Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

КНИЖОВЕН ПРЕГЛЕД

 

- Какво допринесе и какво има право да иска Гърция  (Д. А.)

- Инж. П. Миленков  (Д.)

 

Какво допринесе и какво има право да иска Гърция, Атина, 1940, 26 стр.

Нелегално издание на ПЕАН (Панеладики Еносис Агониземонон Неон — Общогръцки съюз на младежите-борци).

 

Тая книжка представя систематично изложение на гръцките териториални искания, обосновани с това, че гръцкият народ бил допринесъл много за каузата на съюзниците и с това, че тоя народ се задушавал в тясните си граници. Преди да бъдат изложени конкретните искания, авторът на книгата се нахвърля на гръцката комунистическа партии, която не признавала че Македония е гръцка и че българите са грабители, а си знае само едно, че съществувала македонска народност, която се притиска еднакво и от българи и от гърци-фашисти, като се осмелявала да постави на едно равнище народния герой Ригас известните гадни комитаджии Гоце Делчев и Чакаларов.

 

Понеже тази брошура издава аспирациите на великогръцките шовинисти, тук ще посочим на кратко нейното

 

 

95

 

съдържание. В нея се казва, че Гърция трябвало да получи цяла «Източна Румелия", т. е. Тракия на юг от Стара-планина, цяла Македония под българска власт и Битолската, Дойранската, Охридската, Струмишката, Гевгелийската и части от прилепската и кавадарската околии в Македония, които, съгласно договора от 1913 год., бяха отстъпени на Сърбия. Отстъпването им през 1913 година станало не защото правата на Сърбия върху тия места били по-голями от гръцките права, а за да има известно равновесие между балканските държави, след примера на България да се опитва да наложи своето господство над другите. Така, Сърбия от 45.000 кв. клм. през 1912 година надминала след 1913 г. 82,000 кв. км., Гърция от 63,211 стигнала 120,000, а България от 96,635 стигнала 114,000 кв. км. За та се постигне това равновесие, Гърция се отказала след Балканските войни от една значителна част земи, върху които е аспирирала, съгласно народностния състав на Македония. За да станело понятно това, в брошурата се превежда една статистика, а именно броя на гръцките училища от битолския и солунския вилаети през 1912 г. в сравнение с българските и сръбските училища:

 

??

[[ Училища, учители, ученици

гръцки, бългaрски, сръбски, арумънски

(Виж Gin. Amadori: La questione rumeliota e la politica italiana. Biblioteca italiana di politica estera. № 1, 1908, p. 277).

 

Особено чувствителна за Гърция била загубата, продължава авторът на анонимната брошура, на Битоля, Струмица и Гевгели, един триъгълник не само етнографски гръцки, но и поради териториалното очертание крайно необходим за гръцката сигурност. Но това равновесие, за което Гърция направила горните жертви, било нарушено след първата европейска война когато Сърбия от 82,000 кв. км. скочила внезапно на 217,852 кв. км , т. е. увеличила се три пъти, а в сравнение с 1912 г. — шест пъти. И докато не било настъпило общото нарушение на европейските граници, причинено от пойната, Гърция, вярна в идеала за балканското и по-общо споразумение, не смятнала за позволено да повдига въпрос за граници. Сега, обаче, когато войната слага по един или друг начин въпроса за границите, и когато предстои едно ново уреждане на европейските работи, Гърция не могли да не асперира за това, което ѝ принадлежи от историческо и етнографско гледище и което в същото време ѝ е било необходимо от гледището на нейната отбрана, като се имало пред вид, че германските колони стигнали в Солун през април 1941 г., минавайки през Струмица, Дойран и Гевгели, места, които самите сърби предлагали на Гърция през 1915 г. (освен Струмица, която тогава била българска], да да осигурят участието ѝ във войната.

 

Цяла книга би могло да се напише в отговор на твърденията, които се съдържат в цитирания пасак. Ние ще направим само три кратки забележки.

 

1. Статистиката за училищата, която се привежда като аргумент за етнографската принадлежност на македонските покрайнини, за които претендират, великогръцките автори, не е вярна. Броят на учениците и гръцките училища не е надминавал никога 50,000, броят на учениците в българските училища, в които македонците предпочитаха да пращат своите деца, при липса на македонски училища, е бил двойно по-голям. Не трябва да се забравя, че битолският и солунският вилаети (за които великогърците смятат че образуват Македония, от която те изключват скопския вилает) обхващат

 

 

96

 

на юг земи, които никой никога не е смятал, че се числят към Македония: Еласона и Катерина. Към това трябва да се прибави, че в Тиквешка околия не е имало нито едно гръцко училите, там няма нито един грък, в цялия Прилепски край само три, също толкова в Охридска околия, малко повече — 28 — в битолския край гдето е имало 2 00 ученици.

 

2. Съществуването на гръцки училища в някой край не е още свидетелство за гова, че там е имало и гърци. Знайно с, че дълги векове гръцката писменост беше едва ли не единствено признатата християнска писменост и култура в пределите на обширната тогава османска империя. Поради това и и такива крайща, в които не е имало никога през хилядолетията нито елин грък, е имало само гръцки училища. Доста е да споменем за гръцките училища в град Търново и някои други балкански градчета. Заедно с стесняването на обсега на турската държава в Европа се стесняваше и просторът, в който се намираха гръцки училища. И затова именно най-дълго се бяха запазили гръцки училища в негръцки краища в Европейска Туриия в границите ѝ до 1912 г.

 

3. През миналия и в началото на нашия век се засили християнският елемент в градовете на Европейска Турция, гдето спадаше и цяла Македония, защото в тях се заселиха много македонци и власи. Последните лесно са се погърчвали, поради това, че в градовете се появиха влашки училища едва преди няколко десетилетия; преди това власите посещаваха гръцките училища. Спокойно можем да кажем, че гръцките училища в Битоля, Гевгели и Струмица съществуваха благодарение на подръжката, която имаха от състоятелната гърчееща се влашка колония. Тия именно власи-гръкоманн от Струмица, Гевгели и Битолско (обшо около 1300 души) се изселиха през 1913 г. в Гърция и те са, които дават основание на гърците да разправят за „прогоненият гръцки елемент". Дори да е имало някакво гръцко население в тия части на Македония, която на 1913 година бяха отстъпени на България и Гърция, то те ще да са били само някакви етнографски островчета след морето от македонци, които са живеели далеко на юг от гръцко-сръбската и гръцко-българската граница в компактни маси от много стотинци хиляди души.

 

Д. А.

  


 

 

Инж. П. Миленков. Водните синдикати с оглед изграждане и стопанисване на водите у нас. Годишник на Съюза на бълг. инж. и архитекти, София. 1943 г.

 

В тоя системен и аргументиран труд на г. инж. Миленков са разгледани всички водно стопански мероприятия в границите на България, както и в земите, които тя беше окупирала и заела административно. Поради това разгледани са и водните мероприятия в федерална Македония. От обстойните данни се вижда, че в федерална и в Пиринска Македония много малко от земите, които биха могли да се напояват изкуствено, се напояват рационално (воден синдикат „Пирин" в Св. Врач напоявал 2,741 хектара; четири синдиката по Места напояват 3.150 хектара; три синдиката по Вардар, и Скопско, поливат 909 хектара, а отводняват 6380 хектара). Почти нищо не е направено за отводняване на блатата. Поправени са били само някои предварителни проучвания за отводняване на блатата в Битолско. В работата не са разгледани отводнителните мероприятия в Македония под гръцка власт.

 

Студията на ннж. Миленков навива много интересни мисли относно водностопанските мероприятия, които ще трябва да се предприемат в Македония, и трябва поради това да се проучи внимателно от съответните специалисти.

 

Д.

 

[Previous]

[Back to Index]