Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

15. КАКВО СТАВА В МАКЕДОНИЯ

 

А. Т.

 

 

Войната в Европа, привършила с пълната капитулация на хитлеристка Германия, се указа много кръвопролитна и разозителна за всички, които участвупаха в нея. Тя постави народите пред голями задачи в свръзка с възстановяването на разрушенията и новото уреждане на живота. Същевременно, обаче, можем да наблюдаваме като повсеместно явление, особено в най-пострадалите страни на континента, изпъкването на предно място в социалното преустройство на най-напредничавите, най-активните, най-борческите сили, зад които решително застават активизираните за политически, културен и обществен живот трудови народни маси. Навсякъде в тия страни ние виждаме ярко очертаваща се тенденция да се дири и строи върху една по-здрава и по-надеждна основа, която да осигурява истинското народовластие, истинския демократизъм, разбирателството между народите, социалната и между националната правда, мирът и всеобщия напредък.

 

Балканските страни и особено Югославия, бяха измежду най-силно засегнатите от войната. Това може да се каже и за македонския

 

 

68

 

народ в частност. Изново той, особено и границите на Югославия и Гърция, трябваше да изживява най-тежки времена на своята трагична история. Сега и той се намира пред задачи най-трудни, величави, които изискват върховни напрежения на националните сили. Македония днес е призована не само да се бори срещу тежките стопански последици от войната, да възстановява голямите разрушения, да изгражда своята трудова, културна, обществена и държавна организация, но трябва да участвува най-активно като строител на нова федеративна Югославия, да бъде действително в ролята на споително звено между славянските и неславянските народи на Балканите, като съдействува за изграждането на балканското единство и новото световно устройство, което ще гарантира мира и истинския напредък на Балканите, в Европа и в цялия свят. Малочислен в своята цялост, изостанал в своето стопанско развитие, осъден да води продължителни, безплодни и най-тежки борби в миналото, най-силно засегнат и от последната война, македонският народ стои изпълнен с енергия, ентусиазъм и вяра в бъдещето на Македония, на Балканите и на човечеството пред новите големи задачи, които новото време му поставя, той развива една удивителна енергия и работи с голям успех във всички области на живота и то напълно в духа на голямите изисквания на новото време. На дело той се проявява като един от най-дейните, най-борческите и най-прогресивните народи в света.

 

Нека сега видим по-подробно какво става във Вардарска, в Пиринска и в Егейска Македония.

 

Вардарска или федерална Македония в Титова Юпоелавия заема пространство от 26,000 кв. км. (40% от цяла Македония); нейното население не надминава 1,250,000 ж., от които четвъртината представляват национални меншества. Това е страна с примитивно земеделско стопанство и неразвити производителни сили, ала от друга страна с големи природни и почвени богатства. Тя чувствува голям недостиг, особено при разгръщането днес на своите строителни сили, от техници, специалисти в всички области на трудовия, културния и политическия живот. Това се дължи, преди всичко, на тежките политически условия в миналото. Така, според думите на председателя на ЕНОФ Д. Влахов, има околии в Вардарска Македония, в които понастоящем няма нито един лекар. И все пак тук македонският народ е в най-трескаво напрежение за осъществяване на едно светло бъдеше за цяла Македония, за всички славянски и неславянски народи на Балканите.

 

Македонците от Вардарска Македония извоюваха своето равноправие с останалите народи в Югославия чрез кървавите борби, които водиха задружно с тия народи за сломяване на фашизма и за освобождението на Югославия от нейните окупатори и организирането на новата общодържавна власт. Свободите на Вардарска Македония се явиха като придобивка на всички прогресивни и революционни сили в Югославия. Тия свободи и права на македонците от Вардарска Македония бяха прокламирани и признати от антифашисткото Вече, или събранието на народното освобождение на Югославия в гр. Яйце (Босна) на 29 ноември 1943 г., а основите

 

 

69

 

на федералната македонска държава бяха поставени на 2 август 1944 г. с първото антифашистко събрание на народното освобождение на Македония в манастира „Св. Прохор Пчински". Тук присътствуваха делегати на антифашисткия фронт от цяла Вардарска Македония, а също и делегати от други краища на Македония. Това събрание постави основите на новата федерална власт в лицето на избрания от него президиум. Така народната власт в федерална Македония излезе из средата на най прогресивните и борчески сили на народа и се опре на тия сили като истинска народна власт. Тя намери силна опора в всички формиращи се и окрепващи антифашистки организации, като тая на младежите антифашисти, на жените антифашисти и най вече в работническите професионални и политически организации. Една от най-големите грижи на новата македонска власт е да уякчи и разшири връзките си с народните маси, като съдействува от своя страна за всестранното организиране, издигане, активизиране на тия маси и преди всичко за засилването на упоменатите по-горе организации, на първо место организацията на единния антифашистки народен фронт с неговите отбори (комитети) в всички населени места.

 

На 11 март т. г. във Вардарска Македония станаха избори на делегати за Антифашисткото събрание на поменатия фронт, а на 14 с. м. бе свикана извънредна сесия на това събрание, за да се оформи по-пълно новата федерална власт. Тия избори станаха при най-широко участие на трудовия народ и при голям ентусиазъм. Над 95% от избирателите взеха участие в тия избори. Ето какво писа по тия избори белградския комунистически вестник „Борба":

 

„Македонският народ за пръв път в историята си свободно избра своя власт. Начинът, по който се извършиха изборите, доказва, че демократическите начала на народноосвободителното движение са действителност, а не праздни думи. Изборите са тайни и свободни, АСНОМ взе всички мерки, за да попречи на когото и да било да влияе върху волята на избирателите или да фалшифицира тяхния вот. За всяки подобен опит се предвиждат тежки наказания. В изборите участвуват всички граждани, мъже и жени, навършили 18 години. Кандидатните листи са оповестени явно, за да могат избирателите да се опознаят с кандидатите и да вземат решение за кого да гласуват. Участието на жените в изборите е особено голямо. Изборите се превръщат в манифестация, каквато Македония не е виждала до сега."

 

Меншествата в федерална Македония взеха също така най-активно участие в станалите избори. В новата върховна изпълнителна власт на федерална Македония, която биде излъчена от президиума на извънредната сесия на Антифашисткото събрание, меншествата са представени с трима министри — един арнаутин, един турчин и един сърбин.

 

В новото временно правителство на федеративна Югославия, което се образува на 7 март в изпълнение на спогодбата Тито-Шубашич, федерална Вардарска Македония е представена, наред с другите федерални единици, с „министър за Македония" — г. Емануил Чучков.

 

 

70

 

Една от наложителните и неотложни задачи на новата македонска нласт бе да се даде заслуженото наказание на всички ония лица, които се бяха провинили като оръдия на фашизма и помощници на окупаторската власт в преследването на народноосвободителното движение и в ограбването на народа. 13 края на м. май военният съд в Скопие осъди на смърт и конфискация на имотите им лицата: Димитър Раев, бивш областен директор в същия град, Спиро Китинчев, бивш кмет на гр. Скопие, Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и д-р Христов, а лицата д.р Благой Панчев, пом. кмет, Иван Захариев, Никола Икономов, получиха по-лека присъда — затвор и конфискация пълна или частична на имотите им. Такива присъди бяха издадени и в други градове на федерална Македония.

 

На 4 юний т. г. завърши и процеса срещу великосръбските агенти — дражавистите в Македония. Пред народния съд в Скопие бяха изправени да отговарят оръдията на Дража Михайлович, членовете и близките привърженици от „Националния комитет на южна Сърбия”, които „в името на краля и отечеството”, и по нареждане на Гестапо, готвеха на македонския народ черно робство. Съдът произнесе и над тях заслужена присъда.

 

Пред специални съдилища в Скопие и други градове в Македония за съдене по престъпления против „македонската национална чест" бидоха привлечени да отговарят за делата си разни стопански деятели — индустриалци, търговци, занаятчии, които със своята дейност са подпомагали окупаторските власти в ограбването на народа и сами са се обогатявали чрез това ограбване. В Скопие на 18 май петима души подсъдими от тоя род бидоха осъдени на строг тъмничен затвор от 4 до 7 години, лишаване от национална чест и конфискация на имотите им.

 

По специален закон на Антифашисткото Вече на народното освобождение в Югославия, бидоха предприети в последно време мерки за установяване и изземване на незаконните печалби през време на окупацията. Съгласно чл. 1 на тоя закои, като такива се сметат печалбите, които за времето от 6 април 1941 год. до 9 май 1945 година произтичат от изкористване особените условия и тежкото положение на народа и надминават сумата 25000 динара. Конфискуваните суми ще минат в фонда за подпомагането на пострадалите краища и жертвите на войната и фашизма. При комитетите на НОФ (нар. освобод. фронт) се създават специални комисии, които ще установят попадащите под действието на закона печалби. Работата на тия комисии се централизира и ръководи от една централна федерална комисия.

 

Една от голямите грижи на новата власт съставлява и поправката на грамадните разрушения, в съобщителните средства — желязопътни линии, мостове, пътища, и населени места. Само и Скопие подлежат на поправка повече от 1000 жилища. В целата страна има около 180 села, които са изцяло или наполовина разрушени. Пострадалите се подпомагат с градивни материали и работна сила. Особено много допринася за възстановяването на разрушените села взаимното подпомагане на селяните и поселищата. При

 

 

71

 

това подпомагане не се прави разлика дали развалените постройки са на хора на тая или оная националност. Това народно взаимно подпомагане се разширява и по отношение поправки и изграждане на обществени сгради. Така, бива поправен чрез общи усилия от селяните манастиря „Св. Наум Охридски", а в Струмица гражданите и селяните от околните села, при подкрепата на федералната власт, са се заели с изграждане на околийска болница в града.

 

Новата народна власт взе най-строги и ефикасни мерки против спекулата и поскъпването на живота, както и за облекчаване положението на чиновниците, работниците и трудовия народ изобщо.

 

На дневен ред е и аграрната реформа, която има да облекчи значително положението на безимотните и малоимотни селяни. Революционните борби в Македония от самото си начало имаха за много важна подкладка съществуващите чокойски поземлени отношения, потисничеството и експлоатацията над обезземлените селяни от страна на беговете и едрите земевладелци, изобщо. Младотурската власт не измени положението. Великосръбските и великобългарските режими в Македония също не донесоха съществени промени. Тия режими преследваха националистични стремежи и далече не мислеха за отдаването на земята в ръцете на тия, които я обработват и за стопанското и културно издигане на селския народ, а напротив, стремяха се да използуват тежкото положение на селянина и неговите нужди от земя, за да го държат в подчинение и да организират експлоатацията на неговия труд. От тук и голямото емигриране на македонските селяни. Сега при съществуването на истинска народна власт предстои едно окончателно и справедливо разрешение на аграрния въпрос във Вардарска Македония

 

Новата народна власт проявява, изобщо, голями грижи за стопанското подигане на страната и за пълното използуване на природните богатства и бързото развитие на всички производителни сили. В тая посока се организира и разгъва работа за разширение на електрификацията на страната, за развитието на кредитните, потребителните и производителни кооперации, за развитие на банковото дело, за поощряване на частната стопанска инициатива, както и за поощряване на трудовото съревнование в индустрията, земеделието и занаятчийството.

 

В Скопие започна да функционира вече една Македонска федерална стопанска банка, на която предстои голяма роля в стопанския живот на страната. Тя ще управлява държавните и дружествени фондове, ще приема частни влогове, ще прави ипотечни и др. заеми, ще пласира държавни облигации и емитира държавни заеми и пр. В всички градове на Вардарска Македония ще бъдат открити клонове на тая държавна стопанска банка.

 

В областта на чисто просветното и културно дело също така кипи трескава организационна и строителна дейност. Народните училища на Вардарска Македония се посещават понастоящем от 65,000 деца — колкото в цяла Македония преди балканската война. Във всички училища се преподава на майчиния език; съществуват 10 гимназии с около 4,000 д. ученици; има и ред специални училища технически, музикални, художествени и др. В скоро време

 

 

72

 

се проектира да бъде открит и университет в Скопие. Във всички по-важни градове функционират народни университети, които уреждат курсове и публични четения за широка публика. Читалищното дело се развива много бързо. Разширява се и борбата против неграмотността, като се уреждат вечерни училища.

 

Едно важно дело в културния живот на Вардарска Македония представлява и откриването на народната федерална библиотека в гр. Скопие. Нейните книги, на брой повече от 100,000 екземпляра, са били запазени през време на бомбардировките в един манастир близо до гр. Велес и сега са пренесени в Скопие и вече са на разположението на жадните за просвета граждани.

 

Множество сдружения с научен, културен и просвстен характер са възникнали в последно време и продължават да възникват. Изобщо казано, целият стопански, обществен и духовен живот във Вардарска Македония се развива с ускоряващо се темпо и засилващ се замах, съдействувайки едновременно за уякчаване на новата народна власт, за повдигане на нейния престиж всред масите, за издигане на народа като фактор от решающе значение в стопанския и политическия живот. Един нов дух на свобода, братство, взаимно зачитане между всички националности, на солидарност между всички народи в федеративна Югославия и на привързаност към общата държава, изпълня всички поданици на федерална Македония. Тоя нов дух ярко личи в братските отношения между арнаути и македонци и в отношенията между всички националности в Югославия и Вардарска Македония. Характерно е за тоя нов дух онова взаимно подпомагане, което си указаха и си указват разните националности не само в задружната борба против фашизма и окупацията, но и в трудовото дело. Така, в най-ново време македонски селяни и организирана македонска младеж, дадоха ценна помощ в труд за засяването и прибиране реколтата във Войводина — житницата на Югославия.

 

Тъй се изгражда и крепне нова федерална Македония в федерацията на нова Югославия и като обединяващо звено между всички славянски и неславянски народи на Балканите. Истинското значение на тая нейна роля има да изпъкне тепърва, когато полаганите днес усилия почнат да дават своите обилни плодове.

 

В Пиринска Македония, която е предимно планинска страна, с едва 7,000 кв. клм. пространство и с население не повече от 250,000 души, живее все същият борчески, демократичен, напредничав и закален в страданията и борбите македонски народ, който даде големи жертви в миналото, изпита в най-голяма степен ужасите на всички войни, живя дълго време под най-страшния фашистки терор, упражняван от бандите на Т. Александров и Ив. Михайлов и великобългарските властници, а в най-ново време даде силен отпор и голями жертви в партизанските борби проти германските въоръжени сили и фашистката българска власт. Тук македонците са масово в подкрепа на новата демократична и прогресивна отечественофронтовска власт и нейните народни организации. Те са проникнати от съзнанието, че тая власт работи за осъществяване обшия напредък на всички славянски народи на Балканите и че подпомагайки

 

 

73

 

най-енергично и всестранно тая власт и партиите, които я крепят, действуват същевременно за осигуряването и на голямия идеал на Македонския народ за демократична и свободна Македония, като звено между всички славянски и неславянски народи на Балканите.

 

Егейска Македония, по територия най-голямата част от цялостна Македония, в която живеят понастоящем не повече от 250,000 македонци, се намира под един грозен фашистки терор, който по своите кървави насилия напомня най-страшните времена из близката македонска история. Борческото македонско население даде тук своята голяма и ценна подкрепа на антифашистките организации ЕАМ и ЕЛАС в борбата им за освобождението на Гърция от фашизма и външната окупация. Но тъкмо поради своята антифашистка борба, македонското население тук си навлече още повече ненавистта на великогръцките и фашистки сили, които днес управляват Гърция и които и без това са носители на най-разюздяна българофобия и македонофобия. Гръцките реакционери и фашисти са понастоящем в иастъпление против гръцкото антифашистко движение, което те се стремят с всички средства да унищожат, но заедно с това те осъществяват и друга своя голяма задача — прочистването, окончателно и завинаги, както се надяват, на Егейска Македония, от омразния тем славянски елемент. Тия гръцки реакционери и фашисти са свикнали още от миналото да мислят, че могат да вършат и най-безчовечните насилия, кръвопролития и опустошения над тоя славянски елемент съвсем безнаказано за себе си. Известни са ненадминатите жестокости на великогръцките банди в Македония през турския режим. Известно е как варварски се прояви великогръцизмът през междусъюзническата воина спрямо македонците и особено спрямо македонското компактно население в Кукушко. Всички македонски села в Кукушко заедно с града Кукуш бидоха систематически опожарени, а населението им прогонено. След войната избиването, ограбването и прогонването на останалото македонско население продължи. Особено пострада населението в Солунско, останало незасегнато от войната. Населението в Костурско, Кайлярско, Леринско, Енидже Вардарско, Драмско, Сярско бе подложено на страшен терор. Нему бе забранено под страх на големи глоби и наказания даже да говори на споя матерен език. Сега и в тия области на Македошшя гръцкия фашизъм туря в ход изпитаните многократно от него средства — терора, насилието, убийствата и създадената от всичко това паника, за да доунищожи и прогони останалото тук славянско население, надявайки се, че ще намери достатъчна подръжка от страна на ония реакционни среди и съюзените държави, които имат интерес да крепят международната реакция.

 

Голямият и неспирен поток от бежанци из Егейска Македония в Югославия и България в ново време, говори най-красноречиво за онова, което става в тая част на Гърция. Характерни са описанията, които дават разни бежанци за упражнявания терор над македонското население.

 

Костурското село Загоричени, два пъти опожаравано през време на турската власт от великогръцки банди, е било нападнато от бандата на Пападопулос и оплячкосано, 82 лица биват замъкнати

 

 

74

 

в затвора, 4,000 глави добитък бива отвлечен. От с. Крупища били задигнати 60 души, от Добро Миста — 45 души селяни и 900 гл. добитък, от Личинище — 2000 гл. добитък, от с. Манят — 17 д. селяни и 2.500 гл. добитък.

 

В Кайлярско се подвизава бандата на Коларас, довчерашен гестаповец. За неговите подвизи селянинът Ангел Кунбаков, бежанец от с. Латинци, разправя:

 

„Коларасови бандити нападнаха на 20 юни нашето село и заповядаха всички македонци ведната да се изселят. Пред очите ни претрепаха едного от селяните. След като ни прогониха от селото, почнаха с секири и приклади да чупят вратите на къщите и да плячкосват всичко. В близкото с. Емборе фашистките банди убиха Васила Ромбов, а 16 д. отведоха в затвора."

 

Същите бандити са нападнали и селото Комон, убили селянина Ефтим Койчев и оплячкосали селото.

 

Димче Алексов Цандилов от с. Зелениче разправя: „Един ден въоръжени бандити нападнаха селото ни, почнаха да стрелят и да плячкосват. Убиха старицата Василка Гончева. Бандитите оплячкосаха селото и откараха добитъка. Дойде след това редовна войска от с. Сурович, свикаха селяните и арестуваха 14 души, които бяха след това затворени в Сурович. Тук има още 600 д. македонци затворени. След 2—3 дни от същото село бяха арестувани още 45 души. Останалите селяни се разбягаха по горите".

 

От селото Зърнево, Драмско, цялото население от около 3,500 д. е избягало към българската граница. Мнозина от селяните били преди това отмъкнати в Драмския затвор. Костадин Николов от драмските села разправя: „В Егейска Македония останаха още много наши нещастни братя, но и те всички ще бъдат принудени да се спасяват с бягство. Фашистките банди вилнеят навсякъде. Те са главната власт. Те плячкосват, рушат, палят, насилват нашите майки и сестри и няма кой да ни защити".

 

Това положение на работите, тъй анормално за новото време след голямите победи над германския фашизъм и тържеството на демократичните народи, предизвиква вече голямо негодумание не само сред македонските борчески среди и цялото македонско население, но и сред всички демократични и антифашистки среди на Балканите и в Европа и особено в СССР. Гръцките самозабравили се властници, които направляват фашистките банди и са се опълчили тъй самонадеяно не само срещу демократическите сили в Гърция, но и срещу новите демократични режими и порядки на Балканите, получиха вече най-сериозно предупреждение от страна на президента на Югославия маршал Тито, от страна на СССР, а също и от страна на отечественофронтовска България. Трябва да се надяваме, че това крайно ненормално състояние, което напомня времето на най-кървавите междунационални борби на Балканите и е в пълно противоречие с духа на новото време не ще продължи за дълго и че най-после правдата и мирът ще възтържествуват и в Егейска Македония, за благото и напредъка на всички балкански народи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]