ОТСТЪПЛЕНИЕТО

3.

Устието на Раклишкото дефиле се тъмнееше от хора. Нагоре балканът се стесняваше в тъмен и стръмен проход, а в низината, дето се зеленеят старите керемиди на две воденици, високи ридове заграждат като подкова обширно пясъчно корито, дето планинската река се е разливала през време на наводнение. От край до край, дори и по самите ридове, се бяха натрупали хиляди, десетки хиляди войници. Нямаше педя земя свободна, никой не можеше да се провре навътре, каквито и усилия да правеше. Един до друг, бавно, сантиметър по сантиметър, като многохилядна тълпа, която е заприщила улиците.

Пехотинци с номера на разни полкове; ординарци с куфари и чанти; военни свещеници на малки, слаби кончета; бежанци след претоварени магарета; плачещи деца, жени с пеленачета на гърба; пионерни кола с лодки и понтонни материали; товарни коне с чували хляб; генералщабни офицери на хубави коне с нови жълти седла, с бинокли и целулоидни мапи на шията.

Отначало ротите се очертаваха в правилни колони, вливащи се в множеството като реки в море. Но командите бяха немощни — тълпата поглъщаше всички, разбиваше реда и дисциплината, откъсваше войника от офицера, началника от подчинения. Някои се опитваха да задържат поне малки групи около себе си. Те вървяха напред и викайки „Насам! Насам!, избираха място между облите блокове, довлечени от буйната река. Но скоро се усещаха изолирани — и млъкваха, тръгнали напосоки, влачени от общото движение.

От една издигнатина можеше да се види назад цялото устие на прохода. Краят на тълпата се губеше в полето до водениците. Една безумна заповед, да се съберат всички до водениците на Раклишкото дефиле в един и същ час, бе натрупала в това малко място цялата Четвърта армия. Полковете, които заемаха едно пространство повече от 60 километра — от Криволак до Кочани — сега стояха един до друг, размесени, разнебитени, изплъзнали се от ръцете на началниците. Те стройно бяха настъпвали към Криволак, Богослов и Ежовица, бяха отместили сърбите, бяха видели Вардара.

И неизвестно защо, без да бъдат разбити, те в една нощ напуснаха превзетата земя и се трупаха сега в тесния пролом, безредно бягайки на север. Какво става по другите фронтове? Победени ли сме? Или правим някакъв обход? Необходимо ли е това? Има ли далечна цел?

Трепет и злорадство, насмешка и отчаяние — злост, злост святкаше в очите на войниците. Скритни, студени, недоверчиви, те отлъщат ледените пламъчета на бунта, развихрил се в душите им. Заплашително-угрозяващо стърчеше дулото на пушките им и в тежките паласки куршумите чакаха часа на отплатата.

Сякаш еднички офицерите бяха виновни за страшната напаст: техните пагони, сабята, бялата кокарда дразнеха с отличието си, като да бяха белязани знаци на насилие, съдбоносни грешки и отговорност.

И поглеждайки упорито-презрително, войниците минаваха край офицерите със затаена, неизбухнала злоба, готова всеки миг да се разрази в жестокост.

„От кой полк си бе? — пита войник съседа си, съблякъл куртката.
„От никакъв полк. Няма сега полкове!"
„Не, кажи — ще питам нещо."
„Бях от 23-и, но сега не съм."
 „Не си ли виждал войници от 12-и полк?"
 „Върви, върви! Гледай си пътя! Ще ги намериш в България."

Друг се намесва:

„Гърците стигнали до Струмица. Командували ги французи. Разправят, че имали много артилерия. А нашите бягали към границата."
„Балкана бабам, балкана!"
„Мама му стара, накъде ли ни водят..."
 „Накъдето ни видят очите. Право към село. Който иска, нека се бие. Не се бийвам, та ако ще да ме застрелят." „А! Кой ще застрелва сега! Смеят ли!"

И офицерите слушат тия страшни задявки, които се отнасят за тях, и вървят мълчешката, навели глави.

Проходът става все по-стръмен и по козите пътеки из урвите на планината войска и добитък се ниже в зиг-загни ленти над тъмната и бучеща бездна. От време на време там се сгромолясва натоварен с патронни сандъци кон: в пропастта се въргалят в неправилни кръгове опънатите му като тояги нозе.

„Хой-хоооо!" — еква хор от жестоко-весели гласове. Нестройно запукват пушки.
„Ха-ха-ха-хууу..." — подема ехото, разлюляно в усоите като свиреп смях.

... .Бавно, бавно пълзеше към върха Четвърта армия.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]