(http://www.mediapool.bg/phorum/index.php?showtopic=49&st=720)

Милен (Feb 2 2005):
Тъй като си се грижа от време на време за темата, проверявам наличните постинги пък ако ще да трябва да ги пипам и с антисептични ръкавици.

Bicho (Jan 31 2005):
30.01.2005
Денеска во светонеделските гробишта во Битола, во организација на ВМРО Народна, беше опслужена панихида за помен на гемиџијата Павел Шатев, по повод 54-годишнината од неговата смрт.

Павел Шатев беше единствениот гемиџија од солунските атентатори во 1903 година, кој во револуционерната борба за самостојна Македонија бил и претседател на Президиумот на АСНОМ во 1946 година.

Како тогашен министер за правосудство, се залагал за ослободување на политичките затвореници, поддржувачи на ВМРО, за независна Македонија. Затоа бил уапсен од УДБА и осуден, а по 11-месечен затвор во Скопје, бил испратен во домашен притвор во Битола.

Одвоен од семејството и во целосна изолација, почина на 30 јануари 1951 година, а бил погребан само во присуство на неговите најблиски.

„Човекот кој претставуваше синоним на македонската борба низ вековите дојде на овие гробишта да биде закопан и повеќе од 45 години никој да не го познава гробот негов“, изјави Спиро Мавровски, претседател на ОК на ВМРО Народна во Битола.

На денешната панихида, покрај стотина локални активисти и граѓани, присуствуваше и дел од раководството на ВМРО Народна.

Вечна ти слава МАКЕДОНЧИШТЕ!!!

...

Съмишлениците, съидейниците и съучастниците на Павлета Шатев – солунскиот атентатор.
(по материали от "Убийство червено" на Христо Троански, от Коста Църнушанов и др.)

През октомври 1925 г. е създадена една синтетична организация – коминтерновска рожба с балканска окраска - ВМРО (обединена). Кръстник (в сицилианския смисъл на думата) й е Георги Димитров, по-късно известен и като Гошо Тарабата.Трима от шестимата учредители на (об) са комунисти – Димитър Влахов, Владо Поптомов и Христо Янков. Други двама са платени агенти – единият на сръбските служби – Георги Занков, другият – гемиджията Павел Шатев, на ОГПУ. На учредяването във Виена присъства разбира се и седмо лице – Соломон Голдщайн с псевдоним Черски, резидент на гореспоменатото ОГПУ в австрийската столица. И така, Павел Шатев става член на ЦК на ВМРО (об) и по време на Втората световна война изпълнява конспиративни задачи възлагани от Москва. Арестуван е от българската полиция и след иззряден съдебен проес във военно временни условия е осъден на смърт като комунистически конспиратор. Спасява го великият ресенчанец Симеон Радев, който пише на Царя молба за снизхождение и завършвва с думите: «Не забравяйте, Ваше Величество, че и султанът го беше осъдил на смърт, а е още жив.»

За ролята на Шатев в следвоенно Скопйе няма да се впускам в подробности, ще кажа обаче, че е бил «само» член на АСНОМ («Народното» им комунистическо събрание), а не негов председател, както пише Оня. Като дисциплиниран коминтерновец Павел Шатев провежда партийната линия без външни признаци на колебание. За разлика от други лидери на новата съюзна република Македония като Методи Андонов – Ченто и Панко Брашнаров (изтребени по-късно от Тито-Темпо) някогашният гемиджия не се застъпва за осъдени от сърбоманските съдилища «бугараши», «сотрудници на окупаторот» и пр. Напротив, той се гордее с броя на осъдените патриоти (които за него са първо фашисти, а чак след това сънародници). В доклад пред Нар. събрание на Македония на 17.04.1946 г. той съобщава, че съдилищата си вършели блестящо работата. Само за девет месеца правораздаването, в което били включени 80 съдии и 1768 заседатели (всички те били «политически лица, ползващи се с доверието на компартията») решило 17 422 дела срещу врагове на народа. Мисля си, че това е своего рода рекорд в световната юридическа практика...

Чак когато Павел Шатев забелязва, че терорът се развихря не по класов, а по национален признак - напълно в духа на изпитаната през десетилетията кървава сръбска традиция - старият бунтовник у него се събужда (е, разбира се и дрезгавият глас на Коминформбюрото от Москва ще да е изиграл известна роля в тази метаморфоза). Чрез дипломат в българското посолство в Белград Павел Шатев се жалва на Георги Димитров: "...В Македония се води една борба против българите и българофилството; всички, които по един или друг начин изразяват симпатиите си към България, са гледани с лошо око и към тях се хвърля едно подозрение, че са сепаратисти, михайловисти, фашисти. Всички македонци, дошли от България, които бяха оставени след освобождението на Македония като чиновници, офицери или пък на частна работа, си отидоха един по един, защото върху тях е упражняван голям тормоз, който правеше невъзможно оставането им. Известни ни са случаите и неоснователните масови разстрелвания, които станаха във Велес, Битоля и Щип..."

Това писъмце бързо става известно на сръбската ДС наречена УДБА. Любопитен, но доколкото знам, неизяснен, е въпросът, дали българският дипломат в Белград го е препратил на сръбските си работодатели или работата е свършил самият берлински подпалвач Георгий Михйлович...

Изпаднал вече в немилост Павел Шатев пише през 1948 г. изложение за положението в Македония до съветското и българското ръководства. В 14 точки той разкрива пълната картина на терора в Македония. Пише, че «...наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП биват смятани за "несъзнателни и българофили"...»

Тук вече прошка няма. Поставят стария революционер под домашен арест в Скопйе, обвиняват го (за жалост с доста голямо основание), че работи за съветското разузнаване. Оставят го без средства. Откарват го в Битоля и го държат (69 годишен старец! ) при пълна милиционерска изолация. На 30 януари 1951 г. го намират умрял на битолското сметище.

Толкова за живота на една трагична фигура от нашата история.

Фигура, която като по поръчка днес ни помогна да разберем по-добре същността на една сегашна креатура на Москва и на филиала на някои московски служби.
 

[Back]