Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан

Мария Калицин (прев.)

 

ПИСАНИЕ ЗА ВЕРСКИТЕ БИТКИ НА СУЛТАН МУРАД СИН НА МЕХМЕД ХАН

 

1. Вътре се разказва за козните на истанбулския владетел  (14)

2. Вътре се разказва за поведението на Караманоглу  (18)

3. Разказва как владетелят-проклетник написа писмо на Унгурус и започна да действува  (25)

4. Султан Мурад хан заповядва общ сбор на войската и тръгва срещу неверниците  (34)

 

 

        28 реджеб и мюреджеб, година 848 [#]

 

 

В името на всемилостивия Бог! Слава на Аллаха - господар на вселената! Нека той благослови и поздрави нашия господар Мохамед и всички негови роднини и сподвижници!

 

Благодарности към Създателя на света, който тласна божиите раби - мюсюлмани по пътя на богоугодната война за вярата, към тяхното безспирно възвисяване. "Колко малки отряди с милостта на Аллаха са побеждавали по-многочислени от тях!" [*] Величавият смисъл на този драгоценен стих е, че великият и славен Бог помага на малцината да вземат връх над мнозинството. Дори и най-нищожните, подкрепяни от неговата милост и благосклонност, повалят в прашната земя стотици хиляди разгромени неверници и ги разпръскват.

 

И още, нека искрените приятели, които ще ползуват тази хубава книга, поменат с добро сиромаха, станал причина да се съберат разхвърляните листове и да се напишат тези, пълни с несъвършенства, редове.

 

Стих:

В този тленен свят Мурад

 доброто свое име е прославен!

Спечели го в богоугодна бран,

да бъде като него всеки и всегда!

 

А на блаженопочиналия султан Мурад, син на Мехмед хан, станал причина за написването на тази

 

 

#. 10.ХI.1444 г. На тази дата по мнението на анонимния автор се е състояла Варненската битка.

 

*. Цитат от Корана, сура II /Крава/, стих 250.

 

13

 

 

несъвършена книга, нека Аллах да отреди най-хубавото място в рая, което той е заслужил заради голямата си справедливост, и да благослови свещения му лик.

 

Разказват, че в 846-та година от преселението на Пророка [*], по времето на блаженопочившия велик падишах Мурад хан, той поиска да изпрати любимия си син Мехмед да завладее Сарухан. Тогава изпрати на принца някой си на име Кассабоглу Махмуд бей и Нишанджъ Ибрахим бей, даде му туг и знаме, тъпан и отличителни знаци, повери му земята Сарухан и като го посъветва и поучи, изпрати го към Сарухан. А принцът рече: "Заповедта принадлежи на моя повелител!" Развя тугове и знамена, заби тъпана, отправи се към земята Сарухан, по живо по здраво влезе там и като се съветваше с двамата си възпитатели, той се залови да гледа делата на бедните и слабите. Под щастливото покровителство на принца се успокоиха и улема, и праведници, и бедни, и богати, та се възцари спокойствие.

 

 

1. ВЪТРЕ СЕ РАЗКАЗВА ЗА КОЗНИТЕ НА ИСТАНБУЛСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

 

Безверният проклетник, когото зовяха владетел на Истанбул [**], един прекрасен ден се поразмисли и си рече: "Този Османоглу не стои в собствената си страна, ами пристигна, сложи крак в Румелия, превзе сумата градове, а сега пък като отне и Едирне,

 

 

*. 1442/1443 г.

 

**. Византийския император Йоан VIII Палеолог /1427-1448 г./

 

14

 

 

се пъхна под самия ни нос. Не усетим ли какво тъкми, нищо чудно и ние да си изпатим. Щом е тъй, добре ще е ведно с унгуруси, поляци и чехи да пораздразня този тюрк. А тръгне ли Османоглу, аз ще съм готов, ще изляза, ще измъкна из ръцете му Едирне и цалата земя на Румелия ще стане моя!" После привика при себе си попове, банове и митрополити. След като се събраха и поразговориха, те решиха да отидат при безверния проклетник именуван Римски папа [*], да му поверят хала си и като се допитат до него, каквото празнодумство той издума, да го послушат.

 

Владетелят-проклетник стъкми големи платноходки, натовари върху им всички попове и монаси и потеглиха.

 

Един ден известиха Римския папа: "Истанбулският владетел идва да те посети!" Тогава онзи се разпореди, та де що имаше попове и монаси всички отидоха и при светлината на запалени свещи, кадейки тамян, срещнаха владетеля и го настаниха. После владетелят стигна до кочината на Римския папа, положи лице на земята, свали шапката от главата си, целуна мръсната ръка на папата и застана срещу му. Тогава свинята, именуван Римски папа, повдигна главата му и го почете. После владетелят-проклетник положи пред Римския папа своите дарове. Той тъй богато, обдари и папата, и монасите, и поповете, та чак ги удави във филори.

 

Тогава Римският папа каза:"Сине, владетелю, какво е желанието ти? Кажи да чуем!"

 

Владетелят заговори: "О, величие на нашата вяра! Османоглу не си стои в своя Анадол и в своята Бурса, а тури крак в Румелия. Завладя и София, и Филибе, и Едирне, и още много земи и страни.

 

 

*. Папа Евгений IV /1431-1447 г./

 

15

 

 

Разруши и съсипа църквите ни. На много от тях махна камбаните и кръстовете, а на мястото им издигна минарета. Някои от тях превърна в масджиди, а други - в медресета. Отне дъщерите, синовете и жените на християните и ги обърна към неговата вяра. А от мъжете им - някои посече, някои превърна в оковани роби. Подобни злодеяния са горест на душата ни, та затуй те молим да посъветваш и склониш всички крале на християнския свят. Нека вкараме в пътя тези Османовци, нека ги изтикаме из земите си, нека обърнем месджидите и медресетата им в църкви, че дори и в кръчми. Нека развалим минаретата, които стъкмиха, и да окачим камбани! Пуснем ли тези тюрки на воля, ни аз ще остана в Истанбул, ни унгуруският крал ще остане, ни полякът и чехът ще останат. Всичко ще бъде разрушено и погубено, а коренът на християнството ще бъде изтръгнат. Нима не видя какво сториха те на този велик крал Деспот? [*] Измъкнаха му из ръцете земята и страната и той остана презряно нищожество между кралете. Сега ти си достойнството на цялото християнство, ти си най-великият в нашата вяра. Предупреди, напомни и посъветвай всички християни и крале, защото не е мъдро по твое време да бъде загасен огънят на христовата вята!" Каза това и млъкна.

 

Като чу тези думи на владетеля и проумя, че се

 

 

*. Като бърка титлата "деспот" с лично име анонимният автор всъщност има предвид последния владетел на средновековна Сърбия деспот Георги Бранкович /1427-1439; 1444-1456/, наричан в османските наративи най-често Вълкоглу или Вукоглу. Вероятно тук се имат предвид събитията около падането на Смедерево /1439 г./ под ударите на османците и прекратяване самостоятелното съществуване на сръбското деспотство.

 

16

 

 

надигат големи бъркотии, този проклетник, именуван Римски папа, от своя страна веднага заповяда, та поканиха и призоваха унгурския крал, [*] краля на име Деспот и всички останали. Тозчас се написаха послания и се разпратиха на всички посоки. Когато споменатите проклетници бидоха поканени, всички се надигнаха и пристигнаха при Римския папа. Щом се събраха, те попитаха какво-ще им бъде заповядано. Сатаната, наречен Римски папа, размърда езика си и взе да ги наставлява: "Не се ли срамувате от светия Исус? Ами не се ли страхувате от Светия дух? Да не би пък Афруз, Яндулуз, Мандулуз, Мартулус като ви погледнат в лицето, да ви се притекат на помощ? Ако и сега някой от вас се опълчи срещу приготовленията на владетеля, откаже да подкрепи делото, не постъпи ли както му е заповядано, нека се махне от нашата вяра! Няма да има вече за него благосклонност от Светия дух! Ще се отвърне от него и Патреман! Така да знаете! Правете, струвайте, но да изхвърлите Османоглу от Румелия. Пък после като починат войските ви, след като овладеете неговата Бурса, стъпка по стъпка подчинете всички земи чак до свещения Кудюс. Разрушете минаретата и джамиите им, [нека Аллах да прости!] закачете на местата им големи камбани, запалете няколко свещи, а вътре окадете тамян! Да ви видя да служите на христовата вяра! Ако направите каквото ви казах, Светият дух ще бъде доволен от вас, а Патреман Яндулос ще ви помогне!" [**]

 

 

*. Владислав III Ягело, крал на Унгария и Полша /1440-1444/.

 

**. Всъщност от включената във Флоренция уния между папата и византийската православна църква през 1439 г. било не по-малко заинтересовано и папството. С този акт папа Евгений IV се стремял да укрепи своя престиж и политическо влияние на Изток.

 

17

 

 

Тез и още хиляди подобни празнодумства изрече, поучи ги и всекиму пожела да си върши работата. Онези пък, приемайки като благодат за душите си всички издрънкани глупости, тръгнаха р се разотидоха по своите си места и държави. Владетелят също се натовари на платноходката си отиде си в града Истанбул и като се намести в кочината си, реши, та разпрати на четири страни послания. Проводи и съгледвачи да му пращат вести за положението на падишаха-защитник на света и им нареди да бдят върху пътищата.

 

 

2. ВЪТРЕ СЕ РАЗКАЗВА ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА КАРАМАНОГЛУ

 

Ала оттатък Караманоглу [*] подуши тази работа. Един ден пристигна да се поразговори с него пратеник на владетеля и закълчи език: "Нашият крал владетел многократно те поздравява и думата му е следната: "Тръгни, събери войска, измъкни Бурса из ръцете на Османския двор и се възцари на престола на дедите си! Никак не се плаши и не се лени! Ако пък потрябва да устояваш срещу султан Мурада, ние не ще го пуснем оттатък морето. И птичка да стане, пак не ще може да прехвръкне!" [**]

 

 

*. Става дума за Ибрахим бей Караманоглу, син на Мохамед II Караманоглу, който стоял начело на Караманския бейлик от 1423 г. Умрял през 1463 г.

 

**. Не само Ибрахим бей, но и неговият баща Мехмед II Караманоглу виждал в лицето на европейските християнски държави естествен съюзник против османската експанзия. Авторът на "Писание..." само допълва сведенията от европейски произход за неговите опити да сключи договори с венецианци, унгарци, сърби и византийци.

 

18

 

 

Тогава Караманоглу взе за истина тези думи на проклетника, именуван владетел, и като реши да му помогне, се запретна да събира войска. Един прекрасен ден той покани при себе си всичките си бейове и им каза: "Желанието ми е да грабна от ръцете на османците своята страна и земя и да се настаня там. И който вдигне ръка срещу ни във вилаета - или ще го посечем, или ще го направим окован роб. Друг път няма!" След като заповяда така на своите бейове, те отговориха: "Слушаме и се подчиняваме!" После стегнаха оръжия за похода, вдигнаха се, удариха страната, а от османците - кого погубиха, кого - заробиха. Преминаха нагло, без да си поплюват. [*]

 

Ала нека нашият разказ стигне до падишаха-закрилник на света султан Мурад хан, син на султан Мехмед хан. Без да подозира за всички тези заговори, той покани един ден везирите и заповяда: "Желанието ми е да отида на мястото, наречено Тавуслу, да направя султански лов и да ловувам жерави. Вие се стегнете, а аз ще поседя там няколко дни. Гответе се за военен поход, защото дай Бог, пролетес ще предприема султански поход срещу унгурусите. Нека ислямската войска да се събере навреме!" Като каза това, той се отправи на лов към местността на име Тавуслу.

 

В същия ден, когато падишахът стигна до Тавуслу и навлезе там, в града Едирне дойде тъжител при негово величество великия везир и описа злините, сторени от Караманоглу. Някои от везирите повярваха, други не хванаха вяра и след като всеки от тях си каза думата1, великият везир Халил паша рече: "Истина или лъжа, но трябва да уведомим

 

 

*. Буквално "без да наричат небето диня и райската птица - муха."

 

19

 

 

падишаха за това положение!" Написа писмо и изпрати дошлия човек при падишаха. Когато човекът с писмото се срещна с него и положението бе разяснено, падишахът на света не обърна внимание и не хвана вяра на дошлия човек, та си остана спокоен в своя свят.

 

Ала от онази страна повторно пристигнаха хора в Едирне и като потвърдиха, че положението е точно такова, подробно описаха злините, причинени от Караманоглу. Тогава великият везир заповяда, та призоваха някой си на име Каттароглу. Великият везир отново написа до падишаха и го прати заедно с Каттароглу. А Каттароглу каза: "Заповедта принадлежи на моя султан!" После взе писмото, отиде при падишаха и като целуна земата, връчи му го. Негово Величество падишахът на света изучи писмото и след като разпита Каттароглу за нещата, Каттароглу му обясни и разясни едно по едно всичко. Този път, без да се мае нито миг падишахът се върна и тръгна за Едирне.

 

Утринта на другият ден той покани при себе си улемата и като им разказа положението, попита: "Господа, какво ще заповядате? Ако един човек се съюзи с неверник, оскърби и потъпче хората на Мохамеда, какво изисква тогава свещеният закон?" Улемата дадоха отговор и казаха, че ако това е така, то самият този човек е неверник.

 

Тогава падишахът заповяда и половината от румелийската войска биде свикана в Едирне. Като взе половината, той с цялото си великолепие, под звуците на тъпаните, тръгна срещу Караманоглу. Тъй като обаче бяха близо, падишахът заповяда и изпратиха на разузнаване един отряд смелчаци, които да отидат и видят къде се намира Караманоглу и да хванат няколко езика. Като казаха: "Заповедта принадлежи на падишаха!", смелчаците се отправиха на път.

 

20

 

 

Един ден, както вървяха, насреща им изкочи някакъв си отряд. Те разбраха, че хората са от войската на Караманоглу и веднага изтеглиха саби, нахвърлиха се върху им, някои посекоха, някои хванаха живи, оковаха ги във вериги и ги доведоха при Негово Величество падишаха-закрилник на света. Тогава падишахът отрупа с големи почести и отличия всички храбреци и накара да му доведат езиците. Разпита ги за Караманоглу и каквото и да попита - отговориха му. Така падишахът бе осведомен за положението.

 

От онази страна остатъкът от разбития отряд избяга, отиде при Караманоглу и подробно му описа и разказа какво е дошло до главите им. След като казаха колцина от тях са били изловени и пленени, Караманоглу изгуби и ума, и дума и не знаеше какво да прави. А войската, която беше при него, по групи се разбяга и всеки един се отправи към дома си.

 

От своя страна падишахът на света заповяда на татарската войска [*] да отиде и удари по земята и страната на Караманоглу. Онези, като приеха заповедта на падишаха, яхнаха конете, удариха земята на Караманоглу и взеха да извличат на групи населението ѝ. Един ден Негово Величество падишахът-закрилник на света тръгна на лов и, преследвайки дивеча в полето, видя, че татарската войска безспирно влачи група по група населението на вилаета. Когато видя как една група хора, паднали от мъка и нещастие, бе превърната в изтривалка

 

 

*. Вероятно става дума за изтласканите и преселени от Тимур татари в Румелия, които постъпили на османска служба още при Баязид I. Разположени около главните военни пътища, те изиграли твърде активна роля в османската войска през XIV и XV в.

 

21

 

 

за крака, той се смили над хала им и като смъмра татарската войска, заповяда от сега нататък да не се угнетяват тези нещастници. Онези, като чуха заповедта на падишаха, останаха мирни.

 

Караманоглу пък, виждайки всичко това и незнаейки какво да прави, се увери, че подкрепа от проклетника, наречен владетел не ще получи. Сбърка се накъде да поеме, пишмани се, джигерът му изгоря и той взе да си бие главата с камъните на разкаянието. Земята и страната му бе опустошена и разорена, а къщите заприличаха на домове на Абу Дерд [Бащата на грижата]. Тогава той покани при себе си своите омъчнени и същисани сановници и бейове и каза: "Стана тя каквато стана, сега мислете какво да правим. Може би е умно да се отиде и да се зарови лице в прахта пред нозете на падишаха. Ако признаем вината си, той може и да ни прости!" После извика улемата си и ги изпрати при падишаха да постъпят по този начин. Тогава и улемата, и слугите му се явиха гологлави и босоноги пред падишаха. Срещнаха се пашите и обясниха, че Караманоглу се разкайва, съжалява за стореното и признава вината си. Пашите изведоха дошлите пратеници пред султанския диван и онези обясниха положението.

 

Негово Величество падишахът-закрилник на света не оказа благоволение на тези пратеници и дори не погледна лицата им. Благоволи да каже: "Мръсникът, наречен Караманоглу, няма ни вяра, ни религия и е станал едно с неверните гяури. Щом е заламтял за трона, нека нещастията се сипят върху му. Или ще го пипна и ще му отрежа главата, или нека си обира крушите и се маха другаде. Иначе не става!" После изгони пратениците навън.

 

Тогава пратениците запрегръщаха ръцете и полите на пашите и много се молиха и просиха. Така минаха няколко дни. Най-после пашите казаха:

 

22

 

 

"Ако вашият бей обещае и се закълне, че няма повече да прави подобни заговори, ще се вдигнем и измолим опрощение от падишаха. Другояче не става!" Тогава пратениците обясниха, че техният бей хиляда пъти се кае и сто хиляди пъти се разкайва, та сам себе си удря с камъни. Когато те казаха това, пашите измолиха милост и пощада от Негово Величество славния-падишах. Той опрости вината на Караманоглу при условие онзи занапред да не прави заговори и злодеяния. На пратениците облече почетни одежди, а на Караманоглу възвърна земята и страната му. [*]

 

После се вдигна оттам и се премести. Под звуците на тъпаните той победоносно се отправи към Бурса, а на ислямската войска разреши, та всички си тръгнаха към своите вилаети.

 

Множеството от татарската войска пък мина през Истанбул и разпродаде добитъка, задигнат от

 

 

*. Караманският поход от 1443 г. е отразен и в други османски наративи - Хронологичните таблици "Таквим", хрониките на Ашъкпашазаде и на Нешри. Независимо от някои различия в датировките и подробностите, тези източници позволяват да се изгради схемата на събитията. През есента и зимата на 1442 г. Караманоглу Ибрахим бей обсадил Акшехир и Бейшехир, а през пролетта на 1443 г. атакувал Гермиян, Бейпазаръ, Сиврихисар, Анкара, Кара Хисар, Кютахия и Болвадин. В същата година Мурад II с половината от румелийската войска се прехвърлил в Анадола, а към него се присъединил със собствени сили принц Алаеддин. Била превзета и ограбена Коня, а по-късно и Ларенде. Източниците единодушно подчертават суровото отношение на османците към караманския емир и неговата земя. Своята пощада той дължал единствено на назряващите събития в Европа и подготовката на антиосманския кръстоносен поход.

 

23

 

 

земята на Караманоглу. Когато истанбулските неверници видяха това, те отидоха при владетеля и му разказаха за грабежите на татарите и отвличането на толкова много добитък. Казаха му: "Честити кралю, татарската войска така е разграбила земята на Караманоглу, че там не е останало нищичко, с което народът ѝ да почовърка зъбите си!" Тогава проклетият владетел много се наскърби и каза: "Аз се надявах, че той [Караманоглу] за някое време ще напрегне сили срещу Османоглу, а после аз ще тръгна, ще взема от ръцете на Османеца земята и страната му, ще я направя тимар на Караманоглу и ще свърша работа. Но щом е станало тъй, нека! И двамата са врагове на нашата вяра и за нас е добре дошло, ако и двамата бъдат унищожени. Ако и да се осуетиха тези наши планове, аз ще предприема още нещо такова, та Османецът да се смае какво да прави!" Като каза това, той млъкна.

 

А падишахът-закрилник на света, ядейки и пиейки, пътувайки и спирайки, влезе в Михалич, оттам - в Бига, оттам - в Гелиболу. А после честито премина морето и когато до града Едирне му остана една нощувка път, богатите и беднотията на града, улемата и велможите излязоха да го посрещнат. Като колеха курбани и постилаха пред краката му килими, те го почетоха. След като посрещнаха падишаха, той щастливо влезе в сарая, обдари с почетни одежди целия народ и всичко живо, отрупа ги с милости и благоволения. Зает със занимания по собствен вкус, падишахът-закрилник на света заживя във весела забава.

 

24

 

 

 

3. РАЗКАЗВА КАК ВЛАДЕТЕЛЯТ-ПРОКЛЕТНИК НАПИСА ПИСМО НА УНГУРУС И ЗАПОЧНА ДА ДЕЙСТВУВА

 

Проклетникът, именуван владетел, написа и изпрати писма до Унгурус, [*] в който каза: "Защо стоите? Голяма беда сполетя Османоглу. Ето, аз от мястото, на което се намирам, служейки доколкото мога на христовата вяра за прослава на Латиаза, Патреман Яндулус и Светия дух и следвайки съветите на Римския папа, който е величието на нашата вяра, създадох вражда между Караманоглу и Османоглу и свърших работа, при която една лъжица кръв на всеки от тях струва хиляди жълтици. Сега тези двама врагове на нашата вяра са грабнали саби и се бият. Изпуска ли се такъв сгоден случай? Защо вие стоите? Нямате ли страх от Светия дух, не се ли срамувате от Патреман Яндулус? И най-вече, не се ли боите от проклятието на величието на нашата вяра - Римския папа? Необходимо е, още с пристигането на писмото ми, без да губите нито миг, нито час, да съберете войска. Вие от там, ние - от тук, да се постараем колкото можем! Нека ударим саби и да завладеем от край до край Румелия [Боже, прости!], нека посечем и заробим тези брегове на нашата вяра, нека закачим камбани на месджидите им и наоколо да запалим свещи.

 

 

*. Тук се има предвид Владислав III Ягело. Непосредствената опасност от османски удар заставя обаче византийския император да разпрати посланици с настойчива молба за подкрепа и във Венеция, при бургундския крал Алфонс V и при папата.

 

25

 

 

[Нека Аллах прости!] Нека наложим вярата христова, да завладеем Бяло и Черно море и стигнем до свещения Кудюс, та да не оставим жива мюсюлманска душа!" И подпечата писмото си.

 

Щом това писмо пристигна при унгуруския крал, кралят-злодей се разпореди, та призоваха свинята, именувана Деспотоглу, [*] проклетника, наречен Янко, [**] Ефлякоглу, [***] полския и чешкия крал, маджарския и харватски капудани и им предаде смисъла на писмото.

 

Когато войската се събра и тръгваше на път, Деспот даде на всички голямо угощение, на което ги храни и пои. После потеглиха с много коли, топове, оръжие и страхотии. Преминаха Туна, стигнаха до Белград, разпънаха шатри и се установиха на лагер. Когато всички се събраха на едно място, направиха съвещание. На това съвещание кралят-злодей определи свинята Янко за преден отряд, придаде към него и безверника на име Чирин Михал, [****] когото също направиха челен отряд, и им нареди: "Правете, каквото правите, но да ми хванете

 

 

*. Става дума за Георги Бранкович.

 

**. Ян Корвин Хунияди /1385 - 11.VIII.1456 г./ - унгарски дворянин, трансилвански войвода и прославен военачалник. В османските документи и наративи го наричат още Янко, Янкул Янкуле, Янкодин.

 

***. Влашкият войвода Влад III Дракул /1431; 1436-1442; 1443-1447 г./

 

****. Става дума за известния военачалник Михаил Силаги, който се упоменава в османските източници от XV в. под името Исгиладж или Исфилачоглу. Бидейки бан на предната гранична област Марва, той взема участие в защита на Белград през 1456 г. и се сражава срещу Мехмед Фатих. При събитията около Смедерево през 1459 г. е пленен и по заповед на султана - убит /1460 г./

 

26

 

 

Турханоглу и да ми го доведете. Ако той не дойде срещу ви и избяга, натиснете го и или главата му ми донесете, или жив го доведете. Защото пипнем ли него, после работата е лесна - няма вече кой друг да излезе насреща ни - нито Евренос бей, нито Исхак бей, нито синът на Евренос бей - Али бей, нито Фериз бей могат да излязат. [*] Щом е тъй, то значи трябва да успеете да хванете жив Турхана. Пък и баща му е хаджия, та златото му е множко. Видим ли му сметката, ще вземем и обилното злато!" Като изрече това и наговори още куп глупости, той им даде наставления. А те казаха: "Заповедта принадлежи на краля!", застанаха начело на жалките неверници и така тръгнаха към земята на Лаз. [**]

 

 

*. Всички изброени лица са бейове от времето на Мурад II. Решаващата роля на пограничните бейове като преден пост на османската експанзия, както и тяхната отдалеченост от непосредствения надзор на централната власт помогнали за обособяването им като самостоятелни феодали със собствен контингент войска. Те предавали по наследство своите земи и власт, вследствие на което се създали няколко потомствени фамилии на погранични бейове, най-известни между които били Евренос, Михаил бей, Турхан, Малкоч Фируз и др.

 

**. Независимо от тяхната беглост и лаконичност, тези сведения за маршрута и разпределението на армиите на Владислав Ягело и Хунияди са верни. Известно е, че войската на кръстоносците преминала Дунава край Белград и се разделила на два корпуса. Първият, съставен от два отряда, бил под командата на Георги Бранкович, а вторият - на Владислав III Ягело. Корпусът на Бранкович се движел на юг през сръбските земи към Крушовац, а този на Владислав и Хунияди преминал р. Морава и се отправил към Ниш.

 

27

 

 

От своя страна Касъм паша [*] си стоеше спокоен в Шехиркьой. Тогава пристигна един човек и извести: "Честити, защо стоиш? Унгуруските неверници навлязоха в земята на Лаз, взеха я и я ограбиха!" Тогава Касъм паша се уплаши и реши час по-скоро да извести падишаха и да поиска помощ, пък нататък той да му мисли. И написа писмо до Негово Величество падишаха на света и го извести за положението. След това покани Турхан бей и другите румелийски бейове, та направиха съвещание. След като се посъветваха, решиха те също да яхнат, да отидат, ненадейно да нападнат войската на Янко и да свършат работа. Турхан бей каза: "Нека отида аз с войските си и да се покажа на неверниците. Щом те ударят, вие веднага тръгнете. Дано всемогъщият, всеблаг Бог се смили и ние успеем да разбием онези неверници!" Всички намериха плана му за мъдър. Тогава Турхан бей взе войската си и според както беше решено излезе и тръгна. На другия ден Касъм паша и цялата ислямска войска яхнаха и стигнаха до определеното място. Гледаха дали Турхан бей се е явил по казания начин пред неверниците и дали те са се вдигнали от там, ала от Турхан бей нямаше нито знак, ни следа. Тогава си рекоха: "Щом тези стоят тук, нека ние отидем при Турхан бей!"

 

А пък Турхан бей, след като се беше вдигнал с войската и беше заминал, още същата нощ се бе

 

 

*. Според хрониката на Ашъкпашазаде румелийският бейлербей Касъм паша бил по произход албанец, син на Теодор II Музаки, поради което се среща под името Дудумазоглу или Дутурмезикоглу. След неуспеха на Златишката битка бейлербейството му било отнето и той станал трети везир наред с Халил паша и Сарудж паша.

 

28

 

 

заел да следи жалките неверници и да ги наблюдава. И какво да види - сякаш от небето наваляли хора. Като разбрал, че няма спасение от тези неверници, и усетил, че никак не ще им устои, той веднага заповядал. Подложили на огън цялата лазка земя, опожарили селата ѝ, а после обърнали конете, поели пътя за Изнебол и офейкали. Каквито палатки и обози имали, там си останали. А проклетникът Янко дошъл и турил ръка върху им. [*]

 

От тази страна Касъм паша и ислямската войска стояха дълго. Виждайки, че от Турхан бей няма ни помен, ни следа, а неверниците са много, те също обърнаха конете и поискаха да тръгнат. Ала имаше един смелчага Хасан бейзаде Иса бей. "Аз не ще бягам!" - рече той, - "ами ще ги забера тези проклети гяури!" Надигна се и лъвски се протегна. После заповяда, та забиха бойния тъпан. След като усърдно призова името на Аллаха, той удари по огромната войска на проклетника и сбута един вдруг отрядите на жалките неверници. Ако и да заприлича [строят им] на каменна стена, то тя не беше яка. Предводителят на готовите за саможертва воини оголи сабя и така удари по неверниците, че вражата кръв потече като из ведро. Щом някой от тези хора-дракони настигаше [враг], само веднъж замахваше. От втори нужда нямаше, че и за целител работа не оставаше. Ето, така се биеха.

 

 

*. Тези твърде подробни описания на военните действия са мъгляви и неточни. Съзнателно или несъзнателно анонимният автор премълчава крупното сражение между войската на Хунияди и предния отряд на Турхан бей на З.Х1.1443 г. край Ниш, което завършило със сериозно поражение за османците, Това се отнася и до последвалото го поражение на отряда на Иса бей, което станало причина за отстъплението на Касъм паша към Пирот.

 

29

 

 

Ни един от тези газии, влезли в битката готови да изпият питието на саможертвата, не се спаси. Нека милостта на Аллах бъде върху всинца им. [*]

 

Ала нека се върнем към Касъм паша. Той обърна коня си, премина през Нишкия проход и бежешката влезе в Шехеркьой. После заповяда, та опожариха града Ниш и селата му. Опожариха също и града Шехиркьой и селата му, а после, без да се задържат нито час, преминаха през прохода Драгоман и се отправиха към град София. Ала и Касъм паша си бе заминал зарязвайки целия си стан.

 

А от другата страна проклетникът Янко напредна, дойде до Ниш, намери всичко изгорено и опустошено и видя, че не е останала жива душа. После се вдигна и дойде до Шекиркьой - а той също опожарен и обезлюден. Ала видя също, че станът, шатрите и обозите на Касъм паша за останали празни. С голяма радост влезе в шатрата на Касъм паша, слезе от коня си и се настани. После заповяда: "Който има роби, да ги доведе!" Имало някакъв си роб на име Хадъм Балабан, та него му доведоха. Проклетникът Янко погледна и видя, че онзи е голобрад, та попита: "Какво е станало с брадата на този човек?" "Скопен е. Такива като него нямат

 

 

*. Иса бей бил син на пограничния бей Хасан бей и според други османски хроники /Орудж и Ибн Кемал/ през 1476 г. той бил санджакбей на Силистра и загинал по време на акънджийски поход срещу Унгария. Следователно тук авторът смесва описваните събития с по-късни и бърка личността на военачалника. Турските издатели на текста считат, че тук става дума за пограничния бей на Крушевац Синан бей. В дадения случай обаче интересното е, че тази грешка на анонимния автор съвпада с някои твърдения в неосмански източници, а това още веднъж потвърждава, че той ги е познавал и ползувал.

 

30

 

 

бради." - му отвърнаха. Тогава той извика напред Хадъм Балабана и запита за падишаха: "Вашият шах сега в Анадола ли е или в Едирне? Дали смята да ни излезе насреща и да се бие, или е решил да избяга? Право казвай!" Скопен беше Хадъм Балабан, вярно е, ала иначе си беше мъж на място. Затуй и отвърна така: "Нашият падишах сега е в град Едирне и хич не се тешете, че бяга от вас. Знайте, че той ще качи своите спахии на конете и ще заповяда. Тогава няколко пъти по сто хиляди човека от Румелия ще яхнат и ще затворят проходите, през които минахте. Добре дойдохте насам, ала не знам дали ще смогнете да се върнете в земите и страните си. Вие се уповавате на колите си, ала хич не смисляте, че отрядите му ще ви обкръжат и ще ви обгърнат така, както морето обгръща сушата, а поясът - кръста. Не знаете вий, че от мъка ще погинете като псета. Да не си мислите, че сте разбили войската на Османската държава? Този, който застана срещу ви, беше синът на Хасан бей - Иса бей и недейте да съдите по това, което ви стори само един бей с шепа войска. Докато преследваше един по един отрядите ви, той повали на земята повече от тридесет хиляди ваши бойци. Такова беше положението, когато на един наш се падаха по хиляда ваши. А какво би станало с вас, когато честито пристигне султан Мурад и ви намери в земята и страната си, пък стовари върху главата на всеки един от вас по десет човека със саби в ръце?! Ето, това е моята истина, а останалото вие си знаете!" Като каза това, той млъкна.

 

Проклетникът Янко си стоеше в шатрата на пашата, надуваше се, даваше си кураж с боклуци, наречени вино и ракия, и раздаваше наляво и надясно градушка от благоволения. Когато лайното му дойде в устата и кръвта от задника му се качи в мръсната му мутра, той малко се позамисли:

 

31

 

 

"Тази работа не е дреболия. После, ако стане някоя поразия, кралят ще отсече моята глава. Щом е тъй, нека поспра докато кралят-злосторник дойде и тогава ще му обясня положението. Нека и с Деспота да се споразумеем!" Като си рече това, той се спря.

 

А когато пристигна злодеят-крал, той отиде, склони глава пред него, едно по едно всичко му разказа и накрая рече: "Мой кралю, ако пожелаеш, да доведа при тебе Хадъм Балабана." Когато злодеят-крал каза: "Доведи го да видим!", изправиха пред него Хадъм Балабан и тогава той говори както и по-рано. Докато всички крале, банове и херцози, надавайки ухо, слушаха думите му, проклетникът-злодей вдигна глава, погледна Деспот в лицето и каза: "Ти си голям човек, много видял и патил. Кажи какво да правим?" Тогава сатаната Деспот оголи глава и каза: "Това, което знам и разбирам, е следното. Юначеството вече го показахме, а да вървим нататък не е разумно. Трябва да се върнем назад и за някое време да отидем в моята земя. Защото сега е зима, а зимата по тези места е люта. Зная и това, че срещне ли ни падишахът, отреже ли ни проходите, всички ще останем без ръце и крака, вкоченени по тези полета. Налага се веднага да се върнем назад!" Тогава сатаната, наречен Янко Жупан, каза: "Нали Османоглу ти е зет, ти размахваш неговата сабя и се пречкаш. Не е така работата. Ако щяхме да се връщаме назад, защо по-рано не премислихме и не пресметнахме? Нима ако сега се върнем ще сме свършили работата си или ще сме отмъстили на Османоглу? Дойдохме, изпотъпкахме страната и земята му, сумата и вилаети опустошихме. Тръгнем ли сега назад, хич и да не е мислел да идва срещу ни, щом види това положение, Османоглу ще хукне подире ни. Пък тогава и нашата войска ще се сети да тъгува по дома, ще се изплаши, така ще се разбяга, че двама

 

32

 

 

на едно място не ще останат. После, когато се пресрещнем с османеца, какъв ответ ще му дадем без войска? Като е така и вече сме дошли, нека не се връщаме назад. Не ни ли пресрещнат, нека стигнем до Едирне, нека се преборим, пък каквото е писано! [*] Вие и да се върнете, аз няма да се върна!" Като каза това, той млъкна.

 

След като всеки проклетник си каза думата, съвещанието реши: да отидат до града София и да го оплячкосат [Аллах да прости!], а после да направят голямо съвещание и да действат според както дойде.

 

От своя страна Касъм бей и Турхан се срещнаха в града София. Големи думи издумаха и всеки обвиняваше другия [за станалото].

 

Нека сега нашият разказ стигне до падишаха-закрилник на света - султан Мурад, син на Мехмед хан. Един ден, когато той се намираше в Едирне и се забавляваше както си искаше, му донесоха: "Дошли са хора и писмо от вашия роб Касъм бей." падишахът заповяда, донесоха писмото и когато се свика големият съвет, накара да го прочетат. Щом стана известен смисълът му, падишахът заповяда: "Бързайте и се пригответе срещу тези врагове на нашата вяра, за да не опропастят земята ни!" При тази заповед везирите и векилите за кратко време стегнаха ислямската войска и се приготвиха за поход.

 

 

*. Буквално "Трон или съдба".

 

33

 

 

 

4. СУЛТАН МУРАД ХАН ЗАПОВЯДВА ОБЩ СБОР НА ВОЙСКАТА И ТРЪГВА СРЕЩУ НЕВЕРНИЦИТЕ

 

Един ден падишахът запита везирите: "Какво свършихте?" А везирите отговориха: "Повелителю, всичко необходимо за похода е готово. Нужно е също да се събере още войска било измежду еничарите, било измежду спахиите. И без това, според смисъла на писмото на Касъм бей, нашата войска не е равностойна на този враг." Тогава падишахът-закрилник на света заповяда: "Жалките неверници дойдоха срещу ни и наводниха страната ни. Свещен дълг на всеки член на мюсюлманската общност е да излезе на тази война за вярата. Ето защо намиращите се в Румелия конници и пешаци, способни да хвърлят боздуган, трябва да излязат!" Като рече това, той заповяда общ сбор на войската [Аллах е най-велик!].

 

За кратко време се събраха безброй мъже. Тогава един ден падишахът-закрилник на света, заедно с цялата ислямска войска обяви свещена война за вярата. Развявайки тугове и знамена, биейки тъпан и удряйки барабани, те излязоха от Едирне и тръгнаха с думите: "Къде си, унгуруски невернико?" Като се движеха и спираха, яхаха, пиеха, правеха преходи и почивки, те напредваха. Ала зимата беше голяма, а снегът - дълбок. Раята вървеше пред ислямската войска и проправяше път, Все по този начин стигнаха до Станимака. Докато се спускаха, падишахът заповяда на великия везир Халил паша следното: "Лала, ти ще се върнеш назад и ще се настаниш в Едирне. Защото никого не оставихме в Едирне. Сега народът му ще се подплаши. Освен това, да не стане тъй, че когато преминалата от

 

34

 

 

Анадола ислямска войска се спусне без бавене подире ни, а зад гърба ни откъм владетеля или откъм друга някоя страна се покаже враг, за да ни удари, ние да останем без вест." Тогава великият везир каза: "Заповедта принадлежи на моя повелител!" Върна се, влезе в Едирне и се настани там.

 

А падишахът честито стигна до Филибе и когато влезе там, покани при себе си всички бейове, направи съвещание с Шахин паша и другите и заповяда: "Когато, ако е воля божия, стигнем благополучно до града София, ще разпратим вест до всички санджаци да дойдат бързо. На господа кадиите ще известим ден по-скоро да съберат цялата войска и да я пратят към София. После ще наредим на Озгуроглу да застане и да отреже гърба на жалките неверници. Нека от другата страна да отиде и да застане Яхия бей. От другата страна пък ще поставим Давуд бей и така, където има проходи, всичките ще ги затворим. После самите ние ще останем в София без страх и боязън. Щом румелийската и анадолската войска бъдат напълно готови и стъкмени, ще действуваме според това,докъде е стигнала работата. Сега обаче така е дошло, че трябва повечко да се напрегнем, за да стигнем до града София. Защото кой знае дали неверниците не ще стигнат до него преди нас и не ще го оплячкосат." След като няколко пъти повтори и напомни казаното, той честито потегли от Фелибе и се отправи към София.

 

От своя страна Касъм бей беше известен, че падишахът е близо. Ако Касъм бей, богатите и бедни люде на София, улемата и велможите бяха весели и доволни, те биха посрещнали падишаха, биха постлали килими под краката му и биха го настанили с почести. Ала Касъм бей беше опечален и нажален. "Ами сега, ако падишахът попита за вести, аз що ще му отвърна щом войската не смогна от

 

35

 

 

преданост към мен честта ми да запази!" - си казваше той загрижен. Докато се спотайваше така усамотено, казаха на падишаха-закрилник на света: "Повелителю, вашият роб Касъм бей е крайно опечален и нажален. Не знаем каква е работата." Тогава падишахът заповяда, та поканиха при него Касъм паша. А той рече: "Заповедта принадлежи на моя повелител!" После стана, освежи се с обмиване, влезе при падишаха и като целуна земята, остана в преддверието със скръстени ръце. Падишахът хвърли поглед към лицето на Касъм бей и заповяда: "Касъм, искам от теб да ми кажеш по какъв начин се би с Янко. Подробно ми разкажи как ви разгромиха, кой от моите бейове и роби се бори и кой избяга?" Тогава Касъм бей разказа от начало до край какво се е случило, как е изчезнал Турхан бей и как Хасан бейоглу Иса бей е паднал жертва за вярата. След като той изрече всичко това, падишахът заговори: "А ти, като си видял, че жалките неверници са много, защо е трябвало да се мяркаш пред очите им? Сега този проклетник си рече, че е разбил войската на османците и навири нос. Ти знаеш, че хората ти не ще ти бъдат верни. Защо не ни извести за това още в началото? Нима не помниш техните по-раншни безобразия? Тяхна работа са само празните приказки и дрънканиците. Какво сториха те на Муса бей! Всички избягаха от него и отидоха при баща ми, [*] а когато баща ми почина, те го отнесоха в града Бурса и измъкнаха отнякъде си един Дюзме. [**] Скроиха някакви

 

 

*. Става дума за Султан Мехмед I Челеби, син на Баязид I.

 

**. Мустафа Челеби по прозвище Дюзме /Самозванец/. Той е син на Баязид I и претендент за османския престол. Роден е в 1380 г. и умира в 1422 г.

 

36

 

 

номера, направиха самозванеца бей, а Лала Баязид [*] хванаха и убиха. Дюзмето тръгна начело и мина към Михалич. И само по волята на Бога в Михалич му се случиха разни неща. После, като застана отново начело, той избяга и премина морето при Гелиболу. Ние също тръгнахме след него и го преследвахме. А от Едирне нататък изпратихме хора подире му, които го застигнаха при града, наречен Ески и по моя заповед го удушиха. Какво ли не беше! [**] Добре, такава била свещената воля на Бога! Пък и вие, каквото сте правили, все е било с надеждата, че ще разбиете врага. Ала от сега нататък трябва да намерим леснината и нека по волята на всевишния Бог и благодарение на щедростта му, жалките неверници бъдат разбити и победени. Сега най-важното за нас е да подготвим войската." Като изрече това, падишахът заповяда. Поканиха при него Фазлуллах ефенди, [***] а той дойде, та целуна

 

 

*. Вероятно става дума за Джеляледдин Баязид паша, син на Яхши. Той бил велик везир при Мехмед I и умрял в 1421 г.

 

**. Тук авторът се връща към събитията от последния етап на затихващата междуособна борба между синовете на Баязид I, известна в османската история като "епоха на смута". Непостоянството на големите аристократични фамилии през време на междуособиците поставяло под съмнение и тяхната лоялност към султана и е изтъкнато от автора като една от основните причини за неуспеха на османците в описваната битка.

 

***. Фазлуллах ефенди, известен още като Фейзуллах, бил един от известните потомци на крупния акънджийски вожд Акча Коджа. Той бил кадия на Гебзе, посланик на Мурад II при византийския император /1442 г./, първи дефтердар при Давана и накрая - везир /1436-1439 г./. Играл сериозна роля в държавния и политически живот на империята, той починал през първите години от царуването на Мехмед II.

 

37

 

 

земята. След като го назначи на служба, падишахът му заповяда да разпрати фермани до господа кадиите в следния смисъл: "Нека всеки от вас да запише платени войници от подвластните ви кази и бързо да ги изпрати към град София!" [Заповяда още] двамата с Шахин бей да застанат напред и хубавичко да оглеждат идващите войници, всекиго да не пускат. "Този поход сега е задължителен за всички мюсюлмани. Ние пък сме длъжни да даваме плати. Искам обаче платените войници да бъдат в отделен отряд и да не се смесват [с другите] като негърска коса. Подредете хубавичко всичките. Нека кетхудите Йомер и Бъчакчъ Рейс дойдат, та и те да изучат тази работа!" - заповяда. Тогава онези двамата също се приготвиха и падишахът им облече почетни одежди. После нареди: "Нека дойде Турхан бей!" Когато дойде Турхан, те известно време поговориха. Негово Величество падишахът-закрилник на света не остана доволен от думите му, ала Турхан не беше отбелязан измежду хората, вършили старите работи.

 

После падишахът заповяда да се напишат повторни заповеди до господа кадиите в смисъл: "Тази война за вярата е задължителна за всеки жител на Румелия - големи и малки, конни и пеши. Когато пристигне височайшата ми заповед, всеки един от вас, заедно с дошлия мой нарочен пратеник, колкото се може по-рано да изведете жителите на подвластните ви кази от домовете им и бързо да ги отпратите към престолнината на Румелия - София. Да не бъдете небрежни в това дело и да действувате според моята заповед! Нека бъде известно още, че който ми се притече на помощ в този поход, който ни подкрепи в името на ислямската вяра и дойде с нас на похода, ще бъде приет от мен, каквото и желание и искане да има. И на желаещите тимари, и на желаещите зеамети,

 

38

 

 

и на желаещите еничарство, и на желаещите спахийство, и на искащите да излязат в скитничество - всекиму желанието ще бъде изпълнено от мен!" [*] После ферманът се написа и се разпрати по всички посоки.

 

Тогава започнаха да пристигат отвсякъде на тълпи ислямските воини. Един ден падишахът на ислямската вяра заповяда: "Да ми се доведе Хаджъ Иса!" Намериха Хаджъ Иса и го доведоха пред съвета на падишаха. Понеже едната му ръка беше ранена, тя стоеше закачена на рамото му. Падишахът на света знаеше този Хаджъ Иса, но като се правеше, че не го познава, попита: "Кой е този храбрец и защо ръката му е закачена на рамото?" Отговориха му: "Този храбрец беше заедно с Хасаноглу и в битката с Янко само той успя да се спаси. Тогава е бил ранен. Един ранен твой роб, когото наричат Хаджъ Иса - ето кой е този храбрец!" Тогава падишахът заповяда да му облекат почетна одежда. Обсипвайки го с благоволения и милости, той се отнесе благосклонно към него и му каза: "Иди сега и стегни войската си!" Тогава Хаджъ Иса изкочи навън и се застяга.

 

 

*. Премълчавайки крупното поражение на османците при Ниш, анонимният автор не може да скрие неговия отзвук в империята. Последвалите султански фермани за мобилизация на всички налични сили свидетелствуват за смущението и страха пред християнските сили и за сериозността на положението.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]