Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 1, 1945

 

10. АЛБАНО-ГРЪЦКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 

Димитър Мицов

 

 

На 1913 г. се роди най-младата балканска държана — Албания. Нейното създаване беше свързано с не малко трудности, които произтичаха главно от упорството на Сърбия и Гърция. Сърбия желаеше да излезне на море. И тъй като Австро-Унгария ѝ препречваше пътя към Далмация, тя потърси изход през Драч. Поради това изяви претенции над цяла Северна Албания, като се опита да

 

 

170

 

аргументира тия свои аспирации не само с нуждата от излаз на море, но и с твърдението на великосръбските учени, че албанците в Северна Албания били поалбанчени сърби. Гърция пък претендираше, че Южна Албания, на юг от река Шкумби, е населена от гърци, тъй като тамошното албанско население е християнско и се намира под ведомството на Цариградската патриаршия. Това били албаногласни елини. Ясно е, че ако приемем тезите на сръбските и гръцки учени, ще излезне, че на Балканския полуостров, изобщо не съществува албански народ. А това се опровергава от историята, от епичните борби на неговия национален герой Скендер-бег срещу турците, както и от неговата самобитна народна култура, за която е необходима, обаче, подходяща почва, за да може да даде съответен принос в модерната култура на балканските народи.

 

Албанците са съседи на македонците, албанци живеят и в федерална Македония. Ето защо тяхната съдба не може да ни бъде безразлична. И тъй като тя е заплашена за сега най-много от Гърция (народната власт на Албания установи с нова титова Югославия отлични приятелски отношения, основани на взаимното зачитане), уместно е да се спрем накратко на албано-гръцките отношения.

 

Съвременният албански народ се споменава за първи път в историята на 1078 г. Още няколко века след това той е живеел из високите планини и дълбоките долини на своята малка родина. Но през XIV в. албанците заливат цялия Епир и голяма част от Тесалия. От тук те преминали през периода от 1348 до 1410 г. в Акарнания и Беотия, гдето, според, прочутия французки изследовател и голям приятел на гръците, Пуквил, се установили в компактни маси. В края на XIV в. венецианският барон Нерио Ачаюоли, владетел на Коринт, повикал много албански колонисти от Тесалия в своята почти обезлюдена страна. От края на XIV до към средата на XV в. албанците преминали и в Пелопонез, повикани най-първо от деспота на Лакония, за да заселят обезлюдените земи. От Пелопонез албанците се разселили и в бяломорските острови, чак до Додеканезките острови. На остров Евбея в окръга Харисто живеят и до днес около 12,000 албанци, преминали тук от Атина. Най-масова е била, обаче, албанската колонизация на островите Спеце и Хидра, които се намират непосредствено срещу брега на Пелопонез. Албанците от тия два острова, както и от остров Касос, се указали много предприемчиви и, като използували упадъка на френското и италианското корабоплаване по време на френската революция, замогнали извънредно много и добили голямо влияние. Те подпомогнали с много голями суми подготовката на гръцките възстания в началото на миналия век, макар и да са се чувствували все още по онова време албанци. Албанците в Гърция са взели изобщо, много дейно участие във възстанията, на които се е гледало много повече като на дело „за вярата”, отколкото като на национално дело за политическа свобода. Голяма част от амартолите са били също албанци. По същата причина и много македонци (Гацев от Воден и хиляди други) са участвували в гръцките „завери".

 

Най-много данни за албанското население в Гърция към 1815 г. ни са оставени от Пуквил. Той нарича Епир „Долна Албания”,

 

 

171

 

отбелязва, че в областта на Коница от 36 села половината били гръцки и половината албански, че селата по дясния бряг на река Каламас са албански, а и на юг от тая река паланката Филиатес била също албанска. И пристанището на Южен Епир — градът Парга е бил населен също от албанци, които водили много упорита борба с турците чак до 1818 г. Според Пуквил, албанците в Атина (те населяват и до днес цял квартал в Атина в подножието на Акропола), Коринтската област и Арголида в Пелопонез помнят и днес (т. е. до 1815 г.) от где са дошли.

 

От времето на Пуквил до днес, за малко повече от един век, положението на албанците в Гърция се промени основно и то в тяхна вреда. Те бързо започнаха да се претопяват. На 1876 г. Бианкони, който е бил един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров, пише, че в него живеят 740,000 албанци и 630,000 гърци, по произход албанци. Тая цифра, която сигурно не е далеко от истината, показва най-добре с какви бързи крачки е вървяло елинизирането на албанците в Гърция, особено на по-уединените тяхни колонии. Претопяването на албанците в бяломорските острови (с изключение на островите Андрос и Евбея) е почти приключено. Елинизирани са и албанците — християни в Пелопонез, а албанците — мохамедани са били изселени на 1833 и следващите години. Все пак към 1888 г. в Пелопонез е имало още много албански християнски села, според свидетелството на видния изследвач на Гърция, Филипсон, на когото дължим най-обстойното изследване на Пелопонез. Според тоя автор преди 50 години, по времето, когато е бил прокопаван Коринтският канал, 90-те години на миналия век, всички села около Коринт са били населени все още с албанци-християни, които не са знаели гръцки. Все според Филипсон, който не е можел да се излъже, защото знае отлично писмения и говоримия гръцки език и е един от голямите приятели на гръцкия народ, почти всички села в атинската равнина на север от Атина са били населени на 1893 г. с албанци; същият учен на същата година намерил чисто албански села и по склона на Парнес, планината, която огражда от северозапад атинската равнина. Тук албанците били запазили не само езика си, но и носията си. И по пътя от Атина към Ламия в източната част на Копайската котловина населението било на 1893 г. изцяло албанско. Но най-много албанци имало, според същия изследвач, в Епир, около Янина. Те съставяли мнозинството от населението в областта Паракаламос, между сегашната албанска граница и реката Каламас. И в самия град Янина Филипсон заварил извънредно много елинизирани вече албанци. В областта Цараковица, на югозапад от тоя град, те, обаче, още пазили своя език и своето национално съзнание. Същият учен намерил албанци, и то мохамедани, и много по на юг в Епир, около паланката Маргарити, непосредствено на север от пристанищното градче Парга.

 

Какъв е броят на албанците в Гърция днес е невъзможно да се каже, тъй като една част от тях, особено тия от островите и от Пелопонез, както и тези от Атика и Беотия са вече двуезични и се гърчеят, а и тия, които са запазили и езика си и националното си съзнание, се отбелязват в гръцките статистики като гърци.

 

 

172

 

С положителност може само да се каже, че и Северен Епир (в територията на Гърция) покрай днешната албанска граница живеят не по-малко от 150.000 албанци, предимно християни, тъй като мохамеданите бяха изгонени в Албания на 1923 г.

 

Противно на гореизброените факти, всликогръцките шовинисти твърдят, че в Южна Албания, в половината от днешната албанска територия, която те наричат съвсем неправилно Северен Епир, били живеели гърци и поради това тая част от Албания трябвало да им бъде отстъпена. Какви са тяхните аргументи? Както на много места в Македония, така а в Албания е имало до края на турското владичество гръцки училища, особено в градовете, дори и там, гдето не е имало нито един грък. Прочути са били гръцките гимназии в Корча и Гинокастро. И тъй както в Битоля учениците на гръцката гимназия бяха ядката, около която се създаде малка гърчееща се групичка, така и в споменатите два албански града се създадоха такива гърчеСши се групи, които, обаче, след присъединяването на тая област към новата албанска държава, изчезнаха напълно. Изчезнаха, зашото в нова Албания това бяха едни от най-образованите люде, които поеха съдбините на своята собствена държава. На великогръцките политици всичко това е добре известно и те подхвърлят етнографския принцип само с надеждата, че на него може да се уловят неосведомените. Истинският повод за сия прекомерни гръцки претенции са минералните богатства, които се намират в южна Албания. Тук при Селеница се намират единствените петролни извори в Балканския полуостров, които бяха разработени по време на втората световна война от италианците и които извори обещават да дадат в бъдеще още по-голям добив; тук се намират и хромови руди, а не са за пренебрегване и Корчанската котловина и особено музакийската равнина с тяхното богато земеделско производство.

 

Изострянето на албано-гръцките отношения се дължи от една страна на откритите грабителски намерения на официалната гръцка власт спрямо Албания и от друга страна на дълбоката разлика в управленията, които се установиха в двете държави след приключване на военните действия в Балканския полуостров. В Гърция се възстанови реакцията, с всички нейни типични прояви, между другото и великогръцкия шовинизъм; в Албания се установи народната власт, която даде права на назначителните малцинства в тая държава, установи най-приятелски отношения с нова титова Югославия, раздаде земята на населението, което я обработва, прокара и много други реформи, които поставят младата албанска държава редом с най-добре уредените европейски страни. Това, разбира се, не беше по вкуса на гръцките реакционери, които се мъчат да подкопаят основите на нова демократична Албания от вън, с претенции, в които положително никой няма да се вслуша. Те само тровят отношенията между две държави, народите на които са тъй близки един до друг по обичаи, манталитет, може би защото голяма част от сегашните гърци са в същност погърчени албанци. И ние имаме пълно основание да вярваме, че приятелските отношения между гръцкия и албанския народ ще надвият над лошите официални албано-гръцки отношения.

 

 

173

 

Интересни са разсъжденията на гръцкия проф. Калойеропулос Стрзтис в неговата книга „Нашите национални ревандикации" (Атина, 1945 г.) за „разрешававето на албанския въпрос". Разрешението му можело да се постигне по следните четири начина:

 

а) Поделба на Албания между Гърция и Югославия. Това разрешение е днес, признава авторът, невъзможно, тъй като е противно на принципа на самоопределение на народите и на атлантическата харта. И все пак в много отношения това разрешение било най-разумното. При това, от туй разрешение би спечелила повече Югославия, тъй като Гърция и без това, като вземе частта на юг от река Шкумби, ще присъедини територия, в която живеят гърци уи приятелско настроени спрямо Гърция православни албанци. „Унищожаването на албанската държава ще има за последица отстраняването от политическия живот на балканската политическа същност на тоя фактор, който по един или друг начин би могъл да попречи за установяването на общо равновесие на Балканите".

 

б) Присъединяване на Албания към Югославия. Това разрешение не може да бъде гледано добре от Гърция, тъй като тоя прецедент може да повлече след себе си присъединяването и на България. Голямата Югославия, която би се създала по тоя начин, ще остави Гърция далеко на заден план в балканските работи.

 

в) Присъединение към Гърция. То е невъзможно, според Калойеропулос-Стратис, преди всичко поради това, че ще се изтълкува като насилие от страна на Гърция, което щяло да намали симпатиите на света към тая страна, а ще засегне и интересите на Югославия.

 

г) Запазване на албанската държава. Това е единственото възможно за сега разрешение, смята Калойеропулос-Стратис, като на Гърция се върне Северен Епир (и той с това име нарича Южна Албания, която в същност никога от никого по-рано не е била причислявана към Епир) и ѝ се дадат сигурни от стратегична гледна точка граници от устието на Виоса (на север от пристанището на Валона) през планината Томор до Охрид. Калойеропулос-Стратис умишлено примълчава стопанските изгоди, които Гърция би имала от една така прокарана гръцко-албанска граница. Дали той смята, че никой няма да се сети, че на юг от тая линия се намират петролните извори на Селеница, които са, споменахме вече единствените в Балканския полуостров; че на юг от същата линия се намират и част от хромовите залежи, които са едно от главните богатства на Албания; че най-после на юг от ревандикираната от гърците линия се намира и цялата Корчанска котловина, най-важният земеделски район в Албания след Музакията.

 

„Скромните" искания които Калойеропулос-Стратис предявява по отношение на Албания и които ток оправдава с народностния принцип и принципа за сигурността на границите, представят в същност зле прикрити намерения за ограбване на стопански най-важните дялове на Албания. Тоя метод на действие, употребен по отношение на Албания, трябва дебело да се подчертае и разкрие, тъй като той е употребен от Калойеропулос-Стратис (а се употребява и от всички други гръцки автори) и по отношение на Югославия и България.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]