Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

17. МИННИТЕ БОГАТСТВА НА МАКЕДОНИЯ

 

Мин. Инженер Хр. И. Бакърджиев

 

 

Както в минно, така и в геологическо отношение, Македония е много интересна. Преобладаващи са кристалните скали пред седиментните.

 

Ако обходите Беласица, Кожух, Баба, Даутица, Шар, Караджица, Църна гора и пр. масиви на Македония, макар и с очите на не специалист, ще се възхитите от профилите, които ще видите. Ако пък отворите някое пособие по геология, ще останете приятно изненадани, че в него ще видите световно известни профили, които бледнеят пред македонските.

 

Ако софийският шоп около Витоша, смята за грешно да почисти улиците на селото си от камъни, защото казва, че са паднали от торбата на дедо Господ — когато минавал там, аналогично можем да приемем, че торбата с минни богатства на дедо Господ се е съдрала над Македония. Защото тук има такива минни богатства, каквито рядко се срешат по света и то в рядко изобилие.

 

При дисклоацията предизвикана от скъсване провлака на Дарданелите, при вулканическото изригване на Пелопонес, са се отразили няколко тангенционални натиска ю. и.—с. з., по главни от които са Маришкият и Вардарският. До като маришкият в движението си с. з. е нагънал земната кора и образувал Балкана, Вардарският е разцепил скалите в много странични и паралелни цепнатини. Вероятно тук по същото време са станали и някои вулканически изригвания, било самостоятелно по съвпадение, било предизвикани и улеснени от тоя тангенционален натиск. За уясняване са необходими методични и дълготрайни проучвания. На всеки случай, от моите наблюдения вадя, макар може би прибързано, заключение, че главните орудяввани са от терциерно време — именно когато се предполата че тая дисклоация е станала.

 

Орудявания от по-стари епохи се резко отличават от орудяванията в терциерно време. Орудявания от по-старо време са богати по съдържание на по-рядките метали: платина, злато, сребро. Терциерни оловни орудявания са бедни напр. на сребро. Там, където магмата е трябвало да пробие по-дебели кристални или седименти скали, там където съпротивата е била по-голяма, винаги трябва да се търси прехода между сродните по цвет метали. Тук идва потвърждението на предположението, че материята в основата си с една и съща и че разликата се състои в броят на движенията на атома в единица време.

 

Повечето от македонските рудни месторождения, особено оловните, са епиченетични-метасоматични. Някои, напр. асбестни, са контактметаморфни. Тук орудяванията са станали, както се предполата по време и след тангенционалния удар, за който споменах, при който породите, които са пробити са меки, подаващи се на разтопяване и заместване елементите от магмата и изпълване от маса и и пари. Затова тук се срещат рудни жили на дебелина от 8 метра

 

 

83

 

до половин метър със средно орудяване около 20 на сто, който процент с прекомерно голям за понятието рудничарство

 

Македония ще стане прицел за геологически екскурзии на много геологически и минни академии.

 

Има цяли области, напр. Кратовско, около Шар, Кавадарско и др., където има материал за проучване и от специалиста и от туриста. Кой не би се възхитил напр. да види как вулканически бомби са изхвърлени на километри далеч от кратера на некогашен вулкан. Кой не би се възхитил от чудно хубави кристали в някои рудник, такива каквито само природата може да сътвори. Кой не би приклекнал до някоя на вид незначителна рекичка, ако знае, че песъка ѝ крие в себе си до 12 грама злато на кубик?

 

Често човек минава и местности, които тъй объркват окото, че трябва да се поспре за по дълго, да се вгледа, за да разбере че не са тук само пусти скали. Ще съзрете на места купчини камъни, с остатки съдържали много метал шлаки от някога топени руди. И тия шлаки са тъй богати на метал, че просто озадачават. Около тия шлаки са стари затрупани от времето рудници. При много от тях ще намерите основи на сгради на бивши работилници, а дори и гробища на миньорите.

 

Прегледайте картата на Македония. На много места ще ви направи впечатление наименуванията на селища и местности, които дават да се разбере, че тук е имало рудничарство. Напр Мадан, Рударе, Златаре и пр. Сега около тия селища няма нищо или почти нищо, което да ви даде новод да се задълбочите в проучвания. Тия имена не са случайност. Рядко ще намерите и хора, които да ви дадат и някои пояснения. Това се дължи на това, че населението след прекратяване работите, по някои причини, е затрупвало шахти, галерии и пр. под предлог да запази добитъка си, а и същност да заличи следите, за да не дойде нов сксплоататор. Защото, нов експлоататор за тях значи нова ангария, непосилен труд и който веднъж е причислен към рудника не е бил господар на себе си. Проследете в такива селища процента на идиоти, недъгави родени и пр. и ще се убедите, че названията не са случайни. От проучвания на няколко места извлекох заключението, че тия уроди се раждат през две три поколения от съвсем здрави родители. Днешното рудничарство, разбира се не дава и не ще дава подобни поражения на човешкия род.

 

Ако се зададе въпросът какво има в Македония, е по-трудно да се отговори, отколкото обратното. Няма в Македония напр. платина, калай, а може би има, но не са още открити.

 

За да се състави понятие по стойността на минните богатства ще кажа: ако поне по-голямите и по-леснодостъпни обекти се разработват и се експлоатират рационално и всички печалби би влезли в хазната, бюджетът на държавата ни ще дава излишъци и едва ли държавата би събирала данъци от гражданите. Такива са богатствата на Македония.

 

Всички искат да знаят какви минни богатства има в Македония. Някои от спекулативен интерес, някои от любопитство, някои от

 

 

84

 

чисто научен интерес. Още е рано да се даде отговор на всички по някои специални съображения.

 

Има държави, които благодарение на подземните им богатства са тачени като държави.

 

При наличността на нашите минни богатства, нека се надяваме, че и нашата държава ще добие цена не само заради нашите земеделски продукти, а и за това що е под земята.

 

Зададохме въпроса какво има в Македония.

 

 

Има:

 

Злато. Компактна маса за златни рудници има в Кавадарско и Кратовско. Но почти всички голями и малки, макар и на пръв поглед незначителни рекички, особено южно, са силно златоносни. В България миячите са доволни, ако измият грам — грам и половина на кубик. Ако имат щастието да стигнат и случайно надминат два грама, то са много щастливи и печелят много. Ако ги доведем тия миячи тук, те биха измрели от глад. Лакомото човешко око няма да им остани време за ядене.

 

Желязо. Ако в България има тук-там желязни руди недопроучени и неразработени, тук има грамадни скали с желязни руди. Без македонските желязни руди на Балканите не може да има високи пещи.

 

Желязо има на много места в Македония, но на него не е гледано като на нещо ценно

 

Бакър. България се гордееше с единствената висока пещ за бакър при Плакалница. Скъпото производство и ниските цени на пазаря угасиха тая пещ. Сега държавата се мъчн да произвежда, но без успех, впуска се в нови идеи, но също със същия резултат.

 

Македонският бакър от Тетовско, Радовишко, Валандовско, Гевгелийско, Галичнишко, Стружко, Битолско, Кавадарско и пр. ще създадат на бреговете на Вардара бакърена индустрия, която ще е една от първите на Балкана.

 

За сега бакърени руди не се разработват.

 

Олово и сребро. Нашите оловносребърни находища в Кратовско, Кумановско, Кочанско, Гостиварско, Тетовско, Радовишко, Охридско, Валандовско и пр, представляват редкост по мощност и съдържание и ще ни поставят на едно от първите места като производители в Европа. Сребърното съдържание е средно около 400 гр. на тон. При Злетово има построена обогатителна станция, в която рудата се мели и обогатява до 75%, в каквото състояние се изнася. По тоя начин е изминат повече от половината път за добиване метала. Още малко усилия и ние ще имаме готов тоя ценен метал.

 

Цинк. Цинкови руди има в разклоненията на Беласица във Валандовско недостатъчно проучени.

 

Азбест има в Прешовско, Качанишко, Кавадарско, Валандовско, Кочанско и пр.

 

Поради това, че находищата са на повърхността и не са разработени, дълговлакнест азбест за предива не е още намерен. Но, с разработването на находищата ще се намери и такъв, който е особено ценен.

 

 

85

 

Слюда. В Прилеиско при Богомила и Калиново слюдата с особено добра, прозрачна и много тънкоцеплива, което я прави особено ценна.

 

Хром. Хромът в Македония е перлата на минното богатство и то в количество да задоволи за много, много години нуждите на европейската металургия.

 

Хром в Европа няма, освен в Урал и Мала Азия. Само тоя факт е достатъчен, за да се разбере цената му.

 

Хромовия терен е огромен. Той почва от водораздела между Вардара и Морава и с неколко потъвания около Скопие продължава през Велешко, Кавадарско и свършва южно от Воденско — Костурско. Втора лента върви в подножието на албанските планини Качанишко с посока към Охрид. Трета лента е в подножието на Беласица — Валандовско — Дойранско.

 

По-главни хромови, разкрити находища са в Качанишко, Прешовско, Кавадарско, Битолско, Валандовско — Дойранско, Кичевско, Гостиварско. Тетовско, Охридско, Кумановско, Дебърско, Стружко, Скопско и пр.

 

Около Скопие са построени две обогатителни станции.

 

Живак. Живачни руди в Европа има само в Испания.

 

В Македония живачни руди има в Демиркапийско, Кавадарско и др.

 

Манган. Манганови руди има в Ресенско. Охридско, Кичевско, Гостиварско, Тетовско, Галичничко.

 

За сега рудници в експлоатиране нема. И мангановите руди ще играят важна роля в минното дело на Македония.

 

Каменна сол. Такава има в подножието на Кожух — в Гевгелийско.

 

Сера има в Охридско, Дойранско, Кавадарско, Дебърско и пр.

 

Магнезит има при устието на Пчиня във Вардара, Скопска Църна гора, Кавадарско, Тетовско, Радовишко. За сега се експлоатира при Пчиня. Магнезита ще играе важна роля наред с хрома, мангана и молибдена.

 

Молибден. Тая най-скъпа и редка руда я има към Караманица, като продължение на тая при Мачкатица — Сурдолишко. Също и при с. Блатец.

 

Въглища. Колкото в България въглищата са в изобилие, толкова в Македония са малко и лоши, за сметка на изобилието на рудите. За бъдещата металургия требва сериозно да се мисли, защото македонските въглища са лоши млади лигнитни и негодни да кокс.

 

За щастие Македония може да се радва на изобилна и ефтина електрическа енергия от съществуващи електрически централи и от много, които могат да се създадат.

 

Въглища има и то само лигнитни и Скопско, Битолско, Кочанско, Кумановско, Кривопаланско. Само при Дедели има един малък басейн от черни камени въглища, но още съвсем непроучен.

 

Минното дело в Македония е съвсем неразвито. Това което за сега е разработено, е служило за военни нужди и не се е работило планомерно. Подготовките, обаче, които се правят, ще послужат като добра основа за бъдещето.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]