Статии от Трендафил Кръстанов
- Открита е столицата на епископията на св. Климент Велика-Велеград (вестник "Македония", бр. 20, 1998)
- Седалища на първите български архиепископи светци (Методий и Йоан Моравски и Климент Велички) (Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. дин Тотю Тотев. София, 2000, с. 315-321) (.pdf файл от https://pksh.eu)
- Ватикански открития за "Черноризец Храбър" (Литературен форум, бр. 21, 2001)
- Сава Седмочисленик - старобългарски книжовник и светец от IХ-Х век (Преславска книжовна школа. Т. 6, 2002, с. 176-195) (.pdf файл от https://pksh.eu)
- Галина Минчева: Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга (вестник "Сега", 12 април 2003)
- „40 беседи“ на папа Григорий Велики: Преводи от латински на български език от ІХ в. или на чешко-църковнославянски от ХІ в.? (Многообразие в единството, 2, 2010, с. 273-281) (.pdf файл от www.tksi.org)
- Кариера на св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на св. Климент, епископ Велички и Охридски чудотворец в провинция Западна България (Многообразие в единството, 1, 2010, стр. 76-88) (.pdf файл от www.tksi.org)
- Поетът св. Йоан Екзарх АН, ИЯН, ЯН, ИО, „работил в Рим” като дипломат, черноризец, Архиепископ и Патриарх на българската земя - нов Златоуст Български (Преславска книжовна школа. Т. 11, 2011, с. 176-195) (.pdf файл от https://pksh.eu)
- Primas „на словенски или български или славянски” е ПРѢБОЛИИ –„най-пръв” според испанска каноническа бележка от XII век за архиепископията на България (Многообразие в единството, 2, 2011, с. 321-325) (.pdf файл от www.tksi.org)
- Йоан Екзарх Български като „Свети Йоан Златоуст“ – „Църковен строител на българската земя“ (Неизвестни, спорни и предполагаеми творби) (Многообразие в единството, 2012, 7 стр.) (.pdf файл от www.tksi.org)
- Славянският палимпсест в Cod. Vat. gr. 2502. Парадокси на Кирило-Методиевската мисия, итало-българска следа и аксиома за езика (Τριανταφυλλο. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Христо Трендафилов, Шумен, 2013, с. 221-247)
(Многообразие в единството, 2014, с. 15-24) (.pdf файл от www.tksi.org)
Допълнителна (непълна) библиография:
- Неизвестен старобългарски ръкопис - палимпсест, вероятно от XI в. във Ватиканската библиотека. Духовна култура, LXII, 1982, 7;
- Следи незаличими. Новооткрити български палимпсести във Ватиканската библиотека. За буквите. Кирилометодиевски вестник, 8.
- Византийски грамоти за Охридската архиепископия. – Известия на ЦИАИ и ЦИАМ, т.ІІ. 1983.
- Откритието на "Българския ватикански палимпсест" в подкрепа на Малоазийската теория за Кирило-Методиевския език. - Наука, № 1, 1992, с. 22-25.
- Кръстанов, Тр., А. Тотоманова, И. Добрев. Ватиканско евангелие. (Старобългарски кирилски апракос от X в. в. палимпсестен кодекс Vat. Gr. 2502), С., 1996.
- Акростих от IX в. - Литературен форум, 20.12.1996.
- Пръв ученик на св. св. Кирил и Методий. - Литературен форум, бр.19, 20-27.5.1997, с. 2.
- Българският Ватикански палимпсест. Paleobulgarica, X, 1998, 1, с. 38-66.
- Св. Сава Седмочисленик в нова светлина. - Духовна култура, год. 78, кн. 5, 1998 (1997?), с. 28-31.
- Когато архивите говорят, боговете да мълчат. – Абагар, бр. 3, март 1998, стр. 8
- Неизвестни извори за св. Климент Охридски чудотворец, епископската му столица Велика - Велеград - Белград - Берат и датата на смъртта му - 25 юли 916 г. - В: Дни на наука на Република България и Република Македония. Научни доклади. София 27-29 май 1999, с. 164-186.
- Неизвестен препис от Службата за св. Кирил Философ от XVI в. в Празничен миней № 113 от сбирката на Църковноисторическия и архивен институт в София. - Кирило-Методиевски студии, кн. 13, 2000, с. 197-215, текст стр. 208-212.
- Кой е Черноризец Храбър. - Духовна култура, кн. 6, 2001.
- Испански бележки за translation на Justiniana Prima с българската църква преди 1018 г. – В: Трудове на катедрите по история и богословие на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, т. 6, 2004, с. 80–84.
- Йоан Екзарх – дейност в Рим за България. – Наука, ХVІ, кн. 4, 2006, стр. 10–13.
- Титлите екзарх и патриарх в българската традиция от ІХ до ХІХ в. Св. Йоан Екзарх от Рим и патриарх на българските земи. В: Държава и Църква – Църква и държава в българската история. София, 2006, стр. 73–86.
- Св. Седмочисленици и св. Йоан Екзарх от Рим за България и Далмация (866-917). – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 17, 2007, стр. 440–452.
- Българските пратеници в Рим (866–870) и славянската литургия за българите. – В: Християнската култура в средновековна България. 1100 години от смъртта на св. Княз Борис-Михаил (ок. 835–907). 2008, Велико Търново, стр. 83–92.
- Кой е първият патриарх на България св. Йоан издигнат от цар Симеон в Преслав през 917 година? – Във: Вяра и знание. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината на специалността теология в Шуменския университет. Шумен, 2013, стр. 105–116.
- Krastanov, Tr. Ioan Exarch as an Archbishop of Bulgarian Lands and Saint. – Etudes balkaniques, Sofia, № 1–2, 1999, pр. 44–48.
- Krastanov, Tr. Vatican Sources on Velegrad-Belgrad-Berat: Clement of Velitza’s Episcopacy from 906 to 916 and on The Holy Seven Teachers of Bulgaria (Sv. Sedmocislenici). – Bulgarian Historical Review / Revue bulgare d’Histoire. Sofia, № 3–4, 1999, pр. 124–131.
- Кръстанов 2011: Krastanov, Tr. Γραφω γρεκιστι βουλγαρος ων ... – Audiatur et altera pars. The Beginnings of Bulgarian and Chech Letters and Literature according to Sources from the Vatican Library, Russia and the Sinai Monastery. – In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27 august 2011. Vol. III. Abstracts of free Comunications, p. 184–185.