Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

16. „МАРКОВА ЦЪРКВА" В „ПЕЩИТЕ" НА Р. БАБУНА

 

Асен Василиев

 

 

В долното си течение р. Бабуна, на три-четири километра преди вливането ѝ в Вардара, се провира между величествени скали, които образуват същинско ждрело. Този пролом носи името „Пещите", вероятно от няколкото не особено големи пещери в скалите. В една мъчно достъпна скала, около стотина метра над реката, зее отворът на една такава пещера, при входа на която е изградена малка църква. Южната страна на тази църквица затваря почти половината от отвора на пещерата (обр. 1). Апсидата на постройката, заедно с

 

Обр. 1

 

цялата източна стена, е опряна и пещерните скали и зидарията е свързана с тях (обр. 2). Останалите три стени са свободни На западната от тях е бил входът, а на южната стена са били оставени две прозорчета, по-малкото от които е в олтарната част. Църквата е била покрита с полуцилиндричен свод, който сега е паднал. Зидарията е от разноформени камъни, споени с хоросан. Планът на

 

 

76

 

 

църквата е най-обикновен, а размерите ѝ са около 6.35 м. дължина (южната стена е малко по-къса — това се дължи на извивката на скалата) и 4.60 м. широчина. Вътрешните размери могат да се дадат по-точно: 4.40 х 3.10 м. Дебелината на стените е 75 см. (обр. 3). Височината на църквата не може да се определи точно, защото подът е затрупан от падналите части на стените и свода. Окомерно тази височина ще да е около 3—3.5 м. Отвън и отвътре постройката е

 

Обр. 2

 

съвършенно проста. Освен апсидната ниша, в североизточния ъгъл са изградени проскомидията и до нея една малка правоъгълна ниша.

 

Цялата вътрешност на църквата е била покрита с стенописи. От тях са останали само отделни части, а и това, което е било запазено от времето, е извънредно много развалено от стотици драскотини и подписи. От малкото останки, обаче, личи, че изобретенията са били твърде добре изпълнени както откъм рисунки, така и откъм цветове.

 

На източната част се виждат три пояса живопис (обр. 2). Най-горе, в люнето над апсидата, е била изобразена една твърде интересна

 

 

77

 

композиция, от която е останала само долната дясна част. В средата на композицията е била нарисувана една фигура, от която ссга се вижда само най-долната част на дрехата. Това е фигурата на св. Богородица, която стои в средата на композицията Възнесение. Богородица е стъпила на една възглавничка. Обувките ѝ са полузакрити от дрехата. От дясната страна на Богородица се вижда, останала запазена малка част от фигурата на един ангел — обувките, края на дрехите и края на крилата. От лявата ѝ страна е бил изобразен още един ангел, от който е запазена по-голяма част. Неговата фигура се вижда почти до половината и част

 

Обр. 3

 

от ръцете в които той държи дълга пръчка, вероятно, дръжката на кръст (мерило?). Този ангел е нарисуван много добре. Той стои свободно и тежестта на тялото му пада на лявия крак, десният стои напред. Лявото стъпало е нарисувано съвсем убедително. Художникът е познавал анатомическото устройство на ходилата, а това му е дало възможност да ги нарисува доста реалистично, макар че в известни места той ги надебелява пресилено. В ляво от ангела са изобразени четири фигури на апостоли, които са обърнати с лице към средата на композицията. Такава група е имало сигурно и на срещуположната страна. Макар стенописта да е разрушена в тази част, вижда се че апостолите са вдигнали глави и гледат възнасящия се Христос. Ръцете им също раздвижени — някои са с вдигнати; ръце към него. Първият от тях държи в лявата си ръка евангелие (обр. 4).

 

 

78

 

Подобна композиция ние познаваме от църквата „св. Никола" в с. Желязна, при Чипровци. Една част от стенописите на тази църква са извадени и прибрани в Народния музей. Между тях е и тази стенопис, която представлява Възнесението и която се намираше пак на същото место — в люнето над апсидата. От съпоставяне на двете композиции се вижда, че и в двата случай са застъпени все същите действуяащи лица с напълно подобни разположения в групировката им — Богородица е в средата, а от двете ѝ страни са ангелите и апостолите. Наподобяваща композиция виждаме и в църквата „Св. Никола" при с. Мало Малово [1], както и една композиция изпълнена почти по същия начин в малката църква „св. Георги" в с. Студена, Софийско. [2]

 

Вторият пояс стенописи започва с Благовещението. Този сюжет почти винаги се изобразява до апсидата, като архангел Гавраил се рисува от ляво, а Богородица от дясно. Тук двете полета до апсидата са определени за две различни композиции — Благовещение и срещата на Богородица с Елисавета. Фигурите на архангела и Богородица от Благовещението не са разделени, а са рисувани заедно в полето над протезисната ниша. От степописта е разрушена горната част, така че главите са унищожени. От фигурата на архангела са останали долните части от одеждите, крилете и краката. Богородица е представене права, туку що станала от трона. Тя е леко приведена напред, стъпила върху подложник. Фигурата ѝ е с добри пропорции и с свободни движения. Естественото положение на ръцете прави силно впечатление. С дясната си ръка Богородица държи мафория, който е замятнала върху лявата ръка, в която държи някакъв предмет, приличен на халка. Рисувачът е употребил с добър усет линията, както при движението на фигурите, така и при различните предмети. Перилата на трона, поставени зад Богородица, за направата на които са използували растителни елементи, са нарисувани забележително. Те са опростени в плавни дъговидни линии и са съчетани композиционно по начин, който почти не се среща в дррги подобни случаи. Зад фигурата на Богородица и архангела са нарисувани различни сгради. Тяхните прави линии са противопоставени на дълговидните линии на фигурите и драпериите.

 

От друга страна на апсидата е срещата на Богородица с Елисавета. Тази сцена е запазена изцяло, но е силно издразкана. Формата на плоскостта използувана за композицията е такава, че на художника се е наложило да даде и особено разпределение на масите. Две трети от цялото е изпълнено от сложни сгради с най-разнообразни архитектурни форми. Пред този фон са нарисувани Богородица и Елисавета, пристъпили една към друга, пригръщайки се (обр. 4). Позите, движенията и композиционната връзка между двете жени с забележителна. Художникът е успял да предаде духовното

 

 

1. Кр. Миятев — Старинни църкви в Западна България, II църква на манастира „Св. Никола" при с. Мало Малово, Известия на В. Л. И., т. ХIII, София 1911 г. стр. 240—241.

 

2. Ас. Василиев — Една старинна църква ири с. Студена. Годишник на Народния археол. музей, кн. VIII. 1942 г. стр. 171—174.

 

 

79

 

единение между тях, и ги е изпълнил с жизненост и правда. Особено допринасят затова драпериите, който са с естествено развити гънки, подчертаващи движението на двете пригръщащи се жени. Косо отбягващите линии назад са противопоставени на отвесните гънки, за да се получи по-голям контраст и движение. От главите на двете жени са останали малки части.

 

Между Благовещението и Срещата на Богородица с Елисавета, над ключа на апсидната дъга е изобразен св. Уброс. Христовата глава, сега силно повредена, е нарисувана върху бяла, добре обтегната кърпа, която на двата си края завършва с по четири черпи черти и къси ресни. Нимбът около главата е изпълнен с широкораменен кръст.

 

Обр. 4

 

В протезисната ниша е нарисуван св. архидякон Стефан върху светло-синьо-зелен фон. Долната част на стенописта с развалена. Светецът е с бял стихар, с жълто-охрови гънки. На лявото му рамо е заметнат червен плащ, а през него бяла ивица, върху която е написано три пъти. Архидяконът държи в дясната си ръка кадилница, а в лявата — висока призмовидна дарохранителница.

 

 

80

 

На южната страна на апсидата, под Срещата на Богородица с Елисавета, е нарисуван св. Кирил Александрийски, в цял ръст. Главата му е вдигната високо и обърната в три четвърти. Обичайната карирана капа на главата тук е заменена с особен вид шапка с широк пръстен около дъно. Фелонът е светъл, с едри сиво-черни кръстове, разположени шахматно. В лявата си ръка светецът държи свитък със славянски надпис, от който са останали няколко букви.

 

Стенописите в апсидата са разделени на два пояса. Горе е Богородица. Ширшая небес, нарисувана в цял бюст, с молитвено вдигнати ръце (обр. 5). Пред гърдите ѝ в голям медалион е изобразен Исус Христос Младенец. Дрехите са предадени с едри хубави дипли. Фонът е светло-син и сиво-зелен. Мафорият е в убито виолетово, а

 

Обр. 5

 

туниката в кобалтово синьо. На ръкавите са поставени по два широки охрови маншети. Христос в медалиона е нарисуван върху сиво-син фон, с охров хематий.

 

В долния пояс е представена сцената Мелисмос. От двете страни на Христа стоят по двама църковни отци. Те са преклонили глави пред купата, в която лежи Христос-пеленаче. Детето е повито

 

 

81

 

през гърдите с широк зелен повой. С дясната си ръка то сочи славянския надпис, който е написан в четири реда над него. От този надпис се четат само отделни букви. Светите отци са облечени в светли кръстати фелони. Върху фелоните са прехвърлени омофори. Най-близките до Христос отци са молитвено повдигнали ръце, а другите двама държат свитъци с надписи. Главите на всички са изчукани.

 

На южната стена, в дебелината на олтарното прозорче, с запазен обръзът на стар светец, името на който не може да се прочете. Върху самата плоскост на тази страна са наредени фигурите на светци в цял ръст. Първата фигура с на Исус Христос, облечен в бели одежди с светло-охрови гънки. Христос държи евангелие в лявата ръка, а с дясната благославя. Нарисуван е право насреща. До него следва фигурата на св. Иван Кръстител, обърнат към Христа. Тялото е леко приведено, а главата е изправена. Очите му са обърнати към един медалион над главата му, в който е нарисуван образа на Христа, благославящ Кръстителя. Ръцете са молитвено повдигнати. В лявата ръка държи свитък с надпис, сега съвсем изтрит. Долу на земята е нарисувана главата на Кръстителя, поставена в съд. Земята на която той е стъпил е скалиста. На една от скалите е нарисувано дърво, в което е врязана брадва („Смоковница, която неражда, трябва да бъде отрязана)." Облечен е в кожа, върху която е заметната мантия, която се развява назад. Цялата фигура на Кръстителя се откроява върху синьо-зелен фон. До св. Ивана, са представени един светец, една светица, а след тях още три фигури на светци. Главите и надписите на всички са унищожени.

 

На западната стена личат останки от фигурите на цар Костантин и Клена с кръст между тях. До тях на северната стена е изобразена Богородица с малкия Христос в ръце. До нея е арахангел Михаил, който в дясната си ръка държи рапида, а в лявата кълба. До края на стената следват още две неизвестни фигури, обърнати една срещу друга. Това попълване на северната стена с казаните образи, е твърде необичайно, особено присътствието на Богородица и архангел Михаил, мястото на които е обикновено на западната стена в ляво от входа.

 

Фоновете навсякъде са с убит синьо-зелен тон. В одеждите преобладават светло-жълто-охрово, сиво-виолетово, английска червена, убито-виолетово, зелено и синьо. Гънките в някои от облеклата са с черни черти. Всички стенописи са обградени с обичайната червена рамка с бели контури.

 

На западната стена отвън личат следи от живопис. Останали са части от стилизирани растителни мотиви.

 

Основавайки се на характера на стенописаните изображения, ние мислим, че тази пещерна църква може да се отнесе към XIV—XV век.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]