Месечно списание "ЛОЗА"
Издава Младата Македонска Книжовна Дружина

Година I. Юний 1894 г. Книга VI

 

[[ страници 19-20, 29-30 липсват ]]

 

1. Зла орисница. Расказъ изъ семейния животъ на Македонския българинъ – отъ П. Б. Ансантировъ (1)

2. Македония (Leon Lamouche. La Bulgarie dans le passé et le présent. Appendice: „La Macédoine”, p. 489–514. Paris, 1892) – коментари от В. (Вардарски/Петър Попарсов?) (9)

3. Една екскурзия по Македония, отъ Колмар-а Фрайеръ фондъ деръ Голц-а (Продължение) (29)

4. Ангелъ и демонъ (36)

5. Статистически свѣдения за Македония и Одрински вилаетъ, заети отъ кн. „Матеріалы для статистики Болгаріи, Тракіи и Македоніи” отъ В. Теплова (36)

6. Епиграма - Нощь – отъ Лисъ (43)

7. Гюлханския Хати-шерифъ (44)

 

 

1. Зла Орисница.

Расказъ изъ семейния животъ на Македонския българинъ

 

отъ П. Б. Ансантировъ

 

 

Тоде [1] бѣше синъ на съвсѣмъ нѣмотни родители. Баща му Спиро, човѣкъ до нѣмай-кѫдѣ добродушенъ, простъ и не ученъ, нъ безусловно честенъ, се занимаваше съ обработвание и продавание зеленчукъ — едничкото срѣдство за прѣхранвание и поддържание доста голѣмичкото си семейство. Истина е, че освѣнъ кѫщата, (която впрочемъ пò бѣше достойна да украшава залитѣ на нѣкой археологически музей, отколкото да служи за жилище) той притежаваше и двѣ-три парчета лозя, за обработванието на които не малко поть проливаше; нъ приходитѣ отъ тия му имущества едвамъ покривахѫ разноскитѣ по тѣхъ; само прѣзъ нѣкои благодатни години Спиро си посърбнюваше, и то само слѣдъ ядение, отъ спастреното съ голѣми мѫки почти кисело вино, чийто грозде поради лошото си качество, не се и поглеждаше отъ купувачитѣ. Спиро не бѣше наказамъ съ бездѣтство, каквото бива съ нѣкои бащи, можеби, защото не заслужваше такъво тежко наказание; нъ пъкъ като че ли за примѣръ на подобни сиромаси бащи, — които, безъ да мислѭтъ, съ какво и какъ ще отгледатъ чедата си, даватъ имъ широкъ просторъ за плодение, — много щедро бѣ надаренъ отъ Бога съ 10-11 дѣца, отъ които въ едно непродължително врѣме останѫхъ само Ката [2] и истърсъкътъ Тоде. Когато Тоде станѫ около 6 годишенъ, знаѣше вече отъ майчинитѣ си раскази, че освѣнъ Ката той е ималъ

 

 

1. Съкратено отъ Методий.

 

2. Съкратено отъ Екатерина.

 

 

2

 

други осъмъ братя и една сестра, които всичкитѣ, сѫ измрѣли, прѣди още да се роди той. Съ исключение на сестра му, тѣ сѫ посѣщавали тогавашното, навѣрно попско, училище, и сѫ знаяли псалтиря, октоиха и др. църковни книги, вклюително и граматика. Нъ божия воля било, щото тия невини въ нищо създания, по казванието на майката „прокопсани и силни въ учениèто", да се простѭтъ още въ младенческата си възрасть едно по едно и на с всѣмъ малки интервалли съ тоя бѣлъ свѣтъ, дѣто бѣхѫ дошле безъ да знаѭтъ защо, а туку тъй по покана отъ бащата и майката. Не ще бѫде прѣувеличено, ако се прѣдположи, че постоянното лишение отъ необходимитѣ имъ за живѣние потрѣбности ще да е ускорило загинванието имъ. Не веднъжъ майката занимаваше послѣдния си 6-7 годишенъ най-драгъ синъ (Тодета) съ различни епизоди изъ живота на починѫлитѣ ѝ синове, при което почти всѣкой пѫть нѣколко нейни сълзи иллюстрирахѫ тоя печаленъ романъ. Даже и Тоде при всичката си маловъзрастность усѣщаше, че загубата на тия му братя, за които пламенното му въображение можа да си състави едно какво-годѣ, макаръ и неопрѣдѣлено, понятие, — е оставила дълбока и почти неизлѣчима рана въ сърцето на майка му.

 

Съ баща си той се виждаше само вечерь, по мръкнѫло, късно, когато той се врѫщаше отъ работа прибитъ и уморенъ, бързащъ да вечера и да си легне за да стане сутриньта по-рано — та почти нищо не чу отъ него за тая печална катастрофа. Не че бащата не жалѣше; нъ нему не му оставаше врѣме да си почине отъ прѣтежкитѣ всѣкидневни трудове, а камо ли да се прѣнася въ размишление и спомени за минѫлото на тая кѫща, което бѣше черно патило на него и за жена му. Постоянитѣ харчения за раждания, кръщавания и умирания бѣхѫ съсипали окончателно економийката на кѫщата. Може би и нарочно Спиро да е разгонвалъ отъ главата си туку що искокнѫлитѣ въ неѭ отъ тоя родъ мрачни мисля за да не кандиса и на здравето си, което (това той добрѣ знаѣше) бѣше една — едничка гаранция за макаръ и най несносно живѣение. Тодевата майка бѣше проста, неучена женица; нъ не и отъ онези, които извиняватъ нехайството или нежеланието си да образоватъ чедата си съ общеприетото въ тоя случай „нѣма да го правя попъ." Напротивъ, тя бѣше

 

 

3

 

убѣдена, че учението е „четири очи" и че то е много полезно въ живота. И неможе инакъ да се обясни обстоятелството, че всичкитѣ ѝ (умрѣлитѣ) синове, при толкова оскѫденъ животъ, не се лишихѫ отъ познания въ училището. Разбира се че и Тоде трѣбваше вече да се праща въ тая свещена сграда, толкозъ повече че той проявляваше бе по-малки, ако бе — по-голѣми, отъ братовитѣ си способности. А бащата почти не не се мѣсѣше въ тия „чисто домашни" распореждания на другарката си, тъй като не му оставаше врѣме да се занимава съ такива, второстепенни за него, въпроси. Той знаѣше да обработва съ собственитѣ си рѫцѣ зеленчуцитѣ, да ги събира самъ или заедно съ жена си и дъщеря си, и да ги тътри на гьрба си, въ коша, на пазаря за продань. Не веднѫжъ той се оплакваше и проклинаше тоя фаталенъ кошъ, който трѣбваше, казваше той, да го заведе и който наистина го прати въ гроба. Нъ да не мислите, че Тодевата майка и сестра очакватъ всичко отъ домакина; не! И тѣ работѭтъ въ кѫщи като ратайки; грижѫтъ се за всичко въ кѫщата: мѣсѭтъ хлѣбъ, шиѭтъ дрѣхи, тъкатъ платно, прѣдѫтъ вълна, конопъ, ленъ и пр., перѫтъ, готвѭтъ гозби приготовляватъ зимовище, — и всичко.

 

Много бѣше трудно на Спира да гледа кѫщата; колко ли пѫти проклинаше денътъ, въ който се е родилъ, нъ внмаше що да чини: живота е милъ, па мила е стопанка, мили сѫ и чада. Санкимъ виноватъ ли е той за сѫществувавието си, макаръ и самъ да е далъ животъ, може би противъ волята си, на повече отъ едва десетица по неговото подобие сѫщества? Захванѫлъ не захванѫлъ Тоде да посѣщава училището, а баща му паднѫ боленъ подъ тежестьта на злокобния кошъ, паднѫ за да не стане вече. Умрѣ Спиро слѣдъ тримѣсечно боледувание съ най тиха смърть и остави нигдѣ — никому жена, синъ и дъщеря. Трогателна бѣше прощалната му бесѣда с жена му нѣколко минути прѣди издѫхванието: той счете за свой свещенъ дългъ да ѝ зарѫча да гледа дѣцата и да ги прѣдаде на грижитѣ ѝ. . . . Жална картина! Спиро лежи бездушенъ на единъ скроменъ, чистъ одъръ, обиколевъ отъ домашни, роднини, и познайници; а малкия Тоде, не разбирящъ отъ тъзи таинственность, сѣди въ скута на майка си, не вѣрваѭщъ, че баща му не е вече живъ (това бѣше непонятно за него!) въ все таки чувствуваѭщъ

 

 

4

 

се въ особено нѣкакво положение, което навѣрно му се налагаше отъ тъзи траурна обстановка. . . . . Опѣхѫ го, погребахѫ го: прости се той съ мѫкитѣ и неволитѣ житейски и отиде въ прѣгрѫдкитѣ на общата майка-земя, дѣто му се осигори вѣченъ покой. . . . . . Нъ защо побърза Спиро да потъне толкова скоро въ вѣчностьта? Не знаѣше ли, че остава на каприза на сѫдбата вдовица и сираци, на които животътъ, съ неговото отивание, ставаше черенъ като въгленъ за да не кажемъ не възможенъ? Или не разбираше, че жена му и дѣцата му не сѫ за гледание кѫща, а Тоде е още много малъкъ за да може да печели? Не прѣдвиждаше ли най-сетнѣ, че и роднинитѣ не ще се застѫпѫтъ, при все че нѣкои отъ тѣхъ можехѫ, за сърцераздирателната участь на милитѣ му?

 

Всичко това му бѣше ясно като день, нъ той бѣ бизсиленъ за да отклони желанието на провидението, което най-послѣ се съжали и прибра въ лоното си тоя мѫченикъ на общежитието, види се, за да образува отъ останалитѣ членове на челядьта други такива, като че ли за да запази съразмѣрность въ страданията на живитѣ. . . . Трѣбваше фамилията да се лиши отъ едничкия въ неѭ мѫжъ—  единствения источникъ, както по-рано споменѫхме, за удовлетворение най-необходимитѣ ѝ нужди — за да стане мизерията поразяѭща, та да може да испъкне въ човѣшкото въображение, по психологическия законъ за контраститѣ, [1] въ всичката си груба релефность и голота суетното прѣкалено иманье и раскошъ, обожателитѣ на които сѫщо ще се обърнѫтъ на прахъ подь дълговрѣменния натискъ на удоволствията.

 

Оплакахѫ роднинитѣ Спира, но не съжалихѫ слѣдъ това ни жена му, ни чедата му. Нѣмаше причини за такъво жестокосърдие отъ тѣхна страна къмъ пострадалитѣ. По всичко се виждаше, че Тоде имъ бѣ подигнѫлъ жлъчката, понеже тѣ неискахѫ нито да чуѭтъ, щото синътъ на найклѣто семейство отъ родътъ да напрѣдва толкова въ учението. (Трѣбва да се забѣлѣжи, че Тоде усърдно прилежаваше въ уроцитѣ си и заслужено притежаваше явното

 

 

1. Ассоциация по Контрастъ. Напр. като видимъ или чуемъ за голѣмъ човѣкъ (исполинъ), дохожда ни на умъ за джюдже. (Ред.)

 

 

5

 

съчувствие на учителитѣ си; а това бѣше отрова за роднинитѣ му, тъй като почти всичкитѣ други момци отъ рода бѣхѫ останѫли безъ четмо и писмо.) Не можехѫ тѣ да се помирѭтъ съ мисъльта, че Тодета, благодарение на естественитѣ му дарования и надлѣжното му развивание очаква, навѣрно, завидно бѫдѫще, — та освѣнъ че бѣхѫ чужди на горката участь на съсѣднитѣ си роднини, нъ и не испущахѫ случай да ги оскърбяватъ, чрѣзъ подигравки или по какъвто и да е другъ начинъ, съ цѣль да увеличѫтъ моралнитѣ имъ страдания. Спиро не остави слѣдъ смьртьта си, освѣнъ кѫщата, която отъ по-силничъкъ вѣтъръ се люлѣеше чакъ отъ основитѣ си, и помѣнѫтитѣ по-прѣди лозя; нъ послѣднитѣ запустѣхѫ не дълго слѣдъ Спировото починвание и обраснѫхѫ съ тръня и бурени, защото нѣмаше вече кой да ги обработва. Послѣдното имъ срѣдство за живѣение бѣше да се облегнѫтъ на рѫцѣтѣ си, да работѭтъ колкото имъ сила държи, деня и нощя, безъ разборъ на часове. Щѫтъ не щѫтъ — ще работѭтъ, разбира се, повечето чуждо: трѣбва да се живѣе! Нъ кѫща „ламя е," казва се, а кое по-напрѣдъ ще се спечели съ женски рѫцѣ! . . . Само да ги види човѣкъ отъ нѣкѫдѣ! . . . Сѣднѫли ми ти ония жени, майка и дъщеря, свили крака подъ себе си, па работѭтъ ли работѭтъ. . . . Пъкъ да е кѫща като кѫща ... а то . . . по-лоша отъ колиба! Отъ четири страни ѭ пронизва вѣтърътъ и, като се провира изъ разнитѣ прозирки на стѣнитѣ и тавана, образува единъ зловѣщенъ концертъ. Въ такъва кѫща и огънь малко помага: пъкъ и дръва нѣма: на огнището тлѣѭтъ 2—3 главнѝ, а около него работницитѣ-жени свили сѫ се отъ студъ, и съ вкоченени рѫцѣ и крака работѭтъ чуждо. . . Плачевна сцена!

 

Слѣдствията ота Спировата смърть зѣхѫ скоро да се усѣщатъ: ядението и облѣклото захванѫхѫ да недостигатъ; Тодету давахѫ хлѣбъ (и друго нѣщо, ако имаше) подъ строгъ контролъ и въ твърдѣ недостатъчно количество (за качеството не можѣше и дума да става), тъй като нѣмаше повече. Прибѣгнѫ се до послѣдното срѣдство. Тодета извадихѫ отъ училище, не безъ сълзи отъ страна на майка му; прѣклони глава и той прѣдъ неумолимия фатумъ, та се глави да слугува и учи на занаятъ у единъ фурнаджия, колкото да си вади хлѣба. Благодарение на излишната скържавость на

 

 

6

 

майстора си, Тоде и тука търпѣше лишения; а опърничавостьта на харахтера му и каприциознитѣ му дребнавости намирахѫ претексти да нагрубява Тодета. Всичко това вредно се отражаваше на много чуствителната Тодева натура, макаръ и майсторъть му искрено желаѣше да го въспита въ честность и трудолюбие; а Тоде работѣше прилѣжно и за всичко слушаше и се покоряваше на господаря си съ една вънкашна веселость, която искусно скриваше вътрѣшнитѣ му страдания Колкото Тоде жалѣше за училището, дважъ по-жалѣше майка му, която едвамъ спираше сълзитѣ си, когато виждаше бившитѣ Тодеви другари да са отиватъ купно отъ училището въ кѫщи. Не можѣше тя вече да търпи, та намисли най-сетнѣ да си го прибере и да го праща отново въ училището. Намѣрихѫ се и добри хора, познаваѭщи спосибноститѣ на сина ѝ, които съ добритѣ си съвѣти ускорихѫ това ѝ рѣшение. Рѣшително прѣминѫ тя Рубикона и Тоде отново зé да посѣщава училището. Разбира се, че майка му и сестра му сега трѣбва да ядѫтъ по-малко, за да остане що годѣ, колкото душа да се крепи, Тодету; нъ макаръ полугладенъ и полуголъ, послѣдний слѣдваше даже по-прилѣжно отъ колкото по-прѣди, като че ли напукъ на злораднитѣ си роднини и за голѣмо утѣшение на домашнитѣ си, които го имахѫ за единствено утѣшение и надѣжда за възможенъ по-свѣтълъ животъ. Ходѝ Тоде още три-четири години на училище, лишенъ и отъ най-нужднитѣ си ученически принадлежности (за учебници и дума не можѣше да става, той ги заемаше отъ другаритѣ си), което впрочемъ, не му бъркаше да се явява на годишнитѣ испитания най-подготвенъ отъ всичкитѣ. А знаете ли, какъ прѣкара той тия 3-4 години въ домътъ си? Безъ да се впущамъ въ подробности, чудно ли ви е, ако ви кажѫ, че Тоде много пѫти е оставалъ безъ ядение, гладенъ, босъ и голъ? Илѣ не вѣрвате, че животътъ на тия три „во образъ Божий сътворени" сѫщества бѣше много по-животински отъ тоя на едно отъ послѣдната мода на нашия вѣкъ, съ квадратна морда, тлъсто четвероного, което се гои a pleine gorge отъ цивилизованитѣ си стопани сàмо за тѣхно удоволствие? Или не сте виждали деликатни дами, fin du siecle, продуктъ на културата на XIX в., претендирующи да сѫ послѣдня дума на образованостьта, — да милватъ и стискатъ нѣжно въ

 

 

7

 

прѣгрѫдкитѣ си дрессираното пале, а да отбѣгватъ погледитѣ на минаващитѣ край тѣхъ клѣтници нуждаѭщи се отъ лептата имъ?! Свърши Тоде курса на училището въ родния си градъ: настанѫ вече врѣме да пристѫпи къмъ работа вънъ отъ училището и да поправи разстроеното състояние на кѫщата. (Да продължи учението на чуждина — никому нито на ума дохождаше, прѣдъ видъ на сѫществуѭщата економическата криза.) Макаръ и отъ послѣдня, може би, по бѣдность фамилия, Тоде бѣ известенъ по извънреднитѣ си успѣхи въ училището почти на цѣлия си градъ. Ето защо нѣкои милозливи хора отъ махалата, далечъ отъ всѣкакво роднинство нъ искренно желаѭщи да дадѭтъ възможность Тодету да употрѣби въ полза тия си естествени дарби, — настоихѫ прѣдъ майката, погрижихѫ се и го настаниха бесплатно въ. . . . . . Гимназия и въ сѫществуѭщия при нея пансионъ. Истина е, че на майката и сестрата живота пълень съ нещастие, сега се продължи още за нѣколко години, нъ тѣхъ крепѣше надѣждата, че слѣдъ това Тоде ще е почти пълновъзрастенъ и способенъ да стѫпи мѫжки въ водовъртежа на общежитието.

 

Чуденъ и загадъченъ е животътъ! . . . Поотлекнѫ наистина на Тодевитѣ домашни отъ грижитѣ по него, па и той показваше въ училището чудесни успѣхи. Най-сетнѣ осѫществи се и тѣхния идеялъ, който, по многоограниченитѣ имъ понятия едва ли не се свеждаше въ блаженство: Тоде благополучно и съ отличие прѣкара и послѣдния классъ на заведението. Нъ дали това е не само една почивка на злата орисница, за да започне отъ послѣ съ по-голѣма енергия да върти сѫдбоносното си врътено ? На първъ погледъ би се повѣрвало, че Тодету се усмихва вече сѫдбата и че той сполучи да добие едно какво да е образование ато че ли за възмездие на толкова перипетии, които той, майка му и сестра му, прѣкарахѫ; нъ отдѣ знаете, че това не е само единъ маниеръ на всемогѫщата воля на вселената, която бесцеромонно третира напълно подчиненитѣ си пигмеи? Мигаръ не е възможно, щото това успокоение на членоветѣ отъ Спировата челядь да е само една пауза, една точка въ веригата на чернитѣ имъ дни, послѣднята халка на която води въ студената земя! Може би Тоде спечели нѣкой и други знания сàмо за да се отдѣли, безъ да ще за

 

 

8

 

доста дълго врѣме ако не и за всѣкога, отъ бащиното си огнище, отъ майка и сестра! Той не забрави, че майка му е първата виновница за да се не лиши отъ най-нуждната въ живота му душевна храна, и съ пълно съзнание на обязаноститѣ си къмъ родители и ближни направи рѣшителна крачка въ бурята на общественни животъ. Нъ още му се нанесе чувствителенъ ударъ въ урагана на туй житейско море. . . . . . . . По нѣкога и най-дребнитѣ каприции на шефоветѣ и облеченитѣ съ власть автократи-диктатори иматъ рѣшаѭще влияние върху общественната обстановка на тѣхнитѣ право или косвено подчинени. Тоде станѫ жертва на амбиции именно отъ тоя родъ: пъленъ съ енергия и надѣжда въ себе си, готовъ да се залови за ползотворна дѣятелность, роденъ да въздаде дань отъ признателность на ония къмъ които се считаше задълженъ, ламтящъ да помогне, колкото може, на домъ и отечество, горящъ отъ желание да облегчи отчаяното положение на домашнитѣ си, — Тоде, уви! бѣ принуденъ да се махне отъ родния си градъ, да се скита по чужди земи, далечъ отъ роднини и познайници, далечъ отъ ония, които, за да го отхранѭтъ въ дѣтинството му, сѫ отдѣляли за него залакъ отъ устата си! . . . . . . .

 

Наистина, Тоде се настани на работа въ чуждина; не забравя той прѣстарѣлата си и почти лишена вече отъ гледание майка; не забравя и сестра си, която, при все че се ожени за единъ крайно бѣденъ като баща ѝ работникъ, живѣеше въ кѫщата на майка си, тъй като мѫжъ ѝ, скоро слѣдъ вѣнчаванието имъ, не можи да живѣе измежду турци-зулумджии, та и той забѣгнѫ въ чужда земя, отдѣто само сегизъ-тогизъ се вѣстява; а помага имъ, праща имъ макаръ и най-скромната си лепта. Нъ защо имъ е такъвъ животъ! 5—6 години става отъ когато не сѫ виждали Тодета майка и сестра за да му се понарадватъ, отъ когато той е оставилъ бащинъ домъ, не отъ желание а отъ сѫдбоносното стечение на обстоятелствата, които му прѣпятствуватъ да иде да споходи най-драгитѣ въ живота си.... Ами дали не е писано, щото майка и дъщеря да сѣдѭтъ въ кѫщата на отколѣ несѫществующия между живитѣ, Спиро, сами като кукувици, па да умрѫтъ отъ жаль за Тодета? He е ли речено, щото и той, слѣдъ дълги скитания по чужди и далечни страни, да остави кости въ една срѣда отъ съвсѣмъ чужди на дѣтинството му субьекти, между

 

 

9

 

които въпрѣки волята си е попаднѫлъ? Види се че е било угодно на орисницата да запустѣе Спировата кѫща и да се обърне въ свърталище на бухълитѣ и кукумявкитѣ.

 

П. Б. Ансантировъ

 

8 Августъ 1894 г.

г. Добричъ.

 

 

---

 

2. Македония

 

(Leon Lamouche. La Bulgarie dans le passé et le présent. Appendice: „La Macédoine," p. 489—514. Paris, 1892)

 

 

Френскиятъ писатель Ламушъ издаде прѣди две години едно съчинение подъ насловъ: „България въ миналото и сегашното" на края на което дава и едно допълнение озаглавено: „Македония". Той счита, че неговата книга нѣма да бъде пълна, ако не каже „нѣколко думи за една страна, чиято история често бивала тѣсно свързана съ историята на българитѣ, и която занимава още и днесъ голѣмо мѣсто въ грижитѣ на последнитѣ". Ние ще изложимъ съдържанието на тая часть отъ съчинението. Читателятъ ще види че г. Ламушъ се стреми да бъде безпристрастенъ, и ние не ще го обвинимъ нито въ пристрастность, нито въ нарочно искривяванье на фактитѣ, нито въ нѣкаква тенденция. Ако има въ книгата му нѣщо, което да не е съгласно съ истината, това може да се счита само като погрешка. Така, нѣкои въпроси, които не сѫ отъ малка важность, за него не сѫ съвсемъ ясни: за тѣхъ ще направимъ на надлежните мѣста нуждните бележки.

 

Въ въведението на книгата си той казва, че се е старалъ да прѣдстави българския народъ въ истинската му боя чрезъ едно искрено изложение на онова, каквото е билъ той пò-напрѣдъ и каквото е днесъ.

 

„Ние искаме казва онъ, отначало да резумираме мненията на най-компетентните автори, които, въ Франция или въ странство, са изучвале българскитѣ въпроси; на пръвъ редъ мѣжду тѣхъ трѣбва да цитираме г. Луи Лежè, сега професоръ въ Колежъ-дъ-Франсъ, чиито лекции, слушани по-напредъ въ Ecole des Langues Orientales (Училище за источнитѣ езици), бѣха нашиятъ пръвъ починъ

 

 

10

 

въ славянскитѣ студии, после г-да Иречекъ, Лавлé, Каницъ; търсихме тоже и въ книгите писани отъ самитѣ българи изражението на тѣхните въспоминания, на тѣхнитѣ тежнения (аспирации), на тѣхнитѣ надежди; . . . . . . . .”

 

 

Наведохме горнитѣ редове, за да види читателя отъ какви источници се ползувалъ автора. Той не ни казва да е пътувалъ по България и Македония. До колкото знаемъ, той дохождалъ въ България, но за Македония — съмняваме се.

 

Отдѣла за Македония, който заема 25 страници, е раздѣленъ на 3 части: 1) Общъ погледъ, 2) Въпросътъ за народностите и 3) Българскитѣ училища въ Македония.

 

Ще дадемъ прѣвода му съ много малко съкратявание и мислимъ, че читателитѣ все ще останѫтъ доволни. [*]

 

 

I.

 

„Македония днесъ, както Италия прѣди 35 години, е само едно географическо изражение; освѣнь това, нѣкогашна Италия, като се лишаваше отъ политическо единство, имаше едно несъмнено национално единство, когато пъкъ Македония е наистина, въ цѣла Еврона, страната, гдето се обикалятъ и прѣплитатъ най-голѣмо число различни племена [1] физическите

 

 

*. Въ първата часть има особно заглавие: „Планините на Македония” [20-21 стр.], за рекитѣ говори на 46-50 стр., за езерата — 51-52.

 

1. Това е една отъ голѣмитѣ грѣшки на автора. Вижда се нему Македония се прѣдставява съ съвършено смѣсено население „отъ най-различни племена”. Но тогава не би могла да се поставя истинска граница, която да дѣли българското плѣме въ Македония отъ съединенитѣ плѣмена: гърци, арнаути и сърби. При все това г. Ламушъ дава такава — етнографическа граница, въ 1 отдѣлъ на съчинението си, гдѣто говори за цѣлия български народъ въобще. Нека наведемъ частьта, която ни интересува (стр. 141—144).

 

„Отъ устието на Тимокъ, западната граница (на българското племе), която, като следва едно главно направление отъ севѣръ къмъ югъ дѣли българитѣ отъ сърбитѣ, е твърдѣ мъчно да се опредѣли, защото всичкитѣ свѣдения по тоя въпросъ са твърдѣ различни споредъ народностьта или симпатиите на авторитѣ имъ.

 

Сръбското съчинение „Сръпска земя”, обнародвано въ 1882, естествено дава добра смѣтка за сръбското племе. Не само абсолютно отказва съществуваньето на българи въ кралството, но дава на Истокъ като граници на сърбите източнитѣ водораздѣлни линии на басейнитѣ на Тимокъ и южна Морава, дава между другитѣ и градътъ Търнъ. Отъ тука авторътъ продължава границата по водораздѣлната линия на Струма, и Вардаръ до Струмица, послѣ по дѣсння брѣгъ на Вардаръ, по южната водораздѣлна линия на р. Църна, до Костуръ.

 

Така той прѣдава на Сърбитѣ повече отъ половината на Македония съ градовете Скопие, Битоля, Велесъ, Охридъ и пр.

 

Другъ единъ авторъ, г. Спиридонъ Гопчевичъ, единъ отъ най-жарките борци за сръбскитѣ притезания върху Македония, отива още пó-далечъ, и придава на сръбското племе цѣлото славянско население на тая страна, заедно съ Солунъ

 

Тия притезания сѫ очевидно прѣувеличени, па са и противурѣчиви на всички други документи. Между тия документи най познати са картитѣ на Лежана и Киперта, автори които, поради своята народность, могатъ да се считатъ като безпристрастни.

 

Споредъ послѣдния границата на двѣтѣ племена би слѣдвала отначало по долното течение на Тимокъ, послѣ би се отправила къмъ върхъ Озренъ при Алексинацъ и оттукъ къмъ Нишъ, който би се намиралъ тъкмо на пограничието. Нататъкъ ставали съседи на българитѣ не сърби, а албанци.

 

Споредъ Лежана, раздѣлната линия би минавала още пó-на западъ, съвсемъ близо до Алексинацъ, би слѣдвала най-сетне по веригата Ястребацъ между Топлица и Расина. Подъ турското владичество, впрочемъ, Нишъ и околноститѣ му бѣха считани като български и се обйемаха въ административните дѣления на България. Щомъ се създаде българската екзархия, Нишката и Пиротска епархия ѝ станаха подчинени. Вижда се прочее че, споредъ хипотезата много пó-достовѣрена, освенъ че сърбите нѣматъ да искатъ нѣкаква територия отъ българите, както искаха да го направатъ въ 1885, но именно тия послѣдните би имали да въстановатъ правата си върху пиротския и нишки окръзи. (Не искаме да кажемъ съ това (добре да се разбере!) че ние би удобрили притезанията, които би изявили нѣкои българи вьрху тия землища които сега влизатъ въ състава на Сърбия. Ние мислимъ напротивъ, че има пó-голѣмъ интересъ за българите да живеятъ въ добро приятелство съ своята съседка, отколкото да притежаватъ нѣколко окръга съ съмнителна народность [?! В.]

 

Отатъкъ Враня границата следва приблизително по Църна Гора или Карадагъ, по веригата на Шаръ и най сетне по Черни Дримъ до Охритското Езеро. Въ всичката тази частъ, албанската и българската народности се премѣсватъ често и праватъ раздѣлната линия твърде неправилна; но пó-голѣмата часть отъ документите са въ съгласие съ главната ѝ посока.

 

Въ предѣла на югъ отъ Охридското и Прѣспанско езера срѣщата на трите племена — българско, албанско и гръцко, и присътствието на купчинки отъ турски и македоновлашки [цинцарски] населения, праватъ невъзможно всѣко точно разграничение. Може само да се каже, че въобще южната граница на българското племе тука ще е една линия, идеща отъ Костуръ къмъ Солунъ.

 

Едно ново съчинение, обнародвано въ Пловдивъ въ 1883 г., La Масèdoine considerée aux points de vue historique, ethnographique et philologique, par Ofeicoff, съчинение което ce занимава почти исключително съ съперничеството на сърби и българе относително тая область показва съ многобройнн примери, зети отъ наречията на сѣверна Македония и съ исторически документи отъ всички времена, че земите на югь отъ Шаръ, имено градовете Скопйе, Прилепъ, Охридъ, български и винаги са биле считани като такива. — Ние само повръхностно минахме тоя важенъ предмѣтъ, като оставаме за по-късно да ги разгледаме подробно.

 

Гърците сѫщо прѣтендиратъ за първенство въ Македония и основавать своите притезания върху влиянието упражнено отъ тѣхъ надъ цѣлото население подсрѣдствомъ църквата и училището, дълго врѣме исключително въ тѣхните ръце. Но въ действителность, гръцкото племе изключително моряшко и търговско, не е заемѣло въ тая область, както и въ цѣлия Балк. Полуостровъ и въ Мала Азия, освѣнь островете, брѣговете и нѣкои важни градове въ вътрешноста. To не се простирало върху една цѣла територия, освѣнь когато тя е бивала твърде тѣсна и изрѣзана за да бъде действително съвършено морска, както е това случай съ днешна Гърция и съ Халкидикския Полуостровъ.

 

Въ Македония прочее, вътрешноста е исилючително, населена съ българи: но тѣ, освѣнь въ Солунъ, където и тъй са малобройни не достигатъ никога морския брѣгъ.

 

ІОжната граница на тѣхното племе минава презъ Воденъ, Солунъ, Битоля, Велесъ, Сѣръ, Драма, и се възлиза къмъ Родопите."

 

 

— И така, да признавашъ, че вътрешностъта на Македония е исключително населена съ българи, освѣнь по крайбрѣжието, па да казвашъ после, че Македония се лишава отъ национално единство, и е едничката страна въ цѣла Европа, въ която са смесени най-различни племена, това неможе да бъде друго освенъ голѣмо противоречие. Истината е , че въ вътрешностъта на М. — въ етнографическите граници, съ които и самъ Ламушъ ограничава българите, — живеять „исключително българи", сь голѣмо количество турци въ по-голѣмитѣ градове.  B.

 

 

11

 

граници на Македония сѫ, дѣйствително, доста чисто прѣкарани, но тѣ не отговарятъ на никакво дѣление политическо или административно; на западъ македонската область е ограничена съ бърда, които, като продължаватъ Пиндъ на сѣверъ съединяватъ се съ Шаръ-планина, откато сѫ обиколили Преспанското и Охридско езеро; на северо-западъ границите ѝ са ясно нарисувани отъ Шаръ-планина и Църна-гора (Карадагъ надъ Скопйе); пò-нататъкъ, тѣ следватъ, на крайната юго-западна часть на Княжество България, во Дованица планина и Рила и се съединяватъ съ Родопа, която до морето дели Македония отъ Тракия.

 

Българската история ни показа, че отъ рано Македония била часть отъ тѣхните владения. Въ първите години на X ст. Симеонъ простира своите владения до брѣговете на Адриатическо море. На края на същото столѣтие, когато първото българско царство пада въ ръцете на гърците, въ Македония се държи една българска държава независима, която подъ Самуила блести съ врѣмена слава преди да исчезне наново ( ! В ).

 

 

12

 

Великите господари на второто царство Калоянъ, Иванъ Асень II иматъ и Македония въ границите на държавата си. Но въ началото на XIV в. сърбите заграбватъ, на свой редъ, тая областъ; тѣ проникватъ въ нея около 1275 год. подъ владичеството на Милутина и довършватъ нейното завоюванье подъ Душана; това владеенье трая обаче малко време, и още отъ последвата четвърть на 14 ст. Македония бѣ подпълно завзета отъ турците.

 

Отъ тогава историята на тая страна не представя нищо, което да бие на очи (saillant), нейното централно положение въ османската империя е даже причина, гдето тя бѣ малко досѣгната отъ събитията, които отъ началото на нашия векъ измениха участьта на толкова турски провинции. Обаче, нейното население, както видѣхме въ предидещите глави, често е зимало участие въ моралнитѣ борби на българите и отъ друга страна, всѣкога, когато тия последните са взимали оръжието, било за собствената си защита както въ 1885 г. , било за да се борятъ съ славянските братя за общото дѣло,

 

 

13

 

както въ 1876—1877, македонците се яамирали въ голѣмо число въ тѣхните редове.

 

Административно деление на Македония. Както е известно, тя се дели на вилаети, вилаетите на санджаци, санджаците на кази, а тѣ на нахии. На чело на вилаетите стоятъ валии, на санджаците — мютесарифи, на казите — каймаками, на нахиите — мюдюри.

 

„ . . . . На чело на нахията стои мюдюрътъ и неговия помощникъ, както и единъ съветъ съставенъ отъ 4 до 8 члена, избрани, отъ жителите, също тъй и двама—общински чиновници. Администраторите и съветниците на нахията трѣбва да принадлежатъ на вѣроисповѣданието на населението; ако населението е смѣсено,  всѣко исповѣдание има право на половината администратори, мюдюринътъ като принадлежи на болшинството, а помощникътъ на меншеството. Селата иматъ, за всѣка национална или рилигиозна община, кметове (мухтари) и мѣстни избрани съвети.

 

При валиите, мютесарифите и каймакамите се намиратъ съвещателни комитети, наречени административни съвети (меджлис-и-идаре). На тѣхъ предсѣдателствува управителятъ на околностьта, и са съставени, отчасть отъ членове, които иматъ за това право ( чиновници и религиозни началници — 7 въ съветътъ на влаиите [*] и 5 въ другите); тия последните се избиратъ по-равно измежду знатните жители, мюсюлмани и немюсюлмани; начинътъ на избираньето е нареденъ тъй щото управлението упражнява надмощтно действие върху избора на тия делегати; вижда се ясно, освѣнъ туй, че въпреки привидната безпристрастность, която е опредѣлила съставяньето на тия съвети, мюсюлманите притежаватъ въ всички случаи силно болшинство ( 9 противъ 5 въ съветътъ на вилаета, 7 противъ 3 въ другите).

 

Главнитѣ градове, които не се обйематъ въ нахии, притежаватъ една общинска администрация, съставена отъ единъ кметъ или прѣдсѣдатель (реизъ) и отъ единъ общински съвѣтъ съ 4 до 11 члена (меджлис-и-беледие).

 

Македония обйема Солунския вилаетъ, по-голѣмата часть отъ Битолския и Скопския санджакъ отъ Косовския вилаетъ.

 

 

*. 1. Началникъ на съдебната часть (наибъ), 2. финансовъ директоръ (дефтердартъ), 3. помощникъ на валията, 4. главенъ секретарь, 5. мюфтия, 6. архиепископъ или епископъ, 7. главенъ равинъ.

 

 

14 

 

[[ Солунски вилаетъ има 966.309 жит., 3 санджака:

Солун. санд. 528.889 съ 14 кази

Сѣрски „ 340.477 „ 8 „

Драмски,, 96.943 „ 3 „

________________

Скопски сан. 380.000 съ 8 кази

________________

Битолски вилаетъ има 838.384 съ 5 санджака:

Битол. санд. 326.687 съ 5 кази

Серфидж. „ 1 95.984 „ 6 „

Корчанс. „ 159.379 „ 4 „

Дебърски „ 99.780 „ 4 „ [*]

(Елбасан.,, 55.554 „ 3 „) ]]

 

 

Споредъ салнаметата на Солунъ и Битоля, населението на тия вилаети се распредѣля по слѣдующия начинъ между официалнитѣ народности, т. е. спорѣдъ вѣроисповѣданията:

 

 

Въ тая таблица цифритѣ на балгарското население съдържатъ само жителитѣ, които са влѣзли формално подъ екзархията; другитѣ християнски българи сѫ смѣтани като гърци, и помацитѣ са класирани съ мюсюлманитѣ. Не можемъ, слѣдователно, да се основаваме върху тия данни за да оцѣнимъ относителната численность на различнитѣ плѣмена, които населяватъ Македония; бѣше обаче интересно да ги наведемъ за да покажемъ, че въ тия два вилаета числото на българитѣ официално признати като подведомственни на екзархията, е значително еднакво съ числото на вѣрнитѣ на патриаршеската църква.

 

Нѣма да влѣземъ сега въ по-дълги подробности върху населението въ Македония, защото това ще разгледаме въ края на тазъ глава.

 

Съдебното устройство отговаря на административното дѣление: всѣкой вилаетъ притежава по една апелация, всѣкой санджакъ и всѣкоя каза по едно съдилище. Тѣ (апелацията и съдилищата) се раздѣлятъ на двѣ камари, едната гражданска а другата криминална; сѫдиитѣ могатъ да бѫдатъ мюсюлмани или немюсюлмани. Законодателството е подражано

 

 

*. 4-тѣ кази са Горни и долни Дебъръ, Матъ, Ракаларъ, отъ които само първитѣ двѣ влизать въ Македония.

 

 

15

 

отъ френскитѣ сборници (codes). Ho знае се, че у мюсюлманитѣ религиозниятъ законъ урѣжда голѣмо число обстоятелства и отъ гражданскиятъ животъ; едно специално законодателство съществува за такива случаи; нарича се шер'и, т. е. „споредъ закона." Съдилищата като прилагатъ религиозния законъ се състоятъ исключително отъ наибътъ на всѣка околия и работитѣ тукъ се разлеждатъ по единъ начинъ съвсѣмъ сумаренъ (повръхностенъ, на бърза ръка).

 

Въ извѣстно число случаи, именно за дѣла относящи се къмъ фамилията, женидбата, развода, наследството, църковното право е също така въ сила за немюслюманитѣ, които са тогава подсъдни на своитѣ религиозни началници.

 

Знае се, че църковнитѣ началници са въ очитѣ на турската администрация законнитѣ прѣдставители на своитѣ едновѣрци, тѣ официално се наричатъ милетъ-башии, въ своя кръгъ на дѣйствия.

 

Съществуватъ въ разнитѣ административни окрѫжни училищни комисии (ма’риф-меджлиси), но тѣхното дѣйствие се упражнява главно върху турскитѣ училища, които принадлѣжатъ на народности неимѣющи официални мѣстни началници, както е случая напр. съ българитѣ на повечето окрѫзи на Македония. Трѣбва да се забелѣжи при това, относително народното просвѣщение, че немюсюлманскитѣ училища сѫ още, тъй се види, поддържани исключително на разноски на частни лица или на дружества, а държавата не имъ отпуска нигде фондове за образованието.

 

Македония въ климатично отношение, е една отъ най-облагодеталствуванитѣ области на източния полуостровъ ; почвата е твьрдѣ плодна и произведенията ѝ извънредно разнобразни; южнитѣ растения, които въ България се обработватъ тв. ограничено, като памукътъ, маслината, портокалътъ, лимонътъ, напълно вирѣятъ, поне въ южнитѣ части на солунски вилаетъ; могло би даже да се пресади и шекерната тръсть. Лозарството е зело голѣмъ просторъ, но виното, както и въ България, обикновенно зле се обработва. Тютюнътъ се обработва почти всегде, също и афионътъ.

 

Обработената земя не представя повече отъ 1/5 отъ повръхнината на земята, отчасть поради угарьта, която оставя празни всѣка година 3/5 отъ обработваната земя. Произвожданието

 

 

16

 

на житата, ячменътъ, пшеницата, овесътъ, кукурузътъ заема 3/4 отъ работенитѣ полета.

 

Копринарството е особено важно за каазитѣ гевгелийска и воденска, пчеларството въ — Халкидика.

 

Горитѣ, които покриватъ почти половината отъ земята, даватъ сѫщитѣ произведения както и въ България: Солунския вилаетъ, въ това отношение, е единъ отъ най богатитѣ на турската империя.

 

На редъ съ земледелието, съ което се занимава най-голѣмата часть отъ жителитѣ на Македония, скотовъдството съставява важна частъ отъ источницитѣ на страната; въ високитѣ прѣдели на Битолския вилаетъ, особено, живѣятъ пастирски населения — отъ албанско или влашко племе. Кожитѣ и вълната доставятъ главнитѣ сурови материяли за мѣстната индустрия. Тази индустрия има главно за прѣдметъ както и въ България, да задоволи непосрѣдственитѣ нужди на населението, относително облѣклото, обущата, покривкитѣ. Извѣстно число фабрики съ парни двигатели, воденици, предачки, станове за памукъ или коприна, сапупени фабрики, табачни мануфактори, дистиларници, са направени въ Солунъ, Велесъ, Драма, Сересъ и Негушъ.

 

Македония е богата съ минерални складове, но само едно малко количество се експлоатира и то въ ограничени условия; отъ послѣднитѣ ще цитираме лигнитнитѣ рудници на серската каза, хромовитѣ на касандрийската и воденската кази, желѣзните въ казитѣ: неврокопска, разложска и кривопаланечка. Намиратъ се тоже по нѣкъде среброоловени и антимонови руди.

 

Македония е много по-малко облагодѣтелствувана отколкото България откъмъ съобщенията; освѣнъ че земята, ту планиниста, ту прѣсечена отъ езера, язове и реки, е сама по себе малко способна за згодни пътища, пътищата достъпни за кола са твърдѣ малобройни, понеже транспортите се извършватъ главно, за пътници както и за стоки, на конь или мъска.

 

Главните пътища са: ония отъ Солунъ до Сересъ и отъ Солунъ до Битоля прѣзъ Воденъ; ония които почватъ отъ Битоля и се упътватъ, на Югъ — къмъ Леринъ, Костуръ и Лариса (въ Тесалия), на Западъ — Елбасанъ прѣзъ Охридъ, и къмъ Янина прѣзъ Корча, на Северъ — къмъ

 

 

17

 

Скопйе прѣзъ Гостиваръ и Тетово и къмъ Прилепъ и Велесъ; най-сетнѣ тия, които излизатъ отъ Скопие, упѫтватъ се къмъ Стара-Сърбия прѣзъ Качанишкия проходъ, къмъ Враня въ Сърбия, и къмъ Кюстендиль въ България, тия два последни пѫтя се раздѣлятъ въ Куманово.

 

Македония притежава една само желѣзница, която и я преминава по всичката й дължина, и почти по срѣдата. Тая линия е дълга 362 км., отива отъ Солунъ до Митровица, има не пó-малко отъ 95 моста (отъ която 8 на Вардарь ) и 12 тунела. Построена е въ 1872; има 28 станции. Единъ клонъ отъ Скопйе, построенъ въ 1888 я съединява съ србската линия, и отъ тукъ съ Западна Европа.

 

Една нова линия, която ще свърже Солунъ съ Битоля е проектирана (вече прѣкарана. Прев.)

 

Но главно морския пѫть е оня, чрезъ който ставатъ сношенията на голѣмото пристанище на Егейско Море съ Западъ, както и съ другите градове на Истокъ; много морски компании, френски, английски, австрийски, италиянски, руски, гръцки и турски поднасятъ своитѣ услуги на Солунъ 2 или 4 пѫти на месецъ. Въ 1888 год. 4.450 кораба (отъ които 778 парни) са посетили това пристанище; относително параходите — английското знаме държеше първо мѣсто, френското — последно; 80% отъ корабите на платно бѣха турски.

 

Между многото достъпни места, които представяватъ извънредно изрѣзаните брѣгове на Македония, Кавалского пристанище, въ дъното на единъ широкъ заливъ, затворенъ отчасть отъ о-ва Тасосъ, е едничкото което притежава истинска търговска важность; нѣкои отъ корабите, които служатъ на Солунъ (между другите - ония на Messageries Maritimes) спирать тука за почивка вървейки къмъ Цариградъ.

 

 

II. Въпроса за народностите.

 

Македония заема едно пространство отъ 75.000 кв. Тя съ своето разпространение по брѣговете на Егейско Море, съ своето голѣмо Солунско пристанище, е за балканските държави една отворена врата къмъ Западъ; за нѣкои западни сили тя ще е, напротивъ, пъть къмъ Истокъ; разбира се, слѣдователно, че отъ врѣмето на голѣмите събития военни и дипломатически, които наново отвориха ерата на политическите, и териториалните изменения въ тая часть на Европа,

 

 

18

 

Македония е станала; за държавите непосрѣдствено заинтересувани въ източния въпросъ, една страна връзъ която се сипе на заръ злато, като на комарджийска карта, и навѣрно тя ще се обърне на ябълка за раздоръ.

 

Понеже въпросътъ е преди всичко националенъ въпросъ, ние ще влѣземъ тука въ нѣкои подробности пò-обстоятелни. Мъчно о, ние забелѣжихме вече това, да се даде точна смѣтка за численото разпределение на разните народи на Македония; показанията доставени отъ официални документи, понеже се отнасятъ изключително до вѣроизповѣданията, могатъ само да заблудатъ човека. Ето нѣкои отъ пресмѣтванията дадени въ географически съчинения или въ пътешествия.

 

 

Ето, въ таблицата споредъ съчинението на г. Верковить „Типографически и етнографически очеркъ на Македония", пропорцията, на трите главни народности въ разните каази. Г. Верковичъ, като е отъ сръбско-харватско племе, и като публикува въ Петербургъ 1889 г. предмѣтното съчинение, ни се чини че представя достатъчни гаранции за безпристрастность.

 

Това което излиза обаче несъмнено отъ тия статистики е, че голѣмото болшинство на македонското население принадлѣжи на славянското племе, пътниците Лежанъ, Бартъ, Ами-Буе, географите Ритеръ, Кипертъ, Елизе-Реклю — цитираме само незаинтересуваните въ въпроса автори — са съгласни по тоя предмѣтъ; Тоже нѣкои гръцки списатели, въпрѣки всички, за да защитатъ прѣвесътъ на своето племе, са измислили теорията за гърци българогласни, споредъ която македонците, като говоратъ български, ще са изцѣло или отчасть елини пославянени; тая теория неможе да се поддържа,

 

 

1. Славянски Миръ.

 

2. Търговски карти съ описателни белѣжки. Македония, 1888.

 

3. Отъ които почти 300.000 ще са мохамедани.

 

 

19

 

[[ страници 19-20 липсват ]]

 

 

21

 

Суданъ или Конго; при все това, тѣхния предмѣтъ се изпрѣчва доста често въ изучваньето на текущите политически въпроси, затова ни се чини полезно да поговоримъ за тѣхъ съ нѣкои подробности.

 

Доста бѣше трудно за сърбите да се заловатъ за тая работа, тъй като българите вече притежаваха положението; прѣчките само увеличиха ревностьта на шампионите (борците) на Сърбия, тъй щото тѣ наскоро достигнаха цельта си. При все че сме въодушевени съ еднаква симпатия къмъ двете славянски народности на полуострова, при все че уважаваме мисъльта, която кара сръбските писатели — за да приготватъ бъдещето развитие на своето отечество, истината ни задължава да обявимъ, че исканията на Сърбия относително Македония ни изгледа съвършено да се лишава отъ сериозни основания.

 

Защитницитѣ на сръбската кауза са прибѣгвали за помощь до доводи отъ всѣкакво естество, исторически, етнографически, политически. Въ историческо отношение, тѣ се опиратъ върху факта, че Македония съставлява часть въ XIV в. отъ Душановото царство. Веднага може да се отхвърли този доводъ; нѣма, наистина, ни една европейска държава, която да не може като възлиза малко или пò-вече въ историята, да изисква по сѫщия начинъ нѣкои провинции отъ своитѣ съсѣди. Но може съ сѫщия тонъ да се отговори, като се забѣлѣжи, че още отъ X в. Македония е принадлежала на българитѣ; много документи отъ гръцки произходъ признаватъ българския характеръ на тая область; имераторъ Василий II който разруши държавата на Западъ; България (която нѣкой сръбски автори искатъ да присвоятъ на своята народность) е називавъ отъ съвременитѣ хроници Βουλαροκτονος (българоубиецъ); и охридския патриархъ запази, подъ византийското владичество, титлата архиепископъ на България.

 

Етнографическия въпросъ е не пò-малко леснъ да се освѣтли; сръбскитѣ автори, прѣдъ общото съгласие на пѫтницитѣ да наричатъ българи славянитѣ на Македомия, можаха да ги наречатъ некомпетентни и да кажатъ, че не са могли да различаватъ истинското сродство на македонскитѣ диалекти; голѣмото разнобразие на диалектитѣ, подобностьта на двата езика — сръбския и българския — даватъ поне характеръ за възможность на тия твърдения; въ очитѣ на безпристрасния

 

 

22

 

наблюдатель, обаче, това утвърждение може всичко да направи съмнителни противнитѣ утвърждения, но не и да ги унищожи; нищо не ни задължава, наистина, да дадемъ пò-вече вѣра на прѣдложенията на г. Гопчевича, който обявява, че цѣла Македония е Сръбска до Солунъ, отколкото на прѣдложенията (assertions) на г. Верковича, който казва, че още и населението на Призренъ е Българско.

 

Трѣбва, най-послѣ, да не се придава исключителна важность на езикътъ въ въпроситѣ за националность; въ Франция, пò-добрѣ отъ всѣкъде другадѣ, знаемъ, че разликата на нарѣчията не прѣчи на общностьта на патриотическитѣ чувства: избраната доброволно страна е во нѣкога пò-мила отъ колкото оная, която се налага отъ происхождемието. Е, самитѣ сръбски списатели признаватъ, че ако нѣкой попита единъ македонецъ за родътъ му, той ще отговори: „българинъ съмъ". Ние имахме впрочемъ, въ прѣдидущитѣ глави случай да докажемъ, че македонцитѣ се бориха заедно съ българитѣ, и турскитѣ статистики признаватъ, че 450,000 жители отъ вилаетитѣ солунски и битолски са се присъединили къмъ Екзархията. Сърбитѣ като не можаха да направатъ всите тия обстоятелства съмнителни, потърсиха да преобърнатъ значението имъ по единъ начинъ подобенъ на оня на гърцитѣ, който посочихме пò-горѣ. Македонцитѣ, като се обявяватъ за българи, и като работатъ за общото дѣло съ българитѣ, били сърби, криещи своята народность отъ страхъ да не си навѣятъ притѣснения отъ турцитѣ. Ако да бѣше дѣйствително така, тия българи щѣха по необходимостъ да стоятъ мирни всѣкога и би се пазили даже да взиматъ участие въ вълненията, които бѣха въ полза на българскитѣ църкви; това участие имъ е костувало, наистина, поне толкова преслѣдвания, колкото името сърбинъ би могло да имъ нанесе; и послѣ, както справедливо забѣлѣзватъ българскитѣ писатели, защо това изменение на народностьта не е могло да досегне жителитѣ на Стара Сърбия, които имаха тъкмо толкова да се боятъ отъ турцитѣ, колкото и жителятѣ на Македония ?!

 

Както и да е, македонцитѣ, по тѣхното държанье въ въпросътъ на религиозната автономия и въ врѣме на сръбско-българската война, показаха, че се считатъ дѣйствително като българи и че знаяха и да останатъ такива.

 

 

23

 

Полѣзно е да се спомене, тоже, че бълг. народъ притѣжава три официални документи, които конститиратъ правата му върху Македония; тия документи, вече цитирани, произлизатъ, еднитѣ отъ суверена на османската империя, другъ единъ отъ прѣдставителнтѣ на великитѣ сили, третия отъ Руссия; тѣ са: 1-о фирманите отъ 1870 и 1872 които учрѣдиха Българската Екзархия, и ѝ присъединиха епархиитѣ велешка, скопска и охридска ; 2-о проектътъ за организацията на България, изработенъ отъ Цариградската Конференция въ 1876, проектъ който съдържаше въ софийския вилаетъ санджацитѣ скопски и битолски; 3-о Св. Стефанския договоръ, спорѣдъ който Македония, почти цѣла, влизаше въ границитѣ на Княжество България.

 

Мислимъ, че така — показахме сѫщинското положение на народноститѣ въ Македония. Нѣмаме, впрочемъ, никакъ намѣрение да отиваме пò-нататъкъ въ изложението си. Македония е турска провинция и чини ни се, че поддържанието на statu-quo-то е най-доброто за тая земя, както и за съсѣдитѣ ѝ; като се земе прѣдъ видъ положението на народноститѣ въ самата провинция и съ исканията отвънъ, излиза че исчезванието на турското владичество ще доведе, неизбѣжно, най-тѣжки конфликти между балканскитѣ държави, конфликти, въ които ще се намѣсатъ, безъ съмнѣние, велики сили. Наистина, въ България, нѣкои патриоти бълнуватъ за избавлението на тия земи, населени съ родни братя! нѣма съмнение, че това е тѣхно право, и не се пада на насъ френцитѣ да ги укоряваме за това; но можемъ да бѫдемъ сигурни въ това отношение, че мъдростьта, за която българскиятъ народъ толкова често е давалъ доказателства, ще земе връхъ и тука, и че Княжеството нѣма да отиде да компреметира резултатитѣ придобитѣ прѣзъ пó-вече отъ 12 години работа, за да се опита за завоювание, въ което то безъ съмнение ще срѣщне силни противници. За сега, Бьлгария търси да си привърне македонцитѣ по твърдѣ миролюбивъ начинъ: чрѣзъ разпространение на образованието се упражнява тѣхната пропаганда, която ще видимъ въ слѣдующия параграфъ; това поведѣние ще спечели за Българския народъ уважението на образована Европа [*].

 

 

*. Тука сме длъжни да протестираме. Г-нъ Ламушъ поставя много криво въпроса. Толкова, види се, го разбралъ. — Първо и първо, не е княжеството едничкото, което може да произведе смутове въ Македония, а, на първо мѣсто, самото население въ Македоння. Това население е отдавна привързано на България — още прѣди да сѫществува днешното княжество — това автора знае —, тъй щото ако днесъ младата, но осакатена българска държавица не прѣстава да се грижи за Македония, това го прави не за да си привърне нейното население, не за своя собствена користь слѣдователно, а просто да го просвѣти, да го повдигне умствено и нравствено; тя се рѫководи отъ много пó-хуманни, пó-висши идеали отколкото г. Ламушъ е можалъ да си го прѣдстави. Напраздно той хвали българската мѫдрость, за която билъ далъ толкова доказателства българския народъ. Ако нѣкои български патриоти (ние не знаемъ такива) бълнуватъ (кешки да е така!) за избавлението на тия земи, то това навѣрно не ще го праватъ само за удовлетворение на некакви национални честолюбия. Петвековно, ужасно робство е това, г-не Ламушь! Нашитѣ братя въ тази злочеста страна са се обърнали на илоти, на послѣдни парии въ Вашата цивилизована Европа, а Вие ни казвате: „поддържанието на днешното изложение е най-доброто за Македония"! О, горкò на многострадалния нашъ народъ ако продължава да бѫде все така мъдъръ — отъ страхъ да не би съ исчезванието на турското владичество да настанатъ нѣкои опасни конфликти за балканскитѣ държави! Като се осмелява този съчувствующъ намъ френски писатель да ни дава умъ, защо не ни каже единъ срѣденъ пъть, по който да тръгнатъ нашитѣ фанатазирани патриоти (ако да ги имахме!), които толкова бълнували за избавлението на Македония, та хемъ народа да е избавенъ отъ азиятщината, която сама отъ себе нѣма да прѣкрати върлуванията си, хемъ да не исчезне това магьосно блаженство, което пази Источния Полуостровъ отъ пожаръ — владичестото на Варваризма въ Европа? Ние, македонскитѣ бълнувачи, ще посочимъ г-ну автору, па и всѣкому, кой иска да знае нѣщо за насъ, ще посочимь на Берлинския Договоръ. Той е, който дава срѣдния пѫть; и ако самата Турция не пригърне едничкия този modus vivendi, както имате обичаи вие европейцитѣ да казвате, то безъ съмнѣние, не ще бѫдемъ ние, които да плачемъ надъ гроба на тая омразна намъ Турция, защото отъ нейния гробъ ще въскръсне цѣлата Св. Стефанска България.  В.

 

 

24

 

 

III. Българскитѣ училища въ Македония.

 

Умственното движение, което има за сѣтнини политическото възкръсвание на българския народъ, още отъ първитѣ години се почувствува въ Македония. Казахме, че около 1845 имаме 4 български училища въ тая страна. Създаваньето на Екзархията, като позволи централизацията на мѣстнитѣ общини, даде силенъ потикъ на славянското образование и му позволи да се бори почти съ сѫщитѣ орѫжия противъ гръцкитѣ училища.

 

Сега сѫществува подъ върховното управление на Екзарха една пълна училищна организация, която се простира по всички части на турската империя, на които населението е отчасть българско, т. е. въ Тракия и Македония.

 

Единъ учебенъ отдѣлъ е на чело на тая организация; натоварена е; между другото, съ разпредѣление помощитѣ давани отъ Екзархията. При архиереитѣ, натоварени съ епархиите, се намиратъ епархиални съвѣти, смѣсени отъ духовни

 

 

25

 

и мирски членове, на които са повѣрени административнитѣ, религиознитѣ и училищнитѣ работи на епархията; най-сътне народнитѣ общини посрѣдствомъ мѣстнитѣ съвѣти управляватъ първоначалнитѣ училища, поддържани, най-голѣмата часть, на разноски на жителитѣ.

 

Вънъ отъ дѣйствието на духовните власти, българските училища са подчинени на инспекцията на турскитѣ училищни комисии, които само даватъ официално потвърждение на свидетелствата.

 

Българското обучение обйема сега срѣдни, класни и първоначални училища.

 

На първо мѣсто е Солунската Гимназия, едно отъ образцовите училища на страната. Това учреждение подържано отъ субсидии на Екзархията и на Княжеството и отъ пожертвуванията на българските нотабили, притежава доста обширно и добре разположени здания, въ които живеятъ учениците, чиито родители не са въ града. Инсталацията относително обучението е твърде згодна; сбирките служещи за  уроците по физика, химия и естествената история са достатъчно снабдени.

 

Курсътъ на учението е разделенъ на 7 класа и обгръща всичките познания, които дава нашето срѣдно класическо обучение. Програмата обйема: религиозно въспитание, български и старославянски езикъ, философия, математическите предмѣти (съ дескриптивна, даже и аналитич. геометрия), всеобща история и география, естест. история, физика, химия, космография, рисувание, гръцки, латински, френски и турски.

 

Въ 1887 гимназията имаше 15 преподаватели, свършивши пó-вечето въ Русия, и 239 ученика, отъ всичките части на Македония.

 

Най-важната задача на Солунската Гимназия е да служи като учителска школа за произвежданье учащето тѣло на българските училища въ Македония.

 

Същата роль се испълнява относително женското образование отъ Солунската Девическа Гимназия. Тя насчиташе въ 1887 год. 63 ученички, раздѣлени на 5 класа. Обучающиятъ персонелъ се състоеше тогава само отъ 5 учителки, но най-важните предмѣти се преподаваха отъ учителите на мъжката гимназия, чиято библиотека и колекции са подъ разположение и на девическата гимназия.

 

 

26

 

Прогимназии или класни училища съществуватъ въ всички градове на Македония, които притежаватъ доста значително българско население. Тѣхната програма е приблизително тази на специалното срѣдно образование: френския езикъ, както и турския, се учатъ въ всички тия училища. Най-важните прогимназии са учредени въ градовете Скопйе, Велесъ, Щипъ, Прилепъ, Битоля, Воденъ. Споредъ статистиката, която имаме преде себе, и която е за учебната 1886-87 год., тия заведения са притежавали по 4 класа, съ по 4–5 или 6 учители и по стотина ученици (133 въ Скопйе, 106 въ Битоля, 531 въ 6-те училища заедно). Училищата въ другите 14 града, бѣха въ това врѣме напълно устроени и брояха само по 1 до 3 класа, и по 1 до 4 учителя. Най важните бѣха въ Охридъ (67 ученика), Сѣръ (30), Неврокопъ (26); Кукушъ (25). Цѣлата сума отъ ученици бѣше 263.

 

Женски класни училища имаше въ същото врѣме въ градовете Скопйе, Битоля, Прилепъ, Кукушъ и Воденъ. Числото на класовете и учителките се колебаеше за всѣко училище отъ 1 до 3, а числото на ученичките — отъ 5 до 27 (Прилепъ) и 40 (Битоля). Цѣлата сума на ученичките въ 1887 бѣше 119, заедно съ 22-те момичета, които следваха въ мѫжката прогимназия въ Велесъ.

 

Но, естествено, първоначалното образование е предмѣтъ на най-голѣми грижи на всичките представители на българския народъ, отъ селско-общинския съветъ до Екзарха.

 

Ние дължимъ на г. Шошовъ, главенъ секретаръ на българската Екзархия, за статистиката на българските училища, разпредѣлени споредъ главните административни деления (вилаети и санджаци) за учебните години отъ 1885/86 до 1888/89. (Вижъ таблицата).

 

Пропорцията на българските деца, които посещаватъ училището не е пó-голѣма отъ 11% въ Сол. вилатетъ, 15.6% въ Битолския вилаетъ, и 11% въ Скопски санджакъ; едно училище се пада на 450 деца въ Сол. вил., 360 въ Бит. вил., и 420 въ скопски санджакъ. Трѣбва да се забѣлѣжи, че въ много мѣста българските деца отиватъ въ гръцки училища.

 

Тия резултати ще се видатъ посрѣдствени, ако се зематъ въ абсолютна стойность; въ същность тѣ са значителни, защото са добити безъ никакво съдействие отъ турските ад-

 

 

27

 

[[ липсващи редове ]]

. . .

Турция.

 

Ние ще се спремъ върху последната чета. Въ нашия XIX векъ, който счита за пьрва длъжность на обществото — разпространението на образованието, мислимъ че не може човѣкъ да направи по-хубава похвала на българския народъ, освенъ като се покаже той като съставляющъ единъ цивилизаторски елементъ на источния полуостровъ и търсещъ да разпространи своето влияние чрезъ мирното о полезно разпространение на училището.”

 

*

 

Тукъ свършва белѣжките си г. Ламушъ. Видѣхме, че той не е заинтересуванъ за болното наше мѣсто. Казахме нѣколко думи по тоя въпросъ, но сега искаме да се повърнемъ пакъ и да се помъчимъ да отгатнемъ причината, по кото този приятель на истината, намѣсто да си издигне гласътъ за правата на Македония (които и са обещани преди 15-години, но нарочно занемарявани до денъ днешенъ), дава ни хладнокръвни съвети да не се тревожимъ много-много за поробената часть на отечеството си.

 

Какъ мислите, драги съотечественици, у кого лѣжи вината? Чудно ли ще ви бъде, ако ви кажеме, че сами ние сме криви за това? Ето какъ мислимъ ние:

 

Ние допустнахме щото въпроса за нашето плачевно състояние да се потуши, и намѣсто него да се подигне другъ, които за васъ нѣма нужда отъ повторно решение: намѣсто да протестираме противъ хитрото занемаряванье на Берл. Договоръ и противъ зулумлуците на нашите завоеватели, ние протестираме противъ сръбската и гръцка пропаганди; намѣсто да заглушимъ Европа съ своите викове: „свобода или огънь"!, ние сериозно доказваме, че не сме нито гърци, нито сърби. А това бѣ желанието на нашите неприятели. Така, едни нищо и никакви сръбски извѣяни Милосвичовци бѣха въ състояние да ни хванатъ за носъ и да ни кажатъ: „Стойте! Защо ви е свобода? Пó-добре е да видимъ първенъ що сте: преди всичко не е доказано, дали вие сте човеци, та после, ако наистина вие имате човѣшки образъ, ние можемъ

 

 

28

 

съ историята, етнотрафията и др. науки да ви докажемъ, че сте сърби, а не българи". И вие се поведохме по бръмбара! А бръмбара не завежда на добро мѣсто. Цѣли деветъ и повече години не се лутаме въ доказателства, залъгваме се съ играчки и вижь, че това занаятие ни се видѣ пó-приятно. Забравихме болките си.

 

Нашиятъ печатъ е нѣмъ за тия болки. Самитѣ македонци, които иматъ даже тая нахалность да се гордѣятъ съ името „емигранти" нехаятъ за своето отечество, частнитѣ интереси затъпили имъ нервитѣ, та станали поклонници на личния си рахатлъкъ. Какъ искате, г-да, единъ чужденецъ да страда за васъ, да ратува за вашата свобода, когато вие сами не сте въ състояние да почувствувате нито позорътъ на семействата си, нито болкитѣ отъ смъртнитѣ рани на братята си, нито гладътъ имъ, причиненъ отъ зулумкярското отнеманье насъщния имъ хлѣбъ — отъ устата.?! Чуете ли гласътъ на пролѣтата кръвь, която вика за отмъщение? А? . . . . .

 

Е, защо тогава не ни е приятно ако единъ Ламушъ или единъ Бераръ или другъ нѣкой ни каже: „добрѣ ви е подъ Турция, що се безпокоите! Турция не ви прѣчи да сте българи. Днесь ние това чекаме да ни кажатъ. Защо прочее кривимъ Европа, и я наричаме „блудница вавилонска" ?

 

Любезни единородци! Нашето спасение е въ орѫжието.

 

В.

 

Августь 1894.

София.

 

 

 

29

 

 

3. Една екскурзия по Македония. Посѣщение на нѣмската желѣзница отъ Солунъ до Битоля отъ Колмар-а Фрайеръ фондъ деръ Голц-а. (1894 г.)

 

(Продължение).

 

 

[[ страници 29-30 липсват ]]

 

 

31

 

нието на голѣми чифликсайбии въ Македония ще бѫде отъ голѣма важностъ и полза по отношение нагорното. Примѣрътъ отъ чуждестранни земледѣлци би билъ най-много полезенъ, както туй е вече явно въ долината на р. Вардаръ отъ примѣра на Нѣмскиятъ арендаторъ въ имѣнията на г нъ Цимер-а при Штоби. Нерѣшителностьта на Турското правителство противъ едно чуждо масивно прѣселение може да бѫде не безъ основно въ съображение на капитулациитѣ; прѣселванието на отдѣлни группи отъ опитни иностранни земледѣлци трѣбва само турското правителство да покровителствува, до колкото силитѣ му позволяватъ. Чрѣзъ туй може повече да се спомогне за подвиганието на земледѣлието и скотовството; отколкото чрѣзъ скѫпото устроявание на образцови чифлици и земледѣлчески училища. Скотоводството въ Битолската равнина можеше много повече да цъвне, понеже съсѣднитѣ планини съдържатъ безъ всѣко съмнѣние прѣвъсходни лѣтни пазбища.

 

Освѣнъ това, ако единъ пѫть равнината бѫде истощена, то пространството до подножието на платната е достатъчно за трудолюбивитѣ рѫцѣ. Културата сега вече захваща подобно на неотдавна наблюдаваното по Саккария и Карассу, бързо да се възскачва по стръмнината. Прѣди сичко напрѣдва лозата, която сички селяни въ груба форма достатъчно бързо обработватъ, овощарството би могло не помалко да се развие.

 

Отдѣлни мѣста въ Албания и Македония, както напримѣръ Тетово и Хрупища сѫ прочути още отъ старо врѣме по плодоветѣ си. За копринарството цѣлата страна е прѣвосходна; тютюня узрѣва въ Прилѣпско. Най сетнѣ има значително количество дърва и минерални богатства въ планинитѣ. На югъ се присъединяватъ малкитѣ равнинки отъ Екшису и Кайлари съ Битолската равнина, които се раздѣлятъ само съ единъ клонъ отъ Бичъ планина, която принадлѣжи на западната верига. Тѣ сѫщо сѫ подобни на другитѣ и не по-малко населени и обработени. Кайлярската мѣстность брой около 4000 жители. Двѣтѣ котловинки заедно съдържатъ около 600 квадратни километри.

 

Хенрихъ Бартъ, който посѣтилъ тази страна, написалъ едно описание отъ голѣма важность. Чрѣзъ Суровичево и Колджилари, като се искачилъ тамъ прѣминалъ прѣзъ лозята и полетата, видѣлъ важната мѣстность и се удостоилъ съ една

 

 

32

 

картина пълна съ удоволствие. Сѫщо и въ земледѣлческо отношение хубава е тази страна; прѣзъ сичкитѣ височини се вижда постоянно покритата съ снѣгъ глава на Олимпъ. Кайлари расположенъ на двѣ части имаше въ врѣме посѣщанието на Барта (есень 1862) 800 кѫщи; подъ управлението на Кайлери принадлежахѫ сичко 44 села. Понататъкъ той миналъ прѣзъ Ердомусли, едно красиво село съ стари дървета и съ кула на стопанина, и стигналъ до Кожани, малъкъ градецъ въ една глъбнатина съ хубави кѫщи и добрѣ уреденъ пазаръ. Мѣстната красива камбанария, на чиито платформъ се е въскачилъ, му се прѣдставила една величествена гледка на плодоносната страна. За чудо, въ Кожани се срещналъ съ жители, които знаяли нѣмски езикъ, понеже тукашнитѣ жители търгували съ Виена. По нататъкъ, дѣто желѣзницата стига градинитѣ на Мидаса, и се отварятъ отъ югъ и сѣверъ още и устията на двѣ плодородни долини, на югъ до Караферия, тази на Карасу, стария Халиакмонъ, и на сѣверъ при Въртокопъ, или близо до Воденъ, забѣлежителната область Мъгленъ, во турски Мегленъ, „мъглива страна".

 

Равнината на Карасу при Серфидже може да се прѣсмѣта на 800 кв. килм; тя е богата съ жито, церевица, сусамъ и бобови плодове. Трѣбва обаче да става тѣхното съобщение съ Караферия на право, понеже тя е отдѣлена отъ морето съ сѣвернитѣ продължебия на Олимпъ.

 

Мъгленъ е особенъ по видътъ си, една затворена за сега страна, нѣкогажъ се е намиралъ и подъ самостоятеленъ отъ държавата, и почти независимъ мѣстенъ князъ. За жалость, краткото ми врѣме не ми позволяваше да направа една екскурзия дотамъ, нъ Ханъ е посѣтилъ „Мъгленъ" отъ Воденъ и го описва въ своето съчинение „Пѫтувание по течението на Дринъ и Вардаръ" (стран. 260). Мъгленъ се състой отъ заключения мѣжду високитѣ планини Котелъ на рѣка Мъгленица, която, като тече отъ сѣверъ на далечъ отъ Въртоковъ, излиза отъ планината и се съединява съ рѣката която извира отъ Нисимското блато въвъ Енидже Вардарското езеро. Изворътъ на рѣката е слабъ и ме забѣлежителемъ, нъ понататъкъ горѣ още въ планинитѣ образува и той хубава равнина. Тя трѣбва да е май плодовитата въ Цѣла Македония и почвата тамъ е двойно и даже тройно поскѫпа отъ съсѣдната. „Много ниви даватъ три жътви въ годината. Климатътъ е

 

 

33

 

твърдѣ здравъ и въ всѣки случай изворната вода е, която е ключатъ на редката доброкачественость на земята.

 

„Ако разглѣда човѣкъ полето отъ ханътъ при Лукавецъ, то не може да се мисли за подобра гледка, тъй продължава Ханъ. Село до село се крие мѣжду дърветата. Почвата прѣзъ голѣмата часть отъ годината е зелена; планинитѣ, които затварятъ мѣстностьта се надпрѣварятъ съ нея по хубостьта, и се стрѣмѫтъ да станѫтъ стражари на тази прѣлесть".

 

На западъ се простира Каймакзоланъ и Ниче планима, на сѣверъ височиннтѣ отъ веригата на Кожухъ планина, „която прилича на отвѣсно исправена стѣна" а на истокъ отъ къмъ долината зѫбатата Паякъ планина; долината заедно съ нискитѣ склонове брои 800 квадратни километри. На югъ тя се затваря отъ оная верига, върху която се искачва желѣзната линия отъ Въртокопъ на горѣ и на която ний започвахми нашето скитание. Тукъ сѫ расположени 54 села голѣми и малки, отъ които на картитѣ сѫ означени само една твърдѣ малка часть.

 

Мъгленъ може да се счита още и като „Пиперова страна”; понеже едно отъ главнитѣ произвѣдения съставява червения типеръ отъ пиперки (паприки). Съ него се снабдява не само цѣлия полуостровъ, нъ сѫщо тъй и иностранни земи; и особенно се разнася въ значително количество въ Египетъ и Франция. Но при все това този артикълъ не достига съвсѣмъ чисть въ търговията, а примѣсънъ съ грахово брашно и червена пръсть. Фалшифициранието значи, е извѣстно сѫщо и въ Мъгленъ. За 1863 година Ханъ посочва едно общо производство отъ 265 000 оки. Сѫщо и бубеното сѣме вирѣе въ тази мѣстность. Въ 1863 год. въ времето на болѣстьта, когато и жътвата бѣше слаба мъгленско произведе 88 000 оки кожурци. Копринарството и днесъ може да бѫде доста значително по вдигнато.

 

Мъгленската область е доста забѣлежителна и въ етнографическо отношение. Въ срѣднитѣ вѣкове тя беше населена съ българи и императорътъ Василий Българоубиецътъ тадѣва предприе единъ извънределъ походъ, завладѣ главния градъ Мъгленъ, слѣдъ като се откараха вадитѣ и подкопахѫ стѣнитѣ, които го обикаляхѫ. Той изведе робе голѣмцитѣ и гарнизона, а прѣдаде жителитѣ плячка на солдатитѣ ся. По сетнѣ се преселиха въ тази мѣстнось власитѣ и тамъ засѣднали.

 

 

34

 

Турското владичество доведе тукъ юруцитѣ, които пакъ се дѣлѫтъ на два различни клона, първитѣ, фатихане или фатиханли, които съставлявали нападателната армия; другитѣ, коняритѣ дойдохѫ почти едно столѣтие пò-кѫсно. Българитѣ, които отъ попрѣди още се намирахѫ тамъ и се подчинихѫ, приѣха исляма, нъ и до днесъ още е запазенъ тѣхния езикъ, който тѣ говорѫтъ на единъ своеобразенъ диалектъ. Много по кѫсно власитѣ приѣхѫ исляма и то по примѣра на Българитѣ, когато и тѣхния собственъ епископъ прѣгарна Мухамедовото учение. Тѣ днесъ сѫ най фанатичнитѣ привърженици на полумѣсеца. Сѫщо и тѣ си запазили своя езикъ. Тукъ между съединенитѣ вече днесъ юрукски клонове, Българския и влашкия езикъ всè пакъ си останали чужди, тъй че въ тази малка мѣстность не по малко отъ три — или заедно съ извѣстния въ сѣки случай гръцки — се говорѫтъ четири разнообразни идиоми. Цѣлата страна до реформитѣ на Султанъ Махмуда бѣше подвластна на единъ Бей отъ фамилията на Циримъ Баши, който отъ землевладѣлцитѣ се счита като происходящъ отъ турскитѣ гази, които покорили страната. До прѣди 50 години никой чужденецъ не е рисковалъ да посѣти Мъгленската околностъ, тя живѣела сама за себе си затворена, както е и днесъ още горна Албания. Прѣслѣдванитѣ отъ самото правителство можали тамъ да намѣрътъ прибѣжище. Сега въ Мъгленъ вече се върви безъ опасность.

 

Вѣрно е, че произвѣденията на петьте плодородни ивици въ долината (включително съ Мидасовитѣ градини), които заедно обѣматъ 5200 квадратни километри, слѣдователво толкозъ, колкото обѣма третината отъ Саксонското кралевство, ще услужатъ на желѣзницата. Тѣхната плодовитость ще спомогне въ нужда да нахрани планинскитѣ погранични мѣстности. Нъ затуй пъкъ тѣ сами въ бѫдѫще чрѣзъ дърва и минерали и вмѣсто кожитѣ, които днесъ съставляватъ главниятъ износенъ артикълъ, чрѣзъ стадата, ще съдѣйствуватъ на износа.

 

Свърската на желѣзницата съ мѣстноститѣ които се намиратъ задъ нея тукъ ще съставлява важно значение!

 

Тукъ на западъ може да се причисли най-сетнѣ и албанския Дебърски санджакъ. Досегашната му свърска съ свѣта се подържаше чрѣзъ Скопската желѣзна станция на една 32 часова далечина; нъ пътътъ до Битоля ще има само 24

 

 

35

 

часове и притѣжава едно доста добро шосе. Дебъръ е единъ важенъ вѫтрѣшенъ търговски центъръ за цѣлата околность и годишно исхарчва единъ вносъ отъ 1500 тонове. Слѣдъ него дохождатъ, тѣзи части, отъ равнината, които се намиратъ близо на сѣверъ отъ Битоля, оная на гр. Кичева стария Сциртияна и Крушовската околии, които сега, както до сега и самата Битоля, са служехѫ при сношението, съ Градско, станция на Вардарската линия.

 

Подиръ туй нататъкъ дохаждатъ Струга и Охридъ, двѣтѣ важни мѣстности въ басеина на Охридското езеро, нѣкогашно главно мѣсто на българското господарство въ врѣмето на Царь Самуиля. Отдѣлно Охридъ споредъ твърдението на Биянкони има 16000 жители. Двата града носѣхѫ досега своя излишъкъ отъ жито на Албанския пазаръ въ Дебъръ. Само 12—14 часове отстои отъ Битоля и чрѣзъ едно добро шосе е свързанъ съ Битоля и въ бѫдѫще ще плащатъ данъкъ на новата желѣзна линия. Линията сѫщо тукъ срѣща и Рѣсенъ за 6–7 часове отъ Битоля и плодородния басеинъ на Прѣспанското езеро.

 

Сѫщо и южно албанския градъ Корча (Гйорджа) съ своята околия отъ богати села, която днесъ се сношава съ външния свѣтъ посрѣдствомъ пристанището Айа Кваранта което се намира срѣщу Корфу; ще прѣмѣсти сношението си съ Хлѣринъ, станция на Битолската желѣзница, която се намира на далечина отъ 14—16 часове. Корча брои до 9000 жители (споредъ Биянкови, а други извори придаватъ 12854 ж.) и ще бѫде добро тържище, което сега само получава единъ вносъ отъ 2000 тонове. Костуръ, во турски Кесние, и Крупища ще се сношаватъ, слѣдъ едно растояние отъ десеть часове, чрѣзъ станцията на Екшису. Числото на жителитѣ отъ Костуръ се смѣта на 10000 ж. Сѫщо Лапчища и Сачища, въ горната Карасуйска долина и Кожани се намиратъ още по на югъ, а и тѣ могѫтъ да се слѣдатъ, като мѣстности, които се впадѫтъ на експлоатацията.

 

Туй, тъй закръглено, се увеличава на една доста значителна мѣстность. Може да се смѣта нѣщо около 15000 квадратни километри, значи на еднаква голѣмина съ великото Баданско Херцогство или колкото половината отъ пруската провинция Померания. Установяванието числото на населението е мъчно за туй, че разграничаванието на мѣстностьта за

 

 

36

 

експлоатация, не се съвпада съ административното разграничение. При туй показанията на едни съ други се различаватъ твърдѣ много. Въобще населението е рѣдко, изобщо гѫсто, само въ плодороднитѣ полета и по рѣчнитѣ долини. Срѣдно се пада по 30 души на квадратенъ километъръ, тогава се пада на експлоатационната мѣстность крѫгло число 500 000 души и тази оцѣнка въ всѣки случай не ще бѫде много прѣувеличена, тя може даже по ниско да стои отъ самата дѣйствителность.

 

    (слѣдва)

 

---

 

 

4. Ангелъ и демонъ

 

I.

 

На райски двѣри ангелъ нѣженъ,

С’ глава наведева се спрѣ,

А демонъ мраченъ и метеженъ

Надъ адска бѣздна пролѣтѣ.

 

Духътъ на злини, на съмнѣнье

На чистий духъ очи си впи,

И пламъ отъ тайно умиленье

В’ душа си смѫтно осѣти.

 

О ти! що сяешъ в’ небесата,

Прости, че в’ тебъ се ази взрѣхъ;

За обичь имамъ дѣлъ в’ душата —

Не всичко азъ в’ свѣтътъ прѣзрѣхъ.

 

София 18 24/II 94 г.

 

 

---

 

 

5. Статистически свѣдения за Македония и Одрински вилаетъ, заети отъ кн. „Матеріалы для статистики Болгаріи, Тракіи и Македоніи” отъ В. Теплова.

 

 

„Въобще не е лесна работа събиранието на статистически свѣдения; обаче когато става дума за нѣкоя отъ провинциитѣ на обширната Турска Империя, то тя е придружен съ такива трудности, за които нѣма понятие статистикътъ,

 

 

37

 

който се занимавалъ съ изслѣдванието на Европ. господарства". Така започва да говори В. Тепловъ на IX страница. Читателя знае за тия трудности и отъ други изслѣдователи, пъкъ и отъ собственнитѣ си наблюдения, за които нѣмаме прѣдъ видъ да говоримъ тукъ. Ще кажимъ само че В. Тепловъ при съставянието на материалитѣ си се е ползувалъ освѣнъ отъ пѫтешественницитѣ, които бѣха издали своитѣ трудове до 1877 г., въ която година е издаденъ и неговия трудъ, още и отъ турскитѣ салнамета (календари) и отъ писмени свѣдѣния получени отъ русскитѣ консули въ Евр. Турция; отъ екзархията и отъ Бълг. черковни общини. Источницитѣ, отъ които се ползувалъ В. Тевловъ не се съвпадатъ. Едни отъ тѣхъ иматъ за цѣль умишлено да заблюдатъ общественното мнѣние (салнаметата), други като сѫ черпѣли свѣдения отъ посторони лица не сѫ могли да узнаятъ истината или сѫ непълни (такива сѫ повечето трудове на пѫтешественницитѣ); затова В. Тевловъ най главно довѣрява на общинскитѣ свѣдения, но далечъ и тѣ сѫ отъ истинско точни свѣдения, и то само за християнското население, защото за немусулманското население Християнскитѣ общини не държатъ списѫци. Освѣнъ това той получилъ отъ общинитѣ свѣдения само за нѣкои каази, затова прави разни комбинаци за да дойде що-годѣ до истината и за онѣзи мѣста заселени съ Българи, за които нѣма свѣдения отъ общинитѣ. Понеже В. Тепловъ е издалъ труда си прѣзъ 1877 г. въ врѣме на освободителната война, когато Европ. Турция имаше по друго административно дѣление; то ний ще пазимъ старото распрѣдѣление само като туримъ на отдѣлно Скопски санджакъ, който влизаше въ Битолскя вилаетъ, и Джумайската кааза като я поставимъ въ Солунски вилаетъ, дѣто сега се намира (тя влизаше въ Софийски вилаетъ), а Аха-Челеби и Султанъ-ери — въ Одрински вилаетъ, които прѣди освобождението на България влизаха въ Пловдивски вилаетъ.

 

I. За Македония [1].

 

Македония административно е раздѣлева на три виляета: Солунски, почти цѣлия Битолски и пó-голѣмата часть отъ Скопския.

 

 

1. Виждъ „Землеописание на България и на съсѣднитѣ ней държави" отъ Миланъ Т. Радивоевъ (стр. 281).

 

 

38

 

Солунски вилаетъ се състои отъ три санджака: Солунски, Серски и Драмски. Въ Солунски санджакъ влизатъ слѣд. кази:

 

[[ Солунска, Карафериска, Воденска, Енидже-Вардар., Кукушка, Дойранска (Полан.), Струмичка, Кассандриска, Атонъ (Св. Гора), Тиквешка, Велешка ]]

 

Въ Серския санджакъ влизатъ каазитѣ:

 

[[ Серска, Зѫхненска, Неврокопъ, Разл. (Мехомиска), Мелничска, Петричска, Демиръ-Хисарска, Джумайска ]]

 

 

1. Въ Солунски санджакъ освѣнъ горѣизброенитѣ каази сега има още Гевгелииска и Лагодинска каази.

 

2. Населението въ Македония:

 

 

39

 

Въ Драмски санджакъ сѫ каазитѣ:

 

[[ Драмска, Ениджейска, Кавалска, Даридерска ]]

 

И така:

 

Битолския вилаетъ въ Македония, споредъ старото распрѣдѣление на земята, която влиза и сега въ този вилаетъ, имаше два санджака: Битолски и Корицки [1]. Въ Битолски санджакъ влизаха каазитѣ:

 

[[ Битолска [2], Прилѣпска, Флорин. (Лѣрин.), Егри-Бучукска, Сервиска, Охридска, Ресен. съ Пресбой, Кичевска ]]

 

Въ Корицки санджакъ влизаха каазитѣ:

 

[[ Корчанска, Костурска, Насличка, Колониска, Старовска ]]

 

 

1. По В. Теплова и Скопски санджакъ влиза въ Битолски вилаетъ, а Дебърско съвсѣмъ не влиза, но сега този санджакъ е присъединенъ къмъ Косовски или Скопски вилаетъ, а пъкъ къмъ Битолски вилаетъ е присъединенъ Дебърски санджакъ. Битолски вилаетъ сега се раздѣля на петь санджака: Битолски, Корицки, Серфидженски, Дебърски и Призрѣнски.

 

2. Сега Битолски санджакъ има 7 каази: 1) Битолска; 2) Прилѣпска; 3) Кичевска; 4) Охридска; 5) Лѣринска или Флоринска; 6) Старовска; 7) Кайларска.

Горицки или Корчански санджакъ има три каази: 1) Корчанска, 2) Костурска, 3) Колонска.

Дебърски санджакъ: 1) Дебърска, 2) Елбасанска, 3) Матъя;

Сервийски санджакъ: 1) Сервийска, 2) Анаселица, 3) Кожанска, 4) Гребенска, 5) Еласонска.

Призренски съ Тетовска кааза.

 

 

40

 

И така :

 

 

Въ Скопски санджакъ бѣха тѣзи каази:

 

[[ Скопска, Кумановска, Щипска, Радовичска, Крива-Паланска, Кочанска, Кратовска, Тетовска ]]

 

И така: Скопски санджакъ съ 210 347 нем. и 77 165 м., вс. 287 511 души.

 

Споредъ това ще получимъ:

 

 

 

II. За Одрински вилаетъ.

 

Одрински вилаетъ прѣди освобождението на България се състоеше отъ петь санджака: Одрински, Родоски, Калиполски, Пловдивски и Сливенски, отъ които двата послѣдни влѣзоха въ България, та оставатъ подъ Турция: Одрински, Калиполски и Родоски. Въ Одрински санджакъ влизаха каазитѣ:

 

 

1. Въ Скопски санджакъ сега не влиза Тетовска кааза, а влиза Орѣшовска.

 

 

41

 

[[ Одринска [2], Димотикска, Джерси-ергенска (Узунъ-Кюпрю), Хавсаска, Баба-ескиска, Лозенъ-градска, Бунаръ-Хисарска, Мустафа пашовска (Свиленъ-градска) ]]

 

Отъ Пловдивски санджакъ останаха въ Турция:

 

[[ Аха-челеби, Султанъ-иери ]]

 

Въ Радоски санджакъ слѣдующитѣ каази:

 

[[ Родостска, Визиска и Мидиска, Чорлув. и Ереклис., Лулебургаска, Хайребалска, Малгарска (Малградъ) ]]

 

 

Въ Калиполски санджакъ слѣд. каази:

 

[[ Калиполска, Фереджикска, Орша-Шаркейска, Кешанъ-Еноска, Гюмурджинска ]]

 

И така:

 

 

 

2. Казълъ-Агачъ влизаше въ Одрински санджакъ съ 17100 нем и 2562 м.

 

 

42

 

Заб. 1. Одрински вилаетъ сега се дѣли на шесть санджака: 1) Одрински, 2) Лозенъ-Градски, 3) Гюмюрджински, 4) Деде-Агачски, 5) Калиполски и 6) Родостски.

Въ Одрински санджакъ влизатъ каазитѣ: 1) Одринска, 2) Свиленъ-Градска, 3) Кърджалийска, 4) Димотичка, 5) Ортакюйска: 6) Еркенлийска, 7) Хафска.

Въ Лозенъ-градски санджакъ, 1) Лозенъ-Градска, 2) Търмовска, (Малко-Търново); 3) Люлебургаска, 4) Ахтаболска, 5) Мийдиска, 6) Баба-Ескийска, 7) Визийска.

Въ Гюмюрджински санджакъ: 1) Гюмюрджинска, 2) Султанъ-Ерска, 3) Аха-Челебийска, 4) Скеченска, 5) Егри-Дерска, 6) Дарѫ-Дерска, 7) Джебекска.

Въ Деде-Агачски санджакъ: 1) Деде-Агачска, 2) Суфуларска, 3) Енизеска.

Въ Калиполски санджакъ: 1) Калиполска, 2) Кешанска, 3) Шаркюйска, 4) Муркатска.

Въ Родостски санджакъ: 1) Родостска 2) Чорлянска, 3) Малградска, 4) Хаиреболска.

 

Заб. 2. Населението на Одрински вилаетъ споредъ М. Т. Радивоевъ (стр. 272) е: 748 500 ж., отъ които 352,600 българи, 180,000 турци, 175,000 гърци, 25,000 арменци, 13,500 евреи и 3,000 цигани.

 

 

Отъ изложеното се вижда че Одрински вилаетъ, въ сегашнитѣ си прѣдѣли, е ималъ около 905 х. души, отъ които около 635 х. д. сѫ немусулмани, а 270 х. д. мусулмани. Въ В. Тепловитѣ статистически материали има указано количество на българския християнски елементъ въ сегашния Одрински вилаетъ само за Лозенградска кааза, 63.5% отъ всичкото население, за Малгарската 47% и за Ферджикската 45%, а въ останалитѣ каази, какво е количеството на българитѣ, не казва: но знае се че българския елементъ въ Одрински вилаетъ бързо се увеличава и го има и въ Цари-градския санджакъ чакъ до стѣнитѣ на Цари-градъ. Това распространение на българизма не става, както искатъ да кажатъ гърцкитѣ шовинисти, чрѣзъ приеманиего на български езикъ отъ гърцитѣ (да ставатъ българогласни, вулгарофони), защото немислимо е да има такъво влияние единъ стоящъ пòдоло въ културно отношение народъ наспрѣмъ другъ, който стое по-горѣ, както сѫ гърцитѣ и българитѣ, а въ забѣлѣжителната плодотворителность на българската нация.

 

 

43

 

6.

 

 

Епиграмма.

 

За мигъ сàмо ли се спрѣшъ,

Прѣдъ сѫдбата безъ роптанье.

И изъ тъмата съзрѣшъ

Пламенното си желанье

Чувашъ викове „Мечтаешъ!"

 

Слушашъ ли в’ свѣтътъ на врѣдъ

Раздираѭще степанье,

И прѣдъ мѫкитѣ безъ четъ

Падашъ в’ мрачно отчаянье

Чувашъ викатъ ти „Страдаешъ!"

 

Скопие 18 3/III 94 г.

 

 

Нощь.

 

Нощьта е тиха, ясна

Зефирътъ нѣжно вѣй,

А славей, сладкогласна

Пѣсенчица си пѣй.

 

И звѣздицитѣ мили

Отъ нèбесния ширъ,

Погледъ си сяенъ впили

На малкий земенъ миръ.

И чуватъ тѣ тѫзъ пѣсень.

И тайно са шептѭтъ:

„Какъвъ пѣвецъ чудесенъ

Въвъ тозъ забравенъ кѫтъ.

 

„Каква мелодья жива,

Що небето не знай

Земята мълчелива,

В’ недра са тъмни тай.

 

„Нъ пѣсень са чаровна

Пѣвецъ не спирай ти!

Прѣзъ тишината гробна

Гласътъ тя некъ кънти!

 

 

44

 

„А тамъ въвъ вишинитѣ

Кат’ чуй небесний Царь

На земята злинитѣ

Ще прости тебъ въвъ даръ."

 

Лисъ

Скопие 18 23/VIII 94 г.

 

 

---

 

 

7. Гюлханския Хати-Шерифъ. [1]

 

Отъ 23 Шабанъ 1255 или 3 ноемврий 1839 г.

 

 

Извѣстно е на цѣлия свѣтъ, че въ първитѣ врѣмена на Османската монархия славнитѣ прѣдписания на Коранътъ и законитѣ на империята бѣхѫ правила отъ всички иочитани. За това държавата растѣше въ сила и величие и всичкитѣ поданници, безъ исключение, ползувахѫ се въ висша степень отъ благосъстояние и задоволство. Въ послѣднитѣ 50 години, подъ влияние на разни причини и събития прѣстанахѫ да се съгласяватъ съ свѣщенния кодексъ на законитѣ и проистекающитѣ отъ него правила и прежното могѫщество и благосъстояние замѣнихѫ се съ слабость и обѣднявание; защото, наистина, държавата изгубва здравината, когато прѣстане да пази законитѣ.

 

Тия съображения непрѣстанно се прѣдставлявахѫ на нашия разумъ и отъ въсшествието на нашия прѣстолъ, мисъльта за общото благо, за подобрение битътъ на областитѣ и облекчение на нашитѣ народи не прѣстава да бѫде единственната грижа. Географическото положение на Отоманскитѣ владения, плодородието на почвата, спобностьта и разумностьта на населението ни убѣждаватъ, че като се намѣрѭтъ дѣйствителнитѣ срѣдства, може въ нѣколко години да се достигнѫтъ тия резултати, на които ние съ Божия помощь се надѣваме. Затова испълнени съ вѣра въ милостьта на Всевишния и укрѣпени съ надѣждата въ застѫпничеството на Пророкътъ, ние считаме за необходимо да се стрѣмимъ, посрѣдствомъ новитѣ учрѣждения, да доставимъ на областитѣ, които съставляватъ нашата империя, благодѣянията на доброто управление.

 

Тия учреждения трѣбва да обгърщатъ главно три прѣдмѣта, а именно: 1) обезпечение за всичкитѣ ни поданници:

 

 

1. А. Убичини и П. де Куртель. Соврѣменное сестояние Отоманской Империй, стр. 203.

 

 

45

 

съвършенна безопастность относително тѣхния животъ, честь и имущество; 2) правиленъ способъ за распрѣдѣление и събирание на даждията; 3) сѫщо такъвъ правиленъ способъ за наборътъ на войницитѣ и опрѣдѣление срокътъ на службата имъ.

 

Дѣйствително, животътъ и честьта не съставляватъ ли висшето отъ сѫществующитѣ блага? Кой не би се рѣшилъ даже при всичкото отвращение на природата му отъ насилие, да прибѣгне къмъ него и съ това да поврѣди на правителството и отечеството си, ако неговия животъ и честь се намиратъ въ опастность? Напротивъ, като се ползува въ това отношенне съ пълна безопастностъ, той нѣма да се отклони отъ пѫтьтъ на вѣрностьта и всичкитѣ негови дѣйствия ще се стрѣмятъ къмъ благото на правителството и братията му. Ако не сѫществува безопастность за имуществата, то всички ще останѫтъ хладни къмъ призивътъ на господаря и отечеството; никой не ще се занимава съ подобрение общественното достояние, защото всѣки ще бѫде потопенъ въ собственнитѣ си грижи. Когато пъкъ гражданинътъ спокойно владѣе своята собственность отъ всѣкакъвъ родъ, той пламенно се прѣдава на работитѣ си, като се старае да расшири тѣхния крѫгъ за да увеличи собственнитѣ си ползи, той всѣкидневно чувствува въ сърдцето си увеличението на любовьта къмъ господарьтъ и отечеството си, прѣданность къмъ родината си и тия чувства въ него ставатъ источникъ на най похвалнитѣ дѣйствия.

 

Колкото се отнася до правилно установеното распрѣдѣление на данъцитѣ, то много важно е да се тури въ редъ тая часть, защото държавата, която, за защита на своята територия, е принудена да прави разноски, може да получава суммитѣ за подържавие на войската и за другитѣ нужди само посрѣдствомъ данъцитѣ отъ поданницитѣ си. Слава Богу, тия данъци отъ нѣколко врѣме насамъ, ако и да сѫ се освободили отъ бичътъ на монополътъ, който по напрѣдъ неправилно се смѣташе за источникъ на приходитѣ, нъ сѫществува още пагубнийтъ обичай, който може да доведе злополученъ исходъ и който се състои въ системата на откупътъ, извѣстенъ подъ названието илтизамъ. При тая система гражданското и финансово управление на извѣстна мѣстность се отдава на произволътъ на единъ человѣкъ, т. е. понѣкога подпада въ желѣзнитѣ

 

 

46

 

рѫцѣ на най алчнитѣ страсти, защото недоброжелателнийтъ откупувачъ грижи се само за собственната си полза. Затова необходимо е, щото въ бѫдѫще всѣки отомански гражданинъ да се облага съ даждия въ извѣстенъ размѣръ, съобразно съ имуществото и положението му и щото повече отъ това нищо друго отъ него да не се иска.

 

Така сѫщо необходимо е съ особенни закони да се установѭтъ и опрѣдѣлѭтъ расходитѣ за нашитѣ сухопѫтни и морски сили. Както казахме, защитата на държавата ако и да е важно дѣло и снабдяванието на войници за това и да е длъжность на всичкитѣ жители, нъ необходимо е да се утвърди съ законъ частьта, която се пада на всѣка мѣстность, като се гледа на исканието на обстоятелствата, и да се намали на 4 или 5 години срокътъ на военната служба. Защото събиранието отъ една мѣстность повече, отъ друга по малко число хора, отколкото тѣ могѫтъ да доставѭтъ, безъ да се обърща внимание на числото на народонаселението, причинява несправедливость и нанасѭ смъртенъ ударъ на земледѣлието и промишленностьта на страната, както и пожизената служба привежда въ отчаяние войницитѣ и съдѣйствува за намалявание численостьта на населението.

 

Съ една дума, безъ различнитѣ узаконения, необходимостьтъ отъ които по горѣ доказахме, въ империята не може да има сила, нито богатство, нито щастие, нито спокойствие; тя — империята — трѣбва да очаква това само при осѫществлението на тия нови закони.

 

Ето защо всѣки подсѫдимъ ще се сѫди публично по нашийтъ божественъ законъ, слѣдъ произвеждание на слѣдствието и испитванието и прѣдъ произнасянието на присѫдата никому не е позволено тайно или открито да погубва другиго посрѣдствомъ отрова или какъвъ и да е другъ способъ. Никому не се позволява да нанася оскърбление на честьта на когото и да би било. Всѣки ще владѣе своята собственность отъ всѣкакъвъ родъ и ще располага съ нея напълно свободно, безъ прѣпятствието на когото и да би било; така напр.: невиннитѣ наслѣдници на прѣстѫпникътъ не ще се лишаватъ отъ законнитѣ си права и имуществото на прѣстѫпника не ще се конфискува. Тия императорски льготи се распространяватъ на всичкитѣ ви подданици безъ разлика на вѣроисповѣдание

 

 

47

 

или секти; тѣ всички ползуватъ се съ сѫщитѣ права.

 

И така, отъ насъ е подарено на жителитѣ отъ империята пълно обеспечение на животътъ, честьта и имуществото, съобразно съ исканията на буквата отъ нашия свѣщенъ законъ. За установление на останалитѣ статии чрѣзъ събиранието просвѣтенитѣ мнения, нашия съвѣтъ на правосѫдието (увеличенъ съ нови членове колкото се укаже за нуждно) къмъ когото ще се присъединѫт въ извѣстни дни, по наше назначение, министри и сановници на империята, ще се събира съ цѣлъ да изработи опрѣделителни закони за обеспечение животътъ и достоянието и за распрѣдѣление на даждията. Всѣки въ това събрание свободно ще изложи своята мисьль и ще подаде мнението си. Законитѣ за установление редътъ на военната служба ще се обсѫбдатъ въ военнийтъ съвѣтъ въ зданието на сераскерата. Всѣки законъ, слѣдъ обсѫжданието му, ще ни се прѣдстави и ние ще го потвърдимъ въ началото съ нашата императорска рѫка за привежданието му въ дѣйствие и испълнение.

 

Понеже настоящитѣ установления иматъ за цѣль да приведѫтъ въ цвѣтуще състояние религията, правителството, народътъ и държавата, то ний се задължаваме нищо противно на това да не вьршимъ. Въ залогъ за вѣрность на нашето обѣщание, ние желаемъ, като помѣстимъ тоя уставъ въ залата, дѣто се пази достославната мантия на пророкътъ, въ присѫтствие на всичкитѣ улеми и сановници на империята, да принесемъ (на уставитѣ) клѣтва въ името на Бога и подиръ това да приемамъ такъва сѫщо клѣтва отъ улемитѣ и сановницитѣ на империята. Слѣдъ това всѣки отъ улемитѣ и сановницитѣ на империята, или което и да е друго лице за нарушение на тия установления ще прѣтегли наказание, съотвѣтственно на доказаната му виновность, безъ да се гледа нито на чинъ, нито на звание, нито на значението му. За това ще се състави уставъ за наказанията.

 

Понеже всичкитѣ чиновници въ империята получаватъ сега прилична заплата — а дължноститѣ, за които заплатата е още недостатъчна, ще се увеличи — то законътъ строго ще прѣслѣдва продажностьта на милость и длъжности (ришветъ, взятка), която се осѫжда отъ божествения законъ и съставлява една отъ главнитѣ причини за упадъка на империята.

 

 

48

 

Понеже горѣказанитѣ установления съставляватъ измѣнение и пълно подновление на стария редъ, то тоя императорски указъ ще бѫде обнародванъ въ Цариградъ и въ всичкитѣ мѣста на нашата империя и официално ще се съобщи на всичкитѣ посланници на приятелскитѣ държави които прѣбиваватъ въ Цариградъ, да ги поставимъ за свидѣтели на дарованията на тия установления, които съ Божията помощь ще прѣбѫдѫтъ навсегда.

 

Слѣдъ това да ни запази Богъ подъ свойтъ святъ и честенъ покровъ!

 

А всѣкой, който противодѣйствува на настоящитѣ установления, да бѫде проклѣтъ свише и за всѣкога да бѫде лишенъ отъ възложеното щастие!

[Previous]

[Back to Index]