Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941
К. Палешутски
 

II. БОРБИ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ
 

5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И НАЧАЛНА ДЕЙНОСТ НА ВМРО. ОБОСОБЯВАНЕ НА ФЕДЕРАТИВНО ТЕЧЕНИЕ

След войната Т. Александров и генерал Ал. Протогеров си присвояват функциите на „задгранични представители” [136] на ВМРО, в качеството на каквито отправят и мемоара до Парижката конференция. В голяма степен тяхно дело е и мемоарът на Изпълнителния комитет, но това се крие от българската и международната общественост, защото обстановката не благоприятствува за изтъкването им на преден план. Югославските власти настояват тези ръководни дейци на организацията да се арестуват и предадат на съд в Белград или Скопие.

Независимо от това успоредно с Изпълнителния комитет на братствата започват да се възстановяват и бившите подразделения на ВМРО. Директивата се дава от съвещанието на лицата около Т. Александров, свикано непосредствено след пробива при Добро поле. Възстановителната дейност започва с определянето на материална издръжка на част от бившите четници, между които Ст. Мишев, Т. Тодоров, С. Кочански, Кр. Кумановски и кратовския войвода Д. Ангелов. [137] Поради липса
 

136. Формално основание за това Ал. Протогеров има въз основа на съобщението на Битолски революционен окръг от 27. VIII. 1912 г., че е избран за член на задграничното представителство. Съобщението е с № 544 и е подписано от члена на ЦК на ВМРО П. Чаулев (ЦПА, ф. Ал. Протогеров - необработен).

137. И в а н о в, С л. Тодор Александров и македонското освободително движение. Виена, 1924, с. 40.

104

на достатъчно средства щипският войвода Ив. Бърльо и четниците от кратовската, кочанската и щипската чета (около 70—80 души) заедно с Гр. Циклев остават без заплата от организацията. Това е една от причините те да се отдадат на грабежи над каракачаните във Вардарска Македония. За революционна дейност по това време не може да се говори, защото мирните договори още не са сключени и не се знае каква насоченост да се даде на македонското освободително движение.

За всеки проницателен човек обаче е ясно какъв ще бъде изходът от войната. Победителите вече манифестират своята отмъстителност и стремеж към териториално разширяване. Затова Т. Александров, генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев, обявявайки се за ЦК на ВМРО [138], се заемат да снабдят организацията с оръжие и боеприпаси. В това отношение Т. Александров използва своите лични връзки с българските офицери.

Полученото оръжие се препраща в организационните пунктове в Неврокоп, Петрич и Кюстендил, защото възстановяващата се ВМРО се готви за дейност в онези части от Македония, които се очаква да останат под сръбска и гръцка власт.

Стремежът на Т. Александров и Ал. Протогеров да застанат начело на ВМРО среща съпротива сред повечето македонски дейци. Израз на това дава сп. „Сила”, в редакцията на което работи и бъдещият известен историк на македонското движение Хр. Силянов. На страниците на списанието се появяват статии, оспорващи „правото” на посочените двама да ръководят организацията, тъй като те не са избрани от редовен конгрес, какъвто не е провеждан от Хуриета насам. [139] Списанието разобличава Т. Александров и Ал. Протогеров като злоупотребители с организационни средства, останали в касата на ВМРО след 1908 г. Генерал Ал. Протогеров е обвинен и за потушаването на Войнишкото въстание през 1918 г., с което окончателно се е разконспирирал като „агент на монархията и Кобурга”.

Срещу водачите на ВМРО застава и Временното представителство на обединената бивша ВМРО, зад което се нареждат мнозинството от емиграцията и населението в Македония.

В отговор на тези обвинения Т. Александров и генерал Ал. Протогеров се опитват да докажат, че ВМРО съществува и след 1908 г., поради което те се явяват „законен ЦК” [140]. Що се отнася до потуша-
 

138. Формалното основание е, че в 1911 г. чрез т. нар. „писмено разбирателство” за ЦК на ВМРО са определени Т. Александров, Хр. Чернопеев и П. Чаулев, а за запасен (резервен) член — ген. Ал. Протогеров. След убийството на Чернопеев се полага на негово място да застане Протогеров.

139. Сп. Сила, С., бр. 19, април 1919, с. 14.

140. Камбана, С., бр. 3442, 19. IV. 1919. Едно обяснение на вътрешната организация.

105

ването на Войнишкото въстание, те заявяват, че то е сторено от Ал. Протогеров като офицер от българската армия, а не като македонски деец и революционер.

В началото ВМРО е изолирана от емиграцията. Поради това ЦК обмисля план за нахлуване с чети във Вардарска и Егейска Македония с намерение да си създаде там база и като използва „вътрешния” характер на организацията, да се наложи като единствен представител на поробения народ. Но този план не успява, защото в началото на ноември 1919 г. правителството на Стамболийски арестува виновниците за националната катастрофа, между които са и Т. Александров и Ал. Протогеров. [141]

Със съдействието на Сл. Иванов, Ст. Мишев, Ив. Арсов и Г. Прилепчански на 15 ноември Т. Александров успява да избяга от полицейското управление. Бягството съвпада с направената формална декларация от Ал. Стамболийски за готовността на българското правителство да отстъпи Македония на Югославия, даже да вкара и България в югославската държава. При това положение опозицията срещу Стамболийски се ориентира към спечелването на недоволната ВМРО. От своя страна Т. Александров и Ал. Протогеров също се стремят към съюз с опозицията, която наред с другото храни надежда за реваншизъм и по отношение на Македония.

На 27. XI. 1919 г. се подписва Ньойският договор. Става ясно, че Македония отново се разделя, при това крайно неблагоприятно за България. Югославското правителство очаква, че ВМРО ще започне системна и организирана дейност във Вардарска Македония, но до пролетта на 1920 г. това не става. Минават само отделни малки чети за пропаганда, без да се почувствува организирано движение. По същото време опозицията в България е все още разпръсната и нерешителна. Т. Александров и Ал. Протогеров не могат да се осланят на нея, поради което и не се решават на сериозни нападения в югославската част на Македония. Нещо повече, точно тогава, неуверен в личната си сигурност, генерал Ал. Протогеров обикаля европейските страни, а Т. Александров прави проучване да замине за Турция. [142]

Междувременно опозицията в България се консолидира. Формира се и тайна офицерска лига. Това окуражава Т. Александров и Ал. Протогеров и те започват да навлизат с чети в граничещите с България области (най-вече в Кратовско). ЦК амнистира осъдените от ВМРО за разбойничество комити в периода от септември 1918 до юли 1920 г. и ги приобщава към организацията. Между тях са Ив. Бърльо, М. Соколарски, Гр. Циклев и др.
 

141. Изменниците на македонското дело. Прага, 1926, с. 26.

142. Изменниците на македонското дело . . ., с. 27.

106

Фактически ВМРО предприема системна и организирана дейност от пролетта на 1920 г. Тогава Т. Александров изпраща писма до войводите, в които ги моли да подготвят почвата за четническа дейност. Най-напред той отправя такова писмо до С. Кочански, като му предлага да прехвърли четата си в Кочанско, за да направи скривалища. [143] След това (вероятно през май 1920 г.) пише на кратовския войвода Д. Ангелов и на Кр. Кумановски, че е настъпило време за „започване на революционна работа” [144]. В документите на организацията се изтъква, че четническото движение се организира в името на автономна (в смисъл на независима) Македония. Автономията става основен лозунг на организацията, поради което нейните дейци и привърженици получават известност под името автономисти.

Сред македонската емиграция в България се поставя на преоценка четническата тактика на ВМРО. Назрява идеята да се търсят други пътища за създаването на по-благоприятен режим във Вардарска Македония.

Някои настояват да се постави въпрос за даване на Македония статут на автономна единица в Югославия. За тази цел определени дейци със съгласието на Гюрлуков установяват контакти с югославското дипломатическо тяло. Ръководството на ВМРО пък изпраща на 8. I. 1920 г. специално лице, което да влезе във връзка с представителството на Югославия в София за започване на преговори в горния дух. [145] Разбира се, тези „дипломатически” акции и на двата центъра на македонското освободително движение не дават резултати. Ето защо ВМРО пристъпва още по-решително към организирането на четническата борба, а другият революционен център напразно търси нови форми на дейност за свързване с масите във Вардарска Македония. Дипломатическият представител на Югославия в София подчертава, че ВМРО ще работи преди всичко в „Македония да се запази духът на българщината непоколебим . . .” Същевременно ВМРО и Изпълнителният комитет проектират и организация в чужбина със седалище Женева, а ако това е невъзможно — някъде в Италия, която да отстоява в Европа създаването на автономна Македония. Освен това те съветват македонските интелигенти да навлизат в държавния апарат на Югославия, а в България настояват да се ангажира някой депутат в Народното събрание, който да се изявява не като член на политическа партия, а като македонец. В своите речи този деец трябва да критикува решенията на Парижката конференция, официалната българска политика, Уйлсън като неустойчив елемент, станал изменник на собствените си принци-
 

143. И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 18.

144. Пак там.

145. АВИИ, поп. 4/III, к. 60, ф. 3, 6р. 11/1, л. 1.

107

пи, Л. Джордж и Клемансо и да настоява при създадената обстановка българското правителство да предостави на самото население на Македония, т. е. на ВМРО, да отстоява разрешението на македонския въпрос. [146] Следователно в началото на 1920 г. ВМРО се стреми да използва различни тактически средства с цел да укрепи влиянието си сред емиграцията и сред населението в Македония. Успоредно с подготовката на четническите акции тя подготвя и дипломатическа дейност в Европа и България.

Активизира се и гръцката пропаганда в южните краища на Вардарска Македония. Гърците също започват да образуват чети за нападение. [147] Те предявяват претенции за Гевгели, Дойран и Битоля, като се готвят при подходящ случай да ги окупират. От запад продължават действията на албански (качашки) чети, подкрепяни от италианците. Тези обстоятелства предизвикват смут в редовете на командуването на III армейска област, поради което комендантът иска от министъра на войната отново да се формира отрядът на Йован Бабунски. [148]

Същевременно в отчета си до коменданта на III армейска област от 17. I. 1920 г. Бабунски съобщава, че се е срещнал с Милан Георгиев [149], който току-що се е завърнал от София, където е разговарял с най-отговорните македонски дейци и някои министри. Те му съобщили, че са взели решение всички лица от Вардарска Македония, избягали през различни времена в България, да се върнат обратно по родните места. За целта възнамерявали да отправят молба до югославското правителство да им разреши „да напишат македонска граматика, както народът говори, и само на македонски език да бъде цялата администрация и който чиновник дойде от другите краища, той трябва да знае македонски език, за да може да постъпи на служба, [т. е.] Македония да бъде по отношение на Сърбия, както са Хърватско и Словения” [150]. Ако сръбското правителство не се съгласи, тогава съществуващият в България силен македонски комитет, който има в касата си над 30 млн. динара, ще извоюва това с пушки и бомби. Бабунски известява, че сръбското правителство начело с Л. Давидович се е съгласило с горното искане, поради което М. Георгиев отишъл да уговаря и него да се откаже от ролята си на сръбски агент. В сръбска Македония с агитация в подобен дух се заемат най-вече Григор Анастасов и Ристо Траянов в Кавадарско, които са в роднински връзки с Милан Георгиев. Естествено като отявлен сръбски шовинист
 

146. Пак там, л. 1-2.

147. АВИИ, поп. 3, к. 33, бр. 1, ф. 1, л. 187.

148. Пак там, поп. 4/III, к. 60, ф. 4, бр. 12/1.

149. В оригинала е Милан Джорджевич.

150. АВИИ, поп. 4/III, к. 59, ф. 1, бр. 1/1, л. 1.

108

Бабунски не може да приеме предложения му компромис и той предупреждава коменданта на III армейска област, че ако сръбското правителство наистина се е съгласило с българското искане, това означава: „Сбогом, Македонио, завинаги и сбогом над стотина хиляди сръбски гробове, разсеяни по Македония.” [151]

От досега известната документация е невъзможно да се види дали казаното отговаря на истината. Трудно може да се приеме, че ВМРО ще установява контакти с такива агенти на сръбския шовинизъм като Бабунски, освен ако нейните ръководители не са искали да покажат колко неотстъпчиви са сръбските власти и по този начин да оправдаят пред обществеността четническата си тактика.

През февруари 1920 г. Ал. Протогеров вече е формирал 10 чети с по 15 четници за влизане във вътрешността, на които се възлага задачата да подготвят едновременното избухване на движение в повечето градове и села на Вардарска Македония. [152] Тази акция е съгласувана отново с италианците и организацията обещава да изпрати няколко чети в Албания.

Наред с всичко останало Изпълнителният комитет и ВМРО вземат решение през февруари да съобщят на сръбските чиновници-комунисти във Вардарска Македония, че и те се борят за създаването на балкански комунистически републики [153], с което целят да ги привлекат като съюзници или поне да ги неутрализират.

На 28. II. 1920 г. Докич, който замества генерал Туцакович в София, известява правителството на Югославия, че в България са пристигнали двама албанци, за да преговарят с Ал. Протогеров и Изпълнителния комитет. Те са изпратени от Македонско-албанския комитет, чието седалище е в Цариград. [154] В средата на март Ал. Протогеров е посетен от делегация на студентите-македонци и от видни войводи на организацията, които настоятелно го молят да започне готвената акция съвместно с италианците и албанците, но той не се съгласява, защото ЦК очаква да се върне от Италия специално изпратеният за тази цел човек. [155]

Определено трябва да се каже, че значителна част от населението във Вардарска Македония не престава да се надява до подписването на договорите в Париж, че тя ще се присъедини към България. Тези надежди не изчезват напълно дори и след подписването на мирните договори. Затова населението подкрепя, укрива и подпомага четите.
 

151. АВИИ, поп. 4/111, к. 59, ф. 1, бр. 1/1, л. 2.

152. Пак там, поп. 3, к. 34, бр. 10, ф. 1, л. 170.

153. Пак там, бр. 2, ф. 1, л. 13.

154. Пак там, л. 89.

155. АВИИ, поп. 3, к. 34, бр. 3, ф. 1, л. 43.

109

Настроенията на народните маси са отразени най-добре в поверителните съобщения, изпращани до правителството и Върховната команда от комендантите на дивизиите, разположени на територията на III армейска област. Така например комендантът на Струмишката област в съобщението си до Вардарската дивизионна област от 25 март 1920 г. пише: „В народа съществува твърда вяра, че Македония до Вардар ще се върне в състава на България. Тази вест подклажда още неизвършената окупация на Босилеград, Цариброд и частите на Тимок. Всеки случай това е дело на Македонския комитет (ВМРО - б. м., К. П.). Интелигенцията не ще може да се помири с днешното решение на македонския въпрос, а дори и умерените кръгове смятат единствено автономна Македония за изход от днешната криза.” [156]

На 14 април в. „Политика” съобщава за подготовката на „българо-арнаутската и италианска завера”. В тази комбинация италианците били решили да използват и черногорците — привърженици на крал Никола. [157] Същият вестник в следващия си брой разглежда дейността на българските комити като комунистическа, т. е. че под маската на комунисти те агитират за Велика България. Към края на април сръбските власти концентрират силите си изключително на българската граница, защото получават уверение от гръцкото правителство, че Гърция повече не мисли да окупира Битоля, Гевгели, Дойран и други южни покрайнини на Вардарска Македония. [158]

За да може да отклони струпаните сили срещу българските комити, ВМРО започва преговори за съвместни действия освен с албанците и италианците още и със сепаратистите в Черна гора и с някои мюсюлмани в Босна. За привличане на недоволните мюсюлмани македонската организация се готви да изпрати свои агитатори-мюсюлмани от Цариград. [159] Към тази акция на ВМРО благосклонно се отнася и Турция, защото се надява четническите действия да обхванат не само Вардарска, но и Егейска Македония. Турция и Гърция в този момент са в съперничество за редица области в Мала Азия, за които по-късно воюват. Ето защо водачът на турското движение в Одринска Тракия Таяр Бей обе-
 

156. Пак там, к. 35, бр. 1, ф. 1, л. 6.

157. Политика, Б., 14. IV. 1920.

158. АВИИ, поп. 3, к. 35, бр. 1, ф. 1, л. 74. Съобщение на военния пратеник в Атина с дата 24. IV. 1920 г. до правителството. В него той известява, че се е срещнал с генерал Параскевопулос, който между другото му заявил следното: „Явете на надлежните, че никой от по-сериозните хора не мисли повече за Битоля, Гевгели и Дойран, а доколкото този въпрос се споменава, това е само отделно мнение на малък брой несериозни хора.”

159. Пак там, л. 105.

110

щава на Македонската и Турската организация да направи всичко възможно, за да се надигнат и някои елементи в Албания против сърбите и гърците. [160]

Резултатите от тази дейност не закъсняват. Още на 27 април югославският министър на вътрешните работи известява министъра на войната, че е получил донесение от окръжния началник на Брегалнишката област, в което се съобщава за недоволство сред турското население в окръга. То се подклажда от някакъв таен комитет на младотурци с център гр. Сяр и с обхват на дейност цяла Македония. [161] Инструкциите до турците в Македония се получават от Цариград именно чрез този комитет. Той проповядва връщане на турците от Мала Азия в Македония.

За да се предпазят от дейността на арнаутите и турците, властите раздават на населението около Гостивар повече от 1100 пушки и около 158 000 патрона. [162]

В началото на май генерал Ал. Протогеров заминава в околностите на Охрид, Дебър и Кичево, а Т. Александров отпътува за Италия, за да преговаря и получи пари за издръжка на четите. В същото време Тане Николов и Дървингов се прибират в София, за да наберат сред младежите още четници [163], които да заминат за Егейска Македония и оттам да предприемат нападения във Вардарска Македония. [164]

В началото на май във Вардарска Македония преминават и четите на Милан Гюрлуков, Трайко Павлов, Петър Чаулев, Петър Мусев и др. [165] Населението се раздвижва. В края на същия месец от Битоля пристига съобщение до коменданта на граничните части, че „селяните от тези краища с оръжие в ръка са започнали да бягат в планините” [166].

Посещението на Т. Александров в Италия дава резултати. На границата около Охрид и Дебър зачестяват албанските нападения, а в началото на юни един от водачите на албанците на име Азем Бейта пристига в България, за да води преговори с ВМРО. [167] Докато той е още в София, качашките албански чети засилват акциите си в Западна Македония.
 

160. Пак там.

161. Пак там, non. 4/III, к. 62, бр. 1/15, ф. 1, л. 2.

162. АВИИ, поп. 4/111, к. 60, бр. 12/52, ф. 4, л. 3.

163. Пак там, бр. 12/70, ф. 5.

164. Пак там.

165. Пак там.

166. Пак там.

167. Пак там, бр. 12/119, ф. 6.

111

След преговорите с Азем Бейта на 11 юни 1920 г. ЦК на ВМРО изработва „директива за дейност в Македония” [168], съгласно която целта на организацията е „извоюването на свободата — под формата на автономия или независимостта на Македония, в нейните етнографически и икономически граници” [169].

По отношение на Македония под сръбско робство организацията си поставя на първо време задачата да съдействува на всички, които по легален начин се борят „за извоюване федеративно управление в Югославия с Македония — равноправен член във федерацията”.

За постигането на тази цел или за успешно водене на легалната борба ВМРО поема задължението да съдействува за създаването на легална организация във Вардарска Македония под името Македонски федеративен съюз по подобие на Съюза на българските конституционни клубове в Турция от 1908—1909 г. Този съюз трябва да води легална борба, като влиза във връзка с организациите и партиите от другите области на Югославия, които преследват същата цел, и сътрудничи с тях.
ЦК на ВМРО препоръчва основни начала на Македонския федеративен съюз да бъдат: 1. Всяка област да има пълно самоуправление, със свое Народно събрание, форма на вътрешно управление съгласно волята на населението, официални езици — езиците на по-голямата част от населението. 2. Общо Народно събрание при съразмерно представителство от всички области, общи министри на външните работи, на финансите и на войната, общи официални езици. 3. Название на държавата: федерация на сърби, хървати, словенци, българи и др. [170]

За да се организира населението вътре в Македония, директивата предвижда на всеки две-три околии да се изпратят по 3—4 души легални и нелегални агитатори. Освен това препоръчва да се използва лятото на 1920 г. за засилване на организацията чрез създаване на канали, поща и др., като се внимава „да не се пакости на българското население вътре и да не се излага България” [171].

Две седмици след заседанието на ЦК, на 24 юни 1920 г., Т. Александров, Сл. Иванов, С. Кочански, Т. Койковски и др. влизат във Вардарска Македония. „Първата ни задача беше да внушим на хората — пише Сл. Иванов, — че разбойничествата, извършени от Бърльо и другарите му, не са по нареждане на организацията, че това е била частна тяхна работа.” [172]

След пристигането си във Вардарска Македония Т. Александров пуска окръжно от свое име, в което заявява, че борбата за освобожде-
 

168. Македония. Документи и материали. С., 1978, с. 658-660.

169. Македония. Документи и материали. С., 1978, с. 658-660.

170. Пак там, с. 659.

171. Пак там.

172. И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 18.

112

 нието на Македония ще продължи, докато се извоюва „поне автономно управление за трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България”. „Тая цяла, обединена,  н е з а в и с и м а  или  а в т о н о м н а  Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на обществото на народите или на една от Великите сили, членове в него, или даже може да влиза в югославската държава като равноправен член в една федерация, ако сърбите приемат федеративно управление в новата държава.” [173]

В желанието си да улесни извоюването на подобно автономно управление за Македония (ако е възможно по легален начин) ВМРО решава да подкрепи всички сдружения и партии в Македония, както и тези в другите области на СХС кралство, които се борят за извоюване на федеративно управление в страната. [174] За постигането на тази цел на всички членове и съчувственици на ВМРО се препоръчва да работят в следния дух: 1. При общинските избори на 22 август да гласуват за „предварително определени добри свои съграждани или съселяни”, които ще могат да защищават интересите на населението и „да улеснят спечелването на депутатските избори”. 2. На изборите за Учредителна скупщина всички избиратели да гласуват „за най-достойните местни народни водители”, останали да живеят в Македония, които заедно с хърватските, словенските, босненските и други народни представители ще могат да се борят „за извоюване на федеративно управление в Югославия”. 3. Ако сръбската шовинистична власт не позволи да се изберат местни водачи, „всички избиратели да дадат гласовете си за комунистите, с условие последните да приемат на” първо време да се борят за федеративно управление и за прилагане договора за малцинствата”. 4. „Първенците в градове и села”, където е имало по-рано български училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или забранени, да подадат заявления до правителството в Белград с преписи до Съвета на Обществото на народите и до пълномощните министри на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония и др., с което да искат възвръщането на училищата. Да се иска и прилагането на договора за малцинствата. „Ако тази легална борба не успее — се казва в окръжното, — събитията ще ни научат какво да правим по-нататък . . .” [175]

Заедно с легалната дейност обаче ВМРО провежда и нелегална. Нападенията на чети откъм България зачестяват все повече. От запад качашките акции също не спират. Сръбските власти са стегнати като в клещи. Военните единици на територията на III армейска област не могат
 

173. М и х а й л о в,  И в. Спомени. III. Приложение № 16, с. 700.

174. Пак там.

175. М и х а й л о в,  И в. Спомени. III. Приложение № 16, с. 700-702.

113

да се справят с многобройните нахлувания, защото местното население активно подкрепя четниците. Поради това на 15 август 1920 г. окръжният началник в Щип моли с телеграма отново да се организира отрядът на покойния Бабунски. Макар че него го няма, заявява той, отрядът ще е от голяма полза, тъй като четниците отлично познават местността. [176]

През същия месец албанците успяват да навлязат доста навътре в територията на окупационните сръбски войски. За да може да се опази тази зона от огромния външен натиск и надигането на населението отвътре, на 27 август комендантът на III армейска област прави предложение до министъра на войната „територията на Косовска, Вардарска и Битолска дивизионна област веднага да се обяви за военна зона” [177], като при щаба се изпрати по един делегат на министрите на външните и вътрешните работи, за да могат действията на всички органи на държавната власт да се концентрират в една насока, както го изискват държавните интереси. Да се докарат и полицейски подкрепления и едва тогава ребром да се постави въпросът пред албанското правителство за качашките нападения.

През есента на 1920 г. започва усилена подготовка на изборите за Конституанта. По това време сръбската буржоазна преса все по-често изнася материали за съвместната дейност на българските комити и югославските комунисти. На 4. X пристига съобщение, че у заловените комити около Велес, Прилеп и Битоля са намерени комунистически позиви и програмата на Комунистическата партия от Живко Топалович и че комунистите работят заедно с комитите в Македония. [178] Това и други съобщения от този род крият известна истина. В навечерието и по време на изборите ВМРО се откроява като важен фактор във Вардарска Македония. С нея повежда преговори Демократическата партия. Към това се стремят и някои радикалски партийни кръгове. Освен с четничество тогава организацията започва да се занимава и с преговори с политическите партии. Но тъй като преговорите с буржоазните сръбски партии не успяват, македонската организация започва да води агитация в полза на ЮКП, защото тя е единствената политическа сила в Югославия, която признава българската националност в Македония и се бори с всички средства да й се дадат правата на малцинство — да се запазят българските училища, църкви и други културни и просветни институти. Понеже ВМРО не е легална организация (поради което не може да излезе със своя листа в изборите), тя решава да подкрепи комунистическата листа. Т. Александров дори
 

176. АВИИ.поп. 4/III, к. 59, ф. 1, бр. 1-8, л. 1.

177. Пак там, к. 60, ф. 3, бр. 11/2, л. 1.

178. Политика, Б., бр. 4475, 7. X. 1920.

114

изпраща две лица да искат от Областния комитет на Комунистическата партия в Скопие съгласие ВМРО да разпространи окръжно в подкрепа на комунистите при условие, че в един или два окръга се допуснат като втори, т. нар. „независими кандидати”, лица, които ще посочи организацията. Областният комитет обаче не се съгласява. [179] Вероятно по тази причина в хода на изборите мнозина от ВМРО във Велешко и Щипско подкрепят републиканската листа на Яша Проданович.

В навечерието на изборите в Македония са формирани „летящи” сръбски отряди за малтретиране на населението. Тяхното създаване се оправдава с това, че уж те трябва да контрадействуват на българските комити. Такива отряди са формирани през септември в Скопски, Тетовски, Кумановски и Брегалнишки окръг. [180] В последния окръг „летящият” отряд е съставен от хора, дошли от вътрешността на страната. Началникът на окръга известява надлежните фактори, че „от местни жители не могат да се формират никакви чети, нито могат местните жители да се приберат във временната жандармерия, защото са несигурни и недоверчиви” [181]. Началникът на Тиквешки окръг също съобщава, че не може да се формира „летящ” отряд от местни жители. [182] Комендантът на Вардарската дивизионна област настоятелно моли коменданта на III армейска област на всяка цена, дори с помощта на войската да се „формират поне две летящи чети”, които да се поставят на разположение на коменданта на I пехотна бригада, за да се използват по споразумение с полицейските власти. Той предлага една от четите да бъде на коне, за да е по-бързо подвижна. Същият комендант изпраща на 7. X. 1920 г. подробен отчет пак до коменданта на III армейска област, в който препоръчва да се приложат няколко основни мерки. Що се отнася до реда в Македония, той заявява, че там „засега не може и дума да става за ред и порядък, лична и имотна сигурност, почитане на законите и авторитета на военните и гражданските власти” [183]. Комендантът се оплаква, че под влиянието на агитацията на комитите за автономна Македония населението не се отзовава дори на повикването от военните власти за мобилизация или военна служба. Той предлага и коригиране на градоустройството на Велес и Щип, като „накацалите извън градовете къщи” се преместят навътре, за да не могат да служат за скривалища на комитите, защото „тези две места са центрове на най-непримиримите бугараши и българската комитска дейност” [184].
 

179. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и. КПЈ и ВМРО (обединета) во Вардарска Македонија во периодот 1920-1930. Скопје, 1974, с. 27.

180. АВИИ, поп. 4/III, к. 61, ф. 6, бр. 1/292.

181. Пак там.

182. Пак там.

183. Пак там, ф. 8, бр. 2/64, л. 1.

115

В навечерието на изборите сръбските власти уреждат и шпионската мрежа на територията на Македония. Комендантът на III армейска област иска от министъра на войната да се предприемат сериозни мерки в тази насока, защото според него „силно и твърде системно провеждана, българската пропаганда през редица години е пуснала дълбоки корени сред населението в Македония, което след толкова наши (т. е. сръбски — б. м., К. П.) жертви за Македония и сключените международни договори все още постоянно мисли, че Македония ще стане автономна или ще бъде българска” [185].

От този и други отчети може да се види най-добре разположението на населението, неговото желание за автономия или за присъединяване към България. И макар че комендантът отдава всичко на българската пропаганда, не е трудно да се схване, че това е търсене на начин да се обясни с пропагандата българското национално чувство у населението. Той с огорчение съобщава до висшестоящите военни власти, че „македонците днес подпомагат българските комитски чети” и „твърде радостно приемат началата на Комунистическата партия, понеже разчитат, че това ще им донесе автономия” [186].

Недоволни от сръбския режим в Македония са не само българите, а и останалите национални групи — турци, гърци, арнаути, цинцари и евреи, поради което и те са настроени антисръбски. В недоволството на всички народности от сръбския режим в Македония се крие залогът за успешната дейност на ВМРО, още повече, че тя навсякъде излиза с лозунга за автономия. Затова другите националности или поне една част от тях проявяват желание за съвместни действия с ВМРО в името на тази идея. Особено бързо започва да се засилва предразположението за сътрудничество у турските бедни маси, които не могат да хранят иредентистични стремежи, защото самата Турция е в спор с Гърция за част от Мала Азия и не може да се заеме по-активно с политиката си по отношение на Югославия. Освен това Вардарска Македония няма обща граница с Турция.

В течение на подготовката на изборите за Конституанта ВМРО успява да заякчи и връзките си с албанската организация. През ноември 1920 г. се постига и формално съглашение за сътрудничество, което от страна на ВМРО е подписано от Ал. Протогеров [187] и д-р Ф. Атанасов. Според
 

184. АВИИ, ф. 8, бр. 2/64, л. 4.

185. Пак там, ф. 7, бр. 2/22, л. 4.

186. Пак там.

187. Ал. Протогеров отива като пратеник на ВМРО. На път за Албания той се среща с д-р Ф. Атанасов, който вече се е отцепил от ВМРО. Двамата повеждат заедно преговорите. От албанска страна споразумението е подписано от Хасан Бей Прищина, Ходжа Кадри, Бедри Пейани и Сейфи Вламаси.

116

съглашението „Македонската революционна организация и българите от Македония под робство и Албанската революционна организация и албанците от Косово и Македония ще имат за цел борбата за освобождението на Македония в нейните етнографски и географски граници и за освобождението на албанците от Косово и Чамурия” [188]. Това споразумение определя и границата между Македония и Албания, като градовете Охрид, Струга и Ресен, които са „изключително български, остават в границите на българска Македония”. За Дебър се предвижда плебисцит, резултатът от който ще реши на кого ще принадлежи градът. [189]

Резултатите от изборите за Конституанта вече посочихме. Комунистите спечелват голяма победа. Сръбската буржоазия представя тези успехи единствено като резултат от дейността на ВМРО-вските чети. След изборите Министерството на правосъдието определя специален съдия, който провежда следствие на всички лица, уличени като връзка между местното население и ВМРО. [190] В Брегалнишки окръг до 26. XII. 1920 г. са задържани повече от 50 души. Арестуваните потвърждават, че директивата от София била да се гласува за комунистите. В Кумановски и другите окръзи има немалък брой арестувани и подведени под съдебна отговорност. Но това не спира дейността на комитите и не премахва недоволството сред населението. Докато се водят следствия и се затварят и избиват безпричинно хора, в Тиквешки окръг продължава подготовката за разправа. На 28. XII. 1920 г. окръжният началник съобщава до коменданта на Битолската дивизионна област, че македонската организация се готви да избие всички сръбски чиновници и техните семейства. Чака се само Битоля да се подготви и пожарът да пламне. [191]

Междувременно опозицията срещу Т. Александров и Ал. Протогеров нараства. В братствата, а и в македонската организация все по-категорично се поставя въпросът за преоценка на методите за борба, с които си служи ВМРО. Противоречията излизат на повърхността особено ясно на II събор на братствата, проведен на 18. X. 1920 г., на който от Изпълнителния комитет се отцепват около 60 делегати начело с арх. Никола Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Далкалъчев, д-р Христо Татарчев, адвокатите Сл. Ковачев, М. Грашев, Йордан Анастасов и др. и формират така наречената Временна комисия. [192] Тя отправя окръжно до емиграцията, в което се провъзгласява федеративният принцип за разрешаване на ма-
 

188. M и х а й л о в, И в. Пос. съч. Т. III. с. 159.

189. Пак там.

190. Политика, Б., бр. 4555, 26. XII. 1920.

191. АВИИ, поп. 4/III, к. 61, ф. 12, бр. 2/313.

192. Македонско дело, бр. 17, 1926 г. Тук неточно се сочи, че отцепването става през 1921 г.

117

кедонския въпрос. За кратко време около комисията се групира голяма част от емиграцията. Към нея се присъединяват и Костурското, Воденското, Леринското, Кичевското и други братства в София. [193] Комисията става инициатор за създаването на федеративна революционна организация, чийто учредителен конгрес издига като свой политически лозунг: „Независима федеративна Македония при пълно и равно участие в управлението на всички населяващи я народности да служи за съединително звено между балканските държави за образуване на Балканска федерация.” [194] Организацията взема за основа народностната федерация, тъй като смята кантоналната за невъзможна в Македония.

Постепенно се оформя опозиционно течение и в самата ВМРО на територията на Вардарска Македония начело с Ефрем Чучков, председател на комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Комитите и войводите от Кратовска околия нямат пълно доверие на Т. Александров. Те все по-смело надигат глас за преразглеждане дейността на организацията и за изправяне на нейната тактика. Още докато Т. Александров е задържан от правителството на Стамболийски, кратовският войвода Дончо Ангелов се изказва в подобен дух, като настоява за свикване на общ конгрес, който да обсъди дотогавашната и да даде насока за бъдещата революционна дейност. [195] През октомври—ноември 1920 г., когато Дончо Ангелов отива с другарите си в Македония, той отново предлага на Т. Александров да се свика колкото се може no-скоро конгрес на ВМРО, за да се отнеме козът на останалите войводи и четници да смятат „организацията като Щипска и Кратовска” [196].

В началото на 1921 г. се завръщат в София Т. Александров, Славе Иванов и другите, които през юни 1920 г. са заминали във Вардарска Македония. По същото време (януари 1921 г.) пристига обратно в България и Дончо Ангелов с четата си и се установява в Кюстендил. Опозицията срещу Т. Александров нараства още по-бързо и настоява да се проведе конгрес. ЦК на ВМРО обаче в никакъв случай не желае да се започне подготовка за конгреса, защото отчита, че настроението на масите не е в негова полза. След завръщането си от шестмесечния престой във Вардарска Македония Т. Александров заявява, че там вече има масова революционна дейност под ръководството на ВМРО. Той предприема оживена кореспонденция с войводите в Кюстендил и в някои погранични райони (най-вече в Паланечко, Кочанско и Кратовско), където е престоял с приятелите си по време на своето пребиваване във Вардарска Македо-
 

193. Македонско дело, бр. 17, 1926.

194. Македонско съзнание, бр. 12 и 13, 30. VIII. 1924.

195. И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 21.

196. Пак там.

118

ния. Т. Александров цели да внесе смут сред федеративната организация, която заварва доста укрепнала. На 28. VI. 1921 г. по негово нареждане е убит един от най-авторитетните водачи на старата ВМОРО, съратникът на Г. Делчев — Г. Петров. Това убийство довежда до още по-голямо отдръпване от ВМРО, но организацията не спира дотук. На 22. X. 1921 г. е убит Ал. Димитров [197], министър на вътрешните работи в правителството на Стамболийски. Все по това време Бърльо убива и Д. Ангелов, който е повикан в Македония уж за да участвува съвместно с Т. Александров в подготовката на организационен конгрес. За да не могат кратовци да се консолидират и отмъстят за Д. Ангелов, убит е и М. Циклев. [198]

Активизират се и федералистите, които създават своя нелегална организация и изпращат чети във Вардарска Македония. Така те се групират в две организации. Начело на легалната федеративна организация застава арх. Н. Юруков, а на нелегалната — д-р Ф. Атанасов.

В първия момент, когато още съществува Временното представителство, подкрепяно масово от емиграцията, десницата се вижда в невъзможност да се справи със силната опозиция в България. Тя предприема нахлуване с чети в поробените части на Македония, за да си извоюва там база, след което въз основа на устава на ВМРО, който държи за  в ъ т р е ш н и я  характер на организацията, да иска да бъде призната като водеща сила в македонското революционно движение. С това ВМРО цели да се издигне до степента на единствен ръководител на македонското освободително движение.

В същото време федералистите успяват да се сближат с правителството на Ал. Стамболийски. Щом ВМРО разбира, че може да се стигне до подкрепа на федералистите от земеделското правителство, тя ограничава до минимум, а в отделни периоди дори напълно преустановява изпращането на чети в Македония, за да може да овладее изцяло емиграцията. ВМРО спира терора над левицата в македонското движение и започва настъпление в Пиринска Македония с цел да пресече влиянието на бившите серчани и да създаде свои бази както за нападения във Вардарска и Егейска Македония, така и за борба срещу правителството на Стамболийски.

За кратко време ВМРО отбелязва значителен успех. Тя влиза в контакт с федералистите и на 1 декември 1921 г. в Тирана се подписва протокол [199] за общи действия. От името на ВМРО преговорите се водят
 

197. Ал. Димитров е участник в македонското освободително движение от крилото на санданистите.

198. И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 36.

199. Оригиналът на протокола се пази в ЦПА, ф. Ал. Протогеров (необработен) папка 21.

119

от Ал. Протогеров, а от федералистите — от група начело с д-р Ф. Атанасов. В протокола се признава, че поради сложилите се събития от Балканската война насам автономният принцип е изместен и че до голяма степен ВМРО действува под влияние на правителствени и други среди в България. Определя се временно задгранично представителство в състав П. Христов, д-р Атанасов и Н. Томалевски, което до общия конгрес трябва да устрои база в Албания по подобие на базата в София.

Протоколът не се спазва и от двете страни. Д-р Ф. Атанасов остава в Албания, но неговите привърженици начело с Кр. Зографов подготвят нахлуване на чети в Македония мимо ВМРО. Към тях се присъединяват и недоволните емигрантски групи от Кюстендил. Федералистите започват да се превръщат в център, който обединява всички недоволни от ВМРО. Към тях се приобщава и Сл. Иванов със съмишлениците си.

Изхождайки от противоречията между Т. Александров и Ал. Протогеров, федералистите изпращат Сл. Иванов във Виена, където по това време пребивава Протогеров, за да направи опит за привличането му на тяхна страна. [200] В края на февруари 1922 г. той се среща и разговаря с Протогеров. По думите на Сл. Иванов Протогеров обещал да остане верен на Тиранския протокол, като започне съвместна революционна дейност с тях в Западна Македония. [201] През април 1922 г. обаче Т. Александров отказва да подпише Тиранския протокол и изпраща заплашително писмо до д-р Ф. Атанасов. [202] Веднага след това от протокола се отказва и Ал. Протогеров.

Като се базират на протокола и на породилата се идея за свикване на общ
 

200. Вж.  И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 40.

201. Протогеров заявил на Сл. Иванов: „С Ал[ександров] аз вече няма да работя. Скоро съм дошъл от Албания, където Павел Христов, Кр. Льондев, Хр. Цветков, Кр. Зографов, А. П. Василев и д-р Ф. Атанасов, от една страна, и аз, от друга, подписахме едно споразумение за съвместна работа; ще отпочнем дейност в Западна Македония. Ако ми дадеш дума, че ще вървиш с мене, то ще работим заедно. Ал[ександров] всичко върши сам, без да ме пита, макар и да съм член на ЦК ... Аз ще остана тук известно време, ще искам от Ал[ександров] обяснения по известни убийства, а и ще чакам да видя какво ще направи с пратения му за одобрение протокол за споразумение, подписан в Албания. Ако одобри протокола — добре, ако ли не — на базата на протокола ние ще отпочнем работа в Западна Македония.” (Вж.  И в а н о в, С п. Пос. съч., с. 40—41.)

202. Съдържанието на заплашителното писмо, отправено от Т. Александров до д-р Атанасов, цитирано по Сл. Иванов, е следното: „Натоварили сте се с една задача, която е против уставните положения на ВМРО. Аз нарочно изпратих своя другар Ал. Протогеров да влезе в преговори с Вас за да открие вашите пъклени планове и намерения. Трябва да знаете, че само ние и никой друг имаме право да свикваме конференции, да водим преговори с чужди фактори и пр. и да изпращаме отделни хора или групи в Македония. Знайте, че за извършената ваша постъпка в Албания ще отговаряте с главата си.” ( И в а н о в, С л. Пос. съч., с. 42.)

120

конгрес, през лятото на 1922 г. федералистите предприемат настъпление с няколко чети във Вардарска и Пиринска Македония, за да си извоюват място в организационната територия. Във Вардарска Македония пристига с четата си велешкият войвода Кр. Зографов [203] и се настанява около с. Саса, Кочанско, близо до четата на Т. Александров. Зографов повиква с писмо Т. Александров да се разберат, но последният изпраща на срещата П. Михайлов с пълномощия да откаже воденето на каквито и да е преговори. Четата на Зографов е разбита при с. Кошово, Щипско. Остават живи Гр. Циклев и още 13 четници, които започват да действуват в Кратовско. Така пропада стремежът на федералистите да си създадат вътре в Македония организация с Централен комитет. По-късно Гр. Циклев, Ст. Мишев и др. минават в служба на сръбските власти, като изневеряват на принципите, които сами са издигнали. Стига се до печалния факт да започне отново самоизтребление между македонските дейци, което се случва и преди войните.

ВМРО придава голямо значение и на Пиринска Македония, поради което заедно с борбата против федералистите във Вардарска Македония тя предприема настъпление и в Пиринския край. Там федералистите са създали своя база с благоволението на земеделската власт. ВМРО успява да погълне организацията на Ал. Василев (Пашата) и да я направи свое подразделение.

През март 1922 г. се появяват чети на ВМРО в Кратовско и Кочанско. [204] По този повод в. „Политика” призовава сръбските власти да отговарят срещу зачестилите акции на ВМРО с нападения в България, защото според него „коренът на злото не е в Южна Сърбия, а в София” [205].

В отговор на тези заплахи комитските чети се насочват повече към селата с колонизиран сръбски елемент. В Овче поле в средата на март е нападнато с. Ерджелия, населено почти само с колонисти. [206] Това се използва от буржоазната сръбска преса, която препоръчва на правителството да засели сърби в цяла Македония, за да не могат повече там да действуват четите на ВМРО.

По същото време става преврат в Албания, насочен против Югославия. Преди това италианските фашисти извършват преврат в Риека. В центъра на албанските събития стои Италия. Тези неща безпокоят СХС пра-
 

203. Първоначално Кр. Зографов смята да влезе в Македония със своята чета откъм Албания, но като научава, че Т. Александров не е одобрил Тиранския протокол, се връща е четниците си обратно в България, за да влезе през българо-югославската граница. Дошъл в София, той влиза във връзка с отцепилата се от ВМРО група начело със Сл. Иванов и решават да предприемат обща дейност.

204. Политика, Б., бр. 4984, 9. III. 1922.

205. Пак там, бр. 4986, 11. III. 1922.

206. Пак там, бр. 4990, 15. III. 1922.

121

вителство, още повече, че и вътрешните отношения в кралството са крайно лоши. Образуваният през август 1921 г. Хърватски блок излиза с меморандум по югославския въпрос и търси подкрепа в чужбина. При създалата се ситуация въпросът за Македония получава още по-голяма актуалност. Буржоазните сили в Югославия призовават властите да задържат Македония с цената на оръжието, както и дотогава е ставало. [207] ВМРО отговаря със засилени акции и опити да се използва европейското обществено мнение.

На 23. IV. 1922 г. ЦК на ВМРО изпраща окръжно до всички свои организации, с което нарежда да се приведе в боен ред наличното оръжие и да се откупуват от населението оръжие, боеприпаси, шинели и други материали. [208] На 6 април Изпълнителният комитет на братствата пък изпраща меморандум до председателя на Генуезката конференция, в който настоява да се вземат всички необходими мерки за „пълното и лоялно изпълнение на клаузите, отнасящи се до покровителството на малцинствата” [209] от Сен-Жерменския договор — свободно връщане в родните места на всички македонци, емигрирали в други страни, и плебисцит, извършен под контрола на ОН при изключване на вмешателството на която и да е балканска държава, „за да се установи волята на населението и управлението, което то желае да се даде” [210].

Активизира се и СХС правителство. То устройва шумни процеси в Скопие, Куманово и Щип срещу местните жители, обвинени в укриване на комити. По Скопския процес са подведени под съдебна отговорност 175 селяни. Заедно с тях са и двама заловени четници. [211] Между подсъдимите има мъже и жени, юноши и старци, кметове и селски бедняци. По време на съдебния процес нападенията на четите в Битолско, Kуманово и Щипско се увеличават. [212] Държавното обвинение по делото в Скопие се води лично от сина на Н. Пашич — Радомир Пашич. Съдът осъжда 5 души на смърт, 83 освобождава като невинни, а останалите — на затвор от 1 до 20 години. [213]

В Куманово са осъдени над 300 души [214], а в Щип — няколко десетки, и т. н.

За Македония заминава и шефът на обществената безопасност към Министерството на вътрешните работи Жика Лазич. След своето завръ-
 

207. Пак там, бр. 4992, 17. III. 1922.

208. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9727.

209. Македония, С., бр. 210, 26. IV. 1922.

210. Пак там.

211. Политика, Б., бр. 5049, 15. V. 1922.

212. Пак там, бр. 5078, 15. VI. 1922; бр. 5090, 27. VI. 1922; бр. 5102, 9. VII. 1922.

213. Пак там, бр. 5090, 27. VI. 1922.

214. Пак там, бр. 5084, 21. VI. 1922.

122

щане той дава изявления пред белградските журналисти, че положението не е „чак толкова отчаяно”, както се мисли. Но Жика Лазич не могъл да отрече многобройните комитски нападения и помощта, която местното население оказва на четите. [215] Той особено много напада свещеничеството в Македония, което „е екзархийско” и служи „безрезервно в полза на България”. Свещениците отиват толкова далеч в антидържавната си дейност, че „подстрекават нашите жители против държавата и в своите църковни проповеди” — заявява Жика Лазич.

По повод на Скопския процес в сръбския печат се правят опити да се анализира положението в Македония. Едни препоръчат още по-голям терор, а други — благоразумие, защото злото в Македония идвало отвън — от България и Албания. „Политика” съветва правителството да осъществи пълно сътрудничество между Министерството на вътрешните и външните работи, защото без външна политика не може да се води вътрешна политика в Македония. [216] Поради това, отбелязва вестникът, министърът на вътрешните работи на Югославия трябва да бъде в известна степен министър на външните работи за Балканите. Същият вестник се опитва да разкрие истинските причини за положението в Македония, като отправя към правителствените кръгове въпроса: „Защо чуждите акции намират благоприятна почва за своята работа в Македония?” Буржоазната сръбска общественост препоръчва „Южна Сърбия” да се развива преди всичко в икономическо отношение, за да стане тя сигурна база на СХС държава.

Четническите нападения продължават със същата сила през цялата 1922 г. [217]

В средата на 1922 г. във Вардарска Македония се пренася цялото ръководно ядро на ВМРО начело с Т. Александров. В него влизат четите на Ефрем Чучков, Ив. Бърльо, П. Мечкуевски, Л. Дивлянец, В. Василев, Кр. Конюшки, М. Опилски, Ст. Леков, Г. Въндев и др. [218] Цялата територия отсам р. Вардар е в трескава подготовка за масова акция. Четите агитират с лозунга за автономна Македония.

Хърватите подкрепят действията на ВМРО и открито обвиняват бел-
 

215. Политика, бр. 5088, 25. VI. 1922.

216. Пак там, бр. 5089, 26. VI. 1922.

217. По-важни нападения в този период са: четата на Г. Въндев в Огражден планина (Политика, бр. 5096, 3. VII. 1922), в Кратовско (Политика, бр. 5101, 6. VII. 1922); четата на Стоян Кратовски на 6. VII в Кратовско (Политика, бр. 5104, 11. VII. 1922); в Охридско (Политика, бр. 5108, 15. VII. 1922); в Скопско (сп. Српски книжевни гласник, Београд, 1922); за останалите нападения вж. Време, Б., бр. 212 и 213, 24 и 25. VII. 1922, Политика, бр. 5120, 27. VII. 1922, бр. 5137, 13. VIIL 1922.

218. Политика, Б., бр. 5102, 9. VII. 1922.

123

градското правителство. [219] Неочаквано белградският в. „Време” в броя си от 23. VII. 1922 г. съобщава, че за борба срещу сърбите Т. Александров и Ал. Протогеров са успели да спечелят някои турски и албански водачи, някои италианци и черногорци. Същевременно чрез Д. Влахов те били установили връзки със Съветска Русия. Главно седалище на Влахов е Варна, където е изпратен от Т. Александров, за да служи като връзка между ВМРО и Съветска Русия. [220] За подобна връзка с албанците е изпратен третият член на ЦК на ВМРО — П. Чаулев.

Югославското правителство предприема дипломатически стъпки за премахване на четническата дейност. За четническите нападения то осведомява западните сили и особено Англия, която признава, че населението на Македония е българско и оправдава акциите на ВМРО, защото СХС правителство не е дало на македонските българи полагащите им се по договорите права на национално малцинство. Наред с това през юни СХС кралство връчва протестна нота и на България. На 19 юни българското правителство отговаря, че не може да приеме предложението на Югославия за ликвидиране на четническата дейност, защото то и занапред си остава на мнение, че тя може да бъде премахната само с общи действия на българските и югославските гранични власти. На 17 юли югославското правителство връчва нова нота на българския посланик с предложение: 1. Да се отдалечат от граничната зона всички български чиновници, които по потекло са от Македония под сръбска власт, за да не улесняват преминаването на четите. 2. В България да бъдат разтурени веднага всички „доброволни дружества”, които в същност организират четите за. Македония. [221]

Българското правителство отказва да стори и това, като напомня, че така не ще се предотвратят четническите акции. Правителството на Стамболийски прави всичко възможно да увери кралство СХС, че е готово да се предприемат общи мерки против комитите. Още на 9 юни 1922 г. българският посланик в Белград Коста Тодоров предлага на министъра на външните работи М. Нинчич да се образува смесена комисия от по трима представители на двете държави, която на границата с Македония да приложи радикални мерки за ликвидиране на комитската дейност. [222] На връщане от Прага през октомври 1922 г. Стамболийски настоява да остане в Белград и се срещне с Н. Пашич и М. Нинчич, но от Белград отговарят, че в момента правителството е в криза и посещението на българския премиер трябва да се отложи за по-късно. [223]
 

219. Пак там.

220. Време, Б., бр. 211, 23. VII. 1922.

221. Политика, Б., бр. 5144. 20. VIII. 1922.

222. Пак там, бр. 5073, 10. VI. 1922.

223. Пак там, бр. 5202, 17. X. 1922.

124

Докато Стамболийски се мъчи да убеди СХС правителство, че няма никаква връзка с комитаджийската дейност, настъплението на автономистите в Пиринския край се засилва. На 5 септември 1922 г. Т. Александров и Ал. Василев разпространяват окръжно („Временни наредби”) за ръководене на организацията в Пиринска Македония, [224] с което оповестяват пълното сливане на организацията на Ал. Василев с ВМРО и от формално гледище. Настъплението на автономистите в Пиринска Македония довежда до засилване на четническата дейност на ренегатите-федералисти във Вардарска Македония. На 17 септември 1922 г. големи чети федералисти навлизат в Радовишко, [225] а в края на септември — в гр. Струмица. По същото време автономистите начело със струмишкия войвода Г. Въндев организират на пазара в гр. Струмица атентат срещу група федералисти-ренегати начело с Ив. Пальошев. [226] Автономистите предприемат избиване на федералисти и в София. На 5 октомври посред бял ден е убит Ал. Панов, който оглавява емигрантската група при БЗНС и поддържа връзки с македонската левица. Той е убит от Никола Гулев, син на известния герой от Илинденското въстание — Питу Гули. [227] След това автономистите започват да концентрират силите си за завземане на Неврокоп. На 16 октомври сутринта окръжната чета заедно с три чети, повикани от Егейска Македония, и четири чети от Петрички окръг, подкрепени с милиция от Мелнишко и Неврокопско, начело с Ал. Василев и подполк. Г. Атанасов блокират града, където се намира група федералисти начело с Т. Паница. [228] Войската не оказва никаква съпротива. Напротив, със своето бездействие тя подпомага завземането на града от ВМРО.

По-задълбоченото разглеждане на събитията в Неврокоп разкрива единодействието между ВМРО и офицерите от българската армия. Тази акция не се извършва само за да се прогонят федералистите; наред с това тя пробва какво ще бъде отношението на земеделското правителство към ВМРО, която е използвана от офицерската лига за подготовката на преврат за сваляне на земеделците от власт. Правителството на Стамболийски се огъва. То не успява да се справи с автономистките чети, които стават господари на положението в Неврокоп. Той напразно заплашва, че ще постави всекиго на мястото му.

Връзките на ВМРО с военните се виждат особено ясно от писмото на Ал. Василев и подполк. Г. Атанасов, подписан с псевдоним Петър
 

224. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9731.

225. ЦДИА, ф. 396, оп. 2, а. е. 2, л. 54.

226. Пак там, л. 57.

227. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9735. Известие на Централния комитет на ВМРО. Македония, 20. XI. 1922, № 1.

228. Пак там, II В 9759.

125

Ангелов, до пограничния капитан Пейчев в Неврокоп, с което се извиняват за неговото малтретиране по време на нападението и го молят да поеме командуването на поделението до завръщането на командира му майор Никифоров. [229] В писмото открито се сочи, че ВМРО „храни най-топли чувства към братските български офицери и войници и се възмущава отдън душа от тия, които ги позорят и се опитват да ги употребят като маши и хвърлят в борбата срещу нас и организацията . . .” [230] Много е показателно, че в това писмо авторите признават, че ВМРО е една националистическа организация с присъединистки стремежи, нещо, което в други документи се отрича. Определено се посочва, че организацията „единствено сега държи пред външния свят за идеалите на българското племе — същите на храбрата българска армия” [231].

През лятото и есента на 1922 г. ВМРО прави нови опити и за сътрудничество с комунистите във Вардарска Македония. За установяване на по-тесни връзки за Велес заминава Илия Кушев. Там той се укрива в дома на бившия кмет на комунистическата община Никола Цураков. Задачата на Кушев е да образува със съдействието на комунистите във Велес чета, която да води пропаганда за независима Македония. Пред местното партийно ръководство той обяснява, че отношението на комунистите в Македония към Т. Александров и Ал. Протогеров му е добре известно, но не бива да се забравя, че във ВМРО има много честни патриоти, готови да се жертвуват за свободна и независима Македония. [232] „В името на тази цел аз ви предлагам обща борба — да започнем въоръжена борба против угнетителите - да намерим храбри и честни момчета да влязат в моята чета, а аз бих работил в пълно съгласие с вашата организация в града” — заявява И. Кушев. [233]

Разговорът завършва без положителен резултат. Велешката комунистическа група заема становището, че на Т. Александров не може да се вярва, защото в неговата политика има двуличие: ВМРО преследва комунистите в България, а във Вардарска Македония иска да влезе в съдружие с тях. Затова Кушев се насочва към разговор и със скопските комунисти. За целта Цураков довежда във Велес известните комунисти П. Георгиев и Аца Петрович. Но и те не приемат плана на Кушев. Само Цураков го подкрепя. С негова лична помощ Кушев остава във
 

229. ЦДИА, ф. 396, оп. 2, а. е. 53.

230. Пак там.

231. Пак там.

232. З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 55.

233. З о г р а ф с к и, Т. и Д.  З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 55.

126

Велешко с няколко свои другари. По-късно приобщава към тях и четирима турци от с. Оризари, които минават в нелегалност поради криминални престъпления. Но тази малка чета не успява да направи нещо по-значително. На 29. XI. 1922 г. срещу обещание за легализиране пред властите и парична награда турците заколили Кушев и двамата негови най-доверени сподвижници.

Заедно с Кушев във Вардарска Македония пристига и поетът Любомир Весов, който образува малка чета в Крушевско, но и нейната съдба не е по-различна от тази на четата във Велешко. На 3. XI. 1922 г. при престрелка с жандармерията Л. Весов пада убит, след което четата му се разпада.
ЦК на ВМРО прави и трети опит за установяване на по-тесен контакт с комунистите. Няколко седмици след смъртта на И. Кушев във Велес пристига и Н. Гулев. Но и сега протегнатата ръка на ВМРО за по-планомерни съвместни действия е отбита. Комунистите в Македония и в цялото СХС кралство са чужди на тактиката на международното комунистическо движение за единен фронт на социално и национално потиснатите. [234]

Все по това време федералистът Гр. Циклев (по-късно ренегат) убива новия пунктов началник на ВМРО в Кюстендил — Велин Алайков. Това убийство служи като повод за нападение на автономистите в Кюстендил на 4. XII. 1922 г., което се ръководи от П. Михайлов и Ив. Бърльо. Кюстендилските събития илюстрират още по-ясно връзките на ВМРО с военните.

С разбиването на федералистите в Кюстендил те загубват и тази база. След това правят свой център Пловдив. Така пограничните бази на федералистите са превзети от ВМРО. Голяма част от тях се разколебават. Притискат ги слабост и малодушие, в резултат на което една част, главно членуващите в легалната федеративна организация, започват да стават все по-отстъпчиви и склонни към обединение с Изпълнителния комитет.

В края на 1922 г. ВМРО открито се обявява против правителството на Стамболийски, защото все по-често започва да „жертвува Македония”. Най-добре това проличава при посещението на българския премиер в Букурещ и Белград през есента на 1922 г. В интервюто, което дава при пристигането си в Белград, той заявява, че българското правителство е взело енергични мерки за спиране на четническата дейност в Македония. [235] Пред журналистите на СХС държава според в. „Раднички дневник” той казал следното: „Що се отнася до македонствуващите, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас . . . Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем [да им направим], защо-
 

234. Пак там, с. 59.

235. Раднички дневник, Б., бр. 296, 10. XI. 1922.

127

то техният щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос. Ние не щем Македония. Нека ви е халал. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани.” [236]

Поведението на Стамболийски осъждат и автономистите, и федералистите. [237] Против това изявление се обявяват всички буржоазни партии в България, защото с него Стамболийски се опитва да направи обрат в традиционната българска политика по отношение на Македония. Нито едно дотогавашно правителство не е правило подобни декларации. Ето кое ускорява и кюстендилските събития. Фашизираните елементи използват тази погрешна стъпка, за да привлекат на своя страна и част от македонската емиграция.

Непосредствено след събитията в Кюстендил част от организираните за тази цел четници преминават във Вардарска Македония. В. „Политика” съобщава, че начело на преминалите чети е самият шеф на организацията Т. Александров, който се бил установил в Кочански срез. Точно по това време югославското правителство обявява награда от 100 000 динара на онзи, който убие или залови жив Т. Александров. [238]

Федералистите също засилват дейността си. Към тях се ориентират и редица корумпирани ренегати, които, за да минат като опозиция на ВМРО и да заличат следите на ренегатството си, се скриват зад името „федералисти”. Македония отново става арена на ожесточени борби. Създава се ситуация, при която всеки отцепил се от ВМРО може да сложи началото на нова организация и да отправя чети в Македония. Ето защо, за да предотврати изпращането на лица и чети, колебливи в отношението си към ЦК на ВМРО, Т. Александров на 20. XII. 1922 г. с окръжно до пунктовите началници на организацията и до завеждащите окръзите и околийските войводи нарежда: „Никой не може да изпраща в Македония отделни лица или групи без предварително разрешение на един от членовете на ЦК на орг[анизацията] или на някой завеждащ окръг, само за окръга му.” [239]

Същевременно Изпълнителният комитет на братствата в София не престава да иска помирение и обединение с легалната федеративна организация. След дълги преговори тя се съгласява, но при положение, че в устава на новата организация залегнат федеративните принципи. Изпълнителният комитет проявява отстъпчивост и в края на 1922 г. се изра-
 

236. Пак там, бр. 297, 11. XI. 1922.

237. Автономна Македония, С., бр. 90, 20. XI. 1922.

238. Политика, Е., бр. 5268, 22. XII. 1922.

239. ЦДИА, ф. 396, оп. 2, а. е. 2, л. 5.

128

ботва общ устав, а на 31. 1.1923 г. се провежда и обединителният конгрес. Решава се органът на федеративната организация „Автономна Македония” и органът на Изпълнителния комитет „Македония” да преустановят излизането си, като се започне издаването на нов вестник под името „Независима Македония” [240].

Помирението е постигнато под напора на емиграцията, която не може да понася повече разединението си и настоява за обща борба против великосръбския и великогръцкия режим в Македония. В новия устав като основно начало заляга борбата за създаване на независима македонска държава с „пълно и равно участие в управлението и на всички населяващи я народности” [241]. Новата организация е устроена на федеративни начала и обединява македонската емиграция, пръсната по всички държави. Предвидено е начело да стои Висш федеративен комитет със седалище в Европа, но вън от балканските страни. Уставът задължава организацията да ратува за посочената цел по легален път и да култивира идеята за създаване на Балканска федерация. Обаче и с това обединение не се премахват различията, поради което и то се превръща в съвсем нетрайно споразумение.

Новата 1923 г. е много благоприятна за четнически нападения във Вардарска Македония. Емиграцията в България не оказва особено противодействие, тъй като е постигнато помирение. Затова четите на ВМРО се решават на по-големи настъпления срещу колонизираните сърби, като на 16-17 януари нападат с. Кадрифаково, Св. Николско, където убиват 26 души, раняват 15, изгарят 5 къщи и унищожават много добитък. [242] До преселническото население в Кадрифаково четите оставят специално писмо, подписано от Т. Александров, в което се обясняват мотивите за нападението на селото, а на онези, които ще оцелеят, се дава шестмесечен срок да се завърнат там, откъдето са дошли. [243] „Ако не изпълните вие последното и ако се измамят други ваши сънародници да напуснат бащините си огнища в своята родина и дойдат тук, в Македония, за  п л я ч к а  и  з о л у м и, всички вас ще сполети това — се казва в писмото, — което ще видят тази нощ някои от сърбите в с. Кадрифаково.” [244] По един екземпляр от него войводите оставят за краля, за Н. Пашич и за редакцията на по-важните вестници. [245]
 

240. Независима Македония, С., бр. 1, 21. 1.1923.

241. Пак там; също Македонско съзнание, бр. 12 и 13, 30. VIII. 1924.

242. БИА при НБКМ, ф. 189, П/В 9739; Известие на ЦК на ВМРО № Зот 5. II. 1923 г.; също ЦДИА, ф. 396, оп. 2, а. е. 2, п. 62.

243. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9738. Писмото е озаглавено „За мохаджирите сърби в Македония” и носи дата 16. I. 1923, Македония.

244. Пак там.

245. Пак там.

129

След получаване на известието за кадрифаковското нападение правителството на Н. Пашич увеличава цената за Т. Александров от 100 хил. на 250 хил. динара. [246] Министерството на вътрешните работи настоява пред министъра на войната да нареди на всички гарнизони в „Южна Сърбия” да заемат позиции на границата с България. Министърът на вътрешните работи дори изготвя предложение до правителството за окупиране на българската територия, от която навлизат чети в Македония. [247] На 19 януари комендантът на целокупната жандармерия на СХС кралство и шеф на обществената сигурност Жика Лазич тръгва за Щип с още няколко висши чиновници от Министреството на вътрешните работи. Печатът сочи, че целта е да се проведе конференция с комендантите на армейските области и окръжните и срезките началници на полицията от Кумановски и Брегалнишки окръг, на която да се набележат мерки за защита на границите. [248] В. „Политика” смята тази конференция за безполезна и призовава към крайни мерки — окупиране на българската територия около границата с Югославия. [249]

По искане на тази конференция военните части на III армия заемат цялата територия по левия бряг на р. Вардар. [250] В Брегалнишка област идват и нови жандармерийски подкрепления. В отговор на засиленото военно укрепване четата на Ив. Бърльо се опитва да започне сражение със сръбските войски в Овчеполието, а в Малешевско няколко други чети влизат в остра схватка с армията.

Правителството взема решение да изпрати в Брегалнишка област най-добрите полицейски сили. Същевременно постът велик жупан, заеман дотогава от Петър Бонджич, се поверява на Добрица Маткович, бивш началник на обществената безопасност в Белград. На 20 януари Маткович пристига в Македония, за да заеме новата си длъжност. [251] Правителството на Югославия изпраща и нота-ултиматум в София, с която настоява да се накажат виновниците и да се изплати обезщетение на Югославия. [252]

Правителството на Стамболийски уведомява кралство Югославия, че България е с миролюбиви намерения, и обещава, че ще се справи с четническата организация, защото се е убедило, че тя действува не само против Югославия, но и против самото него. [253]
 

246. Политика, Б., бр. 5294, 19. I. 1923.

247. Пак там.

248. Пак там, бр. 5295, 20. I. 1923.

249. Пак там.

250. Политика, Б., бр. 5305, 30. I. 1923.

251. Пак там, бр. 5295, 20. I. 1923.

252. Вж. Ил Мондо, 23. I. 1923, цитирано по Преглед стране штампе, Димпломатски архив секретаријат иностраних послова (ДАСИП), Београд; също Нойе фрайе пресе, 22. I. 1923, цитирано по Преглед стране... (ДАСИП).

253. Политика, Б., бр. 5298, 23. I. 1923.

130

За Македония заминава и швейцарският професор Райе, който защищава сръбската теза по македонския въпрос и години наред събира данни, свидетелства и документи против дейността на българските комитски чети. Анкетата на проф. Райе констатира, че „въпреки българската окупация от 1915 г.” комитските чети намират подкрепа сред населението, че не са малко хората, които поради своите чувства се наричат „бугараши” (българи). Той съветва сръбската власт да се обърне с лице към младото поколение, защото „спасението на тези краища от българизма” било у младежта.

Въпреки строгите мерки четническите нападения не спират. В. „Райхспост” в броя си от 30. I. 1923 г., като съобщава за мисията на Райе, посочва редица стълкновения на четите е армията в Скопско, Крушевско, Струмишко и Щипско и въпреки че са арестувани повече от 100 лица, дейността на ВМРО продължава. [254]

Междувременно за 18 март 1923 г. се насрочват парламентарни избори в Югославия. ВМРО се оказва доста затруднена в своята предизборна агитация. Тя се опитва да състави обща листа с Джемиет или с републиканците, но не успява да стигне до разбирателство. Затова Т. Александров съобщава с окръжно от 9. II. 1923 г. до завеждащите окръзите и околийските войводи във Вардарска Македония, че на членовете и съчувствениците на ВМРО се разрешава „във всеки окръг да кандидатират в листите на сръбските партии — даже и в листите на радикали и демократи — добри, честни и смели местни родолюбци, но с условие: щом се открие Скупщината, избраните македонски посланици да се откажат от партиите, с чиито листи са избрани, и да се обявят за отделна  м а к е д о н с к а  п а р л а м е н т а р н а  г р у п а” [255].

В това време Стамболийски остава верен и последователен на обещанието си пред Пашичевото правителство, че ще предприеме мерки против комитите. Българското правителство повежда тайни преговори с Югославия. ВМРО реагира, като на 4. II. 1923 г. прави в Народния театър
 

254. Райхспост, 30. 1.1923, цитирано по Преглед . . . (ДАСИП); също и Нойе фрайе пресе, 30. I. 1923 (ДАСИП).

255. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9740. В окръжното се напомня, че ще бъдат наказани от организацията със смърт онези, които не изпълнят поставените условия — откъсване от другите партии и създаване на отделна парламентарна група. На 20. III. 1923 г. Т. Александров изпраща подобно окръжно и до завеждащ окръга, околийските управителни тела и околийските войводи в Пиринска Македония във връзка с предстоящите на 22. IV избори и в тази част на Македония. Между другото в него се поставя като условие избраните депутати в Народното събрание да повдигнат с цялата му острота македонския въпрос, като настояват пред българското правителство да възприеме съответствуващата на това външна политика (ЦДИА, ф. 39, оп. 2, а. е. 2, л. 8; също БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9745).

131

в София несполучлив опит за атентат срещу Стамболийски. [256] Министър-председателят Н. Пашич и министърът на външните работи на Югославия поздравяват Стамболийски по случай спасението му. [257] Италианският вестник „Кориере дела Сера” дава коментар, според който атентатът е направен, защото Стамболийски се е оказал предразположен за споразумение със сърбите, макар и във вреда на българския елемент в Македония. [258]

ВМРО е точно осведомена за започналите преговори. На 23 февруари в. „Политика” съобщава, че между София и Белград е постигнато споразумение да се свика на 1 март в гр. Ниш смесена комисия, която да разгледа граничните спорове [259] и особено въпроса за спирането на комитаджийската дейност.

На заседанието си от 2. III Нишката конференция взема редица важни решения, насочени към осуетяване на четническата дейност на ВМРО. Постигнатото споразумение между двете държави разрешава на сръбските и съответно на българските патрули да преминават в противната територия (при удобни места: чешми, извори и пр.), за да се осведомяват едни други за поява на комитски чети. [260] Изказва се и пожелание в дълбочина на 100 м от границата да бъде изсечена гората, за да не могат комитите да се укриват. За да се лишат комитите от поддръжка, се предвижда всички чиновници на границата и непосредствено до нея, членували в организацията, участвували в комитските акции или пък подпомагали по какъвто и да е начин ВМРО, да се преместят във вътрешността на съответните страни. [261] Тази мярка се отнася повече за българското правителство, отколкото за югославското. От своя страна българската делегация предлага правителството на Югославия да даде обща амнистия на всички политически затворници с право да живеят по родните си места, да улеснява връщането на македонските емигранти от България в Македония и пр. [262]

Докато се водят Нишките преговори, комитските нападения във Вардарска Македония и особено около Щип се увеличават. [263] Вестник „Политика” протестира срещу „неискрените” изявления на българската
 

256. Вж. Кориере дела Сера, 4. II. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

257. Нойе фрайе пресе, 7. II. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

258. Кориере дела Сера, 4. II. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

259. За Нишкото споразумение вж.  К у м а н о в, М., Нишката спогодба от 1923 г. — Векове, 1972, кн. 5, с. 34—42.

260. Архив Југославјије, Београд, ф. Милан Стојадиновић, фасцикл 99, „Нишки споразум 1923 г.”

261. Пак там.

262. Пак там.

263. На самия 1 март, когато се открива Нишката конференция, чети на ВМРО нападат колонията Доляни в Щипска околия (Политика, бр. 5337, 3. III. 1923).

132

делегация в Ниш, като открито й заявява, че ако правителството в София смята, че Ньойският договор не му дава да има достатъчно военна сила, която да попречи на по-нататъшното нападение на комитите, то правителството на Югославия може да му „даде такава сила в заем” [264]. В отговор на засилените четнически набези жупан Д. Маткович устройва на 3. III. 1923 г. кървавата вакханалия в с. Гарван, Радовишко, при която с картечници са разстреляни около 30 мъже, жени, старци и деца от македонските българи. [265]

За да угоди на Югославия, българското правителство обявява точно в навечерието на изборите в Югославия обсадно положение в Петричко и Дупнишко. [266]

След Нишката конференция земеделското правителство в изпълнение клаузите на спогодбата започва да преследва дейците на ВМРО. В неговата външна политика настъпва обрат. България постепенно изоставя въпроса за Македония, като се задоволява да иска от Югославия само автономия на Вардарска Македония в рамките на общата държава или в краен случай само гарантиране правата на българската националност. България започва да смята, че по-лесно ще получи излаз на Егейско море през Тракия. Плод на това разбиране е и промяната в отношенията между България и Югославия — дипломатите на двете държави се мъчат да намерят общ език за излаз на Югославия на Солун и на България на Егейско море през Тракия. Очевидно такова едно сближение би било за сметка на Македония. При това положение ВМРО засилва борбата си против земеделците. Те от своя страна се стремят да разтурят ВМРО, за да удържат достойно обещанията си пред СХС правителство. На 5 април 1923 г. Т. Александров нарежда на организациите и групите в Пиринска Македония, ако се появят там сръбски войски, които имат това право съгласно Нишкото споразумение, веднага да се избиват. Освен това нарежда същото да се направи, ако дойдат и „оранжевогвардейци”, защото българското правителство е предупредено от ВМРО да не допуска сръбски военни части да минават границата, както и да не изпраща „оранжерогвардейци” [267]. Само 5 дни след това, на 10 април, Т. Александров отправя от името на ВМРО последно предупреждение до Стамболийски с копия
 

264. Архив Југославјије, Београд, ф. Милан Стојадиновић, фасцикл 99, „Нишки споразум 1923 г.”

265. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9744.

266. Политика, Б., бр. 5352, 18. III. 1923.

267. БИА при НБКМ, ф. 189, II В 9726; също Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение (според данни на Вътрешната македонска революционна организация), май 1923, с. 53-54.

133

до министрите - другари на Стамболийски, редактори на вестници, депутати, председатели на дружби и др. в София, в което подчертава, че ако се изпратят в Пиринска Македония отново „известните на българското общество разбойници —  „ф е д е р а л и с т и”  и дискредитираните пред всички български граждани и пред света обирджии  о р а н ж е в о г в а р д е й ц и, ВМР организация” ще държи отговорен него и министрите му, както и останалите негови съмишленици. [268]

Министърът на вътрешните работи Хр. Стоянов заявява на 28 април пред представители на печата, че ВМРО е изпратила няколко писма-предупреждения до земеделското правителство. Той обаче отрича каквито и да е връзки на земеделците с федералистите и предупреждава и автономистите, и федералистите, че правителството ще вдигне цялата нация на крак, за да се справи и с двете течения. На 7 май Министерството на вътрешните работи издава специална Наредба, подписана от министъра Хр. Стоянов, за разпускане на македонските организации в България. С нея се оповестява, че Министерският съвет е взел решение „да се арестуват всички лица, които нелегално работят на българска територия: автономисти и федералисти, заедно с подкомитетите им в Петрички и Кюстендилски окръзи” [269] и докато излезе специален закон за тяхното съдене, да се изпратят в концентрационни лагери. Със същото решение се обявяват за разтурени и всички илинденски организации. На 7 срещу 8 май правителството предприема арести на членовете на Илинденската организация. Такава участ имат и редица автономисти, както и представители на други организации и течения сред македонската емиграция.

ВМРО дава отпор на българските власти, като съсредоточава своите сили главно в Пиринска Македония и по цялото протежение на границата с Югославия. Моментът е много благоприятен за фашисткия блок в България да използва ВМРО като оръдие в събарянето на земеделското правителство. Между ВМРО и военните съществува пълно единодействие. В такава обстановка реакционните сили извършват деветоюнския преврат с участието на македонските чети. Наистина Военната лига сама извършва преврата в София, но четите на ВМРО са в пълна бойна готовност и чакат нареждане, ако се наложи, да се включат в подкрепа на превратаджиите.

На самия 9 юни, след като вече е съборено правителството на земеделците, Т. Александров и Алеко Василев дават нареждания на ръководните тела и на войводите в Горноджумайско четите да заемат най-важните центрове, за да не се позволи на земеделците отново да се върнат на власт; цялата милиция на ВМРО да се събере от пограничните села
 

268. Правителството на Стамболийски и .... с. 50.

269. Политика, Б., бр. 5005, 12. V. 1923.

134

и да се постави „в разпореждане на граничните офицери и старши на постове за евентуална отбрана от външно вражеско нападение” [270]. След преврата някои от четите на македонската организация играят роля на наказателни отряди не само в Пиринския край, но и в другите части на България. Те избиват земеделци, разтурят комунистически групи и организации по селата и пр.

За известно време четническата дейност на ВМРО във Вардарска Македония спира. Правителството на Цанков се мъчи да скрие участието на ВМРО в преврата. На 18 юни новият министър-председател заявява: „На рушение на Ньойския договор няма. Македонската организация не е участвувала и правителството няма връзки с нея.” [271] Въпреки тези изявления обаче югославското правителство схваща преврата като победа на реваншистките сили и като удар върху Ньойския договор и Нишкото споразумение. Радикалното правителство на Н. Пашич и буржоазните партии в кралството се готвят да заповядат на армията да нахлуе в България, ако новото правителство застраши владението на Вардарска Македония от Сърбия. Министърът на външните работи М. Нинчич открито заявява пред министъра на външните работи на Цанковото правителство Хр. Калфов, че „Вардарската долина за сърбите е по-важна, отколкото земята на старото кралство Сърбия, защото Адриатическо море е затворено море и бъдещето на Югославия е към Егейско море” [272]. Само на тази основа Югославия е съгласна да продължат преговорите с новото българско правителство. В своите искания тя има подкрепата на Франция, защото с излаза на Егейско море се засилва Малката антанта. Ето защо управляващите среди във Франция са против искането за независима Македония и с всички сили подкрепят анексионистичните планове на сръбските империалисти. Противно на това Англия се отнася благосклонно към такова едно искане, като подкрепя морално ВМРО в нейната борба, защото тя е против разширяване влиянието на Малката антанта. Италия, която е главната съперница на Франция и Югославия на Балканите, също подкрепя силите, борещи се за автономна Македония. [273]

Така след деветоюнския преврат македонският въпрос отново става централен в балканската политика на западните държави. В. „Таймс”,
 

270. Окръжен държавен архив (ОДА) - Благоевград, ф. 136, оп. 1, а. е. 7, съобщението е до Огнянов, псевдоним на Георги X. Евтимов, сподвижник ма Т. Александров.

271. Работнически вестник, бр. 14, 20. VI. 1923.

272. ЦДИА, ф. 176, оп. 4, а. е. 1634, л. 199, цитирано по Д. Косев. Международното значение на Септемврийското въстание 1923 г., С., 1964, с. 55.

273. Вж. Ла Трибуна, 14. VI. 1923, цит. по Преглед . . . (ДАСИП)

135

като коментира станалите събития в България, в броя си от 11 юни пише: „Във външната политика най-тежък за мира на Балканите е бил македонският въпрос. Той (Стамболийски — б. м., К. П.) трябваше да премахне организацията на автономистите начело с Т. Александров. Тази крачка беше правилна и умна, но тя предизвика омразата на буржоазните партии, които имаха тясна връзка с македонците. Почти всички българи имат най-големи симпатии спрямо македонските планове.” [274] Друг английски вестник сочи, че в основата на преврата в България лежи нейната външна политика, защото в „Македония гори такъв патриотизъм, какъвто . . . няма никъде в Европа” [275], а Лигата на народите не води никаква сметка за Македония и нейните права. Малко преди преврата Стамболийски заявил, че трябва да се изостави всякаква мисъл за връщане на Македония към България. И с това, заключава вестникът, „той произнесе присъда над своето правителство”.

Великите сили очакват Цанковото правителство да поведе борба за присъединяването на Македония, още повече, че в преврата са участвували и македонските чети. От такава политика най-много се опасява и Югославия, която търси подкрепата на Малката антанта и Франция. Страхът се засилва и от изявленията на Радославов пред кореспондент на английския вестник „Дейли телеграф” в Берлин, че „Македония е националният идеал на България” и че в края на краищата „всяка нация трябва да има един идеал” [276].

Благодарение на Италия и Англия, които се явяват в полза на новото правителство, Югославия се въздържа от военна авантюра по отношение на България. Тези две държави налагат на Малката антанта политика на изчакване.

Цанковото правителство лавира. То дава изявления, че ще зачита Нишкото споразумение, но в същото време чети на македонската организация започват ново настъпление в Македония. [277] Това поставя в недоумение югославските власти, които заявяват, че изявленията на Цанков са крайно неискрени.

Четническите нападения на ВМРО и сега продължават, но се засилват откъм Албания, за да не се компрометира българското правителство. В. „Политика” изнася факти, от които се вижда, че комитите, облечени в селски дрехи, спокойно отиват почти до Скопие, където гостуват на свои близки и приятели. [278] Появяват се отново чети в Кочанско,
 

274. Таймс - англ., 11. VI. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

275. Вестминстер газет, 12. VI. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

276. Дейли телеграф, 12. VI. 1923, цит. по Преглед ... (ДАСИП).

277. Политика, Б., бр. 5445, 23. VI. 1923; бр. 5446, 24. VI. 1923 и бр. 5449, 27. VI 1923.

278. Пак там, бр. 5463, 11. VII. 1923.

136

Щипско, Велешко, Кумановско, Кавадарско и на други места. [279] Много преди това в Италия и Албания е изпратен П. Чаулев, за да работи за привличането на тези държави в подкрепа на ВМРО. През юли той съобщава на ЦК, че неговата мисия по отношение на Италия [280] е завършила с успех, че Италия приема плана на ВМРО за четническа дейност откъм Албания, даже обещава материална и морална помощ и спечелването на новото албанско правителство за тази цел. П. Чаулев осведомява, че е успял да влезе във връзка с водача на недоволните в Албания Байрям Цура за обща акция против Югославия. [281] Той обаче се оплаква, че неговата мисия не е дала съвсем големи резултати поради това, че Албания избягва директно споразумение с ВМРО, за да не се изложи пред Югославия и с това още повече да се влоши вътрешното състояние на албанското правителство. [282]

През юни 1923 г. в. „Последние новости” публикува резултатите от обследването в балканските страни, започнало през пролетта на същата година. Осъществил директни контакти с ВМРО, Л. Неманов пише: „Крайният идеал, към който се стреми организацията, е независима целокупна Македония в границите до 1912 г. Организацията обаче разбира, че при съвременните условия този идеал е неосъществим и затова си поставя по-скромни и по-съществени задачи, а именно — да получи автономия за Македония като съставна част от Югославия и да продължава по-нататък борбата за обединение на цяла Македония (сръбска, гръцка и българска), която и занапред като единно цяло трябва да остане в границите на югославянската държава, съединена с нея чрез федеративни връзки. Македонските политически дейци — и легалните, и нелегалните — отлично разбират, че Югославия в сегашните си граници не може да се откаже от Македония” [283], защото естественият неин излаз е чрез Вардарската долина.

Това минимализиране целите на ВМРО още тогава предизвиква интерес. Към подобно нещо, както споменахме, организацията се стреми непосредствено след подписването на Ньойския договор. В 1923 г. обаче ВМРО излиза с по-разгърната програма в тази насока. Очевидно тя се убеждава, че с нелегална дейност и чети не може да се реши македонският въпрос. Даже Неманов съобщава, че ВМРО е готова „да сложи оръжие и да се превърне в легална автономистка партия, ако дойде на
 

279. Пак там, бр. 5464, 12. VII. 1923 и бр. 5474, 22. VII. 1923.

280. По-подробно за връзките на ВМРО с Италия вж.  Д и м и т р о в, И. Българо-италиански политически отношения 1922-1943. С., 1976.

281. Политика, Б., бр. 5474, 22. VII. 1923.

282. Пак там.

283. Илинден, С., бр. 19, 1. VIII. 1923.

137

власт правителство Радич—Давидович (т. е. коалиция от хървати и сръбски демократи), което ще прекрати политиката на угнетяване, преследване и денационализация, ще обяви обща амнистия и ще назначи в Македония администрация честна, културна и достъпна, макар и не от местни хора. Ала онова, с което организацията никога няма да се примири, е режимът на денационализация и гнет” [284] — заключава Л. Неманов.

Въпреки тези изявления, направени от ръководството на ВМРО, четническите акции не спират. Същевременно организацията продължава да избива земеделските водачи както в България, така и в емиграция. На 26. VIII. 1923 г. в Прага е застрелян Райко Даскалов, министър в правителството на Стамболийски. Правят се опити и за атентати над български емигранти в Югославия. Като отговор “контрачетите” също започват убийства.

През август четата на войводата Г. Въндев, верен съмишленик на Т. Александров, влиза в голямо сражение с миналия на сръбска служба войвода Пандурски. [285] Открита е и „комитска организация” в Струмишко. Започва акция за „чистене на комитите” в този край, която представлява грубо насилие над местното население, грабеж и издевателства с подчертана антибългарска и антикомунистическа насоченост. [286]

Сръбският буржоазен печат, като съобщава за комитските нахлувания през есента на 1923 г., поставя на обсъждане въпроса за сигурността на „Южна Сърбия”. Мнозина препоръчват „четническата дейност да се разбива с четническа дейност”, а „организацията — с контраорганизация”. „Най-сетне — пише М. Елич, един от постоянните сътрудници на в. „Политика” — защо българите да имат патент за това да бъдат македонствуващи? Да създадем и ние свои македонствуващи.” [287] Той предлага да се формира сръбска македонствуваща организация със същото устройство, както и ВМРО — с куриери, бази, канали и пр. Тя ще има трудната и отговорна задача „село след село да отнема от неприятелската (организация — б. м., К. П.), да ги организира по свой начин, да ги брани от нападения, да ги закълне за вярност и с всеки, който наруши дадената клетва, да постъпва като с предател” [288].

На тази идея не са чужди и демократите в СХС държава. Шефът на Демократическата партия Л. Давидович заявява в Скупщината: “Ако там (става дума за Македония — б. м., К. П.) съществува българска чет-
 

284. Илинден, С., бр. 19. 1. VIII. 1923.

285. Политика, Б., бр. 5502, 19. VIII. 1923. Вестникът неправилно сочи, че бил убит Г. Въндев.

286. Радник, Б., бр. 74, 30. VIII. 1923.

287. Политика, Б., бр. 5519, 5. IX. 1923.

288. Пак там.

138

ническа организация, хубаво е и ние да образуваме чети, защото организация на организация отива.” [289] Същевременно Давидович протестира, че за войводи на формираните вече контрачети се назначават ренегати като Ст. Мишев, които до вчера са работили за българската кауза.

В тази връзка в Скупщината се разгаря остра дискусия по въпроса за гарантиране сигурността на Македония. В нея се намесва и старият сръбски четник Коста Пекянец, по това време почетен председател на четническата организация в Сърбия. От свое име и от името на съмишлениците си той упреква властта в Македония и статиите на Жика Лазич във в. „Време”, които в стремежа си да оправдаят тамошния режим разкрасяват нещата. Пекянец посочва, че Жика Лазич е събирал сведения само от своите подчинени служители, които са заинтересовани да прикрият истинското положение. „Той не е приел — казва К. Пекянец — простодушните и искрени реферати и жалби на селяните, които съществено се различават от онези, които му поднасят неговите подчинени органи на обществената безопасност.” [290] Подобни упреци Пекянец отправя и срещу народния посланик от Македония Киркович, който добре познава условията, но не се заема с тяхното подобряване. Изложението на Пекянец е открита критика на режима в Македония. Селяните по цял ден работят на нивата, заявява той, „а вечерта не смеят дори да запалят светило в своята колиба от  п р е г о л я м а  с в о б о д а  и  с и г у рн о с т, която държавата им е донесла за тези 4 години” [291]. За да се премахне всякаква опасност в Македония, демократите препоръчват да се разпуснат всички политически партии и да се образува християнски блок, да се уволнят от служба корумпираните недобросъвестни и неграмотни чиновници, аграрният въпрос да се повери на военните власти и пр. [292]

По същество тези мерки говорят вече за настъпващата умора и отчаяние у част от сръбската буржоазия поради неуспехите в денационализирането на населението. Тя е склонна да работи в името на общ християнски блок само и само да запази Македония в пределите на СХС кралство. Сръбските управляващи и опозиционни фактори са принудени да търсят пътища, дори и да правят компромиси, за да се откъсне българското население в Македония от неговата националност и се тласне по други пътища на развитие, за да не продължава своята борба по традиционната линия, установена в македонското революционно движение.
 

289. Стенографске белешке Народне скупштине краљевине срба, хрвата и словенеца. II књига (од XXVI—VII редовног састанка), Београд, 1923, с. 1703 и 1705.

290. Политика, Б., бр. 5520, 6. IX. 1923.

291. Пак там.

292. Пак там.

139

Във връзка с подготовката на Септемврийското въстание на 12. IX. 1923 г. в България са арестувани много комунисти. Цанковото правителство очаква удар от страна на работниците и селяните начело с БКП, поради което нарежда на ВМРО да бъде в готовност. Македонската организация спира всякаква четническа дейност, докато се види какъв ще бъде краят на готвеното въстание в България. За ръководителите на ВМРО Македония остава на втори план.

Югославското правителство, което не знае за подготовката на фашисткия режим да се разправи с комунистите, недоумява защо територията на Вардарска Македония е опразнена от комити.

Цанков се възползува от тази пауза и упорито отрича, че се изпращат чети със знанието на българското правителство. На 21 септември в. „Нойе фрайе Пресе” помества негови изявления, в които между другото се казва и следното: „Македония е сега сръбска, съответно югославянска провинция, поради това не можем да искаме повече, освен в Македония да се приложи законът за защита на малцинствата, който е предвиден в договора за мир. Имаме само това желание и когато белградското правителство го изпълни, сигурни сме, че нашите отношения с Югославия не само ще се подобрят, но скоро ще станат и приятелски.” [293] Българският премиер и този път остава верен на линията да отрича, че ВМРО е взела участие в деветоюнския преврат и че се меси в правителствените работи. Но все пак признава, че македонците имат в неговото правителство „също такова малко участие, както и при премахване правителството на Стамболийски” [294]. Затишието на границата в навечерието на Септемврийското въстание е използвано от Цанков, за да подчертае отново, че откакто е образувано неговото правителство, „нито една чета не е преминала българската граница”, а ако е „истина, че в Македония се случват нападения на чети, тогава може да става дума само за такива чети, които се организират в самата страна”. Но затова не може да се хвърля вината върху българското правителство, тъй като то не може да се меси във вътрешните работи на Югославия. [295] Така Цанков още по-релефно очертава своята програма по македонския въпрос. Неговото правителство иска само да се гарантират правата на българското население в Македония като малцинство при свобода на печата, словото, сдруженията и ползване на матерния български език.

Въпреки минималните искания на Цанковото правителство обаче България и Югославия не стигат до разбирателство, защото сръбската буржоазия не желае дори да се споменава, че във Вардарска Македония живее българско малцинство.
 

293. Цитатът е взет от в. Политика, Б., бр. 5536, 22. IX. 1923.

294. Политика, Б., бр. 5536, 22. XI. 1923.

295. Политика. Б., бр. 5536, 22. XI. 1923.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]