Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

10. КЪМ УКРЕПВАНЕ НА СЛАВЯНСКО СЪЗНАНИЕ И СЛАВЯНСКИ ПАТРИОТИЗЪМ

 

Анг. Томов

 

 

Човеци, класи и народи осъществяват своето развитие, като участвуват все по-съзнателно в разрешаването на ония борчески и творчески задачи, които живота им поставя в борбата за съществуване и осигуряване условия за преуспяване, оформявайки се като все по-мощен фактор в еволюцията. Човеци, класи и народи добиват обществено значение, окрепват и разширяват своите жизнени позиции, издигат се като все по-мощен фактор в живота, доколкото съзнателно участвуват в организирането на неговите сили и но тоя начин служат на общия напредък. В противен случай те изостават в пътя на развитието и отстъпват своето място на други, които с повече енергия, с но-съвършенни знания, разбирания и умения служат на прогреса. Явно е от тука, че голямата жизнена роля на науката и знанието, изобщо, е да. служи преди всичко за издигането на човека, класата и нацията като борец и творец в дялото на еволюцията и историята. Неговата най-важна задача е в това, да ни направи по-съзнателни за големите борчески и творчески задачи на времето, за високия идеал, за новия налаган и догонван от живота етап на организиране националния и общочовешкия живот, давайки ни ясни идеи преди всичко за генералната линия на борба и творчество, водяша към тоя нов етап, както и за отделните изпъкващи задачи в провеждането на тая линия, за средствата и методите при разрешението на тия задачи.

 

В най-ново време животът постави пред славянските народи много тежки и съдбоносни задачи, които те трябваше да разрешават с най-ясно съзнание и голямо умение, постави на извънредно изпитание техните национални сили, техните борчески, организационни и духовни способности, призова ги не са.мо към отстрднянанс на своите жизнени национални позиции, силио застрашени но и към най-грандиозно борческо и творческо дело в името на едно светло бъдеще не само на цялото славянство, но и на цялото човечество. Отлетело бе времето, когато можеха да бъдат правени само смътни предвиждания за пеликото бъдеще на славянството и неговата особено важна роля в доизграждането на човешката култура и осъществяването на по съвършен социален и междунационален ред. Настанал бе момента, когато славянството, в съдбоносно стълкновение с най-мощната и най-хищната международна реакция, трябваше да покаже на дело на какво е то способно, трябваше да

 

 

41

 

влезе вече на дело в ролята си на авангард на най-прогресивните сили на човечеството и като най-меродавен фактор в международния живот га осигуряване на всеобщия напредък, на истинската демокрация, на социалната и междунационална правда, на хармонията и мирът между народите. В тая посока, вече принадлежи на историята един кратък, но крайно съдбоносен период на гигантски борби и грандиозно разгръщане на борчески и творчески сили; ние бехме и сме щастливи да наблюдаваме и величави моменти на това разгръщане, да изживяваме велики победи, удържани както в огромните бойни стълкновения, тъй и на попрището на труда, на социалното преустройство и организиране силите на новия живот.

 

Решителният момент, когато историята призова славянството на това съдбоносно изпробване на неговите сили, свари голяма част от славянските народи недостатъчно подготвени за новите задачи, благодарение на господстващите сред тия народи консервативни сили. Това може да се каже изобщо за западно-славянските и балканско-славянските народи. За голямо щастие, обаче, славянството в границите на СССР бе реализирало грандиозен всестранен напредък и бе се издигнало високо като борчески и творчески фактор в живота, бе извървяло един голям път и придобило грамаден опит в доизграждането и осъвършенстването на трудовия, социалния, националния и междунационалния живот; това славянство бе напълно на висотата на грандиозните задачи, които живота му постави; заставайки в процеса на гигантската борба начело на най-демократичните и революционни сили в света, начело на демократичните и революционни сили у останалите славянски народи, то спомогна на последните да се отърсят бърже от спъващата ги и омаломощаващата ги собствена реакция и да разгърнат своите сили в една обща борба на цялото славянство и всичко прогресивно в света. Така се извърши и извършва в борба и вътрешно преустойство изграждането на славянското единство и издигането на цялото славянство като първостепенен фактор за осъществяването на всестранни напредък в международния живот, за осъществяване по-съвършенни условия за развитие на всички трудящи се хора, за всички народи и раси.

 

Тоя нов процес на развитие, на демократизиране, на взаимно приобщаване и издигане на славянските народи, особено ярко се очертава, чрез великолепни дела, у нас на Балканите. Направените усилия и дадените жертви тепърва има да дадат своите отлични плодове и благотворни последствия, но и сега още за прозорливия човек постигнатото е многозначително и грандиозно. В границите на братска Югославия ние виждаме все по-решително да се установява господството на най-прогресивните обществени сили, господството на трудовите народни маси, начело с организираното работничесгво; ние виждаме да се изгражда върху солидни основи нова Югославия, като федерация на свободни, демократични народи, организиращи своето всестранно подпомагане и съревнуваиие в делото на общодържавния, общославянския и общочовешкия прогрес; ние виждаме да се изгражда също така на здрави социални основи и нова демократична, отечественофронтовска България, ние виждаме

 

 

42

 

да се заякчава върху здрави основи сближението и братското сътрудничество между българския народ и югославянските нареди в голямите борби и усилия за разрешаване важните задачи на националния, славянския и международния живот. Ние виждаме българската армия не вече в ролята на инструмент на противославянската агресия на Балканите, а в ролята на съратник на Червената армия, на революционните Титови войски в освобождението на Македония, Сърбия, Хърватско и на Балканите, изобщо, като фактор за доразгромяване на фашистка Германия, за издигането на цялото славянство и осъществяването на неговата велика световна мисия.

 

От всички славянски народи македонските славяни беха ония, които понесоха най-ужасните страдания поради старите междуславянски разпри и стълкновения. Македония бе „ябълка на раздора" между балканските народи и частно между сърби и българи; тоя „раздор" се изрази в кръвопролитни борби, притихващи от време на време, за да избухнат отново при още по-големо ожесточение и кръвопролитие. Тия борби, искуствено подклаждани от външните врагове на славянството и демокрацията на Балканите, водеха към омаломощаване и поробване на балканските славяни. Най-пакостни отражения, обаче, имаха те по отношение на Македония. Разпокъсвана, обезлюдявана от цвета на своето население, лишена от най-елементарните свободи, терзана и мъчена — това бе нейната съдба.

 

Но ангелът на свободата простира вече своя светъл меч и над многострадална Македония. Той се яви в лицето на победоносната Червена армия, в лицето на новата югославска Титовска армия, в лицето на новата българска отечественофронтовска армия. Тия армии на новите прогресивни сили на славянството премахнаха вече най-големите прегради в пътя на свободата, сдружаването и напредъка на балканските славяни и всички балкански народи, като откриха и за Македония ера на нов живот. Македонските славяни сами поеха в своите борчески ръце съдбините на народа, като подеха и водиха енергична и смела борба против фашизма и външната агресия под новото общославянско знаме. С енергия и упоритост те организират силите на повия живот, следвайки общо славянската генерална линия.

 

Явно е, какви заключения могат да се направят и за онова което се налага като най-голяма необходимост и най-възвишен патриотичен дълг на македонците и на балканските славяни, изобщо, в новата епоха на мирновременен живот, днес и в близкото бъдеще. Ние всички трябва с усилваща се енергия да провеждаме посочената и ярко очертаната вече генерална линия на борба срещу шовинизма и фашизма, на социално строителство и всестранен напредък. Ние трябва да затвърдяваме в себе и в широките народни маси съзнанието за великата мисия на славянството и създаването условия за свобода а напредък на всички народи на Балканите, в Европа и в цялия свят. Ние трябва да заякчаваме все повече в борба, социално строителство и всестранно културно издигане единството на славянските народи, начело с тяхния авангард — славянството в СССР. Ние трябва да укрепваме в нас съзнанието, че бъдещето и величието

 

 

43

 

на отделните славянски народи и цялото славянство е именно в неговото издигане като прогресивен фактор на международния живот, на социалната и международна правда, на братството и свободата на всички народи. Ние трябва да се проникнем от ясното съзнание, че бъдещето на всеки отделен славянски народ и на цялото славянство, е в това да бъде то най-верен и най-мощен изразител на тежненията на най-прогресивните и революционни сили у всички народи, на тежненията на надигащите се трудови маси в света, начело с най-прогресивния тяхен авангард — организираното работничество.

 

В духът на казаното по-горе ние трябва да изграждаме нашето ново славянско съзнание и нашия славянски патриотизъм. Трябва да укрепваме в нас съзнанието, че нашата национална родина е само част от великата общославянска родина; че преди да бъдем македонци, сърби, хървати, българи и пр., ние сме славяни. Ние трябва да укрепваме съзнанието в нас, че за да бъдем добри македонци, сърби, хървати, българи и пр., трябва да бъдем преди всичко добри славяни в новия смисъл на думата. В нашето съзнание славянин трябва да почне да означава най-прогресивния, най-изднгнатия като борец и творец човек на новия живот, носителя на най-възвишените и най-спасителните идеи и тежнения в международния живот; а славянство трябва да означава най-прогресивния и най-борческия авангард на човечеството. Съзнанието, че сме славяни в новия смисъл на думата трябва да повдигне нашето себечувствие на истински човеци и същевременно трябва да пробуди в нас и оживи чувството на дълг към собствения народ, към славянството, към цялото човечество.

 

В духът на трасираната от живота генерална линия, от значение е всичко, което укрепва славянското единство, издига и разширява новото славянско съзнание. На първо место естествено е борческото, организационното и строителното дело, чрез което изпъкват на първа линия най-прогресивните обществени сили, както и всяко идейно и културно издигане и сближение между славянските народи и особено сближение със славянските народи в СССР. В тая посока требва да се прави всичко възможно, за да се улеснява това сближение, като се използуват всички възможни средства книжнината, киното, радиото, живото слово и личното общуване. От грамадно значение тук е съзнателното приближаване на литературните говори на славянските народи. В миналото тия говори умишлено беха отдалечавани един от друг. Сега требва да почне обратния процес — на тяхното приближаване и по възможност по-голямо уеднаквяване. Това требва да имат предвид ония, които работят за оформяването на македонския книжовен говор.

 

От особено големо значение е за нас балканските славяни да покажем на дело на останалите балкански народи и главно на техните прогресивни сили, че те не само няма за какво да се боят от реорганизирането, единството и напредъка на славянските народи, но имат всички основания да посрещат с радост и надежди всичко това, защото то не само не е насочено против жизнените интереси

 

 

44

 

на неславянските народи на Балканите и в Европа, но иде да услужи решително на тия интереси, носейки мир, условия за братско съревнувание и развитие на всички тях. Колкото по-успешно се прояват на дело балканските славяни в тая посока, толкова по достойно ще заемат своето място сред народите на Балканите, в Европа и в цялия свят.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]