Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

14. ПОЗЕМЛЕНИТЕ РЕФОРМИ И ПУСТЕЕЩИТЕ ЗЕМИ В МАКЕДОНИЯ

 

Димитър Атанасов

 

- Kарта на пустеещите покрайнини и поселищните типове в Mакедония

 

Няколкото войни, които се водиха на Балканския полуостров от 1912 г. насам, засягнаха най-много Македония. Те я опустошиха стопански и то както косвено, чрез политическите граници, които я разделиха по много неестествен начин, така и пряко, по време на военните действия. Наложително е системно стопанско заздравяване, при което на първо време най-голяма роля се пада на земеделието. Земеделското производство трябва да се подобри и увеличи. Много са начините, по които може да стане това. Основните три са обаче, следните:

 

1. Привличане на по-голям процент от македонското население в земеделското производство.

 

2. Обработване на по-голяма площ.

 

3. По-рационално използуване на обработваната земя.

 

Нека разгледаме последователно тия три главни предпоставки за засилване на земеделското производство в Македония.

 

 

I.

 

По време на цялото турско владичество в Македония населението, безразлично от каква народност, е напускало земята и е гледало да се приюти в градовете. Причината за това не е била липса на земя за обработване. Напротив, земя за култивиране е имало и има в Македония достатъчно. Не може да се посочва като главна причина за бягството от селата в градовете и размирното състояние в Турската империя, тъй като тия размирици са все пак краткотрайни епизоди в пет и половина вековното турско владичество. Главната причина за казаното бегетво са били поземлените отношения в нашата страна и главно установяването на едро земевладение в по-плодородните части на страната. Че това е така може да се разбере най-добре като се сравнят две карти, на които биха били нанесени на едната — гъстотата на населението в края на турското владичество, а на другата — местата, гдето земята е била владение на беговете, на чифликчиите, които понякога са били

 

 

60

 

 и християни (главно гърци, но понякога и македонци), та дори и евреи. Всички низини и котловини, и най-плодородните, в които е преобладавала чифликчийската система (Пелагонията, Солунската низина, Драмската котловина, Кочанско поле, северната част на Овче-поле и много други места) са били, някои от тях са и до днес много редко населени. Обратно, в тия плодородни места, гдето земята е принадлежела на населението, което я е обработвало, гъстотата на населението още в турско време е била много голяма; като най-типичен пример може да се посочи Меглен, гдето равното алувиално землище може да се напоява много удобно и поради това се използува от дълги векове насам за много доходни култури черници, зеленчуци (особено много пипер), текстилни и маслодайни растения, като в много случаи една и съща площ се използува едновременно за две и три култури (комбинирани култури), а в други случаи една и съща площ се използува няколко пъти в една и съща година (две до три реколти). В това благословено място живеели при дохаждането на турците богомили, които впоследствие, както на толкова други места, възприели лесно мохамеданството и поради това запазили за себе си земята си. Покрай тия македонци-мохамедани и македонците, които останали християни, запазили също така земята си, или пък успяли наскоро след това да си я откупят. Както и да е, още в края на миналия век тук не е имало почти никакви чифликчийски земи; всяко село е имало средно по 950 души, т. е. по десет до двадесет пъти повече население, отколкото чифликчийските села в Солунската низина, макар че и тук и там селата са се намирали на еднакво разстояние едно от друго. Друг типичен пример за гъсто населена покрайнина представя Зиляховско, гдето по исторически причини, които не е мястото да обясняваме тук, населението запазило земята си. Тук се намират днес, пък и по рано по време на турското владичество най-голямите села в Македония, това е от дълги векове най-гъсто населеният край на страната.

 

Много автори са ни оставили сведения за причините, поради които чифлигарите, т. е. работниците по чифлиците са бягали от чифлик в чифлик, с надежда, че ще намерят някъде малко по-сносни условия за живот. И тъй като теглото навсякъде е било голямо, те най-после ся се решавали да се изселят в някой град. Тая е именно причината, поради която днес от 2,642,353 души жители на Македония (само по 39.3 души на квадратен километър) 876,050 души са граждани, т.е. 33% от общия брой на македонското население. Тия цифри показват най-добре колко редко е заселена самата македонска земя — само по 26.2 души на кв. км. ! Това е много неестествено съотношение особено като се вземе пред вид, че в македонските градове няма високо развита индустрия, нито пък има рударски градове. Обстоятелството, че част от градското население се занимава с селско стопански заняти се компенсира от обстоятелството, че в същото време 20 села представят малки паланки, в които част от населението се занимава с градски занаяти.

 

Изводът от казаното е само един: едрата поземлена собственост, която е съществувала в почти цяла Македония по време на

 

 

61

 

турското владичество, е причина за запустяването на македонската земя. Ето защо окончателното премахване на едрата поземлена собственост в Македония се явява като важна предпоставка за привличане на повече работна ръка в земеделието. Казвам: окончателно премахване, тъй като частичното изчезване на едрите земевладения в Македония беше започнало още в края на миналия век. Основаването на Вътрешната македонска революционна организация беше една от причините за това явление. Организацията си беше поставила не само политически, но и социални задачи. Да се премахне икономическият гнет на турските бегове е била една от задачите на организацията. Много от тях се видяли несигурни и почнали да разпродават чифлиците си, за да могат да се приберат в Солун и Цариград. Пред страха от Организацията не всеки е смеел да се яви купувач на тия имоти, поради което на много места чифлигарите са могли да се сдобият с собствени земя на много низка цена, в някои случаи с помощта на заеми, които не са били сключвани вече при такива тежки условия както преди основаването и разрастването на Организацията. Усетила тоя процес, турската държавна власт се опитала да го тикне в друга посока. Държавата започнала да се явява като закупчик на продаваните имоти, като тя от своя страна ги раздавала на бежанци — мохамедани от другите балкански държави. Тоя опит, проведен още по-настойчиво след Хуриета, не даде, за щастие, очаквания резултат.

 

След войните поземлената реформа в Македония бе тикната доста напред. В Македония под гръцка власт тя бе улеснена от обстоятелството че всички мохамедани, следователно и почти всички едри земевладелци бяха задължително изселени, като гръцката държава стана собственик на напуснатите от тях земи, между другото и едрите земевладення. Всички тия земи бяха раздадени на около 100,000 бежански семейства, които бяха настанени в тая част на Македония след 1923 год. Поради това днес в Македония под гръцка власт се срещат много малко едри земевладення на християни (македонци и гърци) и евреи, устроени през последните години на турското владичество за смятка на изселващите се още тогава бегове-турци. Забележителна е решителността, с която гръцкото правителство проведе аграрната реформа в Македония. То иззе без остатък земите на светогорските монастири в Халкидическия полуостров и други части на Македония, като унищожи по тоя начин една отживялица от средновековието.

 

По-друг ход взе поземлената реформа в Македония под югославска власт. Членове 42 и 43 на Видовденската конституция на Югославия гарантирали провеждането на поземлена реформа в смисъл, че земята трябва да принадлежи на тоя, който я работи. Окончателното уреждане на тая материя стана обаче една на 11 юлий 1931 год с закона за „Уреждане аграрните отношения в Южна Сърбия и Черна Гора". Според тоя закон чифлигарите, които са работили по-рано на чужди чифлици, стават безусловни собственици на 50 декара земя, а ако те искат да владеят малко повече земя, то те трябва да я заплатят на държавата толкова, колкото тя е

 

 

62

 

дала откуп на бившия ѝ собственик. Така предприетата поземлена реформа е била комплицирана от две обстоятелства:

 

1. Не е станало изземване на всички едри земевладения, тъй като част от едрите собственици успяли с помощта на собственото си политическо влияние или пък на политическото влияние на приятели да запазят владенията си. В други случаи те са ги продавали не на държавата, а по частен ред, за да получат по-висока цена, при което са се образували на мястото на старите нови едри земевладения. Освен това през годините 1923—1926 се изселиха много турци от Македония под югославска власт в Турция. Тия изселници предпочитаха също така да продават имотите си не на държавата, а на частни лица, които бяха най-често влиятелни граждани, адвокати, търговци, политически лица и други. Само на места, напр., в Овче-поле, от това изселване се възползуваха жителите на Осоговията, които напустнаха но тоя начин своята планинска покрайнина; или пък в Радовишко, гдето изселващите се турци са продавали полските си имоти на юруците от Плачковица, които се превърнаха по тоя начин от планински в полски жители. По същото време се изселиха и доста едри земевладелци албанци.

 

2. Югославската власт беше решила да предприеме масово заселване на по-редко населените краища на Македония. С това се е целило да се задоволят безимотните и малоимотните участници в първата световна война; да се оземлят малоимотните селяни от по-неплодородните краища на Югославия (тъкмо затова броят на заселените в Македония черногорци е бил доста голям) и да се постигнат политически цели. Именно за нуждите на това заселване бе основан поземлен фонд, в който бяха включени част от общинските мери, годни за обработване, част от откупените от държавата едри стопанства и тия земи на местното население, за които то не е могло да представи документи за владение. Фондът е разполагал в границите на днешна федерална Македония с около 50,000 хектара. Те били раздадени на 3581 семейства на колонисти, които са произхождали главно от Черна Гора, по-малко от Сърбия, и по няколко семейства от Лика и Херцеговина. От тия колонисти 750 семейства са били настанени в Кумановска околия, 680 в Скопска, 304 в Прилепска, 303 в Овчеполска, 251 в Дойранска, 164 в Щипска, 173 в Струмишка, 161 в Гевгелийска, по-малко в останалите околии на страната. Освен това на 8004 малоимотни македонски семейства са били раздадени земи от същия поземлен фонд, Основната задача на фонда не бе постигната, тъй като значителна част от колоиистите, ведната след като получиха земята, се прибраха в градовете, като започнаха да дават земята си под наем. Възстанови се старото изполичарство, в малко по-друга форма. Голяма част от тия „колонисти" напуснаха Македония преди и по време на втората свстовна война.

 

Днес поземленият въпрос в федерална Македония се свежда към следните две задачи:

 

1. Раздаване земята на по-голямите стопанства, запазили се още от времето на турското владичество или пък създали се впоследствие по описалия по-горе начин, на тия, които я обработват.

 

 

63

 

Така ще се постигне не само социална справедливост, но и голямо интензифициране на земеделското производство на съответните места, тъй като нито едно голямо земевладение в Македония не е обект на рационално стопанисване. Тук трябва да се включат и всички монастирски, черковни и вакъвски имоти, които не се обработват направо от монасите, а се дават от монастирските и вакъвски управления под наем на населението. При това на тоя въпрос не трябва да се гледа само формално, като се постави една норма, обща за цяла федерална Македония, и в случаите, когато се превишава, да се прибегва към раздробяване на едрите стопанства. Може едно стопанство да заема по-голяма площ, обаче да се обработва от многочленно семейство или пък земята да не е особено доходна. Щом за обработването на такова едно стопанство не се влага чужд наемен труд, то би могло спокойно да прехвърли 300—400 декара; и обратно, може едно стопанство да е малко, но притежателят му да не го обработва сам, а да то дава под наем: друго стопанство може да има висококачествени почви или пък добри възможности за напояване; в такъв случай не е наложително то да бъде увеличено до нормата. Изобщо за Македония по-малко отколкото за която и дя е друга балканска страна е позволено да се манипулира с средни и общи норми, тъй като тук различията в доходността на земята са много голями.

 

2. Използуване напустнатите от колонистите земи. В тоя случай съществуват четири възможности: а) да се запазят тия земи за колонистите, които по-рано сами са го обработвали но не по своя вина са ги напустнали и в момента не могат да ги уползотворят; тия земи могат да бъдат дадени за временно използуване от стопани, които могат покрай собствената си земя да обработят и взета под наем земя; б) окончателно напустнатите земи на колонисти могат, както и земите на едрите стопанства, да се използуват за да се допълнят маломерните стопанства; в) на напустнатите от колонистите земи могат да се настанят бежанци от Егейска Македония; г) друга част от същите земи, както и част от разпарцелираните едри стопанства, могат да се раздадат на селяни от бедни планински покрайнини и на граждани с слаб поминък, например търговци на дребно и занаятчии от такива браншове, за които е явно, че са осъдени от икономическото развитие на замиране.

 

И при двете тия главни задачи на поземлената реформа в Македония ръководен принцип трябва да остане: земята да принадлежи на тоя, който я обработва, за да може той съзнателно да вложи в нея всичкия свой труд, цялото си умение и нагоди производството към стопанската конюнктура на момента; нещо, което не може да стори нито тоя, който отдава земята си под наем, нито тоя който работи чужда земя на изполица или под някаква друга форма.

 

 

II.

 

В Македония може да се обработи много по-голяла площ и по тоя начин да се получи много по-голям добив и се задоволи напълно гладът за земя, който се чувствува тук там. От всички балкански страни Македония е тая, в която пустеещите земи, които

 

 

64

 

могат да се подложат на интензивно стопанско използуване, заемат най-голяма площ. В Македония пустеят цяли покрайнини, както това е показано на приложената карта. Пуст е днес почти цялият югозападен склон на Круша-планина, южният склон на Сярски Боздаг, голям дял от хълмистата покрайнина на север от Сяр, югозападният склон на Родопите, голями дялове от земята на север от Кавала, покрайнината Търнава на запад от Дойран, тиквешкият Юруклук и много други покрайнини, без да смятаме пустеещите земи между обработваната земя в другите македонски краища. В споменатите и неспоменатите но отбелязани на приложената карта пустеещи покрайнини се виждат и до днес развалините на напълно напустнатите преди 20—30 години села, виждат се порутените къщи с прогнили покриви и обраслите в гъст шубрак дворове, засипаните кладенци, подивялите лоза и овощни градини, сринатите мостове и подпорни стени на пътищата, обраслите в бурени ниви, като на места се е появила дори и саморасла млада гора. На много, много километри разстояние не се вижда жива душа.

 

Запустяването на цяли краища от Македония се дължи на доброволните и насилствени разселвания, които станаха в тая страна от 1912 г. насам. В течение на своя многовековен живот в Македония различните народности, които населяваха тая страна, бяха свикнали на дадена природна обстановка, към която новодошлите не можаха да привикнат. Бежанците, дошли от бреговете на Черно море, равнините на Тракия и Западна Мала-Азия, не отидоха да живеят из планинските краища, в които македонците бяха обработили всяки кът, влагайки в тая работа много труд и умение. След изгонването на това население тия земи остават напълно неизползувани. Остават неизползувани, пустеят и всички краища, напустнати от власите, които бяха привикнали да използуват високите планини, в връзка с тяхното главно занимание — овцевъдството. Това се отнася особено за източния склон на Кара-камен планина на запад от Негуш, а отчасти и за северния склон на Пелистер и други македонски планини. Пустеят и покрайнините, напустнати от юруците, тъй като последните живееха на такива места, гдето не е живеел преди това никой и гдето и след това, след като юруците се изселиха, не желае да се настани никой. Това са най-сухите места в Македония, гдето само народ, свикнал на подобна сухота в своята прародина (какъвто е именно случаят с юруците, дошли от полупустинните степи на Мала-Азия) е могъл да вади препитанието си, преживявайки почти изключително от овцевъдство. По тая причина няма никаква вероятност да бъде заселен отново в скоро време тиквешкият Юруклук, както и други краища от Македония, напустнати от юруците след 1912 г. Общо в цяла Македония пустеещите покрайнини заемат 4710 квадратни километра, което прави кръгло 7% от общата повръхност на страната. От тая площ 3900 квадратни километра се падат в Македония под гръцка власт и 810 кв. клм. в федерална Македония.

 

Стопанското използуване на тия пустеещи земи е много сложен проблем, тясно свързан с въпроса за евентуалното завръщане на емигриралите от Македония македонци. Много въпросително е

 


 

КАРТА НА ПУСТЕЕЩИТЕ ПОКРАЙНИНИ И ПОСЕЛИЩНИТЕ ТИПОВЕ В МАКЕДОНИЯ

Мярка 1 : 900 000

 

 

65

 

дали никога ще се върнат в Македония власите, които я напустнаха главно по време на войните, когато несгодите за тях бяха много голями; положително никога няма да се върнат юруците. При това положение ние можем спокойно да предскажем, че някои от пустеещите покрайнини ще пустеят, ще стоят стопански неизползувани още дълги години, а други биха могли да се използуват само ако македонската емиграция от Македония под гръцка власт се прибере в родината си. Това показва ясно фаталните псследици от доброволните и насилствените разселвания в Македония за македонското народно стопанство.

 

Ясно е от казаното, че в федерална Македония, въпросът за използуването на пустеещите покрайнини не може да се постави на дневен ред. Но в федерална Македония пък и в цяла Македония се намират освен пустеещи покрайнини, тъй както бяха описани малко по-горе, и пустеещи земи в землищата на старите, съществуващи и до днес села и то главно в землищата на определен тип села, поради което ние ще разгледаме накратко поселищните типове в Македония. Разпространението им е показано на приложената карта.

 

Най-често се срещат в Македония села, които се състоят от няколко купчини от безразборно разположени една спрямо друга къщи с дворове с неправилно очертание. Между тия купчини или квартали, ако искаме така да ги наречем, се вият криви улици, които извеждат към селския мегдан, или „сред-селото", както най-често се казва. Тия села с купчинест тип са най-старите села в Македония и се намират както в равнините, така и в високи планински краища. Населението на тия стари села не всякога се е увеличавало. От селата в равнините то е бягало поради притесненията на чифликчиите, на които е принадлежело най-често цялото селско землище, пък и селските къщи. В последния случай някои чифлишки села са имала дори особен чифлишки тип, запазен на места в Македония и до днес. В други случаи от смесените, населени с македонци и турци села се е изселвала едната народност, поради взаимна нетърпимост. Така от покрайнината Лакавица, между Щип и Радовиш, до 1912 г. се изселвали от смесените села само македонците, след тая година — турците. В трети случаи, които се срещат най-често и планинските покрайнини, населението практикува земеделие само като допълнително занимание. И когато по една или друга причина загуби главното си препитание (например поради пропадането на скотовъдството и занаятчийството), то се принуждава да се изселва, защото земеделието съвсем не е в състояние да даде достатъчно препитание. В Македония съществуваха и съществуват и много други причини, поради които населението на доста голям брой села е намалявало по брой. При всички тия изселвания са запустявали части от селското землище, и то не винаги най-неплодородните. Тия запустяли земи не трябва да се смесват с селската мера, която представя най-често тая част от селското землище, която е най-подходяща за пасене на селския работен добитък и същевременно неподходяща за обработване по една или друга причина, напр. често наводняване, засипване с наноси,

 

 

66

 

мъчна за обработване почва поради наличноста на едри грамадаци и пр. За отлика от селската мера пустеещите земи, които някога са били разработени, имат много добри почви, които са станали още по-добри сега, тъй като са си отпочинали; само в случаите, когато пустеещата земя се намира по стръмен склон и някога е била използувана благодарение на изкуствени тераси, които са се порутили вече, само в такъв случай трябва да се очаква, че почвата може да е промита от фините съставни части и станала по тоя начин негодна за използуване. Като се оставят на страна тия и някои други случаи, при които напустната земя е станала за винаги негодна за използуване, налага се да се приведе ведната в известност използуваемата пустееща земя и се разпредели между малоимотни селяни, а там, гдето тя покрива по-голяма плод (тия места в Македония са показани с особен знак на приложената карта), да се използува за колонизиране на бежанци и изселници от бедните планински покрайнини. Като се заселят на куп, те по-лесно могат да бъдат подложени на системни грижи от страна на държавата, като и те самите от своя страна могат да си самопомогнат, като се кооперират.

 

Друг един по-малко разпространен поселищен тип в Македония представят така наричаните полупръснати села. Те се състоят в едни случаи от нови махали, които са нарастнали до толкова, че почти се допират, като образуват по тоя начин едно полупръснато село; или, което се случва по-често, селото се състои от една стара ядка с купчинест тип и около нея многобройни новоосновани колиби. И в единия и в другия случай до днешното състояние е достигнато поради това, че броят на населението в съответното село се увеличава, заедно с което е било предизвикано увеличаване на работната земя за сметка на земите, които не са били използувани до тогава, много често и за сметка на горите, както е случаят с много села в Дебърцата. Явно е от казаното, че в землищата на села с тоя поселищен тип няма и не може да се търси пустееща земя.

 

В някои планински краища на Македония, по-редко и на равни места се намират села, които се състоят от отделни далеко пръснати махали и дори отделни къщи. В повечето случаи населението на тия села с пръснат тип нараства така бързо, че то се вижда принудено да разорана все нова и нова земя, най-често за сметка ни гората. И тъй като земята се използува в повечето случаи без да се тори и е изложена освен това по стръмните склонове на промиване, то най-често такава новопридобита земя, след като се използува интензивно в течение на няколко години, се изтощава и населението я изоставя. Тая изоставена земя се превръща бързо в папрадище, което може след това да се използува отново след като се риголва основно. И в тоя случай имаме работа, следователно, с пустеещи земи, които обаче са толкова малоценни, в повечето случаи, че не заслужават да бъдат обект на особено проучване и внимание, при наличността на толкова много по-плодородна пустееща земя в низините и котловините.

 

След 1923 г. в Македония се появи един нов поселищен тип — бежанските села с шахматна форма. В тяхните землища не се

 

 

67

 

намира почти никаква пустесща земя, тъй като в повечето случаи всичко, което е могло да се използува, е било приведено в известност и разпределено между новонастанените бежанци или пък колонисти.

 

Явно е от казаното, че пустееща земя се намира почти изключително в землищата на селата с купчинест тип. В това се състои и практическата стойност на приложената карта: като дава указание за разпространението на тоя поселищен тип, картата показва същевременно где може да се намери и пустееща земя за използуване, като местата, гдето тая земя преобладава, са означени с особен знак.

 

 

III.

 

Поземлената реформа може да се проведе много бързо и с това да се допринесе за установяване на социална справедливост, която липсваше в много краища на Македония; но за увеличаване на земеделското производство поземлената реформа все пак няма да допринесе толкова много, колкото би допринесло оползотворяването на пустеещите земи; тяхното използуване, обаче, не е пя що което може да стане в една-две години. И тъй като въпросът е все пак колкото може по-скоро да се увеличи земеделското производство в Македония, за да се закрепи нейното народно стопанство, то явно е, че все пак най-ефикасно средство в това отношение би било по интензивното използуване на земята, която се е обработвала и до сега; това ще стане, наистина, след поземлената реформа, но за това интензифициране са наложителни и други мерки от най-различно естество; на някои от тях ще се спрем в една от следващите книжки на списанието.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]