I. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
 

2. ЗАНАЯТЧИЙСТВО, ПРОМИШЛЕНОСТ, ТЪРГОВИЯ И КРЕДИТ

Докато Македония е в пределите на Турската империя, за развитието на занаятчийството съществуват сравнително добри условия. Големият пазар, липсата на сериозна конкуренция, източният бит и др. подхранват обособяването на различни клонове на занаятчийското производство.

Разделянето на Македония се отразява неблагоприятно не само на селското стопанство, но и на занаятчийството, промишлеността и търговията във Вардарска Македония, защото тя е в държавна общност с промишлено много по-напреднали области. На общоюгославския пазар нейните по-груби и същевременно по-скъпи произведения се сблъскват със стоките на модерните капиталистически предприятия на Словения и Хърватско, което довежда до западане, разорение и пауперизиране на занаятчиите. Изведнъж занаятчийството се оказва недоходен отрасъл. Затова през свободното си време занаятчиите се занимават и с отглеждането на селскостопански култури или стават сезонни работници в именията на турските и сръбските земевладелци. Така в периода между двете световни войни в Македония под сръбска власт се създава обществена прослойка на занаятчии-земеделци.

До образуването на СХС кралство Вардарска Македония има съвсем слаба, почти незначителна промишленост — около 22 малки предприятия (работилници) с обща двигателна енергия от 300 к. с. и 1000 работници. [71] От тях най-разпространени са мелничарските и дървопреработващите работилници и фабрики.

Вардарска Македония не прави съществен напредък в промишлено отношение и след включването й в буржоазна Югославия. В сравнение с другите области на кралството тя изостава със 70%, макар условията и да са значително по-благоприятни. [72] По-забележим напредък има само
 

71. Ш а р о в и ћ. La Federation Balkanique. № 96-97, 1. VIII. 1928. Същата статия вж. и във в. Македонско дело, бр. 73, 10. IX. 1928 г. В История на македонскиот народ. Т. III, с. 34 се сочи, че на територията на Вардарска Македония след Първата световна война остават само 16 промишлени предприятия.

72. Пак там.

35

мелничарската индустрия. В 1923 г. броят на мелниците достига до 25 с обща двигателна сила 5121 к. с., 900 работници и вложен капитал от 3 150 000 динара. [73] Дървопреработването също бележи известен растеж. В него през 1928 г. са заети 850 работници. Появяват се и предприятия на химическата промишленост (производство на сапун, свещи и др.), фабрики за преработка на слънчогледово семе и пр. В 1928 г. има и три електроцентрали с 2785 к. с. и 60 работници. [74]

За отбелязване е, че в индустрията на Македония не се влагат много средства. Местният капитал е още в степен на първоначално натрупване, а чуждите капитали не стигат с охота до Македония пред вид нейната политическа несигурност. Затова местните жители имат малък финансов дял в изграждането на нови предприятия. Така например от общо 27 предприятия, открити през 1925 г., 11 са държавни, 7 — собственост на сръбски и чешки капиталисти и останалите 9 — на представители на буржоазията в Македония [75] (основната част тук са сръбски пришелци).

В годините 1926—1930 са открити още 25 предприятия, от които повечето малки електроцентрали и фабрички на хранителната промишленост. По-голямата част от тях (около 72%) са изградени с участието на местния капитал. [76] Придвижването напред се дължи на по-благоприятния митнически режим и покровителството от страна на югославската промишленост. Но, общо взето, индустриалното развитие на Македония върви изключително бавно. В края на 30-те години тя има 50 индустриални предприятия с 1945 работници. [77] Наред с другото причина за изостаналостта е липсата на удобни транспортни и съобщителни връзки. Правителството не полага грижи за строеж на пътища и жп. линии. За 12 години (от 1918 до 1930 г.) се построява само линията Велес — Щип — Кочани.

По време на икономическата криза застой има и в индустрията на Македония. В 1932 г. около 30 предприятия спират да работят. Нараства безработицата. От януари до октомври 1932 г. само на скопската борса, се явяват да търсят работа 31 600 души. [78] Кризисното състояние на промишлеността се ликвидира едва в 1935-1940 г. Тогава се откриват и 34 нови предприятия. [79]

Броят на индустриалните предприятия в Македония от 1918 до 1941 г. нараства около седем пъти. Но това съвсем не означава, че е постигнато
 

73. Пак там.

74. Ш а р о в и ч. La Federation Balkanique, № 96-97, 1. VIII. 1928; в. Македонско дело, бр. 73, 10. IX. 1928.

75. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 34.

76. Пак там, с. 34.

77. D о k l е s t i c, L. Kroz historiju Makedonije. Zgb., 1964, s. 236.

78. Пак там.

79. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 64.

36

кой знае колко много. Повечето от тях са дребни фабрики или, по-точно казано - разширени и отчасти машинизирани работилници. Що се отнася до месторазположението им, трябва да се каже, че 45 от тях, или 40,5%. се намират в Скопие, 8,1% - в Битоля; 7,2% - във Велес, 6,3% - в Куманово и т. н. [80]

Индустрията и рудодобивът в Македония между двете световни войни работят с 65,3% югославски и 34,7% местен (македонски, в това число и на пришелците) капитал. Немски, чешки, италиански, френски и други капитали се влагат главно за добиване и първична преработка на цветни метали, за електрификацията и др.

Най-много се инвестира тютюнопреработването (манипулация и ферментация) — около 35,6% от общия капитал, на второ място се нарежда хранителната промишленост - 19%, цветните метали - 16,4% и т. н.

Структурата на индустрията се характеризира с голяма примитивност и изостаналост: дървопреработващите предприятия и хранителната промишленост заемат 25,3%, а текстилната — 10,8%.

Заетите работници и служители в индустрията и рудодобива в Македония през 1940 г. възлизат на 10 853. В общия брой на индустриалните работници в Югославия те съучаствуват само с 1,8%. [81]

Мнозинството от работниците в Македония са заети в тютюнопреработването (около 66,4%). Половината от квалифицираната работна сила във фабриките съставляват работници от другите нации в Югославия и чужденци.

Господствуващо в Македония между двете световни войни си остава занаятчийството, макар и то да чувствува ударите на капиталистическата конкурентна борба. В Македония и Косово в 1928 г. има около 60 000 занаятчии. Повечето от тях през летния сезон са надничари (сезонни работници) в селското стопанство. И въпреки това тази цифра далеч надхвърля числото на работниците във всички предприятия на Македония под сръбска власт. Обикновено занаятчията не е пряк продавач на своята стока. Той я предоставя на търговеца, който я продава на населението. Така търговската прослойка експлоатира едновременно и занаятчиите, и градските, и селските жители, които са купувачи и потребители на занаятчийските произведения.

Пролетаризирането на занаятчиите и селячеството, липсата на работа в промишлените предприятия са причина във Вардарска Македония да се развие печалбарството, което обхваща и занаятчиите. Оттам ежегодно излизат над 60 000 печалбари в Америка, Австралия и други страни, за да изкарват прехраната си. [82]
 

80. Пак там.

81. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 65.

82. Пак там.

37

Освен мелничарската известен напредък имат и текстилната и хранителната промишленост. За тяхното по-добро развитие спомага обстановката още преди Балканската война. Но включването на Вардарска Македония като периферна област в кралството довежда до стопанско западане и на текстилните центрове — Битоля, Гевгели, Дойран и др., защото създадените дългогодишни търговски връзки се разкъсват.

През военния период успяват да се запазят само две дребни текстилни предприятия: едното за платове и гайтани на Щерю Пикулис в с. Магарево, Битолско, и второто — за гайтани на Петър Лекич в Тетово. [83] През периода между двете световни войни са открити още няколко текстилни фабрики. В това ce и... за развитието на текстилното производство. Относително най-развита от всички клонове е хранителната промишленост, което се дължи на богатата суровинна база и на това, че тази промишленост не се нуждае от особено големи капитали. В периода от 1919 до 1941 г. са открити и няколко нови мелничарски предприятия: в 1922 г. в Скопие — голямата и модерна мелница „Балкан”, в 1925 г. в Куманово — мелницата на Живко Стоилкович, в 1927 г. във Велес — на Гошо Органджиев [84] и др. В 1923 г. се основава фабрика за зехтин и тахан във Велес пак от Г. Органджиев, а в 1924 г. пак в същия град няколко собственици, между които Иван и Никифор Костови и Димитър Настев, основават индустриално предприятие за зехтин, което работи под фирмата „Велешко шарлаганско дружество”. [85] Това са по-важните предприятия, действуващи до 1941 г.

Общо взето, промишлеността в Македония е на съвсем незадоволително равнище. Това признава и в. „Политика” в 1923 г., който в няколко поредни броя се занимава с икономиката на „Южна Сърбия”. Вестникът открито посочва, че промишленото и развитие сериозно изостава, даже и като се гледа на тази област като на една от най-изостаналите в кралството. [86]

За слабото развитие на занаятчийството, промишлеността и търговията в Македония определена вина има държавната данъчна и кредитна политика. При тяхното анализиране излиза на показ нечуваният икономически гнет, на който е подложено македонското население. Данъчната политика на белградското правителство е насочена към облагодетелствуване на сръбската националност като „най-пострадала” от войната и допринесла за освобождението и обединението на сърбите, хърватите и словен-
 

83. С и д о в с к и, К. Текстилната индустрија на HP Македонија во периодот по меѓу двете светски војни. — ГИНИ, 1958, г. II, Скопје, бр. 1, с. 62.

84. С и д о в с к и, К. Преглед на прехранбената индустрија во HP Македонија (1922-1940). — ГИНИ, Скопје, 1958, ч. II, с. 80.

85. Пак там, с. 107.

86. Политика, бр. 5564, 20. X. 1923.

38

ците. Тази своеобразна система на данъчно облагане великосръбската буржоазия успява да прокара при изработването на Видовденската конституция. Според нея задълженията на населението откъм преки данъци е следното: [87]
 

Област	Платени данъци в дин.	На 1 кв. километър	На жител
Сърбия и Черна гора	429 522 000	4 077	98
Босна и Херцеговина	220 343 000	4 303	111
Далмация	57 793 000	4 539	93
Хърватско и Славония	415 881 000	11 222	178
Словения	226 083 000	13 958	216
Войводина и Срем	490 370 000	18 475	274

 
 
От таблицата се вижда, че всеки, който живее в Сърбия, плаща средно годишно по 98, в Словения — 216, а във Войводина — 274 динара, т. е. почти три пъти повече. При това в таблицата към Сърбия и Черна гора са включени и областите Косово, Метохия и Македония, а се знае, че там данъчното облагане значително превишава останалите области на страната. Затова, реално преценено, един жител на традиционната област Сърбия плаща много по-малко от 98 динара. Данъчното неравноправие в Югославия достига драстични размери. Критерий за облагането не е имотното и материалното състояние на хората, а тяхната народностна, религиозна и регионална принадлежност.

Практически изразено, това неравенство показва, че едно четиричленно земеделско семейство във Войводина с 20 декара земя, къща с 4 отделения и един слуга — всичко с обща стойност 250 000 динара — плаща 5542 динара данък, а в Сърбия същото семейство плаща 1418 динара. [88]

Един занаятчия във Войводина, който за една година реализира 12 000 динара чиста печалба, плаща 10 530 динара данък, а в Сърбия — 5987 динара. [89] Един собственик на къща в Загреб, която струва 400 000 динара и която дава 50 000 динара годишен доход (наем), плаща 33 000 динара данък, а за същата къща в Белград — само 7594 динара. [90]

Положението с косвените данъци е аналогично. С тях още повече се ограбва населението на „Южна Сърбия” (на Косово, Метохия и особено на Македония), защото главното доходно перо на тези данъци идва
 

87. К л и с у р о в [Д. Кьосев]. Десет години грабеж и разсипничество. — Македонско дело, бр. 79, 1929.

88. Пак там; в. Hrvat, 5. II. 1926.

89. Пак там.

90. Пак там.

39

от държавния монопол върху тютюна, солта и петрола. Монополът върху тютюна осигурява най-много доходи на държавата, а в Македония се произвежда основното количество. След нея се нареждат Далмация и Херцеговина. Следователно тези три области (и най-много Македония) носят грамадните приходи. Ето какви са те от 1921 до 1928 г. [91]
 

Година	Постъпили приходи от тютюна в монополската управа
1921 (от1. VI до 31. XII)	369 000 000 динара
1922  (от1. I до 31. XII)	514 000 000 динара
1922/1923	1 053 000 000 динара
1923/1924	1 148 000 000 динара
1924/1925	1 608 000 000 динара
1925/1926	1 699 000 000 динара
1926/1927	1 762 000 000 динара
1927/1928	1 800 000 000 динара

При сравняването на цифрите се вижда колко бързо растат приходите, а това е за сметка на обедняването на трудовите македонски и останали маси в СХС държава. Изкупната цена на тютюна е средно по 12-20 динара, а продажната — неколкократно по-голяма. [92]

За да проличи още по-релефно грабежът, на който е подложено македонското население (главният производител на тютюна), трябва да се посочи, че увеличението на приходите в монополното управление не върви успоредно с увеличаването на общото производство и на количеството изнесен тютюн. Например износът по години е, както следва: 1920 г. - около 9 000 000 кг; 1921 г. - около 11 900 000 кг; 1922 г. -10 000 000 кг; 1923 г. - 18 000 000 кг; 1924 г. - 33 000 000 кг; 1925 г. - 9 293 000 кг и 1926 г. - 14 800 000 кг. През всички тези години за вътрешна консумация се оставят около 9 000 000 кг. Най-елементарното съпоставяне на данните потвърждава по-горе казаното. Например в 1924 г. са изнесени 33 000 000 кг тютюн и монополното управление е реализирало 1 608 000 000 динара приход. През 1925 г. е изнесен само 9 293 00 кг тютюн, т. е. приблизително три пъти по-малко количество, а дирекцията е получила по-голям доход - 1 699 000 000 динара. Този пример добре илюстрира съотношението на изкупната цена на тютюна и цената при продаването му от държавата на международния пазар. Посочените цифри ясно показват ролята на данъчната политика в ограбването на несръб-
 

91. К л и с у р о в [Д. Кьосев]. Пос. съч.

92. Пак там.

40

ските райони. Затова тя се явява сериозна пречка за икономическото развитие на Вардарска Македония.

При този масов икономически гнет и експлоатация, при това изсмукване на жизнените сокове на Македония за развитието на стопанството и търговията не съдействува и кредитната политика на белградското правителство. [93] Отпусканите кредити за отделните области се виждат от таблицата на с. 55. [94]

93. Паралелно със заварените от по-рано филиали на Народната банка в Скопие и Битоля, Белградската задруга, Земеделската банка и Френско-сръбската банка в 1920 г. започват да работят търговско-индустриалната банка „Вардар” в Скопие и Брегалнишката банка в Щип. В 1922 г. са открити Стопанска банка за „Южна Сърбия” (в Скопие), Битолска банка, Велешка, Гевгелийска, Струмишка търговска банка, Кумановска търговско-индустриална банка, Тетовска търговско-индустриална банка и Охридска банка. В 1923 г. се образува банката „Стара Сърбия” с капитали от сръбски банки в Прищина, Призрен, Печ и др. Има и други банки с по-малко значение.

94. Македонско дело, бр. 122, 25. IX. 1930.

95. Пак там.

41

За Македония пак не остава почти нищо. Онова, което се отпуска, отива в ръцете на колонистите. Ето каква част от кредитите, давани на Сърбия, се заделя за Македония и Косово и какъв е броят на лицата, ползващи се от тях в интервала 1922-1926 г. [96] (вж. табл. на стр. 42)

При съпоставяне на данните в приведените на с. 57 таблици се заключава следното: Сърбия и Черна гора с общо население 2,8 млн. (22,5%) получават средно 620 млн. динара (37%) от всички кредити, а Македония заедно с Косово с население 1,2 млн. жители (почти 10% от цялото население на кралството) — средно 60 млн. динара годишно, което е едва 3,8% от целия отпускан кредит. [97] В Македония малко хора могат да ползват държавните кредити: в 1924 г. техният общ брой е 558, в 1925 г. - 654,

1922 г. - 46,871 хил. дин.;
1923 г. - 42,521 хил. дин.;
1924 г. - 44,823 хил. дин. при отпуснати общо 558 заема;
1925 г. - 52,179 хил. дин. при отпуснати общо 654 заема;
1930 г. - 65,922 хил. дин. при отпуснати общо 758 заема,
 

96. Пак там.

97. Македонско дело, бр. 122, 25. IX. 1930.

98. Пак там.

42

а в 1926 г. - 758. Това са преди всичко сърбите, търговци на мак, зърнени храни, плодове и пр., и просръбски ориентираните македонски лихвари. Бедните селяни и занаятчии не могат да получат евтин кредит от държавата. Затова те прибягват до лихварите, от които получават краткосрочни кредити с лихва 40—60%, а при някои случаи и с 200%. [99]

В банките основният пакет от акции се държи от сърбите. Така например в 1939 г. Народната банка в Скопие има 40 000 акции, от които 35 000 принадлежат на сръбски банкери, като 25 866 са на девет белградски акционери. [100]

Доходите на македонските селяни постоянно спадат, защото цената на един кг тютюн в 1923 г. възлиза на 38,61 динара, в 1932 г. — на 8,15 динара, а в 1933 г. — на 7,24 динара. Съотношението между цената на опиума през това време е приблизително същото. До 1925 г. търговията с него е свободна, като изкупната цена се движи около 1000 динара за 1 кг. В 1928 г. Югославия подписва Женевската опиумна конвенция, която ограничава свободната търговия с опиум. Прилагането на тази конвенция, започнало в 1928 г., се съпровожда и с изграждане на Международен картел за опиум. В 1931 г. Призад получава монополно право за откупуването му. Тогава във връзка с монопола върху опиума и вследствие на икономическата криза цената му пада от 1000 на 200 динара. Това довежда до намаляване на производството, което в 1938 г. съставлява само 48% от количеството произвеждан опиум преди появата на Призад. [101] Селячеството се пауперизира и увеличава редиците на работническата класа.

В резултат на слабото развитие на индустрията в 1925 г. Македония има по-малко от 50 предприятия. Повечето от тях са мелници, дъскорезници и др. подобни. От 29-те околии 24 нямат никаква промишленост до разпадането на буржоазна Югославия. В 1938 г. Македония има 103 предприятия с капитал от 198 000 000 дин., което представлява 1,62% от общия капитал, вложен в югославската индустрия. Броят на заетите работници е 3028, или 1,1% от общия брой на работниците в Югославия. Общата мощ е 10 954 к. с. (1,25% от този на Югославия). [102]

Икономиката на Македония добива все повече характер на колониално стопанство в две направления: по отношение на другите държави и по отношение на другите области в Югославия. Затова занаятчийството не запада поради изместване от местната индустрия, а поради внасяните
 

99. Македонско дело, бр. 122, 25. IX. 1930.

100. Наша реч, Скопје, бр. 5, 22. IV. 1939.

101. М и љ о в с к и, К. Скица на историјата на македонскиот народ од 1918-1941. - ГИНИ, бр. 1, 1961, с. 84-87.

102. М и љ о в с к и, К. Скица на историјата на македонскиот народ од 1918-1941. - ГИНИ, бр. 1, 1961, с. 84-87.

43

промишлени произведения от другите краища на Югославия. Така разорените занаятчии не се превръщат в наемни работници, а в пауперизирана маса, която търси препитание и едва преживява. През целия междувоенен период 30% от работниците в Македония са безработни. [103]

Поради аграрната пренаселеност, която постепенно нараства с настаняването на колонисти, разоряващите се занаятчии попълват армията на безработните в градовете. Работодателите дават символични надници — от 8 до 12 динара. Работният ден трае от 12 до 18 ч. Само в пивоварните предприятия той е сведен до 10 часа (1928 г.).

Това положение предизвиква многобройни стачки, ръководени от работническите, социалистическите и синдикалните сдружения, които се възстановяват в първите години след войната. С активна дейност се откроява синдикалното движение в Скопие. Тук съществува и т. нар. „борбен фонд” за подпомагане семействата на стачкуващите работници. [104] В резултат на активната синдикална дейност условията за работа в Скопие стават по-благоприятни, отколкото в останалите градове на Македония.

Стачното движение започва още в 1920 г. с т. нар. „тарифно движение”. Неговата главна насоченост е промяна на щатните таблици (тарифните ставки) в съответствие с поскъпването на хранителните продукти. То се появява в резултат на рязкото покачване на цените на хранителните продукти. Така например цените на животинските произведения в 1920 г. се повишават с 1300—1500% в сравнение с 1914 г., а заплатите на работниците — само с 400%, докато печалбата на работодателите надвишава 2250%. [105]

По време на „тарифното движение” стачкуват шивачите, обущарите, хлебарите, келнерите и др. В момента има революционна криза в Европа и част от тези работници и в Македония успяват да получат увеличение на надниците. [106] Само 40-дневната стачка на келнерите завършва без успех. [107] Това обаче са все пак незначителни придобивки, като се има пред вид, че увеличението на надниците варира от 20 до 40%, а в същото време не спира растежът и на цените на основните хранителни продукти.

В първите години от основаването на СХС кралство то е обхванато и от стачката на железничарите, която има международен характер. По
 

103. D o k l e s t i c, L. Op. cit., s. 236.

104. Историјски архив на комунистичката партија на Македонија. T. I (Одбрани материјали од Социјалистичка зора за 1920). Скопје, 1951, с. 226.

105. Пак там, с. 276.

106. Пак там, с. 234 и 235.

107. Социјалистичка зора, бр. 39, 13. VI. 1920.

44

предварителния план тя трябва да започне през октомври 1919 г., но по същото време се постига споразумение между Съюза на съобщителните и транспортните работници и тогавашния министър на съобщенията М. Драшкович, изложено в специален протокол. Това осуетява стачката. Скоро обаче буржоазията започва да иска премахването на протокола. В началото на 1920 г. се стига до втори и трети преговори с М. Драшкович. През февруари 1920 г., недоволна от развоя на преговорите, работническата делегация ги прекъсва. Управлението на железниците извиква представители на жълтите профсъюзи и съвместно изработват правилник, с който заменят протокола. Съгласно правилника възнаграждението на повечето от работниците-железничари се намалява, а работното време се удължава до неопределена граница. [108] Недоволни от това, железничарите и съобщително-транспортните работници обявяват обща стачка на 16 април 1920 г., в която вземат участие около 50 000 работници, [109] от тях 2000 — в Македония. Техните искания са: 1. Да се премахне правилникът. 2. Да се върне в сила протоколът и да се заплаща по него, докато с взаимно разбирателство не се изработи нова наредба пак въз основа ка протокола. 3. Да се увеличат надниците и заплатите съобразно с поскъпването на живота от октомври 1919 г. насам. 4. Всичко посочено да важи и за железничарската дирекция на южните железници, т. е. за Македония, Косово и Метохия. [110]

Към стачката се присъединяват миньори, металици и работници от други професии. В знак на солидарност със стачкуващите на 21 и 22 април в цяла Югославия се обявява двудневна обща стачка. За нейното потушаване управляващите среди използват разколническите действия на реформистките профсъюзи. Центристите в ЮКП начело с Живко Топалович и Драгиша Лапчевич, възползували се от неуспеха на стачката, настояват партията да се откаже от класовата борба и да се върне към програмните начала на Втория интернационал. Поради разнобоя в работническото и синдикалното движение стачката бива потушена.

В същото време ВМРО започва системна дейност във Вардарска Македония. Нямайки сили да се справи с движението на ВМРО-овските чети, властта излива яростта си върху работническите функционери, като ги обявява за великобългарски националисти. Приетата Обзнана [*] и ЗЗД парализират напълно и без това слабото работническо и синдикално движение в Македония. Едно малко сравнение на силата на работническите
 

108. Социјалистичка зора, бр. 39, 13. VI. 1920, с. 244.

109. Pregled istorije saveza komunista Jugoslavije. В., 1963, s. 52.

110. Ibidem, с. 245-246.

*. Вж. Трети параграф от настоящата глава на монографията.

45

организации в Скопие потвърждава това. В 1920 г. там има транспортни, шивашки, дърводелски, бръснарски, келнерски и други организации с над 1933 членове, а в 1922 г. те са само с 409, като най-многобройните от тях (на транспортните работници, тютюноработниците, металиците и др.) са закрити. [111] След излизането на ЗЗД работният ден веднага се удължава. Работодателите вече не зачитат никакви договори с работниците. Обзнана и ЗЗД засилват в Македония не само икономическия, но и национално-политическия гнет. Временно стихват стачното, синдикалното и работническото движение, за да бъдат подновени със стачката на печатарските работници през 1923 г. в Скопие. В 1924 г. стачкуват работниците от дървопреработващата промишленост. Същата година вдигат стачка шивашките и обущарските работници в Щип, а в 1925 г. стачкуват строителните работници в Скопие. В 1927 и 1928 г. отново печатарите в най-големия град на Македония водят активна стачна борба. По време на икономическата криза се забелязва съживяване на профсъюзното движение, замряло след създаването на Обзнана и ЗЗД. В 1934 г. Обединените работнически синдикати в Македония повишават членовете си от 3000 на 10 000 души, което не става без влиянието на ЮКП. През септември 1935 г. обявяват стачка бръснаро-фризьорските работници в Скопие. В началото на 1936 г. строителните работници в Македония се присъединяват към стачката на строителите в Югославия. През юли отново стачкуват строителните работници в Скопие. Във връзка с подготовката на парламентарните избори (декември 1938 г.) зачестяват политическите демонстрации. Годишнината на Илинденското въстание през 1938 г. е също време на масови стачки и засилване на синдикалното движение.

Под влияние на повишената политическа активност на масите на 1. IX. 1939 г. в Скопие се провежда анкета за минималните данъци. Работниците настояват за премахването на акордната надница в предприятията и за минималното заплащане на работен час по 3 динара. По същото време дневното заплащане се движи между 5 и 6 динара. [112]

Пак през 1939 г. се провежда конференция на шивашките работници в Скопие (22. II. 1939 г.) и конференция на монополните работници (декември 1939 г.), на които се поставя въпросът за икономическите искания на работниците от тези браншове на производството. [113]

В началото на 1940 г. в Македония все повече се засилва работническото движение. През май стачкуват работниците от фабриката за килими в Скопие, през септември — шивашките и дърводелските работ-
 

111. Освобождение, С., бр. 25, 14. X. 1922.

112. Наша реч, бр. 4, 8. IV. 1939.

113. Пак.там, бр. 9, 10, 5. I. 1940.

46

ници и през август — обущарите, работниците от керамичната фабрика и т. н. [114] За по-малко от две години (начиная от 1940 г.) в Македония се наброяват повече от 16 стачки, в които участвуват над 5000 души. През есента на 1940 г. тя е обхваната от нова стачна вълна. Особено силна е стачката на металурзите. Всичко това показва, че населението е предразположено към революционни, социални и националноосвободителни акции в името на освобождението на Македония.
 

114. Пак там, бр. 19, 2. IX. 1940; бр. 20, 1. X. 1940.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]