнати питанье за тѣхъ още отъ самото си освобождение у което доста македонски българе взѣха живо участие, или поне отъ 1840 год., отъ която година, почна се възражданието на българский народъ, който при всичко, че се нахождаше подъ турский политический и подъ фенерский духовенъ яремъ, протегна рѫка къмъ македонскитѣ си братя и заедно съ македонскитѣ българе почна борбата си съ цариградската гръцка патрияршия. Въ историята на освобождението на сърбитѣ отъ турското иго, явно се забѣлезва отъ самитѣ сърби за македонскитѣ ратници, безъ да криятъ происхождението имъ, че е българско. Хиляди български ратници и отъ тритѣ български земи: Мизия, Тракия и Македония сѫ се пролели кръвьта за сърбската независимость; хиляди българе сѫ си хвьрлили кокалитѣ по височинитѣ на сърбскитѣ планини

 

 

32

 

за сърбската независимость? Въ такава една книжка, ний не можемъ да опишемъ, колко бъдгаре сѫ зели участие въ сърбското освобождение, отъ къдѣ се биле тѣ, къдѣ сѫ паднали и пр., защото цѣльта не ни е да се заривами въ исторически архиви и да пишемъ истории. Цѣльта, която гонимъ съ настоящий си скроменъ трудецъ е, да покажемъ на нашитѣ просвѣтени сънародници до колко е глупа, шоролопска, дива, безобразна, надмѣнна, луда и фудулска теория, сърбската претенция относително българска Македония и на какви основи почива тя. Достатъчно е да спомебемъ за единъ македонски българинъ, чието произхождение самитѣ сърби не криятъ. Тойзи българинъ, който въ сърбското освобождение игра важна една доста деликатна и завидна ролъ е Ичко войвода, родомъ македонски българинъ, отъ Воденскитѣ села. Тоя сѫщи Ичко е, когато князь Милошъ пращаше въ Стамбулъ за да свьрже договоръ съ турский султанъ по признаванието сърбската независимость и който тъй доблѣстно извърши ролята си. Тоя Ичко войвода е билъ нераздѣлимъ другаръ на Милошъ войвода, па още и главенъ съвѣтникъ Милошовъ. Нека спомѣнемъ за хайдукъ Велко, чието българско происхождение сърбитѣ криятъ, който е билъ пьрвъ войвода въ сърбското възстание, който при защита на родното си мѣсто, Неготинъ геройски падпалъ, като испълнилъ клѣтвата си тържественно казана: „Главата си давамъ, а Неготинъ не давамъ“.

 

Сърбитѣ въ своитѣ хищнически похождения относително Македония, не признаватъ, че тамъ една малка часть има българе, ако не всичка Македония. Инатътъ е толкова големъ, заслѣпителностьта имъ е такава мрачна, похождението имъ толкова Донъ Кихотско, щото ги прави смѣшни прѣдъ цѣлий свѣтъ и прѣдъ най проститѣ смьртни. Несъмнено е, че гърцитѣ сѫ биле отъ памти вѣка и до днесъ пó големи врагове на българската народносгь, непримирими душмани на българското плѣме, които му сѫ нанесли толкова золуми и рани, тия гърци казвамъ при всичката си враждебность спрямо българското плѣме, признаватъ, че въ Македония има българе, че пó голѣмата часть на Македония е населена съ Вулгарофони, т. е. българогласни, а сърбитѣ не: цѣла Македония „не е ништа друга“, освѣнъ населена съ старосърбянци подъ турцима. Извѣстний грьцки исторографъ, Папаригополо въ познатото си съсичение за европейска Турция, искарва българитѣ въ Македония до 600,000 хиляди, които ужъ биле не българе, а вулгарофони

 

 

33

 

(българогласни), а саде чисти българе, до 250,000 хиляди.... А г-нъ Гопчевичь въ своето си съчинение за Македония, не вижда въ Македония нито единъ българинъ, освѣнъ тукъ тамъ пропагандисти българе пришле отъ София и Пловдивъ [1]. Нъ забатачений въ тинята сьрбски умъ, немогатъ да разбератъ или просто не искать да разбератъ тия история, подтвьрдена и отъ гьрцитѣ, които сѫ толкова голѣми душмани на българското плѣме! При всичкитѣ си старания сьрбитѣ за да посьрбятъ Македония, при толковато си трудове, като още преди освобождението на България така и слѣдъ освобожданието ѝ, сполучиха ли въ нѣщо ? Къдѣ имъ сѫ сьрбитѣ въ Македония ? къдѣ имъ сѫ училищата тамъ? Къдѣ имъ сѫ цьрковнитѣ общини? Колко сьрби сѫ станали жьртва за сьрбската идея въ Македония отъ турский фанатизъмъ и варварщина и отъ грьцкото лукавство? Нека покажятъ баремъ на единъ за да млъкнемъ, за да унемѣемъ. А знаятъ ли унесенитѣ сьрби колко българе сѫ станали жьртва, както преди освобождението на България, така и слѣдъ освобождението ѝ, въ Македония на турский фанатизъмъ за българщината и за българската идѣя? Ако не знаятъ това братята сьрби, колко българе сѫ станали жьртва за българската идѣя въ Македония, колко българе сѫ опитали вьжето, колко българе се раскапаха въ историческата крьвна кула въ Солунъ и Диярбекирскитѣ тьмници, нѣка попитатъ своитѣ консули въ Солунь, Битоля и Скопье и да ся научатъ. Защо го правятъ това българитѣ въ Македония о, заслѣпени фандаксани, нетрезви, луди и шоролопчии сьрби? ако не бѣше вродената черта у тѣхъ на българското чувство отъ памтивѣка, че сѫ българи отъ бьлгарско плѣме? Казвайте де вие бухали на нощьта, изгубени и луди сѫщества! Или мислите ви за

 

 

1. И тия пропагандисти българе отъ София и Пловдивъ, погрѣшно види се г-нъ Г. Гопчевичь нарича българе въ огромното си съчинение, печатено на нѣмски и сьрбски язици. Защото спорѣдъ научнитѣ изслѣдвания на умника, Милоевичь и компания, етнографическитѣ сърбски предели се простирали до р. Марица съ цѣла Тракия до Бѣло море. Въ правий смисъль на думата, каже тоя сьрбски лудетинъ, ако на тоя Божий свѣтъ, ако на това земно кълбо има да сѫществувѫтъ нейде българе, то е татъкъ къдѣ Тьрново, до Варна, на които числото впрочемъ въ всякой случай не възлизало до 250,000 хиляди. Види се историкътъ (sic) Гопчевичь при обикалянието си въ Македония, не е ималъ предъ видъ теорията на събрѫтя си Милоевича и съчиненията му, та погрѣшно (за срамъ на сьрбството) е нарекълъ пришлитѣ българе отъ София и др. градове за български пропагандисти въ своето съчинение. Очевидно е, че той е сбъркалъ въ този случай, защото съ това той наниса ударъ на Милоевичовитѣ теории. . . Колко аджаба го е клѣлъ Милоевичь и компания. Сьрбски лудории и дивотии!

 

 

34

 

толкова прости и наивни македонскитѣ българе, та да не разбиратъ отъ вашитѣ хищнически шоролопства и похождения? Кажете ви о сьрбски шарлатани и разбойници въ балканский полуостровъ, колко македонци ужъ ваши брати има въ Сьрбия? Колко чиновници, колко офицери и най послѣ колко работници и тьрговци? А знайте ли ви о жалки сѫщества колко македонци има въ България саде службаши? Защо не дохождатъ въ Сьрбия да ставатъ голѣмци, като ги толкова обичате а дохождата тукъ въ България у дома си у тѣхъ си ? Или тамъ у васъ да дойдатъ неще ли имъ дайте чиновнически кресла, както направихме съ ученицитѣ отъ солунската гимназия които излѫгахте съ триста обѣщания и ги прекарахте въ бѣлградската велика школа? Нали ученицитѣ, хранихте, обличахте и като очитѣ си глѣдахте, зящо послѣ ви залѣпиха такъвъ нравственъ шамаръ, щото въ шашардисванието си и лудостьта си бѣхте готови, ако можехте да удавите България въ чаша вода и да ѝ отворите война? Защо послѣ толкова грижи и обѣщания да ви оставатъ тия ученици? Или ще ги упречете и ви, както правятъ нѣкои тукъ наши недодѣлани и прости сънародници, че македонскитѣ българе били келепирджии и, отъ соятъ на извѣстното уйдурдисано изречение „ако ми дадешъ пари ке стана бугаринъ“ ? Нъ тъкмо за туй ще отговоримъ на сьрбитѣ, че отъ повечето, главатаритѣ македонски бьлгаре сѫ противъ криво или лѣво на днешното патриотическо българско правителство и не му сьчувствувятъ. Даже нѣкои отъ тѣхъ киснятъ въ тьмница за тази си идея. Достатъчно е да спомѣнемъ долната листа: Д. Ризовъ, Тр. Китанчевъ, Д-ръ Калатиновъ, Д-ръ Помяновъ, Д. В. Македонски, А. Карягюловъ и пр. и пр. [3]

 

 

3. Намъ не бѣше цѣльта тука да говоримъ за нѣкои наши македонци, сънародници, какви убѣждения иматъ и да спомѣнвами имена. Обаче неможехме да скриехъ факта, че пó разбранитѣ македонци българе вьршятъ противното отъ онова, което мисли българското правителство. Напримѣръ поведението на в. „Македония“ не е ли просто прѣдателство спрямо интереситѣ на македонскитѣ българе? Нейнитѣ статии за възстание въ Македония, накараха турското правителство да погледне съ криво око на българската екзархия, на туко що забравенитѣ и затворенитѣ рани на Турция, — вслѣдствие на съединението ни съ Румелия. Въ интиреса на нашата родина е, да бѫдемъ тѣсно свързани съ българското правителство, макаръ и то по нѣкогашъ и криво да мисли по македонскитѣ ни работи. ..........

 

Трѣбова искренно да го освѣтлявами, ако се имами за родолюбци и патриоти, а не да се дьржимъ, като слепецъ за тояга и че св. Петко пали, св. Петко гаси!

 

 

35

 

Сьрбитѣ, като се мѫчатъ да докажатъ, че етнографически ужъ Македония била сьрбска страна не забравятъ и филологията. Наистина единъ отъ справедливитѣ мотиви, по които трѣбвало би да се рѣшава, дали единъ народъ принадлѣжи на тази, или онази народность, е и язикьтъ. Ако единъ народъ въ една страна, къдѣто и да била тя, говори ли, по български, трѣбова да се считатъ за българе, говори ли по сьрбски за сьрби — по грьцки за гьрци, при всичко, че и мѣжду най ученитѣ културни народи въ Европа, които иматъ отъ вѣкове изработенъ язикъ, пакъ нѣ можемъ да намѣримъ единъ такъвъ народъ, езикътъ на когото да е префиненъ, чисть, тъй както си е билъ отъ пьрво. Народитѣ, които иматъ, съприкосновение единъ други, поради тьрговски економически, политически и други причини, винаги, единъ другиго си заимствуватъ думи, безъ обаче да си изменатъ народностьта. Сьрбитѣ, които не сѫмнѣно, иматъ отъ насъ по добръ изработеиъ езикъ, пакъ на много мѣста употрѣбляватъ турски думи, които у насъ, ако биха се употребили отъ най простий селенинъ, ще възбуди смѣхъ мѣжду събеседницитѣ си. Сьрбитѣ казватъ „кашикъ“, „чанакъ“ „яуртъ“ и пр., безъ обаче да сѫ станали турци, или да притежаватъ нѣщо турско. Нъ и отъ къмъ язикътъ погледнато на македонскитѣ българе не прѣдставляватъ въ нищо сьрбско, безъ да се глѣда на шовиниститѣ сьрби и на тѣхното фалшивикирание. Извѣстно е, че отъ всичкитѣ славянски плѣмена, само бьлгарското плѣме е което употрѣблява буквата ѫ. Само буквата ѫ е достатъчна да чупи главитѣ на сьрбскитѣ шовинисти и на славистътъ, подкупений отъ сьрбитѣ русский въ Солунъ консулъ Ястребовъ. Македонскитѣ българе, казватъ: гѫрди, зѫби, крьсть, мѫгла, кѫрна, бѫрза, гѫрне, гѫба, рѫка и пр., а НИКАДЕ, СЕ НЕУПОТРѢБЯВА о, или у, свойственно на сьрбското наречие. Даже неврокопчанитѣ, прилѣпчанитѣ и костурчанитѣ, говорятъ на таково българско, чисто и звучно наречие, щото го нѣма нийде по освободена България. Който иска да се увѣри въ това, нѣка прочете напечатанитѣ пѣсни отъ заслужелий на българщината Верковичь „женски пѣсми македонскихъ бугаря,“ напечатани въ сьрбската дьржавна печатница въ Бѣлградъ съ помощьта на една сьрбска княгиня и сборника на братя Миладиновци [4], който за съжаление е станалъ много кѫтъ и почти редкость [5].

 

 

4. Един мой приятель ми съобщи, че важенъ материялъ за обнародване и доста едричѫкъ отъ народни умотворения, събранъ исключително отъ западна България, ималъ непознатия намъ македонский българинъ, К. А. Шапкаровъ сиромахъ и доста дѣятеленъ македонски дѣятель. Ний съ нетърпение очаквами да видимъ напечатѫнъ трудътъ на господина Шапкарова, изводи отъ когото срѣщами обнародвани тукъ-тамъ по переодическитѣ списания.

 

5. Прѣзъ 1887 год. когато стана отпразнуванието 25-годишнината отъ мѫченическата смьрть на братия Миладиновци въ Срѣдецъ, министерството бѣше рѣшило и бѣше отпустнало нужнитѣ сумми за препечатванието на Миладиновий сборникъ и за тази цѣль бѣше натоварило българското Книжовно Дружество въ Срѣдецъ. Отъ тогазъ има почти четири години, а нищо по товà, нито се чу, нито пакъ се видѣ! . . . . . . .

 

 

36

 

 

Гърцитѣ и елленизмътъ за Македония.

 

Въ 1453, победоноснитѣ турци тьржественно прѣвзеха византийската столица, Костандинопулисъ. И подиръ паданьето на Цариградъ, грьцката дьржавна идея, която бѣ начьртана и олицетворена отъ императоритѣ, сѣга прѣмина въ наслѣдие у цариградский гръцкий патриярхътъ, който имá щастието да ся задьржи още отъ началото и на когото отъ новитѣ завоеватели — Султанитѣ му се дадоха нѣкои черковни, вѫтрешни превилегии и правдини. Слѣдъ покорението на българската столица Тьрново, цариградркий патриархъ успѣ да уничтожи тьрновската независима патриаршия и да распрати свои архиерей и митополити на всѣкаде по тритѣ български страни: Мизия, Тракия и Македония. Сѫщата грозна участь постигна въ миналия вѣкъ (18) и охридската независима архиепископия, а така сѫщо и ипекската, така щото когато въ началото на сѣгашний вѣкъ се разбуди гърцката народность, а заедно съ това и неговата „вѣлика идея,“ грьцкото слово по черкви и училища се слушаше почти поврѣдъ въ старопланинский полуостровъ, освѣнъ въ нѣкой заглъхнали мѣста у които мѫчно можа да прѣгази грьцки кракъ. Гьрцитѣ въ ожиданието си да видятъ възскресванието и въстановлението на погребената византийска империя, мѫчеха се, (както и до нейде сполучиха) да уничтожатъ всички проявления на нашъ самобитенъ народенъ животъ и да погърчатъ населенията съвсѣмъ.

 

Ето какъ се изражава за фанариотитѣ, почтений русски историографъ, Гулубинский:

 

„Фанариотитѣ (които получиха названието отъ цариградский кварталъ фанаръ, или фенеръ) станаха за славянството въ балканский полуостровъ, а особенно за българското славянство такиви бѣдствия, които не отстѫпваха на притеснението

 

 

37

 

отъ самитѣ турци; тѣ не само истощаваха и най послѣднитѣ материални и нравственни сили на народа; нъ станаха страшни и за самото негово сѫществувание. Тази безнравственна община, забѣлѣзва този историкъ, на природния византизьмъ — тѣзи интриганти, на които всичкото дипломатическо искуство състоеше отъ сплѣтми и клѣвети, всичката система на управленнето въ изнамирание срѣдства за лично обогатявание, бидоха заклеяни съ позоръ отъ всичкитѣ писатели безъ осключение, които поне колкого и да е, се касаеха до тѣхъ, (сѫ писали за тѣхъ). Лукавитѣ фанариоти станаха страшни съюзници на турскитѣ притиснения; тѣ бѣха отчаяни дѣятели на турското правителство, негови банкери драгомани въ дунавскитѣ княжества, тѣ бѣха господари, въ Бългирия епископи, въ Цариградъ патриарси. Цьрковного управление стана просто откупъ“.

 

А единъ прусски консулъ прѣзъ 1779 год. ето какъ описва Фенеръ:

 

„Ca guartier est la demeur de ce gù on appelle. La noblecce jreceue qui vivens tous aux dèpenses des princes de Moldovie et de Valachie. Cést une université tovtes les scelerattesses, et iln existe pas encore de lanjue assez riche, pour donner des noms á toutes celles gui s y conmetent. Le fits y apprend de bonne hevre á as gassiner si adroi tement gu „il ne gaurait etre poursautvivi. Les intrijues, tes cabales, l hypocrisie trahison, la derfidie surtovt l’art d’sxtorgaer ge l’arjcent be tevtes mains y cont cnseijnés meothodeguement.“

 

Другь пакъ Русски списатель, Д. Поповъ казва:

 

„Фанариотската иераршия безъ да знае нито язика нито обичаитѣ на народа, безъ да се погрижи за неговитѣ нужди и като го призираше, обираше българитѣ всѣкакси и за да лиши народа, даже отъ съзнанпе на своето положоние по духомъ на турското управление поддържаше въ народа невежество, уничтожаваше славянското богуслужение, като въвеждаше непонятната за народа гръцка литургия даже въ послѣдне врѣме съ голѣма злоба прѣслѣдваше българскитѣ училища като принуждаваше да се учатъ само пò грьцки, истрѣбваше българскитѣ книги и рѫкописи и въ заключение караше бѣдний народъ да исплаща тѣхнитѣ прищевки (нередко най гнуснитѣ) и удоволствия. Всичко това се съпровеждаше съ най голѣмо и съвсѣмъ не иерархическо, нехристиянско презрение къмъ народа. Грабителството на фанариотитѣ не знаеше никаква мѣра; робството на народа и невежеството бѣха съвършени, въ най пѫлний смисьль на думата.“

 

 

38

 

Другъ нашъ списателъ, автора на статията „Мати България“ говори за фанариотитѣ и казва:

 

„Симоновомховото богопротивие-очарователно волхование; предателя — Иудиновото христопредавание и Анна-Канхоровото христокупувание саддукео — фарисейское мудрование, велзевуло — сатанское бѣснование, ядоутровное и душепогубное преображеное сонмищно — фратрическо грекоковарство! Адъ и погибелъ! Тарторская пропасть!“

 

И за да сполуча:ъ и осѫществатъ такава една идея, гьрцитѣ имаха всички срѣдства подъ рѫка. Нъ колкото и да имаха голѣми срѣдства пакъ неможаха да направятъ онова което извьршиха въ Македония и нѣкои части въ Тракия. Елленизмѫтъ въ Македония пипаше пò похватно, пò вещо пò хитро и пò лукаво; затова и тамо той — гърцизмътъ бѣше заловилъ пò голѣми корени отъ колкото въ северна България. Нъ освѣнъ гьрцкото вѣщо пипанье въ Македония, послѣдната се нахожда и въ географическо положение, въ благоприятни условия за гьрцитѣ отъ колкото северна България. Отъ една страна Македония бѣ наводнена съ разни чернокапци калугери исплувнали отъ благочестивий Атонъ, който на дльжъ и на ширъ въоружени съ разни антики, като крьстета, икони, патрахили и пр. проповѣдваха на безглавний македонский българинъ величието на патриаршията и нейнитѣ ужъ священи камиляфки и рѫкави, а пакъ южната страна на Македония бѣ погазена отъ разни доктория, даскали, които прѣтопваха простото население въ гръцката мегали идея. Пò живитѣ, по богатитѣ и по сѫбуденитѣ македонски българе, още въ началото на настоящето столетие (19) бѣха уже преварени въ гьрцки стомахъ, гордѣятъ се съ гърцкото си име, и сѫ най яркитѣ защитници, работници и проповѣдннци на елленизмътъ въ Македония. Много отъ такивито българе сѫ преселени въ Атина, къдѣто вѫртятъ голяма търговия, а други пакъ занимаватъ високи дьржавни служби. Даже има македонски българе, които въ Гьрция сѫ бивали министри. Достатъчно е да споменимъ прочутата фамилия на Ламбосъ Вулгарисъ, която и до днешенъ денъ, въ гьрцкото кралевство, играе една доста завидня роль.

 

Ядовититѣ жили на цариградската гръцка патриаршия, нейнитѣ вѣликоидейни намѣрения, златнитѣ ѝ сѫнища, за да види въскрѫснала на Босфорътъ старата византийска империя въ свьрска съ гръцкото въ Атина правителство отъ началото на настояший вѣкъ, уничтожиха, умьртвиха всичко българско,

 

 

39

 

всичко народно живо и дѣятелно, което можеше да напомни на българитѣ и български народъ за тѣхното минало, тѣхната националность. За да обезглавятъ народа, тѣ фанариотитѣ, нищо не оставиха, прѣдъ нищо си не спираха. Отъ това можемъ да заключимъ, че въ врѣме на гърцкото възстанье 1812—1821 г. сѫ взели толкова, дѣятелно и живо участие македонскитѣ българе, та дори важнийтъ центръ на гърцкото възстанье билъ е, или се е прѣдполагалъ да стане въ Македония; нъ което не можело да стане, да успее, поради узнаванието и натискътъ на мѫсѫрлията, Мехмедъ Али Паша. Вѣликолѣпния спомѣнникъ въ гърцката столица Атина, въздигнатъ въ честь и слава на единъ отъ гръцкитѣ главатари, по освобождението Гърция, който юнашки са е борилъ за гърцката независимость, е тоже македонски българинъ родомъ отъ Воденскитѣ села. [2] Гърцитѣ само окончанието на фамилията му

 

 

2. Тойзи е прочутий Марко Бъчваровъ, а спорѣдъ гьрцитѣ, Марко Бочарисъ който съ около 300 отборъ момчета закла Ибраимъ паша въ едва нощь тѫмна като рогъ, въ шатърътъ му, а послѣ биде убигь отъ хората на тоя паша. Ибрахимъ паша съ тѣжка война отъ арнаути и арапи бѣше потеглилъ за Гьрция съ особенъ царски султански ферманъ, щото еднажъ за всѣкога да се расправи и съ вьзстаналата рая. Той твьрде масторски закла пашата, вѫтре въ чадъра му. Отъ вечертьта още бѣше научилъ турский сигналъ (парола). А познато е, че тогазъ турцитѣ още не сѫ имали редовна войска. Така, като научилъ турский сигналъ, отбралъ до 300 момчета и трьгналъ за въ турската ордия. Миналъ покрай всичкитѣ отбрани отъ него и ги попиталъ: а„ко нѣкой отъ васъ се бои, то да се вьрне, да не дойде съ мене“, ни единъ юнакъ се не вьрналъ. Като доближилъ до пьрвата турска стража караула го попиталъ кой е и дѣ отива? а Мярко Бъчваровъ отгвпорнлъ „съпурге“ (тъй билъ сигнальтъ нея нощь) и го оставилъ свободно да мине прѣзъ ордията до гдето стигналъ до самий пашовъ чадъръ, уби вратаря арапъ, влѣзе вътрѣ въ чадѫря и закла пашата, подиръ което турцитѣ се научиха и го убиха. Спорѣдъ преданието, той билъ отъ село Буфо, Воденска каза. Въ краятъ на 18-то столѣтие неговитѣ родители сѫ се преселили въ Гьрция — Пелопонесъ. Тогазъ Марко билъ малко момче. А причинитѣ на изселванието били слѣдующитѣ: Дошълъ нѣкой си развратенъ турчинъ, аянинъ въ Буфо и накаралъ дѣвицитѣ срѣдъ селото да му играятъ, а която харесвалъ викалъ я да го черпи съ прѣварена ракия. Мѣжду нѣколкото моми що харесалъ аянина, сѣстрата на Марка, най много харесалъ и заповѣдалъ на селскитѣ пьрвенци вечерьта да му я доведатъ тамъ къдѣто билъ кондисалъ. Щомъ се стѫмнило селскитѣ пьрвенци отишле у кѫщата на Бъчвара, Марковий баща, за да искатъ дъщеря му за аяниня. Бъчвара намѣсто да имъ даде дъщеря си, обругалъ ги испроводилъ. Тогава аянина испраща нѣколко отъ сейменитѣ си за да взематъ момата на сила. Обаче бъчваря ги съсѣкалъ съ помощьта на двата си братия, като прѣдварително ги прѣкаралъ въ кѫщата си, къдѣто ужъ ги канѝ да имъ стори теслимъ дъщеря си. Подиръ това, той заедно съ братята си отишалъ къдѣто биль аянина та и него заклалъ. Послѣ прибралъ дѣцата си и съ помощьта на овчари — каракачани, които обикновенно дохождатъ лѣтно врѣме и се заселилъ въ Гьрция.

 

 

40

 

сѫ измѣнили. Отъ Марко Бѫчваровъ; тѣ сѫ го нарѣкли, Марко Бочарисъ. Тогава, съ исключение на простата масса, която мѫлчеше и се таеше, нѣмаше въ Македония понѣ 10 души, събудени граждани, които открито да се наричатъ българе и дьрзостно да защитяватъ националното си име. Адската замисьль на фенерската патриаршия всичко бѣ пометила. Даже въ непристѫпний Охръдъ и Дебръ, гдѣто отъ памти вѣка сѫ е чело и слушало по черквитѣ и училищата българский язикъ и, тамъ по едно врѣме развратний кракъ на гръцкий калугеръ бѣ успѣлъ да омьрси праговетѣ на черквитѣ и манастиритѣ. Още повече гърцитѣ и гърцкитѣ патриоти напрѣгнаха силитѣ си въ Македония тогава, когато видѣха, че е невъзможно да прострятъ границитѣ на любимата си Еллада дори до балканитѣ — завѣтна идѣя на гърцката патриаршия и елленското правителство. И, когато горѣ-долѣ се убѣдиха, че това е невъзможно, при всичко че употрѣбиха голѣма борба, хитрость и лукавщини, свойственни само на гърцитѣ, удариха съ цѣлий си трупъ въ Македония. Днесъ гърцитѣ глѣдатъ само на Македония, ако и да не искатъ още рѣшително да повѣрватъ, че Тракия съ крайбрежията ѝ е безвъзвратно изгубена за тѣхнитѣ заспали и златни сѫнища. И дѣйствително подиръ съревнователнитѣ напрѫжания на Австроунгария, Гърция е една отъ опаснитѣ кункуренти за завладяванье Македония. И, не трѣбва да се чудимъ, ако единъ денъ видимъ Гърция въ Македония.

 

При всичкитѣ авторитетни и исторически трудове на нѣколко европейски списатели, историописци и етнографи, Европа и до денъ днешенъ, не е успѣла още окончателно и положително да се убѣди и повѣрва, че Македония е чиста българска страна, че тамъ живѣятъ българе. Още има мѣста въ Европа, които слѣпо вѣрватъ, че въ Македония живѣятъ Гърци и че тая страна е гръцка страна. Въ шепата погърчени, гъркомани българе и въ шепата погърчени цинцари, тѣ глѣдатъ въ Македония, като на гърцка страна. Гърцката дипломация и патриоти, подобно на сърбскитѣ, по никакъвъ начинъ недопускатъ, нето дума да се каже, че единъ денъ политически Македония може би да принадлѣжи на другиго нѣкого, освѣнъ тѣмъ. Нъ мѣжду тѣхъ има и едно твьрдѣ малко, незначително число разумни хора, съ по събрани и ограничени претенции, които иматъ скромното желание и убѣждение, че Македония до р. Струма, Битоля и р. Вардаръ, неможе единъ денъ

 

 

41

 

да не принадлѣжи на Гьрция. Еллада е съ вѣлико историческо минало, казватъ гърцитѣ и тѣхнитѣ патриоти списатели, и това е достатъчна причина да имъ се даде Македония, [1] да имъ се приготви бѫдѫще.

 

Когато почна възражданието на цѣлъ български народъ, тѫкмо тогава, почна да се клати, спящата българщина въ Македония. Тогазъ, когато цѣла България потрепна отъ янкеседжийствата, золумлуцитѣ и безнравственний животъ на грьцитѣ владици, тогава и отъ Македония почнаха да се разбуждатъ отъ летаргический сънь и македонскитѣ българе. Тогава въ българска Македония — Стара България — се родиха и изникнаха нѣколко недобити македонски българе, като братия Миладиновци, К. Р. Жинзифовъ, Георги Динковъ и пр. и пр. съ желѣзни характери, които съ единъ замахъ искаха да отхвьрлятъ пьрво фенерското рассо, та послѣ и яремътъ на чалмата. Отъ високо патриотическата дѣятелность на тия заслуживши труженци, тукъ-тамѣ почна да се проявлява български духъ въ Македония, да се отварятъ български училища тамъ. Въ едно кратко врѣме се отвориха, изникнаха тамъ нѣколко порядъчни училища. Обаче подиръ рѣшенпето на чьрковний въпросъ, слѣдъ въстьржествуванието на българский народъ и здобиванието на пълна чьрковни независимость — Екзархията, българщината въ Македония взѣ да напрѣдва съ исполински крачки, съвсѣмъ бьрзо. Общинитѣ въ Македонскитѣ градове и пò голѣми села, бѣха долѣ-горѣ организовани. Даже въ три македонски градове имаше и български митрополити — владици, спечелени съ дълги борби и съ скъпи жьртви. Ний нѣма да съгрѣшимъ, ако кажемъ, че тогава цѣла Македония, почна да се движи по български, да се стрѣми въ всичко и къмъ всичко щото е въ интереса на българитѣ, на българский народъ. Бѣше почнала кьрвава борба бьлгарщината въ Македония

 

 

1. Бивший английски примиеръ-министръ Глядстонъ, приятеля на источнитѣ християни, населяющи старопланинский полуостровъ, въ едно угощение отъ свои приятели съпартизани у което присѫтствувалъ и еденский въ Лондонъ дипломатически консуль е казалъ, че бѫдѫщето на Гьрция е въ Мала-Азия. И наистина, колко е справедливо това възрение на английский патриотъ и филантропъ, Глядстона? Каква благородна идея за гьрцитѣ? Гьрцкитѣ патриоти бѫдѫщето и вѣличието на Елада, трѣбва да дирятъ въ Мала-Азия и Анадоля, мѣжду толковато тамъ карамалии, лази и др. отъ гьрцка народность, а които незнаятъ „гри“ да кажатъ грьцко. И намѣсто по българска Македония да прахосватъ неимовѣрни сумми за погьрчвание българитѣ, трѣбва да свѣстѫтъ еднокрьвнитѣ си братия въ Трапезондъ, Кесяря и пр. и тамъ да пропагандиратъ . . . . . . . .

 

 

42

 

съ гьрцитѣ. Тя бѣше добила вече сила и срѣдства сама и сполучливо да води борба съ фанариотитѣ, гдѣто на много мѣста позорно испъди грьцки владици отъ цьрквитѣ. Въобще помѣжду македонскитѣ българе бѣше се повдигнала извѣстна интилигенция, която разбуждаше и подклаждаше македонский българский духъ, която бѣше отворила наврѣдъ български училища, пьрвоначални, нейде двукласни, вечерни и недѣлни и която доста вѣщо защитяваше българскитѣ интереси и рѫководеше простата масса. Наврѣдъ въ Македония бѣха се появили народни учители, които тихичко, скромно и безъ шумъ работеха. Въ пьрвий мирски и народенъ съборъ, който се събра въ Цариградъ по урежданието на цьрковно-народнитѣ работи и Екзархията, бѣха взели участие и македонски българи. Всичко вьрвеше по установений пѫть, по начьртаний планъ отъ находящитѣ се тогазъ българе главатаре въ Цариградъ отъ всичкитѣ краища на цѣлокупна България, които извоюваха цьрковната независимость, заедно съ екзархията. И всичко това така вьрвѣ до послѣднята русско-турска война. Подиръ войната и подиръ освобождението една часть отъ българското отечество изъ подъ турското иго, или пò добрѣ казано подиръ подписванието на берлинский ареопагъ, като на пукъ на българщината въ Македония, всичко трьгна назадъ, наопаки. Тая войня дойде та отъ дѫно развали, разруши, унищожи, разсипа всичко що бѣ приготвено отъ македонската интилигенция съ толкова мѫки, трудове и жертви. Едвамъ събудената българщина, съ бьрзината на молнията, увѣхна, угасна, загина. Тькмо при надвечерието на берлинский конгресъ, когато щѣхя да се турятъ въ работа, въ дѣйствие, изработенитѣ по рано още отъ събираньето на берлинското събранье, проекти отъ Лордъ Биконсифилдъ и Андраши, бѣше се появило едно бьрзо и сериозно движение мѣжду срѣдата на българский народъ [1], че Македония може да се освободи съ ножъ. Въ София, въ Пловдивъ и въ другитѣ градове низъ България, образували се бѣха дружества, цѣльта на които бѣше: освобождението на Македония. Даже нѣколко чети подъ прѣдводителството

 

 

1. Врѣдъ тогава низъ българско, бѣха ся образували комитети и македонски лиги, за освобождението на Македония. Такъво движение тогава си имаше мѣстото, защото Турция издъхваше и очевидно тия чети щѣха да помогнатъ на Македония. Обаче „братята русси“ ужъ по висши съображения, спрѣха нахлуванието на оние чети въ Македония, като и не позволиха отиванието въ Берлинъ на избранитѣ трима българе, отъ българския народъ за берлинското събранье.

 

 

43

 

ни нѣкои дьрзостни войводи, бѣха минали въ турско и показаха чудеса отъ храбрость. Нъ русската дипломация бидѣ побѣдена въ Берлинъ и по нейнитѣ съвѣти, спрѣ се, македонското движение. Сé около туй врѣме една часть отъ македонската интелегенция, остави Македония, дойде да се прилѣпи съ волентирскитѣ чети, които се готвеха да нахлуятъ въ Македония. Гьрцитѣ чуха това и се въсползуваха отъ случаятъ. Благодарение на нашата пипкавость и откровенность, гьрцитѣ сполучиха да прѣдставятъ положението на турската империя и да вдъхнатъ на дьржавнитѣ ѝ мѫжье идѣята, че най голѣмата опасность на Турция е дохождала отъ българский народъ, че българитѣ сѫ най опаснитѣ врагове на турската дьржава и, че българитѣ сѫ които ще довьршятъ Турция. И почна се онова канско пищение въ Македония, което трая до края на 1883 год. Турскитѣ башибузуци, тъй нареченитѣ „геги“ и арнаути, ровеха по селата, като на ханджийска градина. Всичко живо, дѣятелно, разбудено, се изпозатвори, натъпка се въ историческата солунска „кула“ — канли куле, проводи се въ заточение въ пустий Диярбекиръ, въ Ангора и другадѣ. Пò пьрвичкитѣ българе въ Македония, които едва-едва, бѣха дошле до народното съзнание, се испоплашиха, млѫкнаха, занемеха. Македонскитѣ българе скѫпо и прѣскѫпо отплатиха освобождението на своитѣ братия. Слѣдъ безпристрастний (sic) берлинский договоръ, всичко се затече, всичко падна на врѣдъ на македонскитѣ българе за да ги задуши. Цѣла Македония тогазъ [1] бѣше се обьрнала на крьвави олелии. И накловадени българитѣ отъ гьрцитѣ, почна се онова манафско разграбвание селата. Даде се просторъ на дивитѣ арнаути да роватъ по селата, като по хаджилѫкъ. Не остана българска хижа, не опозорена,

 

 

1. При всичко, че и сега не е розово положението на нещастний и живий заровений македонски българинъ. Башибузуцитѣ и турскитѣ золуми, както сѫ добрѣ извѣстни на нашитѣ сънародници, продължаватъ да си слѣдоватъ явно или тайно. Турчинътъ скотъ изникна, скотъ и ще да мре. Турчинъ, редъ и спряведливость сѫ двѣ противоположни нѣща като Декемврий съ Май. Може би турскитѣ управители и дьржавни мѫжье въ Царигрядъ, да не лѣжатъ на този акълъ, да сѫ се вазгищисяли отъ тая еничерска, варварска и губителна политика за Турция; нъ мѣстнитѣ каймаками, аги и бейове слѣдватъ оная деребейска и гнусна политика, която изяде главата на Турция, раскопа я и я прѣтълчи о двѣ като прѣбита змия. Тая сѫщата политика, ако цариградскитѣ дипломати не свържатъ рѫцьетѣ на провинциялнитѣ чиновници и аги, ще растури Турция, ще я завре въ дьнъ земя въ къртичина дупка. Едни въспоминания ще останатъ за нея, на дивотия, еничерство, варварщина, насилия и позоръ. И, единъ день сиро,ашкитѣ теглила и клѣтви ще бѫдѫтъ чути отъ всевишний и Турция ще глѣдами да се търкаля низъ азистанъ.

 

 

44

 

не омьрсена и не ограбена отъ келовитѣ арнаути и краставитѣ мааджири. Десетки невинни дѣвици, бѣха заробени и завлечени при нѣкой бей, ага, или паша за испълнение и удовлетворение на скотскитѣ имъ страсти. Колко тогава бѣдни хорица станаха жертва на турский фанатизмъ, подклажданъ отъ фанариотитѣ гьрци?! .... Колко и колко невинни българе се испозатвориха и послѣ испроводиха въ Ангорскитѣ и Диярбекирскитѣ пустини, само защото имаха дьрзостьта и смелостьта да се нарекътъ българе! . . . . Колко бѣдни священници и народни учители, бидоха бити, заплювани, драни и заклани отъ турскитѣ тогава власти! . . . Колко скромни и народни труженици станаха жертва на лютий ятаганъ на полудивий албанецъ? . . . Продължавамъ. Турскитѣ власти, заедно съ грьцкото духовенство и турското население, започнаха да глѣдатъ на македонскитѣ българе най лошо. Вѣднага слѣдъ войната на западна България (разбирай Македония) не остана българска ингелегенция. Училищата вдигнати съ толкова мѫки, трудъ и жертви се испозатвориха. Остана само безглавната проста масса, която бѣ готова всичко да приеме, само и само да се спрѫлъ турскитѣ янкеседжийства и золумлуци. Съ прогонванието на македонската българска интелегенция, не останаха свѣстни, или никакви общини, не останаха тьрговцитѣ, по заможнитѣ граждани, които бѣха прѣди войната. Пò живичкитѣ, пò събуденичкитѣ и пò деятелнитѣ българе, неможеха да останатъ да живѣятъ въ отечеството си, защото имаше ножъ, заточение, ятаганъ и бѣсилка. А ония, които имаха смѣлостьта да останатъ, бидоха прокарани прѣзъ Бѣло-Море, на поселение въ анадолскитѣ твьрдини. Вѣднага слѣдъ закопванието на Турция съ подписванието на св. Стефанский договоръ; тя се растрезви и поокопоти въ Берлинъ. И когато берлинский ареопагъ тьржественно повдигна Турция отъ ямата, у която бѣше я заврѣлъ св. Стефанский договоръ, отъ къртичната ѝ дупка, политиката на послѣднята бѣше: да остави македонскитѣ българе безгласни, обезглавени, безъ органическа жива часть, да исчезне, да растури българската интелегенция, да не сѫществуватъ пьрвенци, тьрговци, богатички българе, да остане само безживотната, безкрьвната, безглавната проста масса, простия народъ, съ когото човѣкъ лѣсно може да се расправи, лѣсно може да се прѣтопява и да се прѣварва вь чужди стомаси и уничтожава. И българска Македония, веднага слѣдъ берлинский договоръ се оказа, пуста, нѣма, безъ интелегенция,

 

 

45

 

безъ народни учители и безъ главатари. Българскитѣ черкови и училища се изатвориха. Врѣдь по Македония грьцки училпща се отвориха и введе се у тѣхъ еленский язикь. Сѫщата учасгь постигна и черквитѣ. Всичко що ихаха спечелено българетѣ отъ началото ни вьзражданието си до послѣднята война, изведнажъ се изгуби, се унищожи, слѣдъ берлинский конгресъ. Гьрцитѣ поглѣднаха на около си самодоволно и удариха на Македония съ всичкитѣ си сили. Бѣсна и отчаяна бѣше гьрцката дѣятелность въ Македония за погьрчванието българщината. Въздиганието на българското княжество и на о бозѣ почившата Ист. Румелия, правеше ги бѣсни въ избиранието на срѣдствата, луди въ думи и писания.

 

Въ Атина по инициативата и съдѣйствиего на самото грьцко правителство и подъ тайното предсѣдателство на Нейно Величество, Царицата, бѣше се образувалъ комитетъ, цѣльта на който бѣше да се уничтожи всичко що е българско, да се распространи бунтовнически духъ мѣжду гъркоманитѣ и да се отворятъ врѣдъ гръцки училища. И този комитетъ работеше по избирателна програма отъ цариградската фенерска грьцка патриаршия, органитѣ ѝ на която бѣха и сѫ митрополититѣ ѝ въ Западна Бѫлгария. За тая цѣлъ, съставиха се единъ видъ шайки, наречени антарти. Материяла, кваса и сирището на тия шайки бѣше взѣтъ отъ тѫмницитѣ въ Атина, разни махеровналти клефтета, които поради разнебитеностъта тогава на Турция свободно минаха границата. И кѫдето неможаха да сполучатъ адскитѣ клевети и лукавщини на гърцкитѣ фанариотски владици, подшуканията и подземното лицемерие на вечний врагъ съ бѫлгарщината цариградский вѣстникъ, „Неологосъ“ и нейний публичененъ шпионинъ въ България, пловдивский „Филипополисъ;“ клефтетата и антартитѣ имъ притечваха на помощь. Ужаситѣ на тиято антарти блудничеството на Фенеръ и на окѫпанитѣ въ котилото на разврата нейни митрополити прѣзъ 1878, 1879, 1880, 1881 и 1882 години, съставляватъ цѣла книжнина. Една много малка часть отъ тѣхъ сѫ описани въ издавающитѣ се български вѣстници въ Пловдивъ, „Марица,“ Народний Гласъ“ и въ цариградската англо — американска, мисионерска „Зорница.“ Самото гръцко правителство бѣше на дъното на дѣлото и идеята, обаче задъ патрияршията. Срѣдствата дохождаха отъ атинското елленско правителство, а планътъ и работницитѣ даваше вѣликата (? . . ) вселенска (sic) патрияршия. Вѣликоидейнитѣ

 

 

46

 

и чуствителнитѣ господарственни мѫжье въ Атина напѫлниха ковчега на патриаршията, а тя изработи плана и даде духовнитѣ работници. Вѣстницитѣ: „Еклистияки Алитея“ „Епитиорисисъ“, „Византия“ и „Костандинуполисъ“ бѣха публичнитѣ адвокати на патриаршията, като оплакваха съ крокодилски сълзи отоманската империя, клеветиха и кълнаха българите и нѣкакъвъ въображаемъ панславизъмъ, които ужъ доведоха до такъвъ халъ турското царство, като насѫскваха турскитѣ чалми, че българитѣ сѫ които единъ денъ ще ударътъ кракъ на Турция, които ще заличатъ отъ европейската харта сѫществуванието на чалмата и внушаваха съвѣти на турскитѣ дьржавници, че на българитѣ въ турско, (особено въ Македония) да се не даватъ никакви вѣроисповѣдани правдини. И тукъ тамъ, гдѣто бѣха останале пò твьрди и пò живички българе, бѣха истребени отъ гьрцкитѣ клефтета. Можеха българитѣ да отговорятъ и испратитъ въ дѫнъ земя гърцкитѣ паликарета; нъ какво да правятъ, когато турското правителство, което има 99 титли за честность и прѣхваленость равнодушно глѣдаше на гьрцкитѣ клефтета и на тѣхнитѣ посрѣдъ денъ безобразия, а даже и насърдчаваше похожденията имъ като бейоветѣ и разнитѣ аги и чалми съдружаваха се съ паликаретата на плячката. Горитѣ и планинитѣ бѣха завладели гърцкитѣ клефтета, селата голитѣ и боситѣ арнаути, а градоветѣ и паланкитѣ агитѣ и бейовитѣ, разнитѣ Шерифовци, Амедовци и Топузовци. Еднитѣ гонеха и прислѣдваха българитѣ за да се откажатъ отъ народностьта си, отъ плѣмето си, другитѣ искаха дишъ парая, кокошки, яйца и баница, а третитѣ дереха, мѫчеха, убиваха, заточаваха, обѣсваха, обезчестяваха и колеха българщината, лато виновникъ за унижението на чалмата, за образуванието на българското княжество. Заплашванието на гърцкитѣ паликарета, ставаха и устно и писменно [*]. Печаленъ периодъ наистенна прѣкараха македонскитѣ българе презъ 1878—1882 години! . . Избегалитѣ отъ България и отъ Источна Румелия, турци черкези се утвьрдиха въ Македония, като проникнаха въ всичкитѣ градове, паланки и села, даже и по чифлицитѣ, гдѣто въ свьрзка съ тамошнитѣ арнаути и геги, извьршиха чудеса отъ безобразия и

 

 

*. За любопитство на читателитѣ, тукъ провождамъ двѣ такива писма, испроводени отъ главатаритѣ на грьцкитѣ андарти до двѣ български села.

 

Пьрвенци и старей въ село Гявато!

 

„Щомъ приемете настоящето ни тутакси да испѫдите българскийтъ си учитель; въ противенъ случай да бѣгате отъ тамъ и да отидете въ България; ако ли ще дойдемъ и не ще оставимъ живо куче. Внимавайте добрѣ, защо не ви се аресвать гьрцкитѣ даскали и гьрцитѣ.“

 

Атанасиосъ Катарихиясъ

Наумисъ Коракасъ.

 

 

До Кметоветѣ и пьрвенцитѣ въ с. Прѣкопана!

 

„Като приемете това ни писмо, пьрво да се распорѣдите и испѫдите българский си учитель и попъ. Тутакси (амесосъ) да ги махнитѣ отъ селото си. Послѣ донесете тука въ планината „Вичь“ 80 жълтици, 6 револвери и 15 чифта костурски царвули, ако искате да живѣйте. Инакъ ще ви съсечени на 1000 парчета, па ще ви распратимъ по България. Мините прѣзъ мѣстностьта „Жупанъ“ гдѣто имаме наши хора.

 

Атанасиосъ Катарахиисъ

Василакисъ Арваниписъ

 

 

47

 

свирепства. Сé въ сѫщото врѣме, гръцкитѣ владици, проводиха таксидаритѣ си придружени съ заптиета да събиратъ владищината си. Тѣхнитѣ данъци: воития, амбатикионъ, парисия, психомеридионъ, агиьзма и много другп се събираха съ голъ ножь отъ българитѣ. Заедно съ събиранието ни тритѣ фенерски даждия, трѣбанше македонский измъченъ, клетъ българинъ, на владиката, или на таксидарина му да опече агне или прасе, защото това, ако не направеше, подиръ нѣколко дена биваше повикванъ отъ мюдириня, или отъ каймакамина и биваше затворенъ като непокоренъ на властьта. Въобще за да сполучатъ гърцкитѣ владици да зачернятъ бѫлгарщината въ Македония дѣйствуваха, не само съ устата си, мозъки си, нъ съ цѣлий си трупъ.

 

Гръцкитѣ силлогози слѣдъ войната (Русско-Турската) пренесоха и съсрѣдоточиха всичкитѣ си духовни, нравственни и физическитѣ си сили въ Македония; тѣ прѣдлагаха своитѣ услуги всѫдѣ и всекиму. Тѣ отвориха училища, поддьржаха учители и учителки се свьршивши, или атинский университетъ, атинската учителска семинария (Дидаскалионъ), или же пакъ цариградската вѣлика народна школа (мегали то геосъ сколи). Нѣмаше градъ или село въ Западна България, гдѣто да нѣмаше гръцки даскали, и учителки. И, защото както по горѣ спомѣнахме, имаха съдѣйствието на самитѣ централни и мѣстни власти, които не само бѣха забикалени, нъ и удавени въ гьрцки агенти на гьрцкитѣ силлогози: владици, свѣщеници, доктори, адвокати, влиятелни търговци и землѣвладелци. Широко и свободно поле за работи и за работение, имаха гърцитѣ въ Македония. Тѣ умеиха да се ползуватъ отъ

 

 

48

 

врѣмето. Тѣ бързаха треперливо, за да могатъ на успѣятъ, за да моготъ да направятъ нѣщо до гдѣго българитѣ отсамъ и отатакъ балканитѣ бѣха залисани, тьржествуваха, радваха се и си играеха съ новоспечелената свобода, свобода, която се придоби съ толкова български, кръвъ, кости и толкова унижения, робски мѫчения, обезчестявания и звѣрски касапници. Неимовѣрни сумми, гърцитѣ разсѣха и разсѣватъ въ Западна България за погърчвание българщината и за своята пропаганда въ Македония. Освѣнъ многобройнитѣ силлогози, гърцитѣ иматъ и банкерска коммиссия, която въ годината единъ пѫтъ обикаля гръцкитѣ капиталисти и банкери по цѣла Европа и Америка за да събиратъ помощи и волни пожертвувания за гърцката пропаганда въ Македония. Всѣки гьрцки капиталистъ и банкеринъ търговецъ се задължава да дава нѣщо въ годината. Гърцитѣ сьбирать и даватъ ежогодно за погърчвание българщината въ Македония около 100 000 хиляди лири! близу 2 000 000 български лева! . . .

 

Освѣнъ това гьрцитѣ въ Македония, иматъ вѣликолѣпни камени здания въ всѣки почти градъ и по голѣми села, което мами простото население. Главната цѣлъ на всичкитѣ тия жертви на гърцитѣ въ Македония, разбира се, е увеличението ничтожната цифра на гърцкий народъ въ турско и гърското меншенство въ Македония, за да могатъ въ единъ даденъ случай когато се рѣшава сѫдбата на Македония, да покажатъ предъ Европа, чо болшинството на Македония е гръцко, та слѣдователно, при единъ политически превратъ Македония да може да бѫде присѫединена къмъ Гърция. И доста забележително е, че гърцитѣ съ своя шумъ и крякание, съ многочисленнитѣ си свои и французски органи, и до денъ днешенъ даже често пѫти сполучватъ да введатъ въ заблуждение европейското общественно мнение, да убедятъ хората, че Македония е гръцка страна, днесъ казвамъ когато гърцитѣ въ Македония сѫ една шепа и то не чисти гърци, а погърчени българе, гъркомани и цинцари. Даже и днесъ географитѣ на почти всичкитѣ европейский народи учатъ, че въ Македония живѣятъ гърци че Македония е гърцка страна и населена съ гърци. Ний нѣмаме намерение да изброяваме гърцкитѣ училища въ Македония, нити имаме възможностъ за това, защото не располагаме съ точни статистически данни. Ще кажемъ само, че пѫлни гимназии мѫжски и женски, гърцитѣ въ Македони иматъ въ градоветѣ: Солунъ, Драма, Мелникъ, Битоля и Корица.

 

 

49

 

При всичката голѣма и трезвенна дѣятелность на гърцитѣ въ Македония, ще могатъ ли обаче тѣ единъ денъ да си присъединятъ Македония?

 

Ний казахми вече, че гьрцитѣ сѫ по опасни за Македония нежели сьрбитѣ. Гърцитѣ сѫ работили отъ два вѣка насамъ сé по едно и сѫщо направление и по единъ обмисленъ и скроенъ планъ, а Сьрбитѣ почнаха да гълчятъ за Македония едвамъ отъ 1868 год., ако не и пò кѫсно. Гърцитѣ въ Македония, иматъ вече криво лѣво създадена интилигенция, която живо работи за гърцката идея и която тьржественно и ни всеслушание исказва безродната си гърцка народность, която отъ нищо се не бои. И въ даденъ единъ моментъ ако разрѣшението на македонското питанье ще зависи отъ вѫтрѣ ний българитѣ сериозно се боимь отъ гьрцитѣ. Горчиво е, обидно е; нъ трѣбва да признаемъ, че значителна часть отъ Западна България, нѣма още онова национално самосъзнание, което се изисква отъ единъ народъ, за да може свободно и самостоятелно да заяви и да защити, свободно и самотверженно своята народность. Ако би днесъ поиска Европа Македонското население да се произнесе, да се искаже на коя народность принадлѣжи, ний много се съмнявами, че цѣлата българщина вь Македония ще се произнесе за Българска, защото всичко живо е удавено, погърчено, преварено въ гърцкий стомахъ. Массата, простата масса на дльжъ и на ширъ е българска, това не трѣбва, да забравими ний бѫлгаритѣ. Още трѣбва да напомнимъ на нашитѣ съотечественици, че Гьрция има и доста добра флота която въ дадений моментъ, доста успѣшно може да работи въ Бѣло Море, а главно да искара сухопѫтна войска въ Македония, чрѣзъ пристанището ѝ — Солунъ. Ний ще можемъ да нахлуемъ въ Македония ще стигнемъ Бѣло Море; нъ безъ флота, рѫцетѣ ни ще бѫдѫтъ вързани. Солунъ ще играе важнейша ролъ. Който заграби успѣшно Солунъ, ще може свободно да се докопа до краятъ на Южна Македония. Ето защо Гърция е много по опасна споредъ насъ за Македония, отколкото шовиническа Сьрбия, която само знае да вика. И Гьрция за Македония ще се бори отчаенно до капка крьвъ. Нѣка вземемъ примѣръ отъ отиванието на Негово Прѣосвященство скопский български митрополитъ Г-нъ Теодоси прѣзъ миналий мѣсецъ Априлий, въ седалището си Скопие. Какая гюрултия вдигнаха, а още продалжаватъ да дигатъ цариградскитѣ гърцки вѣстници по неговото отивание? Ами Скопската

 

 

50

 

цинцаро-гьркоманска интелигенция? Сякашъ, че Еллада се превзе. Ако това гърцитѣ го правятъ за градъ Скопие, който градъ по никакъвъ начинъ не допусками, че ще може едно врѣме да стане Гьрцки, ако би и земята да се обѫрне наопаки; то какво трѣбва да мислимъ за градоветѣ: Солунъ, Битоля, Прилепъ и пр.? Гърцитѣ ще се борятъ съ насъ до край, до послѣдня капка крьвъ, защото тѣ иматъ два центра, които денонощно работятъ за Македония: духовно отъ Фенеръ а политически отъ Атина.

 

 

51

 

 

III. България за Македония.

 

Ний видѣхми въ горнитѣ двѣ глави, че Македония е чисто българска страна и като страеа населена съ българе, съ еднакви интереси, съ еднакво минало, съ едно и нераздѣлно бѫдѫще, съ сѫщото рабско и позорно минало, трѣбва единъ денъ да бѫде присѫединена къмъ България. Неможе да бѫде тая страна гръцка, или сърбска, която е дала най добритѣ възродители на българский народъ. Начинаеки отъ патриархътъ на българското възраждание, Отецъ Паисий до епохата на братя Миладинови, ний виждами редъ борци се отъ Западна България. Отецъ Неофитъ Рилски, Панаретъ бивший пловдивский митроиолитъ, Райко Жинзифовъ, братя Миладинови, братя Робеви, Георги Динковъ, Пѫрличевъ и др. се чада на Македония. Македония, неможе да не бѫде българска, ако умѣемъ ний какъ да работимъ.

 

Нѣкои наша млади македонски сили, които се критически се отнасятъ къмъ нѣщата, напослѣдъкъ бѣха извадили едно мнѣние, което го обнародваха въ брошури съ пропагандическа разбира се цѣль, че при разрѣшението на македонский въпросъ, Македония трѣбвало било да съставяла особенна политическа единица да била пазила равновѣсието на балканскитѣ дьржавици.

 

Ний съжалявами, че много наши младѣжи свьршивши въ Русия и другадѣ, повечето пѫти ни дохождатъ съ банъ башка мисли и идѣй на които българското ухо остава глухо. Тѣ на дльжъ и на ширъ, къдѣто трѣбова и къдѣто не трѣбова, продаватъ топтанъ социализъмътъ, комунизъмътъ и демократизмътъ, гаче ли България и българитѣ сѫ се обьрнали на стадо овце, или на чарда говеда, които всѣки може да въсѣдни. Безъ да научать основателно, и както се изразяватъ тѣ, критически и душата и вътрешностьта на българина, неговий животъ, битъ и нравъ; тѣ не се стесняватъ да проповѣдвѫтъ мѣжду насъ и въ политиката ни кумунистическа начала! Чули, прочели а може би и видѣли че у Европа има икономически

 

 

52

 

порабощения, работнически натиски и пр. и пр., хората искатъ и у насъ тѣзи идеи да ги приложатъ, гаче ли българский народъ е менгеме, на къдѣто го свиешъ на тамъ се обрѫща. Нъ гдѣ Шамъ, гдѣ Багдатъ?! Прѣди да проповѣддатъ нашитѣ младѣжи таквизъ едни начала мѣжду насъ и мѣжду срѣдата на народа, трѣбваше мѫжки, та отъ дѫно да изучатъ народа си, та, ако имаше нужда за таквизъ едни идѣй да ги проповѣдватъ. Въ такъвъ случай вѣрвами, шѣха да имадъ поддържатели отъ много други младѣжи, които несѫ имали щастието да видятъ нити „широка Русия, нити же образованата Женева. Въ България за единъ що годѣ разбранъ, интилигентинъ и патриотъ младежъ къдѣ да се обърне, ще намѣри широко поле за работа. Нъ така нарѣчената нашата надѣжда — нашитѣ младѣжи свръшивши въ Европа образованието си немогатъ просто да видатъ и разбератъ къдѣ сѫ потрѣбни и къдѣ не. Тѣ искатъ просто на просто да ни направятъ комунисти па веръ селямъ. Въ Европа, гдѣто може би има мѣсто за социализма, пакъ срѣщу него има такиви авторитетни противници, като Луи Рейбро и Лавеле, а нашитѣ младѣжи твьрди, като протостантитѣ у насъ, не искатъ да разбератъ, че България е друга почва, искатъ безъ друго, като тѣхъ критически да мислятъ, безъ да видятъ завалиитѣ, че ставатъ смѣшни прѣдъ очитѣ на простата масса, която е пó разумна въ нѣкои въпроси отъ самитѣ насъ! Ний не отказвами, че въ нѣкои мѣста въ България, има нѣкои кусури, че тукъ тамъ простата масса уловила вече плѫзгавий пѫтъ на пиянството и разврата. И намѣсто да се залавятъ да искоренятъ разврата и пиянството, тѣ проповѣдватъ кумунистически начала, за да тикнатъ българина съ главата надолу къмъ бѣздната. Тия сѫщитѣ младѣжи, покрай проповѣдванието, че Македония да била станала самостоятелна политическа единица въ балканский полуостровъ, вмѫкватъ и кумунистическата каша. Тѣ немогатъ да разбератъ, че ний сме още половина и вчерашни роби, че яремътъ още личи въ шиитѣ ни, че испърво трѣбова да развьртимъ и другата си рѫка, да се утвьрдимъ въ язикътъ и народностьта си, да уягчимъ положението си, като самостоятеленъ народъ въ Балканский полуостровъ, да станемъ сайбии на своето и на себѣ си, та послѣ, ако потрѣбова може и кумунисти да станемъ. Тѣ не виждатъ съ какви народности сме заобиколени, и че ако не си отворимъ очитѣ да поглѣднимъ, пò ярко въ бѫдѫщето си, ще станемъ отново роби (на мѣсто

 

 

53

 

комунисти или социалисти) и ще става нужда да учимъ другъ язикъ. . . . . . . . . .

 

Македония по прости икономически причини неможе да сѫществува, като отдѣлна политическа единица въ Старо-Планинский полуостровъ. Да положимъ, че може. Нъ кой ще работи, или кои ще може да воздигне Македония на самостоятелна политическа единица у Балкански полуостровъ? Гьрцитѣ ли, или Сьрбитѣ? Нъ ний видѣхми, знаемъ и помнимъ, каква гюрюлтия вдигнаха Сьрбитѣ и Гьрцитѣ въ началото на 1885 год., когато българский народъ чрѣзъ митинги поиска облекчението сѫдбата на македонското население и турянието въ дѣйствие чл. 23 и 26 отъ берлинский договоръ. Какво искахми ний тогава? Не просто ли облекчението участьта на македонский българинъ?! Нъ какво отговориха Сьрбитѣ отъ Бѣлградъ и Нишъ ? Какво казаха Гьрцитѣ отъ древната Атина ? Купъ псувни доноси и клѣвети връзъ българский народъ като да е завладелъ Цариградъ. Ако биха желали самостоятелностьта и независимостьта Сьрбитѣ и Гьрцитѣ на Македония, за да пази равновѣсието на балканскитѣ дьржави, то тия два народи биха направили това, което българитѣ правеха и правятъ. Тъкмо за противовѣсъ на равновѣсието на балканский полуостровъ, Македония неможе да бѫде въздигната на самостоятелна дьржавица у балканский полуостровъ. Защото щомъ Македония се въздигне на самостоятелна единица въ балканский полуостровъ, то тогава трѣбова да се въздигнатъ въ самостоятелни единици и Епиръ и Тесалия, Албания и Босна Херцеговина. Да кажемъ че е възможно саде Македония да образува политическо тѣло; нъ кой ще образува това тѣло? Турцитѣ казватъ: биджакъ иленъ алдѫкъ, биджакъ иленъ вереджейсъ.

 

Други пакъ проповѣдватъ, че Македония пречела на прѣдполагаемата се балканска федерация, та за туй трѣбвало да си останела самостоятелна. О! за балканска федерация! Кой не желае балканска федерация? Нъ какь я разбиратъ нашитѣ окумуши тая федерация ? На какви основи ще почива тая балканска федерация? Съ Турция заедно ли, или безъ нея ? Ако е съ Турция пардонъ, лафа си дѫрпами назадъ. Нъ възможно ли е балканска федерация съ Турция заедно? Наший черепъ неможе просто да опредѣли, каква федерация ще бѫде съ Турция. Всѣки разуменъ човѣкъ, всѣки порядъченъ човѣкъ, признава, че една трайна балканска федерация, федерация, която да има могѫществого и силата на осма велика сила прѣдъ

 

 

54

 

европейский съвѣтъ е възможна само безъ Турция. Турция е раскапана, гнила, ганграсяла и разнебитена дьржава. Съ Турция е възхожно балканска федерация само тогази, когато тя измѣни ислямизма и влѣзи въ европейската цивилизация и култура. Турция чака да я зароватъ въ нѣкой ѫгѫлъ въ Анадола. Тамъ тя може да живѣе, може би за дълго. Значи испьрво Турция трѣбова испьрво да се истика, та че послѣ федерация. Нъ кой ще истика Турция? Разумѣва се, че пьрво трѣбова да се съединимъ съ Сьрбия, Гьрция, Черногория и да кажемъ на Турция на добъръ ѝ часъ. Обаче възможно ли е това днесъ за днесь при днешнитѣ обстоятелства на европейската политика и дипломация? Да не би, като поправями вѣжди, да извадимъ очи ? !

 

Да се съединимъ съ сьрбитѣ и гьрцитѣ за да истиками Турция отъ Европа, испьрво съглашението трѣбова да почива разбира се на нѣкякви федеративни основи. Очевидно е, че Турция трѣбова да се раздѣли мѣжду насъ, сьрбитѣ, гьрцитѣ и черногорцитѣ. Разбира се, че гьрцитѣ ще си присъединатъ Епиръ, Тесалия и часть може би отъ Албания, сьрбитѣ, така нарѣчената Стара-Сьрбия и часть отъ Македония, а Черногория Албания. Ами ний, като влеземъ въ съюза за истикваннето на Турция отъ Европа, като кьрдисами нѣколко хиляди народъ и войска и нѣколко милиона лева какво ще си присъединимъ, ако се мисли, че Македония да съставяла особена политическа единица въ балканский полуостровъ? Такава една федерация не е въ интереса на България, па и на равновѣсието на балканскитѣ дьржавици. Каква полза за Бьлгария и за българский народъ, като се съединимъ съ Гьрция и Сьрбия, да истиками Турция отъ Европа, Македония да образува самостоятелна дьржавица въ балканский полуостровъ, а другитѣ части на европейска Турция да се раздѣлятъ мѣжду сьрбитѣ и гьрцитѣ?

 

Гьрцитѣ горѣ-долѣ ще получатъ двойно, колкото сегашна Гьрция. Ще получатъ островъ Критъ, бѣломорскитѣ острови, Епиръ, Тесалия и часть отъ Албания. Гьрция двойна колко България, силна отъ море, съ флота, морска дьржава, съ достатъчно развита индустрия, промишленность и тьрговия, както и съ култура, ще ли кандиса, на положението си? Не ще ли послѣ да поламти да присъедини и самостоятелната Македония, отечеството на тѣхната слава, на Аристотеля, Демостена и др. класици? А като поглѫтне и Македония, усигорена ли е България? Сѣга гьрцитѣ ни гладятъ и ни казвать благи лакардии;

 

 

55

 

нъ като се докопатъ до балканитѣ, да не става нужда да се прибирами около Дунава? Не трѣбова да забравями, ний българитѣ, че и въ Источна Тракия, крайбрежието, имами доста слаби и болни мѣста. Това, което казахми за гьрцитѣ, нѣка го приспособимъ и за сьрбитѣ.

 

Така, като се поглѣда на рѫботитѣ у старопланинский полуостровъ, очевидно явно е, че сѣга за сѣга прѣдполагаемата балканска федерация, нити е възможна, нити же е въ интиреса на Бългѫрия, а въ частности на българщината въ Македония. Каква полза за македонский българинъ да замѣни феса съ гърцка гаватка? Балканска федерация, истинско братство, честенъ, откровенъ и разбранъ комшулукъ може само тогава, когаѫто България получи своето, да се разширятъ естественнитѣ ѝ исторически и етнографически граници, на Югъ до Пелопонезъ — до Термопили, а на западъ Нишъ. Защо да се лѫжимъ и си правимъ илюзии? Защото живѣемъ въ Истокъ, историята е прѣдъ насъ. Кой може да увѣри насъ, че слѣдъ увеличението нѫ Сьрбия и Гърция, утрѣ или други денъ пьрвата поиска западна България, заедно съ София, а втората — Источна България зѫедно съ Пловдивъ? Значи въ интереса на многожелаемата балканска федерация и на равновосието на балканскитѣ дьржавици, Македония трѣбва, цѣла цѣлненичка да се присъедини къмъ България, заедно съ Солунъ и други пристанища. При прѣговоритѣ за многоожидаемата балканска федерация, мѣжду съставляющитѣ я балкѫаский дьржавици, пьрво на пьрво ако се има прѣдъ: На Сърбия, сърбска Македония до Дякова и Призрѣнъ, на Гьрцитѣ Епиръ и Тесалия, заедно съ Критъ и Бѣломорскитѣ острови, на България непокѫтната Македония, заедно съ Пиротский окрѫгъ, тогазъ ще има дѣйствително равновесие мѣжду тия дьржави и белкимъ е възможна многожелаемата, многоожидаемата балканска федерация. Ако горната переспектива и комбинация, не се има прѣдъ видъ, чини ни сѫ, че балканската федерация е мѫчносѫществима, не искренна и фалшива.

 

На такива основи, като се опрѣ балканската федерация мѣжду Сьрбия, България и Гърция, пакъ при съврѣменнитѣ политически обстоятелства, не трѣбва изведнъжъ да се дѣйствува съ ножъ и олово за да се катури Турция, защото Турция е свързана, прошнорувана и запечатана съ много икономически, материални въпроси съ почти всички европейский дьржави, та на мѣсто да осѫществимъ балканска федерация, да

 

 

56

 

туримъ едни чалма, други корсети, а трети мазани съ рибено вонещо масло ботуши! . . .

 

Пьрвата стѫпка на дьржавитѣ отъ балканский полуостровъ съставляющи федеративний съюзъ трѣбова да бѫде само въ поискванието отъ Турция, турянието ѝ въ работа два члена отъ берлинский конгрессъ, а именно чл. чл. 23 и 72.

 

Ако не е основана на горнитѣ начала, ний мислимъ, че балканската федерация е невъзможна и България нѣма нужда да се съединява съ Гьрция и Сьрбия, а напротивъ трѣбва да поддържа Турция, защото Гьрцитѣ казватъ, че тѣ си иматъ осигурени Епиръ, Тесалия, Албания и Критъ. Наистина, рано или късно тия области може да се присъединятъ къмъ Гьрция. А като стане присъединението, нѣма ли стане Гьрция двойно по голѣма отъ България? Или Сърбия слѣдъ присъединението на Стара Сърбия ще миряса?

 

Ако искаме единъ день, да имаме бѫдуще, като народъ и дьржава у старопланинский полуостровъ, ний свободнитѣ българе, трѣбва да имаме единъ начьртанъ планъ, една строго опрѣдедена политическа программа, единъ изработенъ планъ по който трѣбва да работимъ. Ний българитѣ, както е казалъ покойний французский патриотъ Гомбета за Елзасъ и Лотарингия, за Македония, трѣбова дѣнонощно да работимъ и мислимъ за нея; нъ да не говоримъ за нея. Политиката ни, народната ни политика отъ основа трѣбва да бѫде: всѣкой българинъ отъ гдѣто и да е той, да се чувствува като дома си, въ всѣко бълг. мѣсто. . . .

 

Каквито и да бѫдатъ нашитѣ политически сношения и отношения съ другитѣ дьржави, нъ съ Турция трѣбва да имаме една извѣстна и добрѣ начертана политика. Всичкото наше умѣние, всичката наша похватность, способность, политика и дипломация трѣбва да покажемъ въ сношенията си съ Турция защото съ Турция и въ Турция ний имаме най много работа. Досегашната ни наша политика съ Турция, право да си го кажемъ, не е била политика, а единъ непримиримъ и враждебенъ духъ спрямо Турция. Както повечето наши работи, тъй и политиката ни съ Турция, е отивала кутурица, безпрограмно безъ извѣстни съображения, безъ извѣстна система и нѣкаква гармония. Сѣка една отъ нашитѣ партии е имала и своята особенна политика спрямо Турция. Днесъ е вървѣло тъй, а утрѣ инакъ, наопаки. А въ резултатътъ на всичко това, евсполука отъ наша страна, пречка на добрѣ разбранитѣ народни

 

 

57

 

интересси и стремления, тьржество и меелемъ на неприятеля който иска да погълне българщината въ Македония. Никое българско правителство до сега, не е имало една строго опрѣдѣлена или поне извѣстна политика и;и дѣйствие спрямо Турция. Досегашната ни случайна политика съ Турция трѣбва да се замѣни съ една строга опрѣдѣлена политика, защото, както спомѣнахми най широкото поле, полезно и производително за работение за насъ е въ Турция. За съжаление, нъ ще го кажемъ, че повечето пѫти, македонското питанье у насъ така наречений македонский въпросъ е билъ чисто и просто по партизанский съображения злобно експлоатиранъ, отъ една, или отъ друга партия, за една или за друга съвършенно частна цѣль, личенъ капризъ и интересъ. Достатъчно е да спомѣнимъ похожденията на много лични мѣстни българе, и на нѣколко наши македонци, самозвани главатари прѣзъ 1884—1885 год., въ родѣ наший писачъ г. Ризовъ и компания, както тукъ въ София, така и въ Пловдивъ. . .

 

Народното българско Софийско правителство, възъ плѣщитѣ на което лѣжатъ толкова народни идеяли и стремления, толкова народни интересси, трѣбова да има мѣжду главнитѣ си исторически задачи и запазванието на българщината къдѣто и да се намира тя, прѣди всичко трѣбва да рѣши: каква трѣбва да бѫде нашата дьржавна политика спрѣмо Турция, кой и какъвъ пѫть трѣбва да дьржимъ за пò успѣшното сьбуждание и докарвание въ съзнание нашитѣ македонски братя и, слѣдователно и за успѣшото тѣхно освобождение и присъединението имъ къмъ общото отечество. Мирна ли трѣбва да бѫде нашата политика спрямо чалмата, за достигванието извѣстна народна цѣль въ Македония, или буйна, войнственна, враждебна, бунтовническа? Коя политика да дьржимъ спрямо Турция, оная ли чрѣзъ която да можемъ да видимъ български владици въ Македония, или бунтовнишко-харамлийската ?

 

Ний мислимъ (а заедно съ насъ и всѣки порядъченъ и разуменъ македонски българинъ) и сми съ черепа заедно убедени, че епохата на бунтовно-харамийската политика отдавна ѝ мина врѣмето и, че тя мина и замина въ непотрѣбната вече архива. Четитѣ и харамийството не сѫ за наша полза въ Македония, а сѫ за полза на нашитѣ душмани. Повечето буйни патриоти въ Бългирия до сѣга сѫ искали да помогнатъ на своитѣ братя въ Македония съ чети и харамий, които тьржественно и съ засукани мустаки сѫ минували турската граница, ужъ

 

 

58

 

да олекчаватъ положението и лошата участъ на македонския българинъ; нъ знайте ли какво улѣкчение сѫ принесвали тиято патриотически похождения на кабадаитѣ и бабаититѣ харамий? Просто тамо прѣзъ къдѣто сѫ минували всичко живо и събудено българско, бивало е истребено, или испроводено на поклонение въ ангорскитѣ и диярбекирскитѣ твьрдини! . . А гърцитѣ отъ далечь триятъ рѫцѣ, кикотатъ се и се гавратъ съ наший патриотизъмъ, пѫлзишкомъ и дебнишкомъ подкокорсватъ Турцитѣ; „видите ли не казвами ли ви, че българитѣ какъвъ сѫ родъ и джинсъ“? Тѣ искатъ отъ васъ да имъ позволите български владици. Сѣга, когато нѣматъ глави, това правятъ, а като имъ позволитѣ владици“? . . . . . . . . И хайде апсанитѣ низъ Македония пѫлни съ попове и български учители.

 

На едноврѣмешнитѣ Каравелови янгьозлуци, хитролукавщини мина врѣмето отдавна. Способноститѣ на такава политика и дипломация не се дирятъ сѣга, нити же пакъ ми се чини да чинятъ пари. Не е голѣма похватность отъ една страна да насърдчавашъ харамийтѣ и тѣхнитѣ главатари да минуватъ турската граница за ужъ народни дѣлиа а отъ друга пакъ страна да блѫснешъ телеграмма до Вѣзиръ Паша: „Днесъ минаха границата около 30—40 разбойници!“ — Помня единь пѫтъ, че нѣкой си харамийски войвода Стефо съ около 30—35 харамии бѣше достигналъ чакъ до планината Гръмъ близу до крайщето, наречено „Курещо“. Тамъ този юнакъ при село Безевиня излови и закла три турци поляци и единь заптия. Щомъ като се извѣсти турското правителство за това испроводи отъ Битоля срѣщу него единъ ескадронъ войска. Войската по зори пристигна въ село Безевиня, гдѣто всичко се изпозатвори съ манафски пелеванлѫци. Харамийский войвода, Стефо се билъ скрилъ въ околностьта на с. Безевиня заедно съ дружината си. На другий денъ и сухо и сурово биде подхвьрлено на строгъ истиндакъ, разбира се че слѣдъ като се ударяло на сѣки едного българина по 161 ока лабудъ. До като войската и ефендетата тѫржествували и се гавряли съ рабската и безащитната рая, Стефо войвода прѣзъ нощь, незнамъ какъ издебалъ поповата кѫща гдѣто пирували агитѣ — главатаритѣ на войскнта, та и тримата пирующи оффицери пипналъ, отъ който двамата заклалъ подъ стрѣхата на поповата плѣвна, а третий юзбашията, Низамъ ефенди, слѣдъ като го помьчилъ, отрѣзалъ му главата, която като турилъ въ една

 

 

59

 

газева тенекия, вързалъ я за опашката на едно овчнаско куче и тържественно пустналъ по селото. На другия денъ разярената войска, кѫщата на попа и на другитѣ пьрвенци обьрнала на прахъ и пепелъ. Всичкитѣ пьрвенци на чело попа бидоха испратени въ Бнтоля, а отъ тамь на Солунский воененъ сѫдъ, гдѣто едни бѣха осѫдени и обесени, други на 15 годишенъ затворъ въ Канли Куле, я трети въ Диярбекирскитѣ пустини. Цѣлото село отъ около 280 кѫщи стана плячка. По тая причина по цѣлото крайще „Курещо“ не остана български учитель, бълг. понъ и първенецъ.

 

Ний пò горѣ казахми, че както турското правителство, така и гърцкого духовенство, търсятъ и сѫ търсели винаги да истрѣбватъ, да очистватъ Македония отъ всичко интилигентно българско, което имъ мѫти водата и което единъ денъ би могло да вдигне гласъ и глава и да заяви мѫкитѣ и злоупотребленията, които тьрпи населението. Тогава бѣше се възпалилъ, бѣше се развулнувалъ, бѣше се раскипелъ патриотизма у нась и ний самоглавно и самоволно отивахми да мрѣмъ, безъ обаче да си съставимъ ясно нонятие, че това наше тичание, че нашата смьрть не ползува нази си, а още врѣди. Наистина, въ началото веднага слѣдъ подписванието на берлинския конгрегъ, харамийскитѣ чети, които заминуваха за Македония съ високопатриотическата цѣль да я освободатъ, бѣха чисто въстанически, бунтовнически, съ чисто политическо значение; нъ пò послѣ тѣ сѫ обьрнаха на чисто и просто разбойнически, та обираха и събличаха населенията безъ разлика на вѣра, язикъ и народность, еднакво врѣдителни за турци и българе. Нъ турското правителство и власти ги знаяха за възстанически-бунтовнически, за политически и затова устроиха вь Велесъ, Битоля и Солунъ военни сѫдилища за сѫдение и бесение ужъ комититѣ, а въ сѫщность пò живичкитѣ българе, зиможничкитѣ тьрговци, честнитѣ селени — интеллигенцията.

 

Ако ний свободнитѣ българе, сьрдечно и съзнателно да желаехми доброто на македонскитѣ си братия, трѣбваше да спрѣмъ тия харамийски чети и имъ запрѣтимъ да отиватъ въ Македония, да ставатъ причина за съвьршенното нейно разорение: ние трѣбваше да вразумимъ тоя тѣхенъ патриотизъмъ, или пакъ трѣбваше да имъ дадемъ извѣстна организация на харамиитѣ и на македонскитѣ дѣйствия. Нъ миналото минало; то се не врѫща. Нѣки ни служи само за урокъ. И сполайму,

 

 

60

 

че сѣга имаме една гаранция. Тая гаранция е въ сегашното българско правителство, което има присьрдцѣ всестраннитѣ интереси на цѣлокупното отечество и което до сѣга наглѣдно показа своятъ български патриотизъмъ. Тая гаранция е въ главата на Софийското правителство въ г-на Стамболова, който до сѣга непоколебимо доказа и водѝ самостоятелна българска политика. Каквото и да каже историята, каквито и гьрмовни стрѣли и присѫди произнесе тя за нѣкои личности на България, за прѣзъ бурнитѣ нейни години, за г-на Стамболова ще запази особенъ отдѣлъ, друго кѫтче. . . . . . . Ний за напрѣдъ вѣрвами, че г-нъ Стамболовъ, който отъ нѣколко години насамъ така мѫжественно води българската политика, който кругомъ доказа своя български патриотизъмъ, безъ да се страхува отъ джавканията на нѣкои наши тѫпоумни и извѣрги македонци, ще погледне съ по ярко око, съ пò силна воля, съ пò голѣма енергия на своитѣ македонски братия. . . . . . . Отечественнитѣ интереси, бѫдѫщето на България отъ него изискватъ сериозность, далновидность и мѫжественность. . . . Македония лѣжи възъ главитѣ и плѣщитѣ на българското правителство и една грѣшка отъ негова страна е достатъчна да се опростимъ съ Македония. . . . и тогава? . . . Историята ще осѫди тѣхъ и потомството имъ. . . Българското правителство, трѣбва да е на щрекъ — да си отваря очитѣ. . . . . . . .

 

Ний вече казахме въ нѣколко мѣста въ настоящий си трудецъ, казахми и повторихме, а сѣга и потретвами, че въ Македония още нѣмаме людие, както трѣбова сабудени, живи интилигентни, както иматъ гьрцитѣ. Живий македонский елементъ е или въ затворъ, или пакъ изселенъ въ княжеството. Нѣмами жива органическа сила и, ако би имали тукъ тамъ, то е твьрдѣ нищожна, слѣдователно, въ дадений моментъ, въ вѣликий исторически чась, когато има да се рѣши македонското питание, не можемъ да се уповаваме въ тая нищожна сила. Въ българската македонска масса, нѣма още твьрдо, крѣпко народно — национално самосъзнание. Нашата сѣга за сѣга дѣятелность трѣбова да бѫде: да възбудимъ самосъзнанието до най висока степенъ на македонский българинъ. Кои сѫ срѣдствата за това?

 

Учебното дѣло, училищата ще ни дадътъ това. . . . .

 

Българското правителство, народътъ, массата и интелигенцията, мислящати часть на народа, трѣбова да има предѣ видъ, че едне бѫдѫща България, безъ Македония нѣма значение въ

 

 

61

 

балканский полуостровъ. Сѣга за сѣга у насъ нѣма още икономически кризиси, при всичко, че тукъ тамъ почна да чука на вратата ни; нъ когато сѫ появатъ таквизъ едни въпроси, трѣбова да имаме мѣсто гдѣто да можемъ да ги проводимъ на издъхванье. А това мѣсто е въ Бѣло-Море. . . Свѣтлий и животворящий прозорецъ на една порядъчна България трѣбова да бѫде Бѣло Море съ Солунъ и Кавала. Слѣдователно, иска се работа, работа сериозна, мирна, тиха, безъ шумъ и гюрултия. Македонското питание за България, не е просто питанье за салтанатлъкъ и фодулукъ, за авантюрически похождения на нѣкои честолюбци, а е питанье за животь или смьрть. Погледнете на картата и ви ще се увѣрите въ това. Горнята мисль трѣбова добрѣ да се схване отъ нашитѣ управнтели и политикующи лица. Най послѣ трѣбова единъ пѫть за всѣгда рѣшително да помнимъ и знаемъ, че за насъ българитѣ, нѣма македонско питанье и македонски въпросъ, а има: обще-български въпросъ. Това трѣбова добрѣ да се знае отъ всѣко порядъченъ българинь, отъ всѣки мислящъ интелигентинъ, който милѣе за народнитѣ интиреси, който го боли сьрцето за своята родина.

 

Има българе, които натякватъ на интилегентнитѣ македонски българе, които сѫ преселени тукъ прѣди още 10—12 години, а може би нѣкои и сѣга да ни упрѣкватъ въ непатротизъмъ, зашто не сѫ завръщатъ въ родината си македонскитѣ интелигентни сили, да учителствуватъ тамъ и въобще да съставляватъ ядката на толкова нуждната интилигенция. О! НЕДѢЙТЕ НИ УПРѢКВА, ТАКО НИ ЧЕСТЬТА И БОГА НЕ Е ТАКА. Преселенитѣ тукъ въ Княжеството македонски интилигентни сили, за Македония сѫ вече изгубени. Незнайте турското правителство какви мѣрки взима въ Македония слѣдъ освобождението на българското княжество. Тя (Турция) въ мухата съглѣдва левъ. Македонскитѣ българе, които слѣдъ войната сѫ преселини въ княжеството по една, или по друга причина сѫ компрометирани прѣдъ турското правителство, благодарение на мазничеството, лукавщината, кощунството и лицемѣрието на фанариотскитѣ владици. Пресселенитѣ тукъ македонски и интелигентни сили, не сѫ годни за въ Македония, защото тука сѫ се напоили и развратили въ политическитѣ борби. . . . И, ако имате при сѫрдцѣ и прѣдъ очи скѫпитѣ български интиреси въ Македония недѣйте, молѝ и принуждавà македонскитѣ емигранти да си отидатъ въ роднитѣ си

 

 

62

 

мѣста. Тѣ никакво добро немогатъ ви принеси, а зло колкото искате; ще расплачътъ нѣколко бѣдни майки!...

 

Искате ли доброто на македонскитѣ българе? Бдите ли за общебългарскитѣ интереси ? Ако това имате на сѫрцѣ, добрѣ разбраний патриотизъмъ ви диктува така: Затворете вратата на княжеството за българската македонска емиргация за напрѣдъ и тамъ на мѣстото имъ подпомагайте! . . .

 

Така ни съвѣтва истинский български патриотизъмъ. . .

 

Казахми, че харамийскитѣ чети, не сѫ донесли на Македония абсолютно никакво добро, освѣнъ лошо. Може ония които съчувствуватъ на таквизъ едни харамийски движения и чети да ни обвинятъ вь недостатъкъ на патриотизъмъ, защото не желайми освобождението на нашата свѣщена родина, Македония. О! . . Увѣрете ни, че е дошелъ часътъ да се освободи Македония и ний сме готови да се хвьрлимъ съ главитѣ си въ Македония! . . . Нъ врѣмето дошло ли е ? До когато дойде това врѣме за желѣзо, олово и мечь, ний трѣбова да работимъ мирна и тиха работа, да приготвимъ тамъ жива органическа сила, интилегенция. Да създадемъ, да възродимъ и да събудимъ крѣпко националното чувство на македонский българинъ, на гѫстата масса. Тая създадена македонска жива органическа сила ще спаси Македония, и ще я изнесе възъ плѣщитѣ си. . . .

 

Много голѣма врѣда принасятъ и нѣкой наши вѣстникари, които издаватъ вѣстници, ужъ за подобрението участьта на македонскитѣ бьлгаре, чрѣзъ които явно гризятъ и дразнятъ Турция, която и безъ това аслѫ си мрази българетѣ. Патриотическитѣ имъ статии, се превеждатъ типически на гръцки отъ цариградскитѣ вѣстникари (па и отъ пловдивската „Филипуполисъ“) и се придружаватъ съ дълги и широки бѣлѣжки, като сѫщевременно се внушава на турскитѣ държавници и на турското правителство дѣйствията на живущитѣ въ Българпя македонски бьлгаре. И въ това отношение гърцитѣ сѫ много по хитри отъ насъ и дьржатъ съвсѣмъ противоположна политика. Тѣхний печатъ, постоянно лицемери и лукавничи прѣдъ Турция, като най вѣренъ приятель на отоманската империя. Гърцкитѣ вѣстници по нѣкои дьржавни интереси на Турция, излизатъ по патриотически и по защитннци отъ колкото турскитѣ. Тѣхнитѣ вѣстници, които ся издаватъ въ Цариградъ и нѣкой въ Атина, само за това лицѣкерство свободно се раздаватъ по Македония и въ най затѫнтений край,

 

 

63

 

иматъ си корреспонденти, които постоянно пишятъ по черковно духовнитѣ работи ужъ, а като се обьрнатъ съ главата надолу въ всеки редъ ще си види гърцката политика и „вѣликата имъ“ идея. Взѣмете за това цариградскитѣ имъ вѣстници: „Неологосъ“, „Костандинуполисъ“, „Епитеорисисъ“ и ви ще се увѣрите въ казанното отъ насъ. Ний тукъ не спомѣнахми за пловдивската яигьозъ „Филипуполисъ“, които впрочемъ отъ съединението ни насамъ доста измѣни тонътъ си на писванье; нъ сè доста змийски показва рогата и краката си. . . . .

 

Български вѣстници не се допущатъ въ Македония, освѣнъ цариградската библийско-мисионерна „Зорница“, която на доста мѣста, доста халъ е причинила на нѣкои български пьрвенци, при всичко, че съдьржанието ѝ е митическо, банално и маслаатско. Каквото сми мислили да направимъ за Македония, още прѣди да го извьршимъ, али да го почнемъ, турцитѣ и гърцитѣ по напрѣдъ сѫ износвали и сѫ го съобщавали въ вѣстницитѣ си.

 

Има наши български вѣстникаре, па йоще и македонци, считатъ се за голѣми патриоти, като нападатъ на Ексархията: Гаче ли Ексархията да е крива въ всичко. Ужъ тя не били работѣла, както трѣбвало, не била свиквала мирский съвѣтъ и пр. Да се критикува българский цариградский Ексархъ, негово Блаженство Иосифъ I, па даже и да се напада за недѣятелность и непатриотическо водение народно-черковнитѣ ексарийски дѣла, разбирами, има си и мѣстото и приличието; нъ да се напада Българската Ексархия е повече отъ живо предателство и чисто шпионство. Българската ексархия е народно учреждение, основано на четиредесеть годишна борба, която е погълнала крьвь и кокали, спечелено съ скъпи жертви, та не зависи отъ Драгань, или Стоянъ. Българската екзархия не е венчана въ лицето на Блажений Иосифъ и не зависи отъ него. Ако блажений Иосифъ, обича повече да спие и да се расхожда по Виена, Брусса, може да се отегли отъ Ексархията. На мѣстото му можемъ да туримъ достойно лице, способно да управлява ексархийскитѣ работи. Лицата, които ся на чело на ексархията да укорявами, не е грѣхота, а да укорявами учреждението — ексархията е такъвъ тѫпъ патриотизмъ, щото само заспалитѣ черепи и мозацитѣ у които има диви пчели, могатъ да го направятъ. Ако блажений Иосифъ, не отговаря на народнитѣ нужди, заменете го съ другъ, а не нападайте

 

 

64

 

ексархията. Незнайте ли гламави, че съ вашитѣ нападения, намѣсто да пренесете полза на ексархията и ексархийскитѣ работи, вий нанисате ударь на самата нея и давате остро орѫжие на неприятелитѣ на българщината въ Македония? Не всѣкий, който може да говори, може и да мисли. Въ отношенията къмъ ексархията, ний трѣбова да сми деликатни. Трѣбова да вземемъ примѣръ въ тоя случай отъ гръцкитѣ патриоти. Разни Климентовци, Костандиновци и Кириловци, можемъ хоризонтално и вертикално да критикувами, безъ да пострадатъ вѣрвами народнитѣ интересси: нъ да се критикува Ексархията е дѣбелащина. Положението на Ексархията въ Цариградъ е положение деликатно и слѣдователно деликатни и разбрани рѫцѣ можатъ да го пипатъ, а не груби и съ голѣми нокти. Тайно можемъ, каквото исками да съобщимъ и кажемъ на управителитѣ на ексархията и по такъвъ каналъ можемъ да критикувами хората ѝ и дѣлото ѝ; нъ явно трѣбова отчаянно да поддьржами ексархията, защото съ това ще я направимъ силна прѣдъ очитѣ на неприятелитѣ ни.

 

Не трѣбва да забравями, че колкото и да е урѣдена ексархията ни, безъ нашата поддържка, тя не може да фоксионира, както исками ний. [1] Самъ народа ако не се заинтересува съ българский въпросъ, неможемъ да укорявами нашата екзархия за бѣздействие и не дѣятелность. Ако Гърцитѣ за погърчванието на българщината въ Македония, харчатъ годишно блузу 2,000,000 лева; ако сьрбитѣ пръскатъ на вѣтера 500,000 хиляди динари; ако най послѣ и букурешкитѣ ромѫни за шепата цинцари харчи годишно до 250,000 хиляди

 

 

1. Въ Цариградъ нашата екзархийска народна черкова е просто плѣвна. Да та е срамъ да влѣзешъ вѫтрѣ. 25 години, има отъ като сѫ турени битевич темели, божемъ за нова черква. Сè се канимъ (т. е. нашитѣ мирски и духовни главатари) да я направимъ, а тя си зей: Напоследъкъ отъ къмъ южната ѝ страна, къмъ морето се раскапа зидътъ, та каикчиитѣ, които поправятъ мещнитѣ си и каицитѣ си, влизатъ на завѣтъ у самата цьрква! . . . Тръпки да те побиятъ, като глѣдашъ распасани и гологлави каикчий, шѫтѫтъ изъ черковний олтаръ та мажатъ съ растопена смола продъненитѣ си каици, къзанитѣ въ които топатъ смолата наредени, като на свадба! . . . А галатскитѣ Еврей, както си биватъ обикновецно крастави, прѣдъ черковнитѣ врата, продаватъ пръженъ кѫшкавалъ! Укоръ и срамъ за българский народъ! Неужели ще пострада българската хазна, ако отпустни едно количество за съграждание една прилична черква въ Цариградъ ? Народното достолѣпие и честь изискватъ това. Нима отъ еврейтѣ по долни сми ний? Тамъ подъ фенерската патриаршия, гдѣто прѣди 50 г. се чу и загърме българско слово, тамъ трѣбова българска крѣпость.

 

 

65

 

франка годишно; то и ний трѣбова да се поклатимъ. Ний ще да дадемъ за нази си не да побългарявами други народности, а да запазимъ себе си, националната си цѣлость. Криво, или лѣво харчението на гьрцитѣ може до нейде да се оправдава; нъ харчението на Ромѫнското правителство за да поддържа ромѫнски училища въ Македония; ний по никакъвъ начинъ не можемъ да се догадимъ, каква цѣль гони ромѫнското правителство [2] съ поддьржанието ромѫнска пропаганда въ Македония за 11 1/2 цинцари, които повечето си вьрли елленски патриоти. Нѣка впрочемъ послужи за примѣръ и ромѫнската пронаганда. Хората прѣзъ гори, рѣки и планини харчятъ пари за подържанието учители и училища, а ний на най жизнений въпросъ глѣдами хладнокрьвно, па на туй отгорѣ и осѫждами ексархията въ не натриотизмъ и въ недѣятелность.

 

За идущата учебна година необходимо нужно е въ името на най скѫпитѣ отечествени интереси, да се отворятъ въ Западна България нѣколко порядъчни училища. Имено: духовна семенария въ гр. Охридъ; тьрговско училище въ Солунъ и пълна гимназия въ Битоля. А третокласни училища въ гр. Костуръ, Рѣсенъ и Тетово. Това е нашето скромно мнѣние. и, ний като съобщавами горнитѣ мисли, молимъ нашитѣ рѫководящи крѫгове да поразмислятъ вьрху горнето. Подиръ това дльжность е на правителството ни и то свѣщенна дльжность, да поддьржа ексархията при високата Порта за испращанието бьлгарски владици въ Македония.

 

Ако имаше що-годѣ рѣдъ въ нашата политика къмъ Турция; то ний вѣрвами, че до сега 100 пѫти щѣха да отпущятъ български владици въ Македония. Турция се ползува отъ нашата разглобенность и си мълчи. Спорѣдъ насъ, да се мълчи

 

 

2. Въ насъ има едно царствующе мнѣние, че ромѫнитѣ сѫ наши най добри комшии и доброжелатели. Наистина власитѣ показаха на дѣло своятъ комшилѫкъ и слѣдватъ да го показватъ въ разни случай. Разбири се, като народъ и у тѣхъ, както и у насъ, има нѣкои и други твьрдоглави шовинисти, които оправдаватъ пръсканитѣ пари въ Македония за ромѫнската пропаганда, че ако би да се рѣши македонското питание отъ вѫтрѣ (отъ жителитѣ населяющи тая страна), то да явятъ претенций и шепата цинцари. Нъ понеже Ромѫния географически е далечъ отъ Македония; то въ замена на цинцаритѣ въ Македония, да имъ се отстѫпи съразмѣрна часть отъ северна България нѣщо до Варна, па и Варна. Ний не вѣрвами такъво мнение да прѣобладава, или просто да се мисли отъ ромѫнскитѣ патриоти. . . . .

 

 

66

 

прѣдъ Турция, (спорѣдъ нейната традиционна политика) значи да се боишъ отъ нея и да се исказвами че сми слаби. Разумната политика, винаги е прѣдпочитателна и е повечето пѫти пò плодородна; нъ относително до Турция азъ не разбирамъ, че безмѫлвната ни политика ще пренеси нѣкаква полза, ако не и врѣда. Наистинна една вишшя политика, кара ни да сми безмълвни прѣдъ Турция; нъ дали ще сполучимъ съ това, ний неможемъ да прѣдвидимъ. Едно нѣщо ний знаемъ и за сигуръ ще го съобщимъ, че Турция, до край по наший княжесский въпросъ, ще си остане неподвижна и спяща. Прѣдъ нази си, имаме свидѣтелство отъ четиригодишенъ периодъ.

 

На Турция спорѣдъ насъ, трѣбва да ѝ се каже, че 2 и 2 правятъ четири. Че тя съгласно нейний ферманъ и берлинский договоръ, трѣбва да позволи на ексархията да испрати въ Македония български владици, съгласно станалитѣ истлями, че затова, тя е обвьрзана съ договори и слѣдователно е дльжна. Турция лакейничи прѣдъ Сърбия гдѣто нѣма кьоравъ турчинъ за плачъ и ѝ позволи да има консули въ Македония, та защо намъ на ексархията не позволи да испрати български владици въ Македония? Началото на религиознитѣ общини въ Турция е припознато и потвьрдено отъ самата нея съ нѣколко хати-шерифи и хати-хумаюни и санксионирано отъ Европейскитѣ сили. Какво исками ний българетѣ македонци отъ Турция? Чисто и просто духовни началници, за да извьршаватъ религиознитѣ ни нужди и да се молимъ на майчиний си язикъ. Такъво право е дадено на всичкитѣ народности, населающи Отаманската имнерия; защо намъ на българитѣ да се отказва? Не съмнѣно е, че най голѣмитѣ тегоби и ангарии въ турската империя, тѣжатъ вьрху българитѣ. Послѣднитѣ сѫ, които хранятъ съ кървавий си поть агаларитѣ; защо впрочемъ тѣмъ да се отказва религиозната милость?

 

Турция и турскитѣ дипломати и дьржавни мѫжье нека взематъ примѣръ отъ насъ. Вь България живеятъ толкова хиляди турци, радватъ се на политически правдини, даже нѣщо повече отъ самитѣ българе. Кой смѣе у насъ турчинъ да наскърби ? Турскитѣ муфтии се поддьржатъ отъ българската хазна. Гдѣ това въ Турция ? Малко ли пари троши българского правителство за поддьржание турскитѣ училища ? А на колко турци българското правителство повьрна имуществата имъ и, то за разсипъ на българското население, на отгорѣ на туй и наема имъ събра и имъ го даде?

 

 

67

 

Турция, до сѣга на разбра ли, че, ако води една честна политика съ България, ако държи порядъчно българщината въ Македония, те може да заживѣе, а може би и да се прѣроди отново въ балканский полуостровъ въ сѣгашнитѣ ѝ граници? Ний българитѣ сми тьрпеливи; нъ като се прелее чашата и ни олови българский инатъ, не знае ли че ще я пратимъ на поклонение у Арабистанъ ! Защото тѣ сами казатъ, че „денизе душенъ, плана саралѫръ“. Ами, ако отворимъ капиитѣ на моерето Дѣдо Ивапъ, нѣма ли отъ Мустафа-Паша до Юскударъ да се тьркалятъ саде чалми, гѫжви, материята на които да развиешъ ще стигнатъ чакъ до Бруса, като телеграфна жица? Македонскитѣ българе, да работятъ по пѫтищата и друмишата ѝ, като говѣда: тѣ сѫ, които хранятъ голитѣ читаци и краставитѣ арнаути; тѣ сѫ, които си плащатъ вѣрно, рѣдовно и бесприкословено харача, вергията и толкова Султански вереджеци и тий сѫ които сѫставляватъ болшинството въ европейска Турция, а тѣмъ се отказва и най ничтожната царска ислямска милость! . А на шепата гъркомани, които живѣятъ на чузди гърбове, милость колкото искашъ и на всякоя полянка и Митрополитъ! Само когато Турция даде човѣшки права на македонската българска рая и признае пълното вѣдомство на Ексархията, само тогава казвами може да расчита на българский народъ. Само тогава ще се завѫди честно комшийство, мѣжду турци и българе, мѣжду Турция и България. . . . . . .

 

На Българското правителство прѣдстои, да поглѣдне на гърцкитѣ работи у нась. Понеже Гърцитѣ въ Македония, обичатъ да наскьрбяватъ българската народность, то не е зле, ако почитаемото правителство неодрезне малко крилцата на гърцитѣ. Що са туй митрополити гьрцки у насъ? Що сѫ тия Андониядовци отъ Станимака и Пловдивъ, които отиватъ да представляватъ гръцкото плѣме въ Атина въ врѣме на Олимбиадара!

 

Защо не учатъ българский язикъ въ училищата си? Що сѫ тия портрети на нѣкакви Георговци, Костадиновци и Трикуновци? Неможе ли Благоевий, или Манчовий бащенъ язикъ, да посѣти училищата имъ? . . . . . .

 

Днесъ народи съ славно минало и настояще, съ култура и образование, повечето вѣрвятъ въ стария завѣтъ отколкото въ новий, та ний ли. Зѫбъ за зѫбъ, око за око, спорѣдъ насъ е пò предпочитано, при всичко, че 19-й вѣкъ и християнството

 

 

68

 

проповѣдатъ хумманость. Да мълчишъ, когато хората съ шпори по гърдитѣ те блъскатъ, значи да си животно? . . . .

 

Най сетне самъ българский народъ, който отъ нѣколко години, доказа на Европа, че е народъ, че умѣй да мисли и работи, трѣбва да мисли за Македония и да работи все за нея. . . . . . .

 

[Back to Main Page]