9. На това място се описва обсадата на крепостта, наречена Видин (83)
10. Жалките неверници пристигат до Никеболу и биват сразени (88)
11. Обсадата на крепостта Търново (90)
12. Благословеното придвижване на султан Мурад хан от Анадола към този бряг (92)
9. НА ТОВА МЯСТО СЕ ОПИСВА ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА, НАРЕЧЕНА ВИДИН
От онази страна жалките неверници тръгнаха и дойдоха до мястото, наречено Видин. Спряха на стан. После злосторникът крал заповяда: "Крепостта Видин да бъде обсадена!" Тогава жалките неверници тръгнаха и докато заемаха окопите, хората на Видин излязоха вън от крепостта, призоваха божието име, извадиха саби и така удариха, че вътре в един час накараха жалките неверници да се струпат при краля. Като видя това положение, проклетникът, наречен Янко, каза на краля: "Кралю, заповядай на мен, твоя роб, да изсипя в Туна камъните и пръстта на тази крепост!" Като поразмисли малко, злосторникът крал каза: "Зная, разбира се, че си способен да свършиш тази работа.
83
Ала хората на крепостта няма лесно да ни я предадат. Ще се наложи да се задържим тук няколко дни, а нашата цел е час по-скоро да стигнем Едирне, та докато Османоглу е неподготвен, да го завладеем. След това тези крепости ще станат наши наготово. Грешка е наистина да оставим тази крепост зад гърба си. Ала бавим ли се тук, Османоглу може някак си да премине морето и да ни пресрещне. Тогава работата ще бъде лоша. А завладеем ли Едирне, Османоглу не ще събере смелост да дойде срещу ни!" Като каза това, той изтегли назад невернишката войска и спряха.
От онази страна като видяха положението, ислямските бойци се обърнаха и победоносно си влязоха в крепостта. После приготвиха топове, оръдия и каменохвъргачки по кулите и стените на крепостта, забиха червени байраци на всеки ъгъл и застанаха с упование в Аллаха, без да откъсват очи и уши от неверниците.
На другия ден жалките неверници се вдигнаха, тръгнаха с цялата си помпозност и заминаха. Черната вест дойде при пашите в Едирне, а те като се посъветваха, описаха положението на принца: "Така и така, наш господарю, жалките неверници сега са в Сарадж-ели!" Като разбра положението, той попита: "Сега какво трябва да се прави?" Всеки си каза думата, а принцът заповяда: "Бързо известете баща ми и на всяка цена го доведете, защото ще се наложи да тръгне срещу тези неверници. Ала Едирне не може да остане сам. Едни от нас ще останат тук, а другите ще вървят!" Писмата бяха тутакси написани и Махмуд паша яхна и тръгна към султан Мурад хан. Един ден той пристигна при Негово Величество падишаха-закрилник на света, описа му подробно положението и много му се помоли. Защото падишахът нямаше намерение да минава в Румелия. Махмуд паша много го моли и
84
още му разказа за козните на владетеля. Тогава сърцето на падишаха спря и той заповяда: "Иди сега, поздрави сина ми и кажи да дойде Халил паша заедно с пехотата си и да ме намери в мястото, наречено Гьоксу!" Тогава Кассабоглу Махмуд паша рече: "Заповедта принадлежи на моя падишах!", целуна земята пред падишаха и каза още: "Нека моят господар благоволи да заповяда да се напише писмо до сина му и пашите, та и те да се уверят и зарадват!" Падишахът заповяда и нареди да се напишат писма и да изпрати напред Махмуд паша. А Махмуд паша се метна на коня, хвана пътя и потегли.
От тази страна всички бейове се събраха и се посъветваха. Всеки каза по нещо. Пашите и бейовете погледнаха Чавуш бей в лицето и рекоха: "Чавуш бей! Ти си стар слуга на падишаха и затуй си видял много неща. Стар вълк си на тези места, та ти ни кажи как трябва да се върши тази работа!" Тогава Чавуш бей вдигна глава и каза: "Това, което зная, е следното. Идващият срещу нас враг е много силен. Това, което най-първом ни се налага, е да съберем хора и да ги накараме да разкопаят от край до край околността на Едирне. От подходящи места да се донесе вода и да се напълнят рововете. Нека обградим от четири страни крепостта с вода и да я превърнем в развълнувано море. После трябва да определим хора, да пресечем проходите, през които ще мине врагът, да съберем и подготвим цялата румелийска войска. След туй трябва да сплашим населението на градовете и селата около Едирне и да го вкараме в крепостта, като приготвим прехрана за цялото мюсюлманско население, което ще влезе вътре. Защото крепостта не става крепост с камъни и пръст, ами с хора. Но от много хора няма полза, прехрана трябва. Ето, това знам аз, пък по-нататък, правете каквото вие
85
знаете!" Каза това и млъкна.
Тогава принцът нареди да се изкопаят ровове от четирите страни на Едирне и като се подплаши народа на околността, да се вкара вътре в Едирне. В изпълнение на заповедта да се подплаши народа от четирите страни и да се изкопаят ровове [Аллах е най-велик!], за кратко време се събраха хора и прокопаха такъв ров, който не може да се опише. Като подплашиха околния народ, вкараха го в Едирне и подготвиха необходимото за него зърно. Ала Шахин паша и Халил паша, колкото собствен имот и храни имаха, вдигнаха ги от Едирне и ги изпратиха в крепостта Диметока. Народът на Едирне взе да шушука и като се струпа на главата на тези паши, заговори: "Какви са тези ваши мерки и що за работа е вашата. Вдигнахте имотите и храните си и ги завлякохте в крепостта Диметока, а ние, групата голтаци какво да правим и къде да се денем?" На бедняците отговориха така: "Ние сме хора на действието и вдигнахме някои от нашите имоти и храни, защото никой не знае какво ще се случи. Може би ще ни потрябва хранилище в провинцията. А вие сте роби и рая, определена да стои в града и трябва да внесете вътре имота и храните си, които са в провинцията. В името на ислямската вяра трябва да се държите храбро. Защото вас няма да ви накарат да излезете от тази крепост, а за нас ще се отворят хиляди работи и като ни изкарат навън, след туй не ще можем да влезем вътре. После като сме отвън и ни потрябват нашите имоти и храни какво ще правим!" Речените паши отговориха така, ала не за това бяха изкарали те своите имоти и храни. Бяха ги изнесли, защото си рекоха: "Ако неверниците превземат тази крепост, нека имотите и храните ни се намират навън!"
От своя страна принцът пак заповяда, та се написаха и разпратиха писма до кадиите на всички
86
посоки: "Каквито хора от войската има в подвластните ви кази - било еничари, било джебеджии, било топчии, било тимариоти и заими, било запасни и чавуши, а също частите на войската от 1 до хиляда и от хиляда до сто хиляди, без да се бавят нито ден и нито час, с най-голяма бързина да излязат от къщите си и да тръгнат към полето на Едирне. После да отидат да насекат грамадни дървета и да затворят всички проходи на пътищата, по които ще дойдат неверниците. Нищо друго да не правят!" Разпратиха тези заповеди навсякъде и според както гласеше султанският ферман кадиите наредиха, та насякоха огромни дървета и взеха да затварят де що имаше проход по пътя на жалките неверници. Принцът заповяда да се дадат заплати на всички роби и на всеки един от тях оказа множество благоволения и им облече почетни одежди. Всеки един мъж, според работата си и мястото на службата, в която беше познат, застана [на стража] като Искендеров бастион.
Но нека разкажем за Махмуд паша, който бе отишъл при Негово величество падишаха на света. Той бе взел писмата от везира на падишаха и се беше върнал. В Едирне се разчу, че Махмуд паша е пристигнал от страна на падишаха на света. Тогава везирите, векилите и аяните на вилаета посрещнаха Махмуд паша и го заведоха при принца. А Махмуд паша постави пред принца писмото на падишаха и след като получи заповед, прочете го. Съдържанието на писмото беше следното: "Синко, ха сега да те видя! Да събереш на едно място ислямската войска, да приготвиш за нея провизии и зърно и да изпратиш да ме посрещне моя лала Халил паша с пехотата, с топове и топчии. Грижа да нямаш. Като изпратиш ден по-рано Халил паша и пехотата насреща ми, те ще ме намерят в мястото, наречено Гьоску." Писмото носеше печат. Принцът
87
и всички бейове се зарадваха и засмяха. Всекиму дойде умът в главата и забързаха с разумни приготовления. Принцът изпрати Халил паша с пешаците му, много топове и оръжия, заедно с топчиите, да срещнат баща му. Халил паша каза: "Заповедта принадлежи на моя повелител!", излезе от Едирне и тръгна да посрещне падишаха. Група по група, отряд след отряд се стече цялата румелийска войска. Всички се явиха и сложиха глава пред Халил паша. А Фируз бей беше хванал и изпратил два езика измежду жалките неверници. Заведоха тези езици пред съвета на Халил паша и той ги разпита. Те казаха: "Господарю, целта на нашия крал е Едирне и той идва към Едирне." Тогава пашата заповяда и отведоха тези двамата при принца. На тези, които доведоха езиците, пашата оказа почести, даде им тимари и ги изпрати. Самият той с всички еничари, топчии, джебеджии и румелийската войска се вдигна от там и тръгна към река Кописа, за да се срещне с падишаха-защитник на света.
Ала нека нашият разказ се върне към жалките неверници, които бяха тръгнали с голяма помпозност от Видинската крепост. Пътьом тези проклетници и неверници бяха завзели и ограбили Рахова и Лофча.
10. ЖАЛКИТЕ НЕВЕРНИЦИ ПРИСТИГАТ ДО НИКЕБОЛУ И БИВАТ СРАЗЕНИ
Щом като [неверниците] приближиха до Никеболу, Фериз бейоглу, който беше бей на Никеболу, заповяда: "Всичко живо - котки и кучета, кокошки и петли, мъже и момчета, няколко дни по-рано да
88
чакат в засада. Ислямските воини пък, с упование в Аллаха, да следят за жалките неверници!" Един ден както вървяха, високомерните неверници пристигнаха в стегнат строй и като видяха, че в крепостта няма никой, решиха, че населението ѝ я е напуснало и си е отишло. Така и съобщиха на мръсника, наречен Янко Жипан. А Янко заповяда да влязат в крепостта и да я овладеят, като поставят вътре множество неверници.
От онази страна Фериз бейоглу беше готов и нащрек. И докато жалките неверници вървяха безгрижно и някои от тях вече се канеха да влизат вътре [Аллах е най-велик!], Фериз бейоглу заповяда и ислямската войска призова божието име, превърна се в оголен нож и така се вряза в неподготвените неверници, че не е за описване. Безстрашно напредващите жалки неверници бяха сковани от изпречилият се отпреде им бастион на Искендер. В Никеболу не остана дори жена, която да не излезе на свещена война и да не ряза глави. Газиите изскочиха от крепостта, взеха невернишките знамена с черни кръстове и ги провесиха надолу. А от кулите и стените удариха с топове и пушки и жалките неверници дори не разбраха на какво са налетяли. Безсилни бяха един другиму да си помогнат. Злосторникът крал пък каза: "Работата на тази крепост е лесна, но моята цел е Едирне. Да вървим да завладеем Едирне, пък после ще пращаме хора към тези крепости. Ако пак се бият, ще ударим топовете и всякак ще ги превземем. Ако ли пък не се бият и доброволно се предадат, ще вземем това, което дават. Щом веднъж ни предадат крепостта, веднага след това ще ги изколим, а жените и синовете им ще заробим. Имотите и храните им ще оплячкосаме!" Тогава, жалките неверници си тръгнаха разбити към река Осъма. А Фериз бейоглу изпрати в Едирне черните знамена на жалките неверници,
89
множество отрязани глави и неколцина живи неверника. Като ги видя, каймакаминът съобщи на принца. Същия ден принцът се помоли за Фериз бей, а пашата каймакам написа на Фериз бей приятелско писмо и каза: "Синко, нека лицето ти да засияе и да ти бъде честита милостта на падишаха. А тебе сине, да те видим [занапред]! Бъди много предпазлив и ни съобщи накъде ще поискат да тръгнат жалките неверници, та да завардим проходите. Не трябва да пускаме отсам неверниците, докато не дойде нашият падишах султан Мурад!" С още много напътствия и съвети той завърши писмото и го изпрати на Фериз бейоглу.
11. ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА ТЪРНОВО
Жалките неверници яростно вървяха и когато се приближиха до крепостта, наречена Търново, злосторникът крал заповяда: "Крепостта Търново да бъде здраво обсадена и да бъде завладяна безпощадно!" и изпрати два отряда. Щом Фериз бейоглу чу за този план на неверниците, той раздели войската си на две части. Начело на едната част постави своя брат и каза: "Иди, братко, и някъде се покажи на тези неверници. Аз пък оттук с моята войска ще им устроя клопка. Когато неверниците те видят, че си с малко хора и те ударят, ти биейки се и бягайки, ги доведи при мен. Когато аз вляза в битката, ти ги подхвани откъм гърба, удари сабя, пък каквото Бог даде!" Така и направиха. Надули тромпетите, жалките неверници вървяха към крепостта Търново. Изведнъж, те видяха, че от една страна стои малко турска войска. "Ей че сгода!" - си рекоха те и нападнаха. Тогава онези
90
взеха да се изтеглят с бой към клопката. Щом неверниците доближиха до устата на клопката, Фериз бейоглу с войската си развя тугове и знамена, удари барабаните на войната, призова божието име; изтегли сабя и тръгна, нанасяйки удар по проклетниците. Като го помислиха за султан Мурад, неверниците тозчас хукнаха назад. А ислямските воини така се биха за вярата, че е невъзможно да се опише. На всеки един от тези негодници се бяха паднали по десет турци, но и хиляда на един турчин да бяха, пак не биха могли да им отвърнат. Те побягнаха, а ислямската войска взе несметна плячка. Никой и не поглеждаше към съдове, вещи и коне, а вземаха чисто злато и пари. Жалките неверници забравиха Търново и бягайки, уплашени за главите си, отидоха при войската на злосторника крал. Когато Янко Жупан ги попита за положението, онези проклетници описаха дошлите до главата им мъки. Като научи за случилото се, кралят много се опечали и каза: "Вие се оплаквате, че на всеки един от вас се падали по десетина турци. Но какво ви стана, че така се разпръснахте и толкова храни и имот им дадохте? От сега нататък няма да се делим един от друг. Където и да ходим, ще ходим с цялата войска, та турчинът да се плаши от нас и да бяга!" И още много подобни глупости надрънка.
А Фериз бейоглу за втори път натовари на коли невернишки глави и пращайки ги в Едирне, съобщи каква работа е свършил срещу неверниците. Тогава пашите много се помолиха за Фериз бейоглу и съобщиха на принца. Принцът също се помоли и прибави още към високите му рангове.
91
12. БЛАГОСЛОВЕНОТО ПРИДВИЖВАНЕ НА СУЛТАН МУРАД ХАН ОТ АНАДОЛА КЪМ ТОЗИ БРЯГ
Халил паша с анадолската войска тръгна и един ден стигна до мястото, наречено Инджегиз. От там написа писма и ги изпрати на султана. Падишахът научи, че Халил Паша е пристигнал. В същия миг Негово Величество падишахът-защитник на света се вдигна, дойде до мястото, наречено Гьоксу и спря. После написа писмо до Халил паша и рече: "Ха да те видя! Да поставиш под обстрела на топовете и онази страна на морето и то така, че [идващите] едно срещу друго топовни гюлета да се целуват!" Халил паша постъпи съгласно заповедта на падишаха. Постави топовете от двете страни на морето и се приготви така, че оттам не кораб, ами птица да не може да прехвръкне. Когато се приготвиха, Халил паша отиде до мястото, където бяха топовете и даде много напътствия на топчията Саръджа: "Ха да те видя как ще се раздвижиш и как ще служиш на правата вяра. Ако от страна на неверниците дойдат кораби, ти трябва да дадеш огън от топовете по двата бряга, така че да разбиеш корабите на жалките неверници. Обещавам ти, че ако работата свърши по този начин и стане възможно падишахът благополучно да мине отсам, всяко твое желание ще бъде изпълнено от падишаха!" Тогава топчибашията Саръджа се помоли и каза: "Мой господарю! Щом настаних топовете тук и застанах в засада, се надявах, с упование във всевишния бог, че не невернишки кораб, ами птица, не ще пропусна да прелети. Нека честитият падишах няма грижа, ами веднага благополучно да се качи на своята кадърга и да тръгне!"
92
Свинята, наречена владетел, обаче научи, че султан Мурад е пристигнал на мястото Гьоксу и се кани да премине на отсамния бряг. Тогава веднага заповяда, приготви оръдията на два големи кораба, напълни ги със стрелци и рече: "Ха да ви видя аз вас как ще служите на Светия дух. Ако хванете жив Османоглу и го доведете, или донесете главата му, или не го пуснете да мине отсам и го накарате да избяга, ще измоля от краля половината Румелия и ще ви я дам!" И още много глупости издрънка. Двата големи кораба с готови оръдия един ден опънаха платна, хванаха кормилото и като предадоха управлението в ръцете на вятъра, отплуваха в морето, за да попречат на падишаха да премине. А Халил паша, след като добре се укрепи от двете страни, извести падишаха и му изпрати следното съобщение: "Господарю, ние сме се приготвили. Заповядайте по живо, по здраво!" Тогава Негово Величество падишахът-закрилник на света удари в земята благословеното си лице и произнесе следния молитвен стих:
Милостиви боже, повелителю на всичко живо,
ние знаем, че земята на теб принадлежи.
Ти си ме създал и си ми заповядал
да сложа ред в този свят!
Ти, Господарю, си създател на всичко що е живо
и нека робите ти да са ти покорни навсегда!
Послушните на волята ти да са заедно в радост и беда!
Ти всекиму раздаваш тяло и душа,
а аз, покорен роб, очаквам твойта помощ,
защото само ти познаваш мойта мъка!
Падишахът-защитник на света завърши молитвения стих, яхна коня и приближи към протока. Там дойдоха и влязоха казаните два големи кораба, изпратени от онзи владетел, за да не дадат път
93
на падишаха и да го принудят да се върне обратно. Ала топчибашията Съдърджа стоеше и ги наблюдаваше. Щом тези кораби дойдоха на прицел, топчибашията заповяда и топовете едновременно дадоха огън. И небето, и земята екнаха. Щом чуха нечакания грохот на топовете, жалките неверници, небрежни като у дома си, изгубиха ума и дума и не знаеха какво да правят. Гюлетата засегнаха единия от корабите, раздробиха ребрата му и го потопиха. На другия от корабите отвориха големи рани, та едва-едва и с хиляди мъки се спаси. Без да се оглежда назад, той се обърна към Истанбул и избяга.
А падишахът-защитник на света от своя страна се качи на кадъргата си и без страх и опасения премина на другата страна на морето. След като се срещна с Халил паша, той отрупа с милости всичките си роби. Най-специална почит и благоволение той оказа на топчибашията Саръджа, а за всички се прочете благодарствена молитва. Тогава Халил паша каза: "Господарю, Негово Превъзходителство принцът е в тревога и мисъл. Очаква новини от падишаха. Трябва да изпратим напред човек и да обадим, че ти си стъпил на брега благополучно, като си пробил мрежите на проклетника, наречен владетел, и си победител. Нека и принцът, и пашите да се зарадват и да се спасяват от грижа и мъка!" Тогава падишахът заповяда да се напише радостно писмо, определи за пътуването копуджибашията и Мухтесибадзе и ги изпрати напред. А падишахът-защитник на света стегна отрядите, накара ги да развеят тугове и знамена, да гръмнат барабаните и после с цялото си великолепие се метна на гърба на коня и тръгна.
От своя страна капуджибашията и Мухтесибзаде, препускайки бързо, влязоха в град Едирне и донесоха добрата вест, че падишахът благополучно е
94
преминал на отсамния бряг, като е разкъсал атаката на владетеля. Когато принцът и другите бейове получиха тази вест, така се зарадваха, че мъртвият се съживи, а живият се превърна в седмоглаво чудовище.
Нека нашият разказ отиде при онзи кораб, който се беше повредил и бягайки беше отишъл към Истанбул. Един ден той, тътрейки се бавно като кротка птичка, спасила се от ноктите на сокола, стигна до Истанбул. Когато описаха положението на владетеля и проклетникът научи какво се е случило, той каза: "Истанбул се изплъзна из ръцете ни. Уви, настъпих по опашката лежащото чудовище. Сбогом на теб, Истанбул, сбогом!" и от очите му потекоха кърви вместо сълзи. Ала каква полза! Потънал в собствената си мъка, той не обръщаше никакво внимание на идващите и отиващите си неверници. Загуби спокойствието си и денонощно мислеше как да спаси Истанбул.
А падишахът-защитник на света честито вървеше и спираше, ядеше и пиеше. Денем напредваше, после нощуваше, мяркаше се бързо и никъде не спря .на стан. Когато до град Едирне остана една нощувка път, съобщиха на принца: "Баща ти, Негово Величество султан Мурад хан пристигна!" Тогава принцът заповяда, та всички бейове и паши, улема и достойни мъже излязоха да посрещнат падишаха-закрилник на света. По пътищата постлаха килими, по стъпките му заклаха курбан и го срещнаха с почит и уважение. Той всекиму оказа милост, с радост дойде до Едирне и влезе, а бейовете му се разотидоха по стаите си. Ала принцът наново седна на престола и взе да заповядва. Той нареди да поканят при него Халил паша и му каза: "Помоли баща ми да остане и да пази Едирне от истанбулските неверници, а аз да отида срещу унгуруските неверници и да водя война за вярата!"
95
Халил паша беше умен везир и рече: "Принце, аз не мога да кажа тези думи на Негово Величество падишаха. Ето, с божията помощ той пристигна! От сега нататък нему принадлежат всички планове и каквото той каже, това ще стане!" И още го поучи: "Защото този враг е тежък враг, а ти, мой принце, си млада розичка и на теб ти прилича да се покоряваш на падишаха и да не прекършваш думата му!" Принцът отиде при бащата си, целуна му ръка, а падишахът-защитник на света мило посрещна сина си, помоли се за неговото добро и за много неща се разговориха. После принцът рече: "Господарю, моля те и мен да заведеш на тази война за вярата. Нека и аз да ударя сабя в битката срещу жалките неверници за правата вяра!" Падишахът отговори: "Не синко, не казвай тези думи! Прави само това, което ти казвам! Този враг е железен враг и когато аз отида срещу му, ти ще пазиш трона от истанбулските неверници, защото кой знае какво ще се случи. Ти само се моли!" Като посъветва така принца, падишахът си помисли, че Халил паша трябва да го е научил на тези думи, та заповяда и когато доведоха при него Халил паша, той каза: "Лала, ти си умен везир и предвидлив човек. Как можа да си помислиш и да подучиш сина ми да поиска похода! Ти знаеш, че светът е пълен с козни и взе, че вложи такива думи в устата на това момче!" Тогава Халил паша удари лице в земята и отговори: "Господарю, аз нищо не зная. Принцът само ме помоли аз да кажа тези думи на падишаха. Но аз, твоят роб, не се съгласих на това и дори доста съветвах моя принц. Явно, че не е имало полза и той сам е казал. Ала господарю, няма вреда. Той е още младеж, не знае. Друга цел няма. Ако имаше, то аз, твоят роб, щях да ти съобщя." Тогава падишахът на света му каза: "Лала! Ето, аз по волята на бога съм замислил война за вярата и
96
ще отида срещу врага. А ти ще трябва да останеш и да забелязваш всичко, що се отнася до сина ми. Внимавай, пази Едирне от истанбулските неверници и каквото и да се появи, ми обаждай!" Така го посъветва.
Един щастлив час той се метна на коня, под ударите на тъпаните се насочи срещу жалките неверници ведно с цялата ислямска войска. Ама преди това падишахът бе събрал улемата на Едирне и бе казал: "Господа! Ето, че враговете на ислямската вяра изведоха войска и идват срещу ни. Добре, че благодарение на бога с нас е еничарският корпус. Ала този враг е тежък враг. Има опасност да не се справим с него. Може да се спусне мрак и да загубим земята и страната си, хората от мюсюлманската вяра да бъдат поробени, а имотите им - ограбени. Как да се противопоставим на това?" Улемата бе отговорила: "Господарю наш! Тъй като жалките неверници дойдоха срещу ни, пред всички ни възникна задължението да вземем участие в тази свещена война за вярата!" Тогава по заповед на падишаха бе свикан общ сбор на войската в Румелия. Заприиждаха отвсякъде и ежедневно група след група, отряд след отряд и така се струпаха наедно.
От своя страна Шахин паша, който беше бейлербей на Румелия, вдигна цялата румелийска войска и като отиде, установи се на лагер в мястото, наречено Ески хисар, за да следи каква посока ще поемат неверниците. Един ден той получи вест, че жалките неверници са си наумили да прехвърлят планината при Акча Къзанлък. Тоз час той заповяда да надуят тръбите, да ударят тъпаните и като се вдигна от там, отиде да заварди пътя през планината при Акча Къзанлък, та да не пусне жалките неверници и за дълго да ги спре. Ала много се бяха умърлушили. Не щеш ли, един ден казаха, че е дошъл Мухтесибзаде. И докато Шахин паша
97
да каже: "Да благодарим на божията помощ!", Мухтесибзаде дойде при него в шатрата му, целуна полите на дрехата му и съобщи радостната вест, че падишахът е преминал на отсамния бряг и сега благополучно се е вдигнал от град Едирне и се движи срещу жалките неверници. Тогава всички бейове и алай-бейове, малки и големи, си поеха дъх. Мъртвите се съживиха, а живите, превърнати в седмоглави змейове, взеха да отвязат самохвални слова. Шахин паша отрупа с толкова почести, благоволения и дарове Мухтесибоглу, та чак богат го направи. После му каза: "Ха да те видя! Побързай и като стигнеш до господаря, целуни от мое име края на дрехата му и го извести за положението ми. Съобщи му, че ние много дни препречваме пътя на жалките неверници и ги задържаме, ала от запасите и от храните ни вече зърно не остана. Защото тези тук са синове на земята, никого не слушат и на вересия не работят. Трябва да им платя. Добре, ама както сам видя с очите си, хазната ни е обедняла. Така и да съобщиш!" С тези думи той изпрати Мухтесибоглу при падишаха, а после написа писмо и на Фериз бейоглу. Съобщи му, че падишахът е преминал на отсамния бряг и вдигайки се с ислямската войска, е потеглил срещу жалките неверници. Написа още: "Хайде синко, да те видя! Повечко следи за жалките неверници, стани око и ухо и ни обаждай накъде ще се обърнат и накъде ще тръгнат. Нека се потрудим, та да не пропуснем неверниците през завардените от нас проходи, докато дойде падишахът. Ха да те видя как ще се развихриш под погледа на падишаха. Сто пъти се измъчи, едно добро име си спечели! Спомогнеш ли както се следва да си омиеш лицето, каквото пожелаеш от падишаха, аз ще го измоля!" Написа още много наставления, връчи писмото на човек и го изпрати. Един ден писмото пристигна при Фериз
98
бейоглу, а той, след като го прочете, се възрадва и се усети като новороден. Щом изпрати човека на Шахин паша, той, както повеляваше писмото, прикова очи и уши към жалките неверници и захвана скришом да ги дебне.
Доста умърлушени от поражението си в Търново, жалките неверници не знаеха какво да правят. Един ден те се посъветваха и си казаха: "Работата със седене не се върши. Тревата за добитъка ни се отдалечи и хранениците ни са обезсилени. Щом е така, трябва непременно да се вдигнем, та да влезем в пътя си, да отидем и да завладеем Едирне. Ако Османецът ни пресрещне, трябва да го разбием и прогоним. След като оставим в Едирне много войска, с останалата ще ударим страната - мъжете им ще посечем, жените и синовете им ще хванем, имотите и храните им ще плячкосаме, джамиите и месджидите им ще срутим, големи камбани ще окачим и наоколо ще запалим свещи!" Така всеки от тях според гнусната си мутра изяде някаква мухлясала смет и като се вдигнаха от мястото, където бяха отседнали, минаха през Кьосова и тръгнаха към Шумлу. Виждайки това, Фериз бейоглу, без да се мае, написа на хартия следното: "Татко мой! Неверниците се вдигнаха и тръгнаха към Шумлу, ала не зная ще стигнат ли, няма ли да стигнат до планината. Вие по-силно укрепете проходите, пък каквато и да е целта на тези проклетници, каквото и да стане, ние ще ви пратим вест." После изпрати писмото. Щом то стигна при пашата, той веднага се вдигна от мястото, наречено Тавуслу, и даде платата на азабите. На следващия ден тръгна, премина река Мараш и спря на лагер. На сина си заповяда: "Бързо ни донеси зърно!" и го изпрати. После нареди на Хасан бейоглу Иса бей следното: "Ти също се вдигни от мястото си, спри при реката, наблюдавай тамошната крепост [това е крепостта
99
Янболу] и внимавай да не ни липсват хора. Когато бъдем известени, ние ще вземем мерки!" Тогава Иса бей се вдигна от мястото си, отиде и стигна до крепостта.