Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 1, 1945

 

5. МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ И РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА НА БАЛКАНИТЕ

 

Вл. Поптомов

 

 

Македонското национал-освободително движение се зароди и разви в един преходен период на социално-политическо развитие на Балканите. Прогресивният период на буржуазната класа, общо взето, беше вече завършен. В същото време работническата класа, пролетариата на балканите, беше още твърде слаб, политически и организационно неоформен и влиянието му върху другите революционни движения, в това число и върху македонското движение, бе твърде незначително.

 

Така в 1904 г. общият синдикален съюз в България е наброявал 1.500 члена, а в 1909 г. — 3.424 члена. Социалдемократическата партия в България в 1909 г. е наброявала всичко 2.143 члена.

 

В 1909 г. сръбската социалдемократическа партия е наброявала 1.800 члена, а общото число на работниците в синдикатите е възлизало за същата година на 4.000.

 

Почти в същото положение се намира работническата класа и в другите страни на Балканите. Що се отнася до положението на работническата класа в Турция, то тя, разбира се, и в политическо и в организационно отношение заемаше най-последното място на Балканите.

 

По този начин македонското освободително движение бе поставено в едно много неизгодно политическо положение. От една страна то бе изложено на реакционното влияние и на ударите от страна на балканските династии и на буржоазията в балканските страни, която ставаше все по-шовинистическа, все по-завоевателна и по-реакционна, а от друга страна, то неможеше да получи почти никаква подкрепа от революционните движения на работническата класа, в чието лице то трябваше да намери своя мощен приятел и съюзник.

 

Без съмнение македонското освободително движение в своите първи стъпки, в своя начален период, изпитваше влиянието на традициите на българското освободително движение начело с Левски, Ботев, Бенковски и др. Но това бе само едно идейно влияние.

 

 

8

 

Използван бе също така и организационния опит на българските революционери. Подкрепа, обаче, организирана обществена подкрепа, македонското движение не получаваше нито от една обществена сила в България или от другите балкански страни. Наистина, македонските революционери намираха съчувствие и получаваха известна материална помощ от някои по-прогресивни слоеве на българската общественост, но това се вършеше повече или по-малко стихийно, неорганизирано и, следователно, не можеше да бъде значителен фактор, който постоянно да тежи на везните на македонската освободителна борба.

 

Ето защо, вътрецшата македонска революционна организация, която се създаде в 1893 г. в Солун, изникна и се разви повече или по-малко като една самостоятелна македонска организация, със своя собствена идеология, макар и твърде сходна с идеологическите традиции на българските революционери от освободителната епоха, и разчитаща само на вътрешните сили на македонския народ. Някои от основателите на организацията, като Гоце Делчев, Дамян Груев и др., макар и да считаха себе си даже за социалисти, всъщност както в своите идеи, така и в своята революционна практика, се проявиха само като революционери-демократи и нямаха никакви връзки с социал-демократичсските партии на балканите. Иначе и неможеше да бъде при съществуващите социално-економически условия на Балканите и специално в Турция.

 

Това е първоначалния етап в развитието на македонското национално-освободително движение. В този етап то се развива повече или по-малко самостоятелно и идейно и организационно, като едно национално-демократическо движение. Неговият основен политически лозунг е — автономията на Македония. То е принудено да води борба против официалната политика на балканските династии и велико-държавните клики, чиито домогвалия са насочени към заграбването, към присъединението на Македония. Тази борба взема характер и на въоръжена борба против върховистките чети, които София, Белград и Атина изпращаха не за да подпомогнат освободителната борба на македонския народ, а за да се борят против неговата вътрешна революционна организация, против неговия революционен авангард и за да сеят деморализация и смут в Македония.

 

Отношението на балканските социалдемократически партии към македонското национално освободително движение и този период е повече или по-малко „неутрално". Идеологически социалдемократите считаха македонските революционери за националисти и „патриотари". Това бе едно неправилно отношение, което се дължеше на едно доктринерско схващане по националния въпрос, на едно неразбиране съдържанието на македонското национал-революционно движение, което в своята социална същност бе едно масово селско движение за земя, насочено против турските бейове и паши, против турския феодализм и, следователно, едно широко прогресивно движение. Живота, обаче, е по-силен от мъртвата доктрина и затова често на практика социалдемократите оказваха голями услуги на македонското революционно движение. Не случайно ръководителя на Крушовската репуплика през Илинденското възстание бе

 

 

9

 

известният тесен социалист Никола Карев. Тесен социалист бе и твърде популярният крушевски войвода Велко Марков и др.

 

Разбира се. излишно е да се обяснява, че от страна на македонските революционери също се проявяваше неразбиране на голямата освободителна роля на работническата класа, която, освобождавайки себе си, същевременно освобождава народните маси и от всякс друго потисничество, в това число и от националното потисничество. Те не разбираха ясно, че в лицето на работническата класа и на социалдемократическите партии на Балканите, те имат своя най-верен, най-последователен и най-мощен приятел и съюзник.

 

Това неразбиране и от едната и от другата страна се дължи главно на незрелостта още на социално политическите условия на Балканите, където феодализма бе на изчезване, а капитализма бе още недостатъчно развит.

 

Така се и обяснява защо голямото въоръжено възстание на македонския народ в 1903 год., известното Илинденско възстание, протече съвършенно изолирано и не получи никаква подкрепа от каквато и да е обществено-политическа сила нито в самата Турция, нито от вън — от съседните балкански държави.

 

С Илинденското възстание се завършва първоначалния период, първият етап на македонското освободително движение.

 

В периода след поражението на Илинденското възстание, се започва втория етап на македонското освободително движение, който продължава до края на първата световна война.

 

С какво се характеризира този етап? Той се характеризира с това, че в македонското движение вече открито се почва диференциране, деление на десница, и левица. Начело на десницата застават лица като Гарванов, Сарафов, Тодор Александров и др. Сравнително най-последователно левичарско движение се оказа серското революционно движение, начело с Сандански, Чудомир Кантарджиев, Димо х. Димов и др. Към левицата принадлежи и стария революционер, другар на Гоце Делчев, Гьорче Петров, а така също ръководителя на струмичкия окръг, — Чернопеев и др.

 

Господствуващо положение в този период все повече взема десницата, която постепенно попада напълно под влиянието на официалната завоевателна политика на велико-българските клики и която направи от ВМРО едно послушно оръдие в ръцете на Фердинанда и на кликата около него.

 

През този период влиянието на работническата класа и на социалдемократическите партии върху левицата от македонското движение значително се засилва. Това особено очевидно се проявяваше сред дейците на серското революционно движение, в чиято среда, както е известно, се формира такъв крупен комунистически деец, какъвто стана по-късно Димо х. Димов.

 

Третият етап в македонското освободително движение се започва от 1918 г. и свършва с началото на втората световна война.

 

Под влиянието на войната и главно на Великата руска октомврийска революция, през този период става голяма идеологическа еволюция в македонското движение. Извърши се една забележителна преориентация, едно идейно превъоръжаване в левицата на македонското

 

 

10

 

движение, чието влияние всред македонските маси се засили твърде много. Македонският народ в своето огромно мнозинство отиде на ляво. Във Вардарска Македония в изборите за Конституантата в 1920 г. югославянската комунистическа партия взема повече от 40 депутати. Почти целият македонски народ в тази област гласува за комунистите. Почти същата картина се наблюдаваше и в другите две части на Македония, — в Пиринска и Егейска Македония.

 

Лозунгът за съюз на национал-революционните движения с освободителното движение на работническата класа намери найголяма популярност всред национално-угнетените на Балканите и особено всред македонския народ. Начело на новата левица в македонското движение изпъкна голямата фигура на Димо х. Димов, а по-късно на Димитър Влахов, Симеон Кавракиров и др.

 

Македонската десница, изолирана почти напълно от македонските маси, стана още по реакционна, постепенно се фашизира и в края на краищата се превърна в една терористическа банда, която бе лишена от всякакви идейни и морални принципи и се бе поставила напълно в разположение на велико-българската авантюристическа клика около цар Борис. Безпринцнпността и наемническата роля на десницата я доведе най-после до пълно разложение.

 

Този етап на македонското освободително движение се характеризира с идеологическата и политическа подготовка на съюза на македонското движение с работническото движение, с комунистическото движение.

 

Условия за проявлението на дело на този съюз между двете освободителни движения се създадоха едва в четвъртия етап на македонското освободително движение, който започва от 1941 г. и продължава и до днес. През този период тясното сътрудничество и взаимна помощ на македонското движение с работническото движение премина от революционна теория в революционна практика. Този съюз се прояви в съвместната въоръжена борба против хитлериските окупатори. Това сътрудничество и този съюз бяха особено ярко продемонстрирани в общата освободителна борба на македонците от Вардарска Македония с останалите народи в Югославия. В резултат именно на тази съвместа борба се създаде днешна федерална Македония, като равноправна единица в демократическа и федеративна Титова Югославия.

 

Що се отнася до остатъците от разложилата се македонска десница, то те се превърнаха в сътрудници на немските окупатори и тяхните български агенти и по този начин стигнаха до там, че станаха открити предатели на своя собствен народ.

 

Днешният етап от македонското освободително движение е неговия последен етап, етап, в който ще се постигне пълното освобождение и обединение на македонския народ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]