Спомени

Крум Радонов

 

(Увод)

 

 

 

Пирин. Планина легенда. Тя издига високо мощната си снага над китното Разложко поле. Сгушени в молите ѝ като огърлица, около нея са разположени будни градчета и села, населени с корав народ, който никога не е превивал враг пред поробителите и потисниците. Въстание след въстание са разтърсвали този край. Разложко-Кресненското 1878 г., Илинденското 1903 г., въстанието през 1912 г. в помощ на настъпващата българска армия, славното Септемврийско въстание през 1923 г. и безброй битки, които са ни оставили образци на личен и масов героизъм. Това е способствувало за политическото израстване на народа, за създаването на чудесни революционни традиции.

 

5

 

 

На главния вход към Пирин е разположен град Банско— родното място на големите български възрожденци Паисий Хилендарски и Неофит Рилски. Тук, в патриотично семейство, съм се родил през 1912 г., когато нашият град е бил под турско робство.

 

Баща ми Георги Иванов Хаджирадонов получи наследство шест декара имот, една крава, и част от един стар дарак, на който можеше да се робува, но доходи за изхранване на семейството не даваше. През 1922 г. той купи къщата, в която дотогава живеехме под наем, изключително със заеми.

 

Баща ми беше извънредно трудолюбив и пестелив човек — не пушеше и не пиеше. Той наемаше, полски имот от богати роднини, които се бяха изселили в София, и го обработвахме. Занимаваше се с кираджилък, дърводелство, беше горски работник и пр. Произхождащ от известно, но смазано от конкуренцията на европейската промишленост семейство — машинни майстори, — той държеше за името на тази фамилия. Не позволяваше да се разбере от други какво се яде в къщи и се напъваше с честен труд „да стане човек“, т.е. да излезе от „дългове“, за които ежегодно плащаше баснословни лихви.

 

За да не искаме някои неща, той ни беше внушил, че да се яде чай със захар, та и сирене отгоре, е разточителство, че изварата е по-хубава и по-хранителна от сиренето, че от ябълки не се расте и доколкото имахме такива, ги сменяше с царевица, а по-късно с болка си спомняше: „Иначе не можеше.“

 

Неговото трудолюбие и тези лишения спомагаха той да даде средно образование на всичките си деца.

 

Но дълговете изплати едва след 9 септември 1944 г.

 

До освобождението ни от турско робство той е вземал активно участие в националноосвободителното движение. Участвувал е в Илинденското въстание и във въстанието през 1912 г. Той е един от петимата, които са атакували и превзели турския конак в Банско. Бил е от верните хора на Сандански.

 

Честен, прям и доблестен човек, баща ми не можеше да не влезе в разпра с фашистката македонска организация, с която бяхме в конфликт и ние—децата му. Това още повече

 

6

 

 

засили процеса на неговото революционизиране. Най-големият ми брат Михаил беше подгонен от ВМРО и отровен с усилена доза наркоза в неврокопската болница. Мене ме осъдиха на смърт през 1932 г. и бях принуден да избягам. По-малкият ми брат Драгосин като ученик в неврокопското педагогическо училище беше принуден да избяга пеш по дълбок сняг през януари 1933 г., за да не го заловят. Това обуслови и по-нататъшното бързо революционизиране на цялото ни семейство.

 

Баща ми не взе участие в Септемврийското въстание през 1923 г., но той е бил винаги на страната на комунистите. За това говори фактът, че когато нашият край беше покрит с бесилки, не другаде, а в нашата къща през 1924 година прекара доста време нелегалната чета на ръководителя на Септемврийското въстание в Разложко Владимир Поптомов. По-късно баща ми вземаше активно участие в изборите и други прояви на трудещите се под ръководството на БКП. През годините 1941—1944 той бе един от най-активните ятаци на партизаните. Често биваше арестуван и заплашван, два пъти интерниран заедно с майка ми, втория път и със сестра ми, и на 17 юли 1944 година и тримата станаха партизани.

 

Майка ми Райна Радонова, известна сред партизаните като баба Райна, е извънредно мил човек, рядка майка. Тя има много интересно развитие — попска дъщеря е и беше религиозна. Ходила е две години в училище — в първо и направо в трето отделение.

 

Отначало тя не можеше да разбере какво ни дели с близките ни. Но под влияние на революционните борби в нашия край и у нея се бяха възпитали ценни революционни добродетели. По природа тя е умен, работлив и честен човек и много уважаваше честните и доблестни хора. Това е дало отражение върху възпитанието ни. Тя често ни е пяла и разказвала за борците за народна свобода, проклинала е убийците на такива патриоти като Буйнов и Ковачев. Има отделни нейни постъпки, които нищо не може да изличи от паметта ми и които често съм си спомнял в тежки минути.

 

7

 

 

От 1941 година активно участвува в съпротивителното движение като помагачка. Интернирана и партизанка, тя даде чудесни примери на доблестно държане пред врага.

 

Ние бяхме петима братя и една сестра. Най-големият брат Миле беше комунист и загина на двадесет и две години и половина. Той беше отличен математик, отличен стрелец, отличен човек, отличен другар и брат. Аз бях така привързан към него, че когато отиде ученик в девети клас в Разлог, много тъгувах и първата събота отидох да го посрещна на един километър от Банско. Между него и Никола Вапцаров съществуваше мила и сърдечна дружба. Неговият пример на кристално чист човек също силно влияеше върху възпитанието на по-малките братя.

 

По-малкият ми бат Драгосин беше ятак. През пролетта на 1944 г. беше мобилизиран, а след това арестуван и изпратен в лагер в Каспичан. Оттам той избяга през август 1944 г., завърна се и остана на нелегална работа в Банско до 9 септември. Братята ми Иван (Льотчика), Христо (Чавдар) и сестра ми Тодорка (Тонка) бяха партизани.

 

[Next]

[Back to Index]