Спомени

Крум Радонов

 

Б.

 

41. Борба за знания  127

42. Никола Калъпчиев (Ванчо)  128

43. Гражданската война в Испания  130

44. На път за Чехословакия  134

45. В Бърно  136

46. В Братислава  144

47. „Колхоза“  148

48. Кратко за обстановката  149

49. Към София  157

50. 22 юни 1941 година  165

51. Гузен негонен бяга  169

52. Заминаване  170

52б. Начало на революционната ми дейност в България  172

53. Първа среща с Иван Козарев  176

54. Създаване на първия партизански отряд  181

55. Среща с Никола Парапунов  183

56. Мерки за въоръжаване  188

57. На вълка в устата  192

58. Спане като заек в снега  201

59. Вярата в Русия  212

60. Провал в партийната организация в гр. Разлог  214

61. У бай Манаил Скабрин  215

62. У дядо Георги Рахов  217

63. Отново заедно  225

64. Червен сняг  226

65. Среща с Никола Парапунов  228

66. Кратко за обстановката  232

67. „Жъти колчета“  244

68. „Нашата партия“  245

69. Нова чета в Разложкия партизански отряд  247

70. Отечествен фронт  250

71. За „журналистическия дневник“  251

72. Страшна вест  254

73. Среща с баба Елена  256

74. Стремеж към бойни акции  257

75. „Само да не ме запишете в тефтера“  260

76. Спомен, който ме кара да изтръпвам  263

77. Зимуване през 1942—1943 година  273

78. Гостенин  278

79. „По парапуновски“  283

80. У дядо Ланко Хаджирадонов  288

 

 

41. Борба за знания

 

През този период на по-пряко ангажиране в партийната работа особено остро се чувствуваше недостатъчната ми теоретическа подготовка. С малки изключения то важеше и за останалите другари. Възможностите ни бяха малки, литературата — оскъдна, да не говорим, че беше нелегална. Затова приведохме в известност наличната у другарите марксистко-ленинска литература и я ползувахме всички.

 

Създадохме обща библиотека и от прогресивна художествена литература, която беше по-голяма. Създадохме фонд „Библиотека“ и редовно събирахме средства. Въобще за партийни нужни и за библиотеката всички наши учители, работници и други другари даваха месечно по една надница.

 

Най-активен в тази дейност беше Борис Вапцаров. Заедно с Никола Калъпчиев те купуваха от книжарница „Нов свят“ в София от Стоян Стоименов много книги на ниски цени.

 

127

 

 

Така ние получавахме и четяхме, като си ги предавахме от ръка на ръка, дошлите в нашата страна съветски художествени книги и книгите на нашите прогресивни писатели и поети. С тази литература си създадохме най-лесна невинна връзка с всички младежи и възрастни и намирахме поводи за разговори по много въпроси.

 

На строящия се водопровод в Банско през обедните почивки другарите Борис Вапцаров и Александър Глушков редовно четяха на работниците. Спомням си с какъв интерес майка ми слушаше и ме караше да ѝ чета романа „Майка“ от Максим Горки, как е плакала и проклинала.

 

По онова време обръщах по-голямо внимание за повишаването на теоретическите си познания и четях предимно марксистко-ленинска литература, но и много художествена. Само срез 1935 година по план прочетох 15 000 страници.

 

 

42. Никола Калъпчиев (Ванчо)

 

Никола Калъпчиев беше нисък на ръст, но пъргав здравеняк, като че ли целият бе зареден с физическа и умствена енергия. Скромен в облеклото и в поведението си, още от първата среща той предразполагаше към себе си, вдъхваше доверие. Но едно малко по-продължително общуване с него не само потвърждава първите впечатления, а разкрива и безпределната му преданост към нашата партия, голямата му енергия и широки културни интереси. Той умееше да завърже непринуден разговор с всеки човек.

 

Като нелегален при едно от идванията си той искаше да мине за турист. Но от сиромашия не беше съобразил, че туристите са облечени добре и носят раници, а не шарени селски торби. Затова го водих при нашия другар-шивач Никола Губеров да му ушие туристически гащета и клин. Купих му раница и шити гумени „пиринки“ и след това го заведох у дома.

 

В това време ни беше на гости сестрата на баща ми Елена от София заедно с четирите си деца. Те току-що бяха седнали на чардака да вечерят. Седнахме и ние. Поведението на Калъпчиев

 

128

 

 

направи впечатление на братовчедка ми Мария. Но когато започнахме разговор, тя прояви още по-голям интерес към него. Той поде интересни за нея въпроси от историята на нашия край и големите културни ценности в него, останали от дълбока древност, за архитектурата и живописта и те дълго разговаряха помежду си.

 

Знаейки, че братовчедка ми е много любопитна, аз следях разговора им та, ако ме запита кой е той, да не изпадна в противоречие. И не се излъгах. Когато той си легна, тя дойде при мене да утоли любопитството си.

 

Учудваш се, че този на вид простичък младеж се оказа такъв културен човек? Прав е Настрадин Ходжа, че хората по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Той е техник. Над с. Елешница над р. Златарица се строеше бараж. Но големите наводнения през пролетта го разрушиха още недостроен. По тази причина инженерът и техникът бяха уволнени и срещу тях беше заведено дело. Оттогава и досега този момък е безработен, а от друга страна, всичките спестени средства му глътна делото, което скоро ще се гледа отново.

 

Братовчедка ми беше студентка по право втора година и почна да ми обяснява откъм правната му страна, но от това нищо не разбрах. Затова пък разбрах, че скроената от мене версия, която беше вярна, ама за други хора, успя. Само майка ми, чийто усет и опит е по-голям, ми каза след това:

 

— Хубаво стана така. Никой, нито гостите, нито децата не бива да разберат.

 

До залавянето му от полицията в София и изпращането му в затвора към края на 1938 г. Никола Калъпчиев обикаляше окръга като апостол от град на град, от село на село. Той беше първата лястовичка на изграждащото се окръжно ръководство на партията и комсомола.

 

Той често отиваше и в София и опитът му като нелегален работник му помагаше да се движи и решава задачите съвсем свободно.

 

Особено старание Калъпчиев положи да организира снабдяването на нашите неофициални библиотеки със съвременни прогресивни книги, като лично е отивал в София да ги купува от книжарница „Нов свят“.

 

По навик, като конспиратор, аз никога не съм питал, нито съм се интересувал от връзките и отношенията между Никола Калъпчиев и Никола Вапцаров. Но зная, че те се отнасяха един към друг с голямо уважение и сърдечност. Никола Калъпчиев говореше с възторг за поезията на Никола Вапцаров

 

129

 

 

и твърдеше, че той ще израсне като ненадминат поет на нашето време. От друга страна, аз имам впечатлението, че той му беше един от критиците, в когото Вапцаров много се е вслушвал. Не помня как ми стана известно това, но някъде още през 1936 или 1937 год. той му беше казал: „Твоята поезия трябва да звучи бодро. .

 

Загиването на Никола Калъпчиев през 1942 година беше голям удар за горноджумайската и окръжната партийна организация.

 

 

43. Гражданската война в Испания

 

Започналата през 1936 г. гражданска война в Испания развълнува всички. Фашизмът премина в настъпление срещу демократичните сили в Европа. И не случайно испанският въпрос се превърна в международен, във въпрос за преграждане пътя на фашизма.

 

Хората у нас се разделиха на две. Едната, реакционната част, беше с Франко, а огромната част — на страната на испанския народ. Даже в училището в Банско това разделение беше съвсем ясно. Сторонникът на фашистите беше наречен „Франко“. А Динко Молеров, който беше земеделец и тогава работеше заедно с нас в масовите организации, беше наречен „Ларго Кабалеро“.

 

Ние изказвахме възмущението си, разобличавахме поведението на френското и английското правителство, които под прикритието на ненамеса в испанските работи откриваха пътя на фашизма в Испания, изоставяха на унищожение испанската република, като същевременно създаваха всевъзможни пречки за демократичните сили от цял свят и особено на Съветския съюз да окажат ефикасна помощ на борещия се испански народ. На всички беше известно, че на Франко помага цялата международна реакция, че на негова страна действуват открито със своите флоти, авиация и войскови поделения Италия и Германия. Затова не пропускахме да подчертаем ролята на международната солидарност на трудещите се и всички честни хора в този двубой между силите на фашизма и мрака и

 

130

 

 

силите на прогреса, не изпускахме случай да изразим солидарността си с героичния испански народ. Нашироко пропагандирахме проявите на солидарност от страна на трудещите се и особено създаването на международната бригада „Георги Димитров“, в която влизаха доброволци-антифашисти от всички страни, в това число и от фашистка Италия