Отново за Владо Куртев

(http://www.mediapool.bg/phorum/index.php?showtopic=49&st=760)

Милен Радев (Jun 8 2005): Отново от книгата на Христо Троански - версии за гибелта на водачите на ВМРО, Атанас Пашков, Жоро Настев, Владо Куртев и други техни другари, които на процеса започнал на 17 август, както това е прието при болшевиците отсъстват от залатаи са осъдени "задочно", тъй като са "в неизвестност". Версии, които карат четящия ги и днес да настръхне:

...

Ветеран на Организацията, Владо Куртев е бил четник на войводата Добри Даскалов, участвал е многократно в битки с турския аскер, между които и в знаменитото сражение на връх "Ножот" - на 1 юли 1907 г. През Балканската война отново е четник - в авангарда на освободителните български войски на юг от Рила, а през Първата световна война се сражава при Булаир и Одрин, при "Завоя на Черна", при Тутракан. Шест пъти раняван, той е кавалер на шест ордена за храброст, включително и на златния, първа степен. Завършил история и география в Софийския университет, след войните Куртев е гимназиален учител в Кюстендил; от 1927 г. става пунктов началник на ВМРО в града, а от 1932 г. е член на нейния централен комитет. Той е инициаторът на акцията за спасяване на българските евреи през 1943 г, оглавена от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.

Непроверимо е предположението, че Куртев е препратен от Главинчев на югославското УДБ. Същото се отнася и до Атанас Пашков, макар че служител на МВР, познат на семейството му подхвърлил веднъж, че дори имало отдавна изготвено писмо до бащата и майката на "безследно изчезналия", което трябвало да удостовери: "Вашият син го предадохме в Скопие по тяхно искане". Комунистите са майстори на слухове, вдъхващи надежда. Докато я поддържат с измислени от тях версии, близките на потайно избитите могат само да се съмняват, но не и да посочат убийците. А когато мине време и надеждата съвсем закрее, за да се настани на нейно място примирението с "неизвестността", тогава проблема разрешава перото на безчувствения администратор: "... Евентуална дата на смъртта - датата на задържането - 8 юни 1946 г." Така пише в смъртния акт на Атанас Пашков, макар че 27-годишният мъж с диплом за висше юридическо образование е бил следствен поне до 24 юни в Дирекцията на милицията.

Едва през 1993 г. вдовицата на Пашков - Христина научава страшната истина: "Преди няколко месеца синът на един протогеровист, Христо Малинов, ми разказа, че една вечер след като си пийнал Тома Трайков, който се беше настанил да живее в нашия апартамент, му се похвалил, че арестуваните на 8 юни в София ръководители на ВМРО натоварили на камион, закарали ги отвъд Горна Джумая високо в Пирин и той им рекъл: "Порадвайте се сега на Македония!" После взривил камиона".

Близък до този вариант разказва Аглика Маркова, дъщеря на Йосиф Марков и балдъза на Коста Ризов: "През 80-те години от познати чухме, че Тома Трайков се хвалел на разпивка как натоварил на един камион белязаните жертви; откарал ги на височините над Кюстендил, полял камиона с бензин, "па драснах една клечка и им казах "ха, нагледайте се сега на Македония"... Без да назовава източника си, Маркова довършва преразказа си с три разтърсващи изречения: "Баща ми Йосиф Марков е бил нарязан на парчета от Лев Главинчев. На смъртния си одър (садистът умира от скоротечна атеросклероза на 20 август 1970 г. - бел. авт.) това създание, което заради сатанинските му престъпления не трябва да наричаме човек, в бълнуването си изреждало подробности... Лекарят помолил медицинската сестра да излезе, за да не слуша"...

Дали са докладвали на Димитров, че указанието му "да се ликвидират безшумно и без съд група от пет-шестима македонски терористи" е изпълнено със значително превишение на спуснатата от него бройка?!

...
 

[Back]